НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1964
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1964
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Слаб и силен
,
МОК
, София, 11.6.1943г.,
Може ли нещо малко да се увеличи?
Тогава и обратното е вярно: ако имаш свобода, може да придобиеш знанието, ако нямаш свобода, знанието не може да го придобиеш. В реалните неща всякога има една придобивка. Там, гдето няма придобивка, тия неща се нереални. Сега каква е идеята във вашия ум? Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават?
Може ли нещо малко да се увеличи?
Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието.
към беседата >>
Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш?
В реалните неща всякога има една придобивка. Там, гдето няма придобивка, тия неща се нереални. Сега каква е идеята във вашия ум? Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават? Може ли нещо малко да се увеличи?
Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш?
Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие.
към беседата >>
Едно семенце, което е малко, то се е смалило.
Там, гдето няма придобивка, тия неща се нереални. Сега каква е идеята във вашия ум? Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават? Може ли нещо малко да се увеличи? Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш?
Едно семенце, което е малко, то се е смалило.
Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я.
към беседата >>
Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко.
Сега каква е идеята във вашия ум? Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават? Може ли нещо малко да се увеличи? Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило.
Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко.
Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира.
към беседата >>
Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия.
Коя е причината, че големите неща се намаляват, а пък малките се увеличават? Може ли нещо малко да се увеличи? Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко.
Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия.
То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка.
към беседата >>
То е по закона на насилието.
Може ли нещо малко да се увеличи? Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия.
То е по закона на насилието.
Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта.
към беседата >>
Може този газ постепенно да се освободи без насилие.
Туй, което не се е смалило, може ли да го увеличиш? Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието.
Може този газ постепенно да се освободи без насилие.
Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира.
към беседата >>
Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я.
Едно семенце, което е малко, то се е смалило. Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие.
Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я.
Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате.
към беседата >>
Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира.
Затова може ли да го увеличиш, от голямо е станало малко. Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я.
Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира.
Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате.
към беседата >>
Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка.
Вземете един газ, който е стеснен, завзема малко пространство, но когато се пусне на свобода, той експлодира, иска да завземе грамадно пространство, което е завземал, и тогава става експлозия. То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира.
Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка.
Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека.
към беседата >>
Казвате: Любовта.
То е по закона на насилието. Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка.
Казвате: Любовта.
Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде.
към беседата >>
Любовта запалвате и тя експлодира.
Може този газ постепенно да се освободи без насилие. Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта.
Любовта запалвате и тя експлодира.
В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани.
към беседата >>
В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате.
Някога вие вземете някоя ваша идея, която експлодира, ограничавате я. Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира.
В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате.
Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен.
към беседата >>
Не можете да си дадете сметка защо страдате.
Щом ограничавате една идея, тя ще експлодира. Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате.
Не можете да си дадете сметка защо страдате.
Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват.
към беседата >>
Страданието започва с ограничението на човека.
Често страдате, защото някой път стеснявате вашите идеи, стеснявате ги много и след туй туряте запалка. Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате.
Страданието започва с ограничението на човека.
Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода.
към беседата >>
Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде.
Казвате: Любовта. Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека.
Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде.
Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система.
към беседата >>
Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани.
Любовта запалвате и тя експлодира. В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде.
Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани.
Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически.
към беседата >>
Този живот във всяко семе е стеснен.
В живота Любовта е опасна запалка, трябва да имате ограничени идеи и веднага страдате. Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани.
Този живот във всяко семе е стеснен.
Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра.
към беседата >>
Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват.
Не можете да си дадете сметка защо страдате. Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен.
Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват.
Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине.
към беседата >>
Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода.
Страданието започва с ограничението на човека. Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват.
Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода.
Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение.
към беседата >>
Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система.
Като започнат да експлодират идеите, второ страдание ще дойде. Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода.
Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система.
Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество.
към беседата >>
Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически.
Сега органическият свят не е нищо друго освен семената, които са образувани. Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система.
Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически.
Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя.
към беседата >>
Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра.
Този живот във всяко семе е стеснен. Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически.
Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра.
Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата.
към беседата >>
Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине.
Разумният свят дал един правилен път, че не експлодират, но постепенно се изявяват. Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра.
Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине.
Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята.
към беседата >>
Този ток не е материален, но се образува едно движение.
Развитието е постоянен процес за растенията, гдето едно същество, което се е молило да добие своята първоначална свобода. Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине.
Този ток не е материален, но се образува едно движение.
Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята. По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш.
към беседата >>
Може в една струя да прекарате електричество.
Един човек в пространството е голям, колкото цялата слънчева система. Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение.
Може в една струя да прекарате електричество.
И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята. По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш. Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби.
към беседата >>
И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя.
Този човек вземат, че го компресират в една микроскопическа клетка и може би след милиони години вие ще завземете едно разстояние от 4-5 километра, не физически. Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество.
И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя.
От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята. По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш. Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби. Казвате: всичко е възможно.
към беседата >>
От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата.
Представете си, че тук имате един център А и до точката Б има 20 метра. Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя.
От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата.
Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята. По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш. Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби. Казвате: всичко е възможно. Само трептенията определят и ще търсиш място, ще търсиш малко съпротивление, с по-слаби трептения.
към беседата >>
Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята.
Ако прекарате между тях ток, никой не може да мине. Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата.
Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята.
По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш. Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби. Казвате: всичко е възможно. Само трептенията определят и ще търсиш място, ще търсиш малко съпротивление, с по-слаби трептения. Някой път искате всичките хора да бъдат еднакво силни.
към беседата >>
По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш.
Този ток не е материален, но се образува едно движение. Може в една струя да прекарате електричество. И най-силният човек не може да пресече с най-голямата сабя. От струята ще отскочи сабята, не може да пресече водата. Тия трептения са по-силни, отколкото трептенията на сабята.
По-силният човек има по-силни трептения, следователно той ще те победи всякога, при него не може да минеш.
Може да минеш там, гдето трептенията са по-слаби. Казвате: всичко е възможно. Само трептенията определят и ще търсиш място, ще търсиш малко съпротивление, с по-слаби трептения. Някой път искате всичките хора да бъдат еднакво силни. Тогава няма да може да минеш никъде.
към беседата >>
2.
Да се родите изново
,
НБ
, София, 13.6.1943г.,
Божественото Начало използува стария.
Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало.
Божественото Начало използува стария.
Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето.
към беседата >>
Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество.
Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога.
Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество.
Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде.
към беседата >>
Изгревът, това е раждане.
Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария.
Изгревът, това е раждане.
Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора.
Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество.
Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора.
Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
Залезът, това е умиране.
Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане.
Залезът, това е умиране.
Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Те да победят.
Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора.
Те да победят.
Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
Среднощ ти си в ада.
Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране.
Среднощ ти си в ада.
След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено.
Всеки от вас иска да победят, кои да победят? Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят.
Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено.
Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
След един час излизаш из ада навън.
Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада.
След един час излизаш из ада навън.
Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето. Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Всички трябва да работят в тази посока.
Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено.
Всички трябва да работят в тази посока.
Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде. Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето.
Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън.
Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето.
Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде.
Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока.
Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде.
Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън. Радвай се, че излизаш, когато се ражда Слънцето.
Радвай се, когато влизаш в ада, понеже ще ти се поправят някои погрешки и неестествените желания в хората.
към беседата >>
Божественото знание да го изявяваме.
Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока. Божествената Любов да я изявим, да бъдем проводници на нея навсякъде.
Божественото знание да го изявяваме.
към беседата >>
Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове.
Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове.
Едно страдание ти ще присадиш с една радост. Ще се научите да присаждате. Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.
към беседата >>
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни.
Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората.
към беседата >>
Едно страдание ти ще присадиш с една радост.
Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове.
Едно страдание ти ще присадиш с една радост.
Ще се научите да присаждате. Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.
към беседата >>
Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни.
Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана.
За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш.
към беседата >>
Ще се научите да присаждате.
Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове. Едно страдание ти ще присадиш с една радост.
Ще се научите да присаждате.
Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.
към беседата >>
За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана.
За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна.
За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде.
към беседата >>
Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.
Страданията в човека растат и се развиват както плодните дървета, само че страданието ражда горчиви плодове, а радостта ражда сладки плодове. Едно страдание ти ще присадиш с една радост. Ще се научите да присаждате.
Лимоните ще може да присадиш, ябълка може да присадиш, череша може да присадиш.
към беседата >>
За в бъдеще трябва да учите нова роля.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна.
За в бъдеще трябва да учите нова роля.
Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
Казвате: Господ ще промисли.
Казвате: Господ ще промисли.
Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората.
към беседата >>
Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля.
Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно.
Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега.
Казвате: Господ ще промисли.
Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега.
Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога.
към беседата >>
Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората.
Сега, аз ви зная, че всички сте много набожни. Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно.
Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората.
Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
Какво ще каже Господ?
Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега.
Какво ще каже Господ?
Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно.
към беседата >>
Знаеш колко мъчно е да се обхождаш.
Ролите, които сте играли в живота, много добре сте ги играли, не може да ви намеря махана. За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората.
Знаеш колко мъчно е да се обхождаш.
Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде. Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
Той отдавна е казал.
Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ?
Той отдавна е казал.
Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно. За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде.
За бъдеще ще ви дадат една роля много трудна. За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш.
Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде.
Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще.
Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал.
Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще.
За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно. За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
За в бъдеще трябва да учите нова роля. Туй знание, което имате, то ще бъде като второстепенно. Дълго време ще се учите как трябва да се обхождате с хората. Знаеш колко мъчно е да се обхождаш. Някой човек, като не ни направи това, което искаме, ние се изменяме и казваме: „Не е добър човек.“ Българинът, като не му направиш добро, казва: „Лош човек е.“ Като му направиш добро, казва: „Добър човек е.“ Право е донякъде.
Може някой път човек да е по-добър, има разни начини, по които се прави добро.
към беседата >>
За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората.
Казвате: Господ ще промисли. Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще.
За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората.
Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно. За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого.
За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони.
към беседата >>
Бог говори всякога.
Господ е промислил отдавна, но ние трябва да промислим сега. Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората.
Бог говори всякога.
За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно. За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
За един час поне за вас да няма лош човек.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого.
За един час поне за вас да няма лош човек.
Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно.
Какво ще каже Господ? Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога.
За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно.
За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек.
Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти.
Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
Той отдавна е казал. Аз вярвам в това, което Господ е говорил в миналото, аз вярвам в това, което Господ говори сега, аз вярвам в това, което Господ ще говори за бъдеще. За мене Господ е говорил в миналото, говори сега на нас, ще говори и в бъдеще на хората. Бог говори всякога. За Бога и настоящето, и миналото, и бъдещето е едно.
За нас, хората на Земята, има три времена: минало, настояще и бъдеще.
към беседата >>
Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти.
Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните.
Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори.
Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори.
към беседата >>
Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните.
Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните.
Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони. Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори.
Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори.
Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?
към беседата >>
Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони.
Най-първо, в седмицата определете си един час поне да не мислите лошо за никого. За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните.
Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони.
Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори.
Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори.
Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш.
към беседата >>
Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
За един час поне за вас да няма лош човек. Защото тъй както мислите, ако хората бяха лоши, Господ ще ги очисти. Понеже Господ вижда, че тия хора лошото го правят от добра воля, от ревност... Апостол Павел от ревност, от набожност ходеше да гони християните. Като обичаше Моисея повече от Христа, гонеше християните. Ако той обичаше повече християните, нямаше да ги гони.
Ние като обичаме повече своите, гоним другите.
към беседата >>
Слушайте я.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори.
Слушайте я.
Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?
към беседата >>
По този път, по който вървите, всички ще умрете.
По този път, по който вървите, всички ще умрете.
Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда.
към беседата >>
Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я.
Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори.
Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва.
към беседата >>
Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят.
По този път, по който вървите, всички ще умрете.
Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят.
Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате.
към беседата >>
Като я стиснеш, тя започне да говори.
Та казвам: Слушайте Този, Който ни говори. Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори.
Като я стиснеш, тя започне да говори.
Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода.
към беседата >>
Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят.
По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят.
Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят.
Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон.
към беседата >>
Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?
Или казвам: Слушайте това, което Любовта ви говори. Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори.
Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?
“ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете.
По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят.
Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете.
Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
“ Трябва да слушаш.
Да ви кажа по-ясно: Слушайте това, което ябълката говори. Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане?
“ Трябва да слушаш.
Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам.
По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете.
Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам.
Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?
Слушайте я. Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш.
Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?
“ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда.
По този път, по който вървите, всички ще умрете. Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам.
Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда.
Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
“ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва.
Като вземеш крушата и я хапнеш, и тя ти говори. Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш?
“ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва.
Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода. Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате.
Ще остареете, ще изгубите силата си, ще се свържат краката, стомахът ще се разстрои, дробовете един ден ще се повредят. Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда.
Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате.
Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон. Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода.
Като я стиснеш, тя започне да говори. Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва.
Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода.
Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон.
Всичко, което имате, ще го вземат и ще ви пратят за другия свят. Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате.
Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон.
Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
Казва: „Ти знаеш ли защо искаш да вляза в тебе, знаеш ли какво може да стане? “ Трябва да слушаш. Тя казва: „Моля, бъдете тъй добри, каквото ми кажеш, ще го направя.“ Пиеш вода и водата пита: „Ти знаеш ли защо ме пиеш? “ Българинът често вечерно време пие вода, без да слуша водата какво му казва. Често българите имат обичай, станат среднощ и изпие едно–две кепчета вода.
Казва: „Не зная какво ми стана, урочасах.“ Той изпил едно–две кила вода (малко преувеличено е това).
към беседата >>
Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
Ще ви пратят с един багаж от 33 грама, 33 грама имате право от Земята да вземете. Понеже ще мине през 3 станции, ще секвестират по 10 грама на всяка станция и едва като влезете в Божествения свят, ще имате един грам. Една малка клетка невидима ще имате и никой няма да ви вижда. Вие ще останете сам, ще почувствувате едно отвращение от живота и нищо няма да виждате и себе си няма да чувствувате. Ще знаеш, че си бил цар и си се превърнал в едно нищожество, което е милиарди пъти по-малко от съвременния йон.
Ако увеличим един йон колкото Земята, пак ще бъде невидим.
към беседата >>
Някои от вас се възхищавате от някои цветове.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове.
Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината.
към беседата >>
Важно е сега туй, което Господ ви говори.
Важно е сега туй, което Господ ви говори.
Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш.
към беседата >>
Нямате еднаква Любов към всичките цветове.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове.
Нямате еднаква Любов към всичките цветове.
Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори.
към беседата >>
Слушайте Го.
Важно е сега туй, което Господ ви говори.
Слушайте Го.
Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог.
към беседата >>
Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове.
Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате.
Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг.
към беседата >>
Младост без Бога не съществува.
Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го.
Младост без Бога не съществува.
Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог.
към беседата >>
Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате.
Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи.
Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия.
към беседата >>
Знание без Бога не съществува.
Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува.
Знание без Бога не съществува.
Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог.
към беседата >>
Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи.
Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията.
Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления.
към беседата >>
Свобода без Бога не съществува.
Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува.
Свобода без Бога не съществува.
Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ?
към беседата >>
Заедно съединени, тия цветове образуват светлината.
Някои от вас се възхищавате от някои цветове. Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията.
Заедно съединени, тия цветове образуват светлината.
Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния.
към беседата >>
Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш.
Важно е сега туй, което Господ ви говори. Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува.
Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш.
Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш.
към беседата >>
Цветовете са кредитори.
Нямате еднаква Любов към всичките цветове. Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината.
Цветовете са кредитори.
Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния.
към беседата >>
Ти живееш и в този живот е Бог.
Слушайте Го. Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш.
Ти живееш и в този живот е Бог.
Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог.
към беседата >>
Цветовете се кредитират един друг.
Ще обичате червения цвят, портокаления, жълтия, зеления, синия, ясносиния, тъмносиния, виолетовия, еднакво ще ги почитате. Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори.
Цветовете се кредитират един друг.
Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния. [Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Ти имаш знание и в това знание е Бог.
Младост без Бога не съществува. Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог.
Ти имаш знание и в това знание е Бог.
Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш.
към беседата >>
Червеният цвят кредитира портокаловия.
Вашето здраве зависи от тия 7 лъчи. Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг.
Червеният цвят кредитира портокаловия.
Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния. [Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог.
Знание без Бога не съществува. Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог.
Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог.
Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там.
към беседата >>
Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления.
Ако сте пристрастни и обичате само един цвят, нарушавате хармонията. Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия.
Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления.
Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния. [Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Къде е Господ?
Свобода без Бога не съществува. Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог.
Къде е Господ?
Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
Зеленият кредитира ясносиния.
Заедно съединени, тия цветове образуват светлината. Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления.
Зеленият кредитира ясносиния.
Ясносиният кредитира тъмносиния. [Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш.
Ако мислиш, че животът без Бога съществува, ти се лъжеш. Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ?
Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш.
Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
Ясносиният кредитира тъмносиния.
Цветовете са кредитори. Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния.
Ясносиният кредитира тъмносиния.
[Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог.
Ти живееш и в този живот е Бог. Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш.
Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог.
Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
[Тъмносиният] кредитира виолетовия.
Цветовете се кредитират един друг. Червеният цвят кредитира портокаловия. Портокаловият кредитира жълтия, жълтият кредитира зеления. Зеленият кредитира ясносиния. Ясносиният кредитира тъмносиния.
[Тъмносиният] кредитира виолетовия.
към беседата >>
Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш.
Ти имаш знание и в това знание е Бог. Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог.
Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш.
Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там. Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава.
Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън.
към беседата >>
Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там.
Ти имаш свобода и в тази свобода е Бог. Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш.
Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там.
Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава.
Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“.
Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш.
към беседата >>
Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
Къде е Господ? Той е в твоя живот, в който ти се подвизаваш. Ти имаш свобода, ти имаш знание и отричаш, че тази светлина е Бог. Животът, който имаш, Бог е в твоя живот, а ти Го отричаш. Колкото и да е малък животът, колкото и да е малко знанието, колкото и да е малка свободата, ти признавай, че Бог на Любовта е там.
Говоря за Онзи Бог, Който има еднакви отношения към всичките хора, на всичките хора е дал такава свобода, която съответствува на тяхното развитие.
към беседата >>
Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“.
Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона.
Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва.
към беседата >>
Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е.
Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е.
Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога. Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон. Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.
към беседата >>
Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона.
Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение.
Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят.
към беседата >>
Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога.
Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е.
Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога.
Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон. Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.
към беседата >>
Защото основният цвят е червеният, аленият.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение.
Защото основният цвят е червеният, аленият.
Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон.
Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е. Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога.
Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон.
Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.
към беседата >>
Има един червен цвят като огън.
Цяла наука има, в която трябва да изучаваме светлината, както музиката се изучава. Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият.
Има един червен цвят като огън.
Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.
Туй учение трябва да влезе навсякъде в една държава, в един политически закон – същият закон е. Тези, които управляват [добре], те са назначени от Бога. Тези, които не управляват добре, те не разбират Божия закон.
Тези, които се бият на бойното поле, този ум от Бога им е даден.
към беседата >>
Червения цвят като гледаш, ще оздравееш.
Човек, който няма ясна представа за червения цвят, никога не може да вземе правилно „до“. Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън.
Червения цвят като гледаш, ще оздравееш.
Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Има една война в света.
Има една война в света.
Двама борци се борят. Единият побеждава другия, натисне го, не го убива.
към беседата >>
Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва.
Онзи, който има ясна представа за червения цвят, веднага взема много вярно тона. Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш.
Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва.
Много хора има в света, които носят червен цвят. Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Двама борци се борят.
Има една война в света.
Двама борци се борят.
Единият побеждава другия, натисне го, не го убива.
към беседата >>
Много хора има в света, които носят червен цвят.
Аз съм правил опити и виждам, че между червения цвят и основния тон на живота има отношение. Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва.
Много хора има в света, които носят червен цвят.
Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Единият побеждава другия, натисне го, не го убива.
Има една война в света. Двама борци се борят.
Единият побеждава другия, натисне го, не го убива.
към беседата >>
Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
Защото основният цвят е червеният, аленият. Има един червен цвят като огън. Червения цвят като гледаш, ще оздравееш. Ако гледаш пламък, като накладеш огън, гледаш в огъня, болестта изчезва. Много хора има в света, които носят червен цвят.
Но като погледнете, вие си създавате неприятности.
към беседата >>
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас.
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас.
Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото.
към беседата >>
Някой мъж търси някоя жена червеничка.
Някой мъж търси някоя жена червеничка.
Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя!
към беседата >>
Знаете ли какво е да унищожите злото?
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас.
Знаете ли какво е да унищожите злото?
Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш.
към беседата >>
Човек има нужда от този цвят.
Някой мъж търси някоя жена червеничка.
Човек има нужда от този цвят.
Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона.
към беседата >>
Казвате: с добро не става.
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото?
Казвате: с добро не става.
Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава.
към беседата >>
Човек търси лек.
Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят.
Човек търси лек.
Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя.
към беседата >>
Ако отмахнеш доброто, какво ще стане?
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става.
Ако отмахнеш доброто, какво ще стане?
Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок.
към беседата >>
Като погледне, какво?
Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек.
Като погледне, какво?
Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото.
към беседата >>
Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто.
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане?
Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто.
Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде.
към беседата >>
Той взема от нея.
Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек. Като погледне, какво?
Той взема от нея.
Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви.
към беседата >>
Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото.
Казвам: Вие имате желание да унищожите злото във вас. Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто.
Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото.
Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове.
към беседата >>
Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя!
Някой мъж търси някоя жена червеничка. Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея.
Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя!
“ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее.
към беседата >>
Ще ги поддържаш.
Знаете ли какво е да унищожите злото? Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото.
Ще ги поддържаш.
Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш.
към беседата >>
“ Неразбиране на закона.
Човек има нужда от този цвят. Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя!
“ Неразбиране на закона.
Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия?
към беседата >>
Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава.
Казвате: с добро не става. Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш.
Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава.
Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света.
към беседата >>
Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя.
Човек търси лек. Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона.
Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя.
Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия? “
към беседата >>
Тази война е урок.
Ако отмахнеш доброто, какво ще стане? Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава.
Тази война е урок.
С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто.
към беседата >>
Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото.
Като погледне, какво? Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя.
Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото.
Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия? “
към беседата >>
С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде.
Ако отмахнеш злото в света, ще изчезне и доброто. Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок.
С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде.
Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото.
към беседата >>
Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви.
Той взема от нея. Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото.
Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви.
От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия? “
към беседата >>
Злото не донася зрели плодове.
Ако отмахнеш доброто от света, ще изчезне и злото. Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде.
Злото не донася зрели плодове.
Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто.
към беседата >>
От него ден мъжът крее.
Казва: „Като видях тази жена, стана ми леко“, а другите казват: „А-а, леко ти стана като я видя! “ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви.
От него ден мъжът крее.
Жената казва: „Отде дойде тази жидия? “
към беседата >>
Гнили може да донесе колкото искаш.
Ще ги поддържаш. Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове.
Гнили може да донесе колкото искаш.
Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят.
към беседата >>
Жената казва: „Отде дойде тази жидия?
“ Неразбиране на закона. Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее.
Жената казва: „Отде дойде тази жидия?
“
към беседата >>
Доброто носи зрели плодове в света.
Злото и доброто в света поддържат живота на хората, само че злото сега господарува и войната то създава. Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш.
Доброто носи зрели плодове в света.
Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас.
към беседата >>
“
Че жената да се зарадва, че тази другата жена помогнала на мъжа ѝ, да ѝ каже: „Много се радвам, много Ви благодаря, че ти като дойде в дома, мъжът ми беше болен и като те видя, оздравя. Ти донесе Божественото благословение вкъщи.“ Сега вие гоните Божественото. Като дойде тази жена, ти мислиш да я няма, да си върви. От него ден мъжът крее. Жената казва: „Отде дойде тази жидия?
“
към беседата >>
Всяка хубава мисъл е плод на доброто.
Тази война е урок. С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света.
Всяка хубава мисъл е плод на доброто.
Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто.
към беседата >>
Вие искате сега да ви се говори.
Вие искате сега да ви се говори.
Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!
към беседата >>
Всяка лоша мисъл е плод на злото.
С доброто нищо не се добива, но и злото никакво благо не може да даде. Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто.
Всяка лоша мисъл е плод на злото.
Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото.
към беседата >>
Вие пъдите Божието благословение.
Вие искате сега да ви се говори.
Вие пъдите Божието благословение.
Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира?
към беседата >>
Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто.
Злото не донася зрели плодове. Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото.
Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто.
В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки.
към беседата >>
Някое младо момиче с живот Бог ви прати.
Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение.
Някое младо момиче с живот Бог ви прати.
В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира? “ Той все млади избира.
към беседата >>
В нас тия плодове постоянно зреят.
Гнили може да донесе колкото искаш. Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто.
В нас тия плодове постоянно зреят.
Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.
към беседата >>
В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви.
Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати.
В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви.
Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира? “ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
Да се радваме на ония добри плодове в нас.
Доброто носи зрели плодове в света. Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят.
Да се радваме на ония добри плодове в нас.
Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.
към беседата >>
Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам.
Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви.
Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам.
Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира? “ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто.
Всяка хубава мисъл е плод на доброто. Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас.
Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто.
По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.
към беседата >>
Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!
Вие искате сега да ви се говори. Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам.
Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!
“ Казва: „Млади ли избира? “ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
По този начин доброто организира плодовете на злото.
Всяка лоша мисъл е плод на злото. Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто.
По този начин доброто организира плодовете на злото.
Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки. Как ги прави, не зная.
към беседата >>
“ Казва: „Млади ли избира?
Вие пъдите Божието благословение. Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай!
“ Казва: „Млади ли избира?
“ Той все млади избира. Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки.
Всяко лошо чувство е плод на злото, всяко добро чувство е плод на доброто. В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото.
Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки.
Как ги прави, не зная.
към беседата >>
“ Той все млади избира.
Някое младо момиче с живот Бог ви прати. В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира?
“ Той все млади избира.
Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
Как ги прави, не зная.
В нас тия плодове постоянно зреят. Да се радваме на ония добри плодове в нас. Гнилите плодове на злото стават за тор на доброто. По този начин доброто организира плодовете на злото. Доброто от горчивите плодове на злото знае как да ги направи сладки.
Как ги прави, не зная.
към беседата >>
Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
В туй момиче дошъл един ангел от Небето, светлина разпръсква, а ти няма да се зарадваш, че е дошъл ангел в къщата ти, а мислиш да си върви. Ти казваш: „Той откакто дойде, лошо намерение има.“ Аз познавам. Аз на мнозина съм казвал: „Тази сестра носи едно благословение, в онази младата сестра Христос беше дошъл.“ – „Не казвай! “ Казва: „Млади ли избира? “ Той все млади избира.
Старите са дебелоглави, не увира главата на стария, той е горделив, свършил университет, казва: „Какво зная аз...“
към беседата >>
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят.
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят.
Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим? “ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
към беседата >>
Не гледайте, че много знаете.
Не гледайте, че много знаете.
Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го.
към беседата >>
Понеже човек влезе, Бог му позволи.
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят.
Понеже човек влезе, Бог му позволи.
Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим? “ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
към беседата >>
Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде.
Не гледайте, че много знаете.
Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде.
Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете.
към беседата >>
Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи.
Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?
“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко. Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
към беседата >>
Христос казва: смирение.
Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде.
Христос казва: смирение.
Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем.
към беседата >>
“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко.
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим?
“ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко.
Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните?
Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение.
Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните?
Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
Човек понеже не знаеше законите на доброто и злото, Бог му забрани: да не ги бута, да не влиза в този свят. Понеже човек влезе, Бог му позволи. Вие сте се научили сега, казвате: „Тогава какво трябва да правим? “ Ако дойде един лош човек, нагостете го хубаво, нахранете го добре – той ще омекне малко.
Ако постъпиш зле с него, ще бъде по-зле.
към беседата >>
Миналата година на днешния ден какво беше времето?
Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните?
Миналата година на днешния ден какво беше времето?
Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога.
Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая.
към беседата >>
Забравили сте го.
Не гледайте, че много знаете. Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето?
Забравили сте го.
След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога.
Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая.
към беседата >>
След една година какво ще бъде не го знаете.
Аз от вас зная повече, но аз още съм едно малко дете на Земята, уча се на Земята какво има да бъде. Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го.
След една година какво ще бъде не го знаете.
Ние мислим, че много знаем. Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят.
Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често.
към беседата >>
Ние мислим, че много знаем.
Христос казва: смирение. Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете.
Ние мислим, че много знаем.
Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Направите погрешка, искате другите да я изправят.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят.
Направите погрешка, искате другите да я изправят.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята.
към беседата >>
Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
Вие казвате: „Аз помня много.“ Какво помните? Миналата година на днешния ден какво беше времето? Забравили сте го. След една година какво ще бъде не го знаете. Ние мислим, че много знаем.
Какво се е случило преди една година не го знаем и какво днес се случва не знаем, а минаваме за много учени хора.
към беседата >>
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас.
Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути.
към беседата >>
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща.
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща.
Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка.
към беседата >>
Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая.
Та казвам сега: Поне микроскопически бъдете като Бога. Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас.
Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая.
Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение.
към беседата >>
Да кажем, имаш 1000 лева.
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща.
Да кажем, имаш 1000 лева.
Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева.
към беседата >>
Англичаните много рядко турят точка и запетая.
Бог е дълготърпелив – вие бъдете малко търпеливи. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая.
Англичаните много рядко турят точка и запетая.
Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути.
към беседата >>
Знаете ли колко са 1000 лева?
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща. Да кажем, имаш 1000 лева.
Знаете ли колко са 1000 лева?
Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева. Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
Българинът туря по-често.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате другите хора да ви търпят. Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая.
Българинът туря по-често.
Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути. А точката е около половин час.
към беседата >>
Сегашната цена колко е?
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща. Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева?
Сегашната цена колко е?
То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева. Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
Трябва да разбирате точката и запетаята.
Направите погрешка, искате другите да я изправят. Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често.
Трябва да разбирате точката и запетаята.
Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути. А точката е около половин час.
към беседата >>
То са 1000 стотинки.
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща. Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е?
То са 1000 стотинки.
Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева. Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути.
Бъдете толкоз търпеливи, колкото искате те да бъдат към вас. Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята.
Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути.
Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути. А точката е около половин час.
към беседата >>
Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка.
Аз виждам в човешкия порядък много преувеличени неща. Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки.
Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка.
Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева. Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение.
Забележете: някъде има малка погрешка, някъде в правописа не съм турил запетая или точка, или точка и запетая. Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути.
Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение.
Точка и запетая – около 10 минути. А точката е около половин час.
към беседата >>
Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева.
Да кажем, имаш 1000 лева. Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка.
Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева.
Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
Точка и запетая – около 10 минути.
Англичаните много рядко турят точка и запетая. Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение.
Точка и запетая – около 10 минути.
А точката е около половин час.
към беседата >>
Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
Знаете ли колко са 1000 лева? Сегашната цена колко е? То са 1000 стотинки. Всеки един лев е равен на стотинка, златна стотинка. Понеже в 10 лева има по 100, 1000 лева са равни на 10 лева.
Казвате: „Дадох му 1000 лева“, а в моя ум е, че ти си му дал 10 лева.
към беседата >>
А точката е около половин час.
Българинът туря по-често. Трябва да разбирате точката и запетаята. Там, на тази станция, не оставайте повече от 10 минути. Запетайката е най-малкото стоене – 1–2 минути на разположение. Точка и запетая – около 10 минути.
А точката е около половин час.
към беседата >>
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите.
Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш.
към беседата >>
Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре.
Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре.
Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете? Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват. Поне туй няма от вас който да не го знае.
към беседата >>
Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите.
Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям.
Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел.
към беседата >>
Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете?
Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре.
Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете?
Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват. Поне туй няма от вас който да не го знае.
към беседата >>
Големите работи са само за Бога.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям.
Големите работи са само за Бога.
Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение.
към беседата >>
Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват.
Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре. Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете?
Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват.
Поне туй няма от вас който да не го знае.
към беседата >>
Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога.
Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе.
Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
Поне туй няма от вас който да не го знае.
Вие всички имате знание, всички знаете кога хората се отнасят с вас добре. Според туй, което сте учили, знаете кой е добре постъпил; туй как го знаете? Вие постъпвайте спрямо другите тъй, както искате спрямо вас да постъпват.
Поне туй няма от вас който да не го знае.
към беседата >>
Отгде накъде?
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе.
Отгде накъде?
Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите.
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите.
На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв.
към беседата >>
Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш.
Казвате: „Аз му направих една голяма добрина.“ Според мене най-големите добрини са най-малките и най-малките добрини са най-големите. Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде?
Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш.
Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя.
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите.
На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя.
За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува.
към беседата >>
Тогава не е приятел.
Аз никога не се спирам върху един процес, който е голям. Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш.
Тогава не е приятел.
По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение. Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
За една вечер туй може да го направя.
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя.
За една вечер туй може да го направя.
Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение.
Големите работи са само за Бога. Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел.
По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение.
Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
Какво ми коства това?
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя.
Какво ми коства това?
Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
Ти завържеш приятелство с един човек, не познаваш неговия характер и искаш този човек, каквото поискаш, да направи за тебе. Отгде накъде? Остави на неговата свобода, не ти да го заставиш. Тогава не е приятел. По закон може да бъдеш полковник, ще му заповядваш: „Това ще направиш, онова ще направиш.“ Това не е приятелство, това е подчинение.
Когато на него заповядвам, то не е по свобода.
към беседата >>
Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода?
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това?
Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода?
Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел.
В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него.
към беседата >>
Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв.
Казвате: „Познавам, не е обхода, отидох вкъщи, не ме нагостиха, вода не ми дадоха да си измия краката; не ме приема в къщи, [а] има доста стаи.“ Някъде щом ме приемат, казвам: Каквото ми правят на мен, и аз ще го направя на другите. На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода?
Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв.
Най-първо той се ползува. Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
В дадения случай аз изхождам от тревогата.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел.
В дадения случай аз изхождам от тревогата.
Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам?
към беседата >>
Най-първо той се ползува.
На този, който е дошъл при мене, ще стопля вода, ще приготвя хляб, ще го угостя. За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв.
Най-първо той се ползува.
Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай аз изхождам от тревогата.
Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа.
Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
За една вечер туй може да го направя. Какво ми коства това? Езерото е на стотина крачки от мене – какво ми коства да ида и да донеса вода? Всяко добро, което човек направи, и той се ползува от него – законът е такъв. Най-първо той се ползува.
Доброто като иде отгоре, то ще мине през мене и ако река да се отклоня, изгубва се доброто и за мен, и за вас.
към беседата >>
Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа.
Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя.
Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат.
Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика.
към беседата >>
Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя.
Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него.
Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Гледам своя интерес, очите ми са на четири.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат.
Гледам своя интерес, очите ми са на четири.
Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти.
към беседата >>
Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него.
Казва: „Знаеш какво ме сполетя.“ В Писанието апостол Павел казва: „Горко ми, ако не проповядвам.“ Но то е еврейщината в апостол Павел. В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него.
Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него.
Един обед не може ли да му дам? Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Не може да мине нещо фалшиво.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат. Гледам своя интерес, очите ми са на четири.
Не може да мине нещо фалшиво.
Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти.
към беседата >>
Един обед не може ли да му дам?
В дадения случай аз изхождам от тревогата. Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него.
Един обед не може ли да му дам?
Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат. Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво.
Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто.
Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти.
към беседата >>
Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
Понеже Бог е направил всичко заради мене, на това основание и аз мога да направя всичко заради Господа. Този, Който е направил всичко заради мене, заради Него и аз съм готов всичко да направя. Този, който не е направил нищо заради мене, и аз не съм готов да направя нещо заради него. Ще бъде срамота един човек за мене да направи всичко, кредитирал ме е, като дойде в дома ми, аз да не мога да направя нищо заради него. Един обед не може ли да му дам?
Какво ще ми коства да се отнеса хубаво с него?
към беседата >>
Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат. Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто.
Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората.
Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му.
към беседата >>
Сега, всички ние сме хора.
Сега, всички ние сме хора.
Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други. Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари.
към беседата >>
Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика.
Казвате: „Може да не знаем.“ Аз не съм от тия, които се лъжат. Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората.
Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика.
Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа.
към беседата >>
Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други.
Сега, всички ние сме хора.
Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други.
Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари.
към беседата >>
Той като ме хвали, неговият език се чисти.
Гледам своя интерес, очите ми са на четири. Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика.
Той като ме хвали, неговият език се чисти.
Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората.
към беседата >>
Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари.
Сега, всички ние сме хора. Слугата мисли как да угоди на господаря си, свещеникът мисли как да угоди на пасомите си, те мислят как да угодят на свещеника, всички угаждат едни на други.
Много малко хора ще срещнете, които искат в съзнанието си да угодят на Този, Който е направил всичко на Земята заради него, дал му [е] всичките условия, и да Му благодари.
към беседата >>
Като ме хвали, неговият ум се чисти.
Не може да мине нещо фалшиво. Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти.
Като ме хвали, неговият ум се чисти.
Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа.
към беседата >>
Той седи и мисли дали има Господ или не.
Той седи и мисли дали има Господ или не.
„Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е.
към беседата >>
Като ме хвали, неговото сърце се чисти.
Може да задържа хубавото за себе си, но това, което иде от Бога, всичко е чисто. Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти.
Като ме хвали, неговото сърце се чисти.
Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си.
към беседата >>
„Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш.
Той седи и мисли дали има Господ или не.
„Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш.
Като не го виждаш, не е ли реален? Реален е.
към беседата >>
Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му.
Най-първо, аз не се нуждая от човек слаб, аз не се нуждая от похвалите на хората. Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти.
Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му.
Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон.
към беседата >>
Като не го виждаш, не е ли реален?
Той седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш.
Като не го виждаш, не е ли реален?
Реален е.
към беседата >>
Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа.
Аз се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му.
Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа.
Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон.
към беседата >>
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата.
Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото.
към беседата >>
Реален е.
Той седи и мисли дали има Господ или не. „Къде ли е, досега не съм Го виждал.“ Добре, денем виждам, но вечерно време, когато е тъмно като в рог, твоят приятел ти говори и ти чуваш гласа му само, не го виждаш. Като не го виждаш, не е ли реален?
Реален е.
към беседата >>
Не искам да хваля хората.
Той като ме хвали, неговият език се чисти. Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа.
Не искам да хваля хората.
Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
към беседата >>
Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата.
Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас.
Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е.
към беседата >>
В реалността има един закон, той е следният.
В реалността има един закон, той е следният.
Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне.
към беседата >>
Аз като искам да се подмладя, хваля Господа.
Като ме хвали, неговият ум се чисти. Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората.
Аз като искам да се подмладя, хваля Господа.
Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
към беседата >>
Всичките човешки езици са много непонятни.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас.
Всичките човешки езици са много непонятни.
За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е.
към беседата >>
Всеки един от вас може да направи опит.
В реалността има един закон, той е следният.
Всеки един от вас може да направи опит.
Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина.
към беседата >>
Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си.
Като ме хвали, неговото сърце се чисти. Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа.
Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си.
Туй е закон. Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
към беседата >>
За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни.
За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно.
Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е. На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене.
В реалността има един закон, той е следният. Всеки един от вас може да направи опит.
Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене.
В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново.
към беседата >>
Туй е закон.
Като ме хвали, подмладява се душата му, като ме хвали, силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си.
Туй е закон.
Да бъдем верни на този закон. Там няма никакво изключение.
към беседата >>
Ти говориш за здраве, но то е непонятно.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно.
Ти говориш за здраве, но то е непонятно.
Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е. На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
В даден момент ти си извън времето.
В реалността има един закон, той е следният. Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене.
В даден момент ти си извън времето.
Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне.
към беседата >>
Да бъдем верни на този закон.
Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон.
Да бъдем верни на този закон.
Там няма никакво изключение.
към беседата >>
Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото.
Искам да ви говоря за един метод, който не е достъпен за природата. Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно.
Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото.
В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е. На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе.
В реалността има един закон, той е следният. Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето.
Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе.
Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде.
към беседата >>
Там няма никакво изключение.
Не искам да хваля хората. Аз като искам да се подмладя, хваля Господа. Осветявам Името Му в ума си, осветявам Името Му в сърцето си, в душата си. Туй е закон. Да бъдем верни на този закон.
Там няма никакво изключение.
към беседата >>
В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е.
Езикът, който природата употребява, е непонятен за нас. Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото.
В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е.
Каквото кажеш, то е. На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне.
В реалността има един закон, той е следният. Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе.
Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне.
Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне.
към беседата >>
Казвате: „Може би така иска да говори.“ Не, по някой път имам желание да говоря както иска Господ – зная колко силен ставам.
Казвате: „Може би така иска да говори.“ Не, по някой път имам желание да говоря както иска Господ – зная колко силен ставам.
Аз съм имал солени работи.
към беседата >>
Каквото кажеш, то е.
Всичките човешки езици са много непонятни. За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е.
Каквото кажеш, то е.
На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина.
Всеки един от вас може да направи опит. Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне.
Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина.
Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде.
към беседата >>
Аз съм имал солени работи.
Казвате: „Може би така иска да говори.“ Не, по някой път имам желание да говоря както иска Господ – зная колко силен ставам.
Аз съм имал солени работи.
към беседата >>
На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
За пример, ти говориш за добро, но то е нещо непонятно. Ти говориш за здраве, но то е непонятно. Като кажеш „сладко“, ти не усещаш сладкото. В природата, като кажеш „сладко“, сладко е, като кажеш „горчиво“, горчиво е. Каквото кажеш, то е.
На човешките езици говориш нещо, пък то не е така.
към беседата >>
Усъмниш се – веднага проказата се връща отново.
Вие казвате, че вярвате в Бога, но то нищо не значи, това са празни думи според мене. В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина.
Усъмниш се – веднага проказата се връща отново.
Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде.
към беседата >>
Има един анекдот за солено.
Има един анекдот за солено.
Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго.
към беседата >>
Сега ще се опитам да ви говоря както е.
Сега ще се опитам да ви говоря както е.
За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери.
към беседата >>
Повярваш – пак проказата изчезне.
В даден момент ти си извън времето. Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново.
Повярваш – пак проказата изчезне.
Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът.
към беседата >>
Един българин се сгодява.
Има един анекдот за солено.
Един българин се сгодява.
(Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар.
към беседата >>
За Любовта се говори, но не е Любов.
Сега ще се опитам да ви говоря както е.
За Любовта се говори, но не е Любов.
Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те.
към беседата >>
Усъмниш се – пак дойде.
Щом насочиш мисълта си към Бога, в дадения случай извън времето си – ще настане една промяна в тебе. Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне.
Усъмниш се – пак дойде.
Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде.
към беседата >>
(Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома.
Има един анекдот за солено. Един българин се сгодява.
(Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома.
Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол.
към беседата >>
Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“.
Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов.
Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“.
Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо.
към беседата >>
Усъмниш се в богатството – то изчезне.
Ако ти имаш най-лошото разположение, имаш най-лошата болест, проказа може да имаш, ако с вяра насочиш ума си към Бога, веднага тази проказа ще изчезне. Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде.
Усъмниш се в богатството – то изчезне.
Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде.
към беседата >>
Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна.
Има един анекдот за солено. Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома.
Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна.
Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен.
към беседата >>
Как ще дам?
Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“.
Как ще дам?
Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата.
към беседата >>
Повярваш в сиромашията – богатството иде.
Има една проказа, която ще изчезне и ще се появи светлина. Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне.
Повярваш в сиромашията – богатството иде.
Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат.
към беседата >>
Тя имала всичкото добро желание да ги угости.
Има един анекдот за солено. Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна.
Тя имала всичкото добро желание да ги угости.
Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето.
към беседата >>
Щом трябва да даде, тя има везни.
Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам?
Щом трябва да даде, тя има везни.
Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е.
към беседата >>
Повярваш в богатството – сиромашията иде.
Усъмниш се – веднага проказата се връща отново. Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде.
Повярваш в богатството – сиромашията иде.
Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията.
към беседата >>
Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго.
Има един анекдот за солено. Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости.
Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго.
Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето.
към беседата >>
Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери.
Сега ще се опитам да ви говоря както е. За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни.
Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери.
Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва.
към беседата >>
Такъв е законът.
Повярваш – пак проказата изчезне. Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде.
Такъв е законът.
Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар.
Един българин се сгодява. (Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго.
Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар.
Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол.
към беседата >>
Ако си олекнал, обрали са те.
За Любовта се говори, но не е Любов. Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери.
Ако си олекнал, обрали са те.
Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота.
към беседата >>
Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде.
Усъмниш се – пак дойде. Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът.
Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде.
Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол.
(Примерът е български анекдот.) Неговата годеница била много красива мома. Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар.
Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол.
Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол.
към беседата >>
Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо.
Природата не казва „Любов“, но казва „давам“, „вземам“. Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те.
Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо.
Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи.
към беседата >>
Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде.
Усъмниш се в богатството – то изчезне. Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде.
Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде.
Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
Две лъжички повече турила на своя възлюблен.
Той имал един приятел и искал да го заведе при годеницата си, да я види колко е благородна, красива, изящна. Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол.
Две лъжички повече турила на своя възлюблен.
Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има.
към беседата >>
Това не е на езика на природата.
Как ще дам? Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо.
Това не е на езика на природата.
На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го.
към беседата >>
Те си помагат.
Повярваш в сиромашията – богатството иде. Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде.
Те си помагат.
Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията. Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето.
Тя имала всичкото добро желание да ги угости. Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен.
Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето.
Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар.
към беседата >>
На езика на природата каквото кажеш, така е.
Щом трябва да даде, тя има везни. Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата.
На езика на природата каквото кажеш, така е.
Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание.
към беседата >>
Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията.
Повярваш в богатството – сиромашията иде. Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат.
Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията.
Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето.
Тя им направила кафе, но захарницата и солницата били едно до друго. Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето.
Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето.
После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол.
към беседата >>
Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва.
Щом ти даде, тя казва: „Много взема.“ Щом от тебе вземат, ти казваш: „Обраха ме.“ Тя си има везни, ще те премери. Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е.
Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва.
Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане.
към беседата >>
Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
Такъв е законът. Като повярваш в богатството, трябва да знаеш, че сиромашията ще дойде. Като повярваш в сиромашията, богатството ще дойде. Те си помагат. Сиромашията помага на богатството и богатството помага на сиромашията.
Болестта помага на здравето и здравето помага на болестта.
към беседата >>
После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол.
Направила на гостенина кафе със захар, а на своя възлюблен по погрешка турила сол вместо захар. Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето.
После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол.
Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта.
към беседата >>
Трябва да се освободите от излишното в живота.
Ако си олекнал, обрали са те. Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва.
Трябва да се освободите от излишното в живота.
Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад.
към беседата >>
При болните хора има същества.
При болните хора има същества.
Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни. Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете. Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.
към беседата >>
Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол.
Поотделно направила кафетата и като искала да го направи по-сладко, турнала повече сол. Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол.
Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол.
Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта. Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Излишно природата не търпи и недоимък не търпи.
Ако ти кажеш, че са те обрали, пък като те премери, ти нищо не си изгубил, тя вижда, че не са ти взели нищо. Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота.
Излишно природата не търпи и недоимък не търпи.
Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат.
към беседата >>
Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни.
При болните хора има същества.
Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни.
Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете. Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.
към беседата >>
Стига му солта колкото има.
Две лъжички повече турила на своя възлюблен. Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол.
Стига му солта колкото има.
Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта. Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го.
Това не е на езика на природата. На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи.
Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го.
Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат. Трева няма да пасат.
към беседата >>
Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете.
При болните хора има същества. Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни.
Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете.
Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.
към беседата >>
Турете повече захар.
Като започнал да пие кафето, вижда, че е солено и поглежда към своя приятел и вижда, че той пие кафето. Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има.
Турете повече захар.
Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта. Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание.
На езика на природата каквото кажеш, така е. Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го.
Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание.
Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат. Трева няма да пасат.
към беседата >>
Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.
При болните хора има същества. Като се разболеете, тази болест се дължи на някои разумни същества, които, като дойдат при вас, за да ги разберете, ще ви направят болни. Вие ще се концентрирате в себе си и каквото ви кажат, ще го разберете.
Ако останете силни, вие нищо няма да разберете от техния език.
към беседата >>
Не препоръчвам да туряте сол.
Чуди се, че той го пие, без да се свиват мускулите на лицето. После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар.
Не препоръчвам да туряте сол.
Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта. Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане.
Ти кажеш, че са те обрали, пък ти тежиш повече, отколкото трябва. Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание.
Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане.
Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат. Трева няма да пасат.
към беседата >>
Има един закон.
Има един закон.
Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха.
към беседата >>
Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта.
После казва: „Много солено беше кафето.“ Не че момата искала да го направи нарочно, но от бързина турила сол. Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол.
Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта.
Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Някой път умират от глад.
Трябва да се освободите от излишното в живота. Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане.
Някой път умират от глад.
Природата даде глад – измират, няма какво да ядат. Трева няма да пасат.
към беседата >>
Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него.
Има един закон.
Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него.
Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця.
към беседата >>
Солта е лечебно средство.
Вие казвате: „Аз го насолих.“ Не туряйте на вашия възлюблен по две лъжички сол. Стига му солта колкото има. Турете повече захар. Не препоръчвам да туряте сол. Даже здравите хора трябва за цяр да турят солта.
Солта е лечебно средство.
към беседата >>
Природата даде глад – измират, няма какво да ядат.
Излишно природата не търпи и недоимък не търпи. Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад.
Природата даде глад – измират, няма какво да ядат.
Трева няма да пасат.
към беседата >>
Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки.
Има един закон. Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него.
Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки.
После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава.
към беседата >>
Та ви препоръчвам сега, от невидимия свят казват: Всяко ядене, което се готви, всяка мисъл, да се осоли със солта на Любовта, всяко чувство да се осоли със солта на Любовта, всяка постъпка, всяка сила, всичко, каквото говорите, да го осолите с тази сол на Любовта.
Та ви препоръчвам сега, от невидимия свят казват: Всяко ядене, което се готви, всяка мисъл, да се осоли със солта на Любовта, всяко чувство да се осоли със солта на Любовта, всяка постъпка, всяка сила, всичко, каквото говорите, да го осолите с тази сол на Любовта.
към беседата >>
Трева няма да пасат.
Там, дето има недоимък, винаги се притичва да допълни този недоимък, а дето има излишно, взема го. Недоимъкът ражда страдание и излишъкът ражда по-голямо страдание. Много хора има, които умират от глад, но повече умират от преядане. Някой път умират от глад. Природата даде глад – измират, няма какво да ядат.
Трева няма да пасат.
към беседата >>
После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил.
Има един закон. Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки.
После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил.
И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава. Как ще се бориш?
към беседата >>
Аз държа в ума си само един възпитателен метод.
Аз държа в ума си само един възпитателен метод.
Той е следният – както е в природата: Черешата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Крушата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Ябълката като ме види, казва: „Опитай ме.“ Като ги опитам, аз се запознавам с тях.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила. Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.
към беседата >>
И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове.
Има един закон. Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил.
И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове.
Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава. Как ще се бориш?
към беседата >>
Той е следният – както е в природата: Черешата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Крушата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Ябълката като ме види, казва: „Опитай ме.“ Като ги опитам, аз се запознавам с тях.
Аз държа в ума си само един възпитателен метод.
Той е следният – както е в природата: Черешата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Крушата като ме види, казва: „Опитай ме.“ Ябълката като ме види, казва: „Опитай ме.“ Като ги опитам, аз се запознавам с тях.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила. Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.
към беседата >>
Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха.
Има един закон. Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове.
Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха.
Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава. Как ще се бориш?
към беседата >>
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила.
Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.
към беседата >>
Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця.
Като се връщаше Яков, понеже беше доста умен, вечерта дойде едно същество при него и той каза, че цялата нощ се е борил с него. Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха.
Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця.
Пусна го тогава. Как ще се бориш?
към беседата >>
Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.
Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на светлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на топлината. Ние, съвременните хора, страдаме от недоимък на сила.
Има сила външна, механична, има сила вътрешна, органична.
към беседата >>
Пусна го тогава.
Той му казва: „Ти излъга брата си за [паница] леща и открадна благословението“, показа му и другите негови погрешки. После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця.
Пусна го тогава.
Как ще се бориш?
към беседата >>
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин.
Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя.
към беседата >>
Как ще се бориш?
После ходи при Лавана и там му показа каква погрешка е направил. И му каза: „Вие сега като се връщахте, откраднахте боговете на Лавана и носите чужди богове. Носите не истинските богове, а боговете на старото.“ Яков се оправдаваше, искаше да си замине и цялата нощ двамата се разговаряха. Яков му казва: „Няма да те пусна, докато не ме благословиш.“ За да го благослови, пипна го на хълбока и той окуця. Пусна го тогава.
Как ще се бориш?
към беседата >>
Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин.
Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света.
Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома.
Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш.
към беседата >>
Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света.
Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух.
Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Той като хване младата мома, не я пуща.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома.
Той като хване младата мома, не я пуща.
Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш. Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух.
Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища.
Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома. Той като хване младата мома, не я пуща.
Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни.
Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш. Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
Плътският живот е добър.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища.
Плътският живот е добър.
„Плът“ значи по-гъста материя. „Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Всяка млада мома има по един ангел.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома. Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни.
Всяка млада мома има по един ангел.
Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш. Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
„Плът“ значи по-гъста материя.
Под думата „раждане“ подразбираме човек, комуто се дават възможности да влезе и да изучава света по който и да е начин. Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър.
„Плът“ значи по-гъста материя.
„Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Всичките момци са показали какво могат да направят.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома. Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел.
Всичките момци са показали какво могат да направят.
Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш. Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
„Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
Някой, който е по плът роден, плътски ще изучава света. Не е лошо да си роден по плът, не е лошо да си роден по Дух. Най-първо трябва да се родиш по плът, после – по Дух и да изучаваш света от две становища. Плътският живот е добър. „Плът“ значи по-гъста материя.
„Духовно“ значи материя, която се движи, пълна с енергия.
към беседата >>
Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш.
Аз виждам, тази борба става всякога между един момък и една мома. Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят.
Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш.
Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били.
Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш.
към беседата >>
Не само младата мома, но и младите момци тъй.
Той като хване младата мома, не я пуща. Тя му говори, че той трябва да бъде благодарен, той казва: „Не искам да те пусна, ще ми дадеш нещо.“ Младите моми са много силни. Всяка млада мома има по един ангел. Всичките момци са показали какво могат да направят. Като запали сърцето, цялата къща гори, ще се въртиш на колело, не може да спиш.
Не само младата мома, но и младите момци тъй.
към беседата >>
Относително това е така.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били.
Относително това е така.
Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора.
към беседата >>
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба.
Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите.
към беседата >>
Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били. Относително това е така.
Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви.
В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора.
към беседата >>
Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба.
Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана.
Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.
към беседата >>
В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били. Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви.
В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се.
Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота?
към беседата >>
Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана.
Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван.
Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него.
към беседата >>
Старият се усеща по-силен и затуй го прави.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били. Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се.
Старият се усеща по-силен и затуй го прави.
В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята.
към беседата >>
Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван.
Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си.
Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
В детството нямаш възможност да го направиш.
Ние мислим, че като станем възрастни, сме по-умни, а като деца не сме били. Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави.
В детството нямаш възможност да го направиш.
Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето.
към беседата >>
Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си.
Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат.
Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
Ти си от слабите хора.
Относително това е така. Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш.
Ти си от слабите хора.
Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил?
към беседата >>
Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите.
Казвам: В света уважавайте младите моми и младите момци, защото от уважението на младата мома и на младия момък ще имаме уважението на стария дядо и на старата баба. Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат.
Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите.
Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
Старите хора са силни хора.
Детето схваща нещата много по-добре, отколкото стария, само че не може да ги прояви. В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора.
Старите хора са силни хора.
Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години.
към беседата >>
Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.
Не уважавате младата мома – и старата баба няма да бъде уважавана. Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите.
Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.
Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него. И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота?
В детето има желание да направи добро, да направи зло, но понеже усеща своята слабост, отказва се. Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора.
Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота?
Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите.
към беседата >>
Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него.
Не уважавате младия момък – и старият дядо няма да бъде уважаван. Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека.
Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него.
И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
Вече 85 години живея на Земята.
Старият се усеща по-силен и затуй го прави. В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота?
Вече 85 години живея на Земята.
Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността?
към беседата >>
И той живее вътре в тебе.
Вие казвате: „Зелени са те.“ Всичките млади са изпратени от Бога, те носят нещо много хубаво в себе си. Всичките тия стари дядовци и баби, понеже се приготовляват при Бога да идат, да занесат своето богатство и пак да дойдат. Трябва да се научат старите да уважават младите и младите да уважават старите. Туй уважение трябва да произтича от едно вътрешно съзнание на човека. Във всеки един добър човек ти си, който живееш вътре в него.
И той живее вътре в тебе.
към беседата >>
Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето.
В детството нямаш възможност да го направиш. Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята.
Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето.
Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили.
към беседата >>
Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам?
Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам?
Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта. Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
към беседата >>
Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил?
Ти си от слабите хора. Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето.
Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил?
“ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили. Много лесна работа е.
към беседата >>
Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш?
Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам?
Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш?
Сам да носиш камъните, калта, варта. Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
към беседата >>
“ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години.
Старите хора са силни хора. Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил?
“ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години.
Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили. Много лесна работа е.
към беседата >>
Сам да носиш камъните, калта, варта.
Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам? Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш?
Сам да носиш камъните, калта, варта.
Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
към беседата >>
Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите.
Като дойде до него, казва: „Ти знаеш ли аз каква опитност имам в живота? Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години.
Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите.
Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили. Много лесна работа е.
към беседата >>
Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
Сега скоро имаше един наш брат, който ми казва: „Исках да управлявам със сила, но виждам, че не работи силата.“ Един човек ако започне да гради сам една къща, казва: „Аз сам да я направя“, за колко години може да направи къщата сам? Нека да е на етаж и половина – за колко време ще я направиш? Сам да носиш камъните, калта, варта.
Сам да изнесеш всичко нагоре, колко време ще ти вземе?
към беседата >>
Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността?
Вече 85 години живея на Земята. Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите.
Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността?
Тия работи сте ги учили. Много лесна работа е.
към беседата >>
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви.
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви.
В живота, когато се кооперират хората, работата върви. И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.
към беседата >>
Тия работи сте ги учили.
Земята 85 пъти е обиколила около Слънцето. Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността?
Тия работи сте ги учили.
Много лесна работа е.
към беседата >>
В живота, когато се кооперират хората, работата върви.
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви.
В живота, когато се кооперират хората, работата върви.
И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.
към беседата >>
Много лесна работа е.
Знаеш ли колко пъти съм обикалял, какви разходки съм правил? “ Сега може да умножите и да намерите колко е пътят на Земята за 85 години. Понеже 150 милиона километра е далеч от Слънцето Земята, 3 пъти като го умножите, ще измерите. Онези, които са учили геометрия: колко пъти диаметърът влиза в окръжността и колко пъти радиусът влиза в окръжността? Тия работи сте ги учили.
Много лесна работа е.
към беседата >>
И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.
Нещата в света стават бързо, когато се кооперират колективно 10, 20, 100, 1000, милиони хора, един народ – и работата върви. В живота, когато се кооперират хората, работата върви.
И в Небето, и в невидимия свят се кооперират, и ангелите се кооперират, и светлите духове – и работите вървят.
към беседата >>
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте.
От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада.
към беседата >>
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа.
Каква работа има Господ да се меши? “ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам.
към беседата >>
От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте.
От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини.
От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада.
към беседата >>
Каква работа има Господ да се меши?
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа.
Каква работа има Господ да се меши?
“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта.
към беседата >>
От обед до вечер то е старини.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте. От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини.
От обед до вечер то е старини.
От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада.
към беседата >>
“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши?
“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!
“ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
От вечер до среднощ ти си в ада.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте. От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини.
От вечер до среднощ ти си в ада.
Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада.
към беседата >>
“ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши? “ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого!
“ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва.
Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Вечер като среднощ, мълчи се.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте. От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада.
Вечер като среднощ, мълчи се.
От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление.
към беседата >>
Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши? “ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва.
Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария.
И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
От среднощ до сутринта излизаш из ада.
Процеса на раждането във възходяща степен поддържайте. От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се.
От среднощ до сутринта излизаш из ада.
Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище.
към беседата >>
И целия ден го развождали насам-натам.
Казвате: „Аз сам ще си свърша работата.“ Ти сам ще си свършиш работата толкова, колкото я свършил онзи българин, който казал на жена си: „Аз утре ще стана, ще впрегна и с талигата ще ида на лозето да го подрежа.“ Жената казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Рекълне рекъл, ще ида да го подрежа. Каква работа има Господ да се меши? “ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария.
И целия ден го развождали насам-натам.
До късно вечерта. Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада.
От сутрин до обед ти се раждаш, то е младини. От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада.
Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада.
Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи.
към беседата >>
До късно вечерта.
Каква работа има Господ да се меши? “ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам.
До късно вечерта.
Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Среднощ излизаме от ада.
От обед до вечер то е старини. От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада.
Среднощ излизаме от ада.
Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии.
към беседата >>
Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
“ Тя казва: „Кажи, Иване: ако е рекъл Господ.“ – „Аз ти казвам: не искам да питам ни Господа, ни никого! “ Става на сутринта, впряга воловете, качва се на каруцата и тръгва. Срещат го турците, хващат го и го накарват да им работи ангария. И целия ден го развождали насам-натам. До късно вечерта.
Идва Иван вечерта и хлопа на вратата на жена си и казва: „Жено, отвори ми, ако е рекъл Господ.“
към беседата >>
Не мислете за ада.
От вечер до среднощ ти си в ада. Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада.
Не мислете за ада.
Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото.
към беседата >>
Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш?
Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш?
Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази. Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
към беседата >>
Адът е място за изправление.
Вечер като среднощ, мълчи се. От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада.
Адът е място за изправление.
То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото. Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот.
Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш?
Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот.
Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази. Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
към беседата >>
То е едно опитно училище.
От среднощ до сутринта излизаш из ада. Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление.
То е едно опитно училище.
Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото. Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази.
Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш? Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот.
Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази.
Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
към беседата >>
Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи.
Тъй щото сутринта влизаме в рая и излизаме от ада, а вечер влизаме в ада. Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище.
Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи.
Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото. Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
Ако ти си на бойното поле и ония бомби, които падат от аероплана, големи бомби се пукат около тебе, като се върнеш, какво ще разправяш? Ще кажеш: „Да пази Господ.“ Чудиш се как си останал жив при този пукот. Благодариш в душата си, че при най-големите опасности има Един в живота, Който пази.
Казва: „Тисящи ще падат от страната ти и десет тисящи отдясно ти.“
към беседата >>
Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии.
Среднощ излизаме от ада. Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи.
Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии.
Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото. Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда.
Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно.
към беседата >>
Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото.
Не мислете за ада. Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии.
Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото.
Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда.
Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина.
Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите.
към беседата >>
Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
Адът е място за изправление. То е едно опитно училище. Кой каквато погрешка има, трябва да си я изправи. Трябва да излезеш из тялото, понеже тия работници трябва да почистят тялото, има доста нечистотии. Като излезеш отвън, понеже си господар, работниците ще почистят тялото.
Като го почистят, ще кажат: „Заповядайте, господарю, всичко е почистено.“
към беседата >>
Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина.
Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя.
Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания.
към беседата >>
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена.
Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ.
към беседата >>
Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя.
Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята.
Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома?
към беседата >>
Вие всички вечерно време искате да работите.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена.
Вие всички вечерно време искате да работите.
Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави.
към беседата >>
Да изпълните тия обещания и честни да бъдете.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята.
Да изпълните тия обещания и честни да бъдете.
Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци.
към беседата >>
Откажете се.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите.
Откажете се.
Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника.
към беседата >>
Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно.
Сега аз говоря на ваш език, не да проповядвате на другите, няма нужда. Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете.
Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно.
Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък?
към беседата >>
Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се.
Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото.
Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета.
към беседата >>
Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите.
Аз нищо не печеля, като ви разправям една Истина. Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно.
Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите.
Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми.
към беседата >>
Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото.
Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил.
Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата.
към беседата >>
Сега искам да изпълните вашите обещания.
Казва: „Да го убедиш.“ Аз не искам да го убедя. Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите.
Сега искам да изпълните вашите обещания.
Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън?
към беседата >>
Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ.
Вечерно време като не може да спите, правите голяма пакост, понеже къщата остава непочистена. Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил.
Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ.
Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите.
към беседата >>
Какво [е] обещала младата мома?
Аз искам да бъдете честни на вашите обещания, които сте дали, когато сте слезли на Земята. Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания.
Какво [е] обещала младата мома?
– Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува.
към беседата >>
Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави.
Вие всички вечерно време искате да работите. Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ.
Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави.
Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците.
към беседата >>
– Да не съблазнява никога младите момци.
Да изпълните тия обещания и честни да бъдете. Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома?
– Да не съблазнява никога младите момци.
Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави.
към беседата >>
Оръжието е хубаво за войника.
Откажете се. Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави.
Оръжието е хубаво за войника.
Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите.
към беседата >>
Какво е обещал младият момък?
Не сега на мене да обещавате, то е безпредметно. Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци.
Какво е обещал младият момък?
– Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън.
към беседата >>
Перото е добро за поета.
Оставете тази работа за слугите, те да почистят тялото. Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника.
Перото е добро за поета.
Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите.
към беседата >>
– Да не съблазнява никога младите моми.
Като изпълните обещанията, които сте дали, и другите неща може да направите. Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък?
– Да не съблазнява никога младите моми.
Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво.
към беседата >>
Ябълките са хубави за децата.
Някой се извинява и казва, че цяла нощ се молил. Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета.
Ябълките са хубави за децата.
Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите.
към беседата >>
Какво значи съблазън?
Сега искам да изпълните вашите обещания. Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми.
Какво значи съблазън?
– Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Дрехите са хубави за момите.
Някой се извинява, че е мислил цяла нощ как да изобрети нещо: някоя пушка, някой топ. Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата.
Дрехите са хубави за момите.
Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия.
към беседата >>
– Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува.
Какво [е] обещала младата мома? – Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън?
– Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува.
Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Калпаците са хубави за момците.
Хубави неща са тези, всичките неща в света са хубави. Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите.
Калпаците са хубави за момците.
Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си?
към беседата >>
Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави.
– Да не съблазнява никога младите момци. Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува.
Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави.
Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Ръкавиците са хубави за дамите.
Оръжието е хубаво за войника. Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците.
Ръкавиците са хубави за дамите.
Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си? “ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън.
Какво е обещал младият момък? – Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави.
Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън.
Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво. Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Пианата са хубави за пианистите.
Перото е добро за поета. Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите.
Пианата са хубави за пианистите.
Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си? “ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво.
– Да не съблазнява никога младите моми. Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън.
Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво.
Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Цигулките са хубави за цигуларите.
Ябълките са хубави за децата. Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите.
Цигулките са хубави за цигуларите.
Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си? “ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
Какво значи съблазън? – Да ги не осъжда, да не им взема, да им отвори пътя, да им съдействува. Младата мома иска да следва наука, иска да рисува, иска да пее – всичко това нека го прави. Тя да не го съблазнява, да не му казва: „Остави се от тия глупави работи, да идем да вечеряме, да попушим цигари, малко модно, да пием малко коняк, сладко вино.“ Това е съблазън. Тогава младата мома ще тури шапката си накриво, младият момък ще тури шапката си накриво.
Тия, кривите шапки объркаха света и на момците, и на момите.
към беседата >>
Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия.
Дрехите са хубави за момите. Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите.
Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия.
Питат го: „Годен ли си? “ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване.
Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
Питат го: „Годен ли си?
Калпаците са хубави за момците. Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия.
Питат го: „Годен ли си?
“ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Това е Божествен процес.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване.
Това е Божествен процес.
Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
“ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
Ръкавиците са хубави за дамите. Пианата са хубави за пианистите. Цигулките са хубави за цигуларите. Казваше ми един българин, който е бил в Америка и носел една цигулка в кутия. Питат го: „Годен ли си?
“ Казва: „Годен съм, годеницата е с мене.“ Той изважда цигулката и казва: „Моята годеница малко да посвири.“
към беседата >>
Като престане този процес, ние остаряваме.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес.
Като престане този процес, ние остаряваме.
Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
Българинът е доста духовит.
Българинът е доста духовит.
После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите.
към беседата >>
Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме.
Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш.
Като оттегли този Дух, умираш. Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
После, българинът е много щедър.
Българинът е доста духовит.
После, българинът е много щедър.
После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото.
към беседата >>
Като оттегли този Дух, умираш.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш.
Като оттегли този Дух, умираш.
Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе.
Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър.
После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе.
Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
Ние не се нуждаем от изкривяване, но се нуждаем от ежеминутно обновяване на човешкия ум, ежеминутно обновяване на човешкото сърце, ежеминутно обновяване и на човешкия дух, ежеминутно обновяване. Това е Божествен процес. Като престане този процес, ние остаряваме. Писанието казва: „Ще изпратя Духа Си и ще ви дам живот.“ Като отнеме Духа, остаряваш. Като оттегли този Дух, умираш.
Ще започнеш да се молиш: „Господи, изпрати Духа Си“ и пак да се родиш.
към беседата >>
Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости.
Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе.
Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости.
Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си.
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си.
Туй ще го турите в себе си, то е човекът. Що е човекът? – Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.
към беседата >>
Аз като българин поканих още двама.
Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости.
Аз като българин поканих още двама.
Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
Туй ще го турите в себе си, то е човекът.
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си.
Туй ще го турите в себе си, то е човекът.
Що е човекът? – Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.
към беседата >>
Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите.
Българинът е доста духовит. После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама.
Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите.
Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото. Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
Що е човекът?
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си. Туй ще го турите в себе си, то е човекът.
Що е човекът?
– Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.
към беседата >>
Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото.
После, българинът е много щедър. После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите.
Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото.
Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
– Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.
Казвам: Човек трябва да държи свещено Името на Бога в ума си, да държи свещено Името на Бога в сърцето си, да държи свещено Името на Бога в душата си, да държи свещено Името на Бога в духа си. Туй ще го турите в себе си, то е човекът. Що е човекът?
– Който може да държи Името Божие свещено в духа си, който може да държи Името Божие свещено в душата си, който може да държи свещено Името Божие в ума си, който може да държи Името Божие свещено в сърцето си, и най-после: който удържи Името Божие в тялото си.
към беседата >>
Когато българинът е свободен, не дава нищо.
После, разправяше ми един българин, който се намерил в небрано лозе. Казва: „Имах един познат, стар евангелски проповедник, покани ме на гости. Аз като българин поканих още двама. Той ми каза: „Вие, българите, може би имате този обичай, но ти трябваше да ме предупредиш да приготвя и за другите. Затова сега ще те накажа и от твоето ядене ще взема и ще дам на приятелите ти.“ Та този българин ми казва: „Не си доядох тогава.“ Българите са много щедри на чуждото.
Когато българинът е свободен, не дава нищо.
към беседата >>
Някой казва: „Защо ми са упражненията?
Някой казва: „Защо ми са упражненията?
“ Религията е да се упражняваш. Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо? „Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли. Защо ще седим, защо ще ставаме?
към беседата >>
В турско време ми разправяха друг един анекдот.
В турско време ми разправяха друг един анекдот.
Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине.
към беседата >>
“ Религията е да се упражняваш.
Някой казва: „Защо ми са упражненията?
“ Религията е да се упражняваш.
Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо? „Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли. Защо ще седим, защо ще ставаме?
към беседата >>
Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана.
В турско време ми разправяха друг един анекдот.
Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана.
Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван.
към беседата >>
Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо?
Някой казва: „Защо ми са упражненията? “ Религията е да се упражняваш.
Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо?
„Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли. Защо ще седим, защо ще ставаме?
към беседата >>
Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време?
В турско време ми разправяха друг един анекдот. Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана.
Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време?
Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия.
към беседата >>
„Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли.
Някой казва: „Защо ми са упражненията? “ Религията е да се упражняваш. Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо?
„Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли.
Защо ще седим, защо ще ставаме?
към беседата >>
Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня.
В турско време ми разправяха друг един анекдот. Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време?
Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня.
След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди.
към беседата >>
Защо ще седим, защо ще ставаме?
Някой казва: „Защо ми са упражненията? “ Религията е да се упражняваш. Кажи ѝ: „Господи, покланям се пред Твоята сила“, дигаш ръцете си и казваш: „Приемам Твоето благословение.“ Дигаме ръката си – защо? „Ще работя с ръцете си, които си ми дал.“ Всяко движение да се осмисли.
Защо ще седим, защо ще ставаме?
към беседата >>
След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня.
В турско време ми разправяха друг един анекдот. Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня.
След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня.
Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво.
към беседата >>
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение.
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение.
Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!
към беседата >>
Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине.
В турско време ми разправяха друг един анекдот. Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня.
Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине.
Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво. Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
Иде при тях един факир.
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение.
Иде при тях един факир.
Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят.
към беседата >>
Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван.
Един българин казва на друг: „А бре, Иване, ижурджият (вероятно думата не е записана правилно) дошъл.“ – „Не давам нищо на този изедник.“ „А бе, Иване...“ – започнал да бие, смазал Драгана. Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине.
Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван.
Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво. Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир.
Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?
“ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат.
към беседата >>
Ако се качиш на коня, ти си юзбашия.
Тогава Иван казва: „Оттук-оттам ще дадем, ще намерим.“ Сега, по какво се отличават българите в турско време? Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван.
Ако се качиш на коня, ти си юзбашия.
Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво. Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
“ „Може“, казва.
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус?
“ „Може“, казва.
Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа?
към беседата >>
Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди.
Като дойде някой турски юзбашия (юзбашия значи началник на 100 души, бинбашия – началник на 1000 души, майор), като дойде юзбашията, изскочи българинът, вземе коня му хубаво охранен и Иван започва да разхожда коня. След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия.
Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди.
Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво. Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат.
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва.
Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат.
Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава.
към беседата >>
Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво.
След като го разходи, ще го нахрани и няма Иван да се качи на коня. Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди.
Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво.
Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!
Дванайсет души английски офицери седят в Индия на едно угощение. Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат.
Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!
“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
Ще докара после Иван коня и ще се качи юзбашията и ще си замине. Ако само разхождаш коня на юзбашията, ти си Иван. Ако се качиш на коня, ти си юзбашия. Иван трябва да знае хубаво да разведе коня, понеже този кон го кара силно, може да се повреди. Иван ще потупа коня, ще поразположи коня, да си похапне, да пийне вода хубаво.
Трябва да знае, да не направи някаква погрешка, понеже има отговорност.
към беседата >>
“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят.
Иде при тях един факир. Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?!
“ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят.
Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Сега аз правя сравнение.
Сега аз правя сравнение.
Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш? Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе. Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.
към беседата >>
Клатят се всички, не могат да станат.
Англичаните както обичат духовитостта, те му казват: „Не може ли да ни покажеш някой фокус? “ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят.
Клатят се всички, не могат да станат.
Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш?
Сега аз правя сравнение.
Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш?
Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе. Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.
към беседата >>
Каква е тази работа?
“ „Може“, казва. Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат.
Каква е тази работа?
След един час идва той и ги освобождава. Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе.
Сега аз правя сравнение. Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш?
Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе.
Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.
към беседата >>
След един час идва той и ги освобождава.
Поседял той половин час с тях и им казва: „Господа, заминавам, но вие няма да може да станете от столовете си.“ Те казват: „Виж, този е смахнат. Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа?
След един час идва той и ги освобождава.
Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.
Сега аз правя сравнение. Ако ти имаш една идея, която развождаш като Ивана, какво ще научиш? Трябва да се качиш на своята идея отгоре, че като юзбашията да те понесе.
Ако само развождаш идеята като Ивана, трябва да знаеш, че твоята идея е кон.
към беседата >>
Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
Ние, англичани, няма да можем да станем от столовете?! “ Започват да се смеят, казват му: „На добър път, ще се справим ние с нашата работа.“ Но после, като се опитали да станат, не могат да станат, като заковани стоят. Клатят се всички, не могат да станат. Каква е тази работа? След един час идва той и ги освобождава.
Казва им: „Господа, това е един фокус, как става това, е моя работа.“
към беседата >>
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание.
Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат.
към беседата >>
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир.
Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва. Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек. Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание.
Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи.
Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично.
към беседата >>
Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир.
Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло.
Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва. Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек. Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Някой път вкъщи правя научни изследвания.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание. Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи.
Някой път вкъщи правя научни изследвания.
Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво.
към беседата >>
Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло.
Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола.
Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва. Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек. Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание. Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания.
Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде.
Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат.
към беседата >>
Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола.
Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва.
Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек. Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание. Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде.
Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му.
Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде.
към беседата >>
Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва.
Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек.
Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат.
Ние, съвременните хора, не обръщаме внимание. Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му.
Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат.
Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде.
към беседата >>
Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
Аз ви казвам сега: Ако ти в себе си [на] злото не може да му заповядаш да седи на своя стол, ти не си факир. Всяко зло, всяка лоша мисъл, лошо желание не е лошо, че е дошло. Може да е офицер, ще му кажеш: „Аз докато се върна, ти ще седиш на стола. Без мое позволение няма да станеш.“ Казвам: Вие искате да имате силна воля, считате силен човек, който заповядва. Една лоша мисъл, лошо желание, лоша постъпка, това е силен човек.
Който не може да заповядва, не е силен, но слабият човек не е слаб, воля има.
към беседата >>
Гълтат, никак не е хармонично.
Аз съм правил научни наблюдения, обръщам внимание на най-малките работи. Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат.
Гълтат, никак не е хармонично.
Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек.
към беседата >>
Сега новите времена изискват друго.
Сега новите времена изискват друго.
Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа.
към беседата >>
Някои гълтат много хубаво.
Някой път вкъщи правя научни изследвания. Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично.
Някои гълтат много хубаво.
Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него.
към беседата >>
Ние се намираме във времена, които са много тревожни.
Сега новите времена изискват друго.
Ние се намираме във времена, които са много тревожни.
Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото.
към беседата >>
Гледам, някои деца много бързо ядат.
Някой път майката дава хляб на детето, наблюдавам го как яде. Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво.
Гледам, някои деца много бързо ядат.
Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила.
към беседата >>
Не е ли Господ, Който управлява света?
Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни.
Не е ли Господ, Който управлява света?
Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба.
към беседата >>
Още като му дадат хляб, веднага почне да яде.
Гледам как си отваря устата, гледам каква е стойката му. Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат.
Още като му дадат хляб, веднага почне да яде.
А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш.
към беседата >>
Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората?
Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света?
Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората?
Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света.
към беседата >>
А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде.
Някои деца, гледам, големи хапки вземат, бързо ядат. Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде.
А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде.
Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания?
Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората?
Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания?
“, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря.
към беседата >>
Казвам: Туй дете ще стане човек.
Гълтат, никак не е хармонично. Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде.
Казвам: Туй дете ще стане човек.
Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
“, той другояче гледа.
Сега новите времена изискват друго. Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания?
“, той другояче гледа.
Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания.
към беседата >>
Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него.
Някои гълтат много хубаво. Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек.
Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него.
Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото.
Ние се намираме във времена, които са много тревожни. Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа.
Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото.
Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света.
към беседата >>
Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила.
Гледам, някои деца много бързо ядат. Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него.
Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила.
Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш. Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
Сега в света става само вършитба.
Не е ли Господ, Който управлява света? Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото.
Сега в света става само вършитба.
От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи.
към беседата >>
Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш.
Още като му дадат хляб, веднага почне да яде. А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила.
Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш.
Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
От Божествено гледище вършитба става в света.
Не ли Той, Който гледа на всичко, което вършат хората? Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба.
От Божествено гледище вършитба става в света.
Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме?
към беседата >>
Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
А някои, като им дадат хляба, погледнат го, огледат го хубаво и тогава започне да яде. Казвам: Туй дете ще стане човек. Онова дете, което започва бързо да яде, аз си правя заключение за него. Ти ядеш и мислиш, че този хляб, туй парченце, съдържа онази сила. Ако ти, като вземеш тази хапчица с трите си пръста и не повярваш в силата, която се крие в тази хапка, никаква сила не може да възприемеш.
Силата на тази хапка ще стигне в най-съкровената станция на твоя ум, тя ще стигне в най-съкровената станция на твоето сърце и тя ще стигне в най-съкровената станция на твоята душа.
към беседата >>
Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря.
Онзи български земледелец, който вижда като поставят житото на хармана, че конете като върхат, казва: „Защо поставиха това жито на тия страдания? “, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света.
Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря.
Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала?
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала?
Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта.
към беседата >>
Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания.
“, той другояче гледа. Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря.
Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания.
Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа.
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала?
Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа.
Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта.
към беседата >>
Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света.
Като овършеят житото, той отдели сламата, а изважда само житото. Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания.
Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света.
Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
Тревожим се как ще свършим нашия живот.
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала? Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа.
Тревожим се как ще свършим нашия живот.
По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария.
към беседата >>
Той го е направил и Той ще го изправи.
Сега в света става само вършитба. От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света.
Той го е направил и Той ще го изправи.
А ние какво сме? Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
По-добре е да не знаем кога ще свършим.
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала? Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот.
По-добре е да не знаем кога ще свършим.
И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе.
към беседата >>
А ние какво сме?
От Божествено гледище вършитба става в света. Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи.
А ние какво сме?
Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш.
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала? Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим.
И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш.
Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек.
към беседата >>
Ние сме само служители на Бога.
Сламата – в плевнята, а житото – в хамбаря. Тогава ще дойдем да се запознаем с бъдещите страдания. Сегашните страдания ще бъдат за бъдеще едно благо, понеже хората ще научат един закон – че Бог е в света, Който изправя света. Той го е направил и Той ще го изправи. А ние какво сме?
Ние сме само служители на Бога.
към беседата >>
Старият да се грижи за старостта.
Защо да се не научим ние да благодарим в живота за най-малките неща, които природата ни е дала? Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш.
Старият да се грижи за старостта.
Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало.
към беседата >>
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората.
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората.
Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
към беседата >>
Младият да се грижи за младостта.
Сега ний се тревожим за неща, които не са наша работа. Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта.
Младият да се грижи за младостта.
Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария.
към беседата >>
Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият.
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората.
Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият.
Като стане всичко на каша, как ще се бият? Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
към беседата >>
Ти използуваш младия, използуваш и стария.
Тревожим се как ще свършим нашия живот. По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта.
Ти използуваш младия, използуваш и стария.
Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане.
към беседата >>
Като стане всичко на каша, как ще се бият?
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората. Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият.
Като стане всичко на каша, как ще се бият?
Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
към беседата >>
Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе.
По-добре е да не знаем кога ще свършим. И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария.
Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе.
Ти си голям човек. Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране.
към беседата >>
Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
Сега ако Господ иска, може моментално да прекрати войната, но нищо няма да научат хората. Ако стане по Земята земетресение, срутят се всичките къщи, всичко се разруши, ще престанат да се бият. Като стане всичко на каша, как ще се бият?
Господ иска да ни научи да бъдем разумни.
към беседата >>
Ти си голям човек.
И да знаеш, и да не знаеш, ще остарееш. Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе.
Ти си голям човек.
Ти говориш за Божествено Начало. Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада.
към беседата >>
Всеки от вас иска да победят, кои да победят?
Всеки от вас иска да победят, кои да победят?
Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога. Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено.
към беседата >>
Ти говориш за Божествено Начало.
Старият да се грижи за старостта. Младият да се грижи за младостта. Ти използуваш младия, използуваш и стария. Младият е слуга на тебе, старият е слуга на тебе. Ти си голям човек.
Ти говориш за Божествено Начало.
Божественото Начало използува стария. Изгревът, това е раждане. Залезът, това е умиране. Среднощ ти си в ада. След един час излизаш из ада навън.
към беседата >>
Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога.
Всеки от вас иска да победят, кои да победят?
Аз искам да победят хората, които любят и обичат Бога.
Да победят хората, които добре мислят, добре разсъждават, които мислят добре за благото на цялото човечество. Да победят народите, които искат да внесат Божествената свобода за всичките хора. Те да победят. Ако е Любов, да бъде Любов за всички ни, ако е знание, всеки да се ползува от знанието, всеки да се ползува дотолкоз, доколкото му е дадено. Всички трябва да работят в тази посока.
към беседата >>
3.
Сила и слабост
,
УС
, София, 13.6.1943г.,
Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени. Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти.
Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим.
Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш.
към беседата >>
Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора.
Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта.
Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора.
Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение. Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени. Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим.
Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.
Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава.
към беседата >>
Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение.
Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора.
Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение.
Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени. Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.
Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава.
Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята?
към беседата >>
Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение.
Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени. Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава.
Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава.
Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас.
към беседата >>
Ние да бъдем проводници.
Ние да бъдем проводници.
Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете.
към беседата >>
Сега някой ще обясни що е плод.
Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава.
Сега някой ще обясни що е плод.
Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга.
към беседата >>
Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни.
Ние да бъдем проводници.
Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни.
Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият.
към беседата >>
Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш.
Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод.
Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш.
Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват.
към беседата >>
Силата е сухота, а слабостта е влага.
Ние да бъдем проводници. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни.
Силата е сухота, а слабостта е влага.
Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава.
Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш.
Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава.
Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право.
към беседата >>
Влага имайте.
Ние да бъдем проводници. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага.
Влага имайте.
Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята?
Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава.
Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята?
“ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие.
към беседата >>
Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила.
Ние да бъдем проводници. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте.
Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила.
Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
“ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас.
Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята?
“ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас.
Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов.
към беседата >>
Тогава ще дойдат плодовете.
Ние да бъдем проводници. Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила.
Тогава ще дойдат плодовете.
В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият. Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга.
Сега някой ще обясни що е плод. Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас.
Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга.
Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил?
към беседата >>
В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият.
Не да ставаме слаби, но да не ставаме силни. Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете.
В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият.
Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват.
Плътта е сол, която се топи във водата, и самата вода става солена, а солта няма да намериш. Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга.
Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват.
Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме?
към беседата >>
Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
Силата е сухота, а слабостта е влага. Влага имайте. Гледайте вашата сила да превърнете в началото в немощ, и вашата немощ ще превърнете в сила. Тогава ще дойдат плодовете. В един дом, когато мъжът и жената са силни, и двамата се бият.
Когато единият стане силен, а другият слаб – примиряват се.
към беседата >>
Ти си в една къща, дето нямаш право.
Семето, като посееш в земята, дърво става, и плод дава. Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват.
Ти си в една къща, дето нямаш право.
Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво?
към беседата >>
Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие.
Казваме: „Какъв е сега нашият живот на земята? “ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право.
Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие.
Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал?
към беседата >>
Говорят за любов.
“ Най-първо, се раждаме красиви деца, майката трепери над нас. Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие.
Говорят за любов.
Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат.
към беседата >>
Казват ти: „Тук това защо не си направил?
Някой път майка ти замине, баща ти замине, останеш малко детенце тук – слуга. Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов.
Казват ти: „Тук това защо не си направил?
Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот?
към беседата >>
Като те повиках, защо не дойде навреме?
Новият господар потупва, новата господарка потупва, после новите господарчета, и те потупват. Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил?
Като те повиках, защо не дойде навреме?
Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти.
към беседата >>
Обущата защо не ги излъска хубаво?
Ти си в една къща, дето нямаш право. Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме?
Обущата защо не ги излъска хубаво?
Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта.
към беседата >>
Коня защо не си гледал?
Дойде, господарят те бие, дойде, господарката те бие, дойде малкото господарче, и то те бие. Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво?
Коня защо не си гледал?
“ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са.
към беседата >>
“ За всяка погрешка ти се карат.
Говорят за любов. Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал?
“ За всяка погрешка ти се карат.
Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот?
Казват ти: „Тук това защо не си направил? Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат.
Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот?
Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти.
Като те повиках, защо не дойде навреме? Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот?
Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти.
Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта.
Обущата защо не ги излъска хубаво? Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти.
Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта.
Има някои диаманти, прокажени са. Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Има някои диаманти, прокажени са.
Коня защо не си гледал? “ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта.
Има някои диаманти, прокажени са.
Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
“ За всяка погрешка ти се карат. Тия хора живеят княжески живот, но тебе какво те ползва този княжески живот? Аз не бих желал да нося хубава копринена риза, нито копринена дреха, не бих желал да нося диаманти. Един диамант, който го е носил прокажен човек, може да струва милиони, но този диамант, който го е носил прокаженият, болестта е останала в диаманта. Има някои диаманти, прокажени са.
Във вестниците често показват, че кой както го е носил, все нещастен е бил.
към беседата >>
Казвам, трябва да бъдем внимателни.
Казвам, трябва да бъдем внимателни.
Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат.
към беседата >>
Има велики мисли в света, които са прокажени.
Казвам, трябва да бъдем внимателни.
Има велики мисли в света, които са прокажени.
Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича.
към беседата >>
Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде.
Казвам, трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени.
Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде.
Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат.
към беседата >>
Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му.
Казвам, трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде.
Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му.
После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен.
към беседата >>
После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките.
Казвам, трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му.
После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките.
Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия.
към беседата >>
Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат.
Казвам, трябва да бъдем внимателни. Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките.
Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат.
И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие.
към беседата >>
И земята, по която ходи, и тя го обича.
Има велики мисли в света, които са прокажени. Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат.
И земята, по която ходи, и тя го обича.
Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение.
към беседата >>
Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат.
Като влезе тази мисъл, и всичката проказа ще дойде. Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича.
Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат.
Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас.
към беседата >>
Този е светия според мен.
Думата обич само като мине през устата на един първокласен светия, който изпитал всичко в света и се научил как да слугува на Бога, да върши волята Му. После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат.
Този е светия според мен.
Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна.
към беседата >>
Ако само хората те обичат, ти още не си светия.
После този светия се е научил как да внася правдата, реда и порядъка спрямо всичките. Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен.
Ако само хората те обичат, ти още не си светия.
Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект.
към беседата >>
Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие.
Един светия, го наричам светия не само когато го обичат хората, но и животните го обичат, и растенията го обичат. И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия.
Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие.
Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него.
към беседата >>
Вие се намирате в едно заблуждение.
И земята, по която ходи, и тя го обича. Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие.
Вие се намирате в едно заблуждение.
Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле.
към беседата >>
Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас.
Реките, през които ходи, го обичат, звездите, всички го обичат. Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение.
Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас.
Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление.
към беседата >>
Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна.
Този е светия според мен. Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас.
Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна.
Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме.
към беседата >>
Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект.
Ако само хората те обичат, ти още не си светия. Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна.
Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект.
Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов.
към беседата >>
Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него.
Всеки светия, когото дърветата не обичат, всеки светия, когото реките не обичат, всеки светия, когото камъните не обичат, когото пътищата не го обичат, той няма да влезе в Царството Божие. Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект.
Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него.
Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов.
към беседата >>
Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле.
Вие се намирате в едно заблуждение. Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него.
Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле.
Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият?
към беседата >>
Ще започне с любов и ще свърши с престъпление.
Сега ще употребя една форма – ще поставя младите в едно положение, и ще произведе едно огорчение във вас. Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле.
Ще започне с любов и ще свърши с престъпление.
Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме.
Да кажем, княжески син, много добре облечен, красив, нос правилен, уста правилна. Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление.
Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме.
Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви.
към беседата >>
Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов.
Но този княжески син, като гледам ухото, има един дефект, малък дефект. Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме.
Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов.
Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек?
към беседата >>
Най-после и народите започват с любов.
Този дефект е отпреди десетина прераждания и сега дошъл при него. Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов.
Най-после и народите започват с любов.
Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар.
към беседата >>
Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият?
Той, като княжески син, ще започне много добре и ще свърши много зле. Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов.
Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият?
Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек?
към беседата >>
Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви.
Ще започне с любов и ще свърши с престъпление. Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият?
Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви.
И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар.
към беседата >>
И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви.
Ние, съвременните хора, започваме все с любов, всички все с любов започваме. Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви.
И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви.
Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни.
към беседата >>
Фактически кой е силен човек?
Приятелство започваме с любов, познанство започваме с любов. Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви.
Фактически кой е силен човек?
Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни.
към беседата >>
Който носи голям товар.
Най-после и народите започват с любов. Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек?
Който носи голям товар.
Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света.
към беседата >>
Кой е слаб човек?
Вземете двата народа, както са английският и германският, защо се бият? Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар.
Кой е слаб човек?
Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни.
към беседата >>
Който носи малък товар.
Англичаните обвиняват германците, че много са користолюбиви. И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек?
Който носи малък товар.
Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб.
към беседата >>
Всички вие искате да бъдете силни.
И германците обвиняват англичаните, че и те са много користолюбиви. Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар.
Всички вие искате да бъдете силни.
Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора.
към беседата >>
Силата в света е, която е създала всичките животни.
Фактически кой е силен човек? Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни.
Силата в света е, която е създала всичките животни.
Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек.
към беседата >>
Силните хора създадоха лошото в света.
Който носи голям товар. Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни.
Силните хора създадоха лошото в света.
Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти.
към беседата >>
Всички вие искате да бъдете силни.
Кой е слаб човек? Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света.
Всички вие искате да бъдете силни.
Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря.
към беседата >>
Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб.
Който носи малък товар. Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни.
Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб.
Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек.
към беседата >>
Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора.
Всички вие искате да бъдете силни. Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб.
Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора.
Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек.
към беседата >>
Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек.
Силата в света е, която е създала всичките животни. Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора.
Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек.
Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата.
към беседата >>
Научно извеждам: силният е ен-пъти.
Силните хора създадоха лошото в света. Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек.
Научно извеждам: силният е ен-пъти.
В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора.
към беседата >>
В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря.
Всички вие искате да бъдете силни. Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти.
В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря.
Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш?
към беседата >>
Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек.
Вие искате да служите на Бога и нито един от вас не иска да бъде слаб. Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря.
Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек.
След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче.
към беседата >>
След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек.
Единствените хора, които са донесли всичко добро в света, са слабите хора. Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек.
След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек.
Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат.
към беседата >>
Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата.
Слабият човек казва: „Заповядай, мини оттука.“ Силният казва: „Оттук няма да минеш, оттам ще минеш.“ Казвате: „Аз не искам да бъда слаб.“ Никой не иска да поддържа слабия човек, всеки иска да бъде силен човек. Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек.
Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата.
Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката.
към беседата >>
Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора.
Научно извеждам: силният е ен-пъти. В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата.
Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора.
Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката. Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
Какво да не ги обиждаш?
В математиката нещо, което се повтаря, казват: ен-пъти се повтаря. Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора.
Какво да не ги обиждаш?
Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката. Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче.
Една плесница на този, на онзи, да се покаже, че е силен човек. След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш?
Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче.
Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката. Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат.
След като ги е бил всичките, поддържа, че е добър човек. Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче.
Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат.
Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката. Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката.
Ще кажеш, че не е добър, но ще си нанесеш беля на главата. Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат.
Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката.
Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
Един американец обижда друг, казва: „Трябва да се пази човек да не обижда хората.“ Когато казват да се пазиш, да не обиждаш хората, подразбират силните хора. Какво да не ги обиждаш? Той казва: „Какво да не ги обиждаш, тъпчи ги, ако можеш.“ Но когато тебе тъпчат, когато се запознаеш със силния, ще те тъпче. Но когато силният се запознае със слабия, слабия ще го тъпчат. Един ми казваше: „Веднъж си позволих да кажа на един боксьор: „Ти си един пигмей.“ Той му ударил една плесница, повалил го на земята, ударил му още една, смачкал му шапката.
Казва: „Разбрах, че този човек не е пигмей, но ен-пъти е силен човек.“
към беседата >>
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога.
Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде.
към беседата >>
Бог поругаем не бива.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога.
Бог поругаем не бива.
Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде.
към беседата >>
Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога. Бог поругаем не бива.
Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира.
Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят?
към беседата >>
Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога. Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира.
Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята.
При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме.
към беседата >>
При Бога човек с нечисти крака не може да иде.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога. Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята.
При Бога човек с нечисти крака не може да иде.
Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано.
към беседата >>
Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде.
По някой път си позволяваме за името на Бога да говорим неща, обиждаме Бога. Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде.
Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде.
С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има.
към беседата >>
С деформирани уши не може да иде.
Бог поругаем не бива. Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде.
С деформирани уши не може да иде.
Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум.
към беседата >>
Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят?
Вие казвате: „Бог прощава.“ Той, след като ти удари две плесници, казва: „Да знаеш само – никаква лоша мисъл, никакво лошо чувство, никаква лоша постъпка при Бога.“ Туй се разбира. Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде.
Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят?
Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво.
към беседата >>
Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме.
Не да идеш с всичките твои недъзи и да кажеш: „Той е милостив, жалостив.“ Тъй се говори, подразбираме майка ти и баща ти, които са тук на земята. При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят?
Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме.
Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло.
към беседата >>
Никога в света не може да обичаш нещо деформирано.
При Бога човек с нечисти крака не може да иде. Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме.
Никога в света не може да обичаш нещо деформирано.
После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат.
към беседата >>
После три вида красота има.
Човек при Бога с нечисти ръце не може да иде. С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано.
После три вида красота има.
Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава.
към беседата >>
Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум.
С деформирани уши не може да иде. Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има.
Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум.
Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло.
към беседата >>
Умственото тяло, и то е красиво.
Мислите ли, че един велик художник, който знае да рисува много хубаво, ще вземе една детинска картина или една карикатура, и ще я тури за някой светец, да се покланят? Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум.
Умственото тяло, и то е красиво.
Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления.
към беседата >>
Умственото тяло мяза на физическото тяло.
Ако ние, съвременните хора, млади сестри и братя, обичаме някой човек, ние виждаме само хубавите черти, за които го обичаме. Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво.
Умственото тяло мяза на физическото тяло.
Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло.
към беседата >>
Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат.
Никога в света не може да обичаш нещо деформирано. После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло.
Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат.
Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления.
към беседата >>
Материята, от която са направени, се различава.
После три вида красота има. Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат.
Материята, от която са направени, се различава.
Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е.
към беседата >>
Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло.
Някой път виждаш външната красота, някой път виждаш красотата на неговия ум. Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава.
Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло.
Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят.
към беседата >>
Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления.
Умственото тяло, и то е красиво. Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло.
Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления.
След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума.
към беседата >>
След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло.
Умственото тяло мяза на физическото тяло. Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления.
След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло.
То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си.
към беседата >>
То преработва тия впечатления.
Умственото тяло, физическото тяло и духовното тяло си мязат. Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло.
То преработва тия впечатления.
Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него.
към беседата >>
Сърцето разбира светът какъв е.
Материята, от която са направени, се различава. Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления.
Сърцето разбира светът какъв е.
Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него.
към беседата >>
Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят.
Най-тънка е материята на човешкия ум, после на духовното тяло и най-после – на физическото тяло. Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е.
Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят.
Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна.
към беседата >>
Умът ги преработва и имаме три познания на ума.
Ти с физическото тяло приемаш физическите впечатления. След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят.
Умът ги преработва и имаме три познания на ума.
Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си.
След като минат впечатленията от физическото тяло, влизат в духовното тяло. То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума.
Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си.
Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него.
То преработва тия впечатления. Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си.
Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него.
Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него.
Сърцето разбира светът какъв е. Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него.
Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него.
Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна. Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна.
Тия впечатления от духовния свят влизат в умствения свят. Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него.
Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна.
Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
Умът ги преработва и имаме три познания на ума. Никога един човек не може да те обича, за когото ти нямаш нито една свещена мисъл в себе си. Едно правило ще ви дам: никога не можеш да завържеш приятелство с когото и да е, ако не държиш една свещена мисъл, нещо хубаво за него. Любовта зависи от онази мисъл, която ти имаш за него. Колкото мислите ти, чувствата ти, постъпките ти са по-чисти, толкоз любовта ти е по-интензивна.
Ако от любов говориш сладко, медено, вътре имаш нещо.
към беседата >>
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа?
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа?
“ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е?
към беседата >>
“ Виждане от виждане има разлика.
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа?
“ Виждане от виждане има разлика.
Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите.
към беседата >>
Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул.
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа? “ Виждане от виждане има разлика.
Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул.
Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите.
към беседата >>
Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината.
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа? “ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул.
Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината.
Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите.
към беседата >>
Имаме музика, художество и поезия.
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа? “ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината.
Имаме музика, художество и поезия.
И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите. Близо до очите.
към беседата >>
И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е?
Сега мнозина ме питат: „Ще видя ли Христа? “ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия.
И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е?
Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите. Близо до очите.
към беседата >>
Едва сега музиката слушат ушите.
“ Виждане от виждане има разлика. Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е?
Едва сега музиката слушат ушите.
Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите. Близо до очите.
към беседата >>
Един ден може да възприемем музиката чрез очите.
Ти може да видиш един цигулар, да му видиш хубавата цигулка, но музиката не седи в това, което си видял, а в това, което си чул. Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите.
Един ден може да възприемем музиката чрез очите.
Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите. Близо до очите.
към беседата >>
Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите.
Една картина се оценява не какво ти мислиш заради нея, но ти какво виждаш в картината. Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите.
Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите.
Близо до очите.
към беседата >>
Близо до очите.
Имаме музика, художество и поезия. И очите може да слушат гласовете, но ти, докато дойдеш да слушаш гласовете с очите си, знаеш ли какъв труден въпрос е? Едва сега музиката слушат ушите. Един ден може да възприемем музиката чрез очите. Най-първо, музиката е минала през устата, минала е през носа и в третата степен е дошла до ушите.
Близо до очите.
към беседата >>
Аз ви говоря за един процес.
Аз ви говоря за един процес.
Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си.
към беседата >>
Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект.
Аз ви говоря за един процес.
Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект.
Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец.
към беседата >>
Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето.
Аз ви говоря за един процес. Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект.
Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето.
Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо.
към беседата >>
Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда.
Аз ви говоря за един процес. Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето.
Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда.
Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена.
към беседата >>
Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него.
Аз ви говоря за един процес. Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда.
Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него.
Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди.
към беседата >>
Прави му радост да даде нещо от себе си.
Аз ви говоря за един процес. Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него.
Прави му радост да даде нещо от себе си.
Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей.
към беседата >>
Вземете един гениален певец.
Онези съвършените същества, към които ние се стремим, в тях няма никакъв дефект. Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си.
Вземете един гениален певец.
Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш.
към беседата >>
Иска да пее, набъбнало е нещо.
Ако срещнеш такъв един светия, той е като слънцето. Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец.
Иска да пее, набъбнало е нещо.
Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш.
към беседата >>
Аз го считам като една бременна жена.
Той ще ти даде всичко онова, от което имаш нужда. Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо.
Аз го считам като една бременна жена.
Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей.
към беседата >>
Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди.
Не че той има желание, но онова, голямото изобилие, което Бог ни е дал, той иска да го даде, да се освободи от него. Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена.
Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди.
Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи.
към беседата >>
Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей.
Прави му радост да даде нещо от себе си. Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди.
Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей.
Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш.
към беседата >>
Аз разбирам закона, дошло време да родиш.
Вземете един гениален певец. Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей.
Аз разбирам закона, дошло време да родиш.
Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят.
към беседата >>
Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш.
Иска да пее, набъбнало е нещо. Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш.
Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш.
Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона.
към беседата >>
Дошло време да пееш, пей.
Аз го считам като една бременна жена. Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш.
Дошло време да пееш, пей.
Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория.
към беседата >>
Той разправя, че след години ще се учи.
Гениалният певец е като бременна жена, на девет месеца иска да роди. Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей.
Той разправя, че след години ще се учи.
След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда.
към беседата >>
След години ще умреш, днес трябва да родиш.
Казва: „Измъчи ме това дете, трябва да го родя.“ „Почакай, почакай.“ „Нито една минута не мога да чакам, ще пея.“ Дойде ти наум – пей. Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи.
След години ще умреш, днес трябва да родиш.
Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно.
към беседата >>
Ако не родиш, утре отиде на оня свят.
Аз разбирам закона, дошло време да родиш. Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш.
Ако не родиш, утре отиде на оня свят.
Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание.
към беседата >>
Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона.
Защото, ако не родиш навреме, детето ще умре, и ти ще умреш. Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят.
Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона.
Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл.
към беседата >>
Законът е тъй, не е теория.
Дошло време да пееш, пей. Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона.
Законът е тъй, не е теория.
Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ.
към беседата >>
Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда.
Той разправя, че след години ще се учи. След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория.
Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда.
Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства.
към беседата >>
Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно.
След години ще умреш, днес трябва да родиш. Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда.
Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно.
Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото.
към беседата >>
Не я ли родиш, ти си осъден на страдание.
Ако не родиш, утре отиде на оня свят. Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно.
Не я ли родиш, ти си осъден на страдание.
Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам.
към беседата >>
Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл.
Мен ми разправят и ми казват: „Аз след година ще се оправя.“ След година поповете ще четат на гробищата: „Упокой душата на раба Твоего, Господи.“ Аз разбирам закона. Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание.
Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл.
Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има.
към беседата >>
Ти помяташ.
Законът е тъй, не е теория. Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл.
Ти помяташ.
Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи.
към беседата >>
Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства.
Днес се е събудило твоето съзнание, една мисъл трябва да се роди днес, не я отлагай нито секунда. Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ.
Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства.
Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си.
към беседата >>
Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото.
Дойде ли тази мисъл, ти си в Божествения път, Бог гледа благосклонно. Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства.
Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото.
Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради.
към беседата >>
Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам.
Не я ли родиш, ти си осъден на страдание. Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото.
Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам.
Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът.
към беседата >>
Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има.
Ти не искаш, най-първо, да възприемеш една мисъл. Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам.
Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има.
Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага.
към беседата >>
Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи.
Ти помяташ. Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има.
Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи.
И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания.
към беседата >>
И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си.
Без помятания на най-хубавите мисли, без помятания на най-хубавите чувства. Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи.
И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си.
Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание.
към беседата >>
Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради.
Аз, което разбирам, и вие трябва да разбирате същото. Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си.
Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради.
Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства.
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът.
Което вие разбирате, и аз трябва да разбирам. Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради.
Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът.
Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия.
към беседата >>
Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага.
Любовта има еднакви отношения към всички хора и към боговете, и към ангелите, и към хората, и към животните еднакви отношения има. Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът.
Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага.
Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога.
към беседата >>
Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания.
Може в микроскопическо отношение да направиш едно добро, законът е все същи. И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага.
Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания.
Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде.
към беседата >>
Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание.
И голямата буца ще опиташ с езика, и малката прашинка ще опиташ с езика си. Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания.
Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание.
Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят.
към беседата >>
Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства.
Само че при малката частица ще употребиш повече енергия, и малко ще получиш, а при голямата буца трудът ти ще се възнагради. Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание.
Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства.
Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той?
към беседата >>
Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия.
Казва: „Аз не искам да бъда съвършен.“ Съвършенството трябва да бъде идеал за живота, то е смисълът. Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства.
Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия.
Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той? “ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога.
Несъвършенството причинява всичките страдания, съвършенството носи всичките блага в себе си, всичките Божествени блага. Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия.
Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога.
Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той? “ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии.
На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави.
към беседата >>
Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде.
Казва: „Аз не искам да бъда много богат.“ Сиромашията ражда всичките страдания, богатството не ражда страдания. Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога.
Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде.
Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той? “ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
На две мъчнотии човек се натъква.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии.
На две мъчнотии човек се натъква.
В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни.
към беседата >>
Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят.
Когато си беден умствено, имаш богатство, материално богатство, а си беден умствено и беден духовно, ще ти причинят страдание. Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде.
Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят.
Казвате: „Къде е Той? “ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква.
В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости.
Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят.
към беседата >>
Казвате: „Къде е Той?
Когато имаш материални блага, трябва да бъдеш и духовно, и умствено богат, тогава съвпадат тия богатства. Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят.
Казвате: „Къде е Той?
“ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости.
Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го.
Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде.
към беседата >>
“ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
Ти ще бъдеш носител и изпълнител на волята Божия. Човек, който не е богат... Богат значи човек, който живее в мястото на Бога. Бо е баща, място на любовта, нещата дето растат, дето зреят, място на Бога, дето светлината иде. Място, отдето светлината иде, всичките блага идат от Божествения свят. Казвате: „Къде е Той?
“ Светлината иде от Божествения свят, любовта иде от Божествения свят.
към беседата >>
Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го.
Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе.
После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи.
към беседата >>
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза?
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза?
Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи.
към беседата >>
После тази майка ще го остави.
Обикновеният живот на човека е впрегнат в две мъчнотии. На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе.
После тази майка ще го остави.
И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине.
към беседата >>
Те грешат, но къде грешат?
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза?
Те грешат, но къде грешат?
Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света.
към беседата >>
И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни.
На две мъчнотии човек се натъква. В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави.
И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни.
След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали.
към беседата >>
Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци.
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза? Те грешат, но къде грешат?
Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци.
И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя.
към беседата >>
След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят.
В живота си той ще опита най-големите страдания и най-големите радости. Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни.
След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят.
Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано.
към беседата >>
И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците.
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза? Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци.
И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците.
Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай.
към беседата >>
Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде.
Човек в началото, понеже е малко дете, залъгват го. Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят.
Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде.
Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна.
към беседата >>
Любовта не иде отвън и загубват любовта.
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза? Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците.
Любовта не иде отвън и загубват любовта.
Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай.
към беседата >>
Никога не си пил горчиви работи.
Най-първо, като го приеме, майка му ще го гали, ще го милва, ще го мие, ще го къпе. После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде.
Никога не си пил горчиви работи.
Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Вие сами си създавате известни идеи.
Когато младите се събират, тази любов откъде произлиза? Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта.
Вие сами си създавате известни идеи.
Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята.
към беседата >>
Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине.
После тази майка ще го остави. И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи.
Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине.
Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Вие избирате братя в света.
Те грешат, но къде грешат? Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи.
Вие избирате братя в света.
Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш?
към беседата >>
Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали.
И накрая на това дете ще му турят някоя раница, ще му дадат някоя лопата, мотика, ще го впрегнат като някое от четвероногите животни. След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине.
Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали.
Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Не си избирайте братя.
Те си направят едно свое жилище, направят прозорец, и после на прозореца турят пердета, кепенци. И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света.
Не си избирайте братя.
Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях.
към беседата >>
Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано.
След туй при всичките тия мъчнотии, които имаме, туря се радостта, че ще идем в оня свят. Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали.
Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано.
Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна. Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Щом е брат, не го избирай.
И като влезе в този затвор, забравят как да си отворят кепенците. Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя.
Щом е брат, не го избирай.
Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е.
към беседата >>
Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна.
Разправят, че това ще бъде, онова ще бъде. Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано.
Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна.
Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Щом не е брат, избирай.
Любовта не иде отвън и загубват любовта. Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай.
Щом не е брат, избирай.
Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав.
към беседата >>
Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
Никога не си пил горчиви работи. Дойде лекарят, даде ти горчиви хапове и ще те убеди, че като вземеш тия хапчета, тази болест, която имаш, ще мине. Занимавате се всички с големи работи и има един недоимък, че всичките хора говорят за неща, които не са опитали. Всичката мъчнотия седи в туй, че онова, в което вярваме, не е опитано. Запример говорим за оня свят, представяме си външната страна.
Човек може да е облечен много хубаво, с най-хубавите дрехи, може да има най-хубавите модни обуща, най-хубавата модна шапка, но туй не е животът.
към беседата >>
Не избирайте братята.
Вие сами си създавате известни идеи. Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай.
Не избирайте братята.
Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав.
към беседата >>
Говорим, че имаме любов.
Говорим, че имаме любов.
Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш.
към беседата >>
Какво ще ги избираш?
Вие избирате братя в света. Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята.
Какво ще ги избираш?
Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете.
към беседата >>
Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана.
Говорим, че имаме любов.
Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана.
Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема.
към беседата >>
Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях.
Не си избирайте братя. Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш?
Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях.
Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам.
към беседата >>
Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта.
Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана.
Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта.
В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва.
към беседата >>
Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е.
Щом е брат, не го избирай. Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях.
Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е.
Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън.
към беседата >>
В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш.
Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта.
В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш.
Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба.
към беседата >>
Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав.
Щом не е брат, избирай. Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е.
Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав.
Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън.
към беседата >>
Божията любов значи постоянно да даваш.
Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш.
Божията любов значи постоянно да даваш.
Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам.
към беседата >>
Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав.
Не избирайте братята. Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав.
Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав.
Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън. Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
Да обичаш, значи постоянно да вземаш.
Говорим, че имаме любов. Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш.
Да обичаш, значи постоянно да вземаш.
Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам.
към беседата >>
Всеки един човек е като цвете.
Какво ще ги избираш? Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав.
Всеки един човек е като цвете.
Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън. Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема.
Каква любов, най-елементарната работа не е разбрана. Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш.
Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема.
„Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право.
към беседата >>
Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам.
Една майка, която родила двама сина, братя са, дала своите качества, не избирай от тях. Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете.
Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам.
Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън. Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
„Обичам те“ – казва.
Да любиш, значи постоянно да даваш, така аз разбирам любовта. В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема.
„Обичам те“ – казва.
Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб.
към беседата >>
Някой е дошъл до степента на магарешкия трън.
Щом родиш и избираш, казваш: „Чакай, да го видя какъв е...“ Моят нос, като се приближи до един карамфил, знае какъв е. Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам.
Някой е дошъл до степента на магарешкия трън.
Пчелите изваждат сок от магарешкия трън. Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
Намира торбата и взема хляба.
В любовта само ще даваш, нищо няма да вземаш. Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва.
Намира торбата и взема хляба.
Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам.
към беседата >>
Пчелите изваждат сок от магарешкия трън.
Колкото уханието в носа е по-приятно, толкова карамфилът е по-хубав. Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън.
Пчелите изваждат сок от магарешкия трън.
Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
Казва: „Обичам те, затуй вземам.
Божията любов значи постоянно да даваш. Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба.
Казва: „Обичам те, затуй вземам.
Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено.
към беседата >>
Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
Но като мина покрай някой магарешки трън, носът ми показва, че не е хубав. Всеки един човек е като цвете. Някой е достигнал до една степен, друг до друга, не искам да ви обезсърчавам. Някой е дошъл до степента на магарешкия трън. Пчелите изваждат сок от магарешкия трън.
Туй, което за нас нищо не струва, за тях има мед.
към беседата >>
Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам.
Да обичаш, значи постоянно да вземаш. Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам.
Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам.
Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича.
към беседата >>
Сега аз ви говоря, да ви насърча.
Сега аз ви говоря, да ви насърча.
Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена?
към беседата >>
Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право.
Казва: „Аз го обичам.“ Мисли, че дава, а той постоянно взема. „Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам.
Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право.
Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича.
към беседата >>
Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени.
Сега аз ви говоря, да ви насърча.
Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени.
Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг.
към беседата >>
Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб.
„Обичам те“ – казва. Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право.
Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб.
Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите.
към беседата >>
Още при царската врата ще ви поставят не един изпит.
Сега аз ви говоря, да ви насърча. Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени.
Още при царската врата ще ви поставят не един изпит.
За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена.
към беседата >>
Любовта му ме кара да гладувам.
Намира торбата и взема хляба. Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб.
Любовта му ме кара да гладувам.
Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите?
към беседата >>
За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит.
Сега аз ви говоря, да ви насърча. Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит.
За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит.
Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение.
към беседата >>
Яденето е хубаво сготвено.
Казва: „Обичам те, затуй вземам. Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам.
Яденето е хубаво сготвено.
Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път.
към беседата >>
Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне.
Сега аз ви говоря, да ви насърча. Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит.
Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне.
Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите.
към беседата >>
Той дошъл, изял яденето, защото те обича.
Тази торба взема – като извадя един самун, ще те обикна, като извадя два самуна, ще те обикна още повече.“ Казва: „Много те обичам. Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено.
Той дошъл, изял яденето, защото те обича.
Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо.
към беседата >>
Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена?
Сега аз ви говоря, да ви насърча. Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне.
Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена?
Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода.
към беседата >>
Взел ти дрехата, защото те обича.
Обичам да ти правя всякога добро.“ Отношението е право. Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича.
Взел ти дрехата, защото те обича.
Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема.
към беседата >>
Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг.
Вие седите и очаквате, казвате: „Да идем в оня свят.“ Оня свят е на степени. Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена?
Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг.
Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек.
към беседата >>
Понеже те обича, взел парите.
Но аз съм гладен – извадил хляба, ида и няма хляб. Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича.
Понеже те обича, взел парите.
Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш.
към беседата >>
Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена.
Още при царската врата ще ви поставят не един изпит. За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг.
Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена.
Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича.
към беседата >>
Питаш: „Защо взе парите?
Любовта му ме кара да гладувам. Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите.
Питаш: „Защо взе парите?
“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема.
към беседата >>
Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение.
За да влязат учениците в гимназията, имат приемен изпит, и в университета има приемен изпит. Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена.
Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение.
Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри.
към беседата >>
“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път.
Яденето е хубаво сготвено. Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите?
“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път.
Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам.
към беседата >>
Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите.
Вие казвате, че сте видели Христа и че сте Го обичали, и че Той ще ви посрещне. Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение.
Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите.
Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално.
към беседата >>
Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо.
Той дошъл, изял яденето, защото те обича. Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път.
Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо.
Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата.
към беседата >>
Музиката образува обхода.
Младият момък посреща ли всичките моми, както посреща своята възлюблена? Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите.
Музиката образува обхода.
Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем.
към беседата >>
Пък тя взема.
Взел ти дрехата, защото те обича. Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо.
Пък тя взема.
Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам.
към беседата >>
Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек.
Своята възлюблена посреща по един начин, а другите – по друг. Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода.
Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек.
Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“.
към беседата >>
Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш.
Понеже те обича, взел парите. Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема.
Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш.
Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея.
към беседата >>
Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича.
Не че иска, но има особено разположение спрямо своята възлюблена. Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек.
Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича.
Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път.
към беседата >>
Човек не трябва да иска да взема.
Питаш: „Защо взе парите? “ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш.
Човек не трябва да иска да взема.
Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя.
към беседата >>
Не може да ни обичат хората, ако не сме добри.
Вие сте музикант и като дойде някой, който свири, вие имате разположение. Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича.
Не може да ни обичат хората, ако не сме добри.
Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“.
към беседата >>
Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам.
“ „Защото те обичам.“ Хората от толкоз години, гледам, са в едно противоречие и някой път много интересни работи ми разправят, гдето не съм ги слушал друг път. Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема.
Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам.
Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма.
към беседата >>
Добротата е нещо музикално.
Тия, които не знаят нито да пеят, нито да свирят, не може да се обхождате с тях, както с другите. Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри.
Добротата е нещо музикално.
Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане.
към беседата >>
Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата.
Казва: „Представи си, Учителю, аз да го обичам, пък той не ме люби.“ Тя мисли, че като го обича, дава нещо. Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам.
Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата.
А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича?
към беседата >>
Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем.
Музиката образува обхода. Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално.
Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем.
Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“.
към беседата >>
А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам.
Пък тя взема. Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата.
А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам.
Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето.
към беседата >>
Доброто е „до“, правдата е „ре“.
Колкото си повече музикален, толкоз повече ще те обича този човек. Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем.
Доброто е „до“, правдата е „ре“.
„Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон.
към беседата >>
Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея.
Казва: „Представи си, че не ме люби.“ Когато ти обичаш, постоянно вземаш. Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам.
Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея.
Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш.
към беседата >>
„Ре“ върви в правия път.
Колкото по-малко си музикален, толкова по-малко ще те обича. Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“.
„Ре“ върви в правия път.
Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно.
към беседата >>
Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя.
Човек не трябва да иска да взема. Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея.
Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя.
Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам.
към беседата >>
Любовта е терца – „ми“.
Не може да ни обичат хората, ако не сме добри. Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път.
Любовта е терца – „ми“.
Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“.
към беседата >>
Тя е по-голяма.
Когато отивам при чешмата, не отивам да ѝ дам. Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя.
Тя е по-голяма.
Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
Разклонение има, нагаждане.
Добротата е нещо музикално. Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“.
Разклонение има, нагаждане.
Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов.
към беседата >>
Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича?
Може някой път да си изпразня шишето във водата и тази вода ще иде при другата. А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма.
Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича?
Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“.
Доброто според мен на физическия свят е основният тон, откъдето трябва да започнем. Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане.
Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“.
В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи.
към беседата >>
Щом ме обичаш, положи шишето.
А може да предполагам, че съм допринесъл, но тази вода, която взех, е пак оттам. Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича?
Щом ме обичаш, положи шишето.
Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон.
Доброто е „до“, правдата е „ре“. „Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“.
В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон.
Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата.
към беседата >>
Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш.
Като отивам при чешмата, тя има винаги да взема нещо от нея. Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето.
Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш.
Дотогава, докато даваш, аз те обичам. В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно.
„Ре“ върви в правия път. Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон.
Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно.
Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне.
към беседата >>
Дотогава, докато даваш, аз те обичам.
Аз разсъждавам: тази вода иска аз да я любя. Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш.
Дотогава, докато даваш, аз те обичам.
В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“.
Любовта е терца – „ми“. Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно.
Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“.
Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича?
към беседата >>
В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
Тя е по-голяма. Ще тръгна може би половин километър, ще каже: „Много ви обичам.“ Какво трябва да ме обича? Щом ме обичаш, положи шишето. Аз те обичам, затова ти всякога трябва да ми даваш. Дотогава, докато даваш, аз те обичам.
В деня, в който престанеш да ме обичаш, хич няма да идвам при тебе.
към беседата >>
Вие казвате: „Давай.“ То не е любов.
Разклонение има, нагаждане. Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“.
Вие казвате: „Давай.“ То не е любов.
То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича.
към беседата >>
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде.
Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат.
към беседата >>
То е крякане на коза, която вречи.
Ти не може да проявиш любовта „ми“, ако не знаеш да пееш „ми“. В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов.
То е крякане на коза, която вречи.
Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие.
към беседата >>
Дотогава, докато ти дава, обичаш Го.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде.
Дотогава, докато ти дава, обичаш Го.
Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат.
към беседата >>
Никаква любов няма в козата.
В терцата от „до“ до „ми“ е основният тон. Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи.
Никаква любов няма в козата.
Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам?
към беседата >>
Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде. Дотогава, докато ти дава, обичаш Го.
Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения.
Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни.
към беседата >>
Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне.
Ако не вземеш „до“ вярно, не може да вземеш и „ре“ вярно, не може да вземеш и „ми“ вярно. Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата.
Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне.
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го.
към беседата >>
Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде. Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения.
Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм.
В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре.
към беседата >>
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича?
Говориш за любовта, казвам: я ми изпей „ми“. Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне.
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича?
Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат.
към беседата >>
В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде. Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм.
В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии.
Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава.
към беседата >>
Аз не искам такава коза да ме обича.
Вие казвате: „Давай.“ То не е любов. То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича?
Аз не искам такава коза да ме обича.
Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш.
към беседата >>
Вървиш по пътя и двама души се карат.
Ние сега обичаме Бога и казваме: „Ама аз много вярвам в Бога, обичам Го.“ Ти си отишъл при Господа, искаш нещо да ти даде. Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии.
Вървиш по пътя и двама души се карат.
Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам?
към беседата >>
Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие.
То е крякане на коза, която вречи. Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича.
Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие.
Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам.
към беседата >>
Ти се интересуваш защо се карат.
Дотогава, докато ти дава, обичаш Го. Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат.
Ти се интересуваш защо се карат.
Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам? “ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам?
Никаква любов няма в козата. Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие.
Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам?
Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето.
към беседата >>
Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни.
Щом престане да изпълня твоите прищевки, усъмниш се дали Той съществува, дали е Господар, Господар на всичките положения. Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат.
Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни.
Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам? “ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Щом пее, обичам го.
Като дойде козата, дето има най-нежни клончета, похапне. Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам?
Щом пее, обичам го.
Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам.
към беседата >>
Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре.
Или казваш: „Кой знае каква е тази работа.“ Това е един атавизъм. В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни.
Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре.
После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам? “ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Ти не може да пееш, искаш да те обичат.
Като дойде в мене, счита ме лицемер: „Това не е право, онова не е право.“ Защо ми е такава коза да ме обича? Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го.
Ти не може да пееш, искаш да те обичат.
Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш.
към беседата >>
После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава.
В човека има един живот и много пъти вие се натъквате на мъчнотии. Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре.
После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава.
Казваш: „Защо сега да ги слушам? “ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Не може да те обичат, щом не пееш.
Аз не искам такава коза да ме обича. Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат.
Не може да те обичат, щом не пееш.
Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта.
към беседата >>
Казваш: „Защо сега да ги слушам?
Вървиш по пътя и двама души се карат. Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава.
Казваш: „Защо сега да ги слушам?
“ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам.
Казвам, ако си коза, козите няма да наследят Царството Божие. Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш.
Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам.
Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко.
към беседата >>
“ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
Ти се интересуваш защо се карат. Те си говорят енергично, казват си мощни думи, думи, които са много силни. Може би ще турят всичките зоологически имена, които съществуват, ще се наругаят добре. После виждаш тия думи, които никога не си чувал, както разправяли и псували, тази псувня в ума ти остава. Казваш: „Защо сега да ги слушам?
“ Ти ще се оцапаш, тази кал се върти в ума ти.
към беседата >>
Любовта ми е обич към пеенето.
Сега мнозина казвате: „Той не ме обича.“ Как няма да го обичам? Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам.
Любовта ми е обич към пеенето.
Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш.
към беседата >>
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето.
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето.
Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят.
към беседата >>
Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам.
Щом пее, обичам го. Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето.
Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам.
Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко.
към беседата >>
Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи.
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето.
Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи.
Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват.
към беседата >>
Обичам те, защото щедро даваш.
Ти не може да пееш, искаш да те обичат. Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам.
Обичам те, защото щедро даваш.
Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
към беседата >>
Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал.
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето. Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи.
Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал.
Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват.
към беседата >>
Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта.
Не може да те обичат, щом не пееш. Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш.
Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта.
А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде.
към беседата >>
Тя го пита: „Ами как го знаеш?
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето. Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал.
Тя го пита: „Ами как го знаеш?
“ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история.
към беседата >>
А някой бакалин туря десетина грама по-малко.
Щом пееш хубаво, ще те обичам, щом не пееш хубаво, не може да те обичам. Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта.
А някой бакалин туря десетина грама по-малко.
В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
“ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли?
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето. Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш?
“ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли?
“ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат.
към беседата >>
В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш.
Любовта ми е обич към пеенето. Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко.
В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш.
Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
“ „Не помня.“ И двамата се разправят.
Случва се някой път, дойде доста напреднала сестра или напреднал брат, на шейсет, шейсет и пет, седемдесет, седемдесет и пет години, напреднал брат, готов за Небето. Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли?
“ „Не помня.“ И двамата се разправят.
Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее.
към беседата >>
Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко.
Ти не си щедър човек, не даваш щедро, не може да те обичам. Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш.
Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко.
Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват.
Двама млади души някъде седят и се разговарят за някои научни работи. Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят.
Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват.
Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае.
към беседата >>
Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
Обичам те, защото щедро даваш. Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко.
Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде. Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
Старата сестра иска да знае какво си приказват.
Младият брат разправя на младата другарка как той е създаден, как Господ го е създал. Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват.
Старата сестра иска да знае какво си приказват.
Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае. И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде.
Отиваш при един бакалин и десет грама туря повече в захарта. А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника.
Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде.
Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
Младият разправя своята история.
Тя го пита: „Ами как го знаеш? “ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват.
Младият разправя своята история.
Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае. И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
А някой бакалин туря десетина грама по-малко. В един грам, като ти подяде, не може да го обичаш. Тогава точно да мери – ни повече, ни по-малко. Нали знаете онази драма на Шекспир, дето онзи лихвар евреин направил договор и искал, ако не плати навреме, искал да реже от месото на длъжника. Съдията, който осъдил, казал: „Ако една капка кръв падне повече, тогава главата ти ще иде.
Ще отрежеш точно.“ Съдията искал да му отреже толкоз месо, колкото е в договора.
към беседата >>
Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат.
“ Казва: „Не зная, но казано ми е, че Господ взел отнякъде пръст и направил тялото ми и вдъхнал в мен дихание.“ Младата сестра казва: „Мене майка ми ми разправяше как съм била взета от твоите ребра.“ Казва: „Ти помниш ли? “ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история.
Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат.
Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае. И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта.
Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има.
към беседата >>
Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее.
“ „Не помня.“ И двамата се разправят. Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат.
Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее.
Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае. И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта.
Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов.
Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има.
към беседата >>
Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае.
Тази, младата, сестра разправя, и те са близо един до друг и си приказват. Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее.
Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае.
И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Първото качество на Божествената любов е подмладяването.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов.
Първото качество на Божествената любов е подмладяването.
Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов?
към беседата >>
И мисли, че е направила една погрешка.
Старата сестра иска да знае какво си приказват. Младият разправя своята история. Защото, най-първо, младият момък, като дойде при младата сестра, ще разправи, че е от високо произхождение, че имат имение, хубава къща имат, слуги на тяхно разположение, имат коне, имат файтон, с който се разхождат. Той казва на младата сестра: „Ще ми бъде много приятно да ми дойдете на гости, ще ви разходим из нашето имение.“ После казва: „Имаме хубава градина, извор, казва, хубаво ще бъде да дойдеш.“ Старата сестра, на осемдесет и пет години, в младини не искаше да има такъв брат, искаше да стане калугерица, в някой манастир да живее. Тя казва: „Как ни учеха едно време, че човек сам да живее било по-хубаво.“ Тя започва да се колебае.
И мисли, че е направила една погрешка.
към беседата >>
Без Божествената любов подмладяване не може да става.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването.
Без Божествената любов подмладяване не може да става.
Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага.
към беседата >>
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека.
За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял.
към беседата >>
Без Божествената любов възкресяване не може да има.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става.
Без Божествената любов възкресяване не може да има.
Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас.
към беседата >>
За създаването на жената трябва да се образува друга една теория.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека.
За създаването на жената трябва да се образува друга една теория.
После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма.
към беседата >>
Без Божествената любов добрина не може да има.
Та казвам, искам във вас да се зароди едно желание, като се приближите при Бога, при едно същество, което ни оценява според дарбите, които сме развили, да възприемем добре Божествените блага и да дадем отзвук на любовта. Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има.
Без Божествената любов добрина не може да има.
Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър.
към беседата >>
После и нашите отношения.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека. За създаването на жената трябва да се образува друга една теория.
После и нашите отношения.
Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4.
към беседата >>
Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има.
Ние още в пълен смисъл да любим не знаем, не можем да дадем отражение на нашата любов. Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има.
Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има.
Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек.
към беседата >>
Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека. За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения.
Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея.
Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат.
към беседата >>
Що е Божествена любов?
Първото качество на Божествената любов е подмладяването. Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има.
Що е Божествена любов?
Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб.
към беседата >>
Аз не я чета, не се ползвам.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека. За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея.
Аз не я чета, не се ползвам.
След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение.
към беседата >>
Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага.
Без Божествената любов подмладяване не може да става. Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов?
Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага.
Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора.
към беседата >>
След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял.
Да се представи създаването на човека, както е описано, но се нуждаем от друго едно обяснение за създаването на човека. За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам.
След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял.
Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко.
към беседата >>
Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас.
Без Божествената любов възкресяване не може да има. Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага.
Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас.
Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света.
към беседата >>
Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма.
За създаването на жената трябва да се образува друга една теория. После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял.
Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма.
Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят.
към беседата >>
Аз няма какво да се насилвам да бъда добър.
Без Божествената любов добрина не може да има. Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас.
Аз няма какво да се насилвам да бъда добър.
Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници.
към беседата >>
Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4.
После и нашите отношения. Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма.
Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4.
Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува.
към беседата >>
Аз вземам мястото на слабия човек.
Без Божествената любов справедливост, кротост, въздържание не може да има. Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър.
Аз вземам мястото на слабия човек.
Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие.
към беседата >>
Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат.
Казва: „Аз те обичам.“ Ти ми казваш: „Аз чета книгата.“ Ти четеш книгата, ти се ползваш от нея. Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4.
Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат.
В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката.
към беседата >>
Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб.
Що е Божествена любов? Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек.
Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб.
Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта.
към беседата >>
В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение.
Аз не я чета, не се ползвам. След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат.
В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение.
Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика.
към беседата >>
Любовта не обича силни хора.
Тази любов, за която говорим, тя е носителка на всички Божии блага. Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб.
Любовта не обича силни хора.
Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава.
към беседата >>
Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко.
След като четеш тази книга, ще ми разправиш какво си чел – не черните писма, нищо не си видял. Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение.
Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко.
Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика. Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света.
Само по пътя на Божествената любов благата ще дойдат в нас. Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора.
Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света.
Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава. Не бие.
към беседата >>
Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят.
Разправи за рая в тази книга, но никакъв рай няма. Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко.
Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят.
А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика. Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници.
Аз няма какво да се насилвам да бъда добър. Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света.
Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници.
Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава. Не бие.
към беседата >>
А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува.
Те са формули, като един математик, който пише 1:2=3:4. Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят.
А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува.
Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика. Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Другият е глух, и него бие.
Аз вземам мястото на слабия човек. Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници.
Другият е глух, и него бие.
Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава. Не бие.
към беседата >>
Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката.
Мъртвите букви, написани с тебешир, отношения имат. В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува.
Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката.
И ти се вижда, че това е най-хубавата музика. Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта.
Щом служа на любовта, трябва да бъда слаб. Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие.
Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта.
Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава. Не бие.
към беседата >>
И ти се вижда, че това е най-хубавата музика.
В геометрията разправят за някакви отношения, които имало между линиите, ъглите, че тия ъгли имали някакво съотношение. Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката.
И ти се вижда, че това е най-хубавата музика.
Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава.
Любовта не обича силни хора. Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта.
Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава.
Не бие.
към беседата >>
Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
Представете си, че един слуша някакъв концерт, но е глух малко. Когато искат на някой пасаж да дадат изражение, тихо ще започнат да свирят. А като започнат тихо да свирят, той хич нищо не чува. Като дойдат до най-реалното изражение на музиката, едва чуваш нещо от музиката. И ти се вижда, че това е най-хубавата музика.
Когато свирят силно, ти чуваш този крясък, и него наричаш музика.
към беседата >>
Не бие.
Не че не ги обича, но знае, че ако ги прати те да носят едно благо, те ще изпобият света. Като дойде силният при някой глух, казва: „Ти не слушаш.“ И му удари две плесници. Другият е глух, и него бие. Слабият, като иде, носи любовта, благата на любовта. Той казва: „Сега не ме чуваш, но като прочуеш, ето благата.“ И си заминава.
Не бие.
към беседата >>
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност.
Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката.
към беседата >>
Казвам, светът се нуждае от слаби хора.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора.
Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня.
към беседата >>
Мнозина са ми хващали ръката.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност.
Мнозина са ми хващали ръката.
Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво.
към беседата >>
Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора.
Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби.
Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш?
към беседата >>
Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност. Мнозина са ми хващали ръката.
Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта.
Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен.
към беседата >>
Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора. Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби.
Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта.
Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи?
към беседата >>
Като стисна ръката ми, като Крали Марко.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност. Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта.
Като стисна ръката ми, като Крали Марко.
Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума.
към беседата >>
Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора. Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта.
Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон.
Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус.
към беседата >>
Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност. Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко.
Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете.
Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване.
към беседата >>
Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора. Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон.
Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва.
По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш?
към беседата >>
Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката.
Някой път казвате: „Той има любовно ръкуване.“ Аз за туй любовно ръкуване имам една малка опитност. Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете.
Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката.
Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен.
към беседата >>
По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня.
Казвам, светът се нуждае от слаби хора. Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва.
По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня.
Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя.
към беседата >>
Някой те хване хубаво.
Мнозина са ми хващали ръката. Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката.
Някой те хване хубаво.
Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно.
към беседата >>
Казва: „Савле, защо Ме гониш?
Ние се нуждаем в нас от мисли, които са слаби. Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня.
Казва: „Савле, защо Ме гониш?
“ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори.
към беседата >>
Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен.
Но веднъж един брат хвана ръката ми, стисна я и досега помнят пръстите ми любовта. Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво.
Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен.
И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно.
към беседата >>
“ „Кой си Ти, Господи?
Апостол Павел беше амбициозен, сега ще го покритикувам малко от гледището на любовта. Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш?
“ „Кой си Ти, Господи?
“ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб.
към беседата >>
И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума.
Като стисна ръката ми, като Крали Марко. Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен.
И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума.
То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш?
към беседата >>
“ „Аз съм Исус.
Най-първо, беше силен човек и започна да гони християните: какво право имат те да се отдалечават от Мойсеевия закон. Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи?
“ „Аз съм Исус.
Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ.
към беседата >>
То е доброто ръкуване.
Този брат ми разправя: „Аз харесах една млада сестра, много енергично се ръкува.“ Казвам: и аз имам един брат, има нещо мъжко в ръцете. Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума.
То е доброто ръкуване.
Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът?
към беседата >>
Защо Ме гониш?
Качи се на коня да ги гони, да ги измъчва. По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус.
Защо Ме гониш?
“ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните.
към беседата >>
Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен.
Някой те хване, като че ще се изхлузи ръката. Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване.
Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен.
Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът? “ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона.
към беседата >>
“ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя.
По пътя срещна Христа и като блесна, веднага го търкули от коня. Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш?
“ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя.
Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете.
към беседата >>
Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно.
Някой те хване хубаво. Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен.
Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно.
А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът? “ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона. Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори.
Казва: „Савле, защо Ме гониш? “ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя.
Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори.
Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта.
към беседата >>
А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно.
Има човек, който, като се ръкува с тебе, той е болен, неразположен. И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно.
А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно.
Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът? “ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона. Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб.
“ „Кой си Ти, Господи? “ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори.
Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб.
Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта.
към беседата >>
Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш?
И веднага ти му даваш едно светло състояние на ума. То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно.
Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш?
Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът? “ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона. Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ.
“ „Аз съм Исус. Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб.
Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ.
Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта.
към беседата >>
Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът?
То е доброто ръкуване. Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш?
Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът?
“ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона. Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните.
Защо Ме гониш? “ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ.
Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните.
Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора.
към беседата >>
“ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона.
Има някое ръкуване, след като се ръкуваш, станеш неразположен. Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът?
“ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона.
Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете.
“ Казва: „Господи, света искам да оправя със сила.“ „Не става със сила тази работа.“ И Савел ослепя. Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните.
Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете.
Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение.
към беседата >>
Ти нямаш право да го представяш.
Има някой път човек, като ти говори, ти е приятно. А някой път, след като ти е говорил, ти е неприятно. Как мислите, ако ви теглят пред съда и прокурорът държи своята обвинителна реч, човекът се е учил да държи обвинителна реч, започва обвинението, наредено много добре, предложение след предложение, по законен начин ще нареди всичките доказателства, дали си постъпил законно, изменник си станал, като се върнеш вкъщи, какво разположение имаш? Казват: „Какво слуша в съдилището, какво ти говори прокурорът? “ „Остави се, не искам втори път да го слушам.“ Човекът много научно е говорил, защитава закона.
Ти нямаш право да го представяш.
към беседата >>
Силните хора не знаят какво нещо е любовта.
Казва му Исус: „Ще идеш при Анания, слабия човек.“ И на него Господ му говори. Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете.
Силните хора не знаят какво нещо е любовта.
Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта. Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение. Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени.
Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти. Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава.
към беседата >>
Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта.
Казва: „Ще дойде един силен човек.“ Казва: „Господи, чувал съм за него лоши работи.“ Казва: „Силата му на ен-пъти излезе от него, търколи се от коня и ти ще му покажеш пътя на слабите хора.“ Казва: „Ен-пъти е силният човек.“ Като дойдете до силния, извадете „е“ и „н“ навън, да стане слаб. Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта.
Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта.
Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта. Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение. Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти.
Ние, съвременните хора, искаме светът да се изправи, без ние да бъдем оправени.
Ние искаме светът да се очисти, без ние да бъдем чисти.
Ние искаме светът да ни свири на хубавите работи, без ние да знаем да свирим. Казваме: „Ще се научим от тях.“ Казвам, като четем тази глава, на този, учения, равин Христос му казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие. Роденото от плътта плът е, роденото от Духа Дух е.“ Роденото от плътта е солта, която, като се тури във водата, разтопява се, нищо от нея не остава. Роденото от Духа е семето, което, като се тури в земята, дърво става и плод дава. Сега някой ще обясни що е плод.
към беседата >>
Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта.
Господ като даде на Павела изпитания, той се моли и каза: „Силен човек не искам да бъда, а слаб трябва да работя заради Тебе.“ Господ казва: „Моята сила се проявява в твоята немощ. Когато си слаб човек, ти ще изпълниш волята Божия, а като си силен, ти ще измъчваш всичките хора.“ Павел, като разбирал това, написал осмата глава към римляните. Казвам, любовта идва само при слабите хора, туй да го знаете. Силните хора не знаят какво нещо е любовта. Дотогава, докато си силен, ти няма да знаеш любовта, ще имаш само сянката на любовта.
Само когато станеш слаб човек, ще разбереш какво е любовта.
Слаб човек наричам, който има предвид правата на всичките хора. Той казва: „Всеки човек има право, както и мене, всеки човек може да приеме Божиите блага, както и аз ги приемам.“ Всички трябва да имаме това разположение. Божиите блага да бъдат общо достояние на всинца ни.
към беседата >>
4.
Отворената врата на Любовта
,
ООК
, София, 16.6.1943г.,
Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън.
Като пронижат душата, душата ще стане светла, силна. Като прониже духа, духът ти ще стане силен, както Господ е силен. Туй е основното оръжие. Казвате: “Ти служиш ли на Бога? ” Казвам: когото срещна, ще му тегля един куршум, или отзад или отпред, откъдето и да е, по Любов ще ви тегля куршум.
Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън.
Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън. Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека.
към беседата >>
Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън.
Като прониже духа, духът ти ще стане силен, както Господ е силен. Туй е основното оръжие. Казвате: “Ти служиш ли на Бога? ” Казвам: когото срещна, ще му тегля един куршум, или отзад или отпред, откъдето и да е, по Любов ще ви тегля куршум. Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън.
Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън.
Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш.
към беседата >>
Сега има налягане от безпокойство.
Туй е основното оръжие. Казвате: “Ти служиш ли на Бога? ” Казвам: когото срещна, ще му тегля един куршум, или отзад или отпред, откъдето и да е, по Любов ще ви тегля куршум. Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън. Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън.
Сега има налягане от безпокойство.
Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар.
към беседата >>
Всеки човек иска да съгради цял свят.
Казвате: “Ти служиш ли на Бога? ” Казвам: когото срещна, ще му тегля един куршум, или отзад или отпред, откъдето и да е, по Любов ще ви тегля куршум. Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън. Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън. Сега има налягане от безпокойство.
Всеки човек иска да съгради цял свят.
Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година.
към беседата >>
Не му трябва.
” Казвам: когото срещна, ще му тегля един куршум, или отзад или отпред, откъдето и да е, по Любов ще ви тегля куршум. Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън. Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън. Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят.
Не му трябва.
Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини.
към беседата >>
Много малко трябва на човека.
Като ви тегля един такъв куршум непременно от слънчевите лъчи, всичките бацили, всичките въшки, които имате, ще изскочат навън. Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън. Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва.
Много малко трябва на човека.
Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш?
към беседата >>
Сега мислиш да заграбиш.
Всичките бацили ще изскочат, всичката нечиста кръв ще изскочи, всичкото кръвно налягане, мозъчно налягане, сърдечно налягане ще изскочи навън. Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека.
Сега мислиш да заграбиш.
Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година.
към беседата >>
Колко ти трябва – един декар.
Сега има налягане от безпокойство. Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш.
Колко ти трябва – един декар.
От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред.
към беседата >>
От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година.
Всеки човек иска да съгради цял свят. Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар.
От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година.
От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме.
към беседата >>
От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини.
Не му трябва. Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година.
От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини.
160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи.
към беседата >>
160 крини на годината може ли да ги изядеш?
Много малко трябва на човека. Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини.
160 крини на годината може ли да ги изядеш?
От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам.
към беседата >>
(Направихме упражнението с дишането и ръцете.)
(Направихме упражнението с дишането и ръцете.)
към беседата >>
От един декар може да си изкараш прехраната за една година.
Сега мислиш да заграбиш. Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш?
От един декар може да си изкараш прехраната за една година.
Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши.
към беседата >>
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте.
Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре. Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре.
към беседата >>
Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред.
Колко ти трябва – един декар. От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година.
Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред.
Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши.
към беседата >>
Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте.
Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре.
Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”.
към беседата >>
Този закон го опитваме.
От един декар може да си изкараш прехраната за цяла година. От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред.
Този закон го опитваме.
Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг.
към беседата >>
Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте. Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре.
Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма.
В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът.
към беседата >>
Аз съм опитал този закон, работи.
От един декар може да си изкараш, ако работиш по новия начин – 20 кила[пъти] по 8 крини, всичко 160 крини. 160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме.
Аз съм опитал този закон, работи.
Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение.
към беседата >>
В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте. Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре. Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма.
В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта.
Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш?
към беседата >>
Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам.
160 крини на годината може ли да ги изядеш? От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи.
Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам.
Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре.
към беседата >>
Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте. Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре. Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта.
Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога.
Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение.
към беседата >>
Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши.
От един декар може да си изкараш прехраната за една година. Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам.
Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши.
Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”.
към беседата >>
Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре.
Всички сте много сериозни, доста сериозни сте. Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре. Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога.
Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре.
Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”.
към беседата >>
Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши.
Ако вложите закона на Любовта, навсякъде ще ви тръгне напред. Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши.
Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши.
Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват.
към беседата >>
Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”.
Хубаво нещо е страхът, когато е отвън, лошо нещо е, когато е отвътре. Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре.
Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”.
Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте.
към беседата >>
Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг.
Този закон го опитваме. Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши.
Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг.
Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва.
към беседата >>
Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът.
Когато страхът е отвън, по-добър слуга от него няма, но когато е господар отвътре, по-лош господар от него няма. В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”.
Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът.
Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека.
към беседата >>
Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение.
Аз съм опитал този закон, работи. Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг.
Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение.
Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия.
към беседата >>
Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш?
В света имате един страх от Бога, значи страх от Любовта. Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът.
Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш?
” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен.
към беседата >>
Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре.
Аз изучавам червеите, изучавам мравите, растенията, има други едни начини, по които ги изучавам. Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение.
Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре.
Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия. Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем.
към беседата >>
” Искате неговото мнение.
Значи страхът трябва да се тури за слуга на Бога. Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш?
” Искате неговото мнение.
Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека?
към беседата >>
Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”.
Вие, ако някой път искате да имате отличен характер, ще намерите някоя череша, която ражда много хубави череши. Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре.
Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”.
Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия. Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем. Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”.
Ако хората имаха страх от Бога, всичко щеше да върви добре. Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение.
Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”.
По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек.
към беседата >>
Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват.
Не някоя сбутана, но която ражда много хубави череши. Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”.
Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват.
Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия. Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем. Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте.
Като дойде страхът, да кажеш: “Иди да служиш на света”. Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”.
По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте.
На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека?
към беседата >>
Всеки плод се усмихва.
Като погледнете, много хубаво са облечени черешите, няма никакъв недъг. Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват.
Всеки плод се усмихва.
Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия. Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем. Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека.
Единственото нещо, което може да пратиш в света за слуга, то е страхът. Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте.
На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека.
Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец.
към беседата >>
Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия.
Някой път идете си турете гърба на тази череша, вие ще почувствате какво благородство има в туй растение. Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва.
Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия.
Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем. Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
Комарът е по-силен.
Вие вземате страха, приемате го, гледате го и казвате: “Какво ще кажеш? ” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека.
Комарът е по-силен.
В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец. Трябва да приложите закона на Любовта.
към беседата >>
Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем.
Аз по някой път ида при някоя череша, турям си гърба на стеблото и гледам нагоре. Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия.
Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем.
Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
В какво седи силата на човека?
” Искате неговото мнение. Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен.
В какво седи силата на човека?
Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец. Трябва да приложите закона на Любовта. Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик.
към беседата >>
Всичките тия растения са потик за нашия живот.
Казвам: “Колко важна работа вършиш, как хубаво си изработила листата и плодовете”. Като че листата се усмихват, плодовете се усмихват. Всеки плод се усмихва. Виждам Божията Мъдрост, която се отразила, виждам събраната Божия енергия. Като изям 10, 20, 30 череши, веднага чувствувам в себе си един подем.
Всичките тия растения са потик за нашия живот.
към беседата >>
Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек.
Той казва: “Ще бягаш, ще повредиш краката си, ще ти настръхнат косите, ще те направим доволен от живота”. По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека?
Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек.
В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец. Трябва да приложите закона на Любовта. Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик. Всичко трябва да произтича от потика, защото светът е създаден от потика на Любовта.
към беседата >>
Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”.
Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”.
Вие седите вкъщи и чакате, както някоя млада мома чака да дойде нейният възлюблен да я изведе из къщи, да я вземе от нейния баща и да я заведе при друг баща. Тя мисли, като иде при своя възлюблен, всичко ще тръгне наред. Някой път не тръгва. Гледам една сестра с първия мъж се развела, с втория се развела и с третия се развела. Някоя има и с четвъртия се развела.
към беседата >>
В какво седи силата на човека?
По някой път мислите, че сте много силни хора, от високо произхождение сте. На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек.
В какво седи силата на човека?
Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец. Трябва да приложите закона на Любовта. Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик. Всичко трябва да произтича от потика, защото светът е създаден от потика на Любовта. Ако вие този потик го нямате, всички неща вървят разбъркано.
към беседата >>
Вие седите вкъщи и чакате, както някоя млада мома чака да дойде нейният възлюблен да я изведе из къщи, да я вземе от нейния баща и да я заведе при друг баща.
Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”.
Вие седите вкъщи и чакате, както някоя млада мома чака да дойде нейният възлюблен да я изведе из къщи, да я вземе от нейния баща и да я заведе при друг баща.
Тя мисли, като иде при своя възлюблен, всичко ще тръгне наред. Някой път не тръгва. Гледам една сестра с първия мъж се развела, с втория се развела и с третия се развела. Някоя има и с четвъртия се развела. Срещнах една българка, която ми казва: “Трима съм водила, този е четвърти”.
към беседата >>
Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец.
На Земята не зная дали има по-слабо същество от човека. Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека?
Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец.
Трябва да приложите закона на Любовта. Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик. Всичко трябва да произтича от потика, защото светът е създаден от потика на Любовта. Ако вие този потик го нямате, всички неща вървят разбъркано. Сега ще кажете: “Защо Господ е създал света?
към беседата >>
Тя мисли, като иде при своя възлюблен, всичко ще тръгне наред.
Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”. Вие седите вкъщи и чакате, както някоя млада мома чака да дойде нейният възлюблен да я изведе из къщи, да я вземе от нейния баща и да я заведе при друг баща.
Тя мисли, като иде при своя възлюблен, всичко ще тръгне наред.
Някой път не тръгва. Гледам една сестра с първия мъж се развела, с втория се развела и с третия се развела. Някоя има и с четвъртия се развела. Срещнах една българка, която ми казва: “Трима съм водила, този е четвърти”. Казва: “Трима изпратих в оня свят.
към беседата >>
Трябва да приложите закона на Любовта.
Комарът е по-силен. В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец.
Трябва да приложите закона на Любовта.
Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик. Всичко трябва да произтича от потика, защото светът е създаден от потика на Любовта. Ако вие този потик го нямате, всички неща вървят разбъркано. Сега ще кажете: “Защо Господ е създал света? ” Защо ние създадохме нашия свят?
към беседата >>
Някой път не тръгва.
Сега вие седите и казвате: “Остаряхме”. Вие седите вкъщи и чакате, както някоя млада мома чака да дойде нейният възлюблен да я изведе из къщи, да я вземе от нейния баща и да я заведе при друг баща. Тя мисли, като иде при своя възлюблен, всичко ще тръгне наред.
Някой път не тръгва.
Гледам една сестра с първия мъж се развела, с втория се развела и с третия се развела. Някоя има и с четвъртия се развела. Срещнах една българка, която ми казва: “Трима съм водила, този е четвърти”. Казва: “Трима изпратих в оня свят. Сега водя четвърти”.
към беседата >>
Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик.
В какво седи силата на човека? Човек, който не може да влада своите мисли, своите чувства и своите постъпки, не е силен човек. В какво седи силата на човека? Един човек, който не може да завладее своя глас, да му заповядва, от този ларинкс да изважда най-добрите тонове, не е добър певец, не е силен певец. Трябва да приложите закона на Любовта.
Човек не може да бъде добър, не може да бъде благоразумен, не може да бъде умен, не може да държи за живота си, ако той не е приел първоначалния потик.
Всичко трябва да произтича от потика, защото светът е създаден от потика на Любовта. Ако вие този потик го нямате, всички неща вървят разбъркано. Сега ще кажете: “Защо Господ е създал света? ” Защо ние създадохме нашия свят? Когато дойде някой човек във вашата къща, Господ не ги създаде вашите къщи – столовете, както са наредени, не ги е създал Господ – наша работа е това.
към беседата >>
НАГОРЕ