НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
650
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
650
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Светли и тъмни действия / Двамата бакали
,
ООК
, София, 15.1.1930г.,
Като каже: "Има време", има време.
(втори вариант)
Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява.
Като каже: "Има време", има време.
Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я.
към втори вариант >>
Аз казах: "Я ми кажи една лъжа, кажи ми хем хубава лъжа." Сега има една опасност.
(втори вариант)
Какво се образува в тебе? Казваш: "Що бях толкоз будала аз? " Аз, ако съм на ваше място, ще го повикам, ще му дам един банкет, ще му кажа: "Понеже баща ти умрял, ще ти дам банкет, ще ти дам хиляда лева. Много ти благодаря, ти ми създаде хубави мисли." Аз му казах: "Кажи ми една лъжа." Не му казах: "Кажи ми една истина." Аз накарах този човек да лъже, казах му: "Кажи ми една дубара." Аз му казах да лъже. Ако му бях казал: "Ти си ходил в странство, кажи ми нещо хубаво", човекът щеше да ми каже.
Аз казах: "Я ми кажи една лъжа, кажи ми хем хубава лъжа." Сега има една опасност.
към втори вариант >>
Една погрешка е един навик.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките?
Една погрешка е един навик.
Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е.
към втори вариант >>
Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал!
(втори вариант)
Ако искате да направите лошо, легнете на лявата си страна. Като се върнеш, всичко ще бъде наопаки. Стари методи са това. Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш.
Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал!
Какво се изтягаш! " Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави.
към втори вариант >>
Като каже: "Няма време", няма време.
(втори вариант)
Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: "Има време", има време.
Като каже: "Няма време", няма време.
Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане.
към втори вариант >>
Една нова насока трябва да вземете.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете.
По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях.
към втори вариант >>
Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик.
Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай.
Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така.
към втори вариант >>
Какво се изтягаш!
(втори вариант)
Като се върнеш, всичко ще бъде наопаки. Стари методи са това. Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал!
Какво се изтягаш!
" Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи.
към втори вариант >>
Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви.
(втори вариант)
Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: "Има време", има време. Като каже: "Няма време", няма време.
Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви.
Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става.
към втори вариант >>
По някой път в живота има един морал, той е относителен.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете.
По някой път в живота има един морал, той е относителен.
Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах.
към втори вариант >>
Няколко пъти може да го арестуват.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай.
Няколко пъти може да го арестуват.
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
към втори вариант >>
" Минаха онези времена.
(втори вариант)
Стари методи са това. Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш!
" Минаха онези времена.
Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна.
към втори вариант >>
Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви.
(втори вариант)
Времето на човек, който има желание, се продължава. Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: "Има време", има време. Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви.
Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви.
Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става. Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен.
Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка.
Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание.
към втори вариант >>
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите погрешките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват.
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
към втори вариант >>
Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал.
(втори вариант)
Ако го направя тук на пътя или вкъщи, не върви. Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш! " Минаха онези времена.
Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал.
Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай.
към втори вариант >>
Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи.
(втори вариант)
Времето на човек, който няма желание, се скъсява. Като каже: "Има време", има време. Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви.
Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи.
Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става. Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка.
Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка.
То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам.
към втори вариант >>
Но в Англия има място, плювалници има.
(втори вариант)
Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
Но в Англия има място, плювалници има.
Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш.
към втори вариант >>
Той иде на кревата, иска да се изтегне.
(втори вариант)
Ти може да се изтягаш, както искаш. Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш! " Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал.
Той иде на кревата, иска да се изтегне.
Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко.
към втори вариант >>
Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я.
(втори вариант)
Като каже: "Има време", има време. Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи.
Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я.
Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става. Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка.
То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах.
"Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил?
към втори вариант >>
Не е позволено да плюеш където и да е.
(втори вариант)
Една погрешка е един навик. Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има.
Не е позволено да плюеш където и да е.
И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
към втори вариант >>
Тя няма да го остави.
(втори вариант)
Влезе жената, казва: „Какво си се изтегнал! Какво се изтягаш! " Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне.
Тя няма да го остави.
Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
Казва, че учен човек ще стане.
(втори вариант)
Като каже: "Няма време", няма време. Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я.
Казва, че учен човек ще стане.
Тъй става - учен човек става. Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
"Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях.
(втори вариант)
Една нова насока трябва да вземете. По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах.
"Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях.
"Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш.
към втори вариант >>
И в природата е така.
(втори вариант)
Тъй както българите, [които] се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е.
И в природата е така.
Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде.
към втори вариант >>
Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи.
(втори вариант)
Какво се изтягаш! " Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави.
Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи.
Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
Тъй става - учен човек става.
(втори вариант)
Като каже: "Много полека вървиш", тъй става, много полека върви. Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане.
Тъй става - учен човек става.
Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
"Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах.
(втори вариант)
По някой път в живота има един морал, той е относителен. Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях.
"Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах.
Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин.
към втори вариант >>
Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
(втори вариант)
Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така.
Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
към втори вариант >>
Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна.
(втори вариант)
" Минаха онези времена. Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи.
Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна.
Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
(втори вариант)
Като каже: "Много бързо вървиш", тъй става - много бързо върви. Казва, че "тази работа не може да направя", и тъй става - не може да я направи. Като каже, че може да я направи, тъй става - направя я. Казва, че учен човек ще стане. Тъй става - учен човек става.
Като каже: "Учен човек няма да стана", тъй става - учен човек не става.
към втори вариант >>
Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание.
(втори вариант)
Ти трябва да бъдеш добър, това няма да туряте в сметка. Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах.
Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание.
Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин?
към втори вариант >>
Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
(втори вариант)
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
към втори вариант >>
Ако лежи на лявата, нищо не казвай.
(втори вариант)
Тя не разбира, че той е бил маг, а сега е деградирал. Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна.
Ако лежи на лявата, нищо не казвай.
Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко. Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
Човек е всемощен - каквото каже, става.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става.
В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили.
към втори вариант >>
Правилно трябва да дишам.
(втори вариант)
Ти трябва да се учиш, това няма да туряте в сметка. То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание.
Правилно трябва да дишам.
Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина.
към втори вариант >>
В природата не обичат да плюеш, където искаш.
(втори вариант)
Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
В природата не обичат да плюеш, където искаш.
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
към втори вариант >>
Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко.
(втори вариант)
Той иде на кревата, иска да се изтегне. Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай.
Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко.
Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
В това отношение почти маги сте.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става.
В това отношение почти маги сте.
Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам.
към втори вариант >>
Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил?
(втори вариант)
То е все едно да казва някой: "Ти трябва да дишаш." Преди той да ми каже, аз дишах. "Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам.
Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил?
Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право.
към втори вариант >>
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
(втори вариант)
Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш.
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил?
към втори вариант >>
Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
(втори вариант)
Тя няма да го остави. Той, като иде в стаята да си легне, трябва да се заключи. Ти, като влезеш, виж дали е на лявата, или на дясната страна. Ако лежи на лявата, нищо не казвай. Ако лежи на дясната, кажи: „Почини си малко.
Аз, като си починеш, след половин час пак ще дойда."
към втори вариант >>
Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става. В това отношение почти маги сте.
Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става.
Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам.
към втори вариант >>
Но правилно трябва да мислиш.
(втори вариант)
"Ти трябва да ядеш." Преди той да ми каже, аз ядях. "Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил?
Но правилно трябва да мислиш.
Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Не се позволява да плюеш навсякъде.
(втори вариант)
И в природата е така. Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
Не се позволява да плюеш навсякъде.
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
към втори вариант >>
Казвам, нужна е почивка в света.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света.
То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави.
към втори вариант >>
Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става. В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става.
Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила.
Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки.
към втори вариант >>
Ти трябва да бъдеш добър християнин.
(втори вариант)
"Ти трябва да почиваш." Преди той да ми каже, аз почивах. Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш.
Ти трябва да бъдеш добър християнин.
Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
(втори вариант)
Един англичанин казва така: „Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде.
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
То са методи и начини на един маг.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света.
То са методи и начини на един маг.
Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става. В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила.
Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш.
Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
Нима досега не съм бил добър християнин?
(втори вариант)
Какво иска да ми каже "ти трябва да дишаш", на това трябва да обърна внимание. Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин.
Нима досега не съм бил добър християнин?
Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
(втори вариант)
Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг.
Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали.
След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Промяната е един резултат на всички сили.
(втори вариант)
Човек е всемощен - каквото каже, става. В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш.
Промяната е един резултат на всички сили.
Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
Трябва да определим в какво седи тази добрина.
(втори вариант)
Правилно трябва да дишам. Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин?
Трябва да определим в какво седи тази добрина.
Това е твое право. Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
(втори вариант)
В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали.
След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа.
Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Ти вървиш, но не си сам.
(втори вариант)
В това отношение почти маги сте. Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили.
Ти вървиш, но не си сам.
Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
Това е твое право.
(втори вариант)
Казва: "Правилно трябва да мислиш." Като каже: "Ти трябва да мислиш", ти досега не си ли мислил? Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина.
Това е твое право.
Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил?
(втори вариант)
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил?
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Значи ти си влязъл във връзка с живата природа.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа.
Значи ти си влязъл във връзка с живата природа.
Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави. Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам.
(втори вариант)
Казвате: "Не вървим добре в пътя." Право е, тъй става. Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам.
Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам.
Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки. Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
(втори вариант)
Но правилно трябва да мислиш. Ти трябва да бъдеш добър християнин. Нима досега не съм бил добър християнин? Трябва да определим в какво седи тази добрина. Това е твое право.
Казва: "Да разбера правата смисъл." Казва: "Учен човек трябва да стана."
към втори вариант >>
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
(втори вариант)
Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил?
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави.
(втори вариант)
Казвам, нужна е почивка в света. То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа.
Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави.
Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки.
(втори вариант)
Именно трябва да дойдем до положението, дето думите стават сила. Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам.
Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки.
Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени?
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени?
" Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?
към втори вариант >>
То е икономическата страна.
(втори вариант)
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: „Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш петдесет лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
(втори вариант)
То са методи и начини на един маг. Ще мислите, че като лягаме да починем, това са го правили разумни същества, те са си почивали. След като спим цялата нощ, то е магически процес - ставаш сутрин обновен в чувства и мисли, готов за работа. Значи ти си влязъл във връзка с живата природа. Като лягаш да спиш, ти се остави на ръцете [на съня], в почивката на съня се остави.
Този сън ще внесе всичко, от което се нуждаеш.
към втори вариант >>
Всеки носи стоката си и убеждава.
(втори вариант)
Но ти се свързваш с известни течения, казваш, с каквито дружиш, такъв и ставаш. Промяната е един резултат на всички сили. Ти вървиш, но не си сам. Като погледнеш, ще видиш, ти не си сам. Ти вървиш - отляво и отдясно цяла една компания, разговарят се като агенти или както ги наричат, комисионери, - тези, които разпространяват търговски стоки.
Всеки носи стоката си и убеждава.
към втори вариант >>
" Господ знае.
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени?
" Господ знае.
Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа.
към втори вариант >>
Вие казвате, защо светът да е нареден така?
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така?
Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат.
към втори вариант >>
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг.
Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят?
към втори вариант >>
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило.
Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа.
към втори вариант >>
Не се минава един час, времето се изменя.
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени? " Господ знае.
Не се минава един час, времето се изменя.
"Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали.
към втори вариант >>
Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден.
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така?
Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден.
Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине.
към втори вариант >>
Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг.
Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш.
Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило.
Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате.
Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола.
към втори вариант >>
"Аз не го послушах.
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени? " Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя.
"Аз не го послушах.
Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали.
към втори вариант >>
Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме.
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден.
Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме.
Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Срещнеш някой брат, когото не харесваш.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш.
Срещнеш някой брат, когото не харесваш.
Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате.
Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото.
В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.
към втори вариант >>
Вали дъжд, оквася се, може да се простудя.
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени? " Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах.
Вали дъжд, оквася се, може да се простудя.
Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение.
към втори вариант >>
Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана.
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме.
Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана.
Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш.
Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе.
Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото.
В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми.
Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.
към втори вариант >>
Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?
(втори вариант)
Казвам: "Ти си се облякъл тънко, скоро времето ще се измени." "Че отде знаеш, че времето ще се измени? " Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя.
Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?
" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко.
към втори вариант >>
Как се е развивало човечеството.
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана.
Как се е развивало човечеството.
Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Ти само забележи какви са знаците.
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе.
Ти само забележи какви са знаците.
Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят? Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми.
Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината.
Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.
към втори вариант >>
" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа.
(втори вариант)
" Господ знае. Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се?
" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа.
Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда.
към втори вариант >>
Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат.
(втори вариант)
Вие казвате, защо светът да е нареден така? Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството.
Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат.
Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине. Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят?
(втори вариант)
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: не трябва да се коригирате един друг. Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците.
Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят?
Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа.
(втори вариант)
Сега на вас ще ви дам едно окултно правило. Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината.
Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа.
Едната - по Бога, другата - по дявола. Но то е един факт.
към втори вариант >>
Ти тръгваш, но времето ще се развали.
(втори вариант)
Не се минава един час, времето се изменя. "Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа.
Ти тръгваш, но времето ще се развали.
Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди.
към втори вариант >>
Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине.
(втори вариант)
Оставете този въпрос за света, защо светът е така нареден. Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат.
Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине.
Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
(втори вариант)
Срещнеш някого, казваш: „Мен този брат не ми харесва." И себе си не харесваш. Срещнеш някой брат, когото не харесваш. Ти се спри в себе си и кажи, че той е предметно учение за тебе. Ти само забележи какви са знаците. Тогава, ако един ученик излезе и оперира, и не туря знаците намясто, какво прави учителят?
Някъде ученикът може да коригира, ако знаците не са правилни, ако числата не са правилни.
към втори вариант >>
Едната - по Бога, другата - по дявола.
(втори вариант)
Вие искате да го пишете, вие само ще ме слушате. Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа.
Едната - по Бога, другата - по дявола.
Но то е един факт.
към втори вариант >>
Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали.
(втори вариант)
"Аз не го послушах. Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали.
Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали.
Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш.
към втори вариант >>
Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
(втори вариант)
Има работи, с които ние не трябва да се занимаваме. Защо хората трябва да се развиват, оставете този въпрос настрана. Как се е развивало човечеството. Даже най-видните хора проучват [как] се е развивало, как е минало от една форма в друга, се опитват да превърнат. Ние още не знаем в каква форма ще се смени конят, след тази форма конят в каква форма ще мине.
Ако има прогрес, ако формата представлява закон на развитие на живота, тогава всяко стъпало, всяка, форма ти трябва да знаеш към коя от формите спада в дадения случай.
към втори вариант >>
Да кажем, имате числото 565.
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565.
Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици.
към втори вариант >>
Но то е един факт.
(втори вариант)
Аз ще ви го представя във форма, както е в природата, вие ще извадите правилото. В природата има двама бакали, големи предприятия, фирми. Едната фирма принадлежи на тъмнината, другата принадлежи на светлината - бакалин на тъмнината и бакалин на светлината. Вие може да ги кръстите черната ложа и бялата ложа. Едната - по Бога, другата - по дявола.
Но то е един факт.
към втори вариант >>
Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение.
(втори вариант)
Вали дъжд, оквася се, може да се простудя. Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали.
Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение.
Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
Много от нашите мисли не са от рода на хората.
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората.
Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека? То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464.
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565.
Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464.
Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета.
към втори вариант >>
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден.
Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата.
към втори вариант >>
Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко.
(втори вариант)
Този човек предупреждаваше, казва, времето е хубаво, но може да се развали, съмняваш ли се? " Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение.
Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко.
Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек.
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората.
Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек.
Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека? То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
Каква е разликата?
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464.
Каква е разликата?
Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден.
Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази?
към втори вариант >>
Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда.
(втори вариант)
" Като тръгвах от къщи, бях неразположен, туй неразположение моят барометър го показа. Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко.
Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда.
Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните.
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек.
Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните.
Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека? То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101.
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата?
Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101.
Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже.
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност.
Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена.
към втори вариант >>
Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди.
(втори вариант)
Ти тръгваш, но времето ще се развали. Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда.
Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди.
Купуваш много стока, не може да я продаваш. Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека?
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните.
Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека?
То е на животните. Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята.
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101.
Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята.
„Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност.
Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света.
Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам.
към втори вариант >>
Купуваш много стока, не може да я продаваш.
(втори вариант)
Неразположението показва, че в пътя времето ще се развали. Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди.
Купуваш много стока, не може да я продаваш.
Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
То е на животните.
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека?
То е на животните.
Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
„Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици.
(втори вариант)
Да кажем, имате числото 565. Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята.
„Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици.
Първа редица, втора, трета, четвърта... десета. Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света.
Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата.
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
към втори вариант >>
Това е вътрешно лакомство.
(втори вариант)
Тръгваш в пътя за стока, усещаш крайно неразположение. Казват: "Ти не си добре запознат, ще те излъжат." Ти го усещаш вкъщи, ти отиваш, казваш: "Казваше ми нещо." Хубаво, щом ти е казвало нещо, щом си така неразположен, трябваше да купиш най-малко. Ако искаше да купиш за десет хиляди лева, трябваше да купиш за хиляда. Ти си отишъл да купиш за десет хиляди, пък си купил за двайсет хиляди. Купуваш много стока, не може да я продаваш.
Това е вътрешно лакомство.
към втори вариант >>
Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
(втори вариант)
Много от нашите мисли не са от рода на хората. Да допуснем, че у тебе се заражда желание, кажеш: „Да го хвана за врата, да го удуша." И мислите, че то е изкуство на човек. Не е изкуство на човека, то е изкуство на животните. Казва: „Иде ми да го хвана, да го разкъсам на парчета." Мислите ли, че това е от човека? То е на животните.
Казва: „Искам да му направя добро, къщица да му мобилирам, да му купя дърва." То не е животинско, то е човешко.
към втори вариант >>
Първа редица, втора, трета, четвърта... десета.
(втори вариант)
Ако туй 5 на единиците го направим 4 и другото 5 на стотиците направите на 4, числото ще се превърне на 464. Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици.
Първа редица, втора, трета, четвърта... десета.
Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата.
(втори вариант)
Аз, щом като вляза в един бакалин на тъмнината, ме посреща много учтиво: "Заповядайте, господине." Дюкянът е отлично нареден. Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата.
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата.
Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра.
към втори вариант >>
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни.
Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели.
към втори вариант >>
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си.
Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите.
към втори вариант >>
Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
(втори вариант)
Каква е разликата? Вляво ти имаш единица загуба, но ако е в третата редица, имате 101. Казва: „Моята погрешка - като твоята." Ако аз съм обърнал в първата редица 5 в 4, а ти в третата редица си направил същото, ти си направил сто пъти по-голяма грешка от моята. „Ти, казва, като мене грешиш." Не, не - аз турям хората на редици. Първа редица, втора, трета, четвърта... десета.
Тогава, колкото повече се повдигам, най-малката погрешка в голямата редица е голяма.
към втори вариант >>
Питам: "Ами онази?
(втори вариант)
Захарта, зехтинът, всичко туй, но в него има желание да ме излъже. Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата.
Питам: "Ами онази?
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже.
към втори вариант >>
Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни.
Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище.
Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал.
към втори вариант >>
Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си.
Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението.
Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки.
към втори вариант >>
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира.
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира.
Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има.
към втори вариант >>
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена.
(втори вариант)
Като ме излъже, той усеща в тази лъжа много голяма прият- ност. Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази?
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена.
Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли.
към втори вариант >>
Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище.
Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година.
Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.
към втори вариант >>
Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението.
Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм.
Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне?
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира.
Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне?
1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква.
към втори вариант >>
Аз погледна, представя се, че вярвам.
(втори вариант)
Ако може да ме излъже, по-хубаво нещо от това не може да намери в света. Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена.
Аз погледна, представя се, че вярвам.
Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини.
към втори вариант >>
Всичките хора знаят, че той прави нещо.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година.
Всичките хора знаят, че той прави нещо.
Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.
към втори вариант >>
Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм.
Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки.
Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
1 000 000 000.
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне?
1 000 000 000.
Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква. Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
(втори вариант)
Той има десет чувала наредени, с хубава захар, но не зная коя е най-хубавата. Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам.
Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо.
към втори вариант >>
Той иска да бъде добър човек.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо.
Той иска да бъде добър човек.
Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.
към втори вариант >>
Ще дойде една утайка, ще се прояви.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки.
Ще дойде една утайка, ще се прояви.
Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
Един милиард стотинки колко правят?
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000.
Един милиард стотинки колко правят?
Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква. Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
Ние играем на табла, хазартна игра.
(втори вариант)
Ако го попитам коя е най-хубавата, той ще ми представи за най-хубава най-лошата. Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа.
Ние играем на табла, хазартна игра.
Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза.
към втори вариант >>
Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели.
(втори вариант)
Мнозина християни им се иска изведнъж да станат християни. Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек.
Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели.
Хората ще кажат, имал, че дал. Не е това.
към втори вариант >>
Ако вие знаете, може да се освободите.
(втори вариант)
Всичките отрицателни черти, които човек може да прояви, то са животински състояния, които човек носи със себе си. Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви.
Ако вие знаете, може да се освободите.
Сега човекът не е създаден от утайки. Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони.
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят?
Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони.
В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква. Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
Той не е от тези, да се покаже.
(втори вариант)
Питам: "Ами онази? " Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра.
Той не е от тези, да се покаже.
Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам.
към втори вариант >>
Хората ще кажат, имал, че дал.
(втори вариант)
Казва: "Искам да бъда много добър човек." Той иска да бъде много добър човек, всичките вестници да пишат за него: "Негово превъзходителство господин Иван Стоянов даде десет хиляди лева за сиромасите, двайсет хиляди лева за еди-кое си училище. Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели.
Хората ще кажат, имал, че дал.
Не е това.
към втори вариант >>
Сега човекът не е създаден от утайки.
(втори вариант)
Или това са някои долни фази на човешкия живот на грехопадението. Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите.
Сега човекът не е създаден от утайки.
Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
В природата сметка има.
(втори вариант)
Числата, това са сили, с които трябва да се оперира. Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони.
В природата сметка има.
Как тъй - математика се изисква. Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
Казва: "На драго сърце." Тегли.
(втори вариант)
" Той казва: "Не струва." Той иска да прокара калпавата, евтината захар за доброкачествена. Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже.
Казва: "На драго сърце." Тегли.
После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.
към втори вариант >>
Не е това.
(втори вариант)
Този е един благороден човек." Дава за Великден, за Коледа, после за другата година. Всичките хора знаят, че той прави нещо. Той иска да бъде добър човек. Питам, след като пишат вестниците, той казва, печели. Хората ще кажат, имал, че дал.
Не е това.
към втори вариант >>
Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
(втори вариант)
Тия фази ние сме наследили, това са неща, утаени в нашия организъм. Ние може да се освободим, не са толкоз опасни утайки. Ще дойде една утайка, ще се прояви. Ако вие знаете, може да се освободите. Сега човекът не е създаден от утайки.
Има утайки, има и наслоявания, богатства, вложени в човешкия организъм, сили, с които той трябва да се справи.
към втори вариант >>
Как тъй - математика се изисква.
(втори вариант)
Може би една стотинка в първата редица нищо не значи, но единицата ако ти промениш в десетата редица на числата, тогава единицата в какво ще се превърне? 1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има.
Как тъй - математика се изисква.
Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
После има смокини.
(втори вариант)
Аз погледна, представя се, че вярвам. Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли.
После има смокини.
Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.
към втори вариант >>
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота.
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота.
Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин.
към втори вариант >>
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот.
Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания.
към втори вариант >>
Изисква се едно условие.
(втори вариант)
1 000 000 000. Един милиард стотинки колко правят? Една погрешка на първата редица е едно и една грешка в десетата редица е милиони. В природата сметка има. Как тъй - математика се изисква.
Изисква се едно условие.
към втори вариант >>
Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо.
(втори вариант)
Казва: "Онази е много евтина." Казвам: "Дай ми десет килограма от нея." Той прехапе устните, тя е по-скъпа. Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини.
Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо.
Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.
към втори вариант >>
Друго нещо трябва да търси.
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота.
Друго нещо трябва да търси.
Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината.
към втори вариант >>
Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот.
Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи.
Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума.
към втори вариант >>
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен.
Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена.
към втори вариант >>
Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза.
(втори вариант)
Ние играем на табла, хазартна игра. Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо.
Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза.
От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам. Законът е такъв.
към втори вариант >>
Божественото, разумното.
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси.
Божественото, разумното.
В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва.
към втори вариант >>
Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи.
Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот.
След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво?
към втори вариант >>
Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен.
Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си.
Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов.
към втори вариант >>
От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам.
(втори вариант)
Той не е от тези, да се покаже. Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза.
От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам.
Законът е такъв.
към втори вариант >>
В какво седи туй Божественото, разумното?
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното.
В какво седи туй Божественото, разумното?
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото.
към втори вариант >>
След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот.
След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот.
Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха.
към втори вариант >>
Оперирам само с известни числа.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си.
Оперирам само с известни числа.
Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици.
към втори вариант >>
Законът е такъв.
(втори вариант)
Казва: "На драго сърце." Тегли. После има смокини. Пак същия закон, иска да тури евтините, да ги прокара много по-скъпо. Аз казвам: "От другия чувал ми дай." Напазаря си, напълня торбата, изляза. От най-евтиното и най-хубавото вземам, аз си избирам.
Законът е такъв.
към втори вариант >>
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме.
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното?
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме.
Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
Той е вече животът на водата.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот.
Той е вече животът на водата.
Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят.
към втори вариант >>
Най-първо, вие не сте тук с вашите имена.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа.
Най-първо, вие не сте тук с вашите имена.
За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях?
към втори вариант >>
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката.
Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон.
към втори вариант >>
Ще се заредят като този бакалин.
(втори вариант)
Човек трябва да има едно вътрешно съгласие с живота. Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме.
Ще се заредят като този бакалин.
Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания.
(втори вариант)
Та в тази област трябва да знаем откъде започва личният живот. Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата.
Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания.
След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте.
към втори вариант >>
За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена.
За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте.
Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката.
Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата.
Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят.
към втори вариант >>
Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината.
(втори вариант)
Друго нещо трябва да търси. Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин.
Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината.
Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума.
(втори вариант)
Има една област, да се занимаем с почвата, с всички елементи. Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания.
След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума.
Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Не сте с вашите собствени имена.
(втори вариант)
Аз съм решил няколко лекции да бъда безличен. Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте.
Не сте с вашите собствени имена.
Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата.
Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава.
Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже.
към втори вариант >>
Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва.
(втори вариант)
Божественото, разумното. В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината.
Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва.
Той ще ти даде най-калпавото. Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
Ще се справите с какво?
(втори вариант)
Ако може да изучите личността обективно, вие тогава ще изучите отрицателните, лошите страни на личния живот. След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума.
Ще се справите с какво?
[С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов.
(втори вариант)
Някой път, като говоря, казвате: „Днес Учителят имаше някого предвид." Аз, когато говоря, имам предвид само себе си. Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена.
Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов.
Това не са определени единици. Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
Това, което той казва, че не струва, от него вземи.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава.
Това, което той казва, че не струва, от него вземи.
Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже.
към втори вариант >>
Той ще ти даде най-калпавото.
(втори вариант)
В какво седи туй Божественото, разумното? Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва.
Той ще ти даде най-калпавото.
Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
[С] въздуха.
(втори вариант)
След като се справите с него, ще влезете да изучавате астралния живот. Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво?
[С] въздуха.
Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Това не са определени единици.
(втори вариант)
Оперирам само с известни числа. Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов.
Това не са определени единици.
Що ще говоря за тях? Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
Ако държиш туй правило, глава няма да те боли.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи.
Ако държиш туй правило, глава няма да те боли.
При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
Тази захар ти не избираш.
(втори вариант)
Когато дойде това Божественото, разумното, ние постоянно го отричаме. Ще се заредят като този бакалин. Него ден ти ще влезеш в бакалницата на тъмнината. Ще попиташ за туй, което искаш, колко струва. Той ще ти даде най-калпавото.
Тази захар ти не избираш.
към втори вариант >>
Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят.
(втори вариант)
Той е вече животът на водата. Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха.
Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят.
Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте. Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Що ще говоря за тях?
(втори вариант)
Най-първо, вие не сте тук с вашите имена. За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици.
Що ще говоря за тях?
Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон.
(втори вариант)
Като вляза при един бакалин на тъмнината, аз си избирам стоката. Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли.
При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон.
На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек.
(втори вариант)
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек.
Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек. Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то.
към втори вариант >>
Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте.
(втори вариант)
Рибите преди хиляди години са придобили известна опитност, известни познания. След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят.
Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте.
Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
(втори вариант)
За мене вие сте все инкогнито тук, все князе сте. Не сте с вашите собствени имена. Някой е Иван Драганов, но не е Иван Драганов; Петко Стоянов, но не е Петко Стоянов. Това не са определени единици. Що ще говоря за тях?
Защото най-невежият от вас, когато аз направя погрешка и той знае, че съм направил погрешка, като влезе при мене -очите са отворени на четири.
към втори вариант >>
На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят.
(втори вариант)
Ще го питаш коя е най-хубавата и най-калпавата. Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон.
На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят.
Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек.
(втори вариант)
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек.
Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек.
Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то.
към втори вариант >>
Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
(втори вариант)
След туй ще дойде интелигентният човек, то е човекът на ума. Ще се справите с какво? [С] въздуха. Най-после ще дойде разумният човек, той е духовният, плод на умствения свят. Вие ще имате тук силите на светлината и силите на топлината да се справяте.
Мъдрецът вече се занимава със самия живот.
към втори вариант >>
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло.
Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра.
към втори вариант >>
Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже.
(втори вариант)
Не вземай от тази, която той казва, че е най-хубава. Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят.
Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже.
В него има желание да лъже. Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то.
(втори вариант)
Сутрин ставаш, молиш се, искаш да бъдеш добър човек. Но Бог на пътя ти дава най-малкия опит, да бъдеш добър човек.
Срещне те един господин, казва: "Ела с мене да ми направиш една малка услуга." Най- малкото е то.
към втори вариант >>
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви.
Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система.
към втори вариант >>
Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло.
Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено.
Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло.
към втори вариант >>
В него има желание да лъже.
(втори вариант)
Това, което той казва, че не струва, от него вземи. Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже.
В него има желание да лъже.
Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
Двадесет и първа лекция
(втори вариант)
Двадесет и първа лекция
към втори вариант >>
Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви.
Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви.
Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти.
към втори вариант >>
Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено.
Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм.
Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва.
към втори вариант >>
Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
(втори вариант)
Ако държиш туй правило, глава няма да те боли. При този бакалин като влезеш десет пъти, той постоянства, същият закон. На единайсетия път като идеш, той затворил, фирмата се преместила на друго място, ликвидирал да го не знаят. Ако ти не си умен, той всякога ще те излъже. В него има желание да лъже.
Не че ще спечели, някой път губи, но като те излъже, той целия ден е весел, казва: "Намерих едного да излъжа."
към втори вариант >>
на Общия окултен клас
(втори вариант)
на Общия окултен клас
към втори вариант >>
Вземете в земеделието.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви.
Вземете в земеделието.
Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко.
към втори вариант >>
Аз го тълкувам.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм.
Аз го тълкувам.
Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло.
към втори вариант >>
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш.
(втори вариант)
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш.
Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.
към втори вариант >>
15 януари 1930 г., сряда, 5 часа
(втори вариант)
15 януари 1930 г., сряда, 5 часа
към втори вариант >>
Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието.
Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите.
Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго.
към втори вариант >>
Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам.
Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй.
Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея.
към втори вариант >>
Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира.
(втори вариант)
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш.
Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира.
Аз не избирам, той избира. Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.
към втори вариант >>
София - Изгрев
(втори вариант)
София - Изгрев
към втори вариант >>
Семето го хвърлят в почвата.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите.
Семето го хвърлят в почвата.
Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара.
към втори вариант >>
Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра.
(втори вариант)
Един такъв репортьор на вестник казва: „Аз го мислех, че е вегетарианец, пък той яде масло. Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй.
Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра.
Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя.
към втори вариант >>
Аз не избирам, той избира.
(втори вариант)
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира.
Аз не избирам, той избира.
Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.
към втори вариант >>
ДВАМАТА БАКАЛИ
(втори вариант)
ДВАМАТА БАКАЛИ
към втори вариант >>
Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система.
(втори вариант)
Тия четири области, то са условията, при които животът може да се прояви. Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата.
Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система.
Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Понеже е умна, дала масло.
(втори вариант)
Много благочестив, но и точено имаше." Точеното не влиза в моето меню, нито маслото, Но маслото е наложено. Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра.
Понеже е умна, дала масло.
Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса.
към втори вариант >>
Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.
(втори вариант)
Щом като влезеш при бакалина на светлината, ако държиш същия закон, както при бакалина на тъмнината, ще изгубиш. Като влезеш при него, ще кажеш: "Моля, дайте ми от най-хубавата стока." Каквото ми даде, най-хубаво е, той трябва да избира. Аз не избирам, той избира.
Когато съм при другия бакалин, въпросът е друг, тогава аз избирам.
към втори вариант >>
„Отче наш"
(втори вариант)
„Отче наш"
към втори вариант >>
Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти.
(втори вариант)
Ако не разбирате тия условия, тогава и животът да дойде във вас, ако не сте подготвени за тия условия, този живот правилно не може да се прояви. Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система.
Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти.
В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва.
(втори вариант)
Дошла една сестра, казва: „Учителю, ще ядеш масло," Тя ме намира - малко съм твърд, сух съм. Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло.
Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва.
Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се.
към втори вариант >>
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си.
(втори вариант)
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си.
Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
към втори вариант >>
Размишление върху Божия промисъл
(втори вариант)
Размишление върху Божия промисъл
към втори вариант >>
В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко.
(втори вариант)
Вземете в земеделието. Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти.
В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко.
След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло.
(втори вариант)
Аз го тълкувам. Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва.
Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло.
Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите.
към втори вариант >>
Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното.
(втори вариант)
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си.
Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното.
Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
към втори вариант >>
Чете се темата „Отличителните черти на ученика ".
(втори вариант)
Чете се темата „Отличителните черти на ученика ".
към втори вариант >>
След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго.
(втори вариант)
Може житото да го посеете, както българите го сеят, то е една от системите. Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко.
След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго.
Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара. Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея.
(втори вариант)
Казва: „Ти, Учителю, като видиш някоя погрешка, не се нахвърляй. Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло.
Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея.
Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш?
към втори вариант >>
Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока.
(втори вариант)
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното.
Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока.
При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока. Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
към втори вариант >>
Какво е тъкачество?
(втори вариант)
Какво е тъкачество?
Да изтъчеш платно.
към втори вариант >>
Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара.
(втори вариант)
Семето го хвърлят в почвата. Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго.
Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара.
Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя.
(втори вариант)
Малко мекичко," Казвам, умна е тази сестра. Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея.
Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя.
Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока.
(втори вариант)
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока.
При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока.
Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
към втори вариант >>
Да изтъчеш платно.
(втори вариант)
Какво е тъкачество?
Да изтъчеш платно.
към втори вариант >>
Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
(втори вариант)
Обаче сега има една друга система, която препоръчват, леховата система. Вие може да накарате един клас да порасте една педя и половина, но трябва да го посадите няколко пъти. В тази лехова система, най-първо, се посаждат семената рядко. След втори път, като се разкопае земята хубаво, тия покаралите житени зрънца се пресаждат наново на разстояние 20, 25, 30 сантиметра едно от друго. Ако вие посадите по тази система, от един декар ще изкарате толкоз жито, колкото може да изкарате при другата система от десет декара.
Значи, ако на житото му дадете по-голямо пространство, то ще даде повече.
към втори вариант >>
Донесла баница -разрешавам въпроса.
(втори вариант)
Понеже е умна, дала масло. Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя.
Донесла баница -разрешавам въпроса.
Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
(втори вариант)
Тия бакали вървят с вас и продават стоката си. Каквото ти каже бакалинът на тъмнината, ти направи противното. Ти няма да казваш какво мислиш заради него, ще похвалиш тяхната стока, че е много хубава, но ще вземеш от другата стока. При другия бакалин законът е, че той не може да продаде калпава стока, той продава хубава стока.
Единият продава долнокачествена стока за първокачествена, хубавата стока държи за себе си.
към втори вариант >>
„В начало бе Словото"
(втори вариант)
„В начало бе Словото"
към втори вариант >>
Следователно законът е същият.
(втори вариант)
Следователно законът е същият.
Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка.
към втори вариант >>
Тази сестра е толкоз работила, трудила се.
(втори вариант)
Заради неин хатър нарушавам правилото, защото умно постъпва. Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса.
Тази сестра е толкоз работила, трудила се.
Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг.
Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото.
към втори вариант >>
Разбирането на човека зависи от неговия живот.
(втори вариант)
Разбирането на човека зависи от неговия живот.
От неразбирането зависят неговите страдания. Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането. Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.
към втори вариант >>
Вие имате известни дарби в себе си.
(втори вариант)
Следователно законът е същият.
Вие имате известни дарби в себе си.
Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.
към втори вариант >>
Трябва да оцениш труда на другите.
(втори вариант)
Дава ми една задача - да вкуся от нейното масло. Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се.
Трябва да оцениш труда на другите.
Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш? Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг.
Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте.
Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш.
към втори вариант >>
От неразбирането зависят неговите страдания.
(втори вариант)
Разбирането на човека зависи от неговия живот.
От неразбирането зависят неговите страдания.
Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането. Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.
към втори вариант >>
Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие.
(втори вариант)
Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си.
Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие.
Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.
към втори вариант >>
Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш?
(втори вариант)
Вкусвам маслото, другото дам, зная как да постъпя с нея. Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите.
Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш?
Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте.
Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото.
Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин.
към втори вариант >>
Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането.
(втори вариант)
Разбирането на човека зависи от неговия живот. От неразбирането зависят неговите страдания.
Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането.
Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.
към втори вариант >>
Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите.
(втори вариант)
Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие.
Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите.
Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.
към втори вариант >>
Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
(втори вариант)
Ако аз не вкуся, не зная как да постъпя. Донесла баница -разрешавам въпроса. Тази сестра е толкоз работила, трудила се. Трябва да оцениш труда на другите. Ще каже: „Работил съм целия ден." Като дойдеш вкъщи, трябва ли да го нахукаш?
Целия ден работил - трябва да го нагостя, вкусвам от баницата.
към втори вариант >>
Щом си в другата бакалница, избирайте вие.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото.
Щом си в другата бакалница, избирайте вие.
Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер.
към втори вариант >>
Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.
(втори вариант)
Разбирането на човека зависи от неговия живот. От неразбирането зависят неговите страдания. Щом се увеличават страданията, увеличава се неразбирането.
Щом се намаляват страданията, то е един признак, че разбирането се е увеличило.
към втори вариант >>
Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство.
(втори вариант)
Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите.
Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство.
Добрият живот, добрите навици, то е придобивка. То е задача на живота.
към втори вариант >>
Тъй разглеждам философски работата.
(втори вариант)
Тъй разглеждам философски работата.
Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус. Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
към втори вариант >>
Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие.
Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира.
Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер.
към втори вариант >>
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние.
Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия.
към втори вариант >>
Добрият живот, добрите навици, то е придобивка.
(втори вариант)
Следователно законът е същият. Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство.
Добрият живот, добрите навици, то е придобивка.
То е задача на живота.
към втори вариант >>
Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус.
(втори вариант)
Тъй разглеждам философски работата.
Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус.
Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
към втори вариант >>
Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото.
(втори вариант)
Ние, когато оставяме работите, казваме: "Бог да ги уреди." Когато отиваш в бакалницата на светлината, в Божествената бакалница, остави работите ти да ги уреди друг. Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира.
Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото.
Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
Мъдрецът е, който се е научил да живее.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние.
Мъдрецът е, който се е научил да живее.
Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови.
към втори вариант >>
То е задача на живота.
(втори вариант)
Вие имате известни дарби в себе си. Ако на тези дарби дадете повече условия, с по-малко усилия ще даде повече изобилие. Ако не разбирате, вие с години може да се мъчите. Добрия живот вие не го считайте една придобивка, която може да се даде по наследство. Добрият живот, добрите навици, то е придобивка.
То е задача на живота.
към втори вариант >>
Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
(втори вариант)
Тъй разглеждам философски работата. Някой седне, казва: „Не направи добре баницата." То е вече вкус.
Ако кажа, че баницата не е добра, непременно ще взема един килограм брашно, ще го разточа и като направя като него баницата, казвам: „По-добра от нея няма." Направя моята, вкусвам нейната - и тя е същата, то е само на вкус.
към втори вариант >>
Дете ще се роди, пак ще избираш.
(втори вариант)
Кажете: "Най-хубавото ми дайте." Не си избирайте. Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото.
Дете ще се роди, пак ще избираш.
Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
Следователно мъдрецът не страда.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее.
Следователно мъдрецът не страда.
След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата.
към втори вариант >>
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача.
Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
към втори вариант >>
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено.
(втори вариант)
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено.
Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин.
(втори вариант)
Избирате ли вие, ще изберете най-долнокачественото. Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш.
Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин.
Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда.
След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността.
Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача.
Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър.
Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота.
към втори вариант >>
Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг.
(втори вариант)
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено.
Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг.
Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер.
(втори вариант)
Щом си в другата бакалница, избирайте вие. Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин.
Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер.
Някои се раждат до обед, имат друг характер. Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността.
Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови.
Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Но добър да станеш, то е придобивка на живота.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър.
Но добър да станеш, то е придобивка на живота.
Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах.
към втори вариант >>
Аз отнасям въпроса до вътрешния живот.
(втори вариант)
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг.
Аз отнасям въпроса до вътрешния живот.
Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства. Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
Някои се раждат до обед, имат друг характер.
(втори вариант)
Щом сме на земята, ние сме в бакалницата и всеки един от вас трябва да избира. Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер.
Някои се раждат до обед, имат друг характер.
Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия.
(втори вариант)
Вие, най-първо, може да турите М - мъдростта, то е най-високото състояние. Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови.
Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия.
От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота.
Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш.
Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах.
към втори вариант >>
Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства.
(втори вариант)
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот.
Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства.
Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
Каквото казвате вие.
(втори вариант)
Ако не избирате, дяволът ще ви избере най-долнокачественото. Дете ще се роди, пак ще избираш. Туй дете в тъмнината се ражда по един начин, в светлината - по друг начин. Някои хора се раждат вечерно време, някои посред нощ, имат един характер. Някои се раждат до обед, имат друг характер.
Каквото казвате вие.
към втори вариант >>
От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови.
(втори вариант)
Мъдрецът е, който се е научил да живее. Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия.
От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови.
Той знае защо ходи под почвата. От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш.
Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите.
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира.
към втори вариант >>
Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
(втори вариант)
Изобщо правило е, всеки брат и сестра, както направи нещо сърдечно, то е хубаво направено. Ако са го накарали по принуждение, без разположение, тогава въпросът е друг. Аз отнасям въпроса до вътрешния живот. Нещата стават добре по причина на нашите мисли, на нашите чувства.
Туй, което ние влагаме в яденето, туй, което влагаме в направеното, то е важно, то остава в края на краищата.
към втори вариант >>
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината.
Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него.
към втори вариант >>
Той знае защо ходи под почвата.
(втори вариант)
Следователно мъдрецът не страда. След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови.
Той знае защо ходи под почвата.
От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
(втори вариант)
Казва: „Аз искам да бъда добър." То е задача. Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите.
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има.
към втори вариант >>
Та влагайте вие хубавото в живота.
(втори вариант)
Та влагайте вие хубавото в живота.
То остава единственият капитал. Другите неща са само опаковка отвън.
към втори вариант >>
Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината.
Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не.
Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем?
към втори вариант >>
От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
(втори вариант)
След него иде разумният човек - Р, после иде интелигентният човек - И, после иде астралният човек -А, и най-после иде личният човек - JI, човекът на личността. Той е като кърт, който се занимава с ровене, който всякога избира почва да рови. Ако питате защо ходи отдолу и рови, ще ви каже, че той си има философия. От нашето гледище може да е посмешище, но той си има разбиране, философия - от векове ходи и рови. Той знае защо ходи под почвата.
От наше гледище не знаем кои са причините, които го заставят да рови, защо не си избрал някоя друга служба, да не рови.
към втори вариант >>
Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота.
(втори вариант)
Ти се раждаш с възможности да бъдеш добър. Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена.
Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота.
Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има.
към втори вариант >>
То остава единственият капитал.
(втори вариант)
Та влагайте вие хубавото в живота.
То остава единственият капитал.
Другите неща са само опаковка отвън.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не.
Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не.
Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде.
към втори вариант >>
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти.
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти.
И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът".
към втори вариант >>
Случайно е да бъде баща ви сиромах.
(втори вариант)
Но добър да станеш, то е придобивка на живота. Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота.
Случайно е да бъде баща ви сиромах.
Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви.
към втори вариант >>
Другите неща са само опаковка отвън.
(втори вариант)
Та влагайте вие хубавото в живота. То остава единственият капитал.
Другите неща са само опаковка отвън.
към втори вариант >>
Искаш пари назаем.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не.
Искаш пари назаем.
Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек.
към втори вариант >>
И англичаните казват „кът".
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти.
И англичаните казват „кът".
Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже.
към втори вариант >>
Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах.
(втори вариант)
Ти се раждаш с възможности да мислиш, но ти мъдрец не може да се родиш. Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах.
Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах.
Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар.
към втори вариант >>
Та казвам, сега трябва да знаете закона.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона.
Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят.
към втори вариант >>
Ти ще се покажеш много внимателен.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем.
Ти ще се покажеш много внимателен.
Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш.
към втори вариант >>
Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"?
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът".
Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"?
Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен.
към втори вариант >>
Баща ви е богат, защото разбира.
(втори вариант)
Ти се раждаш с възможности, но всичките придобивки, това са възможности, зависи от вашата разумност как ще постъпите. Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах.
Баща ви е богат, защото разбира.
Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си.
към втори вариант >>
Как ще смекчите външните условия?
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона.
Как ще смекчите външните условия?
Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него.
(втори вариант)
Казвам, щом сте се родили вечерно време, ще знаеш, че в тебе има много стока от бакалина на тъмнината. Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен.
Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него.
Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош.
към втори вариант >>
Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място.
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"?
Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място.
Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има.
(втори вариант)
Някой казва: „Сега аз не съм добър човек." Като че неговата добрина е наложена. Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира.
Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има.
Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш.
към втори вариант >>
Железарят знае как да смекчи желязото.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия?
Железарят знае как да смекчи желязото.
Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем?
(втори вариант)
Но ти опитваш тия стоки добри ли са, или не. Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него.
Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем?
Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай.
към втори вариант >>
Но „кът" на английски значи да отрежеш.
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място.
Но „кът" на английски значи да отрежеш.
Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има.
(втори вариант)
Казва: „Да бях се родил добър, да бях се родил богат, ама баща ми да беше богат." Това са вметнати работи, че баща ви е богат или че баща ви е беден, това са вметнати работи в живота. Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има.
Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има.
Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя.
към втори вариант >>
Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото.
Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите.
Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Нищо няма да ти даде.
(втори вариант)
Трябва да знаеш твоята стока доброкачествена ли е, или не. Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем?
Нищо няма да ти даде.
Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
към втори вариант >>
Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът".
(втори вариант)
Ние го кръщаваме кърт, понеже постоянно кърти. И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш.
Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът".
Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Може да се ползвате от опитността на баща ви.
(втори вариант)
Случайно е да бъде баща ви сиромах. Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има.
Може да се ползвате от опитността на баща ви.
Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Ние искаме да променим външните условия на живота.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите.
Ние искаме да променим външните условия на живота.
Има закон, по който условията може да се изменят. Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Ще кажеш: той не е лош човек.
(втори вариант)
Искаш пари назаем. Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде.
Ще кажеш: той не е лош човек.
Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини.
към втори вариант >>
Българинът го кърти, англичанинът го реже.
(втори вариант)
И англичаните казват „кът". Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът".
Българинът го кърти, англичанинът го реже.
Англичанинът е по-практичен. Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар.
(втори вариант)
Баща ви е сиромах, защото е заспал, защото не разбира, затова е станал сиромах. Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви.
Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар.
Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Има закон, по който условията може да се изменят.
(втори вариант)
Та казвам, сега трябва да знаете закона. Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота.
Има закон, по който условията може да се изменят.
Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Не, не, ти умно не постъпваш.
(втори вариант)
Ти ще се покажеш много внимателен. Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек.
Не, не, ти умно не постъпваш.
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът.
към втори вариант >>
Англичанинът е по-практичен.
(втори вариант)
Кърт с какво се пише, с ижица или с „ъ"? Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже.
Англичанинът е по-практичен.
Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си.
(втори вариант)
Баща ви е богат, защото разбира. Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар.
Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си.
Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Трябва да оперираме с този закон.
(втори вариант)
Как ще смекчите външните условия? Железарят знае как да смекчи желязото. Жената знае как да очисти къщата, как да изпере дрехите. Ние искаме да променим външните условия на живота. Има закон, по който условията може да се изменят.
Трябва да оперираме с този закон.
към втори вариант >>
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош.
(втори вариант)
Отиваш ти при бакалина на тъмнината, искаш да минеш за много праведен, искаш да вземеш пари от него. Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш.
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош.
Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите.
към втори вариант >>
Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
(втори вариант)
Англичаните имат „кът", и българите имат кът - кът да седи някъде, да има място. Но „кът" на английски значи да отрежеш. Българинът казва „кът", и англичанинът казва „кът". Българинът го кърти, англичанинът го реже. Англичанинът е по-практичен.
Българинът ще търси търнокоп, да го изкърти.
към втори вариант >>
Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш.
(втори вариант)
Ако вие вървите по линията на разбирането на баща ви, вие ще имате, както баща ви има. Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си.
Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш.
Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя. Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е.
Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата.
към втори вариант >>
Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай.
(втори вариант)
Мислиш ли, че ако изнесеш една от неговите отрицателни черти, той ще ти даде пари назаем? Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош.
Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай.
Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати.
към втори вариант >>
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава.
Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява.
към втори вариант >>
Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя.
(втори вариант)
Ако вие не вървите по разбирането на баща ви, вие няма да имате, както баща ви [има], вие ще загубите всичко, което има. Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш.
Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя.
Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Вие сте всинца много бедни хора.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е.
Вие сте всинца много бедни хора.
Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи.
към втори вариант >>
Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
(втори вариант)
Нищо няма да ти даде. Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай.
Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече.
към втори вариант >>
Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава.
Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно.
Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека.
към втори вариант >>
Туй, което придобиваш, то остава твое.
(втори вариант)
Може да се ползвате от опитността на баща ви. Миналото, опитността онаследявате, може да се ползвате, както от книгите на един библиотекар. Ти не може да вземеш тия книги, да ги задържиш за себе си. Чуждите добродетели и добродетелите на баща си не може да вземеш. Добродетелта на баща ти е негова, твоята добродетел е твоя.
Туй, което придобиваш, то остава твое.
към втори вариант >>
Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора.
Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата.
Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини.
(втори вариант)
Ще кажеш: той не е лош човек. Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите?
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини.
То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати.
към втори вариант >>
Те може да окажат известно влияние.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно.
Те може да окажат известно влияние.
Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване.
към втори вариант >>
Затуй именно казвам всички хора да вярват.
(втори вариант)
Затуй именно казвам всички хора да вярват.
Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар. Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
към втори вариант >>
Вие сега това правило няма да го изнасяте навън.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата.
Вие сега това правило няма да го изнасяте навън.
Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
То е дяволът.
(втори вариант)
Не, не, ти умно не постъпваш. Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини.
То е дяволът.
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет.
към втори вариант >>
Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние.
Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние.
Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали].
към втори вариант >>
Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов.
(втори вариант)
Затуй именно казвам всички хора да вярват.
Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов.
Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар. Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
към втори вариант >>
Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън.
Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил.
Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите.
(втори вариант)
Ти от бакалина ще вземеш пари назаем, макар че е лош. Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът.
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите.
Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние.
Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н.
А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви.
към втори вариант >>
Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум.
(втори вариант)
Затуй именно казвам всички хора да вярват. Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов.
Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум.
Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар. Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
към втори вариант >>
Едно време и Буда бил в школата.
(втори вариант)
Да кажем, искате да помогнете [на] един брат, който и да е. Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил.
Едно време и Буда бил в школата.
Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи. Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
Щом вземеш парите, не отлагай, плати.
(втори вариант)
Той ще ти тури условия, но ти избери условията, не се връзвай. Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите.
Щом вземеш парите, не отлагай, плати.
Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
А пък злото има свойство да изстудява.
(втори вариант)
Във всяка една философия трябва да дойдем до основните положения, които човек трябва да изучава. Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н.
А пък злото има свойство да изстудява.
Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са.
към втори вариант >>
Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар.
(втори вариант)
Затуй именно казвам всички хора да вярват. Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум.
Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар.
Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
към втори вариант >>
Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи.
(втори вариант)
Вие сте всинца много бедни хора. Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата.
Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи.
Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
Оставиш ли, отиде вече.
(втори вариант)
Ти кажи: "Ако аз взема пари назаем за една година, колко са лихвите? " Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати.
Оставиш ли, отиде вече.
За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
Всякога при злото става свиване в човека.
(втори вариант)
Той трябва да изучава доброто и злото като сили вън от себе си, или да ги изучава обективно. Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява.
Всякога при злото става свиване в човека.
Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си.
към втори вариант >>
Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
(втори вариант)
Затуй именно казвам всички хора да вярват. Хубаво е всичките хора да вярват, но твоята работа ще се оправи от твоята любов. Твоите работи ще се оправят от твоето добро, твоите работи ще се оправят от твоята интелигентност, от твоето сърце, от твоя ум. Не казвам, че ти ще бъдеш съвършен господар.
Условията, при които си турен, тази Първоначална причина, Бог, Който те е турил, този Бог има желание всичко [да уреди], казва: „Разумно ще работиш." Той ти турил учители наоколо, да изпълниш Неговия закон, оставил те е свободно там, дето работите вървят съгласно.
към втори вариант >>
Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
(втори вариант)
Съберете се някъде, но никой да ви не знае - едно от правилата. Вие сега това правило няма да го изнасяте навън. Може да го изнесете, но вие ще замязате на Буда, който, като излязъл от школата, всичко забравил. Едно време и Буда бил в школата. Като помислил да дойде да спасява света, мислил да издаде много работи.
Като излязъл навън, забравил много работи и малко изнесъл.
към втори вариант >>
За една година плати.
(втори вариант)
" Казваш: "Както ти уредиш." Ако е както той урежда, ще бъде като оня българин, който взел осем крини жито от един турчин, че след като плащал осем години, останали осемдесет крини. То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече.
За една година плати.
С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет. При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване.
(втори вариант)
Те може да окажат известно влияние. Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека.
Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване.
Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Сега вие вървите добре.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре.
Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака.
към втори вариант >>
Всичките видни пророци все забравят.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят.
Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате.
към втори вариант >>
С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет.
(втори вариант)
То е дяволът. Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати.
С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет.
При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
Като дойде злото, ще се [смали].
(втори вариант)
Доброто оказва известно влияние и злото оказва известно влияние. Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване.
Като дойде злото, ще се [смали].
При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре.
Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка.
Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?
към втори вариант >>
Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят.
Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари.
Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате.
към втори вариант >>
При онзи - за година, повече не отлагай.
(втори вариант)
Като те върже дяволът, след осем години ще имаш да даваш още осемдесет крини, ако оставиш той да урежда работите. Щом вземеш парите, не отлагай, плати. Оставиш ли, отиде вече. За една година плати. С добрия бакалин може да отлагаш година, две, три, пет, десет.
При онзи - за година, повече не отлагай.
към втори вариант >>
При злото човек има най-малките условия да се прояви.
(втори вариант)
Доброто внася известно влияние, че внася известно разширение в чувствата и в мислите и т.н. А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали].
При злото човек има най-малките условия да се прояви.
В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка.
Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв.
Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега.
към втори вариант >>
Искате да правите добро на този брат Добри.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари.
Искате да правите добро на този брат Добри.
Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете.
към втори вариант >>
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките.
Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
към втори вариант >>
В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са.
(втори вариант)
А пък злото има свойство да изстудява. Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви.
В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са.
Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си. Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв.
Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове.
Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме.
към втори вариант >>
Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри.
Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията.
Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха?
към втори вариант >>
Що е изправяне на погрешките?
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките.
Що е изправяне на погрешките?
Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има.
към втори вариант >>
Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си.
(втори вариант)
Всякога при злото става свиване в човека. Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са.
Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си.
Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Казва: карма.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове.
Казва: карма.
Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо.
към втори вариант >>
Съберете се десет души, искате да помагате.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията.
Съберете се десет души, искате да помагате.
Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година.
към втори вариант >>
Една погрешка е един навик.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките. Що е изправяне на погрешките?
Една погрешка е един навик.
Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е.
към втори вариант >>
Тези придобивки не са постоянни.
(втори вариант)
Следователно, ако този принцип действа, злото е един процес на смаляване. Като дойде злото, ще се [смали]. При злото човек има най-малките условия да се прояви. В края на краищата този, който върви в този негативен път - всичките придобивки са кратковременни, бързи са. Един вълк може да хване една овца и да я изяде, но в края на краищата ще плати с живота си.
Тези придобивки не са постоянни.
към втори вариант >>
Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака.
(втори вариант)
Сега вие вървите добре. Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма.
Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака.
Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи.
към втори вариант >>
Да просите не искате, да се излагате.
(втори вариант)
Всичките видни пророци все забравят. Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате.
Да просите не искате, да се излагате.
Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години.
към втори вариант >>
Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик.
Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай.
Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така.
към втори вариант >>
Казвам, всички вие, които сте дошли до това положение на живота, трябва да имате специфично схващане, Вие ако гледате светът как живее, вие не може да намерите вашия път, защото външният път не е меродавна мярка.
(втори вариант)
Казвам, всички вие, които сте дошли до това положение на живота, трябва да имате специфично схващане, Вие ако гледате светът как живее, вие не може да намерите вашия път, защото външният път не е меродавна мярка.
към втори вариант >>
Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?
(втори вариант)
Божествените ограничения идат, понеже Бог никога не може да направи погрешка. Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака.
Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?
" Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние.
към втори вариант >>
Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате.
(втори вариант)
Съберете се десет души, но нито един от вас няма пет пари. Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате.
Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате.
Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде.
към втори вариант >>
Няколко пъти може да го арестуват.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай.
Няколко пъти може да го арестуват.
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
към втори вариант >>
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша.
Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
към втори вариант >>
" Не, наказаха те сега.
(втори вариант)
Ние сега мислим, че Той, като допуща погрешка, казва: „Ще мине." Че като направим погрешка, даже Той не мисли, законът е такъв. Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват?
" Не, наказаха те сега.
Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш.
към втори вариант >>
Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете.
(втори вариант)
Искате да правите добро на този брат Добри. Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате.
Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете.
Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон.
към втори вариант >>
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
(втори вариант)
Ако се зароди във вас желание, да изправите пог- решките. Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват.
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
към втори вариант >>
Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша.
Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво.
Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони.
към втори вариант >>
Мъздовъздаянието в света иде точно навреме.
(втори вариант)
Ти, щом направиш погрешка, ще усетиш мъздовъздаянието не след много векове. Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега.
Мъздовъздаянието в света иде точно навреме.
Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи.
към втори вариант >>
Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха?
(втори вариант)
Този брат е беден, той не се оплаква от беднотията. Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете.
Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха?
Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева.
към втори вариант >>
Но в Англия има място, плювалници има.
(втори вариант)
Що е изправяне на погрешките? Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма.
Но в Англия има място, плювалници има.
Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш.
към втори вариант >>
Тук долу беше мъгла и студено.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво.
Тук долу беше мъгла и студено.
Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили.
към втори вариант >>
Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо.
(втори вариант)
Казва: карма. Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме.
Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо.
Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година.
(втори вариант)
Съберете се десет души, искате да помагате. Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха?
Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година.
Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди.
към втори вариант >>
Не е позволено да плюеш където и да е.
(втори вариант)
Една погрешка е един навик. Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има.
Не е позволено да плюеш където и да е.
И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
към втори вариант >>
Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено.
Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено.
Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
Има нещо от миналото, но ти скочи.
(втори вариант)
Някой седи на високо място, казва: „Аз ще скоча." След векове не иде мъздовъздаянието от скачането, веднага ще си изкълчиш крака. Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо.
Има нещо от миналото, но ти скочи.
От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години.
(втори вариант)
Да просите не искате, да се излагате. Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година.
Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години.
Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда.
към втори вариант >>
И в природата е така.
(втори вариант)
Тай както българите, които се намират в Америка, дето има друг обичай. Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е.
И в природата е така.
Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде.
към втори вариант >>
Не е вярно това.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено.
Не е вярно това.
Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние.
(втори вариант)
Казва: „Ще остане ли в другия свят да ме наказват? " Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи.
От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние.
Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
Каквото вие сте определили, то ще бъде.
(втори вариант)
Кажете: „Аз му давам хиляда лева." Вие нищо не давате. Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години.
Каквото вие сте определили, то ще бъде.
Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди.
към втори вариант >>
Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
(втори вариант)
Няколко пъти може да го арестуват. В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така.
Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
към втори вариант >>
Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
(втори вариант)
Запример онзи ден ние бяхме на Витоша. Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това.
Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш.
(втори вариант)
" Не, наказаха те сега. Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние.
Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш.
Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи. Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
Ще определя после другия закон.
(втори вариант)
Друг казва: „Аз давам петстотин лева." Вие пишете. Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде.
Ще определя после другия закон.
Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин.
към втори вариант >>
Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
(втори вариант)
В България сто пъти може да плюеш, никакъв затвор няма. Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата.
Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
към втори вариант >>
Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони.
(втори вариант)
Имаше 22 градуса топлина, баня някои си правиха, толкоз беше хубаво. Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина.
Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони.
Има известни зони, където оперират известни сили. Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи.
(втори вариант)
Мъздовъздаянието в света иде точно навреме. Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш.
Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи.
Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
Вие определяте хиляда лева.
(втори вариант)
Друг казва: „Аз давам две хиляди." Най-после десетият казва: „Аз давам петдесет хиляди." Колко станаха? Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон.
Вие определяте хиляда лева.
След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума.
към втори вариант >>
В природата не обичат да плюеш, където искаш.
(втори вариант)
Но в Англия има място, плювалници има. Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва.
В природата не обичат да плюеш, където искаш.
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
към втори вариант >>
Има известни зони, където оперират известни сили.
(втори вариант)
Тук долу беше мъгла и студено. Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони.
Има известни зони, където оперират известни сили.
Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
Защо ще скачаш долу.
(втори вариант)
Туй, дето някой от вас казва, че нещо ви се случило от миналото - има нещо. Има нещо от миналото, но ти скочи. От миналото ти може да направиш същата погрешка, че има мъздовъздаяние. Миналото върви, но ако си разумен, кармата не може да те застави да грешиш. Но е тъй, но ти може да не грешиш, може да не скачаш, от тебе зависи.
Защо ще скачаш долу.
към втори вариант >>
След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди.
(втори вариант)
Туй ваше желание има възможност още същия ден да се реализира, може след един месец, два, три, година. Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева.
След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди.
Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия.
към втори вариант >>
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
(втори вариант)
Не е позволено да плюеш където и да е. И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш.
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил?
към втори вариант >>
Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
(втори вариант)
Според този закон ние казваме: горе всякога е по-топло, долу е по-студено. Не е вярно това. Англичаните, като ходиха да изследват Хималаите, намериха, че на места има студ, който ги вмразяваше, но и по височините имаше места, на които топлината беше 25-30 градуса топлина. Още съвременната наука не е изучила топлите и студените зони. Има известни зони, където оперират известни сили.
Учителите на окултните школи знаят, но съвременната официална наука сега започва да изучава тия знания.
към втори вариант >>
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем.
Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът.
към втори вариант >>
Отделяте тия хиляда.
(втори вариант)
Но това, което вие сте определили, не може да иде по-далеч от десет години. Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди.
Отделяте тия хиляда.
Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.
към втори вариант >>
Не се позволява да плюеш навсякъде.
(втори вариант)
И в природата е така. Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш.
Не се позволява да плюеш навсякъде.
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
към втори вариант >>
Вие имате най-доброто разположение като човек.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек.
Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез.
към втори вариант >>
Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем.
Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н.
Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път.
към втори вариант >>
Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди.
(втори вариант)
Каквото вие сте определили, то ще бъде. Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда.
Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди.
Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.
към втори вариант >>
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
(втори вариант)
Един англичанин казва така: "Законът на природата е закон на Англия." Англия се води по законите на природата. Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде.
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Не се мине половин час, веднага се смени настроението.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек.
Не се мине половин час, веднага се смени настроението.
Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия.
към втори вариант >>
Ти остави защо Господ направи света.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н.
Ти остави защо Господ направи света.
Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия.
към втори вариант >>
Отделя петстотин.
(втори вариант)
Ще определя после другия закон. Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди.
Отделя петстотин.
Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.
към втори вариант >>
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
(втори вариант)
Както в природата постъпват, така и тя постъпва. В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят.
Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението.
Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш.
Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома.
към втори вариант >>
Ти допусни в ума си - светът е добре направен.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света.
Ти допусни в ума си - светът е добре направен.
Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката.
към втори вариант >>
Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума.
(втори вариант)
Вие определяте хиляда лева. След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин.
Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума.
Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия. Закон на природата е това.
към втори вариант >>
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
(втори вариант)
В природата не обичат да плюеш, където искаш. Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие?
На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Може да са вътре в дома.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш.
Може да са вътре в дома.
Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас.
към втори вариант >>
Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен.
Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш.
Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши.
към втори вариант >>
Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия.
(втори вариант)
След един месец, след като определите хиляда лева, вие спечелвате десет хиляди. Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума.
Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия.
Закон на природата е това.
към втори вариант >>
Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил?
(втори вариант)
Ти може да плюеш, тя не забранява, но ще платиш. Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева.
Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил?
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш. То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Вие намирате някого виновен.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома.
Вие намирате някого виновен.
Вие го считате като лош полез. Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя.
към втори вариант >>
Веднага ще се подобри светът.
(втори вариант)
Казвам, в разумното разбиране на живота, този живот трябва да го примириш с условията, при които живеем. Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш.
Веднага ще се подобри светът.
Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път. Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.
към втори вариант >>
Закон на природата е това.
(втори вариант)
Отделяте тия хиляда. Този, който дал пет хиляди, спечелва пет хиляди. Отделя петстотин. Ако, след като сте обещали на този брат, вашето положение се подобри, защото - или ще се подобри положението на онзи, комуто искате да помогнете, или ще се подобри вашето положение, щом вашето положение се подобри, дайте тази сума. Защото, като помогнете на този брат, вие ще изпълните волята Божия.
Закон на природата е това.
към втори вариант >>
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
(втори вариант)
Не се позволява да плюеш навсякъде. Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил?
Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Вие го считате като лош полез.
(втори вариант)
Вие имате най-доброто разположение като човек. Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен.
Вие го считате като лош полез.
Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия. Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя. Казвате: „Лош [поглед] има." Може да се случи да се измени вашето състояние.
към втори вариант >>
Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път.
(втори вариант)
Да кажем, ти си беден човек, но не харесваш положението си, седиш, занимаваш се - защо Господ създаде света, колко е лош и т.н. Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът.
Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път.
Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия. Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.
към втори вариант >>
Тъй щото може на този, комуто дадете, може нищо да не дадете - някой дядо, някой брат дал му завещание, колкото вие сте му определили.
(втори вариант)
Тъй щото може на този, комуто дадете, може нищо да не дадете - някой дядо, някой брат дал му завещание, колкото вие сте му определили.
След един месец или една година тия пари идат. Ако не дойдат тия пари, ще дойдат чрез вас. Ако вие не сте верни на това, което сте обещали, този закон има друга реакция. Ако не дадете, всичко това в двоен размер ще иде. Не само ще изгубите десет хиляди лева, но и двайсет хиляди.
към втори вариант >>
То е икономическата страна.
(втори вариант)
Плюеш ли, ще се яви полицай, казва: "Моля номера ви, името ви." Ще ви съставят един акт, ще ви глобят. Първи път ще ви глобят, втори път, трети, и ако човек не изправи една своя погрешка, не погрешка, то е един навик, какво ще придобие? На десет места плюеш, но десет акта ти съставят по сто лева. Ти едва на деня изкарваш 50 лева, какво си спечелил? Печалбата е, че ще изплатиш това, което има да даваш.
То е икономическата страна.
към втори вариант >>
Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия.
(втори вариант)
Не се мине половин час, веднага се смени настроението. Казваш: „Нямам разположение." Ти само констатираш факта, но причините на твоето неразположение де са, не знаеш. Може да са вътре в дома. Вие намирате някого виновен. Вие го считате като лош полез.
Казвате: „Този, ако не е вкъщи, работите ще вървят." Но това не е философия.
Причините на нашето неразположение не се намират в дома. То може да е един повод, един резултат на нещо у вас. Или срещнете някого по пътя. Казвате: „Лош [поглед] има." Може да се случи да се измени вашето състояние. Започвате да ставате суеверен.
към втори вариант >>
Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия.
(втори вариант)
Ти остави защо Господ направи света. Ти допусни в ума си - светът е добре направен. Допусни, че всичките хора са добри, ти си останал на опашката последен, който трябва да се поправиш. Веднага ще се подобри светът. Ти като мислиш, че светът е лош, не си на правия път.
Представи си, че всички са добри, и ти си останал последен в тази йерархия.
Всичките хора са се обърнали към Бога, ти си останал на опашката. Ти живееш с неправилно убеждение на миналите векове, че хората са лоши. Може това да е една мисъл на миналото в тебе.
към втори вариант >>
След един месец или една година тия пари идат.
(втори вариант)
Тъй щото може на този, комуто дадете, може нищо да не дадете - някой дядо, някой брат дал му завещание, колкото вие сте му определили.
След един месец или една година тия пари идат.
Ако не дойдат тия пари, ще дойдат чрез вас. Ако вие не сте верни на това, което сте обещали, този закон има друга реакция. Ако не дадете, всичко това в двоен размер ще иде. Не само ще изгубите десет хиляди лева, но и двайсет хиляди.
към втори вариант >>
2.
Самосветещата лампа
,
МОК
, София, 17.1.1930г.,
Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател.
Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата.
Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател.
Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява.
към беседата >>
Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе.
Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател.
Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе.
Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища?
към беседата >>
Години и векове минават, докато го намери.
Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе.
Години и векове минават, докато го намери.
Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език.
към беседата >>
Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно.
Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери.
Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно.
Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата?
към беседата >>
Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата.
Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно.
Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата.
но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери.
към беседата >>
но тя не се смилява.
Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата.
но тя не се смилява.
Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва.
към беседата >>
Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища?
Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява.
Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища?
Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му.
към беседата >>
Докато научат нейния език.
Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища?
Докато научат нейния език.
Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща.
към беседата >>
Знаете ли поне една дума от езика на природата?
Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език.
Знаете ли поне една дума от езика на природата?
Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея?
към беседата >>
Природата е един от най-добрите банкери.
Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата. но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата?
Природата е един от най-добрите банкери.
Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум.
към беседата >>
Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва.
но тя не се смилява. Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери.
Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва.
Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер.
към беседата >>
Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му.
Докога природата ще държи загубените богатства на хората в своите съкровища? Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва.
Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му.
Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах.
към беседата >>
Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща.
Докато научат нейния език. Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му.
Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща.
Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен.
към беседата >>
Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея?
Знаете ли поне една дума от езика на природата? Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща.
Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея?
Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота.
към беседата >>
Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум.
Природата е един от най-добрите банкери. Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея?
Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум.
Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира.
към беседата >>
Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер.
Дето ходи, тя носи перото със себе си и записва. Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум.
Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер.
Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо?
към беседата >>
Истински ученият не може да бъде сиромах.
Като види, че някой разсипва богатството си, тя започва да го събира и пише името му. Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер.
Истински ученият не може да бъде сиромах.
Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън.
към беседата >>
Той не може да бъде и болен.
Един ден, когато види, че той е поумнял и може да се ползва разумно от богатството си, тя отново му го връща. Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах.
Той не може да бъде и болен.
Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Той е разрешил основните задачи на живота.
Изобщо, природата се занимава с хората, но те занимават ли се с нея? Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен.
Той е разрешил основните задачи на живота.
Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Той е господар на положението, в което се намира.
Те мислят, че знаят много, че са учени хора, но това са болезнени състояния на техния ум. Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота.
Той е господар на положението, в което се намира.
Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо?
Те не са уредили сметките си на земята, а мислят, че знаят много работи от по-висок характер. Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира.
Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо?
Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън. Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън.
Истински ученият не може да бъде сиромах. Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо?
Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън.
Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
Той не може да бъде и болен. Той е разрешил основните задачи на живота. Той е господар на положението, в което се намира. Ако се намери в планината, в тъмна, студена зимна нощ, той няма да пострада от студ. Защо? Ще вземе кремък и огниво и сам ще си произведе огън.
Той не философства, не говори празни думи, но, каквото каже, прави го.
към беседата >>
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени?
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени?
– От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща.
към беседата >>
– От училището на природата.
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени?
– От училището на природата.
Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща.
към беседата >>
Който се запише в това училище, учен става.
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата.
Който се запише в това училище, учен става.
– По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот.
към беседата >>
– По какво познавате, че сте ученик от школата на природата?
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става.
– По какво познавате, че сте ученик от школата на природата?
Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар?
към беседата >>
Там не изучават обикновени работи.
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата?
Там не изучават обикновени работи.
В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
В обикновените училища изучават обикновени неща.
Казвате: Отде можем да почерпим това знание, което да ни направи учени? – От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи.
В обикновените училища изучават обикновени неща.
В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
В училището на природата изучават необикновени неща.
– От училището на природата. Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща.
В училището на природата изучават необикновени неща.
Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот.
Който се запише в това училище, учен става. – По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща.
Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот.
Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар? Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар?
– По какво познавате, че сте ученик от школата на природата? Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот.
Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар?
Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
Там не изучават обикновени работи. В обикновените училища изучават обикновени неща. В училището на природата изучават необикновени неща. Достатъчно е човек да се домогне до свидетелство, подписано от природата, за да се осигури на цял живот. Не става ли същото и с подписа на някой съвременен цар?
Достатъчно е да имате подписа на някой цар, за да бъдат вратите на всеки дом отворени за вас.
към беседата >>
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград.
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград.
Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си?
към беседата >>
Той бил дегизиран, да не го познае никой.
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград.
Той бил дегизиран, да не го познае никой.
Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам.
към беседата >>
Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката?
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой.
Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката?
Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла.
към беседата >>
Лодкарят бил хитър, досетлив човек.
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката?
Лодкарят бил хитър, досетлив човек.
Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си.
към беседата >>
Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд.
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек.
Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд.
– Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи.
към беседата >>
– Как прекарваш живота си?
Един ден, един от турските султани, султан Махмуд, излязъл да се разходи с лодка по водите на Златния рог в Цариград. Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд.
– Как прекарваш живота си?
– От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче.
към беседата >>
– От времето на султан Махмуд добре прекарвам.
Той бил дегизиран, да не го познае никой. Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си?
– От времето на султан Махмуд добре прекарвам.
Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд.
към беседата >>
Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла.
Като се качил на една лодка, султанът запитал лодкаря: Твоя ли е лодката? Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам.
Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла.
Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря.
към беседата >>
Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си.
Лодкарят бил хитър, досетлив човек. Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла.
Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си.
Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи.
Той познал султана, и затова отговорил: Моя е лодката, имам я от времето на султан Махмуд. – Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си.
Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи.
Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче.
– Как прекарваш живота си? – От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи.
Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче.
Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд.
– От времето на султан Махмуд добре прекарвам. Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче.
Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд.
Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря. Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря.
Тогава султанът му казал: Животът представя голям казан, вързан със седем превесла. Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд.
Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря.
Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
Хвани едното от тях и повече не мисли, лесно ще прекараш живота си. Лодкарят казал на султана: Много ми харесват тия думи. Ако обичаш, напиши ми ги на едно листче. Султанът извадил едно листче, написал ги и отдолу сложил подписа си: Махмуд. Като направил разходката си, султанът извадил от кесията си една жълтица и я дал на лодкаря.
Последният не приел парите и казал: Аз съм благодарен за това, което ми даде, повече не искам.
към беседата >>
Така изминали десет години.
Така изминали десет години.
Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната.
към беседата >>
Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба.
Така изминали десет години.
Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба.
С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение?
към беседата >>
С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба.
С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир.
Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира.
към беседата >>
Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир.
Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път.
Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори?
към беседата >>
Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път.
Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор.
На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир.
към беседата >>
На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната.
Така изминали десет години. Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор.
На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната.
Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир?
към беседата >>
Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение?
Един ден лодкарят събрал двеста лодкари, негови приятели, и казал: Всеки от вас ще ми даде по една лира, срещу което ще ви назнача на служба. С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната.
Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение?
Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная.
към беседата >>
Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира.
С тия пари той си купил нови дрехи, облякъл се добре и събрал още стотина души, с които отишъл да арестува стария везир. Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение?
Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира.
Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба?
към беседата >>
Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори?
Дето показвал листчето с подписа на султана, навсякъде му отваряли път. Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира.
Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори?
Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи.
към беседата >>
Новият везир.
Така той успял да стане пръв министър, а стария везир турил в затвор. На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори?
Новият везир.
– Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте.
към беседата >>
– Кой е новият везир?
На местата на старите министри той назначил свои приятели и започнал да управлява страната. Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир.
– Кой е новият везир?
Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте.
към беседата >>
Не зная.
Като прекарал три месеца в затвор,старият везир изпратил писмо до султана със следното съдържание: Ако имам някаква грешка, няма ли извинение? Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир?
Не зная.
Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред.
към беседата >>
Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба?
Султанът останал учуден, кой си позволил да затвори везира. Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная.
Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба?
Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи.
Той го извикал при себе си и го запитал: Кой те затвори? Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба?
Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи.
– Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
– Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте.
Новият везир. – Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи.
– Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте.
Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте.
– Кой е новият везир? Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте.
Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте.
– Щом е така, управлявай царството ми и занапред. Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
– Щом е така, управлявай царството ми и занапред.
Не зная. Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте.
– Щом е така, управлявай царството ми и занапред.
Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
Султанът извикал новия везир и го запитал: Кой те назначи на тази служба? Везирът извадил листчето, на което ясно се виждал подписа на султана, и казал: Ето, този ме назначи. – Бе синко, аз ти казах да хванеш само едното превесло, а ти хвана седемте. Лодкарят отговорил: Простият хваща само едното превесло, а ученият – седемте. – Щом е така, управлявай царството ми и занапред.
Лодкарят останал да управлява царството и добре управлявал.
към беседата >>
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни.
От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре.
към беседата >>
От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни.
От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император.
Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас.
към беседата >>
Глава имаше той!
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император.
Глава имаше той!
Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте.
към беседата >>
Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той!
Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ.
Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо.
към беседата >>
Всички велики хора сами си пробиват път.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ.
Всички велики хора сами си пробиват път.
Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията?
към беседата >>
Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре.
Това е един от редките примери, които се случват в живота, но все пак са възможни. От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път.
Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре.
Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин.
към беседата >>
Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас.
От прост войник, от ефрейтор, Наполеон стана император. Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре.
Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас.
Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности.
към беседата >>
Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте.
Глава имаше той! Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас.
Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте.
Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н.
към беседата >>
Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо.
Сократ, от прост овчар, се издигна до положението на виден философ. Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте.
Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо.
– Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира.
към беседата >>
– Какво ще правим със сиромашията?
Всички велики хора сами си пробиват път. Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо.
– Какво ще правим със сиромашията?
Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията.
към беседата >>
Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин.
Султанът казал на лодкаря: Ако хванеш едното превесло на живота, работите ти ще се наредят добре. Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията?
Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин.
Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи.
към беседата >>
Сиромашията крие в себе си различни възможности.
Вие седите и мислите, какво да правите, какво ще стане с вас. Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин.
Сиромашията крие в себе си различни възможности.
Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна.
към беседата >>
Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н.
Ако работите ви се нареждат като хванете само едното превесло на живота, колко по-добре ще се наредят, ако хванете седемте. Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности.
Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н.
Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна?
към беседата >>
Така е за онзи, който я разбира.
Хванете седемте превесла на живота и не се страхувайте от нищо. – Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н.
Така е за онзи, който я разбира.
Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате.
към беседата >>
Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията.
– Какво ще правим със сиромашията? Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира.
Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията.
Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна.
към беседата >>
Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи.
Въпросът за сиромашията е научен и се разрешава по научен начин. Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията.
Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи.
Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна.
Сиромашията крие в себе си различни възможности. Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи.
Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна.
Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Какво можете да направите с тази стомна?
Чрез нея човек може да стане учен, добър, силен, да продължи живота си и т. н. Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна.
Какво можете да направите с тази стомна?
Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Нищо друго не остава, освен да я бракувате.
Така е за онзи, който я разбира. Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна?
Нищо друго не остава, освен да я бракувате.
Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна. Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна.
Обаче, за онзи, който не я разбира, няма по-голямо нещастие от сиромашията. Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате.
Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна.
Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
Когато ученият чуе, че сиромашията ще го посети, той се радва; когато невежият чуе същото, от очите му потичат сълзи. Който плаче от сиромашията, той е счупена стомна. Какво можете да направите с тази стомна? Нищо друго не остава, освен да я бракувате. Който се радва на сиромашията, той е здрава стомна.
Всеки търси здрава стомна, защото може да пренася с нея вода от едно място на друго.
към беседата >>
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
към беседата >>
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар.
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни.
Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
към беседата >>
Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни.
Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе.
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
към беседата >>
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите?
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе.
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите?
Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите?
Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите.
И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
Оттук можем да извадим следните изводи: стомна, която тече и пропуща водата, пази интереса на ближните си, но не интереса на своя господар. Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите.
И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Господарят й не е доволен от нея, но тревиците, мушиците са доволни. Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората.
За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни. Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
Те казват: Откак тази стомна дойде между нас, живот внесе. Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват.
Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
Чие мнение е по-право: на господаря, или на тревите? Едни ще кажат, че мнението на господаря е по-право, други – мнението на тревите. И едното, и другото мнение говорят за относителния морал на хората. За предпочитане е стомната да е здрава, господарят й да е доволен от нея, и тревите да се радват. Тревите и цветята се радват, защото и господарят, и стомната са разумни.
Господарят взима пълната стомна, обръща я с устата надолу и полива цветята и тревите.
към беседата >>
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството.
В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата.
към беседата >>
В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството.
В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо.
Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас?
към беседата >>
Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо.
Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата.
Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка.
към беседата >>
Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата.
Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава.
По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност.
към беседата >>
По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава.
По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато.
Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит.
към беседата >>
Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата.
Сега, да се върнем пак към въпроса за сиромашията и богатството. В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато.
Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата.
В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота.
към беседата >>
В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас?
В един свят сиромашията е благо за човека, а богатството – препятствие; в друг свят е точно обратно: сиромашията е препятствие, а богатството – благо. Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата.
В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас?
Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Не само, че не е благо, но е спънка.
Представете си, че по тегло сте толкова лек, че можете да се задържате на повърхността на водата. Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас?
Не само, че не е благо, но е спънка.
Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност.
Вие стоите спокойно на водната повърхност, разглеждате нещата около себе си, нищо не ви смущава. По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка.
Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност.
Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит.
По едно време дойде някой и закачи на гърби ви товар от няколко килограма злато. Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност.
Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит.
Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота. Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота.
Вие веднага изгубвате равновесие и започвате да потъвате във водата. В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит.
Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота.
Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
В дадения случай, можете ли да кажете, че златото е благо за вас? Не само, че не е благо, но е спънка. Без него вие щяхте да се крепите на водната повърхност. Тъй щото, когато сиромашията причинява страдания на човека, тя се дава за изпит. Издържи ли изпита си, човек придобива богатството като благо на живота.
Като мине съзнателно през пътя на сиромашията и се поучи от нея, казваме, че той е ликвидирал вече с този въпрос и влиза в нови условия – в света, дето го очаква богатството, като благо на живота.
към беседата >>
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява.
Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях.
към беседата >>
Не е въпрос да бъдете богати или бедни.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява.
Не е въпрос да бъдете богати или бедни.
Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите?
към беседата >>
Важно е да бъдете разумни.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни.
Важно е да бъдете разумни.
Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея.
към беседата >>
Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни.
Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате.
Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват.
към беседата >>
Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате.
Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа.
Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят.
към беседата >>
Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях.
Съвременните хора се намират в училището на живота, дето са дошли да учат условията, при които той се проявява. Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа.
Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях.
Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък.
към беседата >>
Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите?
Не е въпрос да бъдете богати или бедни. Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях.
Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите?
Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа.
към беседата >>
Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея.
Важно е да бъдете разумни. Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите?
Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея.
Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер.
към беседата >>
Има лампи, които временно горят, светят и после загасват.
Разумността седи в правилното използване на силите, с които разполагате. Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея.
Има лампи, които временно горят, светят и после загасват.
Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа?
към беседата >>
Има и такива, които постоянно горят.
Същевременно трябва да знаете функциите на тези сили, за да ги прилагате в работа. Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват.
Има и такива, които постоянно горят.
Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Такава свещ е човешкият мозък.
Не е достатъчно да знаете функциите им, но трябва да се ползвате от тях. Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят.
Такава свещ е човешкият мозък.
Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа.
Какво ще ви ползва известно знание, ако не можете да го приложите? Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък.
Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа.
Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер.
Представете си, че имате една свещ, знаете, от какъв материал е направена и как е направена, а не можете да се ползвате от нея. Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа.
Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер.
Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа? Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа?
Има лампи, които временно горят, светят и после загасват. Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер.
Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа?
Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
Има и такива, които постоянно горят. Такава свещ е човешкият мозък. Мозъчните енергии могат да се впрегнат така, че да се използват като горивен материал в някоя лампа. Ако се намери някой да направи такава лампичка и да я патентова, в няколко години той би станал милионер. Знаете ли, колко скъпо струва една такава лампа?
Ум се иска, за да изобрети човек такава лампа.
към беседата >>
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа.
Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас.
към беседата >>
Нека това бъде една задача за всеки от вас.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа.
Нека това бъде една задача за всеки от вас.
Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви.
към беседата >>
Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас.
Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете.
Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи.
към беседата >>
Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете.
Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение.
Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен.
към беседата >>
Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение.
Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни.
Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране.
към беседата >>
Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас.
Когато сиромашията ви посети, вместо да се оплаквате от положението си, започнете да мислите върху изработване на самосветещата лампа. Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни.
Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас.
Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества.
към беседата >>
Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви.
Нека това бъде една задача за всеки от вас. Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас.
Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви.
Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум.
към беседата >>
Бог помага, но на онзи, който работи.
Ако успеете да направите такава лампа, вие ще се прочуете. Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви.
Бог помага, но на онзи, който работи.
Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи.
към беседата >>
Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен.
Щом изпаднете в лишения, започнете да мислите за някакво изобретение. Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи.
Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен.
Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Това е криво разбиране.
Станете алхимици, да превръщате неблагородните метали в благородни. Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен.
Това е криво разбиране.
Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества.
Ако можете да постигнете това, всякаква сиромашия ще отстъпи от вас. Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране.
Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества.
Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум.
Вие не мислите да направите някакво откритие, но се молите с часове, Бог да ви помогне да се подобри положението ви. Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества.
Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум.
Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи. Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи.
Бог помага, но на онзи, който работи. Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум.
Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи.
Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
Без да работи, човек иска да стане умен, добър, силен. Това е криво разбиране. Човек трябва да знае, че му са дадени условия да бъде умен, добър, силен, богат – от него зависи да прояви тия качества. Човек носи в себе си условия да бъде умен, но той трябва да намери начин да прояви силата на своя ум. Султанът даде само една формула на лодкаря, но той можа разумно да я приложи.
Десет години той мисли върху тази формула, докато един ден я приложи.
към беседата >>
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията.
Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
Не казвайте, че сте бедни или богати.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията.
Не казвайте, че сте бедни или богати.
И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
И едното, и другото не е вярно.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати.
И едното, и другото не е вярно.
На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно.
На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи.
Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа. Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е.
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е.
знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота.
към беседата >>
Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи.
Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа.
Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
знание или опит?
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е.
знание или опит?
Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория.
към беседата >>
Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
Следователно, като ученици, работете върху себе си, без да се оплаквате от сиромашията. Не казвайте, че сте бедни или богати. И едното, и другото не е вярно. На Човека са дадени дарби и способности, върху които той трябва да работи. Що се отнася до сиромашията и богатството, природата ги използва като методи за работа.
Като види, че някой човек става инертен, природата му изпраща сиромашията, да го направи активен, да стимулира неговата воля.
към беседата >>
Малкото дете носи теория, т. е.
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит?
Малкото дете носи теория, т. е.
знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен.
към беседата >>
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората.
За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
към беседата >>
знание, което постепенно прилага и опитва в живота.
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е.
знание, което постепенно прилага и опитва в живота.
Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат.
към беседата >>
За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората.
За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа.
Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си. От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
към беседата >>
Каква е разликата между теорията и практиката?
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота.
Каква е разликата между теорията и практиката?
За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа.
Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си.
От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
към беседата >>
За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота.
Какво носи малкото дете в себе си: теория или практика, т. е. знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката?
За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота.
Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
Сега ви оставям да мислите върху светещата лампа, да направите такова откритие, с което да се повдигнете пред очите на хората. За вас откритието е важно дотолкова, доколкото имате възможност да впрегнете ума си на работа. Като работите с мисълта си, вие същевременно развивате и талантите си.
От усилията, които човек прави, и от съзнателната работа върху себе си, зависи, може ли човек да постигне нещо в областта на науката и изкуствата, да се прояви като изобретател, или да остане обикновен човек.
към беседата >>
Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория.
знание или опит? Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота.
Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория.
Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си.
Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си.
Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба. Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.
към беседата >>
Въпросът с тази теория още не е свършен.
Малкото дете носи теория, т. е. знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория.
Въпросът с тази теория още не е свършен.
Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат. Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба.
Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си.
Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба.
Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.
към беседата >>
Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат.
знание, което постепенно прилага и опитва в живота. Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен.
Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат.
Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.
Човек е дошъл на земята да работи, да прояви своите таланти, да се опече добре в пещта, да не пропуща вода през порите си. Който е здрава стомна, той може да влезе в употреба.
Всички ще бъдат доволни от него и ще му се радват.
към беседата >>
Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
Каква е разликата между теорията и практиката? За да се домогне до известно знание, ученият първо прави свои предположения, които прилага и опитва в живота. Като се убеди чрез опити, че предположенията му обясняват всички явления, които влизат в дадената област, предположенията му се превръщат в научна теория. Въпросът с тази теория още не е свършен. Ако се яви едно явление, което теорията не може да докаже, основите й се разклащат.
Колкото повече явления се явяват, които тя не може да обясни, толкова повече тя губи стойността си като вярна, научна теория.
към беседата >>
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана.
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана.
Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва. Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
към беседата >>
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща.
Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща.
към беседата >>
Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата.
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана.
Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата.
Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва. Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
към беседата >>
Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща.
Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани.
Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка.
към беседата >>
Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва.
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана. Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата.
Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва.
Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
към беседата >>
Така ли е всъщност?
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани.
Така ли е всъщност?
Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля.
към беседата >>
Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
Изпейте песента на зората, точно според гамите, в които е написана. Тази песен е съставена от три части: първата част има отношение към природата, втората – към човека, третата – пак към природата. Като пеете песента, съзнанието ви трябва да участва.
Като пеете по този начин, вие се ползвате от пеенето.
към беседата >>
Зависи от разбирането на хората.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност?
Зависи от разбирането на хората.
Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом.
към беседата >>
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели.
Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбите също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
към беседата >>
Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората.
Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи.
Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати.
към беседата >>
Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели.
Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете.
Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбите също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
към беседата >>
Тя става вътрешен член в тази къща.
Като се говори за хипотези и теории, за мнозина те представят отвлечени неща. Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи.
Тя става вътрешен член в тази къща.
Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено.
към беседата >>
Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете.
Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира.
За развиване на дарбите също са нужни специфични условия. Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
към беседата >>
Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка.
Отвлечените работи са разбрани, а неотвлечените – неразбрани. Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща.
Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка.
Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта.
към беседата >>
За развиване на дарбите също са нужни специфични условия.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира.
За развиване на дарбите също са нужни специфични условия.
Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
към беседата >>
Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля.
Така ли е всъщност? Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка.
Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля.
По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея.
към беседата >>
Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
И тъй, изучавайте условията, да знаете, какво е нужно за постигане на известни цели. Земеделецът и градинарят, например, знаят, при какви условия расте всяко дърво и цвете. Не спазват ли необходимите условия за растенията, растенето само по себе си спира. За развиване на дарбите също са нужни специфични условия.
Не поставите ли дарбите си при специфичните за тях условия, те постепенно заглъхват.
към беседата >>
По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом.
Зависи от разбирането на хората. Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля.
По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом.
Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта.
към беседата >>
Значи, отвлечените неща стават познати.
Ако момък отвлече някоя мома и я доведе при майка си, момата става снаха в този дом и започва да работи. Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом.
Значи, отвлечените неща стават познати.
Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима.
към беседата >>
Казвате, че и любовта е нещо отвлечено.
Тя става вътрешен член в тази къща. Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати.
Казвате, че и любовта е нещо отвлечено.
Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате.
към беседата >>
Да, отвлечено нещо е любовта.
Докато не била отвлечена, тя стояла вън от дома на момъка. Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено.
Да, отвлечено нещо е любовта.
Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане.
към беседата >>
Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея.
Щом я отвлече момъкът, тя влиза в дома и започва да играе известна роля. По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта.
Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея.
Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва.
към беседата >>
Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта.
По-рано никой не я познавал, а сега е позната на целия дом. Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея.
Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта.
Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Казвате, че любовта е невидима.
Значи, отвлечените неща стават познати. Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта.
Казвате, че любовта е невидима.
Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Въпреки това навсякъде я виждате.
Казвате, че и любовта е нещо отвлечено. Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима.
Въпреки това навсякъде я виждате.
Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане.
Да, отвлечено нещо е любовта. Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате.
Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане.
Пипнете ли я, тя изчезва. Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Пипнете ли я, тя изчезва.
Тя нито се пипа, нито се вижда, но постоянно се говори за нея. Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане.
Пипнете ли я, тя изчезва.
Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
Ако има въпрос, който да занимава умовете на всички хора, това е любовта. Казвате, че любовта е невидима. Въпреки това навсякъде я виждате. Значи, любовта е видима, но не се поддава на пипане. Пипнете ли я, тя изчезва.
Няма жива форма в света, чрез която любовта да не се проявява, в малка или в голяма степен.
към беседата >>
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз.
От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала.
към беседата >>
От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз.
От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота.
Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места.
към беседата >>
Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота.
Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата.
Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен.
към беседата >>
Слушате някой да пита, какво нещо е морал.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата.
Слушате някой да пита, какво нещо е морал.
Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма.
към беседата >>
Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал.
Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен.
Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми.
към беседата >>
Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала.
Като изучавате проявите на съвременните хора, виждате, че животът на всеки народ, на всяко общество, на всяко семейство, на всеки индивид има свой специфичен израз. От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен.
Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала.
В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места.
От това, именно, произлиза голямото разнообразие в живота. Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала.
В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места.
Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен.
Това разнообразие пък създава различни понятия за нещата. Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места.
Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен.
Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
Не само това, но проявите на морала имат и своя форма.
Слушате някой да пита, какво нещо е морал. Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен.
Не само това, но проявите на морала имат и своя форма.
Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми. Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми.
Много обяснения се дават за морала, но човек пак остава незадоволен. Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма.
Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми.
Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
Всяка права мисъл, всяко право чувство и всяка права постъпка са прояви на морала. В моралния живот мислите, чувствата и постъпките трябва да бъдат правилни, а знаците им трябва да бъдат поставени на техните места. Ако един от знаците им не е поставен на място, моралът не е абсолютен. Не само това, но проявите на морала имат и своя форма. Всяко число, всяка идея, всяка проява на морала имат свои форми.
Например, научната идея има научна форма, обществената идея – обществена форма, моралната – морална форма и т. н.
към беседата >>
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат.
Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6.
към беседата >>
Това е друг въпрос.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат.
Това е друг въпрос.
Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест.
към беседата >>
Някои хора вярват и в невидими неща.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос.
Някои хора вярват и в невидими неща.
Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място?
към беседата >>
Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща.
Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания.
Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат.
към беседата >>
Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания.
Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение.
Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето.
към беседата >>
Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6.
Някои казват, че не вярват в неща, които не виждат. Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение.
Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6.
Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка.
към беседата >>
Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест.
Това е друг въпрос. Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6.
Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест.
Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място?
Някои хора вярват и в невидими неща. Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест.
Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място?
Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
Могат да се съберат.
Това значи: някои хора не вярват в неща, за които нямат знания. Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място?
Могат да се съберат.
Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето.
Например, някои не вярват в числата, докато не ги познават, докато не разбират тяхното значение. Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат.
Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето.
Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка. Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка.
Ученикът пише числата 1, 2, 3 и ги събира: 1 + 2 + 3 = 6. Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето.
Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка.
Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
Той казва, че като събере тия числа, получава числото шест. Онзи, който разбира смисъла на числата, пита: Могат ли да се съберат числата 1, 2 и 3 на едно място? Могат да се съберат. Единицата представя мъжа, двойката – жената, тройката – детето. Значи, като съберете мъжа, жената и детето на едно място, получавате шесторка.
Вие можете да съберете тия числа по няколко начина:
към беседата >>
1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 = 6.
1 + 1 + 1 + 1 + 1 + 1 = 6.
към беседата >>
2 + 2 + 2 = 6.
2 + 2 + 2 = 6.
към беседата >>
3 + 3 = 6.
3 + 3 = 6.
към беседата >>
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща.
Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи.
към беседата >>
Те се различават още и по значение.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща.
Те се различават още и по значение.
Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа.
към беседата >>
Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение.
Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца.
Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
Това показва, че всяко число има специфичен смисъл.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца.
Това показва, че всяко число има специфичен смисъл.
– Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
– Защо?
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл.
– Защо?
– Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
– Защото числата изразяват идеи.
Резултатът при събирането на тия числа е еднакъв, но числената им стойност не е една и съща. Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо?
– Защото числата изразяват идеи.
Можем да кажем още, че идеите изразяват числа. Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
Можем да кажем още, че идеите изразяват числа.
Те се различават още и по значение. Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи.
Можем да кажем още, че идеите изразяват числа.
Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
Тогава, какво число представя идеята за доброто?
Когато събирате шест единици, получавате шест мъже; когато събирате три двойки, получавате шест жени; когато събирате две тройки, получавате шест деца. Това показва, че всяко число има специфичен смисъл. – Защо? – Защото числата изразяват идеи. Можем да кажем още, че идеите изразяват числа.
Тогава, какво число представя идеята за доброто?
към беседата >>
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото.
Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави.
към беседата >>
Те познават доброто чрез злото по негативен път.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото.
Те познават доброто чрез злото по негативен път.
Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността.
към беседата >>
Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път.
Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод.
Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Много неща струват скъпо, но са хубави.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод.
Много неща струват скъпо, но са хубави.
Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави.
Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави.
Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Обаче, не всички скъпи неща са хубави.
Всички хора говорят за зло и за добро, но те не могат да дадат обяснение, какво всъщност е доброто и какво – злото. Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави.
Обаче, не всички скъпи неща са хубави.
Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността. Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността.
Те познават доброто чрез злото по негативен път. Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави.
Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността.
Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
Значи, злото е метод за познаване на доброто, но скъпо струва този метод. Много неща струват скъпо, но са хубави. Ако сте богат, вие купувате скъпи дрехи, защото са хубави. Обаче, не всички скъпи неща са хубави. Тъй щото, когато трябва да учите, за вас е важно, да научите добре урока си, да придобиете такова знание, което да носите със себе си във вечността.
Не струва ли да платите скъпо за един урок, който ще ви донесе знанието на вечността?
към беседата >>
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността.
Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му.
към беседата >>
Те се движат с голяма бързина.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността.
Те се движат с голяма бързина.
Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът?
към беседата >>
Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина.
Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят.
На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален.
към беседата >>
На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят.
На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си.
Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо?
към беседата >>
Неморалният човек не може да се справя с препятствията.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си.
Неморалният човек не може да се справя с препятствията.
Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея.
към беседата >>
Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му.
Следователно, всяка мисъл и всяко чувство, които идат от висок свят, са идеи и чувства на вечността. Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията.
Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му.
Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален.
към беседата >>
Морален човек ли е апашът?
Те се движат с голяма бързина. Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му.
Морален човек ли е апашът?
Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия.
към беседата >>
Не е морален.
Ако мислите и чувствата на човека се движат с малка бързина, това показва, че идат отблизо, от по-низък свят. На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът?
Не е морален.
– Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
– Защо?
На същото основание казвам: Морален човек е онзи, на когото мислите и чувствата се движат бързо и, каквито препятствия срещат на пътя си, минават и заминават край тях, без да накърнят целостта си. Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален.
– Защо?
– Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
– Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея.
Неморалният човек не може да се справя с препятствията. Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо?
– Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея.
Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
Честният и добър човек е морален.
Като мине край тях, те все ще го засегнат и ще го отбият от пътя му. Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея.
Честният и добър човек е морален.
Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия. Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия.
Морален човек ли е апашът? Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален.
Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия.
Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
Не е морален. – Защо? – Защото, щом види касата на банкера на пътя си, като препятствие, той веднага се спира и остава пред нея. Честният и добър човек е морален. Той се движи с голяма бързина, вследствие на което минава свободно през всякакви препятствия.
Никаква каса не е в състояние да го отклони от пътя му.
към беседата >>
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги.
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги.
Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване.
към беседата >>
Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване.
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги.
Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване.
Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече.
към беседата >>
Те се питат: Как можем да се осигурим?
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване.
Те се питат: Как можем да се осигурим?
Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени.
към беседата >>
Всеки говори за осигуряване.
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим?
Всеки говори за осигуряване.
Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени.
към беседата >>
Чудно нещо!
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване.
Чудно нещо!
Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен.
към беседата >>
Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване.
Често хората се натъкват на такива идеи, които, вместо да ги повдигнат, спъват ги. Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо!
Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване.
Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае?
към беседата >>
Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече.
Например, те се натъкват на една от социалните идеи – идеята за осигуряване. Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване.
Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече.
Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува.
към беседата >>
Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени.
Те се питат: Как можем да се осигурим? Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече.
Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени.
Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си.
към беседата >>
Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени.
Всеки говори за осигуряване. Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени.
Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени.
Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен.
към беседата >>
Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен.
Чудно нещо! Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени.
Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен.
Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката.
към беседата >>
Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае?
Човек е осигурен от самата природа, а въпреки това говори за осигуряване. Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен.
Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае?
Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място.
към беседата >>
Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува.
Щом главата, дробовете и стомахът ви функционират правилно, вие сте осигурени вече. Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае?
Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува.
Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си.
Щом умът, сърцето и волята ви функционират правилно, вие сте осигурени. Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува.
Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си.
Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен.
Щом краката и ръцете ви са свободни да действат и да се движат добре, вие сте осигурени. Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си.
Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен.
Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката.
Значи, на физическия свят, дето живее, човек е осигурен. Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен.
Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката.
Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място. Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място.
Каква по-голяма осигуровка от тази може да желае? Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката.
Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място.
Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
Вън от възможностите, способностите, дадени на човека, никакво осигуряване не съществува. Заблуждението на човека седи в това, че той очаква някакво осигуряване вън от себе си. Някой човек влага 500 хиляди лева в банката и мисли, че е осигурен. Неговото осигуряване зависи от банкерите, които образуват банката. Ако техните умове са на място, и неговите пари ще бъдат на място.
Обаче, ако умовете на банкерите не са на място, и неговите пари ще изчезнат, нищо няма да остане от тях.
към беседата >>
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура.
Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата.
към беседата >>
Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура.
Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева.
По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото?
към беседата >>
По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева.
По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока.
От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата.
към беседата >>
От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока.
От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото.
Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си.
към беседата >>
Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото.
Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало.
Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име.
към беседата >>
Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата.
Като изучавате свойствата на злото, виждате, че и то се топи като снега и леда, само че при по-висока температура. Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало.
Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата.
Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка.
към беседата >>
Къде е отишло златото?
Представете си, че носите в една торба злато, на стойност 50 хиляди лева. По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата.
Къде е отишло златото?
В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи.
към беседата >>
В природата.
По едно време минавате през такава зона, в която температурата е висока. От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото?
В природата.
Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората.
към беседата >>
Вие ще кажете, че сте изгубили златото си.
От тази температура златото се стопява, превръща се на течност и започва по малко да капе, докато изтече всичкото. Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата.
Вие ще кажете, че сте изгубили златото си.
Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име.
към беседата >>
Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име.
Вие усещате, че теглото на раницата ви се намалява и започвате да се обръщате натук-натам, да видите, какво е станало. Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си.
Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име.
Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата.
към беседата >>
Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка.
Златото ви се разтопило и капка по капка изтекло вън от торбата. Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име.
Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка.
Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател.
към беседата >>
Затова казваме, че в природата нищо не се губи.
Къде е отишло златото? В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка.
Затова казваме, че в природата нищо не се губи.
Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе.
към беседата >>
Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората.
В природата. Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи.
Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората.
Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име. Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери.
към беседата >>
Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име.
Вие ще кажете, че сте изгубили златото си. Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората.
Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име.
Единственият добър платец е природата. Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно.
към беседата >>
Единственият добър платец е природата.
Не сте го изгубили, но природата го събрала и записала в книгите си на ваше име. Тя изпратила своите агенти да ви придружават и като видели, че златото ви се топи, те започнали да го събират капка по капка. Затова казваме, че в природата нищо не се губи. Когато казвате, че сте загубили парите си, това се отнася до хората. Ако изгубите богатството си, банкерите в живота ще го намерят и ще го запишат в книжата си на свое име.
Единственият добър платец е природата.
Като намери нещо чуждо, тя веднага го записва в книгите си, но на името на неговия притежател. Като загуби богатството си, човек не може лесно да се съвземе. Години и векове минават, докато го намери. Природата туря неговото богатство в съкровищата си, с намерение отново да го върне на неговия притежател, но на определеното за това време: ни по-рано, ни по-късно. Като не знае, къде се крие богатството му, човек роптае, сърди се, обвинява съдбата.
към беседата >>
Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Казвате за някого, че говорил с природата. Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата.
Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос.
Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща.
към втори вариант >>
Започва с природата, вие влизате в природата, и пак се свършва с природата.
(втори вариант)
“Зора се светла зазорява.” Това не е за нас. Съвсем обективно е. Във втората част вие взимате пълно участие. Ако можете да използвате това, което природата направи, “Мъдрите ще добруват, младите ще благуват”. И след това накрая пак иде природата.
Започва с природата, вие влизате в природата, и пак се свършва с природата.
към втори вариант >>
Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи.
(втори вариант)
Казвате за някого, че говорил с природата. Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос.
Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи.
И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек.
към втори вариант >>
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен.
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен.
Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане.
към втори вариант >>
И той си предполага, че е учен или разумен човек.
(втори вариант)
Казвате за някого, че говорил с природата. Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи.
И той си предполага, че е учен или разумен човек.
Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник.
към втори вариант >>
Можете да кажете, има нещо и заради мене.
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен.
Можете да кажете, има нещо и заради мене.
Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо.
към втори вариант >>
Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек.
(втори вариант)
Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек.
Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек.
Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек.
към втори вариант >>
Зора се светла зазорява за кого?
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене.
Зора се светла зазорява за кого?
За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана.
към втори вариант >>
Ученият човек сиромах не може да бъде.
(втори вариант)
Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек.
Ученият човек сиромах не може да бъде.
Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек.
към втори вариант >>
За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа.
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого?
За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа.
Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна.
към втори вариант >>
Ученият човек е разрешил основните неща.
(втори вариант)
Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде.
Ученият човек е разрешил основните неща.
Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението.
към втори вариант >>
Ще казвате така: “Ще измисля.
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа.
Ще казвате така: “Ще измисля.
Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление.
към втори вариант >>
Човекът, който има всичко, това е ученият човек.
(втори вариант)
Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща.
Човекът, който има всичко, това е ученият човек.
Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука.
към втори вариант >>
Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане.
(втори вариант)
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля.
Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане.
Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли.
към втори вариант >>
Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник.
(втори вариант)
И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек.
Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник.
Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка.
към втори вариант >>
Трябва да стане нещо.
(втори вариант)
Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане.
Трябва да стане нещо.
Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората.
към втори вариант >>
Това не е никакъв учен човек.
(втори вариант)
Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник.
Това не е никакъв учен човек.
Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него.
към втори вариант >>
Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана.
(втори вариант)
Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо.
Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана.
А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат.
към втори вариант >>
Това е един обикновен човек.
(втори вариант)
Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек.
Това е един обикновен човек.
Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън.
към втори вариант >>
А трябва да се опече тази стомна.
(втори вариант)
За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана.
А трябва да се опече тази стомна.
И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това.
към втори вариант >>
Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението.
(втори вариант)
Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек.
Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението.
Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.
към втори вариант >>
И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление.
(втори вариант)
Ще казвате така: “Ще измисля. Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна.
И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление.
Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността.
към втори вариант >>
Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука.
(втори вариант)
Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението.
Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука.
Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.
към втори вариант >>
Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли.
(втори вариант)
Ще стане нещо от нас.” Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление.
Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли.
Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка.
(втори вариант)
Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука.
Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка.
Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.
към втори вариант >>
Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората.
(втори вариант)
Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли.
Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората.
Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него.
(втори вариант)
Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка.
Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него.
А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.
към втори вариант >>
Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат.
(втори вариант)
Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората.
Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат.
Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън.
(втори вариант)
Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него.
А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън.
Това не е учен човек.
към втори вариант >>
Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това.
(втори вариант)
А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат.
Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това.
Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
Това не е учен човек.
(втори вариант)
Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън.
Това не е учен човек.
към втори вариант >>
Можем да говорим само за реалността.
(втори вариант)
И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това.
Можем да говорим само за реалността.
Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
Сега между вас има няколко души, на които говоря.
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря.
Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става.
към втори вариант >>
Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
(втори вариант)
Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си “Песен на зората”, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността.
Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
към втори вариант >>
Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза.
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря.
Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза.
От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи.
към втори вариант >>
(Всички пяхме “Песента на зората”.)
(втори вариант)
(Всички пяхме “Песента на зората”.)
към втори вариант >>
От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега?
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза.
От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега?
Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари.
към втори вариант >>
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите.
Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри?
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега?
Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри?
Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот.
към втори вариант >>
Според музиката трябва да научавате и гамите.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите.
Според музиката трябва да научавате и гамите.
Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство.
към втори вариант >>
Има само едно училище в природата.
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри?
Има само едно училище в природата.
И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример.
към втори вариант >>
Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите.
Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството.
Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното.
към втори вариант >>
И който влезе вътре, учен човек става.
(втори вариант)
Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата.
И който влезе вътре, учен човек става.
В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка.
към втори вариант >>
Има гами на доброто, има гами и на злото.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството.
Има гами на доброто, има гами и на злото.
За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така?
към втори вариант >>
В едно обикновено училище имате обикновени работи.
(втори вариант)
Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става.
В едно обикновено училище имате обикновени работи.
Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд.
към втори вариант >>
За всичко има известни закони.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото.
За всичко има известни закони.
Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама?
към втори вариант >>
Подписът на един цар струва пари.
(втори вариант)
От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи.
Подписът на един цар струва пари.
Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е?
към втори вариант >>
Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията.
(втори вариант)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони.
Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията.
Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи.
към втори вариант >>
Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “По-добри сме станали.” Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари.
Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот.
И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате?
към втори вариант >>
Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство.
(втори вариант)
Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията.
Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство.
И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия.
към втори вариант >>
И аз ще ви дам такъв един пример.
(втори вариант)
Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот.
И аз ще ви дам такъв един пример.
Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла.
към втори вариант >>
И обратното.
(втори вариант)
Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство.
И обратното.
Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее.
към втори вариант >>
Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка.
(втори вариант)
И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример.
Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка.
Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: “Как така?
(втори вариант)
Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното.
Вие ще кажете: “Как така?
” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее.
към втори вариант >>
Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд.
(втори вариант)
В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка.
Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд.
Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд.
към втори вариант >>
” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама?
(втори вариант)
За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така?
” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама?
Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията.
към втори вариант >>
Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е?
(втори вариант)
Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд.
Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е?
” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива.
към втори вариант >>
Веднага този сняг ще се стопи.
(втори вариант)
Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама?
Веднага този сняг ще се стопи.
Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия.
към втори вариант >>
” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате?
(втори вариант)
Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е?
” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате?
” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица.
към втори вариант >>
Та снегът може да съществува само при известни условия.
(втори вариант)
Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи.
Та снегът може да съществува само при известни условия.
Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте.
към втори вариант >>
” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла.
(втори вариант)
И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате?
” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла.
Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря.
към втори вариант >>
Щом измените условията, сиромашията не може да живее.
(втори вариант)
И обратното. Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия.
Щом измените условията, сиромашията не може да живее.
И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия.
към втори вариант >>
Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва.
(втори вариант)
Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла.
Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва.
И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът.
към втори вариант >>
И щом измените условията на богатството, и то не може да живее.
(втори вариант)
Вие ще кажете: “Как така? ” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее.
И щом измените условията на богатството, и то не може да живее.
Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане.
към втори вариант >>
И отдолу си подписва името, Махмуд.
(втори вариант)
Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва.
И отдолу си подписва името, Махмуд.
Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек.
към втори вариант >>
Та ще изучавате условията.
(втори вариант)
” Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее.
Та ще изучавате условията.
Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати.
към втори вариант >>
Лодкарят взима листчето и го скрива.
(втори вариант)
Махмуд го попитал: “Лодката ваша ли е? ” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд.
Лодкарят взима листчето и го скрива.
Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш?
към втори вариант >>
Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия.
(втори вариант)
Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията.
Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия.
Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия.
към втори вариант >>
Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица.
(втори вариант)
” “Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.” После го пита: “Как прекарвате? ” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива.
Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица.
Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба.
към втори вариант >>
Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте.
(втори вариант)
Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия.
Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте.
И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места.
към втори вариант >>
Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря.
(втори вариант)
” “От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.” Тогава султанът му казва: “В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица.
Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря.
Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд.
към втори вариант >>
И всяка една дарба расте и се развива при известни условия.
(втори вариант)
Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте.
И всяка една дарба расте и се развива при известни условия.
Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът.
(втори вариант)
Дръжте едното превезло и си прекарай живота.” “Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.” И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря.
Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът.
Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов.
към втори вариант >>
Ще имате едно широко схващане.
(втори вариант)
И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия.
Ще имате едно широко схващане.
Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
Казват, че бил мукалитин, учен човек.
(втори вариант)
И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът.
Казват, че бил мукалитин, учен човек.
Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора.
към втори вариант >>
Като приложите законите, ще имате едни резултати.
(втори вариант)
Та ще изучавате условията. Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане.
Като приложите законите, ще имате едни резултати.
Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш?
(втори вариант)
Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек.
Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш?
” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае.
към втори вариант >>
Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия.
(втори вариант)
Земеделецът знае всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати.
Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия.
Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
” И всички назначава на служба.
(втори вариант)
Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш?
” И всички назначава на служба.
Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява.
към втори вариант >>
Накарайте климатическите растения да растат при нашите места.
(втори вариант)
Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия.
Накарайте климатическите растения да растат при нашите места.
Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд.
(втори вариант)
Лодкарят не иска да ги вземе, казва: “Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба.
Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд.
Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка?
към втори вариант >>
Може, но ще струва скъпо.
(втори вариант)
И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места.
Може, но ще струва скъпо.
към втори вариант >>
Уволнява стария везир и назначава нов.
(втори вариант)
Това, което ми даде, ми струва много.” След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд.
Уволнява стария везир и назначава нов.
Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил.
към втори вариант >>
Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора.
(втори вариант)
Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов.
Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора.
Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил?
към втори вариант >>
Султанът нищо не знае.
(втори вариант)
Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: “Ти какъв искаш да бъдеш? ” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора.
Султанът нищо не знае.
И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява.
към втори вариант >>
И той започва да управлява.
(втори вариант)
” И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае.
И той започва да управлява.
Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи?
към втори вариант >>
Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка?
(втори вариант)
Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името на Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява.
Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка?
” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана.
към втори вариант >>
” Султанът пита кой го затворил.
(втори вариант)
Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка?
” Султанът пита кой го затворил.
“Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем.
към втори вариант >>
“Новият везир.” “Че кой го е назначил?
(втори вариант)
Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил.
“Новият везир.” “Че кой го е назначил?
” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява.
(втори вариант)
Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил?
” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява.
“Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
“Тебе кой те назначи?
(втори вариант)
И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява.
“Тебе кой те назначи?
” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
” Той изважда фермана.
(втори вариант)
Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: “Ако има грешка, няма ли прошка? ” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи?
” Той изважда фермана.
“Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем. И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо?
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо?
С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения.
към втори вариант >>
“Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем.
(втори вариант)
” Султанът пита кой го затворил. “Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана.
“Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем.
И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
С теория ли започва, или с опит?
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо?
С теория ли започва, или с опит?
Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота.
към втори вариант >>
И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
(втори вариант)
“Новият везир.” “Че кой го е назначил? ” “Е, новият везир.” Султанът се учудил, казва: “Я, го викайте.” Той се явява. “Тебе кой те назначи? ” Той изважда фермана. “Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.” Простият хваща само единия, а ученият всичките седем.
И след това казва: “Управлявай, както знаеш.” И много добре управлявал този лодкар.
към втори вариант >>
Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката.
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит?
Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката.
Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория.
към втори вариант >>
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват.
Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел.
към втори вариант >>
Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо.
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката.
Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо.
По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят.
към втори вариант >>
Наполеон от прост ефрейтор стана император.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват.
Наполеон от прост ефрейтор стана император.
Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя.
към втори вариант >>
По какво се отличава теорията от практиката?
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо.
По какво се отличава теорията от практиката?
После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина.
към втори вариант >>
Но глава имаше той.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император.
Но глава имаше той.
Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас?
към втори вариант >>
После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения.
(втори вариант)
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката?
После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения.
Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е?
към втори вариант >>
Мога да ви приведа и други примери.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той.
Мога да ви приведа и други примери.
Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба.
към втори вариант >>
Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота.
(втори вариант)
С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения.
Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота.
Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре.
към втори вариант >>
Сократ беше прост овчар, но философ стана.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери.
Сократ беше прост овчар, но философ стана.
Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори.
към втори вариант >>
Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория.
(втори вариант)
Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота.
Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория.
Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло.
към втори вариант >>
Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел.
(втори вариант)
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана.
Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел.
Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата.
към втори вариант >>
Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят.
(втори вариант)
Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория.
Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят.
Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4).
към втори вариант >>
Това са все учени хора, които сами си пробили пътя.
(втори вариант)
Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел.
Това са все учени хора, които сами си пробили пътя.
Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече.
към втори вариант >>
Някой измислил една машина.
(втори вариант)
По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят.
Някой измислил една машина.
Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория.
към втори вариант >>
Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас?
(втори вариант)
Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя.
Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас?
” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно.
към втори вариант >>
Това теория ли е?
(втори вариант)
После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина.
Това теория ли е?
Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава?
към втори вариант >>
” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба.
(втори вариант)
Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас?
” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба.
Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията?
към втори вариант >>
Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре.
(втори вариант)
Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е?
Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре.
Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек.
към втори вариант >>
Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори.
(втори вариант)
Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба.
Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори.
Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати.
към втори вариант >>
Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло.
(втори вариант)
Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре.
Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло.
Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот.
към втори вариант >>
Хвани едното превезло, ще върви работата.
(втори вариант)
Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори.
Хвани едното превезло, ще върви работата.
Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени.
към втори вариант >>
Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4).
(втори вариант)
Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло.
Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4).
И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата.
Нищо повече.
От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър.
към втори вариант >>
И това е теория.
(втори вариант)
Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4).
И това е теория.
Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула?
към втори вариант >>
От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно.
(втори вариант)
Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: “Какво ще стане с нас? ” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече.
От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно.
Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите.
към втори вариант >>
Какво означава?
(втори вариант)
Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория.
Какво означава?
Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото.
към втори вариант >>
Какво нещо е сиромашията?
(втори вариант)
” Този султан е казал: “Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.” Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно.
Какво нещо е сиромашията?
Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности.
към втори вариант >>
Означава живият човек.
(втори вариант)
Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава?
Означава живият човек.
Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече.
към втори вариант >>
Сиромашията е една възможност да станете богати.
(втори вариант)
Вие седите и казвате: “Тази работа няма да я бъде.” Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията?
Сиромашията е една възможност да станете богати.
Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности.
към втори вариант >>
Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот.
(втори вариант)
Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек.
Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот.
Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи.
към втори вариант >>
Сиромашията е една възможност да станете учени.
(втори вариант)
Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати.
Сиромашията е една възможност да станете учени.
Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?
към втори вариант >>
Това значи х4.
(втори вариант)
Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества (х³+х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот.
Това значи х4.
Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи.
към втори вариант >>
Сиромашията е една възможност да станете добър.
(втори вариант)
Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени.
Сиромашията е една възможност да станете добър.
Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават.
към втори вариант >>
Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула?
(втори вариант)
И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4.
Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула?
Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано.
към втори вариант >>
Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите.
(втори вариант)
От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър.
Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите.
Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее.
към втори вариант >>
Че духът напуснал тялото.
(втори вариант)
Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула?
Че духът напуснал тялото.
Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате?
към втори вариант >>
Това са възможности.
(втори вариант)
Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите.
Това са възможности.
Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото.
Нищо повече.
Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла.
към втори вариант >>
Сиромашията може да ви даде две възможности.
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности.
Сиромашията може да ви даде две възможности.
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна.
към втори вариант >>
Вие ще кажете това са отвлечени работи.
(втори вариант)
Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече.
Вие ще кажете това са отвлечени работи.
Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи.
към втори вариант >>
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности.
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?
” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната.
към втори вариант >>
Само отвлечените работи са разбрани работи.
(втори вариант)
Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи.
Само отвлечените работи са разбрани работи.
Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи.
към втори вариант >>
” Невежите могат така да разсъждават.
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия?
” Невежите могат така да разсъждават.
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е?
към втори вариант >>
Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано.
(втори вариант)
Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи.
Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано.
Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка.
към втори вариант >>
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее.
(втори вариант)
Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават.
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее.
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
към втори вариант >>
Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате?
(втори вариант)
Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано.
Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате?
На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре.
към втори вариант >>
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат.
(втори вариант)
Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее.
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат.
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче?
към втори вариант >>
На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла.
(втори вариант)
Нищо повече. Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате?
На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла.
Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати?
към втори вариант >>
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна.
(втори вариант)
Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат.
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна.
Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче.
към втори вариант >>
Но отвлечената жена снаха става в дома, работи.
(втори вариант)
Вие ще кажете това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла.
Но отвлечената жена снаха става в дома, работи.
Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените.
към втори вариант >>
Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната.
(втори вариант)
Вие казвате: “Какво ще се прави с тази сиромашия? ” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна.
Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната.
А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат.
към втори вариант >>
Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи.
(втори вариант)
Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи.
Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи.
Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено.
към втори вариант >>
А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е?
(втори вариант)
” Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната.
А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е?
Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни.
към втори вариант >>
Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка.
(втори вариант)
Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи.
Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка.
Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея.
към втори вариант >>
Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
(втори вариант)
А на учения човек като му кажат “сиромашия”, той ще се позасмее. Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е?
Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче?
към втори вариант >>
Но щом я отвлекат, тя е отвътре.
(втори вариант)
Какво разбирате вие, когато кажете “отвлечени работи”, какво разбирате? На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка.
Но щом я отвлекат, тя е отвътре.
Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта.
към втори вариант >>
Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче?
(втори вариант)
Той казва: “Откога те очакваме ние.” На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже “Сиромашията ще те посети”, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща.
Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче?
Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
към втори вариант >>
Кои работи са вече познати?
(втори вариант)
На български думата “отвлечени” е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре.
Кои работи са вече познати?
Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим.
към втори вариант >>
Ще търся стомна, която не плаче.
(втори вариант)
Тогава, ние казваме онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче?
Ще търся стомна, която не плаче.
Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
Нали вътрешните, т.е. отвлечените.
(втори вариант)
Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати?
Нали вътрешните, т.е. отвлечените.
Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта.
към втори вариант >>
Даже тук аз имам стомни, които плачат.
(втори вариант)
Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче.
Даже тук аз имам стомни, които плачат.
И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
Вие казвате любовта е нещо отвлечено.
(втори вариант)
Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените.
Вие казвате любовта е нещо отвлечено.
А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта?
към втори вариант >>
И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни.
(втори вариант)
А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат.
И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни.
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
А целия ден ти се занимаваш с нея.
(втори вариант)
Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено.
А целия ден ти се занимаваш с нея.
Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя.
към втори вариант >>
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче?
(втори вариант)
Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни.
Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче?
Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта.
(втори вариант)
Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея.
Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта.
И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва.
към втори вариант >>
Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
(втори вариант)
Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче?
Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
И все за любов говорим.
(втори вариант)
Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта.
И все за любов говорим.
Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта.
към втори вариант >>
Вие ще бракувате тази стомна.
(втори вариант)
Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане?
Вие ще бракувате тази стомна.
към втори вариант >>
Досега още никой не е виждал любовта.
(втори вариант)
Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим.
Досега още никой не е виждал любовта.
Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
Следователно можем да извадим следния морал.
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал.
Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав?
към втори вариант >>
Питам, не се ли вижда любовта?
(втори вариант)
Вие казвате любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта.
Питам, не се ли вижда любовта?
Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал.
Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната?
към втори вариант >>
Навсякъде се вижда тя.
(втори вариант)
А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта?
Навсякъде се вижда тя.
Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка.
Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал.
към втори вариант >>
Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва.
(втори вариант)
Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя.
Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва.
И затова казват неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
И тези същества ще намерят, че тя е отлична.
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага.
И тези същества ще намерят, че тя е отлична.
Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така.
към втори вариант >>
И затова казват неуловима е любовта.
(втори вариант)
И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва.
И затова казват неуловима е любовта.
Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали.
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична.
Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали.
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
към втори вариант >>
Тя се проявява във всичките свои форми.
(втори вариант)
Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват неуловима е любовта.
Тя се проявява във всичките свои форми.
към втори вариант >>
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав?
(втори вариант)
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали.
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав?
На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни.
към втори вариант >>
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение.
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение.
Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки.
към втори вариант >>
На тревите ли, или на самия човек, който има стомната?
(втори вариант)
Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав?
На тревите ли, или на самия човек, който има стомната?
Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
към втори вариант >>
Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение.
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение.
Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение.
Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна.
към втори вариант >>
Това е относителен морал.
(втори вариант)
Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната?
Това е относителен морал.
Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче.
към втори вариант >>
Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате?
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение.
Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате?
Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята.
към втори вариант >>
Аз разсъждавам така.
(втори вариант)
И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал.
Аз разсъждавам така.
Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
към втори вариант >>
Запример има известни правила в морала.
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате?
Запример има известни правила в морала.
В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва.
към втори вариант >>
Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
(втори вариант)
Тревата запример ще каже: “По-хубава стомна от тази няма.” Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: “По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така.
Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език.
към втори вариант >>
В какво седи моралът на правилните отношения?
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала.
В какво седи моралът на правилните отношения?
А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята.
към втори вариант >>
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни.
(втори вариант)
Тя, като дойде между нас, ни даде живот.” Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош.
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни.
Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче.
към втори вариант >>
А това значи правилни постъпки.
(втори вариант)
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения?
А това значи правилни постъпки.
Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места.
към втори вариант >>
Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
(втори вариант)
На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни.
Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата?
към втори вариант >>
Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна.
(втори вариант)
Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки.
Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна.
Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми.
към втори вариант >>
Така стомната не плаче и той не плаче.
(втори вариант)
Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата.
Така стомната не плаче и той не плаче.
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
към втори вариант >>
Да вземем ученик, който смята.
(втори вариант)
Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна.
Да вземем ученик, който смята.
Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество.
към втори вариант >>
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
(втори вариант)
Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче.
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
към втори вариант >>
Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва.
(втори вариант)
Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята.
Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва.
Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет.
към втори вариант >>
Има един символичен език.
(втори вариант)
Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива.
Има един символичен език.
Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора?
към втори вариант >>
Вие ще кажете той погрешно смята.
(втори вариант)
В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва.
Вие ще кажете той погрешно смята.
Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н.
към втори вариант >>
Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче.
(втори вариант)
Ако стомната не плаче, и господарят й не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език.
Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче.
Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места.
(втори вариант)
А това значи правилни постъпки. Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята.
Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места.
Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми.
към втори вариант >>
Какво е положението на природата?
(втори вариант)
Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче.
Какво е положението на природата?
Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Всички неща имат форми.
(втори вариант)
Морал наричаме всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места.
Всички неща имат форми.
Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма?
към втори вариант >>
Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
(втори вариант)
Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата?
Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество.
(втори вариант)
Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми.
Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество.
Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма.
към втори вариант >>
Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
(втори вариант)
Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен.
Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
към втори вариант >>
Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет.
(втори вариант)
Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество.
Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет.
Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма.
към втори вариант >>
Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора?
(втори вариант)
Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава?
Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора?
Не спадате.
към втори вариант >>
Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н.
(втори вариант)
Вие ще кажете той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет.
Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н.
Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Не спадате.
(втори вариант)
Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора?
Не спадате.
към втори вариант >>
Всички тия безброй числа си имат форми.
(втори вариант)
Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н.
Всички тия безброй числа си имат форми.
Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Разрешете сега що е сиромашия.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия.
Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу.
към втори вариант >>
Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма?
(втори вариант)
Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми.
Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма?
Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия.
Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре.
Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата.
към втори вариант >>
Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма.
(втори вариант)
Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма?
Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма.
Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре.
Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре.
Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно.
към втори вариант >>
Ако е морална, има своята морална форма.
(втори вариант)
Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма.
Ако е морална, има своята морална форма.
Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре.
Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба.
Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво?
към втори вариант >>
Ако е обществена, има обществена форма.
(втори вариант)
Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма.
Ако е обществена, има обществена форма.
към втори вариант >>
Какво ще стане с вас?
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба.
Какво ще стане с вас?
Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото?
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях.
Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа.
към втори вариант >>
Ще потънете надолу.
(втори вариант)
Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас?
Ще потънете надолу.
Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията?
към втори вариант >>
Това е друг въпрос.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях.
Това е друг въпрос.
Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6.
към втори вариант >>
Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата.
(втори вариант)
Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу.
Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата.
Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие.
към втори вариант >>
Това е теория.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос.
Това е теория.
Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете?
към втори вариант >>
Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно.
(втори вариант)
Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата.
Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно.
Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие.
към втори вариант >>
Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория.
Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него.
Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се.
към втори вариант >>
Кое положение е по-хубаво?
(втори вариант)
Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно.
Кое положение е по-хубаво?
На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо.
към втори вариант >>
Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него.
Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание.
Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво.
към втори вариант >>
На повърхността отгоре или да потънете със златото?
(втори вариант)
Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво?
На повърхността отгоре или да потънете със златото?
Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони.
към втори вариант >>
Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание.
Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа.
Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам.
към втори вариант >>
Богатството или сиромашията?
(втори вариант)
Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото?
Богатството или сиромашията?
Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате.
към втори вариант >>
Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6.
(втори вариант)
Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа.
Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6.
Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре.
към втори вариант >>
Богатството в дадения случай е едно препятствие.
(втори вариант)
Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията?
Богатството в дадения случай е едно препятствие.
Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството.
към втори вариант >>
Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете?
(втори вариант)
Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6.
Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете?
Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6.
към втори вариант >>
Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие.
(втори вариант)
Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие.
Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие.
Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство.
към втори вариант >>
Може, разбира се.
(втори вариант)
Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете?
Може, разбира се.
Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3?
към втори вариант >>
Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо.
(втори вариант)
Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие.
Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо.
Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията.
към втори вариант >>
Събират се и 6 образуват. Хубаво.
(втори вариант)
Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се.
Събират се и 6 образуват. Хубаво.
Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2?
към втори вариант >>
Но всеки един свят си има своите закони.
(втори вариант)
На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо.
Но всеки един свят си има своите закони.
Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията.
към втори вариант >>
Тогава аз ги разлагам.
(втори вариант)
Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво.
Тогава аз ги разлагам.
Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият.
към втори вариант >>
Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате.
(втори вариант)
Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони.
Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате.
Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията.
към втори вариант >>
Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре.
(втори вариант)
Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам.
Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре.
Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6.
към втори вариант >>
Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството.
(втори вариант)
Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате.
Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството.
Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6.
(втори вариант)
Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре.
Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6.
Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате?
към втори вариант >>
Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство.
(втори вариант)
Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството.
Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство.
Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3?
(втори вариант)
Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6.
Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3?
И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата.
към втори вариант >>
Непременно трябва да се изменят условията.
(втори вариант)
Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство.
Непременно трябва да се изменят условията.
Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2?
(втори вариант)
Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3?
И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2?
Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете.
към втори вариант >>
Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията.
(втори вариант)
Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията.
Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията.
Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
Резултатът е все същият.
(втори вариант)
Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2?
Резултатът е все същият.
Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6.
към втори вариант >>
Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията.
(втори вариант)
Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията.
Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията.
Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
Навсякъде имаме резултат 6.
(втори вариант)
Казвам така: 1+1+1+1+1+1=6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият.
Навсякъде имаме резултат 6.
Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени.
към втори вариант >>
Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
(втори вариант)
Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията.
Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
към втори вариант >>
Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате?
(втори вариант)
Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6.
Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате?
Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца.
към втори вариант >>
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота.
(втори вариант)
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота.
Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа.
към втори вариант >>
Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата.
(втори вариант)
Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате?
Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата.
В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ.
към втори вариант >>
Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси.
(втори вариант)
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота.
Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси.
Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат.
към втори вариант >>
В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете.
(втори вариант)
И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата.
В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете.
Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ. Трите представляват формата на едно дете.
към втори вариант >>
Но трябва да бъдете разумни.
(втори вариант)
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси.
Но трябва да бъдете разумни.
Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения.
към втори вариант >>
Събрани, дават 6.
(втори вариант)
Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете.
Събрани, дават 6.
Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ. Трите представляват формата на едно дете. Какво представляват трите единици в детето?
към втори вариант >>
Разумността седи в силите, които имате.
(втори вариант)
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни.
Разумността седи в силите, които имате.
В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения. Я сега един от вас да направи една лампа.
към втори вариант >>
Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени.
(втори вариант)
Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6.
Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени.
При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ. Трите представляват формата на едно дете. Какво представляват трите единици в детето? Не разлагаме трите, само по себе си го вземаме като форма, която представлява детето.
към втори вариант >>
В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си.
(втори вариант)
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате.
В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си.
И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения. Я сега един от вас да направи една лампа. И той може да подобри положението на всинца ви, да ви осигури.
към втори вариант >>
НАГОРЕ