НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
222
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
222
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Съмнение и воля
,
ООК
, София, 11.2.1923г.,
не сте ученици.
Е, хубаво, след години ти намериш автора си и други някои автори, но погрешката пак не си изправил. Някой ангел ти каже: „Слушай, ти си влязъл в еди-коя си църква, но пътят, в който вървиш, не е този“. – „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл! Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е.
не сте ученици.
Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“.
към беседата >>
Часовникът ви трябва да е точен.
Точно на време за клас! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели, влизам 5–10 минути след 7:30 ч. Не, точно!
Часовникът ви трябва да е точен.
Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може.
към беседата >>
Аз подразбирам, че не може да използвате условията.
Е, хубаво, след години ти намериш автора си и други някои автори, но погрешката пак не си изправил. Някой ангел ти каже: „Слушай, ти си влязъл в еди-коя си църква, но пътят, в който вървиш, не е този“. – „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл! Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е. не сте ученици.
Аз подразбирам, че не може да използвате условията.
Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си.
към беседата >>
Най-после да си 2 минути по-рано.
Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели, влизам 5–10 минути след 7:30 ч. Не, точно! Часовникът ви трябва да е точен.
Най-после да си 2 минути по-рано.
Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може. Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията?
Някой ангел ти каже: „Слушай, ти си влязъл в еди-коя си църква, но пътят, в който вървиш, не е този“. – „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл! Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е. не сте ученици. Аз подразбирам, че не може да използвате условията.
Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията?
– Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво?
към беседата >>
Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност.
Знаете ли колко точно? Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели, влизам 5–10 минути след 7:30 ч. Не, точно! Часовникът ви трябва да е точен. Най-после да си 2 минути по-рано.
Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност.
То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може. Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
– Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“.
– „Не е твоя работа да се разправяш с моите религиозни вярвания, аз съм свободен да вярвам в каквото искам.“ Ще се вслушвате в тази велика мисъл! Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е. не сте ученици. Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията?
– Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“.
– „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо.
към беседата >>
То е едно от правилата!
Аз по някой път правя едно изключение за някои закъснели, влизам 5–10 минути след 7:30 ч. Не, точно! Часовникът ви трябва да е точен. Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност.
То е едно от правилата!
После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може. Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
– „Отвори прозореца!
Ако не се вслушвате, вие не може да бъдете ученици, т.е. не сте ученици. Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“.
– „Отвори прозореца!
“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо.
към беседата >>
После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност.
Не, точно! Часовникът ви трябва да е точен. Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата!
После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност.
Така трябва, точно навреме, другояче не може. Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“.
не сте ученици. Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца!
“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“.
И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние.
към беседата >>
Така трябва, точно навреме, другояче не може.
Часовникът ви трябва да е точен. Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност.
Така трябва, точно навреме, другояче не може.
Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
И целия ден не отваряте прозореца си.
Аз подразбирам, че не може да използвате условията. Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“.
И целия ден не отваряте прозореца си.
Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна.
към беседата >>
Точно трябва да постъпвате!
Най-после да си 2 минути по-рано. Първото нещо, което искам от всинца ви в Школата, е точност. То е едно от правилата! После ще ви поставя на изпит, ще държите изпит за точност. Така трябва, точно навреме, другояче не може.
Точно трябва да постъпвате!
към беседата >>
Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво?
Какво подразбирам, като казвам, че може да използвате условията? – Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си.
Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво?
– Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина.
към беседата >>
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
към беседата >>
– Нищо.
– Разбирам следната идея: Представете си, че е сутрин, тихо пролетно време, денят е хубав, слънце, отлично е времето, но вие сте затворени във вашата стая, не сте я отваряли няколко дена, задушливо е, казвате: „Отвън е много хубаво времето“. – „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво?
– Нищо.
Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава.
към беседата >>
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е?
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд.
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е?
Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?
към беседата >>
Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо.
– „Отвори прозореца! “ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо.
Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо.
Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага.
към беседата >>
Веднъж, дваж, не искам вече“.
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е?
Веднъж, дваж, не искам вече“.
Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“.
към беседата >>
Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние.
“ Казвате: „Чакай да мине още малко време, ще се простудя“. И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо.
Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние.
Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни.
към беседата >>
Друг казва: „Много дълъг“.
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“.
Друг казва: „Много дълъг“.
Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш?
към беседата >>
Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна.
И целия ден не отваряте прозореца си. Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние.
Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна.
Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи.
към беседата >>
Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“.
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“.
Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“.
Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам.
към беседата >>
Не, тя не е най-хубавата светлина.
Питам: Какво се ползувате от това, че вън времето е хубаво? – Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна.
Не, тя не е най-хубавата светлина.
Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става.
към беседата >>
Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
Сега често като стоя в стаята си, ето какви мисли приемам от вас за наряда, който ви дадох в събора, и съм решил да ви не давам вече такъв дълъг наряд. Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“.
Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте.
към беседата >>
Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава.
– Нищо. Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина.
Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава.
Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?
Един ми казва: „Що ми трябваше всяка сутрин да ставам, бъра-бъра-бъра... то е попщина, то наряд ли е? Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли?
Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?
“ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате.
към беседата >>
Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага.
Вие трябва или да излезете из стаята навън, или да отворите прозорците си, да може тази светлина да проникне направо. Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава.
Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага.
Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
“ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“.
Веднъж, дваж, не искам вече“. Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят?
“ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“.
Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен.
към беседата >>
Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни.
Защото когато светлината минава през стъклото, има едно влияние, а тази, която минава направо, има друго влияние. Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага.
Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни.
И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
Казвам: Още какво ще кажеш?
Друг казва: „Много дълъг“. Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“.
Казвам: Още какво ще кажеш?
– „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце.
към беседата >>
И в окултната наука вие ще изучавате големи работи.
Не мислете, че светлината, която минава през стъклата, е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни.
И в окултната наука вие ще изучавате големи работи.
Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става. Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
– „В една такава глупава работа не влизам.
Трети: „Ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трябва и да го пееш“. Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш?
– „В една такава глупава работа не влизам.
Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
към беседата >>
Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става.
Не, тя не е най-хубавата светлина. Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи.
Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става.
Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте.
Четвърти: „Освен наряда, пък и тия упражнения, без тях не може ли? Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам.
Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте.
Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята.
към беседата >>
Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
Когато светлината минава през въздуха, тя е хубава. Освен това ще избирате дни, когато във въздуха има по възможност най-малко влага, не сухота, но малка влага. Следователно такива дни ще търсите през годината; тия дни ще ги броите на пръсти, те не са много дни. И в окултната наука вие ще изучавате големи работи. Разпределено е времето кога да се изучават, във всяко едно време не става.
Когато тази светлина минава през атмосферата, през влагата, през тия течения, тя внася вътре в нашия организъм желания и мисли, някой път чужди.
към беседата >>
Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате.
Ами че нали трябва да бъда свободен – аз, какво, ще си слагам юлар, че да ме водят? “ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте.
Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате.
Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари.
към беседата >>
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим?
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим?
“ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно.
към беседата >>
Не го правете заради мен.
“ Един ден „Мър-мър-мър“ – разгневи се, погледна някой, каже: „Не искам да правя това, аз мога да мисля сам за себе си“. Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате.
Не го правете заради мен.
Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания.
към беседата >>
“ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим?
“ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния.
Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа.
към беседата >>
Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце.
Казвам: Още какво ще кажеш? – „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен.
Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце.
Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
към беседата >>
Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим? “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния.
Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати.
Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи.
към беседата >>
Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
– „В една такава глупава работа не влизам. Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце.
Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат.
към беседата >>
Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим? “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати.
Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма.
Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока.
към беседата >>
Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята.
Аз с нея не се занимавам.“ – А-а, тия работи не минават, не минават, не, на крив път сте. Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш.
Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята.
Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално.
към беседата >>
Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим? “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма.
Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения.
Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо?
към беседата >>
Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари.
Дадете едно обещание доброволно, аз ви казах – изпълните ли вашето обещание, вие се повдигате. Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята.
Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари.
И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“.
към беседата >>
Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно.
Сега за пример вие седите и казвате: „Какво трябва да направим? “ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения.
Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно.
Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав.
към беседата >>
И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания.
Не го правете заради мен. Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари.
И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания.
Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа.
“ Онези от класа, които са най-свободни, аз бих им препоръчал една разходка до Витоша, да използват там добрите влияния. Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно.
Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа.
При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора.
към беседата >>
Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
Защото аз си казах на себе си: Нямала баба работа, купила си прасенце. Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания.
Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи.
Има някои дни, които са много полезни, и ако се качите през тия дни, ще имате добри резултати. Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа.
При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи.
Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните.
към беседата >>
И каквото сте спечелили, те да го спрат.
Казвам: Идущата година ще го направя толкова къс, щото в една минута ще го свършиш. Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество.
И каквото сте спечелили, те да го спрат.
Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока.
Полезни са за вас, понеже сега приижда екваторната прана на Слънцето, която носи живот в себе си, обнова за организма. Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи.
Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока.
Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни.
към беседата >>
Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално.
Това са изкушения, които идат от тъй наречената зона на изостаналите души, или черната зона, която опасва Земята. Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат.
Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално.
Тук е всичко, на земята“. А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо?
Някои от вас там ще си обновят нервната система или ума, ще се премахнат някои болезнени състояния, някои лоши настроения. Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока.
Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо?
Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека.
към беседата >>
Тук е всичко, на земята“.
Има хиляди и милиони души, които са изостанали, и те са първокласни клюкари. И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално.
Тук е всичко, на земята“.
А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав.
Всичко това трябва да се премахне, за да може човек да мисли правилно. Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо?
Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав.
Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви.
към беседата >>
А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
И те не искат никакъв прогрес, никакъв светлина, никакви знания. Техният стремеж е да спънат цялото човечество. И каквото сте спечелили, те да го спрат. Те казват: „Не ви трябва нагоре, защо ще ходите при Господа, дайте тук насам, ние да ядем и пием, ние сме нещо реално. Тук е всичко, на земята“.
А „тук“, това значи да може съвсем да те използват.
към беседата >>
Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора.
Сега, да кажем, ние ще се събираме тук, но като дишате всички, образува се една атмосфера от въглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна Школа. При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав.
Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора.
Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.
към беседата >>
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя.
Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение.
към беседата >>
Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните.
При такъв един въздух, при такава атмосфера от въглена киселина не може да се говори за велики работи. Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора.
Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните.
По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим.
към беседата >>
Смел трябва да бъде окултният ученик!
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя.
Смел трябва да бъде окултният ученик!
Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля!
към беседата >>
По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни.
Ако излезем на Витоша, тази прана там е толкова силна, че тя ще ви насочи в друга посока. Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните.
По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни.
Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора.
към беседата >>
Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик!
Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле.
Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте!
към беседата >>
Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека.
Там, като се качим, няма да бъдем разположени за знания. Защо? Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни.
Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека.
Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние?
към беседата >>
Аз съм бил много внимателен към вас.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле.
Аз съм бил много внимателен към вас.
За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин.
към беседата >>
Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви.
Знанието трябва да дойде само тогава, когато човек е здрав. Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека.
Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви.
Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания.
към беседата >>
За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас.
За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците.
Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ.
към беседата >>
Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.
Има два вида знания: знание на болните хора и знание на здравите хора. Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви.
Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.
И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния?
към беседата >>
Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение.
Та, първото нещо, искам от вас да развиете вашата воля, защото в окултната наука има опасност чрез слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пътя. Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците.
Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение.
Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш.
към беседата >>
И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим.
Лекарите за пример знаят всичките симптоми на болните. По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие.
И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим.
А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“.
към беседата >>
Трябва воля, воля!
Смел трябва да бъде окултният ученик! Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение.
Трябва воля, воля!
Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани!
към беседата >>
А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора.
По побеляването на езика, по пожълтяването на очите, по почервеняването на носа той вижда все лошо, все симптоми на болни. Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим.
А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора.
За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал.
към беседата >>
Не се поддавайте!
Защото всеки страх, всяко съмнение, всяка слаба воля ще привлече от тия неканени гости и те, като дойдат вкъщи, ще бъде много зле. Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля!
Не се поддавайте!
Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън.
към беседата >>
За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние?
Някой психолог изучава науката на отрицателните черти у човека. Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора.
За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние?
Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората.
към беседата >>
Нямаш настроение да се молиш сутрин.
Аз съм бил много внимателен към вас. За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте!
Нямаш настроение да се молиш сутрин.
Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез!
към беседата >>
Някой казва, че има знания.
Съвременните хора още не са почнали да проучват хората в добрите им прояви. Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние?
Някой казва, че има знания.
Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш?
към беседата >>
Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ.
За бъдеще ще взема по-строги мерки, да не пропадат някои от учениците. Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин.
Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ.
Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез.
към беседата >>
Щом има знания, може ли да превръща състояния?
Всички изучават само отрицателните черти на човешкото развитие. И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания.
Щом има знания, може ли да превръща състояния?
Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство.
към беседата >>
Понеже си обещал, трябва да изпълниш.
Някой път човек се ожесточи, потъмнее умът му, няма разположение. Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ.
Понеже си обещал, трябва да изпълниш.
Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята.
към беседата >>
Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“.
И действително, ние само разрушаваме, разрушаваме – само това учим. А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния?
Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“.
Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя?
към беседата >>
Болен си, втресло те е. Стани!
Трябва воля, воля! Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш.
Болен си, втресло те е. Стани!
Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това.
към беседата >>
Много неща сега е разбрал.
А окултният ученик трябва да започне да учи науката за здравите хора. За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“.
Много неща сега е разбрал.
Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя?
към беседата >>
Казал си да излезеш на половин километър вън.
Не се поддавайте! Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани!
Казал си да излезеш на половин километър вън.
– Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание.
към беседата >>
Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората.
За пример, може ли вие да превърнете едно ваше състояние? Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал.
Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората.
Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“.
към беседата >>
– Излез!
Нямаш настроение да се молиш сутрин. Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън.
– Излез!
Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!
към беседата >>
Е, как ще се справиш?
Някой казва, че има знания. Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората.
Е, как ще се справиш?
Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство?
към беседата >>
Болен, не болен – излез.
Застани, обърни погледа си нагоре, ще ти дойде някой бял брат на помощ. Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез!
Болен, не болен – излез.
Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй.
към беседата >>
Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство.
Щом има знания, може ли да превръща състояния? Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш?
Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство.
Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...?
към беседата >>
Ще упражняваш волята.
Понеже си обещал, трябва да изпълниш. Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез.
Ще упражняваш волята.
Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона.
към беседата >>
Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя?
Един приятел от Америка ми пише така: „Уча се“. Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство.
Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя?
Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството?
към беседата >>
Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това.
Болен си, втресло те е. Стани! Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята.
Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това.
Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.
към беседата >>
Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя?
Много неща сега е разбрал. Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя?
Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя?
Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас.
към беседата >>
Дал си обещание.
Казал си да излезеш на половин километър вън. – Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това.
Дал си обещание.
Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст.
към беседата >>
Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“.
Пише какви са условията на американския живот и мъчнотиите, при които се намира, че трябва да се справи с тия мъчнотии, с обстановката, с умовете на хората. Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя?
Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“.
Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик.
към беседата >>
Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!
– Излез! Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание.
Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!
“ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести.
към беседата >>
Срещали ли сте някой член на Бялото Братство?
Е, как ще се справиш? Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“.
Срещали ли сте някой член на Бялото Братство?
Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е!
към беседата >>
“ Не е тъй.
Болен, не болен – излез. Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма!
“ Не е тъй.
Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва!
към беседата >>
Ако вие сте Бялото Братство...?
Сега за пример вие чувате Бяло Братство, говорите, че сте ученици на Бялото Братство. Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство?
Ако вие сте Бялото Братство...?
Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона.
Ще упражняваш волята. Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй.
Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона.
А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените.
към беседата >>
Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството?
Но кой от вас е срещал някого от Белите Братя? Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...?
Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството?
Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.
Ще гледаш да преодолееш, една малка мъчнотия е това. Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона.
А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.
Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей.
към беседата >>
Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас.
Я ми кажете, има ли някой от вас, който да се е запознал с Белите Братя? Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството?
Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас.
Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст.
Дал си обещание. Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля.
Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст.
Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни.
към беседата >>
Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик.
Казвате: „Ние сме членове на Бялото Братство“. Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас.
Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик.
Тъй е! Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
Вследствие на това се раждат много болести.
Сега вие мислите, че като тръгнете в Божествения път, той ще бъде постлан само с рози, ще ви посрещнат с финикови вейки и ще кажат: „Като вас ученици няма! “ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст.
Вследствие на това се раждат много болести.
Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства.
към беседата >>
Тъй е!
Срещали ли сте някой член на Бялото Братство? Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик.
Тъй е!
Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
Та ще развивате волята – диамантена воля трябва!
“ Не е тъй. Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести.
Та ще развивате волята – диамантена воля трябва!
Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното.
към беседата >>
Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
Ако вие сте Бялото Братство...? Влезли ли сте вие в контакт със съзнанието на тия същества на Бялото Братство, които са завършили своята еволюция и които ръководят съдбините на човечеството? Или вие мислите, че като присъствате в окултния клас, че някой от тия Братя ще обърне внимание на вас. Не, законът е такъв: Учителят обръща внимание само на способния ученик. Тъй е!
Нему е приятно да предаде нещо на такъв ученик.
към беседата >>
Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените.
Тъй е, но като минем от другата страна на тази зона. А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва!
Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените.
Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи.
към беседата >>
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е.
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е.
Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече!
към беседата >>
Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей.
А докато я минем, трябва да имате тази диамантена воля. Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените.
Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей.
Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“.
към беседата >>
Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания.
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е.
Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания.
Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит.
към беседата >>
Пейте от обикновените песни.
Борба трябва с тия неканени гости, да се изявим от една голяма напаст. Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей.
Пейте от обикновените песни.
За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“.
към беседата >>
Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите?
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е. Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания.
Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите?
За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо?
към беседата >>
За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства.
Вследствие на това се раждат много болести. Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни.
За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства.
Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива.
към беседата >>
За вас вече имам свое мнение.
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е. Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите?
За вас вече имам свое мнение.
Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение!
към беседата >>
Разправяше ми един ученик следното.
Та ще развивате волята – диамантена воля трябва! Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства.
Разправяше ми един ученик следното.
Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането.
към беседата >>
Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен.
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е. Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение.
Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен.
Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате.
към беседата >>
Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи.
Сега за пример аз ви дадох музика и гледам пак докарахте тия окултни песни до обикновените. Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното.
Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи.
Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“.
към беседата >>
Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече!
Той казва: Ето един ученик, способен по музика, или по каквото и да е. Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен.
Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече!
Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение.
към беседата >>
Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“.
Първото правило за окултните песни: ако не си разположен, ако умът ти не е разположен, не пей. Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи.
Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“.
Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко.
към беседата >>
Повече няма какво да правя опит.
Учителят като вижда, че ученикът е способен, неговата душа се отваря и може да му предаде повече знания. Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече!
Повече няма какво да правя опит.
И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение.
към беседата >>
Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“.
Пейте от обикновените песни. За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“.
Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“.
Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране.
към беседата >>
И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо?
Питам сега: Имате ли вие тази готовност да се учите? За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит.
И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо?
Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб.
към беседата >>
Затваря си очите и след 10 минути заспива.
За окултните песни трябва да имаш разположение, волево разположение и умът ти трябва да присъства. Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“.
Затваря си очите и след 10 минути заспива.
Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране.
към беседата >>
Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение!
За вас вече имам свое мнение. Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо?
Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение!
Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила.
към беседата >>
Не, с отворени очи става концентрирането.
Разправяше ми един ученик следното. Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива.
Не, с отворени очи става концентрирането.
Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране.
към беседата >>
Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате.
Аз ви поставих всинца на един изпит и зная на какъв уровен сте и какво мислите за мен. Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение!
Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате.
Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд.
към беседата >>
Някой казва: „Чакай да зажумим“.
Давам едно упражнение на учениците и казвам: „Ще извадите ръцете напред и около 10 минути ще мислите все около тялото с отворени очи. Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането.
Някой казва: „Чакай да зажумим“.
Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко. Това значи концентриране.
към беседата >>
Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение.
Аз зная, с нищо не може да се излъжете, фактически зная, имам всички доказателства и данни, нищо повече! Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате.
Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение.
Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
към беседата >>
Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко.
Външния свят ще го забравите, само за тялото ще мислите“. Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“.
Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко.
Това значи концентриране.
към беседата >>
Вие трябва да се борите и да победите това съмнение.
Повече няма какво да правя опит. И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение.
Вие трябва да се борите и да победите това съмнение.
Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има.
към беседата >>
Това значи концентриране.
Този ученик, като седи, казва: „Чакай да си затворя очите“. Затваря си очите и след 10 минути заспива. Не, с отворени очи става концентрирането. Някой казва: „Чакай да зажумим“. Не, с отворени очи ще се лекуваш, ще мислиш за ръцете си, за краката си, ще прокараш ума си през нервната система, през стомаха, в червата, по цялото тяло, като един господар, който трябва да се разходи навсякъде из своето имение, да види в какво положение се намира всичко.
Това значи концентриране.
към беседата >>
Вие сте гладен, давам ви хляб.
И от своето правило аз няма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение.
Вие сте гладен, давам ви хляб.
Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли?
към беседата >>
Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента, тогава ще видите резултата.
Когато вие пеете тия окултни песни, умът ви трябва да е концентриран в песента, тогава ще видите резултата.
към беседата >>
Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила.
Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно няма никакво съмнение! Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб.
Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила.
Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам.
към беседата >>
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“.
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“.
Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение.
към беседата >>
Хлябът ти се вижда твърд.
Аз не се съмнявам във вас, но вие се съмнявате. Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила.
Хлябът ти се вижда твърд.
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение.
към беседата >>
Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява.
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“.
Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява.
Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение. „Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
Казвам: Аз няма какво да се боря с вашето съмнение. Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд.
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна.
към беседата >>
Трябва да вземете участие с ръцете си.
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“. Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява.
Трябва да вземете участие с ръцете си.
„Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение. „Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има.
Вие трябва да се борите и да победите това съмнение. Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка?
“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има.
„Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика.
към беседата >>
„Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява?
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“. Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си.
„Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява?
„Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение. „Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
„Ами ти малко слюнки нямаш ли?
Вие сте гладен, давам ви хляб. Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има.
„Ами ти малко слюнки нямаш ли?
“ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки.
към беседата >>
„Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя?
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“. Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява?
„Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя?
– Благословение. „Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
“ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам.
Допуснете сега, че вас ви болят зъбите, майка ви тъй ви е родила. Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли?
“ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам.
Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила.
към беседата >>
– Благословение.
Вземете за пример упражнението „Изгрява слънцето“. Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя?
– Благословение.
„Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
Не съм в положение.
Хлябът ти се вижда твърд. Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам.
Не съм в положение.
Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива.
към беседата >>
„Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
Най-първо, вие, като кажете „Изгрява слънцето“, трябва да видите туй слънце, че изгрява. Трябва да вземете участие с ръцете си. „Изгрява слънцето.“ (Учителят плавно изтегля ръцете напред.) Какво прави слънцето, като изгрява? „Праща светлина.“ (Учителят разтваря ръцете настрана.) Какво донася тя? – Благословение.
„Носи радост за...“ (Учителят прибира ръцете към гърдите.)
към беседата >>
Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна.
Казваш: „Нямаш ли някой хаван да счукаш тази твърда храна, да я направиш малко рядка? “ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение.
Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна.
Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит.
към беседата >>
Втората част: живата сила, какво носи в себе си?
Втората част: живата сила, какво носи в себе си?
Какво е действието на тази жива сила? – Тя всякога извира. Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята.
към беседата >>
Туй се изисква от ученика.
“ Казвам: Обстановката е такава, пустиня е, няма вода, само сух хляб има. „Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна.
Туй се изисква от ученика.
Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете.
към беседата >>
Какво е действието на тази жива сила?
Втората част: живата сила, какво носи в себе си?
Какво е действието на тази жива сила?
– Тя всякога извира. Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята.
към беседата >>
Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки.
„Ами ти малко слюнки нямаш ли? “ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика.
Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки.
Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.
към беседата >>
– Тя всякога извира.
Втората част: живата сила, какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила?
– Тя всякога извира.
Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята.
към беседата >>
Сега не взимайте туй в неговата обратна сила.
“ – Е, добре, за едного може да имам слюнка, ама за другите нямам, за 100 души нямам. Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки.
Сега не взимайте туй в неговата обратна сила.
Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете.
към беседата >>
Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си.
Втората част: живата сила, какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила? – Тя всякога извира.
Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си.
Туй е едно усилие на волята.
към беседата >>
Законите в света, с които трябва да се борите, са такива.
Не съм в положение. Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила.
Законите в света, с които трябва да се борите, са такива.
Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание.
към беседата >>
Туй е едно усилие на волята.
Втората част: живата сила, какво носи в себе си? Какво е действието на тази жива сила? – Тя всякога извира. Значи ще дадеш на целия си организъм един подтик – на сърцето си, на ума си, на волята си.
Туй е едно усилие на волята.
към беседата >>
Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит.
Казвам: Сам трябва да имаш слюнки за своята храна. Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива.
Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит.
Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите.
към беседата >>
Щом не си разположен, не пей.
Щом не си разположен, не пей.
Дойде ли до упражнение – изпей го по всичките правила!
към беседата >>
Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете.
Туй се изисква от ученика. Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит.
Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете.
Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.
към беседата >>
Дойде ли до упражнение – изпей го по всичките правила!
Щом не си разположен, не пей.
Дойде ли до упражнение – изпей го по всичките правила!
към беседата >>
Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.
Ученик, който няма слюнки за своята храна, да седи вън от Школата, да добие слюнки. Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете.
Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.
Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл.
към беседата >>
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“.
(Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви.
към беседата >>
Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете.
Сега не взимайте туй в неговата обратна сила. Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете.
Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете.
Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България.
към беседата >>
(Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“.
(Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е.
(Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел.
към беседата >>
Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание.
Законите в света, с които трябва да се борите, са такива. Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете.
Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание.
Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл.
към беседата >>
(Един от братята пее.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“. (Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е.
(Един от братята пее.
След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой!
към беседата >>
Туй съчетание втори път няма да го намерите.
Защото тъй, както сега сте поставени, като ученици, Провидението кармически ви поставя на един изпит. Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание.
Туй съчетание втори път няма да го намерите.
Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл.
към беседата >>
След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“. (Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее.
След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея.
Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение.
към беседата >>
Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.
Вън от изпита, на който аз съм ви поставил, има друг един изпит, на който сте поставени, и аз не искам там да пропаднете. Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите.
Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.
В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“. (Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея.
Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете.
(Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“.
към беседата >>
В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл.
Аз искам при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете.
В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл.
И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
(Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви.
Нека един от учениците, който е най-способен, един доброволец, да изпее „Изгрява слънцето“. (Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете.
(Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви.
Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото.
към беседата >>
И вие взимате едно малко участие тук, в България.
Вие минавате един велик изпит и втори път туй няма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл.
И вие взимате едно малко участие тук, в България.
Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
Ще се научиш да бъдеш смел.
(Мълчание.) Действително, имате право, притеснение е. (Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви.
Ще се научиш да бъдеш смел.
Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото.
към беседата >>
Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл.
Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България.
Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл.
Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл. Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
Мисли за сърцето си и не се бой!
(Един от братята пее. След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел.
Мисли за сърцето си и не се бой!
Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето.
към беседата >>
Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл.
Туй съчетание втори път няма да го намерите. Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл.
Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл.
Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение.
След него няколко сестри изпяха същото упражнение.) Аз ви казвам: не съм добър певец, но правилно пея. Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой!
Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение.
Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение.
към беседата >>
Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
Туй, което сега изучавате, втори път няма да го минете. В сегашната култура влизат не хиляди или един милион същества, тук влизат милиони същества, които взимат участие да реализират тази Божествена мисъл. И вие взимате едно малко участие тук, в България. Следователно вашето усилие, колкото и да е малко, поставено в туй общо течение, в този общ резултат, има вече смисъл, голям смисъл. Вън от туй общо течение няма никакъв смисъл.
Онази малка стрелка, поставена в часовника, колкото и да е малка, тя е важна.
към беседата >>
Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“.
Искам да се научите от мене правилно да взимате тоновете. (Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение.
Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“.
То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш.
към беседата >>
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си.
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си.
Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж?
към беседата >>
То е, защото хората обичат хубавото.
(Учителят пее и свири на цигулка „Изгрява слънцето“.) Някой път се боите и не изказвате туй, което е в душата ви. Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“.
То е, защото хората обичат хубавото.
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем.
към беседата >>
Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля.
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си.
Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля.
Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е?
към беседата >>
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото.
Ще се научиш да бъдеш смел. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото.
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото.
Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
към беседата >>
Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин.
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля.
Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин.
Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс.
към беседата >>
Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето.
Мисли за сърцето си и не се бой! Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото.
Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето.
Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана.
към беседата >>
Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин.
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин.
Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин.
Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си.
към беседата >>
Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение.
Може би някой от вас, като пее веднъж, втори път няма да се опита да пее, ще изгуби всякаква охота, защото няма да получи насърчение. Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето.
Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение.
Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал!
към беседата >>
Основния закон трябва да разберете в дадения случай.
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин.
Основния закон трябва да разберете в дадения случай.
Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате.
към беседата >>
Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш.
Като го слушат, ще кажат: „Ще бъдеш тъй добър, втори път да не ни заставяш да те слушаме“. То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение.
Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш.
И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво.
към беседата >>
Какъв е вашият стремеж?
Сега аз ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай.
Какъв е вашият стремеж?
Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото.
към беседата >>
И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем.
То е, защото хората обичат хубавото. (Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш.
И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем.
Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво.
към беседата >>
Стремежът, който имате в душата си, какъв е?
Съмнението е потребно в известен случай, но ако аз настоявам да няма съмнение във вас, то е, защото съмнението е една голяма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж?
Стремежът, който имате в душата си, какъв е?
Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото.
към беседата >>
Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
(Всички пеем „Изгрява слънцето“.) Трябва ви непременно вдъхновение, ще се стараете двойникът ви да влезе в гърлото. Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем.
Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
Сега трябва да имате импулс.
Защото волята ви без съмнение ще се развие по един начин, със съмнението – по по-друг начин. Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е?
Сега трябва да имате импулс.
Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте.
към беседата >>
Не можеш ли, ще стоиш настрана.
Може да имате техника, но нашата цел не е само до техниката, трябва израз в пеенето. Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква.
Не можеш ли, ще стоиш настрана.
Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си.
Волята ви по закона на Любовта, Мъдростта и Истината ще се развие по един начин, а в обратен смисъл ще се развие по друг начин. Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс.
Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си.
Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне.
към беседата >>
Имайте идеал!
Човек може да направи всичко, но трябва воля и разположение. Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана.
Имайте идеал!
Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате.
Основния закон трябва да разберете в дадения случай. Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си.
Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате.
Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг.
към беседата >>
Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво.
Имаш ли разположение – можеш; нямаш ли разположение – не можеш. И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал!
Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво.
Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото.
Какъв е вашият стремеж? Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате.
Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото.
То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден.
към беседата >>
Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво.
И когато дойде до разположение, трябва да знаете, че в света Господ не обича да си играем. Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво.
Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво.
Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
То ще остане като основа за проява на Божественото.
Стремежът, който имате в душата си, какъв е? Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото.
То ще остане като основа за проява на Божественото.
Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне.
към беседата >>
Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
Сега, когато пееш, ще пееш по всичките правила, щом мислиш, ще мислиш по всичките правила, които мисълта изисква. Не можеш ли, ще стоиш настрана. Имайте идеал! Имайте мисълта, че можете да пеете хубаво. Изведнъж може да не достигнете това, но ще знаете, че можете да пеете хубаво.
Музиката не е за външната страна на вашия живот, но е едно помагало, да може да уякчите волята.
към беседата >>
Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте.
Сега трябва да имате импулс. Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото.
Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте.
Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне.
към беседата >>
Имате ли зададено някакво упражнение?
Имате ли зададено някакво упражнение?
(– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното.
към беседата >>
Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне.
Вие имате този импулс и не се съмнявайте в себе си. Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте.
Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне.
Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни.
към беседата >>
(– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение.
Имате ли зададено някакво упражнение?
(– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение.
Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг.
към беседата >>
Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг.
Туй, което от младини имате, туй, което от детинство имате, него трябва да прилагате. Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне.
Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг.
Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате.
към беседата >>
Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега.
Имате ли зададено някакво упражнение? (– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение.
Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега.
Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах.
към беседата >>
Всеки страх е вреден.
Върху туй, което имате от вашето детство, ще излезе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг.
Всеки страх е вреден.
Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал.
към беседата >>
Но ще го следвате.
Имате ли зададено някакво упражнение? (– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега.
Но ще го следвате.
Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи.
към беседата >>
Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне.
То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден.
Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне.
Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята.
към беседата >>
Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве.
Имате ли зададено някакво упражнение? (– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате.
Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве.
Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите.
към беседата >>
Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне.
Защото само в една добра почва може да се посее една Божествена семка да расте. Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне.
Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне.
Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е.
към беседата >>
Упражнението е следното.
Имате ли зададено някакво упражнение? (– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве.
Упражнението е следното.
Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло.
към беседата >>
Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни.
Един окултен ученик трябва да има разположението на духа, за да бъде тих и спокоен, непоколебим във всичките мъчнотии, които може да срещне. Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне.
Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни.
Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира.
към беседата >>
Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг.
(– „Да, упражнението върху съзнанието, да намерим черното петно.“) Тогава ще ви дам друго едно упражнение. Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното.
Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг.
Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате.
Може да ви дойдат мъчнотии, да ви се вземе главата, но да бъдете тих и спокоен; даже ако и смърт ви сполети, пак да се не уплашите, да минете без страх от един живот в друг. Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни.
Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате.
Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил.
към беседата >>
Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах.
Доколкото виждам, никаква точка няма да намерите; то е едно от трудните упражнения, за които може би след една година ще имате резултати, не сега. Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг.
Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах.
Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал.
Всеки страх е вреден. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате.
Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал.
Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа.
към беседата >>
Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи.
Но ще го следвате. Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах.
Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи.
Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята.
Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал.
Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята.
Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово.
към беседата >>
Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите.
Туй упражнение, което ще ви дам, е вашето здраве. Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи.
Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите.
За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло. (Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
Сега ще оставим кой какъв е.
Като влезете в другия живот, ще влезете с туй чувство на страх и то ще ви спъне. Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята.
Сега ще оставим кой какъв е.
Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието.
към беседата >>
За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло.
Упражнението е следното. Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите.
За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло.
(Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира.
Влезете ли смело и решително, без страх, вашето съзнание ще се проясни. Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е.
Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира.
И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон.
към беседата >>
(Всички направихме упражнението.)
Вие ще поставите двете си ръце една до друга, палците допрени на една маса, краката ви, и те да бъдат един до друг. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тяло, както ви казах. Сега всички ще направим туй упражнение за 10 минути, с отворени очи. Ще мислите за ръцете, за краката, за дробовете, само за вас си ще мислите. За нищо друго няма да мислите; ще се концентрирате и с ума си ще извървите по цялото тяло.
(Всички направихме упражнението.)
към беседата >>
И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил.
Сега Христос е единственият фактор, на когото вие може да разчитате. Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира.
И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил.
Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Сега аз ще ви обърна внимание на следното.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното.
Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция.
към беседата >>
Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа.
Като говорим за Бялото Братство, за Христа, ние го знаем – Един е Той, който е дошъл на Земята, пострадал и възкръснал. Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил.
Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа.
Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното.
Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища.
Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно.
към беседата >>
Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово.
Един от членовете на това Братство е слязъл на Земята. Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа.
Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово.
Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища.
Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там.
Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй.
към беседата >>
Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието.
Сега ще оставим кой какъв е. Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово.
Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието.
Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон. „Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Да не мислите, че там може да спрете.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там.
Да не мислите, че там може да спрете.
Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме.
към беседата >>
Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон.
Въпросът е, че туй, Божественото, или този, Божественият свят, се е проявил в лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието.
Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон.
„Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Някои казват: „Толкова стига вече“.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете.
Някои казват: „Толкова стига вече“.
Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем.
към беседата >>
„Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
И ако във вас се зароди същият стремеж, който Христос е имал, ще вършите това, което и той е вършил. Защото ако нямате Неговия стремеж, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думите ми не пребъдат във вас...“, едното условие, моите думи – разумното Слово. Туй учение, което Той е учил, не е само това, което е в Евангелието. Думите: „Ако пребъдвам във вас и ако вие пребъдете в мене, аз и Отец ми ще направим жилище във вас“, подразбират един велик закон.
„Тогава аз ще ви се изявя на всеки едного.“ Тази е една опитност, която може да имате.
към беседата >>
Не, трябва да стигнете на една определена станция.
Сега аз ще ви обърна внимание на следното. Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“.
Не, трябва да стигнете на една определена станция.
Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота.
към беседата >>
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят.
Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй.
към беседата >>
Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно.
Туй положение, догдето сте стигнали като ученици, аз не искам да останете на този път, той е един от най-опасните пътища. Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция.
Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно.
Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме.
към беседата >>
Не, не може с насилие.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят.
Не, не може с насилие.
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“.
към беседата >>
Сега не може да ви оставя тъй.
Не струва да доведеш човека до средата на пустинята и да го оставиш там. Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно.
Сега не може да ви оставя тъй.
През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане.
към беседата >>
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция?
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция?
– Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи.
към беседата >>
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие.
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят.
към беседата >>
През пустинята минаваме.
Да не мислите, че там може да спрете. Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй.
През пустинята минаваме.
Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури.
към беседата >>
– Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи.
Колко важни въпроси се развиха в миналата лекция?
– Разгледа се главно въпросът за силната воля и използване на малките случаи.
към беседата >>
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“.
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне.
Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи.
към беседата >>
Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем.
Някои казват: „Толкова стига вече“. Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме.
Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем.
Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим.
към беседата >>
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота.
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота.
Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете.
към беседата >>
Слънцето не обича да ходи на гости.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне.
Слънцето не обича да ходи на гости.
И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат.
към беседата >>
Тъй трябва да се примирите с условията на живота.
Не, трябва да стигнете на една определена станция. Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем.
Тъй трябва да се примирите с условията на живота.
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
към беседата >>
Аз ще ви отговоря.
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота.
Аз ще ви отговоря.
Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно?
към беседата >>
И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй.
Сега, гледам по някой път някои от учениците мислят, че с насилие може да заставят нещата да им се изявят. Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости.
И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй.
Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“.
към беседата >>
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме.
Там, който иска, може да продължи, който иска, може да остане, но туй положение, в което се намирате, е опасно. Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота.
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме.
Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите?
към беседата >>
Тук имате един инструмент, една цигулка.
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря.
Тук имате един инструмент, една цигулка.
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка.
към беседата >>
Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“.
Не, не може с насилие. Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй.
Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“.
Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил.
към беседата >>
Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане.
Сега не може да ви оставя тъй. През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме.
Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане.
Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай!
към беседата >>
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка.
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
към беседата >>
Но сърцето, това е цял един свят.
Пред слънцето може да излезете и да напълните цял един джобур със сълзи и да му кажете: „Ти не знаеш ли, аз цял един джобур със сълзи напълних, прати ми, моля те, от твоите лъчи“. Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“.
Но сърцето, това е цял един свят.
И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила.
към беседата >>
Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури.
През пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане.
Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури.
Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде.
към беседата >>
В какво се състои туй изкуство?
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо?
В какво се състои туй изкуство?
В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“.
към беседата >>
И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи.
Но ако прозорците ти не са отворени, ако ти не излезеш от тази къща, то няма даже да ти обърне внимание, няма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят.
И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи.
Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее.
към беседата >>
Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим.
Туй, което имаме, ще използваме; може вода да няма в изобилие, с лишение, с малко ще минем. Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури.
Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим.
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те.
към беседата >>
В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете.
Някой път вие се запитвате защо не можете да успявате в живота. Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство?
В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете.
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви.
към беседата >>
Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат.
Слънцето не обича да ходи на гости. И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи.
Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат.
И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане.
към беседата >>
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Тъй трябва да се примирите с условията на живота. Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим.
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек.
към беседата >>
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно?
Аз ще ви отговоря. Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете.
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно?
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така?
към беседата >>
И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“.
И Христос не обича да ходи на гости и не обича да Го караш да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат.
И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“.
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора.
към беседата >>
Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите?
Пустиня минаваме, с камили пътуваме, не с някой модерен трен, ще се примирим и няма да философстваме. Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ.
Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите?
Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка.
Тук имате един инструмент, една цигулка. Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно?
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка.
Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате.
към беседата >>
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил.
Ще ми цитира някой стиха: „Ето хлопам на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“.
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил.
Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече.
към беседата >>
Стой си у дома една седмица, почакай!
Там, в пустинята, стават такива бури, всичко може да стане. Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите?
Стой си у дома една седмица, почакай!
Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
Който знае как да свири с тази цигулка, той ще си изкара прехраната и ще спести нещо за джоба си, а който не знае да свири, всяка вечер ще очаква от другите нещо. Защо? В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка.
Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения?
към беседата >>
Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила.
Но сърцето, това е цял един свят. И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил.
Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила.
Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат.
към беседата >>
Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде.
Трябва да знаем, че и в окултния свят, и там стават бури. Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай!
Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде.
Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“.
В какво се състои туй изкуство? В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо.
Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“.
Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“.
към беседата >>
Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее.
И той може да влезе в света на сърцата; не в едно сърце, а в света на сърцата той хлопа и там праща своите лъчи. Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила.
Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее.
Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите.
към беседата >>
Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те.
Трябва да бъдем умни, защото може животът ни да съвпада с Божествения развой на нещата, да знаем кога може да тръгнем и кога да свършим. Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде.
Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те.
Трябва да разбира човек. Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
Не, не върви.
В пръстите, да знае тия математически съотношения, как се съкратяват струните, та да знае как да изменя тоновете. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“.
Не, не върви.
После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата.
към беседата >>
Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане.
Ако ти излезеш и Го видиш, ще приемеш всичката Му благодат. И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее.
Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане.
Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите!
към беседата >>
Трябва да разбира човек.
Мен ми разправят, че през Балкана минават някои пътници, през планината, сняг, студ, буря, та просто им окапват пръстите на ръцете от студ. Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те.
Трябва да разбира човек.
Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете как да боравите с вашето тяло, мислите ли, че ще ви върви успешно? Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви.
После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
Ти ще уплашиш всички хора.
И той казва: „Там, в света на сърцата, ще направя едно угощение“. Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане.
Ти ще уплашиш всички хора.
Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо?
към беседата >>
Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
Защо ти е да минаваш планината през туй време, та да ти окапят пръстите? Стой си у дома една седмица, почакай! Но веднъж замислиш ли пътя, не закъснявай, защото буря ще дойде. Ти казваш: „До два дена мога да мина оттатък“, но като дойде бурята, изненада те. Трябва да разбира човек.
Затуй ще бъдете всички внимателни, защото окултният свят е един свят на ред и порядък и нещата трябва точно да се изпълняват, тъй, без изключение за всички.
към беседата >>
Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате.
Не. Вие по същия закон ще бъдете в положението на този, който знае да свири на цигулка. Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така?
Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате.
Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече.
Там, както в Природата, ще видиш всичките цветя и дървета цъфнали, вързали и всяко ще ти каже: „Вкуси от моите плодове“, и ще ти благодари за доброто, което си им направил. Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора.
Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече.
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
към беседата >>
Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения?
Някои от вас може само да дрънкате, за туй ви бива, но тук липсва нещо. Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате.
Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения?
И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат.
Сега да допуснем обратното, че вие бихте придобили едно знание, че ръцете ви са с магическа сила. Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече.
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат.
Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
към беседата >>
И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“.
Ще кажете: „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения?
И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“.
Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата. У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите.
Някой ви оскърби, ти кажеш: „Да ослепееш“ – и той ослепее. Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат.
Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите.
Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави.
към беседата >>
Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата.
Не, не върви. После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“.
Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата.
У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
Казваха: „Идат даалиите!
Друг те ритне и ти кажеш: „Краката да ти изсъхнат“ – и то стане. Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите.
Казваха: „Идат даалиите!
“ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли?
към беседата >>
У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
После, цигуларят, като тегли тъй струните, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всяка една дисхармонична мисъл не произвежда ли такива сътресения? И после казват за някого: „Той е отличен мислител, окултен ученик е той“. Някой път ние трябва да дойдем до положението на децата.
У всинца ви трябва да се роди простота в разбирането, да се вдетините, като деца трябва да станете; ако вие не се върнете в положението на деца, да се учите, вие няма да бъдете в състояние да възприемете Великата Божествена наука.
към беседата >>
“ – и хайде всички по горите. Защо?
Ти ще уплашиш всички хора. Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите!
“ – и хайде всички по горите. Защо?
Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“.
към беседата >>
Знаете ли защо?
Знаете ли защо?
В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък.
към беседата >>
Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
Навсякъде хората ще бягат от тебе и в която къща влезеш един път, не ще те приемат вече. И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо?
Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат.
към беседата >>
В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго.
Знаете ли защо?
В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго.
Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите.
към беседата >>
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
И като кажат хората: „Ето, онзи силният, знаменитият иде“, всички ще бягат. Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане.
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат!
към беседата >>
Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато.
Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго.
Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато.
Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука.
към беседата >>
И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави.
Ще бъде като онези българи, които бягаха от кърджалиите. Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош.
И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави.
Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта.
към беседата >>
Трябва да знаете алхимически как да го превърнете.
Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато.
Трябва да знаете алхимически как да го превърнете.
После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил.
към беседата >>
Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли?
Казваха: „Идат даалиите! “ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави.
Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли?
Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е.
към беседата >>
После, трябва ви някой скъпоценен камък.
Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете.
После, трябва ви някой скъпоценен камък.
Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени.
към беседата >>
Някои казват: „Да научим окултната наука“.
“ – и хайде всички по горите. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли?
Някои казват: „Да научим окултната наука“.
Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта.
към беседата >>
Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък.
Знаете ли защо? В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък.
Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък.
Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са.
към беседата >>
Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат.
Като дойде този даалия, всичко само огън стане. Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“.
Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат.
А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда.
към беседата >>
Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите.
В този път вие трябва да знаете условията, при които материята може да се превръща от едно състояние в друго. Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък.
Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите.
Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват.
към беседата >>
А, ужасно нещо щяха да бъдат!
Като отиде този даалия в дома на някой българин, той след като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дъщеря му ще играят кючек и после отгоре на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зъбите, за всеки зъб по един грош. И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат.
А, ужасно нещо щяха да бъдат!
Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда.
към беседата >>
Сега това са знания в окултната наука.
Да кажем, дадено ви е сребро, а вам ви трябва злато. Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите.
Сега това са знания в окултната наука.
Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони!
към беседата >>
Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта.
И най-после, ще го изнесе 2–3 километра път и така ще го остави. Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат!
Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта.
Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил.
Трябва да знаете алхимически как да го превърнете. После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука.
Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил.
И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това?
към беседата >>
Защото Любовта е същевременно и среда, т.е.
Питам: Втори път като чуеш, че иде този даалия, ще го чакаш ли? Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта.
Защото Любовта е същевременно и среда, т.е.
среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
И тия Закони не са железни, а са диамантени.
После, трябва ви някой скъпоценен камък. Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил.
И тия Закони не са железни, а са диамантени.
Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език.
към беседата >>
среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта.
Някои казват: „Да научим окултната наука“. Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е.
среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта.
Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
Железните нищо не струват, но и гранитни не са.
Важното е да знаете от този въглероден двуокис, който се образува във вашите дробове, да направите един скъпоценен камък. Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени.
Железните нищо не струват, но и гранитни не са.
Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.
към беседата >>
Мъдростта пак е среда.
Ако съвременните хора биха владели силите на окултната наука, такива даалии щяха да бъдат. А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта.
Мъдростта пак е среда.
Истината пък, тя е най-рядката среда. Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват.
Или пък от излишното желязо, което е в организма ви, да си направите един от най-хубавите ножове, органически, с който да си служите. Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са.
Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват.
И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“.
към беседата >>
Истината пък, тя е най-рядката среда.
А, ужасно нещо щяха да бъдат! Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда.
Истината пък, тя е най-рядката среда.
Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
И те са живи закони!
Сега това са знания в окултната наука. Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват.
И те са живи закони!
(Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение.
към беседата >>
Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
Обаче във великия Божествен закон, за да може да се използва една сила правилно, непременно тя трябва да мине през средата на Любовта. Защото Любовта е същевременно и среда, т.е. среда е, когато е в едно по-гъсто състояние, когато се проявява и трябва да мине през една по-рядка среда – Мъдростта. Мъдростта пак е среда. Истината пък, тя е най-рядката среда.
Всяка сила трябва да премине през всички тия среди.
към беседата >>
(Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това?
Всеки един ученик иска да има тези познания, за да ги използва, но има Закони на Провидението, Господ ги е сътворил. И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони!
(Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това?
То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“.
към беседата >>
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание.
Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог.
към беседата >>
То е един музикален език.
И тия Закони не са железни, а са диамантени. Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това?
То е един музикален език.
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е!
към беседата >>
Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание.
Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството.
Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно.
към беседата >>
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.
Железните нищо не струват, но и гранитни не са. Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език.
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.
Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления!
към беседата >>
Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството.
Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите.
Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг!
към беседата >>
Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“.
Аз казвам: В Божествения свят съществуват диамантени закони – закони, на които най-възвишените умове, най-възвишените сърца, най-възвишените духове доброволно се подчиняват. И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина.
Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“.
За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм.
към беседата >>
Ще се изправите и ще ви благодаря.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите.
Ще се изправите и ще ви благодаря.
Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път.
към беседата >>
За пример така може да предам и едно грубо движение.
И те са живи закони! (Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“.
За пример така може да предам и едно грубо движение.
(Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения.
към беседата >>
Така трябва да се постъпва.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря.
Така трябва да се постъпва.
Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение.
към беседата >>
(Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“.
(Учителят много леко тегли струните „сол“, „ре“, „ла“, „ми“, „ла“, „ре“, „сол“...) Разбирате ли това? То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение.
(Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“.
Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони.
към беседата >>
Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог.
Сега не говорим за Любовта и за Мъдростта като принципи, но говорим за тях като среди и условия, при които Божественият живот може да се прояви при даден случай в нашето съзнание. Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва.
Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог.
Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя!
към беседата >>
Ама тъй е!
То е един музикален език. Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“.
Ама тъй е!
Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно.
Та, казвам, ако придобием туй знание по този начин, ще може да го използваме за благото на човечеството. Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог.
Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно.
Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси.
към беседата >>
Изучавайте живота в неговите проявления!
Ето, чрез него аз ви изказах една велика истина. Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е!
Изучавайте живота в неговите проявления!
Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
Той е само Бог, никой друг!
Тогава, ако аз вляза в дома ви, няма да си отмъстя, но ще превърна вашия ум, да имате правилно разбиране, да видите погрешките си, да се изправите. Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно.
Той е само Бог, никой друг!
И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.
към беседата >>
Това са течения, които ги има във всеки един организъм.
Ще кажете: „Виж как Учителят си тегли струните“. За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления!
Това са течения, които ги има във всеки един организъм.
Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път.
Ще се изправите и ще ви благодаря. Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг!
И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път.
Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.
към беседата >>
Има музикални течения, има мисловни течения.
За пример така може да предам и едно грубо движение. (Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм.
Има музикални течения, има мисловни течения.
Трябва да знаете техните закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
Той е едно изключение.
Така трябва да се постъпва. Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път.
Той е едно изключение.
Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме.
към беседата >>
Трябва да знаете техните закони.
(Учителят тегли струните по известен ред, че се образува нещо като гърмеж.) Това е сърдитият човек – „Бууу“. Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения.
Трябва да знаете техните закони.
Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя!
Правото в света – да наказва и да прави добро – има само Бог. Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение.
Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя!
Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога.
към беседата >>
Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
Ама тъй е! Изучавайте живота в неговите проявления! Това са течения, които ги има във всеки един организъм. Има музикални течения, има мисловни течения. Трябва да знаете техните закони.
Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прехраната си.
към беседата >>
Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси.
Само един в света има право и да накаже, и да прави добро едновременно. Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя!
Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси.
Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици.
към беседата >>
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал.
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал.
Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви.
към беседата >>
Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.
Той е само Бог, никой друг! И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси.
Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.
Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи.
към беседата >>
Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“.
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал.
Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“.
Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин.
към беседата >>
Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.
И всеки друг, който си позволи туй право, той е на крив път. Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси.
Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.
Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека.
към беседата >>
Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“.
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“.
Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“.
Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини.
към беседата >>
Сега някой път ние си позволяваме да наказваме.
Той е едно изключение. Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания.
Сега някой път ние си позволяваме да наказваме.
Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива.
към беседата >>
Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим?
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“.
Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим?
Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък.
към беседата >>
Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога.
Само Бог има право едновременно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме.
Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога.
А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки.
към беседата >>
Това е една задача, за която трябва да помислите.
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим?
Това е една задача, за която трябва да помислите.
И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си.
към беседата >>
А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици.
Той може веднага да те умъртви и след туй да те възкреси. Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога.
А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици.
Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат.
към беседата >>
И тази задача не е еднаква за всинца ви.
Сега всинца вие трябва да имате един определен идеал. Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите.
И тази задача не е еднаква за всинца ви.
Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин. Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата.
към беседата >>
Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи.
Но когато Бог умъртвява, Той ще те прекара през ужасни страдания и след време, като те изкара из тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновеси. Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици.
Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи.
И пак има нещо горчиво в човека. Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат. Единият принцип постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателните сили и ние не можем да се справим с тях.
към беседата >>
Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин.
Ако ви попитам кой е вашият идеал, някои ще кажат: „Да познаем Бога“. Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви.
Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин.
Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини. Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи.
към беседата >>
И пак има нещо горчиво в човека.
Всеки друг, който не разбира този закон, ще ти причини само страдания. Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи.
И пак има нещо горчиво в човека.
Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива. Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат. Единият принцип постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателните сили и ние не можем да се справим с тях. Казва апостол Павел: „Виждам в себе си един закон, който действа – искам да служа на Бога.
към беседата >>
Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини.
Други ще кажат: „Усъвършенстването на нашата душа, на нашия ум и нашето сърце“. Но всъщност при сегашните условия кой трябва да бъде идеалът, към който да се стремим? Това е една задача, за която трябва да помислите. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нямате един и същ идеал и не може да го разберете по един и същ начин.
Ако дори само на 10 души цигулари дадем по една цигулка, тия цигулари ще използват цигулките по разни начини.
Някои хора са внимателни, у тях има ред и порядък. Всяко нещо те ще поставят на мястото си. Те обичат реда, системата. Други пък казват: „Не ми трябва система“ – разхвърляни са всичките им работи. У трети въображението е развито, имат широк полет, не са консервативни, с широки, най-възвишени идеи.
към беседата >>
Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива.
Сега някой път ние си позволяваме да наказваме. Доколкото аз зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на нас ние трябва да се стремим да бъдем благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремим, ще бъдем благи. И пак има нещо горчиво в човека.
Окултната наука казва, че основата в човешкия живот е горчива.
Корените на човешкия живот са горчиви, а плодовете на човешкия живот са сладки. Това са два принципа, които действат. Единият принцип постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателните сили и ние не можем да се справим с тях. Казва апостол Павел: „Виждам в себе си един закон, който действа – искам да служа на Бога. Този закон действа в удовете ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това, което не искам“.
към беседата >>
2.
Предназначение на слънцето, луната и звездите
,
МОК
, София, 14.2.1923г.,
Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си.
Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина.
Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек.
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него.
Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина.
Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива.
Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него.
Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
Звездите пък представят великите хора на земята.
Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива.
Звездите пък представят великите хора на земята.
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си.
Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята.
Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Поетите възпяват слънцето, луната и звездите. Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
Бог е огледало за човека.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него. То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава.
Бог е огледало за човека.
В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
Поетите възпяват слънцето, луната и звездите.
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
Поетите възпяват слънцето, луната и звездите.
Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
Вярно ли е всичко, което те пишат?
Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите.
Вярно ли е всичко, което те пишат?
към беседата >>
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум".
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум".
Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее.
към беседата >>
Представете си, че имате правата линия А _______ В.
Представете си, че имате правата линия А _______ В.
Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно.
към беседата >>
Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори.
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум".
Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори.
Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси.
към беседата >>
Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет.
Представете си, че имате правата линия А _______ В.
Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет.
Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки.
към беседата >>
Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл.
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори.
Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл.
Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор.
към беседата >>
Съзнателно ли е това движение?
Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет.
Съзнателно ли е това движение?
То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две.
към беседата >>
Само там ще намерите истината.
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл.
Само там ще намерите истината.
Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете.
към беседата >>
То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно.
Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение?
То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно.
Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни.
към беседата >>
Истината не е в обикновения, във всекидневния живот.
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината.
Истината не е в обикновения, във всекидневния живот.
Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие.
към беседата >>
Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка.
Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно.
Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка.
И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава.
към беседата >>
Тя е в Първичния живот, дето душата живее.
Темата, която ви дадох за следния път, беше: „Първата мисъл, която се е родила в човешкия ум". Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот.
Тя е в Първичния живот, дето душата живее.
Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора?
към беседата >>
И това движение е несъзнателно.
Представете си, че имате правата линия А _______ В. Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка.
И това движение е несъзнателно.
Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ.
към беседата >>
Чистата вода не е в реката, където има много примеси.
Мислете върху тази тема, без да прибягвате до онова, което са казали някои автори. Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее.
Чистата вода не е в реката, където има много примеси.
Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише.
към беседата >>
Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки.
Тази линия означава движение на човешката ръка, насочена към някой предмет. Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно.
Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки.
Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи.
към беседата >>
Чистата вода е в планинския извор.
Важно е да се върнете към вашето минало, там да намерите своята първа мисъл. Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси.
Чистата вода е в планинския извор.
Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.
към беседата >>
Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две.
Съзнателно ли е това движение? То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки.
Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две.
Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието.
към беседата >>
Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете.
Само там ще намерите истината. Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор.
Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете.
Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси.
към беседата >>
Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни.
То може да бъде съзнателно, може да бъде и несъзнателно. Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две.
Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни.
По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки.
към беседата >>
Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие.
Истината не е в обикновения, във всекидневния живот. Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете.
Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие.
Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина.
към беседата >>
По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава.
Едновременно с движението на ръката се извършва движение и в някоя част на мозъка. И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни.
По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава.
При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката.
към беседата >>
Какво правят съвременните хора?
Тя е в Първичния живот, дето душата живее. Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие.
Какво правят съвременните хора?
Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети.
към беседата >>
При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ.
И това движение е несъзнателно. Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава.
При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ.
Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия.
към беседата >>
Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише.
Чистата вода не е в реката, където има много примеси. Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора?
Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише.
— Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н.
към беседата >>
Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи.
Допуснете, че в точка А на правата линия е поставен кош с ябълки. Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ.
Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи.
Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу.
към беседата >>
— Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.
Чистата вода е в планинския извор. Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише.
— Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.
Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор.
към беседата >>
Този център е наречен център на стяженолюбието.
Едно дете минава покрай този кош, вижда ябълките и пожелава да си вземе една-две. Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи.
Този център е наречен център на стяженолюбието.
Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е.
към беседата >>
Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси.
Там ще отидете, ще си начерпите вода и ще се върнете. Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост.
Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси.
Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
Той кара детето да пожелае една-две ябълки.
Детето се спира пред коша и започва да го разглежда от всички страни. По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието.
Той кара детето да пожелае една-две ябълки.
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел.
към беседата >>
Един автор изнесъл една истина.
Който иска да пие чиста вода, той сам ще отиде на извора да се напие. Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси.
Един автор изнесъл една истина.
Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката.
По едно време то вижда една дупка на коша, проектира ръката си напред, пъха я вътре, взима една ябълка и се отдалечава. При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки.
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката.
В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD.
към беседата >>
Друг някой възприел тази истина и я предал на трети.
Какво правят съвременните хора? Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина.
Друг някой възприел тази истина и я предал на трети.
Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
В движението си тези два центъра вървят пак по права линия.
При движението на ръката към коша се образува правата линия АВ. Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката.
В движението си тези два центъра вървят пак по права линия.
Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Третият я предал на четвърти и т.н.
Един отива на извора, а останалите си наливат от неговото шише. — Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети.
Третият я предал на четвърти и т.н.
Това е вода от река, но не от самия извор. Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу.
Тази линия се е образувала благодарение на енергията, складирана в един мозъчен център над слепите очи. Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия.
Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу.
Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Това е вода от река, но не от самия извор.
— Не, щом водата излиза вън от извора и се пренася от човек на човек, тя губи вече своята чистота, своята девственост. Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н.
Това е вода от река, но не от самия извор.
Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е.
Този център е наречен център на стяженолюбието. Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу.
Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е.
да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
Така пренесена тази вода, тя не е вече от извора, но от реката, в която има много примеси. Един автор изнесъл една истина. Друг някой възприел тази истина и я предал на трети. Третият я предал на четвърти и т.н. Това е вода от река, но не от самия извор.
Ако в продължение на един месец болният излага гърба си на слънце и размишлява върху него, той ще научи от самото слънце повече, отколкото ако чете всичко, каквото учените са казали за него.
към беседата >>
да вкуси това, което е взел.
Той кара детето да пожелае една-две ябълки. Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е.
да вкуси това, което е взел.
Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD. Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него.
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него.
Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
към беседата >>
Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD.
Друг център, който се намира под слепите очи, центърът на охотливостта, заставя детето да вкуси ябълката. В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел.
Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD.
Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота.
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него.
Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота.
Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен".
към беседата >>
Това движение се нарича корен на желанията.
В движението си тези два центъра вървят пак по права линия. Единият от тях заставя човека да скрие това, което е взел, да го държи надолу. Другият център, на охотливостта, събужда в човека желание да опита, т.е. да вкуси това, което е взел. Като последствие на тия две движения ще имате резултатното движение АD.
Това движение се нарича корен на желанията.
към беседата >>
Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота.
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота.
Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота.
Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението.
към беседата >>
Линията СD означава размера, интензивността на желанията.
Линията СD означава размера, интензивността на желанията.
Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето?
към беседата >>
Страшно нещо е съмнението!
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота.
Страшно нещо е съмнението!
В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте.
към беседата >>
Някои желания не могат да се реализират.
Линията СD означава размера, интензивността на желанията.
Някои желания не могат да се реализират.
Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание.
към беседата >>
В тази област са падали големи адепти и светии.
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението!
В тази област са падали големи адепти и светии.
Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание.
към беседата >>
Това зависи от тяхната интензивност.
Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират.
Това зависи от тяхната интензивност.
Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й.
към беседата >>
Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
Помнете правилото: Вярвайте в Божественото съзнание, което работи в човека, и никога не се колебайте в него. Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии.
Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране.
Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност.
Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране.
Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай.
към беседата >>
И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен".
Докато вярвате в Божественото в себе си, вие сте в деня на живота. Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали.
И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен".
С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни.
Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране.
Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни.
Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието.
към беседата >>
С тези думи той изказва страха си от съмнението.
Щом се усъмните и разколебаете в Него, вие сте в нощта на живота. Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен".
С тези думи той изказва страха си от съмнението.
Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
Какво трябва да направи детето?
Линията СD означава размера, интензивността на желанията. Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни.
Какво трябва да направи детето?
— Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието.
към беседата >>
Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте.
Страшно нещо е съмнението! В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението.
Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте.
Затова обаче се изисква будно съзнание. Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
— Трябва да търси план за реализиране на своето желание.
Някои желания не могат да се реализират. Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето?
— Трябва да търси план за реализиране на своето желание.
Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание.
към беседата >>
Затова обаче се изисква будно съзнание.
В тази област са падали големи адепти и светии. Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте.
Затова обаче се изисква будно съзнание.
Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й.
Това зависи от тяхната интензивност. Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание.
Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й.
Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда.
към беседата >>
Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
Достатъчно е да проникне най-малкото съмнение в душата им, за да паднат от голямата висина, до която са достигнали. И апостол Павел казва: „Боя се, като проповядвам на хората, сам да не бъда отхвърлен". С тези думи той изказва страха си от съмнението. Дайте място на Божественото съзнание в себе си и не се страхувайте. Затова обаче се изисква будно съзнание.
Когато съзнанието на човека е будно, той ще бъде изпълнен от добри и благородни мисли и чувства.
към беседата >>
Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай.
Колкото по- слаба е интензивността на желанията, толкова по-малка е вероятността за тяхното реализиране. Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й.
Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай.
Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин.
към беседата >>
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно.
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно.
Това е достатъчно. Използвайте онова, което ви е ясно. Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.
към беседата >>
Елементът СD означава интензивност на желанието.
Ако линията АВ е по-дълга от ръката на детето, желанието му няма да се изпълни. Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай.
Елементът СD означава интензивност на желанието.
Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
Това е достатъчно.
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно.
Това е достатъчно.
Използвайте онова, което ви е ясно. Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.
към беседата >>
Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието.
Какво трябва да направи детето? — Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието.
Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието.
Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
Използвайте онова, което ви е ясно.
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно. Това е достатъчно.
Използвайте онова, което ви е ясно.
Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.
към беседата >>
Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание.
— Трябва да търси план за реализиране на своето желание. Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието.
Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание.
Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.
От всичко, което досега ви говорих, 25% ви е ясно, 75% — тъмно. Това е достатъчно. Използвайте онова, което ви е ясно.
Приложете го в живота си, ако искате да имате успех.
към беседата >>
Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда.
Значи всяко желание или всяка мисъл има няколко елемента, от които зависи реализирането й. Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание.
Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда.
Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин. Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви.
За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин.
Първият елемент е изразен чрез линията АВ, който представя възможност за реализиране на дадено желание в зависимост от условията, вложени в човека за даден случай. Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда.
Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин.
Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви.
За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви.
Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
Елементът СD означава интензивност на желанието. Елементът ВD представя подема на човека към реализиране на желанието. Линията АD представя препятствие, турено на пътя на едно желание. Това препятствие може да е поставено във вид на стена или някаква преграда. Щом се натъкнете на тази преграда, у вас веднага се явява желание да я съборите, да я прескочите или да я пробиете по някакъв начин.
Вие ще гледате да направите най-малкото отвърстие, през което да минете на другата страна.
към беседата >>
Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви.
Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте.
При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите.
Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност.
към беседата >>
При свободно време пак ще повторите опита.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте.
При свободно време пак ще повторите опита.
Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея. Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите.
Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание.
Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока.
към беседата >>
Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита.
Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея.
Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите. Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание.
Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане.
Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение.
към беседата >>
Приятно е човек да мисли.
Упражнение: Размишлявайте две минути върху първата мисъл, която се е родила в ума ви. За да дойдете до тази мисъл, представете си, ме в този момент излизате от Бога и проследете първата мисъл, която мине през ума ви. Ако не можете да намерите тази мисъл, не се смущавайте. При свободно време пак ще повторите опита. Размишлявайте върху първата мисъл, за да се ползвате от нея.
Приятно е човек да мисли.
към беседата >>
Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите. Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане.
Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане.
Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят.
към беседата >>
Дали ще стане учен, това е въпрос.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите. Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане.
Дали ще стане учен, това е въпрос.
В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите?
към беседата >>
В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност.
Да се върнем към предназначението на слънцето, луната и звездите. Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос.
В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност.
За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена.
към беседата >>
За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока.
Думата „предназначение" всякога подразбира показалец на известно желание. Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност.
За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока.
Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
към беседата >>
Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение.
Във всяко желание е вложена интензивност, сила на неговото постигане. Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока.
Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение.
Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота.
към беседата >>
Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят.
Казваме, че човек е дошъл на земята да се учи, учен да стане. Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение.
Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят.
Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота.
към беседата >>
Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите?
Дали ще стане учен, това е въпрос. В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят.
Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите?
— Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота.
към беседата >>
— Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена.
В желанието на човека да стане учен трябва да е вложена интензивност. За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите?
— Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена.
Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание. Те определят кръга на живота.
към беседата >>
Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
За да се добие тази интензивност, която е в състояние да реализира желанието на човека, три сили трябва едновременно да действат в една и съща посока. Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена.
Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
Те определят кръга на живота.
към беседата >>
Те определят кръга на живота.
Само при участието на тези три сили ученият човек може да реализира своето предназначение. Тези три сили са силите на ума, на сърцето и на волята във физическия свят; силите на мислите, на чувствата и на постъпките в духовния свят и силите на любовта, на мъдростта и на истината в Божествения свят. Какво е казано в Библията за предназначението на слънцето, луната и звездите? — Бог създаде слънцето, луната и звездите, за да отдели деня от нощта, светлината от тъмнината, доброто от злото и да бъдат знамение за дни, за години и за времена. Те са създадени за знамение на всички събития, които стават в човешкото съзнание.
Те определят кръга на живота.
към беседата >>
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им.
— Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение.
към беседата >>
— Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им.
— Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо.
От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът?
към беседата >>
От всяка тема гледайте да извадите известна поука.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо.
От всяка тема гледайте да извадите известна поука.
За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница.
към беседата >>
За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука.
За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете.
Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете.
Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден.
Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение.
Върху зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" някои се въздържат да пишат, с което искат да кажат, че не знаят какво е предназначението им. — Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден.
Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение.
Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
Защо е създаден светът?
— Не, каквато тема и да ви се даде, пишете нещо. От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение.
Защо е създаден светът?
— Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница. В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
— Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница.
От всяка тема гледайте да извадите известна поука. За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът?
— Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница.
В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
За да Постигнете това, освободете се от личния елемент в себе си и тогава пишете. Каквото и да напишете, не мислете, че ще разрешите важния въпрос, защо светът е създаден. Никой не може да отговори на този въпрос, но въпреки това светът има свое предназначение. Защо е създаден светът? — Светът е създаден за хората, които, в сравнение със съществата от възвишения свят, са деца, изпратени на земята да се учат като в забавачница.
В далечното минало и хората като души са прекарвали на небето, но понеже правели големи смущения, Бог се видял в чудо и ги изпратил на земята да се освободи от тях.
към беседата >>
Същото става и на земята.
Същото става и на земята.
Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят.
към беседата >>
Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия.
Същото става и на земята.
Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия.
Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди?
към беседата >>
Къде е било това дете преди да се роди?
Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия.
Къде е било това дете преди да се роди?
То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек.
към беседата >>
То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране.
Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди?
То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране.
Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате?
към беседата >>
Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е.
Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране.
Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е.
Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате.
към беседата >>
Тогава тя придобива други отношения към външния свят.
Същото става и на земята. Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е.
Тогава тя придобива други отношения към външния свят.
Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате?
към беседата >>
Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди?
Когато някое дете вдига голям шум вкъщи, майка му го праща в градината да се поразходи малко, а тя да е свободна от неговите безпокойствия. Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят.
Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди?
Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си.
към беседата >>
Ще кажете, че сте човек.
Къде е било това дете преди да се роди? То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди?
Ще кажете, че сте човек.
Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате.
към беседата >>
Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате?
То е живяло в ума на майката като жива идея, която е чакала деня на своето реализиране. Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек.
Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате?
Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща.
към беседата >>
Ще кажете, че се познавате.
Щом се е реализирала отвън, тази идея се е облякла в плът, въплътила се е. Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате?
Ще кажете, че се познавате.
Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво.
към беседата >>
Как се познавате?
Тогава тя придобива други отношения към външния свят. Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате.
Как се познавате?
Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин.
към беседата >>
Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си.
Мислили ли сте някога върху себе си какво представлявате като индивиди? Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате?
Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си.
Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете.
към беседата >>
Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате.
Ще кажете, че сте човек. Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си.
Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате.
За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие.
към беседата >>
За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща.
Като човек именно, имате ли ясна идея какво нещо представлявате? Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате.
За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща.
Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали.
към беседата >>
Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво.
Ще кажете, че се познавате. Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща.
Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво.
Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно.
към беседата >>
Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин.
Как се познавате? Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво.
Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин.
При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството.
към беседата >>
При туй положение вие по никой начин няма да се познаете.
Днес сте здрави, поправени, румени, но утре заболявате от някаква болест и изгубвате руменината и здравето си. Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин.
При туй положение вие по никой начин няма да се познаете.
В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране.
към беседата >>
В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие.
Като се погледнете, казвате, че не се познавате и се чудите къде остана вашето здраве, какво стана с вас, че не се познавате. За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете.
В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие.
Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали.
За да не изпада в това положение, човек трябва да намери в себе си онази отличителна черта, която при никакви условия не се мени — всякога остава една и съща. Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие.
Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали.
Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно.
Какво ще бъде положението ви, ако се намерите в един свят, в който всички хора си мязат външно: очи, уши, нос, уста, ръце, крака — всичко е еднакво. Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали.
Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно.
Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството.
Освен това, всички говорят, движат се, работят по един и същ начин. При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно.
Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството.
Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране. Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране.
При туй положение вие по никой начин няма да се познаете. В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството.
Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране.
Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
В такъв случай ще потърсите някакво вътрешно различие. Първоначално хората външно са си приличали, но вътрешно са се различавали. Вътрешното различие се дължи на това, че те не са излезли едновременно от Божественото съзнание, но последователно. Значи, те се различават вътрешно — по отношение на времето и пространството. Вътрешното различие между хората впоследствие е създало и външно диференциране.
Това значи: вътрешното различие на душите постепенно се е отразявало и върху човешките лица.
към беседата >>
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно.
Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата.
към беседата >>
Как ще ги различите?
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно.
Как ще ги различите?
Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н.
към беседата >>
Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите?
Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег.
Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си.
към беседата >>
Ще отидете при втори, ще му турите друг белег.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег.
Ще отидете при втори, ще му турите друг белег.
Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег.
Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег.
Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата.
Допуснете, че ви дадат задача: от сто души, които външно си приличат, да различите всеки един поотделно. Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег.
Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата.
Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н.
Как ще ги различите? Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата.
Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н.
При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си. Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си.
Ще отидете при едного, ще поговорите малко с него и ще му турите някакъв белег. Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н.
При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си.
Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
Ще отидете при втори, ще му турите друг белег. Така ще обиколите всички и на стоте души ще турите някакъв специфичен белег. Каквото и да правите, вие мъчно ще решите задачата. Като е предвидила всичко това, природата сама е поставила някакъв специфичен външен белег на всеки човек, да се различават хората един от друг: на едного очите и косата са черни; на друг очите и косата са светли; трети пък се отличава от другите по ръст, по форма на тялото, по начин на ходене и т.н. При това положение на нещата, естествено е всеки човек да си състави ясна представа за себе си.
Той сам даже трябва съзнателно да търси онази основна черта в себе си, по която се различава от всички хора.
към беседата >>
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот.
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот.
Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът.
към беседата >>
Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си?
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот.
Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си?
Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта.
към беседата >>
Как ще се познават едни други?
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си?
Как ще се познават едни други?
Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание.
към беседата >>
Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло.
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други?
Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло.
— Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
към беседата >>
— Това са думи само.
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло.
— Това са думи само.
Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци.
към беседата >>
Вие не знаете още какво представлява двойникът.
Съвременните хора говорят за невидим свят, за бъдещ живот. Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само.
Вие не знаете още какво представлява двойникът.
Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
към беседата >>
Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта.
Как ще живеят в този свят, когато напуснат тялото си? Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът.
Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта.
Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е.
към беседата >>
Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание.
Как ще се познават едни други? Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта.
Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание.
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание.
към беседата >>
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
Ще кажете, че ще се познават по двойника си, който прилича на физическото тяло. — Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание.
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен.
към беседата >>
Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци.
— Това са думи само. Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята.
Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци.
(— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е.
към беседата >>
(— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
Вие не знаете още какво представлява двойникът. Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци.
(— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина.
към беседата >>
Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е.
Важно е човек да знае своята основна, отличителна черта. Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството).
Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е.
излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота.
към беседата >>
излизането му като душа от Божественото съзнание.
Тази черта се крие във времето на неговото излизане от Великото Божествено съзнание. Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е.
излизането му като душа от Божественото съзнание.
Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място.
към беседата >>
Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен.
Раждането на човека от Битието е толкова важен момент, колкото е важен моментът на раждането му на земята. Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание.
Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен.
В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете.
към беседата >>
В това отношение всяка душа представлява единица, т.е.
Запример, казват за някой човек, че се е родил при изгрев слънце, в шест,часа, 45 минути, десет секунди и пет терци. (— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен.
В това отношение всяка душа представлява единица, т.е.
някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
към беседата >>
някаква строго определена величина.
(— Как можем да различим времето и пространството?) — По интензивността на движението (диаметърът — времето) и големината на кръга (пространството). Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е.
някаква строго определена величина.
Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н.
към беседата >>
Важна е тази единица в живота.
Значи, има аналогия между раждането на човека на земята и раждането му, т.е. излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина.
Важна е тази единица в живота.
В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете.
към беседата >>
В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място.
излизането му като душа от Божественото съзнание. Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота.
В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място.
Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава.
към беседата >>
Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете.
Моментът на излизане на душата от Великото съзнание е точно определен. В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място.
Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете.
Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ.
към беседата >>
Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
В това отношение всяка душа представлява единица, т.е. някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете.
Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле.
към беседата >>
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н.
някаква строго определена величина. Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята.
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ?
към беседата >>
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете.
Важна е тази единица в живота. В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете.
И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
И той сам не се познава.
В Божественото съзнание тя играе голяма роля и заема особено място. Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете.
И той сам не се познава.
Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ.
Щом сте влезли в живота, вие не можете да изчезнете. Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава.
Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ.
Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле.
Нищо не е в състояние да се противопостави на Божествената идея, която ви е подтикнала да слезете на земята. Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ.
Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле.
Защо помни само този образ? — Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
Защо помни само този образ?
Не само един път, но много пъти човек ще слиза на земята и при това в различни форми: ту като мъж, ту като жена, ту като стар дядо или стара баба, ту като цар и т.н. Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле.
Защо помни само този образ?
— Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
— Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
Ако ви попитат коя е основната черта на този човек, няма да знаете. И той сам не се познава. Ако го поставите пред образите на неговото минало, той ще отрече всички, освен царския образ. Ще каже: Аз се познавам като цар, когато съм воювал със сабя на бойното поле. Защо помни само този образ?
— Защото той е един от силните моменти на неговото минало.
към беседата >>
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер.
Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце.
към беседата >>
Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер.
Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса.
Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина.
към беседата >>
Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса.
Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими.
Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива.
към беседата >>
Силното добро всякога има за контраст силното зло.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими.
Силното добро всякога има за контраст силното зло.
Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто.
към беседата >>
Що е злото в случая?
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло.
Що е злото в случая?
— Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина.
към беседата >>
— Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце.
И тъй, различните въплъщения в Битието не са нищо друго, освен силните аспекти на живота, които имат положителен и отрицателен характер. Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая?
— Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце.
Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ.
към беседата >>
Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина.
Като окултни ученици вие трябва да имате истинска светлина върху въпроса. Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце.
Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина.
Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание.
към беседата >>
Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива.
Що се отнася до практическия живот, и силните, и слабите, и добрите, и лошите аспекти са необходими. Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина.
Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива.
В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто.
Силното добро всякога има за контраст силното зло. Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива.
В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто.
Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина.
Що е злото в случая? — Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто.
Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина.
И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ.
— Злото представлява висок планински връх, със своите вечни снегове, които замразяват човека, както омразата заледенява човешкото сърце. Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина.
И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ.
Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание. Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание.
Който се качи на този връх, той непременно ще изпита неговата студенина. Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ.
Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание.
Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
Долината представя доброто на физическия свят, дето всичко никне, расте и се развива. В духовния свят нещата са обратни: долината символизира злото, а височината — доброто. Значи там, дето на физическия свят има студ, в духовния свят има горещина. И обратно: там, дето в духовния свят има горещина, на физическия свят има студ. Същото може да се каже и по отношение на човешкото съзнание.
Когато в една област на човешкото съзнание е светло, в друга някоя област е тъмно.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството.
Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото.
към беседата >>
Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството.
Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление.
Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа.
към беседата >>
Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление.
Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката.
Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката.
Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
— Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
— Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл.
— Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа.
Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
Той е главният фактор в пренасянето на житото.
Човек трябва да знае, че зад топлината някъде седи студът; зад светлината седи тъмнината; зад доброто седи злото; зад учеността седи невежеството. Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа.
Той е главният фактор в пренасянето на житото.
На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа. Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа.
Изобщо, зад всяко изобретение или зад всяка идея седят редица мислители, редица работници, които се проявявали в същото направление. Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото.
На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа.
Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
Някой учен открие нещо и казва, че е внесъл нова идея в науката. Да мислите, че този учен, именно, сам е открил нещо, то е все едно конят, който е пренесъл житото в хамбара на господаря си, да казва, че сам го е пренесъл. — Не, зад коня седи колата, а в колата — земеделецът, който върши главната работа. Той е главният фактор в пренасянето на житото. На същото основание казваме, ме ученият, който е измислил нещо ново в науката, не е нищо друго освен впрегнат кон, заставен от господаря си да свърши тази работа.
Че е така виждаме от факта, че ученият сам се чуди как е могъл да се домогне до това откритие.
към беседата >>
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят.
към беседата >>
Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света.
Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери.
Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства.
към беседата >>
Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери.
Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг.
Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия.
към беседата >>
Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг.
Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли.
Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек.
към беседата >>
Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли.
Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли.
Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.
към беседата >>
Мнозина не обичат да работят.
Следователно всеки за себе си ще знае, че той не е главният фактор за новото, което иде в света. Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли.
Мнозина не обичат да работят.
За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната.
към беседата >>
За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства.
Той е носител само на идеи, които идат от по-високи сфери. Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят.
За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства.
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука.
към беседата >>
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия.
Както човек се ражда и преражда, така и идеите се раждат и прераждат, пренасят се от един човек на друг. Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства.
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия.
След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.
към беседата >>
След всичко това някой ще каже, че е учен човек.
Както една идея е най-добре изнесена в последния момент на развитието си, така и сегашният живот за всеки човек е най-добър, макар условията на живота му да са такива, че го заставят сериозно да мисли. Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия.
След всичко това някой ще каже, че е учен човек.
Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.
Наистина, човек трябва да бъде заставен да мисли. Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек.
Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.
Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната.
Мнозина не обичат да работят. За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи.
Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната.
Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
Тя е предговор към окултната наука.
За да обикнат работата, Провидението ги поставя при бедни условия и те се принуждават да научат различни изкуства. Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната.
Тя е предговор към окултната наука.
Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството. И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.
Дето има камшик, там има работа, труд, усилия. След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука.
Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.
И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
След всичко това някой ще каже, че е учен човек. Да, учен е, но благодарение на камшика, на условията, които насила го заставят да работи. Тъй щото, като ученици вие трябва да изучавате окултната наука, но без да пренебрегвате официалната. Тя е предговор към окултната наука. Тя е създадена от онези възвишени, разумни същества, които ръководят съдбата на човечеството.
И официалната наука е окултна, само че изучава външната страна на живота и природата.
към беседата >>
Всички хора се стремят към знания.
Всички хора се стремят към знания.
Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща.
към беседата >>
Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими.
Всички хора се стремят към знания.
Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими.
Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен.
към беседата >>
Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат.
Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими.
Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат.
Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си.
към беседата >>
Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си.
Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат.
Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си.
Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога.
към беседата >>
Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!
Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си.
Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!
" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила".
към беседата >>
" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща.
Всички хора се стремят към знания. Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си!
" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща.
Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка.
към беседата >>
Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен.
Знанията, към които се стремят, не са съществени, но са необходими. Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща.
Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен.
Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво?
към беседата >>
Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си.
Те са подготовка, приготвяне за онова, което в бъдеще ще получат. Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен.
Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си.
Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво? — За познаване на себе си.
към беседата >>
Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога.
Старите гърци са казвали, че човек трябва да познае себе си. Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си.
Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво? — За познаване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила".
Христос пък е казал: „Възлюби ближния си като себе си! " Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога.
Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила".
Значи, Бог е мярка. За какво? — За познаване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
Значи, Бог е мярка.
" Думите „себе си" подразбират мярка, с която се определят всички неща. Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила".
Значи, Бог е мярка.
За какво? — За познаване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
За какво?
Азът е мярката, с която човек определя любовта към своя ближен. Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка.
За какво?
— За познаване на себе си. При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
— За познаване на себе си.
Следователно, когато любиш ближния си, ти трябва да мислиш за себе си. Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво?
— За познаване на себе си.
При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
При това положение любовта към Бога се осмисля.
Когато искаш да познаеш себе си, ти трябва да мислиш за Бога. Казано е в Писанието: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и сила". Значи, Бог е мярка. За какво? — За познаване на себе си.
При това положение любовта към Бога се осмисля.
към беседата >>
И тъй, слънцето е емблема.
И тъй, слънцето е емблема.
То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни.
към беседата >>
То символизира Бога на физическия свят.
И тъй, слънцето е емблема.
То символизира Бога на физическия свят.
То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето.
към беседата >>
То представя Великият принцип, който дава живот.
И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят.
То представя Великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети.
към беседата >>
Слънцето означава любовта на човека към Бога.
И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот.
Слънцето означава любовта на човека към Бога.
Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната.
към беседата >>
Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните.
И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога.
Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните.
Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас.
към беседата >>
Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни.
И тъй, слънцето е емблема. То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните.
Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни.
Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас.
към беседата >>
Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето.
То символизира Бога на физическия свят. То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни.
Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето.
Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната.
към беседата >>
Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети.
То представя Великият принцип, който дава живот. Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето.
Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети.
Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
към беседата >>
Само слънцето е в състояние да ни открие луната.
Слънцето означава любовта на човека към Бога. Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети.
Само слънцето е в състояние да ни открие луната.
Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот.
към беседата >>
Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас.
Луната представя самия човек, а звездите — любовта на човека към ближните. Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната.
Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас.
Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него.
към беседата >>
Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас.
Слънцето е Бог, луната — човекът, звездите — неговите ближни. Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас.
Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас.
Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна.
към беседата >>
Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната.
Следователно, за да познаете звездите, трябва да мислите за луната; за да познаете луната, трябва да мислите за слънцето. Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас.
Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната.
И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
Наистина, луната се открива на хората само след като слънцето я освети. Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната.
И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
Този закон съществува и в обществения живот.
Само слънцето е в състояние да ни открие луната. Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите.
Този закон съществува и в обществения живот.
И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него.
Когато слънцето залезе, то хвърля светлина върху луната и тя става видима за нас. Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот.
И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него.
Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна. При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна.
Когато луната се скрие, тя хвърля светлината си върху звездите и те стават видими за нас. Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него.
Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна.
При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
При това положение само животът има смисъл.
Значи, слънцето трябва да се скрие, за да се види луната. И луната трябва да се скрие, за да се видят звездите. Този закон съществува и в обществения живот. И тъй, ако искате да познаете себе си, вашето слънце трябва да бъде на противоположната страна на съзнанието ви, да хвърля светлината си върху него. Ако искате да познаете ближните си, съзнанието ви пък трябва да бъде на противоположната страна.
При това положение само животът има смисъл.
към беседата >>
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека.
Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори.
към беседата >>
Това слънце изучаваме ние.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека.
Това слънце изучаваме ние.
Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората.
към беседата >>
Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние.
Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо.
Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите?
към беседата >>
Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо.
Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията.
Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.
към беседата >>
Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията.
Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове.
Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си.
към беседата >>
Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори.
Със зададената тема „Предназначение на слънцето, луната и звездите" имах предвид да помислите не само върху физическото слънце, но и върху онова вътрешно, духовно слънце, което е свързано с духовния живот на човека. Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове.
Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори.
Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите?
към беседата >>
Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората.
Това слънце изучаваме ние. Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори.
Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората.
Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили.
към беседата >>
Какво значи да мислите?
Що се отнася до физическото слънце, всеки знае нещо. Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората.
Какво значи да мислите?
Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така.
към беседата >>
Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.
Когото запитате за слънцето, ще ви се каже, че то действа благотворно върху растенията. Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите?
Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.
Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него.
към беседата >>
Казвате, че мислите за приятеля си.
Под неговите лъчи те растат, цъфтят, връзват плодове, зреят, а ние опитваме зрелите, сладки плодове. Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет.
Казвате, че мислите за приятеля си.
Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил.
към беседата >>
Как мислите?
Ако се зададе въпросът, защо са създадени небесните светила, лесно може да се отговори. Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си.
Как мислите?
Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили.
Всичко в света е създадено, за да мислят и да учат хората. Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите?
Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили.
Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Не е така.
Какво значи да мислите? Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили.
Не е така.
Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него.
Да мислите върху нещо, това значи да имате точно определена, конкретна идея върху този предмет. Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така.
Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него.
Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил. Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил.
Казвате, че мислите за приятеля си. Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него.
Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил.
Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
Как мислите? Ще кажете, че като си спомните нещо за него, все едно, че сте мислили. Не е така. Да мисля за приятеля си, значи да вляза във връзка с него и той да почувства, че съм помислил за него. Като мисля за приятеля си, ще му напиша писмо, в което ще му съобщя, че се намирам в добро разположение на духа, че съм свършил една сериозна работа и сега имам предвид да заема някаква служба, да приложа това, което съм научил.
Като споделя с приятеля си това, което ме радва, аз се свързвам с него.
към беседата >>
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира.
А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира.
А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл.
Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл.
Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите.
Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите.
Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо.
Този закон съществува и в природата. От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
Този закон съществува и в природата.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо.
Този закон съществува и в природата.
От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
Изобщо, всяка мисъл, всяка идея трябва да бъде строго определена, ако искате да се реализира. А така, че сте помислили за приятеля си, че в този момент е някъде на театър или на концерт, това не е мисъл. Истинска положителна мисъл е само онази, която носи в себе си известно благо както за самия човек, така и за окръжаващите. Ближните ни трябва да се ползват поне от излишъка на това благо. Този закон съществува и в природата.
От изобилието, с което разполага, природата всеки момент отделя по нещо за всички живи същества.
към беседата >>
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях.
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях.
Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга.
към беседата >>
Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях.
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях.
Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях.
Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата.
към беседата >>
Кой е първият признак на любовта?
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях.
Кой е първият признак на любовта?
Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва?
към беседата >>
Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата.
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта?
Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата.
Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят.
към беседата >>
Така ли е всъщност?
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата.
Така ли е всъщност?
В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
В това отношение окултната наука е строга.
Съвременните хора не се спират върху този закон и казват, че никой не ги обича, никой не се грижи за тях. Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност?
В това отношение окултната наука е строга.
Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата.
Щом получат някакво благо, тогава казват, че има кой да ги обича и да се грижи за тях. Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга.
Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата.
Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги?
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги?
Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина.
към беседата >>
Кога и как трябва да се дава жертва?
Кой е първият признак на любовта? Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата.
Кога и как трябва да се дава жертва?
Има неразумни жертви, които нищо не допринасят. Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
Не сте ги виждали.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги?
Не сте ги виждали.
Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск?
към беседата >>
Има неразумни жертви, които нищо не допринасят.
Мнозина поддържат, че първият признак на любовта е жертвата. Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва?
Има неразумни жертви, които нищо не допринасят.
Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали.
Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата.
Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
Така ли е всъщност? В това отношение окултната наука е строга. Тя гледа сериозно на въпроса за жертвата. Кога и как трябва да се дава жертва? Има неразумни жертви, които нищо не допринасят.
Понякога човек съзнава, че трябва да направи някаква жертва, но ще я направи късно, когато моментът е пропуснат.
към беседата >>
Само онзи вижда, който знае, който познава нещата.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата.
Само онзи вижда, който знае, който познава нещата.
Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
Детето на една циганка заболяло тежко.
Детето на една циганка заболяло тежко.
Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница.
към беседата >>
Какво знаете вие за слънцето?
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата.
Какво знаете вие за слънцето?
Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед.
Детето на една циганка заболяло тежко.
Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед.
— Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама.
към беседата >>
Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина.
Като говорите и пишете за значението на слънцето, на луната и на звездите, виждали ли сте ги? Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето?
Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина.
Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск? Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
— Ще купим, мама.
Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед.
— Ще купим, мама.
— Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки.
към беседата >>
Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск?
Не сте ги виждали. Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина.
Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск?
Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
— Мамо, искам малко масло.
Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама.
— Мамо, искам малко масло.
— Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим.
към беседата >>
Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
Под думата „виждане" подразбирам познаване на нещата. Само онзи вижда, който знае, който познава нещата. Какво знаете вие за слънцето? Ако запитате един обикновен човек какво нещо е слънцето, той ще ви каже, че слънцето е светло, кръгло тяло, което изпраща на земята своята топлина и светлина. Знаете ли положително каква минимална част от небесното пространство съставя слънчевият диск?
Ако слънцето е милион и петстотин пъти по-голямо от земята, знаете ли колко такива слънца могат да изпълнят цялото небе?
към беседата >>
— Ще купим, мама.
Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло.
— Ще купим, мама.
— Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта.
към беседата >>
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце.
То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек.
към беседата >>
— Мамо, яде ми се сладка баница.
Детето на една циганка заболяло тежко. Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама.
— Мамо, яде ми се сладка баница.
— Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
към беседата >>
То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце.
То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце.
За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун.
към беседата >>
— Ще купим, мама.
Във време на болестта си то казало на майка си: Мамо, купи ми малко мед. — Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница.
— Ще купим, мама.
— Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване?
към беседата >>
За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце.
За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е.
— по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун.
към беседата >>
— Мамо, ядът ми се ябълки.
— Ще купим, мама. — Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама.
— Мамо, ядът ми се ябълки.
— Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.
към беседата >>
— по външна форма.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е.
— по външна форма.
Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание.
към беседата >>
— Ще купим, мама, всичко ще купим.
— Мамо, искам малко масло. — Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки.
— Ще купим, мама, всичко ще купим.
Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.
към беседата >>
Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма.
Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н.
— Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото.
към беседата >>
Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта.
— Ще купим, мама. — Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим.
Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта.
Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже.
към беседата >>
— Не, това не е човек.
Следователно, когато говорим за слънцето, ние нямаме предвид само външното слънце. То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н.
— Не, това не е човек.
То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото.
към беседата >>
Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
— Мамо, яде ми се сладка баница. — Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта.
Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун.
То е отражение на голямото, на великото вътрешно слънце. За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек.
То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун.
Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си.
към беседата >>
Питам: Какъв смисъл има в такова хапване?
— Ще купим, мама. — Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела.
Питам: Какъв смисъл има в такова хапване?
Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун.
За да си представи какво нещо е вътрешното слънце, човек трябва да мисли, да разглежда нещата по дух, а не по буква, т.е. — по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун.
Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун.
Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно.
към беседата >>
Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.
— Мамо, ядът ми се ябълки. — Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване?
Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.
Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание.
— по външна форма. Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун.
Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание.
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние.
към беседата >>
Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.
— Ще купим, мама, всичко ще купим. Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила.
Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.
Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже. Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото.
Запример, ако ви запитат какво нещо е човекът, ще кажете, че човек е същество с глава, с две очи, с две уши, с нос, с уста, с две ръце, с два крака и т.н. — Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание.
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото.
Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже.
Един ден детето умряло, не могло да издържи на болестта. Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши.
Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже.
Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
Те само се проявяват чрез тялото.
— Не, това не е човек. То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото.
Те само се проявяват чрез тялото.
Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
Като видяла това, циганката си казала: Горкото детенце — умря, но поне си хапна от всичко, каквото пожела. Питам: Какъв смисъл има в такова хапване? Циганката имала желание да направи жертва за детето си, да му достави каквото искало, но никаква жертва не направила. Обичта е цвят, който навреме трябва да се опраши. Закъснее ли пчелата или пеперудката да дойде навреме, цветецът изсъхва, без да завърже.
Между цвета и пеперудата трябва да става правилна обмяна, и то на определеното за това време.
към беседата >>
Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си.
То е все едно детето да нарисува един паун и да каже, че това е паун. Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото.
Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си.
Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон.
Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
към беседата >>
Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно.
Рисунката на пауна не представлява още никакъв паун. Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си.
Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно.
Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние. За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон.
Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия.
Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
към беседата >>
Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние.
Външната форма, тялото не представлява още самото съдържание. Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно.
Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние.
За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия.
Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
към беседата >>
За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
Тялото на човека е символ, но идеите не произлизат от тялото. Те само се проявяват чрез тялото. Мислете върху този въпрос, за да се освободите от заблужденията си. Докато имате заблуждения, вие не можете да мислите правилно. Докато живеете в заблуждения, вие се намирате в положение на хипноза, която държи съзнанието ви в сънно състояние.
За да бъдете свободни от тия състояния, вие трябва да имате в себе си велика, свещена идея, която носи живот.
към беседата >>
Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро.
Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека.
Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
към беседата >>
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник.
Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди?
към беседата >>
Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека.
Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.
към беседата >>
Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник.
Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем.
Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят.
към беседата >>
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
Когато съзнанията на две същества са будни, те навреме се жертват, взаимно си услужват и навреме изпълняват Божия закон. Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят.
към беседата >>
Какво правят съвременните хора?
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем.
Какво правят съвременните хора?
Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят.
към беседата >>
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Като знаете това, бъдете будни, навреме да използвате и най-малките моменти за жертва, за изпълнение на волята Божия. Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
към беседата >>
Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора?
Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече.
Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят.
към беседата >>
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Ученикът трябва да бъде буден, да бъде изправен в своите прояви, да не изпуща и най-малките моменти за правене на добро. Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек.
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
към беседата >>
Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето.
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече.
Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето.
Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми!
към беседата >>
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Това значи да се прояви Божественото съзнание в човека. Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ.
към беседата >>
Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди?
Сега всички хора говорят за слънцето като за картина на някой велик художник. Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето.
Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди?
Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.
Когато Божественото съзнание работи в човека, той придобива благ израз на очите, лицето му става светло и е готов на всички жертви. Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя.
Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.
Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота.
към беседата >>
Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят.
Щом е така, трябва да се замислите върху тази картина, да потърсите нейния автор и като Го намерите, да почувствате в себе си някакъв подем. Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди?
Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят.
Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят.
Каквото има, той е готов да го сподели с ближните си. Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления.
Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота.
към беседата >>
Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят.
Какво правят съвременните хора? Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят.
Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят.
И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Щом Божественото съзнание го напусне, той става обикновен човек. Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
И тогава, искат-не искат, ще се събудят.
Те говорят за слънцето, възхищават се от него и нищо повече. Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят.
И тогава, искат-не искат, ще се събудят.
Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми! След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Докато Божественото съзнание присъства в човека, той има стремеж към възвишеното и е готов на всякакъв подвиг. Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления.
Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми!
Това е неразбиране на идеята, която е вложена в слънцето. Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят.
Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми!
След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Това са състояния, които хората наричат ден и нощ.
Божественото повдига падналите души, поставя ги на прав път и ги подкрепя. Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде.
Това са състояния, които хората наричат ден и нощ.
Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
Какво разбиране на слънцето е това, ако то не може да ви събуди? Покрай голямото си значение като носител на живот, слънцето е създадено да буди мързеливите хора, да не ги оставя много да спят. Които спят след изгряването на слънцето, те ще се видят в чудо от комарите, които ще ги хапят. И тогава, искат-не искат, ще се събудят. Като се обръщат към слънцето, евангелистите казват: О, слънце на душата ми!
След това пък казват, че не знаят защо слънцето е създадено.
към беседата >>
Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота.
Щом пренебрегне Божественото в себе си, човек пада духом, започва да става груб, недоволен и е готов на всички престъпления. Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ.
Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота.
Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота. В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо.
Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива.
към беседата >>
Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота.
Това се забелязва не само в отделния човек, но и в целия свят. Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота.
Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота.
В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
Слънцето, запример, означава държава.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо.
Слънцето, запример, означава държава.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце. В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята.
към беседата >>
В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
Когато Божественото съзнание отсъства, навсякъде в света се вършат престъпления. Когато Божественото съзнание присъства, доброто се проявява навсякъде. Това са състояния, които хората наричат ден и нощ. Където Божественото съзнание присъства, там е денят на живота. Където Божественото съзнание отсъства, там е нощта на живота.
В първия случай слънцето царува, а във втория — луната.
към беседата >>
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава.
Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце.
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си. Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие.
към беседата >>
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
То определя човека като човек. Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека.
към беседата >>
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си.
Слънцето, луната, звездите са символи на нещо. Слънцето, запример, означава държава. Когато един народ, едно племе, една раса или цялото човечество се организира в една външна сила и започне да проявява своето, това се нарича слънце.
В Писанието се казва, че слънцето, луната и звездите ще потъмнеят и ще изгубят светлината си.
Когато се казва, че слънцето потъмнява, това подразбира държава, която губи своята сила, своята светлина. Луната представя известна религиозна система, независимо от това дали е права или крива. Звездите пък представят великите хора на земята. Значи, ще дойде ден, когато държавите, религиозните системи и великите хора на земята ще изгубят своята сила и светлина и ще паднат от своето величие. Поетите възпяват слънцето, луната и звездите.
към беседата >>
То определя човека като човек.
Всяко благородно чувство или желание, което се ражда дълбоко някъде в човека, е Божественото начало в него.
То определя човека като човек.
Единственото нещо, което индивидуализира човека, това е Божественото начало в него. Докато мисли за Бога, човек познава себе си. Щом престане да мисли за Бога, той престава да се познава. Бог е огледало за човека. В Него само можем да се оглеждаме и познаваме.
към беседата >>
3.
Не дойдохъ да разруша, но да изпълня / Дойдох да изпълня
,
НБ
, София, 18.2.1923г.,
Тъй щото страданията, наказанията не се опрѣдѣлятъ отъ врѣмето.
Ние не сме съветници на Бога, и нѣмаме право да казваме, кой колко ще бѫде наказанъ. Не е въпросътъ за наказанията. Има законъ, който хваща човѣка. Туй трѣбва да го знаете. Човѣкъ вѫтрѣ въ една минута може да приживѣе хиляди години страдания.
Тъй щото страданията, наказанията не се опрѣдѣлятъ отъ врѣмето.
към беседата >>
„Ами какъ си се измѣнилъ тъй?
Нека сготви тя, и да не се сърди. Тъй е то, туй е новото учение, тъй трѣбва да го покажемъ на опитъ. Ами че, вместо да седи и да се моли: Господи, Господи, излей Духа си върху насъ, благослови ни! А, благослови ни! Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“.
„Ами какъ си се измѣнилъ тъй?
“ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“.
И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“.
Това е новото учение. Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие. Не бойте се, вървете напредъ!
към беседата >>
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль.
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль.
Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ?
към беседата >>
“ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель.
Тъй е то, туй е новото учение, тъй трѣбва да го покажемъ на опитъ. Ами че, вместо да седи и да се моли: Господи, Господи, излей Духа си върху насъ, благослови ни! А, благослови ни! Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“. „Ами какъ си се измѣнилъ тъй?
“ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель.
„Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение.
към беседата >>
Това е новото учение.
И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“.
Това е новото учение.
Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие. Не бойте се, вървете напредъ!
към беседата >>
Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме.
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль.
Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме.
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ.
към беседата >>
„Приятель ли?
Ами че, вместо да седи и да се моли: Господи, Господи, излей Духа си върху насъ, благослови ни! А, благослови ни! Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“. „Ами какъ си се измѣнилъ тъй? “ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель.
„Приятель ли?
“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение.
към беседата >>
Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие.
И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“. Това е новото учение.
Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие.
Не бойте се, вървете напредъ!
към беседата >>
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни.
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль. Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме.
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни.
За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
към беседата >>
“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение.
А, благослови ни! Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“. „Ами какъ си се измѣнилъ тъй? “ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли?
“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение.
„Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце.
към беседата >>
Не бойте се, вървете напредъ!
И Христосъ казва: „Само азъ мога да ви покажа пѫтя за Отца“. Това е новото учение. Ако вашиятъ Богъ ви е привлѣкалъ къмъ Отца, и ако Христосъ ви е показалъ пѫтя къмъ Отца, вие сте отъ онѣзи, които ще разберете новото учение, ще наследитѣ Царството Божие.
Не бойте се, вървете напредъ!
към беседата >>
За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ.
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль. Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни.
За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ.
Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение.
към беседата >>
„Ами че какво е това ново учение?
Я да се опретна азъ, че да кажа: „Господи, азъ ще покажа, че Ти си живъ и здравъ, и заради Тебѣ, заради Твоето име, ще нарежа всичкия лукъ, ще сготвя“. „Ами какъ си се измѣнилъ тъй? “ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение.
„Ами че какво е това ново учение?
“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката.
към беседата >>
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ.
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ.
Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта. Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява. И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“. Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
към беседата >>
Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“.
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль. Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ.
Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“.
Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ.
към беседата >>
“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение.
„Ами какъ си се измѣнилъ тъй? “ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение?
“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение.
Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
към беседата >>
Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта.
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ.
Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта.
Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява. И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“. Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
към беседата >>
Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ?
Сега, да се върнемъ къмъ нашата мисъль. Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“.
Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ?
“ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е?
към беседата >>
Това е новото учение.
“ – Днесъ ме посети единъ мой добъръ приятель. „Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение.
Това е новото учение.
А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката.
към беседата >>
Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява.
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ. Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта.
Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява.
И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“. Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
към беседата >>
“ Има два начина за изпълнението на този законъ.
Има законъ въ свѣта, който трѣбва да спазваме. Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ?
“ Има два начина за изпълнението на този законъ.
Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени.
към беседата >>
А въ насъ има едно естествено изопачение.
„Приятель ли? “ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение.
А въ насъ има едно естествено изопачение.
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“.
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ. Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта. Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява.
И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“.
Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
към беседата >>
Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
Този законъ е необходимъ за сегашното наше развитие, за щастието на дома ни. За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ.
Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
към беседата >>
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце.
“ – Да, поговорихме си съ него, той ми разправи едно ново учение. „Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение.
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце.
Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ.
към беседата >>
Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
Бихъ желалъ всички да сте привлѣчени отъ този Божественъ Христосъ. Христосъ да ви покаже туй великото въ свѣта. Тогава вий ще се повдигнете, ще бѫдете хора отъ шестата раса, нѣма да се поколебавате, нѣма да бѫдете като единъ твърдъ камъкъ, но ще бѫдете като една диамантна стена, ще бѫдете тъй чисти, като кристала, тъй нежни като водата, тъй мили, като свѣтлината, и ще носите радость и веселие навсѣкѫдѣ, ще славите Божествената Любовь, въ която само Богъ на Любовьта се проявява. И Христосъ казва: „Идва врѣме и сега е, когато истинскитѣ поклонници ще се покланятъ въ Духъ и Истина“.
Понеже Богъ е Духъ, Духътъ на великата Любовь, Духътъ на великата Мѫдрость, Духътъ на великата Свобода, ще бѫде не само за единъ човѣкъ, но за всички народи по лицето на земята, които слушатъ Неговия гласъ, които живѣятъ въ Неговата свобода. Аминъ.
към беседата >>
Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение.
За да можете да създадете бѫдещето общество, непрѣменно мѫжътъ и жената трѣбва да знаятъ този великъ законъ., защото, казва Христосъ: „Този законъ нѣма да се измѣни дотогава, докато небето и земята прѣминатъ. Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство.
Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение.
Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ?
към беседата >>
Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката.
„Ами че какво е това ново учение? “ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце.
Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката.
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява.
към беседата >>
Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ.
Нито една рѣзка отъ този законъ нѣма да се измѣни“. Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение.
Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ.
Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината?
към беседата >>
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
“ – Утре, като говоримъ и двамата заедно, ще ти разправя какво е това ново учение. Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката.
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
към беседата >>
Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е?
Е, хубаво, тогава Христосъ казва: „Какво се изисква за изпълнението на този законъ? “ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ.
Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е?
Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини.
към беседата >>
Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката.
Това е новото учение. А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му.
Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката.
Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени.
“ Има два начина за изпълнението на този законъ. Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е?
Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени.
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания.
към беседата >>
Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си.
А въ насъ има едно естествено изопачение. Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката.
Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си.
Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
Единиятъ начинъ е чрѣзъ страхъ, както въ животинското царство. Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени.
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ.
към беседата >>
Този тигъръ е прѣдъ васъ.
Единъ англичанинъ ималъ единъ укротенъ тигъръ, водилъ го винаги съ себе си, като едно кученце. Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си.
Този тигъръ е прѣдъ васъ.
Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ?
Но това изпълнение на закона не е правилно, то е неразумно изпълнение. Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“.
Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ?
Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия.
към беседата >>
Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява.
Този тигъръ ималъ обичай да му ближе рѫката. Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ.
Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява.
Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ. И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
Какво е причината?
Вториятъ начинъ е чрѣзъ закона на Любовьта, на Мѫдростьта – не само да обичашъ, но да си мѫдъръ да изпълнявашъ Божия законъ. Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ?
Какво е причината?
– Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието.
към беседата >>
Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
Единъ день, както си седялъ англичанинътъ и си четялъ една философска книга, тигърътъ като лизалъ, лизалъ рѫката му, претрилъ кожата му. Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява.
Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
– Има вѫтрѣшни причини.
Е, добре, тъй както сега ние се поляризираме, правилно ли е? Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината?
– Има вѫтрѣшни причини.
Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва.
към беседата >>
И азъ още не мога да ви убедя въ това.
Англичанинътъ чува едно ръмжене, и вижда че тигърътъ се готви да му прехапе рѫката. Единъ неговъ негъръ, като вижда това, удря тигъра съ пушката си, и освобождава господаря си. Този тигъръ е прѣдъ васъ. Има такива случаи въ живота ни, дѣто този тигъръ се проявява. Този тигъръ е туй животинското у насъ, и ние трѣбва да го подчинимъ.
И азъ още не мога да ви убедя въ това.
към беседата >>
Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания.
Вие сте майка, имате двѣ родни дъщери, като ангелчета, но на едната дъщеря направите по-хубави дрешки, по-добре нашарени. Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини.
Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания.
До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ.
към беседата >>
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ?
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ?
Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото.
към беседата >>
До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ.
Другата дъщеря веднага ще измѣни мнѣнието си заради васъ, и ще каже: „Азъ мислихъ, че майка ми е по-умна“. Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания.
До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ.
Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже.
към беседата >>
Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани.
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ?
Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани.
Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи.
към беседата >>
Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия.
Питамъ: Защо дъщеря ви е измѣнила мнѣнието заради васъ? Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ.
Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия.
Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия.
към беседата >>
Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора.
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани.
Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора.
Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ.
към беседата >>
Никой не може да ти взѣме щастието.
Какво е причината? – Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия.
Никой не може да ти взѣме щастието.
Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ.
към беседата >>
Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение.
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора.
Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение.
Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме.
към беседата >>
Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва.
– Има вѫтрѣшни причини. Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието.
Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва.
Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“.
към беседата >>
Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ.
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение.
Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ.
Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това.
към беседата >>
Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ.
Сега, като влѣземъ вѫтрѣ въ религиозния животъ, същеврѣменно трѣбва да стане една промѣна и въ душата и въ ума на човѣка въ неговитѣ разбирания. До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва.
Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ.
Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“.
към беседата >>
Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото.
Сега, нѣкои ме питатъ: Каква е цельта ти, защо проповѣдвашъ? Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ.
Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото.
Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха.
към беседата >>
Туй Божественото никога нѣма да те излъже.
До тогава, докато ти мислишъ, че нѣкой може да взѣме твоето щастие, ти не си свободенъ. Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ.
Туй Божественото никога нѣма да те излъже.
И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
към беседата >>
Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи.
Ако азъ съмъ дошълъ въ свѣта да проповѣдвамъ едно учение, каквото всички други проповѣдници проповѣдватъ, тогава нѣма нужда да идвамъ, но азъ проповѣдвамъ едно учение диаметрално противоположно на всички, които до сега сѫ проповѣдвани. Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото.
Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи.
Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи.
към беседата >>
И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия.
Щастието на човѣка въ свѣта зависи отъ него самия. Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже.
И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия.
Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай.
към беседата >>
Този Господь за мене е живъ.
Христовото учение е учение, което трѣбва да се приложи въ живота въ най-малкитѣ опити, въ отношенията между синове и дъщери, между майки и бащи, между слуги и господари, между всички хора. Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи.
Този Господь за мене е живъ.
И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила.
към беседата >>
Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ.
Никой не може да ти взѣме щастието. Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия.
Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ.
Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане.
към беседата >>
И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме.
Всички християнски свещеници, колкото ги има въ свѣта, може да се събератъ единъ день, да се помолятъ на Бога, да имъ помогне, за да приложатъ това учение. Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ.
И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме.
И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция.
към беседата >>
Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“.
Щастието на човѣка, това е Богъ, Който живѣе въ него, А като казвамъ Богъ, Който живѣе въ човѣка, не разбирамъ друго нещо, освѣнъ, че това е едно схващане, една особена свѣтлина, която, като озари човѣка, въ него става една особена промѣна, и той вѣрва, че има една велика интелигентна сила, и каквото намислишъ, тя веднага ще те направлѣва. Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ.
Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“.
Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ.
към беседата >>
И азъ мога да ви докажа това.
Могатъ да го приложатъ, и тогава ще се разберемъ. Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме.
И азъ мога да ви докажа това.
Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко.
към беседата >>
Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“.
Намислишъ нещо, веднага ти се казва какво трѣбва да направишъ. Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“.
Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“.
Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха.
Иначе, не е въпросътъ, какво е говорилъ Господь въ миналото. Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това.
Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха.
Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ.
към беседата >>
Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
Туй Божественото никога нѣма да те излъже. И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“.
Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи.
Азъ казвамъ: Какво говори Господь днесъ това важи. Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха.
Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи.
Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи.
към беседата >>
Божественото ти казва, не го отричай.
И който слуша туй Божественото, Великото, никога нѣма да има нещастия. Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва.
Божественото ти казва, не го отричай.
Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Той е една мощна сила.
Този Господь за мене е живъ. И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи.
Той е една мощна сила.
Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи. Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане.
Искашъ да пѫтувашъ за Бургасъ. Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай.
Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане.
Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ. Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция.
И Христосъ днесъ не е туй, което е билъ едно врѣме. И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила.
Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция.
Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи. Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ.
Нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, ще стане нѣкаква катастрофа“. Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане.
Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ.
Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко.
И азъ мога да ви докажа това. Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция.
Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко.
Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи. Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
Мислишъ да пѫтувашъ нейде съ параходъ, нещо ти казва: „Не пѫтувай днесъ, параходътъ ще пострада като Титаникъ, отложи пѫтуването си за слѣдъ два месѣца“. Другъ пѫть нещо ти казва: „Не отивай на театъръ тази вечерь, театърътъ ще изгори.“ И наистина, нѣма да се минатъ нѣколко часа или единъ день, и тъй ще стане, както ти се казва. Божественото ти казва, не го отричай. Провери го, ако искашъ, но знай, че Божественото ще стане. Ти, така ще имашъ за себе си единъ законъ.
Туй Божественото държи сърдцата на хората вѫтрѣ въ свѣта, и съ тия сърдца То може да направи отъ насъ, каквото иска.
към беседата >>
Не мислете, че Христосъ е слабъ.
Едно врѣме Христосъ бѣше разпнатъ на кръста, и Неговитѣ ученици се разбѣгаха. Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко.
Не мислете, че Христосъ е слабъ.
Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи. Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни.
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни.
Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане.
към беседата >>
Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи.
Сега Христосъ е великанъ, има 500 милиона последователи. Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ.
Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи.
Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Много се лъжете.
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни.
Много се лъжете.
Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ.
към беседата >>
Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
Той е една мощна сила. Сега съ Него горѣ има 144 хиляди души, които сѫ завършили своята еволюция. Ако Той съ тия 144 хиляди души приложи своята сила въ каква и да е посока, Той ще е въ състояние да стопи всичко. Не мислете, че Христосъ е слабъ. Ако Христосъ днесъ съ своята сила съсредоточи мисълта си къмъ кой и да е народъ, Той всичко ще разтопи.
Прѣдъ лицето Божие, прѣдъ Христовата мисъль ще се разтопятъ всички неща.
към беседата >>
Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ.
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни. Много се лъжете.
Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ.
Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата?
към беседата >>
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“.
Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва.
към беседата >>
Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность?
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни. Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ.
Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность?
Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ.
към беседата >>
Туй социално учение може да се приложи.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“.
Туй социално учение може да се приложи.
Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения.
към беседата >>
Има два закона.
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни. Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность?
Има два закона.
Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля.
към беседата >>
Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи.
Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ.
Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими.
към беседата >>
Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане.
Сега, нѣкои мислятъ, че сѫ много самостоятелни. Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона.
Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане.
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си.
към беседата >>
Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ.
Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва.
Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение.
към беседата >>
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ.
Много се лъжете. Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане.
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ.
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно.
към беседата >>
Почва трѣбва нали?
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва.
Почва трѣбва нали?
Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ?
към беседата >>
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата?
Азъ бихъ желалъ да видя единъ човѣкъ въ този свѣтъ, който да е самостоятеленъ. Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ.
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата?
Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
към беседата >>
Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва.
Сега, нѣкои ще дойдатъ, и казватъ: „Да приложимъ ние туй социално учение“. Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали?
Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва.
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте.
към беседата >>
Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ.
Когато държавата издаде единъ законъ, чрѣзъ който обяви война, и каже на всички да отидатъ на война, колцина отъ васъ биха проявили своята воля, своята самостоятелность? Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата?
Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ.
Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му.
към беседата >>
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения.
Туй социално учение може да се приложи. Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва.
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ.
към беседата >>
Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля.
Има два закона. Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ.
Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля.
За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ.
към беседата >>
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими.
Всички съврѣменни учения, всички съврѣменни теории може да се приложатъ, но само върху този вѫтрѣшенъ принципъ. Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими.
Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
към беседата >>
За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си.
Спорѣдъ единиятъ, ти можешъ да воювашъ по убѣждѣние, а спорѣдъ другиятъ – може да воювашъ по необходимость, по налагане. Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля.
За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си.
Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи.
към беседата >>
Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение.
Всички растения могатъ да растатъ, само ако има почва. Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими.
Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение.
Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена.
към беседата >>
Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно.
Питамъ: Колцина отъ васъ бихте издържали слѣдното положение: да си гладувалъ 4–5 деня, и гледашъ, нѣкой си оставилъ торбата съ хлѣбъ. Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си.
Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно.
Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща.
към беседата >>
Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ?
Почва трѣбва нали? Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение.
Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ?
Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество.
към беседата >>
Този стихъ включва три основни идеи.
Този стихъ включва три основни идеи.
Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали? На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.
към беседата >>
Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
Можете ли да се въздържите отъ да не вземѣте хлѣба отъ торбата? Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно.
Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“.
към беседата >>
Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте.
Всѣка семка може да расте и да се развива, само ако има почва. Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ?
Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте.
Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо.
към беседата >>
Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали?
Този стихъ включва три основни идеи.
Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали?
На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.
към беседата >>
Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му.
Има хора, азъ не казвамъ, че нѣма такива, но малко сѫ. Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави.
Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му.
И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме.
към беседата >>
Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ.
Но, казвамъ: Христовото учение е една почва за всички социални учения. Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте.
Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ.
Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
към беседата >>
На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.
Този стихъ включва три основни идеи. Законътъ всѣкога се отнася къмъ твърдата материя, нали?
На философски езикъ казано: законътъ се отнася къмъ туй, което е проявено, къмъ реалностьта, която е вече проявена и оформена.
към беседата >>
И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ.
Какви малки случаи има въ свѣта, въ който ние трѣбва да проявимъ своята воля. За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му.
И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ.
Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи.
към беседата >>
Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Въ тази почва всичко може да се приложи; всички съврѣменни социални, политически партии, защото, да признаемъ, всички партии, изобщо, безъ разлика, иматъ нещо идейно, макаръ че иматъ неща, които не сѫ приложими. Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ.
Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
към беседата >>
Пророцитѣ, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човѣка, т.е.
Пророцитѣ, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човѣка, т.е.
пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми да схване една Божествена мисъль, да я прѣдаде на свой езикъ, да я направи достѫпна на своитѣ ближни.
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи.
За примѣръ, ние съврѣменнитѣ културни хора още не сме дошли до състоянието да издържаме когато нѣкой не ни поздрави, или е невнимателенъ къмъ насъ въ поздрава си. Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ.
Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи.
Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави.
към беседата >>
Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена.
Всичкитѣ тѣхни идеи могатъ да се приложатъ само възъ основа на разбирането на Христовото учение. Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя.
Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена.
Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте?
към беседата >>
пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми да схване една Божествена мисъль, да я прѣдаде на свой езикъ, да я направи достѫпна на своитѣ ближни.
Пророцитѣ, това е начинающето, разумното, проявяването на Божественото у човѣка, т.е.
пророкътъ е човѣкътъ, който се стреми да схване една Божествена мисъль, да я прѣдаде на свой езикъ, да я направи достѫпна на своитѣ ближни.
към беседата >>
Ние имаме криви понятия за тия неща.
Срѣщнешъ нѣкой приятель, и той не те поздрави, тебѣ ти става мѫчно. Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи.
Ние имаме криви понятия за тия неща.
Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“.
към беседата >>
Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество.
Затуй съмъ казвалъ много пѫти, че майкитѣ и бащитѣ могатъ да приложатъ Христовото учение. Какъ? Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена.
Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество.
Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение.
към беседата >>
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е.
Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ.
към беседата >>
Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“.
Азъ срѣщна нѣкой приятель, не ме поздрави. Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща.
Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“.
Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата.
към беседата >>
Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо.
Вие трѣбва да вѣрвате въ Христовото учение, и когато се ражда синъ или дъщеря, вие трѣбва да знаете какъвъ наклонъ да дадете на вашето дѣте. Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество.
Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо.
Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“.
към беседата >>
Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е.
Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ.
Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете?
към беседата >>
Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме.
Азъ извинявамъ този човѣкъ, влизамъ въ положението му. И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“.
Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме.
Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“.
към беседата >>
Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
Майката може да вдъхне на дѣтето си разумность и интелигентность, може да му вдъхне религиозно чувство, да уякчи волята му, а може да го направи и полуидиотъ. Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо.
Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса.
към беседата >>
Този законъ, той е възвишеното, Божественото.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ.
Този законъ, той е възвишеното, Божественото.
Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години.
към беседата >>
Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи.
И азъ нѣкой пѫть срѣщна нѣкого, поздрави ме, каже ми „добъръ день“, не му отговоря, замислилъ съмъ се нѣкѫдѣ. Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме.
Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи.
Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора.
към беседата >>
А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
Бремѣнната жена не трѣбва да се бои отъ нищо, трѣбва да ѝ се внушава безстрашие, тя трѣбва да бѫде смела и рѣшителна, безъ страхъ и тъмнина трѣбва да ходи тя. Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“.
А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ.
към беседата >>
Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото.
Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние.
Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години.
към беседата >>
Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави.
Всѣки единъ човѣкъ си има нещо, което го мѫчи. Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи.
Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави.
„Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
към беседата >>
Какво ще бѫде туй дѣте?
Туй трѣбва да се проповѣдва на бремѣнната жена. Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче.
Какво ще бѫде туй дѣте?
Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“.
към беседата >>
Свѣтътъ започва съ законъ, т.е.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние.
Свѣтътъ започва съ законъ, т.е.
той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
„Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“.
Ние имаме криви понятия за тия неща. Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави.
„Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“.
– Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка?
към беседата >>
Туй казвамъ на младото поколение.
Нейниятъ умъ трѣбва да бѫде бодъръ, да е заетъ съ всички възвишени и благородни мисли, и то не само съ мисли отъ отвлѣчения свѣтъ, но и съ всички реални истини, които занимаватъ днесъ съврѣменното общество. Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте?
Туй казвамъ на младото поколение.
Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь.
към беседата >>
той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ.
И, като казва, че азъ не дойдохъ да разруша, но да изпълня, то значи, че Синътъ Божий, т.е. Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е.
той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ.
Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
– Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата.
Срѣщнешъ нѣкой, казвашъ: „Гледа ме много криво“. Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“.
– Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата.
Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“.
към беседата >>
Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“.
Бремѣнната жена не трѣбва да се плаши отъ нищо. Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение.
Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“.
Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали?
към беседата >>
Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете?
Онзи, Който е създалъ всичко, Той нѣма да наруши този законъ. Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ.
Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете?
Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“.
Не, ни най-малко не те гледа криво, той ни най-малко не мисли за тебѣ въ това врѣме. Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата.
Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“.
Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ.
към беседата >>
Не, нежененето не разрѣшава въпроса.
Тя трѣбва да бѫде крайно оптимистка, да каже на дѣтето си: „Слушай, мама, азъ искамъ отъ тебѣ да бѫдешъ единъ съвършенъ човѣкъ, да носишъ всичкото благо въ свѣта, и да знаешъ, че човѣкъ всичко може да направи въ името Божие“. А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“.
Не, нежененето не разрѣшава въпроса.
Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ.
към беседата >>
Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години.
Този законъ, той е възвишеното, Божественото. Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете?
Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години.
Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години. Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора.
Той има да взѣма отъ нѣкѫдѣ 10,000 лв., не сѫ му върнали тия пари, и той се мѫчи. Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“.
Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора.
Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“.
към беседата >>
Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ.
А сега, какъ ще може онази бремѣнна майка да вдъхне нещо велико, благородно въ дѣтето си, когато тя се страхува, мѫжътъ ѝ по цѣли нощи не се връща въ кѫщи, съседкитѣ ѝ я дразнятъ, и тя постоянно плаче. Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса.
Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ.
Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ.
към беседата >>
Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години.
Божественото, това е законътъ въ своето първо произхождѣние. Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години.
Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години.
Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
Срѣщнешъ го, не тѣ поздрави. „Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора.
Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега?
към беседата >>
Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“.
Какво ще бѫде туй дѣте? Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ.
Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“.
– Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони.
към беседата >>
Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
Свѣтътъ започва съ законъ, т.е. той е първиятъ потикъ, който дава направлѣние на човѣшкия духъ. Прѣдставете си, че вие сте изхвърлени въ пространството, и тръгнете въ туй безпрѣдѣлно пространство, говоря съ езика на ученитѣ хора, съ езика на съврѣменната наука, както тя опрѣдѣля безпрѣдѣлностьта на пространството, да направите една разходка съ бързината на свѣтлината, какво ще разберете? Защото, казватъ, че само за да се измине, да се прѣкръстоса нашата слънчева система, която се състои отъ 100 милиона слънца, съ бързината на свѣтлината която е 300 хиляди километра въ секунда, трѣбва да изминете нѣщо около 130 (квадралиона километра), а за това се изискватъ около 36,000 години. Толкова хиляди ви сѫ потрѣбни, за да минете прѣзъ тази вселенна отъ едно слънце къмъ друго, а нѣкои изчислѣватъ, че за да минете отъ една вселенна къмъ друга най-близка вселенна съ бързината на свѣтлината, трѣбватъ ви 90 милиона години.
Сега, допуснете, че вие сте едно разумно сѫщество, философъ, държавникъ или какъвто и да е, явили сте се на земята, и прѣтендирате, че имате нѣкакво право, и прѣдставете си сега, че нѣкой ви слуша, и вие разказвате, че нашата вселенна се състои отъ 100 милиона слънца, и друга нѣкоя се състои пакъ отъ 100 милиона слънца, то питамъ ви: знаете ли въ какво се състои тази свѣтлина, какво има въ тия слънца?
към беседата >>
Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка?
„Този човѣкъ на менъ се гневи нещо“. – Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ.
Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка?
Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него.
към беседата >>
– Да, но водишъ любовь.
Туй казвамъ на младото поколение. Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“.
– Да, но водишъ любовь.
Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви.
към беседата >>
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь.
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь.
Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа.
към беседата >>
Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“.
– Не, този човѣкъ си има нѣкаква бѣля на главата. Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка?
Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“.
Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте?
към беседата >>
Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали?
Нѣкой казва: „Да не се жени човѣкъ“. Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь.
Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали?
Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ.
към беседата >>
Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ.
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь.
Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ.
Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ?
към беседата >>
Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ.
Нѣкой човѣкъ си върви по пѫтя, изкълчилъ крака си, боли го, ти го срѣщнешъ и казвашъ: „Поздрави ме, но нещо не е разположенъ къмъ мене“. Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“.
Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ.
Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ?
към беседата >>
Не е въпросътъ тамъ.
Не, нежененето не разрѣшава въпроса. Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали?
Не е въпросътъ тамъ.
Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ.
към беседата >>
Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь?
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь. Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ.
Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь?
– Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването.
към беседата >>
Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“.
Не търсете разположение отъ съврѣменнитѣ хора. Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ.
Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“.
А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта.
към беседата >>
Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ.
Всѣки човѣкъ иска да обича и да бѫде обичанъ. Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ.
Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ.
Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща.
към беседата >>
– Мога да го докажа.
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь. Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь?
– Мога да го докажа.
Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина?
към беседата >>
А сега?
Всѣки единъ човѣкъ, въ всѣки домъ си има по единъ червей вѫтрѣ, по единъ голѣмъ трънъ, Павловъ трънъ. Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“.
А сега?
Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща.
към беседата >>
Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони.
Нѣкой казва: „Не искамъ да се женя“. – Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ.
Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони.
Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме.
към беседата >>
Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь?
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь. Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа.
Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь?
– Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има.
към беседата >>
Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него.
Питамъ сега: Какъ ще изпѫдимъ тия тръне навънка? Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега?
Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него.
Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е.
към беседата >>
Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви.
– Да, но водишъ любовь. Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони.
Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви.
Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ.
към беседата >>
– Мога да го докажа.
И сега, ние седимъ на земята, играемъ си, има Господь, нѣма Господь има Господь, нѣма Господь. Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь?
– Мога да го докажа.
И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ?
към беседата >>
Е, какъ ще изправишъ това дѣте?
Ние казваме: „Христосъ ще оправи свѣта“. Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него.
Е, какъ ще изправишъ това дѣте?
Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е. Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ.
Хубаво, ти не искашъ да се женишъ, но ядешъ, нали? Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви.
Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ.
Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме.
към беседата >>
И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ?
Това е задаване на рѣшаване на единъ въпросъ. Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа.
И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ?
Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога.
към беседата >>
Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ?
Христосъ, това е Божествената Любовь, Божествената Мѫдрость, Божествената Истина, който трѣбва да се приложатъ между мѫже и жени, между учители, свещеници, въ цѣлото общество, всички трѣбва да ги знаятъ и прилагатъ разумно, да работятъ по Божествения законъ. Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте?
Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ?
Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е. Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ.
Не е въпросътъ тамъ. Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ.
Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ.
Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ.
към беседата >>
Ето въ какво седи философски доказването.
Или, другояче, философски казано: Ти можешъ ли да докажешъ, че има Господь? – Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ?
Ето въ какво седи философски доказването.
Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
към беседата >>
Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта.
Затуй Христосъ казва: „Богъ ще бѫде веренъ на закона си“. А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ?
Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта.
Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е. Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща.
Въпросътъ седи въ следующето: всички трѣбва да изпълнимъ единъ законъ, абсолютно всички трѣбва да изпълнимъ волята Божия по единъ и сѫщъ начинъ. Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ.
Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща.
Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора.
към беседата >>
Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина?
– Мога да го докажа. Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването.
Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина?
– Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога.
към беседата >>
Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща.
А сега? Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта.
Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща.
И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е. Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме.
Волята Божия заради мене и заради васъ трѣбва да бѫде единъ свѣщенъ законъ, върху който не трѣбва да мислимъ, и върху този законъ трѣбва да бѫдатъ включени всички други закони. Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща.
Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме.
Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ.
към беседата >>
– Има.
Ти можешъ ли да докажешъ, че нѣма Господь? – Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина?
– Има.
Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта.
към беседата >>
И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е.
Майката ще бѫде единъ лошъ наклонъ на своето дѣте и слѣдъ туй ще дойдатъ редъ възпитателни заведения да изправятъ това дѣте, да изправятъ този наклонъ у него. Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща.
И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е.
Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ.
Трѣбва да имаме едни свѣщени, възвишени, благородни прояви. Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме.
Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ.
Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
към беседата >>
Можешъ ли да докажешъ?
– Мога да го докажа. И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има.
Можешъ ли да докажешъ?
– Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина?
към беседата >>
Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
Е, какъ ще изправишъ това дѣте? Какъ ще го изправишъ, като не знаешъ причинитѣ? Трѣбва да знаешъ кои сѫ причинитѣ за прѣстъпностьта. Причината за пристъпностьта у всички хора не е една и сѫща. И най-после, трѣбва да знаемъ, кое е прѣстъпно и кое не е.
Трѣбва дълбоко да се разбиратъ потънкоститѣ на човѣшката душа и нуждитѣ ѝ.
към беседата >>
Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме.
Туй учение трѣбва да бѫде учение на опитъ. Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ.
Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме.
Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара.
към беседата >>
– Мога.
И едното мога да докажа, и другото мога да докажа. Какъ? Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ?
– Мога.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога.
към беседата >>
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности.
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности.
Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“. И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.
към беседата >>
Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ.
Не само това, но въ природата има сили, има неща, върху които ние не можемъ да мислимъ. Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме.
Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ.
Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме.
към беседата >>
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
Ето въ какво седи философски доказването. Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
– Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта.
към беседата >>
Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“.
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности.
Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“.
И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.
към беседата >>
Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора.
Въ природата има извѣстни блага, които тя всѣкога ни праща. Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ.
Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора.
Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“.
към беседата >>
– Мога.
Седимъ на една маса, запалимъ свѣщъ, и споримъ има ли свѣтлина? – Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
– Мога.
Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
към беседата >>
И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.
И сега, ние съврѣменнитѣ хора, сме дошли до една фаза, дѣто за всѣки човѣкъ трѣбва да се дадатъ специални условия, за да се проявятъ неговитѣ способности. Ние живѣемъ въ тъй наречения „вѣкъ на огъня“.
И сега се иска много малко, за да се прояви този огънъ у всѣки човѣкъ.
към беседата >>
Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ.
Само природата може да ни освободи отъ туй робство, въ което се намираме. Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора.
Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ.
Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“. Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
Пфу – изгася свѣщта.
– Има. Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога.
Пфу – изгася свѣщта.
Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта.
към беседата >>
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ.
За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари.
към беседата >>
Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
Има само единъ елементъ въ природата, който не е заробенъ. Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ.
Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“. Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина?
Можешъ ли да докажешъ? – Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта.
Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина?
– Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я.
към беседата >>
За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ.
За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си.
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде.
към беседата >>
Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара.
Въздухътъ го приемаме, водата – сѫщо, остава само храната, която днесъ не знаемъ какъ да приемаме. Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара.
Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара.
Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“. Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
– Мога.
– Мога. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина?
– Мога.
Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване.
към беседата >>
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си.
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
към беседата >>
Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме.
Твърдата храна можемъ да я приемаме по лесѣнъ начинъ, има другъ начинъ за обработването ѝ. Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара.
Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме.
А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“. Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
Запаля свѣщта.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? – Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога.
Запаля свѣщта.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора.
към беседата >>
Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи?
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни.
Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи?
Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.
към беседата >>
А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“.
Но сега нѣма да се спра да разправямъ за това, то е за ученитѣ хора. Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме.
А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
– Мога. Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
към беседата >>
Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи?
Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги.
Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта.
към беседата >>
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
Азъ зная, мога да обработвамъ земята по особенъ начинъ. Ако азъ взѣма да обработвамъ единъ декаръ земя по свой начинъ, а другъ обработва 100 декара земя, отъ моя декаръ ще изкарамъ толкова храна, колкото вие ще изкарате отъ вашитѣ 100 декара. Въ моето жито, изкарано отъ единъ декаръ земя, ще има повече енергия складирана, повече прана, отколкото въ житото отъ вашите 100 декара. Има начини, какъ да спестяваме врѣмето, и пакъ ще ни остане още доста много врѣме. А сега, при нашето невежѣство, ние казваме: „Тъй е казалъ Господь“.
Не, ние сме се отбили отъ онзи естественъ, великъ пѫть на нашето развитие, че заради нашитѣ грѣхове животътъ ни е станалъ толкова напрегнатъ, толкова нещастенъ, че не можемъ да си отдъхнемъ, и като си легнемъ, цѣла нощь не можемъ да си починемъ спокойно.
към беседата >>
Пфу – изгася отново свѣщта.
Пфу – изгася свѣщта. Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина?
Пфу – изгася отново свѣщта.
Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ.
към беседата >>
Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари.
Сега, второто положение: пророцитѣ трѣбва да дойдатъ, да се пробуди у насъ разумното, и тия закони трѣбва да се приложатъ. За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги.
Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари.
Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ.
към беседата >>
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“.
Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме.
към беседата >>
Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я.
Можешъ ли пакъ да докажешъ, че има свѣтлина? – Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта.
Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я.
Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь.
към беседата >>
Но сега друга раса ще дойде.
За да се приложатъ законитѣ, ние трѣбва да почнемъ да разучаваме себе си. Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари.
Но сега друга раса ще дойде.
Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните.
към беседата >>
Сега, разбирайте ме какво казвамъ.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“.
Сега, разбирайте ме какво казвамъ.
Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори.
към беседата >>
Експедитивно е туй доказване.
– Мога. Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я.
Експедитивно е туй доказване.
Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь.
към беседата >>
Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
Сега, мнозина може да кажете, че сте достигнали до извѣстни познания, но тия познания не сѫ достатъчни, защото за въ бѫдеще животътъ ще се усложни, ще стане по-сложенъ, ще се измѣни. Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде.
Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни.
към беседата >>
Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ.
Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили.
Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?
към беседата >>
Тъй постѫпватъ ученитѣ хора.
Запаля свѣщта. Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване.
Тъй постѫпватъ ученитѣ хора.
Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ.
към беседата >>
Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.
Какво е положението на съврѣменнитѣ млѣкопитающи? Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ.
Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ.
към беседата >>
Слѣдующата стъпка е още по-велика.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили.
Слѣдующата стъпка е още по-велика.
Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ.
към беседата >>
Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
Можешъ ли да докажешъ, че нѣма свѣтлина? Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора.
Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното.
към беседата >>
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта.
Едно врѣме тѣ сѫ били господари, сега сѫ слуги. Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси.
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта.
Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво?
към беседата >>
Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика.
Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде.
Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия.
към беседата >>
Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ.
Пфу – изгася отново свѣщта. Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“.
Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ.
Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници?
към беседата >>
Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ.
Едно врѣме черната раса сѫ били господари, сега тѣ сѫ слуги, а бялата раса господари. Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта.
Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ.
Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ.
към беседата >>
Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме.
И Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ да разруша закона и пророцитѣ, но дойдохъ да изпълня закона“. Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде.
Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме.
И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви.
към беседата >>
Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь.
Значи, има Господь – свѣтлината свѣти; нѣма Господь – духна свѣтлината, изгася я. Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ.
Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь.
Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята.
към беседата >>
Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните.
Но сега друга раса ще дойде. Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ.
Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните.
Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна.
към беседата >>
И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори.
Сега, разбирайте ме какво казвамъ. Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме.
И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори.
Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ.
към беседата >>
Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь.
Експедитивно е туй доказване. Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь.
Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь.
Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания.
към беседата >>
Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни.
Всѣка една раса е дала нещо, тя проявява своя законъ. Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните.
Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни.
Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона.
към беседата >>
Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?
Азъ казвамъ: „Вие, които сте готови, ще направимъ една крачка напредъ.“ Не трѣбва да се спремъ тукъ долу, защото, ако се спремъ тукъ, нищо не сме спечелили. Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори.
Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?
“ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си.
към беседата >>
Това е то всичката философия на философитѣ.
Тъй постѫпватъ ученитѣ хора. Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь.
Това е то всичката философия на философитѣ.
Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е.
към беседата >>
Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ.
Слѣдователно бялата раса е направила много повече, отколкото черната и жълтата раси. Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни.
Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ.
А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ.
към беседата >>
“ – Можемъ.
Слѣдующата стъпка е още по-велика. Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий?
“ – Можемъ.
Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко.
към беседата >>
Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното.
Нѣкой философъ духне въ ума ти, загаси свѣщта, каже ти: „нѣма Господь“. Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ.
Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното.
Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е.
към беседата >>
А сега какво?
Но следующата раса, която иде, тя е една отъ най-благороднитѣ раси, азъ я наричамъ раса на Любовьта. Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ.
А сега какво?
Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки.
към беседата >>
Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия.
Ние сега имаме петь чувства, шестото чувство трѣбва да дойде. Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ.
Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия.
И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение.
към беседата >>
Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници?
Нѣма Господь разбира се, тѫмнина е вѫтрѣ. Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното.
Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници?
Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия?
към беседата >>
Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ.
Тя ще внесе една нова култура, въ която хората ще се познаватъ по особенъ начинъ. Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво?
Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ.
Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова.
към беседата >>
И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви.
Всички трѣбва да бѫдемъ пророци, да прѣдвиждаме нещата, от далечъ да ги прѣдвиждаме. И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия.
И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви.
Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко.
към беседата >>
Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята.
Дойде другъ философъ, запали свѣщта, ти, има Господь. Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници?
Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята.
Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно.
към беседата >>
Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна.
Въ тази нова култура нѣма да има такива хотели, като сегашните. Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ.
Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна.
А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията.
към беседата >>
Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ.
И всички трѣбва да слушаме гласа Божии, когато ни говори. Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви.
Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ.
А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога.
към беседата >>
Това сѫ само възможности, допущания.
Трети я пакъ изгаси, нѣма Господь. Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята.
Това сѫ само възможности, допущания.
Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ.
към беседата >>
А сега ние прѣстѫпваме закона.
Като влѣзешъ въ единъ градъ, нѣма да се записвашъ отдѣ идешъ и кѫдѣ отивашъ; нѣма да има, както сега, позволителни, право да пѫтувашъ и други подобни. Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна.
А сега ние прѣстѫпваме закона.
Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова.
към беседата >>
А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си.
Казвате „Може ли Господь да ни говори, може ли да слушаме гласа Божий? “ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ.
А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си.
Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате.
към беседата >>
Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е.
Това е то всичката философия на философитѣ. Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания.
Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е.
всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
към беседата >>
Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ.
Въ всички градове, дѣто ще отивате, ще имате толкова приятели, че като отидешъ въ единъ градъ, най-малко 10 души ще те поканятъ у дома си, и между тѣхъ ще има споръ, кой да те приеме; и въ който домъ отидешъ, той ще има привилегия между другитѣ, че него си посетилъ. А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона.
Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ.
Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“.
към беседата >>
Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко.
“ – Можемъ. Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си.
Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко.
Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть.
към беседата >>
всичко е допустимо, възможно е.
Има редъ философски трактати, които започватъ, говорятъ тамъ за онова субективното, трансценденталното, но и самите философи не знаятъ, какво е това трансценденталното. Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е.
всичко е допустимо, възможно е.
Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши.
към беседата >>
Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки.
А сега какво? Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ.
Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки.
Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото.
към беседата >>
Туй е новото учение.
Нѣма по-сладъкъ отъ Божия гласъ, отъ Онзи Великия. И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко.
Туй е новото учение.
Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити.
към беседата >>
Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия?
Питамъ: когато Господь създаваше вселенната, вие знаяхте ли каква бѣше земята, вие бѣхте ли Негови съветници? Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е.
Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия?
Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми.
към беседата >>
Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова.
Отидешъ въ единъ градъ, и всѣки си отива въ хотелъ. Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки.
Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова.
И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ.
към беседата >>
Ние сме въ състояние да направимъ всичко.
И тогава навсѣкѫдѣ, кѫдѣто ходишъ, въ душата ти ще има радость и веселие, ще има нещо разумно, и съ който човѣкъ се съберешъ и влѣзешъ въ разговоръ, ще разберешъ дълбочината на неговата душа, на неговитѣ мисли и чувства, ще има разбиране помежду ви. Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение.
Ние сме въ състояние да направимъ всичко.
Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете.
към беседата >>
Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно.
Нѣкой геологъ намѣрилъ едно малко камъче, и споредъ него описва каква е била нѣкога земята. Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия?
Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно.
Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“.
към беседата >>
И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията.
Тази нова раса ще бѫде умна, нѣма да бѫде месоядна раса, ще се храни изключително съ растителна храна. А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова.
И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията.
Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ?
към беседата >>
Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога.
Тогава хората ще почнатъ да си услужватъ единъ другъ. А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко.
Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога.
Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си.
към беседата >>
Спасението ни е тамъ.
Това сѫ само възможности, допущания. Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно.
Спасението ни е тамъ.
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“.
към беседата >>
Всѣко едно животно отдѣля такава отрова.
А сега ние прѣстѫпваме закона. Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията.
Всѣко едно животно отдѣля такава отрова.
Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
към беседата >>
Тази сила днесъ може да я имате.
А сега, ние живѣемъ всѣки самъ за себе си. Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога.
Тази сила днесъ може да я имате.
Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“.
към беседата >>
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
Турцитѣ казватъ „олагеле“, т.е. всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ.
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“.
Нѣкои учени хора казватъ, че месото съдържало по-голѣма хранителностъ. Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова.
Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“.
Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
към беседата >>
Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть.
Не, ние хората, които вѣрваме въ Бога, сме въ състояние да направимъ всичко. Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате.
Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть.
Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече?
към беседата >>
Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши.
всичко е допустимо, възможно е. Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“.
Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши.
Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
към беседата >>
Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото.
Да, то съдържа по-голѣма хранителностъ, но като съдържа едно благо, дава ни едно друго зло, ставаме по-груби, по-жестоки. Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“.
Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото.
Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата.
към беседата >>
Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити.
Туй е новото учение. Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть.
Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити.
Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“.
към беседата >>
Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми.
Това не е упрекъ, но питамъ: на каква база, на какво почива нашата философия? Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши.
Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми.
Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде!
към беседата >>
Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ.
Тия млѣкопитающи сѫ достигнали до човѣшкото съзнание, и като ги колимъ, отъ страхъ въ тѣхния организъмъ се образува една отрова. И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото.
Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ.
Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“.
към беседата >>
Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете.
Ние сме въ състояние да направимъ всичко. Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити.
Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете.
Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине.
към беседата >>
Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“.
Всички ние трѣбва да се научимъ да мислимъ правилно. Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми.
Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“.
Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо?
към беседата >>
Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ?
И въ съврѣменнитѣ културни хора тази отрова е причина за разнитѣ нервни болести, тя по-ражда неврастенията. Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ.
Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ?
Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя?
към беседата >>
Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си.
Не чакайте вие спасение отъ другаде, спасението е въ Бога, и силата е въ Бога. Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете.
Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си.
Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь.
към беседата >>
Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“.
Спасението ни е тамъ. Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“.
Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“.
Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме.
към беседата >>
Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Всѣко едно животно отдѣля такава отрова. Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ?
Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
към беседата >>
Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“.
Тази сила днесъ може да я имате. Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си.
Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“.
Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная.
към беседата >>
Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“.
Едно врѣме, единъ турски султанъ казалъ: „Онзи, който дойде да ми каже най-голѣмата лъжа, но сѫщинска лъжа, която азъ да призная за такава, ще му дамъ много голѣма награда“. Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“.
Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“.
„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме.
към беседата >>
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Съврѣменнитѣ лѣкари признаватъ това, но казватъ: „Безъ месо не можемъ“. Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно.
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
към беседата >>
Туй е новото учение, какво искате повече?
Азъ съмъ ви казвалъ и другъ пѫть. Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“.
Туй е новото учение, какво искате повече?
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“.
към беседата >>
„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
Между турцитѣ има такива, особени хора, наречени дервиши. Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“.
„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
към беседата >>
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата.
Да, който иска да бѫде отъ тази раса на Любовьта, трѣбва идейно да се откаже отъ месото. Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея?
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата.
Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“.
към беседата >>
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“.
Не търсете велики неща, започнете съ най-малкитѣ опити. Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече?
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“.
Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“. Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея.
към беседата >>
Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде!
Изпровървѣватъ се тѣ единъ слѣдъ другъ при султана, да му разказватъ лъжи, една отъ друга по-голѣми. Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“.
Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде!
Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони. Всѣка фамилия си има свои закони.
към беседата >>
Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“.
Ние трѣбва да прѣсъздадемъ нашия организъмъ; ако не го прѣсъздадемъ, ще имаме сѫщитѣ побуждения, каквито у животнитѣ. Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата.
Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“.
Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ.
към беседата >>
Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине.
Непрѣмѣнно съ най-малкитѣ опити започнете. Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“.
Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине.
Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“. Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея. Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“.
към беседата >>
Защо?
Идва първия дервишъ, и казва: „Султанъ ефенди, майка ми насади едно паче яйце, и то като се търкулна, отъ него излѣзе една голѣма камила“. Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде!
Защо?
Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони. Всѣка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ.
към беседата >>
Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя?
Тогава, каква е разликата между едно тревопасно животно и единъ вълкъ? Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“.
Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя?
Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава.
към беседата >>
Това е то Любовь, Божията Любовь.
Тия опити сѫ слѣдующитѣ: да направитѣ едно подобрение въ домоветѣ си. Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине.
Това е то Любовь, Божията Любовь.
А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“. Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея. Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“. Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“.
към беседата >>
Защото ще плащаме.
Султанътъ казва: „Олагели, може да е така, възможно е“. Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо?
Защото ще плащаме.
Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони. Всѣка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нѣма домъ, дѣто да нѣма свои закони.
към беседата >>
Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
Да кажемъ, че лисицата е по-умна, по-хитра отъ нѣкое тревопасно. Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя?
Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо?
към беседата >>
А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная.
Щомъ започнете да живѣете по Христовия законъ, ето какво ще стане по домовете: майката е била цѣль день на работа, а дъщеря ѝ въ кѫщи е шетала, и като дойде майка ѝ, тя ще я посрещне, ще я целуне и ще каже: „Майко, азъ днесъ всичко свършихъ въ кѫщи, вода донесохъ, ти седни сега и си почини“. Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь.
А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная.
Ахъ той, той… нарежда тя“. Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея. Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“. Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“. Ние сме въ състояние да подобримъ нашия животъ, и Богъ иска да го подобримъ.
към беседата >>
Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме.
Идва другъ дервишъ и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме, когато баща ми воюваше съ московцитѣ, изтръгна си единъ косъмъ отъ брадата, тури го на Дунава и направи единъ голѣмъ мостъ отъ него“. „Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме.
Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме.
По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони. Всѣка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нѣма домъ, дѣто да нѣма свои закони. Нѣма общество, което да нѣма свои закони, но работата е, че тия закони не сѫ тъй постоянни, както законитѣ на природата.
към беседата >>
И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
Нима слонътъ е по-долу отъ лисицата, по-малко интелигентенъ отъ нея? Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата.
И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“. Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо? – Заразили се.
към беседата >>
Ахъ той, той… нарежда тя“.
Туй е новото учение, какво искате повече? Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная.
Ахъ той, той… нарежда тя“.
Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея. Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“. Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“. Ние сме въ състояние да подобримъ нашия животъ, и Богъ иска да го подобримъ. Писанието казва: Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърдцето си, приемете го.
към беседата >>
По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
„Олагели, казва султанътъ.“ Идватъ трети, четвърти дервишъ, и най-после идва единъ дервишъ, носи единъ голѣмъ празенъ кюпъ, и казва: „Султанъ ефенди, едно врѣме баща ти воюваше съ московцитѣ, и баща ми му даде на заемъ този кюпъ пъленъ съ злато“. Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме.
По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
Всѣка фамилия си има свои закони. Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нѣма домъ, дѣто да нѣма свои закони. Нѣма общество, което да нѣма свои закони, но работата е, че тия закони не сѫ тъй постоянни, както законитѣ на природата. Слѣдователно, тѣ иматъ врѣменно уподоблѣние.
към беседата >>
Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“.
Слонътъ съ своя хоботъ може да свърши 10 пѫти по-голѣма, по-хубава работа отъ лисицата. Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората.
Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“.
Тази философия поддържатъ тѣ. Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо? – Заразили се. Казвамъ: „Ако единъ день славѣятъ се храни само съ зрънца, ще има по-хубавъ гласъ, отколкото сега“.
към беседата >>
Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея.
Бащата като се върне отъ работа, синътъ му ще го посрещне, ще му каже: „Татко, азъ свършихъ работата си, донесохъ кюмюря, а ти си работилъ цѣлъ день, почини си сега“. Жената ще посрещне мѫжа си, сѫщо така всичко приготвила, нарѣдила прѣдлага му да си почине. Това е то Любовь, Божията Любовь. А ние, сега седимъ като стари аристократи, и жената казва: „Той дали ще донесе нещо, зная му азъ работата, захласналъ се е нѣкѫдѣ, азъ нали си го зная. Ахъ той, той… нарежда тя“.
Мѫжътъ казва: А, тя, тя, зная я азъ нея.
Проповѣдникътъ казва: „Зная го азъ моето събрание, не го бива него“. Азъ казвамъ на всички: „Въ насъ има извѣстни заблуждѣния и вѣрвания, които трѣбва да отхвърлимъ“. Ние сме въ състояние да подобримъ нашия животъ, и Богъ иска да го подобримъ. Писанието казва: Като чуете гласа ми, не ожесточавайте сърдцето си, приемете го. Христосъ казва: „Ако ме любите, ще изпълните моя законъ“.
към беседата >>
Всѣка фамилия си има свои закони.
Султанътъ, като го слушалъ, помислилъ си: ако каже пакъ олагели, ще се хване по закона, и ще трѣбва да плати, затова казалъ: „Буаландеръ – не е възможно това.“ Сега, и ние така, когато не ни засяга една истина, казваме – възможно е, но когато ни засяга, казваме: А, туй не може да бѫде! Защо? Защото ще плащаме. Нѣкой пѫть ние прѣдставляваме закона като единъ начинъ, методъ, чрѣзъ който нашиятъ животъ, разумниятъ животъ се развива, и тия закони ние трѣбва да ги разбираме. По подобие на тия закони, които сѫществуватъ въ природата, сѫ направѣни и нашитѣ закони.
Всѣка фамилия си има свои закони.
Бащата и майката, тѣ създаватъ законитѣ. Нѣма домъ, дѣто да нѣма свои закони. Нѣма общество, което да нѣма свои закони, но работата е, че тия закони не сѫ тъй постоянни, както законитѣ на природата. Слѣдователно, тѣ иматъ врѣменно уподоблѣние.
към беседата >>
Тази философия поддържатъ тѣ.
Ще каже нѣкой: „Добре, но и славѣятъ, който пѣе тъй хубаво, храни се съ мушици“. Ами гѫлъбътъ, който се храни само съ зрънца, седи ли по-долу отъ славѣя? Гѫлъбътъ се взима даже за емблема на чистотата. И сега, тия птици, който се научили да се хранятъ съ мушици, и тѣ иматъ философия, като тази на хората. Обаче гѫлъбътъ поддържа друга философия, казва: „И съ зрънца само човѣкъ може да се храни“.
Тази философия поддържатъ тѣ.
Гѫлъбътъ на опитъ показва, че неговата храна е по-хубава. И виждашъ ли много славеи, който се хранятъ съ мушички, както пѣятъ, пѣятъ си на нѣкое дърво, падатъ и умиратъ. Защо? – Заразили се. Казвамъ: „Ако единъ день славѣятъ се храни само съ зрънца, ще има по-хубавъ гласъ, отколкото сега“. Така и нашитѣ певици, които иматъ хубавъ гласъ, ако пиятъ винце, това-онова, нѣма ли да се развали тѣхния гласъ?
към беседата >>
НАГОРЕ