НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
146
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
146
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Защо твоите ученици ядат и пият?
,
НБ
, , 15.1.1922г.,
– На течна.
Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква?
– На течна.
За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли.
към беседата >>
За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре.
Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна.
За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре.
Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш.
Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре.
Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш.
Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство.
Следователно в храненето две неща са необходими: ядене и пиене. „Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш.
Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство.
То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
То е богатство, то е растеж на сърцето.
„Ядене“ значи твърдата храна да се превърне на каква? – На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство.
То е богатство, то е растеж на сърцето.
И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли. Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли.
– На течна. За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето.
И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли.
Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
За да я превърнеш на течна, трябва да пиеш непременно нещо отгоре. Значи две качества са необходими – да знаеш тази материя при яденето да я превърнеш. Сега след всяко ядене това, което изядеш, трябва да го превърнеш в чувство, и то в най-висшето чувство. То е богатство, то е растеж на сърцето. И не само там да се спрем, но тази енергия да я превърнем тъй в нашия ум, че да произведе най-висши, най-възвишени мисли.
Тогава растежът на нашата душа върви правилно и тия функции постепенно съграждат този организъм, който ние имаме.
към беседата >>
Сега ние постоянно се спираме на Йоановото учение и фарисейското учение.
Сега ние постоянно се спираме на Йоановото учение и фарисейското учение.
към беседата >>
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място.
Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни.
към беседата >>
Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място.
Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица.
Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“.
към беседата >>
Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица.
Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен.
Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни.
към беседата >>
Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен.
Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“.
Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен?
към беседата >>
Той е гладен.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“.
Той е гладен.
И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя?
към беседата >>
И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни.
Христос определя, че когато младоженикът е с тях, и едното, и другото учение си нямат място. Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен.
И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни.
Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя? “ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
Казвате: „Болни хора сме ние“.
Когато слънцето стопля вашата стая, нямате нужда от печка, но щом това слънце замине към северния полюс, в тези северни нощи, тогава ще имате нужда от вашата печка, тогава ще имате нужда от вашата малка свещица. Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни.
Казвате: „Болни хора сме ние“.
Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя? “ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
Да, всички са болни.
Не казвам, че тези учения не са нужни, но Йоановото учение и фарисейското учение, това не е Христовото учение, понеже богатият, който яде и пие, постоянно е недоволен. Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“.
Да, всички са болни.
Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя? “ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
Поясненията върху един стих могат да бъдат прями и косвени.
Поясненията върху един стих могат да бъдат прями и косвени.
Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните.
към беседата >>
Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен?
Той казва: „Да, жадува душата ми за нещо, иска душата ми нещо“. Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни.
Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен?
Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя? “ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните.
Поясненията върху един стих могат да бъдат прями и косвени.
Прямите обяснения са обяснения за децата, а косвените – за възрастните.
към беседата >>
Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя?
Той е гладен. И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен?
Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя?
“ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават?
Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават?
– Два мамула“. Детето гледа и казва със страх: „два“.
към беседата >>
“ Когото бутнеш, все кипва.
И всички хора сега са гладни, имат едно желание незадоволено, всички са болни. Казвате: „Болни хора сме ние“. Да, всички са болни. Че всички хора са болни, ще познаеш, ако само бутнеш някого, и той веднага казва: „Не знаеш ли, че съм болен човек, че съм нервен, че съм неразположен? Не знаеш ли, че снощи не можах да си отспя?
“ Когото бутнеш, все кипва.
към беседата >>
– Два мамула“.
Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават?
– Два мамула“.
Детето гледа и казва със страх: „два“.
към беседата >>
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос.
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос.
Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал.
към беседата >>
Детето гледа и казва със страх: „два“.
Когато учителят в първо отделение разправя на децата за събирането, той взема мамули и казва: „Един мамул и още един мамул колко стават? – Два мамула“.
Детето гледа и казва със страх: „два“.
към беседата >>
Какво казал Христос?
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос.
Какво казал Христос?
– Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко.
към беседата >>
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е.
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е.
да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен.
към беседата >>
– Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият.
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос. Какво казал Христос?
– Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият.
Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания?
към беседата >>
да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“.
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е.
да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“.
И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила.
към беседата >>
Туй ядене трябва да го научим.
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос. Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият.
Туй ядене трябва да го научим.
Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон.
към беседата >>
И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“.
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“.
И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“.
Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения.
към беседата >>
Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична.
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос. Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим.
Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична.
Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото?
към беседата >>
Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса?
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“.
Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса?
Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите.
към беседата >>
Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал.
После пък четем, преобръщаме Библията, какво казал Христос. Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична.
Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал.
Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил?
към беседата >>
Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите?
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса?
Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите?
Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции.
към беседата >>
Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко.
Какво казал Христос? – Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал.
Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко.
Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?
към беседата >>
Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен.
Сега някои хора имат това свойство на ума си, т.е. да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите?
Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен.
За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции.
към беседата >>
Знаете ли защо идат тези страдания?
– Че неговите ученици знаяли как да ядат и пият. Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко.
Знаете ли защо идат тези страдания?
Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“!
към беседата >>
За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила.
да казват: „Дайте ни да го пипнем, да видим“. И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен.
За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила.
Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция.
към беседата >>
Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон.
Туй ядене трябва да го научим. Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания?
Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон.
Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад!
към беседата >>
Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения.
И те, като малките деца, казват: „Един мамул и още един стават два“. Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила.
Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения.
За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената?
към беседата >>
Той пита: „Де е царевицата, де е житото?
Думата „ядене“ е символична, думата „пиене“ също е символична. Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон.
Той пита: „Де е царевицата, де е житото?
Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква!
към беседата >>
За пример, често в математиката има обяснения за функциите.
Мислите ли, че като кажем: „Едно зърно мамул и още едно стават две“, сме разрешили въпроса? Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения.
За пример, често в математиката има обяснения за функциите.
Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви.
към беседата >>
Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил?
Ако прекараме яденето във всички области на нашия живот, ако прекараме пиенето във всички области на нашия живот, и то не само външно, във всички хора ще се яви желание да знаят да ядат и пият, не да преяждат, да пиянстват, но всички хора да бъдат радостни, бодри, весели и всички да имат за живота необходимото, което Бог ни е дал. Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото?
Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил?
“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени.
към беседата >>
Функции има и във физиологията, те са физиологически функции.
Мислите ли, че ако даже съберем 100 мамула и още 100 мамула, сме разрешили въпроса на мамулите? Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите.
Функции има и във физиологията, те са физиологически функции.
Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя?
към беседата >>
“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?
Следователно, когато Бог ни е пратил на земята, Той е промислил за всичко. Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил?
“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?
“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени.
към беседата >>
Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции.
Ако дори знаем да делим и умножаваме, въпросът за царевицата, мамулът, остава неразрешен. За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции.
Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции.
И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи.
към беседата >>
“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“!
Знаете ли защо идат тези страдания? Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте?
“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“!
А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни?
към беседата >>
И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция.
За да се разреши, трябва да имаме други познания, да знаем при какви условия тази царевица расте, кога се сее, при каква почва расте, как се развива, за какво се употребява и каква може да бъде нейната сила. Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции.
И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция.
Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника?
към беседата >>
А че хората умират от глад!
Господ по един екзекутивен начин иде да възстанови своя закон. Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“!
А че хората умират от глад!
„Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението.
към беседата >>
Каква е функцията на жената?
Сега, по тази аналогия, вие можете да си правите и по-далечни сравнения. За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция.
Каква е функцията на жената?
– Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи.
към беседата >>
„Хайде сега да отидем на църква!
Той пита: „Де е царевицата, де е житото? Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад!
„Хайде сега да отидем на църква!
“ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден?
към беседата >>
– Да готви.
За пример, често в математиката има обяснения за функциите. Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената?
– Да готви.
Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца?
към беседата >>
“ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени.
Я викайте главния директор на пансиона да каже де е хлябът на децата; де е мармаладът, де са ябълките, крушите, които бях изпратил? “ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква!
“ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени.
За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби.
към беседата >>
Каква е функцията на учителя?
Функции има и във физиологията, те са физиологически функции. Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви.
Каква е функцията на учителя?
– Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде.
към беседата >>
За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени.
“ – „Е, продадохме ги.“ – „Защо ги продадохте? “ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени.
За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени.
Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“.
към беседата >>
– Да учи.
Функции има и в сърцето, функции има и в ума, и в обществения живот, и в домашния – навсякъде все има функции. И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя?
– Да учи.
Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е.
към беседата >>
Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни?
“ – За да имат пари да си купят хубави шапки, дрехи, та да излязат навън като някой пуяк, с вирната опашка – „тър-тър-тър“! А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени.
Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни?
“ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“. – „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
Каква е функцията на свещеника?
И сега, като се върнете у дома си, онези, които знаят повече за функциите, нека разправят какво е функция. Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи.
Каква е функцията на свещеника?
– Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции.
към беседата >>
“ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението.
А че хората умират от глад! „Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни?
“ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението.
Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“. – „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
– Да служи.
Каква е функцията на жената? – Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника?
– Да служи.
Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи.
към беседата >>
Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден?
„Хайде сега да отидем на църква! “ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението.
Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден?
“ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“. – „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
Каква е функцията на крадеца?
– Да готви. Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи.
Каква е функцията на крадеца?
– Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха.
към беседата >>
“ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби.
“ Всички облечени, и Господ ще ги намери облечени. За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден?
“ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби.
Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“. – „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
– Да краде.
Каква е функцията на учителя? – Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца?
– Да краде.
Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“.
За обличане, всички са облечени, но има и техни братя, които не са облечени. Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби.
Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“.
– „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
Това са първа степен функции, т.е.
– Да учи. Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде.
Това са първа степен функции, т.е.
прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
– „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
Господ ще пита: „Защо вашите братя са гладни и жадни? “ И тогава всичките тези богати с хубавите дрехи ще се намерят в положението на богатия, който като умрял, се намерил в мястото на мъчението. Някои мислят: „Ще дойде ли такъв ден? “ Аз ви казвам, че Господ всички тези богати, до един, ще ги прати на мястото на богатия, дето има скърцане със зъби. Тогава често разказват за смях този анекдот: „Ех, Стояне, не съм служил добре на Господа, ще се скърца на онзи свят със зъби“.
– „Е, дядо попе, ти поне нямаш зъби, твоите са опадали.“
към беседата >>
прями функции.
Каква е функцията на свещеника? – Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е.
прями функции.
Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
И ние трябва да се върнем към думите Христови.
И ние трябва да се върнем към думите Христови.
Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили. За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“!
към беседата >>
Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи.
– Да служи. Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции.
Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи.
Туй е прямото обяснение на стиха. Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили.
И ние трябва да се върнем към думите Христови.
Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили.
За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“!
към беседата >>
Туй е прямото обяснение на стиха.
Каква е функцията на крадеца? – Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи.
Туй е прямото обяснение на стиха.
Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“!
И ние трябва да се върнем към думите Христови. Яденето и пиенето трябва да бъде тъй, както Неговите ученици са яли и пили.
За съвременния християнски свят – нали всички се наричат християни – трябва да се приложи Христовото учение и най-малкото благо е туй, което е турено в Господнята молитва: „Хляб наш насъщни, дажд нам днес“!
към беседата >>
Една царевица и една царевица правят две царевици.
– Да краде. Това са първа степен функции, т.е. прями функции. Сега, учителят не е роден само да учи, свещеникът не е роден само да служи. Туй е прямото обяснение на стиха.
Една царевица и една царевица правят две царевици.
към беседата >>
Ако питат какво иска Христос днес?
Ако питат какво иска Христос днес?
– Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас.
към беседата >>
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет.
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет.
Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е.
към беседата >>
– Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя.
Ако питат какво иска Христос днес?
– Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя.
Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици.
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет.
Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици.
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият.
към беседата >>
Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става.
Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя.
Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става.
Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим.
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици.
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим.
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес.
към беседата >>
Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник.
Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става.
Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник.
Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек.
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим.
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек.
Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
към беседата >>
Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка.
Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник.
Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка.
– Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас. Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
Възможно ли е това?
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек.
Възможно ли е това?
– Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
към беседата >>
– Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас.
Ако питат какво иска Христос днес? – Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка.
– Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас.
Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
– Възможно е.
Обаче в косвеното обяснение на един въпрос или на една идея се съдържа по-дълбоко знание за самия предмет. Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това?
– Възможно е.
Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот.
към беседата >>
Следователно и вие ще ме разберете.
– Най-малката програма е тази: Хлябът наш насъщни да го дадете на вашите братя. Сега вие ще говорите за спасение, за това-онова, за всичко, а за това, което Господ изисква тук, на земята, за него и дума не става. Ще се цитира какво казал еди-кой си автор в Германия, във Франция, какво казал някой си проповедник. Много хубаво, всички тия неща ние ги похваляваме; всички тия неща, които хората са казали, ще ги разберем само тогава, когато сме се наяли добре, когато сърцето ни е топло, когато умът ни е светъл, когато волята ни е крепка. – Тогава ще разберем този свят, който стои пред нас.
Следователно и вие ще ме разберете.
към беседата >>
Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият.
Ние можем да докажем комуто и да е, че човек има душа, тъй както можем да докажем, че една царевица и още една царевица правят две царевици. Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е.
Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият.
Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни?
към беседата >>
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка.
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка.
Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
към беседата >>
Значи правим този процес.
Можем да поставим когото и да е в магнетически сън, да извадим двойника му, в който живее душата, и да го сгъстим. И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият.
Значи правим този процес.
Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
към беседата >>
Има право да почива само онзи, който дълго време е работил.
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка.
Има право да почива само онзи, който дълго време е работил.
Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
към беседата >>
Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
И ето, отвън един човек и още един двама са, но тия двама живеят в един човек. Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес.
Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“.
към беседата >>
Това е почивка.
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил.
Това е почивка.
И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост. Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
към беседата >>
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
Възможно ли е това? – Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания.
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
към беседата >>
И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост.
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка.
И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост.
Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
към беседата >>
Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот.
– Възможно е. Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва.
Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот.
Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е.
към беседата >>
Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
И тъй, постенето аз съм го кръстил почивка. Има право да почива само онзи, който дълго време е работил. Това е почивка. И постът, в такъв случай, ще служи като начин за обновление на организма, а молбата ще служи като начин да усвоим знания и Мъдрост.
Ученикът ще се моли на учителя си да го учи, ще се моли за знания.
към беседата >>
Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни?
Туряме ги един в друг, събират се и после пак изваждаме единият. Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот.
Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни?
Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде.
към беседата >>
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?
“ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
към беседата >>
Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
Значи правим този процес. Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни?
Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно.
към беседата >>
“ – Е, запали една свещ!
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега?
“ – Е, запали една свещ!
Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито. Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
към беседата >>
Или: „Той е прост като круша“.
Ние не само трябва да знаем как да извадим този двойник, но трябва да знаем и онези велики закони, при които душата се развива, расте и придобива своите знания. Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“!
Или: „Той е прост като круша“.
Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
към беседата >>
Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито.
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ!
Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито.
Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
към беседата >>
Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
Ние трябва да се поучим от царевицата, когато тя пуща своите коренчета в черната почва. Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“.
Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
Ако Йоановото и фарисейското учение се прилага по този начин, те са в права посока, а ние, съвременните хора, след като скрихме царевицата и житото в къщите си, после отиваме да се молим на Господа: „Господи, ние сме големи грешници, скрихме житото и царевицата, какво да правим сега? “ – Е, запали една свещ! Не, Господ казва: „Ти скри тази царевица и това жито.
Щом съзнаваш греховете си, ще отидеш да върнеш царевицата и житото на гладните си братя“.
към беседата >>
Турците казват: „Персенги олсун“, т.е.
Тя стои на много по-ниска степен на развитие отколкото ние, но когато се посади в почвата, тя умее да схване онези елементи, които са необходими за нас, и така да ги усвои, че от туй складиране на тези елементи в царевицата да зависи нашия живот. Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение.
Турците казват: „Персенги олсун“, т.е.
на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита.
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита.
В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво?
към беседата >>
на калем иде.
Ако царевичните зрънца, житните зрънца, ечемичните зрънца не събираха тези елементи за живот, какво би станало с нас, интелигентните хора, които мислим, че сме много културни? Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е.
на калем иде.
Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита.
В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
към беседата >>
Туй буквално не е вярно.
Ние не владеем още знанието на царевицата, на житото, на крушата, на сливата, а при това казваме: „Ябълка е това, круша е това“! Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде.
Туй буквално не е вярно.
Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека. Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
В този свят има съдба за грешните.
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас.
В този свят има съдба за грешните.
Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот.
към беседата >>
Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
Или: „Той е прост като круша“. Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно.
Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.?
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните.
Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.?
И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот. Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
Не, крушата по своята специалност седи 10 пъти по-високо от човека в културно отношение. Турците казват: „Персенги олсун“, т.е. на калем иде. Туй буквално не е вярно. Не е вярно, че една царевица и една царевица правят две и че крушата седи 10 пъти по-високо от човека.
Това е по косвените обяснения, а не по прямите: по прямите е обратно.
към беседата >>
И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда.
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.?
И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда.
И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот. Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
Сега, тук може да се роди цял спор.
Сега, тук може да се роди цял спор.
Можем да спорим колкото искаме по въпроса.
към беседата >>
И се осъжда на какво?
Та и вие ще върнете царевицата на брата си, защото виждам, че във вашите стаи има много царевица скрита. В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда.
И се осъжда на какво?
Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот. Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
Можем да спорим колкото искаме по въпроса.
Сега, тук може да се роди цял спор.
Можем да спорим колкото искаме по въпроса.
към беседата >>
Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
В най-широк смисъл, у вас, правоверните, има скрита царевица, но съдбата ще започне от вас. В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво?
Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот. Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?
“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“.
към беседата >>
А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот.
В този свят има съдба за грешните. Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане.
А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот.
Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква?
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене?
“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква?
Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!
към беседата >>
Тъй се осъжда на оня свят.
Ще го питат веднага: „Как се осмели ти да говориш истината, на какво основание отгоре ти се осмеляваш винаги да не лъжеш, кой ти даде право да бъдеш милосърден, кой ти даде право да бъдеш честен, защо не си крал, защо не си обирал другите“ и т.н.? И за всички тези престъпления, и за много други, по тази процедура съдиите ще издадат резолюция, че еди-кой си праведник на земята се осъжда. И се осъжда на какво? Тук на земята се осъжда да плати глоба, а онези, обвинените по член 4 – платят 4 милиарда лева, да се конфискува всичкото им имане. А праведните се осъждат да им се върне в двоен размер всичкото имане, което им е взето, и да им се даде възможност, условия, да живеят най-добър, най-щастлив живот.
Тъй се осъжда на оня свят.
към беседата >>
Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави?
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква?
Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави?
Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили.
към беседата >>
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият?
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият?
“ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл.
към беседата >>
Ни най-малко не е наука.
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави?
Ни най-малко не е наука.
Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си.
към беседата >>
“ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция?
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият?
“ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция?
Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат.
към беседата >>
Като ти се сковат устата, какво ще правиш?
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука.
Като ти се сковат устата, какво ще правиш?
Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“.
към беседата >>
Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет.
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият? “ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция?
Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет.
Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата.
към беседата >>
Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“.
Тези учени хора задават на Христа въпроса: „Защо учениците Йоанови често постят и молба правят, така и фарисейските, а твоите ядат и пият, има гуляй, ядене и пиене? “ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш?
Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“.
Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не.
към беседата >>
Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата.
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият? “ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет.
Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата.
Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи.
към беседата >>
Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!
“ Ами че да пости човек, много наука ли се изисква? Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“.
Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!
“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“.
към беседата >>
Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята.
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият? “ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата.
Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята.
И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот.
към беседата >>
“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили.
Голяма наука ли е това, човек да пости и молба да прави? Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо!
“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили.
Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това?
към беседата >>
И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл.
Запитали Христа: „Защо твоите ученици само ядат и пият? “ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята.
И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл.
Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение.
към беседата >>
Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си.
Ни най-малко не е наука. Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили.
Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си.
Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва?
към беседата >>
Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат.
“ – Как да не ядат и пият, щом са ме осъдили с такава резолюция? Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл.
Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат.
В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа.
към беседата >>
Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“.
Като ти се сковат устата, какво ще правиш? Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си.
Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“.
Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата.
Щом са ме тъй осъдили, аз ще дам на всички ви едно отлично угощение, един банкет. Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат.
В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата.
В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа?
към беседата >>
Не, не, не.
Постиш. Стомахът ти нищо не взима, казваш: „Пост“. Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“.
Не, не, не.
„Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи.
Вчера ме осъдиха, дадоха ми една отлична присъда, ще ви дам едно угощение, да ядем и пием, да се радваме за присъдата. Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата.
В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи.
Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
„Досега ядох и пих, но отсега ще постя“.
Като те бият, ще се молиш и оттатък ще минеш: „Моля ти се, мамо! “ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не.
„Досега ядох и пих, но отсега ще постя“.
Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот.
Следователно присъдата в духовния свят има точно обратен ефект от този на земята. И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи.
Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот.
Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
Каква култура има в това?
“ Та някои хора мислят, че много нещо правят, че постили и много се молили. Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“.
Каква култура има в това?
Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва? Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
Точно тъй е, няма никакво изключение.
И небесният живот е точно обратен на земния, в обратен смисъл. Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот.
Точно тъй е, няма никакво изключение.
Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва?
Като има камшик, ще се молиш, и ние знаем от коя култура си. Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това?
Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва?
Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа.
Хората там са само майстори да говорят истината, когато тук са майстори само да лъжат. В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение.
Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа.
Как ще му докажа? Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
Съвременните хора казват: „Лекарят ми забрани да ям, на диета съм, ще се пости“. Не, не, не. „Досега ядох и пих, но отсега ще постя“. Каква култура има в това? Нима Господ се нуждае от нашия пост и молитва?
Нима Господ се нуждае от нашите сълзи, постоянно да плачем и да се оплакваме?
към беседата >>
Как ще му докажа?
В онзи свят хората са майстори да ти напълнят касата с пари, когато тук са майстори да ти изпразнят касата. В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа.
Как ще му докажа?
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
Двама студенти си приказват.
Двама студенти си приказват.
Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив.
към беседата >>
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
В онзи свят хората са тъй майстори да те облекат с нови дрехи, когато тук са най-големи майстори да те съблекат в Борисовата градина и да се върнеш по долни дрехи. Тълкувайте в обратен смисъл земния живот и ще намерите какъв е небесният живот. Точно тъй е, няма никакво изключение. Ако някой ми оспорва, аз ще му докажа. Как ще му докажа?
Един от турските султани дал три въпроса на един свой учен ходжа да ги разреши:
към беседата >>
Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари.
Двама студенти си приказват.
Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари.
„Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни?
към беседата >>
1) Колко е далеч слънцето?
1) Колко е далеч слънцето?
към беседата >>
„Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят.
Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари.
„Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят.
Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието.
към беседата >>
2) Колко е далеч онзи свят и
2) Колко е далеч онзи свят и
към беседата >>
Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде.
Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят.
Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде.
Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците.
към беседата >>
3) Колко има от земята до месечината?
3) Колко има от земята до месечината?
към беседата >>
Той е човек, който само на сълзите вярва“.
Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде.
Той е човек, който само на сълзите вярва“.
Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря?
към беседата >>
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал. А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо. И ако не вярваш, дръж края му и върви“.
към беседата >>
Отива и опитът излиза сполучлив.
Двама студенти си приказват. Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“.
Отива и опитът излиза сполучлив.
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се.
към беседата >>
За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал.
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак.
За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал.
А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо. И ако не вярваш, дръж края му и върви“.
към беседата >>
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни?
Единият дава съвет на другия, който е беден, да отиде при един негов богат чичо, добър, духовен човек, да му иска пари. „Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив.
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни?
Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите?
към беседата >>
А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо.
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак. За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал.
А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо.
И ако не вярваш, дръж края му и върви“.
към беседата >>
Някой вестникар веднага ни описва състоянието.
„Иди при него, поискай му пари, но гледай да започнат сълзите ти да капят. Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни?
Някой вестникар веднага ни описва състоянието.
Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете?
към беседата >>
И ако не вярваш, дръж края му и върви“.
Върнал се ходжата и отговаря: „Слънцето е далеч 12 часа, защото след 12 часа изгрява пак. За онзи свят е много дълъг пътя, защото баща ми отпреди 33 години е заминал, и още не е стигнал. А разстоянието от месечината до земята е толкова голямо, колкото е дълъг конецът на това кълбо.
И ако не вярваш, дръж края му и върви“.
към беседата >>
Така описват глада на руснаците.
Ако заплачеш, ще ти даде пари, ако не заплачеш, няма да ти даде. Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието.
Така описват глада на руснаците.
Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна.
към беседата >>
Това са косвени доказателства, а не прями.
Това са косвени доказателства, а не прями.
към беседата >>
Нима сърцето ни не се отваря?
Той е човек, който само на сълзите вярва“. Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците.
Нима сърцето ни не се отваря?
Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.
към беседата >>
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете.
Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум.
към беседата >>
Отваря се.
Отива и опитът излиза сполучлив. Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря?
Отваря се.
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят?
към беседата >>
Как да преведем думата „манипулация“ на български?
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете.
Как да преведем думата „манипулация“ на български?
– Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум. Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите?
Нима днес опитът не излиза сполучлив, когато посетим някои бедни? Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се.
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите?
Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!
към беседата >>
– Да знаеш как да управляваш с ръката си.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете. Как да преведем думата „манипулация“ на български?
– Да знаеш как да управляваш с ръката си.
Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум. Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете?
Някой вестникар веднага ни описва състоянието. Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите?
Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете?
Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят.
към беседата >>
Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете. Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си.
Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти.
Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум. Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна.
Така описват глада на руснаците. Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете?
Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна.
Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи.
към беседата >>
Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете. Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти.
Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти.
Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум. Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.
Нима сърцето ни не се отваря? Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна.
Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.
И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум.
Сега, туй правило, което ви дадох за тези четири ключа: спрете се и направете един опит, само една манипулация направете. Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти.
Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум.
Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
И всички религиозни хора какво правят?
Отваря се. Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма.
И всички религиозни хора какво правят?
„Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
Как да преведем думата „манипулация“ на български? – Да знаеш как да управляваш с ръката си. Намираш се в трудно положение, спри се, завърти източния ключ един път, завърти западния 2 пъти, северния – 3 пъти, южния – 4 пъти. Напиши си ги, после пак отново: завърти източния ключ 2 пъти, западния – 3 пъти, северния – 4 пъти, южния – 5 пъти. Завърти ги и трети път, и виж после какво ще стане с твоя ум.
Представете си, че сте Адита и се намирате в този затвор, и когато излезете от вратата навън, не само вие да излезете, но да намерите и вашите сестри, и тях да изведете навън.
към беседата >>
„Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!
Но ако тази храна не отива до болните, до гладните, а отива в джобовете на здравите? Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят?
„Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!
“ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски?
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски?
“ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си.
към беседата >>
“ Пак му се молят.
Та и Господ, когато изпраща толкова много храна, повече отколкото трябва, не се ли изгубва тя някъде из треновете? Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна!
“ Пак му се молят.
Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи. Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
“ – „Всеки ученик си е на мястото.
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски?
“ – „Всеки ученик си е на мястото.
Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си.
към беседата >>
Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи.
Господ изпраща комисия, да види какво става с тази храна. Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят.
Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи.
Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос.
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски? “ – „Всеки ученик си е на мястото.
Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос.
– Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение.
към беседата >>
Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
Хората гладуват в Русия, Англия, Германия, България, навсякъде се изгубили тези вагони, и храната я няма. И всички религиозни хора какво правят? „Хайде да се помолим на Господа, пак да изпрати храна! “ Пак му се молят. Както виждате, тази година Господ пак изпраща, и пак се губи.
Всяка година Господ изпраща 10 пъти повече и хората започват да се чудят къде отива тя?
към беседата >>
– Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта.
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски? “ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос.
– Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш.
към беседата >>
„А – казват – Йоановите ученици – т.е.
„А – казват – Йоановите ученици – т.е.
тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението? “ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си.
към беседата >>
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски? “ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.
На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.
към беседата >>
тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?
„А – казват – Йоановите ученици – т.е.
тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?
“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери.
към беседата >>
На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си.
Запитаха го: „Защо твоите ученици не правят както учениците Йоанови и фарисейски? “ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората.
На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си.
Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания.
към беседата >>
“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света.
„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението?
“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света.
В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство.
към беседата >>
Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си.
“ – „Всеки ученик си е на мястото. Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си.
Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си.
В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
към беседата >>
В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония.
„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението? “ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света.
В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония.
Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей.
към беседата >>
В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение.
Йоановите ученици са за Йоана, фарисейските са за фарисеите, а Моите са за Мене – казва Христос. – Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си.
В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение.
Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра.
„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението? “ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония.
Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра.
Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин.
към беседата >>
Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш.
– Другите се приготвят за Моето учение, а понеже Моите са минали през пост и молба, затова ще ядат и пият.“ Аз взимам думите „ядене“ и „пиене“ в смисъл на процес, през който е минала душата, за да дойде до Любовта и Мъдростта. Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение.
Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш.
Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си.
„А – казват – Йоановите ученици – т.е. тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението? “ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра.
Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си.
Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей.
към беседата >>
Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.
Когато тези две добродетели завладеят човека напълно, той започва да разрешава всички обществени проблеми и навсякъде може да помага на хората. На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш.
Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.
Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери.
тези на старата култура – постели и се молели, и фарисейските също, а онези на Христа само яли и пили.“ Сега нам ни казват: „Какъв е пътят за спасението? “ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си.
Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери.
Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват.
към беседата >>
Не мислете, че в този свят ще минем без страдания.
На цял свят човек не може да помогне, но, най-първо, всеки от нас трябва да знае как да помогне на себе си. Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити.
Не мислете, че в този свят ще минем без страдания.
Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава. Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство.
“ Аз ще ви приведа един разказ и ще ви оставя после математически да си разрешите тази велика проблема, как да се оправи света. В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери.
Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство.
Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени.
към беседата >>
Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
Скръбен си, да знаеш как да излекуваш скръбта си. В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания.
Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей.
В далечното минало, в предисторическите времена, живял някой си прочут цар – Ормузд-Дей, който бил поклонник на Единния Бог, Бог на вечната хармония. Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство.
Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей.
Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях?
към беседата >>
Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
В недоумение си, да знаеш как да излезеш от това недоумение. Безволев си, слаба ти е волята, да знаеш как да я калиш. Както царевицата знае да пуща своите коренчета, за да добие своите елементи, които ѝ са необходими, така и ние, по същия закон, трябва да знаем как да правим нашите опити. Не мислете, че в този свят ще минем без страдания. Не, и тази царевица има хиляди мъчнотии, но тя се бори и ги побеждава.
Когато влагата дойде, царевицата използва всеки момент и след всяка влага тя прораства и се развива.
към беседата >>
Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин.
Но в съседното царство, негов съседен събрат бил цар Соломон-Ра. Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей.
Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин.
В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях? “ Не, ни най-малко.
към беседата >>
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене.
Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни. Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога.
към беседата >>
В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей.
Той бил многобожник, но не само многобожник, но и поддържал жертвоприношенията, принасял човешки жертви на боговете си. Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин.
В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей.
И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях? “ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света.
към беседата >>
Яденето е синонимно с изучаване на Словото.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене.
Яденето е синонимно с изучаване на Словото.
И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни. Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово.
към беседата >>
И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват.
Цар Ормузд-Дей имал пет много красиви дъщери. Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей.
И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват.
И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени. Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях? “ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година.
към беседата >>
И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото.
И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем.
Ние не сме нищи духом, но сме бедни. Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово. Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце – да яде и да пие.
към беседата >>
И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени.
Първата от тях, Адита, била най-красивата и най-умната в цялото царство. Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват.
И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени.
Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях? “ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си.
към беседата >>
Ние не сме нищи духом, но сме бедни.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем.
Ние не сме нищи духом, но сме бедни.
Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога. Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово. Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце – да яде и да пие. И тогава вземете този пример на Адита и въртете ключа.
към беседата >>
Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях?
Обаче в сърцето на цар Соломон-Ра се заражда едно желание, да може да открадне дъщерите на Ормузд-Дей. Щом се зародила в него тази идея, той повиква най-вещите си мъдреци и им заръчва да направят един палат, който да се отваря и затваря по магически начин. В този палат да се изкопае един тунел, през който да се отива до царството на Ормузд-Дей. И по един тайнствен начин дъщерите на Ормузд-Дей започнали да изчезват. И тъй, всичките дъщери на Ормузд-Дей били задигнати и затворени в този палат, направен по магически начин, за да не може да бъдат освободени.
Ще кажете: „Каква ли му е била целта, да се ожени ли за тях?
“ Не, ни най-малко. Понеже той принасял жертви, имал предвид да ги принесе жертва на своите богове, за да го направят най-виден цар в света. Когато тези пет сестри се намерили затворени в палата, там прекарали цяла година. Втората година започнали да разсъждават, да търсят начин за освобождението си. Най-голямата дъщеря, Адита, намерила една книга в своята стая, която била оставена от мъдреците, които правили този палат.
към беседата >>
Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога.
И сега Христос на всинца ви препоръчва туй ядене и пиене. Яденето е синонимно с изучаване на Словото. И ако ние, съвременните хора, сме бедни, то е защото не ядем. Ние не сме нищи духом, но сме бедни.
Ние не се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога, но се съзнаваме силни в света, а нищи в Бога.
Не, трябва да се съзнаваме нищи в света, а силни в Бога. Туй е учението Христово. Всеки един трябва да храни много добре своята душа, много добре да храни своя ум, много добре да храни своето сърце – да яде и да пие. И тогава вземете този пример на Адита и въртете ключа. Кой е първият ключ?
към беседата >>
2.
Плевелите и пшеницата
,
НБ
, София, 22.1.1922г.,
“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.
И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?
“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.
Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.
към беседата >>
Какво трябва да правим в домовете?
Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.
Какво трябва да правим в домовете?
Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?
към беседата >>
Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл.
Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете?
Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл.
Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже.
към беседата >>
Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят?
Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл.
Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят?
Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем.
към беседата >>
Прав е той“.
Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят?
Прав е той“.
И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
към беседата >>
И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.
“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“.
И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.
Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“.
към беседата >>
Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?
Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“.
Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?
“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани!
към беседата >>
“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже.
Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?
“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже.
Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив!
към беседата >>
Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем.
Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже.
Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем.
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай.
към беседата >>
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем.
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
към беседата >>
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“.
И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием.
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“.
В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани!
Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят? “ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“.
В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани!
Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
Много търпелив ли си – стани още по-търпелив!
“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани!
Много търпелив ли си – стани още по-търпелив!
„Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
„Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай.
Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив!
„Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай.
Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
Ние сме ученици, а че добрият учител ме е накарал да направя една услуга, да очистя обущата на някого, това не значи, че аз съм му слуга, те са странични работи, но важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай.
Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
Дайте на всеки едного това, което той обича.
Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час.
Дайте на всеки едного това, което той обича.
към беседата >>
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат!
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат!
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот.
към беседата >>
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги.
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат!
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги.
Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата.
към беседата >>
Кои са тия слуги?
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат! “ А в края на века Той ще изпрати своите слуги.
Кои са тия слуги?
Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“.
към беседата >>
Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем.
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат! “ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги?
Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем.
Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко.
към беседата >>
Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза?
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат! “ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем.
Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза?
Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат.
към беседата >>
Ще ви разправя един анекдот.
И тъй, казва господарят: „Оставете ги да растат! “ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза?
Ще ви разправя един анекдот.
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим?
към беседата >>
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата.
“ А в края на века Той ще изпрати своите слуги. Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот.
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата.
Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят.
към беседата >>
Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“.
Кои са тия слуги? Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата.
Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“.
Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка.
към беседата >>
Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко.
Христос подразбира бъдещата култура, когато ще дойдат тия, умните, които ще слезнат на земята, те ще уредят живота по друг начин, който ние не знаем. Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“.
Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко.
Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли.
към беседата >>
Скачат, но навън не може да излязат.
Сега да ви разправям за новия живот, какъв ще бъде, то знаете ли на какво ще мяза? Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко.
Скачат, но навън не може да излязат.
„Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си.
към беседата >>
„Какво трябва да правим?
Ще ви разправя един анекдот. Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат.
„Какво трябва да правим?
“ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета.
към беседата >>
“ Почнали да обикалят.
Явила се една жаба в едно блато, при един голям чифлик, дето млякото се чукало по новия начин, и разправя за културата. Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим?
“ Почнали да обикалят.
Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“.
към беседата >>
Сега отвън имали опорна точка.
Две жаби, много любопитни, казали: „Да видим в какво седи културата на този земеделец“. Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят.
Сега отвън имали опорна точка.
Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
към беседата >>
Обикаляли, обикаляли.
Хоп-троп, хоп-троп, влизат в двора на земеделеца, виждат един котел, хоп-вътре, а то било мляко. Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка.
Обикаляли, обикаляли.
„Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!
към беседата >>
„Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си.
Скачат, но навън не може да излязат. „Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли.
„Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си.
„Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото?
към беседата >>
„Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета.
„Какво трябва да правим? “ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си.
„Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета.
„Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“.
към беседата >>
„Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“.
“ Почнали да обикалят. Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета.
„Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“.
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото.
към беседата >>
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Сега отвън имали опорна точка. Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“.
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!
Обикаляли, обикаляли. „Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“.
Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!
“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото?
„Трудна е тази култура на хората, нашата вода е по-приятна, а това нито е вода, нито... особена култура е“, казват си. „Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление!
“ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото?
Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Нещо невъзможно е станало“.
„Сестро“, казала едната, те не били братчета, а и двете били сестричета. „Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото?
Нещо невъзможно е станало“.
Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото. Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото.
„Сестро, какво трябва да правим, аз се уморих и мисля да слезем на дъното, да видим каква е културата долу“. – „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“.
Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото.
Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
– „Не, ние се излъгахме веднъж и няма да излезем вече.“ Слезнала едната и там останала, а другата като обикаляла млякото, очукала масло, изкачила се по него и казала: „Разбрах каква е културата – биене на млякото“. Явява се земеделецът, вижда неговото мляко очукано и казва: „Какво природно явление! “ Той повикал всичките свои съседи: „Представете си, млякото оставих небито, как ще си обясните, че е бито млякото? Нещо невъзможно е станало“. Жабите, които искали да опитат културата на хората, едната от тях очукала млякото.
Та ако аз река да ви обясня каква е новата култура, ще мязам на една от тия жаби и тогава вие ще обясните биенето на млякото по един начин, а аз по друг начин.
към беседата >>
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“.
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“.
И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте. А ние да се учим и да вършим волята Божия.
към беседата >>
Вярвам, понеже сега сте възрастни ученици, няма да се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши.
Вярвам, понеже сега сте възрастни ученици, няма да се смутите от такава сложна математическа задача: нали учениците, които са вещи, не се смущават, когато учителят напише някоя сложна задача на дъската, всички ококорят очи и започват разрешението и гледат как ще я разреши.
към беседата >>
И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте.
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“.
И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте.
А ние да се учим и да вършим волята Божия.
към беседата >>
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа.
Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия.
към беседата >>
А ние да се учим и да вършим волята Божия.
Какво е казал господарят: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, и тогава ще заповядам“. И тъй, за да ликвидирате с всички смущения, които сега имате – тях навсякъде ги има, не само между вас, – да оставите всичко да расте.
А ние да се учим и да вършим волята Божия.
към беседата >>
Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа.
Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява.
Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява.
Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения.
Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
Може да преживееш такива приятни моменти!
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките.
Може да преживееш такива приятни моменти!
Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения.
Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота.
Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
Преживели ли сте вие?
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти!
Преживели ли сте вие?
Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота.
Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот.
Но въпреки това, има противоречия. Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
Да, преживели сте.
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие?
Да, преживели сте.
Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек! И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Но въпреки това, има противоречия.
От какво произтичат противоречията в живота: в личния живот – в живота на сърцето, на душата, на ума и на духа. Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот.
Но въпреки това, има противоречия.
Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек!
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте.
Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек!
И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
Във всички тия категории се включва съвременният живот, който се проявява. Ние се натъкваме на ред препятствия, недоумения. Нашите учени философи имат за цел да ни утешават със своите обяснения за живота. Лекарите ни обясняват как са произлезли болестите и как се лекуват; психолозите ни обясняват произхода на душевните състояния; служителите на Бога живаго ни обясняват нашите правилни отношения към Бога; учителите ни запознават с живата природа; майките и бащите ни доставят храната, която е необходима за поддържане на този живот. Но въпреки това, има противоречия.
Нашето щастие и радост на земята постоянно се рушат, и ако има някой човек, на когото щастието не е разрушено, той е, може би, изключение.
към беседата >>
И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
Няма по-хубаво нещо да опиташ, след едно страдание, смисъла на несполуките. Може да преживееш такива приятни моменти! Преживели ли сте вие? Да, преживели сте. Те са малко, но такъв един момент, едно преживяване на мир, една тишина, като че ли човек се разправя с ангелите, с всички възвишени същества и как се подига човек!
И такъв един момент струва повече, отколкото всички богатства.
към беседата >>
Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира.
Няма да се спирам да аргументирам, защото животът сам аргументира.
към беседата >>
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят.
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят.
И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?
към беседата >>
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели.
– „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата.
към беседата >>
И дяволът царува, и Господ царува.
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят.
И дяволът царува, и Господ царува.
Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал? “, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“.
към беседата >>
– „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели.
– „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели.
Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света?
към беседата >>
Сега те, двамата, се разправят.
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува.
Сега те, двамата, се разправят.
Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал? “, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели.
Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари.
Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има?
към беседата >>
Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им.
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят.
Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им.
Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал? “, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари.
Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“.
И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
Когато слугите се бият, господарите не се бият.
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им.
Когато слугите се бият, господарите не се бият.
Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал? “, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
И въпросът ще се разреши.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“.
И въпросът ще се разреши.
Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?
И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият.
Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?
“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата.
Слугите казват, да идат да изхвърлят тия плевели. – „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши.
Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата.
И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“.
И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?
“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“.
– „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света?
– „Не, оставете ги да растат.“ В съвременното общество се заражда мисълта да се махнат тия плевели. Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата.
И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света?
Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има? Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
– „Хубаво си направил“, казва господарят.
Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал? “, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“.
– „Хубаво си направил“, казва господарят.
към беседата >>
Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има?
Но представете си, този господар е бил много по-умен и слугите му са били високо интелигентни, 10 пъти по-интелигенти, отколкото сегашните културни хора, и този господар е бил 10 пъти по-умен, отколкото сегашните господари. Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света?
Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има?
Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
Този господар е казал: „Оставете ги да растат“.
Този господар е казал: „Оставете ги да растат“.
Не се разправяйте с тях, то е правото схващане.
към беседата >>
Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
Той казва: „Не, оставете ги да растат до скончанието на века, тогава ще заповядам на жетварите да отделят пшеницата на една страна, а плевелите на друга“. И въпросът ще се разреши. Защото в процеса на растенето има опасност, че след като изтръгнат плевелите, може да изхвърлят и пшеницата. И ако изтръгнеш един плевел, а унищожиш две пшеници, питам: Какво добро си внесъл в света? Ако затъчеш две нишки на стана си, а разтъчеш три, какъв смисъл има?
Ако научиш човека на една добродетел, а го научиш на две злини, пак няма смисъл.
към беседата >>
Не се разправяйте с тях, то е правото схващане.
Този господар е казал: „Оставете ги да растат“.
Не се разправяйте с тях, то е правото схващане.
към беседата >>
Казва: „Оставете ги да растат!
Казва: „Оставете ги да растат!
“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.
към беседата >>
И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан, и хиляди години му трябвали, за да се очисти само от миризмата на това зло.
И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан, и хиляди години му трябвали, за да се очисти само от миризмата на това зло.
към беседата >>
“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло.
Казва: „Оставете ги да растат!
“ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло.
Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата. Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.
към беседата >>
Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата.
Казва: „Оставете ги да растат! “ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло.
Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата.
Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.
към беседата >>
Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.
Казва: „Оставете ги да растат! “ Сега туй, което спъва съвременните хора, е, че те искат да се освободят от злото, те искат да се освободят от всички тия неприятни чувства, от всички неприятни мисли, от всички неприятни действия, и всичко да им върви като по мед и масло. Всички искат да работят, тъй както в Халима на „Хиляда и една нощ“ – като вдигнат пръчицата.
Обаче съвременният космос е създаден на съвсем друга основа, на която ние трябва да се подчиним.
към беседата >>
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат.
Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.
към беседата >>
Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат.
Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент.
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ. Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.
към беседата >>
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент.
Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ.
Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.
към беседата >>
Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.
„Оставете ги – казва умният господар, – нека растат.“ Сега аз няма да аргументирам защо трябва да растат. Няма да обяснявам, понеже имам един силен аргумент. Тази сутрин съм решил да говоря много кратко, понеже моята почитаема публика е изложена на студ.
Аз имам и други аргументи, понеже се засягат и моите лични интереси: понеже и аз обещах, който се простуди да му платя, 10 души ако се простудят, ще платя по хилядо лева, и освен че даром трябва да проповядвам, но трябва и да платя глоба 10,000 лева.
към беседата >>
Трябва да растат и едните, и другите, т.е.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е.
трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме.
към беседата >>
трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е.
трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.
Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме.
към беседата >>
Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот.
Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват.
Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил?
към беседата >>
Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват.
Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.
Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение.
към беседата >>
Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото.
Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“.
Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам?
към беседата >>
Ние не можем да поощряваме.
Трябва да растат и едните, и другите, т.е. трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“.
Ние не можем да поощряваме.
Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си.
към беседата >>
Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме.
трябва да станем ние толерантни, въз основа на този велик закон, без който не е възможен никакъв културен живот, никакъв умствен живот. Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме.
Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме.
Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните.
към беседата >>
Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил?
Всеки философ, от каквато и да е категория, трябва да примири тия две противоречия: да остави и доброто, и злото, еднакво да имат условия да растат и да се развиват. Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме.
Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил?
Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха.
към беседата >>
Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение.
Туй ни най-малко не означава, че трябва да поощряваме злото. Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил?
Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение.
Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо?
към беседата >>
Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам?
Вие казвате: „Той поощрява злото и доброто“. Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение.
Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам?
Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят.
към беседата >>
Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си.
Ние не можем да поощряваме. Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам?
Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си.
Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“.
към беседата >>
Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните.
Аз бих оборил всички философи, че ние не можем да поощряваме. Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си.
Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните.
Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия.
към беседата >>
Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха.
Нима като посея онзи бодил на нивата, аз го поощрявам да расте като бодил? Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните.
Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха.
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си.
към беседата >>
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо?
Не, той расте, защото е бодил и вън от моето поощрение. Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха.
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо?
Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща.
към беседата >>
Защото тъй е казал господарят.
Нима онази ябълка, която съм посял, аз я поощрявам? Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо?
Защото тъй е казал господарят.
Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни?
към беседата >>
Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“.
Тя сама е ябълка и се развива сама по себе си. Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят.
Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“.
Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща.
към беседата >>
Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия.
Едно време, когато плодовете не са били обработвани от хората, са расли по-хубаво отколкото сега: тогава е имало много по-хубави плодове от сегашните. Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“.
Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия.
Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни.
към беседата >>
Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си.
Не говоря за сегашната епоха, говоря за една далечна епоха. Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия.
Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си.
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички.
към беседата >>
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща.
Когато ние казваме „поощряване“, разбирам, да оставим доброто да расте тъй, както неговите закони изискват, да оставим и злото да расте тъй, както изискват неговите закони. Защо? Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си.
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща.
Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
към беседата >>
Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни?
Защото тъй е казал господарят. Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща.
Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни?
Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
Построили сте къща.
Сега някои, които ме слушат, ще кажат: „Ето едно противоречие“. Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни?
Построили сте къща.
То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
То е култура за вас, но не за тия камъни.
Ако е за противоречие, аз ще ви изкарам 10 противоречия. Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща.
То е култура за вас, но не за тия камъни.
А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички.
Нима вие когато идете при някоя канара и начупите камъните, най-първо у камъните се явява една голяма радост, че сте ги индивидуализирали, радват се; носите ги с кола в града, но образувате от тях цимент и ги турите дълбоко вътре в земята, градите къщата си. Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни.
А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички.
Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие. И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
Едно време те са били изложени на слънцето, а сега започвате да градите вашата къща. Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички.
Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
Питам: Каква култура сте принесли на тези камъни? Построили сте къща. То е култура за вас, но не за тия камъни. А култура в природата се подразбира такава, която включва едновременно култура за всички. Когато аз стана културен, с тази култура ще засегна всичкото ви битие.
И затуй казва този господар: „Оставете ги да растат едните и другите, и в края на века, когато дойде денят за жетва, ще отделим едното от другото, и светът ще се оправи“.
към беседата >>
Ще си послужа с един пример.
Ще си послужа с един пример.
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
към беседата >>
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек.
Ще си послужа с един пример.
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек.
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
към беседата >>
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света.
Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек.
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света.
40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница.
към беседата >>
40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него.
Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света.
40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него.
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него?
към беседата >>
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него.
Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него.
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
към беседата >>
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
Ще си послужа с един пример. В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
към беседата >>
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
В старо време в Египет, туй е в християнската епоха, живял някой отшелник, много благочестив човек. Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“.
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
– При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
към беседата >>
– При него иде една блудница.
Прекарвал той живота си само в молитви, четене и размишление за начините и методите как да се оправи света. 40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда?
– При него иде една блудница.
И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко.
към беседата >>
И защо дошла тя при него?
40 години той прекарал така и ни един човек не е дошъл при него. Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница.
И защо дошла тя при него?
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“.
към беседата >>
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
Той имал толкова знания, но през тия 40 години никой не отишъл при него. Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него?
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?
към беседата >>
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
Станало му много мъчно и казал: „Господи, поне едного прати при мене, да му предам това знание, остарях вече, негоден съм“. И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си.
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
към беседата >>
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
И този стар отшелник мислел, че ще дойде някой ученик способен, и какво вижда? – При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“.
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира.
към беседата >>
“ И въздъхнал дълбоко.
– При него иде една блудница. И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш?
“ И въздъхнал дълбоко.
Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел.
към беседата >>
Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“.
И защо дошла тя при него? Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко.
Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“.
– „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел.
към беседата >>
– „Да я кръстя ли?
Тя била най-голямата блудница в оная епоха в града Александрия, и като чела Евангелието, станала християнка и поискала да се кръсти, но нито една църква, нито един поп – не зная дали е имало попове тогава, – нито един служител не се наел да я кръсти, да вземе отговорността върху себе си. „Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“.
– „Да я кръстя ли?
“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата.
към беседата >>
“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
„Не можем да те приемем в нашата църква, ти си една неизправима блудница, ти си един въплътен дявол, който искаше да ни изпитваш, но ние сме много учени, чели сме Писанието, и ти не можеш да влезнеш вътре, да прекрачиш прага на нашата църква.“ И тя като плакала, плакала, молила се, явява ѝ се Христос и ѝ казва: „Иди в пустинята при този отшелник“. А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли?
“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
– „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея!
към беседата >>
– „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира.
А той, като я видял, казал: „О, Господи, тази ли намери да ми пратиш, на края на живота ми, тази ли намери да ми пратиш? “ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори.
– „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира.
В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става?
към беседата >>
В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел.
“ И въздъхнал дълбоко. Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира.
В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел.
Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
към беседата >>
Не била тя блудница, а един възвишен ангел.
Но чул един глас: „Ти ще я кръстиш“. – „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел.
Не била тя блудница, а един възвишен ангел.
След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата.
– „Да я кръстя ли? “ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел.
След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата.
Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
Всички се замислили: „В този гроб, при нея!
“ Навел глава и се колебаел, дали не е някой лош дух, който му говори. – „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата.
Всички се замислили: „В този гроб, при нея!
“ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
“ И какво става?
– „Ще я кръстя, че каквото ще да става.“ Кръщава я и след няколко дена тя умира. В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея!
“ И какво става?
Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали. Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
В деня на погребението той дошъл в екстаз, в изстъпление, и видял, че от тялото на тази блудница, като я погребали, излиза един крилат, светъл ангел. Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става?
Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
Не била тя блудница, а един възвишен ангел. След няколко дена и той умира, но преди това той заръчал да го заровят при блудницата. Всички се замислили: „В този гроб, при нея! “ И какво става? Като го заровили и него, всичката околност се стичала там и ставали големи чудеса и всички се изцелявали.
Като се събрали грешницата и този светия, тогава се оправил светът и почнали хората да проучват учението на тоя отшелник.
към беседата >>
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник.
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“.
към беседата >>
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник.
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“.
към беседата >>
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу?
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача?
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу?
И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл.
към беседата >>
И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу?
И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове.
Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба!
към беседата >>
Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове.
Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод.
Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело.
към беседата >>
Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“.
Сега вие ще пренесете туй във вашия живот, защото по някой път и вие ще се намерите в положението на този отшелник. Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод.
Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“.
Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас?
към беседата >>
Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“.
Мислите, че сте много благочестив, благоугоден на Бога, а при това, някой път някой ваш брат, който е противоположен на вас, повидимому той е един плевел, може Господ да го прати при вас, как ще разрешите тази задача? Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“.
Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“.
Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“.
към беседата >>
Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл.
Ще я разрешите само тогава, когато го кръстите и ви се отворят очите да видите какво излиза от тялото му, светъл ангел ли или някой демон, нагоре ли отива той или надолу? И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“.
Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл.
Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
Сега няма никаква съдба!
И когато Христос казва: „От плодовете им ще ги познаете“, някои мислят, от сегашните плодове. Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл.
Сега няма никаква съдба!
Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело.
Не, то е от завършването на една епоха, той е последният плод. Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба!
Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело.
И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас?
Аз направих едно добро дело, и казват: „Той е отличен човек, добър“. Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело.
И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас?
Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“. Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“.
Или ако направя едно лошо дело, ще кажат: „Той е лош човек“. Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас?
Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“.
Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
Не, от сегашните ми дела вие не може да ме съдите, аз може да бъда съден само от целокупния ми живот, дето всичките ми дела ще бъдат като един плод в един или друг смисъл. Сега няма никаква съдба! Следователно всеки един трябва да бъде оставен да изкара започнатото си дело. И ако във вашия ум се зароди мисълта да премахнете злото, знаете ли какво ще стане с вас? Аз слушам често да казват: „Това зло аз искам да го премахна, да го изкореня от душата си“.
Аз бих се радвал да го изкорените, но то е друг въпрос.
към беседата >>
Аз ще ви приведа друг пример.
Аз ще ви приведа друг пример.
В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени.
към беседата >>
В един манастир живял един стар игумен.
Аз ще ви приведа друг пример.
В един манастир живял един стар игумен.
Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени.
към беседата >>
Манастирът бил богат, но той не е български манастир.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен.
Манастирът бил богат, но той не е български манастир.
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
към беседата >>
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир.
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят.
към беседата >>
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време.
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир.
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
към беседата >>
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени.
Аз ще ви приведа друг пример. В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир.
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени.
И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет.
към беседата >>
И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени.
В един манастир живял един стар игумен. Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени.
И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени.
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало?
към беседата >>
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
Манастирът бил богат, но той не е български манастир. Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени.
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах.
към беседата >>
И почнали те да се молят.
Аз говоря сега не за българските манастири: този е един манастир, който е съществувал преди 1500 години, тъй щото да не би да мислят някои, че докосвам сегашното време. Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“.
И почнали те да се молят.
Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира.
към беседата >>
Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
Живял в него един игумен, който събирал богатствата на този манастир. Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят.
Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
И действително, той дошъл и им дал отчет.
Умира той и сметките му останали неоправени: всякога въобще сметките на манастирите остават все неоправени. И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада.
И действително, той дошъл и им дал отчет.
И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
И знаете ли какво станало?
И тук – по простата причина, понеже много влизат да ядат и пият, сметките останали неоправени. Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет.
И знаете ли какво станало?
Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах.
Другият игумен, като дошъл, казал: „Трябва да извикаме стария игумен, той трябва да дойде тук, да ни разправи сметките, защото инак ще се забатачим“. И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало?
Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах.
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира. И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира.
И почнали те да се молят. Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах.
Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира.
И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
Те мислили, че този игумен е горе на небето, а той бил долу в ада. И действително, той дошъл и им дал отчет. И знаете ли какво станало? Като стъпил кракът му в манастира, този манастир станал на пух и прах. Кракът му дето стъпил, образувал такава миризма, че всичките поклонници избягали извън манастира.
И ако вие решите да унищожите злото, ще подигнете такава воня, ако е в София това, че от София нищо няма да остане и всички софиянци трябва да избягат.
към беседата >>
Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто.
Затуй е казал господарят: „Оставете ги да растат и двете“, не бутай, има голяма воня, нека да бъдат заровени, и корените на тия два живота да се хранят от своите сокове до скончанието на века, и тогава има един метод, с който злото може да се отдели от доброто.
към беседата >>
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?
“ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена.
към беседата >>
“ Казва – „Не, оставете ги да растат“.
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли?
“ Казва – „Не, оставете ги да растат“.
Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас.
към беседата >>
Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл.
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“.
Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл.
Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели.
към беседата >>
Съвременните психолози казват: „Махни я“.
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл.
Съвременните психолози казват: „Махни я“.
Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
към беседата >>
Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък.
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“.
Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък.
Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече.
към беседата >>
Те като растат, растат и хубавите семена.
И го попитали слугите: „Да ги изкореним ли? “ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък.
Те като растат, растат и хубавите семена.
Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“.
към беседата >>
Защото други, много хубави мисли има във вас.
“ Казва – „Не, оставете ги да растат“. Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена.
Защото други, много хубави мисли има във вас.
Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг.
към беседата >>
Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели.
Имате една лоша мисъл, не се старайте да изкорените тази лоша мисъл. Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас.
Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели.
Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота.
към беседата >>
Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
Съвременните психолози казват: „Махни я“. Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели.
Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света.
към беседата >>
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече.
Не, не, нека растат тия мисли в твоя мозък. Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“.
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече.
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
към беседата >>
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“.
Те като растат, растат и хубавите семена. Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече.
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“.
Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
към беседата >>
Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг.
Защото други, много хубави мисли има във вас. Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“.
Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг.
Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука.
към беседата >>
Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота.
Във вас се зараждат може би хиляди благородни желания, а между тях оставете някои плевели. Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг.
Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота.
Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“.
към беседата >>
Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света.
Имайте доблестта да кажете: „Между многото нека растат и те“. И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота.
Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света.
Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?
към беседата >>
Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
И всеки, който поиска като този игумен, пита: „Туй защо е тъй, да дойде да даде сметка“, но като стъпи кракът на оня игумен, който е заминал, целият манастир фалира вече. И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света.
Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен.
към беседата >>
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
И българите казват: „Прекален светец и Богу не е драг“. Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора.
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
към беседата >>
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука.
Светецът, който няма никакъв грях, и Богу не е драг. Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“.
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука.
И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки?
към беседата >>
И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“.
Защото прекаленият светец не е разбрал дълбокия смисъл на живота. Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука.
И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“.
И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат.
към беседата >>
И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?
Ако такива светци трябваха на Господа, Той можеше да прати Христа като един светещ ангел, че да изплаши света. Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“.
И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?
“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума.
към беседата >>
“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен.
Но Христос слезе като един обикновен човек, който работеше между грешните хора. И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях?
“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен.
Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи?
към беседата >>
Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
И казваха му: „Ето един човек, който яде и пие, не е като Йоан, онзи поне постеше, в него имаше известно благочестие, не се обличаше, а този живее най-широко с митарите и грешните“. Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен.
Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане.
към беседата >>
Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки?
Христос, Който дава този пример, разбираше философията на тази Божествена наука. И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“.
Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки?
И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне.
към беседата >>
И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат.
И казва, като цитира думите на този господар от една велика книга, от която Той чете, какво е казал господарят: „Оставете ги да растат“. И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки?
И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат.
Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“.
към беседата >>
Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума.
И на друго място Христос често заставаше и казваше: „Кой от вас ме изобличава за грях? “ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат.
Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума.
Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може.
към беседата >>
Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи?
“ Защото онзи, който трябва да изобличава другиго за грях, трябва сам да е безгрешен. Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума.
Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи?
Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума?
към беседата >>
Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане.
Често чувам някой да казва: „Ти, слушай, тази твоя погрешка трябва да я изправиш“. Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи?
Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане.
И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?...
към беседата >>
И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне.
Е, хубаво, ти правил ли си опит, да знаеш как се поправят грешки? И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане.
И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне.
Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи.
към беседата >>
Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“.
И съвременните хора бръснат на чужди глави, на сухо, без сапун, бръснат, бръснат. Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне.
Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“.
Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н.
към беседата >>
Да, може.
Но ще извините, аз не вземам в лош смисъл „бръснене“, тя в български има малко лош смисъл и по някой път аз се намеря в чудо: каква дума да употребя, но Писанието употребява тази дума. Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“.
Да, може.
Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер.
към беседата >>
Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума?
Някои казват, защо аз не употребявам по-избрани думи? Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може.
Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума?
Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е.
към беседата >>
Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?...
Ако аз употребявам най-избраните думи, от вас нищо няма да остане. И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума?
Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?...
Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи.
И вие се благодарете, че в моите беседи има някой плевел от думите да израстне. Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?...
Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи.
„Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
„Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н.
Има и друго значение: понеже аз кажа някоя дума и зная колко други значения има тя, може дяволът да дойде и да каже: „Може и други думи да употребиш“. Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи.
„Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н.
Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
Моите думи са такива, които нямат личен характер.
Да, може. Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н.
Моите думи са такива, които нямат личен характер.
Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е. плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е.
Когато Христос е казал: „Род лукав и прелюбодеен“, не можеше ли да употреби друга дума? Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер.
Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е.
плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
плевелите, ще родят плевели в душата му.
Хубава дума ли е тя: „рожби ехидни“?... Те са думите на един човек, на когото устата са били най-святи. „Вие сте – казва – деца на дявола“, и т.н. Моите думи са такива, които нямат личен характер. Това са думи, които означават принципи вътре, който разбира принципиално, защото на човек, на когото тия думи влияят, т.е.
плевелите, ще родят плевели в душата му.
към беседата >>
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите.
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите.
Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях?
към беседата >>
Много пъти ще кажеш туй, което не искаш.
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите.
Много пъти ще кажеш туй, което не искаш.
За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш.
За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
Появил се този плевел.
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това.
Появил се този плевел.
По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“.
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел.
По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“.
Какво ще правиш с тях? – „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
Какво ще правиш с тях?
Аз не привеждам това, за да се оправдая, а да кажа, че много пъти нещата се проявяват така, както плевелите. Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“.
Какво ще правиш с тях?
– „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
– „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
Много пъти ще кажеш туй, което не искаш. За пример, някой път вие сте много благочестиви и в говора, и във всичко, пък някой път, като ви раздразни някой, викнете и после съжалявате за това. Появил се този плевел. По-хубаво е, че у вас има плевели, и ще кажете: „Имам ги тия плевели“. Какво ще правиш с тях?
– „Ще чакам края на века и тогава плевелите ще идат на една страна, а житото ще иде на друга страна.“
към беседата >>
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?
“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.
към беседата >>
“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат!
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим?
“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат!
Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“.
към беседата >>
Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте.
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим? “ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат!
Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте.
Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите.
към беседата >>
Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора.
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим? “ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте.
Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора.
Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“.
към беседата >>
Светът по този начин никога няма да се поправи.
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим? “ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора.
Светът по този начин никога няма да се поправи.
Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“.
към беседата >>
Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.
И тъй, този е методът, който трябва да употребим – аз ви навеждам на тази мисъл, – но не се смущавайте: във всеки един дом има противоречия, в децата ви, в дъщерите ви, в къщите ви, всички питат: „Какво да правим? “ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи.
Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.
Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя!
към беседата >>
Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“.
“ Аз бих ви казал: Оставете ги да растат! Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота.
Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“.
– Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля.
към беседата >>
– Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите.
Който обича пари, ако носи 20 килограма, турете му още 40 килограма пари, злато му дайте. Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“.
– Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите.
Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал.
към беседата >>
Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“.
Който обича книги – дайте му; който обича да яде – дайте му хубаво да се наяде, и не му препоръчвайте пост, хубаво да се наяде, да му пращи стомахът и ще каже: „Преядох, няма да ям вече толкова“, той сам да си тури едно правило, а ние сега искаме да морализираме съвременните хора. Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите.
Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“.
Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал. Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“.
Светът по този начин никога няма да се поправи. Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“.
Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“.
В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал. Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя!
Само един начин има: Когато приложим Божествената Любов – не тази обикновената любов, а Божествената Любов, – която има в себе си всички елементи за пробуждане на Божествения живот, и тази Любов гради чрез методите на Божествената Мъдрост; и когато в тия методи влиза светлината на Божествената Истина, и когато тази светлина се подкрепи с мярката на Божествената Правда и всичко това се обоснове на Божествената Добродетел, тогава ще имаме добра насока на живота. Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“.
В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя!
“ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал. Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
“ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля.
Няма да казвате: „Не се криви, Иване, моля ти се не се криви“. – Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя!
“ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля.
– „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал. Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
– „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал.
– Говори на мъжа си постоянно за любовта, да му се проглушат ушите. Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля.
– „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал.
Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
Нали тъй се казва, като му говориш, говориш, та той да каже: „Чух вече, разбрах“. Като онзи, на когото хлопали и казал: „Станете, дайте му един хляб, че не мога да спя“. В Америка отива един музикант от негрите, имал една свирка, една фисхармоника, към 10 часа вечерта застава той пред къщата на един богат милионер и засвирва, не млъква, а богатият му казва: „Махни се оттук, че не мога да спя! “ – „Ти не можеш да спиш, ама и аз не мога да спя.“ – „Казвам ти, че не мога да спя от тебе.“ – „Ама че и аз не мога да спя, искам да имам другар.“ Милионерът изважда 100 долара и му ги хвърля. – „А-а, благодаря, приятелю, по този начин млъквам“, взел парите, свил си фисхармониката и си тръгнал.
Този приятел ще свири, ти ще кажеш: „Не мога да спя“, но като извадиш 100 долара, те са български 500 златни лева – „Хубаво, приятелю, сега мога да млъкна, спокойна вечер, и да имате един отличен сън“.
към беседата >>
„Оставете ги, нека да растат!
„Оставете ги, нека да растат!
“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха.
„Оставете ги, нека да растат!
“ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха.
Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно.
„Оставете ги, нека да растат! “ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха.
Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно.
Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
Оставете доброто в душата си само̀ да си расте.
„Оставете ги, нека да растат! “ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно.
Оставете доброто в душата си само̀ да си расте.
И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“. Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“.
„Оставете ги, нека да растат! “ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте.
И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“.
Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
„Оставете ги, нека да растат! “ Казвам ви, че туй не е едно насърчение на греха. Когато ние се занимаваме да изкореним злото, изгубваме всички условия, при които нашата душа може да расте; а когато приемем тези факти тъй, както са, ние растем правилно. Оставете доброто в душата си само̀ да си расте. И апостол Павел казва: „Дето се увеличава грехът, увеличава се и благодатта“.
Следователно вярвайте в Бога, там, дето се увеличават мъченията, там ще се увеличи и благодатта, която ще ви помага.
към беседата >>
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“.
Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
към беседата >>
Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“.
Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него.
Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека.
към беседата >>
Не мисли, че си добър, нито че си лош.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него.
Не мисли, че си добър, нито че си лош.
И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.
към беседата >>
И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош.
И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“.
Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно.
към беседата >>
Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали?
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“.
Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали?
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта!
към беседата >>
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
Оставете всички неща във вас да растат, и не седете всеки ден да казвате: „Чакайте, аз ще си туря една програма, какво ще правя и какво ще говоря“. Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали?
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
към беседата >>
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека.
Не, не, твоята програма остави, доброто в твоята душа само̀ по себе си да расте, не мисли за него. Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала.
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека.
Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
към беседата >>
Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.
Не мисли, че си добър, нито че си лош. И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека.
Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.
Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.
към беседата >>
Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно.
И ако някой ти направи упрек, кажи тъй: „Аз съм оставил доброто и злото да растат в мене, и в края на века Господ да отсъди тази работа“. Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа.
Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно.
Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта.
към беседата >>
Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта!
Вие сега казвате: „Отлично нещо е това“, нали? Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно.
Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта!
И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата?
към беседата >>
И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
Този въпрос мога да го обясня и по друг начин, но ще навляза в друга област, в която има толкова воня, че ако аз бих изнесъл тия факти да аргументирам моята философия, почитаемата публика би изфирясала. Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта!
И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта.
към беседата >>
Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Злото е една необходимост при сегашните условия на живота, и доброто е друга необходимост за растенето на човека. Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея.
Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.
към беседата >>
Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.
Следователно ние се намираме при две необходимости – на едно зло и на едно добро, които служат за развоя на сегашната еволюция, или за развиване на сегашната душа. Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни.
Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.
Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова.
към беседата >>
Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта.
Може в бъдеще този закон да се измени, в природата нищо не е вечно. Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта.
Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта.
Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото.
към беседата >>
Е какво е Правдата?
Вечна е само Любовта, всегдашна е Любовта! И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта.
Е какво е Правдата?
И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее.
към беседата >>
И тя е включена в Любовта.
И доброто, като плод на Любовта, е включено в нея. Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата?
И тя е включена в Любовта.
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото?
към беседата >>
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.
Тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта.
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.
По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото.
към беседата >>
По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова.
Вие ще кажете за Мъдростта – тя е метод на Божията Любов, следователно тя е включена в Любовта. Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея.
По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова.
Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“.
към беседата >>
Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото.
Истината, тя е семе, но и тя е включена в Любовта. Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова.
Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото.
Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала.
към беседата >>
Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее.
Е какво е Правдата? И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото.
Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее.
Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление.
към беседата >>
Как може от свирене да почервенее окото?
И тя е включена в Любовта. Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее.
Как може от свирене да почервенее окото?
Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото.
към беседата >>
Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото.
Следователно, щом проявите Любовта, всички велики добродетели ще се проявят, и тогава вие ще бъдете нагласени, както една китара или цигулка, ще дойде великият артист да свири на нея. По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото?
Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото.
Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав.
към беседата >>
Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“.
По някой път може да се скъса една струна, ще опънете нова. Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото.
Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“.
Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е.
към беседата >>
Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала.
Като се скъса някоя струна, има опасност да си повредите окото. Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“.
Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала.
Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път.
към беседата >>
Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление.
Ако струната се скъса от подбрадника – не, но ако се скъса от ръчката, може окото да почервенее. Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала.
Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление.
Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно.
към беседата >>
Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото.
Как може от свирене да почервенее окото? Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление.
Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото.
И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
И те са прави, и аз съм прав.
Е-е, аз свирех тъй въодушевен, че от любов струната ме удари в окото. Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото.
И те са прави, и аз съм прав.
После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е.
Ще кажете вие: „Като е тъй, не си струва човек да свири“. Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав.
После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е.
Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път.
Че аз колко пъти виждам вашите очи зачервенени и като ги видя, казвам, струната от ръчката се е скъсала. Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е.
Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път.
Туй психологически е вярно. Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
Туй психологически е вярно.
Лекарите обясняват, че станало някакво възпаление. Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път.
Туй психологически е вярно.
Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
Аз казвам просто: Струната се е скъсала и го ударила по окото. И те са прави, и аз съм прав. После, опасно е човек да се захласне в добрините, опасно е. Почнем ли ние да мислим, че сме много добри, че много знаем, ние се намираме на един хлъзгав път. Туй психологически е вярно.
Онези хора, които мислят, че много знаят, не четат вече, казват: „Стига толкоз, ние свършихме“.
към беседата >>
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите.
Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре.
към беседата >>
Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите.
Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица.
Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона.
към беседата >>
Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите. Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица.
Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници.
Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата.
към беседата >>
Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива!
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите. Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници.
Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива!
“, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“.
към беседата >>
“, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите. Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива!
“, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“.
И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш.
към беседата >>
И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре.
Двама художници, иконописци, влизат в една църква, вземат под наем да рисуват няколко икони в църквата, най-хубавите. Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“.
И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре.
Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите?
към беседата >>
Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона.
Единият, най-знаменитият, подигнал една скеля и започнал да рисува света Богородица. Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре.
Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона.
Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите? Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
Този се хваща за главата.
Ама туй не е в сегашните църкви, то е преди 1500 години, тогава са работили тия двама художници. Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона.
Този се хваща за главата.
– „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите? Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
– „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“.
Качил се единият и като нарисувал света Богородица, казал: „Колко е красива! “, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата.
– „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“.
Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите? Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш.
“, и искал да се любува на нея и казал: „Чакай да видя отдалеч как изглежда“. И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“.
Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш.
Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите? Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите?
И направил няколко стъпки назад и още малко оставало да падне отгоре. Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш.
Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите?
Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
Другият художник взима четката и право на иконата, зацапва цялата икона. Този се хваща за главата. – „Ти благодари, защото иначе твоята икона щеше да се развали.“ И често ангелите от небето слизат със своите четки, и когато ние рисуваме някъде, те ни зацапват иконата, а ние се връщаме и казваме: „Сърцето ми счупи, отиде ми картината“. Но казвам: Благодари, че твоята икона е зацапана, защото иначе ти, живата икона, щеше да пострадаш. Трябва да мислим едно нещо: ние сме дошли на земята да се учим, може ли да бъдем добри ученици, да усвоим Божието знание, да направим своя живот поносим, тъй както сегашните условия изискват туй, което Бог иска от нас, Богът на тази Любов, да преодолеем болките, мъчнотиите?
Всеки ден има мъчнотии, с които трябва да се борим.
към беседата >>
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“.
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“.
И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?
към беседата >>
И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват.
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“.
И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват.
Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят.
към беседата >>
Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива.
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват.
Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива.
Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете?
към беседата >>
Трябва да оставим всички недоразумения.
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива.
Трябва да оставим всички недоразумения.
Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл.
към беседата >>
Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух.
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения.
Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух.
Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим? “, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят?
към беседата >>
Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?
И казва господарят: „Оставете ги да растат, и доброто, и злото“. И не казвай, че ако оставим злото, да не се борим с него, то щяло да се увеличи – те може и двете да се развиват. Всяка една сила има крайния предел, в който Бог е турил рамки да се развива. Трябва да оставим всички недоразумения. Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух.
Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?
“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“.
към беседата >>
3.
Пак ще ви видя
,
НБ
, София, 29.1.1922г.,
Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“.
Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум.
Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“.
Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие?
към беседата >>
Какъв дявол!
То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“.
Какъв дявол!
Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе.
към беседата >>
Това не е обяснение, то не обяснява нищо.
Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол!
Това не е обяснение, то не обяснява нищо.
Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“.
към беседата >>
Казвате му: „Излез навън!
Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо.
Казвате му: „Излез навън!
“ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе.
към беседата >>
“ Не излиза.
Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън!
“ Не излиза.
На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе.
към беседата >>
На какво ще мязате вие?
Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза.
На какво ще мязате вие?
В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно.
към беседата >>
В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе.
Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие?
В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе.
И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне.
към беседата >>
И казват му: „Излез“.
Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе.
И казват му: „Излез“.
– „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал?
към беседата >>
– „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе.
Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“.
– „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе.
Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе.
към беседата >>
Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе.
“ Не излиза. На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе.
Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе.
Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това.
към беседата >>
Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно.
На какво ще мязате вие? В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе.
Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно.
Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече.
към беседата >>
Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне.
В Пловдив направили един сеанс, духът на един турчин влиза в медиума и не иска да излезе. И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно.
Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне.
Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени.
към беседата >>
Какъв дявол е влезнал?
И казват му: „Излез“. – „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне.
Какъв дявол е влезнал?
Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.
към беседата >>
Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе.
– „Няма да изляза.“ И започва спор, не иска да излезе. Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал?
Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе.
Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо?
към беседата >>
Тъй е това.
Ако имаш сила, ще го изпъдиш, а ако нямаш сила, няма да излезе. Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе.
Тъй е това.
Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен.
към беседата >>
Нищо повече.
Ние мислим, като извадим някой дявол, въпросът е решен по-лесно. Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това.
Нищо повече.
То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо?
към беседата >>
То са неща най-естествени.
Аз зная къде седи този дявол: дойде мъжът от канцеларията, работил, нахукал го неговият началник, пък и гладът се притурил и жената малко го закачи и той избухне. Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече.
То са неща най-естествени.
Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо.
към беседата >>
Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.
Какъв дявол е влезнал? Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени.
Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.
Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо?
към беседата >>
Гладният е недоволен, защо?
Колкото по-скоро сложиш и му намажеш стомаха, толкова по-скоро дяволът ще излезе. Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда.
Гладният е недоволен, защо?
Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари.
към беседата >>
Защото е гладен.
Тъй е това. Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо?
Защото е гладен.
Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо?
към беседата >>
Жадният, и той е недоволен, защо?
Нищо повече. То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен.
Жадният, и той е недоволен, защо?
Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици.
към беседата >>
Липсва му нещо.
То са неща най-естествени. Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо?
Липсва му нещо.
Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо?
към беседата >>
Търговецът е недоволен от живота, защо?
Като дойдем до духовния живот, всяко едно отрицателно проявление се дължи на една вътрешна нужда, всяко недоволство се дължи на една вътрешна нужда. Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо.
Търговецът е недоволен от живота, защо?
Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири.
към беседата >>
Липсват му пари.
Гладният е недоволен, защо? Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо?
Липсват му пари.
Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо?
към беседата >>
Учителят, недоволен, защо?
Защото е гладен. Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари.
Учителят, недоволен, защо?
Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата.
към беседата >>
Няма ученици.
Жадният, и той е недоволен, защо? Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо?
Няма ученици.
Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса.
към беседата >>
Музикантът е недоволен, защо?
Липсва му нещо. Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици.
Музикантът е недоволен, защо?
Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда.
към беседата >>
Няма кому да свири.
Търговецът е недоволен от живота, защо? Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо?
Няма кому да свири.
Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие.
към беседата >>
Момата е недоволна, защо?
Липсват му пари. Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири.
Момата е недоволна, защо?
Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания.
към беседата >>
Хванала я сипаницата.
Учителят, недоволен, защо? Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо?
Хванала я сипаницата.
Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее.
към беседата >>
Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса.
Няма ученици. Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата.
Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса.
Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди.
към беседата >>
Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда.
Музикантът е недоволен, защо? Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса.
Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда.
Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди.
към беседата >>
Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие.
Няма кому да свири. Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда.
Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие.
На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
На учениците – да придобият знания.
Момата е недоволна, защо? Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие.
На учениците – да придобият знания.
На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
На жадния – да пие; болният – да оздравее.
Хванала я сипаницата. Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания.
На жадния – да пие; болният – да оздравее.
На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди.
Липсва ѝ нещо... Всяко недоволство се дължи всякога на една вътрешна липса. Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее.
На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди.
„Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди. – „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
„Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди.
Когато ни липсва знание, добродетел, в нас се заражда една нужда, ние трябва да си намерим един закон, който да ни удовлетвори тая нужда. Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди.
„Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди.
– „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
– „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
Затуй казвам: Който е загубил красотата си, да я придобие. На учениците – да придобият знания. На жадния – да пие; болният – да оздравее. На всички хора трябва да се дават положителни отговори за техните нужди. „Добър е Господ.“ Аз зная, че Господ е добър, този Господ заради мене е дал храна и всичко друго, и затуй аз искам да удовлетворя своите нужди.
– „Не му е времето.“ Според вас не му е времето, а според мене времето е дошло.
към беседата >>
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена?
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена?
Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? “ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл.
към беседата >>
Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал?
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена?
Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал?
“ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“.
към беседата >>
“ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите.
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена? Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал?
“ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите.
Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване.
към беседата >>
Не искам аз кадене“.
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена? Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? “ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите.
Не искам аз кадене“.
И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли?
към беседата >>
И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“.
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена? Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? “ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“.
И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“.
Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка.
към беседата >>
Аз вземам тази дума в много широк смисъл.
„И разумя Исус, че ще Го питат.“ И ще Го питат сега: „Защо, Господи, настанаха тия лоши времена? Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? “ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“.
Аз вземам тази дума в много широк смисъл.
Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън!
към беседата >>
Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“.
Защо богатите да имат да ядат и да пият, а ние, които по три пъти на ден правим молитва, да гладуваме, и отвън ти пеем и треперим и ти кадим тамян, а на нас нищо не си дал? “ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл.
Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“.
Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън! И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
Не, това не е калайдисване.
“ Господ казва: „Аз не съм ви дал да кадите тамян, а да мислите. Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“.
Не, това не е калайдисване.
Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън! И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли?
Не искам аз кадене“. И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване.
Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли?
И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън! И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка.
И наместо да бъдете добри, вие ще заколите някое теле и ще го изядете и ще кажете: „Ние служим на Господа“. Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли?
И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка.
Огън, и какъв огън! И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
Огън, и какъв огън!
Аз вземам тази дума в много широк смисъл. Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка.
Огън, и какъв огън!
И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
Сега, когато дойдем да разискваме, ще кажете: „Ама че ни калайдисиха днес“. Не, това не е калайдисване. Аз не обичам да калайдисвам, но приготовлявам една пещ – пещ, разбирате ли? И в тази пещ, като ви туря вътре, отгоре един пласт въглища, един пласт руда, един пласт въглища, един пласт руда, че като туря огън, златото ще падне отдолу, а димът ще излезе отгоре, и вие ще излезете чисти навънка. Огън, и какъв огън!
И като се намерите в тази пещ, ще има плач, рев, но аз ще кажа: Чакайте, отдолу като излезнете, ще бъдете чисти, тъй както не сте били.
към беседата >>
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде!
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде!
“ Дано да бъде. – „Дано да не бъде! “ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение. И сега ние казваме: „Да бъде! “ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
“ Дано да бъде.
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде!
“ Дано да бъде.
– „Дано да не бъде! “ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение. И сега ние казваме: „Да бъде! “ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
– „Дано да не бъде!
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде! “ Дано да бъде.
– „Дано да не бъде!
“ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение. И сега ние казваме: „Да бъде! “ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
“ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение.
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде! “ Дано да бъде. – „Дано да не бъде!
“ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение.
И сега ние казваме: „Да бъде! “ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
И сега ние казваме: „Да бъде!
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде! “ Дано да бъде. – „Дано да не бъде! “ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение.
И сега ние казваме: „Да бъде!
“ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
“ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
Сега вие ще ми възразите: „Дано да не бъде! “ Дано да бъде. – „Дано да не бъде! “ С туй „дано да не бъде“ светът е дошъл до това положение. И сега ние казваме: „Да бъде!
“ Да дойде този огън, да ни очисти, да тури всичко на мястото му, да заживеем тъй, както някога сме живели.
към беседата >>
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“.
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“.
Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека.
към беседата >>
Кога ще ви види?
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“.
Кога ще ви види?
Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин?
към беседата >>
Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме.
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види?
Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме.
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“.
към беседата >>
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как?
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как?
Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света? “, а философията пита: „Защо е станал света? “.
към беседата >>
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина.
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме.
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина.
Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“.
към беседата >>
Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука.
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как?
Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука.
Съвременната наука пита: „Как е станал света? “, а философията пита: „Защо е станал света? “.
към беседата >>
Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта!
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина.
Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта!
Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали.
към беседата >>
Съвременната наука пита: „Как е станал света?
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука.
Съвременната наука пита: „Как е станал света?
“, а философията пита: „Защо е станал света? “.
към беседата >>
Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека.
И казва Христос: „Аз ще ви видя пак, и ще се зарадвате“. Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта!
Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека.
Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека.
към беседата >>
“, а философията пита: „Защо е станал света?
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света?
“, а философията пита: „Защо е станал света?
“.
към беседата >>
Вие обичали ли сте по този начин?
Кога ще ви види? Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека.
Вие обичали ли сте по този начин?
Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа.
към беседата >>
“.
Целият живот зависи от ред питания и въпроси: защо и за какво, защо и за какво и как? Върху „защо, за какво и как“ почива философията и цялата съвременна наука. Съвременната наука пита: „Как е станал света? “, а философията пита: „Защо е станал света?
“.
към беседата >>
Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“.
Когато почнете да мислите, да изпълнявате волята на моя Отец, аз ще дойда, и вие ще се зарадвате, и вашата радост никой няма да отнеме. Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин?
Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“.
Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него.
към беседата >>
Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси.
Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси.
Такива важни въпроси се подигат във всички умове. Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор?
към беседата >>
Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“.
Христос е най-силното проявление на Божията Любов, и на Божията Мъдрост, и на Божията Истина. Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“.
Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“.
Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме?
към беседата >>
Такива важни въпроси се подигат във всички умове.
Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси.
Такива важни въпроси се подигат във всички умове.
Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор?
към беседата >>
Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали.
Следователно вложете сега, пак ще кажа, Любовта! Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“.
Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали.
Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога.
към беседата >>
Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор?
Сега Христос схванал, че неговите ученици щели да му зададат някои важни въпроси. Такива важни въпроси се подигат във всички умове.
Но въпросът е: Може ли да се даде един правилен отговор?
към беседата >>
Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека.
Любов чрез Мъдрост, да знаеш защо обичаш човека. Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали.
Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека.
Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
към беседата >>
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем.
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем.
Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема?
към беседата >>
Аз ще ви кажа.
Вие обичали ли сте по този начин? Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека.
Аз ще ви кажа.
Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили.
към беседата >>
Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта.
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем.
Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта.
Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си.
към беседата >>
Аз обичам човека, защото Бог живее в него.
Онези от вас, които сте жени, обичате децата си и казвате: „Моето ангелче“. Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа.
Аз обичам човека, защото Бог живее в него.
А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов.
към беседата >>
Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта.
Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?
“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си.
към беседата >>
А защо трябва да се обичаме?
Но туй ангелче, като стане на 25–30 години, тогава казвате: „Нашият ангел не е ангел“. Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него.
А защо трябва да се обичаме?
Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш.
към беседата >>
“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея.
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта?
“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея.
Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение.
към беседата >>
Като обичаме, ние търсим Бога.
Да, не е ангел, вие още ангела не сте го познали. Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме?
Като обичаме, ние търсим Бога.
И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил!
към беседата >>
Може да снема едно пардесю, и второ, и трето.
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея.
Може да снема едно пардесю, и второ, и трето.
Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак.
към беседата >>
И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
Любовта подразбира: Да знаеш защо обичаш човека. Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога.
И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още.
към беседата >>
Как може да го снема?
При мене дойде една млада госпожица, високо образована, седна и ми казва: „Когато говоря с тебе, ти ме заставляваш да мисля, а когато говоря с твоите ученици, те ме заблуждават и сковават мисълта, говорят ми за някакви пардесюта и че трябвало да ги снемем. Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето.
Как може да го снема?
Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата.
към беседата >>
Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили.
Аз ще ви кажа. Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога.
Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили.
Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума.
към беседата >>
Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си.
Аз не разбирам защо трябва да снемем тия пардесюта. Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема?
Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си.
Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си.
към беседата >>
Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов.
Аз обичам човека, защото Бог живее в него. А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили.
Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов.
Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си.
Нали вие казвате, за да влезе човек в Царството Божие, трябва да снеме 5–6 пардесюта? “ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си.
Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си.
Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон.
към беседата >>
Любов значи: Като Бога да станеш.
А защо трябва да се обичаме? Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов.
Любов значи: Като Бога да станеш.
А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение.
“ – Ако със снемането на пардесюта може да се влезе в Царството Божие, това е една аналогия неуместна и несъвместима със самата идея. Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си.
Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение.
И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо?
към беседата >>
А някой мисли, че любил!
Като обичаме, ние търсим Бога. И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш.
А някой мисли, че любил!
Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак.
Може да снема едно пардесю, и второ, и трето. Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение.
И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак.
Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре.
към беседата >>
Не, не, ти не си любил още.
И когато казвам, че трябва да се любим, с това разбирам, че трябва да търсим Бога. Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил!
Не, не, ти не си любил още.
Твоята любов... хайде, да не казвам една дума. Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата.
Как може да го снема? Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак.
Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата.
После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“.
към беседата >>
Твоята любов... хайде, да не казвам една дума.
Защото Бог е Любов, а ние сме паднали, ние още не сме любили. Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още.
Твоята любов... хайде, да не казвам една дума.
Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си.
Ако температурата се повишава, аз мога да снема пардесюто си. Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата.
После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си.
Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори?
към беседата >>
Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
Ти ще идеш при Любовта, за да станеш Любов. Любов значи: Като Бога да станеш. А някой мисли, че любил! Не, не, ти не си любил още. Твоята любов... хайде, да не казвам една дума.
Тя е твоята любов, която живее ден до пладне.
към беседата >>
Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон.
Според повишението на температурата ще снемам и пардесютата си. Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си.
Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон.
Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават.
към беседата >>
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов.
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов.
Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
към беседата >>
Защо, за какво да постиш, как и защо?
Следователно, когато дойде най-високата температура, ще остана с едно пардесю, а ако температурата надмине и тази норма, ще снема и последното пардесю, и човек ще се намери в едно естествено положение. И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон.
Защо, за какво да постиш, как и защо?
Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори.
към беседата >>
Да го възприемем в себе си, да го опитаме.
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов.
Да го възприемем в себе си, да го опитаме.
А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си?
към беседата >>
Всичко това трябва да се обоснове много добре.
И обратното, ако се смали температурата, по същия закон, по който си ги снел, ще ги облечеш пак. Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо?
Всичко това трябва да се обоснове много добре.
И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа.
към беседата >>
А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост.
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да го възприемем в себе си, да го опитаме.
А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост.
По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов.
към беседата >>
И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“.
Каква философия има тук в снемането и обличането на пардесютата, това показва само повишение и понижение на температурата. После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре.
И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“.
Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа.
към беседата >>
По този начин трябва да разсъждавате.
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост.
По този начин трябва да разсъждавате.
Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби!
към беседата >>
Е, тия духове, кому духът не говори?
После, за пример, у религиозните хора се заражда едно желание да почнат да постят, за да смалят тялото си. Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“.
Е, тия духове, кому духът не говори?
На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво.
към беседата >>
Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби?
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате.
Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби?
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби! “ Как люби?
към беседата >>
На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават.
Но това трябва да бъде обосновано на един закон, на един вътрешен закон. Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори?
На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават.
Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“.
към беседата >>
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
Ние трябва да любим, за да можем да намерим Бога, защото Бог е Любов. Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби?
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби! “ Как люби? Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
Без духове не може да се говори.
Защо, за какво да постиш, как и защо? Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават.
Без духове не може да се говори.
И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“.
към беседата >>
А ти като Господа любил ли си?
Да го възприемем в себе си, да го опитаме. А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа.
А ти като Господа любил ли си?
Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби! “ Как люби? Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа.
Всичко това трябва да се обоснове много добре. И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори.
И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа.
Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
Не. Следователно ти още се учиш на Любов.
А щом го възприемем, тогава опитваме неговата Мъдрост. По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си?
Не. Следователно ти още се учиш на Любов.
„А-а, тя люби! “ Как люби? Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа.
И казват ми: „Казва ми някой, аз го слушам, един дух ми казва“. Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа.
Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа.
Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
„А-а, тя люби!
По този начин трябва да разсъждавате. Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов.
„А-а, тя люби!
“ Как люби? Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво.
Е, тия духове, кому духът не говори? На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа.
Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво.
Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
“ Как люби?
Някои от вас казват: „А-а, тази сестра много люби“. Люби? Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби!
“ Как люби?
Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“.
На всички хора духове говорят, само че някои признават, че им говорят духове, а други не признават. Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво.
Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“.
Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“. Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
Аз казвам: Люби само онзи най-добре, който люби като Господа. А ти като Господа любил ли си? Не. Следователно ти още се учиш на Любов. „А-а, тя люби! “ Как люби?
Не, не, да любим тъй, както Бог люби – Бог е Любов – то е най-великото изкуство, и когато ние намерим това изкуство, тогава Христос ще ни отговори разумно на въпроса.
към беседата >>
Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“.
Без духове не може да се говори. И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“.
Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“.
Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма да отнеме.“
„И аз пак ще ви видя, и радостта ви тогава никой няма да отнеме.“
към беседата >>
Не трябва да бъдем деца.
И онзи, който би казал, че без дух може да се говори, ние ще му кажем, че той е без душа. Следователно хора, на които духовете говорят, са хора с душа, а хора, на които духовете не говорят, са без душа. Преди години идва една сестра, на която духовете много говореха, пишеше стихове много хубаво. Казва ми: „Искам да ги проверя чрез тебе“. Като ги чета, виждам, че който и да е поет може да ги напише, а тя казва: „Особен някой дух е“.
Не трябва да бъдем деца.
към беседата >>
И тъй, искам да бъдете умни!
И тъй, искам да бъдете умни!
Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение.
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение.
Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители. И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
към беседата >>
Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост.
И тъй, искам да бъдете умни!
Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост.
Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл.
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение.
Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл.
И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители. И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
към беседата >>
Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три.
И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост.
Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три.
То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители.
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл.
И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители.
И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители. Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
към беседата >>
То е начин за лекуване.
И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три.
То е начин за лекуване.
Пост аз вземам в много широк смисъл. Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители.
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители.
И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители.
Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
към беседата >>
Пост аз вземам в много широк смисъл.
И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване.
Пост аз вземам в много широк смисъл.
Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
Великите Учители на света заговорват на своите ученици само когато те са готови да разберат тяхното учение. Онзи велик учител или музикант заговорва на своя ученик само когато последният е готов да разбере великата математика на музиката, да разбере вътрешния ѝ смисъл. И ония ученици, които сега едва започват с гамите, при тях се явяват само обикновените учители. И сега, някой път, тия ученици ще подигнат реномето на своите учители.
Не, не, той е един обикновен учител по музика, нищо повече.
към беседата >>
Пост има и умствен, и физически, и духовен.
И тъй, искам да бъдете умни! Не говорете само за снимане на пардесюта, не говорете само за пост. Когато си болен, ще постиш и ден, и два, и три. То е начин за лекуване. Пост аз вземам в много широк смисъл.
Пост има и умствен, и физически, и духовен.
към беседата >>
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос.
И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек.
към беседата >>
И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос.
И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е.
Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл.
към беседата >>
Защо е на скръб?
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е.
Защо е на скръб?
Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда.
към беседата >>
Защото ражда.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб?
Защото ражда.
Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка.
към беседата >>
Защо скърби?
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда.
Защо скърби?
Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва.
към беседата >>
Понеже е поискала да има един човек.
Сега Исус разбра, че ще му зададат един важен въпрос. И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби?
Понеже е поискала да има един човек.
Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл.
И той определя, че една жена, когато ражда, на скръб е. Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек.
Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл.
Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда.
Защо е на скръб? Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл.
Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда.
Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка.
Защото ражда. Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда.
Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка.
Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва. И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва.
Защо скърби? Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка.
Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва.
И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
Понеже е поискала да има един човек. Може да вземете туй обяснение в прям и косвен смисъл. Но и човек, в когото мисълта се заражда, и той страда. Я онзи ученик, когато се замисли, в неговия ум се заражда нещо, как си държи главата, и той скърби и пъшка. Но щом се роди идеята, дойде светлина и веднага ученикът забравя скръбта, става весел и се радва.
И Исус казва: Като роди жената, забравя своята скръб, понеже човек се е родил, който осмисля живота.
към беседата >>
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи.
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи.
Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата.
към беседата >>
Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи.
Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?
“, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса.
към беседата >>
“, как ще отговорите на тия хора?
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога?
“, как ще отговорите на тия хора?
Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш?
към беседата >>
Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен.
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора?
Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен.
Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия.
към беседата >>
Яденето е една необходимост.
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен.
Яденето е една необходимост.
Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода?
към беседата >>
Гладът търси храната, жаждата търси водата.
И разумя Исус, че ще Го питат, а то много значи. Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост.
Гладът търси храната, жаждата търси водата.
Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
към беседата >>
Това е разрешението на въпроса.
Сега, ако вас ви запитат: „Защо вярвате в Бога? “, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата.
Това е разрешението на въпроса.
„Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш.
към беседата >>
„Защо пиеш?
“, как ще отговорите на тия хора? Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса.
„Защо пиеш?
“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене.
към беседата >>
“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия.
Ако мене ме попитат защо ядеш, ще отговоря: Защото съм гладен. Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш?
“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия.
„Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“.
към беседата >>
„Не може ли без вода?
Яденето е една необходимост. Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия.
„Не може ли без вода?
“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия.
към беседата >>
“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
Гладът търси храната, жаждата търси водата. Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода?
“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото.
към беседата >>
Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш.
Това е разрешението на въпроса. „Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може.
Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш.
И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва!
към беседата >>
И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене.
„Защо пиеш? “ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш.
И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене.
„Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“.
към беседата >>
„Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“.
“ Защото съм жаден, а водата е една необходимост, следователно трябва да пия. „Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене.
„Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“.
Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли?
към беседата >>
Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия.
„Не може ли без вода? “ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“.
Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия.
Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора!
към беседата >>
Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото.
“ При условия, при които сега живеем, без вода не може, без храна не може. Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия.
Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото.
Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър.
към беседата >>
Знание, знание трябва!
Може да постиш ден, два, 3, 4 дена до 40 дена, но все таки най-после ще проядеш. И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото.
Знание, знание трябва!
Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече!
към беседата >>
Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“.
И най-после, славата на Бога не седи в постене, а в ядене и пиене. „Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва!
Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“.
Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл.
към беседата >>
Е, какво трябва тогава, невежество ли?
„Яжте и пийте и благодарете“ казва Писанието, а не казва: „Постете“. Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“.
Е, какво трябва тогава, невежество ли?
На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“.
към беседата >>
На Бога не трябват невежи хора!
Тогава аз ще ви поставя следната аксиома: В яденето и пиенето е славата Божия и в знанието е славата Божия. Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли?
На Бога не трябват невежи хора!
Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш?
към беседата >>
Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър.
Да не яде човек, то значи да няма знание, и да е жаден човек, то е пак същото. Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора!
Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър.
Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости.
към беседата >>
Тъй, нищо повече!
Знание, знание трябва! Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър.
Тъй, нищо повече!
Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек.
към беседата >>
Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл.
Но ще каже някой: „А то, знанието, и без знание може“. Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече!
Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл.
Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.
към беседата >>
Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“.
Е, какво трябва тогава, невежество ли? На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл.
Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“.
От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието.
към беседата >>
От какво да се спасиш?
На Бога не трябват невежи хора! Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“.
От какво да се спасиш?
Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме.
към беседата >>
Аз разбирам едно спасение – от своите глупости.
Бог иска всички Негови деца да бъдат тъй умни, както Той е умен; тъй любящи, както Той е любящ; тъй истинолюбиви, както Той е истинолюбив; тъй правдиви, както Той е правдив; и тъй благи и добри, както Той е благ и добър. Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш?
Аз разбирам едно спасение – от своите глупости.
От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега.
към беседата >>
От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек.
Тъй, нищо повече! Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости.
От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек.
И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново.
към беседата >>
И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.
Всяка друга философия, всяка друга наука е фалш в живота, няма никакъв смисъл. Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек.
И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.
После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието.
Някой ще каже: „Аз трябва да се спася“. От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям.
После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието.
Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме.
От какво да се спасиш? Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието.
Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме.
Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега.
Аз разбирам едно спасение – от своите глупости. От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме.
Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега.
И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново. Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново.
От своите глупости да се спаси човек, от своята беднотия, от своя глад, от своята жажда, от това трябва да се спасява човек. И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега.
И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново.
Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
И ако аз бих имал време да обясня защо трябва да се спасяваме, аз вземам думата „спасение“ в косвен смисъл, а не в прям. После, при отговарянето на такива и други философски въпроси, ние често се заблуждаваме, мислим, като че разбираме тайната на битието. Не, не, има неща, които разбираме, но има и неща, които не разбираме. Есенцията не разбираме, а това трябва да учим сега. И, следователно, първото нещо: Човек трябва да схване, че не знае, че е празен, или да се изпразни, за да се напълни наново.
Трябва да се научим да се празним и да се пълним.
към беседата >>
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив.
И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“. Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме. Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания. И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
към беседата >>
И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив.
И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“.
Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме. Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания. И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
към беседата >>
Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив. И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“.
Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме.
Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания. И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
към беседата >>
Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив. И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“. Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме.
Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания.
И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
към беседата >>
И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
Един от древните крале, когото придворните много хвалели като такъв, комуто всичко се подчинявало, че дори и природата, казал да му занесат трона и скиптъра при брега на морето, когато щяло да има един голям прилив. И седнал той там със своя скиптър, а приливът иде с големи вълни, и той казва: „Аз ви заповядвам да се върнете назад“. Околните му казали: „Ваше величество...“ – „Аз заповядвам на тия вълни.“ – „И ти, и ние ще идем, трябва да бягаме.“ – „А, значи има нещо по-силно от нас, на което трябва да се подчиняваме. Тогава вземете трона и бягайте.“ Има неща в природата, които са извън нашите сили, извън нашия ум и извън нашите схващания.
И ние смирено трябва да схванем този велик факт, да знаем, че ние сме деца на тази велика природа, и трябва да се учим, да бъдем прилежни и трудолюбиви.
към беседата >>
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение?
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение?
Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават.
към беседата >>
Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение?
Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“.
Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става.
към беседата >>
Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“.
Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите.
„Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го.
към беседата >>
„Силата дойде“, казват.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите.
„Силата дойде“, казват.
„Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
„Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват.
„Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване.
С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
С половин кило въпросите не се решават.
Сега аз искам да ви наведа на мисълта: Ако ние вървим по един път и мислим, че имаме по-голяма светлина, а в живота ни няма разлика между окръжаващите и нас, питам тогава, в какво седи нашето учение? Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване.
С половин кило въпросите не се решават.
И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става.
Нашата сила не трябва да се проявява както онези паднали духове, които седят в кафенето или кръчмата и казват: „Ха, наздравица“ – тъй, после замислят се, не им върви вкъщи и казват: „Дай половин кило“. Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават.
И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става.
Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го. Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го.
Пак мислят, дълбоко разрешават въпросите. „Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става.
Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го.
Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
„Силата дойде“, казват. „Този въпрос мога да го разреша, като изпия още половин кило.“ Но това е временно решаване. С половин кило въпросите не се решават. И в един ден човек светия не става, и в една година човек светия не става. Светия значи, който научил великия закон да поддържа светлината в себе си и да дава от нея на окръжаващите го.
Това значи светия: Със своя ум и със своята душа да показва пътя.
към беседата >>
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“.
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие.
към беседата >>
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“.
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му.
Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
към беседата >>
Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му.
Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури.
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ.
към беседата >>
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури.
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели.
Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
към беседата >>
Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели.
Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете.
То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград.
към беседата >>
То е човешкото тщеславие.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Онези, които вървят по новия път, трябва да се пазят от следния недъг: Една графиня на запад се влюбва в един прочут художник, толкова се влюбила в него, че се зародил страх у нея и казвала: „Ако той много се прочуе, аз ще загубя неговата любов, затова трябва да измисля едно изкуство, да го лиша от славата му“. И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете.
То е човешкото тщеславие.
И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“.
към беседата >>
И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
И почнала да му дава един прах, но с това повредила зрението му. Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие.
И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо?
към беседата >>
А тщеславието не е наука, то е култ.
Той не можел да различава краските и картините му мязали на карикатури. И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност.
А тщеславието не е наука, то е култ.
Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо?
към беседата >>
Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
И като направил изложение, всички се смеели, хванали се за корема и се смеели. Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ.
Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо?
към беседата >>
Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград.
Тази графиня може да повреди ума на всекиго, да не може да разпознава цветовете. То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен.
Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград.
Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“.
към беседата >>
Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“.
То е човешкото тщеславие. И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград.
Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“.
– „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия.
към беседата >>
– „Защо?
И у сегашните религиозни хора има повече тщеславие, отколкото религиозност. А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“.
– „Защо?
“ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“.
към беседата >>
“ – „15 лева.“ – „Ама защо?
А тщеславието не е наука, то е култ. Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо?
“ – „15 лева.“ – „Ама защо?
“ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“.
към беседата >>
“ – „20 лева.“ – „Защо?
Тщеславният човек изключва каквото и да е страдание, и по това аз зная, че този човек е тщеславен. Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо?
“ – „20 лева.“ – „Защо?
“ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо?
към беседата >>
“ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“.
Ако питате защо трябва да страдаме, пак ще ви приведа примера, дето англичаните наложили закон да реформират Цариград. Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо?
“ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“.
И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо? “ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот.
към беседата >>
И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия.
Един ден влиза един английски стражар в един турски дюкян и казал на търговеца: „10 лева глоба“. – „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“.
И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия.
Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо? “ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот. Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“.
– „Защо? “ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия.
Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“.
И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо? “ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот. Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“.
“ – „15 лева.“ – „Ама защо? “ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“.
И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“.
– „Ама защо? “ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот. Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
– „Ама защо?
“ – „20 лева.“ – „Защо? “ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“.
– „Ама защо?
“ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот. Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
“ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот.
“ – „30 лева.“ И тогава търговецът отворил касата и казал: „Тук има 1500 лири, вземи ги“. И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо?
“ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот.
Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
Този духовен живот върви по известен правилен начин.
И после узнал причината, коя била: Че пред неговия дюкян имало едно малко парченце хартия. Пред вашия дюкян може да има малко парче хартия и ако дойде английският стражар, ще каже: „10 лева глоба“. И аз виждам не една книжка, и бих желал да дойде английското управление, за да влезе такъв стражар в дома ви и да каже: „10 лева глоба, 15, 20, 30“. – „Ама защо? “ Не само трябва ние да започнем религиозен живот, духовен живот, но трябва и да свършим разумно този живот.
Този духовен живот върви по известен правилен начин.
към беседата >>
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение.
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение.
Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение.
към беседата >>
Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея.
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение.
Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея.
Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили.
към беседата >>
Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как?
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея.
Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как?
Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън.
към беседата >>
Защо твоето лице се е изменило?
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как?
Защо твоето лице се е изменило?
“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“.
към беседата >>
“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила?
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило?
“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила?
Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава.
към беседата >>
Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение.
Преди няколко време дойде при мене една сестра, която наново се обърнала, тръгнала в пътя на това учение. Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила?
Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение.
Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове.
към беседата >>
Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили.
Като я видях, хареса ми се начинът на говоренето ѝ, тъй откровена и разумна беше, Божественият Дух бе заговорил в нея. Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение.
Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили.
Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят.
към беседата >>
Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън.
Казвам си: Заговорил Господ на тази душа, такава красота на духа, виждам, че Божият Дух работи, обаче не се минава един месец, тази същата сестра се изменила, детинското го няма вече, та ѝ казвам: „Как? Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили.
Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън.
Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът?
към беседата >>
Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“.
Защо твоето лице се е изменило? “ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън.
Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“.
У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът? “
към беседата >>
У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава.
“ – „А, има причини.“ Смутила се вътрешно, и защо се смутила? Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“.
У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава.
За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът? “
към беседата >>
За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове.
Защото в един месец отгоре я изкарали на фронта и я турили в едно силно сражение. Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава.
За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове.
Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът? “
към беседата >>
Там само ангелите може да се борят.
Казвам ѝ: Ония офицери, които те турили в сражението, са сгрешили. Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове.
Там само ангелите може да се борят.
„Хубаво – казва, – но дяволът? “
към беседата >>
„Хубаво – казва, – но дяволът?
Ти трябва да стоиш в тила, а те те турили там, дето има картечен огън. Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят.
„Хубаво – казва, – но дяволът?
“
към беседата >>
“
Тя се уплашила и казала: „Няма да я бъде тази работа“. У вас има желание, щом някой се обърне към Бога, хайде на линията да се сражава. За първата линия на сражението се изискват духове крепки, възвишени духове. Там само ангелите може да се борят. „Хубаво – казва, – но дяволът?
“
към беседата >>
Сега ще ви приведа друг пример.
Сега ще ви приведа друг пример.
Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“.
към беседата >>
Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън.
Сега ще ви приведа друг пример.
Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън.
Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот.
към беседата >>
Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“.
Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън.
Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“.
Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода.
към беседата >>
Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“.
Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“.
Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“.
– „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
– „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо?
Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“.
– „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо?
“ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
“ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“.
Сега ще ви приведа друг пример. Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо?
“ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“.
Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот.
Един наш приятел преди години сънувал един сън, действителен сън. Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“.
Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот.
От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода. Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода.
Вижда той, че се задава една голяма буря, виелица, но минава тази хала и на изток се показва една дъга, а в дъгата Христос, под нея един мост, хиляди хора искат да минат и някой му казва: „Ти там не може да тръгнеш, нагоре дръж“. Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот.
От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода.
Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
Другояче то няма смисъл.
Той като минава моста, вижда някои юнаци, облечени с бели дрехи, водят един грамаден вълк, а той казва: „Чакай на този вълк да ударя една тояга, колко овци е удавил“. – „Ти се пази, че като те пипне със задния крак...“ И той казал: „Брей, може ли той да направи нещо? “ Няма какво да го биеш, той е в ръцете на вашите момци, а вие казвате: „Хайде и аз да му ударя една цепеница“. Не, не, това не е никаква философия, никакво разбиране на духовния живот. От всички вас се иска да развиете ума и сърцето си, всички благородни чувства и умствени способности, и в разсъжденията, в анализирането и в приложението на това учение да намерите метода.
Другояче то няма смисъл.
към беседата >>
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво?
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво?
Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни.
към беседата >>
Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво?
Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“.
Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица.
към беседата >>
Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво? Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“.
Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча.
Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности?
към беседата >>
Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво? Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча.
Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик.
Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал.
към беседата >>
Казват: „Много добро дете, но не се учи“.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво? Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик.
Казват: „Много добро дете, но не се учи“.
Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър.
към беседата >>
Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни.
„И разумя Исус, че ще го питат.“ Какво? Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“.
Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни.
Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни.
към беседата >>
Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица.
Сега ние проповядваме, че трябва да бъдем добри, а в живота казваме: „То не може човек да бъде добър“. Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни.
Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица.
„Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение.
към беседата >>
„Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности?
Въпросът не седи там: когато отивам в училището, трябва да бъда добър, но вън от доброто, аз трябва и да се уча. Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица.
„Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности?
“ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат!
към беседата >>
“ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал.
Аз мога да имам поведение 6, но при това да бъда последен ученик. Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности?
“ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал.
Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости!
към беседата >>
Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър.
Казват: „Много добро дете, но не се учи“. Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал.
Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър.
Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе.
към беседата >>
Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни.
Ние смесваме две неща: нашата добродетел с учението ни. Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър.
Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни.
И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние.
към беседата >>
И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение.
Ти може да бъдеш един от примерните ученици по успеха си и да бъдеш най-способен ученик, а имаш поведение единица. „Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни.
И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение.
Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине.
към беседата >>
Пардесюта ще се снемат!
„Ама защо, Господи, на този, с поведение единица, си му дал такива способности? “ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение.
Пардесюта ще се снемат!
Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон.
към беседата >>
Ще се пости!
“ Защото той е умен – разбрал Божия закон преди ти да си го разбрал. Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат!
Ще се пости!
Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“.
към беседата >>
Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе.
Ти мислиш, че си добър, и той мисли, че е добър. Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости!
Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе.
Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия?
към беседата >>
Постът е необходим само в болезнено състояние.
Следователно по-рано трябва да бъдем умни, преди да съзнаем, че сме добри, а ние искаме да съзнаем, че сме добри, преди да съзнаем, че сме умни. И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе.
Постът е необходим само в болезнено състояние.
И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика!
към беседата >>
И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине.
И затова у религиозните хора има една мания, захващат, щом се обърнат към Бога, да показват смирение. Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние.
И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине.
Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма!
към беседата >>
Това е един вътрешен закон.
Пардесюта ще се снемат! Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине.
Това е един вътрешен закон.
А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има.
към беседата >>
А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“.
Ще се пости! Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон.
А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“.
Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене.
към беседата >>
Ясна ли е тази философия?
Ако ти си болен, ще постиш, то е една необходимост за тебе. Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“.
Ясна ли е тази философия?
Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони.
към беседата >>
Никаква критика!
Постът е необходим само в болезнено състояние. И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия?
Никаква критика!
Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем.
към беседата >>
Друг начин няма!
И в духовния свят, когато наложим пост някому, подразбира се, че той е болен и неговият организъм трябва да си почине. Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика!
Друг начин няма!
Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща.
към беседата >>
Само един начин има.
Това е един вътрешен закон. А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма!
Само един начин има.
Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес.
към беседата >>
Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене.
А щом човек е здрав и сърцето му може да възиграе, ще кажем: „Ще ядеш и ще славиш Бога“. Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има.
Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене.
Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш.
към беседата >>
Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони.
Ясна ли е тази философия? Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене.
Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони.
Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле.
към беседата >>
Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем.
Никаква критика! Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони.
Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем.
И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно.
към беседата >>
И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща.
Друг начин няма! Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем.
И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща.
Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Ако аз ям, то е един процес.
Само един начин има. Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща.
Ако аз ям, то е един процес.
Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Да ядеш, това не значи да се учиш.
Някои, които вярват в този път, искат да бъдат по-умни от мене. Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес.
Да ядеш, това не значи да се учиш.
Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле.
Не, ние не можем да бъдем по-умни от природата, нито пък по-умни от онзи, който е приложил тия закони. Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш.
Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле.
Едното и другото е възможно. Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Едното и другото е възможно.
Вътре ние трябва да се подчиним разумно, не насила да се подчиним, а да съзнаем. И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле.
Едното и другото е възможно.
Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
И като дойдем до хората, да им дадем едно правилно обяснение, да обясняваме всички неща. Ако аз ям, то е един процес. Да ядеш, това не значи да се учиш. Ти може да ядеш много добре, а да се учиш много зле, и може да се учиш много добре, а да ядеш много зле. Едното и другото е възможно.
Но онзи, който се храни добре и се учи добре и пие добре, той е умен човек.
към беседата >>
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо.
Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“.
към беседата >>
Не е докачане – липсва ви.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо.
Не е докачане – липсва ви.
Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“.
към беседата >>
Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви.
Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня.
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
към беседата >>
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още?
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня.
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още?
Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“.
към беседата >>
Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още?
Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания.
Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
Той му казва: „Красиво здание“.
Сега на всинца ви, които ме слушате тук, все ви липсва по нещо. Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания.
Той му казва: „Красиво здание“.
– „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
– „Но там липсва един камък“.
Не е докачане – липсва ви. Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“.
– „Но там липсва един камък“.
– „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
– „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
Един отшелник, светия, живял 40 години в пустиня. Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“.
– „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“. А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“.
Молил се на Господа, молил се, молил се, той мислил, че е готов за небето, какво му липсва още? Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва.
И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“.
А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
Дохожда един ангел, взима го и почнал да го развежда из града и му показал едно от най-хубавите здания. Той му казва: „Красиво здание“. – „Но там липсва един камък“. – „Да, този е камъкът, който ти трябваше да туриш отдавна, а не си го турил още.“ Вие още не сте си турили вашия камък и ако ви заведат горе, на небето, ще видите, че във вашето здание най-важният камък липсва. И затуй, като дойде ангелът, ще каже: „Този камък трябваше да го турите отдавна“.
А този камък, това е Божията Мъдрост – „Камъкът, който отхвърлиха зидарите“.
към беседата >>
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят?
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят?
Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“.
към беседата >>
Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят?
Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят.
Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса.
към беседата >>
Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят? Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят.
Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия.
Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост.
към беседата >>
Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят? Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия.
Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“.
Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш.
към беседата >>
Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят? Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“.
Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба.
Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“.
към беседата >>
Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“.
„И разумя Исус, че учениците му ще Го питат.“ Аз подразбирам, че всичките ученици все питат кога ще дойде Христос, как ще царува на земята, как ще се оправи този свят? Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба.
Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“.
Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват.
към беседата >>
Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса.
Българите питат как ще се подобри това икономическо положение, какво трябва да се прави, ресурсите откъде да се намерят. Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“.
Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса.
Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав.
към беседата >>
Благодари за хляба, той е една необходимост.
Всички народи все се питат, все такива въпроси задават в училището, в църквите, в държавата, между търговците, навсякъде: как, какво ще се прави с тази скъпотия. Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса.
Благодари за хляба, той е една необходимост.
Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави.
към беседата >>
Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш.
Скъпотия има, казват: „Яжте само необходимото“. Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост.
Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш.
Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят.
към беседата >>
Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“.
Ама пътуваш по пътя, срещне те един твой приятел, 3 дена си гладувал, а той даде ти един самун хляб, благодари му, пийни си малко водица, подъвчи хляба. Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш.
Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“.
Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум.
към беседата >>
Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват.
Не казвай: „Е-е, да имаше кокошчица, да имаше ябълки, орехи, па масълце, па туй, онуй“. Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“.
Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват.
То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“.
към беседата >>
То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав.
Не подигай тия въпроси, не си дразни вкуса. Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват.
То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав.
Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол!
към беседата >>
Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави.
Благодари за хляба, той е една необходимост. Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав.
Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави.
Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят. Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо.
към беседата >>
Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят.
Скъпотия е, задоволи се в даден момент с малко, утре като има повече, яж колкото искаш. Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави.
Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят.
Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум. Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън!
към беседата >>
Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум.
Ще възразят някои: „Ама ако се храним само с хляб, ще отслабнем“. Аз мога да ви докажа, че и ония, които се хранят с кокошки, и те отслабват. То не е философия: то е от начина на яденето: който яде кокошки и благодари на Бога, той е здрав, а който яде кокошки и не благодари на Бога – той не е здрав. Вижте месоядните животни и тревопасните, и едните, и другите все са здрави. Вие ще пренесете тия естествени неща и в духовния свят.
Задоволете се с ония обяснения, които ще хвърлят светлина във вашия ум.
Да кажем, имате дете, сърди се, недоволно е от това-онова и казвате: „Какъв дявол е влезнал в това дете“. Какъв дявол! Това не е обяснение, то не обяснява нищо. Казвате му: „Излез навън! “ Не излиза.
към беседата >>
4.
Какво трябва да искаме?
,
НБ
, София, 5.2.1922г.,
Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте.
Вярвам, онези, които ме слушат, не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи.
Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте.
Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва.
към беседата >>
Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена.
Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте.
Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена.
Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе?
към беседата >>
Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“.
Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена.
Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“.
И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление.
към беседата >>
И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго.
Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“.
И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго.
Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне.
към беседата >>
Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.
То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго.
Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.
Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни.
към беседата >>
Нова инсталация трябва.
Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.
Нова инсталация трябва.
Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение.
към беседата >>
Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе?
Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва.
Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе?
Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите.
към беседата >>
Трябва съвършено ново осветление.
Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе?
Трябва съвършено ново осветление.
Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат.
към беседата >>
Имайте търпение, туй учение всички ще засегне.
И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление.
Имайте търпение, туй учение всички ще засегне.
И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация.
към беседата >>
И тогава първите ще бъдат последни.
Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било. Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне.
И тогава първите ще бъдат последни.
Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив?
към беседата >>
Ще го правим от Любов, а не от задължение.
Нова инсталация трябва. Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни.
Ще го правим от Любов, а не от задължение.
Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен?
към беседата >>
Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите.
Ако не турим новата инсталация, старата знаете ли какво ще произведе? Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение.
Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите.
И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение?
към беседата >>
И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат.
Трябва съвършено ново осветление. Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите.
И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат.
А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим.
към беседата >>
А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация.
Имайте търпение, туй учение всички ще засегне. И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат.
А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация.
Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри.
към беседата >>
Кой е крив?
И тогава първите ще бъдат последни. Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация.
Кой е крив?
Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо повече.
към беседата >>
Ако някой човек е болен, кой е виновен?
Ще го правим от Любов, а не от задължение. Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив?
Ако някой човек е болен, кой е виновен?
Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо повече.
към беседата >>
Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение?
Ние, най-умните и най-силните, ще помогнем на по-слабите. И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен?
Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение?
“ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо повече.
към беседата >>
“ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим.
И тогава дъщерята ще стане сутринта, ще приготви чай на баща си и всички деца ще го целунат. А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение?
“ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим.
Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри. Нищо повече.
към беседата >>
Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри.
А сегашните дъщери казват: „Не съм разположена да стана“ – то е старата инсталация. Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим.
Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри.
Нищо повече.
към беседата >>
Нищо повече.
Кой е крив? Ако някой човек е болен, кой е виновен? Та не трябва да обвинявате учението и да казвате: „Защо не се прилага туй учение? “ Трябва да бъдем толкова искрени и честни да го приложим. Туй учение не е мое, то е учение Божествено и трябва да засегне всинца ни като братя и сестри.
Нищо повече.
към беседата >>
И Христос казва: „Не знаете какво искате“.
И Христос казва: „Не знаете какво искате“.
Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то?
към беседата >>
Сега, аз съм изпитвал много положения.
И Христос казва: „Не знаете какво искате“.
Сега, аз съм изпитвал много положения.
Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част!
към беседата >>
Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече.
И Христос казва: „Не знаете какво искате“. Сега, аз съм изпитвал много положения.
Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече.
Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния.
към беседата >>
Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите.
И Христос казва: „Не знаете какво искате“. Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече.
Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите.
Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само!
към беседата >>
Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство.
И Христос казва: „Не знаете какво искате“. Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите.
Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство.
Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното.
към беседата >>
Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то?
И Христос казва: „Не знаете какво искате“. Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство.
Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то?
То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение.
към беседата >>
То е такава микроскопическа част!
Сега, аз съм изпитвал много положения. Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то?
То е такава микроскопическа част!
Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото?
към беседата >>
Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния.
Тия, горчивите чаши, ние трябва да ги премахнем вече. Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част!
Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния.
Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция.
към беседата >>
Една тридесета част само!
Сега, в съвременната медицина има хомеопати и алопати, които спорят по кой начин да се лекуват болестите. Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния.
Една тридесета част само!
Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция.
към беседата >>
Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното.
Алопатите поддържат горчивите церове, а хомеопатите – сладките, на един хомеопат цяла аптека може да изпиете и няма да ви се причини никакво разстройство. Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само!
Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното.
Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло.
към беседата >>
Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение.
Там има деления, до 30 деления, знаете ли какво е то? То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното.
Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение.
Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може?
към беседата >>
Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото?
То е такава микроскопическа част! Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение.
Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото?
“ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим.
към беседата >>
“ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция.
Да кажем, правите разтвор, в 100 грама вода ще разтопите 10 грама захар, от това ще вземете една капка и ще я турите пак в 100 грама вода, туй е първото и второто деление: оттам пак ще вземете една капка – и така до 30 деления, и от него като вземете една капка, тя трябва да излекува болния. Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото?
“ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция.
Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей.
към беседата >>
Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция.
Една тридесета част само! Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция.
Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция.
Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей. И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
Глупаво е да се прави операция на здраво тяло.
Хомеопатите казват, че техните лекарства действат право, а алопатите поддържат обратното. Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция.
Глупаво е да се прави операция на здраво тяло.
Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей. И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Може ли или не може?
Има трети метод между тия два, и едните са прави, и другите са прави в туй отношение. Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло.
Сега ще кажете: „Може ли или не може?
“ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей. И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
“ Това са условия, при които ние може да работим.
Питат ме някой път: „Трябва ли лекарите да правят операция на тялото? “ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може?
“ Това са условия, при които ние може да работим.
Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей. И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей.
“ Казвам, че не трябва да правят, ако тялото е здраво, а ако тялото е болно, има цирей, лекарят трябва да изтиска тази гной, да направи тази малка операция. Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим.
Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей.
И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
Но ако няма нагнояване, лекарят няма право да реже, нека оставим природата да работи, тя може да направи най-голямата операция. Глупаво е да се прави операция на здраво тяло. Сега ще кажете: „Може ли или не може? “ Това са условия, при които ние може да работим. Сега в дома, при сегашните условия, жената може да употреби крайни мерки, и мъжът може да употреби крайни мерки всякога, когато има някой голям цирей.
И някой път даже самата природа ни налага такива крупни мерки.
към беседата >>
Ще ви приведа един пример.
Ще ви приведа един пример.
Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“.
към беседата >>
Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене.
Ще ви приведа един пример.
Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене.
На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало.
към беседата >>
На жената ръката подута.
Ще ви приведа един пример. Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене.
На жената ръката подута.
Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“.
към беседата >>
Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не?
Ще ви приведа един пример. Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута.
Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не?
Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“.
към беседата >>
Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция.
Ще ви приведа един пример. Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не?
Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция.
Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла.
към беседата >>
Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“.
Ще ви приведа един пример. Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция.
Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“.
И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея.
към беседата >>
И наистина, отлична операция е станало.
Преди години, може би има 5 или 6 години, мъж и жена идат при мене. На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“.
И наистина, отлична операция е станало.
И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна?
към беседата >>
И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“.
На жената ръката подута. Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало.
И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“.
И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция.
към беседата >>
И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“.
Питат ме, да си направи ли операция на ръката или не? Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“.
И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“.
И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш.
към беседата >>
И след няколко дена ръката оздравяла.
Казвам, идете при един хирург, нека ви направи операция. Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“.
И след няколко дена ръката оздравяла.
Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не.
към беседата >>
Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея.
Тръгват си, но на пътя тя се препъва и пада в един трап и казва: „Ето операцията“. И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла.
Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея.
Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не. Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна?
И наистина, отлична операция е станало. И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея.
Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна?
“ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не. Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
“ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция.
И лекарят ѝ казва: „Аз не мога да направя такава операция“. И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна?
“ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция.
При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не. Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш.
И той взел, само я изчистил и сам признава: „Отлична операция е направена на ръката ви“. И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция.
При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш.
Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не. Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не.
И след няколко дена ръката оздравяла. Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш.
Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не.
Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
Следователно, ако във вашия дом се препънете, боли ви ръката, не го считайте за голямо нещастие: вземете сами да изстискате цирея. Ако ние сега попитаме: „Защо аз да падна? “ – Трябва да паднем, за да стане тази хубава операция. При лекарят ще легнеш и ножът ще дойде, и природата като прави тази операция, и тя ще те положи да легнеш. Не трябва да питаме, да правим ли ние операция или не.
Туй, което се случи в даден момент, то е въпросът, ако мога, да благодаря на Бога, а ако не взема предпазителни мерки, да не се случи в дома ти никога.
към беседата >>
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас.
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас.
Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ.
към беседата >>
Вие можете да Го намерите.
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас.
Вие можете да Го намерите.
Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите.
към беседата >>
Той спи във вас, може да Го събудите.
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите.
Той спи във вас, може да Го събудите.
Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас.
към беседата >>
Да не кажете някои: „Какъв Господ?
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите.
Да не кажете някои: „Какъв Господ?
“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли.
към беседата >>
“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва.
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ?
“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва.
И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи.
към беседата >>
И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ.
Следователно, при тази положителна философия за Бога, аз не ви казвам, че Бог е скрит в небето, а ви проповядвам за един Господ, Който живее във вас. Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва.
И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ.
Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим.
към беседата >>
Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите.
Вие можете да Го намерите. Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ.
Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите.
Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ.
към беседата >>
Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас.
Той спи във вас, може да Го събудите. Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите.
Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас.
И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“.
към беседата >>
И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли.
Да не кажете някои: „Какъв Господ? “ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас.
И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли.
Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате.
към беседата >>
Този Господ ще осветли всичките ви работи.
“ Аз ви препоръчвам да намерите вашия Господ и туй ме радва. И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли.
Този Господ ще осветли всичките ви работи.
Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане.
към беседата >>
Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим.
И ще кажа тогава: Аз те поздравлявам, че си намерил твоя Господ. Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи.
Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим.
Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен.
към беседата >>
Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ.
Аз употребявам думата „спи“ – но Той, Господ, не спи, а вие спите. Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим.
Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ.
Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши.
към беседата >>
Някой път вие казвате: „Не е Той“.
Когато вие се пробудите, ще чуете Неговия глас. И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ.
Някой път вие казвате: „Не е Той“.
Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
към беседата >>
Вие се съмнявате.
И като го чуете, той ще бъде толкова сладък, този глас ще произведе цял преврат в живота ви, и вашата работа, каквато и да е, ще се осмисли. Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“.
Вие се съмнявате.
Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната?
към беседата >>
Спасението седи само във вътрешното пробуждане.
Този Господ ще осветли всичките ви работи. Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате.
Спасението седи само във вътрешното пробуждане.
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
към беседата >>
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен.
Тогава най-малките работи ще ни бъдат най-приятни да ги правим. Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане.
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен.
Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000.
към беседата >>
Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши.
Та казвам, някои от вас почват да се пробуждат – заговорил ви е този Господ. Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен.
Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши.
То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
Някой път вие казвате: „Не е Той“. Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши.
То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
Нали тази вест ще бъде най-приятната?
Вие се съмнявате. Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението.
Нали тази вест ще бъде най-приятната?
И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
Спасението седи само във вътрешното пробуждане. Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната?
И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
“ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000. И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
“ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000.
Който и да ви проповядва, ако вие сами не чуете този вътрешен глас, въпросът за вас ще остане неразрешен. Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио!
“ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000.
И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
Но в деня, в който вие чуете този глас, той ще се разреши. То няма да бъде едно обикновено слушане, а ще бъде като когато чуете онзи, който донася радостна вест: един ваш роднина ви прави наследник на 10,000,000 наследство и ви даде съобщението. Нали тази вест ще бъде най-приятната? И когато вие намерите Господа, ще бъдете човек на 10,000,000 и ще кажете: „Сбогом, сиромашио! “ Ще бъдете щастливи, защото вашият дядо ви е оставил наследник на 10,000,000.
И Господ, като чуете гласа му, ще направи такава промяна, че вие никога няма да се връщате назад.
към беседата >>
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“.
А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си.
към беседата >>
А трябва искане, трябва да искаме.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“.
А трябва искане, трябва да искаме.
Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант.
към беседата >>
Днес аз съм сериозен.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме.
Днес аз съм сериозен.
В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие.
към беседата >>
В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен.
В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов.
Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка.
към беседата >>
Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов.
Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме.
Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории.
към беседата >>
Трябва да бъдем искрени в себе си.
Сега, Христос казва: „Не знаете какво искате“. А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме.
Трябва да бъдем искрени в себе си.
Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки.
към беседата >>
Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант.
А трябва искане, трябва да искаме. Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си.
Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант.
Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит.
към беседата >>
Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие.
Днес аз съм сериозен. В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант.
Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие.
Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот.
към беседата >>
Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка.
В нашия живот трябва да стане един вътрешен преврат, едно преобразувание, за да докажем фактически, че имаме тази Любов. Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие.
Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка.
Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии.
към беседата >>
Този свят е пълен с неразбории.
Ако ние вървим по едно учение и нашият живот се отличава само по форма, тогава нищо не се ползваме. Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка.
Този свят е пълен с неразбории.
Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете.
към беседата >>
Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки.
Трябва да бъдем искрени в себе си. Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории.
Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки.
Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.
към беседата >>
Ние сме поставени на много голям изпит.
Нашият живот трябва да бъде чист като кристал, трябва да има такива пречупвания, както в най-чистия диамант. Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки.
Ние сме поставени на много голям изпит.
Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли.
към беседата >>
Не е лесно да се живее сега един Божествен живот.
Като ни погледне човек в лицето, то да свети и да кажат: „Този човек няма никаква задна мисъл“, и да бъдем готови на всеки човек да покажем нашето чистосърдечие и незлобие. Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит.
Не е лесно да се живее сега един Божествен живот.
Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен.
към беседата >>
Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии.
Да бъдем като един голям извор, който изхвърля нечистотиите навънка. Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот.
Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии.
Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе.
към беседата >>
Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете.
Този свят е пълен с неразбории. Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии.
Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете.
А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така?
към беседата >>
А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.
Вестниците, които четем, книгите, разговорите, всеки ден оставят у нас утайки. Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете.
А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.
Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа?
към беседата >>
Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли.
Ние сме поставени на много голям изпит. Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“.
Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли.
Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил.
към беседата >>
Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен.
Не е лесно да се живее сега един Божествен живот. Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли.
Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен.
И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“.
към беседата >>
И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе.
Едно време светиите бягаха в горите, а сега и горите са пълни с харамии. Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен.
И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе.
На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете?
към беседата >>
На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така?
Не може сега светиите да живеят и в горите, а сегашните светии трябва да живеят из градовете. А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе.
На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така?
Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие.
към беседата >>
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света.
И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро.
към беседата >>
Как ще примирите тази работа?
А щом живееш в градовете, ще обичаш тези хора, и ако ги обичаш, и Господ ще каже: „Ти си разбрал Моето учение и ще носиш Моята светлина“. Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така?
Как ще примирите тази работа?
Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош.
към беседата >>
И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света.
И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания.
За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил.
Бог изпраща светлината на всички еднакво, и на добри, и на зли. Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа?
Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил.
Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник?
към беседата >>
За това няма що да аргументирам.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания.
За това няма що да аргументирам.
Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение.
към беседата >>
Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“.
Даже Господ към лошите хора сега е по-снизходителен. И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил.
Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“.
Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие?
към беседата >>
Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам.
Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има.
Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
към беседата >>
Защо тъй да не кажете?
И вие нали казвате: „Той не живее добре, а върви му“, а ти, който вървиш по Бога, постоянно камшик има за тебе. На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“.
Защо тъй да не кажете?
И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие.
към беседата >>
Те не са отсега, а отдавна са влезли.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има.
Те не са отсега, а отдавна са влезли.
Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?
към беседата >>
И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие.
На онзи пък детето не заболява, жена му здрава, а ти по три пъти на ден се молиш, днес загубиш 20,000 лева, дъщеря ти умре и прочее, защо става така? Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете?
И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие.
Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът?
към беседата >>
Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро.
Във всеки живот изпъкват желания, които са неестествени, небожествени желания, защото внасят дисхармония вътре в света. И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли.
Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро.
Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“.
към беседата >>
Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош.
Как ще примирите тази работа? Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие.
Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош.
Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме.
към беседата >>
Тук има един пример за учениците на Христа.
И целият съвременен свят е пълен с такива дисхармонични желания. За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро.
Тук има един пример за учениците на Христа.
Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
към беседата >>
Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник?
Вие ще кажете: „Ето, виждаш, Господи, те не те слушат, а ние по три пъти се молим на ден“... Е-е, там е изкуството, а вие трябва да се радвате, че той много добре е направил. Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош.
Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник?
“ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат.
към беседата >>
Христос е проповядвал едно идеално учение.
За това няма що да аргументирам. Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа.
Христос е проповядвал едно идеално учение.
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“.
към беседата >>
“ Но Иван Драганов познавате ли го вие?
Вие трябва да кажете: „Този човек има парици, пък ние нямаме, но си го заслужаваме“. Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник?
“ Но Иван Драганов познавате ли го вие?
Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
към беседата >>
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
Който и вестник да отворите, която и книга да вземете, в който и дом да влезете, все такива желания има. Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение.
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни.
към беседата >>
Той е съдружие.
Защо тъй да не кажете? И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие?
Той е съдружие.
Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате.
към беседата >>
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?
Те не са отсега, а отдавна са влезли. Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места.
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?
“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно.
към беседата >>
Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът?
И следователно тия хора са били толкова години на страдания, сега Господ ги е оставил на почивка, а вие сте дошли на тяхното място да поработите, брат ти да яде, а ти ще носиш неговото нещастие. Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие.
Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът?
Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“.
към беседата >>
“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“.
Следователно много желания се явяват, които не са за добро; ние искаме това, което не е за наше добро. Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия?
“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“.
И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“.
към беседата >>
Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме.
Тия неща обаче са привидни, ние не знаем кой човек е добър и кой е лош. Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът?
Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме.
Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
Тук има един пример за учениците на Христа. Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“.
И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
“ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна?
към беседата >>
Но често има и между господарите, които грешат.
Вие ще кажете: „Знаете ли, че Иван Драганов е един разбойник? “ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме.
Но често има и между господарите, които грешат.
Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
“ Отговарят му: „Можем“.
Христос е проповядвал едно идеално учение. Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
“ Отговарят му: „Можем“.
Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие.
към беседата >>
Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
“ Но Иван Драганов познавате ли го вие? Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат.
Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни.
Явява се майката с двамата си синове и иска да бъдат те почетени от Христа, да ги тури един отляво, а друг отдясно на себе си, да им даде място, което не трябва да им се даде, едно от най-видните места. Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“.
Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни.
Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате.
Той е съдружие. Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“.
Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате.
Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“. Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно.
Другите 10 ученици, като видели това, възнегодували: „Как тъй, да има привилегия? “ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни.
Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно.
Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“.
Ако в една фирма слугите, в името на някакъв господар, са извършили някакво престъпление, той не е крив, повидимому той може да бъде отговорен косвено за своите слуги, но питам: Той ли е виновникът? Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате.
Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“.
Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
Христос употребява думата „чаша“.
“ И Христос се обръща и казва: „Не знаете какво искате“. И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно.
Христос употребява думата „чаша“.
Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
Какво ще му напълниш главата?
Слугите ни и слугините ни грешат, а ние, господарите им, отговаряме. Но често има и между господарите, които грешат. Аз говоря за верующите, нито един от вас няма желание да направи зло, но някой път кажеш нещо и сгрешиш, и после казваш за себе си: „Аз вече няма да говоря лошо, сладко ще говоря“, обаче като те турнат на изпит, освен че сладко не говориш, ами после кажеш: „Прекалих го“. Да, вие всички го прекалявате, защото не знаете какво искате. Господ го е турил тук, а ти кажеш: „С добро няма да бъде, ама чакай аз да му напълня главата“.
Какво ще му напълниш главата?
към беседата >>
Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна?
И тогава запитал: „Можете ли да пиете чашата, която аз пия, и да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“.
Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна?
Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие. Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи.
Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй?
към беседата >>
Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие.
“ Отговарят му: „Можем“. Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна?
Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие.
Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи.
Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание.
И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести.
към беседата >>
Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
Има чаши, които са приятни, но има и чаши, които не са приятни. Има кръщение, което е приятно, но има кръщение, което е неприятно. Христос употребява думата „чаша“. Нима онзи затворник, който е осъден, както Сократа, да изпие чашата с отрова, нима тази чаша е приятна? Той е длъжен да я изпие и тази чаша ще бъде пълна, и той ще свърши след като я изпие.
Също има и кръщение, с което като се кръстите, ще свършите.
към беседата >>
И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание.
И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.
Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им?
към беседата >>
„Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?
„Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?
“ – „Можем.“ – „И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам? “ – „Можем.“ – „Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мене, не е мое да дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“
към беседата >>
Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят.
Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде.
Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален.
към беседата >>
“ – „Можем.“ – „И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
„Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия?
“ – „Можем.“ – „И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
“ – „Можем.“ – „Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мене, не е мое да дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“
към беседата >>
Всеки един от вас може да бъде добър.
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде.
Всеки един от вас може да бъде добър.
Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот.
към беседата >>
“ – „Можем.“ – „Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мене, не е мое да дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“
„Можете ли да пиете чашата, която аз има да изпия? “ – „Можем.“ – „И да се кръстите с кръщението, с което аз се кръщавам?
“ – „Можем.“ – „Да пиете от чашата и да се кръстите, можете, но да седнете отдясно и отляво на мене, не е мое да дам, но на онзи, комуто е определено, комуто е дадено от Отца ми.“
към беседата >>
Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй?
И тъй, Божествената Любов трябва да се приложи. Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър.
Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй?
Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“.
към беседата >>
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме.
Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение.
към беседата >>
Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести.
Не подразбирам, че у вас няма Любов, но във всекиго трябва да дойде Божественото, да се усили това стремление у вас, туй съзнание у всинца ви, да имате един положителен опит, и тогава ще стане едно коренно преобразувание. И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй?
Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести.
Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време.
към беседата >>
Това е едно много голямо заблуждение.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме.
Това е едно много голямо заблуждение.
Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога.
към беседата >>
Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им?
И ще дойде денят на освобождението, денят на свободата в този свят. Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести.
Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им?
– Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло?
към беседата >>
Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение.
Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли.
Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност?
към беседата >>
– Идеален.
Този ден за някои може днес да е дошъл, за някои утре, но днес той за всинца ви може да бъде. Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им?
– Идеален.
Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите.
към беседата >>
Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли.
Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва.
Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни.
към беседата >>
Може да имаме, значи, на земята един идеален живот.
Всеки един от вас може да бъде добър. Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален.
Може да имаме, значи, на земята един идеален живот.
А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни.
към беседата >>
Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва.
Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва.
При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
към беседата >>
А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“.
Донесат ви един чек от 10,000,000, и какво по-хубаво състояние от туй? Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот.
А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“.
Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете.
към беседата >>
При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение.
Погрешката въобще на всички хора, каквито и да са, светски или религиозни, седи в това, че ние мислим да разполагаме с живота си тъй, както ние искаме. Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва.
При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение.
Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним.
към беседата >>
Но за някои е дошло това време.
Дето и да влезете, в църкви, в домове, навсякъде ще ви правят почести. Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“.
Но за някои е дошло това време.
Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем?
към беседата >>
Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога.
Това е едно много голямо заблуждение. Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение.
Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога.
Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани.
към беседата >>
Как е дошло?
Един град, в който всички хора са уредени, какъв ще бъде животът им? – Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време.
Как е дошло?
Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята.
към беседата >>
Сега, как ще извършим своята длъжност?
Ние, съвременните хора, сме много ограничени, и най-големият герой на бойното поле, след като го жегне някое парче от граната, веднага почне да плаче и да се моли. Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога.
Сега, как ще извършим своята длъжност?
Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня.
към беседата >>
Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите.
– Идеален. Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло?
Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите.
Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история.
към беседата >>
Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни.
Онзи, най-големият герой, на който касата е била пълна с пари, след като му я изпразнят, като че ли всичката сила му изчезва. Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност?
Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни.
Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света.
към беседата >>
Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни.
Може да имаме, значи, на земята един идеален живот. А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите.
Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни.
Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка!
към беседата >>
Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Онзи държавник, докато е на власт, е силен, но падне ли от власт, силата му изчезва. При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни.
Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
към беседата >>
Да, докато чакате, гладни ще умрете.
А сега всички казваме: „Може да бъде, но не сега, а след хиляди години, когато човек се подигне“. Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни.
Да, докато чакате, гладни ще умрете.
Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре.
към беседата >>
Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним.
При умиращия болен герой, всички наоколо – лекари, роднини, – всички плачат и всички усещат туй огорчение. Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним.
Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним.
Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан?
към беседата >>
Ще се питаме: „Къде ще се срещнем?
Но за някои е дошло това време. Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете.
Ще се питаме: „Къде ще се срещнем?
“ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар.
към беседата >>
Те са свързани.
Смисълът на живота е, че в света всички ние сме пратени да служим вярно на Бога. Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним.
Те са свързани.
Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата.
към беседата >>
“ Ще се срещнем по цветята.
Как е дошло? Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем?
“ Ще се срещнем по цветята.
И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар. И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня.
Сега, как ще извършим своята длъжност? Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани.
Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня.
Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй?
към беседата >>
И тогава ще си разправяте своята история.
Онази какавида, която се излюпи и излезе из пашкула си, не трябва да плаче за него, а веднага да отиде в природата, да не чака другите. Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята.
И тогава ще си разправяте своята история.
Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар. И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света.
Първо, ние имаме отношение към Бога, второ, към нашата душа и трето, към нашите ближни. Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня.
Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света.
Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога?
към беседата >>
Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка!
Ние, религиозните хора, докато видим де сме, нас ни оставят гладни. Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история.
Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка!
А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар. И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
Ако ние разбираме отношенията си към Бога, ще разберем втория закон и третия ще изпълним. Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света.
Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре.
Да, докато чакате, гладни ще умрете. Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка!
А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре.
Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар. И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Трябва ли законът да бъде написан?
Но не изпълним ли първия закон, и другите два закона не можем да изпълним. Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни.
Трябва ли законът да бъде написан?
Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар.
Ще се питаме: „Къде ще се срещнем? “ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре.
Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар.
И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата.
Те са свързани. Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан?
Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата.
Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
“ Ще се срещнем по цветята. И тогава ще си разправяте своята история. Не стойте на пашкулите си отгоре, не ти трябва този пашкул, навънка! А вие държите пашкулите си, за да не влязат други вътре. Не, сега ти си свободен, хвръкни с крилцата си, пий от този Божествен нектар.
И тогава ще имаш сили да извършиш волята Божия.
към беседата >>
Кой ще разбере туй?
Ако бих имал време, бих ви обяснил, но ще се отклоня. Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата.
Кой ще разбере туй?
Как да изпълним задълженията си към Бога? Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
Та, казвам, нам ни трябва едно нещо: Силата Божия трябва да влезе в нас, без нея и най-съществените работи, които трябва да разрешите, ще останат неразрешени.
Та, казвам, нам ни трябва едно нещо: Силата Божия трябва да влезе в нас, без нея и най-съществените работи, които трябва да разрешите, ще останат неразрешени.
към беседата >>
Как да изпълним задълженията си към Бога?
Всички съвременни хора трябва да почнат с първия закон, той е, който ще уреди света. Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй?
Как да изпълним задълженията си към Бога?
Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“.
Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“.
към беседата >>
Този закон е написан вътре във всяка душа.
Ако ние не сме готови чистосърдечно да изпълним, в даден случай, волята Божия, то всички други усилия са безполезни. Трябва ли законът да бъде написан? Този закон не е написан, а се подразбира от самата същина на нещата. Кой ще разбере туй? Как да изпълним задълженията си към Бога?
Този закон е написан вътре във всяка душа.
към беседата >>
Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“.
Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта.
И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“. А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша?
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша?
“ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли?
към беседата >>
И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“. Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта.
И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“.
И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“. А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
“ Защото обичта се показва във време на нужда.
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша?
“ Защото обичта се показва във време на нужда.
Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите.
към беседата >>
И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“. Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“.
И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“.
И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“. А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него.
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда.
Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него.
Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо.
към беседата >>
И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“. Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“.
И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено.
Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“. А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
Значи във време на страдания.
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него.
Значи във време на страдания.
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам.
към беседата >>
Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“.
Сега, Христос се обръща: „Не знаете какво искате“. Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено.
Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“.
А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание.
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания.
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание.
Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
към беседата >>
А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
Трябва ни кръщение на Духа, трябва ни чашата на Любовта. И на брата си дай не отрова, както на Сократа, а ще му дадеш една чаша с най-хубавия нектар в името на Любовта, и ще му кажеш: „Ти много си пил, но като тази чаша не си пил“. И ще каже той: „Дайте ми тази чаша, не съм пил от нея“. И ще го кръстиш, ама туй кръщение е особено. Българите казват: „Да го кръстим с бой, да го направим българин“.
А като те кръстят с такова кръщение, ще кажеш: „Туй кръщение, което вие ми давате, внася в съзнанието ми нов живот, осмисля моето сърце и ум“.
към беседата >>
Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли?
И Христос се обръща и казва: „Вие можете ли да пиете тази чаша? “ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание.
Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли?
Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога.
към беседата >>
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам.
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам.
И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви?
към беседата >>
Тогава всичко може да направите.
“ Защото обичта се показва във време на нужда. Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли?
Тогава всичко може да направите.
И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме.
към беседата >>
И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“.
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам.
И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“.
Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов.
към беседата >>
И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо.
Жената не трябва да обича мъжа си, защото той ѝ купува дрехи, рокли и шапки – то не е любов, – а когато този мъж остане най-беден, страдащ, тя само тогава може да покаже своята любов към него. Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите.
И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо.
Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса.
към беседата >>
Признавате Го вие.
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам. И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“.
Признавате Го вие.
И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е.
към беседата >>
Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам.
Значи във време на страдания. Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо.
Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам.
Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество.
към беседата >>
И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“.
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам. И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие.
И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“.
И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви.
към беседата >>
Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
Следователно вашите приятели ще ги познаете във време на страдание. Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам.
Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек.
към беседата >>
И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“.
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам. И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“.
И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“.
Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане.
към беседата >>
И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога.
Кога можете да имате приятели, само когато сте богати ли? Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас.
И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога.
Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно.
към беседата >>
Как ще се изяви?
Та, казвам, събудете вашия Господ, на туй аз настоявам. И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“.
Как ще се изяви?
– С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
Тази връзка никога не трябва да прекъсваме.
Тогава всичко може да направите. И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога.
Тази връзка никога не трябва да прекъсваме.
Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
към беседата >>
– С Любов.
И да кажете сега: „Нашият Господ, спасението е там“. Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви?
– С Любов.
Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
Тази връзка никога не трябва да се скъса.
И най-простият човек, като му напълнят касата, той ще има много приятели, но тия приятели не носят никакво благо. Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме.
Тази връзка никога не трябва да се скъса.
Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
към беседата >>
Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е.
Признавате Го вие. И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов.
Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е.
Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество.
Но онези приятели, които постъпват по този Божествен закон, те носят целителен балсам. Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса.
Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество.
Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек. Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
към беседата >>
Любовта ще се изяви.
И според Писанието, Господ казва: „Призовете Ме в ден скърбен, вие, които скърбите, и Аз ще ви помогна, и вие ще Ме прославите“. И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е.
Любовта ще се изяви.
Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане. Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек.
Туй учение не е само на Христа, туй е учение на самия живот, приложим ли го, ние сме спокойни, физически сме здрави, изгубим ли туй учение, веднага идат разни болести върху нас. И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество.
Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек.
Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно. И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
към беседата >>
Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане.
И Христос казва: „Ако пребъдете в мене и думите ми пребъдат във вас – във вашите отношения към Него, – тогава – казва той – аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и аз ще ви се изявя“. Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви.
Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане.
Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно.
И ако някой пита защо идат болестите, аз казвам: Понеже ние често губим връзката между душата ни и Бога. Тази връзка никога не трябва да прекъсваме. Тази връзка никога не трябва да се скъса. Където и да бъдете, в Австралия, Африка и другаде, тя трябва да бъде еднаква, тя не се обуславя от никое общество. Ако един човек е добър, защото той е в едно религиозно общество, това е понятно, според мен, но който е в едно лошо общество добър, той е истинският добър човек.
Да си добър между добрите, то е естествено, но да си добър между лошите, това е нещо извънредно.
И другия закон пак е верен: Да бъдеш лош между лошите, то е много естествено, но да си лош между добрите хора, то е нещо извънредно.
към беседата >>
Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
Как ще се изяви? – С Любов. Първото нещо, ние да пребъдваме в Бога, второ – Христос в нас и, трето положение, Отец и Синът трябва да дойдат в нас и да направят жилище в нас, и – Христос казва: „Аз ще ви се изявя“, т.е. Любовта ще се изяви. Тия три положения трябва да дойдат, да стане преобразувание в нашия ум, в душата ни, и тогава изявлението ще стане.
Но не дойдат ли тия положения, животът всякога ще бъде без основа.
към беседата >>
НАГОРЕ