НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
938
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
938
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Музикален път
,
МОК
, София, 9.12.1932г.,
Но ако пеете, няма да ви се случи.
(втори вариант)
Щом ти съзнаваш, че вървиш в крив път, не вземаш верно тоновете, не вземаш правилно трептенията. Ако беше взел правилно трептенията, тогава те те познават, и ти ги познаваш. Тогава тебе ти е приятно да пееш и по този начин тая меланхолия, която имате, ще изчезне. Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи.
Но ако пеете, няма да ви се случи.
Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини. Едното зло е положително, а другото е безразлично. Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш. Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
към втори вариант >>
Щом туриш камъка, теченията на водите се изменят.
(втори вариант)
Ти слушаш шум, шумолене на реката, но музикантът слуша музика в това. Той слуша музиката на реката. Някой път може да направим един малък опит. Има някои камъчета в някоя река, която произвеждат известен дисонанс. Като преместиш камъчетата в реката, ще се образуват други звукове - музикални.
Щом туриш камъка, теченията на водите се изменят.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини.
(втори вариант)
Ако беше взел правилно трептенията, тогава те те познават, и ти ги познаваш. Тогава тебе ти е приятно да пееш и по този начин тая меланхолия, която имате, ще изчезне. Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи.
Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини.
Едното зло е положително, а другото е безразлично. Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш. Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
към втори вариант >>
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори.
Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Едното зло е положително, а другото е безразлично.
(втори вариант)
Тогава тебе ти е приятно да пееш и по този начин тая меланхолия, която имате, ще изчезне. Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи. Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини.
Едното зло е положително, а другото е безразлично.
Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш. Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
към втори вариант >>
Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори.
Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод.
Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш.
(втори вариант)
Вие имате някои чувства, че ще ви се случи зло. Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи. Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини. Едното зло е положително, а другото е безразлично.
Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш.
Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
към втори вариант >>
Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод.
Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод.
Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
(втори вариант)
Ако така не пеете, ще ви се случи. Но ако пеете, няма да ви се случи. Трябва да знаете, че всеки човек е поставен между две злини. Едното зло е положително, а другото е безразлично. Ако знаеш музикално да пееш, ти ще се повдигнеш.
Ако не знаеш, ще стане това, което не желаеш.
към втори вариант >>
Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод.
Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство.
Всякога след това идват постиженията. Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем.
Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание.
към втори вариант >>
Всякога след това идват постиженията.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство.
Всякога след това идват постиженията.
Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Животът си има свой израз и музиката има свой израз.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем.
Животът си има свой израз и музиката има свой израз.
Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш.
към втори вариант >>
Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
(втори вариант)
Има поговорка: „Каквото повикало, такова се отзовало.“ Ако знаеш как да попиташ природата, така и тя ще ти отговори. Когато ви дойде обезсърчението, трябва да знаете, че нямате музикален метод. Не може да разрешите известна мисъл - значи нямате музикален метод. Това ще продължава, докато дойде това музикално прозрение, и тогава ще чувствате приятно чувство. Всякога след това идват постиженията.
Това са първите окултни правила, които трябва да знаете.
към втори вариант >>
Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз.
Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не.
Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите.
към втори вариант >>
Какво правило мога да ви дам на вас?
(втори вариант)
Какво правило мога да ви дам на вас?
Терцата. Челото, носът и устата. Някой казва: „По кой начин да се кръстим? “ Кръстенето не е терца. То е много труден метод.
към втори вариант >>
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу.
Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес.
към втори вариант >>
Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не.
Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали.
Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно.
към втори вариант >>
Терцата. Челото, носът и устата.
(втори вариант)
Какво правило мога да ви дам на вас?
Терцата. Челото, носът и устата.
Някой казва: „По кой начин да се кръстим? “ Кръстенето не е терца. То е много труден метод.
към втори вариант >>
Всяко нещо си има свои причини.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу.
Всяко нещо си има свои причини.
Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл.
към втори вариант >>
Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали.
Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата.
Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките.
към втори вариант >>
Някой казва: „По кой начин да се кръстим?
(втори вариант)
Какво правило мога да ви дам на вас? Терцата. Челото, носът и устата.
Някой казва: „По кой начин да се кръстим?
“ Кръстенето не е терца. То е много труден метод.
към втори вариант >>
Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини.
Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу.
Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите.
към втори вариант >>
Това е страдание.
(втори вариант)
Та казвам, вие по някой път си задавате въпроса и казвате - трябва да живеем. Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата.
Това е страдание.
Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш.
към втори вариант >>
“ Кръстенето не е терца.
(втори вариант)
Какво правило мога да ви дам на вас? Терцата. Челото, носът и устата. Някой казва: „По кой начин да се кръстим?
“ Кръстенето не е терца.
То е много труден метод.
към втори вариант >>
Някой се търкаля от горе на долу.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу.
Някой се търкаля от горе на долу.
Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията.
към втори вариант >>
Ще ги поправиш.
(втори вариант)
Животът си има свой израз и музиката има свой израз. Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание.
Ще ги поправиш.
Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация.
към втори вариант >>
То е много труден метод.
(втори вариант)
Какво правило мога да ви дам на вас? Терцата. Челото, носът и устата. Някой казва: „По кой начин да се кръстим? “ Кръстенето не е терца.
То е много труден метод.
към втори вариант >>
Това е процес.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу.
Това е процес.
А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите.
(втори вариант)
Във всеки момент ти трябва да бъдеш благодарен, но не само за приятните неща, които ще ти се случват. Не. Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш.
Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите.
Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото.
към втори вариант >>
С една мисъл да заключа.
(втори вариант)
С една мисъл да заключа.
Без музика нищо не се постига, а с музика всичко се постига.
към втори вариант >>
А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес.
(втори вариант)
Вие се намирате В едно положение, както един камък В планината, който чакал само да го бутнат, за да тръгне надолу. Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес.
А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес.
И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно.
(втори вариант)
Някой минал преди тебе, и ти се радвай на постиженията, които другите хора са имали. Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите.
Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно.
Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз.
към втори вариант >>
Без музика нищо не се постига, а с музика всичко се постига.
(втори вариант)
С една мисъл да заключа.
Без музика нищо не се постига, а с музика всичко се постига.
към втори вариант >>
И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл.
(втори вариант)
Всяко нещо си има свои причини. Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес.
И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл.
Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
Вторият не е направил погрешките.
(втори вариант)
Като влезеш в един свят на крайни противоречия, ти трябва да се спреш и да поправиш нещата. Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно.
Вторият не е направил погрешките.
но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите.
(втори вариант)
Значи причината всякога действа отгоре, а пък последствията се изпълняват всякога долу. Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл.
Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите.
За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията. За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш.
(втори вариант)
Това е страдание. Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките.
но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш.
Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията.
(втори вариант)
Някой се търкаля от горе на долу. Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите.
За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията.
За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация.
(втори вариант)
Ще ги поправиш. Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш.
Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация.
Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
(втори вариант)
Това е процес. А като слезе долу, казва: „Не мога да се движа.“ Това е процес. И после казва: „Свърши се работата.“ Но тогаз, като свърши работата, Вижда, че нещо му не достига, животът няма смисъл. Щом кажеш, че животът няма смисъл, ти си в царството на минералите. За да има животът смисъл, ти трябва да минеш в царството на растенията.
За да можеш да извършиш каквото и да е благо, трябва да минеш в по-горно царство.
към втори вариант >>
Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото.
(втори вариант)
Някой глупав е минал преди тебе и е объркал работите. Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация.
Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото.
После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз. Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
Това е една музикална терца.
(втори вариант)
Това е една музикална терца.
Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има.
към втори вариант >>
После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз.
(втори вариант)
Някой е учил по музика и е направил свои корекции неправилно. Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото.
После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз.
Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
Какво нещо е музикалната терца?
(втори вариант)
Това е една музикална терца.
Какво нещо е музикалната терца?
Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
(втори вариант)
Вторият не е направил погрешките. но онези ученици, които са учили, са направили неправилни корекции и доста време ще ти вземе да ги коригираш. Ще ти отнеме много време да знаеш какъв тон да земеш, каква модулация. Когато някой свири Бетовен, да го изрази чрез особени движения и пози на тялото. После някъде да натиска лъка, някъде тихо, мекичко, а някъде - по-силно, засилен израз.
Вие искате природата, когато тя кара своя лък, все меко да кара.
към втори вариант >>
Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света.
(втори вариант)
Това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца?
Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света.
За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката.
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката.
Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти.
към втори вариант >>
За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик.
(втори вариант)
Това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света.
За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик.
Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея.
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката.
Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея.
(Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си.
към втори вариант >>
Без нея нищо не може да се постигне.
(втори вариант)
Това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик.
Без нея нищо не може да се постигне.
Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има. Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
(Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари?
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея.
(Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари?
Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш.
към втори вариант >>
Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има.
(втори вариант)
Това е една музикална терца. Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне.
Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има.
Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
Сега иде другият, който е завършил консерватория.
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари?
Сега иде другият, който е завършил консерватория.
(Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
Не може да постигнеш реализиране.
(втори вариант)
Какво нещо е музикалната терца? Трябва да имате следната мисъл, музиката та е велик метод, за да се постигне каквото и да е благо в света. За тази цел ти непременно трябва да имаш един музикален подтик. Без нея нищо не може да се постигне. Може да имаш условие, може да имаш всички заложби, всичката сила, но ако нямаш един музикален метод, един музикален подтик, постижение не може да има.
Не може да постигнеш реализиране.
към втори вариант >>
(Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден.
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория.
(Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден.
За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
Какво нещо е музиката?
(втори вариант)
Какво нещо е музиката?
Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата.
към втори вариант >>
За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти.
(втори вариант)
Ще ви представя сега как свири един ученик, който е свирил само една година, но не е от даровитите, но иска сам да си проправи път в музиката. Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден.
За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти.
Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата.
(втори вариант)
Какво нещо е музиката?
Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата.
Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест.
към втори вариант >>
Трябва да следиш ръката си.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Как се смее Учителят.“ Не се смея. (Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти.
Трябва да следиш ръката си.
После трябва да пееш. Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища.
(втори вариант)
Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата.
Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища.
При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие.
към втори вариант >>
После трябва да пееш.
(втори вариант)
(Учителят свири на цигулката като начинающ.) Така като свирите някъде, кой ще ви даде пет пари? Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си.
После трябва да пееш.
Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
При терцата имаш една противна страна и едно безразличие.
(втори вариант)
Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища.
При терцата имаш една противна страна и едно безразличие.
За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш.
към втори вариант >>
Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
(втори вариант)
Сега иде другият, който е завършил консерватория. (Учителят свири хубаво.) Този е благонадежден. За да бъдеш музикален, непременно терцата трябва да бъде в ума ти. Трябва да следиш ръката си. После трябва да пееш.
Същевременно трябва да слушаш какви са тоновете, да мислиш върху всичко това, да коригираш музиката.
към втори вариант >>
За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца.
(втори вариант)
Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие.
За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца.
Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие.
към втори вариант >>
Ако вървите по терцата, ще имате постижения.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения.
Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле.
към втори вариант >>
Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата.
(втори вариант)
Какво нещо е музиката? Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца.
Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата.
Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари.
към втори вариант >>
Добрият глас трябва да върви по терцата.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения.
Добрият глас трябва да върви по терцата.
Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка.
към втори вариант >>
Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест.
(втори вариант)
Тя е правилен път, по който може да постигнеш нещата. Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата.
Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест.
Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма.
към втори вариант >>
Едновременно трябва да следиш гласа си.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата.
Едновременно трябва да следиш гласа си.
После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има.
към втори вариант >>
Болестта ти причинява безразличие.
(втори вариант)
Имаш ли музика, ти тогава може да ходиш по хиляди пътища. При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест.
Болестта ти причинява безразличие.
Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие.
към втори вариант >>
После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си.
После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така.
После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта.
към втори вариант >>
Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш.
(втори вариант)
При терцата имаш една противна страна и едно безразличие. За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие.
Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш.
Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата?
към втори вариант >>
После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така.
После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете.
Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл.
към втори вариант >>
Това е едно противодействие.
(втори вариант)
За да излезеш от противната страна, за да може да излезеш от това положение, безразличието е онзи път, от който ще излезеш и ще намериш музикалната терца. Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш.
Това е едно противодействие.
Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца.
към втори вариант >>
Чувствата идват отпосле.
(втори вариант)
Ако вървите по терцата, ще имате постижения. Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете.
Чувствата идват отпосле.
Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим.
към втори вариант >>
Нямаш откъде да вземеш пари.
(втори вариант)
Това, чрез което разрешаваш един от големите въпроси на живота, това е терцата. Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие.
Нямаш откъде да вземеш пари.
И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца?
към втори вариант >>
Чувстванията трябва да седят на втора ръка.
(втори вариант)
Добрият глас трябва да върви по терцата. Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле.
Чувстванията трябва да седят на втора ръка.
Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта.
към втори вариант >>
И книги да учиш няма.
(втори вариант)
Да допуснем, че ти си един музикант, нямаш пари, условия, при това имаш болест. Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари.
И книги да учиш няма.
Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца.
към втори вариант >>
Мисъл трябва да има.
(втори вариант)
Едновременно трябва да следиш гласа си. После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка.
Мисъл трябва да има.
Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата.
към втори вариант >>
Едно голямо противодействие.
(втори вариант)
Болестта ти причинява безразличие. Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма.
Едно голямо противодействие.
Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца. „Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта.
(втори вариант)
После трябва да има в тебе някое музикално движение, а не да седиш само така. После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има.
Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта.
Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката.
към втори вариант >>
Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата?
(втори вариант)
Болен си, безразлично ти е това, а пък пари нямаш. Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие.
Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата?
Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца. „Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл.
(втори вариант)
После трябва да имаш музикална дреха, защото в музиката, ако вие не мислите, никога музикант не можете да бъдете. Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта.
Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл.
И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Затова ще пеете терца.
(втори вариант)
Това е едно противодействие. Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата?
Затова ще пеете терца.
Как се пее терца? Я ми изпейте терца. „Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
И за да го разберем, ние трябва да мислим.
(втори вариант)
Чувствата идват отпосле. Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл.
И за да го разберем, ние трябва да мислим.
След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Как се пее терца?
(втори вариант)
Нямаш откъде да вземеш пари. И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца.
Как се пее терца?
Я ми изпейте терца. „Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
След това иде любовта.
(втори вариант)
Чувстванията трябва да седят на втора ръка. Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим.
След това иде любовта.
Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Я ми изпейте терца.
(втори вариант)
И книги да учиш няма. Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца?
Я ми изпейте терца.
„Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
Любовта е вече израз на нещата.
(втори вариант)
Мисъл трябва да има. Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта.
Любовта е вече израз на нещата.
След това иде постъпката. Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
„Анзохер“ - това е терца.
(втори вариант)
Едно голямо противодействие. Как ще разрешиш въпроса по закона на терцата? Затова ще пеете терца. Как се пее терца? Я ми изпейте терца.
„Анзохер“ - това е терца.
към втори вариант >>
След това иде постъпката.
(втори вариант)
Животът започва с чувстванията, но зад чувствата е седяла първо мисълта. Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата.
След това иде постъпката.
Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Установената музика е нещо грандиозно.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно.
Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена.
към втори вариант >>
Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
(втори вариант)
Бог като е създал света, той го е създал най-първо със своята мисъл. И за да го разберем, ние трябва да мислим. След това иде любовта. Любовта е вече израз на нещата. След това иде постъпката.
Всеки един човек е една постъпка, един завършен резултат.
към втори вариант >>
Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно.
Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи.
Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре.
Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си.
към втори вариант >>
Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи.
Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура.
Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
Всеки един трябва да има някой инструмент.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре.
Всеки един трябва да има някой инструмент.
Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос.
към втори вариант >>
Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура.
Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не.
Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
Не да станете виртуоз.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент.
Не да станете виртуоз.
Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно.
към втори вариант >>
Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не.
Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект.
Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
Ако станете виртуоз, добре дошло.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз.
Ако станете виртуоз, добре дошло.
Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота.
към втори вариант >>
Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена.
(втори вариант)
Установената музика е нещо грандиозно. Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект.
Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена.
Това даже и онзи, който я е създал, не знае. Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло.
Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си.
Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно.
към втори вариант >>
Това даже и онзи, който я е създал, не знае.
(втори вариант)
Виждаш в някоя църква, в някоя архитектура велики работи. Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена.
Това даже и онзи, който я е създал, не знае.
Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си.
(втори вариант)
Всеки един от вас трябва да има един инструмент, поне един тъпан трябва да има или едно дайре. Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си.
Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си.
За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Той не знае същинската дълбока идея.
(втори вариант)
Хиляди и милиони линии са турени там и трябва да се спреш на някои основни черти на тази архитектура. Който не знае, ще каже, че тук има игра на линии и форми. Не. Архитектура е това, но за да разберете тази архитектура, трябва да схванете някои основни линии на архитектурата и оттам да схванете основните идеи на този архитект. Той е имал някаква идея и е постигнал нещо, но не можеш да разбереш дълбоката идея, която е вложена. Това даже и онзи, който я е създал, не знае.
Той не знае същинската дълбока идея.
към втори вариант >>
За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос.
(втори вариант)
Всеки един трябва да има някой инструмент. Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си.
За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос.
Но за себе си трябва да станете непременно. Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Да кажем, че вие сте цигулар и свирите на струна.
(втори вариант)
Да кажем, че вие сте цигулар и свирите на струна.
Но какво е „сол“? При сол имате синия цвят. Започвате с цигулката синьо цвете, значи най-първо, за да свириш, трябва да започнеш вярата. Ти не може да свириш на „сол“ струна, ако нямаш вяра.. Отгоре ще започнеш. Кой е верният тон?
към втори вариант >>
Но за себе си трябва да станете непременно.
(втори вариант)
Не да станете виртуоз. Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос.
Но за себе си трябва да станете непременно.
Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота. За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.
към втори вариант >>
Но какво е „сол“?
(втори вариант)
Да кажем, че вие сте цигулар и свирите на струна.
Но какво е „сол“?
При сол имате синия цвят. Започвате с цигулката синьо цвете, значи най-първо, за да свириш, трябва да започнеш вярата. Ти не може да свириш на „сол“ струна, ако нямаш вяра.. Отгоре ще започнеш. Кой е верният тон? Вярата е верният тон, основен тон в този случай.
към втори вариант >>
Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота.
(втори вариант)
Ако станете виртуоз, добре дошло. Но все таки трябва да станете виртуоз поне за себе си. Всеки един от вас трябва да стане виртуоз за себе си. За другите да станеш виртуоз, това е друг въпрос. Но за себе си трябва да станете непременно.
Непременно трябва да станеш музикален, защото от това зависи твоят успех в живота.
За себе си ще пееш, ще свириш, за да ти е приятно. И след това ще започнеш да мислиш.
към втори вариант >>
2.
Думи на Правда
,
НБ
, София, 11.12.1932г.,
Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен.
Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък.
Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен.
Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер.
към беседата >>
Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност.
Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот.
Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност.
Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто.
Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто.
Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш.
към беседата >>
Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат.
Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен.
Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат.
Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Какво да изучаваме мъртвите кости.
Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност.
Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто.
Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо.
Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма.
към беседата >>
Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи.
Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат.
Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи.
Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура.
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура.
Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място?
към беседата >>
Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо.
Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание.
Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години.
към беседата >>
Питат се учените хора, защо им са.
Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи.
Питат се учените хора, защо им са.
Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини.
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура.
Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини.
Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест.
към беседата >>
Вълкът няма философия в него.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание.
Вълкът няма философия в него.
Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката.
към беседата >>
Има догадки – да привличат жертвите.
Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са.
Има догадки – да привличат жертвите.
Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Планините имат отношение към човешкия живот.
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини.
Планините имат отношение към човешкия живот.
Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството.
към беседата >>
Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него.
Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него.
Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него.
Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада.
към беседата >>
Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер.
Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите.
Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер.
Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Защо европейците избират Щвейцария да идат?
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот.
Защо европейците избират Щвейцария да идат?
Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа.
към беседата >>
Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш.
Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него.
Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш.
Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст.
към беседата >>
Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер.
Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.
към беседата >>
Защото там са най-високите планини в Европа.
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат?
Защото там са най-високите планини в Европа.
Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека.
към беседата >>
Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма.
Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш.
Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма.
Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка.
към беседата >>
Питам, кога се направиха тия лампи.
Питам, кога се направиха тия лампи.
Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето.
към беседата >>
Защо индусите са избрали това място?
Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа.
Защо индусите са избрали това място?
Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там.
към беседата >>
Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години.
Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма.
Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години.
Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата.
към беседата >>
Учените хора има тепърва да изучават.
Питам, кога се направиха тия лампи.
Учените хора има тепърва да изучават.
Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани.
към беседата >>
Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест.
Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място?
Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест.
В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините.
към беседата >>
Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката.
Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години.
Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката.
Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила.
към беседата >>
Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас.
Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават.
Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас.
Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви.
към беседата >>
В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството.
Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест.
В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството.
Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа.
към беседата >>
Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада.
Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката.
Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада.
Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Ако така ви описвам, няма да бъде интересно.
Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас.
Ако така ви описвам, няма да бъде интересно.
Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа.
Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството.
Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа.
Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст.
Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада.
Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст.
Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“.
Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно.
Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“.
Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
Равните неща обезличават човека.
Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа.
Равните неща обезличават човека.
Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка.
Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст.
Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка.
Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето.
Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“.
Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето.
Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там.
Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека.
Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там.
От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Мечката има устойчивост в чувствата.
Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка.
Мечката има устойчивост в чувствата.
Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани.
Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето.
Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани.
Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините.
Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там.
От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините.
Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила.
Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата.
Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила.
Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви.
Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани.
Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви.
Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа.
В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините.
Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа.
Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила.
Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.
към беседата >>
Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви.
Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.
към беседата >>
Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа.
Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.
към беседата >>
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии.
Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност.
към беседата >>
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме.
Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление.
към беседата >>
Сега ние отиваме в друга една крайност.
Сега ние отиваме в друга една крайност.
Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание.
към беседата >>
Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии.
Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа.
За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние.
към беседата >>
Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме.
Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята.
Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година.
към беседата >>
Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не.
Сега ние отиваме в друга една крайност.
Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не.
Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог.
към беседата >>
За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа.
За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене.
Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден.
към беседата >>
Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята.
Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път.
Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди.
към беседата >>
Това е външна страна.
Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не.
Това е външна страна.
В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата.
към беседата >>
Сбор на живи и разумни същества – не глупави.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене.
Сбор на живи и разумни същества – не глупави.
Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден.
към беседата >>
Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път.
Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска.
Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери.
към беседата >>
В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие.
Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна.
В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие.
Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство.
към беседата >>
Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави.
Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости.
В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления.
към беседата >>
Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска.
Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието.
Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете.
към беседата >>
Цялата Вселена е проникната от едно съзнание.
Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие.
Цялата Вселена е проникната от едно съзнание.
Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат.
към беседата >>
В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност.
Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости.
В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност.
Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник.
към беседата >>
Туй го вземате като забавление.
Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието.
Туй го вземате като забавление.
Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание.
Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание.
Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание.
Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство.
към беседата >>
Някой път човек може да попадне под тяхното влияние.
Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност.
Някой път човек може да попадне под тяхното влияние.
Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година.
Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление.
Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година.
Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
Туй съзнание е Бог.
Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание.
Туй съзнание е Бог.
Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство.
към беседата >>
Казвате – той така е роден.
За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние.
Казвате – той така е роден.
Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди.
Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година.
Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди.
Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
Няма място в природата.
Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог.
Няма място в природата.
Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест.
към беседата >>
Как може да бъде роден.
Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден.
Как може да бъде роден.
Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери.
Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди.
Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери.
Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство.
В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата.
Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство.
Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение.
към беседата >>
Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления.
Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден.
Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления.
Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Тия работи ги знаете.
Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери.
Тия работи ги знаете.
Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
Това е един резултат.
Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство.
Това е един резултат.
То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината.
към беседата >>
Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник.
В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления.
Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник.
При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете.
Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.
към беседата >>
То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство.
Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат.
То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство.
Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник.
При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.
към беседата >>
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза.
Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат.
към беседата >>
Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство.
Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство.
Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство.
Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
към беседата >>
Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза.
Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма.
Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години.
към беседата >>
Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест.
Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство.
Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест.
Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
към беседата >>
Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма.
Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма.
Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години.
към беседата >>
Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение.
Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест.
Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение.
Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
към беседата >>
Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма.
Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години.
Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора.
към беседата >>
Движението се дължи на светлината.
Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение.
Движението се дължи на светлината.
Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
към беседата >>
Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години.
Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление.
Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се.
към беседата >>
Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината.
Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.
към беседата >>
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера.
Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората.
към беседата >>
Учените, като дойдат дотам, мънкат.
Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление.
Учените, като дойдат дотам, мънкат.
Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието.
към беседата >>
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск.
Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство.
към беседата >>
Дължината дава пластичност, подвижност.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера.
Дължината дава пластичност, подвижност.
Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила.
към беседата >>
Туриха едва 10 000 години.
Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат.
Туриха едва 10 000 години.
Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме.
към беседата >>
Тази светлина е, която движи нашата кръв.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск.
Тази светлина е, която движи нашата кръв.
Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение.
към беседата >>
Моралът зависи от височината на мозъка.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност.
Моралът зависи от височината на мозъка.
Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави.
към беседата >>
Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години.
Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години.
Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години.
Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая.
към беседата >>
Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв.
Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия.
Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта.
към беседата >>
Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка.
Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение.
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия.
към беседата >>
Тогава казваме, до Адама имало други хора.
Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години.
Тогава казваме, до Адама имало други хора.
Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора.
към беседата >>
Електричеството е една форма на светлината.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия.
Електричеството е една форма на светлината.
Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.
към беседата >>
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение.
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения.
Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква?
към беседата >>
Имало, разбира се.
Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора.
Имало, разбира се.
Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си.
към беседата >>
Светлината е импулс на тази Първична причина в света.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината.
Светлината е импулс на тази Първична причина в света.
Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.
към беседата >>
Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения.
Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората.
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи.
към беседата >>
Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието.
Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се.
Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието.
Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син.
към беседата >>
Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство.
Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света.
Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство.
Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.
към беседата >>
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила.
Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората.
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила.
Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети.
към беседата >>
Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме.
Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието.
Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме.
До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
към беседата >>
Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение.
Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство.
Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение.
Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.
към беседата >>
Сега имаме хора с асиметрични глави.
Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила.
Сега имаме хора с асиметрични глави.
Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая.
Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме.
До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая.
Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
към беседата >>
Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта.
Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение.
Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта.
Това става по закона на светлината.
към беседата >>
Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия.
Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави.
Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия.
Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора.
Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая.
Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора.
Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Това става по закона на светлината.
Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта.
Това става по закона на светлината.
към беседата >>
Тогава какво се изисква?
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия.
Тогава какво се изисква?
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си.
Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора.
Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си.
На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние.
Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече.
към беседата >>
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи.
Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква?
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи.
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
На неговото място се роди вторият син.
Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си.
На неговото място се роди вторият син.
Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Че тия хора, между които живееш, те не са зверове.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние.
Че тия хора, между които живееш, те не са зверове.
Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си.
към беседата >>
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети.
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи.
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети.
Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син.
Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове.
Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества.
Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала.
към беседата >>
Ще имате тогава едно съотношение.
Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети.
Ще имате тогава едно съотношение.
към беседата >>
Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света.
Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Казано е тук.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества.
Казано е тук.
Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
към беседата >>
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име.
Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия.
към беседата >>
Това е законът на самосъзнанието.
Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест.
Това е законът на самосъзнанието.
към беседата >>
Мене ми разправяха един пример от Карнобатско.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук.
Мене ми разправяха един пример от Карнобатско.
Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ.
към беседата >>
Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име.
Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия.
Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост.
към беседата >>
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието.
Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща.
към беседата >>
Една жена подувала едно малко мече.
Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско.
Една жена подувала едно малко мече.
Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете.
към беседата >>
Мъдростта като говори, слушат.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия.
Мъдростта като говори, слушат.
Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен.
към беседата >>
Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието.
Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание.
Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола.
към беседата >>
Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си.
Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече.
Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си.
Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката.
към беседата >>
Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат.
Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход.
Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи.
към беседата >>
Сега в този закон вървят нещата по този начин.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание.
Сега в този закон вървят нещата по този начин.
Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца.
към беседата >>
Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала.
Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си.
Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала.
Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена.
към беседата >>
Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход.
Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни.
Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни.
към беседата >>
Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин.
Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си.
Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала.
Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
към беседата >>
Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия.
Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни.
Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия.
Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно.
към беседата >>
Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си.
Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си.
Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ.
Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ.
Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея.
към беседата >>
Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост.
Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия.
Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост.
Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща.
Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си.
Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща.
Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете.
Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ.
Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете.
Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни.
към беседата >>
Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен.
Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост.
Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен.
Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола.
Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща.
Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола.
Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката.
Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете.
Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката.
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
към беседата >>
Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи.
Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен.
Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи.
Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Той отначало беше човекоубийца.
Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола.
Той отначало беше човекоубийца.
Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена.
Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката.
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена.
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
към беседата >>
Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни.
Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи.
Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни.
Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца.
Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.
към беседата >>
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена.
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого?
към беседата >>
Сто милиона години тебе да ти е приятно.
Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни.
Сто милиона години тебе да ти е приятно.
Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро.
Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим.
към беседата >>
Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея.
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея.
Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно.
Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.
към беседата >>
Какво създадоха хората в света?
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро.
Какво създадоха хората в света?
Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха.
към беседата >>
Тя ще дойде без синджир при краката ни.
Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея.
Тя ще дойде без синджир при краката ни.
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот.
Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава.
към беседата >>
Създадоха сегашното състояние.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света?
Създадоха сегашното състояние.
Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание.
към беседата >>
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни.
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот.
Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние.
Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва.
към беседата >>
Роди се в нас самосъзнанието.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние.
Роди се в нас самосъзнанието.
Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението?
към беседата >>
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Човек може да се освободи.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние.
Човек може да се освободи.
Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави?
към беседата >>
Великото го видя, не го спира.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието.
Великото го видя, не го спира.
Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми?
към беседата >>
Потребен е този закон, но за кого?
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
Потребен е този закон, но за кого?
При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи.
Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки.
Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа.
към беседата >>
Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим.
Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира.
Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим.
Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма.
към беседата >>
При туй разбиране потребен е закон.
Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого?
При туй разбиране потребен е закон.
към беседата >>
Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки.
Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят.
Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът.
към беседата >>
Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха.
Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим.
Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха.
Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам.
към беседата >>
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията.
То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
към беседата >>
Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава.
Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят.
Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава.
Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос.
към беседата >>
Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание.
Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха.
Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание.
В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място.
към беседата >>
То не е прогресивно.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията.
То не е прогресивно.
Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни.
към беседата >>
Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва.
Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава.
Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва.
Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон.
към беседата >>
В какво седи спасението?
Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание.
В какво седи спасението?
Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието.
към беседата >>
Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно.
Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа.
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини.
към беседата >>
Ако нямаше туй масурче, какво ще прави?
Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва.
Ако нямаше туй масурче, какво ще прави?
Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция.
към беседата >>
Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми?
Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението?
Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми?
Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство.
към беседата >>
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа.
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас?
към беседата >>
Туй да ви кажа.
Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави?
Туй да ви кажа.
Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник.
към беседата >>
Тук никакъв баща няма.
Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми?
Тук никакъв баща няма.
Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите.
към беседата >>
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот.
към беседата >>
Възелът, това е съдбата, или дяволът.
Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа.
Възелът, това е съдбата, или дяволът.
Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта.
към беседата >>
Не, не, такъв баща нямам.
Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма.
Не, не, такъв баща нямам.
Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи.
към беседата >>
Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос.
Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът.
Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос.
Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете.
към беседата >>
Моят баща е на друго място.
Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам.
Моят баща е на друго място.
Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Учените хора казват, че хората не са умни.
То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
Учените хора казват, че хората не са умни.
Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира.
към беседата >>
Туй станало в Лондон.
Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос.
Туй станало в Лондон.
Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката.
към беседата >>
Аз не дойдох да служа на самосъзнанието.
В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място.
Аз не дойдох да служа на самосъзнанието.
Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Пък има известни причини.
Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни.
Пък има известни причини.
Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят.
към беседата >>
Един от големите апаши го хваща лондонската полиция.
Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон.
Един от големите апаши го хваща лондонската полиция.
Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца.
към беседата >>
Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство.
Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието.
Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство.
Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас?
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини.
Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас?
Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник.
Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция.
Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник.
Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Да покажете любов, много се безпокоите.
Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство.
Да покажете любов, много се безпокоите.
Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот.
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас?
Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот.
Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
Остава вързан да стои до сутринта.
Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник.
Остава вързан да стои до сутринта.
Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Не ме интересува вашето безпокойство.“
Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите.
Не ме интересува вашето безпокойство.“
към беседата >>
Мътната вода сама себе си не може да поправи.
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот.
Мътната вода сама себе си не може да поправи.
Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете.
Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта.
Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете.
След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува?
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува?
Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър?
към беседата >>
Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира.
Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи.
Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира.
Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
След туй турил си краката, освободил си и краката.
Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете.
След туй турил си краката, освободил си и краката.
Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти.
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува?
Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти.
Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее.
към беседата >>
Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят.
Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира.
Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят.
Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца.
Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката.
Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца.
Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Ще прочета осма глава от Притчите.
Ще прочета осма глава от Притчите.
Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.
към беседата >>
Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря.
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти.
Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря.
Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри.
към беседата >>
Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят.
Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.
към беседата >>
Сутринта отиват, няма го.
Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца.
Сутринта отиват, няма го.
към беседата >>
Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят.
Ще прочета осма глава от Притчите.
Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят.
Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.
към беседата >>
Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо.
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря.
Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо.
При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта.
към беседата >>
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение.
Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила.
към беседата >>
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите.
Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни.
към беседата >>
Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя.
Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят.
Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя.
И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.
към беседата >>
При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек.
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо.
При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек.
Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде.
към беседата >>
Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение.
Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи.
Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки.
към беседата >>
Тази свещ е твоят ум.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите.
Тази свещ е твоят ум.
При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света.
към беседата >>
И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ.
Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя.
И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ.
Учителят прочете докрая главата.
към беседата >>
Може ли човек, който има паметник, да бъде добър?
Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек.
Може ли човек, който има паметник, да бъде добър?
Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро.
към беседата >>
Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи.
Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин.
Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите.
към беседата >>
При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум.
При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките.
Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Учителят прочете докрая главата.
Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ.
Учителят прочете докрая главата.
към беседата >>
Може да бъде добър човекът, който живее.
Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър?
Може да бъде добър човекът, който живее.
Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
към беседата >>
Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин.
Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин.
Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари.
към беседата >>
Изгори ги и ще излезеш из прозореца.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките.
Изгори ги и ще излезеш из прозореца.
Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне.
Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е.
към беседата >>
Мъртвите не може да бъдат добри.
Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее.
Мъртвите не може да бъдат добри.
Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
към беседата >>
Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин.
Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората.
Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари.
към беседата >>
Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца.
Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш.
Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне.
Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система.
Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос.
към беседата >>
Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта.
Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри.
Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта.
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Разумен страх – да, но не насила.
Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората.
Разумен страх – да, но не насила.
Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо.
към беседата >>
Следователно Бог изисква ние да бъдем умни.
Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш.
Следователно Бог изисква ние да бъдем умни.
Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Те са догадки.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система.
Те са догадки.
Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос.
към беседата >>
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде.
При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта.
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде.
Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки.
Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила.
Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки.
Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот.
към беседата >>
Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света.
Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни.
Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света.
Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки.
Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата.
Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е.
към беседата >>
Той няма никакво добро.
Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде.
Той няма никакво добро.
Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите.
Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки.
Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите.
Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света.
Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.
към беседата >>
Логическо е.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата.
Логическо е.
По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта.
към беседата >>
Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро.
Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари.
Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите.
Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари.
Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро.
В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш.
към беседата >>
По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е.
Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е.
По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е.
Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение.
към беседата >>
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Най-после ще дойде време без стражари.
Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари.
Най-после ще дойде време без стражари.
Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
В света всичките имат желание.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро.
В света всичките имат желание.
Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод.
към беседата >>
Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос.
Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е.
Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос.
Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага.
към беседата >>
Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.
към беседата >>
Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо.
Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари.
Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо.
Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание.
Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек.
Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата.
към беседата >>
Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос.
Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос.
Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос.
Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага.
към беседата >>
Нирвана е място на новото съзнание в човека.
Нирвана е място на новото съзнание в човека.
Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло.
към беседата >>
Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот.
Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо.
Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот.
И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек.
Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка.
Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Същият въпрос е.
Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос.
Същият въпрос е.
Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува.
към беседата >>
Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот.
Нирвана е място на новото съзнание в човека.
Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот.
Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие.
към беседата >>
И тогава всеки човек ще има стражар.
Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот.
И тогава всеки човек ще има стражар.
към беседата >>
Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка.
Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца.
Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Хората не знаят какво нещо е смъртта.
Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е.
Хората не знаят какво нещо е смъртта.
Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие.
към беседата >>
Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия.
Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот.
Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия.
Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие.
към беседата >>
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш?
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш?
“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика.
към беседата >>
Ти като не знаеш, бъркаш.
Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца.
Ти като не знаеш, бъркаш.
Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение.
По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта.
Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение.
Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо.
към беседата >>
Ще видиш добрата страна, която може да излезе.
Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия.
Ще видиш добрата страна, която може да излезе.
Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея.
към беседата >>
“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи.
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш?
“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи.
Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости.
към беседата >>
Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод.
В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш.
Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод.
Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага.
Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение.
Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага.
Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат.
към беседата >>
Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление.
Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе.
Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление.
Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията.
към беседата >>
Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх?
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш? “ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи.
Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх?
“ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън.
към беседата >>
Тази е разликата.
Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод.
Тази е разликата.
Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага.
Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага.
Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага.
Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство.
към беседата >>
Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло.
Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление.
Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло.
Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах.
към беседата >>
“ Казвам, туй е съзнанието.
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш? “ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх?
“ Казвам, туй е съзнанието.
Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде.
към беседата >>
Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата.
Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.
към беседата >>
Най-първо, като гледате, тя се сплува.
Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага.
Най-първо, като гледате, тя се сплува.
След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо?
към беседата >>
Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие.
Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло.
Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие.
Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах.
към беседата >>
Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта.
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш? “ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието.
Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта.
Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини.
към беседата >>
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда.
Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа.
към беседата >>
След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие.
Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува.
След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие.
Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа.
към беседата >>
Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие.
Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие.
Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие.
Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие.
към беседата >>
Ако той е там и ако той има дини, да ме повика.
Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш? “ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта.
Ако той е там и ако той има дини, да ме повика.
Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията?
към беседата >>
Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда.
Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам.
Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо.
Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие.
Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо.
Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него.
към беседата >>
Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея.
Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие.
Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея.
Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
към беседата >>
Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости.
“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика.
Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости.
Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските.
към беседата >>
Туй го наричам бъркане.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам.
Туй го наричам бъркане.
Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
Това са разсъждения за хората, които може да гледат.
Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо.
Това са разсъждения за хората, които може да гледат.
Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството.
към беседата >>
Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията.
Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея.
Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията.
Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум.
към беседата >>
Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън.
Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх? “ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости.
Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън.
Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси.
към беседата >>
Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане.
Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя.
Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство.
Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат.
Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство.
Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте.
към беседата >>
Казвам, много се радвам, че съм сиромах.
Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията.
Казвам, много се радвам, че съм сиромах.
Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах.
към беседата >>
Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде.
“ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън.
Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде.
Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога.
към беседата >>
Аз посявам и заравям пръстта.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя.
Аз посявам и заравям пръстта.
След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
Виждаш ли нещо?
Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство.
Виждаш ли нещо?
“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас.
към беседата >>
Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах.
Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах.
Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах.
Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича.
към беседата >>
Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини.
Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде.
Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини.
Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога.
към беседата >>
След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа.
Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта.
След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа.
Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа.
След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо?
“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа.
Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа.
към беседата >>
Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие.
Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах.
Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие.
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума.
към беседата >>
Питам, колко дини може да изкара бостанджията?
Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини.
Питам, колко дини може да изкара бостанджията?
Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват.
към беседата >>
Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа.
Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.
към беседата >>
Всичко е тъмно около него.
Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа.
Всичко е тъмно около него.
Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят.
към беседата >>
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие.
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно.
към беседата >>
Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските.
Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията?
Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските.
Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество.
към беседата >>
Няма какво да му казвам – гледай в пространството.
Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него.
Няма какво да му казвам – гледай в пространството.
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата.
към беседата >>
Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум.
Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум.
Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек.
към беседата >>
Сега това са посторонни въпроси.
Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските.
Сега това са посторонни въпроси.
Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот.
към беседата >>
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте.
Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството.
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте.
То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене.
към беседата >>
Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах.
Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум.
Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах.
Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога.
Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси.
Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога.
Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него?
към беседата >>
То не се отнася до вас.
Виждаш ли нещо? “, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте.
То не се отнася до вас.
Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е.
към беседата >>
Какво да го оприлича.
Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах.
Какво да го оприлича.
Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
Младите мислят, че не вярват в Бога.
Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога.
Младите мислят, че не вярват в Бога.
И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую?
към беседата >>
Какво се вижда далече, то е празна работа.
“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас.
Какво се вижда далече, то е празна работа.
Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
Ако кажа будала, не е идейна дума.
Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича.
Ако кажа будала, не е идейна дума.
Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
И едните, и другите не вярват.
Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога.
И едните, и другите не вярват.
Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща.
към беседата >>
Пък онези, които виждат, ще проверят.
Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа.
Пък онези, които виждат, ще проверят.
Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно.
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума.
Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно.
И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество.
Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват.
Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество.
Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха.
към беседата >>
Казвам, идете на това място и проверете работата.
Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят.
Казвам, идете на това място и проверете работата.
Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек.
Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно.
И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек.
Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот.
Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество.
Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот.
Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам.
към беседата >>
Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене.
Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата.
Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене.
Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек.
Тогава аз представям една приказка, тя е следната.
към беседата >>
Какво ще остане в него?
Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот.
Какво ще остане в него?
Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата.
към беседата >>
Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е.
То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене.
Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е.
Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен.
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен.
Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя?
към беседата >>
Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую?
Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него?
Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую?
В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба?
към беседата >>
Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е.
Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.
към беседата >>
Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба.
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен.
Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба.
Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти.
към беседата >>
В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща.
И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую?
В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща.
Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира.
В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото.
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба.
Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото.
В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти?
към беседата >>
Ти не може да вярваш във въздуха.
Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща.
Ти не може да вярваш във въздуха.
Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира.
В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие.
Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
В божествения свят всеки човек сам си изкарва.
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото.
В божествения свят всеки човек сам си изкарва.
На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде.
към беседата >>
Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам.
Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха.
Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам.
И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие.
Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас.
При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си.
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва.
На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си.
Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат.
към беседата >>
И аз, и ти вярваме във водата.
Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам.
И аз, и ти вярваме във водата.
Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас.
При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото.
Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
Кой от вас не би обработил един декар земя?
В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си.
Кой от вас не би обработил един декар земя?
Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място.
към беседата >>
Кой не вярва в хляба?
Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата.
Кой не вярва в хляба?
Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
Това е логическо заключение, извод.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото.
Това е логическо заключение, извод.
Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти.
Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя?
Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти.
Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба?
Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.
към беседата >>
Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод.
Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.
към беседата >>
Какви занаяти?
Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти.
Какви занаяти?
Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля.
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля.
И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално.
към беседата >>
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря.
Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи.
към беседата >>
Занаят, който прехраната не може да ти даде.
В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти?
Занаят, който прехраната не може да ти даде.
Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
И кое верую остава?
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля.
И кое верую остава?
На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е?
към беседата >>
Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря.
Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък.
към беседата >>
Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат.
На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде.
Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат.
Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
На хляба.
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава?
На хляба.
Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад.
към беседата >>
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
към беседата >>
Всяко едно занятие ще дойде на своето място.
Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат.
Всяко едно занятие ще дойде на своето място.
Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни.
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба.
Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни.
Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус.
към беседата >>
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете.
Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място.
Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.
към беседата >>
Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме.
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни.
Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме.
Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил.
към беседата >>
Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете.
Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
Някои минават за много религиозни.
Някои минават за много религиозни.
То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите.
към беседата >>
Ще каже някой, че светлината е нещо материално.
Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме.
Ще каже някой, че светлината е нещо материално.
Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда.
към беседата >>
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи.
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи.
Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
То е най-голямото занятие.
Някои минават за много религиозни.
То е най-голямото занятие.
Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва.
към беседата >>
Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е?
И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално.
Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е?
Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде?
към беседата >>
Един малък придатък.
Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи.
Един малък придатък.
Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони.
Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие.
Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони.
Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите.
към беседата >>
Ти се пренасяш хиляди години назад.
На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е?
Ти се пренасяш хиляди години назад.
Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече.
към беседата >>
Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък.
Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца.
Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони.
Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца.
Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог.
към беседата >>
Писал нещо Мойсей или Исус.
Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад.
Писал нещо Мойсей или Исус.
Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе.
към беседата >>
Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.
към беседата >>
Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество.
Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца.
Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество.
Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го.
към беседата >>
Преди 2000 години говорил.
Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус.
Преди 2000 години говорил.
Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе.
към беседата >>
В прогресивното знание ти постоянно учиш.
В прогресивното знание ти постоянно учиш.
Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира.
към беседата >>
Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите.
Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество.
Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите.
Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля.
към беседата >>
Неговото учение в ума ти произвежда.
Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил.
Неговото учение в ума ти произвежда.
Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе.
към беседата >>
Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил.
В прогресивното знание ти постоянно учиш.
Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил.
То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване.
към беседата >>
Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва.
То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите.
Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва.
И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е?
към беседата >>
Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде?
Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда.
Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде?
Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе.
към беседата >>
То не е вярно, най-първо.
В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил.
То не е вярно, най-първо.
Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме.
към беседата >>
И когато петелът кукурига, регулирам барометрите.
Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва.
И когато петелът кукурига, регулирам барометрите.
Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето?
към беседата >>
Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече.
Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде?
Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече.
Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти.
към беседата >>
Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм.
В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо.
Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм.
Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво.
към беседата >>
Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог.
Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите.
Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог.
Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям.
към беседата >>
Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе.
Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече.
Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе.
Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе.
към беседата >>
Човек може да се фотографира, най-първо.
В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм.
Човек може да се фотографира, най-първо.
Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва.
към беседата >>
Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го.
Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог.
Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го.
Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал.
към беседата >>
Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе.
Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе.
Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе.
Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе.
към беседата >>
Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира.
В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо.
Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира.
Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията.
към беседата >>
Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля.
Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го.
Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля.
Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига.
към беседата >>
Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе.
Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе.
Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе.
Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе.
към беседата >>
Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване.
Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира.
Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване.
Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже.
към беседата >>
Туй в ума на петела, турено ли е?
Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля.
Туй в ума на петела, турено ли е?
Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе.
Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе.
Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе.
Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата.
към беседата >>
Не се познаваме.
То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване.
Не се познаваме.
Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи.
към беседата >>
Те знаят ли, че предсказват времето?
И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е?
Те знаят ли, че предсказват времето?
На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти.
Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе.
Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти.
Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш.
към беседата >>
Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво.
Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме.
Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво.
Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира.
към беседата >>
На този въпрос сега няма да отговарям.
Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето?
На този въпрос сега няма да отговарям.
То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе.
Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти.
Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе.
Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва.
Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво.
Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва.
Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице.
към беседата >>
То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал.
Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям.
То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал.
Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Мислиш за Христа, Христос е при тебе.
Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе.
Мислиш за Христа, Христос е при тебе.
Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията.
Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва.
Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията.
Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам?
към беседата >>
Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига.
Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал.
Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига.
Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Мислиш за жена си, и тя е при тебе.
Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе.
Мислиш за жена си, и тя е при тебе.
Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже.
Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията.
Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже.
Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание.
към беседата >>
Казва: „Ще се оправи всичко.“
Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига.
Казва: „Ще се оправи всичко.“
към беседата >>
Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата.
Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе.
Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата.
На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи.
Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже.
Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи.
Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо.
към беседата >>
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво.
В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе.
към беседата >>
На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш.
Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата.
На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш.
Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира.
Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи.
Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира.
Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията.
към беседата >>
В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво.
В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят.
Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Тогава да ви приведа следния пример.
Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш.
Тогава да ви приведа следния пример.
към беседата >>
Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице.
Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира.
Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице.
Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят.
Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени.
Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората.
Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам.
към беседата >>
Под думата глупаво лице какво разбирам?
Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице.
Под думата глупаво лице какво разбирам?
Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени.
Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае.
Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Господарят подозира слугата си.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората.
Господарят подозира слугата си.
Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе.
към беседата >>
Лице, в което няма никакво съдържание.
Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам?
Лице, в което няма никакво съдържание.
Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае.
Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите.
Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Аз ще му туря името Иван.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си.
Аз ще му туря името Иван.
Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество.
към беседата >>
Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо.
Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание.
Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо.
Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Не бой се, Господ е с тебе.
В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите.
Не бой се, Господ е с тебе.
Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Това е обикновено Иван.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван.
Това е обикновено Иван.
Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син.
към беседата >>
Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията.
Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо.
Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията.
Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе.
Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“
към беседата >>
Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван.
Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване.
Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава.
към беседата >>
Мене не ме интересува кесията, която човек има.
Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията.
Мене не ме интересува кесията, която човек има.
към беседата >>
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните.
На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само.
към беседата >>
Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам.
Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване.
Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам.
Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт.
към беседата >>
Кесията на човека е тялото.
Кесията на човека е тялото.
Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав.
към беседата >>
На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните.
На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре.
Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане.
към беседата >>
Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе.
Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам.
Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе.
Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина.
към беседата >>
Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос.
Кесията на човека е тялото.
Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос.
Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен.
към беседата >>
Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре.
Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят.
Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет.
към беседата >>
Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество.
Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе.
Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество.
Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го.
към беседата >>
Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади.
Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос.
Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади.
Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен.
към беседата >>
Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят.
Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете.
Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет.
към беседата >>
Най-после тук в България имаше към Видинско един син.
Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество.
Най-после тук в България имаше към Видинско един син.
Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава.
към беседата >>
Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав.
Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади.
Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав.
Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор.
към беседата >>
Цял ден ни карат да орем, яремът на врата.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете.
Цял ден ни карат да орем, яремът на врата.
Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи.
към беседата >>
Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава.
Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син.
Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава.
Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник.
към беседата >>
Фотографът ще зачеркне тези линии.
Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав.
Фотографът ще зачеркне тези линии.
Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя.
към беседата >>
Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само.
Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата.
Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само.
Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее.
към беседата >>
Осъждат сина на смърт.
Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава.
Осъждат сина на смърт.
Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
Значи, че стомахът не е здрав.
Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии.
Значи, че стомахът не е здрав.
Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане.
На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само.
Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане.
Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?
към беседата >>
Явява се бащата и оправдава сина.
Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт.
Явява се бащата и оправдава сина.
Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен.
Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав.
Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен.
После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет.
Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане.
Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет.
Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал.
към беседата >>
Че как няма да признае – бият го.
Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина.
Че как няма да признае – бият го.
Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
После има линии, които показват, че е много умен.
Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен.
После има линии, които показват, че е много умен.
Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет.
Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет.
Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет.
Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига.
към беседата >>
Казват: „Признай си.“ И той си признава.
Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го.
Казват: „Признай си.“ И той си признава.
Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор.
Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен.
Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор.
Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи.
Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет.
Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи.
Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш.
към беседата >>
Признал, че е станал грешник.
Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава.
Признал, че е станал грешник.
После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя.
Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор.
Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя.
За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее.
Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи.
Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее.
Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник.
После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.
към беседата >>
За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя.
За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.
към беседата >>
Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?
Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее.
Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?
“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях.
Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат.
към беседата >>
Гладкостта не е която дава ценност на нещата.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата.
Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел.
към беседата >>
“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал.
Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?
“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал.
Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях.
Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание.
На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате.
към беседата >>
Но и на другата страна, ние сме в крайност.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата.
Но и на другата страна, ние сме в крайност.
Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света.
към беседата >>
Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига.
Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал.
Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига.
Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
На първите хора се каза да не бутат онова дърво.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание.
На първите хора се каза да не бутат онова дърво.
Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?
към беседата >>
Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност.
Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни.
Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло.
към беседата >>
Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш.
Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига.
Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш.
На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво.
Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото.
Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение.
към беседата >>
Нищо добро не се допринася.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни.
Нищо добро не се допринася.
Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро.
към беседата >>
На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш? “ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш.
На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.
към беседата >>
Обаче трябваше да идат да питат.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото.
Обаче трябваше да идат да питат.
Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината.
към беседата >>
Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася.
Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината.
В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини.
към беседата >>
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй.
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта.
към беседата >>
Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат.
Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат.
Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат.
Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон.
към беседата >>
В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел.
Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината.
В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел.
Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне.
към беседата >>
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй.
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание.
към беседата >>
Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате.
Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат.
Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате.
Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон.
към беседата >>
Зад всеки порок седи една велика добродетел в света.
Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел.
Зад всеки порок седи една велика добродетел в света.
А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат.
към беседата >>
Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя.
Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш.
И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив.
към беседата >>
Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?
На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате.
Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?
“ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости.
към беседата >>
А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло.
Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света.
А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло.
Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш.
И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл.
Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат.
към беседата >>
“ Тогава аз мога да дам същото възражение.
Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?
“ Тогава аз мога да дам същото възражение.
Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата.
към беседата >>
Запример вземете най-голямото добро.
Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло.
Запример вземете най-голямото добро.
Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
Това са частични заключения.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл.
Това са частични заключения.
Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат.
към беседата >>
Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината.
Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение.
Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината.
Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост.
към беседата >>
Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини.
Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро.
Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини.
Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
Ние още не знаем какво нещо е смъртта.
Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения.
Ние още не знаем какво нещо е смъртта.
Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага.
към беседата >>
Казвате – тече, това е закон.
Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината.
Казвате – тече, това е закон.
Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост.
към беседата >>
Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне.
В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини.
Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне.
И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание.
Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта.
Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание.
Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Следователно не може водата да тече, дето минава наклон.
Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон.
Следователно не може водата да тече, дето минава наклон.
Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори.
към беседата >>
И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат.
Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне.
И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат.
Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив.
Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание.
Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив.
Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости.
Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света? “ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон.
Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости.
Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват?
към беседата >>
Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат.
Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.
към беседата >>
Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат.
И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив.
Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат.
Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата.
“ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости.
Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата.
Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори.
към беседата >>
Та казвам, у човека има известна енергия.
Та казвам, у човека има известна енергия.
Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност.
към беседата >>
Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат.
Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат.
Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат.
Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Остане ли близо, ще му направи пакост.
Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата.
Остане ли близо, ще му направи пакост.
Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия.
Та казвам, у човека има известна енергия.
Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия.
Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу.
към беседата >>
Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага.
Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат.
Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага.
Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост.
Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост.
Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост.
Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия.
Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия.
Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия.
Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота.
към беседата >>
Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага.
Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.
към беседата >>
Детето може да падне в огъня и да се изгори.
Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост.
Детето може да падне в огъня и да се изгори.
Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви.
Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия.
Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви.
Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко.
към беседата >>
Главата е господарка на човека, но вътре работи.
Главата е господарка на човека, но вътре работи.
Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло.
към беседата >>
Огънят ли е виноват?
Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори.
Огънят ли е виноват?
Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество.
Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви.
Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество.
Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място.
към беседата >>
Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката.
Главата е господарка на човека, но вътре работи.
Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката.
Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята.
към беседата >>
Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори.
Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват?
Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори.
Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност.
Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество.
Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност.
Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек.
към беседата >>
Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата.
Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката.
Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата.
Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата.
към беседата >>
Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори.
Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.
към беседата >>
Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу.
Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност.
Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу.
И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате.
към беседата >>
Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката.
Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата.
Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката.
Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не.
към беседата >>
Казвам, аз правя своите заключения.
Казвам, аз правя своите заключения.
В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно.
към беседата >>
И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота.
Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу.
И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота.
Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто.
към беседата >>
Главата е, която е господар на човека.
Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката.
Главата е, която е господар на човека.
Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи.
към беседата >>
В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата.
Казвам, аз правя своите заключения.
В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата.
На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време.
към беседата >>
Но и там широко гледа на всичко.
Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота.
Но и там широко гледа на всичко.
Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам.
към беседата >>
Тя служи на цялото тяло.
Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека.
Тя служи на цялото тяло.
Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може.
към беседата >>
На туй се дължи благородството у човека.
Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата.
На туй се дължи благородството у човека.
Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление.
към беседата >>
Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място.
Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко.
Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място.
Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам.
към беседата >>
Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята.
Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло.
Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята.
И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат.
към беседата >>
Те не са лоши, те очакват своето време.
Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека.
Те не са лоши, те очакват своето време.
Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата.
към беседата >>
Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек.
Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място.
Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек.
Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа.
към беседата >>
И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата.
Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята.
И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата.
Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат.
към беседата >>
Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто.
Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време.
Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто.
Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите?
към беседата >>
Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате.
Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек.
Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате.
Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам.
към беседата >>
Те са умни, как не.
Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата.
Те са умни, как не.
Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства.
към беседата >>
Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно.
Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто.
Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно.
Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите.
към беседата >>
Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто.
И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате.
Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто.
Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа.
към беседата >>
Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи.
Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не.
Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи.
Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм.
към беседата >>
Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време.
В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно.
Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време.
Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах.
към беседата >>
Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам.
Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто.
Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам.
Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Може, може.
Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи.
Може, може.
Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш?
към беседата >>
Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление.
На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време.
Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление.
Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система.
към беседата >>
Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам.
Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам.
Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам.
Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Относително могат.
Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може.
Относително могат.
Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата.
Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление.
Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата.
Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие.
към беседата >>
Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа.
Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам.
Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа.
Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат.
И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат.
Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат.
Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите?
Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата.
Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите?
Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява.
към беседата >>
Аз ще живея както разбирам.
Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа.
Аз ще живея както разбирам.
Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Не съм намерил човек, който да противодейства.
Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат.
Не съм намерил човек, който да противодейства.
Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Ще го уморите.
Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите?
Ще го уморите.
Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява.
към беседата >>
Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа.
Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам.
Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа.
Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм.
Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства.
Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм.
Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах.
Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите.
Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах.
Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома.
към беседата >>
Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа.
Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.
към беседата >>
Ти как мислиш?
Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм.
Ти как мислиш?
За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система.
Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах.
Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система.
Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил.
към беседата >>
Как трябва да живеете?
Как трябва да живеете?
Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен.
към беседата >>
За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш?
За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.
към беседата >>
Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие.
Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система.
Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие.
Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба.
към беседата >>
Ние правим един общ кодекс.
Как трябва да живеете?
Ние правим един общ кодекс.
Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения.
към беседата >>
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда.
Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията.
към беседата >>
Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява.
Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие.
Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява.
Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели.
към беседата >>
Всяко семейство има правило как да живее в дома синът.
Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс.
Всяко семейство има правило как да живее в дома синът.
Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави.
към беседата >>
Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда.
Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна.
Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа.
към беседата >>
Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява.
Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява.
Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява.
Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
Но това е относително право.
Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът.
Но това е относително право.
Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх.
към беседата >>
Но това е само една трета от живота.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна.
Но това е само една трета от живота.
Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време.
към беседата >>
Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома.
Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява.
Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома.
Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва.
Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право.
Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва.
В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек.
към беседата >>
Материалният живот е само една трета от живота.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота.
Материалният живот е само една трета от живота.
Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес.
към беседата >>
Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил.
Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома.
Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил.
Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен.
Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва.
В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен.
Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение.
към беседата >>
Туй трябва да се регулира.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота.
Туй трябва да се регулира.
Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза.
към беседата >>
Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба.
Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил.
Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба.
Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
Никъде не се изпълнява, с много малки изключения.
Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен.
Никъде не се изпълнява, с много малки изключения.
Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш.
към беседата >>
Другата една трета, това е животът на чувстванията.
Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира.
Другата една трета, това е животът на чувстванията.
Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили.
към беседата >>
Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели.
Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба.
Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели.
Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави.
Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения.
Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави.
В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш.
към беседата >>
Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа.
Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията.
Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа.
Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили.
към беседата >>
Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели.
Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.
към беседата >>
В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх.
Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави.
В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх.
Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи.
към беседата >>
Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време.
Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа.
Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време.
Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма.
към беседата >>
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора.
Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений.
към беседата >>
Казваш: „Ще осиромашее човек.
Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх.
Казваш: „Ще осиромашее човек.
Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат?
към беседата >>
Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес.
Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време.
Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес.
Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът.
към беседата >>
Великите хора не са, които имат милиони в касата си.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора.
Великите хора не са, които имат милиони в касата си.
Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение.
В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек.
Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение.
Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните?
към беседата >>
Умът действал само в една фаза.
Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес.
Умът действал само в една фаза.
В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват.
към беседата >>
Имали са един мозък, хубаво построен.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си.
Имали са един мозък, хубаво построен.
Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Докато има въздух в света, не може да умреш.
Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение.
Докато има въздух в света, не може да умреш.
Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение.
към беседата >>
В миналото само божествените гении на човечеството са мислили.
Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза.
В миналото само божествените гении на човечеството са мислили.
Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството.
към беседата >>
Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен.
Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави.
Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Докато има вода в света, от жажда не може да умреш.
Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш.
Докато има вода в света, от жажда не може да умреш.
Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите.
към беседата >>
Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили.
Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили.
Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили.
В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии.
към беседата >>
Даже гениалните хора не може да бъдат болни.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави.
Даже гениалните хора не може да бъдат болни.
Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи.
В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш.
Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи.
Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога.
към беседата >>
В нашия век туй го наричат век на скептицизма.
Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили.
В нашия век туй го наричат век на скептицизма.
В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират.
към беседата >>
Човек с хилаво тяло не може да бъде гений.
Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни.
Човек с хилаво тяло не може да бъде гений.
Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Всичките животни, какви кундури имат?
Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи.
Всичките животни, какви кундури имат?
Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака.
към беседата >>
В нас е действал умът.
Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма.
В нас е действал умът.
Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях.
към беседата >>
Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений.
Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.
към беседата >>
Чудна работа, къде са кундурите на животните?
Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат?
Чудна работа, къде са кундурите на животните?
Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват.
Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът.
Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват.
В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали.
към беседата >>
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате.
Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо.
към беседата >>
Трябва логическо разсъждение.
Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните?
Трябва логическо разсъждение.
Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството.
В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват.
В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството.
Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Нито един от вас не е изпратен да страда.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате.
Нито един от вас не е изпратен да страда.
Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо.
към беседата >>
Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите.
Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение.
Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите.
Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
Детето живее в едни илюзии.
Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството.
Детето живее в едни илюзии.
Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Вие сте пратени да се учите.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда.
Вие сте пратени да се учите.
Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?
към беседата >>
Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога.
Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите.
Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога.
Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират.
В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии.
Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират.
Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Във всички ви има определена награда за всяко учение.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите.
Във всички ви има определена награда за всяко учение.
Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо.
към беседата >>
Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака.
Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога.
Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака.
След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях.
В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират.
Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях.
Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение.
Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат.
Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство.
към беседата >>
След туй ги правеха широки – американска мода.
Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака.
След туй ги правеха широки – американска мода.
към беседата >>
Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали.
Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях.
Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали.
Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо.
Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат.
Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо.
Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има.
към беседата >>
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща?
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща?
По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено.
към беседата >>
Всъщност куклата може ли да умре?
В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали.
Всъщност куклата може ли да умре?
към беседата >>
Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо.
Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо.
Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо.
Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде.
към беседата >>
По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща?
По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка.
Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная.
към беседата >>
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели.
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели.
Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла.
към беседата >>
Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?
Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо.
Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?
“ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Преспокойно може да се седне на това седло.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка.
Преспокойно може да се седне на това седло.
Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят.
към беседата >>
Може ли да умре детето?
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели.
Може ли да умре детето?
Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога.
към беседата >>
“ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо.
Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?
“ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо.
Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло.
Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични.
Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата.
към беседата >>
Тогава каква е вашата вяра.
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето?
Тогава каква е вашата вяра.
Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят.
към беседата >>
Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство.
Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо.
Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство.
Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични.
Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода.
Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото.
към беседата >>
Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога.
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра.
Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога.
Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби.
към беседата >>
Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има.
Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство.
Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има.
Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Значи няма нещо установено.
Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода.
Значи няма нещо установено.
Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло.
към беседата >>
Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика?
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога.
Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика?
Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат.
към беседата >>
Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде.
Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има.
Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде.
Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Каква трябва да бъде, не зная.
По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено.
Каква трябва да бъде, не зная.
Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото.
към беседата >>
Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла.
Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика?
Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла.
Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави? “ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде.
Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.
към беседата >>
Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят.
Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная.
Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят.
Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните.
към беседата >>
Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога.
Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла.
Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога.
Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой.
При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек.
към беседата >>
Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата.
Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят.
Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата.
Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми.
към беседата >>
Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят.
Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога.
Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят.
Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой.
При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева.
Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови.
към беседата >>
Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото.
Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата.
Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото.
Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух.
към беседата >>
Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби.
Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят.
Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби.
Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
Той седи свободен, няма да е изпусталял.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева.
Той седи свободен, няма да е изпусталял.
Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня.
към беседата >>
Това е здравословно облекло.
Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото.
Това е здравословно облекло.
Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците.
към беседата >>
Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат.
Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби.
Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат.
Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
Казвам, табан кувет.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял.
Казвам, табан кувет.
Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад.
към беседата >>
Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото.
Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло.
Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото.
Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си.
към беседата >>
Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат.
Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.
към беседата >>
Като го гонят, започва той да обикаля, върти се.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет.
Като го гонят, започва той да обикаля, върти се.
Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил.
към беседата >>
Вижте костюма на животните.
Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото.
Вижте костюма на животните.
Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух.
към беседата >>
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания.
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания.
Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори.
към беседата >>
Казвам, герой е този заек.
Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се.
Казвам, герой е този заек.
Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го.
към беседата >>
Много хубави са животинските костюми.
Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните.
Много хубави са животинските костюми.
Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват.
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания.
Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват.
Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците.
към беседата >>
Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови.
При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек.
Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови.
Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум.
към беседата >>
Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух.
Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми.
Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух.
Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането.
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват.
Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането.
Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците.
към беседата >>
Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня.
Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови.
Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня.
Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?
към беседата >>
Вижте костюмите на птиците.
Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух.
Вижте костюмите на птиците.
При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството.
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането.
Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството.
Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен.
към беседата >>
Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад.
Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня.
Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад.
Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек.
към беседата >>
При това птиците постоянно повдигат перата си.
Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците.
При това птиците постоянно повдигат перата си.
Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа?
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството.
Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа?
Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата.
към беседата >>
Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил.
Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад.
Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил.
Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно.
към беседата >>
Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух.
Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си.
Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух.
Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Че те имат затвори.
Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа?
Че те имат затвори.
Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде.
към беседата >>
Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го.
Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил.
Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го.
Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли?
към беседата >>
Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух.
Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.
към беседата >>
Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците.
Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори.
Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците.
Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем.
към беседата >>
Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум.
Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го.
Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум.
Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи?
към беседата >>
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята.
С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво.
към беседата >>
Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците.
Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците.
Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците.
В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен.
към беседата >>
Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?
Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум.
Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?
“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек.
към беседата >>
С това съм съгласен, така е.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята.
С това съм съгласен, така е.
Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа.
към беседата >>
В един институт ще седи, докато е болен.
Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците.
В един институт ще седи, докато е болен.
Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек.
Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?
“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек.
Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил.
към беседата >>
Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е.
Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци.
Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа.
към беседата >>
Щом оздравее, той ще излезе из болницата.
Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен.
Щом оздравее, той ще излезе из болницата.
Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно.
Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек.
Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно.
„Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека.
към беседата >>
Това е неразбиране на онзи процес на творчество.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци.
Това е неразбиране на онзи процес на творчество.
Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш.
към беседата >>
Такива институти трябва да има навсякъде.
Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата.
Такива институти трябва да има навсякъде.
Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
„Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли?
Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно.
„Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли?
Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става.
към беседата >>
Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество.
Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище.
Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни.
към беседата >>
Туй не може да откажем.
Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде.
Туй не може да откажем.
Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
Какво ще направи?
Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли?
Какво ще направи?
“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли.
към беседата >>
Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво.
Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище.
Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво.
Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина.
към беседата >>
Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен.
Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем.
Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен.
Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек.
Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга? “ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи?
“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек.
Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата.
към беседата >>
Бог е направил тези неща, то е Божия работа.
С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво.
Бог е направил тези неща, то е Божия работа.
Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен.
Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.
към беседата >>
Направило му впечатление, че си го погалил.
“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек.
Направило му впечатление, че си го погалил.
Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
към беседата >>
Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа.
Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа.
Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа.
Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали.
В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята.
към беседата >>
Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека.
Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил.
Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека.
Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели.
към беседата >>
Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш.
Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа.
Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш.
Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
В нашия век има души, които са дошли като на курорт.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали.
В нашия век има души, които са дошли като на курорт.
Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде?
към беседата >>
Човек, който яде заешко месо, човек не става.
„Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека.
Човек, който яде заешко месо, човек не става.
Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни.
Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш.
Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни.
Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт.
Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй.
Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха?
към беседата >>
Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли.
Какво ще направи? “ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става.
Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли.
Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Това не е никаква човещина.
Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни.
Това не е никаква човещина.
Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
Не че ще го създадем, но този строй съществува.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй.
Не че ще го създадем, но този строй съществува.
Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха?
към беседата >>
Защото от заека по-страхлива е жабата.
“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли.
Защото от заека по-страхлива е жабата.
Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина.
Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.
към беседата >>
Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува.
Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята.
Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан.
към беседата >>
Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата.
Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света.
Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.
към беседата >>
Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята.
Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята.
Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята.
Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса.
към беседата >>
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели.
Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата.
Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели.
Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Зная му произхода.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света.
Зная му произхода.
Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ.
към беседата >>
Откъде ще дойде?
В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята.
Откъде ще дойде?
Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската.
към беседата >>
Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели.
Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.
към беседата >>
Казвам, туй било адът, дето се е родило.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода.
Казвам, туй било адът, дето се е родило.
Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот.
към беседата >>
Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха?
Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде?
Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха?
Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха?
към беседата >>
Ако искаш геройство, хвани заека.
Ако искаш геройство, хвани заека.
Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните.
към беседата >>
Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило.
Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда.
Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия.
към беседата >>
Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха?
Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха?
Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха?
Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса.
към беседата >>
Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество.
Ако искаш геройство, хвани заека.
Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество.
Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо.
към беседата >>
Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда.
Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне.
Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма.
към беседата >>
Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан.
Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха?
Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан.
Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде?
към беседата >>
Големите уши показват щедрост.
Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество.
Големите уши показват щедрост.
Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете.
към беседата >>
Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.
Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне.
Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.
Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията.
към беседата >>
Казват, че те образуват сегашната раса.
Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан.
Казват, че те образуват сегашната раса.
Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила.
към беседата >>
Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо.
Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост.
Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо.
Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали.
към беседата >>
Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ.
Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът.
Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ.
С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението.
към беседата >>
Преди атлантската раса е била лемурийската.
Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса.
Преди атлантската раса е била лемурийската.
И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория.
към беседата >>
Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо.
Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо.
Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо.
На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно.
към беседата >>
С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот.
Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ.
С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот.
В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш.
към беседата >>
И те откъде дойдоха?
Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската.
И те откъде дойдоха?
Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва.
към беседата >>
На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните.
Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо.
На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните.
Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне.
към беседата >>
В божествения живот няма причини и последствия.
Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот.
В божествения живот няма причини и последствия.
Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие.
към беседата >>
Най-после казват от полярната раса.
Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха?
Най-после казват от полярната раса.
Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата.
към беседата >>
Като побутнеш заека, че има много нещо.
Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните.
Като побутнеш заека, че има много нещо.
Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
към беседата >>
Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма.
Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия.
Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма.
Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи.
към беседата >>
Ами полярната раса откъде дойде?
Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса.
Ами полярната раса откъде дойде?
На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува.
към беседата >>
Имаш едно упорито дете.
Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо.
Имаш едно упорито дете.
Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията.
Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма.
Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията.
Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас.
към беседата >>
На полюсите се е явила.
Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде?
На полюсите се е явила.
Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.
към беседата >>
Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали.
Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете.
Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали.
И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението.
Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията.
Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението.
Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък.
към беседата >>
Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория.
Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила.
Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория.
Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот.
към беседата >>
И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно.
Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали.
И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно.
После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Щом си философ, причината и последствията изучаваш.
С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението.
Щом си философ, причината и последствията изучаваш.
Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен.
към беседата >>
Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва.
И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория.
Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва.
Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност.
към беседата >>
После бащата да хване този заек и след това да го пусне.
На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно.
После бащата да хване този заек и след това да го пусне.
Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие.
В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш.
Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие.
Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат.
към беседата >>
Ние сме за онази истина, която съществува в природата.
Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва.
Ние сме за онази истина, която съществува в природата.
Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне.
Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Ти ще виждаш все лоши работи.
Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие.
Ти ще виждаш все лоши работи.
Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи.
към беседата >>
Не за онова, което не съществува.
Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата.
Не за онова, което не съществува.
Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание.
Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.
към беседата >>
Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас.
Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи.
Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас.
Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са.
към беседата >>
Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.
На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува.
Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.
Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание.
Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него.
към беседата >>
Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък.
Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас.
Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък.
Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите.
към беседата >>
Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот.
Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме.
Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот.
Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.
към беседата >>
Всичко е намясто.
Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание.
Всичко е намясто.
Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него.
към беседата >>
Съгласен съм с вас.
(втори вариант)
Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината, каква е. Ако сте от бедните, нито къща ще имате, ще се свивате, ще треперите. Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек като трепери, не умира. В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.
Съгласен съм с вас.
При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
към втори вариант >>
Разумните хора са живи.
(втори вариант)
Разумните хора са живи.
Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
към втори вариант >>
Една жена кърмела едно малко мече.
(втори вариант)
Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение. Това става по закона на светлината. Ти може да се намираш в тягостно, мъчително състояние, че тия хора, между които живееш, не са добри. Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско.
Една жена кърмела едно малко мече.
Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете.
към втори вариант >>
Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят?
(втори вариант)
Има и други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден?
Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят?
Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
към втори вариант >>
При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото.
(втори вариант)
Ако сте от бедните, нито къща ще имате, ще се свивате, ще треперите. Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек като трепери, не умира. В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена. Съгласен съм с вас.
При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото.
Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
към втори вариант >>
Неразумните желаят смъртта.
(втори вариант)
Разумните хора са живи.
Неразумните желаят смъртта.
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието.
към втори вариант >>
Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си.
(втори вариант)
Това става по закона на светлината. Ти може да се намираш в тягостно, мъчително състояние, че тия хора, между които живееш, не са добри. Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече.
Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си.
Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й.
към втори вариант >>
Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого.
(втори вариант)
В природата има тъй наречени тъмни сили или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят?
Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
към втори вариант >>
Това е логическо заключение, извод.
(втори вариант)
Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек като трепери, не умира. В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена. Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото.
Това е логическо заключение, извод.
Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
към втори вариант >>
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде?
(втори вариант)
Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта.
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде?
Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека.
към втори вариант >>
Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила.
(втори вариант)
Ти може да се намираш в тягостно, мъчително състояние, че тия хора, между които живееш, не са добри. Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си.
Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила.
Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й.
към втори вариант >>
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
(втори вариант)
Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого.
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка.
към втори вариант >>
Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
(втори вариант)
В треперенето се образувала топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на топлата стая, на тропането , на веселието без треперене, при което се образува топлина. Казвате: Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена. Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш трябва да бъде вкусен, при това този хляб, трябва да предаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод.
Щом хлябът не е вкусен, не може да се предаде тази сила, която очакваме.
към втори вариант >>
Той няма никакво добро.
(втори вариант)
Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде?
Той няма никакво добро.
Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия.
към втори вариант >>
Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
(втори вариант)
Привидно те може да се показват така, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората, даже в такива същества, които на теб ти се виждат зверове. Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила.
Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
към втори вариант >>
Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание.
(втори вариант)
Казвате: Той така е роден. Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого.
Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание.
И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера.
към втори вариант >>
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря.
Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива.
към втори вариант >>
Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
(втори вариант)
Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро.
Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо.
към втори вариант >>
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й.
(втори вариант)
Разправяха ми един пример от Карнобатско. Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае.
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й.
Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати.
към втори вариант >>
И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
(втори вариант)
Как може да бъде роден? Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание.
И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност.
към втори вариант >>
Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря.
Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък.
към втори вариант >>
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
(втори вариант)
Разумните хора са живи. Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме.
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление.
към втори вариант >>
Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете.
(втори вариант)
Една жена кърмела едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й.
Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете.
Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни.
към втори вариант >>
Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
(втори вариант)
Ти знаеш, че имаш в себе си известни елементи на престъпления, но трябва ли.да им дадеш условия да се проявят? Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина.
Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка.
към втори вариант >>
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
към втори вариант >>
Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието.
(втори вариант)
Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри.
Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието.
Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло.
към втори вариант >>
Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й.
(втори вариант)
Тя го вземала на гърдите си и го хранела, като детето си. Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете.
Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й.
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
към втори вариант >>
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
(втори вариант)
Ако един химик, разполага с някакъв газ, то сам по себе си той не е престъпник но при известни условия може да направи експлозия и да убие някого. В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде.
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има.
към втори вариант >>
Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е.
към втори вариант >>
Нирвана е място на новото съзнание в човека.
(втори вариант)
Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде? Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието.
Нирвана е място на новото съзнание в човека.
В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие.
към втори вариант >>
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й.
(втори вариант)
Платили й нещо за това, но тя забравила, че го отхранила. Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й.
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й.
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
към втори вариант >>
Доброто на човека зависи от височината на мозъка.
(втори вариант)
В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.
Доброто на човека зависи от височината на мозъка.
Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение.
към втори вариант >>
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете.
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден.
към втори вариант >>
В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия.
(втори вариант)
Той няма никакво добро. Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека.
В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия.
Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие.
към втори вариант >>
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
(втори вариант)
Един ден гледа в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й.
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого?
към втори вариант >>
Разширението дава енергия, устойчивост на характера.
(втори вариант)
Днес събираш, утре събираш и ако не знаеш как да се справиш с тази енергия, един ден в тебе ще се роди едно престъпно желание. И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка.
Разширението дава енергия, устойчивост на характера.
Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне.
към втори вариант >>
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива.
(втори вариант)
Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма смисъл да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете.
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива.
Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече.
към втори вариант >>
Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо.
(втори вариант)
Всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия.
Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо.
Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея.
към втори вариант >>
Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати.
(втори вариант)
Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката й. Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим.
Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати.
Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон.
към втори вариант >>
Дължината дава пластичност, подвижност.
(втори вариант)
И при това престъпно желание, онези, които изучават човешката природа забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера.
Дължината дава пластичност, подвижност.
Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората.
към втори вариант >>
Един малък придатък.
(втори вариант)
Ако трябва да ви говоря за готварство, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива.
Един малък придатък.
Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко.
към втори вариант >>
Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление.
(втори вариант)
Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо.
Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление.
Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията.
към втори вариант >>
Тя ще дойде без синджир при краката ни.
(втори вариант)
Оказало се, че тази мечка била същата, която тя е кърмила, като малко дете. Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати.
Тя ще дойде без синджир при краката ни.
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията.
към втори вариант >>
Моралът зависи от височината на мозъка.
(втори вариант)
Когато отношението на широчината и дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност.
Моралът зависи от височината на мозъка.
Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила.
към втори вариант >>
Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
(втори вариант)
Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък.
Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко.
към втори вариант >>
Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло.
(втори вариант)
Като смените вашето съзнание, като минете от самосъзнанието в онова велико Божествено съзнание, както го наричат космическо съзнание, тогава ще имате това, което източните народи наричат Нирвана, място на щастието. Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление.
Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло.
Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах.
към втори вариант >>
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
(втори вариант)
Тази мечка познала жената и от признателност лижела краката й. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни.
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно.
към втори вариант >>
Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има.
(втори вариант)
Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите. Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка.
Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има.
Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави.
към втори вариант >>
Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е.
(втори вариант)
Ако трябва да ви говоря как да орете нивата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото.
Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е.
Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш.
към втори вариант >>
Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие.
(втори вариант)
Нирвана е място на новото съзнание в човека. В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло.
Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие.
Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя.
към втори вариант >>
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
(втори вариант)
Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протягала, дърпала мечкаря към жената, търкаляла се в краката й. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир.
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа.
към втори вариант >>
Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение.
(втори вариант)
Доброто на човека зависи от височината на мозъка. Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има.
Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение.
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите.
към втори вариант >>
Но това е първият ден.
(втори вариант)
Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е.
Но това е първият ден.
Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията.
към втори вариант >>
Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие.
(втори вариант)
В това ново съзнание ли сте, всякога ще чувствате вечната радост, простор, сила, мощ, ще живеете един вечен живот, ще бъдете във връзка с всички закони, които съществуват в света, ще познавате и побеждавате всички противоречия. Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие.
Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие.
Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах.
към втори вариант >>
Потребен е този закон, но за кого?
(втори вариант)
Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува.
Потребен е този закон, но за кого?
При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
към втори вариант >>
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне.
(втори вариант)
Разширението дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение.
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне.
За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия.
към втори вариант >>
Вторият ден израства повече.
(втори вариант)
Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи, да придобива. Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден.
Вторият ден израства повече.
След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил.
към втори вариант >>
Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея.
(втори вариант)
Ще виждате добрата страна, която може да излезе от всяко нещо. Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие.
Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея.
Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията.
към втори вариант >>
При сегашното разбиране потребен е закон.
(втори вариант)
Ако имаме метода на тази българка, която хранила малкото мече, ще имаме най-хубавите резултати. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого?
При сегашното разбиране потребен е закон.
Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
към втори вариант >>
За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората.
(втори вариант)
Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне.
За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората.
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква?
към втори вариант >>
След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко.
(втори вариант)
Един малък придатък. Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече.
След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко.
След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо.
към втори вариант >>
Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията.
(втори вариант)
Няма да виждате злото в неговия преходен етап, няма да гледате доброто в неговия преходен етап, но ще гледате доброто в неговото вечно проявление. Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея.
Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията.
Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие.
към втори вариант >>
Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията.
(втори вариант)
Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон.
Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията.
То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
към втори вариант >>
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила.
(втори вариант)
Моралът зависи от височината на мозъка. Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората.
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила.
Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето.
към втори вариант >>
След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко.
(втори вариант)
Хубавото в едно растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко.
След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко.
В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм.
към втори вариант >>
Казвате: Много се радвам, че съм сиромах.
(втори вариант)
Следователно, може да минете един процес на беднотия, но тогава за вас тя няма да е зло. Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията.
Казвате: Много се радвам, че съм сиромах.
Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
към втори вариант >>
То не е прогресивно.
(втори вариант)
При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията.
То не е прогресивно.
От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи.
към втори вариант >>
Сега имаме хора с асиметрични глави.
(втори вариант)
Ако теглите една хоризонтална плоскост и един перпендикуляр така, че двете линии да се прекръстосват, широчината ще показва енергията на човека, а височината на перпендикуляра на мозъка, ще показва онзи морален устой, който човек има. Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила.
Сега имаме хора с асиметрични глави.
Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи.
към втори вариант >>
В прогресивното знание ти постоянно учиш.
(втори вариант)
Най-първо го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: Аз зная, поникнало е. Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко.
В прогресивното знание ти постоянно учиш.
В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира.
към втори вариант >>
Най-голямото благо в света е тя.
(втори вариант)
Вие може да минете един процес на богатство, но ще знаете, че това не е щастие. Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах.
Най-голямото благо в света е тя.
За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум.
към втори вариант >>
От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа.
(втори вариант)
Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно.
От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа.
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини.
към втори вариант >>
Разместени са диаметрите.
(втори вариант)
Перпендикулярът на човешкият мозък показва възможността, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави.
Разместени са диаметрите.
Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети.
към втори вариант >>
В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията.
(втори вариант)
Но това е първият ден. Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш.
В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията.
Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений?
към втори вариант >>
За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах.
(втори вариант)
Защото в богатството -може да си създадете своето нещастие, в сиромашията може да си създадете щастие. Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя.
За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах.
Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
(втори вариант)
Потребен е този закон, но за кого? При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа.
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас?
към втори вариант >>
Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия.
(втори вариант)
Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения, тогава нищо в света не може да се постигне. За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите.
Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия.
Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма.
към втори вариант >>
Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил.
(втори вариант)
Вторият ден израства повече. След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията.
Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил.
Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета.
към втори вариант >>
Разбирайте добре сиромашията.
(втори вариант)
Следователно, умен човек е този, който като види сиромашията, не се плаши от нея, поканва я в дома си, вика я, живее с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря с нея. Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах.
Разбирайте добре сиромашията.
Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
(втори вариант)
При сегашното разбиране потребен е закон. Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания.
Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят.
към втори вариант >>
Тогава какво се изисква?
(втори вариант)
За да има постижение, съществуват известни закони, които трябва да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия.
Тогава какво се изисква?
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия.
към втори вариант >>
Това не е вярно най-първо.
(втори вариант)
След десетина години ти вече разправяш на хората: аз го видях малко. След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил.
Това не е вярно най-първо.
Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира.
към втори вариант >>
Че нямате пари, това не е нещастие.
(втори вариант)
Каквото ядете вие, ще яде и сиромашията. Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията.
Че нямате пари, това не е нещастие.
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
(втори вариант)
Искат да ни убедят, че Господ така е създал света но това е неразбиране на законите на еволюцията. То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия.
Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи.
към втори вариант >>
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето.
(втори вариант)
В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазваш тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква?
Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето.
Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдрост и дълбоко знание е нужно да имаме за своя произход.
към втори вариант >>
Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм.
(втори вариант)
След още 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш от малко. В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо.
Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм.
Човек не може да се фотографира. Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира. Нашата съвременна светлина не може да схване вътрешния, истинския човек.
към втори вариант >>
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
(втори вариант)
Казвате: Много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие.
Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум. Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Учените хора казват, че са невежи.
(втори вариант)
То не е прогресивно. От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала.
Учените хора казват, че са невежи.
Пък то има ред причини. Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да филтрира нечистата.
към втори вариант >>
Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи.
(втори вариант)
Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето.
Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи.
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети. Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдрост и дълбоко знание е нужно да имаме за своя произход. Човек има велик произход.
към втори вариант >>
Човек не може да се фотографира.
(втори вариант)
В прогресивното знание ти постоянно учиш. В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм.
Човек не може да се фотографира.
Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений? Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира. Нашата съвременна светлина не може да схване вътрешния, истинския човек. Не се познаваме, като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво, но това не сме всъщност.
към втори вариант >>
Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум.
(втори вариант)
Най-голямото благо в света е тя. За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари.
Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум.
Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Пък то има ред причини.
(втори вариант)
От дълго време, отпреди много години хората са се отклонили от разбирането на законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи.
Пък то има ред причини.
Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас? Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да филтрира нечистата. Значи, хората на шестата раса трябва да дойдат от по-възвишен свят.
към втори вариант >>
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети.
(втори вариант)
Разместени са диаметрите. Разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всички противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства на центъра на слънцето. Трябва да съответства на центъра на слънцето и центъра на земята и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата слънчева система се движи.
Широчината и дължината съставят диаметъра на тази слънчева система, това е орбитата на земята и на всички планети.
Щом имаме това съотношение, ще имаме един гениален човек, ще имаме един светия, един Махатма. Ако няма едно вътрешно съотношение между тези линии, тогава ще имаме обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдрост и дълбоко знание е нужно да имаме за своя произход. Човек има велик произход. Той е забравил това, достатъчно е само да си спомни.
към втори вариант >>
Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений?
(втори вариант)
В еднократното знание има нещо, което прилича на фотографията. Гледате фотографията на един човек на млади години и казвате: Еди какъв си е бил. Това не е вярно най-първо. Този Стоян като е бил млад, такъв е бил, но това е един костюм. Човек не може да се фотографира.
Как може чрез фотографията или рисувания портрет да предадете същността на човека или да покажете един гений?
Геният ще излезе един глупак на портрета. Гениалността не може да се фотографира. Нашата съвременна светлина не може да схване вътрешния, истинския човек. Не се познаваме, като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво, но това не сме всъщност. Като видя един обикновен човек трезвен, казвам на себе си: сега аз ли не виждам както трябва или фотографията ми го представя така.
към втори вариант >>
Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
(втори вариант)
За да приемете нещо в света, за да научите нещо в света, вие трябва да бъдете сиромах. Разбирайте добре сиромашията. Че нямате пари, това не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако сте беден в това отношение, то се подразбира липса на ум.
Ако вие имате най:хубавото брашно, пък не можете да опечете най-хубавата пита в огъня, това не показва, че сте сиромах.
към втори вариант >>
Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас?
(втори вариант)
Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че са невежи. Пък то има ред причини.
Питам тогава: онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, бъдещата раса, могат ли да излязат от вас?
Вие такива каквито сте, не сте в състояние да поправите вашия живот, камо ли да оправите околния свят. Мътната вода сама по себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да филтрира нечистата. Значи, хората на шестата раса трябва да дойдат от по-възвишен свят. Може да се въплътят на земята.
към втори вариант >>
НАГОРЕ