НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
619
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
619
:
1000
резултата в
4
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Вечното благовестие
,
НБ
, София, 13.10.1929г.,
Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример.
(втори вариант)
Останалите ще върне назад. Ако няма любов, той ще вземе повече, отколкото му трябват. Срещна такъв човек, дам му двадесет лева. Той казва: „Защо ми даваш толкова малко? Аз имам жена, деца.
Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример.
Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам.
към втори вариант >>
В това той иска да й каже: „Погледни и към мене, де, обърни ми малко внимание.
(втори вариант)
Например ти имаш известни страдания. Сърцето ти ще се пукне. Благодари на Господа, че те е удостоил с известни страдания, защото казано е - когото Бог обича, дава му страдания. Ще ви приведа примери из българския живот, които не са така благоприлични. Когато някой момък обича някоя мома, но не е сигурен в любовта си, той като отиде на хорото, вижда, че тя играе с друг някой, тогава, като мине покрай нея, ощипе я.
В това той иска да й каже: „Погледни и към мене, де, обърни ми малко внимание.
И аз съм нещо, не съм лукова глава." Това още не е никаква прогресивна мисъл.
към втори вариант >>
Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш.
(втори вариант)
Всеки от вас може да провери този закон. Имате двама добри приятели или двама родни братя, които се много обичат. Достатъчно е обаче да се влюбят и двамата в една жена и да се скарат и сбият. Казват - за една жена се сбиха. Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека.
Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш.
Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам.
към втори вариант >>
Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си.
(втори вариант)
Ако няма любов, той ще вземе повече, отколкото му трябват. Срещна такъв човек, дам му двадесет лева. Той казва: „Защо ми даваш толкова малко? Аз имам жена, деца. Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример.
Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си.
Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога.
към втори вариант >>
И аз съм нещо, не съм лукова глава." Това още не е никаква прогресивна мисъл.
(втори вариант)
Сърцето ти ще се пукне. Благодари на Господа, че те е удостоил с известни страдания, защото казано е - когото Бог обича, дава му страдания. Ще ви приведа примери из българския живот, които не са така благоприлични. Когато някой момък обича някоя мома, но не е сигурен в любовта си, той като отиде на хорото, вижда, че тя играе с друг някой, тогава, като мине покрай нея, ощипе я. В това той иска да й каже: „Погледни и към мене, де, обърни ми малко внимание.
И аз съм нещо, не съм лукова глава." Това още не е никаква прогресивна мисъл.
към втори вариант >>
Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам.
(втори вариант)
Имате двама добри приятели или двама родни братя, които се много обичат. Достатъчно е обаче да се влюбят и двамата в една жена и да се скарат и сбият. Казват - за една жена се сбиха. Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека. Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш.
Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам.
Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие.
към втори вариант >>
Аз съм човек, който не обичам да давам пари.
(втори вариант)
Срещна такъв човек, дам му двадесет лева. Той казва: „Защо ми даваш толкова малко? Аз имам жена, деца. Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример. Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си.
Аз съм човек, който не обичам да давам пари.
Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек.
към втори вариант >>
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата?
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата?
Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си.
към втори вариант >>
Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса.
(втори вариант)
Достатъчно е обаче да се влюбят и двамата в една жена и да се скарат и сбият. Казват - за една жена се сбиха. Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека. Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш. Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам.
Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса.
Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват.
към втори вариант >>
Това съставлява за мене голямо страдание.
(втори вариант)
Той казва: „Защо ми даваш толкова малко? Аз имам жена, деца. Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример. Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари.
Това съставлява за мене голямо страдание.
Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре.
към втори вариант >>
Ще кажете, че това не е право.
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата?
Ще кажете, че това не е право.
Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
Избери когото искаш.
(втори вариант)
Казват - за една жена се сбиха. Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека. Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш. Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса.
Избери когото искаш.
И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват. Това е Божественото.
към втори вариант >>
Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение.
(втори вариант)
Аз имам жена, деца. Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример. Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание.
Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение.
Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари?
към втори вариант >>
Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил?
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата? Ще кажете, че това не е право.
Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил?
Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си. Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение.
(втори вариант)
Има нещо мощно и силно, което изменя характера на човека. Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш. Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш.
И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение.
И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват. Това е Божественото.
към втори вариант >>
Вече цял месец как идвам.
(втори вариант)
Нуждая се от повече пари." Имам такъв един пример. Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение.
Вече цял месец как идвам.
Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил.
към втори вариант >>
Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали.
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата? Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил?
Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали.
Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си. Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам.
(втори вариант)
Ти мислиш, че това е, което искаш да постигнеш. Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение.
И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам.
И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват. Това е Божественото.
към втори вариант >>
Искам да служа на Бога.
(втори вариант)
Не е нужно сега да се разправят лични работи, но казвам, трябва в някои случаи да се постъпи против себе си. Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам.
Искам да служа на Бога.
Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави.
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата? Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали.
Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави.
Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си. Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие.
(втори вариант)
Нека единият брат каже на другия: „Братко, аз ти се радвам. Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам.
И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие.
Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват. Това е Божественото.
към втори вариант >>
Гледам те, ти си добър човек.
(втори вариант)
Аз съм човек, който не обичам да давам пари. Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога.
Гледам те, ти си добър човек.
Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе.
към втори вариант >>
Едва сваля шапката си.
(втори вариант)
Питам, каква нужда има да се разправя, че този момък ощипал момата? Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави.
Едва сваля шапката си.
И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си. Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват.
(втори вариант)
Нека тази мома дойде между двама ни и тя сама да се произнесе кого повече обича." Тя ще бъде съдникът, тя сама ще разреши въпроса. Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие.
Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват.
Това е Божественото.
към втори вариант >>
Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре.
(втори вариант)
Това съставлява за мене голямо страдание. Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек.
Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре.
Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе. Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам.
към втори вариант >>
И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си.
(втори вариант)
Ще кажете, че това не е право. Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си.
И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си.
Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
Това е Божественото.
(втори вариант)
Избери когото искаш. И те не трябва да се избиват, но да чакат смирение. И когато тя избере едного от двамата, този, който остава сам, да целуне брат си, да целуне тази мома и да им каже: „Братко, аз ви се радвам. И аз участвам във вашата радост и във вашето щастие. Щом вие двамата сте щастливи, и аз съм щастлив." В Писанието е казано - онези, които са с жениха, и те да се радват.
Това е Божественото.
към втори вариант >>
Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари?
(втори вариант)
Идва при мене един човек, външно благочестив, и ми казва: „Аз се много заинтересувах от това учение. Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре.
Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари?
" Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе. Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия.
към втори вариант >>
Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
(втори вариант)
Питам, вие защо се сърдите някому, че не ви е поздравил? Като се сърдите, това значи, че сте го ощипали. Вие казвате: „Трябва да знаеш, че тук човек минава, не е лукова глава." Някой учител, като мине покрай учениците си, едва дига шапка да ги поздрави. Едва сваля шапката си. И учителят, като минава, трябва да поздравлява учениците си.
Според мене и учителят трябва някога да поздравлява учениците си.
към втори вариант >>
Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения.
(втори вариант)
Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения.
Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така. Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте. Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа. Ние не се нуждаем от вълци, облечени в овчи кожи. Това не са нови неща.
към втори вариант >>
" Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил.
(втори вариант)
Вече цял месец как идвам. Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари?
" Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил.
Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе. Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия.
към втори вариант >>
Като мине покрай тях, да им каже: „Добър ден.
(втори вариант)
Като мине покрай тях, да им каже: „Добър ден.
Как сте деца? " Ако учениците очакват само учителите да ги поздравляват и ако учителите очакват на учениците си да ги поздравляват, в тях не е никаква прогресивна мисъл. Учителят трябва да знае да поздравлява учениците си. Това е хубавото, красивото в него. Понякога учениците са заети нещо, разговарят се помежду си и учителят, като мине покрай тях, трябва да им каже: „Добър ден, деца.
към втори вариант >>
Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така.
(втори вариант)
Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения.
Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така.
Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте. Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа. Ние не се нуждаем от вълци, облечени в овчи кожи. Това не са нови неща. Те са казани още от най- стари времена.
към втори вариант >>
Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе.
(втори вариант)
Искам да служа на Бога. Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил.
Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе.
Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе. Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия. За да ти дам пари, трябва да ги намеря отнякъде.
към втори вариант >>
Как сте деца?
(втори вариант)
Като мине покрай тях, да им каже: „Добър ден.
Как сте деца?
" Ако учениците очакват само учителите да ги поздравляват и ако учителите очакват на учениците си да ги поздравляват, в тях не е никаква прогресивна мисъл. Учителят трябва да знае да поздравлява учениците си. Това е хубавото, красивото в него. Понякога учениците са заети нещо, разговарят се помежду си и учителят, като мине покрай тях, трябва да им каже: „Добър ден, деца. Какво правите?
към втори вариант >>
Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте.
(втори вариант)
Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения. Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така.
Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте.
Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа. Ние не се нуждаем от вълци, облечени в овчи кожи. Това не са нови неща. Те са казани още от най- стари времена. Всичко това ние ще оставим настрана.
към втори вариант >>
Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе.
(втори вариант)
Гледам те, ти си добър човек. Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе.
Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе.
Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам. Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия. За да ти дам пари, трябва да ги намеря отнякъде. Аз ще трябва да работя заради тебе, но както и да е, сега можеш да искаш колкото ти трябват." „Добре, ще си помисля." Разхожда се, мисли, най-после идва при мене, казва ми: „Трябват ми хиляда лева.
към втори вариант >>
" Ако учениците очакват само учителите да ги поздравляват и ако учителите очакват на учениците си да ги поздравляват, в тях не е никаква прогресивна мисъл.
(втори вариант)
Като мине покрай тях, да им каже: „Добър ден. Как сте деца?
" Ако учениците очакват само учителите да ги поздравляват и ако учителите очакват на учениците си да ги поздравляват, в тях не е никаква прогресивна мисъл.
Учителят трябва да знае да поздравлява учениците си. Това е хубавото, красивото в него. Понякога учениците са заети нещо, разговарят се помежду си и учителят, като мине покрай тях, трябва да им каже: „Добър ден, деца. Какво правите? Учите ли?
към втори вариант >>
Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа.
(втори вариант)
Казвам, при сегашните условия има някакви заблуждения. Например православната църква има свои заблуждения, другите църкви също така. Мнозина казват това учение развращава народа, та мало и голямо се развращават, те са лъжци, не им вярвайте.
Нека ги оставим да измрат гладни, да не им даваме никаква работа.
Ние не се нуждаем от вълци, облечени в овчи кожи. Това не са нови неща. Те са казани още от най- стари времена. Всичко това ние ще оставим настрана. Няма какво да съдим тези хора.
към втори вариант >>
Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам.
(втори вариант)
Не можеш ли да ми помогнеш с малко пари, да си уредя работите, защото имам жена, деца, трябва да се яде." Вдига той очи нагоре. Питам го: „Ти защо не искаш от мене да се помоля на Бога да улесни някак ти сам да уредиш работите си, ами ще трябва да ти се дават пари? " Аз съм правил много опити, давал съм на много хора пари, но нищо добро не съм придобил. Казвам на този човек: „Слушай, ще направя едно изключение с тебе. Пари не обичам да давам, но ще направя едно изключение за тебе.
Затова искай от мене, колкото искаш, и ще ти дам.
Но ако след това се осмелиш да дойдеш втори път, да знаеш, че ще те набия. Аз имам един особен начин, по който бия. За да ти дам пари, трябва да ги намеря отнякъде. Аз ще трябва да работя заради тебе, но както и да е, сега можеш да искаш колкото ти трябват." „Добре, ще си помисля." Разхожда се, мисли, най-после идва при мене, казва ми: „Трябват ми хиляда лева. Толкова ще ми стигнат." Аз бръквам в джоба си, изваждам хиляда лева и му ги давам.
към втори вариант >>
2.
Закон за благоприличие
,
ООК
, София, 16.10.1929г.,
Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре.
Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи.
Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре.
Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли.
към беседата >>
Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата.
От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре.
Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата.
Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много.
към беседата >>
Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва.
Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата.
Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва.
Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни.
Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва.
Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни.
Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите.
Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни.
Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите.
Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли.
Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите.
Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли.
Казват, че човек не трябва да вижда много. Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Казват, че човек не трябва да вижда много.
Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли.
Казват, че човек не трябва да вижда много.
Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите. Който вижда, само той може да мисли; който не вижда, той не може да мисли. Казват, че човек не трябва да вижда много.
Не, човек трябва да вижда, за да мисли.
към беседата >>
Да се върнем към закона за благоприличието.
Да се върнем към закона за благоприличието.
Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня.
към беседата >>
Този закон има отношение към всички живи същества.
Да се върнем към закона за благоприличието.
Този закон има отношение към всички живи същества.
Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение.
към беседата >>
Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение.
Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества.
Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение.
Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири.
към беседата >>
Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога.
Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение.
Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога.
Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта.
към беседата >>
Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба.
Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога.
Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба.
Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него.
към беседата >>
Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня.
Да се върнем към закона за благоприличието. Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба.
Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня.
Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима.
към беседата >>
Това стопяване, това смаляване наричаме смирение.
Този закон има отношение към всички живи същества. Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня.
Това стопяване, това смаляване наричаме смирение.
Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея.
към беседата >>
Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири.
Който няма благоприличие, той се отнася към всички с пренебрежение. Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение.
Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири.
Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става.
към беседата >>
Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта.
Той тури ръцете си отзад, изправи се, дигне глава и казва, че от никого не се интересува, никого не признава, даже и Бога. Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири.
Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта.
Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен.
към беседата >>
Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него.
Нека излезе той пред слънцето, което има 35 милиона градуса топлина, да види, ще останат ли ръцете му зад гърба. Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта.
Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него.
Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен.
към беседата >>
Каквато да е тази топлина, тя е непоносима.
Той сам няма да забележи, как ще тури ръцете си отстрана на тялото и ще се стопи, както металите се топят от огъня. Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него.
Каквато да е тази топлина, тя е непоносима.
Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ.
към беседата >>
Всеки бяга от нея.
Това стопяване, това смаляване наричаме смирение. Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима.
Всеки бяга от нея.
Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави.
към беседата >>
Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става.
Излезе ли пред Бога, пред слънцето на живота, всеки човек ще се смири. Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея.
Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става.
Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен.
Да се смири човек, това значи, да мине през огъня на любовта. Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става.
Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен.
За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
За онзи, който не разбира, Бог е страшен.
Голяма е температурата на този огън, но тя се изявява различно — според съществата, които са поставени на него. Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен.
За онзи, който не разбира, Бог е страшен.
За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ.
Каквато да е тази топлина, тя е непоносима. Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен.
За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ.
Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави. Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави.
Всеки бяга от нея. Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ.
Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави.
Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
Влезе ли съзнателно, доброволно в този огън, човек се пречиства, и светъл става. Затова, именно, се казва за Бога, че е велик и страшен. За онзи, който не разбира, Бог е страшен. За онзи, който разбира, Бог е любов, Бог е велик и благ. Ако човек не е готов за духовния свят и види Бога, той ще преживее такъв страх, че през цял живот няма да Го забрави.
Този страх показва, че той е видял нещо извън своето разбиране.
към беседата >>
На какво се дължи страхът?
На какво се дължи страхът?
На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си.
към беседата >>
На неразбиране на законите на Битието.
На какво се дължи страхът?
На неразбиране на законите на Битието.
Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие.
към беседата >>
Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие.
На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието.
Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие.
Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога.
към беседата >>
Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие.
На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие.
Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие.
Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост.
към беседата >>
Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните.
На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие.
Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните.
Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека.
към беседата >>
Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си.
На какво се дължи страхът? На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните.
Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си.
Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот.
към беседата >>
Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие.
На неразбиране на законите на Битието. Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си.
Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие.
Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си.
към беседата >>
Той казва: Всичко е от Бога.
Страхливият, болният, слабият са лишени от благоприличие. Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие.
Той казва: Всичко е от Бога.
Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките.
към беседата >>
Той ще превърне страданията ми в радост.
Рядко ще срещнете болен, който да има благоприличие. Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога.
Той ще превърне страданията ми в радост.
Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта.
към беседата >>
Чрез болестите се изпитва характера на човека.
Влезте в някоя болница и наблюдавайте болните. Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост.
Чрез болестите се изпитва характера на човека.
Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие.
към беседата >>
Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот.
Всеки болен вика, сърди се, говори за болестта си. Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека.
Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот.
Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
Този човек няма никакво благоприличие в себе си.
Срещнете ли болен, който спокойно, с усмивка на уста носи болестта си, знайте, че този човек има благоприличие. Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот.
Този човек няма никакво благоприличие в себе си.
— Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
— Ама не се търпят болките.
Той казва: Всичко е от Бога. Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си.
— Ама не се търпят болките.
Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
Благоприличието трябва да противодейства на болестта.
Той ще превърне страданията ми в радост. Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките.
Благоприличието трябва да противодейства на болестта.
Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие. Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие.
Чрез болестите се изпитва характера на човека. Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта.
Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие.
Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
Докато е здрав, човек проповядва, съветва хората, учи ги, но щом се разболее, той изгубва опората на своя живот. Този човек няма никакво благоприличие в себе си. — Ама не се търпят болките. Благоприличието трябва да противодейства на болестта. Чрез болестите се изпитва степента на човешкото развитие.
Който има „азъ-т“ в себе си, той разполага с различни методи да се освободи от непосилния товар на живота.
към беседата >>
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието.
Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата.
към беседата >>
Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието.
Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели.
Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.
към беседата >>
Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели.
Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя.
Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието.
към беседата >>
Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя.
Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.
Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има.
към беседата >>
Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса.
Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва.
Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение.
към беседата >>
Това е преувеличение на нещата.
Законът за благоприличието представя външна дреха на самообладанието. Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва.
Това е преувеличение на нещата.
Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание.
към беседата >>
Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.
Когато започне да се подига в обществото, човек придобива много неприятели. Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата.
Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно.
към беседата >>
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието.
Изкуство е при тия случаи да знае, как да се справя. Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието.
Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири.
към беседата >>
Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има.
Прояви ли отвън благоприличие, а отвътре самообладание, той е разрешил въпроса. Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието.
Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има.
В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница.
към беседата >>
В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение.
Не може ли да се справи с това положение, човек казва, че е нещастен, че природата го наказва. Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има.
В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение.
Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор.
към беседата >>
Това вътрешно напрежение се чувства като страдание.
Това е преувеличение на нещата. Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение.
Това вътрешно напрежение се чувства като страдание.
Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно.
Природата има за цел да изправя хората, а не да ги наказва. Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание.
Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно.
Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири.
Като е дошъл на земята, човек неизбежно ще страда и то пропорционално на съзнанието. Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно.
Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири.
В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
В тази работа на човека, природата се явява негова помощница.
Колкото по-будно е съзнанието му, толкова по-големи страдания ще има. В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири.
В тази работа на човека, природата се явява негова помощница.
Тя му съдействува да придобие по-голям простор. Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
Тя му съдействува да придобие по-голям простор.
В стремлението на човека да се разшири и подигне, силите в неговия организъм указват известно вътрешно напрежение. Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница.
Тя му съдействува да придобие по-голям простор.
Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
Това вътрешно напрежение се чувства като страдание. Това напрежение на силите на човешкия ум и на човешкото сърдце е неизбежно. Без него формата, в която човек е поставен да живее, не би могла да се разшири. В тази работа на човека, природата се явява негова помощница. Тя му съдействува да придобие по-голям простор.
Който разбира този закон, той се радва; който не го разбира, той страда.
към беседата >>
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате.
Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята.
към беседата >>
Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате.
Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни.
Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е.
към беседата >>
Теорията е едно, а практиката — друго.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни.
Теорията е едно, а практиката — друго.
Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие.
към беседата >>
Истинско знание е онова, което прави човека сигурен.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго.
Истинско знание е онова, което прави човека сигурен.
Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия.
към беседата >>
Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен.
Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата.
Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел.
към беседата >>
Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята.
Сега, като обяснявам тия неща, това ни най-малко не значи, че няма да страдате. Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата.
Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята.
Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот.
към беседата >>
Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е.
Дали ги знаете или не, страданията са неизбежни. Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята.
Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е.
да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно.
към беседата >>
да прояви своето благоприличие.
Теорията е едно, а практиката — друго. Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е.
да прояви своето благоприличие.
Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност.
към беседата >>
Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия.
Истинско знание е онова, което прави човека сигурен. Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие.
Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия.
Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата.
към беседата >>
Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел.
Сигурен трябва да бъде човек по отношение законите на природата. Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия.
Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел.
Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие.
към беседата >>
Това трябва да бъде като постулат във вашия живот.
Под думата „природа“ ние разбираме отношенията на проявения Бог към всички живи същества на земята. Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел.
Това трябва да бъде като постулат във вашия живот.
Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Дали може да се докаже това, или не може, не е важно.
Ако в известни случаи тия отношения не съвпадат с личните разбирания на човека, той трябва да запази пълно спокойствие на духа си, т. е. да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот.
Дали може да се докаже това, или не може, не е важно.
Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност.
да прояви своето благоприличие. Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно.
Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност.
Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Вярвайте в разумността на природата.
Разумната сила, която управлява живота, никога не върши своеволия. Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност.
Вярвайте в разумността на природата.
Без вяра няма никакво развитие. Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Без вяра няма никакво развитие.
Каквито да са страданията на човека, те имат пред вид някаква разумна цел. Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата.
Без вяра няма никакво развитие.
Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
Това трябва да бъде като постулат във вашия живот. Дали може да се докаже това, или не може, не е важно. Вие трябва да го приемете в неговата абсолютност. Вярвайте в разумността на природата. Без вяра няма никакво развитие.
Вярата се отнася до неща, които не знаем, но са верни по същина.
към беседата >>
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални.
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални.
Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже.
към беседата >>
Как ще докажете, какво нещо е любовта?
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални.
Как ще докажете, какво нещо е любовта?
Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма.
към беседата >>
Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба?
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовта?
Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба?
Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие.
към беседата >>
Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява?
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба?
Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява?
Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие.
към беседата >>
Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява.
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява?
Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява.
Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги.
към беседата >>
Въпреки това, тя не може да се докаже.
Има много неща в живота на човека, които не могат да се докажат, но са абсолютно реални. Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява.
Въпреки това, тя не може да се докаже.
Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма.
Как ще докажете, какво нещо е любовта? Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже.
Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма.
Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие.
Как ще определите, отде иде тя, защо някога е по-силна, а някога по-слаба? Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма.
Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие.
Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
Влюбеният винаги спазва известно благоприличие.
Защо иде, защо изчезва и защо наново се явява? Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие.
Влюбеният винаги спазва известно благоприличие.
Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги. Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги.
Велика, мощна, разумна сила е любовта, а не механическа проява. Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие.
Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги.
Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
Въпреки това, тя не може да се докаже. Забелязано е, че колкото е по-голяма силата на любовта, толкова и разумността става по-голяма. Любовта изисква от човека външна обхода, благоприличие. Влюбеният винаги спазва известно благоприличие. Докато люби, човек е отворен към хората, внимателен, предвидлив, готов на всякакви услуги.
Напусне ли го любовта, светът пред него потъмнява.
към беседата >>
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта.
Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание.
към беседата >>
Който люби Бога, той има благоприличие.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта.
Който люби Бога, той има благоприличие.
Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта. Който люби Бога, той има благоприличие.
Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието.
Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието.
Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби.
Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби.
Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието.
Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание. Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание.
И тъй, първото нещо в духовния живот на човека е любовта. Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието.
Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание.
Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
Който люби Бога, той има благоприличие. Изгуби ли любовта си, с нея заедно губи и благоприличието. Когато любовта посети човека, той трябва да бъде внимателен, да не я изгуби. Изгуби ли я, той е нарушил един от великите закони на Битието. Всяко нарушаване на тия закони осакатява човешкото съзнание.
Съзнанието на човека може да се осакати, както майката може да осакати детето в утробата си, а може и да го пометне.
към беседата >>
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си.
Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си.
Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“.
Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“.
Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази.
Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази.
Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре.
Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме? Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме?
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре.
Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме?
Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
Като ученици на Велика Школа, вие трябва да пазите съзнанието си будно, да бъдете радостни и весели, да не губите разположението на духа си. Казано е в Писанието: „Бог ще ви бъде задна стража“. Това значи: като гледа човек напред, Бог ще бъде зад него, ще го пази. Потъва ли надолу, под тежестта на изпитанията, той знае, че Бог е над него, ще го изтегли нагоре. Питам: ако Бог е зад нас, над нас и пред нас, да ни предвожда, трябва ли да губим присъствие на духа си и да се обезсърдчаваме?
Човек трябва да бъде чист, с детска вяра към окръжаващите, да запази своето външно благоприличие и вътрешен мир.
към беседата >>
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето.
Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление.
към беседата >>
Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето.
Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си.
Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо.
към беседата >>
Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си.
Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си.
Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира.
към беседата >>
Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си.
Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена.
Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
Изкуство е човек да цени нещата.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена.
Изкуство е човек да цени нещата.
Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
Той трябва да работи в това направление.
Благоприличието бива два вида: благоприличие на ума и благоприличие на сърдцето. Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата.
Той трябва да работи в това направление.
Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо.
Първото благоприличие диктува на човека да поставя хората на онова ниво, на което той сам стои: ни по-високо, ни по-низко от себе си. Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление.
Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо.
За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира. Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира.
Благоприличието на сърдцето диктува на човека да обича ближния си като себе си. Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо.
За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира.
Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
Срещнете ли един човек, отдайте му нужното място и съответната цена. Изкуство е човек да цени нещата. Той трябва да работи в това направление. Мъчно се постигат нещата, но чрез работа и упражнения всичко е постижимо. За великия цигулар всичко е постижимо, но той е минал през изпитания, през усилия и работа, докато дойде до положението, в което днес се намира.
Няма мъчнотия, която той не може да преодолее.
към беседата >>
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса.
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса.
Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете?
към беседата >>
Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш.
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса.
Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш.
Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете.
към беседата >>
Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса.
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш.
Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса.
Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане.
към беседата >>
Какво хората мислят за цигуларя, не е важно.
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса.
Какво хората мислят за цигуларя, не е важно.
Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце.
към беседата >>
Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората.
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно.
Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората.
Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете?
Ако изучавате живота от музикално гледище, ще видите, че той представя велика музикална пиеса. Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората.
Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете?
Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете.
Искаш ли да живееш правилно, ти трябва да свириш. Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете?
Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете.
Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане.
Умът, сърдцето и волята ти трябва да бъдат будни, да съзнават, че са необходими музикални пособия във великата пиеса. Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете.
Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане.
Той не се обезсърдчава, че свири на овце. Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Той не се обезсърдчава, че свири на овце.
Какво хората мислят за цигуларя, не е важно. Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане.
Той не се обезсърдчава, че свири на овце.
Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Това е човек, който има благоприличие.
Той свири първо за Божественото в себе си, а после за хората. Какво прави овчарят, който по цели дни пасе овцете? Той взима кавала си, надува го и ходи след овцете. Той свири, радва се на своята песен и вярва, че от него човек ще стане. Той не се обезсърдчава, че свири на овце.
Това е човек, който има благоприличие.
към беседата >>
Защо се препоръчва благоприличието?
Защо се препоръчва благоприличието?
Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата.
към беседата >>
Защото дава стабилност на човешкия характер.
Защо се препоръчва благоприличието?
Защото дава стабилност на човешкия характер.
Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха.
към беседата >>
Дръжте тялото си винаги изправено.
Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човешкия характер.
Дръжте тялото си винаги изправено.
Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята.
Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено.
Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята.
Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие.
Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята.
Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие.
Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата.
Защо се препоръчва благоприличието? Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие.
Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата.
Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха. Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха.
Защото дава стабилност на човешкия характер. Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата.
Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха.
Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
Само Бог може да седи на една точка.
Дръжте тялото си винаги изправено. Гръбначният стълб трябва да бъде всякога в посока перпендикулярна към центъра на слънцето и центъра на земята. Искате ли да бъдете здрави, дръжте в ума си мисълта за Бога като център на животворното слънце, а мисълта за ближните си като условие за вашето растене и развитие. Като живее на земята, човек трябва да се движи между две точки: една под краката му и една над главата. Остане ли само с една точка, той ще увисне във въздуха.
Само Бог може да седи на една точка.
към беседата >>
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето.
Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят.
към беседата >>
Благоприличието е хигиена на живота.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето.
Благоприличието е хигиена на живота.
С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят.
към беседата >>
С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота.
С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания.
Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея.
Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея.
Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си.
Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят.
В заключение казвам: Благоприличието е закон за здравето. Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си.
Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят.
Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят. Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят.
Благоприличието е хигиена на живота. С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят.
Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят.
Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
С благоприличието, като качество на човека, всичко може да се преодолее: болести, мъчнотии и страдания. Дойде ли болестта, човек първо ще потърси някакъв физически начин за освобождаване от нея. Той ще спре вниманието си върху опорната точка под краката си. Не може ли да се освободи по този начин, той ще обърне погледа си нагоре, към горната опорна точка — към духовния свят. Ако при двата случая болестта не го напуща това показва, че е дошло време да замине от този свят.
Какво лошо има в това, че ще замине от един свят в друг?
към беседата >>
Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият.
Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият.
Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят. Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек.
към беседата >>
Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят.
Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият.
Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят.
Това не се постига лесно. Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек.
към беседата >>
Това не се постига лесно.
Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият. Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят.
Това не се постига лесно.
Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек.
към беседата >>
Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек.
Сега, онези от вас, които не са развили благоприличие, трябва да работят, да го придобият. Които го имат, а не са го проявили още, да го проявят. Това не се постига лесно.
Работете върху него, за да бъдете всякога здрави и устойчиви, да придобиете образ на истински човек.
към беседата >>
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много?
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много?
Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни.
към беседата >>
Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща.
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много?
Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща.
Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня.
към беседата >>
Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува.
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща.
Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува.
Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът.
към беседата >>
Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота.
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува.
Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота.
Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани.
към беседата >>
Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес.
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота.
Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес.
Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене.
към беседата >>
Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни.
Отговорете на въпроса: Какво ви интересува най-много? Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес.
Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни.
Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време.
към беседата >>
Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня.
Този въпрос е общ, защото във всеки даден момент човек се интересува от различни неща. Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни.
Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня.
Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение.
към беседата >>
Така постъпва и обикновеният човек, и философът.
Има случаи, когато човек не знае, какво го интересува. Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня.
Така постъпва и обикновеният човек, и философът.
Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа.
към беседата >>
Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани.
Обаче, ако той е поел една определена посока на движение, ако има една мисъл или едно желание, което взима надмощие над всички останали мисли и желания, той знае, какво го интересува в живота. Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът.
Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани.
Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал.
към беседата >>
Той мисли за ядене.
Но когато няма определена посока на движение, човек е в положението на едно оформяващо се тяло, без никакъв интерес. Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани.
Той мисли за ядене.
В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е.
към беседата >>
В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време.
Този човек все има някакви интереси, но те са временни и преходни. Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене.
В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време.
Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение.
Когато мисли върху известен въпрос и не може да си отговори, най-после човек казва: Да си хапна малко, поне да се нахраня. Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време.
Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение.
Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа.
Така постъпва и обикновеният човек, и философът. Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение.
Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа.
Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал.
Щом става сутрин от сън, първата работа на човека е да се нахрани. Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа.
Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал.
Това показва, че и при храненето, т. е. при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
Това показва, че и при храненето, т. е.
Той мисли за ядене. В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал.
Това показва, че и при храненето, т. е.
при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
В този смисъл храненето представя първата станция, на която човек слиза за известно време. Първата почивка определя посоката на неговото по-нататъшно движение. Ако се е хранил правилно и ако е приел храна съответна на неговото вътрешно състояние, той ще се чувства разположен, с подигнато настроение и способен за работа. Не е ли постъпил според тия правила, той ще изпитва разстройство, смущения в стомаха и в корема си и ще се задържи на тази станция повече, отколкото е предвиждал. Това показва, че и при храненето, т. е.
при първата станция на човешкия живот, има известни правила на благоприличие, които трябва да се спазват.
към беседата >>
Какво разбирате под думата „благоприличие“?
Какво разбирате под думата „благоприличие“?
Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни.
към беседата >>
Благоприличието е външно качество на човека.
Какво разбирате под думата „благоприличие“?
Благоприличието е външно качество на човека.
То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
към беседата >>
То подразбира добра, външна обхода.
Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека.
То подразбира добра, външна обхода.
Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“.
към беседата >>
Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота.
Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода.
Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота.
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая.
към беседата >>
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си.
Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота.
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си.
На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение.
към беседата >>
На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни.
Какво разбирате под думата „благоприличие“? Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си.
На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни.
Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви.
към беседата >>
Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
Благоприличието е външно качество на човека. То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни.
Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание.
към беседата >>
Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“.
То подразбира добра, външна обхода. Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния.
Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“.
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието?
към беседата >>
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая.
Една от спънките на съвременния човек е тази, че той обръща внимание на външният неща в живота. На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“.
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая.
Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи.
към беседата >>
Бедният не се решава да употребява това местоимение.
На ония хора, които външно са по-угледни, по-красиви, по-високи по положение, той повече спира погледа си. На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая.
Бедният не се решава да употребява това местоимение.
Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
към беседата >>
Думата „азъ“ е съставена от три букви.
На тях той отдава по-голямо внимание, отколкото на по-нискостоящите и грозни. Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение.
Думата „азъ“ е съставена от три букви.
Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки.
към беседата >>
Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание.
Запример, ако срещнете един богат и един беден, вие ще спрете вниманието си повече върху богатия, ще искате да говорите с него повече, отколкото с бедния. Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви.
Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание.
Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
Какво показва мълчанието?
Когато богатият говори, той често употребява личното местоимение „азъ“. Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание.
Какво показва мълчанието?
Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи.
Това значи: аз имам възможности, сили, средства да направя, каквото пожелая. Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието?
Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи.
Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
Бедният не се решава да употребява това местоимение. Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи.
Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
движи се в две различни посоки. Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
движи се в две различни посоки.
Думата „азъ“ е съставена от три букви. Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е.
движи се в две различни посоки.
Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
Крайната буква е „ъ“ — знак на мълчание. Какво показва мълчанието? Мълчанието показва, че докато яде, докато не е свършил работата си, човек трябва да мълчи. Ако яде и същевременно говори, човек се раздвоява, т. е. движи се в две различни посоки.
Ако едновременно човек се движи в две различни посоки, работите му остават назад.
към беседата >>
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето.
Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично.
към беседата >>
Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето.
Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават.
Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично.
към беседата >>
Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават.
Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества.
Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад.
към беседата >>
Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества.
Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви.
То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка.
към беседата >>
То е едно от ценните качества на ученика.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви.
То е едно от ценните качества на ученика.
Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори.
към беседата >>
Ученикът трябва да се държи благоприлично.
Законът за благоприличието не е закон за земята само, но и за небето. Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика.
Ученикът трябва да се държи благоприлично.
Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад.
към беседата >>
Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично.
Не се ли спазва този закон, и хората, и възвишените същества от небето се огорчават. Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично.
Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично.
Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение.
към беседата >>
Някои ученици турят ръцете си отзад.
Благоприличието е една от основните черти на възвишените същества. Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично.
Някои ученици турят ръцете си отзад.
Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа.
към беседата >>
Това е една лоша стойка.
Светии, ангели спазват благоприличие във всички свои прояви. То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад.
Това е една лоша стойка.
Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга.
към беседата >>
Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори.
То е едно от ценните качества на ученика. Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка.
Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори.
Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода.
към беседата >>
Само вързаният човек държи ръцете си отзад.
Ученикът трябва да се държи благоприлично. Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори.
Само вързаният човек държи ръцете си отзад.
Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата.
към беседата >>
Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение.
Излезе ли пред учителя си, той трябва да застане благоприлично. Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад.
Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение.
Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание.
към беседата >>
Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа.
Някои ученици турят ръцете си отзад. Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение.
Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа.
Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо.
към беседата >>
Първото положение е господарско, а второто — на слуга.
Това е една лоша стойка. Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа.
Първото положение е господарско, а второто — на слуга.
Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда.
към беседата >>
Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода.
Когато човек държи ръцете си отзад, това показва, че е вързан, че не разбира, какво му се говори. Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга.
Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода.
Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия.
към беседата >>
Само единият край на това буре се подава над водата.
Само вързаният човек държи ръцете си отзад. Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода.
Само единият край на това буре се подава над водата.
Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни.
към беседата >>
Слугата пък представя празно буре, без съдържание.
Когато човек застане с ръце отпред, на корема, това показва, че той има чорбаджийско разположение. Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата.
Слугата пък представя празно буре, без съдържание.
Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното.
към беседата >>
Той отива на работа, да се напълни с нещо.
Когато човек тури ръцете си настрана, до тялото, а десният крак изнесе напред, това показва, че той се готви да отива на работа. Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание.
Той отива на работа, да се напълни с нещо.
Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава.
към беседата >>
Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда.
Първото положение е господарско, а второто — на слуга. Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо.
Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда.
Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава.
към беседата >>
Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия.
Чорбаджията представя пълно буре, потопено във вода. Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда.
Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия.
Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—?
към беседата >>
Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни.
Само единият край на това буре се подава над водата. Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия.
Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни.
Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър?
към беседата >>
Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното.
Слугата пък представя празно буре, без съдържание. Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни.
Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното.
Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър? [—?
към беседата >>
Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава.
Той отива на работа, да се напълни с нещо. Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното.
Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава.
Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър? [—? ] Защото има никакво съдържание в себе си.
към беседата >>
Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава.
Докато е празно, бурето седи на повърхността на водата, цяло се вижда. Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава.
Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава.
Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър? [—? ] Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—?
Пълното буре може да се уподоби на светски човек, на голям материалист, който е потънал във водата до шия. Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава.
Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—?
] Защо е добър? [—? ] Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
] Защо е добър?
Празното буре е подобно на духовен човек, който се движи по повърхността на водата и се стреми нагоре, отдето очаква да се напълни. Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—?
] Защо е добър?
[—? ] Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
[—?
Обаче, в живота пълното буре има по-голямо уважение от празното. Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър?
[—?
] Защото има никакво съдържание в себе си. Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
] Защото има никакво съдържание в себе си.
Кой как мине покрай празното буре, бутне го оттук-оттам и заминава. Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър? [—?
] Защото има никакво съдържание в себе си.
Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
Празното буре се моли, иска да му се даде нещо, а пълното — дава. Когато получи нещо от пълното буре, празното казва: Добър човек е този. [—? ] Защо е добър? [—? ] Защото има никакво съдържание в себе си.
Следователно, когато имате добро мнение за някой човек, вие казвате, че той е човек със съдържание.
към беседата >>
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие?
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие?
Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората?
към беседата >>
Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва?
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие?
Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва?
Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие.
към беседата >>
Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора.
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва?
Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора.
Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото.
към беседата >>
Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него.
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора.
Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него.
Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.
към беседата >>
Той казва: Не ме интересуват хората.
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него.
Той казва: Не ме интересуват хората.
— Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота.
към беседата >>
— Защо не се интересува от хората?
Сега аз разглеждам вътрешния смисъл на нещата и казвам: Какво печели човек, ако придобива богатство, слава, знание и сила, а губи своето благочестие? Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората.
— Защо не се интересува от хората?
— Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели.
към беседата >>
— Защото е изгубил своето благоприличие.
Какъв смисъл имат тия придобивки за човек, който не може разумно да ги използва? Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората?
— Защото е изгубил своето благоприличие.
Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание.
към беседата >>
Той е изгубил същественото.
Докато е сиромах, този човек се отнася внимателно към всички хора. Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие.
Той е изгубил същественото.
Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.
Обаче, щом забогатее, той се възгордява и се отнася с пренебрежение към всички ония, които стоят по-низко от него. Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото.
Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.
Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота.
Той казва: Не ме интересуват хората. — Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание.
Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота.
Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели.
— Защо не се интересува от хората? — Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота.
Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели.
Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание. Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание.
— Защото е изгубил своето благоприличие. Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели.
Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание.
Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
Той е изгубил същественото. Той не знае, че богатството, което днес има, утре може да го изгуби и да остане празно шише, без никакво съдържание. Изгуби ли здравето си, човек пак се лишава от същественото в живота. Като е здрав, човек всеки ден придобива нещо ново; като е болен, той външно губи, а вътрешно печели. Здравето носи радост, а болестта — скръб и страдание.
Обаче, и в едното, и в другото човек има условия да учи.
към беседата >>
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.
— Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
към беседата >>
— Кой може да приложи благоприличието си?
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие.
— Кой може да приложи благоприличието си?
— Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер.
към беседата >>
— Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си?
— Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества.
Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице.
към беседата >>
Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества.
Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества.
Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер.
към беседата >>
Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества.
Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност.
Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога.
към беседата >>
Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
Следователно, като ученици, от вас се изисква да прилагате своето благоприличие. — Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност.
Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
Азъ-тъ определя човешкия характер.
— Кой може да приложи благоприличието си? — Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества.
Азъ-тъ определя човешкия характер.
Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице.
— Който има съзнание за своята личност, който има достойнство, който съзнава отношенията си към всички живи същества. Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер.
Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице.
Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер.
Каже ли „азъ“, този човек е определил вече отношенията си към всички живи същества. Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице.
Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер.
Като страда, човек определя отношенията си към Бога. Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
Като страда, човек определя отношенията си към Бога.
Казват, че човек, който употребява често думата „азъ“, има високо мнение за своята личност. Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер.
Като страда, човек определя отношенията си към Бога.
Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
Да употребиш думата „азъ“, това не значи съзнание за своята външна личност, но съзнание за себе си като душа, която е излязла от Бога, която има отношение към всички живи същества. Азъ-тъ определя човешкия характер. Характерът на човека пък очертава линиите на неговото лице. Като живее, човек е изложен на скърби и на радости, които оформяват неговия характер. Като страда, човек определя отношенията си към Бога.
Като се радва, той се свързва с хората и благодари за всички блага, които е получил в живота си.
към беседата >>
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице.
По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата.
към беседата >>
По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице.
По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата.
Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина.
към беседата >>
Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата.
Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека.
Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата.
към беседата >>
Широчината на лицето трябва да бъде нормална.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека.
Широчината на лицето трябва да бъде нормална.
Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение.
към беседата >>
Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална.
Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите.
Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко.
към беседата >>
Тя е база, върху която се градят нещата.
И тъй, искате ли да си съставите понятие за личността на човека, измерете дължината и широчината на неговото лице. По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите.
Тя е база, върху която се градят нещата.
Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня.
към беседата >>
Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина.
По тези две мерки се определя интелигентността на човешкия ум и устойчивостта на чувствата. Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата.
Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина.
Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото.
към беседата >>
Обаче, широчината се определя от височината на къщата.
Колкото по-устойчиви са чувствата, толкова повече може да се разчита на човека. Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина.
Обаче, широчината се определя от височината на къщата.
Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа.
към беседата >>
Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение.
Широчината на лицето трябва да бъде нормална. Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата.
Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение.
Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.
към беседата >>
Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко.
Тя е толкова необходима за човека, колкото е необходима и за основите на къщите. Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение.
Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко.
Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи.
към беседата >>
Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня.
Тя е база, върху която се градят нещата. Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко.
Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня.
Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Не е въпрос човек да се задоволи с малкото.
Ако имате три къщи, построени на три различно широки основи, онази от тях ще бъде най-устойчива, която има най-голяма широчина. Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня.
Не е въпрос човек да се задоволи с малкото.
Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Малкото е условие за работа.
Обаче, широчината се определя от височината на къщата. Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото.
Малкото е условие за работа.
Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.
Изобщо, между височината и широчината на едно лице, или на една къща, трябва да има известно съотношение. Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа.
Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.
Човек трябва да има широка основа, върху която да работи. Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Човек трябва да има широка основа, върху която да работи.
Някой строи къща и казва: Аз се задоволявам с малко. Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо.
Човек трябва да има широка основа, върху която да работи.
Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
Достатъчна ми е една колибка, да има къде да се подслоня. Не е въпрос човек да се задоволи с малкото. Малкото е условие за работа. Като работи човек, след време малкото се увеличава, става голямо. Човек трябва да има широка основа, върху която да работи.
Дължината на лицето определя развитието на човека и посоката, към която се стреми.
към беседата >>
Къде е фокусът на човешкото лице?
Къде е фокусът на човешкото лице?
— При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото.
към беседата >>
— При устата.
Къде е фокусът на човешкото лице?
— При устата.
Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение.
към беседата >>
Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата.
Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е.
в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота.
към беседата >>
в подножието на планините.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е.
в подножието на планините.
Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот.
към беседата >>
Носът е висока планина.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините.
Носът е висока планина.
Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот.
към беседата >>
Над носа се открива още една планина — челото.
Къде е фокусът на човешкото лице? — При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина.
Над носа се открива още една планина — челото.
За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи.
към беседата >>
За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение.
— При устата. Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото.
За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение.
Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи.
към беседата >>
Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота.
Това показва, че съвременните хора живеят под носа си, т. е. в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение.
Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота.
От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре.
към беседата >>
От устата зависи физическия живот.
в подножието на планините. Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота.
От устата зависи физическия живот.
Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата.
към беседата >>
Тя определя условията на физическия живот.
Носът е висока планина. Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот.
Тя определя условията на физическия живот.
Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи. Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва.
към беседата >>
Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи.
Над носа се открива още една планина — челото. За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот.
Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи.
Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи. Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни.
към беседата >>
Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи.
За да разбере тия неща, човек трябва да има голямо въображение. Иначе, той не би могъл да разбере, какво отношение има устата към живота. От устата зависи физическия живот. Тя определя условията на физическия живот. Да живее човек около устата си, това не значи, да мисли само за материални работи.
Съзнателният човек се интересува еднакво и от материалните, и от духовните работи.
Като живее на земята, човек трябва еднакво да се интересува и от пълното, и от празното буре. Пълното буре го интересува дотолкова, доколкото се вижда горното му дъно над водата. Потъне ли под водата, всякакъв интерес се изгубва. Празното буре пък го интересува дотолкова, доколкото има възможност да се напълни. Следователно, когато богатият потъне в света, поне очите му да останат на повърхността, да вижда, какво става, как се уреждат работите.
към беседата >>
3.
Съпоставяне на нещата / Правилното съпоставяне (Съпоставяне на нещата)
,
МОК
, София, 18.10.1929г.,
Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин.
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо?
Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин.
Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно?
към беседата >>
Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика.
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин.
Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика.
Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно.
към беседата >>
Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне.
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика.
Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне.
Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
Това, което човек не е заучил, трябва да го научи.
Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне.
Това, което човек не е заучил, трябва да го научи.
Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря.
Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи.
Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря.
Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно?
Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря.
Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно?
Това е невъзможно. На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно?
Това е невъзможно.
На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
На едно платно се рисува само една картина.
Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря. Може ли художникът да нарисува два пъти една и съща картина на едно и също платно? Това е невъзможно.
На едно платно се рисува само една картина.
към беседата >>
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува?
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z.
към беседата >>
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува?
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н.
Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете.
към беседата >>
Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н.
Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н.
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете.
към беседата >>
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н.
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X.
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда?
към беседата >>
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X.
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У.
И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда.
към беседата >>
И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z.
Някой задава въпроса: Защо трябва художникът да рисува? Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У.
И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z.
Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето.
към беседата >>
Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете.
Да се задава такъв въпрос, това е все едно, да се запитвате, защо трябва човек да яде, да говори, да мисли, да диша, да живее и т. н. Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z.
Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете.
Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него.
към беседата >>
Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете.
Друг ще пита, защо трябва човек да учи, да страда и т. н. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете.
Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете.
Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него. Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда?
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да живеете вие се намирате пред неизвестното X. Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете.
Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда?
Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него. Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда.
Ако не можете да отговорите на въпроса, защо трябва да учите, вие се намирате пред неизвестното У. И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда?
Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда.
Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него. Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
Страданието е подобно на вършеенето.
И най-после, ако не можете да си отговорите на въпроса, защо трябва да страдате, вие се намирате пред неизвестното Z. Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда.
Страданието е подобно на вършеенето.
Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него. Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него.
Колкото да се ровите в неизвестните х, у, z, нищо не можете да разберете. Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето.
Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него.
Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
Те крият тайни, до които вие не можете лесно да се домогнете. Ако се запитвате, защо човек трябва да живее, защо трябва да учи и защо трябва да страда, и не можете да си отговорите, запитайте се: Защо човек не трябва да живее, защо не трябва да се учи и защо не трябва да страда? Щом живее, човек и ще се учи, и ще страда. Страданието е подобно на вършеенето. Човек трябва да вършее житото, за да се ползва от него.
Ако се ползва разумно от житото, заедно с него се ползват и други същества.
към беседата >>
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее.
Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси.
към беседата >>
Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее.
Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко.
Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него.
към беседата >>
Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко.
Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува.
Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо.
към беседата >>
Изворът пита ли, защо трябва да тече?
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува.
Изворът пита ли, защо трябва да тече?
Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор.
към беседата >>
Той извира и нищо повече не го интересува.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече?
Той извира и нищо повече не го интересува.
Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси.
И тъй, човек не може да си отговори на въпроса „защо трябва да живее“ по друг начин, освен с отговора: Само Бог живее. Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува.
Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси.
Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него.
Щом си зададе въпроса, защо трябва да живея, човек съзнава, че той сам не е фактор на нещата, но има нещо по-високо от него, което управлява всичко. Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси.
Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него.
Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо.
Който е фактор на нещо, той не пита, защо това нещо става, или защо съществува. Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него.
Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо.
Човек е свободен само тогава, когато е фактор. Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Човек е свободен само тогава, когато е фактор.
Изворът пита ли, защо трябва да тече? Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо.
Човек е свободен само тогава, когато е фактор.
Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
Той извира и нищо повече не го интересува. Когато човек си задава въпросите „защо трябва да яде, да мисли, да страда“, това показва, че той не е фактор на тия процеси. Добре е човек да се вглъби в себе си, да види, има ли въпрос, който да му е напълно ясен, че да не става нужда да иска отговор на него. Ако намери такъв въпрос, това показва, че той е фактор на това нещо. Човек е свободен само тогава, когато е фактор.
Щом не е фактор на нещо, той не е свободен.
към беседата >>
Кой човек наричаме свободен?
Кой човек наричаме свободен?
Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. Например, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
към беседата >>
Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата.
Кой човек наричаме свободен?
Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата.
Например, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
към беседата >>
Например, пчелата прави мед, но не е свободна.
Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата.
Например, пчелата прави мед, но не е свободна.
Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него. И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
към беседата >>
Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него.
Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. Например, пчелата прави мед, но не е свободна.
Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него.
И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
към беседата >>
И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
Кой човек наричаме свободен? Свободен човек е онзи, който разбира, оценява и използва нещата. Например, пчелата прави мед, но не е свободна. Човек, макар да не прави мед, с мисълта си и с волята си заставя пчелата да работи за него.
И в края на краищата той разбира, оценява и използва меда по-добре от пчелата.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате.
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате.
Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика.
към беседата >>
Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари?
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате.
Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари?
Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика.
към беседата >>
Кой от двамата ще бъде пръв?
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари?
Кой от двамата ще бъде пръв?
И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика.
към беседата >>
И кой от двамата ще свири пръв?
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв?
И кой от двамата ще свири пръв?
Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
към беседата >>
Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса.
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв?
Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса.
Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика.
към беседата >>
Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика.
Като ученици, вие трябва да съпоставяте нещата, да разбирате отношенията между живите същества и да ги оценявате. Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса.
Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика.
Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Единият ще свири, другият ще бъде публика.
Какво отношение трябва да съществува между двама добри, гениални цигулари? Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика.
Единият ще свири, другият ще бъде публика.
След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика.
Кой от двамата ще бъде пръв? И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика.
След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика.
Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
И кой от двамата ще свири пръв? Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика.
Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика. Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика.
Ако двамата цигулари са сами, те лесно ще решат въпроса. Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен.
Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика.
Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
Те знаят, че единият от тях трябва да заеме положението на публика. Единият ще свири, другият ще бъде публика. След това те сменят ролите си: първият става изпълнител, а вторият – публика. Като се изслушат взаимно и дадат преценка един за друг, и двамата решават да отидат при трети музикант, също така гениален, но сега болен. Те искат да му посвирят, да опитат силата и въздействието на своята музика.
Ако болният цигулар оздравее те разбират, че са свирили добре и правят своите заключения за силата на музиката.
към беседата >>
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е.
човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване.
към беседата >>
човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е.
човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце.
Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее.
към беседата >>
Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце.
Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно.
Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван.
към беседата >>
Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно.
Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата.
Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата.
Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота.
Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване.
Първият музикант представя числово едно – единицата, т. е. човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота.
Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване.
Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее.
човешкия ум; вторият музикант представя числото две – двойката, или човешкото сърце. Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване.
Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее.
Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван. Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван.
Третият музикант, на когото и двамата свирят, представя, според едни, човешката воля, а според други – човешката душа, или човешкия дух, който възприема нещата безпристрастно. Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее.
Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван.
Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
Когато първият свири, в ума на човека влиза светлина, която очертава формите и границите на нещата. Когато вторият свири, в сърцето на човека се влива топлина и мекота. Първият музикант внася в човека подтик да расте и да се повдига нагоре, а вторият – стремеж към разширяване. Когато духът или душата на човека слуша и двамата музиканти, колкото и да не е разположен, веднага се разполага добре и казва: Има смисъл човек да живее. Животът е обширен, заслужава да бъде изучаван.
Тъй щото, преценката за двамата музиканти се дава от третия, когото наричаме дух или душа на човека.
към беседата >>
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти.
Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая.
към беседата >>
Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти.
Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси.
Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси.
Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота.
Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Всяка задача е свързана с известно число.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота.
Всяка задача е свързана с известно число.
Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число.
Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл.
Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая. Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая.
Следователно, за да намерите смисъла на живота, вие трябва да слушате, как свирят двамата музиканти. Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл.
Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая.
Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
Когато те свирят, вие трябва да бъдете в числото три – главният съветник, който крие разрешението на важните житейски въпроси. Обаче, за да разрешите правилно задачите на своя живот, вие трябва да ги изнесете в тяхната първична чистота. Всяка задача е свързана с известно число. Значи, за да решите задачата правилно, вие трябва да знаете значението на числото, неговото съдържание и смисъл. Започвате от единицата и дохождате до десет, което е образувано пак от единица, но с нула накрая.
Нулата се взима като точка, която показва, че сте свършили известна работа.
към беседата >>
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо?
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо?
Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина.
към беседата >>
Защото не я разбира.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо?
Защото не я разбира.
Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма?
към беседата >>
Според него нулата е число без съдържание.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира.
Според него нулата е число без съдържание.
Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма.
към беседата >>
Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание.
Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа.
Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата.
към беседата >>
Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа.
Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти.
В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си.
към беседата >>
В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина.
Като изучава числата, човек дава цена на всички, обаче, дойде ли до нулата, той не й дава цена. Защо? Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти.
В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина.
В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма?
Защото не я разбира. Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина.
В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма?
За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
За предпочитане е нищо да няма.
Според него нулата е число без съдържание. Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма?
За предпочитане е нищо да няма.
Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата.
Интересно е, че нулата, сама по себе си, няма съдържание, но дава съдържание на другите числа. Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма.
Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата.
В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си. За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си.
Например, ако след единицата поставите нула, тя увеличава съдържанието си десет пъти. В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата.
В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си.
За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
В това отношение нулата е подобна на точката, която, сама по себе си, няма никакво измерение, но, като се движи в известна посока, образува права линия, която има вече измерение – дължина. В такъв случай, кое е по-добре: да има човек нещо в джоба си, или нищо да няма? За предпочитане е нищо да няма. Ако няма стотинка даже в джоба си, човек е сиромах, в пълния смисъл на думата. В това положение подтикът му да придобие нещо е по-голям, отколкото, ако би имал нещо в джоба си.
За предпочитане е понякога човек да няма никакви знания в главата си, но да се стреми към придобиването им, отколкото да има някакви знания и да не се стреми към нови.
към беседата >>
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси.
Нулата не е нищо друго, освен любовта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и учен, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
към беседата >>
Нулата не е нищо друго, освен любовта.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси.
Нулата не е нищо друго, освен любовта.
Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и учен, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
към беседата >>
Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен любовта.
Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси.
Той може да стане и богат, и учен, и гениален. Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
към беседата >>
Той може да стане и богат, и учен, и гениален.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен любовта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси.
Той може да стане и богат, и учен, и гениален.
Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
към беседата >>
Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
И тъй, помнете, че нулата е единственото нещо в света, което разрешава всички въпроси. Нулата не е нищо друго, освен любовта. Който знае, как да търкаля нулата и да се справя с нея, той разрешава всички въпроси. Той може да стане и богат, и учен, и гениален.
Обаче, който не може да търкаля нулата, той се натъква на мъчнотии и нещастия, които не може да разреши.
към беседата >>
Какво ще кажете за числата от 1 – 10?
Какво ще кажете за числата от 1 – 10?
Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е.
към беседата >>
Съществуват ли те вън от човека, или не?
Какво ще кажете за числата от 1 – 10?
Съществуват ли те вън от човека, или не?
Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т.
към беседата >>
Вън от човека числата не съществуват.
Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не?
Вън от човека числата не съществуват.
Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела.
към беседата >>
Те представят дейността на човешкия дух.
Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват.
Те представят дейността на човешкия дух.
В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват.
към беседата >>
В този смисъл числата крият творчески сили в себе си.
Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух.
В този смисъл числата крият творчески сили в себе си.
Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание.
към беседата >>
Единицата, т. е.
Какво ще кажете за числата от 1 – 10? Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си.
Единицата, т. е.
числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте.
към беседата >>
числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т.
Съществуват ли те вън от човека, или не? Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е.
числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т.
н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека.
към беседата >>
н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела.
Вън от човека числата не съществуват. Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т.
н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела.
Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време.
към беседата >>
Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват.
Те представят дейността на човешкия дух. В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела.
Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват.
Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл.
към беседата >>
Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание.
В този смисъл числата крият творчески сили в себе си. Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват.
Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание.
Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет.
към беседата >>
Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте.
Единицата, т. е. числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание.
Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте.
Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека.
числото едно е създало останалите числа – две, три, четири и т. н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте.
Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека.
При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време.
н., както точката е създала правата линия, плоскостта, куба и всички останали тела. Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека.
При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време.
Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл.
Който изучава числата, трябва да познава законите, по които те действат, както и реда, по който се проявяват. Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време.
Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл.
Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет. Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет.
Както в музикалните гами трябва да знаете реда и местата на всяка нота, така и в психическия, умствен и сърдечен свят на човека трябва да знаете мястото на всяка мисъл, на всяко чувство и на всяко желание. Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл.
Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет.
Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
Не само това, но вие трябва да знаете, как да ги съпоставяте. Както редът и местата на числата е в зависимост от известни закони, така също особени закони регулират отношението между мислите и чувствата на човека. При това всяка мисъл и всяко чувство се явяват на точно определено време. Пропусне ли човек времето за реализирането им, той пропуща самото чувство и самата мисъл. Например, в някой човек се явява желание да свърши гимназия, или университет.
Ако на време не даде ход на това желание в себе си, той изпуща случая да получи образование.
към беседата >>
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота.
Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите.
към беседата >>
Например, едно от преходните средства в живота е парата.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота.
Например, едно от преходните средства в живота е парата.
Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена.
към беседата >>
Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата.
Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си.
Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата.
към беседата >>
Значи, доброто ядене е в зависимост от парите.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си.
Значи, доброто ядене е в зависимост от парите.
Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам.
към беседата >>
Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите.
Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре.
Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея.
към беседата >>
Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите.
Съвременните хора се намират в преходен свят, дето нещата зависят от временните средства в живота. Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре.
Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите.
Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея.
към беседата >>
Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена.
Например, едно от преходните средства в живота е парата. Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите.
Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена.
Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Който плаща, той завършва работата.
Вие влизате в една гостилница, искате да се нахраните добре, но нямате пари в джоба си. Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена.
Който плаща, той завършва работата.
Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам.
Значи, доброто ядене е в зависимост от парите. Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата.
Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам.
Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Извадете кесията си да видим, какво има в нея.
Ако имате пари, ще се наядете добре; ако нямате пари, няма да ядете добре. Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам.
Извадете кесията си да видим, какво има в нея.
Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея. Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея.
Ако влезете в магазин да си купите плат, това пак зависи от парите, с които разполагате: имате ли пари, ще си купите хубав плат; нямате ли пари, никакъв плат не можете да си купите. Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея.
Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея.
Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Двамата се покланят и се разделят.
Търговецът предлага един, втори, трети топ плат за продаване, но с това работата не е свършена. Който плаща, той завършва работата. Търговецът казва: Досега вие ме опитвахте, но сега аз ще ви опитам. Извадете кесията си да видим, какво има в нея. Купувачът дава пари, взима стока; търговецът дава стока, взима пари за нея.
Двамата се покланят и се разделят.
към беседата >>
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат.
Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество.
към беседата >>
Много естествено.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат.
Много естествено.
Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено.
Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат.
Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива.
към беседата >>
Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат.
Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни.
В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни.
В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава.
Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество.
Сегашните хора са дошли до положение, при което всички трябва добре да плащат. Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава.
Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество.
Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Човек не е нито сиромах, нито невежа.
Много естествено. Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество.
Човек не е нито сиромах, нито невежа.
Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива. Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива.
Щом ядат и пият, те трябва да отворят кесиите си, да плащат. Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа.
Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива.
Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
Като ги заставят да плащат, те започват да се извиняват, че нямат пари, че са бедни. В това отношение те мязат на скъперник, който не иска да дава. Стане ли въпрос за пари, той се извинява със сиромашията; стане ли въпрос за знание, да научи хората на добро, той се извинява с невежество. Човек не е нито сиромах, нито невежа. Бог е вложил във всеки човек известни дарби и способности, които той трябва да развива.
Щом работи и прилага дарбите си, той не е нито сиромах, нито невежа.
към беседата >>
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният?
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният?
Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг. Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне.
към беседата >>
Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг.
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният?
Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг.
Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо? Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи.
към беседата >>
Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо?
Кой ученик повтаря класа: способният или неспособният? Неспособният и мързелив ученик повтаря класа, а способният и прилежен ученик минава редовно от един клас в друг.
Въпреки това, съществува поговорката: „Повторението е майка на знанието“, Всъщност никакво повторение не съществува. Защо?
Защото никога човек не може да повтори нещо по един и същ начин. Колкото и да повтаря нещата, във всяко повторение има някаква разлика. Значи, може да става въпрос за заучаване на нещата, но не и за тяхното повтаряне. Това, което човек не е заучил, трябва да го научи. Но това, което добре е заучил, няма защо да го повтаря.
към беседата >>
Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си.
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият?
Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си.
Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия?
към втори вариант >>
Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият?
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият? Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си.
Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият?
Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря.
към втори вариант >>
Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият.
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият? Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият?
Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият.
Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил.
към втори вариант >>
Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири.
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият? Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият.
Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири.
Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените.
към втори вариант >>
Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант.
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият? Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири.
Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант.
Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка.
към втори вариант >>
Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия?
(втори вариант)
Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант.
Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия?
Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката.
към втори вариант >>
Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря.
(втори вариант)
Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия?
Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря.
Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
към втори вариант >>
Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил.
(втори вариант)
Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря.
Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил.
Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете?
към втори вариант >>
Искам пред вас да свиря, че вие да оцените.
(втори вариант)
Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил.
Искам пред вас да свиря, че вие да оцените.
Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар.
към втори вариант >>
Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка.
(втори вариант)
Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант. Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените.
Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка.
Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика.
към втори вариант >>
Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката.
(втори вариант)
Питам сега, има ли някоя несъобразност в желанието на първия, който казва: “Искам да ви посвиря.” Сега каква е подбудителната причина у първия? Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка.
Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката.
Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек.
към втори вариант >>
Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
(втори вариант)
Той иска да свири, но има една публика, казва така: “Искам да ви посвиря. Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката.
Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря.
към втори вариант >>
Вие, ако сте, какво ще кажете?
(втори вариант)
Аз досега съм свирил на много хора, но на такава публика като вас никога не съм свирил. Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият?
Вие, ако сте, какво ще кажете?
Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде?
към втори вариант >>
Отлично, много хубаво, гениален цигулар.
(втори вариант)
Искам пред вас да свиря, че вие да оцените. Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете?
Отлично, много хубаво, гениален цигулар.
Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2.
към втори вариант >>
Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика.
(втори вариант)
Този, пред когото ще свиря, той е публиката.” Но същевременно той ще даде най-правилната оценка. Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар.
Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика.
Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата.
към втори вариант >>
Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек.
(втори вариант)
Той казва: “Аз за първи път ще свиря на човек, който разбира от музиката. Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика.
Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек.
Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува.
към втори вариант >>
Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря.
(втори вариант)
Аз ще свиря, пък вие ще прецените.” Тогава, след като е свирил първият, какво ще каже вторият? Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек.
Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря.
И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност.
към втори вариант >>
И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде?
(втори вариант)
Вие, ако сте, какво ще кажете? Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря.
И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде?
Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно.
към втори вариант >>
Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2.
(втори вариант)
Отлично, много хубаво, гениален цигулар. Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде?
Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2.
И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно. Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
И двамата са свирили вече, тръгват и двамата.
(втори вариант)
Вторият казва така: “И аз искам да ви посвиря.” И онзи веднага става публика. Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2.
И двамата са свирили вече, тръгват и двамата.
“Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно. Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
“Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува.
(втори вариант)
Вторият казва: “За пръв път срещам такъв гениален човек. Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата.
“Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува.
Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно. Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност.
(втори вариант)
Тъй както аз ви слушах, искам и да ви посвиря. И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува.
Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност.
Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно. Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно.
(втори вариант)
И вие ще се произнесете за онова, което аз ще свиря.” Сега третото положение какво ще бъде? Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност.
Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно.
Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
Една работа трябва да я поставите на опит.
(втори вариант)
Да кажем, първият представлява числото 1, а вторият числото 2. И двамата са свирили вече, тръгват и двамата. “Там някъде има един също гениален музикант, който от 10 години боледува. Та казвам, да идем да му посвирим, да видим какво ще произведе нашето свирене.” Ако числото 3 може да произведе 4, това е крайният предел на твоята гениалност. Значи туй, за което вие мислите и за което вие постъпвате едновременно, е абсолютно вярно.
Една работа трябва да я поставите на опит.
към втори вариант >>
Казвам сега, схващате ли вътрешната страна на това сравнение?
(втори вариант)
Казвам сега, схващате ли вътрешната страна на това сравнение?
към втори вариант >>
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша.
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша.
Каква е мисълта? Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася.
към втори вариант >>
Каква е мисълта?
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша.
Каква е мисълта?
Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си.
към втори вариант >>
Това е човекът.
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша. Каква е мисълта?
Това е човекът.
В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно.
към втори вариант >>
В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно.
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша. Каква е мисълта? Това е човекът.
В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно.
Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво.
към втори вариант >>
Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух.
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша. Каква е мисълта? Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно.
Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух.
И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра.
към втори вариант >>
И туй третото вече се произнася.
(втори вариант)
Първият свири на втория, вторият слуша първия, после двамата свирят на третия, третият ги слуша. Каква е мисълта? Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух.
И туй третото вече се произнася.
Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава.
към втори вариант >>
Туй число е вече незаинтересовано само за себе си.
(втори вариант)
Каква е мисълта? Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася.
Туй число е вече незаинтересовано само за себе си.
И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие.
към втори вариант >>
И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно.
(втори вариант)
Това е човекът. В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си.
И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно.
Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата.
към втори вариант >>
Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво.
(втори вариант)
В него постоянно свири неговият ум, после неговото сърце и най-после туй третото у човека представят го разно. Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно.
Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво.
Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор.
към втори вариант >>
Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра.
(втори вариант)
Може да го представите, че е човешката воля или човешката душа, или човешкия дух. И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво.
Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра.
По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно.
към втори вариант >>
По това се отличава.
(втори вариант)
И туй третото вече се произнася. Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра.
По това се отличава.
Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе.
към втори вариант >>
Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие.
(втори вариант)
Туй число е вече незаинтересовано само за себе си. И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава.
Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие.
Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля.
към втори вариант >>
Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата.
(втори вариант)
И тогава, ако вземете туй разстояние от числото 3 до 1 и 2, то е равно. Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие.
Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата.
Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля. Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор.
(втори вариант)
Геометрически от 1 и 2 към 3 разстоянието е еднакво. Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата.
Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор.
А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля. Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно.
(втори вариант)
Или казано другояче, 3 седи на еднаква дистанция от 1 и 2, не взема две различни положения към центъра. По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор.
А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно.
Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля. Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе.
(втори вариант)
По това се отличава. Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно.
Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе.
А той като започне да свири, всичко се осмисля. Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
А той като започне да свири, всичко се осмисля.
(втори вариант)
Еднакви са гениалните цигулари, но в тяхното изпълнение има едно различие. Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе.
А той като започне да свири, всичко се осмисля.
Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
(втори вариант)
Единият свири с такава яснота, преснота, с такава чистота на тоновете, която може да произведе светлина в душата. Като слушаш този музикант цигулар, той внася светлина в душата, широчина, простор. А другият, като свири, той внася известна топлина, приятност, мекота, та тебе ти е приятно. Преди ти да си го чул, ти се усещаш неразположен, животът няма смисъл за тебе. А той като започне да свири, всичко се осмисля.
Ти казваш: “Има защо да се живее, животът има друг смисъл.”
към втори вариант >>
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти.
Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите.
към втори вариант >>
Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти.
Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси.
Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите?
към втори вариант >>
Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти. Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси.
Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3.
Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно?
към втори вариант >>
Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти. Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3.
Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота.
За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание.
към втори вариант >>
За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти. Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота.
За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана.
Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата?
към втори вариант >>
Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите.
(втори вариант)
Та, за да намерите вие смисъл в живота, трябва да слушате тия двама музиканти. Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана.
Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите.
Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9.
към втори вариант >>
Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите?
(втори вариант)
Те като ви засвирят, вие трябва да бъдете в числото 3 то е главният съветник, там е разрешението на много важни въпроси. Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите.
Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите?
Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното.
към втори вариант >>
Едното на какво е равно?
(втори вариант)
Всички въпроси, които ви занимават, може да ги разрешите при числото 3. Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите?
Едното на какво е равно?
Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш?
към втори вариант >>
Ако вземем един грош, нали има съдържание.
(втори вариант)
Само трябва да се представят нещата в тяхната първична чистота. За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно?
Ако вземем един грош, нали има съдържание.
Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката.
към втори вариант >>
Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата?
(втори вариант)
За да разберете една работа, една задача, вие трябва да я поставите в нейната първична чистота и простота, за да бъде тя разбрана. Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание.
Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата?
Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката.
към втори вариант >>
Едва след 9.
(втори вариант)
Ако не я поставите, тогава вие не можете да я разрешите. Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата?
Едва след 9.
Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече.
към втори вариант >>
Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното.
(втори вариант)
Запример, ако вие разрешавате на какво е равна нулата, какво ще направите? Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9.
Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното.
След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката.
към втори вариант >>
След като си говорил цял един период, какво тургаш?
(втори вариант)
Едното на какво е равно? Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното.
След като си говорил цял един период, какво тургаш?
Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката. В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
Нула. Значи точката.
(втори вариант)
Ако вземем един грош, нали има съдържание. Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш?
Нула. Значи точката.
Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката. В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
Значи, след като предложението е завършено, там е точката.
(втори вариант)
Забелязали ли сте според нашето арабското, писание от едно нагоре къде се явява нулата? Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката.
Значи, след като предложението е завършено, там е точката.
Казваш: “Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката. В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
Казваш: “Дотам стигнах вече.
(втори вариант)
Едва след 9. Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката.
Казваш: “Дотам стигнах вече.
Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката. В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката.
(втори вариант)
Като дойдем до 10, тогава тургаме нулата след едното. След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече.
Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката.
В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
(втори вариант)
След като си говорил цял един период, какво тургаш? Нула. Значи точката. Значи, след като предложението е завършено, там е точката. Казваш: “Дотам стигнах вече. Аз ходих на Витоша.” И тургаш точката.
В дадения случай в нулата се показва резултатът на всичко, или какъв резултат има.
към втори вариант >>
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион.
У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените.
към втори вариант >>
У вас се заражда желание да идете да се учите.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион.
У вас се заражда желание да идете да се учите.
Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата.
към втори вариант >>
Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите.
Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари.
Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание?
към втори вариант >>
Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари.
Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10.
Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия.
към втори вариант >>
Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10.
Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание.
Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша?
към втори вариант >>
Нулата е една величина, която вие не можете да оцените.
(втори вариант)
Да допуснем, вие сте богат, баща ви е оставил едно наследство цял един милион. У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание.
Нулата е една величина, която вие не можете да оцените.
Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят.
към втори вариант >>
Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата.
(втори вариант)
У вас се заражда желание да идете да се учите. Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените.
Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата.
Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му.
към втори вариант >>
Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание?
(втори вариант)
Но 10 години сте ходили, изхарчили сте всички пари, джобовете ви са празни, нямате нито 5 пари. Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата.
Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание?
То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах.
към втори вариант >>
То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия.
(втори вариант)
Най-първо вие сте минали през всичките тия 9 състояния и ще дойдете сега да поставите нула 10. Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание?
То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия.
Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш.
към втори вариант >>
Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша?
(втори вариант)
Имате нещо в себе си, съдържание, но без съдържание. Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия.
Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша?
Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят.
(втори вариант)
Нулата е една величина, която вие не можете да оцените. Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша?
Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят.
Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
Така че да не остане нито един грош в джоба му.
(втори вариант)
Единственото нещо, което вие не можете да оцените, което не може да се оцени, това е нулата. Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят.
Така че да не остане нито един грош в джоба му.
Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
Този е истинският сиромах.
(втори вариант)
Как ще оцениш туй, което няма съдържание, но същевременно дава съдържание? То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му.
Този е истинският сиромах.
И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш. Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш.
(втори вариант)
То е все едно същото нещо точката, която не завзема пространството, а като се движи, образува правата линия. Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах.
И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш.
Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
(втори вариант)
Сега, кое е по-хубаво да имате един грош или да имате нула гроша? Затова, когато човек ще осиромашее, да осиромашее насвят. Така че да не остане нито един грош в джоба му. Този е истинският сиромах. И докато ти не почувстваш, че ти нищо не знаеш, да остане в тебе само туй, което дава подтик на знанието, да остане у тебе желанието, да искаш да знаеш.
Ти да знаеш, че нищо не знаеш, но да остане у теб един подтик към знанието, да кажеш: “Отсега нататък аз ще се уча да зная.” Затова ви казвам, тази максима да остане у вас, когато искате да изучите и развиете вашия характер.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа.
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата. Любовта, тя е нулата. И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава. И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие. Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа.
Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата.
Любовта, тя е нулата. И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава. И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие. Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
Любовта, тя е нулата.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа. Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата.
Любовта, тя е нулата.
И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава. И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие. Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа. Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата. Любовта, тя е нулата.
И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава.
И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие. Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа. Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата. Любовта, тя е нулата. И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава.
И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие.
Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете как да изтривате тия числа. Единственото нещо, което разрешава всички въпроси в света, това е нулата. Любовта, тя е нулата. И който знае как да я търкаля, той всичко разрешава. И гениален може да стане, и богат може да стане, и учен може да стане, и светия може да стане, и живот може да придобие.
Но който не знае как да я търкаля, той ще има най-големите нещастия в живота.
към втори вариант >>
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва?
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва?
В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата.
към втори вариант >>
В мен седи една хубава картина.
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва?
В мен седи една хубава картина.
Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл.
към втори вариант >>
Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това?
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва? В мен седи една хубава картина.
Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това?
Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи.
към втори вариант >>
Как го казват това излизане или това изтичане?
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва? В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това?
Как го казват това излизане или това изтичане?
Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано.
към втори вариант >>
Да изтича, без да изтече.
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва? В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане?
Да изтича, без да изтече.
(“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно.
към втори вариант >>
(“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата.
(втори вариант)
Тези, които излизат навънка от стаята, какво показва? В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече.
(“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата.
Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес.
към втори вариант >>
Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл.
(втори вариант)
В мен седи една хубава картина. Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата.
Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл.
У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта.
към втори вариант >>
У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи.
(втори вариант)
Когато изворът започне да бъбри, че излиза навън, има ли нещо лошо в това? Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл.
У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи.
В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен.
към втори вариант >>
В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано.
(втори вариант)
Как го казват това излизане или това изтичане? Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи.
В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано.
Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават.
към втори вариант >>
Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно.
(втори вариант)
Да изтича, без да изтече. (“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано.
Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно.
Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава.
към втори вариант >>
Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес.
(втори вариант)
(“Бликане”) Зависи вътрешно как ще поставите нещата. Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно.
Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес.
Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава.
към втори вариант >>
Знанието трябва да иде от любовта.
(втори вариант)
Човек трябва да съпоставя нещата правилно, в правия смисъл. У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес.
Знанието трябва да иде от любовта.
Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате.
към втори вариант >>
Нямате ли любов, въпросът е предрешен.
(втори вариант)
У всинца ви трябва да има желанието, да съпоставяте правилно вашите мисли и вашите идеи. В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта.
Нямате ли любов, въпросът е предрешен.
Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос.
към втори вариант >>
Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават.
(втори вариант)
В дадения случай вие трябва да се намирате като едно лице незаинтересовано. Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен.
Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават.
И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос. Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава.
(втори вариант)
Защото, ако човек е заинтересован, той не може да разсъждава безпристрастно. Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават.
И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава.
От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос. Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава.
(втори вариант)
Човек трябва да се стреми към знанието от любов към него, без да има някакъв интерес. Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава.
От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава.
Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос. Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате.
(втори вариант)
Знанието трябва да иде от любовта. Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава.
Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате.
Това е същината на онзи въпрос. Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
Това е същината на онзи въпрос.
(втори вариант)
Нямате ли любов, въпросът е предрешен. Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате.
Това е същината на онзи въпрос.
Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
(втори вариант)
Онзи, който е добил знанието с любов, и онзи, който го е добил само от интерес, от любознание, тия двамата хора се различават. И резултатът на туй знание, придобито по един или друг начин, и то се различава. От онова знание, придобито от любознателност или интерес, от него нищо не остава. Ето сега вие, след като сте свършили гимназия, ако ви попитат, много от тия въпроси, които сте учили, са изчезнали от паметта ви, а знанието, придобито с любовта, може всякога да го предизвикате. Това е същината на онзи въпрос.
Човек трябва да има любов, а не интерес към знанието.
към втори вариант >>
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека?
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека?
От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал.
към втори вариант >>
От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал.
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека?
От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал.
По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване.
към втори вариант >>
По това се различават 1, 2, 3... 10.
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека? От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал.
По това се различават 1, 2, 3... 10.
Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване.
към втори вариант >>
Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил.
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека? От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10.
Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил.
Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела.
към втори вариант >>
Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески.
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека? От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил.
Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески.
Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал.
(втори вариант)
Сега от 1 до 10 тия числа съществуват ли вънка от човека? От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески.
Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал.
Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване.
(втори вариант)
От 1 до 10 тези числа, това показва деятелността на човешкия дух, или това е туй, което духът е произвел, създал. По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал.
Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване.
Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
Те имат обективното съществуване.
(втори вариант)
По това се различават 1, 2, 3... 10. Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване.
Те имат обективното съществуване.
Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела. В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела.
(втори вариант)
Тези числа показват деятелността на духа, туй, което той е направил. Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване.
Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела.
В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
(втори вариант)
Затова в Кабалата, когато се изучават числата, те са творчески. Числата, това са силите, които са работили, които духът е създал. Те вънка от човека не съществуват, нямат никакво съществуване. Те имат обективното съществуване. Точката може и да създаде и правата линия, и плоскостта, и куба, и всички други тела.
В дадения случай точката е, която създава, а всичките други правата линия, плоскостта и кубът, това са производните тела на това, което не завзема никакво пространство.
към втори вариант >>
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо.
Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н.
към втори вариант >>
Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо.
Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони.
Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш.
към втори вариант >>
Той най-първо трябва да знае реда на нещата.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо. Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони.
Той най-първо трябва да знае реда на нещата.
Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично.
към втори вариант >>
Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо. Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата.
Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш.
Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията.
към втори вариант >>
Това е както в една музикална гама.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо. Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш.
Това е както в една музикална гама.
Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето.
към втори вариант >>
Една мисъл, едно чувство и т.н.
(втори вариант)
Следователно от 1 до 10, това е едно произведение, резултат от туй невидимото в света, което е станало видимо. Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама.
Една мисъл, едно чувство и т.н.
После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег.
към втори вариант >>
После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш.
(втори вариант)
Затова онзи, който изучава числата, той трябва да изучава най-първо техните закони. Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н.
После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш.
Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея.
към втори вариант >>
Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично.
(втори вариант)
Той най-първо трябва да знае реда на нещата. Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш.
Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично.
Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период.
към втори вариант >>
Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията.
(втори вариант)
Например имаш едно желание, явява се една мисъл, непременно трябва да знаеш къде да я поставиш. Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично.
Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията.
Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период.
към втори вариант >>
Всяко едно желание се явява точно на времето.
(втори вариант)
Това е както в една музикална гама. Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията.
Всяко едно желание се явява точно на времето.
Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота?
към втори вариант >>
Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег.
(втори вариант)
Една мисъл, едно чувство и т.н. После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето.
Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег.
Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата.
към втори вариант >>
Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея.
(втори вариант)
После трябва да знаеш ключа, на кое място да ги поставиш. Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег.
Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея.
Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите.
към втори вариант >>
Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период.
(втори вариант)
Мислите не се явяват безразлично и желанията не се явяват безразлично. Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея.
Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период.
Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно.
към втори вариант >>
Най-трудният период.
(втори вариант)
Има си особени закони, които регулират отношенията на мислите и отношенията на желанията. Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период.
Най-трудният период.
Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен.
към втори вариант >>
Знаете ли кой е най-трудният период в живота?
(втори вариант)
Всяко едно желание се явява точно на времето. Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период.
Знаете ли кой е най-трудният период в живота?
Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Аз ще ви дам една картина, тя е следующата.
(втори вариант)
Ако знаеш как да го използваш, ще придобиеш нещо, ако не, туй желание ще си отиде, ще мине и замине и ще остави в тебе само един малък белег. Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота?
Аз ще ви дам една картина, тя е следующата.
Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите.
(втори вариант)
Ще кажеш: “Преди години мен ме занимаваше една мисъл, но сега се опростих с нея. Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата.
Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите.
Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно.
(втори вариант)
Исках да свърша гимназията, но сега виждам, че тази мисъл е непостижима.” Сега вие се намирате в един преходен период. Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите.
Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно.
Въпросът ще бъде разрешен. Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Въпросът ще бъде разрешен.
(втори вариант)
Най-трудният период. Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно.
Въпросът ще бъде разрешен.
Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
(втори вариант)
Знаете ли кой е най-трудният период в живота? Аз ще ви дам една картина, тя е следующата. Представете си, че вие сте пътували три дена, не сте яли, пък влизате в една добра гостилница, ядохте сладко, но бръквате в джоба, той е празен, нямате пари и се чудите как да платите. Ако можете, след като ядете сладко, и да платите, ще разрешите въпроса правилно. Въпросът ще бъде разрешен.
Но ако не можете сладко да платите, ще се намерите в трудно положение.
към втори вариант >>
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането.
Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите.
към втори вариант >>
Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането.
Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота.
Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите. Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането. Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота.
Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко.
Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите. Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането. Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко.
Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам.
Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите. Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането. Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам.
Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000.
Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите. Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Кой повтаря класовете?
(втори вариант)
Кой повтаря класовете?
Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря.
към втори вариант >>
Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите.
(втори вариант)
И тъй, най-трудната работа в живота, в света е плащането. Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000.
Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите.
Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Способните ученици, даровитите или неспособните ученици?
(втори вариант)
Кой повтаря класовете?
Способните ученици, даровитите или неспособните ученици?
Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат.
към втори вариант >>
Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
(втори вариант)
Яденето е лесно, но щом дойдете до плащането, това е най-трудната работа в живота. Влезе някой да купува плат, той казва: “Снемете ми един топ, втори, трети.” Този търговец в дюкяна подава му един топ, втори, трети, но онзи, който плаща, той завършва всичко. Продавачът казва: “Досега вие ме опитахте, пък сега аз ще ви опитам. Я извадете вашата кесия, да видя и аз какво има.” Аз изваждам 10, 20, 50, 100, 200, 500, 1000. Една покупка за 10 000 лева и трябва да ги наброя парите.
Аз си вземам парите под ръка, а той прибира парите и казва: “Благодаря, пак заповядайте.” И който продава, и който плаща, и двамата се покланят.
към втори вариант >>
Кой повтаря класовете четири години?
(втори вариант)
Кой повтаря класовете? Способните ученици, даровитите или неспособните ученици?
Кой повтаря класовете четири години?
Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина?
към втори вариант >>
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате.
Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете.
към втори вариант >>
Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение.
(втори вариант)
Кой повтаря класовете? Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години?
Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение.
Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина.
към втори вариант >>
Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате.
Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате.
Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи.
към втори вариант >>
Само незаучените неща трябва да се заучат.
(втори вариант)
Кой повтаря класовете? Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение.
Само незаучените неща трябва да се заучат.
Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува.
към втори вариант >>
Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате.
Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате.
Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае.
към втори вариант >>
Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря.
(втори вариант)
Кой повтаря класовете? Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат.
Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря.
Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува?
към втори вариант >>
Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате.
Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити.
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва.
към втори вариант >>
Незаучените работи трябва да се заучат.
(втори вариант)
Способните ученици, даровитите или неспособните ученици? Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря.
Незаучените работи трябва да се заучат.
Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори.
към втори вариант >>
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити.
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта.
Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите.
към втори вариант >>
Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина?
(втори вариант)
Кой повтаря класовете четири години? Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат.
Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина?
Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория.
към втори вариант >>
Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете.
(втори вариант)
Сега и вие сте дошли до едно положение, дето трябва да плащате. Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта.
Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете.
А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори.
към втори вариант >>
Два пъти не може да се рисува една и съща картина.
(втори вариант)
Тогава как да обясним, казват някой път: “Повторението е майка на познанието.” Всъщност не може да има повторение. Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина?
Два пъти не може да се рисува една и съща картина.
На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея.
към втори вариант >>
А това са все ерменски долапи.
(втори вариант)
Досега ядохте и пихте, а сега ще плащате. Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете.
А това са все ерменски долапи.
Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори.
към втори вариант >>
На едно платно само една картина се рисува.
(втори вариант)
Само незаучените неща трябва да се заучат. Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина.
На едно платно само една картина се рисува.
Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът?
към втори вариант >>
Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае.
(втори вариант)
Ще кажете: “Това е много естествено.” И хубаво разсъждавате. Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи.
Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае.
Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори.
към втори вариант >>
Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува?
(втори вариант)
Туй, което човек не е заучил, трябва да го научи, а туй, което човек изведнъж е заучил, няма какво да го повтаря. Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува.
Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува?
Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът?
към втори вариант >>
Днес не държа лекцията си както трябва.
(втори вариант)
Тогава ще отворите кесиите си, звонковите, които имате от толкова години скрити. Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае.
Днес не държа лекцията си както трябва.
Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има.
към втори вариант >>
Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори.
(втори вариант)
Незаучените работи трябва да се заучат. Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува?
Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори.
Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем.
към втори вариант >>
Не беше добра.” Значи не сте от простите.
(втори вариант)
Понеже сте скъперници, не сте научили закона на щедростта. Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва.
Не беше добра.” Значи не сте от простите.
Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има. Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
Всички тия въпроси спадат към същата категория.
(втори вариант)
Сега въпросът седи тъй: може ли художникът на едно и също платно да нарисува два пъти една и съща картина? Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори.
Всички тия въпроси спадат към същата категория.
Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея?
към втори вариант >>
Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори.
(втори вариант)
Вие все се показвате, че сте бедни, че нищо не знаете. А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите.
Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори.
В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има. Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея.
(втори вариант)
Два пъти не може да се рисува една и съща картина. На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория.
Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея.
В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча?
към втори вариант >>
В странство учителите се наричат професори.
(втори вариант)
А това са все ерменски долапи. Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори.
В странство учителите се наричат професори.
Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има. Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
В какво седи животът?
(втори вариант)
На едно платно само една картина се рисува. Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея.
В какво седи животът?
След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам?
към втори вариант >>
Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори.
(втори вариант)
Казвате: “Ние сме много невежи, нищо не знаем.” Но след като излезе учителят, казвате: “Той сбърка, нищо не знае. Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори.
Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори.
Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има. Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът?
(втори вариант)
Вторият въпрос се задава сега: защо именно художникът трябва да рисува? Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът?
След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът?
Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам? Z.
към втори вариант >>
Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има.
(втори вариант)
Днес не държа лекцията си както трябва. Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори.
Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има.
Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем.
(втори вариант)
Това е същият въпрос, защо човек трябва да яде, защо трябва да гледа, защо трябва да говори. Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът?
Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем.
Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам? Z.
към втори вариант >>
Професор, значи изповядва някое учение.
(втори вариант)
Не беше добра.” Значи не сте от простите. Пък и учителят, като влиза в един клас, и той знае, че пред себе си има все професори. В странство учителите се наричат професори. Пък ако идете в Америка, там цялата страна е пълна само с професори. Там някой казва: “Аз съм професор на християнството.” Там всеки е професор, а тук, в България, малко професори има.
Професор, значи изповядва някое учение.
към втори вариант >>
Защо трябва да живея?
(втори вариант)
Всички тия въпроси спадат към същата категория. Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем.
Защо трябва да живея?
Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам? Z.
към втори вариант >>
Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча?
(втори вариант)
Вие може да си зададете и въпроса, защо трябва да живея. В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея?
Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча?
У. Защо трябва да страдам? Z.
към втори вариант >>
У. Защо трябва да страдам?
(втори вариант)
В какво седи животът? След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча?
У. Защо трябва да страдам?
Z.
към втори вариант >>
Z.
(втори вариант)
След като си зададем въпроса, защо трябва да живеем, какъв е отговорът? Има два отговора на въпроса, защо трябва да живеем. Защо трябва да живея? Х. То е същият въпрос, питам ви сега: защо трябва да се уча? У. Защо трябва да страдам?
Z.
към втори вариант >>
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея.
У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат.
към втори вариант >>
У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея.
У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам.
Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят.
към втори вариант >>
Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея. У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам.
Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят.
А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те.
към втори вариант >>
А другояче те са много мълчаливи.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея. У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят.
А другояче те са много мълчаливи.
Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос?
към втори вариант >>
Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея. У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи.
Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него.
Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея?
към втори вариант >>
Та с хиляди години математиците също мълчат.
(втори вариант)
Х това е господинът, който знае защо трябва да живея. У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него.
Та с хиляди години математиците също мълчат.
Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим?
към втори вариант >>
Те се мъчат да ги разположат да говорят.
(втори вариант)
У е господинът, който знае защо трябва да се уча, а Z е господинът, който знае защо трябва да страдам. Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат.
Те се мъчат да ги разположат да говорят.
И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам?
към втори вариант >>
И много учтиво постъпват те.
(втори вариант)
Понеже те са толкова мълчаливи хора, трябва да ги предразположиш по известен начин, да ги накараш да ти отговарят или да ти говорят. А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят.
И много учтиво постъпват те.
Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си.
към втори вариант >>
Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос?
(втори вариант)
А другояче те са много мълчаливи. Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те.
Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос?
” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея.
към втори вариант >>
” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея?
(втори вариант)
Вие казвате човек, който е мълчалив, нищо не излиза от него. Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос?
” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея?
Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас.
към втори вариант >>
Х10. Защо да се не учим?
(втори вариант)
Та с хиляди години математиците също мълчат. Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея?
Х10. Защо да се не учим?
У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът?
към втори вариант >>
У10. Защо да не страдам?
(втори вариант)
Те се мъчат да ги разположат да говорят. И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим?
У10. Защо да не страдам?
Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал.
към втори вариант >>
Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си.
(втори вариант)
И много учтиво постъпват те. Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам?
Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си.
Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после?
към втори вариант >>
Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея.
(втори вариант)
Те казват: “Моля господин Х, какво ще кажеш върху този въпрос? ” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си.
Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея.
Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя.
към втори вариант >>
Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас.
(втори вариант)
” Тогава аз тургам обратния въпрос, защо пък трябва да не живея? Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея.
Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас.
Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата.
към втори вариант >>
Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът?
(втори вариант)
Х10. Защо да се не учим? У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас.
Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът?
Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После?
към втори вариант >>
Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал.
(втори вариант)
У10. Защо да не страдам? Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът?
Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал.
Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После? ” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо?
към втори вариант >>
Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после?
(втори вариант)
Z10. Като зададеш тия двата въпроса, ти ще намериш един отговор за себе си. Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал.
Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после?
” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После? ” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо? ” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя.
(втори вариант)
Сега онзи, който те пита защо трябва да живея, ти ще отговориш със същия въпрос, пък защо не трябва да живея. Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после?
” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя.
На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После? ” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо? ” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
На другия ден пак ще идем на нивата.
(втори вариант)
Ако ние задаваме този въпрос, защо трябва да живея, значи туй не зависи от нас. Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя.
На другия ден пак ще идем на нивата.
Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После? ” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо? ” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После?
(втори вариант)
Ако волът пита защо са ме впрегнали, какъв е отговорът? Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата.
Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После?
” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо? ” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо?
(втори вариант)
Нали онзи, който го е впрегнал, знае защо го е впрегнал. Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После?
” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо?
” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
(втори вариант)
Коларят, който го е впрегнал в колата, взел е остена, качил се на колата и му казва така: “Днес ще идем на нивата, ти ще ореш.” “А после? ” “После ще те върна у дома, ще ти дам малко слама, пък аз ще ида в стаята си горе и ще спя. На другия ден пак ще идем на нивата. Десет дена наред ще идем на нивата, ти все ще ореш.” “После? ” “После ще те оставя в гората за едно кратко време и после пак ще те впрегна.” “Защо?
” “Ти ще вършееш, защото на мен ми трябва житото.”
към втори вариант >>
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем.
Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита.
към втори вариант >>
Не задавате правилно въпроса.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем.
Не задавате правилно въпроса.
В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам.
към втори вариант >>
В света живее само Бог.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем. Не задавате правилно въпроса.
В света живее само Бог.
Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира.
към втори вариант >>
Това е въпросът и това е отговорът.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем. Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог.
Това е въпросът и това е отговорът.
А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори.
към втори вариант >>
А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем. Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът.
А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата.
Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше.
към втори вариант >>
Онзи, който е фактор на нещата, не пита.
(втори вариант)
Сега вие задавате въпроса, защо трябва да живеем. Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата.
Онзи, който е фактор на нещата, не пита.
Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен.
към втори вариант >>
Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам.
(втори вариант)
Не задавате правилно въпроса. В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита.
Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам.
Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме?
към втори вариант >>
Той извира.
(втори вариант)
В света живее само Бог. Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам.
Той извира.
И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът.
към втори вариант >>
И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори.
(втори вариант)
Това е въпросът и това е отговорът. А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира.
И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори.
Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос.
към втори вариант >>
Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше.
(втори вариант)
А щом питаш защо трябва да живея, значи има нещо над тебе, не си фактор ти на нещата. Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори.
Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше.
Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът.
към втори вариант >>
Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен.
(втори вариант)
Онзи, който е фактор на нещата, не пита. Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше.
Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен.
Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек.
към втори вариант >>
Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме?
(втори вариант)
Изворът не пита защо трябва да тека или защо аз трябва да извирам. Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен.
Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме?
Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос.
към втори вариант >>
Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът.
(втори вариант)
Той извира. И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме?
Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът.
Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам?
към втори вариант >>
Това е незададеният въпрос.
(втори вариант)
И ако вие питате защо аз трябва да ям, значи и на яденето не сте вие фактори. Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът.
Това е незададеният въпрос.
Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота.
към втори вариант >>
Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът.
(втори вариант)
Ако питате защо трябва да мисля, и мисленето не е ваше. Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос.
Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът.
Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният.
към втори вариант >>
Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек.
(втори вариант)
Тогава намерете една точка, която да е ваша, за която вие никога не се запитвате, и да знаете, че този въпрос е за вас ясен. Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът.
Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек.
Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво.
към втори вариант >>
Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос.
(втори вариант)
Казвате: “Този въпрос е ясен за мене.” Кой е този въпрос, който никога не го задаваме? Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек.
Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос.
Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво. Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам?
(втори вариант)
Този е въпросът, ние казваме тъй: не ми стига умът. Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос.
Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам?
” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво. Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота.
(втори вариант)
Това е незададеният въпрос. Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам?
” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота.
А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво. Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният.
(втори вариант)
Единственото нещо, което не знаеш, това е този отговор не ми стига умът. Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота.
А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният.
И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво. Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво.
(втори вариант)
Не мислете, че този, който казва “Не ми стига умът”, не е умен човек. Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният.
И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво.
Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
(втори вариант)
Той казва тъй: “Има един въпрос, който аз никога не задавам, понеже, ако го задам, той ще бъде просто като другите въпроси.” Сега вас всинца ви безпокои този въпрос. Вие казвате тъй: “Защо да не мога да го задам? ” Щом го зададете, вие ще бъдете в положението на вола, впрегнат в хомота. А щом не го зададете, вие ще бъдете този свободният. И вие казвате: “Не ми стига умът.” Хубаво.
Онзи, който мисли, че не му стига умът, какво е постигнал?
към втори вариант >>
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10.
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10.
Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава.
към втори вариант >>
Това са противоположности.
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10.
Това са противоположности.
Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш.
към втори вариант >>
Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея?
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10. Това са противоположности.
Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея?
Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това?
към втори вариант >>
Ето, това е то.
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10. Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея?
Ето, това е то.
И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни.
към втори вариант >>
И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година?
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10. Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то.
И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година?
(46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева?
към втори вариант >>
(46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава.
(втори вариант)
Та казвам сега, ще имате тези три величини в ума си: Х, У, Z, Х10, У10, Z10. Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година?
(46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава.
Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата.
към втори вариант >>
Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш.
(втори вариант)
Това са противоположности. Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава.
Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш.
Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше?
към втори вариант >>
Кое е това?
(втори вариант)
Какво ви интересува вас или какво ви ползва вас, като задавате въпроса, защо живея? Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш.
Кое е това?
Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция?
към втори вариант >>
Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни.
(втори вариант)
Ето, това е то. И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това?
Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни.
Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната?
към втори вариант >>
Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева?
(втори вариант)
И аз ви питам сега, нали сте учени хора, кажете, колко лекции имахте миналата година? (46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни.
Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева?
(“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете.
към втори вариант >>
(“1350 лева.”) Една сиромашка заплата.
(втори вариант)
(46) 4 и 6=10 и по-нататък не можете да идете, защото сметка се дава. Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева?
(“1350 лева.”) Една сиромашка заплата.
Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото.
към втори вариант >>
Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше?
(втори вариант)
Когато работникът е работил целия ден, като се върне при господаря си, той е свършил работата си през деня и казва: “Сега ти ще платиш.” Аз разреших моето и намирам, че и ти можеш да разрешиш. Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата.
Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше?
(“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем.
към втори вариант >>
(“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция?
(втори вариант)
Кое е това? Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше?
(“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция?
(“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава.
към втори вариант >>
(“Гордост и ревност.”) На последната?
(втори вариант)
Ако взимаш 45 златни лева на ден, те са достатъчни. Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция?
(“Гордост и ревност.”) На последната?
Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома?
към втори вариант >>
Началото знаете, края не знаете.
(втори вариант)
Колко правят те, ако всеки златен лев е по 30 лева? (“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната?
Началото знаете, края не знаете.
Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване.
към втори вариант >>
Значи това е същото.
(втори вариант)
(“1350 лева.”) Една сиромашка заплата. Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете.
Значи това е същото.
Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена.
към втори вариант >>
Има въпроси, които не можем да зададем.
(втори вариант)
Сега в първата лекция от миналата година за какво се говореше? (“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото.
Има въпроси, които не можем да зададем.
Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата.
към втори вариант >>
Аксиома е един въпрос, който не може да се задава.
(втори вариант)
(“Леност и прилежание.”) Основната мисъл на втората лекция? (“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем.
Аксиома е един въпрос, който не може да се задава.
Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане?
към втори вариант >>
Защо е аксиома?
(втори вариант)
(“Гордост и ревност.”) На последната? Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава.
Защо е аксиома?
Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно.
към втори вариант >>
Тя е очевидна истина, която не търпи доказване.
(втори вариант)
Началото знаете, края не знаете. Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома?
Тя е очевидна истина, която не търпи доказване.
И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно.
към втори вариант >>
И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена.
(втори вариант)
Значи това е същото. Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване.
И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена.
Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети.
към втори вариант >>
Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата.
(втори вариант)
Има въпроси, които не можем да зададем. Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена.
Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата.
Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът.
към втори вариант >>
Какво ще стане?
(втори вариант)
Аксиома е един въпрос, който не може да се задава. Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата.
Какво ще стане?
Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома.
към втори вариант >>
Веднага ще стане тъмно.
(втори вариант)
Защо е аксиома? Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане?
Веднага ще стане тъмно.
И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна.
към втори вариант >>
И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно.
(втори вариант)
Тя е очевидна истина, която не търпи доказване. И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно.
И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно.
А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна. Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
А щом не буташ аксиомата, тя свети.
(втори вариант)
И колкото я доказваш, тя недоказана остава, тя става по-оплетена. Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно.
А щом не буташ аксиомата, тя свети.
Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна. Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът.
(втори вариант)
Да речеш да докажеш една аксиома, то е все таки да завъртите онзи ключ на лампата. Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети.
Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът.
Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна. Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома.
(втори вариант)
Какво ще стане? Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът.
Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома.
Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна. Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна.
(втори вариант)
Веднага ще стане тъмно. И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома.
Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна.
Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
(втори вариант)
И ако речете още да я доказвате, ще стане още по-тъмно. А щом не буташ аксиомата, тя свети. Този център ти не можеш да буташ, понеже върху него е съграден животът. Този център, или недоизказаните неща, това е аксиома. Ти не можеш да буташ там, понеже, ако буташ този център, ти ще се намериш в една тъмнота и физическа, и умствена, и духовна.
Затова именно има неща, които човек трябва да пази.
към втори вариант >>
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата.
Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не.
към втори вариант >>
Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата.
Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят.
По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда?
към втори вариант >>
По стените на чашата те ще намерят още толкова мед.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата. Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят.
По стените на чашата те ще намерят още толкова мед.
Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява?
към втори вариант >>
Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата. Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед.
Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още.
Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата?
към втори вариант >>
Отношението между тази пчела и човека е много голямо.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата. Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още.
Отношението между тази пчела и човека е много голямо.
Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите?
към втори вариант >>
Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не.
(втори вариант)
Сега представете си, вие имате една чаша с мед, вие сте употребили меда, но не сте измили чашата. Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо.
Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не.
Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед.
към втори вариант >>
Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда?
(втори вариант)
Един ваш приятел ви каже тъй: “Дай ми малко мед.” Вие ще кажете тъй: “Е, нямам, чашата е празна.” Хубаво, за вас няма мед, но ако вие поднесете тази чаша на пчелите, най-малко още двайсет пчели ще могат да намерят мед да се нахранят. По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не.
Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда?
Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде?
към втори вариант >>
Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява?
(втори вариант)
По стените на чашата те ще намерят още толкова мед. Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда?
Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява?
И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде? (“Който го яде.”)
към втори вариант >>
И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата?
(втори вариант)
Значи там, дето човек не може да намери мед, малките насекоми могат да намерят още. Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява?
И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата?
Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде? (“Който го яде.”)
към втори вариант >>
Как мислите?
(втори вариант)
Отношението между тази пчела и човека е много голямо. Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата?
Как мислите?
(Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде? (“Който го яде.”)
към втори вариант >>
(Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед.
(втори вариант)
Пчелата се задоволява с много малко количество, а човекът не. Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите?
(Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед.
Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде? (“Който го яде.”)
към втори вариант >>
Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде?
(втори вариант)
Питам сега, ако един човек е изял една чаша мед, и пчелата, която е изяла една росна капчица мед, имат ли пчелата и човекът едно и също понятие за меда? Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед.
Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде?
(“Който го яде.”)
към втори вариант >>
(“Който го яде.”)
(втори вариант)
Кой е по-голям майстор, да каже, човекът, който не знае как да приготви меда, или пчелата, която го приготовлява? И кой чувства сладината на меда повече човекът или пчелата? Как мислите? (Човекът чувства повече меда.) Човекът, понеже той е накарал пчелата да приготви повече мед. Тогава кой оценява яденето повече който го готви или който го яде?
(“Който го яде.”)
към втори вариант >>
Какъв е предметът на третата лекция?
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция?
Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата?
към втори вариант >>
Сега представете си следующето положение.
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция?
Сега представете си следующето положение.
Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят.
към втори вариант >>
Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма.
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция? Сега представете си следующето положение.
Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма.
Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят. Как ще се разговарят?
към втори вариант >>
Какво ще направят?
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция? Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма.
Какво ще направят?
Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят. Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири.
към втори вариант >>
Ние ще ги означим тъй.
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция? Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят?
Ние ще ги означим тъй.
Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят. Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири. Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата?
(втори вариант)
Какъв е предметът на третата лекция? Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй.
Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата?
Ще се разговарят. Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири. Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Ще се разговарят.
(втори вариант)
Сега представете си следующето положение. Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата?
Ще се разговарят.
Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири. Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Как ще се разговарят?
(втори вариант)
Двама видни музиканти, гениални свирци, се срещат със своите цигулки, но и двамата са първокласни, други като тях няма. Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят.
Как ще се разговарят?
Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири. Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири.
(втори вариант)
Какво ще направят? Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят. Как ще се разговарят?
Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири.
Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Без да свири, той не се разговаря.
(втори вариант)
Ние ще ги означим тъй. Какво ще кажат, като се срещнат тия двамата? Ще се разговарят. Как ще се разговарят? Онзи, който знае да свири, той се разговаря, като свири.
Без да свири, той не се разговаря.
към втори вариант >>
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият?
(втори вариант)
Тогава как ще постъпят те, кой ще бъде първият?
Кой ще бъде първият от тия двамата гениални музиканти да захване речта си. Вие казвате: “Това са двама гениални хора.” Но кой ще бъде първият и кой вторият? Единият казва: “Аз ще ви посвиря.” Той е първият. Другият казва: “Аз ще ви послушам.” И той за пръв път усеща една приятност, че някой ще му посвири. Досега той всякога е бил първи, а сега онзи като казва “Аз ще ви посвиря”, той казва: “Приятно ми е, аз ще ви послушам.” И нему е приятно, че ще слуша един гениален музикант.
към втори вариант >>
4.
От всичките най-много / Тази сирота вдовица тури от всичките най-много
,
НБ
, София, 20.10.1929г.,
Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето?
„Сиротата вдовица тури най-много от всички".
Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето?
– Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят.
към беседата >>
Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място.
След десет години той се върнал в отечеството си, облечен в просяшки дрехи, с дълга брада, с тояга в ръка и влязъл в двореца. Като го видели, някои от слугите веднага съобщили на настойника, че един просяк е дошъл и иска нещо. Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този просяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили.
Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място.
Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си.
към беседата >>
– Това е уравнение, което сега трябва да съставим.
„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето?
– Това е уравнение, което сега трябва да съставим.
Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее.
към беседата >>
Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил.
Като го видели, някои от слугите веднага съобщили на настойника, че един просяк е дошъл и иска нещо. Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този просяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място.
Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си.
към беседата >>
Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано.
„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим.
Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано.
И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".
Настойникът погледнал от прозореца и казал на слугите: Пуснете този просяк в кухнята да се нахрани. Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място. Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил.
„С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".
Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости. Човек трябва да познава господаря си.
към беседата >>
И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи.
„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано.
И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи.
Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости.
Дайте му от яденето, което останало от обяда и като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място. Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери".
Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости.
Човек трябва да познава господаря си.
към беседата >>
Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата.
„Сиротата вдовица тури най-много от всички". Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи.
Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата.
Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
Човек трябва да познава господаря си.
Просякът записал на една книжка часа, когато влязъл в двореца, думите, които чул от устата на настойника и яденето, с което го нахранили. Като излязъл от двореца, той облякъл княжеските си дрехи и така преоблечен, влязъл в двореца, дето заел своето място. Един ден той дал угощение на своите хора, на слугите си, като заповядал, в чинията на бившия му настойник да турят точно такова ядене, с каквото той го угостил. „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери". Каквото ядене дадеш на господаря си, когато той дегизиран дойде при тебе, със същото ядене и той ще те нагости.
Човек трябва да познава господаря си.
към беседата >>
Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят.
Казвате: Какво отношение има между цитирания стих и любовта на земята към слънцето? – Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата.
Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят.
За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее. Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание.
Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб.
към беседата >>
За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее.
– Това е уравнение, което сега трябва да съставим. Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят.
За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее.
Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание.
Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства.
Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето.
към беседата >>
Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
Ако не бях ви говорил, нищо нямаше да знаете, но и след като ви говорих, пак ще знаете толкова, колкото и по-рано. И сега това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбран въпросът за душата, третиран от хиляди години насам от различни философи. Различните философи са обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сбор от прояви, но тия прояви не могат напълно да се изяснят. За да говори за душата, човек първо трябва да я чуе да пее.
Щом я чуе да пее, той може вече да говори за нея.
към беседата >>
Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства.
Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре.
Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав.
към беседата >>
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много".
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много".
– Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света?
към беседата >>
Това е неестествено положение на главата.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре.
Това е неестествено положение на главата.
Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие.
към беседата >>
– Защо?
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много".
– Защо?
– Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си?
към беседата >>
Човекът на истината е математик и геометрик.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата.
Човекът на истината е математик и геометрик.
Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие.
към беседата >>
– Защото е турила последната си пара.
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много". – Защо?
– Защото е турила последната си пара.
Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен.
към беседата >>
Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб.
И тъй, всяко външно поведение на човека отговаря на неговото вътрешно съдържание. Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик.
Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб.
Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой.
към беседата >>
Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека.
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много". – Защо? – Защото е турила последната си пара.
Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека.
Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила.
към беседата >>
Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето.
Човек не може да бъде външно благороден, ако няма вътрешно благородство, ако няма благородни мисли и чувства. Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб.
Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето.
Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си.
към беседата >>
Те носят истината в себе си.
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много". – Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека.
Те носят истината в себе си.
Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
Това значи, да ходи човек прав.
Някой ходи изправен, с глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето.
Това значи, да ходи човек прав.
Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични.
към беседата >>
Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света?
„Тази сирота вдовица тури от всичките най-много". – Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си.
Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света?
Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие.
Това е неестествено положение на главата. Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав.
Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие.
Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито.
към беседата >>
Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си?
– Защо? – Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света?
Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си?
Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
Той пада, става, залита, не може да държи равновесие.
Човекът на истината е математик и геометрик. Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие.
Той пада, става, залита, не може да държи равновесие.
За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм.
към беседата >>
Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен.
– Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си?
Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен.
Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила. Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой.
Той знае законите, отношенията между центровете на земята и на слънцето и знае как да се поставя, в какво положение да държи главата и гръбначния си стълб. Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие.
За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой.
Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае.
към беседата >>
Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила.
Това показва, че най-малките неща, най-малките дарби са най-важни за човека. Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен.
Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила.
Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си.
Гръбначният стълб на човека трябва да заема точно перпендикулярно положение към центровете на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой.
Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си.
Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек.
към беседата >>
Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
Те носят истината в себе си. Мнозина искат да бъдат силни, но какво е допринесла силата в света? Какво се ползва Човек, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, без да може да го приложи в живота си? Ако никой не може да използва силата си, това не значи, че не трябва да бъде силен. Силен трябва да бъде човек, но и разумен, да знае как и кога да използва своята сила.
Силен трябва да бъде Човек, но и безстрашен, да може да приложи силата си на време.
към беседата >>
Движенията му са гъвкави, пластични.
Това значи, да ходи човек прав. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си.
Движенията му са гъвкави, пластични.
Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево.
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево.
Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли?
към беседата >>
Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито.
Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични.
Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито.
Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му.
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево.
Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му.
Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери.
към беседата >>
Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм.
Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито.
Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм.
Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера.
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му.
Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера.
– Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви.
към беседата >>
Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае.
За такъв човек се казва, че няма характер, няма морален устой. Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм.
Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае.
Той се радва, че е видял толкова красив човек. Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
– Защо носиш тия револвери?
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера.
– Защо носиш тия револвери?
– За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери.
към беседата >>
Той се радва, че е видял толкова красив човек.
Честният, справедливият човек има нещо устойчиво в себе си. Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае.
Той се радва, че е видял толкова красив човек.
Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
– За зор-заман.
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери?
– За зор-заман.
– Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият.
към беседата >>
Красивото лице носи истината в себе си.
Движенията му са гъвкави, пластични. Казва се в Евангелието, че няма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човек мислите, чувствата и желанията си, те се отпечатват върху лицето му, върху целия му организъм. Когато при някой банкер се яви човек с красиво лице, което вдъхва доверие, банкерът веднага ще отвори касата си и ще му услужи, с каквато сума пожелае. Той се радва, че е видял толкова красив човек.
Красивото лице носи истината в себе си.
към беседата >>
– Ами по-голям зор-заман от този има ли?
Един български адвокат пътувал от Търново за Севлиево. Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман.
– Ами по-голям зор-заман от този има ли?
Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила!
към беседата >>
Как познаваме истината?
Как познаваме истината?
Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност.
към беседата >>
Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери.
Като навлязъл в една гъста гора, насреща му излезли няколко разбойници и го нападнали с цел да го оберат, да вземат парите му. Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли?
Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери.
Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Истината говори сама за себе си.
Как познаваме истината?
Истината говори сама за себе си.
Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее.
към беседата >>
Те го набили и го пуснали да си върви.
Те го обискирали, прегледали джобовете му и намерили в тях два големи револвера. – Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери.
Те го набили и го пуснали да си върви.
След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Тя не се нуждае от доказателства.
Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си.
Тя не се нуждае от доказателства.
Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо!
към беседата >>
След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери.
– Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви.
След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери.
Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари.
Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства.
Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари.
Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати.
към беседата >>
Втори път не искам да ме бият.
– За зор-заман. – Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери.
Втори път не искам да ме бият.
– Да имам сила! – Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам.
Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари.
Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам.
Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея.
към беседата >>
– Да имам сила!
– Ами по-голям зор-заман от този има ли? Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият.
– Да имам сила!
– Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност.
Как познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам.
Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност.
Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката.
към беседата >>
– Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
Ти трябваше да носиш пари в джобовете си, а не револвери. Те го набили и го пуснали да си върви. След тази опитност той казвал на приятелите си: Друг път, когато тръгвам на път, ще нося в джобовете си пари, а не револвери. Втори път не искам да ме бият. – Да имам сила!
– Ако имаш сила и не знаеш как да я приложиш, за да не те бият, пожелай да имаш знание, лесно да се справиш с мъчнотиите в своя живот.
към беседата >>
Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее.
Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност.
Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее.
Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща.
към беседата >>
Съвременните хора се стремят към щастие.
Съвременните хора се стремят към щастие.
Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога?
към беседата >>
Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо!
Тя не се нуждае от доказателства. Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее.
Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо!
Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал.
към беседата >>
Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри?
Съвременните хора се стремят към щастие.
Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри?
Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно.
към беседата >>
Тя е Аделина Пати.
Един ден прочутата певица Аделина Пати отишла в пощата в Ню Йорк да получи едно препоръчано писмо, в което имало чек за пари. Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо!
Тя е Аделина Пати.
Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи?
към беседата >>
Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив.
Съвременните хора се стремят към щастие. Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри?
Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив.
– Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата?
към беседата >>
Никой друг не може да пее като нея.
Началникът на пощата я погледнал и казал: Ще извините, не ви познавам. Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати.
Никой друг не може да пее като нея.
Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие.
към беседата >>
– Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието.
Съвременните хора се стремят към щастие. Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив.
– Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието.
– Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека.
към беседата >>
Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката.
Трябва да намерите някой познат, който да засвидетелства вашата личност. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея.
Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката.
Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си!
към беседата >>
– Как ще го търсите?
Съвременните хора се стремят към щастие. Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието.
– Как ще го търсите?
- Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека. Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща.
Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пее. Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката.
Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща.
Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора?
към беседата >>
- Като се молите на Бога?
Съвременните хора се стремят към щастие. Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите?
- Като се молите на Бога?
– Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека. Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал.
Като я чул да пее, началникът веднага я познал и казал на чиновника: Дайте й препоръчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща.
Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал.
Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен.
към беседата >>
– Не, щастието не се придобива лесно.
Добре е да се стремят към щастие, но какво ще ги ползва щастието, ако животът им не се подобри? Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога?
– Не, щастието не се придобива лесно.
Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека. Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи?
Тя е Аделина Пати. Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал.
Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи?
Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората?
към беседата >>
Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата?
Който не познава законите на щастието, той не може да бъде щастлив. – Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно.
Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата?
– Не, целувките и любовните писма не хранят човека. Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие.
Никой друг не може да пее като нея. Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи?
Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие.
Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества.
към беседата >>
– Не, целувките и любовните писма не хранят човека.
– Въпреки всичко, ние трябва да търсим щастието. – Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата?
– Не, целувките и любовните писма не хранят човека.
Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
Христос казва: „Любете враговете си!
Освен Аделина Пати никой не може да взима три и половина тона по-горе от цигулката. Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие.
Христос казва: „Любете враговете си!
" Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов.
към беседата >>
Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
– Как ще го търсите? - Като се молите на Бога? – Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкът, че само с писма и с целувки може да спечели сърцето на момата? – Не, целувките и любовните писма не хранят човека.
Те не могат да задоволят сърцето на младата мома.
към беседата >>
" Така ли постъпват съвременните хора?
Следователно, ако не можете да изпеете една песен с три и половина тона по-високо от цигулката, вие не можете да си получите препоръчаното писмо от Божествената поща. Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си!
" Така ли постъпват съвременните хора?
Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления.
към беседата >>
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход.
Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо.
към беседата >>
Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен.
Ако нямате морал с три и половина тона по-висок от сегашния, вие не можете да се наречете човек с велик морал. Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора?
Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен.
Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет?
към беседата >>
Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход.
Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него.
Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва.
към беседата >>
Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората?
Какво верую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако един грешник или престъпник се убие или обеси, светът ще се оправи? Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен.
Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората?
Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е.
към беседата >>
Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него.
Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг.
Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва. С целувки само не се живее.
към беседата >>
Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества.
Между това верую и между веруюто, което Христос е проповядвал, няма никакво съответствие. Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората?
Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества.
Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина.
към беседата >>
Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся!
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг.
Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся!
– Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва. С целувки само не се живее.
към беседата >>
Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов.
Христос казва: „Любете враговете си! " Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества.
Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов.
Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
– Поцелуемся.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся!
– Поцелуемся.
Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва. С целувки само не се живее.
към беседата >>
Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления.
" Така ли постъпват съвременните хора? Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов.
Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления.
Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо.
Един руски поет се влюбил в една млада мома от княжески произход. Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся.
Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо.
Да се целунем, но ядене, хляб трябва. С целувки само не се живее.
към беседата >>
Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет?
Всички говорят за любов, а въпреки това светът и досега не е изправен. Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления.
Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет?
За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
Да се целунем, но ядене, хляб трябва.
Като мислила, че той е богат, тя се оженила за него. Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо.
Да се целунем, но ядене, хляб трябва.
С целувки само не се живее.
към беседата >>
За да не се поддава на греха, т.е.
Каква любов е тази, която не е в състояние да изправи погрешките на хората? Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет?
За да не се поддава на греха, т.е.
за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина. Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
С целувки само не се живее.
Преди да се оженят, той й писал хубави, любовни писма, целували се, радвали се един на друг. Като се оженили, той продължавал да бъде внимателен, нежен с нея и често й казвал: Ну, поцелуемся! – Поцелуемся. Така се продължило ден, два, три, докато най-после тя му казала: Поцелуемся, но кушать надо. Да се целунем, но ядене, хляб трябва.
С целувки само не се живее.
към беседата >>
за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина.
Любовта е огън, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е.
за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина.
Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся!
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся!
Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание.
към беседата >>
Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
Щом огънят на любовта не може да разтопи труднотопимите вещества, това не е никакъв огън, никаква любов. Грехът в човека е твърдо, мъчнотопимо вещество, с което се вършат престъпления. Как ще убиете или ще обесите човека, ако нямате никакъв твърд предмет? За да не се поддава на греха, т.е. за да не го убият, да не го обесят или да не го затворят, човек трябва да има способността да се превръща от твърдо тяло в течно, от течно – във въздухообразно, в пара, от пара – в светлина.
Кой може тогава да го хване и да му причини някаква пакост?
към беседата >>
Братски да живеем!
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся!
Братски да живеем!
– Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират.
към беседата >>
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения?
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения?
За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери.
към беседата >>
– Добре е да живеят хората братски, но не само на думи.
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся! Братски да живеем!
– Добре е да живеят хората братски, но не само на думи.
Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз.
към беседата >>
За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно.
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения?
За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно.
Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора.
към беседата >>
Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване.
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся! Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи.
Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване.
Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено.
към беседата >>
Има хора в света, които владеят това изкуство.
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно.
Има хора в света, които владеят това изкуство.
Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден.
към беседата >>
Животът не се нуждае само от целувки.
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся! Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване.
Животът не се нуждае само от целувки.
Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята.
към беседата >>
Те се наричат водители на човечеството.
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство.
Те се наричат водители на човечеството.
Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора.
към беседата >>
Животът се нуждае от съдържание.
И съвременните хора казват същото: Ну, поцелуемся! Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки.
Животът се нуждае от съдържание.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване.
към беседата >>
Те ръководят неговите съдбини.
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството.
Те ръководят неговите съдбини.
Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете.
към беседата >>
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират.
Братски да живеем! – Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират.
Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората.
към беседата >>
Това може да се провери.
Възможно ли е човек да променя материята си, да претърпява толкова видоизменения? За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини.
Това може да се провери.
Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер.
към беседата >>
Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз.
– Добре е да живеят хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират.
Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз.
Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа.
към беседата >>
Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора.
За онзи, който е придобил това изкуство, всичко е възможно. Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери.
Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора.
Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее.
към беседата >>
Днес християнството е съвършено изопачено.
Да се говори само за братски живот, без да се живее, това значи целуване. Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз.
Днес християнството е съвършено изопачено.
То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос.
към беседата >>
Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден.
Има хора в света, които владеят това изкуство. Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора.
Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден.
Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели.
към беседата >>
То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята.
Животът не се нуждае само от целувки. Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено.
То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята.
Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора.
Те се наричат водители на човечеството. Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден.
Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора.
След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива.
към беседата >>
Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване.
Животът се нуждае от съдържание. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята.
Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване.
Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
След толкова време ще ги срещнете.
Те ръководят неговите съдбини. Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора.
След толкова време ще ги срещнете.
Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека".
към беседата >>
Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората.
Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб", това подразбира вътрешното съдържание на живота, което хората съвсем не разбират. Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване.
Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората.
Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер.
Това може да се провери. Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете.
Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер.
Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него.
към беседата >>
Това не е наша работа.
Понеже те не са приложили Христовото учение, за тях то няма още външен израз. Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората.
Това не е наша работа.
Има кой да се занимава с този въпрос. Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее.
Ще дойде ден, и то в скоро бъдеще, когато ще срещате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер.
Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее.
Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той.
към беседата >>
Има кой да се занимава с този въпрос.
Днес християнството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа.
Има кой да се занимава с този въпрос.
Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
Тези хора ще бъдат вашите модели.
Който разбира математиката, той може да пресметне кога ще дойде този ден. Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее.
Тези хора ще бъдат вашите модели.
Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие.
към беседата >>
Ние се интересуваме от закона за щастието.
То ще се оправи, само когато Христос дойде на земята. Той иде вече да види всички ония, които са съдействали за неговото изопачаване. Но да оставим настрана въпроса за съдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава с този въпрос.
Ние се интересуваме от закона за щастието.
към беседата >>
Без модел човек не може да се развива.
Числото, което получите от извличане квадратен корен от 20,000,000 ще бъде денят, когато ще срещнете тези велики хора. След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели.
Без модел човек не може да се развива.
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания.
към беседата >>
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара.
Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност.
към беседата >>
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека".
След толкова време ще ги срещнете. Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива.
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека".
Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят.
към беседата >>
Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара.
Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот.
Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ.
към беседата >>
Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него.
Те идват сутрин, след изгряването на слънцето, най-късно до обяд, но не и вечер. Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека".
Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него.
Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно.
към беседата >>
Само така той може да намери истината.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот.
Само така той може да намери истината.
Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист.
към беседата >>
Тази истина трябва да прояви той.
Както художникът трябва да има модели, по които да рисува, така и вие трябва да имате модели, от които да видите как трябва да се живее. Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него.
Тази истина трябва да прояви той.
Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно.
към беседата >>
Щастието на човека е свързано с придобиване на истината.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината.
Щастието на човека е свързано с придобиване на истината.
Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие.
Тези хора ще бъдат вашите модели. Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той.
Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие.
Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят?
към беседата >>
Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината.
Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота.
Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания.
Без модел човек не може да се развива. Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие.
Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания.
Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати.
към беседата >>
Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност.
„Тази сирота вдовица тури най-много от всички." Тази сирота вдовица даде най-много от всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота.
Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност.
По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят.
Казано е в Битието: „И направи Бог човека по образ и подобие свое." На друго място в Писанието се казва: „Вложил си истината в човека". Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания.
Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят.
– Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове.
към беседата >>
По сърце той е добър, любещ.
Следователно, човек не може да бъде щастлив, ако не заложи целия си живот. Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност.
По сърце той е добър, любещ.
В него няма никаква лъжа, омраза, завист. Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
– Не, тогава ще бъде късно.
Човек е кандидат, именно, за истината, която е вложена в него. Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят.
– Не, тогава ще бъде късно.
И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят.
към беседата >>
В него няма никаква лъжа, омраза, завист.
Само така той може да намери истината. Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ.
В него няма никаква лъжа, омраза, завист.
Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
И сега даже е късно.
Тази истина трябва да прояви той. Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно.
И сега даже е късно.
Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това?
към беседата >>
Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
Щастието на човека е свързано с придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бъде на безопасно място в света и ще се ползва от благата на живота. Човекът на истината постига всички свои желания, защото в тях има разумност. По сърце той е добър, любещ. В него няма никаква лъжа, омраза, завист.
Той живее по закона на свободата, а не по закона на необходимостта.
към беседата >>
Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят?
Хората, които са проявили вече истината в себе си, ще дойдат на земята да послужат за модел на ония, които имат желание да бъдат техен образ и подобие. Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно.
Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят?
При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно.
към беседата >>
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината.
Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше.
към беседата >>
При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати.
Време е вече човек да прояви истината и да живее по нейните изисквания. Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят?
При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати.
От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно.
към беседата >>
Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса?
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината.
Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса?
Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите.
към беседата >>
От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове.
Който не иска да работи в това направление, той отлага нещата за друг живот или като отиде на онзи свят. – Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати.
От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове.
Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си".
към беседата >>
Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса?
Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите.
Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа.
към беседата >>
Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят.
– Не, тогава ще бъде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове.
Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят.
– Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите.
Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея.
Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот.
към беседата >>
– Вярно ли е това?
И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят.
– Вярно ли е това?
– За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея.
Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си.
Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности.
към беседата >>
– За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно.
Знаете ли, колко е далеч от този до онзи свят? При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това?
– За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно.
За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много." Ако човек не е готов, като тази сирота вдовица, да пожертва всичко, каквото има, той никога няма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си.
Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше.
Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н.
към беседата >>
За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно.
При това, съобщенията за онзи свят са прекъснати. От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно.
За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно.
Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си". Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите.
Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане в Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше.
Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите.
Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял.
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си".
От онзи свят идат много тренове за земята, но от земята за онзи свят няма никакви тренове. Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно.
Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си".
Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа.
Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите.
Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа.
Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си.
към беседата >>
Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
Когато всички същества, които са тръгнали от небето, слязат на земята, тогава ще се отворят пътищата за онзи свят. – Вярно ли е това? – За онзи, който вярва, е вярно; за онзи, който не вярва не е вярно. За онзи, който разбира нещата по буква, не е вярно; за онзи, който разбира по дух, е вярно. Казано е в Писанието: „Голяма е радостта на небето, когато грешникът се обърне към Бога и разкае за греховете си".
Това показва, че невидимият свят се интересува от хора, които правят усилия и на които съзнанието постепенно се буди.
към беседата >>
Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот.
Ако тази вдовица не беше турила последната си пара в Божествената каса, Христос не би говорил за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа.
Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот.
Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат.
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат.
Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат. Те не подозират, че сега, именно, са ограничени. За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят. Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
към беседата >>
Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности.
Тя даде последната си пара, защото носеше истината в себе си. Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот.
Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности.
Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат.
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат.
Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат.
Те не подозират, че сега, именно, са ограничени. За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят. Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
към беседата >>
Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н.
Тя не се страхуваше от нищо, затова можа да пожертва всичко, каквото имаше. Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности.
Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н.
Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
Те не подозират, че сега, именно, са ограничени.
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат. Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат.
Те не подозират, че сега, именно, са ограничени.
За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят. Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
към беседата >>
Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял.
Съвременният свят се поддържа благодарение на бедните, на милостивите хора, а не на богатите. Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н.
Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял.
Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си. Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят.
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат. Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат. Те не подозират, че сега, именно, са ограничени.
За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят.
Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
към беседата >>
Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си.
Светът се оправя не от великите, грандиозни замисли на човека, но от онези малки, благородни импулси, които се крият в човешката душа. Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял.
Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си.
Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
Съвременните хора се намират на кръстопът и не знаят коя посока да вземат. Те мислят, че ако поемат в посоката на духовния живот, ще се ограничат. Те не подозират, че сега, именно, са ограничени. За да разберат, какво представя духовният живот, те трябва да излязат от рамките на ограничението, в което сега живеят.
Те мислят, че духовният живот е лишен от любов, от радости, от връзки, от спомени за живота на земята, от близки приятели.
към беседата >>
Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
Малките, но благородни и възвишени желания съграждат човешкия живот. Да ламти човек към големи, велики работи, това значи, всеки момент да се натъква на ред опасности. Някой иска в един живот да стане талантлив, богат, любещ, мъдър, истинолюбив и т.н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснял. Човек трябва да знае, че всичко това е вложено в неговата душа, а днес трябва само да прояви вложеното в себе си.
Ако това не е вложено в него, безпредметно е да говори той за някакви добродетели, за дарбите си.
към беседата >>
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят.
Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си.
към беседата >>
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви.
Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено.
към беседата >>
Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят.
Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог.
Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят.
към беседата >>
Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви.
Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща.
Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа.
към беседата >>
Случило се, че наскоро майка му умряла.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог.
Случило се, че наскоро майка му умряла.
Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило.
към беседата >>
Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща.
Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа.
Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не.
към беседата >>
Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла.
Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си.
След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа.
Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства.
Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели.
към беседата >>
След това и баща му умрял.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си.
След това и баща му умрял.
Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства.
Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам.
Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му.
към беседата >>
Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си.
Един американски проповедник разправял една своя опитност, чрез която могъл да се запознае с духовния свят. Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял.
Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си.
Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено.
И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е израз на разумна енергия, която е складирана в душите ви. Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам.
Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено.
Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?
към беседата >>
Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят.
Като чел Библията и Новия завет, дето се говорело за небето, за ангелите, за Бога, той не могъл да си представи какво нещо е небето, какво са ангелите, какво е Бог. Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си.
Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят.
Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило. Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа.
Като слушате да говоря така, мнозина от вас ще се запитат, плаща ли ми се за тия проповеди и по колко ми се плаща. Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено.
Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа.
Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа.
към беседата >>
Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило.
Случило се, че наскоро майка му умряла. Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят.
Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило.
Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не.
Щом се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десет милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа.
Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не.
Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
Той започнал вече усилено да мисли за небето, за ангелите, за Бога и за майка си. След това и баща му умрял. Той пак мислил за небето, за ангелите, за Бога, за майка си, но и за баща си. Един след друг започнали да умират приятелите му и той непрестанно мислел за своите близки, които заминали за онзи свят. Като мислил за тях, той забелязал, че разбиранията му за небето, за ангелите, за Бога започнали да стават по-ясни, по-близки до съзнанието му, а с това заедно и понятието му за духовния свят се разширило.
Той разбрал, че човек може да живее там, дето е неговата мисъл.
към беседата >>
Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели.
Ще ми възразите, че е писано в Евангелието: „Даром сте взели, даром давайте." Като казвам, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имам пред вид, че животът, сърцето и умът, които ми са дадени, струват повече от всички земни богатства. Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не.
Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели.
Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная.
към беседата >>
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето.
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето.
В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита.
към беседата >>
Други пък отричат съществуването Му.
Щом ми е дадено толкова много, и аз трябва да давам. Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели.
Други пък отричат съществуването Му.
Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа.
към беседата >>
В това се крие вътрешният смисъл на живота.
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето.
В това се крие вътрешният смисъл на живота.
Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си.
към беседата >>
Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?
Досега, обаче, аз още не съм изплатил лихвите на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му.
Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?
– Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.
към беседата >>
Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там?
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота.
Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там?
Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си.
към беседата >>
– Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа.
Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането към въпроса на днешната беседа. Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го?
– Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа.
– Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко.
към беседата >>
Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите.
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там?
Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите.
Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание.
към беседата >>
– Възможно ли е това?
Този въпрос има отношение към дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, съществува ли Господ или не. Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа.
– Възможно ли е това?
– За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда.
към беседата >>
Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце.
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите.
Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце.
На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа.
към беседата >>
– За мене е възможно, а за вас как е, не зная.
Някои поддържат съществуването на Господа, без да са Го видели. Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това?
– За мене е възможно, а за вас как е, не зная.
Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо?
към беседата >>
На такава връзка човек всякога може да разчита.
И тъй, всеки човек може да живее едновременно и на земята, и на небето. В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце.
На такава връзка човек всякога може да разчита.
Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви.
към беседата >>
Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа.
Други пък отричат съществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная.
Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа.
За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си.
към беседата >>
Това значи човек, който носи истината в себе си.
В това се крие вътрешният смисъл на живота. Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита.
Това значи човек, който носи истината в себе си.
Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект.
към беседата >>
За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.
Веднага ще ме запитате: Ти, който проповядваш за Господа, виждал ли си Го? – Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа.
За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.
Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате.
към беседата >>
Човекът на истината е познал себе си.
Ако и на небето човек няма близки, любими същества, какъв смисъл има отиването му там? Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си.
Човекът на истината е познал себе си.
Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате.
към беседата >>
Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко.
– Откак светът съществува, досега не е минал момент, през който да не съм виждал Господа. – Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени.
Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко.
С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед.
към беседата >>
Той е познал своето вътрешно съдържание.
Да създадете съзнателна, вътрешна връзка с човека, това значи, да изпитвате такъв трепет, такова свещено чувство към него, че никога да не го забравите. Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си.
Той е познал своето вътрешно съдържание.
Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви.
към беседата >>
С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда.
– Възможно ли е това? – За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко.
С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда.
– Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много".
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа.
Щом помислите за него, където и да е той, на този или на онзи свят, да влезете във връзка с неговия дух, с неговата душа, с неговия ум и с неговото сърце. На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание.
Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа.
Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате.
към беседата >>
– Защо не виждате нищо?
– За мене е възможно, а за вас как е, не зная. Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда.
– Защо не виждате нищо?
– Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана.
към беседата >>
Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви.
На такава връзка човек всякога може да разчита. Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа.
Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви.
Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите.
към беседата >>
– Защото сте турили английските лири много близо до очите си.
Всеки може да види Господа, но трябва да знае как да гледа. За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо?
– Защото сте турили английските лири много близо до очите си.
Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него.
към беседата >>
Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект.
Това значи човек, който носи истината в себе си. Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви.
Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект.
Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате.
към беседата >>
Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате.
За да виждате Господа, очите ви непременно трябва да бъдат отворени. Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си.
Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате.
Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен.
към беседата >>
Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате.
Човекът на истината е познал себе си. Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект.
Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате.
Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа.
към беседата >>
Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед.
Съвременният човек може само с една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате.
Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен.
към беседата >>
Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви.
Той е познал своето вътрешно съдържание. Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате.
Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви.
Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много".
С две английски лири той може да затвори и двете си очи и нищо да не вижда. – Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много".
Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания.
към беседата >>
Но пак същото виждате.
Няма по-хубаво нещо от това, да познава човек възможностите, които се крият в неговата душа. Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви.
Но пак същото виждате.
Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана.
– Защо не виждате нищо? – Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много".
Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана.
Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса.
към беседата >>
Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите.
Днес никой не е доволен от себе си, нито от своята външност, нито от своите вътрешни прояви. Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате.
Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите.
Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него.
– Защото сте турили английските лири много близо до очите си. Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана.
Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него.
Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение.
към беседата >>
Няма защо да се обезсърчавате.
Ставате сутрин и започвате да се оглеждате в огледалото и виждате, че в устата, в очите или в носа ви има нещо криво, някакъв дефект. Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите.
Няма защо да се обезсърчавате.
Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа. Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен.
Турете английските лири поне един километър на разстояние от вас, за да не ви пречат да виждате. Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него.
Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен.
Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция?
към беседата >>
Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа.
Щом забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате.
Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа.
Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
Всеки оплаква живота си, счита се нещастен.
Английските лири трябва само да ви помагат в живота, но по никой начин да не затварят кръгозора на вашия поглед. „Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен.
Всеки оплаква живота си, счита се нещастен.
– Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там?
към беседата >>
Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
Като мине мъката ви, взимате друго огледало и пак се оглеждате, дано в него да сте по-красиви. Но пак същото виждате. Така минават дни, докато един ден съвършено се обезсърчите. Няма защо да се обезсърчавате. Човек трябва да работи вътрешно върху себе си, да придобие такъв цвят и такива черти на лицето си, които да отговарят на нормалното състояние на неговата душа.
Такива черти на лицето и такъв цвят се срещат само в абсолютно здрав човек, в когото всичко е в нормално състояние.
към беседата >>
– Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания.
„Тази сирота вдовица тури от всички най-много". Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен.
– Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания.
Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш.
към беседата >>
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят.
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят.
Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата?
към беседата >>
Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса.
Тази вдовица се намира в душите на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания.
Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса.
Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
към беседата >>
Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив.
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят.
Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив.
От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят.
към беседата >>
Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение.
Когото срещнете днес, всеки се оплаква, че е прост човек, че нищо няма да излезе от него. Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса.
Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение.
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало?
към беседата >>
От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае.
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив.
От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае.
Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна.
към беседата >>
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание.
В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират.
към беседата >>
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция?
Той започва да се сравнява с този, с онзи и намира, че не е достатъчно богат или учен. Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение.
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция?
Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец.
към беседата >>
Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо.
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае.
Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо.
– Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна.
към беседата >>
В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание.
В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание.
Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош.
към беседата >>
Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там?
Всеки оплаква живота си, счита се нещастен. – Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция?
Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там?
– Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи?
към беседата >>
– Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има.
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо.
– Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има.
Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива.
към беседата >>
Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание.
Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата.
Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек.
към беседата >>
– Тук първи участък, хванахме един апаш.
– Това е сиротата вдовица в човешката душа, която хората са онеправдали със своите разбирания. Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там?
– Тук първи участък, хванахме един апаш.
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме.
към беседата >>
Какво правят гарджетата?
Това се отнася до човека на земята, но не и до съществата на невидимия свят. Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има.
Какво правят гарджетата?
Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити.
към беседата >>
Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата.
Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми.
По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост.
към беседата >>
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
Всъщност тя е най-богата от всички, защото тури най-много в Божествената каса. Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш.
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
– Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
към беседата >>
Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят.
Видите ли човек с такъв цвят на лицето, вие познавате, че той е добър, интелигентен и работлив. От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата?
Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят.
Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие.
към беседата >>
По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми.
По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му.
Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер.
към беседата >>
– Ало, какво е станало?
Човек никога не трябва да се сравнява с другите нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън!
– Ало, какво е станало?
– Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор?
към беседата >>
Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна.
От лицето и очите му излиза особена светлина, която ви разполага и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят.
Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна.
Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне.
към беседата >>
Това и животните разбират.
Великото в живота се изразява не само чрез външните форми на нещата, но и чрез тяхното съдържание. В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му.
Това и животните разбират.
Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате.
към беседата >>
– Снощи хванахме един крадец.
Какво от това, че ти си прост работник, а друг някой е директор на полиция? Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало?
– Снощи хванахме един крадец.
– Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят.
към беседата >>
Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна.
Някой човек обича да свива устата си и мисли, че с това ще придобие много нещо. – Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна.
Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна.
Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек.
към беседата >>
Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош.
В природата всяка външна форма отговаря на своето съдържание. Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират.
Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош.
Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво?
към беседата >>
– Намерихте ли в него пари или някакви вещи?
Последният седи по цели дни пред телефона и постоянно му дрънкат: Моля, какво има там? – Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец.
– Намерихте ли в него пари или някакви вещи?
– Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората.
към беседата >>
Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива.
– Не само че нищо няма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна.
Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива.
– Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен.
към беседата >>
Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек.
Въз основа на това, по външната форма човек може да познае съдържанието на нещата. Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош.
Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек.
Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма.
към беседата >>
– Нищо не намерихме.
– Тук първи участък, хванахме един апаш. – Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи?
– Нищо не намерихме.
– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба.
към беседата >>
– Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити.
Какво правят гарджетата? Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива.
– Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити.
Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние.
към беседата >>
Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост.
Ако между формата и съдържанието на нещата не съществуваше никакво съответствие, човек мъчно би могъл да се добере до онази положителна, вътрешна наука, към която се стреми. По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек.
Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост.
Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото.
към беседата >>
– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
– Ударете му 25 тояги и го задръжте в участъка да пренощува. Дрън! – Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме.
– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря.
към беседата >>
Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие.
Когато са гладни, те отварят устата си и започват да пищят. Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити.
Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие.
Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън.
към беседата >>
Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер.
По лицето на човека, по неговата външна форма, може да се познае характерът му. Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост.
Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер.
Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече.
към беседата >>
Какво прави този директор?
– Ало, какво е станало? – Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви.
Какво прави този директор?
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие.
към беседата >>
Те трябва да представят цвят, готов да цъфне.
Майка им разбира, че са гладни и веднага тръгва да им търси храна. Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие.
Те трябва да представят цвят, готов да цъфне.
Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича.
към беседата >>
Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате.
Това и животните разбират. Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер.
Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате.
По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си.
към беседата >>
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят.
– Снощи хванахме един крадец. – Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор?
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят.
Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
към беседата >>
Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек.
Ако те държат устата си затворена и не пищят, майка им няма да им търси храна. Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне.
Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек.
Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее.
към беседата >>
По какво?
Отдалеч още кучето познава дали даден човек е добър или лош. Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате.
По какво?
По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана.
към беседата >>
Злото не седи в биенето на хората.
– Намерихте ли в него пари или някакви вещи? – Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят.
Злото не седи в биенето на хората.
Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две.
към беседата >>
Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен.
Като срещнете някоя мома, на която устните са тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. – Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек.
Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен.
Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
По външната им форма.
Като види, че в двора на господаря му влиза лош човек, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, с което съобщава на господаря си да вземе мерки, да се предпази от този човек. Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво?
По външната им форма.
Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро.
към беседата >>
Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба.
– Нищо не намерихме. – Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората.
Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба.
Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие.
към беседата >>
Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние.
– Не, устните на момата не трябва да бъдат нито много тънки, нито много свити. Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен.
Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние.
Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото.
Ако в двора влезе добър човек, кучето започва да лае, но приятелски, с което съобщава на господаря си да излезе, да посрещне добрия гост. Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма.
Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото.
Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания.
към беседата >>
Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря.
– Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба.
Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря.
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука.
към беседата >>
Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън.
Човек трябва да държи устните си свободно, едва да се докосват, без никакво усилие. Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние.
Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън.
Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече.
Ако кучето може да познае дали даден човек е добър или лош, колко повече човек, като разумно същество, може и трябва да познава хората – по лицето им да чете техния характер. Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото.
Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече.
С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие.
Какво прави този директор? Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря.
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие.
Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича.
Те трябва да представят цвят, готов да цъфне. Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън.
Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича.
Без да обича някого, човек не може да живее. Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
С това качество паякът днес лови жертвите си.
Когато видите мечка, вълк или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече.
С това качество паякът днес лови жертвите си.
Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
Той седи пред телефона и дава заповеди на кого колко тояги да се ударят. Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие.
Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
Без да обича някого, човек не може да живее.
Някой съзнателно свива устните си, да покаже, че е сериозен човек. Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича.
Без да обича някого, човек не може да живее.
Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана.
По какво? По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си.
Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана.
Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две.
Злото не седи в биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека.
Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две.
С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
Любовта, обичта, поддържа живота.
Друг пък постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостен, любвеобилен. Човек трябва да държи устните си в такова положение, което да отговаря на неговото вътрешно състояние. Какъвто е отвътре, такъв трябва да бъде и отвън. Иска ли да измени естеството си, да придобие нещо красиво в себе си, човек трябва да обича. Без да обича някого, човек не може да живее.
Любовта, обичта, поддържа живота.
към беседата >>
Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро.
По външната им форма. Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана.
Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро.
Такива са неговите разбирания. Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие.
Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употреба. Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две.
С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие.
Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело.
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело.
В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото.
към беседата >>
Такива са неговите разбирания.
Всяка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различават като отживели култури на миналото. Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро.
Такива са неговите разбирания.
Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука.
Нищо лошо няма в биенето, но който бие, той трябва да бъде мъдрец, да знае, как и къде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие.
Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука.
И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
В селото му всички го наричали „плачливата мома".
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело.
В селото му всички го наричали „плачливата мома".
Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна.
към беседата >>
Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
Било е време, когато паякът е владеел едно ценно качество, което днес е изопачено вече. С това качество паякът днес лови жертвите си. Той майсторски тъче паяжината си и я използва само за прехрана. Като лови мушици с паяжината си, той мисли, че върши нещо добро. Такива са неговите разбирания.
Той счита, че мухите са негови неприятели, вследствие на което има право да ги лови.
към беседата >>
И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежият бие, неговият бой нищо не допринася на човека. Затова, ако невежият удари една плесница на някого, последният ще му удари две. С това той иска да му каже, че е невежа и като такъв, няма право да бие. Когато невежият научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука.
И като удари една плесница на някого, няма да получи две, но ще получи благодарност за нея.
към беседата >>
Майката се чудела какво да направи, да я задоволи.
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома".
Майката се чудела какво да направи, да я задоволи.
Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши.
към беседата >>
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни.
Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание.
към беседата >>
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас.
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас.
Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък.
към беседата >>
Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре.
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи.
Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре.
Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто!
към беседата >>
Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни.
Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота.
Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот.
към беседата >>
Това е страничен въпрос.
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас.
Това е страничен въпрос.
Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец.
към беседата >>
Работи, чисти, мете и все пее.
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре.
Работи, чисти, мете и все пее.
Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си.
към беседата >>
Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота.
Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си.
Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях.
към беседата >>
Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си.
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос.
Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си.
Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.
към беседата >>
Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото.
Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее.
Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото.
Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си.
към беседата >>
Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си.
Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл.
Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето.
към беседата >>
Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината?
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си.
Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината?
Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого.
към беседата >>
Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна.
В селото му всички го наричали „плачливата мома". Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото.
Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна.
Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда.
към беседата >>
Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл.
Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл.
В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека.
към беседата >>
Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там?
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината?
Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там?
– Първи участък. Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш?
към беседата >>
Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши.
Майката се чудела какво да направи, да я задоволи. Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна.
Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши.
– Много просто! Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.
към беседата >>
В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание.
Съвременната наука разглежда животните само като външни форми, без тяхното вътрешно съдържание и смисъл, вследствие на което ред още факти остават неизвестни. Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл.
В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание.
В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение.
към беседата >>
– Първи участък.
Сега, как постъпвал някой началник или директор, това не е важно за нас. Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там?
– Първи участък.
Хванахме един крадец. – Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш? – Еди-колко си.
към беседата >>
– Много просто!
Един ден младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти къщата отвън, отвътре. Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши.
– Много просто!
Тази мома е намерила идеала си. Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.
към беседата >>
В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот.
Да изучавате минералите, растенията и животните само като външни форми, без вътрешното им съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание.
В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот.
Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях. Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца.
към беседата >>
Хванахме един крадец.
Това е страничен въпрос. Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък.
Хванахме един крадец.
– Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся. Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш? – Еди-колко си. Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му.
към беседата >>
Тази мома е намерила идеала си.
Работи, чисти, мете и все пее. Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто!
Тази мома е намерила идеала си.
Тя е вложила истината в душата си. Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.
към беседата >>
Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях.
Животът, науката, имат смисъл, когато всички явления, всички факти се свързват помежду си. Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот.
Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях.
Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца. Формата на човека се мени, но написаното върху него остава неизменно.
към беседата >>
– Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.
Ние се интересуваме от хора високо културни, които носят истината в себе си. Как щеше да постъпи този директор, ако беше облечен в истината? Като чуе, че телефонът дрънка, той щеше да хване слушалката и ще каже: Ало, кой е там? – Първи участък. Хванахме един крадец.
– Доведете го при мене, той е моят брат, когото отдавна търся.
Като го доведат при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи към себе си и ще му каже: Слушай, ти си имал да дължиш на някого. Колко му дължиш? – Еди-колко си. Той ще излезе с него заедно и ще отиде да плати дълговете му. След това ще му каже: Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правиш нови дългове.
към беседата >>
Тя е вложила истината в душата си.
Като изчистила и наредила къщата, тя се измила, вчесала, облекла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало с момичето й, на какво се дължи тази промяна. Тя се намерила пред един ребус, но не знаела как да го разреши. – Много просто! Тази мома е намерила идеала си.
Тя е вложила истината в душата си.
Когато истината проникне в душата на човека, той е готов, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрез истината човек може да се домогне до онази велика наука на живота, която е в сила да регулира неговия вътрешен живот, неговото вътрешно съдържание.
към беседата >>
Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето.
Запример, ако разглеждате буквата „Л" като външна форма само, като някакъв звук в азбуката, тя няма особено значение и смисъл, но ако разглеждате тази буква като белег, с който започва думата „любов", тя придобива голям смисъл. Отделно разглеждани, буквите представят нещо временно, но ако една буква само липсва в дадена дума, последната губи нещо от своя смисъл. В това отношение, човек не е нищо друго, освен Божествена книга, съставена от много листа, върху които той сам с векове е писал своето съдържание. В този смисъл еволюцията на човека е книга, върху която той сам е писал и продължава да пише своя живот. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното в тях.
Там ще срещнете не само описанието на живота на отделния човек, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето.
Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човека. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже през всеки седем години човек претърпява коренно видоизменение. Не само през седем години, но човек претърпява промяна и през всеки три месеца. Формата на човека се мени, но написаното върху него остава неизменно. Това, което ръката на живота пише, не се заличава.
към беседата >>
НАГОРЕ