НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
124
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
124
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Живата енергия / Хлѣбътъ и живата енергия
,
НБ
, София, 22.5.1921г.,
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е.
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е.
Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото.
към беседата >>
Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“.
Далеч сте още да осъждате своите братя.“ И днес Христос пак пише. Жената хока мъжа си и нарежда: „Господи, за такъв съпруг ли трябваше да се оженя? “ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“. Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена?
Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“.
Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?
към беседата >>
В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
Следователно, оня, който заема пост съдия, трябва да съди според учението на Христа. Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те.
В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.
към беседата >>
Божествена величина.
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е.
Божествена величина.
В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга.
към беседата >>
Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“.
Жената хока мъжа си и нарежда: „Господи, за такъв съпруг ли трябваше да се оженя? “ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“. Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“.
Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“.
Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
към беседата >>
Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.
Той трябва да бъде безгрешен. Ако безгрешният те бие с камъни, не само че няма да те убие, но ще възкръснеш. Камъните ще паднат върху тебе без да те наранят. Сега се качват на власт хора пълни с грехове и, като те бият с камъни, нараняват те. В съденето на праведния има живот; в съденето на нечестивия няма живот.
Щом е така, за предпочитане е праведен да те съди.
към беседата >>
В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път.
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина.
В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път.
Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо?
към беседата >>
Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца?
“ Христос пише: „Жено, ако си безгрешна, първа хвърли камък върху него“. Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“.
Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца?
Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички.
към беседата >>
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки.
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки.
Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори.
към беседата >>
Право ли е господарят да боде вола с остена си?
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път.
Право ли е господарят да боде вола с остена си?
Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му.
към беседата >>
Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!
Мъжът, като жена си, и той нарежда: „Господи, защо ми даде тази грозотия? Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца?
Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!
“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
към беседата >>
Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат.
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки.
Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат.
Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата.
към беседата >>
Не може ли по друг начин да го застави да му работи?
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си?
Не може ли по друг начин да го застави да му работи?
Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила.
към беседата >>
“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Защо не ми даде красива жена? Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда!
“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос.
към беседата >>
Те съзнателно изопачават фактите.
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат.
Те съзнателно изопачават фактите.
Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени.
към беседата >>
Волът навежда глава и тегли ралото.
Буквата „Г“ е знак на вечността, т.е. Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи?
Волът навежда глава и тегли ралото.
Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева.
към беседата >>
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?
Моята жена ме направи мъченик, съсипа ме“. Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?
“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
към беседата >>
Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни.
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите.
Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни.
Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора.
към беседата >>
Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга.
Божествена величина. В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото.
Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга.
– Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева.
към беседата >>
“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху нея“. Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми?
“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?
към беседата >>
Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи!
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни.
Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи!
Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни.
към беседата >>
– Защо?
В лицето на дъщерята майката притежава едно съкровище, което използва по крив път. Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга.
– Защо?
– Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева.
към беседата >>
Христос пише за всички.
Учителят казва: „Господи, защо ми даде тия лоши, невъзпитани деца? Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“.
Христос пише за всички.
Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам.
към беседата >>
Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори.
„Наведе се долу и пишеше на земята.“ Сега, като говоря, виждам, че някои си държат бележки. Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи!
Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори.
Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.
към беседата >>
– Забръмчало нещо около ушите му.
Право ли е господарят да боде вола с остена си? Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо?
– Забръмчало нещо около ушите му.
Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава?
към беседата >>
Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
Каква е моята съдба, да занимавам тия говеда! “ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички.
Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно.
към беседата >>
Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата.
Едни пишат с желание да се учат, а други – да намерят нещо криво, да ме хванат. Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори.
Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата.
Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.
към беседата >>
Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила.
Не може ли по друг начин да го застави да му работи? Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му.
Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила.
Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.
към беседата >>
Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос.
“ Христос пише: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън.
Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос.
Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам?
към беседата >>
Ще видите, че там всички уста са затворени.
Те съзнателно изопачават фактите. Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата.
Ще видите, че там всички уста са затворени.
От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.
към беседата >>
Едно кило струвал шест лева.
Волът навежда глава и тегли ралото. Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила.
Едно кило струвал шест лева.
След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството.
към беседата >>
Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
Свещеникът казва: „Отде дойдоха тия пасоми, тия лицемери на главата ми? “ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос.
Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си.
към беседата >>
От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора.
Според мене оня, който казва, че не говори верни неща, е безгрешен, и приемам да ме бие с камъни. Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени.
От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора.
В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни. Аз правя такъв извод.
към беседата >>
След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева.
Същият вол, като чуе бръмченето на стършела, подвива опашка и бяга. – Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева.
След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева.
След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо?
към беседата >>
Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?
“ Христос казва: „Ако си безгрешен, пръв хвърли камък върху тях“. Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата.
Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?
“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението.
към беседата >>
В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни.
Оня, който е грешен, да си затвори устата и да мълчи! Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора.
В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни.
Аз правя такъв извод.
към беседата >>
След един–два дни пак се повишава – осем лева.
– Защо? – Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева.
След един–два дни пак се повишава – осем лева.
Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота.
към беседата >>
“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам.
Христос пише за всички. Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой?
“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам.
Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Аз правя такъв извод.
Ако не млъкнат устата на грешните, Господ ще ги затвори. Ако не вярвате, че Господ затваря устата на хората, идете на гробищата. Ще видите, че там всички уста са затворени. От осем хиляди години Господ затваря устата на всички хора. В това отношение ония, които умират, са грешни; които се раждат, са праведни.
Аз правя такъв извод.
към беседата >>
Трябва ли хлябът да се продава?
– Забръмчало нещо около ушите му. Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева.
Трябва ли хлябът да се продава?
Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното.
към беседата >>
Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно.
Които чуват какво пише, един по един стават и излизат вън. Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам.
Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно.
Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души.
Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях.
към беседата >>
Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.
Сега и вестниците бръмчат, пишат, че цената на хляба се повишила. Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава?
Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.
Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши?
към беседата >>
Знаете ли как излезе тая жена оттам?
Един по един напускат църквата и остават само блудницата и Христос. Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно.
Знаете ли как излезе тая жена оттам?
Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души.
Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край.
Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
Голямо проклятие виси върху човечеството.
Едно кило струвал шест лева. След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават.
Голямо проклятие виси върху човечеството.
– Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари.
към беседата >>
Няма да завърша беседата си.
Най-честната, най-искрената, най-благородната душа, която доведоха при Христа, беше блудницата. Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам?
Няма да завърша беседата си.
Оставам на вас, вие да сложите заключението. На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край.
Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път.
Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
– Защо?
След това пишат, че хлябът спаднал на четири лева. След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството.
– Защо?
– Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб.
към беседата >>
Оставам на вас, вие да сложите заключението.
Христос я запита: „Жено, осъди ли те някой? “ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си.
Оставам на вас, вие да сложите заключението.
На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път.
Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“.
Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
– Защото продават хляба – великото благо в живота.
След един–два дни пак се повишава – осем лева. Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо?
– Защото продават хляба – великото благо в живота.
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба.
към беседата >>
На умния и малкото е достатъчно.
“ – „Никой Господи.“ – „Нито аз те осъждам. Иди и не греши повече.“ В тая душа се криеше нещо възвишено и благородно. Знаете ли как излезе тая жена оттам? Няма да завърша беседата си. Оставам на вас, вие да сложите заключението.
На умния и малкото е достатъчно.
към беседата >>
Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“.
Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка.
То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях. При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното.
Трябва ли хлябът да се продава? Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота.
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното.
Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век.
към беседата >>
Помнете:
Помнете:
към беседата >>
То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях.
Като се изправи, Христос каза на жената: „Внимавай в бъдеще да раждаш праведни и чисти души. Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка.
То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях.
При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши?
Когато създаде хляба, Бог забрани на хората да го продават. Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното.
Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши?
Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение.
към беседата >>
Любовта с пари не се купува, и за пари не се продава.
Любовта с пари не се купува, и за пари не се продава.
към беседата >>
При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
Ако продължаваш да живееш както сега, няма да излезеш на добър край. Постарай се, жено, да раждаш чисти души, защото, и които вярват, и които не вярват, са тръгнали по лош път. Направи едно усилие, да родиш нещо по-добро“. Доброто, възвишеното, благородното не се ражда при условия, създадени с чаша в ръка. То не се ражда и в съдилищата, когато осъждат някого на смърт; то не се ражда и на бойното поле с оръжие в ръка; то не се ражда и в дипломацията на хората, нито в интригите между тях.
При тия условия се раждат деца на престъпността; там се раждат мисли, желания и действия на престъпността.
към беседата >>
Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари.
Голямо проклятие виси върху човечеството. – Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши?
Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари.
Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.
към беседата >>
Мъдростта с пари не се купува, и за пари не се продава.
Мъдростта с пари не се купува, и за пари не се продава.
към беседата >>
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“.
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“.
Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън.
към беседата >>
Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб.
– Защо? – Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари.
Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб.
В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж.
към беседата >>
Истината с пари не се купува, и за пари не се продава.
Истината с пари не се купува, и за пари не се продава.
към беседата >>
Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха.
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“.
Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха.
Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!
към беседата >>
В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба.
– Защото продават хляба – великото благо в живота. Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб.
В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба.
Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.
към беседата >>
Правдата с пари не се купува, и за пари не се продава.
Правдата с пари не се купува, и за пари не се продава.
към беседата >>
Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада.
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха.
Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада.
Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея! “
към беседата >>
Това са говедата на двадесети век.
Абсолютно забранено е да се продават хлябът и брашното. Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба.
Това са говедата на двадесети век.
Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава.
към беседата >>
Добродетелта с пари не се купува, и за пари не се продава.
Добродетелта с пари не се купува, и за пари не се продава.
към беседата >>
Всички излязоха.
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада.
Всички излязоха.
– Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея! “
към беседата >>
Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение.
Трябва ли след всичко това да питате защо светът е лош, защо хората са лоши? Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век.
Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение.
Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.
към беседата >>
– Отде?
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха.
– Отде?
– Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея! “
към беседата >>
Помнете: Кармичният закон не прощава.
Първото условие, което трябва да се спазва, е да се дава хлябът без пари. Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение.
Помнете: Кармичният закон не прощава.
Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен.
към беседата >>
– Отвътре-навън.
Христос им каза: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея“. Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде?
– Отвътре-навън.
И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея! “
към беседата >>
Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж.
Няма по-голямо безчестие от това да купуваш и продаваш хляб. В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава.
Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж.
Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош.
към беседата >>
И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!
Те знаеха закона и един по един станаха и си излязоха. Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън.
И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!
“
към беседата >>
Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.
В бъдеще хората ще се чудят на сегашните хора, че са били такива говеда, да продават и купуват хляба. Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж.
Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.
Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
“
Ако не бяха излезли, щяха да паднат в дъното на ада. Всички излязоха. – Отде? – Отвътре-навън. И вие, по същия закон, когато вашите фарисеи и садукеи роптаят против блудницата, кажете им: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея!
“
към беседата >>
Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава.
Това са говедата на двадесети век. Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път.
Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава.
България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха?
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха?
Не те ли осъди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света.
към беседата >>
България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.
Първите хора, които са злоупотребили с житото, като са го продавали и купували, не са видели добро до четвъртото поколение. Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава.
България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.
Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
Не те ли осъди никой?
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха?
Не те ли осъди никой?
“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите.
към беседата >>
Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен.
Помнете: Кармичният закон не прощава. Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром.
Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен.
Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош. Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам.
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой?
“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам.
Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените.
към беседата >>
Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош.
Не казвам, че новата идея да се дава хлябът без пари ще се приеме изведнъж. Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен.
Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош.
Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
Иди си и отсега не съгрешавай вече“.
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам.
Иди си и отсега не съгрешавай вече“.
Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос.
към беседата >>
Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
Важно е тая идея да проникне в човешкия ум и постепенно да си пробива път. Никакъв спомен не трябва да остане от мисълта, че хлябът трябва да се продава. България трябва да бъде първата държава, да приложи Божествения закон на земята – хлябът да се дава даром. Само оня може да приложи тоя закон, който е абсолютно чист и безгрешен. Грешният, освен че няма да приложи тоя закон, но ще създаде още по-лош.
Значи само мъдрият, праведният и благородният може да приложи тоя закон.
към беседата >>
Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива.
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“.
Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива.
Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега.
към беседата >>
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба?
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба?
Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест!
към беседата >>
Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света.
И остана Исус сам с жената и рече ѝ: „Жено, де са онези, които те обвиняваха? Не те ли осъди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива.
Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света.
Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“.
към беседата >>
Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба?
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба?
Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба?
След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе?
към беседата >>
Със създаването на жената дойдоха и белите.
Не те ли осъди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света.
Със създаването на жената дойдоха и белите.
Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение.
към беседата >>
След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба?
След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!
“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така.
към беседата >>
Така казват противниците на жените.
“ – „Никой, Господи.“ И Исус ѝ рече: „Нито аз те осъждам. Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите.
Така казват противниците на жените.
Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това?
към беседата >>
“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля.
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля!
“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля.
Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това!
към беседата >>
Това е въпрос.
Иди си и отсега не съгрешавай вече“. Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените.
Това е въпрос.
Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение?
към беседата >>
Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока!
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля.
Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока!
За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това.
към беседата >>
Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега.
Сега вашето заключение: Тая жена е виновна; все жените вършат бели, за друго не ги бива. Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос.
Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега.
Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви.
към беседата >>
За един хляб продават своята чест!
Знаете ли колко жени, колко момичета са продали своята чест само за хляба? Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока!
За един хляб продават своята чест!
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят!
към беседата >>
Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“.
Когато Господ създаде мъжа, нямаше бели по света. Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега.
Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“.
Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x?
към беседата >>
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе?
Знаете ли колко хора са продали възвишеното и благородното в себе си само за хляба? След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест!
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе?
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това.
към беседата >>
Това е моето заключение.
Със създаването на жената дойдоха и белите. Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“.
Това е моето заключение.
– Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви.
към беседата >>
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така.
След това казвате: „Господи, да бъде Твоята воля! “ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе?
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така.
Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят!
към беседата >>
– Как ще докажеш това?
Така казват противниците на жените. Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение.
– Как ще докажеш това?
– Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Лъжа е това!
“ – Да бъде Твоята воля, но да се изпълни нашата воля. Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така.
Лъжа е това!
Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
– Как ще докажете вие своето твърдение?
Това е въпрос. Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това?
– Как ще докажете вие своето твърдение?
Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Миналите поколения направиха това.
Обличате се добре, с хубави шапки и цилиндри, а вашите сестри гният в порока! За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това!
Миналите поколения направиха това.
Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви.
Ако светът беше оставен дълго време без жени, може би щяха да стават повече бели, отколкото сега. Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение?
Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви.
Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят!
За един хляб продават своята чест! Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това.
Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят!
Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x?
Затова Господ каза: „За да не стават много бели, да дойде и жената в света“. Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви.
Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x?
Тия величини не са еднакви. Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Ние трябва да оправим това.
Как ще оправдаете това, вие, бащи, майки, учители, свещеници, професори, царе? Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят!
Ние трябва да оправим това.
Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят! Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
Тия величини не са еднакви.
Това е моето заключение. – Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x?
Тия величини не са еднакви.
Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят!
Ще кажете, че Господ е наредил нещата така. Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това.
Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят!
Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
– Как ще докажеш това? – Как ще докажете вие своето твърдение? Нещата се доказват само тогава, когато принципите и величините, които ги обуславят, са еднакви. Ако имате неизвестното x в различни степени x, x2, x3, x4, как ще се разберем, ако аз боравя, например, с x2, а вие с x? Тия величини не са еднакви.
Ако работя с величината x3, разликата ще бъде по-голяма от x2; ако работя с величината x4, разликата ще бъде още по-голяма.
към беседата >>
Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
Лъжа е това! Миналите поколения направиха това. Следователно, това, което хората са направили, хората трябва да го изправят! Ние трябва да оправим това. Ако някой развалил къщата на своя ближен, умните хора трябва да я оправят!
Ето защо във всички трябва да влезе великият импулс на Любовта, а не само да се числим към някоя школа и да казваме, че Бог е такъв или онакъв.
към беседата >>
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал.
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал.
– Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна.
към беседата >>
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град?
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град?
– Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството.
към беседата >>
– Какво представя моралът?
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал.
– Какво представя моралът?
– Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!
към беседата >>
– Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо.
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град?
– Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо.
„Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба?
към беседата >>
– Неизвестна величина, създадена само за слабия.
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът?
– Неизвестна величина, създадена само за слабия.
– Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват.
към беседата >>
„Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура.
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо.
„Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура.
Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба.
към беседата >>
– Защо?
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия.
– Защо?
– Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща.
към беседата >>
Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура.
Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него.
към беседата >>
– Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже.
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо?
– Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже.
Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
В продължение на сто години само хората ще се изродят.
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния.
В продължение на сто години само хората ще се изродят.
Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“.
към беседата >>
Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна.
Днес всички хора – мъже и жени, говорят за морал. – Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже.
Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна.
Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството.
Питам: Продава ли се хлябът във вашия град? – Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят.
Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството.
– Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът?
към беседата >>
Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!
– Какво представя моралът? – Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна.
Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!
“ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
– Защо фалшифицират хляба?
– Продава се: черният по-евтино, белият – по-скъпо. „Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството.
– Защо фалшифицират хляба?
– За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза.
към беседата >>
“ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват.
– Неизвестна величина, създадена само за слабия. – Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата!
“ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват.
Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща. И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
– За печалба.
„Ние сме културни хора.“ – Щом е така, аз имам особено мнение за вас и за вашата култура. Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба?
– За печалба.
Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива.
към беседата >>
Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща.
– Защо? – Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват.
Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща.
И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
Всеки иска да печели с него.
Ако това разбиране не се промени, в бъдеще животът ще стане сто пъти по-лош от сегашния. В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба.
Всеки иска да печели с него.
Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка.
към беседата >>
И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
– Защото, когато слабият краде, веднага го наказват; когато силният краде, никой не може да го накаже. Ако лъв влезе в кошарата и задигне една овца, казваш: Добре, че мене не задигна. Ако в кошарата влезе едно малко палаче и разгони овцете, веднага ще вземеш прът да го удариш и ще кажеш: „Ако смееш, влез и друг път в кошарата! “ Сегашният свят е пълен с малки палачета, които постоянно се наказват. Големите тигри и лъвове никакъв закон не ги хваща.
И народът знае това и казва: „Законът е за слабите хора, но не и за силните“.
към беседата >>
Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“.
В продължение на сто години само хората ще се изродят. Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него.
Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“.
Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света?
към беседата >>
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите.
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите.
Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари. Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
към беседата >>
Питам: От една капка вода ли е образуван облакът?
Фалшификацията на хляба, премесването му с боб, пясък, вар ще изроди човечеството. – Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“.
Питам: От една капка вода ли е образуван облакът?
Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“.
към беседата >>
Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари.
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите.
Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари.
Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
към беседата >>
Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза.
– Защо фалшифицират хляба? – За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът?
Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза.
Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа?
към беседата >>
Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите. Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари.
Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
към беседата >>
Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива.
– За печалба. Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза.
Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива.
Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души.
към беседата >>
Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите. Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари. Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
към беседата >>
Всеки човек е водна капка.
Всеки иска да печели с него. Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива.
Всеки човек е водна капка.
Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това?
към беседата >>
Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
Казвам: Законът трябва да бъде за всичките – от най-малките до най-големите. Законът трябва да бъде абсолютен и да се прилага съзнателно от всички, а не чрез стражари. Ако си служиш със стражари и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност. Ако си служиш със затвори и минаваш за честен, аз се съмнявам в твоята честност.
Ако в една държава не съществуват затвори, бесилки, стражари и навсякъде е отворено, тогава мога да кажа, че в тая държава има честни хора.
към беседата >>
Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света?
Религиозните казват: „Това не е наша работа, има държавници, които ще наложат новия закон за хляба“. Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка.
Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света?
Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора.
към беседата >>
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора.
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора.
При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата?
към беседата >>
Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“.
Питам: От една капка вода ли е образуван облакът? Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света?
Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“.
– Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът.
към беседата >>
При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота?
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора.
При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота?
Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми.
към беседата >>
– Какво значи да намерите Господа?
Всяка капка има желание да измие нещо, да ороси земята и да напои цветята, с една дума да принесе някаква полза. Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“.
– Какво значи да намерите Господа?
– Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес?
към беседата >>
Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот?
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота?
Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот?
Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата?
към беседата >>
– Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души.
Благодарение на хилядите капки всичко в природата расте и се развива. Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа?
– Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души.
– „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат.
към беседата >>
Какъв е смисълът на семейството?
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот?
Какъв е смисълът на семейството?
– Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици.
към беседата >>
– „Как ще стане това?
Всеки човек е водна капка. Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души.
– „Как ще стане това?
“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно.
към беседата >>
– Да възпита добри граждани.
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството?
– Да възпита добри граждани.
– Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“.
към беседата >>
“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора.
Следователно, ако ти не вложиш в работа своя ум, своето сърце, своята воля и желание, какво ще стане в света? Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това?
“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора.
Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб.
към беседата >>
– Какъв е смисълът на църквата?
Днес навсякъде срещате войници, стражари и после казвате, че сте културни хора. При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани.
– Какъв е смисълът на църквата?
– Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.
към беседата >>
Само така ще се оправи светът.
Казано е в Писанието: „Когато ме потърсите с всичкото си сърце, Аз ще ви се изява“. – Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора.
Само така ще се оправи светът.
Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница.
към беседата >>
– Да изкара честни и любещи пасоми.
При тоя склад от мисли и чувства, от разбирания и морал, каква посока може да даде на живота? Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата?
– Да изкара честни и любещи пасоми.
– Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител?
към беседата >>
Какво става днес?
– Какво значи да намерите Господа? – Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът.
Какво става днес?
Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
– Каква е целта на държавата?
Какъв вътрешен смисъл ще дадете на своя живот? Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми.
– Каква е целта на държавата?
– Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият.
към беседата >>
Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат.
– Това значи да започне великият закон на Любовта да работи във вашите души. – „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес?
Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат.
Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
– Да възпита добри и честни поданици.
Какъв е смисълът на семейството? – Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата?
– Да възпита добри и честни поданици.
Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител.
към беседата >>
Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно.
– „Как ще стане това? “ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат.
Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно.
След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“.
– Да възпита добри граждани. – Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици.
Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“.
Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат.
към беседата >>
След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб.
“ – Започнете да се храните с най-простата храна, достъпна за всички, за да създадете една вълна, която да обхване всички хора. Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно.
След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб.
После питат Христа какво да правят с тая блудница. Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.
– Какъв е смисълът на църквата? – Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“.
Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.
– Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът?
към беседата >>
После питат Христа какво да правят с тая блудница.
Само така ще се оправи светът. Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб.
После питат Христа какво да правят с тая блудница.
Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
– Кой може да бъде учител?
– Да изкара честни и любещи пасоми. – Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа.
– Кой може да бъде учител?
– Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен.
към беседата >>
Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
Какво става днес? Някои семейства изразходват за един обяд или вечеря по хиляда и повече лева, други едва намират 50–60 лева за вечеря, а трети – гладни лягат. Някои слагат на трапезата си по две–три яденета, а други – нито едно. След това ще доведат пред съда някоя блудница, която се продала за един хляб. После питат Христа какво да правят с тая блудница.
Христос отговаря: „Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
– Способният, ученият.
– Каква е целта на държавата? – Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител?
– Способният, ученият.
Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“.
към беседата >>
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена?
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена?
“ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава.
към беседата >>
Невежият не може да бъде учител.
– Да възпита добри и честни поданици. Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият.
Невежият не може да бъде учител.
Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него.
към беседата >>
“ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ.
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена?
“ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ.
Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа.
към беседата >>
Това всички поддържат.
Един от основните закони на християнството гласи: „Само праведният трябва да се наказва“. Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител.
Това всички поддържат.
Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека.
към беседата >>
Следователно, вие трябва да я изправите.
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена? “ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ.
Следователно, вие трябва да я изправите.
За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
към беседата >>
Какъв трябва да бъде свещеникът?
Когато се разбере тоя закон, общественият живот ще мине през голяма реформа. – Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат.
Какъв трябва да бъде свещеникът?
– Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“.
към беседата >>
За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти!
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена? “ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите.
За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти!
Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни.
към беседата >>
– Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен.
– Кой може да бъде учител? – Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът?
– Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен.
Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му?
към беседата >>
Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота.
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена? “ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти!
Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота.
Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора.
към беседата >>
Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“.
– Способният, ученият. Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен.
Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“.
– Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл.
към беседата >>
Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава.
Питате: „Кой е виновен за падението на тая жена? “ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота.
Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава.
Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата.
към беседата >>
– Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него.
Невежият не може да бъде учител. Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“.
– Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него.
Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека.
към беседата >>
Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа.
“ – Всички вие колективно станахте причина за падението ѝ. Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава.
Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа.
Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно.
към беседата >>
Гледай на благородството и на светостта на човека.
Това всички поддържат. Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него.
Гледай на благородството и на светостта на човека.
Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл?
към беседата >>
Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
Следователно, вие трябва да я изправите. За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа.
Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният?
към беседата >>
Казваш: „Гледай шапката на човека“.
Какъв трябва да бъде свещеникът? – Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека.
Казваш: „Гледай шапката на човека“.
– Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.
към беседата >>
Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни.
За това се иска чистота – да бъдете абсолютно чисти! Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни.
Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар.
към беседата >>
– Какво особено ще видиш в шапката му?
– Не само да има знания и способност, но да бъде абсолютно чист и безгрешен. Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“.
– Какво особено ще видиш в шапката му?
Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.
към беседата >>
Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора.
Учението, което иде от невидимия свят, изисква от всички не палеативна, но абсолютно чистота. Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни.
Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора.
Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен.
към беседата >>
Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл.
Казват: „Не гледай делата на свещеника, но слушай какво говори; гледай как е облечен“. – Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му?
Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл.
Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.
към беседата >>
Едва сега се правят малки опити в училищата.
Когато придобие чистотата, човек става мощен, силен, нищо не го обезсърчава. Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора.
Едва сега се правят малки опити в училищата.
Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма?
към беседата >>
Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека.
– Расото на свещеника е човешко изобретение, няма какво да гледаш на него. Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл.
Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека.
Защо човек не може да създаде такава мисъл? – Защото живее само за себе си.
към беседата >>
Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно.
Чистотата носи здраве за човешкия ум, за човешкото сърце и за човешката душа. Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата.
Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно.
Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът.
към беседата >>
Защо човек не може да създаде такава мисъл?
Гледай на благородството и на светостта на човека. Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека.
Защо човек не може да създаде такава мисъл?
– Защото живее само за себе си.
към беседата >>
Сега какво прави болният?
Ето защо първата хигиена, която се налага на човека, е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно.
Сега какво прави болният?
– Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите.
към беседата >>
– Защото живее само за себе си.
Казваш: „Гледай шапката на човека“. – Какво особено ще видиш в шапката му? Друг е въпросът да видиш една светла човешка мисъл. Кажете ми една светла мисъл, създадена от човека. Защо човек не може да създаде такава мисъл?
– Защото живее само за себе си.
към беседата >>
– Веднага вика лекар.
Новото учение препоръчва медицина за здрави хора, а не за болни. Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният?
– Веднага вика лекар.
Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия.
към беседата >>
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма.
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма.
Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите?
към беседата >>
Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен.
Човешкият свят разполага със затвори за престъпници, болници за болни, приюти за сирачета и старци, но никъде няма да срещнете заведения за здрави, добри и умни хора. Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар.
Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен.
Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия.
към беседата >>
Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“.
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма.
Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“.
Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум.
към беседата >>
Коя е причината за общото разстройство на организма?
Едва сега се правят малки опити в училищата. Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен.
Коя е причината за общото разстройство на организма?
– Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички.
към беседата >>
Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал.
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“.
Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал.
Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите.
към беседата >>
– Хлябът.
Ако тия опити доведат до добри резултати – да се затворят всички затвори, болници, приюти, казваме, че се постигнало нещо ценно. Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма?
– Хлябът.
В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб.
към беседата >>
Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак.
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал.
Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак.
Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш.
към беседата >>
В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите.
Сега какво прави болният? – Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът.
В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите.
Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата.
към беседата >>
Като изгуби парите си, и умът си изгубва.
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак.
Като изгуби парите си, и умът си изгубва.
Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява.
към беседата >>
Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия.
– Веднага вика лекар. Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите.
Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия.
Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба.
към беседата >>
Може ли умът да е в зависимост от парите?
Човешкият морал е създаден въз основа на егоизъма. Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва.
Може ли умът да е в зависимост от парите?
Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира.
към беседата >>
Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия.
Той пипне пулса – ненормален; сърцето не работи добре, черният дроб разстроен. Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия.
Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия.
Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе.
към беседата >>
Те са продукт на човешкия ум.
Казваш: „Когато на мене е добре, и светът върви добре“. Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите?
Те са продукт на човешкия ум.
Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели.
към беседата >>
Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички.
Коя е причината за общото разстройство на организма? – Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия.
Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички.
Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“.
към беседата >>
Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите.
Дето и да отидете – в църквите, в домовете, навсякъде цари същият морал. Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум.
Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите.
Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират.
към беседата >>
Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб.
– Хлябът. В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички.
Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб.
Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо?
към беседата >>
Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш.
Докато мъжът внася вкъщи всичко необходимо, той е мил и драг, няма подобен на него; щом нищо не внася, и жената, и децата го хокат, наричат го глупак, простак. Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите.
Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш.
По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му.
към беседата >>
Неразположението е като проказата.
В бъдеще трябва да се избират фурнаджиите. Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб.
Неразположението е като проказата.
Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш.
към беседата >>
По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява.
Като изгуби парите си, и умът си изгубва. Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш.
По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява.
Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“.
към беседата >>
Не внасяйте тая проказа в хляба.
Болен, грешен, нечестен човек не може да бъде фурнаджия. Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата.
Не внасяйте тая проказа в хляба.
Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува.
към беседата >>
Докато е беден, човек никога не обира.
Може ли умът да е в зависимост от парите? Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява.
Докато е беден, човек никога не обира.
Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди?
към беседата >>
Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе.
Само добрият, честният, здравият може да стане фурнаджия. Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба.
Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе.
Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“.
към беседата >>
Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели.
Те са продукт на човешкия ум. Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира.
Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели.
Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари.
към беседата >>
Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“.
Като меси хляба, той трябва да пее, да мисли добро за всички. Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе.
Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“.
– Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си.
към беседата >>
Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират.
Следователно, невъзможно е умът да зависи от парите. Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели.
Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират.
Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари.
към беседата >>
– Защо?
Ако домакинята не е разположена, не трябва да меси хляб. Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“.
– Защо?
– Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му.
Смешно е да мислиш, че като изгубиш парите си ще оглупееш. По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират.
Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му.
Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце.
към беседата >>
– Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш.
Неразположението е като проказата. Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо?
– Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш.
Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
Жената казва: „Без пари не може да се живее“.
По-скоро обратното е вярно: като изгуби парите си, човек поумнява. Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му.
Жената казва: „Без пари не може да се живее“.
– Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата?
към беседата >>
Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува.
Не внасяйте тая проказа в хляба. Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш.
Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува.
Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
– Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди?
Докато е беден, човек никога не обира. Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“.
– Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди?
Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи?
към беседата >>
Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“.
Щом си неразположена, помоли съседката ти да омеси хляба вместо тебе. Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува.
Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“.
Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си. Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
Тя ви роди без пари.
Щом забогатее, той започва да мисли как повече да спечели. Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди?
Тя ви роди без пари.
В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето?
към беседата >>
Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си.
Казваш: „Днес хлябът не е добре омесен и опечен“. – Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“.
Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си.
Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
В рая нямаше никакви пари.
Събират се богати хора и започват да играят на хазартни игри, едни други се обират. Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари.
В рая нямаше никакви пари.
На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба.
към беседата >>
Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
– Защо? – Защото си тръгнал да преследваш блудницата и да я наказваш. Че хлябът и брашното се купуват и продават, това не те интересува. Казваш: „Това е в реда на нещата, установен чрез закон“. Всеки трябва да реши тоя въпрос сам за себе си.
Ако вие не го разрешите, има други сили, вън от вас, които ще го разрешат.
към беседата >>
На един беден чиновник в София се родило детенце.
Като знае това, Бог взима парите на човека, за да изправи ума му. Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари.
На един беден чиновник в София се родило детенце.
Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева.
към беседата >>
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност.
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност.
Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря.
към беседата >>
Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата?
Жената казва: „Без пари не може да се живее“. – Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце.
Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата?
Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си.
към беседата >>
Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност.
Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.
– Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана.
към беседата >>
Как ще се справя с новите разходи?
– Имаше ли пари вашата първа майка, като ви роди? Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата?
Как ще се справя с новите разходи?
Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години.
към беседата >>
– Как?
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила.
– Как?
– Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря.
към беседата >>
Отде ще взема пари за кръщаване на детето?
Тя ви роди без пари. В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи?
Отде ще взема пари за кръщаване на детето?
“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре.
към беседата >>
– Както се чисти прахът от барабана.
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как?
– Както се чисти прахът от барабана.
Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч.
към беседата >>
“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба.
В рая нямаше никакви пари. На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето?
“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба.
След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло.
към беседата >>
Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него.
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана.
Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него.
Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?
към беседата >>
След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева.
На един беден чиновник в София се родило детенце. Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба.
След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева.
Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.
към беседата >>
Докато не се махне грехът, той не престава да удря.
Съществуват разумни, интелигентни сили в света, които имат голяма мощ и активност. Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него.
Докато не се махне грехът, той не престава да удря.
Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!
към беседата >>
Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си.
Той си казал: „Какво ще правя с тая малка заплата? Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева.
Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си.
Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето?
към беседата >>
Сега и вие сте на барабана.
Ако доброволно не им се подчините, те ще ви заставят насила. – Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря.
Сега и вие сте на барабана.
Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение.
към беседата >>
Детето живяло осем години.
Как ще се справя с новите разходи? Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си.
Детето живяло осем години.
През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца.
към беседата >>
Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря.
– Как? – Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана.
Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря.
Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?
към беседата >>
През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре.
Отде ще взема пари за кръщаване на детето? “ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години.
През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре.
Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството.
към беседата >>
Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч.
– Както се чисти прахът от барабана. Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря.
Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч.
Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!
към беседата >>
Случило се, че детето заболяло и умряло.
“ Обаче, още същия ден го повикали, дали му по-висока служба. След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре.
Случило се, че детето заболяло и умряло.
От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават.
към беседата >>
Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?
Като види, че барабанът се е напрашил, барабанчикът взима пръчица и силно удря върху него. Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч.
Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?
“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха!
към беседата >>
От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.
След два–три дни, като отивал на работа, намерил една банкнота от сто лева. Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло.
От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.
Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“.
към беседата >>
“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!
Докато не се махне грехът, той не престава да удря. Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го?
“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!
“ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох!
към беседата >>
Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето?
Взел парите и се зарадвал, че има с какво да кръсти детето си. Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето.
Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето?
Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва.
към беседата >>
“ Някой заема високо обществено положение.
Сега и вие сте на барабана. Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана!
“ Някой заема високо обществено положение.
Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца.
Детето живяло осем години. През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето?
Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца.
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
към беседата >>
Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?
Ако не се подчините на законите му, барабанчикът ще започне да удря. Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение.
Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?
“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“.
към беседата >>
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството.
През това време работите му от ден на ден вървели все по-добре. Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца.
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството.
Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
към беседата >>
“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!
Като удари няколко пъти, ще отскочите надалеч. Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба?
“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!
“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания!
към беседата >>
Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават.
Случило се, че детето заболяло и умряло. От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството.
Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават.
И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията.
към беседата >>
“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха!
Като дойде законът на Любовта, няма да те пита какъв си и към каква партия принадлежиш, но ще те пита: „Купуваш ли хляба с пари и продаваш ли го? “ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана!
“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха!
Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта.
към беседата >>
И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“.
От тоя ден положението му постепенно се влошавало, докато дошъл до онова положение, в което се намирал преди раждането на детето. Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават.
И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“.
Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате.
към беседата >>
Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох!
“ – „Продавам го и го купувам.“ – „Хайде тогава, далеч от барабана! “ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха!
Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох!
Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов?
към беседата >>
Тук земята е виновна, затова Господ я наказва.
Питам: Детето ли е причина за подобряване на материалното положение на бащата, или материалното положение създаде детето? Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“.
Тук земята е виновна, затова Господ я наказва.
Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ.
към беседата >>
Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!
“ Някой заема високо обществено положение. Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох!
Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!
“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл?
към беседата >>
Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
Сегашните хора се нуждаят от деца, които да внасят светлина в човешките умове и сърца. Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва.
Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята.
към беседата >>
“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“.
Питат го: „Ти продаваш ли и купуваш ли хляба? “ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри!
“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“.
– Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички?
към беседата >>
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Само така те ще разберат великия закон на Любовта, който създава добрите гении на човечеството. Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение.
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
към беседата >>
– Долу вашите вярвания!
“ – „Да.“ – „Тогава, вън от барабана! “ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“.
– Долу вашите вярвания!
Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му.
към беседата >>
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията.
Светът се нуждае от добри гении, които творят и създават, а не от зли гении, които разрушават и унищожават. И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат.
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията.
Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“.
към беседата >>
Само един закон съществува в света – законът на Любовта.
“ И царе, и министри, и владици, всички ще хвърчат във въздуха! Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания!
Само един закон съществува в света – законът на Любовта.
Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички.
към беседата >>
Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате.
И наведе се Христос на земята и пошепна: „Жено, от ревизията, която правя, виждам, че не даваш добра насока на децата си“. Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията.
Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате.
Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“.
към беседата >>
Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов?
Господ ще каже: „Нямате право да продавате и купувате благото, което ви дадох! Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта.
Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов?
Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи.
към беседата >>
Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ.
Тук земята е виновна, затова Господ я наказва. Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате.
Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ.
И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата?
към беседата >>
Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл?
Нямате право да развращавате вашите братя и сестри! “ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов?
Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл?
Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум!
към беседата >>
И рибите виждат само водата, но не и земята.
Аз не разглеждам земята, както вие я разбирате, но се спирам на нейното философско значение. Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ.
И рибите виждат само водата, но не и земята.
За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете.
към беседата >>
Защо да не желаем доброто за всички?
“ Казваш: „Аз имам особени вярвания“. – Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл?
Защо да не желаем доброто за всички?
И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!
към беседата >>
За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
Ако искате да знаете какво се съдържа в житното зърно или в жълъда, трябва да ги посадите в земята да израстат. Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята.
За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва.
към беседата >>
И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му.
– Долу вашите вярвания! Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички?
И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му.
Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!
към беседата >>
Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“.
Така и земята ще се развива, ще създава по-добри условия за растенията. Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете.
Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“.
Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата.
към беседата >>
Искреност е нужна на всички.
Само един закон съществува в света – законът на Любовта. Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му.
Искреност е нужна на всички.
Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!
към беседата >>
Рибата казва: „Всичко е във водата“.
Ако може да се повдигнете над условията на земята, ще видите, че тя не е такава, каквато я познавате. Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“.
Рибата казва: „Всичко е във водата“.
Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа.
към беседата >>
Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи.
Не трябва ли всички да възприемат великата Божия Любов? Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички.
Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи.
Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум! – долу от барабана!
към беседата >>
Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата?
Ония, които казват, че виждат земята, са още на дъното ѝ. И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“.
Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата?
Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа.
към беседата >>
Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум!
Не трябва ли всички да приемат Божията мисъл? Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи.
Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум!
– долу от барабана!
към беседата >>
Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете.
И рибите виждат само водата, но не и земята. За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата?
Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете.
Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят.
към беседата >>
– долу от барабана!
Защо да не желаем доброто за всички? И да го желаем, то няма да дойде изведнъж, но поне ще се подготвим за идването му. Искреност е нужна на всички. Жената трябва да бъде еднакво разположена към мъжа си и когато той носи нещо вкъщи, и когато не носи. Ако тя го нарича „миличък“ само когато носи месо, хляб, масло, казвам: Бум!
– долу от барабана!
към беседата >>
Ще кажете, че нещо ми липсва.
За да видите земята в истинското ѝ състояние, трябва да излезете от условията, при които живеете. Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете.
Ще кажете, че нещо ми липсва.
И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи.
към беседата >>
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари.
Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром.
към беседата >>
И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата.
Който живее само на земята, казва: „Всичко е на земята“. Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва.
И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата.
Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо?
към беседата >>
Така е казал Господ първоначално.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари.
Така е казал Господ първоначално.
Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това?
към беседата >>
Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа.
Рибата казва: „Всичко е във водата“. Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата.
Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа.
– Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават.
към беседата >>
Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално.
Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее.
Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба.
към беседата >>
– Все трябва една дъска да хлопа.
Коя култура е по-висока: тая на земята, или на водата? Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа.
– Все трябва една дъска да хлопа.
Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни.
към беседата >>
Аз ще бъда първият, който ще работя без пари.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее.
Аз ще бъда първият, който ще работя без пари.
Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ.
към беседата >>
Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят.
Какво ще си помислите за мене, ако ви кажа, че има друга земя, освен тая, която знаете. Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа.
Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят.
За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни.
към беседата >>
Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари.
Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари.
Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“.
към беседата >>
За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи.
Ще кажете, че нещо ми липсва. И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят.
За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи.
– Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро.
към беседата >>
Да работим всички, за да бъде хлябът даром.
Казвам: Вие, жени, проповядвайте на всички хора, че хлябът трябва да бъде без пари. Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари.
Да работим всички, за да бъде хлябът даром.
Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева.
към беседата >>
– Защо?
И рибата не вярва, че извън водата има земя с по-висока култура от тая във водата. Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи.
– Защо?
– Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея.
към беседата >>
Има ли нещо лошо в това?
Така е казал Господ първоначално. Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром.
Има ли нещо лошо в това?
Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък.
към беседата >>
– Да ни предупреждават.
Когато на някого липсва нещо, казват, че дъската му хлопа. – Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо?
– Да ни предупреждават.
Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба.
Ще изчисля колко хляб е нужно на България и колко декара земя трябва да посее. Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това?
Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба.
За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари.
към беседата >>
Тихите води са опасни.
– Все трябва една дъска да хлопа. Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават.
Тихите води са опасни.
Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
За всичко останало добър е Господ.
Аз ще бъда първият, който ще работя без пари. Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба.
За всичко останало добър е Господ.
В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром.
към беседата >>
Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни.
Когато клепалото на църквата хлопа, богомолците отиват да се молят. За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни.
Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни.
Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“.
Ще изорем нивите, ще ги посеем, ще ги ожънем без пари, за да бъде и хлябът за всички хора без пари. Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ.
В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“.
Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?
към беседата >>
Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро.
За предпочитане е водите на океана да хлопат и шумят, отколкото да са тихи. – Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни.
Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро.
Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея. Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева.
Да работим всички, за да бъде хлябът даром. Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“.
Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева.
Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
към беседата >>
Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея.
– Защо? – Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро.
Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея.
Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
Всички се питат какво ще се прави по-нататък.
Има ли нещо лошо в това? Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева.
Всички се питат какво ще се прави по-нататък.
Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл.
към беседата >>
Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
– Да ни предупреждават. Тихите води са опасни. Предпочитам канарите да шумят, да ни предупреждават, че има препятствие на пътя ни. Мълчанието, тишината се предпочитат, когато човек прави добро. Според окултната наука мълчанието е необходимо, докато се роди известна идея.
Щом се роди, трябва да има шум, за да се посее и израсте.
към беседата >>
Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари.
Да се отдели толкова земя, колкото е нужно за хляба. За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък.
Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари.
Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности.
към беседата >>
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота.
Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството.
към беседата >>
Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром.
За всичко останало добър е Господ. В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари.
Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром.
Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна.
към беседата >>
Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота.
Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене.
Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи.
към беседата >>
Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?
В господнята молитва се говори само за хляба: „Хлябът наш насъщни, дай ни го нам днес“. Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром.
Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?
“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена.
към беседата >>
Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене.
Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите.
Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика?
към беседата >>
“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
Сега вестниците пишат, че хлябът поскъпнал, станал шест и осем лева. Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея?
“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена.
към беседата >>
Обаче, всеки трябва да знае какво да учи.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите.
Обаче, всеки трябва да знае какво да учи.
Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена?
към беседата >>
Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл.
Всички се питат какво ще се прави по-нататък. Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“.
Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл.
Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря.
към беседата >>
Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи.
Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“.
Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща.
към беседата >>
Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности.
Казвам: Вместо да се създава член 4, да се създаде член 10, според който хлябът да бъде без пари. Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл.
Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности.
Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери.
към беседата >>
Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството.
Съвременното общество се нуждае от положителна философия, от правилно разбиране на живота. Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“.
Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството.
И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?
към беседата >>
Най-малката била най-красива и най-добродетелна.
Нека всеки гражданин вземе определено количество земя да поработи малко, за да се дава хлябът даром. Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности.
Най-малката била най-красива и най-добродетелна.
За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой.
към беседата >>
И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи.
Това ще донесе необходимите елементи за нашето растене. Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството.
И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи.
Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно.
към беседата >>
За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена.
Тогава няма да изкарват блудницата пред нас и да питат: „Учителю, как да постъпим с нея? “ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна.
За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена.
Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини.
към беседата >>
Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика?
Вие сте дошли на земята не като гости, но като ученици на велико училище, с желание да учите. Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи.
Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика?
Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо.
към беседата >>
Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена.
“ Отговорът е прост и ясен: „Който е безгрешен, нека пръв хвърли камък върху нея“. Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена.
Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена.
Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна.
към беседата >>
Важно ли е да бъдеш мъж или жена?
Обаче, всеки трябва да знае какво да учи. Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика?
Важно ли е да бъдеш мъж или жена?
Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче.
към беседата >>
Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря.
Ще приведа един разказ за изяснение на горната мисъл. Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена.
Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря.
За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите.
към беседата >>
Това са второстепенни неща.
Майката казва: „Слава Богу, родих четири деца, мога свободно да си замина, но се безпокоя кой ще ги гледа след моята смърт“. Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена?
Това са второстепенни неща.
Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче.
към беседата >>
За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери.
Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря.
За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери.
Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание.
към беседата >>
Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?
Търговецът мисли, че е свършил някаква работа, но и той се безпокои, на кого ще остави богатството. И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща.
Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?
“ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба.
към беседата >>
Всичките моми били десет на брой.
Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери.
Всичките моми били десет на брой.
Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома.
към беседата >>
“ – Това не е важно.
И министърът, и свещеникът се безпокоят, кой ще ги наследи. Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена?
“ – Това не е важно.
Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура!
към беседата >>
Той заповядал да ги облекат като слугини.
За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой.
Той заповядал да ги облекат като слугини.
На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре.
към беседата >>
Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо.
Питам: Важно ли е, от гледището на Божествения свят, да бъдеш цар, министър или владика? Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно.
Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо.
Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи.
към беседата >>
На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна.
Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена. Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини.
На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна.
Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие.
към беседата >>
Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче.
Важно ли е да бъдеш мъж или жена? Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо.
Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче.
При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Дошли царските синове да оглеждат момите.
Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна.
Дошли царските синове да оглеждат момите.
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
към беседата >>
При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче.
Това са второстепенни неща. Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче.
При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче.
Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание.
За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите.
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание.
Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака.
към беседата >>
Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба.
Казваш: „Какъв да се родя – мъж, или жена? “ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче.
Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба.
Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Всеки искал красива мома.
Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание.
Всеки искал красива мома.
Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния.
към беседата >>
Това било култура!
“ – Това не е важно. Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба.
Това било култура!
Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи. Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре.
Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома.
Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре.
Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ.
към беседата >>
Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи.
Дали ще бъдеш с мустаци, или с дълга коса, това е второстепенно нещо. Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура!
Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи.
Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие.
На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна. Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре.
Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие.
Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
към беседата >>
Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
Родителите спорят какво да бъде детето, момче или момиче. При днешните условия не е лесно да се роди и отгледа момиче. Не само че ще продадеш дъщеря си, но трябва да платиш за тая продажба. Това било култура! Едно време, когато се женеше мома, момъкът даваше пари на бащата, а на сестрите подаряваше дрехи.
Сегашните хора са обърнали нещата с главата надолу.
към беседата >>
Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие.
Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря.
към беседата >>
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи!
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи!
“ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така.
към беседата >>
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака.
Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях.
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака.
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“.
към беседата >>
“ – Защо?
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи!
“ – Защо?
– „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н.
към беседата >>
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния.
Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака.
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния.
Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице.
към беседата >>
– „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо.
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи! “ – Защо?
– „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо.
Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“.
към беседата >>
Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ.
Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре. Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния.
Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ.
Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак.
към беседата >>
Мислете върху същественото в живота – Любовта.
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи! “ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо.
Мислете върху същественото в живота – Любовта.
Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това?
към беседата >>
Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ.
Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас.
към беседата >>
Ще кажете, че същественото е празна работа.
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи! “ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта.
Ще кажете, че същественото е празна работа.
– Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи.
към беседата >>
Той си казал: „Тази е истинската дъщеря.
Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“.
Той си казал: „Тази е истинската дъщеря.
Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов.
към беседата >>
– Не е така.
Днес всички хора казват: „Трябва да се работи! “ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа.
– Не е така.
Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата.
към беседата >>
Познах я“.
От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря.
Познах я“.
И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост.
към беседата >>
Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н.
“ – Защо? – „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така.
Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н.
Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е.
към беседата >>
И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице.
Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“.
И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице.
Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта?
към беседата >>
Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“.
– „Имаме дъщери, пари са нужни, да ги оженим.“ – И женитбата е второстепенно нещо. Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н.
Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“.
Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва.
към беседата >>
Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак.
Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице.
Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак.
Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря.
към беседата >>
Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това?
Мислете върху същественото в живота – Любовта. Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“.
Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това?
Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него.
към беседата >>
Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас.
Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак.
Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас.
Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена!
към беседата >>
Според мене детето създава майката, то я заставя да работи.
Ще кажете, че същественото е празна работа. – Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това?
Според мене детето създава майката, то я заставя да работи.
Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея.
към беседата >>
Всички говорят за любовта, но нямат Любов.
Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас.
Всички говорят за любовта, но нямат Любов.
Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми!
към беседата >>
Наблюдавайте проявите на природата.
– Не е така. Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи.
Наблюдавайте проявите на природата.
Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост.
Познах я“. И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов.
Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост.
Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли?
към беседата >>
Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е.
Когато намерите същественото в живота, вие разрешавате някои въпроси индивидуално, а именно: отде идете, какво ще правите, де ще отидете, какви сили носите в себе си, как можете да се развивате правилно и т.н. Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата.
Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е.
Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта?
И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост.
Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта?
– „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив.
към беседата >>
Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва.
Казвате: „Майката създава детето, тя си има грижа за него“. Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е.
Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва.
Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
– „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря.
Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта?
– „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря.
Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън.
към беседата >>
Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него.
Ако ви кажа, че обратното е вярно, какво ще възразите на това? Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва.
Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него.
И волът бяга от нея. Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена!
Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря.
Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена!
Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета.
към беседата >>
И волът бяга от нея.
Според мене детето създава майката, то я заставя да работи. Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него.
И волът бяга от нея.
Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
Аз зная, колко горя сърцето ми!
Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена!
Аз зная, колко горя сърцето ми!
“ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте.
към беседата >>
Отде тая смелост у кокошката?
Наблюдавайте проявите на природата. Виждате една кокошка, която е готова да бяга от сянката си – страхлива е. Щом има пиленца, веднага става безстрашна, цяла настръхва. Достатъчно е да се приближи някой до нея, за да се хвърли срещу него. И волът бяга от нея.
Отде тая смелост у кокошката?
към беседата >>
“ – Сега гори ли?
Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост. Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми!
“ – Сега гори ли?
– „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи.
към беседата >>
Друго заблуждение.
Друго заблуждение.
Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват.
към беседата >>
– „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив.
Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли?
– „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив.
Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това.
към беседата >>
Казвате, че само старите хора могат да управляват.
Друго заблуждение.
Казвате, че само старите хора могат да управляват.
– Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“.
към беседата >>
Ти не си опитал Божествения огън.
– „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив.
Ти не си опитал Божествения огън.
На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее.
към беседата >>
– Защо?
Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват.
– Защо?
– Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите.
към беседата >>
На тоя огън не се пекат кокошки и агнета.
Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън.
На тоя огън не се пекат кокошки и агнета.
На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява.
към беседата >>
– Защото били умни.
Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо?
– Защото били умни.
– Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си.
към беседата >>
На него зреят плодове, на него всичко расте.
Аз зная, колко горя сърцето ми! “ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета.
На него зреят плодове, на него всичко расте.
Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце.
към беседата >>
– Досега старите управляваха, но оправиха ли света?
Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни.
– Досега старите управляваха, но оправиха ли света?
Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте.
към беседата >>
Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи.
“ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте.
Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи.
Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде?
към беседата >>
Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват.
Друго заблуждение. Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света?
Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват.
Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си.
към беседата >>
Духовенството вдигна голям шум около това.
– „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи.
Духовенството вдигна голям шум около това.
Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа.
към беседата >>
Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“.
Казвате, че само старите хора могат да управляват. – Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват.
Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“.
Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“.
към беседата >>
Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее.
Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това.
Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее.
Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде.
към беседата >>
Те искат да хвърлят грешките си върху младите.
– Защо? – Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“.
Те искат да хвърлят грешките си върху младите.
Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник.
към беседата >>
Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява.
На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее.
Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява.
Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог?
към беседата >>
Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си.
– Защото били умни. – Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите.
Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си.
Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат.
към беседата >>
Тя не иде от самото слънце.
На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява.
Тя не иде от самото слънце.
– „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу.
към беседата >>
Не се обиждайте.
– Досега старите управляваха, но оправиха ли света? Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си.
Не се обиждайте.
Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден!
към беседата >>
– „Отде иде?
Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце.
– „Отде иде?
“ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде.
към беседата >>
Според мене стар е оня, който живее за себе си.
Понеже не можаха да го оправят, сега идат младите да управляват. Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте.
Според мене стар е оня, който живее за себе си.
Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека.
към беседата >>
“ Няма да ви кажа.
Духовенството вдигна голям шум около това. Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде?
“ Няма да ви кажа.
– От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде.
към беседата >>
Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“.
Старите казват: „Откак дойдоха младите на власт, развалиха света“. Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си.
Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“.
Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота?
към беседата >>
– От Бога иде.
Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа.
– От Бога иде.
– „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път.
към беседата >>
Той минава за свет човек, за благородник.
Те искат да хвърлят грешките си върху младите. Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“.
Той минава за свет човек, за благородник.
Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос.
към беседата >>
– „Де е Бог?
Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде.
– „Де е Бог?
“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път.
към беседата >>
Вярно е, че краката му вече не държат.
Не, старите развалиха света и те трябва да изправят грешките си. Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник.
Вярно е, че краката му вече не държат.
Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва.
към беседата >>
“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу.
Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог?
“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу.
Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия.
към беседата >>
Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден!
Не се обиждайте. Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат.
Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден!
Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате.
към беседата >>
Казвате, че неприятелят иде отвсякъде.
– „Отде иде? “ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу.
Казвате, че неприятелят иде отвсякъде.
Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“.
към беседата >>
Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека.
Според мене стар е оня, който живее за себе си. Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден!
Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека.
Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви?
към беседата >>
Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде.
“ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде.
Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде.
Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква?
към беседата >>
Пак питам: Кое е същественото в живота?
Старият казва: „Едно време вършех много работи, сега нищо не мога да направя“. Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека.
Пак питам: Кое е същественото в живота?
Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно.
към беседата >>
Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път.
– От Бога иде. – „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде.
Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път.
Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът?
към беседата >>
Малцина могат да отговорят на тоя въпрос.
Той минава за свет човек, за благородник. Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота?
Малцина могат да отговорят на тоя въпрос.
Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът.
към беседата >>
Даже и ангелите не вървят по нейния път.
– „Де е Бог? “ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път.
Даже и ангелите не вървят по нейния път.
Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва.
към беседата >>
Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва.
Вярно е, че краката му вече не държат. Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос.
Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва.
Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава?
към беседата >>
Тя е особена енергия.
“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу. Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път.
Тя е особена енергия.
Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате.
Върнете се в младите му години, там ще видите колко е свет и благороден! Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва.
Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате.
Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл.
към беседата >>
Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“.
Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия.
Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“.
– В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Де е умът ви?
Ние не се заблуждаваме от промените, които стават с човека. Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате.
Де е умът ви?
Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си.
към беседата >>
– В коя църква?
Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“.
– В коя църква?
– Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно.
Пак питам: Кое е същественото в живота? Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви?
Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно.
Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят.
към беседата >>
– Ако живата енергия е в църквата, де е животът?
Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква?
– Ако живата енергия е в църквата, де е животът?
Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Значи мисълта не е човекът.
Малцина могат да отговорят на тоя въпрос. Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно.
Значи мисълта не е човекът.
Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата!
към беседата >>
Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва.
Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът?
Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва.
Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Де е човекът тогава?
Ако кажете, че умът е същественото, виждате, че той се разстройва. Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът.
Де е човекът тогава?
Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата! “ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене!
към беседата >>
Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва.
Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.
към беседата >>
Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл.
Някой ви удари в главата и мозъкът престава да работи: не може да мислите правилно, не може да разсъждавате. Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава?
Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл.
Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си. Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата! “ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене! “ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата!
към беседата >>
Всеки може да провери това.
Всеки може да провери това.
– Кога се раждат добри и гениални деца? – Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре. Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи. Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята.
към беседата >>
Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си.
Де е умът ви? Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл.
Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си.
Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят. Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата! “ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене! “ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата! “ После се извинява, че на шега говорил.
към беседата >>
– Кога се раждат добри и гениални деца?
Всеки може да провери това.
– Кога се раждат добри и гениални деца?
– Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре. Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи. Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята. Достатъчно е само веднъж да възприемеш тази енергия, за да се ползуваш от нея цял живот.
към беседата >>
Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят.
Учените казват, че в такъв случай мозъчните клетки се дезорганизират и човек не може да мисли и говори правилно. Значи мисълта не е човекът. Де е човекът тогава? Мисълта е условие за проява на човека, но човек е вън от своята мисъл. Ще кажете, че човек е в сърцето и в чувствата си.
Обаче, и сърцето, и чувствата се изменят.
Мъжът обича жена си, но като остарее тя, той казва: „Омръзна ми тая дъртата! “ Жената обича мъжа си, но като остарее той, тя казва: „Да се махне тоя дъртак от мене! “ Той гледа към една млада мома, засуква мустаците си и казва: „Ех, тая младата! “ После се извинява, че на шега говорил. – Не, той си казва истината.
към беседата >>
– Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре.
Всеки може да провери това. – Кога се раждат добри и гениални деца?
– Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре.
Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи. Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята. Достатъчно е само веднъж да възприемеш тази енергия, за да се ползуваш от нея цял живот. Достатъчно е един път да зърнеш лицето на истинската царска дъщеря, за да кажеш: „Разбрах смисъла на живота!
към беседата >>
При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо?
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско.
При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо?
Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи.
към втори вариант >>
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ!
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ!
“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв.
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо?
Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв.
да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата.
към втори вариант >>
“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие.
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ!
“ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие.
Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
да се дадатъ.
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв.
да се дадатъ.
Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо?
към втори вариант >>
Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички.
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ! “ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие.
Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички.
Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата.
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ.
Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата.
Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ.
към втори вариант >>
Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ.
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ! “ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички.
Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ.
Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още. Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
Чудна култура е сегашната!
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско. При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата.
Чудна култура е сегашната!
Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още.
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ! “ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ.
Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още.
Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи.
(втори вариант)
При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната!
Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи.
Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
(втори вариант)
Сега нѣкои, като ме гледате, ще кажете: „Ама че иска да ни пали сърцата, този човѣкъ! “ Това е най-възвишеното, за което ви говоря, може да напишете: любовь, единство, съгласие. Единство съ Бога, съгласие съ Бога, Който е Любовь и Който обича всички. Съгласие съ Бога, Който иска да тури въ всичко редъ и порядъкъ. Нѣкои дѣца Той е турилъ съ главата надолу, дърветата напримѣръ, други е направилъ кристали, нѣкои направилъ бръмбъри, мухи, говеда, а нѣкои направилъ хора съ два крака и тѣ мислятъ: „Ние не сме като нашитѣ братя.“ Чакайте, вашитѣ глави не сѫ излѣзли още.
Ние трѣбва единъ день да станемъ дърво съ листа, цвѣтове, да оживѣе това дърво.
към втори вариант >>
Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата.
(втори вариант)
Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи.
Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата.
Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ.
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ.
И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
Сега всички трѣбва да работятъ. Защо?
(втори вариант)
да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата.
Сега всички трѣбва да работятъ. Защо?
– Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ. И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
И днесъ Христосъ пакъ пише.
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ.
И днесъ Христосъ пакъ пише.
Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?
към втори вариант >>
– Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ.
(втори вариант)
Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо?
– Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ.
И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише.
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише.
Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише.
– „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?
към втори вариант >>
И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
(втори вариант)
Чудна култура е сегашната! Едно врѣме старитѣ хора, като женеха дъщеритѣ си, на бащата се даваше една сума, а на сестритѣ ѝ се правеха дрехи. Сегашнитѣ хора сѫ обърнали свѣта надолу съ главата. Сега всички трѣбва да работятъ. Защо? – Имаме двѣ дъщери, та трѣбватъ пари, за да се оженятъ.
И женитбата и тя не е важно нѣщо въ свѣта, тя е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
– „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише.
– „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?
“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише.
към втори вариант >>
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота?
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота?
Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити.
към втори вариант >>
“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“.
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена?
“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“.
Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ.
към втори вариант >>
Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ.
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота?
Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ.
Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга.
към втори вариант >>
Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“.
(втори вариант)
Когато при Христа доведоха блудницата, Той пишеше това на земята: „ Далечъ сте вие да разбирате Божиитѣ пѫтища, далечъ сте още да сѫдите.“ Това пишеше Христосъ. И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“.
Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“.
Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ?
към втори вариант >>
Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други.
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ.
Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други.
Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость?
към втори вариант >>
Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?
(втори вариант)
И днесъ Христосъ пакъ пише. Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“.
Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали?
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други.
Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали?
Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?
(втори вариант)
Когато жената хока мѫжа си, Христосъ пакъ пише. – „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ?
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли?
към втори вариант >>
Наблюдавайте природата!
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали?
Наблюдавайте природата!
Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише.
(втори вариант)
– „Господи, за такъвъ глупакъ ли трѣбваше да се ожена? “ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде?
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише.
И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости.
към втори вариант >>
Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити.
(втори вариант)
Питамъ тогава: мислили ли сте, кое е сѫщественото въ живота? Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата!
Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити.
И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
И почватъ хората да излизатъ.
(втори вариант)
“ Христосъ пакъ пише, казва: „Жено, ако си безгрѣшна, хвърли камъкъ върху него.“ Мѫжътъ казва: „Тази грозотия, която изпи живота ми досега, направи ме най-голѣмъ нещастникъ, на такава ли жена трѣбваше да попадна, по-красива ми трѣбваше“. Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише.
И почватъ хората да излизатъ.
Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата.
към втори вариант >>
И волътъ бѣга.
(втори вариант)
Трѣбва да се спремъ върху онзи великъ основенъ принципъ. Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити.
И волътъ бѣга.
Отъ дѣ е тази смѣлость? Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
Какъ излизатъ?
(втори вариант)
Христосъ пише: „Ако си безгрѣшенъ, хвърли камъкъ върху нея“. Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ.
Какъ излизатъ?
Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница.
към втори вариант >>
Отъ дѣ е тази смѣлость?
(втори вариант)
Ще каже нѣкой: „Е, тѣзи нѣща сѫ празни работи, кое е сѫщественото.“ Не, има нѣща важни и когато разрѣшите този сѫщественъ въпросъ за вашия животъ, вие ще разрѣшите индивидуално за себе си въпроситѣ: отъ дѣ идете, какво ще направите, дѣ ще отидете, какви сѫ вашитѣ сили, какъ може да се развивате правилно въ този свѣтъ и други. Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга.
Отъ дѣ е тази смѣлость?
Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“.
(втори вариант)
Учительтъ въ училището казва: „Тѣзи дѣца, тѣзи свини, дѣто майкитѣ имъ ги народили, на менъ ли трѣбваше да се паднатъ? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ?
Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“.
Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена?
към втори вариант >>
Знае волътъ, че това пиле е опасно.
(втори вариант)
Вие казвате: „Майката отглежда дѣтето, тя го създава.“ Ако ви кажа обратното, че дѣтето създава майката и то е, което я кара да работи, какво бихте казали? Наблюдавайте природата! Вземете онази кокошка, която отъ сѣнката на човѣка бѣга, като има едно пиле, тя вече настръхва, хвърля се срѣщу човѣкъ, срѣщу нѣкой волъ, за да го защити. И волътъ бѣга. Отъ дѣ е тази смѣлость?
Знае волътъ, че това пиле е опасно.
към втори вариант >>
Тъй ли?
(втори вариант)
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека тури рѫка на тѣзи свини.“ Свещеникътъ казва: „Тѣзи лицемери, това паство отъ дѣ ми дойде? “ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“.
Тъй ли?
Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение.
към втори вариант >>
Друго едно заблуждение между хората.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората.
Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ.
към втори вариант >>
Господъ да го прости.
(втори вариант)
“ Христосъ пише: „Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху това паство.“ И за всички сега Христосъ пише. И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли?
Господъ да го прости.
– „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно.
към втори вариант >>
Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората.
Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта.
Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ.
към втори вариант >>
– „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата.
(втори вариант)
И почватъ хората да излизатъ. Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости.
– „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата.
Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта.
Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ.
Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите.
към втори вариант >>
Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница.
(втори вариант)
Какъ излизатъ? Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата.
Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница.
– „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща.
към втори вариант >>
Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ.
Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си.
Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
– „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена?
(втори вариант)
Казватъ: „Иванъ снощи умрѣлъ“. Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница.
– „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена?
Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си.
Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си.
Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение.
(втори вариант)
Тъй ли? Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена?
Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение.
На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ.
(втори вариант)
Друго едно заблуждение между хората. Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си.
Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ.
Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
На умнитѣ малко е достатъчно.
(втори вариант)
Господъ да го прости. – „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение.
На умнитѣ малко е достатъчно.
Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Да, вече краката не те държатъ.
(втори вариант)
Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде старъ, за да е уменъ, та да управлява свѣта. Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ.
Да, вече краката не те държатъ.
Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите. Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
(втори вариант)
– „Мара снощи умрѣла.“ – „Еди-кой си министъръ умрѣлъ.“ Казвамъ, излизатъ изъ църквата всички, всички единъ по единъ излизатъ, а остава само тази жена – блудницата. Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно.
Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите.
(втори вариант)
Че досега все стари го управляваха, но понеже не можаха да го оправятъ, сега младитѣ идатъ, Старитѣ казватъ: „Тѣзи млади, като дойдоха, развалиха свѣта.“ Тѣ искатъ да хвърлятъ грѣшкитѣ си на младитѣ. Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ.
Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите.
Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
Запомнете тѣзи нѣща.
(втори вариант)
Най-честната, най-благородната, най-искрената душа, която доведоха при Христа, бѣше тази блудница. – „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Запомнете тѣзи нѣща.
Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
(втори вариант)
Не, не, вие развалихте свѣта, вие трѣбва да поправите грѣшкитѣ си. Не се обиждайте, споредъ мене старъ човѣкъ е този, който живѣе въ себе си. Сега стариятъ човѣкъ казва: „Едно врѣме много нѣщо правехъ, сега не мога.“ Сега минава за светия, благообразенъ старецъ. Да, вече краката не те държатъ. Идете въ младитѣ му години, тамъ ще го видите.
Ние въ нашата философия не се заблуждаваме отъ видоизмѣненията на човѣшкото естество.
към втори вариант >>
Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава.
(втори вариант)
– „Жено, не те осѫждамъ, иди и не съгрѣшавай повече, защото въ твоята душа има нѣщо възвишено, благородно.“ Знаете ли какъ излѣзе тази жена? Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща.
Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта?
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта?
Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка.
към втори вариант >>
Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
(втори вариант)
Нѣма да завърша своята бесѣда, ще оставя вие сами да турите заключение. На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава. Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Малцина могатъ да отговорятъ.
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта?
Малцина могатъ да отговорятъ.
Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава.
(втори вариант)
На умнитѣ малко е достатъчно. Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите.
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ.
Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите.
Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
(втори вариант)
Любовьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Запомнете тѣзи нѣща. Истината съ пари не се купува и съ пари не се продава. Мѫдростьта съ пари не се купува и съ пари не се продава. Правдата съ пари не се купува и съ пари не се продава.
Добродѣтельта съ пари не се купува и съ пари не се продава.
към втори вариант >>
Питамъ: дѣ е умътъ?
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите.
Питамъ: дѣ е умътъ?
Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ?
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ?
Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ?
При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка. Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка.
(втори вариант)
Питалъ бихъ тогава: кое е сѫщественото въ свѣта? Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ?
При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка.
Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
(втори вариант)
Малцина могатъ да отговорятъ. Ако кажете умътъ – умътъ се разваля; нѣкой ви хлопне въ главата, мозъкътъ ви не работи логически, не може да разсѫждавате, да говорите. Питамъ: дѣ е умътъ? Ученитѣ казватъ: „Онова съчетание на клѣтки въ мозъка се разваля и човѣкъ не може да разсѫждава.“ Е, въ мозъка има три билиона клѣтки, тогава дѣ е човѣкътъ? При поврѣда на мозъка човѣкъ прѣстава да мисли, но мисъльта не е човѣка.
Мисъльта е само едно условие за човѣка, това е само физическото, най-долното у човѣка.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ.
Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне! “ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата! “ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма.
към втори вариант >>
Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ.
Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!
“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата! “ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне!
“ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!
“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне! “ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата!
“ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори.
Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
Не, той си казва истината.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне! “ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата! “ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори.
Не, той си казва истината.
Шега въ този свѣтъ нѣма. Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
Шега въ този свѣтъ нѣма.
(втори вариант)
Ще кажете: „Тогава въ сърцето, въ чувствата е човѣкътъ.“ Да, но сърцето и чувствата се измѣнятъ. Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне! “ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата! “ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината.
Шега въ този свѣтъ нѣма.
Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
(втори вариант)
Мѫжъ, който обичалъ жена си, като остарѣе, казва: „Тази дъртата ми омръзна.“ Жена, която обичала мѫжа си, като остарѣе, казва: „Ехъ, този дъртиятъ да се махне! “ А той, засуква мустацитѣ си, гледа нѣкоя млада и си казва: „Ахъ, онази младата! “ Но послѣ се извинява, казва, че на шега говори. Не, той си казва истината. Шега въ този свѣтъ нѣма.
Нѣкой пѫть човѣкъ, като не може да направи нѣщо, казва, че на шега било.
към втори вариант >>
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ.
За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде.
към втори вариант >>
За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ.
За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си.
Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна.
към втори вариант >>
Скарватъ се, дохожда до бой.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си.
Скарватъ се, дохожда до бой.
Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ.
към втори вариант >>
Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой.
Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска.
Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска.
Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си.
Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде.
(втори вариант)
Въ руско-турската война двама руснака се спиратъ предъ една рибарница, хвърлилъ се въ очитѣ имъ единъ хубавъ шаранъ, но нѣмали пари да го купятъ. За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си.
Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде.
Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна.
(втори вариант)
За да го спечелятъ, рѣшаватъ да се скаратъ помежду си. Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде.
Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна.
Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ. Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ.
(втори вариант)
Скарватъ се, дохожда до бой. Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна.
Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ.
Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
(втори вариант)
Рибарятъ ги гледа, рѫкоплѣска. Единиятъ сграбчва шарана, замѣрва съ него другаря си. Слѣдъ 5–10 минути шаранътъ отиде. Ако бѣше на първата минута, щѣха да кажатъ, че е на шега, но слѣдъ 10 минути шаранътъ изчезна. Въ свѣта има шеги, когато нѣщата не могатъ да се направятъ, една привидна хитрость, да се извинимъ.
Не, азъ не приемамъ никакви шеги.
към втори вариант >>
Тогава кое е сѫщественото?
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото?
Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си?
към втори вариант >>
Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея.
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото?
Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея.
Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ.
към втори вариант >>
Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си?
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея.
Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си?
Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ.
към втори вариант >>
Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита.
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си?
Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита.
Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка.
към втори вариант >>
Ти съ своята душа разговарялъ ли си?
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита.
Ти съ своята душа разговарялъ ли си?
Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта.
към втори вариант >>
Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си?
(втори вариант)
Тогава кое е сѫщественото? Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си?
Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си?
Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя.
към втори вариант >>
Това е най-великъ въпросъ.
(втори вариант)
Ако кажа „човѣшката душа“, вие.не вѣрвате въ нея. Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си?
Това е най-великъ въпросъ.
Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения.
към втори вариант >>
Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ.
(втори вариант)
Вие нѣмате опитностьта, разговаряли ли сте се нѣкога съ себе си? Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ.
Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ.
Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана.
към втори вариант >>
Душата, това е майката на човѣка.
(втори вариант)
Ние поддържаме една наука, въ която всѣко нѣщо трѣбва да се опита. Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ.
Душата, това е майката на човѣка.
Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта.
(втори вариант)
Ти съ своята душа разговарялъ ли си? Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка.
Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта.
Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя.
(втори вариант)
Ами какъ може да се разговаряшъ съ душата си? Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта.
Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя.
Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Тази майка му е дала всички заблуждения.
(втори вариант)
Това е най-великъ въпросъ. Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя.
Тази майка му е дала всички заблуждения.
Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана. Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана.
(втори вариант)
Докато може да се разговаряшъ съ душата си, ти ще разберешъ много велики нѣща, а щомъ не можешъ да се разговаряшъ съ душата си, ти ще бѫдешъ първокласенъ глупакъ. Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения.
Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана.
Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
(втори вариант)
Душата, това е майката на човѣка. Човѣкъ има двѣ майки въ свѣта. Майка, това е „мая“, това, което обвива човѣка въ материя. Тази майка му е дала всички заблуждения. Има друга майка, която се нарича Божествена душа, а индуситѣ наричатъ това нирвана.
Когато влѣзешъ въ нирвана, ще забравишъ всичкитѣ си нещастия и ще бѫдешъ готовъ да прѣнесешъ своитѣ грѣхове, както и грѣховетѣ на всички.
към втори вариант >>
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота.
Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина.
към втори вариант >>
Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота.
Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока.
Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си?
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока.
Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си?
Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си?
Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде.
Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде.
Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение.
Буквата „г“ означава Божествена величина. Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Буквата „г“ означава Божествена величина.
(втори вариант)
Когато Христосъ казва: „Ако не се отречешъ отъ майка си“, Той разбира тази твоя мая, която ти казва: „Азъ те родихъ, ти ще ме слушашъ, ти ще имашъ моралъ, но ще гледашъ да се осигуришъ въ живота. Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение.
Буквата „г“ означава Божествена величина.
Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
(втори вариант)
Позволено ти е да направишъ едно прѣстѫпление за твое благо.“ Тази майка не е възпитала добре дѣцата си, тя е въ крива посока. Вие, майкитѣ, какъ възпитавате дѣцата си? Казвате на дъщеря си: „Ти ще се хранишъ добрѣ, за да бѫдешъ пълна, здрава, да се харесашъ, ще се усмихвашъ.“ Тази майка не е разбрала душата на дъщеря си, тя има прѣдъ себе си едно говедо, което иска да продаде. Ще ме извините, въ моя умъ думата „говедо“ има друго значение. Буквата „г“ означава Божествена величина.
Майката има едно съкровище, което използува по кривъ начинъ.
към втори вариант >>
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга.
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга.
Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева.
към втори вариант >>
Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга?
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга.
Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга?
– „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си.
към втори вариант >>
– „Бръмчи, казва, нѣщо!
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга?
– „Бръмчи, казва, нѣщо!
“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ.
към втори вариант >>
“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева.
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо!
“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева.
Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота?
към втори вариант >>
Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“.
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева.
Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“.
Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава.
към втори вариант >>
Ама после станалъ 4 лева.
(втори вариант)
Напримѣръ, имате единъ волъ, бодете го съ остенъ, за да работи, а като дойде единъ стържелъ, дига опашка и бѣга. Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“.
Ама после станалъ 4 лева.
Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава.
към втори вариант >>
Добре, свалятъ опашкитѣ си.
(втори вариант)
Питамъ, този волъ има ли умъ да бѣга? – „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева.
Добре, свалятъ опашкитѣ си.
На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното.
към втори вариант >>
На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ.
(втори вариант)
– „Бръмчи, казва, нѣщо! “ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си.
На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ.
Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота?
(втори вариант)
“ Сега чета по вѣстницитѣ, хлѣбътъ се повишилъ на 6 лева. Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ.
Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота?
Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава.
(втори вариант)
Започватъ всички вѣстникари, забръмчатъ – „6 лева хлѣба“. Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота?
Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава.
И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава.
(втори вариант)
Ама после станалъ 4 лева. Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава.
И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава.
Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното. И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното.
(втори вариант)
Добре, свалятъ опашкитѣ си. На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава.
Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното.
И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
(втори вариант)
На другия день дойде хлѣба 8 лева, пакъ опашкитѣ нагорѣ. Защо туряме цѣна на хлѣба при такива разбирания на живота? Когато Господь даде хлѣба на земята, Той забрани да се продава. И най-голѣмото проклятие въ свѣта е, че това велико благо се продава. Абсолютно забранено е да се продава хлѣба и брашното.
И слѣдъ това се питаме, защо свѣтътъ билъ лошъ.
към втори вариант >>
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари.
Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава.
към втори вариант >>
Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари.
Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ.
Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало.
към втори вариант >>
Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ.
Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда.
Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба.
към втори вариант >>
Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда.
Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба.
И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба.
И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли.
Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
Не мислете, че този кармически законъ прощава.
(втори вариант)
Първото условие е хлѣбътъ да се дава безъ пари. Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли.
Не мислете, че този кармически законъ прощава.
Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало.
(втори вариант)
Нѣма по-голѣмо безчестие отъ това, да отидешъ да си купувашъ хлѣба, да ти се продава хлѣбъ. Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава.
Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало.
Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба. И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба.
(втори вариант)
Бѫдещитѣ хора ще се чудятъ на сегашнитѣ, че сѫ били такива говеда. Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало.
Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба.
И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
(втори вариант)
Говедата на XX векъ сѫ продавали и купували хлѣба. И слѣдъ това теорията, че онези хора, които сѫ злоупотрѣбили съ продажбата на жито, до четвъртото поколѣние хаиръ не сѫ видѣли. Не мислете, че този кармически законъ прощава. Не казвамъ това да стане изведнъжъ, но да дойде въ нашитѣ умове мисъльта, че хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, понеже така е опрѣдѣлено отначало. Ни поменъ да нѣма отъ това, да се продава хлѣба.
И България трѣбва да бѫде първата държава, която да приложи това правило: хлѣбътъ безъ пари.
към втори вариант >>
Да се повърна назадъ.
(втори вариант)
Да се повърна назадъ.
Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари. Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.
към втори вариант >>
Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари.
(втори вариант)
Да се повърна назадъ.
Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари.
Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.
към втори вариант >>
„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“
(втори вариант)
„И пакъ се наведе долу и пишеше на земята.“
към втори вариант >>
Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.
(втори вариант)
Да се повърна назадъ. Хлѣбътъ ще стане безъ пари само тогава, когато се изпълнятъ Христовитѣ думи: „Онзи, който направи този законъ, хлѣбътъ да бъде безъ пари, трѣбва да е праведенъ човѣкъ.“ Ако е грѣшенъ, той ще създаде по-лошъ законъ, затова нека хлѣбътъ бѫде безъ пари.
Онзи, който създава този законъ, трѣбва да бѫде човѣкъ праведенъ, мѫдъръ и благороденъ въ най-висша смисъль.
към втори вариант >>
Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ.
(втори вариант)
Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ.
Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда.
към втори вариант >>
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба!
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба!
И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь.
към втори вариант >>
Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда.
(втори вариант)
Всички велики работи въ безмълвие и въ тайна ставатъ.
Великитѣ въпроси, великитѣ мисли, великитѣ чувства, всичко това въ мълчание се заражда.
към втори вариант >>
И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля!
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба!
И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля!
“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори?
към втори вариант >>
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята.
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята.
Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ? “ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние.
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля!
“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние.
Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това.
към втори вариант >>
Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше.
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята.
Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше.
А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ? “ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ.
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние.
Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ.
– Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния.
към втори вариант >>
А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме.
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше.
А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме.
А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ? “ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
– Защо?
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ.
– Защо?
– За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ.
към втори вариант >>
А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме.
А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?
“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това. И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
– За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь.
(втори вариант)
И сега знаете ли колко жени, колко момичета има въ свѣта, които сѫ продали своята честь само за хлѣба, изгубили сѫ най-възвишеното и благородното отъ себе си, само за хлѣба! И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо?
– За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь.
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ.
към втори вариант >>
“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това.
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ?
“ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това.
И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори?
(втори вариант)
И сега седимъ и казваме: „Господи, да бѫде Твоята воля! “ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь.
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори?
Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
(втори вариант)
Христосъ имаше да извърши едно велико дѣло, Той трѣбваше да мълчи и пишеше на земята. Доведоха прѣдъ Него една жена хваната въ прѣлюбодѣйство, въ обществено прѣстѫпление и Го запитаха: „Учителю, тая жена биде хваната въ самото дѣло, като прѣлюбодѣйствуваше. А въ закона Мойсей повеле намъ, които сѫ таквизъ, съ камъне да ги убиваме. А ти, споредъ твоето учение, що казвашъ? “ Исусъ се наведе долу, пишеше съ пръстъ на земята, разрѣшаваше единъ великъ законъ, дали да се убие и ако се убие или осѫди, по какъвъ начинъ трѣбва да стане това.
И като разрѣши въпроса, дигна се и каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли върху нея камъкъ.“
към втори вариант >>
Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това.
(втори вариант)
“ Да бѫде Твоята воля, но да стане нашата воля, все тъй се молимъ ние. Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори?
Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това.
Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни.
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни.
Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ.
към втори вариант >>
Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния.
(втори вариант)
Ходимъ съ хубави дрехи, съ цилиндри, а тѣзи наши сестри въ порока киснатъ. – Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това.
Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния.
Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни.
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни.
Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни.
Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ.
(втори вариант)
– Защо? – За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния.
Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ.
Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ. Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ?
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни.
Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ?
Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ.
към втори вариант >>
Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ.
(втори вариант)
– За единъ самунъ хлѣбъ продаватъ своята честь. Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ.
Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ.
Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса?
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ?
Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса?
– Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
(втори вариант)
Е, какъ ще оправдаемъ това нѣщо, ние бащи, майки, министри, царе, учители, професори? Ще кажете: „Тъй Господь направилъ нѣщата.“ Лъжа е това. Вие направихте тѣзи нѣща въ миналитѣ поколѣния. Слѣдователно, това, което хората направиха, ние трѣбва да го оправимъ. Ако нѣкой е развалилъ кѫщата на нѣкого, умнитѣ трѣбва да я поправятъ.
Затова у насъ трѣбва да влѣзе този великъ импулсъ, а не само да се числимъ къмъ нѣкоя школа и да казваме, че такъвъ билъ Богъ, онакъвъ билъ Богъ.
към втори вариант >>
– Никога.
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса?
– Никога.
Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се?
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се?
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели.
към втори вариант >>
Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ.
(втори вариант)
Изводътъ, който може да направимъ е, че сѫдиитѣ трѣбва да бѫдатъ хора безгрѣшни. Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога.
Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ.
Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ.
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се?
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ.
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“.
към втори вариант >>
Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ.
(втори вариант)
Ако днесъ ме попитатъ – защо свѣтътъ куца, то е понеже всички сѫдии сѫ хора грѣшни. Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ.
Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ.
А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ. Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ.
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е?
към втори вариант >>
А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ.
(втори вариант)
Единъ сѫдия, който може да се подкупи съ пари, единъ сѫдия, който може да се подкупи отъ общественото мнѣние или за свое благо, какво ще донесе за своя народъ? Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ.
А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ.
Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други.
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега.
Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други.
Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза?
към втори вариант >>
Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
(втори вариант)
Питамъ: народъ съ такива сѫдии може ли да прокопса? – Никога. Слѣдователно онзи, който заема постъ сѫдия, да отсѫжда споредъ думитѣ на Христа, трѣбва да бѫде безгрѣшенъ, понеже безгрѣшнитѣ хора да дойдатъ и съ камъни да те биятъ, не само нѣма да те убиятъ, но ще възкръснешъ. Тѣзи камъни ще падатъ отгорѣ ти безъ да те нараняватъ. А сега се качватъ на власть хора, които сѫ пълни съ грѣхове и като те биятъ съ камъни, те нараняватъ.
Слѣдователно, въ сѫдбата на праведния има животъ, а въ сѫдбата на нечестивия нѣма животъ.
към втори вариант >>
Защо го фалшифициратъ?
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други.
Защо го фалшифициратъ?
Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте.
към втори вариант >>
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята.
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята.
Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне!
към втори вариант >>
Всѣки иска да спечели.
(втори вариант)
Питамъ: въ вашия градъ хлѣбътъ продава ли се? – „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ?
Всѣки иска да спечели.
Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки.
към втори вариант >>
Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ.
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята.
Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ.
Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори.
към втори вариант >>
Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“.
(втори вариант)
– „Да, ние сме културни хора, черниятъ хлѣбъ е по-ефтинъ, бѣлиятъ – по-скѫпъ.“ Казвамъ: азъ имамъ по-особено мнѣние за васъ. Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели.
Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“.
Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това?
към втори вариант >>
Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло.
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ.
Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло.
Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени.
към втори вариант >>
Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е?
(втори вариант)
Ако това разбиране въ свѣта не се промѣни, животътъ за въ бѫдеще може да стане 100 пѫти по-ужасенъ отколкото е сега. Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“.
Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е?
Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“.
към втори вариант >>
Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право.
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло.
Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право.
Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора.
към втори вариант >>
Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза?
(втори вариант)
Въ 100 години хората ще се изродятъ само отъ тази фалшификация на хлѣбъ съ примѣси отъ варъ, пѣсъкъ, бобъ и други. Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е?
Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза?
Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа?
към втори вариант >>
Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ.
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право.
Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ.
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
към втори вариант >>
Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте.
(втори вариант)
Защо го фалшифициратъ? Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза?
Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте.
Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ.
към втори вариант >>
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне!
(втори вариант)
Казва се, че Христосъ се навелъ долу и пишелъ на земята. Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ.
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне!
Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Ние сме сега тѣзи водни капки.
(втори вариант)
Всѣки иска да спечели. Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте.
Ние сме сега тѣзи водни капки.
Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава?
към втори вариант >>
Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори.
(втори вариант)
Сега като говоря азъ тука, нѣкои отъ васъ иматъ тевтерчета, записватъ. Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне!
Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори.
Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това?
(втори вариант)
Сега вие, религиознитѣ хора ще кажете: „Това не е наша работа, има държавници“. Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки.
Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това?
Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
към втори вариант >>
Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени.
(втори вариант)
Нѣкои пишатъ за добро, а нѣкои – за зло. Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори.
Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени.
Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“.
(втори вариант)
Когато въ свѣта дойде онзи облакъ, който плава на небето, отъ една капка ли е? Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това?
Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“.
Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н.
към втори вариант >>
Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора.
(втори вариант)
Нѣкои идатъ съ цѣль да се учатъ, а нѣкои идатъ съ цѣль да напишатъ нѣщо противоположно, да кажатъ, че това не е право. Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени.
Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора.
Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни. Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Какво значи да намѣрите Господа?
(втори вариант)
Нали всѣка капка въ него има инициатива да слѣзе, да измие нѣщо като падне, иска да причини нѣкаква полза? Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“.
Какво значи да намѣрите Господа?
Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ.
към втори вариант >>
Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
(втори вариант)
Онзи, който каже, че не е право, азъ ще кажа, че е безгрѣшенъ и ще приема първия камъкъ, но онзи, който е грѣшенъ, да си затвори устата и когато Господь говори, всички грѣшни уста трѣбва да мълчатъ. Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора.
Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ.
(втори вариант)
Тѣзи хиляди капки измиватъ цвѣтята, трѣвитѣ и започва всичко да расте. Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа?
Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ.
Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ.
към втори вариант >>
Такъвъ изводъ правя азъ.
(втори вариант)
Е сега свѣтътъ трѣбва да млъкне! Ако не млъкнатъ устата на грѣшнитѣ, Господъ ще ги затвори. Ако не вѣрвате, че Господъ затваря уста, идете на гробищата, ще видите, че тамъ всички уста сѫ затворени. Отъ 8000 години Господъ затваря устата на всички хора. Слѣдователно, онѣзи, който умиратъ, сѫ грѣшни, а онѣзи, който се раждатъ сѫ праведни.
Такъвъ изводъ правя азъ.
към втори вариант >>
Какво трѣбва да правимъ тогава?
(втори вариант)
Ние сме сега тѣзи водни капки. Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ.
Какво трѣбва да правимъ тогава?
Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?
към втори вариант >>
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро.
(втори вариант)
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро.
Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали. Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото. Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
към втори вариант >>
Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
(втори вариант)
Ако вие не турите вашия умъ, желание, инициатива, какъ ще стане всичко това? Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава?
Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея? “ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали.
(втори вариант)
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро.
Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали.
Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото. Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
към втори вариант >>
А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н.
(втори вариант)
Въ единъ отъ еврейскитѣ пророци Господь казва: „Когато потърсите съ всичкото си сърце, ще намѣрите Господа“. Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта.
А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н.
Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея? “ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото.
(втори вариант)
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро. Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали.
Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото.
Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
към втори вариант >>
Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ.
(втори вариант)
Какво значи да намѣрите Господа? Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н.
Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ.
И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея? “ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
(втори вариант)
Когато Христосъ се наведе на земята, каза: „Постарай се за въ бѫдеще да раждашъ праведни и чисти хора, защото тъй както си ги народила, нѣма да иде на добро. Постарай се, жено, да родишъ нѣщо по-хубаво, защото и онѣзи, който вѣрватъ и онѣзи, който не вѣрватъ, въ лошъ пѫтъ сѫ тръгнали. Ще си направишъ малко усилия да родишъ нѣщо по-хубаво.“ За да се роди хубавото, възвишеното, благородното въ свѣта, то не се ражда при условия съ чаша въ рѫка въ бирарията, то не се ражда въ сѫда, когато обѣсватъ нѣкого, то не се ражда и на бойното поле, то не се ражда и въ дипломацията, нито въ онѣзи интриги, който ставатъ сега и въ миналото.
Тамъ се раждатъ само дѣца на прѣстѫпленията, мисли, желания и дѣйствия на прѣстѫпленията.
към втори вариант >>
И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ.
(втори вариант)
Значи да започне този великъ законъ на любовьта да дѣйствува у васъ. Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ.
И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ.
И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея? “ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
И Христосъ имъ каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
(втори вариант)
И Христосъ имъ каза: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?
(втори вариант)
Какво трѣбва да правимъ тогава? Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ.
И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?
“ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята.
(втори вариант)
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята.
Всички излѣзоха навънъ. Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
“ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
(втори вариант)
Азъ разрѣшавамъ въпроса така: ако започнете да ядете най-простото ядене, каквото най-бѣднитѣ ядатъ, вие ще създадете една велика вълна, която ще оправи въ скоро врѣме свѣта. А сега ние сѣдаме на обѣдъ и започваме – едно блюдо, второ блюдо и т.н. Има хора въ София, които харчатъ за вечеря 1000 лева, други – 50 лева, а трети гладни лѣгатъ. И послѣ водятъ една такава блудна жена, прѣстѫпила за хлѣбъ. И питатъ Христа: „Какво да направимъ съ нея?
“ Христосъ отговаря: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.“
към втори вариант >>
Всички излѣзоха навънъ.
(втори вариант)
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята.
Всички излѣзоха навънъ.
Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина.
И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
към втори вариант >>
Отъ кѫдѣ?
(втори вариант)
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята. Всички излѣзоха навънъ.
Отъ кѫдѣ?
– Отвѫтрѣ навънъ. Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина.
И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти.
Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора.
към втори вариант >>
– Отвѫтрѣ навънъ.
(втори вариант)
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята. Всички излѣзоха навънъ. Отъ кѫдѣ?
– Отвѫтрѣ навънъ.
Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти.
Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна.
Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора.
към втори вариант >>
Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
(втори вариант)
Тѣ знаяха закона и всички единъ по единъ си излѣзоха, защото ако не си излѣзоха, щѣха да паднатъ въ дъното на земята. Всички излѣзоха навънъ. Отъ кѫдѣ? – Отвѫтрѣ навънъ.
Слѣдователно и вие по сѫщия законъ, когато вашитѣ фарисеи и садукеи дигатъ гюрултия за тази блудница, ще си кажете: „Който отъ васъ е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея“.
към втори вариант >>
Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна.
Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване.
Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата.
към втори вариант >>
И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха?
(втори вариант)
И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха?
Не те ли осѫди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече! “ Заключение.
към втори вариант >>
Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване.
Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа.
Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има.
към втори вариант >>
Не те ли осѫди никой?
(втори вариант)
И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха?
Не те ли осѫди никой?
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече! “ Заключение.
към втори вариант >>
Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
(втори вариант)
За положението на тази жена вие станахте една колективна причина. И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа.
Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
към втори вариант >>
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!
(втори вариант)
И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха? Не те ли осѫди никой?
“ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!
“ Заключение.
към втори вариант >>
Новото учение има медицина за здрави хора.
(втори вариант)
И за да изправите тази жена, трѣбва да бѫдете абсолютно чисти. Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата.
Новото учение има медицина за здрави хора.
Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
“ Заключение.
(втори вариант)
И остана Исусъ самъ съ жената и рече ѝ: „Жено, дѣ сѫ онѣзи, които те обвиняваха? Не те ли осѫди никой? “ – „Никой, Господи.“ И Исусъ ѝ рече: „Нито азъ те осѫждамъ; иди си и отъ сега не съгрѣшавай вече!
“ Заключение.
към втори вариант >>
Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора.
(втори вариант)
Споредъ учението, което сега идва отъ невидимия свѣтъ се изисква не палеативна чистота, а абсолютна. Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора.
Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора.
Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива.
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива.
Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “
към втори вариант >>
Едва една малка опитность се прави въ училищата.
(втори вариант)
Когато дойде чистотата у кого и да е, той ще бѫде мощенъ, силенъ, нѣма да има никакво обезсърчаване. Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора.
Едва една малка опитность се прави въ училищата.
Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ.
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива.
Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ.
Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “
към втори вариант >>
Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има.
(втори вариант)
Чистотата, това е здраве за човѣшкия умъ; чистотата, това е здраве за човѣшкото сърце; чистотата, това е здраве за човѣшката душа. Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата.
Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има.
А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства? – Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели.
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ.
Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели.
Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “
към втори вариант >>
А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
(втори вариант)
Първата хигиена е чистотата на ума, на сърцето и на душата. Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има.
А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
– Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
Азъ вадя заключение.
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели.
Азъ вадя заключение.
Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената! “
към втори вариант >>
– Хлѣбътъ.
(втори вариант)
Новото учение има медицина за здрави хора. Въ свѣта ние имаме затвори за прѣстѫпници, болници за болни, заведения за сирачета, но нѣмаме още заведения за здрави, умни и добри хора. Едва една малка опитность се прави въ училищата. Ако този опитъ се направи така, че да се затворятъ всички затвори, болници и всичко да се обърне на училища, другъ резултатъ ще има. А сега дойде докторътъ, пипа пулса, пулсътъ е 120, сърцето ненормално, черниятъ дробъ разстроенъ, но кои сѫ причинитѣ за тѣзи разстройства?
– Хлѣбътъ.
към втори вариант >>
Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение.
Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!
“
към втори вариант >>
Азъ мога да направя опитъ съ васъ.
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ.
За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо?
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Сега ще кажете: „Тази жена е виновна, женитѣ все бели вършатъ, за друго не ги бива. Когато Господъ създаде мѫжътъ, бели нѣмаше въ свѣта, но когато създаде жената, белитѣ дойдоха.“ Така говорятъ противницитѣ на женитѣ. Но въпросътъ е, ако свѣтътъ бѣше останалъ дълго врѣме безъ жена, дали нѣмаше да има по-голѣми бели. Азъ вадя заключение. Господъ каза: „За да не се създадатъ по-голѣми бели, нека дойде жената!
“
към втори вариант >>
За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена.
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ.
За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена.
Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това?
“ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
към втори вариант >>
Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии.
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена.
Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии.
Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
“ Ами вие какъ ще докажете това?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това?
“ Ами вие какъ ще докажете това?
Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина.
към втори вариант >>
Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе.
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии.
Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе.
Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това?
Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини.
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ?
към втори вариант >>
Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба.
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе.
Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба.
Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо? Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини.
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ?
Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ.
към втори вариант >>
Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо?
(втори вариант)
Азъ мога да направя опитъ съ васъ. За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба.
Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо?
Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ?
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ?
Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ?
Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!
към втори вариант >>
Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
(втори вариант)
За въ бѫдеще въ месенето трѣбва да има хигиена. Болнитѣ, нечестнитѣ хора не трѣбва да бѫдатъ фурунджии, но честни, здрави хора трѣбва да бѫдатъ фурунджии. Този човѣкъ като меси хлѣбъ трѣбва цѣлъ день да пѣе. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на васъ женитѣ слѣдното – когато нѣкоя жена нѣкой день е неразположена, да извика нѣкоя своя сестра и да ѝ каже: „Сестро, азъ днесъ не съмъ разположена, не съмъ достойна да меся хлѣбъ, затова услужи ми ти.“ Неразположенъ ли си, това е проказа въ хлѣба. Казвате: „Днесъ хлѣбътъ не е измесенъ.“ Казвамъ: не е измесенъ, не е изпеченъ. Защо?
Защото отиваме да ловимъ блудницата, а че онзи продава хлѣба съ пари, казваме, че това е законъ в обществото.
към втори вариант >>
Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
(втори вариант)
Ще кажете: „Какъ ще докажешъ това? “ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ?
Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!
към втори вариант >>
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си.
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си.
Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана.
към втори вариант >>
Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина.
(втори вариант)
“ Ами вие какъ ще докажете това? Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма.
Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина.
Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ! “
към втори вариант >>
Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ.
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си.
Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ.
Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км.
към втори вариант >>
Що е моралъ?
(втори вариант)
Нѣщата се доказватъ само тогава, когато сѫдимъ по едни и сѫщи принципи, по едни и сѫщи величини. Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина.
Що е моралъ?
И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ! “
към втори вариант >>
Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него?
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ.
Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него?
Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана.
към втори вариант >>
И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ.
(втори вариант)
Ако ви дамъ нѣколко величини – x (първа степень), x2, x3, x4 и ако азъ боравя съ x4, а вие съ x, какъ ще се разберемъ? Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ?
И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ.
Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ! “
към втори вариант >>
Ще ви кажа.
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него?
Ще ви кажа.
Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
към втори вариант >>
Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!
(втори вариант)
Тѣзи двѣ величини еднакви ли сѫ? Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ.
Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!
“ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ! “
към втори вариант >>
Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха?
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа.
Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха?
Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!
към втори вариант >>
“ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!
(втори вариант)
Ако азъ боравя съ x3, разликата е по-голѣма; ако боравя съ x4, разликата е още по-голѣма. Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна!
“ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!
“
към втори вариант >>
Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана.
(втори вариант)
Азъ искамъ да разрѣшите този въпросъ въ себе си. Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха?
Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана.
Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение.
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Слѣдователно, моралътъ, това е една неизвѣстна величина. Що е моралъ? И право казватъ, че моралътъ е създаденъ за слабитѣ хора, защото когато силниятъ краде никой не може да го накаже, но когато слабиятъ краде всички го наказватъ. Ако дойде единъ лъвъ въ кошарата и задигне една овца, казвате: „Хубаво, че мене не задигна! “ Но ако дойде въ кошарата ви едно малко палаче и разгони овцитѣ, ще дигнете единъ прътъ, ще го ударите и ще кажете: „Да знаешъ, другъ пѫть да не дохождашъ!
“
към втори вариант >>
Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км.
(втори вариант)
Ако вие не го разрѣшите, има други сили, който идватъ и тѣ ще го оправятъ, тѣ ще го разрѣшатъ. Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана.
Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км.
ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
към втори вариант >>
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща.
И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
към втори вариант >>
ще отскочите отъ барабана.
(втори вариант)
Въ свѣта има едни разумни, интелигентни сили, толкова силни, че всѣки, който не е готовъ, знаете ли какво ще стане съ него? Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км.
ще отскочите отъ барабана.
Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана!
към втори вариант >>
И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща.
И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“.
А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
към втори вариант >>
Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
(втори вариант)
Ще ви кажа. Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана.
Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане.
към втори вариант >>
А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“.
А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!
(втори вариант)
Когато на единъ барабанъ има много прахъ, какво става съ праха? Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!
“ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ.
Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари.
Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
“ Нѣкой заема високо положение.
(втори вариант)
Взиматъ пръчицата и удрятъ барабана. Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ!
“ Нѣкой заема високо положение.
Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари.
Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
(втори вариант)
Така и вие сте на барабана и като удари онзи съ топуза, 1000 км. ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение.
Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
(втори вариант)
И сега съврѣменниятъ свѣтъ е пъленъ съ малки палачета, а голѣмитѣ тигри, лъвове, тѣхъ законъ ги не хваща. И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора! А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
Вънъ отъ барабана!
(втори вариант)
ще отскочите отъ барабана. Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си?
Вънъ отъ барабана!
И царе и министри, до единъ ще има хвъркане. Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
(втори вариант)
И простолюдието е схванало това и казва: „Законътъ е само за слабитѣ хора, а не и за силнитѣ“. А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность.
Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
И царе и министри, до единъ ще има хвъркане.
(втори вариант)
Въ този законъ нѣма да те питатъ какъ си, къмъ каква партия принадлежишъ, а ще те питатъ: „Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? “ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана!
И царе и министри, до единъ ще има хвъркане.
Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
(втори вариант)
А азъ казвамъ: законътъ трѣбва да бѫде законъ за всички, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Този законъ трѣбва да бѫде абсолютенъ и да се прилага съзнателно отъ всички, а не съ стражари. Ако ти си честенъ човекъ и си служишъ съ стражари, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Ако ти си честенъ човѣкъ и си служишъ съ затвори, азъ се съмнѣвамъ въ твоята честность. Азъ бихъ желалъ да нѣма затвори, стражари, да бѫде навсѣкѫдѣ отворено и тогава ще кажа: Тукъ има честни хора!
А сега навсѣкѫдѣ стражари, войници, затвори и казватъ: „Тѣзи хора сѫ културни, изправни.“
към втори вариант >>
Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
(втори вариант)
“ – „Да.“ – „Вънъ отъ барабана – думъ! “ Нѣкой заема високо положение. Ти хлѣбъ купувалъ ли си съ пари, продавалъ ли си? Вънъ отъ барабана! И царе и министри, до единъ ще има хвъркане.
Великиятъ Господь, който е направилъ свѣта, ще каже: „Благото, което съмъ ви далъ, нѣмате право да го продавате, да развращавате вашитѣ и сестри и братя.“
към втори вариант >>
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива?
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива?
Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора.
към втори вариант >>
Сега приемете това въ себе си.
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си.
Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ.
към втори вариант >>
Защото коя е цѣльта на единъ домъ?
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива?
Защото коя е цѣльта на единъ домъ?
Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата?
към втори вариант >>
Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания!
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си.
Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания!
Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате?
към втори вариант >>
Нали неговитѣ дѣца?
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ?
Нали неговитѣ дѣца?
Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици?
към втори вариант >>
Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта.
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания!
Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта.
Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!
към втори вариант >>
Каква е цѣльта на църквата?
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца?
Каква е цѣльта на църквата?
Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички?
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта.
Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички?
Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички! “ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви?
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата?
Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви?
Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
Защо да не желаемъ за всички това добро?
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички?
Защо да не желаемъ за всички това добро?
Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички! “ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Честни и любящи хора.
(втори вариант)
Питамъ, при такъвъ единъ багажъ на съврѣменни мисли, при такова едно схващане на живота, можемъ ли да осмислимъ вѫтрѣшния смисълъ на живота и да му дадемъ права директива? Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви?
Честни и любящи хора.
Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ.
(втори вариант)
Сега приемете това въ себе си. Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро?
Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ.
Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички! “ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Каква е цѣльта на държавата?
(втори вариант)
Защото коя е цѣльта на единъ домъ? Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора.
Каква е цѣльта на държавата?
Нали нейнитѣ поданици? Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате?
(втори вариант)
Ще кажете: „Азъ имамъ особени вѣрвания.“ Долу вашитѣ вѣрвания! Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ.
Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате?
Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички! “ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Нали нейнитѣ поданици?
(втори вариант)
Нали неговитѣ дѣца? Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата?
Нали нейнитѣ поданици?
Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!
(втори вариант)
Въ свѣта има само единъ законъ, закона на любовьта. Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате?
Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!
“ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
(втори вариант)
Каква е цѣльта на църквата? Нали сѫ онѣзи поклонници вѫтрѣ, които трѣбва да бѫдатъ какви? Честни и любящи хора. Каква е цѣльта на държавата? Нали нейнитѣ поданици?
Какви трѣбва да бѫдатъ тѣ?
към втори вариант >>
“ Бумъ отъ барабана!
(втори вариант)
Искашъ ли всички да чувствуватъ тази велика любовь, искашъ ли тази мисъль да бѫде за всички? Защо да не желаемъ за всички това добро? Това нѣма да дойде изведнъжъ, но ние трѣбва постоянно да работимъ, за да се подготвимъ. Трѣбва онзи, онзи вѫтрѣшния, какъ го наричате? Когато мѫжътъ на нѣкоя жена донесе месо, хлѣбъ, тя казва: „Милички!
“ Бумъ отъ барабана!
към втори вариант >>
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ.
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ.
Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли?
към втори вариант >>
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално.
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално.
Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това?
към втори вариант >>
Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа.
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ.
Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа.
Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ.
към втори вариант >>
Ще ви дамъ единъ проектъ.
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално.
Ще ви дамъ единъ проектъ.
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!
към втори вариант >>
Кого взимаме днесъ за учитель?
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа.
Кого взимаме днесъ за учитель?
Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!
към втори вариант >>
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари.
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ.
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари.
Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?
към втори вариант >>
Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия?
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель?
Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия?
Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни.
към втори вариант >>
Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари.
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари.
Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари.
Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари.
към втори вариант >>
Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение.
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия?
Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение.
Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката!
към втори вариант >>
Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ.
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари.
Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ.
Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари.
към втори вариант >>
Въ църквата до какво положение сѫ дошли?
(втори вариант)
Слѣдователно, Христосъ туря този основенъ законъ, че навсѣкѫдѣ само праведнитѣ трѣбва да наказватъ. Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение.
Въ църквата до какво положение сѫ дошли?
Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ?
към втори вариант >>
Има ли нѣщо лошо въ това?
(втори вариант)
Сега вие, жени, проповѣдвайте: хлѣбътъ трѣбва да бѫде безъ пари, тъй е казалъ Господь първоначално. Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ.
Има ли нѣщо лошо въ това?
Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?
към втори вариант >>
Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ.
(втори вариант)
Когато разберемъ този основенъ законъ, въ обществения животъ ще има една велика реформа. Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли?
Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ.
А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега!
към втори вариант >>
Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!
(втори вариант)
Ще ви дамъ единъ проектъ. Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това?
Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!
“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея? “ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!
(втори вариант)
Кого взимаме днесъ за учитель? Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ.
А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!
“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?
(втори вариант)
Ще видимъ колко хлѣбъ трѣбва за България, колко декара земя ѝ е нужно и азъ ще бѫда първия, който ще работя всичко безъ пари. Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ!
“ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?
“ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея? “ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни.
(втори вариант)
Нали този, който е способенъ, ученъ, а не невѣжия? Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай!
“ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни.
Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
“ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари.
(втори вариант)
Ще изоремъ, ще ожънемъ нивитѣ, за да бѫде хлѣбътъ за всички безъ пари. Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ?
“ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари.
Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея? “ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
Казватъ: „Гледай му шапката!
(втори вариант)
Въ всички отрасли на науката хората сѫ дошли до това положение. Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни.
Казватъ: „Гледай му шапката!
“ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари.
(втори вариант)
Всички ще отидемъ да работимъ на нивата, за да направимъ хлѣба даромъ. Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари.
Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари.
Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея? “ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
“ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ?
(втори вариант)
Въ църквата до какво положение сѫ дошли? Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката!
“ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ?
Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега! Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?
(втори вариант)
Има ли нѣщо лошо въ това? Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари.
Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?
“ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега!
(втори вариант)
Напримѣръ, въ една църква, въ една религиозна школа, свещеникътъ не трѣбва само да е свършилъ, но да има другъ моралъ, да е абсолютно чистъ, безгрѣшенъ. А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ?
Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега!
Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
“ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
(втори вариант)
Може да се отдѣли толкова земя, че да даде колкото хлѣбъ ни е потрѣбно, а за всичко друго, добъръ е Господь, защото Господнята молитва казва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний дай ни го намъ днесъ! “ Сега вестникаритѣ пишатъ: „Хлѣбътъ струва 6 лева, 8 лева, какво ще правимъ, какъ ще прѣминемъ? “ Казвамъ: намѣсто да се създаде членъ 4, нека се създаде членъ 10, хлѣбътъ да е безъ пари. Нека на всички граждани да се опрѣдѣли извѣстна часть земя, всички да поработятъ, за да направимъ хлѣбътъ да е безъ пари. Тогава нѣма да водятъ прѣдъ насъ блудницата и да казватъ: „Учителю, какво да правимъ съ нея?
“ Който е безгрѣшенъ, нека пръвъ хвърли камъкъ върху нея.
към втори вариант >>
Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
(втори вариант)
А сега казватъ: „Не гледай дѣлата на свещеника, а расото му гледай! “ На расото не може да гледаме, това е наше изобретение, а Господь е създалъ хора, които трѣбва да бѫдатъ благородни. Казватъ: „Гледай му шапката! “ Че какво може да видимъ отъ човѣшката шапка, отъ човѣшкия умъ? Я ми кажете една благородна човѣшка мисъль, която човѣкъ да е създалъ до сега!
Азъ не съмъ намѣрилъ нито една благородна човѣшка мисъль досега.
към втори вариант >>
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ.
Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица.
към втори вариант >>
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли?
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли?
– Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ?
към втори вариант >>
Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ.
Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта.
Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери.
към втори вариант >>
– Защото живѣемъ само за себе си.
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли?
– Защото живѣемъ само за себе си.
Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ.
към втори вариант >>
Единъ царь ималъ три дъщери.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта.
Единъ царь ималъ три дъщери.
Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице.
към втори вариант >>
Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си.
Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!
“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ.
към втори вариант >>
Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери.
Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна.
Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“.
към втори вариант >>
“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ.
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично!
“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ.
Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва.
към втори вариант >>
Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна.
Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи.
Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!
към втори вариант >>
Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си.
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ.
Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си.
Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
към втори вариант >>
Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица.
(втори вариант)
За да обясня мисъльта си, ще приведа единъ разказъ. Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи.
Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица.
Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание.
към втори вариант >>
Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ?
(втори вариант)
Защо не можемъ да създадемъ благородни мисли? – Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си.
Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ?
Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ.
към втори вариант >>
Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери.
(втори вариант)
Ние трѣбва да добиемъ тази велика истина въ свѣта. Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица.
Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери.
Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ.
към втори вариант >>
Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ.
(втори вариант)
– Защото живѣемъ само за себе си. Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ?
Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ.
Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ.
към втори вариант >>
Най-младата му дъщеря била съ начернено лице.
(втори вариант)
Единъ царь ималъ три дъщери. Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери.
Най-младата му дъщеря била съ начернено лице.
Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери.
към втори вариант >>
Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ.
(втори вариант)
Нашиятъ моралъ е създаденъ възъ основа на егоизма и казваме: „Когато мене ми е добрѣ, свѣтътъ върви отлично! “ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ.
Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ.
Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното.
към втори вариант >>
Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“.
(втори вариант)
Тѣ били родени въ различно врѣме, имали различни дарби, но най-младата била най-хубава, най-добродѣтелна. Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице.
Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“.
Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си.
към втори вариант >>
Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва.
(втори вариант)
“ Влѣзте въ домоветѣ, въ църквитѣ – сѫщиятъ моралъ. Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ.
Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва.
Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва.
към втори вариант >>
Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!
(втори вариант)
Понеже била толкова красива, баща ѝ постоянно я държалъ затворена, да не я виждатъ човѣшки очи. Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“.
Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!
“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака.
към втори вариант >>
Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
(втори вариант)
Докато мѫжътъ принася всичко въ кѫщи, милъ и драгъ е той, нѣма вторъ като него, но щомъ не може да принася, жената казва: „Глупакъ е той.“ Като изгуби паритѣ си, изгубва и ума си. Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва.
Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ.
към втори вариант >>
“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание.
(втори вариант)
Научили се сѫсѣдни царски синове за тази красива царска дъщеря, та пратили сватове да я искатъ да имъ стане царица. Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде!
“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание.
Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ.
(втори вариант)
Питамъ, какъ е възможно умътъ да бѫде вѫтрѣ въ паритѣ? Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора.
Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ.
А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?
към втори вариант >>
Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ.
(втори вариант)
Но бащата, както и нѣкои мѫдреци искали да узнаятъ кой момъкъ е достоенъ за нея, затова бащата облѣкълъ десеть момичета съ слугински форми и между тѣхъ турилъ и тритѣ си дъщери. Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание.
Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ.
Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ.
(втори вариант)
Че паритѣ, това сѫ продуктъ на човѣшкия умъ. Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ.
А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ.
И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе? “ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери.
(втори вариант)
Най-младата му дъщеря била съ начернено лице. Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ.
Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери.
Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното.
(втори вариант)
Тѣ сѫ символъ, емблемъ, който човѣкъ е турилъ въ ходъ. Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ.
И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното.
Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе? “ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си.
(втори вариант)
Дошли сватове и царьтъ имъ казва: „Изберете си, която искате“. Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери.
Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си.
Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака. Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Така и Господь постѫпва.
(втори вариант)
Интересно е, когато хората казватъ, че човѣкъ като изгуби паритѣ си оглупѣва. Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното.
Така и Господь постѫпва.
Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе? “ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака.
(втори вариант)
Всѣки царски синъ като виждалъ най-хубавата отъ момитѣ, казвалъ: „Тази е красивата царска дъщеря, тя ще бѫде! “ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си.
Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака.
Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ.
(втори вариант)
Азъ казвамъ обратното – всички, които иматъ пари сѫ най-глупавитѣ, а които нѣматъ нито петь пари сѫ най-честнитѣ хора. Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва.
Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ.
Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе? “ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
(втори вариант)
“ На грозната между момитѣ никой не обръщалъ внимание. Оженили първата, обаче работитѣ въ царството не вървятъ. Всички моми една по една се оженили, но никой отъ царскитѣ синове не попаднали на една отъ тритѣ царски дъщери. Единъ отъ тѣзи царски синове, който билъ най-добрия и най-мѫдрия, като дошълъ на гости, той искалъ да имъ отдаде най-голѣмо почитание и уважение, но като правилъ тѣзи поклони, падналъ и строшилъ крака си. Всички слугини, като видѣли, че му се счупилъ кракътъ, избѣгали, но най-грозната, като го видѣла, дошла да му прѣвърже крака и казала: „Нищо, това е единъ инцидентъ.“ Той казалъ: „Тази е царската дъщеря, позналъ я.“ Ние съврѣменнитѣ хора не познаваме най-красивата дъщеря, но тази, която е облѣчена въ дрипи, тя е, която ни прѣвързва крака.
Сега тѣзи три сестри трѣбва да дойдатъ въ свѣта.
към втори вариант >>
Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?
(втори вариант)
Като нѣмашъ петь пари въ джеба си, никого не обирашъ. А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ.
Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?
“ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ.
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ.
Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь? “ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли?
към втори вариант >>
“ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
(втори вариант)
А като се събератъ богати, започватъ да играятъ на азартни игри, обиратъ се единъ другъ. И така изопачили поговорката, че който изгубва паритѣ си, изгубва и ума си, а то е обратното. Така и Господь постѫпва. Когато иска да поправи нѣкой човѣкъ взима му паритѣ. Сега и женитѣ казватъ: „Какъ, безъ пари може ли да се живѣе?
“ Ами вашата първа майка, като ви роди, съ пари ли ви роди или безъ пари?
към втори вариант >>
Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь?
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ.
Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь?
“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ.
към втори вариант >>
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София.
Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава.
към втори вариант >>
“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло!
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь?
“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло!
“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ.
към втори вариант >>
Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София.
Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ.
Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ.
към втори вариант >>
“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря.
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь? “ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло!
“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря.
Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе.
към втори вариант >>
Ражда му се дѣте.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ.
Ражда му се дѣте.
Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше!
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь? “ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря.
Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше!
“ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия.
към втори вариант >>
Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте.
Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева.
Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му.
към втори вариант >>
“ – „Сега гори ли?
(втори вариант)
Всички говорятъ все за любовь, всички говорятъ за истина и мѫдрость, но любовь нѣматъ. Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь? “ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше!
“ – „Сега гори ли?
“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия.
към втори вариант >>
Кръщава дѣтето.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева.
Кръщава дѣтето.
Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето?
към втори вариант >>
“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ.
(втори вариант)
Запитвалъ съмъ мнозина: „Изпитвали ли сте любовь? “ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли?
“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ.
На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
към втори вариант >>
Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава.
(втори вариант)
Ще ви разкажа единъ случай, който станалъ прѣди години въ София. Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето.
Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава.
Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
На този огънь кокошки, агнета не се печатъ.
(втори вариант)
“ – „Какъ не, сърцето ми е горѣло! “ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ.
На този огънь кокошки, агнета не се печатъ.
Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва.
към втори вариант >>
Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ.
(втори вариант)
Единъ бѣденъ чиновникъ, нѣмалъ нито петь пари въ джеба си, получавалъ много малка заплата, никой нищо не му давалъ. Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава.
Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ.
Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе.
(втори вариант)
“ Казвамъ, Любовьта гори, но не изгаря. Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ.
Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе.
Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва.
към втори вариант >>
Следъ осемь години дѣтето умира.
(втори вариант)
Ражда му се дѣте. Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ.
Следъ осемь години дѣтето умира.
Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия.
(втори вариант)
Нѣкой казва: „Е, едно врѣме съ моята млада каквото опитахъ, сърцето ми гореше! “ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе.
Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия.
И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?
към втори вариант >>
Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му.
(втори вариант)
Той казалъ: „Ехъ това малкото, дѣ се намѣри сега, когато нѣмаме съ какво да го кръстимъ.“ Излиза единъ день и намира една банкнота отъ 100 лева. Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира.
Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му.
Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето? Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
И цѣлото духовенство дигна олелия.
(втори вариант)
“ – „Сега гори ли? “ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия.
И цѣлото духовенство дигна олелия.
Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ?
към втори вариант >>
Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето?
(втори вариант)
Кръщава дѣтето. Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му.
Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето?
Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
(втори вариант)
“ – „Не.“ Казвам, този огънь е фалшифъ, ти Божествения огънь не си изпиталъ. На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия.
Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу.
към втори вариант >>
Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
(втори вариант)
Сѫщиятъ день, когато се родило дѣтето, началникътъ му го повишава. Цѣли осемь години работата му вървѣла добрѣ. Следъ осемь години дѣтето умира. Още сѫщиятъ день го уволняватъ отъ служба, изгубва кѫщата си и дохожда въ сѫщото материално положение, въ което билъ, когато се родило дѣтето му. Питамъ сега: дѣтето ли създаде паритѣ или паритѣ създадоха дѣтето?
Въ свѣта ние се нуждаемъ отъ дѣте, което да ни даде просвѣтление на ума и сърцето, за да разберемъ този великъ законъ на любовьта, който създава гении на човѣчеството, но не като тѣзи гении, които разрушаватъ всичко, а гении на доброто.
към втори вариант >>
Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва.
(втори вариант)
На този огънь кокошки, агнета не се печатъ. Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе.
Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва.
Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва.
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва.
Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия.
към втори вариант >>
Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва.
(втори вариант)
Той пече, пече, създава всички плодове, всичко на него зрѣе. Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва.
Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва.
Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ.
към втори вариант >>
Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате.
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва.
Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате.
Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е.
към втори вариант >>
Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?
(втори вариант)
Първиятъ опитъ, който направихме въ врѣме на войната, бѣше да познаятъ хората тази идея, тази жива енергия. И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва.
Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?
“ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть.
към втори вариант >>
Малко философски трѣбва да разсѫждавате.
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате.
Малко философски трѣбва да разсѫждавате.
Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята.
към втори вариант >>
“ Откѫдѣ?
(втори вариант)
И цѣлото духовенство дигна олелия. Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь?
“ Откѫдѣ?
– Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия.
към втори вариант >>
Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете?
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате.
Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете?
Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята.
към втори вариант >>
– Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу.
(втори вариант)
Азъ разбирамъ тази енергия като такава, която дава животъ на всичко, която кара всичко да зрѣе. Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ?
– Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу.
Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството?
към втори вариант >>
Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте.
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете?
Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте.
Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете.
към втори вариант >>
Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Тази енергия идва само сутринь, при изгрѣва на слънцето, на обѣдъ не идва. Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу.
Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ.
Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата.
към втори вариант >>
Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия.
(втори вариант)
И Христосъ, като се наведе долу на земята, пошепна ѝ: „Жено, отъ ревизията, която правя, виждамъ, че не давашъ права насока на дѣцата си.“ И дѣйствително, земята е виновна, затова Господь я наказва. Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте.
Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия.
Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ.
(втори вариант)
Тази жива енергия не идва отъ слънцето, нѣма да ви кажа отдѣ идва. Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ.
Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ.
По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава?
към втори вариант >>
Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е.
(втори вариант)
Азъ не взимамъ земята въ смисълъ, както вие я виждате. Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия.
Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е.
Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть.
(втори вариант)
Ще кажете: „Отъ дѣ е Господь? “ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ.
По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть.
Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя?
към втори вариант >>
Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята.
(втори вариант)
Малко философски трѣбва да разсѫждавате. Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е.
Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята.
Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
Тя е особена жива енергия.
(втори вариант)
“ Откѫдѣ? – Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть.
Тя е особена жива енергия.
Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе?
към втори вариант >>
Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята.
(втори вариант)
Когато вземете едно зрънце или единъ жълѫдъ и искате да разберете жълѫда, можете ли само отъ него да го разберете? Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята.
Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята.
За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете. Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
Тогава какво казва духовенството?
(втори вариант)
– Отпрѣдъ, отзадъ, но не и долу. Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия.
Тогава какво казва духовенството?
Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква?
към втори вариант >>
За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете.
(втори вариант)
Не, трѣбва да му създадете условия да прорасте. Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята.
За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете.
Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата.
(втори вариант)
Неприятельтъ идва, казвате, отвсѣкѫдѣ. Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството?
Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата.
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия.
към втори вариант >>
Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
(втори вариант)
Така и земята ще израстне, ще създаде хиляди пѫти по-добри условия. Ако вашето духовно чувство прозре и излѣзете отъ земята, ще видите, че тя не е такава, каквато е. Тѣзи хора, които казватъ, че виждатъ земята, тѣ сѫ още на дъното на земята. Така е и съ рибитѣ, тѣ виждатъ само водата, но не и земята. За да видите земята, трѣбва да излѣзете отъ условията, при които живѣете.
Така и рибитѣ казватъ: „Въ водата е всичко.“
към втори вариант >>
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава?
(втори вариант)
Да, въ този крѫгъ на движение неприятельтъ идва отвсѣкѫдѣ, но тази жива енергия не идва отвсѣкѫдѣ. По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата.
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава?
Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ.
към втори вариант >>
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята?
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята?
Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
към втори вариант >>
Въ коя църква е тя?
(втори вариант)
По нейния пѫть никое живо сѫщество не слиза, тя само слиза; даже и ангелитѣ не може да минатъ по нейния пѫть. Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава?
Въ коя църква е тя?
Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите.
към втори вариант >>
Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“.
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята?
Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“.
Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ.
към втори вариант >>
Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе?
(втори вариант)
Тя е особена жива енергия. Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя?
Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе?
Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении.
към втори вариант >>
Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа.
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“.
Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа.
Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни.
към втори вариант >>
Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква?
(втори вариант)
Тогава какво казва духовенството? Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе?
Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква?
Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала.
към втори вариант >>
Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа.
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа.
Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа.
Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
към втори вариант >>
Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия.
(втори вариант)
Васъ не ви трѣбва да търсите сутринь въ природата, ами тукъ въ църквата. Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква?
Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия.
Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея.
към втори вариант >>
Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква.
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа.
Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква.
Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие.
към втори вариант >>
Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ.
(втори вариант)
Ако тази сила е въ църквитѣ, питамъ – дѣ е животътъ тогава? Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия.
Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ.
Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
към втори вариант >>
Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
(втори вариант)
Питамъ културата долу въ океана ли е по-голѣма или при насъ на земята? Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква.
Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
към втори вариант >>
Това може да провѣрите.
(втори вариант)
Въ коя църква е тя? Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ.
Това може да провѣрите.
Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта.
към втори вариант >>
Да ме прѣдупрѣждаватъ.
(втори вариант)
Ако ви кажа, че като излѣзете отъ този океанъ има друга земя, съ друга култура, ще кажете: „Дъската му хлопа“. Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо?
Да ме прѣдупрѣждаватъ.
Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога?
към втори вариант >>
Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении.
(втори вариант)
Я ми кажете една църква въ България, въ която, като внесемъ единъ човѣкъ, да оживѣе? Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите.
Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении.
То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ.
към втори вариант >>
Тихитѣ води сѫ опасни.
(втори вариант)
Ако кажете на рибитѣ, че извънъ водата има земя съ по-висока култура отъ тѣхната и тѣ ще ви кажатъ, че дъската ви хлопа. Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ.
Тихитѣ води сѫ опасни.
Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро.
към втори вариант >>
То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала.
(втори вариант)
Да, тя е въ църквата, но дѣ е тази църква? Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении.
То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала.
Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ?
към втори вариант >>
Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
(втори вариант)
Но нищо, дъската все трѣбва да хлопа. Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни.
Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея.
към втори вариант >>
Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея.
(втори вариант)
Тя е въ църква, дѣто живѣе тази жива енергия. Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала.
Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея.
Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ?
към втори вариант >>
За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие.
(втори вариант)
Когато клепалото на попа хлопа, богомолцитѣ отиватъ на църква. Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо?
За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие.
Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
(втори вариант)
Ако имате закона на мѫдростьта въ ума си, закона на любовьта въ сърцето си и истината въ душата си, тази жива природа ще ви се изяви по единъ особенъ начинъ. Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея.
Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете.
към втори вариант >>
Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
(втори вариант)
Азъ бихъ прѣдпочелъ водитѣ на океана да хлопатъ, да шумятъ, отколкото да сѫ тихи. Защо? Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие.
Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта.
(втори вариант)
Това може да провѣрите. Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила.
Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта.
Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ.
към втори вариант >>
Мълчание трѣбва да има само кога?
(втори вариант)
Да ме прѣдупрѣждаватъ. Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ.
Мълчание трѣбва да има само кога?
Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ.
(втори вариант)
Ще ви обясня закона, дѣто често се раждатъ нѣкои добри дѣца, светии или гении. То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта.
Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ.
Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ.
към втори вариант >>
Когато човѣкъ иска да прави добро.
(втори вариант)
Тихитѣ води сѫ опасни. Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога?
Когато човѣкъ иска да прави добро.
Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея. Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Кѫдѣ е раятъ?
(втори вариант)
То е защото майката е излѣзла точно въ такъвъ моментъ, когато тази жива енергия е слизала. Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ.
Кѫдѣ е раятъ?
Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ.
към втори вариант >>
Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея.
(втори вариант)
Азъ прѣдпочитамъ канаритѣ да шумятъ. Защо? За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро.
Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея.
Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Били ли сте вие тамъ?
(втори вариант)
Понѣкога, като попадне тази велика струя върху нѣкого, се ражда и нѣкоя хубава, велика идея. Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ?
Били ли сте вие тамъ?
Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ.
към втори вариант >>
Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
(втори вариант)
За да ми кажатъ, че има прѣграда, прѣпятствие. Азъ бихъ желалъ дърветата да дигатъ шумъ. Мълчание трѣбва да има само кога? Когато човѣкъ иска да прави добро. Когато съврѣменната окултна наука казва, че се изисква мълчание, то значи, че човѣкъ трѣбва да мълчи, докато се роди извѣстна идея.
Роди ли се, трѣбва да има шумъ за нейното прорастване.
към втори вариант >>
Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете.
(втори вариант)
Доброто не идва всѣкога, животътъ не идва всѣкога, той идва само при опрѣдѣлени периоди, при опрѣдѣлени врѣмена, когато Господь идва, когато идва тази велика сила. Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ?
Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете.
За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е.
към втори вариант >>
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота.
Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си.
към втори вариант >>
За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ.
(втори вариант)
Достатъчно е само единъ пѫть да я посрѣщнешъ, ти ще получишъ благото на свѣта. Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете.
За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ.
Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари.
към втори вариант >>
Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота.
Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене.
Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди.
към втори вариант >>
Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ.
(втори вариант)
Стига единъ пѫть да посрѣщнешъ тази царска дъщеря и ще кажешъ: „Разбирамъ смисъла на живота, готовъ съмъ, Господи, да върша Твоята воля.“ А сега, този писалъ така, онзи писалъ така, толкова полета имало, такъвъ бил раятъ. Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ.
Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ.
Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене.
Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ.
Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика?
към втори вариант >>
Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ.
(втори вариант)
Кѫдѣ е раятъ? Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ.
Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ.
Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ.
Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи.
Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно.
към втори вариант >>
Ще провѣрите това, като отидете горѣ.
(втори вариант)
Били ли сте вие тамъ? Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ.
Ще провѣрите това, като отидете горѣ.
Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи.
Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ.
Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно.
към втори вариант >>
Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е.
(втори вариант)
Този рай не е такъвъ, какъвто вие го знаете. За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ.
Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е.
Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари. Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си.
(втори вариант)
И сега въ съврѣменното общество трѣбва една положителна философия, едно правилно разбиране на живота. Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ.
Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си.
Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?
към втори вариант >>
Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари.
(втори вариант)
За този рай, за който ви говоря често, кракътъ ви не може да влѣзе тамъ. Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е.
Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари.
Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди.
(втори вариант)
Това правилно разбиране ще внесе онѣзи елементи, които сѫ необходими за нашето растене. Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си.
Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди.
Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
(втори вариант)
Онзи, който е купувалъ и продавалъ хлѣба, ни косъмъ може да попадне отъ него тамъ. Хора, който сѫ купували и продавали хлѣба, въ царството Божие не могатъ да влѣзатъ. Ще провѣрите това, като отидете горѣ. Ще прочетете този надписъ на рая: „Човѣшки кракъ, който купува и продава хлѣба, не може да стѫпи въ този рай.“ Една горчива истина, но велика истина е. Тази истина трѣбва да се тури на земята и за въ бѫдеще всички хора трѣбва да ядатъ хлѣбъ безъ пари.
Не е позволено да продавашъ хлѣба на брата си.
към втори вариант >>
Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика?
(втори вариант)
Ние сме дошли не като гости на земята, а тя е едно велико училище, въ което сме дошли да се учимъ. Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди.
Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика?
Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо.
към втори вариант >>
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята.
Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи.
към втори вариант >>
Това нѣщо е второстепенно.
(втори вариант)
Слѣдователно, всѣки отъ насъ трѣбва да знае въ какво да се учи. Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика?
Това нѣщо е второстепенно.
Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Не мислете, че нѣма добри хора по земята.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята.
Не мислете, че нѣма добри хора по земята.
Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството.
към втори вариант >>
Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно.
(втори вариант)
Майката казва: „Е, слава Богу, родихъ четири дѣца, мога да си замина“, но се безпокои, като умре, кой ще гледа дѣцата ѝ. Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно.
Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно.
Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята.
Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ.
Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?
(втори вариант)
Търговецътъ се кахъри на кого ще остави кѫщата, паритѣ си. Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно.
Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?
“ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ.
Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже.
Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
“ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо.
(втори вариант)
Министърътъ, свещеникътъ, всички се безпокоятъ, кой ще ги наслѣди. Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена?
“ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо.
Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо. Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Празни сѫ тѣзи списъци.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже.
Празни сѫ тѣзи списъци.
Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо.
(втори вариант)
Питамъ: важно ли е това нѣщо въ свѣта, да бѫдешъ министъръ, царь или владика? Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо.
Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо.
Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи.
(втори вариант)
Това е новото учение и малцина, ако го приложите, ще имате благословението на всички сили, които работятъ, на всички добри хора по лицето на земята. Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци.
Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи.
Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството. Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
Не е въпросътъ тамъ.
(втори вариант)
Това нѣщо е второстепенно. Да бѫдешъ мѫжъ или жена, това нѣщо е второстепенно. Нѣкой казва: „Какъвъ да се родя, мѫжъ или жена? “ Безразлично е, това е второстепенно нѣщо. Дали ще бѫдешъ съ мустаци или съ дълга коса, това е второстепенно нѣщо.
Не е въпросътъ тамъ.
към втори вариант >>
Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството.
(втори вариант)
Не мислете, че нѣма добри хора по земята. Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи.
Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството.
Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско.
(втори вариант)
Спорятъ дали дѣтето да бѫде мѫжко или женско.
При сегашнитѣ условия женскитѣ дѣца сѫ опасни. Защо? Защото трѣбватъ отъ тѣзи валчеститѣ, най-малко 10–15000 лв. да се дадатъ. Значи, не само че ще продадешъ дъщеря си, но ще платишъ и за продажбата. Чудна култура е сегашната!
към втори вариант >>
Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
(втори вариант)
Има добри хора, но тѣхнитѣ списъци не сѫ на земята, а сѫ горѣ. Онзи, комуто е записано името въ нѣкоя църква, да се не лъже. Празни сѫ тѣзи списъци. Въ каквото общество или църква да си записанъ, това не важи. Само въ една книга е важно дали си записанъ и тѣзи хора, които сѫ записани тамъ, се наричатъ чада Божии, дъщери и синове Божии; тѣ сѫ хората, които сѫ готови да се жертвуватъ за благото на човѣчеството.
Въ тази Божествена книга има още празни листове, та и вие може да запишете вашитѣ имена.
към втори вариант >>
2.
Път на мисълта
,
ИБ
, Витоша, 25.5.1921г.,
Червеничкото ли?
Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво?
Червеничкото ли?
Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва.
към беседата >>
— Защото няма ясна представа за Бога.
Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бога. Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя?
— Защото няма ясна представа за Бога.
Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух.
към беседата >>
Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно.
Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли?
Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно.
Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад!
към беседата >>
Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ.
Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бога. Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога.
Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ.
Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него.
към беседата >>
Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено.
Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно.
Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено.
Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е.
към беседата >>
Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое.
Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бога. Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ.
Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое.
Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас?
към беседата >>
Той бързо дава мнението си и се подписва.
Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено.
Той бързо дава мнението си и се подписва.
Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват.
към беседата >>
Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога.
Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое.
Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога.
И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала.
към беседата >>
Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро.
Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва.
Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро.
Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри.
към беседата >>
И вие сте изнасилили в себе си Божественото.
Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога.
И вие сте изнасилили в себе си Божественото.
Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания.
към беседата >>
Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва.
Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро.
Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва.
Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух.
— Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото.
Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух.
На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
Да се върне назад!
Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва.
Да се върне назад!
Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
На възвишения дух говорил още по-възвишен от него.
Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух.
На възвишения дух говорил още по-възвишен от него.
Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
Езикът, т.е.
Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад!
Езикът, т.е.
вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас?
Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него.
Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас?
За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
вкусът и стомахът се скарват.
Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е.
вкусът и стомахът се скарват.
Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала.
Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас?
За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала.
Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
Значи, не всякога вкусните неща са добри.
Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват.
Значи, не всякога вкусните неща са добри.
Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания.
И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала.
Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания.
И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
Те са добри 50% и толкова не са добри.
Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри.
Те са добри 50% и толкова не са добри.
към беседата >>
И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания.
И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."
към беседата >>
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни.
Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш.
към беседата >>
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят.
Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва.
към беседата >>
Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни.
Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата.
Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
към беседата >>
Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят.
Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила.
Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата.
Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат.
Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще.
към беседата >>
Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила.
Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота.
Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Обаче, има още един метод, който е най-добър.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат.
Обаче, има още един метод, който е най-добър.
Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е.
към беседата >>
Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота.
Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци.
В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър.
Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш.
Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба.
към беседата >>
В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци.
В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват.
Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш.
Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш.
Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш.
Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба.
към беседата >>
Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва.
И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват.
Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва.
Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш.
Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба.
към беседата >>
Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва.
Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.
към беседата >>
Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще.
Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще.
При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба.
към беседата >>
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни.
Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял.
към беседата >>
При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е.
Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще.
При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е.
добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба.
към беседата >>
Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни.
Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши.
Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения.
към беседата >>
добър резултат, а 75% загуба.
Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е.
добър резултат, а 75% загуба.
При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба.
към беседата >>
Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши.
Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин.
Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот.
към беседата >>
При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба.
Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба.
При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба.
Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си.
към беседата >>
Тогава ще дойде възкресението.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин.
Тогава ще дойде възкресението.
Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена.
към беседата >>
Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба.
Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба.
Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба.
Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората.
към беседата >>
Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението.
Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес.
Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият.
към беседата >>
Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба.
Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба.
Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба.
Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате.
към беседата >>
Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял.
Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес.
Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял.
Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък.
към беседата >>
Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба.
При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба.
Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба.
Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения.
Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял.
Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения.
Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека.
към беседата >>
Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба.
добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба.
Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба.
Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот.
Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения.
Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот.
Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка.
към беседата >>
Приложете тези методи и върху себе си.
При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба.
Приложете тези методи и върху себе си.
Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена.
Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот.
Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена.
На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права.
към беседата >>
Лесно се хвалят и укоряват хората.
Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си.
Лесно се хвалят и укоряват хората.
Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият.
Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена.
На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият.
Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства.
към беседата >>
Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате.
Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората.
Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате.
Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък.
Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият.
Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък.
От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли.
към беседата >>
Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате.
Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.
към беседата >>
От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека.
Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък.
От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека.
И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия.
към беседата >>
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода.
Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош.
към беседата >>
И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка.
Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека.
И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка.
Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода.
Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене.
Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод.
към беседата >>
Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права.
Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка.
Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права.
Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Той прилага първия метод — хвали се.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене.
Той прилага първия метод — хвали се.
Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати.
към беседата >>
Следователно, здраво сърце — възвишени чувства.
На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права.
Следователно, здраво сърце — възвишени чувства.
Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Друг казва: Лош човек съм.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се.
Друг казва: Лош човек съм.
Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
към беседата >>
Здрав мозък — светли мисли.
Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства.
Здрав мозък — светли мисли.
Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Той се укорява.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм.
Той се укорява.
Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш.
към беседата >>
Силна, разумна воля — прави действия.
От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли.
Силна, разумна воля — прави действия.
Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош.
Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява.
Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош.
Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране.
към беседата >>
Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия.
Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.
към беседата >>
Той прилага третия метод.
Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош.
Той прилага третия метод.
Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите.
към беседата >>
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е.
на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите.
към беседата >>
Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати.
Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод.
Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати.
Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите.
към беседата >>
на добрата почва.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е.
на добрата почва.
Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора.
към беседата >>
Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати.
Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва.
Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата.
Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите.
към беседата >>
Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш.
Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото.
Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш.
Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата.
Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение.
Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка.
към беседата >>
Това е поляризиране.
Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш.
Това е поляризиране.
Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
Всяка капка коси хиляди богатства за нас.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение.
Всяка капка коси хиляди богатства за нас.
Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после.
към беседата >>
Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите.
Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране.
Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите.
И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите.
Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас.
Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите.
Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха.
към беседата >>
И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите.
Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите.
И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите.
Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора.
на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите.
Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора.
То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш.
към беседата >>
Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите.
Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.
към беседата >>
То е желанието ви да се осигурите.
Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора.
То е желанието ви да се осигурите.
Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота.
към беседата >>
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната.
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната.
Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване.
към беседата >>
Дадат ти, например, една ябълка.
Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите.
Дадат ти, например, една ябълка.
Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере.
към беседата >>
Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната?
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната.
Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната?
Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл.
към беседата >>
Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после.
Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка.
Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после.
Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек.
към беседата >>
Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне.
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната?
Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне.
Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права.
към беседата >>
Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха.
Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после.
Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха.
Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо?
към беседата >>
Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си.
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне.
Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си.
Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
Ти взимаш, а не мислиш да даваш.
Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха.
Ти взимаш, а не мислиш да даваш.
Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде.
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си.
Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде.
Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
Това е пиявица в живота.
То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш.
Това е пиявица в живота.
Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване.
Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде.
Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване.
Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере.
Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота.
Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере.
Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл.
Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване.
Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл.
Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
Казвам му: Иди да обереш този човек.
Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере.
Казвам му: Иди да обереш този човек.
— Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права.
Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл.
Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права.
И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
— Защо?
Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек.
— Защо?
— Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права.
И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.
към беседата >>
— Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо?
— Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.
към беседата >>
Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е.
Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е.
към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния. Не се позволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят.
към беседата >>
И Бог си служи с тези духове обирачи.
И Бог си служи с тези духове обирачи.
Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере.
към беседата >>
към по-висок свят от физическия.
Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е.
към по-висок свят от физическия.
Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния. Не се позволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си?
към беседата >>
Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си.
И Бог си служи с тези духове обирачи.
Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си.
Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие.
към беседата >>
Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния.
Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е. към по-висок свят от физическия.
Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния.
Не се позволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му?
към беседата >>
Не ти трябва толкова много.
И Бог си служи с тези духове обирачи. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си.
Не ти трябва толкова много.
Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие. Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност.
към беседата >>
НАГОРЕ