НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
954
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
954
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Отношение между мисли и чувства / Отношение на мислите и чувствата
,
МОК
, София, 13.1.1933г.,
Чувствата имат отношение към живота.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си.
Чувствата имат отношение към живота.
Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота!
към беседата >>
Казваш: Много обичам този човек.
Казваш: Много обичам този човек.
– От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал.
към беседата >>
Яжте, пийте, но разумно.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота.
Яжте, пийте, но разумно.
С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
– От гледище на математиката, ти си дал много.
Казваш: Много обичам този човек.
– От гледище на математиката, ти си дал много.
– Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света.
към беседата >>
С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно.
С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте.
Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
– Той ме обича малко.
Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много.
– Той ме обича малко.
– Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой.
към беседата >>
Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте.
Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля.
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
– Значи, не е дал толкова, колкото получил.
Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко.
– Значи, не е дал толкова, колкото получил.
Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне.
към беседата >>
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува.
Сега се обръщам към вас, младите и казвам: Вие не сте още хора на мисълта, затова, съветвам ви, да се справите с чувствата си. Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля.
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува.
Да се обърнем към светлата страна на живота! Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
Много си дал, малко са ти платили.
Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил.
Много си дал, малко са ти платили.
Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език.
към беседата >>
Да се обърнем към светлата страна на живота!
Чувствата имат отношение към живота. Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува.
Да се обърнем към светлата страна на живота!
Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал.
Казваш: Много обичам този човек. – От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили.
Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал.
Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока.
към беседата >>
Всички неща в живота са упражнения.
Яжте, пийте, но разумно. С други думи, казвам: Не преяждайте, не препивайте. Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее; не ти се работи, нищо не те интересува. Да се обърнем към светлата страна на живота!
Всички неща в живота са упражнения.
към беседата >>
Казваш: Няма обич в света.
– От гледище на математиката, ти си дал много. – Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал.
Казваш: Няма обич в света.
Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос.
към беседата >>
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“.
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“.
Колко отношения съществуват между тези числа? Може ли да намерите тези отношения и в природата? Например, животните имат по четири крака. Мислете, къде още може да срещнете това число.
към беседата >>
Искам да ме обича някой.
– Той ме обича малко. – Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света.
Искам да ме обича някой.
– Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш.
към беседата >>
Колко отношения съществуват между тези числа?
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“.
Колко отношения съществуват между тези числа?
Може ли да намерите тези отношения и в природата? Например, животните имат по четири крака. Мислете, къде още може да срещнете това число.
към беседата >>
– Дай му пари и не очаквай да ти ги върне.
– Значи, не е дал толкова, колкото получил. Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой.
– Дай му пари и не очаквай да ти ги върне.
Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос.
към беседата >>
Може ли да намерите тези отношения и в природата?
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“. Колко отношения съществуват между тези числа?
Може ли да намерите тези отношения и в природата?
Например, животните имат по четири крака. Мислете, къде още може да срещнете това число.
към беседата >>
Това е на математически език.
Много си дал, малко са ти платили. Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне.
Това е на математически език.
Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота.
към беседата >>
Например, животните имат по четири крака.
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“. Колко отношения съществуват между тези числа? Може ли да намерите тези отношения и в природата?
Например, животните имат по четири крака.
Мислете, къде още може да срещнете това число.
към беседата >>
Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока.
Дал си нещо ценно от себе си, в замяна на което не си получил, колкото си очаквал. Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език.
Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока.
Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите.
към беседата >>
Мислете, къде още може да срещнете това число.
Пишете върху темата: „Отношение между числата от 1 – 4“. Колко отношения съществуват между тези числа? Може ли да намерите тези отношения и в природата? Например, животните имат по четири крака.
Мислете, къде още може да срещнете това число.
към беседата >>
Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос.
Казваш: Няма обич в света. Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока.
Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос.
Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
Той казва: Ти ме обичаш.
Искам да ме обича някой. – Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос.
Той казва: Ти ме обичаш.
Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
Дали аз те обичам, това е друг въпрос.
– Дай му пари и не очаквай да ти ги върне. Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш.
Дали аз те обичам, това е друг въпрос.
– Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
– Ето една философия, която не съществува в живота.
Това е на математически език. Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос.
– Ето една философия, която не съществува в живота.
Тя се среща само в книгите. Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
Тя се среща само в книгите.
Иди при търговеца, дай му пари и кажи: Искам да ми дадеш стока. Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота.
Тя се среща само в книгите.
Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
Дали той ще ти даде стока, или не, това е въпрос. Той казва: Ти ме обичаш. Дали аз те обичам, това е друг въпрос. – Ето една философия, която не съществува в живота. Тя се среща само в книгите.
Математиката я нарича „отношения на мъртви величини“.
към беседата >>
Сега, да дойдем до реалното в живота.
Сега, да дойдем до реалното в живота.
Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо.
към беседата >>
Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея.
Сега, да дойдем до реалното в живота.
Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея.
Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава.
към беседата >>
Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш.
Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея.
Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш.
Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото.
към беседата >>
Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе.
Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш.
Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе.
С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо.
към беседата >>
С това въпросът се свършва.
Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе.
С това въпросът се свършва.
Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна.
към беседата >>
Някой ти пише любовно писмо.
Сега, да дойдем до реалното в живота. Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва.
Някой ти пише любовно писмо.
С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо.
към беседата >>
С това той те задължава.
Като обикнеш някого, първо се запитай, какъв търговец е, има ли от тази стока, за която плащаш и може ли да ти даде от нея. Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо.
С това той те задължава.
Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид.
към беседата >>
Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото.
Като отиваш при него, първо прегледай стоката му и като се увериш, че има това, което искаш, тогава му кажи, че го обичаш. Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава.
Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото.
Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание.
към беседата >>
Срещу полученото и ти ще дадеш нещо.
Ще кажеш: Ето, давам ти хиляда лева, срещу които искам нещо от тебе. С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото.
Срещу полученото и ти ще дадеш нещо.
Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена.
към беседата >>
Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна.
С това въпросът се свършва. Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо.
Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна.
Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели.
към беседата >>
Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо.
Някой ти пише любовно писмо. С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна.
Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо.
Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид.
С това той те задължава. Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо.
Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид.
Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
Платът трябва да има съдържание.
Лесно се казва, че обичаш, но и ти трябва да туриш нещо в писмото. Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид.
Платът трябва да има съдържание.
Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
Така той придобива цена.
Срещу полученото и ти ще дадеш нещо. Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание.
Така той придобива цена.
И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели. Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели.
Между хора, които се обичат, трябва да става правилна обмяна. Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена.
И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели.
Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
Не можеш да обичаш един човек, ако не ти е дал нещо. Не можеш да обичаш един плат само за външния му вид. Платът трябва да има съдържание. Така той придобива цена. И човек трябва да има съдържание – неговите добродетели.
Не можеш да обичаш нещо, ако то няма ценност.
към беседата >>
Ново разбиране е нужно на хората.
Ново разбиране е нужно на хората.
Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие.
към беседата >>
Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени.
Ново разбиране е нужно на хората.
Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени.
– Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират.
към беседата >>
– Ама родили сме се.
Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени.
– Ама родили сме се.
– Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих.
към беседата >>
– Че се раждате, това е предприятие.
Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се.
– Че се раждате, това е предприятие.
Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра.
към беседата >>
Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие.
Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие.
Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие.
Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече.
към беседата >>
Всичко, което вършите, е все предприятие.
Ново разбиране е нужно на хората. Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие.
Всичко, което вършите, е все предприятие.
В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам.
към беседата >>
В края на краищата, всичките ви предприятия фалират.
Ако живеете по старото разбиране, всичките ви задачи ще останат неразрешени. – Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие.
В края на краищата, всичките ви предприятия фалират.
Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
към беседата >>
Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих.
– Ама родили сме се. – Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират.
Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих.
Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се.
към беседата >>
Нищо не ми остава, освен да умра.
– Че се раждате, това е предприятие. Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих.
Нищо не ми остава, освен да умра.
На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам.
към беседата >>
На търговски език казано: Фалирал си вече.
Че растете, това е пак предприятие; че учите, това е също предприятие. Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра.
На търговски език казано: Фалирал си вече.
И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва.
към беседата >>
И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам.
Всичко, което вършите, е все предприятие. В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече.
И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам.
– Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране.
към беседата >>
– Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
В края на краищата, всичките ви предприятия фалират. Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам.
– Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго.
към беседата >>
Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се.
Казваш: Родих се, учих, свърших училище с отличие, работих, спечелих пари, но и знанието отиде и парите отидоха и здравето отиде – загазих. Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш.
Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се.
Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга.
към беседата >>
Вземете поне 10% от това, което имам.
Нищо не ми остава, освен да умра. На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се.
Вземете поне 10% от това, което имам.
Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени.
към беседата >>
Така фирмата изчезва.
На търговски език казано: Фалирал си вече. И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам.
Така фирмата изчезва.
Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш.
към беседата >>
Този е старият начин на ликвидиране.
И търговецът, като вижда, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, най-после казва: Няма какво да се прави, ще фалирам. – Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва.
Този е старият начин на ликвидиране.
Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо.
към беседата >>
Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго.
– Това е най-хубавото, което можеш да направиш. Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране.
Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго.
Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност.
към беседата >>
Напущане на една нива, обработване на друга.
Ще извикаш кредиторите си и ще кажеш: Господа, не мога повече да карам така – обърках се. Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго.
Напущане на една нива, обработване на друга.
За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа.
към беседата >>
За мене процесите са строго определени.
Вземете поне 10% от това, което имам. Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга.
За мене процесите са строго определени.
Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени.
към беседата >>
Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш.
Така фирмата изчезва. Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени.
Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш.
Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно.
към беседата >>
Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо.
Този е старият начин на ликвидиране. Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш.
Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо.
Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш.
към беседата >>
Будното съзнание подразбира активност.
Аз привеждам фалимента със следния език: Падане на едно правителство, качване на друго. Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо.
Будното съзнание подразбира активност.
Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си.
към беседата >>
Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа.
Напущане на една нива, обработване на друга. За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност.
Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа.
Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън.
към беседата >>
Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени.
За мене процесите са строго определени. Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа.
Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени.
Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това?
към беседата >>
Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно.
Ти трябва да знаеш, защо спиш и защо ставаш от сън; защо работиш и защо почиваш. Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени.
Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно.
Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни.
към беседата >>
Ще се пълниш и ще се празниш.
Почивката, сънят подразбират освобождаване от нещо. Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно.
Ще се пълниш и ще се празниш.
Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред.
към беседата >>
Така и войникът – пълни и празни пушката си.
Будното съзнание подразбира активност. Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш.
Така и войникът – пълни и празни пушката си.
Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода.
към беседата >>
Казваш: Куршумът излезе навън.
Щом не можеш да почиваш, да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си.
Казваш: Куршумът излезе навън.
– Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
– Какво от това?
Ще работиш, докато дойде друго съзнание да те смени. Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън.
– Какво от това?
Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
Изпразнила се пушката, а после ще се напълни.
Всяко време, което природата ти е определила, ще го използваш разумно. Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това?
Изпразнила се пушката, а после ще се напълни.
Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред.
Ще се пълниш и ще се празниш. Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни.
Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред.
И тя се пълни и празни, но с вода. Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
И тя се пълни и празни, но с вода.
Така и войникът – пълни и празни пушката си. Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред.
И тя се пълни и празни, но с вода.
Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
Казваш: Куршумът излезе навън. – Какво от това? Изпразнила се пушката, а после ще се напълни. Пушката е опасна, но има безопасни уреди, например, помпата е безопасен уред. И тя се пълни и празни, но с вода.
Това е законът на приливи и отливи, на втичане и изтичане, на пълнене и празнене.
към беседата >>
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях.
Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето.
към беседата >>
Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях.
Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него.
Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот.
към беседата >>
Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него.
Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм.
Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш.
към беседата >>
Не мислите, че всичко идва отвън.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм.
Не мислите, че всичко идва отвън.
Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това.
към беседата >>
Например, детето очаква всичко от майка си и баща си.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън.
Например, детето очаква всичко от майка си и баща си.
От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш?
към беседата >>
От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето.
Изучавайте законите и силите на природата, за да се справяте с тях. Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си.
От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето.
И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш?
към беседата >>
И ти имаш условия и средства за живот.
Те действат върху човека и, ако не може да се справи с тях, те се отразяват неблагоприятно върху него. Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето.
И ти имаш условия и средства за живот.
Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш.
към беседата >>
Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш.
Всичко, което става във външната природа, става и в човешкия организъм. Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот.
Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш.
През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота.
към беседата >>
През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това.
Не мислите, че всичко идва отвън. Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш.
През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това.
И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш.
към беседата >>
И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш?
Например, детето очаква всичко от майка си и баща си. От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това.
И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш?
Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш.
към беседата >>
Задавал ли си въпроса, защо дишаш?
От една страна, те нареждат работата му, но от друга страна и природата се грижи за детето. И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш?
Задавал ли си въпроса, защо дишаш?
Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота.
към беседата >>
Ти живееш и дишаш.
И ти имаш условия и средства за живот. Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш?
Ти живееш и дишаш.
В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес.
към беседата >>
В този смисъл, дишането е един от процесите на живота.
Около тебе навсякъде има въздух, но сам ще го дишаш. През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш.
В този смисъл, дишането е един от процесите на живота.
Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот.
към беседата >>
Ако не дишаш, не можеш да живееш.
През носа или през устата ще поемаш въздух, но сам ще правиш това. И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота.
Ако не дишаш, не можеш да живееш.
Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота.
към беседата >>
Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш.
И ако те питат, защо дишаш, какъв отговор ще дадеш? Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш.
Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш.
И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
към беседата >>
И мисълта е процес на живота.
Задавал ли си въпроса, защо дишаш? Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш.
И мисълта е процес на живота.
Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва.
към беседата >>
Яденето е също такъв процес.
Ти живееш и дишаш. В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота.
Яденето е също такъв процес.
Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах.
към беседата >>
Без светлина, вода, въздух и храна няма живот.
В този смисъл, дишането е един от процесите на живота. Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес.
Без светлина, вода, въздух и храна няма живот.
И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това?
към беседата >>
И съзнанието има отношение към живота.
Ако не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот.
И съзнанието има отношение към живота.
То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги.
към беседата >>
То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
Ако светлината не влиза през очите ти, не можеш да мислиш. И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота.
То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах.
към беседата >>
В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва.
И мисълта е процес на живота. Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва.
Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега.
към беседата >>
Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах.
Яденето е също такъв процес. Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва.
Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах.
Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Какво означава това?
Без светлина, вода, въздух и храна няма живот. И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах.
Какво означава това?
Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги.
И съзнанието има отношение към живота. То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това?
Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги.
Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Кой е най-лесният, и кой – най-мъчният отговор?
Кой е най-лесният, и кой – най-мъчният отговор?
към беседата >>
Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах.
То определя, какво сме постигнали и какво не сме постигнали. В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги.
Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах.
– Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега. Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Да допуснем, че имате две успоредни линии.
Да допуснем, че имате две успоредни линии.
Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс.
към беседата >>
– Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега.
В съзнателния живот на човека има нещо, което го радва и друго, което не го радва. Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах.
– Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега.
Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Какво съдържание имат те?
Да допуснем, че имате две успоредни линии.
Какво съдържание имат те?
Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
Който не разбира законите, лесно се обезсърчава и казва: Нищо не постигнах. Какво означава това? Все едно, че отиваш да се къпеш и оставяш на брега всичко, каквото носиш със себе си: дрехи, пари, книги. Като влезеш във водата, казваш: Нищо не постигнах. – Нищо не си постигнал, защото всичко остави на брега.
Щом се окъпеш, ще се облечеш, ще вземеш чантата с парите и книгите си и ще си отидеш.
към беседата >>
Какво ще стане с тях, ако се пресекат?
Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те?
Какво ще стане с тях, ако се пресекат?
Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега?
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега?
– Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
Ще кажете, че нищо особено няма да стане.
Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат?
Ще кажете, че нищо особено няма да стане.
– При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
– Човек трябва да служи разумно на господаря си.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега?
– Човек трябва да служи разумно на господаря си.
– Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
– При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи.
Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане.
– При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи.
Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс. Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
– Той има много господари.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си.
– Той има много господари.
На кого от тях да служи? – На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс.
Да допуснем, че имате две успоредни линии. Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи.
Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс.
Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
На кого от тях да служи?
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари.
На кого от тях да служи?
– На всички. – Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
Какво съдържание имат те? Какво ще стане с тях, ако се пресекат? Ще кажете, че нищо особено няма да стане. – При едни условия, това пресичане не означава нищо, но при други – много значи. Нищо и нещо имат два различни знака: нищо има знака минус, а нещо – плюс.
Как ще означите геометрически частицата “не“и частицата „да“?
към беседата >>
– На всички.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи?
– На всички.
– Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
Кой е по-голям: който дава, или който взима?
Кой е по-голям: който дава, или който взима?
На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима.
към беседата >>
– Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? – Човек трябва да служи разумно на господаря си. – Той има много господари. На кого от тях да служи? – На всички.
– Не, първо ще служи на най-големия, а после на другите – по ред.
към беседата >>
На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям.
Кой е по-голям: който дава, или който взима?
На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям.
Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си.
към беседата >>
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии.
Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят.
към беседата >>
Когато бедният взима с благодарност и той е голям.
Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям.
Когато бедният взима с благодарност и той е голям.
Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе.
към беседата >>
Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии.
Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа.
Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят.
към беседата >>
Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък.
Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям.
Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък.
Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна.
към беседата >>
Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа.
Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е.
кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко.
към беседата >>
Силният всякога дава.
Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък.
Силният всякога дава.
Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране.
към беседата >>
кои занаяти до използваме.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е.
кои занаяти до използваме.
– Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката).
към беседата >>
Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима.
Кой е по-голям: който дава, или който взима? На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава.
Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима.
Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
– Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме.
– Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии.
– Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно?
към беседата >>
Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си.
На този въпрос може да се отговори по два начина: Когато богатият дава доброволно, той е по-голям. Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима.
Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си.
Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
– Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят.
Сега искам от вас да напишете един списък на всички занаяти, защото ще станете занаятчии. Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии.
– Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят.
Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече.
към беседата >>
Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе.
Когато бедният взима с благодарност и той е голям. Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си.
Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе.
Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
Когато са свободни, те също пеят и свирят.
Като донесете списъка, целия клас ще турим на работа. Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят.
Когато са свободни, те също пеят и свирят.
Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота.
към беседата >>
Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна.
Ако богатият дава насилствено, малък е; ако бедният взима и не благодари също е малък. Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе.
Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна.
– Това е криво разбиране. Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко.
Аз ще прегледам списъка, да видя, какво можем да направим, т.е. кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят.
Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко.
(Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат.
към беседата >>
– Това е криво разбиране.
Силният всякога дава. Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна.
– Това е криво разбиране.
Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
(Учителят свири тихо и нежно на цигулката).
кои занаяти до използваме. – Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко.
(Учителят свири тихо и нежно на цигулката).
– Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“).
към беседата >>
Целият свят е пълен с такива разбирания.
Когато двама юнаци се борят, единият дава, а другият взима. Да победиш противника си, това значи, да му предадеш нещо от себе си. Той престава да бъде препятствие на твоя път, но същевременно е получил нещо от тебе. Някой мисли, че като унищожи противника си, победата е на негова страна. – Това е криво разбиране.
Целият свят е пълен с такива разбирания.
към беседата >>
– Можете ли да пеете с мене заедно?
– Не разбираме, защо ще ставаме занаятчии. – Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката).
– Можете ли да пеете с мене заедно?
Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива.
към беседата >>
Казват, че природата трябва да се победи.
Казват, че природата трябва да се победи.
Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори.
към беседата >>
Всичко старо си отива, отлетява вече.
– Когато хората не разбират работите, те пеят и свирят. Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно?
Всичко старо си отива, отлетява вече.
Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва.
към беседата >>
Какво се разбира под „победа над природата“?
Казват, че природата трябва да се победи.
Какво се разбира под „победа над природата“?
Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен.
към беседата >>
Новото идва в живота.
Когато са свободни, те също пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече.
Новото идва в живота.
Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“.
към беседата >>
Да победиш своята низша природа е едно нещо.
Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“?
Да победиш своята низша природа е едно нещо.
Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение.
към беседата >>
Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат.
Сега сте свободни, господарят ви е заминал за малко. (Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота.
Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат.
(Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения.
към беседата >>
Да победиш външната природа, това е друго нещо.
Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо.
Да победиш външната природа, това е друго нещо.
Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение?
към беседата >>
(Учителят пее думата „хензи“).
(Учителят свири тихо и нежно на цигулката). – Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат.
(Учителят пее думата „хензи“).
Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа?
Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо.
Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа?
Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“.
към беседата >>
Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива.
– Можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“).
Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива.
Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
Така само се говори.
Казват, че природата трябва да се победи. Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа?
Така само се говори.
Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“?
към беседата >>
Новото идва.
Всичко старо си отива, отлетява вече. Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива.
Новото идва.
Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
Казваш, че можеш да бъдеш учен.
Какво се разбира под „победа над природата“? Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори.
Казваш, че можеш да бъдеш учен.
И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“?
към беседата >>
Това се нарича в музиката „опресняване“.
Новото идва в живота. Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва.
Това се нарича в музиката „опресняване“.
Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения. По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
И това е само твърдение.
Да победиш своята низша природа е едно нещо. Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен.
И това е само твърдение.
Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло.
към беседата >>
Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения.
Свободните хора пеят, а които не са свободни, плачат. (Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“.
Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения.
По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
Учен си, но в какво отношение?
Да победиш външната природа, това е друго нещо. Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение.
Учен си, но в какво отношение?
Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“.
към беседата >>
По този път е вървяла музиката и досега.
(Учителят пее думата „хензи“). Всичко старо – страдания, несгоди, падания, ставания – си отива. Новото идва. Това се нарича в музиката „опресняване“. Всички музиканти търсят нови методи, нови разрешения.
По този път е вървяла музиката и досега.
към беседата >>
Казва се „учен“, „неучен“.
Всъщност, може ли човек да победи своята низша природа? Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение?
Казва се „учен“, „неучен“.
Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло.
към беседата >>
Разбрахте ли, каква ще бъде темата ви за следния път?
Разбрахте ли, каква ще бъде темата ви за следния път?
– Да напишете списък на всички занаяти.
към беседата >>
Какво означава буквата “н“?
Така само се говори. Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“.
Какво означава буквата “н“?
Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“?
към беседата >>
– Да напишете списък на всички занаяти.
Разбрахте ли, каква ще бъде темата ви за следния път?
– Да напишете списък на всички занаяти.
към беседата >>
Къде е силата в отрицателната частица „не“?
Казваш, че можеш да бъдеш учен. И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“?
Къде е силата в отрицателната частица „не“?
Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя?
към беседата >>
Животът на съвременните хора е еднообразен.
Животът на съвременните хора е еднообразен.
В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните.
към беседата >>
Казваш: Не обичам да правя зло.
И това е само твърдение. Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“?
Казваш: Не обичам да правя зло.
Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо.
към беседата >>
В природата няма еднообразие.
Животът на съвременните хора е еднообразен.
В природата няма еднообразие.
Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна.
към беседата >>
Силата е в частицата „не“.
Учен си, но в какво отношение? Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло.
Силата е в частицата „не“.
В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица.
към беседата >>
Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия.
Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие.
Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия.
Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен.
към беседата >>
В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло.
Казва се „учен“, „неучен“. Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“.
В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло.
Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите.
към беседата >>
Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие.
Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия.
Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие.
Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям?
към беседата >>
Какво означава частицата „ще“?
Какво означава буквата “н“? Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло.
Какво означава частицата „ще“?
Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение?
към беседата >>
Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените.
Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие.
Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените.
Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица.
към беседата >>
Каква част на речта е тя?
Къде е силата в отрицателната частица „не“? Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“?
Каква част на речта е тя?
Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма.
към беседата >>
Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните.
Животът на съвременните хора е еднообразен. В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените.
Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните.
И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея?
към беседата >>
Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо.
Казваш: Не обичам да правя зло. Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя?
Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо.
Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре.
към беседата >>
И малката мушица иска да бъде силна.
В природата няма еднообразие. Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните.
И малката мушица иска да бъде силна.
Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре.
към беседата >>
Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица.
Силата е в частицата „не“. В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо.
Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица.
Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала.
към беседата >>
Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен.
Въпреки това, хората се стремят към еднообразие, поради което се натъкват на големи несъответствия. Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна.
Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен.
Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе.
към беседата >>
Казваш: Ще ти взема парите.
В друг случай, по стечение на обстоятелствата, казваш: Ще направя зло. Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица.
Казваш: Ще ти взема парите.
Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“.
към беседата >>
Трябва ли всякога да бъдеш голям?
Всички искат да бъдат богати, никой не желае да бъде беден – това е еднообразие. Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен.
Трябва ли всякога да бъдеш голям?
Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям.
към беседата >>
Какъв знак ще турите на това изречение?
Какво означава частицата „ще“? Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите.
Какъв знак ще турите на това изречение?
Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица.
Всички искат да бъдат учени, въпреки това, малко са учените. Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям?
Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица.
Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват.
към беседата >>
Преведете го в геометрическа форма.
Каква част на речта е тя? Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение?
Преведете го в геометрическа форма.
Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея?
Всички искат да бъдат силни, а при това, малко са силните. И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица.
Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея?
Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре.
Добре е понякога, човек да изгуби смисъла на всички думи и да не се безпокои за нищо. Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма.
Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре.
Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
Ще се заклещиш вътре.
И малката мушица иска да бъде силна. Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея?
Ще се заклещиш вътре.
В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
Трите успоредни линии представят три реки или три канала.
Частицата „ще“може да вземе мястото на отрицателната частица. Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре.
Трите успоредни линии представят три реки или три канала.
Още много неща може да представя буквата „щ“. В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе.
Важно е да знаеш, кога да бъдеш силен, богат, учен. Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре.
В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе.
Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
Още много неща може да представя буквата „щ“.
Казваш: Ще ти взема парите. Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала.
Още много неща може да представя буквата „щ“.
В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям.
Трябва ли всякога да бъдеш голям? Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе.
Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям.
В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват. Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
Какъв знак ще турите на това изречение? Преведете го в геометрическа форма. Буквата „щ“представя съчетание на три успоредни линии и на един прав ъгъл, обърнат с върха нагоре. Трите успоредни линии представят три реки или три канала. Още много неща може да представя буквата „щ“.
В случая, ъгълът показва, че ще боравите във физическия свят, в гъста материя, на която трябва да знаете законите.
към беседата >>
В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват.
Ако те гонят, трябва да минеш през една малка дупчица. Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям.
В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват.
Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството.
Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“.
към беседата >>
Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
Като си голям, ще можеш ли да минеш през нея? Ще се заклещиш вътре. В този случай, колкото по-малък си, толкова по-добре за тебе. Щом се премахват препятствията на пътя ти, можеш да станеш голям. В този смисъл, силата, знанието, богатството, здравето са условия на живота, които трябва разумно да се използват.
Даже и да са лоши условията, пак трябва да се използват.
към беседата >>
Това вещество няма съзнание.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството.
Това вещество няма съзнание.
Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен.
към беседата >>
Често хората губят целта на живота си.
Често хората губят целта на живота си.
Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага.
към беседата >>
Вие правите усилия да го насочите нагоре.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание.
Вие правите усилия да го насочите нагоре.
„Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен.
към беседата >>
Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден.
Често хората губят целта на живота си.
Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден.
Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него.
към беседата >>
„Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре.
„Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате.
Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай.
към беседата >>
Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание.
Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден.
Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание.
Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа.
към беседата >>
Буквата „щ“означава вътрешна активност.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате.
Буквата „щ“означава вътрешна активност.
Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога?
към беседата >>
Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава.
Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание.
Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава.
При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път.
към беседата >>
Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“.
Един химик отправя едно вещество нагоре в пространството. Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност.
Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“.
Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината.
към беседата >>
При това положение, каквато работа започва, все я отлага.
Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава.
При това положение, каквато работа започва, все я отлага.
Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога.
към беседата >>
Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен.
Това вещество няма съзнание. Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“.
Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен.
За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш.
към беседата >>
Пак започва, пак отлага.
Често хората губят целта на живота си. Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага.
Пак започва, пак отлага.
Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога.
към беседата >>
За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен.
Вие правите усилия да го насочите нагоре. „Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен.
За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен.
Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата.
към беседата >>
Има убеждение, но се отказва от него.
Задача на човека е да постигне не само общата цел на своя живот, но и целта си за всеки ден. Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага.
Има убеждение, но се отказва от него.
Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората.
към беседата >>
Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай.
„Ще“означава сили, с които, в случая, вие разполагате. Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен.
Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай.
– Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула.
към беседата >>
Той започва много работи, но в нищо не издържа.
Ето защо, казвам: Пазете равновесие на силите в своето съзнание. Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него.
Той започва много работи, но в нищо не издържа.
Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен.
към беседата >>
– Кога?
Буквата „щ“означава вътрешна активност. Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай.
– Кога?
– Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя.
към беседата >>
Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път.
Като изгуби равновесието на силите си, човек се обезсърчава. При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа.
Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път.
Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите.
към беседата >>
– Когато кажеш истината.
Кажете една миролюбива дума, която започва с буквата „щ“. Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога?
– Когато кажеш истината.
Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите.
към беседата >>
Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога.
При това положение, каквато работа започва, все я отлага. Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път.
Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога.
Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш.
Тази буква съдържа в себе си скрити звуци и показва, че пътят е затворен. За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината.
Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш.
Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила.
към беседата >>
Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога.
Пак започва, пак отлага. Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога.
Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога.
Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата.
За да се отвори твоят път, ти трябва да бъдеш много умен. Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш.
Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата.
Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария.
към беседата >>
Чрез тях ще определите отношенията си към хората.
Има убеждение, но се отказва от него. Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога.
Чрез тях ще определите отношенията си към хората.
Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула.
Ако вратата ти е затворена, тя може да се отвори само при един случай. – Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата.
Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула.
Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици.
към беседата >>
Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен.
Той започва много работи, но в нищо не издържа. Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората.
Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен.
Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите. Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя.
– Кога? – Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула.
Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя.
И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление.
към беседата >>
Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите.
Щом възстанови равновесието на силите си, човек намира своя път. Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен.
Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите.
Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
И материята има отношение към числата и формите.
– Когато кажеш истината. Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя.
И материята има отношение към числата и формите.
Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
Той разбира, че има отношение към живата природа, към Бога. Като ви говоря за отношения, аз имам предвид първо, отношенията ви към Бога. Чрез тях ще определите отношенията си към хората. Ако вярваш само в Бога, ти не можеш да определиш отношенията си към своя ближен. Да имаш отношение към Бога, това значи, да придобиеш Неговото знание, чрез което започваш да разбираш света и окръжаващите.
Само по този начин, животът ви ще потече правилно.
към беседата >>
Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила.
Следователно, като дойдеш до буквата „щ“, ще мислиш. Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите.
Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила.
Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други.
Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание?
към беседата >>
Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария.
Онези учени, които се занимавали с писмеността, те са разбирали звуковете в природата. Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила.
Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария.
Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Това незнание внася дисонанси във вашия живот.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други.
Това незнание внася дисонанси във вашия живот.
Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания.
към беседата >>
Така се образувало числото 2 – борба между две единици.
Ако разглеждате първите звукове, можете да създадете от тях едно математическо упражнение, а после да го преведете в геометрическа формула. Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария.
Така се образувало числото 2 – борба между две единици.
За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление. Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот.
Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях.
Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика?
към беседата >>
За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление.
Това значи, да го пренесеш в свят, проявен в гъстата материя. И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици.
За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление.
Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Ето един дисонанс.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях.
Ето един дисонанс.
Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия?
към беседата >>
Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
И материята има отношение към числата и формите. Първоначално, материята се проявила като единица, която после се раздвоила. Значи, материята, която изпълвала пространството, се диференцирала и видоизменила, като се образували две противоположни полушария. Така се образувало числото 2 – борба между две единици. За да се прекрати тази борба, явило се числото три, което показва, че силите в природата са взели известно направление.
Значи, разумното в природата е взело надмощие и светът започнал да се създава.
към беседата >>
Недоволството нарушава равновесието на силите.
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс.
Недоволството нарушава равновесието на силите.
Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени.
към беседата >>
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес.
Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят.
към беседата >>
Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание?
Като ви наблюдавам, виждам, че вие не знаете, какви трябва да бъдат отношенията ви едни към други. Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите.
Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание?
Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота.
към беседата >>
Вие разбирате нещата най-много до числото 4.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес.
Вие разбирате нещата най-много до числото 4.
Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие.
към беседата >>
Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания.
Това незнание внася дисонанси във вашия живот. Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание?
Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания.
Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени.
към беседата >>
Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4.
Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4.
Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия.
към беседата >>
Някой ученик казва: Защо ще уча математика?
Когато учениците не учат, учителят е недоволен от тях. Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания.
Някой ученик казва: Защо ще уча математика?
Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки.
към беседата >>
Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4.
Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло.
С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло.
към беседата >>
Защо ще уча геометрия?
Ето един дисонанс. Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика?
Защо ще уча геометрия?
Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата?
към беседата >>
С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло.
С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно.
Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си.
към беседата >>
Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени.
Недоволството нарушава равновесието на силите. Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия?
Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени.
Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът?
към беседата >>
Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят.
Казват, че Питагор дошъл до числото 4, което показва завършен процес. Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно.
Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят.
Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл.
към беседата >>
Всъщност, те имат конкретно приложение в живота.
Какво знание може да придобие ученикът, който е нарушил равновесието между силите на своето съзнание? Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени.
Всъщност, те имат конкретно приложение в живота.
От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка.
към беседата >>
Той е свят без никакво противоречие.
Вие разбирате нещата най-много до числото 4. Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят.
Той е свят без никакво противоречие.
Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта.
към беседата >>
От гледището на някои хора, много науки са отвлечени.
Той не се интересува от нищо, следователно, не може да учи, не може да придобива знания. Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота.
От гледището на някои хора, много науки са отвлечени.
Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата.
към беседата >>
Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия.
Може да броите и смятате до милиони, но разбирате само до числото 4. Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие.
Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия.
Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му.
към беседата >>
Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки.
Някой ученик казва: Защо ще уча математика? Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени.
Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки.
Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е.
към беседата >>
Тогава вие сте в причинното си тяло.
Казва се, например, че човек има 4 тела: физическо, тяло на чувствата, тяло на мисълта и тяло на разума или причинно тяло. С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия.
Тогава вие сте в причинното си тяло.
Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение.
към беседата >>
Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата?
Защо ще уча геометрия? Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки.
Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата?
Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно.
към беседата >>
Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си.
С други думи казано: физическо тяло, астрално, умствено и причинно. Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло.
Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си.
Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство.
към беседата >>
Говорят за ума и питат: Къде е умът?
Мнозина гледат на тези науки като на отвлечени. Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата?
Говорят за ума и питат: Къде е умът?
Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система.
към беседата >>
Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл.
Колцина от вас се качвали в причинното тяло, да видят, какво представлява причинният свят. Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си.
Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл.
То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите.
към беседата >>
Умът работи чрез мозъка.
Всъщност, те имат конкретно приложение в живота. От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът?
Умът работи чрез мозъка.
Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система.
към беседата >>
То е обект на мисълта.
Той е свят без никакво противоречие. Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл.
То е обект на мисълта.
Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго.
към беседата >>
Значи, неговото място е в главата.
От гледището на някои хора, много науки са отвлечени. Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка.
Значи, неговото място е в главата.
Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи.
към беседата >>
Ти търсиш правилен път за реализирането му.
Някога ви се струва, като че ли нямате никакви противоречия. Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта.
Ти търсиш правилен път за реализирането му.
И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение.
към беседата >>
Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е.
Според тях, биологията, психологията, математиката са отвлечени науки. Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата.
Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е.
чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система.
към беседата >>
И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение.
Тогава вие сте в причинното си тяло. Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му.
И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение.
Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение.
към беседата >>
чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно.
Психолозите говорят за душата, но се питат: Къде е душата? Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е.
чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно.
Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен.
към беседата >>
Мисълта е реализирано разумно чувство.
Оттам слизате в мисълта – в умственото си тяло и не можете да направите разлика между мислите и чувствата си. Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение.
Мисълта е реализирано разумно чувство.
Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна!
към беседата >>
Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система.
Говорят за ума и питат: Къде е умът? Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно.
Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система.
Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне.
към беседата >>
Ето едно понятие, върху което трябва да мислите.
Наистина, непроявеното, нереализираното чувство е мисъл. То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство.
Ето едно понятие, върху което трябва да мислите.
Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват.
към беседата >>
Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система.
Умът работи чрез мозъка. Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система.
Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система.
Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго.
То е обект на мисълта. Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите.
Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго.
Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи.
Значи, неговото място е в главата. Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система.
Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи.
Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение.
Ти търсиш правилен път за реализирането му. И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго.
Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение.
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система.
Чувствата се проявяват чрез стомашния мозък, т.е. чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи.
Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система.
Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение.
И тъй, като се качвате в по-висок свят от физическия, виждате, че между мислите и чувствата съществува известна зависимост – близко отношение. Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение.
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение.
Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен.
чрез слънчевия възел – орган, който работи постоянно. Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система.
Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен.
Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне. Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна!
Мисълта е реализирано разумно чувство. Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение.
Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна!
Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват. Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне.
Мястото на чувствата е в симпатичната нервна система. Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен.
Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне.
Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват.
Ето едно понятие, върху което трябва да мислите. Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна!
Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват.
Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
Чувствата имат връзка със стомашната и дихателната системи, а те – със симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са хармонични, явява се разстройство и в храносмилателната и в дихателната системи. Хармонията в човешкия живот зависи от главната мозъчна система и от симпатичната нервна система. Докато те са в хармония, животът ви ще бъде хармоничен. Щом се наруши тяхната хармония, човек нищо не може да постигне.
Най-малкото смущение в тези системи се отразява на целия организъм.
към беседата >>
Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
Мислите и чувствата не са идентични: когато чувствуваш, това е едно състояние; когато мислиш, то е друго. Мисълта е по-силна от чувствата, но в чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството – голямо напрежение. Щом мислиш, ти се движиш; щом чувствуваш, ти си напрегнат и казваш: Иде ми да се пръсна! Това са отвлечени въпроси, които нищо не ви ползват.
Те имат значение само за онези от вас, които се занимават със скритите сили в природата.
към беседата >>
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката.
Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви.
към беседата >>
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича.
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича.
Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето?
към беседата >>
Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката.
Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината.
Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина.
към беседата >>
Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му.
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича.
Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му.
Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени.
към беседата >>
Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината.
Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония.
Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина.
към беседата >>
Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън.
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му.
Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън.
Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса.
към беседата >>
Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония.
Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви.
Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали.
към беседата >>
Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането?
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън.
Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането?
– Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена.
към беседата >>
Някога забравяте да намажете колелата на машината.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви.
Някога забравяте да намажете колелата на машината.
Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно.
към беседата >>
– Втичането е по-силен процес.
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането?
– Втичането е по-силен процес.
По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява.
към беседата >>
Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви.
И фабрикантът, и инженерът бдят за състоянието на главната машина във фабриката. Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината.
Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви.
Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес.
към беседата >>
По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето?
Имате едно езеро, в което от една страна се влива вода, а от другата – изтича. Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес.
По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето?
По този въпрос учените и философите са раздвоени. И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява. Първо идват условията, а после времето, като врата за минаване.
към беседата >>
Животът е сложна машина.
Те имат точни инструменти, с които определят състоянието на машината. Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви.
Животът е сложна машина.
И човешкият организъм е сложна машина. И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо, преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество.
към беседата >>
По този въпрос учените и философите са раздвоени.
Водата, която се влива, пълни езерото, но същевременно донася пясък и други утайки, които се наслагват на дъното му. Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето?
По този въпрос учените и философите са раздвоени.
И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса. По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява. Първо идват условията, а после времето, като врата за минаване. Например, нивата е разорана, имаш жито за сеене, имаш кола за пренасяне и чакаш само времето за да посееш.
към беседата >>
И човешкият организъм е сложна машина.
Като ученици, трябва да изучавате живота, да не ставате причина за нарушаване на неговата хармония. Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина.
И човешкият организъм е сложна машина.
И досега още учените не са го разбрали. В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо, преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. Човек се е преместил вече в новото отечество – в главата, в мозъчната система, по-сложна от симпатичната.
към беседата >>
И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса.
Водата, която изтича, празни езерото и го чисти от утайките, изнася ги навън. Кой от двата процеса е по-силен: втичането, или изтичането? – Втичането е по-силен процес. По аналогия на това, питам: Кой процес е по-силен – чувствуването или мисленето? По този въпрос учените и философите са раздвоени.
И окултистите са раздвоени и те имат две мнения по въпроса.
По този въпрос природата е строго определена. Според нея, за да постигнеш едно желание, ти трябва да знаеш, какви са неговите свойства, какви чувства го подтикват и кога се проявява. Първо идват условията, а после времето, като врата за минаване. Например, нивата е разорана, имаш жито за сеене, имаш кола за пренасяне и чакаш само времето за да посееш. Казваш: Нямам условия, нямам средства.
към беседата >>
И досега още учените не са го разбрали.
Недоброкачественото масло задръства колелата и машината не може да върви. Някога забравяте да намажете колелата на машината. Тогава се чува силно скърцане – машината пак не върви. Животът е сложна машина. И човешкият организъм е сложна машина.
И досега още учените не са го разбрали.
В сравнение с другите системи, мозъчната система е създадена най-късно. Тя е страница, която се пише и до днес. Ето защо, преди да дойде до тази система, човек трябва да изучи симпатичната нервна система – неговото старо отечество. Човек се е преместил вече в новото отечество – в главата, в мозъчната система, по-сложна от симпатичната. Следователно, който изучава мозъка, трябва да има представа за всички системи.
към беседата >>
Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката.
(втори вариант)
Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така.
Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката.
Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш? “ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Къде е умът?
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата. Къде е душата? Или казвате, че човек има ум.
Къде е умът?
Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи.
към втори вариант >>
Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар.
(втори вариант)
Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката.
Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар.
Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш? “ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Умът де е поставен?
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата. Къде е душата? Или казвате, че човек има ум. Къде е умът?
Умът де е поставен?
Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата.
към втори вариант >>
Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш.
(втори вариант)
Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар.
Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш.
Казват: „Защо седиш? “ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Умът е поставен в главата.
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата. Къде е душата? Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен?
Умът е поставен в главата.
Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи.
към втори вариант >>
Казват: „Защо седиш?
(втори вариант)
Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш.
Казват: „Защо седиш?
“ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Умът там действа.
(втори вариант)
Къде е душата? Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата.
Умът там действа.
Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
“ Днес не е разположен господарят.
(втори вариант)
Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш?
“ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел.
(втори вариант)
Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа.
Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел.
Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно.
към втори вариант >>
Трябва ви новото в света.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света.
Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област.
към втори вариант >>
Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи.
(втори вариант)
Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел.
Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи.
Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно.
към втори вариант >>
Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света.
Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете.
Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава.
към втори вариант >>
Симпатичната нервна система е място на чувствата.
(втори вариант)
Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи.
Симпатичната нервна система е място на чувствата.
Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система.
към втори вариант >>
Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света. Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете.
Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател.
Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата?
към втори вариант >>
Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи.
(втори вариант)
Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата.
Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи.
Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система. Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Вие имате ред и уравнения.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света. Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател.
Вие имате ред и уравнения.
Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга.
към втори вариант >>
Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи.
Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система.
Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система. Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света. Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения.
Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло.
Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга. „Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно.
(втори вариант)
Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел. Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система.
Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно.
Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система. Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Това е широка област.
(втори вариант)
Трябва ви новото в света. Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло.
Това е широка област.
Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга. „Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Дишането няма да бъде правилно.
(втори вариант)
Защото стомашният мозък е един орган, който постоянно работи. Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно.
Дишането няма да бъде правилно.
Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система. Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава.
(втори вариант)
Туй знание, което имате сега, то е хубаво, но трябва да го преведете. Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област.
Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава.
Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга. „Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система.
(втори вариант)
Симпатичната нервна система е място на чувствата. Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно.
Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система.
Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Обезсърчава се кой - господарят или слугата?
(втори вариант)
Вие имате дроби и трябва да ги приведете към еднакъв знаменател. Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава.
Обезсърчава се кой - господарят или слугата?
Щом се обезсърчаваш, ти си слуга. „Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
(втори вариант)
Чувствата имат своя нисша служба, имат връзка с храносмилателната и с дихателната системи. Тия системи се обуславят от симпатичната нервна система. Ако чувствата на човека не са добри, тогава храносмилателната система няма да действа правилно. Дишането няма да бъде правилно. Когато мозъчната система не работи добре, функциите на мозъка зависят от мозъчната система.
Ако тия двете системи нямат хармония в дължината и интензивността на нишките в обмяната на веществото и в обмяната на силите, тогава човек нищо не може да постигне.
към втори вариант >>
Щом се обезсърчаваш, ти си слуга.
(втори вариант)
Вие имате ред и уравнения. Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата?
Щом се обезсърчаваш, ти си слуга.
„Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш.
(втори вариант)
Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш.
Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа. Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила. Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.
към втори вариант >>
„Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
(втори вариант)
Тия уравнения и други математически формули, методи на смятане, разните знаци, но всичко туй трябва да се тури в действие, да се изучават знаците на човешкия дух, законите на човешката душа, законите на човешкия ум и законите на човешкото тяло. Това е широка област. Когато човек не разбира нещата, той се обезсърчава. Обезсърчава се кой - господарят или слугата? Щом се обезсърчаваш, ти си слуга.
„Следователно - казваш ти на себе си - не слугувам на господаря си.“
към втори вариант >>
Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа.
(втори вариант)
Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш.
Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа.
Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила. Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.
към втори вариант >>
Прав ли съм сега?
(втори вариант)
Прав ли съм сега?
Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия.
към втори вариант >>
Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила.
(втори вариант)
Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш. Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа.
Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила.
Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.
към втори вариант >>
Щом господарят се обезсърчи, той не е господар.
(втори вариант)
Прав ли съм сега?
Щом господарят се обезсърчи, той не е господар.
Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга.
към втори вариант >>
Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.
(втори вариант)
Казвам, тепърва, тепърва ще действаш, за да знаеш с коя област на мозъка действаш, защото, ако ти се смущаваш в съзнанието, трябва да знаеш с коя част действаш. Както един фабрикант или един инженер, влязъл във фабриката, трябва да знае с коя част трябва да действа. Един машинист има своя ръчка на локомотива, чрез която отваря двигателната сила.
Ако стане повреда, той има инструмент, който показва, че някъде се затруднява движението.
към втори вариант >>
Той е слуга.
(втори вариант)
Прав ли съм сега? Щом господарят се обезсърчи, той не е господар.
Той е слуга.
И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае.
към втори вариант >>
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме.
Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията.
към втори вариант >>
И той си е турил наум, че е господар.
(втори вариант)
Прав ли съм сега? Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга.
И той си е турил наум, че е господар.
Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга.
към втори вариант >>
Вие някой път ставате причина да се затъпи животът.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме.
Вие някой път ставате причина да се затъпи животът.
Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система.
към втори вариант >>
Господарят не може да се обезсърчи.
(втори вариант)
Прав ли съм сега? Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар.
Господарят не може да се обезсърчи.
Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си.
към втори вариант >>
Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме. Вие някой път ставате причина да се затъпи животът.
Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата.
Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход.
към втори вариант >>
Той е господар на всичките условия.
(втори вариант)
Прав ли съм сега? Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи.
Той е господар на всичките условия.
Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга.
към втори вариант >>
Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме. Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата.
Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви.
Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи.
към втори вариант >>
Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга.
(втори вариант)
Щом господарят се обезсърчи, той не е господар. Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия.
Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга.
Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете.
към втори вариант >>
Това е един сложен процес.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме. Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви.
Това е един сложен процес.
Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място.
към втори вариант >>
Нека знае.
(втори вариант)
Той е слуга. И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга.
Нека знае.
Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги.
към втори вариант >>
Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията.
(втори вариант)
Ние трябва да изучаваме живота и всички трябва да го изучаваме. Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес.
Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията.
Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял.
към втори вариант >>
Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга.
(втори вариант)
И той си е турил наум, че е господар. Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае.
Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга.
Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги.
към втори вариант >>
Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система.
(втори вариант)
Вие някой път ставате причина да се затъпи животът. Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията.
Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система.
Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система.
към втори вариант >>
Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си.
(втори вариант)
Господарят не може да се обезсърчи. Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга.
Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си.
Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар.
към втори вариант >>
Мозъчната система е отскорошен произход.
(втори вариант)
Внасяте малко недоброкачествено масло, намажете, затъпят се колелетата. Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система.
Мозъчната система е отскорошен произход.
Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били.
към втори вариант >>
Какво има, че си слуга.
(втори вариант)
Той е господар на всичките условия. Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си.
Какво има, че си слуга.
Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар.
към втори вариант >>
Това е една страница, която сега се строи.
(втори вариант)
Тогава става запълване, заклещване на движенията, не върви. Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход.
Това е една страница, която сега се строи.
Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна.
към втори вариант >>
Кой от вас е слуга, я ми кажете.
(втори вариант)
Щом е господар на условията, на времето, господар на силите, с които той функционира, той е слуга. Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга.
Кой от вас е слуга, я ми кажете.
Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар. Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
Енергията се пренася на друго място.
(втори вариант)
Това е един сложен процес. Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи.
Енергията се пренася на друго място.
Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност.
към втори вариант >>
Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги.
(втори вариант)
Нека знае. Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете.
Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги.
Става господар на другите слуги. На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар. Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял.
(втори вариант)
Има един процес, който става в стомаха, с хиляди години става в млекопитающите, в животните, в рибите и в растенията. Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място.
Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял.
Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност. Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
Става господар на другите слуги.
(втори вариант)
Не може да направиш нещо, ще знаеш, че си слуга. Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги.
Става господар на другите слуги.
На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар. Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
Това е неговата симпатична нервна система.
(втори вариант)
Изключително става в слънчевия възел, в симпатичната нервна система. Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял.
Това е неговата симпатична нервна система.
То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност. Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
На всичките е господар.
(втори вариант)
Някои от вас казват: „Колко голям невежа е.“ Щом си невежа, слуга си. Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги.
На всичките е господар.
Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар. Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
То е старото отечество, в което сте били.
(втори вариант)
Мозъчната система е отскорошен произход. Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система.
То е старото отечество, в което сте били.
Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност. Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар.
(втори вариант)
Какво има, че си слуга. Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар.
Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар.
Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна.
(втори вариант)
Това е една страница, която сега се строи. Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били.
Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна.
Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност. Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
Трябва да знае, че е временен господар.
(втори вариант)
Кой от вас е слуга, я ми кажете. Сега слугата се представя, когато има десетина души слуги. Става господар на другите слуги. На всичките е господар. Слугата помежду си минава за господар, играе роля на господар.
Трябва да знае, че е временен господар.
към втори вариант >>
Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност.
(втори вариант)
Енергията се пренася на друго място. Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна.
Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност.
Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света.
За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози.
към втори вариант >>
Трябва да имате много ясна представа.
(втори вариант)
Трябва да проучвате първата страница, в която човек е живял. Това е неговата симпатична нервна система. То е старото отечество, в което сте били. Сега сте в новото отечество горе, в тъй наречената мозъчна система, и тя е още по-сложна. Че вече, щом дойдем да изучаваме мозъка, изисква се известна специфичност.
Трябва да имате много ясна представа.
към втори вариант >>
За пример каква конкретна мисъл имате вие.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света.
За пример каква конкретна мисъл имате вие.
Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични.
към втори вариант >>
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството.
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството.
От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил.
към втори вариант >>
Някои от вас искате да свършите по философия.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света. За пример каква конкретна мисъл имате вие.
Някои от вас искате да свършите по философия.
Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията?
към втори вариант >>
От какво се ражда недоволството?
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството.
От какво се ражда недоволството?
Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили.
към втори вариант >>
Някои искате да свършите архитектура.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света. За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия.
Някои искате да свършите архитектура.
Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината?
към втори вариант >>
Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате.
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството. От какво се ражда недоволството?
Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате.
Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш.
към втори вариант >>
Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света. За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура.
Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина.
Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика.
към втори вариант >>
Недоволството показва, че ти не си добър слуга.
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството. От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате.
Недоволството показва, че ти не си добър слуга.
Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме.
към втори вариант >>
Някои искат да станат геолози.
(втори вариант)
Казвам, в дадения случай ще намериш известни отношения между вашите чувства и вашите стремежи какво можете да постигнете в света. За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина.
Някои искат да станат геолози.
Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката.
към втори вариант >>
Защо си недоволен?
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството. От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга.
Защо си недоволен?
Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил.
към втори вариант >>
Всички тия неща са красиви, отлични.
(втори вариант)
За пример каква конкретна мисъл имате вие. Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози.
Всички тия неща са красиви, отлични.
Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката. Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
Вършил си една работа, не си свършил.
(втори вариант)
Трябва да се справите с недоволството, с господаря на недоволството. От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен?
Вършил си една работа, не си свършил.
Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос.
към втори вариант >>
Какво се постига чрез биологията?
(втори вариант)
Някои от вас искате да свършите по философия. Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични.
Какво се постига чрез биологията?
Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката. Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
Господарите не са ти платили.
(втори вариант)
От какво се ражда недоволството? Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил.
Господарите не са ти платили.
Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш?
към втори вариант >>
Какво се постига чрез медицината?
(втори вариант)
Някои искате да свършите архитектура. Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията?
Какво се постига чрез медицината?
Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката. Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш.
(втори вариант)
Вашите господари са недоволни от вас, че вие не знаете как да слугувате. Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили.
Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш.
Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш.
към втори вариант >>
Или искате да свършите по математика.
(втори вариант)
Някои искате да свършите инженерство, трети искат да свършат медицина. Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината?
Или искате да свършите по математика.
То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката. Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме.
(втори вариант)
Недоволството показва, че ти не си добър слуга. Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш.
Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме.
Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен.
към втори вариант >>
То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката.
(втори вариант)
Някои искат да станат геолози. Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика.
То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката.
Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
Казваш, че не си получил.
(втори вариант)
Защо си недоволен? Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме.
Казваш, че не си получил.
То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям.
към втори вариант >>
Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
(втори вариант)
Всички тия неща са красиви, отлични. Какво се постига чрез биологията? Какво се постига чрез медицината? Или искате да свършите по математика. То е като онзи окултен ученик, който казва: „Три пъти в своите прераждания аз следвах математика и все свършвах отлично, и пак не можах да разбера математиката.
Три пъти отлично свършвах математическите науки и досега е неразбрана в ума ми.“
към втори вариант >>
То е друг въпрос.
(втори вариант)
Вършил си една работа, не си свършил. Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил.
То е друг въпрос.
Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо.
към втори вариант >>
Неразбраното какво показва?
(втори вариант)
Неразбраното какво показва?
Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения.
към втори вариант >>
Как ще получиш?
(втори вариант)
Господарите не са ти платили. Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос.
Как ще получиш?
Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш.
към втори вариант >>
Слуга си.
(втори вариант)
Неразбраното какво показва?
Слуга си.
Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат.
към втори вариант >>
Трябва да знаеш как да получиш.
(втори вариант)
Казвате: „Аз толкова време работих, много малко платиха.“ Едва прехраната си може да изкараш. Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш?
Трябва да знаеш как да получиш.
Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш. Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението.
(втори вариант)
Неразбраното какво показва? Слуга си.
Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението.
Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние.
към втори вариант >>
Че аз съм гладен.
(втори вариант)
Та нашето недоволство в нас е единствената причина, че не сме получили туй, което очакваме. Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш.
Че аз съм гладен.
Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш. Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения.
(втори вариант)
Неразбраното какво показва? Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението.
Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения.
Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления.
към втори вариант >>
Трябва да намеря храна да ям.
(втори вариант)
Казваш, че не си получил. То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен.
Трябва да намеря храна да ям.
Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш. Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите.
(втори вариант)
Неразбраното какво показва? Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения.
Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите.
За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго.
към втори вариант >>
Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо.
(втори вариант)
То е друг въпрос. Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям.
Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо.
Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш. Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
За пример имате известни математически отношения.
(втори вариант)
Неразбраното какво показва? Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите.
За пример имате известни математически отношения.
Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения.
към втори вариант >>
Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш.
(втори вариант)
Как ще получиш? Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо.
Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш.
Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
Само неизвестни сили, които действат.
(втори вариант)
Слуга си. Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения.
Само неизвестни сили, които действат.
Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много.
към втори вариант >>
Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
(втори вариант)
Трябва да знаеш как да получиш. Че аз съм гладен. Трябва да намеря храна да ям. Казвате: „Няма нищо.“ Има нещо. Господарят казва: „Ще донесеш хляба да ям.“ Тогава той те наказва и господарят не страда, но ти страдаш.
Понеже сме слуги в света, сега трябва да бъдем от разумните слуги, за да може да постигнем нещо.
към втори вариант >>
Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние.
(втори вариант)
Да разбираш, значи да си господар, да си господар вече на положението. Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат.
Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние.
После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал.
към втори вариант >>
Турете тази идея в себе си.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си.
Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел.
към втори вариант >>
После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления.
(втори вариант)
Математиката не е наука, която можеш да разбереш в някои отношения. Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние.
После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления.
И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал.
към втори вариант >>
Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си.
Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите.
Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън.
към втори вариант >>
И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго.
(втори вариант)
Но всичко се мени във всичките тия формули в света, в нисшата математика това са отношения само на резултатите. За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления.
И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго.
После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш?
към втори вариант >>
Вашите господари са много умни.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си. Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите.
Вашите господари са много умни.
Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш.
към втори вариант >>
После имате геометрически отношения.
(втори вариант)
За пример имате известни математически отношения. Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго.
После имате геометрически отношения.
Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич.
към втори вариант >>
Не мислете, че са глупави, много умни са.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си. Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни.
Не мислете, че са глупави, много умни са.
И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна.
към втори вариант >>
Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много.
(втори вариант)
Само неизвестни сили, които действат. Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения.
Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много.
Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам?
към втори вариант >>
И че познавате всичките потънкости.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си. Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са.
И че познавате всичките потънкости.
Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго.
към втори вариант >>
Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал.
(втори вариант)
Количеството на веществото, върху което те оказват своето влияние. После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много.
Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал.
Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам? “ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел.
(втори вариант)
Турете тази идея в себе си. Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости.
Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел.
Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си.
към втори вариант >>
Не е платил за това, което съм дал.
(втори вариант)
После имате част от времето и пространството, в което стават всички тия явления. И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал.
Не е платил за това, което съм дал.
Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам? “ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън.
(втори вариант)
Слуги сте пратени в света, да слугувате на господарите. Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел.
Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън.
Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета.
към втори вариант >>
Как го обичаш?
(втори вариант)
И най-после имате математически отношения между едно съзнание и друго, между един ум и друг, между едно сърце и друго. После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал.
Как го обичаш?
Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам? “ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Друга храна ще донесеш.
(втори вариант)
Вашите господари са много умни. Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън.
Друга храна ще донесеш.
Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш.
към втори вариант >>
Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич.
(втори вариант)
После имате геометрически отношения. Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш?
Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич.
Друг казва: „Защо искаш да те обичам? “ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Хубава храна.
(втори вариант)
Не мислете, че са глупави, много умни са. И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш.
Хубава храна.
Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш.
към втори вариант >>
Друг казва: „Защо искаш да те обичам?
(втори вариант)
Казвате: „Аз го обичам много.“ „Обичам го много“, това значи - дал съм много. Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич.
Друг казва: „Защо искаш да те обичам?
“ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго.
(втори вариант)
И че познавате всичките потънкости. Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна.
Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго.
Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета.
към втори вариант >>
Кой е най-лесният отговор?
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор?
Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани?
към втори вариант >>
“ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
(втори вариант)
Казвате: „Той не ме обича.“ Аз тълкувам - малко дал. Не е платил за това, което съм дал. Как го обичаш? Дал си нещо от себе си и в замяна на това вие се сърдите, че няма обич. Друг казва: „Защо искаш да те обичам?
“ „Трябва да ме обича, разбира се, как да не ме обича.“
към втори вариант >>
Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си.
(втори вариант)
Още като те види, храната, която носиш, знае откъде си я взел. Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго.
Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си.
Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази.
към втори вариант >>
Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор?
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор?
Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор?
Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо.
към втори вариант >>
Математически казвам.
(втори вариант)
Математически казвам.
Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй.
към втори вариант >>
Туй значи да се пази диета.
(втори вариант)
Казва: „Аз ще ти дам да се разбереш.“ След като започне да те свива коремът, господарят казва: „Навън. Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си.
Туй значи да се пази диета.
Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна.
към втори вариант >>
Да кажем, имате две успоредни линии.
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор? Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор?
Да кажем, имате две успоредни линии.
Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много.
към втори вариант >>
Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това.
(втори вариант)
Математически казвам.
Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това.
Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма.
към втори вариант >>
Никаква диета няма да пазиш.
(втори вариант)
Друга храна ще донесеш. Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета.
Никаква диета няма да пазиш.
Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета.
към втори вариант >>
Да кажем какво съдържание имат те.
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор? Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии.
Да кажем какво съдържание имат те.
Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това?
към втори вариант >>
Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката.
(втори вариант)
Математически казвам. Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това.
Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката.
Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците.
към втори вариант >>
Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш.
(втори вариант)
Хубава храна. Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш.
Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш.
Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е?
към втори вариант >>
Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги.
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор? Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те.
Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги.
Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“.
към втори вариант >>
Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш.
(втори вариант)
Математически казвам. Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката.
Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш.
Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците. В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Щом има хубава храна, то е диета.
(втори вариант)
Такава- храна няма да ми носиш.“ И той те погледне строго. Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш.
Щом има хубава храна, то е диета.
Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво има от това, ако са свързани?
(втори вариант)
Кой е най-лесният отговор? Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги.
Казвате: „Какво има от това, ако са свързани?
“ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има?
към втори вариант >>
Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде.
(втори вариант)
Математически казвам. Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш.
Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде.
Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците. В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Диета щял да пази.
(втори вариант)
Лекарите казват: „Диета ще пазиш.“ Туй значи лоша храна няма да носиш на господаря си. Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета.
Диета щял да пази.
Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране.
към втори вариант >>
“ При известни условия няма нищо.
(втори вариант)
Кой е най-мъчният отговор и кой е най-лесният отговор? Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани?
“ При известни условия няма нищо.
Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически?
към втори вариант >>
Той казва: „Че как тъй.
(втори вариант)
Математически казвам. Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде.
Той казва: „Че как тъй.
Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците. В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Разбирам, хубава храна.
(втори вариант)
Туй значи да се пази диета. Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази.
Разбирам, хубава храна.
Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране. Честна работа.
към втори вариант >>
Но при известни условия има много.
(втори вариант)
Да кажем, имате две успоредни линии. Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо.
Но при известни условия има много.
На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям?
към втори вариант >>
Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма.
(втори вариант)
Ти му дай пари, пък дали той ще ти ги плати, или не, да го нямаме това. Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй.
Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма.
Съществуват тия философи само от учебниците. В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Щом храната е хубава, това е диета.
(втори вариант)
Никаква диета няма да пазиш. Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна.
Щом храната е хубава, това е диета.
Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране. Честна работа. Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
На какво мяза това?
(втори вариант)
Да кажем какво съдържание имат те. Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много.
На какво мяза това?
Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима?
към втори вариант >>
Съществуват тия философи само от учебниците.
(втори вариант)
Аз да ида при търговеца, да му дам парите, пък той ако иска, да ми даде стоката. Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма.
Съществуват тия философи само от учебниците.
В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Доброто поведение какво е?
(втори вариант)
Аз разбирам, диета да пазиш, значи само хубава храна да даваш. Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета.
Доброто поведение какво е?
Вземане и даване. Туй е едно разбиране. Честна работа. Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“.
(втори вариант)
Ако тия линии ние ги прекръстосаме, свързваме ги. Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това?
Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“.
Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям?
към втори вариант >>
В математическите формули съществуват мъртви отношения.
(втори вариант)
Аз му давам 10 хиляди лева и кажа: „Такава стока искам да ми дадеш. Толкоз и толкоз метра да ми дадеш искам.“ Зная точно определено колко да ми даде. Той казва: „Че как тъй. Ти - казва - ме обичаш, пък дали аз те обичам, то е друг въпрос.“ Такава философия в света няма. Съществуват тия философи само от учебниците.
В математическите формули съществуват мъртви отношения.
към втори вариант >>
Вземане и даване.
(втори вариант)
Щом има хубава храна, то е диета. Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е?
Вземане и даване.
Туй е едно разбиране. Честна работа. Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
Значи какво значение има?
(втори вариант)
Казвате: „Какво има от това, ако са свързани? “ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“.
Значи какво значение има?
Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима?
към втори вариант >>
Казвам сега, да дойдем до реалното.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното.
Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва.
към втори вариант >>
Туй е едно разбиране.
(втори вариант)
Диета щял да пази. Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване.
Туй е едно разбиране.
Честна работа. Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
Как ще го представим геометрически?
(втори вариант)
“ При известни условия няма нищо. Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има?
Как ще го представим геометрически?
Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима? Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното.
Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде.
Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения.
към втори вариант >>
Честна работа.
(втори вариант)
Разбирам, хубава храна. Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране.
Честна работа.
Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
Кой е по-голям?
(втори вариант)
Но при известни условия има много. На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически?
Кой е по-голям?
Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима? Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Виж плата и нищо не говори.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното. Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде.
Виж плата и нищо не говори.
Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен.
към втори вариант >>
Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
(втори вариант)
Щом храната е хубава, това е диета. Доброто поведение какво е? Вземане и даване. Туй е едно разбиране. Честна работа.
Не да вземеш пет пари и да завлечеш десет.
към втори вариант >>
Който дава или който взима?
(втори вариант)
На какво мяза това? Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям?
Който дава или който взима?
При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима? Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното. Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори.
Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам.
Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока.
към втори вариант >>
Сега вие добре да ме разберете.
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете.
Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали.
към втори вариант >>
При процесите кой е по-голям?
(втори вариант)
Такива главочи има, но се образува по една случайност отрицателният знак „не“. Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима?
При процесите кой е по-голям?
Който дава или който взима? Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Десет хиляди лева ти давам.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното. Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам.
Десет хиляди лева ти давам.
Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална.
към втори вариант >>
Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило.
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете.
Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило.
Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението.
към втори вариант >>
Който дава или който взима?
(втори вариант)
Значи какво значение има? Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям?
Който дава или който взима?
Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва.
(втори вариант)
Казвам сега, да дойдем до реалното. Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам.
Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва.
Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви.
към втори вариант >>
Тъй както го хукали, той го представя.
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете. Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило.
Тъй както го хукали, той го представя.
На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш?
към втори вариант >>
Двояко може да се отговори.
(втори вариант)
Как ще го представим геометрически? Кой е по-голям? Който дава или който взима? При процесите кой е по-голям? Който дава или който взима?
Двояко може да се отговори.
към втори вариант >>
Сега вие нямате математически отношения.
(втори вариант)
Когато кажеш, че обичаш някого, ти най-първо прегледай какъв търговец е, има ли този материал, който искаш, и може ли да ти даде. Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва.
Сега вие нямате математически отношения.
Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората.
към втори вариант >>
На него казва какво са му казали.
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете. Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя.
На него казва какво са му казали.
Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш?
към втори вариант >>
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям.
Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си.
към втори вариант >>
Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен.
(втори вариант)
Виж плата и нищо не говори. Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения.
Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен.
Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално.
към втори вариант >>
Приятелят му казва: „Защо ми разправяш?
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете. Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали.
Приятелят му казва: „Защо ми разправяш?
“ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал.
към втори вариант >>
Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям.
Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък.
Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава?
към втори вариант >>
Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока.
(втори вариант)
Кажи: „Дошъл съм да прегледам стоката, интересувам се.“ След като прегледаш всичката стока и намериш нещо, което има, че може да купиш, ще кажеш: „Аз те обичам. Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен.
Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока.
Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо.
към втори вариант >>
“ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали.
(втори вариант)
Сега вие добре да ме разберете. Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш?
“ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали.
За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа.
към втори вариант >>
Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям. Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък.
Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе.
Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава?
към втори вариант >>
Получа писмото, и вашата обич е много реална.
(втори вариант)
Десет хиляди лева ти давам. Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока.
Получа писмото, и вашата обич е много реална.
Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш.
към втори вариант >>
За да разбере положението.
(втори вариант)
Един приятел казва на приятеля си какво му се е случило. Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали.
За да разбере положението.
Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти.
към втори вариант >>
Защото силният човек всякога дава.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям. Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе.
Защото силният човек всякога дава.
Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели.
към втори вариант >>
Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви.
(втори вариант)
Ще ми дадеш от твоята стока на еди-кое си време.“ Ето, въпросът се свършва. Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална.
Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви.
И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота.
към втори вариант >>
Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш?
(втори вариант)
Тъй както го хукали, той го представя. На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението.
Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш?
Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест.
към втори вариант >>
Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям. Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава.
Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят.
Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката.
към втори вариант >>
И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората.
(втори вариант)
Сега вие нямате математически отношения. Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви.
И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората.
Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена.
към втори вариант >>
Какво си дошъл мене да ругаеш?
(втори вариант)
На него казва какво са му казали. Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш?
Какво си дошъл мене да ругаеш?
“ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй.
към втори вариант >>
Нали дават нещо от себе си.
(втори вариант)
Когато богатият дава, е по-голям и сиромахът, когато взима, е по-голям. Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят.
Нали дават нещо от себе си.
Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега?
към втори вариант >>
Турете нещо реално.
(втори вариант)
Пише ви някой едно любовно писмо, счита ме задължен. Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората.
Турете нещо реално.
Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре.
към втори вариант >>
“ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал.
(втори вариант)
Приятелят му казва: „Защо ми разправяш? “ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш?
“ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал.
Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти.
към втори вариант >>
Като се бори, той взема ли, или дава?
(втори вариант)
Когато разбойникът те обира, той е по-голям, богатият е по-малък. Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си.
Като се бори, той взема ли, или дава?
Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си.
към втори вариант >>
Ти не може да обичаш един човек за нищо.
(втори вариант)
Казва: „Господине, аз много ви обичам.“ Разбирам да тури 10 хиляди в писмото и да каже: „Господине, аз много ви обичам.“ Тогава турям в писмото стока. Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално.
Ти не може да обичаш един човек за нищо.
Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно.
към втори вариант >>
Оставете тази работа.
(втори вариант)
“ Той му разправял тъй усърдно, както него ругали. За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал.
Оставете тази работа.
Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо.
към втори вариант >>
Защо дава?
(втори вариант)
Когато ти даваш, без да те изнасилват, или си в условия, при които насилието е изключено, или казвам другояче, ти си толкоз умен, толкоз силен, че никой не може да се бори с тебе. Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава?
Защо дава?
Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш.
към втори вариант >>
Защо ще го обичаш.
(втори вариант)
Получа писмото, и вашата обич е много реална. Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо.
Защо ще го обичаш.
Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно. В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Никога не повтаряйте едно нещо два пъти.
(втори вариант)
За да разбере положението. Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа.
Никога не повтаряйте едно нещо два пъти.
Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата.
към втори вариант >>
Той дава, но същевременно има кой да спечели.
(втори вариант)
Защото силният човек всякога дава. Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава?
Той дава, но същевременно има кой да спечели.
Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш. Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота.
(втори вариант)
Изпращам друго писмо и казвам: „От всичката стока, която искам, пращам ви. И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш.
Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота.
Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно. В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест.
(втори вариант)
Приятелят му казва: „Защо ме ругаеш? Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти.
Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест.
Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева.
към втори вариант >>
Противникът, който има насреща, той е придобивката.
(втори вариант)
Вземете двама силни хора, пехливани, които се борят. Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели.
Противникът, който има насреща, той е придобивката.
Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш. Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена.
(втори вариант)
И аз ви обичам съобразно с това.“ Има отношение между хората. Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота.
Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена.
Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно. В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Не говори, не повтаряй.
(втори вариант)
Какво си дошъл мене да ругаеш? “ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест.
Не говори, не повтаряй.
Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил.
към втори вариант >>
Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега?
(втори вариант)
Нали дават нещо от себе си. Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката.
Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега?
“ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш. Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре.
(втори вариант)
Турете нещо реално. Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена.
Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре.
Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно. В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти.
(втори вариант)
“ „Кажете на вашия приятел - отидох при господаря, малко недоволен, понаруга ме.“ Ти ще представиш господарят как точно те е ругал и как ти е казал. Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй.
Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти.
Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти.
към втори вариант >>
“ Ние наричаме това да победиш противника си.
(втори вариант)
Като се бори, той взема ли, или дава? Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега?
“ Ние наричаме това да победиш противника си.
Ще победиш. Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно.
(втори вариант)
Ти не може да обичаш един човек за нищо. Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре.
Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно.
В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Остави това нещо.
(втори вариант)
Оставете тази работа. Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти.
Остави това нещо.
Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата.
към втори вариант >>
Ще победиш.
(втори вариант)
Защо дава? Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си.
Ще победиш.
Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
(втори вариант)
Защо ще го обичаш. Казваш: „Той е красив.“ Един плат не се обича за външната красота. Той трябва да има съдържание този плат, за да има цена. Красивият човек трябва да има добродетели, съдържание вътре. Ако няма туй съдържание, любовта е нещо равносилно.
В дадения случай любовта е равносилно, ценно за някого качество, което се съдържа в самата същина на нещата.
към втори вариант >>
Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата.
(втори вариант)
Никога не повтаряйте едно нещо два пъти. Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо.
Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата.
Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се.
към втори вариант >>
Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
(втори вариант)
Той дава, но същевременно има кой да спечели. Противникът, който има насреща, той е придобивката. Той казва: „Ако този противник може да го придобия, как ще го придобие сега? “ Ние наричаме това да победиш противника си. Ще победиш.
Целият живот седи от такива понятия, изопачени понятия.
към втори вариант >>
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому.
Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие.
към втори вариант >>
Ти си загубил хиляда лева.
(втори вариант)
Запример паднал си от някое дърво, не го повтаряй в ума си, защото ще си причиниш болест. Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата.
Ти си загубил хиляда лева.
Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума.
към втори вариант >>
Що значи победа?
(втори вариант)
Що значи победа?
Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата?
към втори вариант >>
Тогава да ви кажа какви ще бъдете.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому.
Тогава да ви кажа какви ще бъдете.
Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие.
към втори вариант >>
Ще си представиш как си ги загубил.
(втори вариант)
Не говори, не повтаряй. Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева.
Ще си представиш как си ги загубил.
Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата.
към втори вариант >>
Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия.
(втори вариант)
Що значи победа?
Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия.
Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа?
към втори вариант >>
Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому. Тогава да ви кажа какви ще бъдете.
Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени.
Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират.
към втори вариант >>
Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти.
(втори вариант)
Ти сега разправяш, казваш, че веднъж си паднал, че два пъти. Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил.
Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти.
Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство.
към втори вариант >>
Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“?
(втори вариант)
Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия.
Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“?
Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи?
към втори вариант >>
Че се раждате, то е предприятие.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому. Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени.
Че се раждате, то е предприятие.
Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа.
към втори вариант >>
Не повтаряй думата.
(втори вариант)
Остави това нещо. Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти.
Не повтаряй думата.
Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо.
към втори вариант >>
Кога човек си е турил задача да победи природата?
(втори вариант)
Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“?
Кога човек си е турил задача да победи природата?
Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй.
към втори вариант >>
Че растете, то е друго предприятие.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому. Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие.
Че растете, то е друго предприятие.
Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира.
към втори вариант >>
Пазете се.
(втори вариант)
Забрави, че си паднал, ако искаш да ти е мирна главата. Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата.
Пазете се.
Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва.
към втори вариант >>
Какво иска да каже?
(втори вариант)
Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата?
Какво иска да каже?
Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек.
към втори вариант >>
Че ходите да се учите, то е друго предприятие.
(втори вариант)
Та казвам, ако вие нямате тия новите схващания, вие ще живеете постарому. Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие.
Че ходите да се учите, то е друго предприятие.
Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя?
към втори вариант >>
Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума.
(втори вариант)
Ти си загубил хиляда лева. Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се.
Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума.
Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме.
към втори вариант >>
Може ли човек да победи природата?
(втори вариант)
Що значи победа? Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже?
Може ли човек да победи природата?
Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие.
към втори вариант >>
Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие.
(втори вариант)
Тогава да ви кажа какви ще бъдете. Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие.
Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие.
И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира.
към втори вариант >>
Не повтаряй думата.
(втори вариант)
Ще си представиш как си ги загубил. Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума.
Не повтаряй думата.
Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха.
към втори вариант >>
Да победи своята нисша природа?
(втори вариант)
Победил си противника, унищожил си го, премахнал си го, да нямаш никакви препятствия. Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата?
Да победи своята нисша природа?
Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие. Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
И най-после всичките ви предприятия фалират.
(втори вариант)
Всичките ви задачи в живота ще останат неразрешени. Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие.
И най-после всичките ви предприятия фалират.
Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках.
към втори вариант >>
Ние сами си създаваме безпокойство.
(втори вариант)
Казал ти някой една обидна дума, ти ще повтаряш думата веднъж, два пъти. Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата.
Ние сами си създаваме безпокойство.
В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки.
към втори вариант >>
Но може ли да я победи?
(втори вариант)
Но как ще разберете онова изречение: „Да победим природата.“? Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа?
Но може ли да я победи?
То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие. Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа.
(втори вариант)
Че се раждате, то е предприятие. Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират.
Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа.
Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне.
към втори вариант >>
В думата „мазник“ няма нищо лошо.
(втори вариант)
Не повтаряй думата. Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство.
В думата „мазник“ няма нищо лошо.
Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка.
към втори вариант >>
То се твърди тъй.
(втори вариант)
Кога човек си е турил задача да победи природата? Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи?
То се твърди тъй.
Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие. Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира.
(втори вариант)
Че растете, то е друго предприятие. Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа.
Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира.
Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин.
към втори вариант >>
Мазник значи човек, който обича да намазва.
(втори вариант)
Пазете се. Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо.
Мазник значи човек, който обича да намазва.
Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече.
към втори вариант >>
Казват, че аз може да бъда учен човек.
(втори вариант)
Какво иска да каже? Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй.
Казват, че аз може да бъда учен човек.
Тъй, то е едно понятие. Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя?
(втори вариант)
Че ходите да се учите, то е друго предприятие. Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира.
Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя?
Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента.
към втори вариант >>
Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме.
(втори вариант)
Казваш: „Той ми каза мазник.“ И ти повтаряш тази дума. Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва.
Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме.
Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване.
към втори вариант >>
Тъй, то е едно понятие.
(втори вариант)
Може ли човек да победи природата? Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек.
Тъй, то е едно понятие.
Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира.
(втори вариант)
Че влизате в живота да работите, то е друго предприятие. И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя?
Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира.
Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива.
към втори вариант >>
Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха.
(втори вариант)
Не повтаряй думата. Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме.
Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха.
Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй.
към втори вариант >>
Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
(втори вариант)
Да победи своята нисша природа? Но може ли да я победи? То се твърди тъй. Казват, че аз може да бъда учен човек. Тъй, то е едно понятие.
Ти може да му даваш различни градини - големи и малки, но ученият човек според твоите понятия в какво отношение е учен?
към втори вариант >>
Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках.
(втори вариант)
И най-после всичките ви предприятия фалират. Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира.
Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках.
Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива. Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Не искам да правя погрешки.
(втори вариант)
Ние сами си създаваме безпокойство. В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха.
Не искам да правя погрешки.
Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо.
към втори вариант >>
НЕ >
(втори вариант)
НЕ >
към втори вариант >>
Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне.
(втори вариант)
Казвате: „Родих се, ходих на училище, свърших училище с отличие, бях един от най-способните, спечелих пари, най-способен човек бях, но и знанието отиде, и парите отидоха, и здравето отиде, всичко отиде и загазих съвсем.“ Объркахте тази работа. Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках.
Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне.
Това е старият начин. Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива. Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка.
(втори вариант)
В думата „мазник“ няма нищо лошо. Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки.
Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка.
Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво.
към втори вариант >>
НЕ <
(втори вариант)
НЕ <
към втори вариант >>
Това е старият начин.
(втори вариант)
Казвате: „Ще се мре.“ Или казано другояче, ще се фалира. Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне.
Това е старият начин.
Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива. Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Мазник значи човек, който обича да намазва. Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка.
Нищо повече.
Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете?
към втори вариант >>
Какво ще заключите от това?
(втори вариант)
Какво ще заключите от това?
Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“?
към втори вариант >>
Аз превождам фалимента.
(втори вариант)
Търговецът като гледа, че оттук няма кредит, оттам няма кредит, казва: „Какво ще правя? Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин.
Аз превождам фалимента.
Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива. Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Няма погрешка, няма намазване.
(втори вариант)
Ние му придаваме качество, което не съдържа, и тогава се наежваме. Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече.
Няма погрешка, няма намазване.
Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи.
към втори вариант >>
Какво ще получите от буквата „не“?
(втори вариант)
Какво ще заключите от това?
Какво ще получите от буквата „не“?
Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“? Каква част от речта е?
към втори вариант >>
Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива.
(втори вариант)
Ще фалирам.“ То е най-хубавото, което трябва да направи, - да фалира. Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента.
Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива.
Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Психологически туй правило седи тъй.
(втори вариант)
Казвате: „Направих една погрешка.“ Аз ако съм, ще кажа тъй: „Направих една погрешка и ме намазаха. Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване.
Психологически туй правило седи тъй.
Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма.
към втори вариант >>
Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието?
(втори вариант)
Какво ще заключите от това? Какво ще получите от буквата „не“?
Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието?
В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“? Каква част от речта е? То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
(втори вариант)
Ще повика всичките кредитори, ще каже: „Господа, не може вече тази работа, обърках. Но 10 процента вземете от това, което имате да вземете.“ И фирмата изчезне. Това е старият начин. Аз превождам фалимента. Падане на едно правителство, качване на друго правителство, заменяне на една нива с нова нива.
Заменянето на един вол с друг вол, смяна става.
към втори вариант >>
Анализирате нещо.
(втори вариант)
Не искам да правя погрешки. Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй.
Анализирате нещо.
Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка.
към втори вариант >>
В думите „не обичам да ти направя зло“.
(втори вариант)
Какво ще заключите от това? Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието?
В думите „не обичам да ти направя зло“.
Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“? Каква част от речта е? То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
За мене строго са определени процесите.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите.
Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа.
към втори вариант >>
Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво.
(втори вариант)
Не искам да ме намажат втори път.“ Турям точка. Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо.
Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво.
Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба.
към втори вариант >>
Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“.
(втори вариант)
Какво ще заключите от това? Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“.
Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“.
Какво означава „ще“? Каква част от речта е? То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите.
Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш.
Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние.
към втори вариант >>
Кажете: „Откъде идете?
(втори вариант)
Нищо повече. Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво.
Кажете: „Откъде идете?
“ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка.
към втори вариант >>
Какво означава „ще“?
(втори вариант)
Какво ще заключите от това? Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“.
Какво означава „ще“?
Каква част от речта е? То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите. Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш.
Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш.
Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен.
към втори вариант >>
“ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи.
(втори вариант)
Няма погрешка, няма намазване. Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете?
“ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи.
Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я.
към втори вариант >>
Каква част от речта е?
(втори вариант)
Какво ще получите от буквата „не“? Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“?
Каква част от речта е?
То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите. Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш.
Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен.
А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората?
към втори вариант >>
Тя се гледа голяма.
(втори вариант)
Психологически туй правило седи тъй. Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи.
Тя се гледа голяма.
Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате.
към втори вариант >>
То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
(втори вариант)
Ако кажете така: „Не обичам да ти направя зло“, тогава де е силата на отрицанието? В думите „не обичам да ти направя зло“. Или по едно стечение на обстоятелствата имате „ще“. Какво означава „ще“? Каква част от речта е?
То е хубаво, когато човек изгуби смисъла на всичките думи и не се безпокои.
към втори вариант >>
А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите. Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен.
А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя.
Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон.
към втори вариант >>
Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка.
(втори вариант)
Анализирате нещо. Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма.
Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка.
Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват.
към втори вариант >>
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието.
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието.
Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите?
към втори вариант >>
Щом не може да спиш, природата те вика на работа.
(втори вариант)
За мене строго са определени процесите. Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя.
Щом не може да спиш, природата те вика на работа.
Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате.
към втори вариант >>
Като излезе навън, не й давайте голяма шуба.
(втори вариант)
Дойде ви една скръб, анализирайте я хубаво. Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка.
Като излезе навън, не й давайте голяма шуба.
Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен.
към втори вариант >>
Ще ти взема парите.
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието.
Ще ти взема парите.
Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ).
към втори вариант >>
Ще работиш, докато дойде другото състояние.
(втори вариант)
Ти трябва да знаеш защо спиш и защо се събуждаш. Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа.
Ще работиш, докато дойде другото състояние.
В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това?
към втори вариант >>
Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка.
(втори вариант)
Кажете: „Откъде идете? “ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба.
Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка.
Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да.
към втори вариант >>
Какъв знак трябва да му турим?
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието. Ще ти взема парите.
Какъв знак трябва да му турим?
Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически?
към втори вариант >>
В природата има друг един закон, ще те остави свободен.
(втори вариант)
Защо си лягаш и защо отиваш да почиваш. Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние.
В природата има друг един закон, ще те остави свободен.
Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението?
към втори вариант >>
Тя като дойде, съблечете я.
(втори вариант)
“ От дълъг път иде скръбта и голяма шуба носи. Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка.
Тя като дойде, съблечете я.
Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да. Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
Ще преведете.
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието. Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим?
Ще преведете.
То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала.
към втори вариант >>
Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората?
(втори вариант)
Под думата „почивка“ разбирам, че съм свободен. А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен.
Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората?
Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението.
към втори вариант >>
Всички трябва да се събличате.
(втори вариант)
Тя се гледа голяма. Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я.
Всички трябва да се събличате.
Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да. Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
То е цяла геометрия.
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието. Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете.
То е цяла геометрия.
Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре.
към втори вариант >>
Те употребяват този закон.
(втори вариант)
А под думата, „че съм буден в съзнанието си“, че има известни положения и не мога да спя. Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората?
Те употребяват този закон.
Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон.
към втори вариант >>
Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват.
(втори вариант)
Съблечете голямата шуба, след туй палтото и след туй ще видите, че тя е много тъничка. Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате.
Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват.
Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да. Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
Какъв знак ще прибавите?
(втори вариант)
Казвам, тогава може да вземе мястото на отрицанието. Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия.
Какъв знак ще прибавите?
Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи.
към втори вариант >>
Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате.
(втори вариант)
Щом не може да спиш, природата те вика на работа. Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон.
Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате.
Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън?
към втори вариант >>
Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен.
(втори вариант)
Като излезе навън, не й давайте голяма шуба. Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват.
Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен.
Че е труден животът, да. Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ).
(втори вариант)
Ще ти взема парите. Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите?
Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ).
Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите.
към втори вариант >>
Какво правите с това?
(втори вариант)
Ще работиш, докато дойде другото състояние. В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате.
Какво правите с това?
Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум.
към втори вариант >>
Че е труден животът, да.
(втори вариант)
Като ходи скръбта с малко тънки дрехи, като се върне, тя се е сгушила малка. Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен.
Че е труден животът, да.
Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
Какво означава това геометрически?
(втори вариант)
Какъв знак трябва да му турим? Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ).
Какво означава това геометрически?
Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Какво е приложението?
(втори вариант)
В природата има друг един закон, ще те остави свободен. Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това?
Вие казвате: „Какво е приложението?
“ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност.
към втори вариант >>
Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
(втори вариант)
Тя като дойде, съблечете я. Всички трябва да се събличате. Под думата „събличане“ значи да се разбират отношенията, които съществуват. Не си съставяйте една илюзия, че непреодолими са мъчнотиите в живота, че животът е труден, сложен. Че е труден животът, да.
Но че мъчнотиите са толкоз големи, непреодолими, това е преувеличено казано.
към втори вариант >>
Представете си, че това са три реки, три канала.
(втори вариант)
Ще преведете. То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически?
Представете си, че това са три реки, три канала.
Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството.
към втори вариант >>
“ Ето приложението.
(втори вариант)
Казва: „Туй е твое време, което ти може да използваш.“ Какво са направили хората? Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението?
“ Ето приложението.
В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман.
към втори вариант >>
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства.
Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането.
към втори вариант >>
Представете си, че това е едно пристанище вътре.
(втори вариант)
То е цяла геометрия. Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала.
Представете си, че това е едно пристанище вътре.
Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята.
към втори вариант >>
В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон.
(втори вариант)
Те употребяват този закон. Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението.
В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон.
Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш.
към втори вариант >>
Вие още не сте хора на мисълта.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства.
Вие още не сте хора на мисълта.
На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът.
към втори вариант >>
Може да си представите много други работи.
(втори вариант)
Какъв знак ще прибавите? Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре.
Може да си представите много други работи.
„Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание.
към втори вариант >>
Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън?
(втори вариант)
Когато вие имате едно оръжие, един пищов, вие го напълвате и след това го изпразвате. Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон.
Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън?
“ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие.
към втори вариант >>
На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства. Вие още не сте хора на мисълта.
На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота.
Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува.
към втори вариант >>
„Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите.
(втори вариант)
Имате три успоредни линии, имате един прав ъгъл, обърнат надолу (щ). Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи.
„Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите.
Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие.
към втори вариант >>
“ Че какво от това, като излезе един куршум.
(втори вариант)
Какво правите с това? Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън?
“ Че какво от това, като излезе един куршум.
Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов.
към втори вариант >>
Яжте, пийте, но умно.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства. Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота.
Яжте, пийте, но умно.
Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено.
към втори вариант >>
Да кажем, химик може да сте.
(втори вариант)
Какво означава това геометрически? Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите.
Да кажем, химик може да сте.
Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай.
към втори вариант >>
Има опасност.
(втори вариант)
Вие казвате: „Какво е приложението? “ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум.
Има опасност.
Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава.
към втори вариант >>
Не преядайте, не препивайте.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства. Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно.
Не преядайте, не препивайте.
Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна.
към втори вариант >>
Отправяте някое вещество нагоре в пространството.
(втори вариант)
Представете си, че това са три реки, три канала. Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте.
Отправяте някое вещество нагоре в пространството.
Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре.
към втори вариант >>
Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман.
(втори вариант)
“ Ето приложението. В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност.
Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман.
Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава. Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Знаете ли какво е преливането и преядането.
(втори вариант)
Психологически вие младите имате да се справяте с вашите чувства. Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте.
Знаете ли какво е преливането и преядането.
Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна. Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
Не тук, на земята.
(втори вариант)
Представете си, че това е едно пристанище вътре. Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството.
Не тук, на земята.
Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре. Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Тогава ще го изпразниш.
(втори вариант)
В изтичането навън на един револвер, на една пушка - те са направени по същия закон. Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман.
Тогава ще го изпразниш.
Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава. Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът.
(втори вариант)
Вие още не сте хора на мисълта. На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането.
Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът.
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна. Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
Едно същество, което е някъде, няма съзнание.
(втори вариант)
Може да си представите много други работи. „Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята.
Едно същество, което е някъде, няма съзнание.
Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре. Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Имаме сега безопасно оръжие.
(втори вариант)
Казвате: „Какво има, не е излязъл куршумът навън? “ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш.
Имаме сега безопасно оръжие.
Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава. Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува.
(втори вариант)
На вас ви препоръчвам да се справите с вашите чувства, понеже чувствата се занимават с живота. Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът.
Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува.
Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна. Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
Правите усилие.
(втори вариант)
„Ще“ в дадения случай, този триъгълник показва, че има да боравите във физическия свят с много гъста материя, на която материя трябва да знаете законите. Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание.
Правите усилие.
„Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре. Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов.
(втори вариант)
“ Че какво от това, като излезе един куршум. Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие.
Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов.
Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава. Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Туй е състояние така изяснено.
(втори вариант)
Яжте, пийте, но умно. Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува.
Туй е състояние така изяснено.
Сега да се обърнем на светлата страна. Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
„Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай.
(втори вариант)
Да кажем, химик може да сте. Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие.
„Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай.
Буквата „ще“ показва активност вътре. Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава.
(втори вариант)
Има опасност. Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов.
Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава.
Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Сега да се обърнем на светлата страна.
(втори вариант)
Не преядайте, не препивайте. Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено.
Сега да се обърнем на светлата страна.
Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
Буквата „ще“ показва активност вътре.
(втори вариант)
Отправяте някое вещество нагоре в пространството. Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай.
Буквата „ще“ показва активност вътре.
Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Няма вливане вече.
(втори вариант)
Тогава казвате тъй - ти ще напълниш кобура и ще го държиш за зор заман. Тогава ще го изпразниш. Имаме сега безопасно оръжие. Една помпа или една поливна пръскалка и тя е един пищов. Туриш маркуча, влиза водата, пръскаш, пръскаш, хвърляш, хвърляш, и тогава, за да прекратиш стрелбата, ще заключиш онзи ключ, и напорът на водата престава.
Няма вливане вече.
към втори вариант >>
Всичко в живота е едно упражнение.
(втори вариант)
Знаете ли какво е преливането и преядането. Щом преядеш и щом препиеш, обезсмисля се животът. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. Туй е състояние така изяснено. Сега да се обърнем на светлата страна.
Всичко в живота е едно упражнение.
към втори вариант >>
Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
(втори вариант)
Не тук, на земята. Едно същество, което е някъде, няма съзнание. Правите усилие. „Ще“-то това са сили, с които вие разполагате в дадения случай. Буквата „ще“ показва активност вътре.
Направете с буквата „щ“ някоя дума - само която е миролюбива.
към втори вариант >>
Та казвам сега.
(втори вариант)
Та казвам сега.
Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него.
към втори вариант >>
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“.
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“.
Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим?
към втори вариант >>
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове.
„Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то.
към втори вариант >>
Вие трябва да знаете законите и силите на природата.
(втори вариант)
Та казвам сега.
Вие трябва да знаете законите и силите на природата.
Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят.
към втори вариант >>
Колко отношения съществуват между числата 1 и 4?
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“.
Колко отношения съществуват между числата 1 и 4?
В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим? Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
„Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове.
„Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен.
„Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв.
към втори вариант >>
Има въздействия върху човека, които ще дойдат.
(втори вариант)
Та казвам сега. Вие трябва да знаете законите и силите на природата.
Има въздействия върху човека, които ще дойдат.
Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи.
към втори вариант >>
В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим?
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“. Колко отношения съществуват между числата 1 и 4?
В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим?
Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим? Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
„Ще“- то показва, че пътят е затворен.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове. „Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен.
„Ще“- то показва, че пътят е затворен.
За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук.
към втори вариант >>
Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм.
(втори вариант)
Та казвам сега. Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат.
Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм.
Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа.
към втори вариант >>
Запример животните имат 4 крака.
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“. Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим?
Запример животните имат 4 крака.
Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим? Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
За да се отвори, трябва да бъдеш много умен.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове. „Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен.
За да се отвори, трябва да бъдеш много умен.
„Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук. Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън.
(втори вариант)
Та казвам сега. Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм.
Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън.
Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха.
към втори вариант >>
Колата има 4 колелета.
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“. Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака.
Колата има 4 колелета.
Числото 4 къде можем да го намерим? Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
„Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове. „Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен.
„Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината.
Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук. Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него.
(втори вариант)
Та казвам сега. Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън.
Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него.
Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате?
към втори вариант >>
Числото 4 къде можем да го намерим?
(втори вариант)
Вземете една тема да напишете: „Отношенията, които съществуват между числата 1 и 4“. Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета.
Числото 4 къде можем да го намерим?
Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
Затворена врата е „ще“-то.
(втори вариант)
„Ще“-то съдържа известни потайни звукове. „Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината.
Затворена врата е „ще“-то.
Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук. Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Те отчасти ще уредят.
(втори вариант)
Вие трябва да знаете законите и силите на природата. Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него.
Те отчасти ще уредят.
Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си?
към втори вариант >>
Като една тема е това, ще го имате.
(втори вариант)
Колко отношения съществуват между числата 1 и 4? В природата къде можем да ги намерим отношенията на 1 и 4 да ги съпоставим? Запример животните имат 4 крака. Колата има 4 колелета. Числото 4 къде можем да го намерим?
Като една тема е това, ще го имате.
към втори вариант >>
Звукът е такъв.
(втори вариант)
„Ще“-то винаги показва, че пътят е затворен. „Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то.
Звукът е такъв.
Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук. Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Природата и тя отчасти ще определи.
(втори вариант)
Има въздействия върху човека, които ще дойдат. Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят.
Природата и тя отчасти ще определи.
Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате?
към втори вариант >>
Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук.
(втори вариант)
„Ще“- то показва, че пътят е затворен. За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв.
Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук.
Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа.
(втори вариант)
Всичко, което става във външната природа, става и вътре в човешкия организъм. Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи.
Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа.
Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример.
към втори вариант >>
Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
(втори вариант)
За да се отвори, трябва да бъдеш много умен. „Ще“-то показва, че вратата е затворена и тоя звук в природата, че тази врата може да се отвори само при един случай - когато кажеш истината. Затворена врата е „ще“-то. Звукът е такъв. Следователно казваме „ще“-то, но то в природата е един затворен звук.
Ти като дойдеш до него, ще мислиш.
към втори вариант >>
Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха.
(втори вариант)
Човек трябва да разбира всичките тия условия, за да може да се справи, понеже ние имаме едно разбиране и очакваме всичко отвън. Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа.
Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха.
Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът.
към втори вариант >>
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата.
Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение.
към втори вариант >>
Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате?
(втори вариант)
Детето например очаква баща му и майка му всичко да уредят заради него. Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха.
Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате?
Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота.
към втори вариант >>
Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата.
Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения.
Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“.
към втори вариант >>
Или какъв отговор ще дадете на себе си?
(втори вариант)
Те отчасти ще уредят. Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате?
Или какъв отговор ще дадете на себе си?
Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш.
към втори вариант >>
Всичката материя започва с числа.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата. Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения.
Всичката материя започва с числа.
То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария.
към втори вариант >>
Запитвали ли сте се защо дишате?
(втори вариант)
Природата и тя отчасти ще определи. Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си?
Запитвали ли сте се защо дишате?
Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш.
към втори вариант >>
То е едно отношение в света.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата. Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа.
То е едно отношение в света.
Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части.
към втори вариант >>
Ти живееш, за пример.
(втори вариант)
Запример намирате се вие в една среда във въздуха, заобиколени сте, средства имате и условия имате да живеете, но от вас се изисква работа. Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате?
Ти живееш, за пример.
То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота.
към втори вариант >>
Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата. Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света.
Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена.
Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие.
към втори вариант >>
То е животът.
(втори вариант)
Ще си отворите устата или през носа ще поемете въздуха. Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример.
То е животът.
Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота. Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
Едно отношение.
(втори вариант)
Казвам, онези в древността, които са се занимавали с писаната реч, те са разбирали звуковете в природата. Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена.
Едно отношение.
И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици.
към втори вариант >>
Дишането е един процес, един от процесите на живота.
(втори вариант)
Ако ви попита някой защо дишаш, кой е най-правилният отговор, който ще дадете защо дишате? Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът.
Дишането е един процес, един от процесите на живота.
Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота. Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
И тогава математикът казва “две“.
(втори вариант)
Ако един човек, който те среща, те поздрави, ако може да разгадаеш какви са първите звукове, може да направиш едно математическо уравнение, да пренесеш в геометрическа форма - то значи да го пренесеш в един свят проявен в гъстата материя, защото материята се отнася към първичните отношения. Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение.
И тогава математикът казва “две“.
Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба.
към втори вариант >>
Ако ти не дишаш, не можеш да живееш.
(втори вариант)
Или какъв отговор ще дадете на себе си? Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота.
Ако ти не дишаш, не можеш да живееш.
Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота. Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария.
(втори вариант)
Всичката материя започва с числа. То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“.
Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария.
Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране.
към втори вариант >>
Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш.
(втори вариант)
Запитвали ли сте се защо дишате? Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш.
Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш.
Мисълта е процес на живота. Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
Образувало се е числото 2 на две равни части.
(втори вариант)
То е едно отношение в света. Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария.
Образувало се е числото 2 на две равни части.
И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие.
към втори вариант >>
Мисълта е процес на живота.
(втори вариант)
Ти живееш, за пример. То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш.
Мисълта е процес на живота.
Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
И се е образувало едно равновесие.
(втори вариант)
Представя цялата материя в света като единица, но раздвоена. Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части.
И се е образувало едно равновесие.
Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори.
към втори вариант >>
Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
(втори вариант)
То е животът. Дишането е един процес, един от процесите на живота. Ако ти не дишаш, не можеш да живееш. Ако светлината не влиза в твоите очи, няма да мислиш. Мисълта е процес на живота.
Ти ядеш, то е пак процес, друг метод.. Влизането на живота е то.
към втори вариант >>
Една борба между две единици.
(втори вариант)
Едно отношение. И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие.
Една борба между две единици.
Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4.
към втори вариант >>
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа.
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа.
Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва.
към втори вариант >>
Едното е едно, а другото е две. Борба.
(втори вариант)
И тогава математикът казва “две“. Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици.
Едното е едно, а другото е две. Борба.
След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата.
към втори вариант >>
Как ще определите как поддържате живота във вас?
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа.
Как ще определите как поддържате живота във вас?
Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме?
към втори вариант >>
След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране.
(втори вариант)
Под думата „две“ подразбираме, че тази материя, която изпълнила пространството, се е диференцирала, видоизменила и са се образували две противоположни полушария. Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба.
След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране.
Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4.
към втори вариант >>
Поддържате съзнанието.
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа. Как ще определите как поддържате живота във вас?
Поддържате съзнанието.
В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш.
към втори вариант >>
Разумното в природата взело надмощие.
(втори вариант)
Образувало се е числото 2 на две равни части. И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране.
Разумното в природата взело надмощие.
Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4. Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл.
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа. Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието.
В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл.
Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата?
към втори вариант >>
Светът започнал да се твори.
(втори вариант)
И се е образувало едно равновесие. Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие.
Светът започнал да се твори.
Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4. Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа. Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл.
Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата? Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Питагор е дошъл до числото 4.
(втори вариант)
Една борба между две единици. Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори.
Питагор е дошъл до числото 4.
Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4. Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва.
(втори вариант)
Това са начини, при които животът влиза в твоето тяло и поддържа. Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали.
Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва.
Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата? Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Четири показва завършен процес, който останал в природата.
(втори вариант)
Едното е едно, а другото е две. Борба. След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4.
Четири показва завършен процес, който останал в природата.
Ние разбираме числата до 4. Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме?
(втори вариант)
Как ще определите как поддържате живота във вас? Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва.
Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме?
Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата? Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Ние разбираме числата до 4.
(втори вариант)
След туй, за да се прекрати с тази борба, излязло друго едно отношение числото 3, което показва, че силите са взели в природата едно направление, диференциране. Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата.
Ние разбираме числата до 4.
Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
Ти отиваш да се къпеш.
(втори вариант)
Поддържате съзнанието. В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме?
Ти отиваш да се къпеш.
Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата? Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
(втори вариант)
Разумното в природата взело надмощие. Светът започнал да се твори. Питагор е дошъл до числото 4. Четири показва завършен процес, който останал в природата. Ние разбираме числата до 4.
Вие може да смятате до хиляди, но разбирате до 4.
към втори вариант >>
Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата?
(втори вариант)
В нашето съзнание ние достигаме какъв живот влязъл и какво допринесъл. Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш.
Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата?
Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Какво разбирате, за пример?
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример?
Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло.
към втори вариант >>
Житото си оставиш там, на брега.
(втори вариант)
Съзнанието определя какво сме постигнали и какво не сме постигнали. Някой път като погледнеш, в съзнанието има нещо, което ни радва, и има нещо, което не ни радва. Който не разбира законите, той ще се обезсърчи и ще каже: „Аз нищо не можах да постигна.“ Но под думата „аз нищо не можах да постигна“ какво разбираме? Ти отиваш да се къпеш. Потребно ли е да носиш тия торби с багаж или някой човек със злато или с жито и с тях да влезеш във водата?
Житото си оставиш там, на брега.
към втори вариант >>
Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава.
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример?
Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава.
Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл.
към втори вариант >>
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил.
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил.
Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим.
към втори вариант >>
Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло?
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример? Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава.
Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло?
Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата.
към втори вариант >>
Все разбрахте нещо.
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил.
Все разбрахте нещо.
(Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред.
към втори вариант >>
Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви.
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример? Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло?
Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви.
Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите?
към втори вариант >>
(Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал?
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил. Все разбрахте нещо.
(Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал?
(Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък.
към втори вариант >>
Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали.
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример? Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви.
Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали.
Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика.
към втори вариант >>
(Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари.
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил. Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал?
(Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари.
Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете.
към втори вариант >>
Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло.
(втори вариант)
Какво разбирате, за пример? Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали.
Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло.
Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл.
към втори вариант >>
Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем.
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил. Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари.
Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем.
На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа.
към втори вариант >>
Слизате във вашата мисъл.
(втори вариант)
Човек има 4 тела, през които преминава - физическо тяло има, има свое тяло на чувствата, има тяло на своята мисъл, има тяло и на своя разум, или причинно тяло, умствено тяло, астрално тяло и физическо тяло, през които той минава. Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло.
Слизате във вашата мисъл.
Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект.
към втори вариант >>
На много господари ще служим.
(втори вариант)
Кажете ми досега какво разбрахте, като съм ви говорил. Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем.
На много господари ще служим.
Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти.
към втори вариант >>
Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата.
(втори вариант)
Сега колцина от вас са се качвали горе в причинното тяло? Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл.
Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата.
Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране.
към втори вариант >>
Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред.
(втори вариант)
Все разбрахте нещо. (Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим.
Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред.
Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа.
към втори вариант >>
Между чувствата и мислите каква разлика правите?
(втори вариант)
Да бъдете в причинния свят, значи да сте в един свят, дето няма никакви противоречия в ума ви. Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата.
Между чувствата и мислите каква разлика правите?
Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл.
към втори вариант >>
Направете си един списък.
(втори вариант)
(Учителят се обърна към един брат.) Я, Иване, ти си старозаветник, какво си разбрал? (Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред.
Направете си един списък.
На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа. Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Няма почти никаква разлика.
(втори вариант)
Някой път се чувствате, че никакво противоречие нямате, като че всичко сте разбрали. Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите?
Няма почти никаква разлика.
Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение.
към втори вариант >>
На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете.
(втори вариант)
(Човек трябва да научи разумно да служи на господаря си.) Човек има много господари. Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък.
На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете.
Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа. Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл.
(втори вариант)
Тъй ви се струва и вие сте във вашето причинно тяло. Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика.
Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл.
Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение. Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа.
(втори вариант)
Най-първо на всички ще служим, по ред трябва да знаем. На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете.
Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа.
Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа. Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект.
(втори вариант)
Слизате във вашата мисъл. Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл.
Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект.
Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение. Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Турете всички занаяти.
(втори вариант)
На много господари ще служим. Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа.
Турете всички занаяти.
Ще ги турим на работа. Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Търсиш правилния начин за реализиране.
(втори вариант)
Щом слезете в мисълта, вие не може да направите разлика между мислите и чувствата. Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект.
Търсиш правилния начин за реализиране.
Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение. Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Ще ги турим на работа.
(втори вариант)
Понеже господар на господар служи и на най-големия всички служат, а на другите по ред. Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти.
Ще ги турим на работа.
Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл.
(втори вариант)
Между чувствата и мислите каква разлика правите? Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране.
Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл.
Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение. Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
(втори вариант)
Направете си един списък. На съвременните занятия, които съществуват в света, цял един списък от занаятчии, защото ще работите, занаятчии ще станете. Най-важните занаяти - направете един списък и целия клас ще ви турим на работа. Турете всички занаяти. Ще ги турим на работа.
Аз ще прегледам и ще видя какво можем да направим от тях.
към втори вариант >>
Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение.
(втори вариант)
Няма почти никаква разлика. Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл.
Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение.
Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят.
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят.
Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде.
към втори вариант >>
Но мисълта е реализирано разумно чувство.
(втори вариант)
Непроявеното чувство, нереализираното чувство е мисъл. Туй, което чувстваш, то не е реализирано, то е обект. Търсиш правилния начин за реализиране. Щом туй чувство може да го реализираш, то се превръща на мисъл. Когато се качиш в един по-висш свят, ще видиш, че между мислите и чувствата има едно и също повидимому отношение.
Но мисълта е реализирано разумно чувство.
към втори вариант >>
Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят.
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят.
Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят.
Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат.
към втори вариант >>
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите.
Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение.
към втори вариант >>
Сега сте свободни, господарят е заминал малко.
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят. Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят.
Сега сте свободни, господарят е заминал малко.
(Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде.
към втори вариант >>
Не че са идентични.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите.
Не че са идентични.
В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение.
към втори вариант >>
(Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно?
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят. Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко.
(Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно?
Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване.
към втори вариант >>
В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите. Не че са идентични.
В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние.
Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение.
към втори вариант >>
Всичко старо в света си отива, отлетяло е.
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят. Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно?
Всичко старо в света си отива, отлетяло е.
Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката.
към втори вариант >>
Когато мислиш, е друго състояние.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите. Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние.
Когато мислиш, е друго състояние.
Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш.
към втори вариант >>
Новото в живота иде.
(втори вариант)
Когато хората не могат да разберат работите, те пеят и свирят. Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е.
Новото в живота иде.
Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения.
към втори вариант >>
Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите. Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние.
Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание.
Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл.
към втори вариант >>
Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат.
(втори вариант)
Когато хората остават неразбрани или когато хората останат свободни, те пеят и свирят. Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде.
Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат.
(Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения. Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение.
(втори вариант)
Това е едно понятие, върху което трябва да мислите. Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание.
Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение.
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така.
към втори вариант >>
(Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде.
(втори вариант)
Сега сте свободни, господарят е заминал малко. (Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат.
(Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде.
Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения. Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение.
(втори вариант)
Не че са идентични. В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение.
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение.
Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва.
към втори вариант >>
Туй в музиката се нарича опресняване.
(втори вариант)
(Учителят свири на цигулката много тихо и много нежно.) Сега можете ли да пеете с мене заедно? Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде.
Туй в музиката се нарича опресняване.
Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения. Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение.
(втори вариант)
В дадения случай, когато ти чувстваш, то е състояние. Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение.
Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение.
Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси.
към втори вариант >>
Това са новите тежнения на музиката.
(втори вариант)
Всичко старо в света си отива, отлетяло е. Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване.
Това са новите тежнения на музиката.
Всичките музиканти търсят нови разрешения. Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
Щом дойде мисълта, ти се движиш.
(втори вариант)
Когато мислиш, е друго състояние. Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение.
Щом дойде мисълта, ти се движиш.
Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва.
към втори вариант >>
Всичките музиканти търсят нови разрешения.
(втори вариант)
Новото в живота иде. Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката.
Всичките музиканти търсят нови разрешения.
Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл.
(втори вариант)
Има разлика между тия двете - реализираното желание и чувствувание. Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш.
Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл.
Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата.
към втори вариант >>
Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
(втори вариант)
Свободните хора пеят, а които не са свободни, те плачат. (Учителят пее думата „Хензи“.) Всичко старо на страдания, на несгоди, на падания, на ставания си отива, новото иде. Туй в музиката се нарича опресняване. Това са новите тежнения на музиката. Всичките музиканти търсят нови разрешения.
Музиката досега е вървяла към нови разрешения.
към втори вариант >>
Мисълта не напъва така.
(втори вариант)
Мисълта е по-силна от чувствата в дадения случай, но чувството има по-голямо напрежение. В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл.
Мисълта не напъва така.
Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата. Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
Сега темата разбрахте ли каква беше?
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше?
Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие.
към втори вариант >>
Чувството напъва.
(втори вариант)
В мисълта има по-голямо движение, а в чувството има по-голямо напрежение. Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така.
Чувството напъва.
Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата. Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
Колко занаяти познавате досега?
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше?
Колко занаяти познавате досега?
Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората.
към втори вариант >>
Сега това са отвлечени въпроси.
(втори вариант)
Ти в чувството усещаш напрежение в себе си, а в мисълта ти усещаш движение. Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва.
Сега това са отвлечени въпроси.
Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата. Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
Ще направите после едно малко упражнение.
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше? Колко занаяти познавате досега?
Ще направите после едно малко упражнение.
В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати.
към втори вариант >>
Нищо не ви ползва.
(втори вариант)
Щом дойде мисълта, ти се движиш. Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси.
Нищо не ви ползва.
Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата. Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
В природата никога няма еднообразие.
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше? Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение.
В природата никога няма еднообразие.
Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие.
към втори вариант >>
Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата.
(втори вариант)
Щом чувстваш, казваш: „Иде ми да се пръсна.“ Това не е мисъл. Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва.
Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата.
Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
Сегашният живот е еднообразен.
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше? Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие.
Сегашният живот е еднообразен.
Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга.
към втори вариант >>
Имат си мястото, и за вас има място.
(втори вариант)
Мисълта не напъва така. Чувството напъва. Сега това са отвлечени въпроси. Нищо не ви ползва. Може за една школа само, дето хората се занимават със скритите сили на природата.
Имат си мястото, и за вас има място.
към втори вариант >>
Всичките хора се стремят към еднообразие.
(втори вариант)
Сега темата разбрахте ли каква беше? Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен.
Всичките хора се стремят към еднообразие.
И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени.
към втори вариант >>
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро.
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро.
Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното.
към втори вариант >>
И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората.
(втори вариант)
Колко занаяти познавате досега? Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие.
И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората.
Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа.
към втори вариант >>
Водата се влива в езерото и после излиза.
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро.
Водата се влива в езерото и после излиза.
Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото.
към втори вариант >>
Всичките хора искат да бъдат богати.
(втори вариант)
Ще направите после едно малко упражнение. В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората.
Всичките хора искат да бъдат богати.
Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените.
към втори вариант >>
Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг.
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро. Водата се влива в езерото и после излиза.
Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг.
1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива?
към втори вариант >>
Това е еднообразие.
(втори вариант)
В природата никога няма еднообразие. Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати.
Това е еднообразие.
Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни.
към втори вариант >>
1) какви процеси са?
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро. Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг.
1) какви процеси са?
Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива? Който се влива.
към втори вариант >>
Никой не иска да бъде слуга.
(втори вариант)
Сегашният живот е еднообразен. Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие.
Никой не иска да бъде слуга.
Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни.
към втори вариант >>
Водата, която се влива, допринася нещо.
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро. Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са?
Водата, която се влива, допринася нещо.
Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива? Който се влива.
към втори вариант >>
Всички искат да бъдат учени.
(втори вариант)
Всичките хора се стремят към еднообразие. И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга.
Всички искат да бъдат учени.
Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни.
към втори вариант >>
Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното.
(втори вариант)
То е известно пространство, което е завладяло известно вещество, което се влива в едно малко езеро. Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо.
Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното.
Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива? Който се влива.
към втори вариант >>
Никой не иска да бъде невежа.
(втори вариант)
И впоследствие на което произтичат големите несъответствия, които съществуват между хората. Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени.
Никой не иска да бъде невежа.
При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила.
към втори вариант >>
Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото.
(втори вариант)
Водата се влива в езерото и после излиза. Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното.
Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото.
Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива? Който се влива.
към втори вариант >>
При това много малко са учените.
(втори вариант)
Всичките хора искат да бъдат богати. Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа.
При това много малко са учените.
Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила. Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива?
(втори вариант)
Питам, след като се влива, вливането на водата в езерото и изливането на водата из езерото (Фиг. 1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото.
Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива?
Който се влива.
към втори вариант >>
Всички искат да бъдат силни.
(втори вариант)
Това е еднообразие. Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените.
Всички искат да бъдат силни.
При това всички са безсилни. Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила. Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
Който се влива.
(втори вариант)
1) какви процеси са? Водата, която се влива, допринася нещо. Не само допринася водата, но някой път допринася и гъста материя, пясък нанася на дъното. Тази вода, която изтича навън, изпразва езерото, но същевременно изнася нещо от езерото. Питам, след дълго време кой процес е по-силен - който се влива или който се излива?
Който се влива.
към втори вариант >>
При това всички са безсилни.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде слуга. Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни.
При това всички са безсилни.
Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила. Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето?
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето?
Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата.
към втори вариант >>
Много малко са силни.
(втори вариант)
Всички искат да бъдат учени. Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни.
Много малко са силни.
Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила. Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
Има две мнения, философите и писателите са раздвоени.
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето?
Има две мнения, философите и писателите са раздвоени.
И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения.
към втори вариант >>
Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила.
(втори вариант)
Никой не иска да бъде невежа. При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни.
Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила.
Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени.
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето? Има две мнения, философите и писателите са раздвоени.
И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени.
Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява.
към втори вариант >>
Но трябва разумно разбиране.
(втори вариант)
При това много малко са учените. Всички искат да бъдат силни. При това всички са безсилни. Много малко са силни. Ако вземеш малките мушици, и тя се стреми към сила.
Но трябва разумно разбиране.
към втори вариант >>
Какво мислят философите, е едно.
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето? Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени.
Какво мислят философите, е едно.
То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето?
към втори вариант >>
Вие искате да бъдете богат.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат.
Кога и как? Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи.
към втори вариант >>
То е тяхно разбиране.
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето? Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно.
То е тяхно разбиране.
Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията.
към втори вариант >>
Кога и как?
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат.
Кога и как?
Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи?
към втори вариант >>
Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата.
(втори вариант)
Питам тогава, кой процес е по-силен - процесът на чувстването или процесът на мисленето? Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране.
Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата.
Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата.
към втори вариант >>
Искате да бъдете силни.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат. Кога и как?
Искате да бъдете силни.
Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре.
към втори вариант >>
Те имат определени отношения.
(втори вариант)
Има две мнения, философите и писателите са раздвоени. И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата.
Те имат определени отношения.
Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства.
към втори вариант >>
Кога и как?
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат. Кога и как? Искате да бъдете силни.
Кога и как?
Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица.
към втори вариант >>
Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява.
(втори вариант)
И в окултната школа са раздвоени, но в природата те са определени. Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения.
Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява.
Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола.
към втори вариант >>
Невсякога трябва да знаете да бъдете силни.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат. Кога и как? Искате да бъдете силни. Кога и как?
Невсякога трябва да знаете да бъдете силни.
Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям.
към втори вариант >>
Защото кога се явява времето?
(втори вариант)
Какво мислят философите, е едно. То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява.
Защото кога се явява времето?
Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото.
към втори вариант >>
Невсякога трябва да искате да бъдете големи.
(втори вариант)
Вие искате да бъдете богат. Кога и как? Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни.
Невсякога трябва да искате да бъдете големи.
Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение.
към втори вариант >>
Времето се явява след условията.
(втори вариант)
То е тяхно разбиране. Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето?
Времето се явява след условията.
Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива.
към втори вариант >>
Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи?
(втори вариант)
Кога и как? Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи.
Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи?
Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате.
към втори вариант >>
Времето, това е вратата.
(втори вариант)
Но в природата определени са отношенията на мислите и чувствата. Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията.
Времето, това е вратата.
Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива. Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
Да се заклещите вътре.
(втори вариант)
Искате да бъдете силни. Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи?
Да се заклещите вътре.
Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате. Това е предназначението.
към втори вариант >>
Ти имаш всичките средства.
(втори вариант)
Те имат определени отношения. Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата.
Ти имаш всичките средства.
Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива. Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица.
(втори вариант)
Кога и как? Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре.
Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица.
Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате. Това е предназначението.
към втори вариант >>
Имаш жито, имаш кола.
(втори вариант)
Всякога, за да постигнеш едно свое желание, непременно трябва да разбираш неговите качества, неговите свойства, да разреша времето, при което туй чувство се проявява. Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства.
Имаш жито, имаш кола.
Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива. Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям.
(втори вариант)
Невсякога трябва да знаете да бъдете силни. Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица.
Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям.
В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате. Това е предназначението.
към втори вариант >>
Имаш нива къде да посееш житото.
(втори вариант)
Защото кога се явява времето? Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола.
Имаш нива къде да посееш житото.
На разораната нива. Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение.
(втори вариант)
Невсякога трябва да искате да бъдете големи. Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям.
В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение.
Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате. Това е предназначението.
към втори вариант >>
На разораната нива.
(втори вариант)
Времето се явява след условията. Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото.
На разораната нива.
Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате.
(втори вариант)
Ако вие трябва да минете през една малка дупчица и ако вас ви гони един неприятел, трябва ли да бъдете големи? Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение.
Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате.
Това е предназначението.
към втори вариант >>
Но търсиш удобно време да посееш.
(втори вариант)
Времето, това е вратата. Ти имаш всичките средства. Имаш жито, имаш кола. Имаш нива къде да посееш житото. На разораната нива.
Но търсиш удобно време да посееш.
към втори вариант >>
Това е предназначението.
(втори вариант)
Да се заклещите вътре. Тогаз колкото сте по-малки, по-добре е, че да минете през тази малка дупчица. Като се премахнат всичките препятствия, можеш да станеш голям. В туй отношение силата, знанието, богатствата, здравето, това са условия на живота, които човек трябва да има и да разбира тяхното съотношение. Когато дойде противното на това и от тях не трябва да се страхувате и тях трябва да използвате.
Това е предназначението.
към втори вариант >>
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето.
(втори вариант)
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето.
Някой казва: „Мене ми трябват условия. Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието. Искате плодородие. Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
към втори вариант >>
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел.
Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите.
към втори вариант >>
Някой казва: „Мене ми трябват условия.
(втори вариант)
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето.
Някой казва: „Мене ми трябват условия.
Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието. Искате плодородие. Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
към втори вариант >>
Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел.
Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне.
Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш.
към втори вариант >>
Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието.
(втори вариант)
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето. Някой казва: „Мене ми трябват условия.
Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието.
Искате плодородие. Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
към втори вариант >>
Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел. Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне.
Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание.
Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш.
към втори вариант >>
Искате плодородие.
(втори вариант)
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето. Някой казва: „Мене ми трябват условия. Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието.
Искате плодородие.
Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
към втори вариант >>
Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел. Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание.
Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието.
То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш.
към втори вариант >>
Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
(втори вариант)
Следователно при условията, които ти имаш, не знаеш времето. Някой казва: „Мене ми трябват условия. Мене ми трябват средства.“ Може да имаш, но ако не знаеш времето да използваш средствата, условията, ти никога не можеш да постигнеш желанието. Искате плодородие.
Трябва да знаете времето, кога да посеете житото.
към втори вариант >>
То е много необходимо.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел. Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието.
То е много необходимо.
Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш. Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват.
Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш.
към втори вариант >>
Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите.
(втори вариант)
Сега много пъти в общите заключения ние изгубваме онази вътрешна цел. Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо.
Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите.
Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш. Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват.
Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае.
Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете.
към втори вариант >>
Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш.
(втори вариант)
Всеки ден има една цел, която човек трябва да постигне. Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите.
Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш.
Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш. Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват. Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае.
Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате.
Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите.
към втори вариант >>
Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш.
(втори вариант)
Той трябва да пази равновесие на своите сили, които съществуват в неговото съзнание. Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш.
Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш.
Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш. Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват. Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате.
Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго.
Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете.
към втори вариант >>
Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш.
(втори вариант)
Единственото, което сега е потребно, то е - трябва да пазите равновесие на силите, на вашите сили в съзнанието. То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш.
Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш.
Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват. Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго.
Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си.
Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат.
към втори вариант >>
Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
(втори вариант)
То е много необходимо. Щом изгубиш равновесието на силите в съзнанието, тогава идат обезсърчения в мислите. Решаване, отлагане, започваш една работа, отлагаш. Имаш едно убеждение, държиш го донякъде, после го напуснеш. Идат много работи, и ти нищо не може да издържиш.
Но щом пазиш равновесие на силите в съзнанието си, тогава ще намериш пътя си, ще намериш твоите отношения.
към втори вариант >>
Ти седиш, искаш да пишеш.
(втори вариант)
Та казвам, в едно отношение вие трябва да проучвате всичките занаяти в света, които съществуват. Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си.
Ти седиш, искаш да пишеш.
Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът?
към втори вариант >>
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога.
Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях.
към втори вариант >>
Всички поети не може да бъдете.
(втори вариант)
Това са методи, условия, при които човек може да постигне онова, което желае. Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш.
Всички поети не може да бъдете.
Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи.
към втори вариант >>
Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога.
Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш.
Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях. Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Друг седне - философства върху въпросите.
(втори вариант)
Според новата наука на възпитание тук както сте поставени, вие не може да се възпитате. Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете.
Друг седне - философства върху въпросите.
Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът?
към втори вариант >>
Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога. Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш.
Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите.
Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях. Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Но всички философи не може да бъдете.
(втори вариант)
Едни от вас може да бъдат земледелци, други трябва да бъдат друго. Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите.
Но всички философи не може да бъдете.
Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек?
към втори вариант >>
Туй е вяра.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога. Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите.
Туй е вяра.
Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях. Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Защото философите най-малко материя имат.
(втори вариант)
Всичките изкуства, които имате - едни шивачи, готвачи, но трябва да имаш някакво занятие, трябва да се занимаваш с ума си. Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете.
Защото философите най-малко материя имат.
Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада.
към втори вариант >>
Вярата към Бога е любов към Бога.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога. Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра.
Вярата към Бога е любов към Бога.
Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях. Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът?
(втори вариант)
Ти седиш, искаш да пишеш. Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат.
Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът?
Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем?
към втори вариант >>
Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях.
(втори вариант)
Щом човек е дошъл на земята, той има отношение към живата природа, има отношение към Бога. Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога.
Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях.
Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи.
(втори вариант)
Всички поети не може да бъдете. Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът?
Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи.
Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада.
към втори вариант >>
Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
(втори вариант)
Когато аз ви говоря, аз разбирам отношението на Бога, за да намериш отношението си към другите хора, между които да живееш. Ако само вярваш в Бога, с това не можеш да намериш отношенията, които съществуват между тебе и другите. Туй е вяра. Вярата към Бога е любов към Бога. Като имаш туй отношение към Бога да придобиеш туй знание, което той има, с което той създаде света, да покаже какви трябва да бъдат отношенията към окръжаващите хора, техните отношения какви трябва да бъдат към тях.
Тогава ще знаеш и времето, и тогава животът тече отлично.
към втори вариант >>
Как се задоволява гладът?
(втори вариант)
Друг седне - философства върху въпросите. Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи.
Как се задоволява гладът?
Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа.
към втори вариант >>
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията.
Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни.
към втори вариант >>
Защо трябва да яде човек?
(втори вариант)
Но всички философи не може да бъдете. Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът?
Защо трябва да яде човек?
За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа.
към втори вариант >>
Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията.
Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс.
По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието.
към втори вариант >>
За да задоволи глада.
(втори вариант)
Защото философите най-малко материя имат. Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек?
За да задоволи глада.
Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа. Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
По разни начини се явява дисонансът.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията. Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс.
По разни начини се явява дисонансът.
Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите.
към втори вариант >>
Следователно защо трябва да ядем?
(втори вариант)
Хубаво, ще дойде гладът, философът какво ще прави, като дойде гладът? Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада.
Следователно защо трябва да ядем?
За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа. Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията. Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът.
Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство.
Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите. Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
За да услужим на глада.
(втори вариант)
Той ще изясни причините на глада, но гладът трябва да се задоволи. Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем?
За да услужим на глада.
Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа. Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията. Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство.
Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен.
И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите. Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
Той е господар, на когото аз служа.
(втори вариант)
Как се задоволява гладът? Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада.
Той е господар, на когото аз служа.
Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа. Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
И те не са доволни.
(втори вариант)
Да кажем сега, аз гледам в класа, и вие не си знаете отношенията. Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен.
И те не са доволни.
Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите. Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа.
(втори вариант)
Защо трябва да яде човек? За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа.
Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа.
Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието.
(втори вариант)
Щом човек не си знае отношенията, явява се един дисонанс. По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни.
Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието.
Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите. Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
Имам всичкото разположение.“
(втори вариант)
За да задоволи глада. Следователно защо трябва да ядем? За да услужим на глада. Той е господар, на когото аз служа. Господарят като каже: „Искам да ям“, и аз казвам: „Господарю, ще услужа.
Имам всичкото разположение.“
към втори вариант >>
Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите.
(втори вариант)
По разни начини се явява дисонансът. Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието.
Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите.
Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
Дойде жаждата.
(втори вариант)
Дойде жаждата.
Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си.
към втори вариант >>
Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
(втори вариант)
Най-първо в тебе може да се яви едно недоволство. Да кажем, в един клас учениците не се учат, учителят не е доволен. И те не са доволни. Тогава се губи равновесието на силите в съзнанието. Защото никакво знание не може да има в света, ако не са спазени равновесията на силите.
Той трябва да има предразположение, да го интересува и да знае, че този предмет, който изучава, е важен заради него.
към втори вариант >>
Тя е друг господар.
(втори вариант)
Дойде жаждата.
Тя е друг господар.
Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй.
към втори вариант >>
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука.
Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се.
към втори вариант >>
Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението.
(втори вариант)
Дойде жаждата. Тя е друг господар.
Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението.
То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си.
към втори вариант >>
Но тя е една наука, която има конкретно приложение.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука.
Но тя е една наука, която има конкретно приложение.
Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена.
към втори вариант >>
То е друг господар.
(втори вариант)
Дойде жаждата. Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението.
То е друг господар.
Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение.
към втори вариант >>
Малко приложение.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука. Но тя е една наука, която има конкретно приложение.
Малко приложение.
И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена. Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари.
(втори вариант)
Дойде жаждата. Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар.
Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари.
Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане.
към втори вариант >>
И геометрията е също отвлечена наука.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука. Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение.
И геометрията е също отвлечена наука.
Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена. Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Казваме - той е господар на очите си.
(втори вариант)
Дойде жаждата. Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари.
Казваме - той е господар на очите си.
Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене.
към втори вариант >>
Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука. Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука.
Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука.
Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена. Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Аз пък казвам тъй.
(втори вариант)
Тя е друг господар. Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си.
Аз пък казвам тъй.
Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така.
към втори вариант >>
Ако изучавате психологията, както сега се.
(втори вариант)
Вие считате, че математиката е една отвлечена наука. Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука.
Ако изучавате психологията, както сега се.
разглежда, и тя е отвлечена. Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Аз съм слуга на очите си.
(втори вариант)
Казва: „Жаден съм, вода искам.“ Казвам: „Господарю,, ще имате вода.“ Дойде зрението. То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй.
Аз съм слуга на очите си.
Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката.
към втори вариант >>
разглежда, и тя е отвлечена.
(втори вариант)
Но тя е една наука, която има конкретно приложение. Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се.
разглежда, и тя е отвлечена.
Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Аз съм слуга на своето зрение.
(втори вариант)
То е друг господар. Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си.
Аз съм слуга на своето зрение.
Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар.
към втори вариант >>
Психологията съвсем трябва да се преустрои.
(втори вариант)
Малко приложение. И геометрията е също отвлечена наука. Ако вземете всички науки в древността, ако, да кажем, изучавате биология, и тя е отвлечена наука. Ако изучавате психологията, както сега се. разглежда, и тя е отвлечена.
Психологията съвсем трябва да се преустрои.
към втори вариант >>
Аз съм слуга на своето слушане.
(втори вариант)
Казва: „Искам светлина.“ Казвам: „Господарю, сега ще имате светлина.“ Човек има много господари. Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение.
Аз съм слуга на своето слушане.
Аз съм слуга на своето ходене. Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш.
към втори вариант >>
За пример психологическо казвате за душата.
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата.
Къде е душата? Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата.
към втори вариант >>
Аз съм слуга на своето ходене.
(втори вариант)
Казваме - той е господар на очите си. Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане.
Аз съм слуга на своето ходене.
Аз представям неща, които не са всъщност така. Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш?
към втори вариант >>
Къде е душата?
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата.
Къде е душата?
Или казвате, че човек има ум. Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа.
към втори вариант >>
Аз представям неща, които не са всъщност така.
(втори вариант)
Аз пък казвам тъй. Аз съм слуга на очите си. Аз съм слуга на своето зрение. Аз съм слуга на своето слушане. Аз съм слуга на своето ходене.
Аз представям неща, които не са всъщност така.
Утре ако се откажат краката да ходят, господари са краката. Най-после краката казват: „Няма да ходим.“ Виждам, че не съм аз господар. Краката казват: „Няма да ходим.“ И ти седиш. Казват: „Защо седиш? “ Днес не е разположен господарят.
към втори вариант >>
Или казвате, че човек има ум.
(втори вариант)
За пример психологическо казвате за душата. Къде е душата?
Или казвате, че човек има ум.
Къде е умът? Умът де е поставен? Умът е поставен в главата. Умът там действа. Чувствата са поставени в стомашния мозък или в слънчевия възел.
към втори вариант >>
2.
Добри проводници
,
УС
, София, 15.1.1933г.,
Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо.
И така се разговарят. Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така.
Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо.
Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят.
към беседата >>
Аз ще имам вяра в това лице и в тебе.
И като излезеш оттук, няма да имаш никаква болка. Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора.
Аз ще имам вяра в това лице и в тебе.
Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение.
към беседата >>
Там Слънцето не грее.
Безверникът казва: „Всичко е отгоре на повърхността“. Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо.
Там Слънцето не грее.
Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене.
към беседата >>
Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си.
Обаче ще се подпишеш, че няма да искаш парите си, половината даже няма да искаш. Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе.
Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си.
Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо.
към беседата >>
Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“.
Вярващият казва: „Всичко е отдолу, във вътрешността. Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее.
Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“.
Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата.
към беседата >>
Как мислите, добре ли се свърши тази работа?
Излекуването на крака струва точно толкова, колкото имаш да взимаш. – „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си.
Как мислите, добре ли се свърши тази работа?
Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш.
към беседата >>
Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата.
Всичко е под кората“. Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“.
Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата.
Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив.
към беседата >>
Този човек отказа ли се от парите си?
– „Ами ако се подпиша и не ме излекуваш? Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа?
Този човек отказа ли се от парите си?
Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал.
към беседата >>
Те казват: „Има друг свят“.
Безверникът казва: „Не е така. Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата.
Те казват: „Има друг свят“.
Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже.
към беседата >>
Оставям на вас да си направите заключението.
Така ще ми отидат парите.“ – Тогава ще намериш едно доверено лице, на което ще дадем договора. Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си?
Оставям на вас да си направите заключението.
И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“.
към беседата >>
Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят.
Слънцето грее само на повърхността, под кората няма нищо. Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“.
Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят.
Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб?
към беседата >>
И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение.
Аз ще имам вяра в това лице и в тебе. Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението.
И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение.
Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее.
към беседата >>
Тук е всичкото, тук има ядене и пиене.
Там Слънцето не грее. Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят.
Тук е всичкото, тук има ядене и пиене.
Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа.
към беседата >>
Искаш да постигнеш нещо.
Като оздравее кракът ти, тогава ще се подпишеш, че се отказваш от парите си. Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение.
Искаш да постигнеш нещо.
Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг?
към беседата >>
Тук е житото, царевицата.
Всичко, което се огрява от Слънцето, е отвън, отгоре“. Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене.
Тук е житото, царевицата.
Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето?
към беседата >>
Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш.
Как мислите, добре ли се свърши тази работа? Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо.
Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш.
Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена.
към беседата >>
Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив.
Религиозните мислят, че всичко е вътре в сферата. Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата.
Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив.
Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето.
към беседата >>
Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал.
Този човек отказа ли се от парите си? Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш.
Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал.
Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне?
към беседата >>
Той твърди това, но не може да го докаже.
Те казват: „Има друг свят“. Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив.
Той твърди това, но не може да го докаже.
Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света.
към беседата >>
Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“.
Оставям на вас да си направите заключението. И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал.
Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“.
– Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено.
към беседата >>
Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб?
Безверниците казват, че всичко е над сферата, затова отричат съществуването на друг свят. Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже.
Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб?
Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята.
към беседата >>
– Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее.
И вие, като дойдете до разумния свят, ще се намерите в същото положение. Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“.
– Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее.
Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него.
към беседата >>
Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа.
Тук е всичкото, тук има ядене и пиене. Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб?
Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа.
Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл.
към беседата >>
Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг?
Искаш да постигнеш нещо. Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее.
Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг?
Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш.
към беседата >>
Тогава защо не им пращат жито от небето?
Тук е житото, царевицата. Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа.
Тогава защо не им пращат жито от небето?
В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране.
към беседата >>
Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена.
Ако не се откажеш от едно нещо за сметка на друго, нищо не можеш да постигнеш. Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг?
Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена.
Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може.
към беседата >>
В прав смисъл, всичкото жито иде от небето.
Вярващият иска да те убеди, че и без жито и царевица може да бъдеш щастлив. Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето?
В прав смисъл, всичкото жито иде от небето.
Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи.
към беседата >>
Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне?
Нещастията ви се дължат, именно, на неразбиране на живота, на порядките, които Бог е създал. Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена.
Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне?
Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес.
към беседата >>
Под „небето“ разбирам разумното в света.
Той твърди това, но не може да го докаже. Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето.
Под „небето“ разбирам разумното в света.
Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада.
към беседата >>
Нищо особено.
Казвате: „Човек има право да живее, да диша свободно“. – Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне?
Нищо особено.
В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем.
към беседата >>
Значи едновременно човек е и на небето, и на земята.
Питам: Защо онези, които са живели далеч от света, в пустинята, са имали нужда от хляб? Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света.
Значи едновременно човек е и на небето, и на земята.
Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая.
към беседата >>
В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него.
– Така е, но в това право има една мярка, според която трябва да се живее. Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено.
В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него.
Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие.
към беседата >>
Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл.
Те искат без да работят да им се занесе хляб заради Господа. Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята.
Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл.
Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея.
към беседата >>
Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш.
Колцина от вас сте готови да си помагате един на друг? Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него.
Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш.
Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма.
към беседата >>
Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране.
Тогава защо не им пращат жито от небето? В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл.
Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране.
Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години.
към беседата >>
Без жертва не може.
Като ви наблюдавам, виждам, че всеки се задълбочил в себе си, мисли как ще прекара тези критични времена. Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш.
Без жертва не може.
Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот.
към беседата >>
Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи.
В прав смисъл, всичкото жито иде от небето. Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране.
Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи.
Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти.
към беседата >>
Под „жертва“ разбирам разумен процес.
Прави сте, но ако човек се концентрира в себе си и живее само за себе си, какво ще постигне? Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може.
Под „жертва“ разбирам разумен процес.
Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб.
към беседата >>
Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада.
Под „небето“ разбирам разумното в света. Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи.
Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада.
Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща.
към беседата >>
Жертвата дава сила, подем.
Нищо особено. В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес.
Жертвата дава сила, подем.
Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни.
към беседата >>
Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая.
Значи едновременно човек е и на небето, и на земята. Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада.
Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая.
Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа?
към беседата >>
Да се жертваш, това не е насилие.
В даден момент ще бъде щастлив, но следващия момент щастието ще се обърне против него. Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем.
Да се жертваш, това не е насилие.
Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината.
към беседата >>
Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея.
Адът е създаден от твоето неразбиране, от твоята изопачена мисъл. Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая.
Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея.
Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас.
към беседата >>
Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма.
Ето защо, като живееш, ще мислиш и за другите и ще се жертваш. Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие.
Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма.
Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва.
към беседата >>
Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години.
Всичко зависи от твоя дух, от твоето право разбиране. Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея.
Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години.
Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували.
към беседата >>
Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот.
Без жертва не може. Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма.
Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот.
Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си.
към беседата >>
Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти.
Човек може да създаде и небето, и ада за себе си – от него зависи. Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години.
Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти.
Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища.
към беседата >>
Например, носиш един хляб.
Под „жертва“ разбирам разумен процес. Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот.
Например, носиш един хляб.
Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот.
към беседата >>
Казвате, че Христос проповядвал много неща.
Като влезеш в противоречие, ти създаваш ада. Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти.
Казвате, че Христос проповядвал много неща.
Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас.
към беседата >>
Срещаш човек, който е гладувал три дни.
Жертвата дава сила, подем. Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб.
Срещаш човек, който е гладувал три дни.
Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат.
към беседата >>
Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа?
Като влезеш в хармония със себе си, ти създаваш рая. Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща.
Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа?
Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас.
към беседата >>
Веднага разчупваш хляба и му даваш половината.
Да се жертваш, това не е насилие. Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни.
Веднага разчупваш хляба и му даваш половината.
Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите.
към беседата >>
Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас.
Ако доказвам исторически това, вие знаете историята, няма защо да се говори за нея. Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа?
Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас.
Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално.
към беседата >>
Това е разумна жертва.
Където има насилие, там има престъпление, в каквато и да е форма. Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината.
Това е разумна жертва.
Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив.
към беседата >>
Не да ми казвате, че сте Го сънували.
Казвате, че Христос се явил преди две хиляди години. Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас.
Не да ми казвате, че сте Го сънували.
Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая.
към беседата >>
Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си.
Да се жертваш, това значи да направиш най-разумното в своя живот. Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва.
Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си.
Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане.
към беседата >>
Аз не се занимавам със сънища.
Вие знаете това на основание казаното от четирите евангелисти. Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували.
Аз не се занимавам със сънища.
Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо.
към беседата >>
Така ще се освободиш от излишъците в своя живот.
Например, носиш един хляб. Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си.
Така ще се освободиш от излишъците в своя живот.
Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате?
към беседата >>
Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас.
Казвате, че Христос проповядвал много неща. Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища.
Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас.
Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова.
към беседата >>
Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат.
Срещаш човек, който е гладувал три дни. Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот.
Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат.
Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него.
към беседата >>
Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас.
Колцина от вас, които ме слушате, имате живата опитност, да сте се разговаряли с Христа? Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас.
Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас.
Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята.
към беседата >>
Няма защо да се мъчите.
Веднага разчупваш хляба и му даваш половината. Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат.
Няма защо да се мъчите.
Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен.
към беседата >>
Но всичко това аз считам за нереално.
Ще ми бъде приятно да чуя, че има един такъв между вас. Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас.
Но всичко това аз считам за нереално.
За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там.
към беседата >>
Животът е красив.
Това е разумна жертва. Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите.
Животът е красив.
Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен.
към беседата >>
За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая.
Не да ми казвате, че сте Го сънували. Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално.
За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая.
Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям.
към беседата >>
Красотата се заключава във взаимното подпомагане.
Следователно, ще жертваш половината от това, което носиш в себе си. Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив.
Красотата се заключава във взаимното подпомагане.
Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство.
към беседата >>
Някога искам да видя слънцето по-голямо.
Аз не се занимавам със сънища. Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая.
Някога искам да видя слънцето по-голямо.
Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето?
към беседата >>
Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате?
Така ще се освободиш от излишъците в своя живот. Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане.
Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате?
Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя.
към беседата >>
Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова.
Ако е за предположения, аз правя повече предположения от вас. Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо.
Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова.
Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене.
към беседата >>
Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него.
Вие седите, мъчите се, какви ли мисли не ви нападат. Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате?
Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него.
Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
Някога искам да го видя като земята.
Ако е за въображение, аз имам повече въображение от вас. Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова.
Някога искам да го видя като земята.
Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане.
към беседата >>
Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен.
Няма защо да се мъчите. Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него.
Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен.
Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там.
Но всичко това аз считам за нереално. За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята.
Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там.
Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква.
към беседата >>
Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен.
Животът е красив. Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен.
Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен.
Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям.
За мене е реално това, като махна с ръка и стане каквото желая. Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там.
Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям.
Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква. Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство.
Красотата се заключава във взаимното подпомагане. Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен.
Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство.
Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя. Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето?
Някога искам да видя слънцето по-голямо. Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям.
Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето?
“ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква. Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя.
Ако цялото човечество имаше една мисъл, че Бог живее във всички, че Неговата мисъл е наша мисъл, щяхте ли да се безпокоите как ще живеете, как ще се прехранвате и обличате? Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство.
Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя.
Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
“ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене.
Махна с ръката си и то стане по-голямо; искам да ми се покаже като харман и то стане такова. Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето?
“ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене.
Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква. Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Това наричам вяра в Бога.
Сега всеки работи за себе си и се безпокои какво ще стане с него. Колкото повече се безпокои човек, толкова е по-самотен. Ако не се безпокоиш, ти няма да бъдеш самотен. Под „самотен“ разбирам голямо безпокойство. Когато настане мир в тебе, ти се свързваш с всички разумни същества, които ценят твоя живот, както ценят и своя.
Това наричам вяра в Бога.
към беседата >>
Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане.
Някога искам да го видя като земята. Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене.
Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане.
Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква. Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Вярата дава всички възможности на човека.
Вярата дава всички възможности на човека.
Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда.
към беседата >>
Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква.
Махна с ръката си, вляза в него и се разхождам там. Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане.
Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква.
Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Тя води към блаженство, към щастие.
Вярата дава всички възможности на човека.
Тя води към блаженство, към щастие.
Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас.
към беседата >>
Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
Казвам: Голяма горещина има тук, но аз ходя, без да изгарям. Сега, с вашата права мисъл, казвате: „Как може при тези условия човек да отиде на слънцето? “ – Прави сте, при сегашните условия, както сега ви говоря, ако отида на слънцето, нищо няма да остане от мене. Ако вие отидете със сегашното си разбиране, със сегашното си разположение, и от вас нищо няма да остане. Който би се опитал днес да отиде на слънцето, това го очаква.
Вашият начин на размишление внася голямо смущение в човешката душа.
към беседата >>
Това е придобивка в живота.
Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие.
Това е придобивка в живота.
Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави.
към беседата >>
Казвате: „Какъв е краят най-после?
Казвате: „Какъв е краят най-после?
“ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях.
към беседата >>
Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра.
Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота.
Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра.
Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи.
към беседата >>
“ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение?
Казвате: „Какъв е краят най-после?
“ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение?
Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си.
към беседата >>
Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш.
Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра.
Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш.
При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?
към беседата >>
Например, ти си беден човек.
Казвате: „Какъв е краят най-после? “ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение?
Например, ти си беден човек.
Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира.
към беседата >>
При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда.
Вярата дава всички възможности на човека. Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш.
При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда.
Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света.
към беседата >>
Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари.
Казвате: „Какъв е краят най-после? “ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек.
Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари.
Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои?
към беседата >>
Аз говоря за себе си, а не за вас.
Тя води към блаженство, към щастие. Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда.
Аз говоря за себе си, а не за вас.
Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно.
към беседата >>
Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева.
Казвате: „Какъв е краят най-после? “ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари.
Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева.
Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони?
към беседата >>
Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави.
Това е придобивка в живота. Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас.
Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави.
Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна.
към беседата >>
Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях.
Казвате: „Какъв е краят най-после? “ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева.
Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях.
Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате.
към беседата >>
Единият всичко може да направи.
Не говоря за онази гола, сляпа вяра – да гладуваш, да страдаш и да казваш, че имаш вяра. Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави.
Единият всичко може да направи.
– „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам.
към беседата >>
Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си.
“ Питам: И най-хубавите неща в света не произвеждат ли известно смущение? Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях.
Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си.
После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева.
към беседата >>
– „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?
Истинската вяра подразбира реализиране на всичко, за което мечтаеш. При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи.
– „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?
“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие.
към беседата >>
После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира.
Например, ти си беден човек. Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си.
После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира.
Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат.
към беседата >>
“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света.
При такава вяра достатъчно е да вдигна двата си пръста и всичко се нарежда. Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш?
“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света.
За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава.
към беседата >>
Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои?
Молил си се хиляди пъти да ти даде Господ пари. Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира.
Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои?
Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират.
към беседата >>
За Него всичко е възможно.
Аз говоря за себе си, а не за вас. Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света.
За Него всичко е възможно.
Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия.
към беседата >>
Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони?
Ето, един ден щастието ти се усмихне, падат ти се на лотария два милиона лева. Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои?
Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони?
Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват.
към беседата >>
Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна.
Като вдигна единия си пръст, аз разбирам Бога в човека, Който всичко прави. Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно.
Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна.
Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме.
към беседата >>
Имате възможност да си доставите колкото пари искате.
Щом получиш тези пари, първо се радваш, а после започваш да се безпокоиш, да не би да изгубиш тези пари или да не те убият някъде за тях. Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони?
Имате възможност да си доставите колкото пари искате.
Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи.
към беседата >>
Той слага, аз издигам.
Единият всичко може да направи. – „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна.
Той слага, аз издигам.
Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате.
към беседата >>
Имаме нужда от сто лева.
Започваш да търсиш банка, в която да вложиш парите си. После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате.
Имаме нужда от сто лева.
Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи.
към беседата >>
Тогава между мене и Бога има съгласие.
– „Как така, като вдигнеш пръста си, всичко постигаш? “ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам.
Тогава между мене и Бога има съгласие.
Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава. Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“.
към беседата >>
Махна с ръка и парите дохождат.
После ще се безпокоиш да не би тази банка да фалира. Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева.
Махна с ръка и парите дохождат.
Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират. Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар.
към беседата >>
Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава.
“ – Като вдигна пръста си, разбирам Разумния, Който е създал света. За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие.
Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава.
Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия. Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш.
към беседата >>
Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират.
Парите са благо, наистина, но кое е онова, което ви безпокои? Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат.
Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират.
Никакви банки не ми трябват. Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това?
към беседата >>
Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия.
За Него всичко е възможно. Като вдигна двата си пръста, разбирам, че аз живея в Него и чрез Него всичко мога да постигна. Той слага, аз издигам. Тогава между мене и Бога има съгласие. Ако не спазвам това, несъгласието между мене и Бога се нарушава.
Който не знае как да издига, не може да върши волята Божия.
Само Бог може да слага, а ние – да издигаме. Сега вие взимате и двете служби: слагате и издигате. Казваш: „Аз мога да сложа“. – Нищо не можеш да сложиш. – „Аз мога да направя това-онова.“ – Нищо не можеш да направиш.
към беседата >>
Никакви банки не ми трябват.
Ако имате едно учение, с което всичко можете да постигнете, защо ви са тези милиони? Имате възможност да си доставите колкото пари искате. Имаме нужда от сто лева. Махна с ръка и парите дохождат. Ако са много, пак махна с ръка и парите се прибират.
Никакви банки не ми трябват.
Ще кажете, че някога ходя със стари дрехи. – Така е, но когато съм сам, обличам най-хубавите си дрехи. Щом махна с ръката си, аз съм облечен като цар. – Възможно ли е това? – При сегашните условия не е възможно, но при други условия е възможно.
към беседата >>
НАГОРЕ