НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1324
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1324
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Двете полушария / Двете полушария. Северното и южното полушарие
,
СБ
, София, 22.9.1936г.,
Майката може да люби Бога само чрез детето си, и детето може да [люби] Бога само чрез майка си.
(втори вариант)
Благото иде от Бога. Всеки трябва да бъде на своето място. Или рекох, мъжът може да види Бога само чрез жената. Мъжът може да люби Бога само чрез жената. И жената може да люби Бога само чрез мъжа.
Майката може да люби Бога само чрез детето си, и детето може да [люби] Бога само чрез майка си.
Учениците могат да любят Бога само чрез своя Учител. И Учителят може да люби Бога само чрез своите ученици.
към втори вариант >>
При тази светлина, ти виждаш всичко.
(втори вариант)
От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън.
При тази светлина, ти виждаш всичко.
Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно.
към втори вариант >>
Учениците могат да любят Бога само чрез своя Учител.
(втори вариант)
Всеки трябва да бъде на своето място. Или рекох, мъжът може да види Бога само чрез жената. Мъжът може да люби Бога само чрез жената. И жената може да люби Бога само чрез мъжа. Майката може да люби Бога само чрез детето си, и детето може да [люби] Бога само чрез майка си.
Учениците могат да любят Бога само чрез своя Учител.
И Учителят може да люби Бога само чрез своите ученици.
към втори вариант >>
Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш.
(втори вариант)
От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко.
Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш.
В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните.
към втори вариант >>
И Учителят може да люби Бога само чрез своите ученици.
(втори вариант)
Или рекох, мъжът може да види Бога само чрез жената. Мъжът може да люби Бога само чрез жената. И жената може да люби Бога само чрез мъжа. Майката може да люби Бога само чрез детето си, и детето може да [люби] Бога само чрез майка си. Учениците могат да любят Бога само чрез своя Учител.
И Учителят може да люби Бога само чрез своите ученици.
към втори вариант >>
В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат.
(втори вариант)
От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш.
В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат.
От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие.
към втори вариант >>
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените.
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените.
Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение.
към втори вариант >>
От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават.
(втори вариант)
От девети март дните се увеличават, а нощите се съкращават. Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат.
От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават.
Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре.
към втори вариант >>
Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат.
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените.
Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат.
Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант.
към втори вариант >>
Това е пак символ на доброто.
(втори вариант)
Тогава светлина има повече, защото истината се изявява отвън. При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават.
Това е пак символ на доброто.
Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината.
към втори вариант >>
Как ще възпитате едно дете?
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените. Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат.
Как ще възпитате едно дете?
Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си.
към втори вариант >>
Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно.
(втори вариант)
При тази светлина, ти виждаш всичко. Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто.
Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно.
Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
Как ще го накарате да люби Бога?
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените. Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете?
Как ще го накарате да люби Бога?
Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе.
към втори вариант >>
Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните.
(втори вариант)
Там има опасност да станеш недоволен от това, което имаш. В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно.
Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните.
Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате.
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените. Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога?
Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате.
Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание.
към втори вариант >>
Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие.
(втори вариант)
В тебе се събужда недоволство, че това нямаш или онова нямаш, а хората имат това, имат онова, всичко имат. От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните.
Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие.
Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение.
(втори вариант)
Това са отношения, закони в света, които вие не можете да измените. Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате.
Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение.
Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света.
към втори вариант >>
Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре.
(втори вариант)
От 22 септември нощите се увеличават, а дните се съкращават. Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие.
Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре.
За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината. Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант.
(втори вариант)
Ако вие нямате това дълбоко разбиране за живота, каквито и да са вашите педагогически правила, те нищо не могат да ви дадат. Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение.
Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант.
Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината.
(втори вариант)
Това е пак символ на доброто. Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре.
За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината.
Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си.
(втори вариант)
Как ще възпитате едно дете? Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант.
Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си.
И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе. Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
Но за северняците не е така.
(втори вариант)
Тогава топлината се увеличава вътрешно, а не външно. Външната светлина и топлина се намаляват, а се увеличават вътрешните. Това е по отношение на тези, които живеят в северното полушарие. Онези, които живеят в южното полушарие за тях е много добре. За тях се увеличават дните, увеличава се светлината, увеличава се и топлината.
Но за северняците не е така.
към втори вариант >>
И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе.
(втори вариант)
Как ще го накарате да люби Бога? Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си.
И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе.
Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе. Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така?
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така?
" Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее.
към втори вариант >>
Така седи въпросът за великото възпитание.
(втори вариант)
Ако то не може чрез майка си да люби Бога, вие не можете да го възпитате. Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе.
Така седи въпросът за великото възпитание.
Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе. Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
" Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява.
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така?
" Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява.
А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество".
към втори вариант >>
Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света.
(втори вариант)
Ако едно дете може чрез майка си да види и да люби Бога, вие ще можете да го възпитате във всяко отношение. Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание.
Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света.
Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе. Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава.
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така? " Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява.
А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава.
Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес.
към втори вариант >>
Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе.
(втори вариант)
Това дете може да стане гениално, то може да стане музикант. Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света.
Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе.
Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
Какво заключение ще извадите от това?
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така? " Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава.
Какво заключение ще извадите от това?
На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо.
към втори вариант >>
Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
(втори вариант)
Нищо не може да стане от дете, което не обича майка си. И на вас рекох, ако вие не се обичате едни други и от вас нищо не може да излезе. Така седи въпросът за великото възпитание. Сега аз говоря от гледището как Бог е създал света. Ако аз не обичам хората, аз не мога да позная Бога и от мене нищо няма да излезе.
Ако аз обичам хората и всички същества, аз ще обичам Бога и те ще ме обичат и ще имам отношения с тях.
към втори вариант >>
На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство.
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така? " Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това?
На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство.
Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея.
към втори вариант >>
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място.
И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта.
към втори вариант >>
Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее.
(втори вариант)
Сега, понякой път вие питате: „Защо е така? " Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство.
Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее.
Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод.
към втори вариант >>
И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място.
И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас.
На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко.
към втори вариант >>
Жената, това означава „същество".
(втори вариант)
" Рекох, когато светлината на мъжа се увеличава, тъмнината на жената се намалява. А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее.
Жената, това означава „същество".
Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате.
към втори вариант >>
На Земята има закон.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място. И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас.
На Земята има закон.
Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране.
към втори вариант >>
Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес.
(втори вариант)
А когато денят на мъжа се намалява, тъмнината на жената се увеличава. Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество".
Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес.
Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число.
към втори вариант >>
Това благо ще дойде.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място. И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон.
Това благо ще дойде.
Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо.
(втори вариант)
Какво заключение ще извадите от това? На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес.
Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо.
Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие"?
към втори вариант >>
Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място. И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде.
Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината.
Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея.
(втори вариант)
На жената трябва да стане много тъмно, за да й стане топло отвътре, да прояви своето благородство. Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо.
Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея.
Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие"? Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
Това е любовта.
(втори вариант)
Сега пожелавам всеки да бъде на своето място. И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината.
Това е любовта.
Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод.
(втори вариант)
Добрината у се явява при голямата тъмнина, когато нощите стават по-дълги и жената влиза в своя живот да живее. Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея.
Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод.
Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие"? Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко.
(втори вариант)
И благото, което вие очаквате тук, ще дойде при вас. На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта.
Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко.
Това е моето разбиране. Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате.
(втори вариант)
Жената, това означава „същество". Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод.
Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате.
Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие"? Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
Това е моето разбиране.
(втори вариант)
На Земята има закон. Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко.
Това е моето разбиране.
Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число.
(втори вариант)
Сега не мислете, че аз говоря за жената в тази форма, в каквато я виждате днес. Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате.
Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число.
Кои са тези „вие"? Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
Така постъпвам и аз.
(втори вариант)
Това благо ще дойде. Следователно пригответе се, та когато дойде това благо, да можете да го възприемете и да живеете съобразно закона на светлината и съобразно със закона на топлината. Това е любовта. Пожелавам ви, както вчера слушах този разговор, така да си говорите всички със сладки думи и да слушате другите, които си говорят така сладко. Това е моето разбиране.
Така постъпвам и аз.
към втори вариант >>
Кои са тези „вие"?
(втори вариант)
Аз говоря за човека, като за същество, което може да роди нещо. Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число.
Кои са тези „вие"?
Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души.
Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе.
към втори вариант >>
Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
(втори вариант)
Аз говоря за човека, тъй както за земята, на която можеш да посееш нещо и да излезе нещо от нея. Аз говоря за човека, тъй както за едно дърво, което може да роди плод. Сега аз не говоря за онези работи, които вие имате. Като говоря „вие", не разбирам вас, но взимам едно общо множествено число. Кои са тези „вие"?
Всичките – и добри, и лоши – все са „вие".
към втори вариант >>
Те имат стари разбирания за нещата.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души.
Те имат стари разбирания за нещата.
Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде.
към втори вариант >>
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора.
(втори вариант)
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора.
Какво благо можеш да имаш от едно дърво? Благото от дървото ще дойде от неговия плод. Благото от човека ще дойде от какво? –
към втори вариант >>
Единият от двамата беше сестра, а другият – брат.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души. Те имат стари разбирания за нещата.
Единият от двамата беше сестра, а другият – брат.
Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни.
към втори вариант >>
Какво благо можеш да имаш от едно дърво?
(втори вариант)
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора.
Какво благо можеш да имаш от едно дърво?
Благото от дървото ще дойде от неговия плод. Благото от човека ще дойде от какво? –
към втори вариант >>
Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души. Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат.
Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова.
Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни.
към втори вариант >>
Благото от дървото ще дойде от неговия плод.
(втори вариант)
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора. Какво благо можеш да имаш от едно дърво?
Благото от дървото ще дойде от неговия плод.
Благото от човека ще дойде от какво? –
към втори вариант >>
Какво имаше да се разправят.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души. Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова.
Какво имаше да се разправят.
Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата.
към втори вариант >>
Благото от човека ще дойде от какво?
(втори вариант)
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора. Какво благо можеш да имаш от едно дърво? Благото от дървото ще дойде от неговия плод.
Благото от човека ще дойде от какво?
–
към втори вариант >>
Така на дребно излезе.
(втори вариант)
После гледам, че тези двамата се разговарят с още няколко души. Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят.
Така на дребно излезе.
Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата. Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
–
(втори вариант)
Често ние очакваме благото от окръжаващите хора. Какво благо можеш да имаш от едно дърво? Благото от дървото ще дойде от неговия плод. Благото от човека ще дойде от какво?
–
към втори вариант >>
Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде.
(втори вариант)
Те имат стари разбирания за нещата. Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе.
Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде.
На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата. Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
От неговите сладки думи, нищо повече.
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече.
Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека.
към втори вариант >>
На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни.
(втори вариант)
Единият от двамата беше сестра, а другият – брат. Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде.
На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни.
И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата. Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
Благото на човека седи в неговия език.
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече.
Благото на човека седи в неговия език.
Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека. В човека не можете да намерите благост, както в растенията.
към втори вариант >>
И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни.
(втори вариант)
Братът казваше, че сестрата трябвало да мълчи малко, да не говори толкова. Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни.
И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни.
Това е вече неразбиране на нещата. Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
Имаш ли добър език, ти си благ.
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече. Благото на човека седи в неговия език.
Имаш ли добър език, ти си благ.
Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека. В човека не можете да намерите благост, както в растенията. Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите.
към втори вариант >>
Това е вече неразбиране на нещата.
(втори вариант)
Какво имаше да се разправят. Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни.
Това е вече неразбиране на нещата.
Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
Нямаш ли добър език, ти не си благ.
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече. Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ.
Нямаш ли добър език, ти не си благ.
Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека. В човека не можете да намерите благост, както в растенията. Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите. Този е външен закон.
към втори вариант >>
Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
(втори вариант)
Така на дребно излезе. Все ще се вари в тенджерата, все ще се яде. На дребно или на едро, аз седя след това и си разсъждавам: хората могат и при най-великите, при най-големите блага, които Бог е дал, пак да бъдат нещастни. И при най-голямото изобилие на блага, те пак могат да бъдат нещастни. Това е вече неразбиране на нещата.
Трудна работа е да разбере човек, но най-трудните неща са най-красиви.
към втори вариант >>
Каква благост можете да намерите вие в един човек?
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече. Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ.
Каква благост можете да намерите вие в един човек?
Никаква благост не можете да намерите в човека. В човека не можете да намерите благост, както в растенията. Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите. Този е външен закон. Самото растение знае как да превръща нещата.
към втори вариант >>
Сега на вас ви остава новото разбиране.
(втори вариант)
Сега на вас ви остава новото разбиране.
Друго нещо, което трябва да знаете, е че езикът на светлината ви е посетил. На всички езикът на светлината ще бъде отличен. Тъй, както тази година крушите излязоха в изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза от човека. Всеки от вас трябва да се стреми да даде плод и тогава именно ще дойде онова, което желаете. След като има знанието, човек е добре дошъл за всички.
към втори вариант >>
Никаква благост не можете да намерите в човека.
(втори вариант)
От неговите сладки думи, нищо повече. Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек?
Никаква благост не можете да намерите в човека.
В човека не можете да намерите благост, както в растенията. Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите. Този е външен закон. Самото растение знае как да превръща нещата.
към втори вариант >>
Друго нещо, което трябва да знаете, е че езикът на светлината ви е посетил.
(втори вариант)
Сега на вас ви остава новото разбиране.
Друго нещо, което трябва да знаете, е че езикът на светлината ви е посетил.
На всички езикът на светлината ще бъде отличен. Тъй, както тази година крушите излязоха в изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза от човека. Всеки от вас трябва да се стреми да даде плод и тогава именно ще дойде онова, което желаете. След като има знанието, човек е добре дошъл за всички. И като има любовта, човек е пак добре дошъл.
към втори вариант >>
В човека не можете да намерите благост, както в растенията.
(втори вариант)
Благото на човека седи в неговия език. Имаш ли добър език, ти си благ. Нямаш ли добър език, ти не си благ. Каква благост можете да намерите вие в един човек? Никаква благост не можете да намерите в човека.
В човека не можете да намерите благост, както в растенията.
Окапят ли, обаче, листата на растенията, нищо не можете да намерите. Този е външен закон. Самото растение знае как да превръща нещата.
към втори вариант >>
На всички езикът на светлината ще бъде отличен.
(втори вариант)
Сега на вас ви остава новото разбиране. Друго нещо, което трябва да знаете, е че езикът на светлината ви е посетил.
На всички езикът на светлината ще бъде отличен.
Тъй, както тази година крушите излязоха в изобилие и хубави, така и вие да оценявате това, което излиза от човека. Всеки от вас трябва да се стреми да даде плод и тогава именно ще дойде онова, което желаете. След като има знанието, човек е добре дошъл за всички. И като има любовта, човек е пак добре дошъл. Нека любовта у вас да преодолее всичките мъчнотии.
към втори вариант >>
2.
Запалена свещ
,
ООК
, София, 23.9.1936г.,
Аз не казвам, че не познавате.
Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят?
Аз не казвам, че не познавате.
Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага.
към беседата >>
И аз не мога да мисля другояче.
И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре.
И аз не мога да мисля другояче.
Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“.
Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате.
Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“.
Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия.
към беседата >>
Аз ще мисля както Господ мисли.“
Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре. И аз не мога да мисля другояче.
Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
Но в какво седи силата на човека?
И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“.
Но в какво седи силата на човека?
Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон.
към беседата >>
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех.
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех.
Някой ще каже: „Кой е видял Господа? “ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже.
към беседата >>
Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му.
– И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека?
Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му.
Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля.
към беседата >>
Някой ще каже: „Кой е видял Господа?
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех.
Някой ще каже: „Кой е видял Господа?
“ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ.
към беседата >>
Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе.
И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му.
Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе.
Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието?
към беседата >>
“ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа!
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех. Някой ще каже: „Кой е видял Господа?
“ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа!
Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право.
към беседата >>
Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага.
Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе.
Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага.
Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие.
към беседата >>
Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли.
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех. Някой ще каже: „Кой е видял Господа? “ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа!
Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли.
Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си.
към беседата >>
Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия.
Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага.
Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия.
Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“.
към беседата >>
Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува.
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех. Някой ще каже: „Кой е видял Господа? “ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли.
Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува.
Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого.
към беседата >>
Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон.
Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия.
Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон.
Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират!
към беседата >>
Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже.
Казвам: Тия трябва да бъдат основните правила, без които не може да има никакъв успех. Някой ще каже: „Кой е видял Господа? “ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува.
Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже.
Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш!
към беседата >>
Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля.
Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон.
Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля.
Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение.
към беседата >>
Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ.
Някой ще каже: „Кой е видял Господа? “ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже.
Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ.
И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата.
към беседата >>
Тогаз, где е противоречието?
Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе. Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля.
Тогаз, где е противоречието?
Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл!
към беседата >>
И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право.
“ Умът, който имаш в себе си, твоят ум, показва Господа! Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ.
И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право.
Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня?
към беседата >>
Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие.
Има Един, Който през целия ти живот те наблюдава, и ако вършиш Неговата Воля ти Го познаваш, и гдето и да отидеш, Той ти помага. Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието?
Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие.
Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така.
към беседата >>
Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си.
Това, което ти мислиш, това е Господ в тебе, Който мисли. Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право.
Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си.
Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека.
към беседата >>
Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“.
Същият закон: Който човек иска да бъде обичан, да му помага Бог, той трябва да върши Волята Божия. Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие.
Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“.
Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка.
към беседата >>
Обидиш някого.
Това, което чувствуваш, това е Господ в тебе, Който чувствува. Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си.
Обидиш някого.
Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате.
към беседата >>
Не зная как разбират!
Писанието казва: „Всеки, който върши Волята Му, е благоугоден на Бога.“ За да бъдеш запознат с хората, пак е същият закон. Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“.
Не зная как разбират!
То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане.
към беседата >>
Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш!
Това, което ти се мъчиш, това е Господ в тебе, който иска да ти покаже. Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого.
Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш!
“. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света.
към беседата >>
То е едно заблуждение.
Не могат да те обичат хората, ако ти не си готов да вършиш тяхната воля. Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират!
То е едно заблуждение.
Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият.
към беседата >>
“. Извиниш се и стане ти приятно в душата.
Това, което постоянно те подбужда да направиш добро, това е Господ. И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш!
“. Извиниш се и стане ти приятно в душата.
Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва.
към беседата >>
Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл!
Тогаз, где е противоречието? Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение.
Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл!
(Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали.
към беседата >>
Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня?
И Той ти казва, че това, което мислиш, не е право. Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата.
Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня?
“ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща.
към беседата >>
(Не е) така.
Ако всички хора биха вършили Волята Божия, не щеше да има никакво противоречие. Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл!
(Не е) така.
Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа!
към беседата >>
“ Това е човешкото, това е дяволът в човека.
Казва ти: „Хубава е мисълта ти, но не е права.“ И тогаз ти показва начин, по който да изправиш мисълта си. Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня?
“ Това е човешкото, това е дяволът в човека.
Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат?
към беседата >>
Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка.
Сега някои се спират върху въпроса, казват: „Всички хора като станат набожни, то животът ще изгуби своя смисъл“. Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така.
Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка.
И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете.
към беседата >>
Трябва да различавате.
Обидиш някого. Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека.
Трябва да различавате.
Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща.
към беседата >>
И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане.
Не зная как разбират! То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка.
И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане.
Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете.
към беседата >>
Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света.
Дойде Господ и ти казва: „Иди да се извиниш! “. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате.
Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света.
Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува.
към беседата >>
Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият.
То е едно заблуждение. Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане.
Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият.
Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“.
към беседата >>
Господ е Единственият в света, Който ни изпитва.
“. Извиниш се и стане ти приятно в душата. Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света.
Господ е Единственият в света, Който ни изпитва.
Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“.
към беседата >>
Тия дрехи нищо не са ти придали.
Като станели хората набожни, животът щял да изгуби смисъл! (Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият.
Тия дрехи нищо не са ти придали.
Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво!
към беседата >>
Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща.
Някой път се опълчваш и казваш: „Как ще се извиня? “ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва.
Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща.
Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ.
към беседата >>
Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа!
(Не е) така. Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали.
Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа!
“ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи.
към беседата >>
Защо Господ не иска хората да грешат?
“ Това е човешкото, това е дяволът в човека. Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща.
Защо Господ не иска хората да грешат?
– Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“.
към беседата >>
“ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете.
Ти можеш да имаш идея за едни хубави дрехи, първокачествени обуща, дрехи, капка. И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа!
“ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете.
Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят.
към беседата >>
– Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща.
Трябва да различавате. Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат?
– Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща.
Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове.
към беседата >>
Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете.
И мислиш, че като облечеш тия дрехи, то всичко ще стане. Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете.
Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете.
Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка.
към беседата >>
Господ се интересува.
Човек трябва да има готовност да изпълни ония подтици на Господа в света. Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща.
Господ се интересува.
Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога?
към беседата >>
Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“.
Облечеш дрехите, ходиш, обръщаш се, въртиш се и виждаш, че си същият. Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете.
Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“.
Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях.
към беседата >>
Казано е: „Христос понесе греховете на света“.
Господ е Единственият в света, Който ни изпитва. Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува.
Казано е: „Христос понесе греховете на света“.
Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш.
към беседата >>
Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво!
Тия дрехи нищо не са ти придали. Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“.
Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво!
Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят.
към беседата >>
Интересува се Господ.
Той всякога вижда, понеже Той знае, че твоята погрешка един ден, Той ще я плаща. Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“.
Интересува се Господ.
Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога!
към беседата >>
Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи.
Това прилича на онзи, който се е облякъл в попски дрехи и казвал: „Лесна работа! “ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво!
Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи.
Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си?
към беседата >>
Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“.
Защо Господ не иска хората да грешат? – Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ.
Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“.
Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове.
към беседата >>
Това не е Учителят.
“ Отива в църква между другите свещеници и не знае какво да чете. Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи.
Това не е Учителят.
Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не!
към беседата >>
Не трябва да товарим Господа с нашите грехове.
– Защото хората като правят грехове, Бог един ден ще ги вземе върху себе си и ще ги плаща. Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“.
Не трябва да товарим Господа с нашите грехове.
Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове.
към беседата >>
Това е една външна обвивка.
Калимавката му, расото му като техните, попщина има отвън, но не знае какво да чете. Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят.
Това е една външна обвивка.
У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят.
към беседата >>
Това е Любовта към Бога?
Господ се интересува. Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове.
Това е Любовта към Бога?
А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си?
към беседата >>
У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях.
Някой път някой казва: „Да видим какво Учителят прави“. Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка.
У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях.
Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее.
към беседата >>
А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш.
Казано е: „Христос понесе греховете на света“. Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога?
А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш.
Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости.
към беседата >>
Той не говори за онзи свят.
Че ако вие знаехте какво Учителят прави, то е хубаво! Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях.
Той не говори за онзи свят.
Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени.
към беседата >>
Като не го товариш, това е Любовта към Бога!
Интересува се Господ. Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш.
Като не го товариш, това е Любовта към Бога!
Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил?
към беседата >>
Казва някой: „Ти ходил ли си?
Вие се спирате на дрипите на Учителя, на Неговите дрехи. Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят.
Казва някой: „Ти ходил ли си?
Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят.
към беседата >>
Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове.
Той казва: „Като правите грехове няма да ги плащате вие, но аз ще ги плащам“. Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога!
Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове.
Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове.
към беседата >>
Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не!
Това не е Учителят. Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си?
Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не!
Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят.
към беседата >>
Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове.
Не трябва да товарим Господа с нашите грехове. Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове.
Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове.
Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове. Не е хубаво!
към беседата >>
Учителят живее в онзи свят.
Това е една външна обвивка. У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не!
Учителят живее в онзи свят.
В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят.
към беседата >>
Та казвам: Не товарете Господа с греховете си?
Това е Любовта към Бога? А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове.
Та казвам: Не товарете Господа с греховете си?
Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове. Не е хубаво! Не Го товарете!
към беседата >>
В два свята живее.
У един учител в пълната смисъл на думата има знание, има връзка с известно Общество на Съвършени Същества, разговаря се с тях. Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят.
В два свята живее.
За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят.
към беседата >>
Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости.
А пък като товариш Господа с твоите грехове, ти не Го обичаш. Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си?
Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости.
Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове. Не е хубаво! Не Го товарете!
към беседата >>
За Него нещата са естествени.
Той не говори за онзи свят. Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее.
За Него нещата са естествени.
За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят.
към беседата >>
Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил?
Като не го товариш, това е Любовта към Бога! Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости.
Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил?
“ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове. Не е хубаво! Не Го товарете!
към беседата >>
За Него добрият живот е проявление на онзи свят.
Казва някой: „Ти ходил ли си? Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени.
За Него добрият живот е проявление на онзи свят.
Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят?
към беседата >>
“ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове.
Като ви обичам, няма да ви товаря с моите грехове. Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил?
“ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове.
Не е хубаво! Не Го товарете!
към беседата >>
Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят.
Направихме един сеанс, ходихме на онзи свят“. Не! Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят.
Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят.
Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни.
към беседата >>
Не е хубаво!
Вие можете да товарите когото и да е с вашите грехове. Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове.
Не е хубаво!
Не Го товарете!
към беседата >>
Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят.
Учителят живее в онзи свят. В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят.
Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят.
Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни. А пък този свят какво е?
към беседата >>
Не Го товарете!
Та казвам: Не товарете Господа с греховете си? Направиш един грях, ще отидеш да се изповядаш на Господа да ти прости. Някой път правиш погрешки и не знаеш, че си ги направил и казваш: „Какво съм направил? “ Та най-доброто Същество в света, ти си Го натоварил с грехове. Не е хубаво!
Не Го товарете!
към беседата >>
Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят.
В два свята живее. За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят.
Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят.
А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни. А пък този свят какво е? Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Та сега за обходата: Не товарете Господа!
Та сега за обходата: Не товарете Господа!
Извършвайте Неговата Воля. Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога.
към беседата >>
А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят.
За Него нещата са естествени. За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят.
А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят.
Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни. А пък този свят какво е? Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Извършвайте Неговата Воля.
Та сега за обходата: Не товарете Господа!
Извършвайте Неговата Воля.
Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш.
към беседата >>
Ти казваш: „Какъв е онзи свят?
За Него добрият живот е проявление на онзи свят. Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят.
Ти казваш: „Какъв е онзи свят?
“ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни. А пък този свят какво е? Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила.
Та сега за обходата: Не товарете Господа! Извършвайте Неговата Воля.
Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила.
Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш.
към беседата >>
“ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни.
Всички добри хора са проявление на онзи свят, а пък всичко лошо, което се върши в този свят и в онзи свят е този свят. Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят?
“ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни.
А пък този свят какво е? Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Той е пътят, към който трябва да се стремите.
Та сега за обходата: Не товарете Господа! Извършвайте Неговата Воля. Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила.
Той е пътят, към който трябва да се стремите.
Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога?
към беседата >>
А пък този свят какво е?
Лошото е този свят, а пък доброто е онзи свят. Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни.
А пък този свят какво е?
Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Всички трябва да се подвизавате.
Та сега за обходата: Не товарете Господа! Извършвайте Неговата Воля. Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите.
Всички трябва да се подвизавате.
Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете.
към беседата >>
Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
Ти си разположен, имаш мир, радост – ти си в онзи свят. А пък крайно си неразположен и готов си да се караш с целия свят – ти си в този свят. Ти казваш: „Какъв е онзи свят? “ Всякога ще имаш мир в душата си, ще имаш знание, всички работи ще бъдат ясни. А пък този свят какво е?
Ще бъдеш в постоянен спор със себе си!
към беседата >>
Човек, който не обича другите, не може да види Бога.
Та сега за обходата: Не товарете Господа! Извършвайте Неговата Воля. Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате.
Човек, който не обича другите, не може да види Бога.
Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля.
към беседата >>
Та казвам: трябва една вътрешна връзка!
Та казвам: трябва една вътрешна връзка!
Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния?
към беседата >>
Най-първо ти ще започнеш.
Извършвайте Неговата Воля. Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога.
Най-първо ти ще започнеш.
Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“.
към беседата >>
Трябва да имате едно разбиране.
Та казвам: трябва една вътрешна връзка!
Трябва да имате едно разбиране.
Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“.
към беседата >>
Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш.
Обичай Господа с ума си, със сърцето си, с душата си и с всичката си сила. Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш.
Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш.
И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш.
към беседата >>
Връзката трябва да пазите.
Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране.
Връзката трябва да пазите.
Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото.
към беседата >>
И кога Христос видя Бога?
Той е пътят, към който трябва да се стремите. Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш.
И кога Христос видя Бога?
Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“.
към беседата >>
Хубави са тия състояния.
Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите.
Хубави са тия състояния.
Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш.
към беседата >>
Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете.
Всички трябва да се подвизавате. Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога?
Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете.
Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо.
към беседата >>
Имаш временни състояния.
Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния.
Имаш временни състояния.
Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение.
към беседата >>
Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля.
Човек, който не обича другите, не може да види Бога. Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете.
Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля.
Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“.
към беседата >>
Кои са временни състояния?
Та казвам: трябва една вътрешна връзка! Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния.
Кои са временни състояния?
Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева.
към беседата >>
Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“.
Най-първо ти ще започнеш. Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля.
Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“.
Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов.
към беседата >>
Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“.
Трябва да имате едно разбиране. Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния?
Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“.
После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш?
към беседата >>
Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш.
Ти в света сам по себе си Бога не можеш да Го видиш. И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“.
Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш.
Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“.
към беседата >>
После отиваш при онзи за същото.
Връзката трябва да пазите. Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“.
После отиваш при онзи за същото.
Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем!
към беседата >>
Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“.
И кога Христос видя Бога? Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш.
Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“.
Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега?
към беседата >>
Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш.
Хубави са тия състояния. Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото.
Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш.
И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа!
към беседата >>
Не, ти трябва да извършиш нещо.
Ако аз река да ви обясня някои работи, вие криво ще ме разберете. Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“.
Не, ти трябва да извършиш нещо.
И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа?
към беседата >>
И после настава друго едно положение.
Имаш временни състояния. Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш.
И после настава друго едно положение.
Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем!
към беседата >>
И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“.
Христос позна Бога, когато дойде да вземе греховете на хората и да извърши Неговата Воля. Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо.
И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“.
И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите?
към беседата >>
Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева.
Кои са временни състояния? Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение.
Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева.
Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят!
към беседата >>
И тогаз ще се изяви Божията Любов.
Когато пое греховете, Той каза: „Сега познах, че всичко от Тебе ми е дадено“. Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“.
И тогаз ще се изяви Божията Любов.
Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога?
към беседата >>
Кога ще ги върнеш?
Когато вземеш пари на заем, нямаш постоянен приход, но отиваш при този и му казваш: „Дай ми 100 лева на заем“. После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева.
Кога ще ги върнеш?
“ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем!
към беседата >>
Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“.
Ако ти не си готов да вземеш върху себе си, да изпълниш Волята Божия, ти не можеш да Го познаеш. Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов.
Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“.
Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя!
към беседата >>
“ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем!
После отиваш при онзи за същото. Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш?
“ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем!
Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят.
към беседата >>
Как ще любите Господа сега?
Казва се: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Ти казваш: „Аз познах Господа“. Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“.
Как ще любите Господа сега?
Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега!
към беседата >>
Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа!
Всеки ден ходиш да вземаш пари на заем, искаш. И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем!
Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа!
Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам!
към беседата >>
Как търсите Господа?
Не, ти трябва да извършиш нещо. И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега?
Как търсите Господа?
И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон!
към беседата >>
Това е вземане на заем!
И после настава друго едно положение. Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа!
Това е вземане на заем!
“ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят!
към беседата >>
И как ще Го намерите?
И като разрешиш най-големите противоречия, които съществуват в света, тогаз ще дойде онзи Божествен Дух и ще кажеш тогаз: „Сега познавам, че всичко ми е дадено от Тебе“. И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа?
И как ще Го намерите?
Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат.
към беседата >>
“ Или: „Я ми кажи за онзи свят!
Който те срещне ти казва: „Ти взе 100 лева. Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем!
“ Или: „Я ми кажи за онзи свят!
“ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя.
към беседата >>
Как ще любите Бога?
И тогаз ще се изяви Божията Любов. Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите?
Как ще любите Бога?
Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете.
към беседата >>
“ Това е вземане на заем!
Кога ще ги върнеш? “ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят!
“ Това е вземане на заем!
Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък?
към беседата >>
Като възлюбите вашите паднали братя!
Казва Христос: „Както ме е Отец възлюбил, така и аз ви възлюбих“. Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога?
Като възлюбите вашите паднали братя!
Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега.
към беседата >>
Няма какво да ти разправям за онзи свят.
“ И в духовния живот има едно такова състояние: Вземане назаем! Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем!
Няма какво да ти разправям за онзи свят.
Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни!
към беседата >>
Това е сега!
Как ще любите Господа сега? Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя!
Това е сега!
Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго!
към беседата >>
Ще ти кажа: Ела сам!
Казваш: „Я ми кажи нещо за Господа! Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят.
Ще ти кажа: Ела сам!
Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни.
към беседата >>
Да живеете всички по този закон!
Как търсите Господа? И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега!
Да живеете всички по този закон!
Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите.
към беседата >>
Ето онзи свят!
Това е вземане на заем! “ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам!
Ето онзи свят!
Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни. Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш.
към беседата >>
Да знаеш как да любиш един паднал брат.
И как ще Го намерите? Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон!
Да знаеш как да любиш един паднал брат.
Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз!
към беседата >>
Ще ти отворя.
“ Или: „Я ми кажи за онзи свят! “ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят!
Ще ти отворя.
Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни. Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш. Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Тая работа вие я знаете.
Как ще любите Бога? Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат.
Тая работа вие я знаете.
Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз! Сега познавам в какво седи Любовта!
към беседата >>
Ти ще кажеш: „Ами по-нататък?
“ Това е вземане на заем! Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя.
Ти ще кажеш: „Ами по-нататък?
“ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни. Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш. Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега.
Като възлюбите вашите паднали братя! Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете.
Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега.
Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз! Сега познавам в какво седи Любовта! Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
“ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни!
Няма какво да ти разправям за онзи свят. Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък?
“ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни!
Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни. Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш. Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Нещо съвсем друго!
Това е сега! Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега.
Нещо съвсем друго!
Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз! Сега познавам в какво седи Любовта! Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни.
Ще ти кажа: Ела сам! Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни!
Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни.
Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш. Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите.
Да живеете всички по този закон! Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго!
Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите.
Готов е човекът на всички жертви тогаз! Сега познавам в какво седи Любовта! Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш.
Ето онзи свят! Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни.
Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш.
Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Готов е човекът на всички жертви тогаз!
Да знаеш как да любиш един паднал брат. Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите.
Готов е човекът на всички жертви тогаз!
Сега познавам в какво седи Любовта! Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
Ще ти отворя. Ти ще кажеш: „Ами по-нататък? “ Върви сега догдето можеш да отидеш, разгледай и се върни! Но всичко онова, което можеш да видиш, трябва някой да ти го разясни. Защото ти всичко можеш да видиш и нищо да не разбереш.
Защото, ако идеш в онзи свят и видиш неща и не ги разбереш, ти не може да се ползуваш от благата, които той има.
към беседата >>
Сега познавам в какво седи Любовта!
Тая работа вие я знаете. Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз!
Сега познавам в какво седи Любовта!
Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора.
Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене.
към беседата >>
Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
Онзи брат, който дойде от Швейцария каза: „За пръв път аз почувствувах една Любов, която не съм я чувствувал досега. Нещо съвсем друго! Това не прилича нито на любовта към една жена, нито на любовта към един мъж, нито към един приятел, но нещо особено, което разрешава въпросите. Готов е човекът на всички жертви тогаз! Сега познавам в какво седи Любовта!
Досега съм говорил за Любовта, но сега почувствувах, сега разбрах какво нещо е тая Любов, за която се говори.“
към беседата >>
Човек трябва да бъде особен.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора.
Човек трябва да бъде особен.
Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“.
към беседата >>
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов.
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов.
Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата.
към беседата >>
Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен.
Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките.
Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли!
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо от това!
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов.
Няма по-хубаво нещо от това!
Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен.
към беседата >>
Някой казва: „Да си поживея малко.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките.
Някой казва: „Да си поживея малко.
Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!
към беседата >>
Човек тогаз е вече свободен!
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това!
Човек тогаз е вече свободен!
И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор.
към беседата >>
Тъй ще мине животът“.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко.
Тъй ще мине животът“.
Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден!
към беседата >>
И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов!
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен!
И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов!
Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
Това е обикновеното мислене.
Та в едно отношение, не трябва да бъдете като другите хора. Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“.
Това е обикновеното мислене.
Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти.
към беседата >>
Тя като дойде, ти не си вече сиромах.
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов!
Тя като дойде, ти не си вече сиромах.
И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“.
Човек трябва да бъде особен. Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене.
Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“.
Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията.
към беседата >>
И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата.
Любовта, която разрешава всички противоречия вътре в самия тебе, то е Божествената Любов. Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах.
И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата.
Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли!
Особен човек аз наричам онзи, който мисли както Господа, а пък обикновен човек е онзи, който мисли както всичките. Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“.
Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли!
Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание.
към беседата >>
Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен.
Няма по-хубаво нещо от това! Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата.
Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен.
Няма да има никакъв спор. Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!
Някой казва: „Да си поживея малко. Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли!
Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!
“ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате.
към беседата >>
Няма да има никакъв спор.
Човек тогаз е вече свободен! И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен.
Няма да има никакъв спор.
Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
“ Господ да ти показва всеки ден!
Тъй ще мине животът“. Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли!
“ Господ да ти показва всеки ден!
Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате.
към беседата >>
Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
И само тогаз можеш да почувствуваш оная радост и нищо в света не е в състояние да ти даде такава радост, както тая Любов! Тя като дойде, ти не си вече сиромах. И когато тая Любов се яви в човека, хората са готови за тебе; дето и да отидеш, имаш отворени врата. Ако вие добиете тая Любов, то въпросът е разрешен. Няма да има никакъв спор.
Дето и да отидеш, ти вече си един човек, който носиш вече едно голямо благо, и всеки гледа да влезеш в къщата му, да те приеме!
към беседата >>
Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти.
Това е обикновеното мислене. Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден!
Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти.
Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли.
към беседата >>
Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов!
Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов!
И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение? “, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“. Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това.
към беседата >>
Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията.
Питам някого: „Ти след като живееш по обикновения живот, какво ще придобиеш“ Той казва: „Аз не му мисля“. Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти.
Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията.
У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух.
към беседата >>
И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?
Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов!
И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?
“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“. Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това.
към беседата >>
У всинца ви има познание.
Та оная вътрешна сила седи в това: Мислене, както Бог мисли! Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията.
У всинца ви има познание.
Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!
към беседата >>
“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“.
Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение?
“, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“.
Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това.
към беседата >>
Добро желание всички имате.
Когато човек се подчинява на закона: „Да мислиш, както Бог мисли! “ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание.
Добро желание всички имате.
Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми.
към беседата >>
Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това.
Желая вие всинца да бъдете носители на тая Любов! И някъде, като ви попитат: „Какво е вашето Учение? “, вие ще им кажете: „Нашето Учение е Учение, което разрешава всички противоречия в света и накарва хората да живеят братски, без закон“.
Тогаз, онзи, който е опитал Божията Любов, няма да се спре на това.
към беседата >>
Но има един свят, който не можете да различавате.
“ Господ да ти показва всеки ден! Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате.
Но има един свят, който не можете да различавате.
Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум?
към беседата >>
Някой казва: „Аз вярвам!
Някой казва: „Аз вярвам!
“ Аз съм опитал мнозина. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“. Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“. Тя казва „Имам Любов“.
към беседата >>
Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли.
Бог говори на човека веднъж, два пъти, три пъти. Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате.
Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли.
Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум.
към беседата >>
“ Аз съм опитал мнозина.
Някой казва: „Аз вярвам!
“ Аз съм опитал мнозина.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“. Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“. Тя казва „Имам Любов“. Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух.
Ако не следва човек, Бог ще се оттегли и човек ще си понесе последствията. У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли.
Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух.
И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават.
към беседата >>
Някой казва: „Аз вярвам в Бога“.
Някой казва: „Аз вярвам! “ Аз съм опитал мнозина.
Някой казва: „Аз вярвам в Бога“.
Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“. Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“. Тя казва „Имам Любов“. Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!
У всинца ви има познание. Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух.
И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!
“ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни.
към беседата >>
Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“.
Някой казва: „Аз вярвам! “ Аз съм опитал мнозина. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“.
Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“.
Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“. Тя казва „Имам Любов“. Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
“ До известна степен всички сте медиуми.
Добро желание всички имате. Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не!
“ До известна степен всички сте медиуми.
Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е.
към беседата >>
Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“.
Някой казва: „Аз вярвам! “ Аз съм опитал мнозина. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“.
Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“.
Тя казва „Имам Любов“. Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
Какво значи медиум?
Но има един свят, който не можете да различавате. Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми.
Какво значи медиум?
Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина.
към беседата >>
Тя казва „Имам Любов“.
Някой казва: „Аз вярвам! “ Аз съм опитал мнозина. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“. Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“.
Тя казва „Имам Любов“.
Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
Няма някой, който да не е медиум.
Мнозина от вас нямате оная наука, да разпознавате присъствието на един дух, който има задни мисли. Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум?
Няма някой, който да не е медиум.
Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза.
към беседата >>
Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
“ Аз съм опитал мнозина. Някой казва: „Аз вярвам в Бога“. Казвам му: „Че, ако ти имаш тая вяра за която аз ти говоря, ти няма да имаш тия противоречия, които имаш“. Някоя казва: „Вяра имам, но мъж ми ме остави“. Тя казва „Имам Любов“.
Че ако ти имаше Любов, той не би бягал от тебе.
към беседата >>
Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават.
Дойде нещо и те подбужда да извършиш нещо и не знаеш дали е добър дух или лош дух. И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум.
Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават.
Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия.
към беседата >>
Станете проводници!
Станете проводници!
Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори.
към беседата >>
Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни.
И Писанието казва: „Изпитвайте духовете, от Бога ли са или не! “ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават.
Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни.
Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно.
към беседата >>
Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее!
Станете проводници!
Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее!
Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена.
към беседата >>
Това е така, верно е.
“ До известна степен всички сте медиуми. Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни.
Това е така, верно е.
Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец.
към беседата >>
Трябва да живее Господ във вас!
Станете проводници! Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее!
Трябва да живее Господ във вас!
Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми!
към беседата >>
Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина.
Какво значи медиум? Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е.
Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина.
Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
Като дойде Господ да живее, вече е друго.
Станете проводници! Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас!
Като дойде Господ да живее, вече е друго.
Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми!
към беседата >>
Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза.
Няма някой, който да не е медиум. Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина.
Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза.
Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“.
Станете проводници! Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго.
Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“.
Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш.
към беседата >>
Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия.
Та казвам, има медиуми, които разпознават духовете, а пък има медиуми, които не ги разпознават. Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза.
Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия.
Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори.
Станете проводници! Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“.
Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори.
Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си!
към беседата >>
Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно.
Сега ония, които описват онзи свят, ще кажат, че тези напредналите души са черни. Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия.
Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно.
И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец. Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена.
Трябва да имате едно състояние, в което Господ трябва да дойде да живее! Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори.
Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена.
И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си! “ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми!
към беседата >>
И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец.
Това е така, верно е. Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно.
И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец.
Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
И той кряска само: „Не бутайте свещта ми!
Трябва да живее Господ във вас! Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена.
И той кряска само: „Не бутайте свещта ми!
“ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си! “ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми! “ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
Едните, напредналите души се различават със светлина, а пък у другите има тъмнина. Те са концентрирани в себе си, търсят да бъдат силни, имат съвсем други стремежи, а пък другите вече са минали тая фаза. Те работят, както Ангелите работят, служители са, изпълняват Волята Божия. Както в този свят, всеки един човек иска да бъде запознат с някой големец, това е много вярно. И в другият свят пак трябва да бъдеш запознат с някой големец.
Отиваш в някое министерство, ако имаш познат някой големец, работата ти върви, а ако нямаш никакъв познат, не върви работата – започва отлагане, отлагане, да ти побелее главата.
към беседата >>
“ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми!
Като дойде Господ да живее, вече е друго. Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми!
“ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми!
Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си! “ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми! “ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение?
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение?
Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият.
към беседата >>
Вземи я братко и я носи, дето искаш.
Не може да каже един: „В мен живее Господ, а в тебе не живее“. Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми!
Вземи я братко и я носи, дето искаш.
Вземи я, помогни си! “ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми! “ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Каква беше темата на миналата лекция?
Каква беше темата на миналата лекция?
Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме. Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек?
към беседата >>
Такава е разликата.
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение?
Такава е разликата.
В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон.
към беседата >>
Вземи я, помогни си!
Онзи, в когото Бог е жив, той е запалена свещ, той нищо не говори, но запалената свещ говори. Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш.
Вземи я, помогни си!
“ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми! “ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме.
Каква беше темата на миналата лекция?
Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме.
Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош.
към беседата >>
В какво седи Мойсеевото Учение?
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение? Такава е разликата.
В какво седи Мойсеевото Учение?
Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха!
към беседата >>
“ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми!
Онзи, в когото Бог не живее и той е свещ, само че свещта не е запалена. И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си!
“ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми!
“ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Човек се учи и все остава недоучен.
Каква беше темата на миналата лекция? Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме.
Човек се учи и все остава недоучен.
Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи.
към беседата >>
Мойсеевото Учение вървеше по закона.
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение? Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение?
Мойсеевото Учение вървеше по закона.
Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб.
към беседата >>
“ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
И той кряска само: „Не бутайте свещта ми! “ А пък онзи със запалената свещ казва: „Вземете свещта ми! Вземи я братко и я носи, дето искаш. Вземи я, помогни си! “ А пък другият казва: „Не бутайте свещта ми!
“ Та запалената свещ никога не се опетнява, а пък незапалената можеш да я повредиш.
към беседата >>
Да благодари, че не се е доучил.
Каква беше темата на миналата лекция? Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме. Човек се учи и все остава недоучен.
Да благодари, че не се е доучил.
На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното.
към беседата >>
Строги бяха законите.
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение? Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона.
Строги бяха законите.
Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око.
към беседата >>
Аз ви говоря за новото запалване.
Аз ви говоря за новото запалване.
Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи. Аз не говоря за тях. Още не сте запалени така! Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
към беседата >>
На прост език казано: „недоучен“.
Каква беше темата на миналата лекция? Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме. Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил.
На прост език казано: „недоучен“.
Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално.
към беседата >>
Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият.
Та сега вътрешната страна: В какво седи новото Учение? Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите.
Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият.
Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око.
към беседата >>
Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи.
Аз ви говоря за новото запалване.
Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи.
Аз не говоря за тях. Още не сте запалени така! Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
към беседата >>
Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек?
Каква беше темата на миналата лекция? Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме. Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“.
Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек?
“ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади.
към беседата >>
Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон.
Такава е разликата. В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият.
Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон.
Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така!
към беседата >>
Аз не говоря за тях.
Аз ви говоря за новото запалване. Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи.
Аз не говоря за тях.
Още не сте запалени така! Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
към беседата >>
“ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош.
Това е все едно да се пита, какво бе вчерашното ядене, какво ядохме. Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек?
“ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош.
Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло.
към беседата >>
Тъй разбираха!
В какво седи Мойсеевото Учение? Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон.
Тъй разбираха!
Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“.
към беседата >>
Още не сте запалени така!
Аз ви говоря за новото запалване. Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи. Аз не говоря за тях.
Още не сте запалени така!
Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
към беседата >>
Това са тъй наречените недъзи.
Човек се учи и все остава недоучен. Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош.
Това са тъй наречените недъзи.
Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада.
към беседата >>
Мойсей казва: „Зъб за зъб.
Мойсеевото Учение вървеше по закона. Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха!
Мойсей казва: „Зъб за зъб.
Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това.
към беседата >>
Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
Аз ви говоря за новото запалване. Може би вашите свещи са запалени, но има кадеж, дим има, като попските свещи. Аз не говоря за тях. Още не сте запалени така!
Божествената свещ е без пушек и като гори, тя гори без да изгаря.
към беседата >>
Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното.
Да благодари, че не се е доучил. На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи.
Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното.
И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство.
към беседата >>
Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око.
Строги бяха законите. Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб.
Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око.
Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата?
към беседата >>
Казвам: Стремете се!
Казвам: Стремете се!
Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля. Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“.
към беседата >>
И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално.
На прост език казано: „недоучен“. Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното.
И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално.
В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе.
към беседата >>
Око за око.
Ти да си позволиш да събираш в събота малко трески – и на въжето и с камъни ще те убият. Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око.
Око за око.
Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни?
към беседата >>
Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля.
Казвам: Стремете се!
Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля.
Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава.
към беседата >>
В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади.
Вие какво разбирате под израза: „Да се научи човек? “ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално.
В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади.
Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе. А пък в самата реалност отношенията са други.
към беседата >>
Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така!
Или в събота да направиш някоя външна работа, ти си престъпил Божия Закон. Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око.
Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така!
Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“.
към беседата >>
Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите.
Казвам: Стремете се! Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля.
Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите.
Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля.
към беседата >>
Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло.
“ Може да се научи да е много добър, може да се научи да е много лош. Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади.
Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло.
Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе. А пък в самата реалност отношенията са други. Там изненади няма.
към беседата >>
Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“.
Тъй разбираха! Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така!
Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“.
Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това?
към беседата >>
Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми.
Казвам: Стремете се! Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля. Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите.
Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми.
Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не?
към беседата >>
Това се счита за изненада.
Това са тъй наречените недъзи. Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло.
Това се счита за изненада.
Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе. А пък в самата реалност отношенията са други. Там изненади няма.
към беседата >>
Трябва да се разбере какво значи това.
Мойсей казва: „Зъб за зъб. Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“.
Трябва да се разбере какво значи това.
Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го?
към беседата >>
Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“.
Казвам: Стремете се! Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля. Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми.
Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“.
И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате.
към беседата >>
Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство.
Да е човек силен да различава онова, същественото, от това, което не е реално, противоположното. И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада.
Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство.
На прост език казано, не иска да знае за тебе. А пък в самата реалност отношенията са други. Там изненади няма.
към беседата >>
Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата?
Ако ти извадят едното око, ти му извади другото око. Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това.
Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата?
“ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата?
към беседата >>
И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“.
Казвам: Стремете се! Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля. Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“.
И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“.
Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват.
към беседата >>
На прост език казано, не иска да знае за тебе.
И което не е реално засяга живота повидимому много повече, отколкото това, което е реално. В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство.
На прост език казано, не иска да знае за тебе.
А пък в самата реалност отношенията са други. Там изненади няма.
към беседата >>
“ Какво се постига с това като те ударят от двете страни?
Око за око. Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата?
“ Какво се постига с това като те ударят от двете страни?
Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това?
към беседата >>
Тя се разколебава.
Господ много пъти идва, но като дойде във вас като не сте готови, вие почвате да се топите и почвате да плачете и Той се оттегля. Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“.
Тя се разколебава.
И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват. Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
А пък в самата реалност отношенията са други.
В това, което е съществено и там има промяна, но няма изненади. Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе.
А пък в самата реалност отношенията са други.
Там изненади няма.
към беседата >>
Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“.
Зъб за зъб.“ Идва Христос и казва: „Не е така! Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни?
Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“.
Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш?
към беседата >>
И Той се оттегля.
Трябва съзнанието ви да бъде будно, че като дойде да се прояви Неговата Любов, да тръгнете с Него заедно да работите. Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава.
И Той се оттегля.
И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват. Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
Там изненади няма.
Някой човек на когото си направил добро се отплаща със зло. Това се счита за изненада. Някой път ти се обхождаш много добре с някого, а пък у него се заражда едно друго чувство. На прост език казано, не иска да знае за тебе. А пък в самата реалност отношенията са други.
Там изненади няма.
към беседата >>
Какво се постига с това?
Ако те ударят по едната страна, обърни си и другата“. Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“.
Какво се постига с това?
Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница?
към беседата >>
И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не?
Като дойде Господ във вас, вие приличате на благонравните, възпитани моми. Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля.
И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не?
“ И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват. Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
Та казвам сега: В какво седи силата на човека?
Та казвам сега: В какво седи силата на човека?
Силата на човека седи в ония помощници, които могат да му помагат. В какво седи в обикновения живот силата на едно дете? Силата на едно дете седи в майка му, в баща му.
към беседата >>
Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го?
Трябва да се разбере какво значи това. Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това?
Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го?
Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни.
към беседата >>
“ И вие се разколебавате.
Като дойде нейният възлюблен, тя казва: „Чакай да питам баща си и майка си, какво ще кажат“. И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не?
“ И вие се разколебавате.
Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват. Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
Силата на човека седи в ония помощници, които могат да му помагат.
Та казвам сега: В какво седи силата на човека?
Силата на човека седи в ония помощници, които могат да му помагат.
В какво седи в обикновения живот силата на едно дете? Силата на едно дете седи в майка му, в баща му.
към беседата >>
Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата?
Защо е казал Христос: „Ако те ударят по едната страна, обърни и другата? “ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го?
Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата?
Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого.
към беседата >>
Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват.
И като ги пита, те казват: „Остави го, той не е за тебе“. Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате.
Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват.
Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
В какво седи в обикновения живот силата на едно дете?
Та казвам сега: В какво седи силата на човека? Силата на човека седи в ония помощници, които могат да му помагат.
В какво седи в обикновения живот силата на едно дете?
Силата на едно дете седи в майка му, в баща му.
към беседата >>
Кой от вас е опитвал това?
“ Какво се постига с това като те ударят от двете страни? Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата?
Кой от вас е опитвал това?
Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата.
към беседата >>
Не мога да тръгна с Тебе“.
Тя се разколебава. И Той се оттегля. И като дойде Господ във вас сега, вие питате другите: „Да тръгна ли с Него или не? “ И вие се разколебавате. Най-първо вие Го обиквате и после казвате: „Баща ми, майка ми, не ми позволяват.
Не мога да тръгна с Тебе“.
към беседата >>
Силата на едно дете седи в майка му, в баща му.
Та казвам сега: В какво седи силата на човека? Силата на човека седи в ония помощници, които могат да му помагат. В какво седи в обикновения живот силата на едно дете?
Силата на едно дете седи в майка му, в баща му.
към беседата >>
Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш?
Или казва Христос: „Ако ти вземат горната дреха, дай и долната“. Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това?
Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш?
“ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш?
към беседата >>
И досега колкото пъти е идвал Господ, вие сте се отказвали.
И досега колкото пъти е идвал Господ, вие сте се отказвали.
Казвате: „Да си поживеем още малко в този свят, да поизрастнем“. И ако и този път не тръгнете, ще се намерите извън училището!
към беседата >>
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила.
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила.
Кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа.
към беседата >>
“ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница?
Какво се постига с това? Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш?
“ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница?
“ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят.
към беседата >>
Казвате: „Да си поживеем още малко в този свят, да поизрастнем“.
И досега колкото пъти е идвал Господ, вие сте се отказвали.
Казвате: „Да си поживеем още малко в този свят, да поизрастнем“.
И ако и този път не тръгнете, ще се намерите извън училището!
към беседата >>
Кое е онова, което дава сила на човека?
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила.
Кое е онова, което дава сила на човека?
То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират.
към беседата >>
“ – Тия удари не са външни.
Сега това правило, което е казал Христос, изпитвали ли сте го? Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница?
“ – Тия удари не са външни.
Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича!
към беседата >>
И ако и този път не тръгнете, ще се намерите извън училището!
И досега колкото пъти е идвал Господ, вие сте се отказвали. Казвате: „Да си поживеем още малко в този свят, да поизрастнем“.
И ако и този път не тръгнете, ще се намерите извън училището!
към беседата >>
То е неговият ум.
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила. Кое е онова, което дава сила на човека?
То е неговият ум.
А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота.
към беседата >>
Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого.
Като те ударят по едната страна, да обърнеш и другата? Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни.
Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого.
И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш?
към беседата >>
Казва Писанието: Господ казва: „Търсете Ме, докато съм близо“.
Казва Писанието: Господ казва: „Търсете Ме, докато съм близо“.
към беседата >>
А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта?
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила. Кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум.
А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта?
То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ.
към беседата >>
И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата.
Кой от вас е опитвал това? Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого.
И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата.
Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе.
към беседата >>
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не!
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не!
Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът. Вие трябва да бъдете навреме. Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете. Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
към беседата >>
То е неговото сърце.
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила. Кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта?
То е неговото сърце.
А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ.
към беседата >>
Как трябва да го целунеш?
Най-първо ще попиташ: „Защо ме биеш? “ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата.
Как трябва да го целунеш?
Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра!
към беседата >>
Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът.
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не!
Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът.
Вие трябва да бъдете навреме. Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете. Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
към беседата >>
А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа.
Вие трябва да обръщате внимание на онова, което ви дава сила. Кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце.
А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа.
Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ!
към беседата >>
Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят.
“ Христос като Го удариха, Той каза: „Защо ми удари плесница? “ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш?
Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят.
Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят.
към беседата >>
Вие трябва да бъдете навреме.
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не! Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът.
Вие трябва да бъдете навреме.
Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете. Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
към беседата >>
Те са три неща, върху които хората се опират.
Кое е онова, което дава сила на човека? То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа.
Те са три неща, върху които хората се опират.
Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те!
към беседата >>
Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича!
“ – Тия удари не са външни. Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят.
Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича!
“ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха?
към беседата >>
Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете.
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не! Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът. Вие трябва да бъдете навреме.
Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете.
Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
към беседата >>
Например, ако разглеждате живота.
То е неговият ум. А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират.
Например, ако разглеждате живота.
Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това?
към беседата >>
“ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш?
Или нещо ти казва да направиш добро някому или да отидеш да изобличиш някого. И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича!
“ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш?
Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха? “ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
Сега не вземайте това в смисъл, че искам да ви кажа, че ще отидете в ада. Не! Ето какво аз разбирам, не да ви заплашвам, но ето каква е правата мисъл: Може да има условия – дошъл е тренът. Вие трябва да бъдете навреме. Преди да е ударил последния звънец, вие трябва да се качите на трена и ще седнете.
Ако чакате да ви вземат и да ви турят в трена вътре, тренът ще си замине и вие ще останете на гарата.
към беседата >>
Вземете да кажем един народ.
А пък кое е онова, което дава на човека ония благородни чувства, оная доброта? То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота.
Вземете да кажем един народ.
Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си.
към беседата >>
Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе.
И в целувката, и в изобличението, и в говора, и каквото и да направиш, трябва да разбираш от какъв извор идат нещата. Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш?
Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе.
Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха? “ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
Та казвам: Последният трен сега е, който иде!
Та казвам: Последният трен сега е, който иде!
И ако вие не се качите на него, ще останете на гарата.
към беседата >>
Най-първо той се бие с друг един народ.
То е неговото сърце. А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ.
Най-първо той се бие с друг един народ.
Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път.
към беседата >>
Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра!
Как трябва да го целунеш? Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе.
Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра!
“ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха? “ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
И ако вие не се качите на него, ще останете на гарата.
Та казвам: Последният трен сега е, който иде!
И ако вие не се качите на него, ще останете на гарата.
към беседата >>
Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ!
А пък другото, което дава на човека да бъде постоянен и което събира нещата, то е неговата душа. Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ.
Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ!
Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива.
към беседата >>
“ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят.
Та навсякъде има много спорове, много недоразумения, забъркани работи, които трябва да се оправят. Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра!
“ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят.
Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха? “ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
Аз имам желание, моето желание е да не останете на гарата.
Аз имам желание, моето желание е да не останете на гарата.
Качете се вътре и седнете, и ще отидете на своето местоназначение.
към беседата >>
Кучета са те!
Те са три неща, върху които хората се опират. Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ!
Кучета са те!
“ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това?
към беседата >>
Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха?
Между най-напредналите сестри има някои, които ще кажат: „Никой не ме обича! “ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят.
Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха?
“ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
Качете се вътре и седнете, и ще отидете на своето местоназначение.
Аз имам желание, моето желание е да не останете на гарата.
Качете се вътре и седнете, и ще отидете на своето местоназначение.
към беседата >>
“ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това?
Например, ако разглеждате живота. Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те!
“ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това?
И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва.
към беседата >>
“ С такива разбирания какъв успех може да има?
“ Казвам ѝ: Ти се заблуждаваш? Да те обичат както ти искаш – то съвсем лошо мнение ще имат хората за тебе. Да допуснем, че този брат те хване и те целуне, онзи брат те хване и те целуне, ако свободно всички я целуват, то другите сестри ще кажат: „Съвсем е загазила тая сестра! “ Ти не можеш вече да излезеш на бял свят. Ще ти кажат: „Не те ли видяхме като те целуваха?
“ С такива разбирания какъв успех може да има?
към беседата >>
Сега има нещо, което не съм го казал, но следующия път ще го кажа, като му дойде времето.
Сега има нещо, което не съм го казал, но следующия път ще го кажа, като му дойде времето.
към беседата >>
И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си.
Вземете да кажем един народ. Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това?
И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си.
Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив!
към беседата >>
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи.
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи.
Аз искам нещо друго! “ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя?
към беседата >>
Против себе си воюва някой път.
Най-първо той се бие с друг един народ. Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си.
Против себе си воюва някой път.
Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания.
към беседата >>
Аз искам нещо друго!
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи.
Аз искам нещо друго!
“ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца.
към беседата >>
Вземете един човек, който се самоубива.
Едно време българите казваха за турците: „Те са кучешки народ! Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път.
Вземете един човек, който се самоубива.
Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг.
към беседата >>
“ Какво иска тя?
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи. Аз искам нещо друго!
“ Какво иска тя?
Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си.
към беседата >>
Как ще си обясните това?
Кучета са те! “ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива.
Как ще си обясните това?
Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш.
към беседата >>
Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат!
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи. Аз искам нещо друго! “ Какво иска тя?
Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат!
“ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете?
към беседата >>
Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва.
“ Когато един народ сам се раздвои и почват да се бият едни с други, откъде произтича това? И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това?
Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва.
Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото.
към беседата >>
“ – Е, какво искаш?
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи. Аз искам нещо друго! “ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат!
“ – Е, какво искаш?
Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав.
към беседата >>
Например, виждате колко човек е изменчив!
И най-после има един друг закон, че човек се раздвои, дойде в раздвоение вътре в себе си и се опълчи, и воюва против себе си. Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва.
Например, виждате колко човек е изменчив!
Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава?
към беседата >>
Ако не иска малките деца, какво търси тя?
Или някоя сестра ми казва: „Аз не искам да се занимавам с дребнави работи. Аз искам нещо друго! “ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш?
Ако не иска малките деца, какво търси тя?
Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде.
към беседата >>
Когато човек е здрав има си свои разбирания.
Против себе си воюва някой път. Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив!
Когато човек е здрав има си свои разбирания.
Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо.
към беседата >>
Тя търси големите деца.
Аз искам нещо друго! “ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя?
Тя търси големите деца.
Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца.
към беседата >>
Щом се разболее, той става друг.
Вземете един човек, който се самоубива. Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания.
Щом се разболее, той става друг.
Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде.
към беседата >>
Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си.
“ Какво иска тя? Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца.
Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си.
Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го.
към беседата >>
Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш.
Как ще си обясните това? Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг.
Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш.
Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни.
към беседата >>
Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете?
Тя казва: „Мен ми дотегна да нося тия деца в ръцете си, да ми кряскат! “ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си.
Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете?
Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата.
към беседата >>
Както и да го бутнат, той вижда все опакото.
Повидимому това се виждат прости работи, но когато човек обясни тяхната същност и разбере естеството им, той ще знае как да постъпва. Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш.
Както и да го бутнат, той вижда все опакото.
Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи.
към беседата >>
Стремежът е прав.
“ – Е, какво искаш? Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете?
Стремежът е прав.
Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава.
към беседата >>
Кое е онова, което го заблуждава?
Например, виждате колко човек е изменчив! Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото.
Кое е онова, което го заблуждава?
Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава.
към беседата >>
Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде.
Ако не иска малките деца, какво търси тя? Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав.
Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде.
Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата.
към беседата >>
Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо.
Когато човек е здрав има си свои разбирания. Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава?
Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо.
Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение.
към беседата >>
Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца.
Тя търси големите деца. Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде.
Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца.
Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата. Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде.
към беседата >>
Право е донякъде.
Щом се разболее, той става друг. Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо.
Право е донякъде.
Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито.
към беседата >>
Каквото имах, изядоха го.
Някое от тия деца да дойде, което да не носи тя на ръцете си. Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца.
Каквото имах, изядоха го.
Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата. Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде. А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни.
Недоволен е като болен, сърди се, не можеш да му угодиш. Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде.
Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни.
Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път.
към беседата >>
Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата.
Каква разлика има между едно голямо дете и едно малко дете? Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го.
Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата.
Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата. Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде. А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
Тогаз кой на кого дължи.
Както и да го бутнат, той вижда все опакото. Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни.
Тогаз кой на кого дължи.
В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път.
към беседата >>
Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава.
Стремежът е прав. Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата.
Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава.
Там е разликата. Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде. А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава.
Кое е онова, което го заблуждава? Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи.
В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава.
Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола.
към беседата >>
Там е разликата.
Ето в какво седи разликата: малкото дете иска да му даваш, а голямото дете като дойде при тебе, иска да ти даде. Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава.
Там е разликата.
Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде. А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение.
Някои път считаш, като че целият свят ти дължи нещо. Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава.
Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение.
Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре.
към беседата >>
Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде.
Ти казваш: „Мен ми дотегнаха малките деца. Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата.
Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде.
А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито.
Право е донякъде. Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение.
Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито.
Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока.
към беседата >>
А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
Каквото имах, изядоха го. Да дойде едно голямо дете.“ Сега да обясна разликата. Като дойде един малък брат, той взема, а пък като дойде един голям брат, той дава. Там е разликата. Някой път когато ние искаме да дадем и някой друг взема, ние се радваме, но когато ние искаме да вземем, тогаз имаме нужда друг някой да ни даде.
А пък много е лошо, когато един голям брат и той иска да вземе.
към беседата >>
Светските хора вървят по един особен път.
Но и всеки един мисли, че всички му са длъжни. Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито.
Светските хора вървят по един особен път.
Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу.
към беседата >>
Малкият е дошъл и той току само плаче.
Малкият е дошъл и той току само плаче.
Плаче и казва: „Какво е положението ми! Какво ще се прави? “ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче.
към беседата >>
Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път.
Тогаз кой на кого дължи. В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път.
Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път.
В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен.
към беседата >>
Плаче и казва: „Какво е положението ми!
Малкият е дошъл и той току само плаче.
Плаче и казва: „Какво е положението ми!
Какво ще се прави? “ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш?
към беседата >>
В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола.
В дадения случай единият има да взема, а пък другият – да дава. Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път.
В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола.
И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания.
към беседата >>
Какво ще се прави?
Малкият е дошъл и той току само плаче. Плаче и казва: „Какво е положението ми!
Какво ще се прави?
“ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“.
към беседата >>
И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре.
Този, който има да взема има едно настроение, а пък този, който има да дава, има друго настроение. Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола.
И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре.
Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота.
към беседата >>
“ И плаче.
Малкият е дошъл и той току само плаче. Плаче и казва: „Какво е положението ми! Какво ще се прави?
“ И плаче.
Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив?
към беседата >>
Значи различават се и по посока.
Хубаво, ще кажем ние сега, че у всички хора няма съзнание, че има у тях нещо недоразвито. Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре.
Значи различават се и по посока.
В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате.
към беседата >>
Срещнеш едного – плаче.
Малкият е дошъл и той току само плаче. Плаче и казва: „Какво е положението ми! Какво ще се прави? “ И плаче.
Срещнеш едного – плаче.
Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не.
към беседата >>
В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу.
Светските хора вървят по един особен път. Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока.
В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу.
И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме!
към беседата >>
Срещнеш другиго – плаче.
Малкият е дошъл и той току само плаче. Плаче и казва: „Какво е положението ми! Какво ще се прави? “ И плаче. Срещнеш едного – плаче.
Срещнеш другиго – плаче.
Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти?
към беседата >>
И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен.
Техният път е широк, а пък духовните хора вървят по един тесен път. В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу.
И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен.
А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо?
към беседата >>
Питам: Защо плачеш?
Плаче и казва: „Какво е положението ми! Какво ще се прави? “ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче.
Питам: Защо плачеш?
– „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя!
към беседата >>
А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания.
В широкия път, на обикновен език казано – кола може да ходи, а пък по тесния път не може да ходи никаква кола. И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен.
А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания.
Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна.
към беседата >>
– „Защото положението в което се намирам е такова“.
Какво ще се прави? “ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш?
– „Защото положението в което се намирам е такова“.
Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти?
към беседата >>
Вие изучавайте живота.
И после, широкият път е път на надолнище, а пък тесният път е път за нагоре. Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания.
Вие изучавайте живота.
Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо.
към беседата >>
Казвам: Баща ти не е ли жив?
“ И плаче. Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“.
Казвам: Баща ти не е ли жив?
– „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички.
към беседата >>
Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате.
Значи различават се и по посока. В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота.
Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате.
Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш.
към беседата >>
– „Не.
Срещнеш едного – плаче. Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив?
– „Не.
Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах!
към беседата >>
Казан е законът „Да се обичаме!
В дадения случай трябва да различавате накъде се движите: нагоре или надолу. И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате.
Казан е законът „Да се обичаме!
“, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек!
към беседата >>
Умре.“ – Майка ти?
Срещнеш другиго – плаче. Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не.
Умре.“ – Майка ти?
– „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя.
към беседата >>
“, но защо?
И когато човек се движи надолу, трябва да бъде много внимателен. А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме!
“, но защо?
Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека.
към беседата >>
– „Умре и тя!
Питам: Защо плачеш? – „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти?
– „Умре и тя!
“ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш!
към беседата >>
Това остава една вътрешна тайна.
А пък когато се качва нагоре, трябва да има голяма сила и много добри разбирания. Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо?
Това остава една вътрешна тайна.
Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам?
към беседата >>
“ – Братята ти?
– „Защото положението в което се намирам е такова“. Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя!
“ – Братята ти?
– „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното.
към беседата >>
Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо.
Вие изучавайте живота. Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна.
Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо.
Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“.
към беседата >>
– „И те измряха всички.
Казвам: Баща ти не е ли жив? – „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти?
– „И те измряха всички.
Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят.
към беседата >>
Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш.
Вие обичате някой човек и не можете да си дадете отчет защо го обичате. Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо.
Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш.
Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш?
към беседата >>
Аз сам останах!
– „Не. Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички.
Аз сам останах!
“ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар.
към беседата >>
Казваш: „Обичам го този човек!
Казан е законът „Да се обичаме! “, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш.
Казваш: „Обичам го този човек!
“ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така.
към беседата >>
“ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя.
Умре.“ – Майка ти? – „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах!
“ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя.
Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“.
към беседата >>
“ И след това се ражда една реакция вътре в човека.
“, но защо? Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек!
“ И след това се ражда една реакция вътре в човека.
Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему.
към беседата >>
Ама като те осиновя, ще работиш!
– „Умре и тя! “ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя.
Ама като те осиновя, ще работиш!
Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница.
към беседата >>
Казваш: „А пък защо да го обичам?
Това остава една вътрешна тайна. Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека.
Казваш: „А пък защо да го обичам?
“ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така!
към беседата >>
Христос не говори за външното.
“ – Братята ти? – „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш!
Христос не говори за външното.
Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна.
към беседата >>
“ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“.
Някой път казвате: „Обичат го, защото има пари, сила има и пр.“ Но някой път има обич такава, която не почива на нищо. Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам?
“ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“.
Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени.
към беседата >>
Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят.
– „И те измряха всички. Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното.
Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят.
Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек.
към беседата >>
Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш?
Обичаш някого и не знаеш защо го обичаш. Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“.
Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш?
Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е.
към беседата >>
Това не е физически удар.
Аз сам останах! “ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят.
Това не е физически удар.
Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар?
към беседата >>
Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така.
Казваш: „Обичам го този човек! “ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш?
Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така.
Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“.
към беседата >>
Казват ти: „Ти си много лош човек“.
“ Казвам му: Тогаз аз да те осиновя. Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар.
Казват ти: „Ти си много лош човек“.
Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош.
към беседата >>
Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему.
“ И след това се ражда една реакция вътре в човека. Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така.
Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему.
Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това?
към беседата >>
Това е една плесница.
Ама като те осиновя, ще работиш! Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“.
Това е една плесница.
Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна!
към беседата >>
Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така!
Казваш: „А пък защо да го обичам? “ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему.
Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така!
Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо.
към беседата >>
Ти ще си обърнеш и другата страна.
Христос не говори за външното. Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница.
Ти ще си обърнеш и другата страна.
Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш.
към беседата >>
Има много неща преувеличени.
“ Някой път искаш да се освободиш от своята обич и казваш някой път за някого: „Аз не трябва да го обичам“. Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така!
Има много неща преувеличени.
То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил?
към беседата >>
Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек.
Ако отвътре си ударен, това е за духовния свят, това не е за физическия свят. Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна.
Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек.
Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек.
към беседата >>
То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е.
Питам: Кое е онова, което те кара да го обичаш и кое е онова, което те кара да не го обичаш? Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени.
То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е.
Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“.
към беседата >>
Той какво иска с този удар?
Това не е физически удар. Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек.
Той какво иска с този удар?
Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това.
към беседата >>
Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“.
Някой път гледам духовните хора, след като са ходили в онзи свят и се върнат, те са забравили – разправят за много работи, които не са така. Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е.
Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“.
Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат.
към беседата >>
Ти ще признаеш, че си лош.
Казват ти: „Ти си много лош човек“. Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар?
Ти ще признаеш, че си лош.
Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това?
към беседата >>
Ти де си видял това?
Питам: Защо като дойде той до някое място, не ще го каже тъй както е, а ще го понагласи по своему. Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“.
Ти де си видял това?
Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не.
към беседата >>
Това значи: „Обърни си и другата страна!
Това е една плесница. Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош.
Това значи: „Обърни си и другата страна!
“. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли.
към беседата >>
Ти си видял нещо.
Много писатели са писали за онзи свят, но не е точно така! Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това?
Ти си видял нещо.
А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав!
към беседата >>
“. Вече две плесници имаш.
Ти ще си обърнеш и другата страна. Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна!
“. Вече две плесници имаш.
Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже?
към беседата >>
А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил?
Има много неща преувеличени. То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо.
А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил?
У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво.
към беседата >>
Едната плесница е ударът, че ти си лош човек.
Ти съзнаваш, че той ти удари една плесница като ти каза, че си лош човек. Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш.
Едната плесница е ударът, че ти си лош човек.
А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се!
към беседата >>
У него няма никакво благородство“.
То е тъй, както когато обичаш някой човек, ти го описваш такъв, какъвто не е. Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил?
У него няма никакво благородство“.
И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение.
към беседата >>
А пък втората плесница е, че ти признаваш това.
Той какво иска с този удар? Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек.
А пък втората плесница е, че ти признаваш това.
Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал!
към беседата >>
И двамата го гледат.
Казваш: „Той е човек благороден, умен, той е такъв добър и пр“. Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“.
И двамата го гледат.
Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение.
към беседата >>
Какво става с това?
Ти ще признаеш, че си лош. Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това.
Какво става с това?
Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е?
към беседата >>
Единият вижда благородство, а другият – не.
Ти де си видял това? Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат.
Единият вижда благородство, а другият – не.
И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи.
към беседата >>
Онзи, който те е ударил, почва да мисли.
Това значи: „Обърни си и другата страна! “. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това?
Онзи, който те е ударил, почва да мисли.
След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош!
към беседата >>
И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав!
Ти си видял нещо. А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не.
И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав!
“ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората.
към беседата >>
След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже?
“. Вече две плесници имаш. Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли.
След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже?
Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“.
към беседата >>
“ Той намери, че това е глупаво.
А пък друг дойде и казва: „Защо си се заблудил? У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав!
“ Той намери, че това е глупаво.
Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека.
към беседата >>
Той ще ти каже: „Изменил си се!
Едната плесница е ударът, че ти си лош човек. А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже?
Той ще ти каже: „Изменил си се!
Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка.
към беседата >>
Сега на всинца ви трябва приложение.
У него няма никакво благородство“. И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво.
Сега на всинца ви трябва приложение.
На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно.
към беседата >>
Много добър човек си станал!
А пък втората плесница е, че ти признаваш това. Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се!
Много добър човек си станал!
“ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка. Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
На човека му трябва приложение.
И двамата го гледат. Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение.
На човека му трябва приложение.
Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят.
към беседата >>
“ Това, второто, държане на този човек какво е?
Какво става с това? Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал!
“ Това, второто, държане на този човек какво е?
Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка. Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи.
Единият вижда благородство, а другият – не. И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение.
Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи.
Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“.
към беседата >>
Първата му обхода беше: „Ти си лош!
Онзи, който те е ударил, почва да мисли. След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е?
Първата му обхода беше: „Ти си лош!
“ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка. Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората.
И после друга реакция настава у вас: Някой от вас е тъй усърден тръгне, донякъде върви и после настане у него едно състояние и казва: „Защо съм бил толкова глупав! “ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи.
Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората.
Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това!
към беседата >>
“ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“.
След като те е ударил, втори път като те срещне какво ще ти каже? Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош!
“ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“.
Първото е плесница, а пък второто е милувка. Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека.
“ Той намери, че това е глупаво. Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората.
Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека.
Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места.
към беседата >>
Първото е плесница, а пък второто е милувка.
Той ще ти каже: „Изменил си се! Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“.
Първото е плесница, а пък второто е милувка.
Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно.
Сега на всинца ви трябва приложение. На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека.
Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно.
Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво.
към беседата >>
Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
Много добър човек си станал! “ Това, второто, държане на този човек какво е? Първата му обхода беше: „Ти си лош! “ А пък сега казва: „Ти си много добър, изменил си се“. Първото е плесница, а пък второто е милувка.
Казва той: „Иде ми да те разцелувам“.
към беседата >>
Затова трябва запознаване с духовния свят.
На човека му трябва приложение. Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно.
Затова трябва запознаване с духовния свят.
Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място.
към беседата >>
Хубаво. Срещнеш сега един човек.
Хубаво. Срещнеш сега един човек.
По какво се познават хората? Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова?
към беседата >>
Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“.
Ако не знае как да прилага, той ще се изтощи. Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят.
Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“.
Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място.
към беседата >>
По какво се познават хората?
Хубаво. Срещнеш сега един човек.
По какво се познават хората?
Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра!
към беседата >>
Каква беше разликата у апостолите преди и след това!
Кривото разбиране на света е, че вие мислите, че можете да повлияете на хората. Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“.
Каква беше разликата у апостолите преди и след това!
Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така?
към беседата >>
Чудни са хората!
Хубаво. Срещнеш сега един човек. По какво се познават хората?
Чудни са хората!
Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание?
към беседата >>
Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места.
Сам много мъчно можеш да повлияеш на човека. Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това!
Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места.
Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така? Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
Българите имат един израз: „Чудни са хората!
Хубаво. Срещнеш сега един човек. По какво се познават хората? Чудни са хората!
Българите имат един израз: „Чудни са хората!
“ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там?
към беседата >>
Първо място – то е хубаво.
Привидно може, но да измениш неговото естество, то е много мъчно. Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места.
Първо място – то е хубаво.
Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така? Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
“ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил!
Хубаво. Срещнеш сега един човек. По какво се познават хората? Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората!
“ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил!
“ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“.
към беседата >>
Умният всякога ще взема първото място.
Затова трябва запознаване с духовния свят. Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво.
Умният всякога ще взема първото място.
Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така? Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
“ Казах: Какво ти дава повод затова?
Хубаво. Срещнеш сега един човек. По какво се познават хората? Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил!
“ Казах: Какво ти дава повод затова?
– „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр.
към беседата >>
Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място.
Христос каза на учениците си: „Стойте в Иерусалим, докато се облечете отгоре“. Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място.
Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място.
Защо е така? Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
– „Целуна една млада сестра!
По какво се познават хората? Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова?
– „Целуна една млада сестра!
“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал?
към беседата >>
Защо е така?
Каква беше разликата у апостолите преди и след това! Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място.
Защо е така?
Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание?
Чудни са хората! Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра!
“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание?
Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил.
към беседата >>
Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
Преди да дойде Духът, те бяха страхливи, ходеха с Христа и мислеха като всички други хора, че Христос ще стане цар, а пък те ще станат министри, началници и ще вземат разни служби, първи места. Първо място – то е хубаво. Умният всякога ще взема първото място. Най-способният, силният ще взема първото място, а пък слабият ще взема последното място. Защо е така?
Да кажем, една малка частица ще взема последното място, а пък една голяма материална част, ще вземе първо място.
към беседата >>
Какво се казва там?
Българите имат един израз: „Чудни са хората! “ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание?
Какво се казва там?
Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона.
към беседата >>
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това.
Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света. Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения.
към беседата >>
Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“.
“ Един дойде при мен много сериозен и ми разправя: „Ние го мислехме, че е напреднал брат, а пък той не бил! “ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там?
Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“.
А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува.
към беседата >>
Поревне се някому да стане учител.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това.
Поревне се някому да стане учител.
И учители има много в света. Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения. Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр.
“ Казах: Какво ти дава повод затова? – „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“.
А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр.
Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не!
към беседата >>
И учители има много в света.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това. Поревне се някому да стане учител.
И учители има много в света.
Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения. Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
Где е лошото, че я целунал?
– „Целуна една млада сестра! “ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр.
Где е лошото, че я целунал?
Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш.
към беседата >>
Или ревне се някому да говори.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това. Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света.
Или ревне се някому да говори.
Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения. Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
Много добре направил.
“ Хубаво, какво казва Писанието, Свещеното Писание? Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал?
Много добре направил.
Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона.
към беседата >>
Иска да говори, да държи някоя реч.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това. Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света. Или ревне се някому да говори.
Иска да говори, да държи някоя реч.
Има разни положения. Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона.
Какво се казва там? Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил.
Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона.
Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
към беседата >>
Има разни положения.
Най-първо човек, който иска да вземе едно място, трябва да знае, че има известна отговорност в това. Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света. Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч.
Има разни положения.
Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува.
Христос казва: „Дойдох в къщата ти и не ми дадохте вода за нозете, нито ме целунахте“. А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона.
Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува.
Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш.
към беседата >>
Аз говоря за вътрешното, за психологията.
Поревне се някому да стане учител. И учители има много в света. Или ревне се някому да говори. Иска да говори, да държи някоя реч. Има разни положения.
Аз говоря за вътрешното, за психологията.
към беседата >>
Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не!
А тая млада сестра отишла на гости на брата и той ѝ дал вода за краката, целунал я и пр. Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува.
Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не!
Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш. Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
към беседата >>
Не се спъвайте сами!
Не се спъвайте сами!
Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сам за себе си спънка. Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
Ти някой път седиш.
Где е лошото, че я целунал? Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не!
Ти някой път седиш.
Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш. Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна.
Не се спъвайте сами!
Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна.
Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сам за себе си спънка. Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
Ти някой път не разбираш закона.
Много добре направил. Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш.
Ти някой път не разбираш закона.
Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш. Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях.
Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна.
Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях.
Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сам за себе си спънка. Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
Че той е изпълнил Писанието, изпълнил е Закона. Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона.
Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
И хване те и те целуне, искаш – не искаш. Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна.
Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях.
Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна.
Не ставайте сам за себе си спънка. Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
И хване те и те целуне, искаш – не искаш.
Работата е, че в тая целувка хората разбират нещо съвсем посторонно, което не съществува. Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
И хване те и те целуне, искаш – не искаш.
Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Не ставайте сам за себе си спънка.
Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна.
Не ставайте сам за себе си спънка.
Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
Те вземат целувката на един вълк, който като хване една овца, целува я, но при всяка целувка той къса нещо, както и един орел. Не! Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш.
Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Сега тя може да е много малка спънка.
Не се спъвайте сами! Когато ви спъват хората, тая спънка е лесна. Ония спънки, които идат от хората, ти лесно можеш да се справиш с тях. Но спънката, която човек сам може да си създаде, е най-опасна. Не ставайте сам за себе си спънка.
Сега тя може да е много малка спънка.
към беседата >>
Разбира се, те са изключителни условия.
Ти някой път седиш. Ти някой път не разбираш закона. Представете си, че някой, който се ръководи от Духа, дойде при тебе и не те пита дали искаш или не, и ти казва: „Духът ми каза да те целуна“. И хване те и те целуне, искаш – не искаш. Ти го поглеждаш и той ти казва: „Духът ми каза да те целуна“.
Разбира се, те са изключителни условия.
към беседата >>
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света.
Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр.
към беседата >>
Сега аз искам да те наведа на мисълта.
Сега аз искам да те наведа на мисълта.
Има един закон: Хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш. Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка: ти не можеш да мислиш вече тогаз! На едно събрание, ако имаш добри приятели, които са концентрирали своята мисъл и имат добра мисъл за тебе, те ти помагат и ти ще говориш добре, но ако те се опълчат, ти ще заекваш, не ще можеш да говориш добре.
към беседата >>
Идете в Турция.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света.
Идете в Турция.
Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави.
към беседата >>
Има един закон: Хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.
Сега аз искам да те наведа на мисълта.
Има един закон: Хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.
Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка: ти не можеш да мислиш вече тогаз! На едно събрание, ако имаш добри приятели, които са концентрирали своята мисъл и имат добра мисъл за тебе, те ти помагат и ти ще говориш добре, но ако те се опълчат, ти ще заекваш, не ще можеш да говориш добре.
към беседата >>
Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света. Идете в Турция.
Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма.
Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота.
към беседата >>
Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка: ти не можеш да мислиш вече тогаз!
Сега аз искам да те наведа на мисълта. Има един закон: Хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш.
Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка: ти не можеш да мислиш вече тогаз!
На едно събрание, ако имаш добри приятели, които са концентрирали своята мисъл и имат добра мисъл за тебе, те ти помагат и ти ще говориш добре, но ако те се опълчат, ти ще заекваш, не ще можеш да говориш добре.
към беседата >>
Идете между православните.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света. Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма.
Идете между православните.
Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал.
към беседата >>
На едно събрание, ако имаш добри приятели, които са концентрирали своята мисъл и имат добра мисъл за тебе, те ти помагат и ти ще говориш добре, но ако те се опълчат, ти ще заекваш, не ще можеш да говориш добре.
Сега аз искам да те наведа на мисълта. Има един закон: Хората, които се сближават, трябва да мислят добро един за друг, понеже при добрата мисъл, ти можеш да мислиш и да се развиваш. Ако добрите хора не мислят добре за тебе, то е вече голяма спънка: ти не можеш да мислиш вече тогаз!
На едно събрание, ако имаш добри приятели, които са концентрирали своята мисъл и имат добра мисъл за тебе, те ти помагат и ти ще говориш добре, но ако те се опълчат, ти ще заекваш, не ще можеш да говориш добре.
към беседата >>
Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света. Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните.
Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“.
Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия?
към беседата >>
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате.
Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора. У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава.
към беседата >>
Идете между католиците, будистите и пр.
Да кажем, че вие разглеждате, де е правото учение в света. Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“.
Идете между католиците, будистите и пр.
всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си.
към беседата >>
Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате.
Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора.
У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не?
към беседата >>
всички мислят в дадения случай, че са прави.
Идете в Турция. Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр.
всички мислят в дадения случай, че са прави.
А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия.
към беседата >>
У всички добри хора има желание да ти дадат.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате. Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора.
У всички добри хора има желание да ти дадат.
От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите.
към беседата >>
А пък при това, в тая правота има известна кривота.
Онзи мохамеданин казва, че от мохамеданството по-добра религия няма. Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави.
А пък при това, в тая правота има известна кривота.
Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща.
към беседата >>
От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате. Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора. У всички добри хора има желание да ти дадат.
От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде.
Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите. Даже искрен човек е онзи, който вярва.
към беседата >>
Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал.
Идете между православните. Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота.
Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал.
Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща. Те не са лоши.
към беседата >>
Той не мисли за последствията.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате. Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора. У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде.
Той не мисли за последствията.
Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите. Даже искрен човек е онзи, който вярва. Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
Русите, например, считаха за патрон кой светия?
Те ще кажат: „По-добра религия от православните няма“. Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал.
Русите, например, считаха за патрон кой светия?
– Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща. Те не са лоши.
към беседата >>
Той с това се отличава.
Някой път спънката е там, че не можете да разбирате. Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора. У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията.
Той с това се отличава.
А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите. Даже искрен човек е онзи, който вярва. Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
– Всеки един човек все си има по един светия в себе си.
Идете между католиците, будистите и пр. всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия?
– Всеки един човек все си има по един светия в себе си.
И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща. Те не са лоши.
към беседата >>
А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не?
Ти за да разбереш доброто, трябва да бъдеш между добри хора. У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава.
А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не?
“ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите. Даже искрен човек е онзи, който вярва. Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
И най-после той сам иска да стане светия.
всички мислят в дадения случай, че са прави. А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си.
И най-после той сам иска да стане светия.
Хубави са тия неща. Те не са лоши.
към беседата >>
“ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите.
У всички добри хора има желание да ти дадат. От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не?
“ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите.
Даже искрен човек е онзи, който вярва. Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
Хубави са тия неща.
А пък при това, в тая правота има известна кривота. Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия.
Хубави са тия неща.
Те не са лоши.
към беседата >>
Даже искрен човек е онзи, който вярва.
От добрия човек няма да искаш ти сам, но той като те види, докато му разправиш, той веднага ще ти даде. Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите.
Даже искрен човек е онзи, който вярва.
Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
Те не са лоши.
Някой може да вярва в свети Никола, без да го е виждал. Русите, например, считаха за патрон кой светия? – Всеки един човек все си има по един светия в себе си. И най-после той сам иска да стане светия. Хубави са тия неща.
Те не са лоши.
към беседата >>
Каквото му кажеш, ще ти повярва.
Той не мисли за последствията. Той с това се отличава. А пък правдивият човек се познава по това, че като му кажеш една работа, той ще ти каже: „Право ли е това или не? “ А пък онзи, който е чистосърдечен, каквото му кажеш, няма да изопачи думите. Даже искрен човек е онзи, който вярва.
Каквото му кажеш, ще ти повярва.
към беседата >>
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека.
Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа.
към беседата >>
Та за да разбирате, за да ви се даде онова, което вие търсите, трябва да има не един, но мнозина, които да мислят добре за тебе.
Та за да разбирате, за да ви се даде онова, което вие търсите, трябва да има не един, но мнозина, които да мислят добре за тебе.
Като срещнеш някой човек, който мисли добре, трябва да намериш най-малко една Божествена черта у него и да кажеш, че има нещо в него, което ти знаеш. Каквото и да ти кажат хората, ти знаеш, че в този човек има нещо добро, Божествено.
към беседата >>
Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека.
Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света.
Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе.
към беседата >>
Като срещнеш някой човек, който мисли добре, трябва да намериш най-малко една Божествена черта у него и да кажеш, че има нещо в него, което ти знаеш.
Та за да разбирате, за да ви се даде онова, което вие търсите, трябва да има не един, но мнозина, които да мислят добре за тебе.
Като срещнеш някой човек, който мисли добре, трябва да намериш най-малко една Божествена черта у него и да кажеш, че има нещо в него, което ти знаеш.
Каквото и да ти кажат хората, ти знаеш, че в този човек има нещо добро, Божествено.
към беседата >>
Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека. Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света.
Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи.
Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране?
към беседата >>
Каквото и да ти кажат хората, ти знаеш, че в този човек има нещо добро, Божествено.
Та за да разбирате, за да ви се даде онова, което вие търсите, трябва да има не един, но мнозина, които да мислят добре за тебе. Като срещнеш някой човек, който мисли добре, трябва да намериш най-малко една Божествена черта у него и да кажеш, че има нещо в него, което ти знаеш.
Каквото и да ти кажат хората, ти знаеш, че в този човек има нещо добро, Божествено.
към беседата >>
Мислиш по-иначе.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека. Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи.
Мислиш по-иначе.
Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш.
към беседата >>
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“.
Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия. Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях. Те са необходими за тебе. Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия. Тогаз ще има друго разбиране.
към беседата >>
Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека. Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе.
Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго.
Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат?
към беседата >>
Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“.
Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия.
Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях. Те са необходими за тебе. Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия. Тогаз ще има друго разбиране. За тях трябва да се държите.
към беседата >>
Мислиш, кой ще те гледа.
От друга страна човек трябва да се научи да изразява една истина, на прост език казано: Истината трябва да има път, по който да минава през човека. Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго.
Мислиш, кой ще те гледа.
И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава.
към беседата >>
Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“. Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия.
Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях.
Те са необходими за тебе. Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия. Тогаз ще има друго разбиране. За тях трябва да се държите.
към беседата >>
И най-после, кой ще те погребе.
Защото ако няма тая вътрешната връзка, тогаз той е изолиран вече в света. Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа.
И най-после, кой ще те погребе.
Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв.
към беседата >>
Те са необходими за тебе.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“. Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия. Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях.
Те са необходими за тебе.
Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия. Тогаз ще има друго разбиране. За тях трябва да се държите.
към беседата >>
Защо човек трябва да мисли за умиране?
Например такива състояния има: когато си млад, имаш съвсем други идеи. Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе.
Защо човек трябва да мисли за умиране?
За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример.
към беседата >>
Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“. Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия. Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях. Те са необходими за тебе.
Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия.
Тогаз ще има друго разбиране. За тях трябва да се държите.
към беседата >>
За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш.
Мислиш по-иначе. Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране?
За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш.
Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски.
към беседата >>
Тогаз ще има друго разбиране.
Не трябва да се спираш върху мисълта: „Мен хората не ми трябват“. Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия. Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях. Те са необходими за тебе. Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия.
Тогаз ще има друго разбиране.
За тях трябва да се държите.
към беседата >>
Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат?
Щом като остарееш, прекъснат се краката ти, почнеш да мислиш за съвсем друго. Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш.
Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат?
Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка.
към беседата >>
За тях трябва да се държите.
Под тия думи: „Мен хората не ми трябват“ трябва да разбираш тия хора, които не разбират Волята Божия. Ония, които разбират Волята Божия, ти трябва да дружиш с тях. Те са необходими за тебе. Вие трябва да се свържете с всички хора, които изпълняват Волята Божия. Тогаз ще има друго разбиране.
За тях трябва да се държите.
към беседата >>
Езикът не знаеш, никой не те познава.
Мислиш, кой ще те гледа. И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат?
Езикът не знаеш, никой не те познава.
Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница.
към беседата >>
Да ви изясня това.
Да ви изясня това.
Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство.
към беседата >>
Ти в България може да си бил пръв.
И най-после, кой ще те погребе. Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава.
Ти в България може да си бил пръв.
Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава.
към беседата >>
Ти търсиш Христа, обичаш Христа.
Да ви изясня това.
Ти търсиш Христа, обичаш Христа.
Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш.
към беседата >>
Аз имам един такъв пример.
Защо човек трябва да мисли за умиране? За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв.
Аз имам един такъв пример.
В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо?
към беседата >>
Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича.
Да ви изясня това. Ти търсиш Христа, обичаш Христа.
Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича.
Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази.
към беседата >>
В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски.
За умиране човек трябва да мисли така: Да знаеш, че като умреш, като напуснеш този свят, какво място ще заемеш в другия свят, дето отиваш. Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример.
В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски.
Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен.
към беседата >>
Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш.
Да ви изясня това. Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича.
Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш.
И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш.
към беседата >>
Отива в Америка.
Ходили ли сте вие в странство да излезете вън от България и да попаднете в един град като Ню Йорк или Лондон и да нямате нито един познат? Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски.
Отива в Америка.
Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен. Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае!
към беседата >>
И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр.
Да ви изясня това. Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш.
И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр.
Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон.
към беседата >>
Той попаднал на една лоша болест – жълтеница.
Езикът не знаеш, никой не те познава. Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка.
Той попаднал на една лоша болест – жълтеница.
Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен. Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае! Като иде де да стъпи.
към беседата >>
Ако не ги обичаш, това не е приятелство.
Да ви изясня това. Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр.
Ако не ги обичаш, това не е приятелство.
Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича.
към беседата >>
Никой не го познава.
Ти в България може да си бил пръв. Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница.
Никой не го познава.
Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен. Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае! Като иде де да стъпи.
към беседата >>
Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш.
Ти търсиш Христа, обичаш Христа. Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство.
Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш.
Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш.
към беседата >>
Никой не иска да му услужи. Защо?
Аз имам един такъв пример. В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава.
Никой не иска да му услужи. Защо?
Че той трябваше да бъде умен. Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае! Като иде де да стъпи.
към беседата >>
Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази.
Но трябва да обичаш всички ония, които Христос обича. Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш.
Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази.
Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях.
към беседата >>
Че той трябваше да бъде умен.
В Америка отива един млад български учител, който ходил по-рано във Франция и изучил френски. Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо?
Че той трябваше да бъде умен.
Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае! Като иде де да стъпи.
към беседата >>
Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш.
Ако ти не правиш това нещо, тогаз не разбираш. И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази.
Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш.
Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях.
към беседата >>
Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае!
Отива в Америка. Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен.
Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае!
Като иде де да стъпи.
към беседата >>
Този е противоположният закон.
И в света законът е същият: Ако обичаш приятеля, ще обичаш жена му, децата му, приятелите му и пр. Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш.
Този е противоположният закон.
А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете.
към беседата >>
Като иде де да стъпи.
Той попаднал на една лоша болест – жълтеница. Никой не го познава. Никой не иска да му услужи. Защо? Че той трябваше да бъде умен. Най-първо трябваше да има някои препоръчителни писма, да знае!
Като иде де да стъпи.
към беседата >>
А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича.
Ако не ги обичаш, това не е приятелство. Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон.
А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича.
Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях.
към беседата >>
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“.
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“.
Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят?
към беседата >>
Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш.
Ония хора, които приятелят ви обича и ти ще ги обичаш. Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича.
Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш.
И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре.
към беседата >>
Не е така.
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“.
Не е така.
Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате.
към беседата >>
И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях.
Сега хората са по-склонни да мразят всички ония, които приятелят им мрази. Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш.
И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях.
Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре. И аз не мога да мисля другояче.
към беседата >>
Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет.
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“. Не е така.
Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет.
И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“.
към беседата >>
Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях.
Имаш един приятел, той мрази някого и ти ще го намразиш. Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях.
Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях.
Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре. И аз не мога да мисля другояче. Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
И трябва да имаш поне един, двама, трима познати.
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“. Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет.
И трябва да имаш поне един, двама, трима познати.
– И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде. И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека?
към беседата >>
Има хора, на които Господ не им вменява греховете.
Този е противоположният закон. А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях.
Има хора, на които Господ не им вменява греховете.
И ти ще държиш същото поведение спрямо тях. Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре. И аз не мога да мисля другояче. Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
– И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде.
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“. Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати.
– И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде.
И кои са вашите познати в другия свят? Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му.
към беседата >>
И ти ще държиш същото поведение спрямо тях.
А пък истинският закон е: Ако имаш един приятел и той обича, ти ще обичаш ония, които той обича. Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете.
И ти ще държиш същото поведение спрямо тях.
Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре. И аз не мога да мисля другояче. Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
И кои са вашите познати в другия свят?
А пък сега казвате: „Човек като умре, ще си намери мястото“. Не е така. Още от България трябва да усвоиш добре английския език, ако искаш да бъдеш приет. И трябва да имаш поне един, двама, трима познати. – И на вас казвам: Вие се готвите за един нов свят, за новото, което иде.
И кои са вашите познати в другия свят?
Аз не казвам, че не познавате. Вие казвате: „Ние вярваме в Бога“. Но в какво седи силата на човека? Да познаваш Бога, значи да вършиш Волята Му. Не какво аз ви говоря като човек, но в дадения случай в себе си да знаеш, че когато си сам, когато се отдалечиш от хората, Бог е последният, Който остава с тебе.
към беседата >>
Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре.
Ония хора, които Господ обича, и ти ще ги обичаш. И ония хора, на които Господ не намира никакъв недъг и ти няма да намираш недъг в тях. Ония, у които Господ не вижда никаква погрешка и ти няма да виждаш погрешка в тях. Има хора, на които Господ не им вменява греховете. И ти ще държиш същото поведение спрямо тях.
Ще кажеш: „За този човек Господ мисли добре.
И аз не мога да мисля другояче. Аз ще мисля както Господ мисли.“
към беседата >>
3.
Разумните същества
,
МОК
, София, 25.9.1936г.,
Да кажем, някой напише буквата „м“; ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си.
И в бъдеще има още да изучаваме, сега сме в началото – ще имаме още други разпределения, още пространство... После дойдете до астрологията; какво представлява тя? Или вземете науката френология, която още не е призната. Или хиромантията, или графологията. От почерка на един човек трябва да определиш какъв е неговият характер, какво има развито и какво ще направи в бъдеще. Вземете един графолог: по някоя буква той ще определи характера на човека.
Да кажем, някой напише буквата „м“; ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си.
Ако пък напише втората част по-висока, обратното – този мисли за ближните повече, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си. Сега, графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?
към беседата >>
Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш.
Когато правиш погрешки, ще имаш друго едно изяснение: тя е една проверка на онова, което не ти достига. Зарадвай се на проверката. Например учителят турил забележка на ученика. Ами той трябва да се зарадва. А сега му стане мъчно.
Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш.
И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“.
към беседата >>
Ако пък напише втората част по-висока, обратното – този мисли за ближните повече, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си.
Или вземете науката френология, която още не е призната. Или хиромантията, или графологията. От почерка на един човек трябва да определиш какъв е неговият характер, какво има развито и какво ще направи в бъдеще. Вземете един графолог: по някоя буква той ще определи характера на човека. Да кажем, някой напише буквата „м“; ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си.
Ако пък напише втората част по-висока, обратното – този мисли за ближните повече, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си.
Сега, графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?
към беседата >>
И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка.
Зарадвай се на проверката. Например учителят турил забележка на ученика. Ами той трябва да се зарадва. А сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш.
И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка.
Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка.
към беседата >>
Сега, графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?
Или хиромантията, или графологията. От почерка на един човек трябва да определиш какъв е неговият характер, какво има развито и какво ще направи в бъдеще. Вземете един графолог: по някоя буква той ще определи характера на човека. Да кажем, някой напише буквата „м“; ако първият връх на буквата е по-висок, този човек е егоист, мисли повече за себе си. Ако пък напише втората част по-висока, обратното – този мисли за ближните повече, те са първата му мисъл, а после мисли за себе си.
Сега, графолозите откъде са дошли до тези заключения, че единият се показва по-горделив, а другият е по-смирен?
към беседата >>
Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние.
Например учителят турил забележка на ученика. Ами той трябва да се зарадва. А сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш. И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка.
Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние.
Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки.
към беседата >>
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния?
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния?
Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш.
към беседата >>
Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш.
Ами той трябва да се зарадва. А сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш. И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние.
Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш.
Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво.
към беседата >>
Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така?
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния?
Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така?
Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш?
към беседата >>
Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“.
А сега му стане мъчно. Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш. И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш.
Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“.
Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво. Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си.
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така?
Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си.
В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш.
към беседата >>
Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“.
Ако учителят не беше ти направил забележка – да те остави, да не те обиди, да не ти каже погрешката, ти няма да можеш да се изправиш. И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“.
Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“.
Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво. Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
В повдигането философия има.
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си.
В повдигането философия има.
Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия.
към беседата >>
Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка.
И когато излезеш във външния свят, ще направиш същата погрешка и светът ще ти направи същата бележка. Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“.
Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка.
Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво. Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
Не е лошо да се вдигаш.
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има.
Не е лошо да се вдигаш.
Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш.
към беседата >>
Вие мислите, че не правите погрешки.
Ако един учител влезе в първо, второ или трето отделение и прави работи, които децата знаят, той ще изгуби всичкото си влияние. Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка.
Вие мислите, че не правите погрешки.
Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво. Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш.
Питам сега каква е разликата, ако повдигаш себе си и ако повдигаш ближния? Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш.
Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш.
Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш.
към беседата >>
Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво.
Щом направиш една погрешка в Природата, ти губиш; щом я поправиш, ти печелиш. Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки.
Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво.
Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
Ако повдигаш себе си, как ще си починеш?
Когато повдигаш някого, ти работиш, нали така? Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш.
Ако повдигаш себе си, как ще си починеш?
Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата.
към беседата >>
Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
Така че съзнавайте: когато някой човек ви направи една забележка, кажете „благодаря“. Например един професор пише на дъската и направи една погрешка, студентът казва: „Господин професоре, имате една погрешка там“, а той казва: „Благодаря“. Че и професорът може да направи погрешка, кой няма да направи една погрешка. Вие мислите, че не правите погрешки. Великите поети и писатели колко пъти са писали и не са го харесвали и най-после, след като са писали сто пъти, написвали са нещо хубаво.
Вие, след като направите сто корекции на онова, което пишете, ще направите нещо хубаво.
към беседата >>
Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш.
Най-първо, за да може човек да работи, трябва да повдигне себе си. В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш?
Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш.
За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава.
към беседата >>
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого?
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого?
Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря.
към беседата >>
За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия.
В повдигането философия има. Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш.
За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия.
Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия?
към беседата >>
Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат.
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого?
Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат.
Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел.
към беседата >>
Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш.
Не е лошо да се вдигаш. Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия.
Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш.
Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи.
към беседата >>
Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът.
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат.
Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът.
И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта.
към беседата >>
Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш.
Много се надигаш, ако вършиш някоя голяма работа, но ще дойде време да си починеш. Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш.
Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш.
Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка?
към беседата >>
И после, радвайте се на своята съдба.
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът.
И после, радвайте се на своята съдба.
Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети.
към беседата >>
Казвам: има една философия, която разрешава нещата.
Ако повдигаш себе си, как ще си починеш? Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш.
Казвам: има една философия, която разрешава нещата.
Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце.
към беседата >>
Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана.
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба.
Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана.
Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва.
към беседата >>
Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава.
Ако искаш да си починеш, не трябва да се повдигаш. За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата.
Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава.
Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш?
към беседата >>
Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря.
Задръжте мисълта: „Обичайте“. Кого? Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана.
Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря.
Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима.
към беседата >>
Де е грехът на горделивия?
За да си почине десният крак, ще повдигнеш левия. Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава.
Де е грехът на горделивия?
Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място.
към беседата >>
Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел.
Обичайте невежия, който има възможност да се учи; обичайте слабия, който има възможност да стане силен; обичайте всички ония, които имат възможност да се повдигнат. Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря.
Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел.
Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте.
към беседата >>
Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи.
Ако не повдигнеш единия и другия крак, ти няма да можеш да вървиш. Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия?
Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи.
Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш.
към беседата >>
Обичайте огъня, а не пепелта.
Обичайте ги, защото това е прогресът, това е успехът. И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел.
Обичайте огъня, а не пепелта.
В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес.
към беседата >>
Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка?
Ако не мислиш и за твоите ближни, ти няма да можеш да си починеш. Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи.
Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка?
Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили.
към беседата >>
В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети.
И после, радвайте се на своята съдба. Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта.
В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети.
Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има!
към беседата >>
Той може с един крак да ходи, ако има две ръце.
Казвам: има една философия, която разрешава нещата. Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка?
Той може с един крак да ходи, ако има две ръце.
Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака.
към беседата >>
Обичайте неговата Топлина, която сега започва.
Ако нямаш тази възможност, когато срещнеш един човек, дръж се малко настрана. Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети.
Обичайте неговата Топлина, която сега започва.
Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите.
към беседата >>
Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш?
Повдигането нищо не значи; че някой е горделив, туй нищо не означава. Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце.
Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш?
Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той?
към беседата >>
Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима.
Аз бих предпочел един огън, който сега започва да гори, отколкото онзи, който изгаря. Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва.
Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима.
Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат.
към беседата >>
Ще седиш на едно място.
Де е грехът на горделивия? Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш?
Ще седиш на едно място.
Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги.
към беседата >>
Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте.
Може да сте много голям огън, но да е останала само пепел. Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима.
Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте.
Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа.
към беседата >>
Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш.
Грехът, погрешката е там, че той мисли, че всичко може да направи. Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място.
Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш.
И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката?
към беседата >>
Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес.
Обичайте огъня, а не пепелта. В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте.
Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес.
Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили.
Питам: ако го поставя с един крак, с една ръка, какво може да направи, как ще се премести с един крак и с една ръка? Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш.
И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили.
Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката? Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Във времената, които сега ви очакват, работа има!
В човека обичайте неговата Светлина – неговия ум, когато свети. Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес.
Във времената, които сега ви очакват, работа има!
Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Вземете стоножката – тя има сто крака.
Той може с един крак да ходи, ако има две ръце. Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили.
Вземете стоножката – тя има сто крака.
Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката? Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Отсега нататък трябва да работите.
Обичайте неговата Топлина, която сега започва. Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има!
Отсега нататък трябва да работите.
Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Или паякът; колко крака има той?
Но представи си, че имаш един крак и нямаш ръце; какво ще правиш? Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака.
Или паякът; колко крака има той?
Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката? Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат.
Не проявявайте всичката Светлина, понеже тя е непоносима. Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите.
Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат.
Отсега ви предстои работа. Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги.
Ще седиш на едно място. Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той?
Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги.
Питам кога и кой им е турил краката? Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Отсега ви предстои работа.
Малката Светлина, която вашият ум сега проявява – на нея се радвайте. Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат.
Отсега ви предстои работа.
Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Питам кога и кой им е турил краката?
Ако имаш два крака, това е една възможност да се движиш. И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги.
Питам кога и кой им е турил краката?
Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
Най-малката Топлина, която проявява вашето сърце – на нея се радвайте, понеже това е естествен процес. Във времената, които сега ви очакват, работа има! Отсега нататък трябва да работите. Досега вие сте се заемали само за опит, за да ви приемат. Отсега ви предстои работа.
Там седят всички блага, които ще дойдат в бъдеще.
към беседата >>
Все таки, учени хора са им туряли краката.
И животните, когато съзнавали тази философия, се уморили. Вземете стоножката – тя има сто крака. Или паякът; колко крака има той? Има шестоноги, има десетоноги, осмоноги. Питам кога и кой им е турил краката?
Все таки, учени хора са им туряли краката.
към беседата >>
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите.
Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те.
към беседата >>
Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите.
Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили.
После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк!
към беседата >>
После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите. Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили.
После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека.
Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил?
към беседата >>
Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите. Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека.
Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата.
Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил? “ Но това е необходимо!
към беседата >>
Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите. Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата.
Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме.
От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил? “ Но това е необходимо! Без един вълк не може!
към беседата >>
От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те.
Един ден вие, ако изследвате напредъка на науката, ако разглеждате аеропланите, железниците, ще видите какви са били опитите. Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме.
От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те.
Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил? “ Но това е необходимо! Без един вълк не може! Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк!
Животните не са били нищо друго, освен опити, които Съществата са направили. После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те.
Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк!
С колко крака го направил? “ Но това е необходимо! Без един вълк не може! Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
С колко крака го направил?
После други Същества са ги правили и най-после дошъл Господ и Той направил последната форма на човека. Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк!
С колко крака го направил?
“ Но това е необходимо! Без един вълк не може! Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
“ Но това е необходимо!
Ти ще видиш, че върху всички животни Същества са работили: във вълка, в тигъра, в змията, в мухата. Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил?
“ Но това е необходимо!
Без един вълк не може! Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
Без един вълк не може!
Това са все Същества, които са работили и по това ги различаваме. От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил? “ Но това е необходимо!
Без един вълк не може!
Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
От онова, което са направили, ти ще изучаваш какви са те. Казваш: „Толкоз му стигал умът, толкоз знаел – направил един паяк! С колко крака го направил? “ Но това е необходимо! Без един вълк не може!
Много вълци са непотребни, но съвсем без вълк не може.
към беседата >>
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място.
Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин.
към беседата >>
Горделивият е на мястото си.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място.
Горделивият е на мястото си.
Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали?
към беседата >>
Има един горделив, който е на място.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си.
Има един горделив, който е на място.
Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.
към беседата >>
Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място.
Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се.
Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.
към беседата >>
Българинът може ли да бъде горделив?
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се.
Българинът може ли да бъде горделив?
Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.
към беседата >>
Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин.
Та казвам: в живота всяка една мисъл, всяко едно желание, всяко едно чувство си е на място. Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив?
Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин.
Българинът с какво ще се похвали? И българинът се хвали.
към беседата >>
Българинът с какво ще се похвали?
Горделивият е на мястото си. Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин.
Българинът с какво ще се похвали?
И българинът се хвали.
към беседата >>
И българинът се хвали.
Има един горделив, който е на място. Англичаните имат едно изречение, с което казват, че са англичани – гордеят се. Българинът може ли да бъде горделив? Англичанинът може да бъде горделив, че е англичанин. Българинът с какво ще се похвали?
И българинът се хвали.
към беседата >>
Когато вървим, трябва да извлечем полезното.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното.
И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога.
към беседата >>
И науката си има свой произход.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното.
И науката си има свой произход.
Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца.
към беседата >>
Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход.
Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят.
Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено.
към беседата >>
Всяка наука внася нещо в Живота.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят.
Всяка наука внася нещо в Живота.
Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите.
към беседата >>
Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота.
Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата.
Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как.
към беседата >>
Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога.
Когато вървим, трябва да извлечем полезното. И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата.
Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога.
Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако.
към беседата >>
Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца.
И науката си има свой произход. Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога.
Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца.
Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно.
към беседата >>
Туй знание сега е дадено.
Всичките нейни клонове, които сега се развиват, идват по едно разпореждане на Невидимия свят. Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца.
Туй знание сега е дадено.
Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво.
към беседата >>
Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите.
Всяка наука внася нещо в Живота. Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено.
Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите.
Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си.
към беседата >>
Искате да поправите характера си и не знаете как.
Това е едно място, дето се проявяват силите на Природата. Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите.
Искате да поправите характера си и не знаете как.
Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ.
към беседата >>
Вие виждате, че по някой път имате нещо опако.
Сега имаме много по-ясна представа за строежа на човешкото тяло, отколкото някога. Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как.
Вие виждате, че по някой път имате нещо опако.
Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“.
към беседата >>
Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно.
Това едно време са го знаели само неколцина посветени, а другите не са го знаели, другите са били деца. Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако.
Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно.
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
към беседата >>
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво.
Туй знание сега е дадено. Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно.
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво.
Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.
към беседата >>
Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си.
Дадено ви е знание и вие не знаете как да го употребите. Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво.
Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си.
Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе.
към беседата >>
Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ.
Искате да поправите характера си и не знаете как. Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си.
Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ.
Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място.
към беседата >>
Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“.
Вие виждате, че по някой път имате нещо опако. Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ.
Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“.
Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“.
към беседата >>
Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
Например пишете тъй, както не трябва; седни и се научи да пишеш правилно. Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“.
Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума.
към беседата >>
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.
Ти ще се самовъзпиташ, когато пишеш хубаво, правилно, красиво. Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори.
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.
Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал.
към беседата >>
Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе.
Или когато ходиш, не съзнаваш как ходиш; ти можеш да се самовъзпиташ: ако знаеш как да ходиш, ще придобиеш известни качества в себе си. Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи.
Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе.
Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката.
към беседата >>
Благородното иде от друго място.
Ако не изявиш това в себе си, не можеш да се самовъзпиташ. Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе.
Благородното иде от друго място.
Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни.
към беседата >>
Ти казваш: „Е, един съюз“.
Сега има педагози, които искат да възпитат децата, като им казват: „Това не прави, онова не прави“. Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място.
Ти казваш: „Е, един съюз“.
Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни.
към беседата >>
Че това е много важна дума.
Най-първо ще научиш детето как да ходи, как да говори. Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“.
Че това е много важна дума.
Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
към беседата >>
Съюзите са първите думи, с които човек е започнал.
Не е безразличен говорът, когато туряш прилагателни, местоимения, глаголи, съществителни, съюзи. Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума.
Съюзите са първите думи, с които човек е започнал.
Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Това е връзката.
Когато проучвам някои поети, аз разглеждам поезията по онова благородното, което тя може да внесе. Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал.
Това е връзката.
Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни.
Благородното иде от друго място. Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката.
Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни.
Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Например съществителните имена са произлезли най-последни.
Ти казваш: „Е, един съюз“. Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни.
Например съществителните имена са произлезли най-последни.
Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите. Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Че това е много важна дума. Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни.
Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
Съюзите са първите думи, с които човек е започнал. Това е връзката. Ако съюзите не разбираш, тогава и другите части на речта ще останат неясни. Например съществителните имена са произлезли най-последни. Сега, не е въпросът за произхода, но това е така: онези, които заболяват в ума, най-първо изгубват съществителните имена; остават глаголите, после остават прилагателните, местоименията и най-после остават съюзите.
Щом започне оздравяването, човек се възстановява и частите на речта по обратен ред се връщат постепенно.
към беседата >>
Фигура 1.
Фигура 1.
към беседата >>
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават.
Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението.
към беседата >>
Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават.
Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“.
Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни?
към беседата >>
Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“.
Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“.
Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“.
Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“.
Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш.
към беседата >>
Например ти донякъде оправяш това лично чувство.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“.
Например ти донякъде оправяш това лично чувство.
Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1.
към беседата >>
Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението.
Следователно в Природата има един ред, по който нещата стават. Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство.
Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението.
Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1. Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни?
Ти не можеш да говориш, ако не туриш „Аз“. Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението.
Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни?
Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1. Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище.
Когато станеш скръбен, не туряш „Аз“; тогава се повдига втората част на буквата „м“. Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни?
Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище.
Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1. Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш.
Ако искаш да знаеш дали си се научил да мислиш право, ще опиташ, като напишеш буквата „м“. Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище.
Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш.
Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1. Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1.
Например ти донякъде оправяш това лично чувство. Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш.
Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1.
Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
Когато то изпъква, и другите искат и тогава иде стълкновението. Какво означава, ако пишеш и двата върха на буквата „м“ равни? Липсва ти мекота – ти си от правите хора, навсякъде търсиш правото от своето гледище. Ако двата върха на „м“ са приближени, ти си много тесен в своите възгледи, толкова тесен, че няма къде да живееш. Можеш да напишеш тогава „м“ много разтегнато: Фигура 1.
Аз бих предпочел „м“ да е написано неразтегнато – такъв човек е сприхав, щом го бутнеш, веднага ще те обиди, но за работа е добър.
към беседата >>
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето.
Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека.
към беседата >>
Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето.
Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото.
Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото.
към беседата >>
Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото.
Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига.
По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото.
към беседата >>
По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига.
По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката.
Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие.
към беседата >>
Ако нямаш музикално ухо, не си музикален.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката.
Ако нямаш музикално ухо, не си музикален.
Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство.
към беседата >>
Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека.
Не само това, но всичко, което се изучава, се отразява и върху лицето. Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален.
Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека.
Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб.
към беседата >>
Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото.
Както мислиш, така ще бъдат създадени лицето, носът, ухото. Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека.
Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото.
Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност.
към беседата >>
Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото.
Когато изучавате човешкото ухо, може да разгледате външната му страна – как то е направено, но може да разгледате и неговия строеж и ще видите какво ви недостига. По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото.
Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото.
Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго.
към беседата >>
Та казвам: всяка една възможност може да се развие.
По ухото на един човек може да познаеш колко е напреднал в музиката. Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото.
Та казвам: всяка една възможност може да се развие.
Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи.
към беседата >>
Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство.
Ако нямаш музикално ухо, не си музикален. Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие.
Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство.
Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката.
към беседата >>
Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб.
Не че от ухото зависи, но по ухото може да познаеш музикалността на човека. Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство.
Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб.
Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен.
към беседата >>
Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност.
Френолозите най-първо търсят признака на музикалността на челото. Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб.
Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност.
Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота.
към беседата >>
Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго.
Ако ухото ти е развито, ще бъде развит и центърът на челото. Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност.
Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго.
Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика?
към беседата >>
Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи.
Та казвам: всяка една възможност може да се развие. Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго.
Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи.
Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета.
към беседата >>
Също така се говори за такт в музиката.
Ако туй, което имаш, го упражняваш, ако обичаш да свириш, да пееш, ако се интересуваш от музика, ще развиеш това чувство. Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи.
Също така се говори за такт в музиката.
Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът?
към беседата >>
Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен.
Музиката пък ще предизвика да се развие друг център в теб. Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката.
Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен.
Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може.
към беседата >>
Тактът минава и в живота.
Ритъм не може да се прояви в човека, ако няма музикалност. Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен.
Тактът минава и в живота.
Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области.
към беседата >>
Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика?
Музикалността в човешкия характер създава нещо друго, а ритъмът в човека създава нещо друго. Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота.
Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика?
Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
Някой път е мудна – това са класически парчета.
Човек, който има ритъм в живота, е разположен, оставя всяко нещо само по себе си да дойде, той разбира ритъма на нещата – не се тревожи. Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика?
Някой път е мудна – това са класически парчета.
Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът?
Също така се говори за такт в музиката. Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета.
Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът?
–Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
–Анданте, адажио... И без тия обяснения може.
Тактът в музиката е да знаеш да разпределяш; той може да бъде бърз или бавен. Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът?
–Анданте, адажио... И без тия обяснения може.
Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области. Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области.
Тактът минава и в живота. Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може.
Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области.
Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
Например искаш една работа бързо да я свършиш; тогава каква е твоята музика? Някой път е мудна – това са класически парчета. Как се нарича темпото в музиката, когато се пее бавно, какъв е терминът? –Анданте, адажио... И без тия обяснения може. Съвременната наука и музиката вече са богати във всички области.
Съвременната наука показва докъде е дошъл човек.
към беседата >>
Има много начини за самовъзпитание.
Има много начини за самовъзпитание.
Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва.
към беседата >>
Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие.
Има много начини за самовъзпитание.
Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие.
Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане.
към беседата >>
Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така.
Има много начини за самовъзпитание. Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие.
Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така.
Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш.
към беседата >>
Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си.
Има много начини за самовъзпитание. Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така.
Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си.
Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава.
към беседата >>
Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява.
Има много начини за самовъзпитание. Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си.
Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява.
Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!
към беседата >>
Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва.
Има много начини за самовъзпитание. Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява.
Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва.
Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди!
към беседата >>
Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане.
Седиш и мислиш, че много знаеш; ти увеличаваш малкото, което знаеш и тогава имаш лъжливо понятие. Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва.
Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане.
Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!
към беседата >>
Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш.
Когато гледаш под микроскоп, всичко е вярно, но в действителност не е така. Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане.
Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш.
Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион!
към беседата >>
Някой каже определено количествено число и по това се различава.
Някой направи една погрешка и тогава заговарят личните чувства; той мисли, че знае, но щом го изкарат някъде в живота, той се чуди на погрешката си. Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш.
Някой каже определено количествено число и по това се различава.
Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона!
към беседата >>
Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!
Той има една възможност в себе си, но трябва дълго време да се упражнява. Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава.
Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!
“ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!
към беседата >>
“ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди!
Сега, погрешката седи в това, че които влизат да се учат, не се учат както трябва. Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева!
“ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди!
“ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам!
към беседата >>
“ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!
Учат отгоре само, като една покривка – говорят за смятане. Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди!
“ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!
“, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам! “ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо.
към беседата >>
“, друг: „Да имам един милион!
Но и в смятането има неща, които трябва да употребиш. Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди!
“, друг: „Да имам един милион!
“, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам! “ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо. Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
“, някой казва: „Да имам десет милиона!
Някой каже определено количествено число и по това се различава. Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион!
“, някой казва: „Да имам десет милиона!
“ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам! “ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо. Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
“ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!
Например казва: „Да имам петстотин хиляди лева! “ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона!
“ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!
“, друг казва: „Два лева да имам! “ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо. Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
“, друг казва: „Два лева да имам!
“ Друг казва: „Да имам шестстотин хиляди! “ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб!
“, друг казва: „Два лева да имам!
“ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо. Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
“ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо.
“ Трети казва: „Да имам седемстотин хиляди! “, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам!
“ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо.
Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
“, друг: „Да имам един милион! “, някой казва: „Да имам десет милиона! “ Дойде един човек и казва: „Да имам пет лева за хляб! “, друг казва: „Два лева да имам! “ Това показва състоянието на човека: всеки един човек изразява своето вътрешно състояние с някакво число – малко или голямо.
Тогава вие казвате какво сте мислили: един се задоволява с един лев, друг – с два лева, трети – с три, някой не може да се задоволи с много.
към беседата >>
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва.
Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл.
към беседата >>
Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва.
Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва.
Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи.
към беседата >>
Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва.
Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум.
Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане.
към беседата >>
Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум.
Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има.
Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване.
към беседата >>
Една силна мисъл има друга опасност.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има.
Една силна мисъл има друга опасност.
Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината?
към беседата >>
Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл.
Та казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност.
Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл.
Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата.
към беседата >>
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия?
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия?
Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират.
към беседата >>
Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи.
Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл.
Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи.
Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние.
към беседата >>
Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви.
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия?
Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви.
Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката.
към беседата >>
Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане.
Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи.
Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане.
Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване.
към беседата >>
Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви.
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви.
Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви.
Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1.
към беседата >>
Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване.
Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане.
Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване.
Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура.
към беседата >>
Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл.
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви.
Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл.
Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1?
към беседата >>
Къде седи причината?
Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване.
Къде седи причината?
Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата.
към беседата >>
Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила.
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл.
Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила.
Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1.
към беседата >>
Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата.
Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината?
Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата.
Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото?
към беседата >>
Много неща има, които хората не подозират.
Каква зависимост има между една точка, една права и една крива линия? Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила.
Много неща има, които хората не подозират.
Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3?
към беседата >>
Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние.
Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата.
Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние.
Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура.
към беседата >>
Например, вземете как е в науката.
Правата линия е една възможност на точката да се прояви, а кривата линия е една възможност на правата да се прояви. Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират.
Например, вземете как е в науката.
Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1.
към беседата >>
Но щом тя се повиши в тила, става заболяване.
Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние.
Но щом тя се повиши в тила, става заболяване.
Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено.
към беседата >>
Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1.
Защото, ако не съществува кривата линия, правата не може да се прояви. Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката.
Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1.
С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата.
към беседата >>
Природата е турила една естествена температура.
Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване.
Природата е турила една естествена температура.
И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура.
към беседата >>
С какво се отличава 2 от 1?
Разбира се, в съвременната математика нямат тия разбирания; точката, правата и кривата линия се употребяват в друг смисъл. Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1.
С какво се отличава 2 от 1?
– Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения.
към беседата >>
И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата.
Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура.
И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата.
Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина.
към беседата >>
– Че 2 е два пъти по-голямо от 1.
Но туй се съдържа в самата идея: когато се говори за точка, за права, за крива и когато се развива човешкият ум, тогава изпъква туй, което Природата е съградила. Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1?
– Че 2 е два пъти по-голямо от 1.
По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен?
към беседата >>
Каква е нормалната температура на тялото?
Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата.
Каква е нормалната температура на тялото?
Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие.
към беседата >>
По какво се отличава 3?
Много неща има, които хората не подозират. Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1.
По какво се отличава 3?
– Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3?
към беседата >>
Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура.
Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото?
Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура.
Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка.
към беседата >>
– Че е три пъти по-голямо от 1.
Например, вземете как е в науката. Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3?
– Че е три пъти по-голямо от 1.
Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? – Че е три пъти по-малко от единицата.
към беседата >>
Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено.
Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура.
Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено.
Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва.
към беседата >>
Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата.
Ние говорим, че по-голямо число от единицата няма, а в аритметиката считат, че 2 е по-голямо от 1. С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1.
Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата.
Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? – Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.
към беседата >>
Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура.
Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено.
Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура.
Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там.
към беседата >>
Но това са човешки определения.
С какво се отличава 2 от 1? – Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата.
Но това са човешки определения.
В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? – Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.
към беседата >>
Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина.
И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура.
Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина.
Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват.
към беседата >>
В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен?
– Че 2 е два пъти по-голямо от 1. По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения.
В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен?
Какво е свойството на 3? – Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.
към беседата >>
Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие.
Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина.
Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие.
Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави.
към беседата >>
Какво е свойството на 3?
По какво се отличава 3? – Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен?
Какво е свойството на 3?
– Че е три пъти по-малко от единицата. Това е така в идейното.
към беседата >>
Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка.
Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие.
Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка.
Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят.
към беседата >>
– Че е три пъти по-малко от единицата.
– Че е три пъти по-голямо от 1. Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3?
– Че е три пъти по-малко от единицата.
Това е така в идейното.
към беседата >>
Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва.
Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка.
Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва.
Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава.
към беседата >>
Това е така в идейното.
Идваме до 9, което е девет пъти по-голямо от единицата. Но това са човешки определения. В какво се отличава всяко следващо число във възходяща или в низходяща степен? Какво е свойството на 3? – Че е три пъти по-малко от единицата.
Това е така в идейното.
към беседата >>
Погрешката е там.
Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва.
Погрешката е там.
Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек.
към беседата >>
Много работи има, на които човек не знае произхода.
Много работи има, на които човек не знае произхода.
Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво.
към беседата >>
Тогава един се смее на друг и всички се осмиват.
Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там.
Тогава един се смее на друг и всички се осмиват.
И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Човек не знае произхода на смеха.
Много работи има, на които човек не знае произхода.
Човек не знае произхода на смеха.
Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма.
към беседата >>
И са прави.
Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват.
И са прави.
После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш.
Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха.
Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш.
Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
После се хвалят.
Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави.
После се хвалят.
Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Може да се смееш там, дето има много силен контраст.
Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш.
Може да се смееш там, дето има много силен контраст.
Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава.
Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят.
Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава.
Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо?
Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст.
Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо?
Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек.
Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава.
Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек.
В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво.
Много работи има, на които човек не знае произхода. Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо?
Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво.
Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма. Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек.
В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.
към беседата >>
Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма.
Човек не знае произхода на смеха. Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво.
Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма.
Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание.
Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят.
към беседата >>
Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
Например, при една сериозна мисъл ти не можеш да се смееш. Може да се смееш там, дето има много силен контраст. Например, срещаш един човек, който си е облякъл палтото наопаки – веднага започваш да се смееш. Защо? Защото този мисли, че се е облякъл много хубаво. Смехът подразбира, че една идея не изявява своята форма.
Когато хората се смеят повече, ти си обърнал наопаки идеята или мисълта, или чувствата, а мислиш, че са прави.
към беседата >>
Например в човека може да се зароди амбиция.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание.
Например в човека може да се зароди амбиция.
Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Вземете скръбта.
Вземете скръбта.
Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта.
към беседата >>
Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция.
Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай.
Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя?
Вземете скръбта.
Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя?
Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма.
към беседата >>
Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай.
Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш.
Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Там, дето има една загуба, винаги има една скръб.
Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя?
Там, дето има една загуба, винаги има една скръб.
Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб?
към беседата >>
Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш.
Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш.
Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят. В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Щом има една органическа загуба, имаш скръб.
Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб.
Щом има една органическа загуба, имаш скръб.
Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма.
към беседата >>
Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят.
Трябва да се учите да употребявате науката за повдигане на вашето съзнание. Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш.
Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят.
В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Скръбта е израз на нещо, което си изгубил.
Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб.
Скръбта е израз на нещо, което си изгубил.
Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш.
към беседата >>
В Природата има обратни процеси.
Например в човека може да се зароди амбиция. Тя не е лошо нещо, но трябва да знаеш възможността, с която можеш да работиш в даден случай. Трябва да знаеш за десет години какво можеш да постигнеш. Ако се занимаваш, за десет години сравнително много можеш да постигнеш, а ако не се занимаваш, много малко можеш да постигнеш, можеш да изгубиш. Много музиканти са изгубили, като са се пресилвали и после не могат да работят.
В Природата има обратни процеси.
към беседата >>
Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта.
Вземете скръбта. Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил.
Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта.
Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда.
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда.
Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното?
към беседата >>
Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма.
Какво е свойството на скръбта, от какво произтича тя? Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта.
Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма.
В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб.
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда.
Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб.
Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията.
към беседата >>
В какво седи голямата скръб?
Там, дето има една загуба, винаги има една скръб. Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма.
В какво седи голямата скръб?
Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш.
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб.
Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш.
Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора.
към беседата >>
Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма.
Щом има една органическа загуба, имаш скръб. Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб?
Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма.
Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш. Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш.
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш.
Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш.
Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?
към беседата >>
Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш.
Скръбта е израз на нещо, което си изгубил. Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма.
Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш.
Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай.
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш.
Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай.
Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари!
към беседата >>
Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
Казвам: ако хората можеха да разсъждават правилно, щяха да видят от какво произтича скръбта. Скръбта се различава по степен: ако загубата е голяма, и скръбта е голяма. В какво седи голямата скръб? Когато нещо ценно е загубено, тогава скръбта е голяма. Най-първо, да кажем, умре баща ти или майка ти, или някой твой приятел – ти скърбиш.
Но когато умре баща ти, скръбта се различава; когато умре майка ти, скръбта се различава.
към беседата >>
Кое е по-важното?
Та казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай.
Кое е по-важното?
Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари?
към беседата >>
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя?
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя?
Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди.
към беседата >>
Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията.
Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното?
Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията.
Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш.
към беседата >>
Обиждането от какво произтича?
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя?
Обиждането от какво произтича?
Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда.
към беседата >>
Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора.
Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията.
Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора.
Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи!
към беседата >>
Казваш: „Аз съм обиден“.
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя? Обиждането от какво произтича?
Казваш: „Аз съм обиден“.
Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място?
към беседата >>
Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?
Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора.
Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?
“ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже.
към беседата >>
Каква е вътрешната идея на обидата?
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя? Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“.
Каква е вътрешната идея на обидата?
Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“?
към беседата >>
“ Тъй, ще даваш концерти без пари!
Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?
“ Тъй, ще даваш концерти без пари!
– „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш.
към беседата >>
Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат.
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя? Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата?
Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат.
Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа?
към беседата >>
– „Как тъй без пари?
Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари!
– „Как тъй без пари?
“ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш.
към беседата >>
Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди.
После, вземете една обидна дума; по какво се отличава тя? Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат.
Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди.
Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае.
към беседата >>
“ Тъй ще постъпиш.
Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари?
“ Тъй ще постъпиш.
Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората?
към беседата >>
Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда.
Обиждането от какво произтича? Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди.
Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда.
Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“.
към беседата >>
Той казва: „Я ми докажи!
Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш.
Той казва: „Я ми докажи!
“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора?
към беседата >>
Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място?
Казваш: „Аз съм обиден“. Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда.
Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място?
Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира.
към беседата >>
“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже.
Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря? “ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи!
“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже.
И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора? “ Именно защото са невежи, затова ще свириш.
към беседата >>
Как е схванал той думата „невежа“?
Каква е вътрешната идея на обидата? Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място?
Как е схванал той думата „невежа“?
Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката.
към беседата >>
И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш.
“ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже.
И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш.
Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора? “ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
Какво означава невежа?
Човек трябва да разглежда човешкия език и психофизиологическите процеси, които протичат. Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“?
Какво означава невежа?
– Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни?
към беседата >>
Ще се върнеш и тогава ще видиш.
– „Как тъй без пари? “ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш.
Ще се върнеш и тогава ще видиш.
Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора? “ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
– Човек, който не знае.
Например ти кажеш една обидна дума на човека и той се обиди. Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа?
– Човек, който не знае.
И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят?
към беседата >>
Какво ти струва да свириш на хората?
“ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш.
Какво ти струва да свириш на хората?
– „Как ще свиря на тия невежите хора? “ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“.
Кажеш на един свой приятел: „Ти си невежа“ и той веднага, като чуе тази дума, се обижда. Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае.
И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“.
И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
– „Как ще свиря на тия невежите хора?
Той казва: „Я ми докажи! “ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората?
– „Как ще свиря на тия невежите хора?
“ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
И това е вярно – от живота много малко разбира.
Заражда се една малка обида; къде именно, на кое място? Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“.
И това е вярно – от живота много малко разбира.
Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
“ Именно защото са невежи, затова ще свириш.
“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора?
“ Именно защото са невежи, затова ще свириш.
Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката.
Как е схванал той думата „невежа“? Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира.
Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката.
Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора? “ Именно защото са невежи, затова ще свириш.
Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика.
към беседата >>
Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни?
Какво означава невежа? – Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката.
Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни?
В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят? Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
Защо са музикантите?
Защо са музикантите?
Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика.
към беседата >>
В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят?
– Човек, който не знае. И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни?
В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят?
Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
Аз вземам музиката като едно спасително средство.
Защо са музикантите?
Аз вземам музиката като едно спасително средство.
Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят.
към беседата >>
Трябва доста дълго време да смяташ.
И тогава, за да не се докачиш, той казва: „Ти си невежа, от науката нищо не разбираш“. И това е вярно – от живота много малко разбира. Ти не си в състояние да пожертваш всичко, което имаш, пък аз не съм в състояние да обясня всичко, което има в науката. Ако някой се докачи, че не е набожен, той всичко може ли да обясни? В дадения случай питам: един милиард килограма вино колко души могат да го носят?
Трябва доста дълго време да смяташ.
към беседата >>
Може да взема и художеството – това е само за изяснение.
Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство.
Може да взема и художеството – това е само за изяснение.
Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората.
към беседата >>
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота.
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота.
Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише.
към беседата >>
Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.
Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение.
Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.
Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата.
към беседата >>
Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната.
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота.
Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната.
Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната?
към беседата >>
Много музиканти не учат. Защо?
Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.
Много музиканти не учат. Защо?
Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата!
към беседата >>
Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна?
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната.
Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна?
Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение.
към беседата >>
Допуснали са чувства в своята музика.
Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо?
Допуснали са чувства в своята музика.
Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото.
към беседата >>
Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи?
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна?
Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи?
Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете?
към беседата >>
Музикалността не спада към Чувствения свят.
Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика.
Музикалността не спада към Чувствения свят.
Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте.
към беседата >>
Това е идеята за животно.
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи?
Това е идеята за животно.
Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна.
към беседата >>
Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората.
Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят.
Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората.
Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници.
към беседата >>
Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише.
Сегашните учени хора искат да намерят произхода на Живота. Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно.
Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише.
Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука?
към беседата >>
Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата.
Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората.
Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата.
Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се.
към беседата >>
Коя е отличителната черта на маймуната?
Според теорията на Дарвин от малките животинки са се развили големите и тогава следва положението, че човек е произлязъл от маймуната. Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише.
Коя е отличителната черта на маймуната?
Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми.
към беседата >>
Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата!
Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата.
Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата!
Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне.
към беседата >>
Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение.
Защо е обидно да кажеш на един човек, че е маймуна или че е произлязъл от маймуна? Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната?
Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение.
Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка?
към беседата >>
Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото.
Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата!
Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото.
Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива!
към беседата >>
Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете?
Турците казват „маймун сурат“; маймунският образ в какво седи? Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение.
Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете?
В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го.
към беседата >>
Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте.
Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото.
Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте.
Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“.
към беседата >>
В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна.
Това е идеята за животно. Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете?
В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна.
Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо?
към беседата >>
Чудят се хората, наричат ги магьосници.
Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте.
Чудят се хората, наричат ги магьосници.
Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука?
Всяко животно има противоположно качество, което човек не иска да му се припише. Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна.
Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука?
Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни?
към беседата >>
Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се.
Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници.
Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се.
После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
Ядат само насекоми.
Коя е отличителната черта на маймуната? Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука?
Ядат само насекоми.
Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това.
към беседата >>
После иде, пак я заобиколи и пак се върне.
Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се.
После иде, пак я заобиколи и пак се върне.
И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка?
Подражанието. При това, в нея конкретният ум е развит, но тя няма разсъждение. Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми.
Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка?
Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
И виждаш такива големи класове на неговата нива!
Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне.
И виждаш такива големи класове на неговата нива!
Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го.
Когато се говори общо за типовете, какво ще разберете? В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка?
Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го.
При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“.
Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива!
Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“.
Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
При какви условия вълкът се е научил да яде месо?
В някои отношения маймуната има добри черти – тя не е месоядна. Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го.
При какви условия вълкът се е научил да яде месо?
При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“.
Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива.
към беседата >>
При какви условия животните са станали месоядни?
Маймуните ядат ли месо, какво говори естествената наука? Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо?
При какви условия животните са станали месоядни?
Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това. Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
Сега, важно е приложението.
Сега, важно е приложението.
Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“.
към беседата >>
Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това.
Ядат само насекоми. Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни?
Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това.
Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте.
Сега, важно е приложението.
Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте.
Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите?
към беседата >>
Всичките неща са придобити отпосле.
Например маймуните убиват ли някое животно, за да го изядат, както тигъра, лъва, вълка? Последните хванат животното, разкъсат го, изяждат го. При какви условия вълкът се е научил да яде месо? При какви условия животните са станали месоядни? Било е време, когато те не са разкъсвали другите; после се научили на това.
Всичките неща са придобити отпосле.
към беседата >>
Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие.
Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте.
Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие.
Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго.
към беседата >>
Кога се е научил човек да пооткрадва?
Кога се е научил човек да пооткрадва?
Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши. Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява. Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач. То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
към беседата >>
Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“.
Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие.
Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“.
Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него.
към беседата >>
Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши.
Кога се е научил човек да пооткрадва?
Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши.
Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява. Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач. То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
към беседата >>
Така ти ще имаш първото разочарование!
Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“.
Така ти ще имаш първото разочарование!
Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка.
към беседата >>
Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява.
Кога се е научил човек да пооткрадва? Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши.
Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява.
Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач. То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
към беседата >>
Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“.
Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование!
Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“.
Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш.
към беседата >>
Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач.
Кога се е научил човек да пооткрадва? Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши. Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява.
Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач.
То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
към беседата >>
Какво дава Господ на мързеливите?
Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“.
Какво дава Господ на мързеливите?
Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби.
към беседата >>
То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
Кога се е научил човек да пооткрадва? Например кражбата у децата произхожда много естествено: иска им се да откраднат орехи, ябълки, круши. Тия плодове едно време са били свободни и децата като малки маймунчета са се качвали на това дърво, на онова – нямало кой да им забранява. Сега малкото маймунче е станало човек и влиза в един свят, дето градината е заградена, има пазач.
То, според идеята, която има, взема, но го считат за престъпник.
към беседата >>
Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго.
Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите?
Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго.
Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката?
към беседата >>
Това може да се определи.
Това може да се определи.
Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо?
към беседата >>
Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него.
Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго.
Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него.
При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш.
към беседата >>
Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите?
Това може да се определи.
Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите?
Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля.
към беседата >>
При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка.
Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него.
При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка.
Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества.
към беседата >>
Сега, това е въпросът за злото.
Това може да се определи. Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите?
Сега, това е въпросът за злото.
Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш.
Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка.
Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш.
Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш.
към беседата >>
Много пъти са питали за произхода на злото в света.
Това може да се определи. Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото.
Много пъти са питали за произхода на злото в света.
И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
Музиката трябва да те възлюби.
Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш.
Музиката трябва да те възлюби.
– „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш.
към беседата >>
И там си има теории.
Това може да се определи. Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света.
И там си има теории.
Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
– „Ама как ще ме възлюби музиката?
Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби.
– „Ама как ще ме възлюби музиката?
“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря?
към беседата >>
Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо?
Това може да се определи. Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории.
Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо?
Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля. Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш.
Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката?
“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш.
Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш.
към беседата >>
Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля.
Кога у хищниците, които съществуват, се е явил този характер да убиват другите? Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо?
Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля.
Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества.
При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш.
Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества.
В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет.
към беседата >>
Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
Сега, това е въпросът за злото. Много пъти са питали за произхода на злото в света. И там си има теории. Вземете един човек: когато го ухапе нещо, какво движение прави най-първо? Когато е ухапан или когато има някаква неприятност, прави едно естествено движение, като че отхвърля.
Ако турите огън на дланта на човека, той веднага ще изхвърли огъня навън.
към беседата >>
В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш.
Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества.
В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш.
Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия.
към беседата >>
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход.
Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида.
към беседата >>
Ще ги възлюбиш и ще ги намериш.
Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш.
Ще ги възлюбиш и ще ги намериш.
Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това.
към беседата >>
Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход.
Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход.
Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи.
към беседата >>
Казва някой: „Де да ги намеря?
– „Ама как ще ме възлюби музиката? “ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш.
Казва някой: „Де да ги намеря?
“ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека.
към беседата >>
Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход.
Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете.
Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата.
към беседата >>
“ Ще ги търсиш.
“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря?
“ Ще ги търсиш.
В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
Иска се голямо разсъждение.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете.
Иска се голямо разсъждение.
Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят.
към беседата >>
В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет.
Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш.
В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет.
Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение.
Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите.
Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията?
към беседата >>
Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия.
В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет.
Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия.
Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
Туй съществува и в животните, и те имат обида.
Та казвам: при сегашния живот трябва да се проучват състоянията и техния произход. Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите.
Туй съществува и в животните, и те имат обида.
Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение?
към беседата >>
Те съзнават това.
Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия.
Те съзнават това.
Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи.
Да кажем, една мисъл минава през ума ви, вие не знаете нейния произход. Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида.
Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи.
Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много.
към беседата >>
Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека.
Казва някой: „Де да ги намеря? “ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това.
Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека.
Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
Тогава започва борбата.
Мислите могат да бъдат приятни, могат да бъдат неприятни; могат да бъдат успокоителни и могат да произвеждат безпокойство; могат да произвеждат не онова, което вие желаете. Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи.
Тогава започва борбата.
При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния?
към беседата >>
Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
“ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека.
Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.
към беседата >>
При тях слабите винаги трябва да отстъпят.
Иска се голямо разсъждение. Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата.
При тях слабите винаги трябва да отстъпят.
Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание.
към беседата >>
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате!
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате!
Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества.
към беседата >>
Тогава каква е философията?
Да допуснем, че ви обиждат отвън; при обикновено състояние, щом ви обиди някой, веднага трябва да се изправите. Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят.
Тогава каква е философията?
Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля.
към беседата >>
Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката.
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате!
Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката.
Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа.
към беседата >>
Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение?
Туй съществува и в животните, и те имат обида. Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията?
Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение?
Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери.
към беседата >>
Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества.
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате! Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката.
Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества.
Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш.
към беседата >>
Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много.
Когато се срещнат две животни, веднага се поглеждат – в тях има известни правила: едното трябва да отстъпи. Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение?
Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много.
Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат.
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате! Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества.
Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат.
Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света.
към беседата >>
Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния?
Тогава започва борбата. При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много.
Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния?
В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества.
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате! Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат.
Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества.
Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично.
към беседата >>
В него има съзнание.
При тях слабите винаги трябва да отстъпят. Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния?
В него има съзнание.
Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества.
Сега, тия ваши желания няма да ги разказвате! Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества.
Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества.
Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота.
към беседата >>
Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля.
Тогава каква е философията? Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание.
Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля.
Но щом види една кобра, трепери. Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа.
Когато човек иска да се повдигне, той трябва да обича музиката, да обича онези, които са създали музиката. Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества.
Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа.
Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти.
към беседата >>
Но щом види една кобра, трепери.
Ако слабият отстъпи, има ли някакво прегрешение? Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля.
Но щом види една кобра, трепери.
Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш.
Когато искате да прогресирате, трябва да се свържете с Разумните същества. Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа.
Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш.
Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете.
към беседата >>
Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
Умният трябва да отстъпи, понеже, ако не отстъпи, може да изгуби много. Но ако силният отстъпи, какво показва това, какво има в силния? В него има съзнание. Вземете тигъра: нахвърля се на едно животно, нахвърля се на един човек, нахвърля се на един слон, на какво и да е животно се нахвърля. Но щом види една кобра, трепери.
Тя не е по-силна от тигъра, но той съзнава, понеже е ял попарата на кобрата, че като го клъвне, за една минута се свършва с него.
към беседата >>
Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света.
Всеки един клон от науката си има свои Разумни същества, които я поддържат. Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш.
Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света.
Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете. Това е достатъчно.
към беседата >>
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път.
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път.
Да кажем, в медицината се изучава анатомия. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим? Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото. При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. После дойдете и изучавате физиологията.
към беседата >>
Да бъдеш добър не е нещо механично.
Здравето се поддържа от Разумни същества, силата на човека се поддържа пак от Разумни същества, музиката се поддържа от Разумни същества. Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света.
Да бъдеш добър не е нещо механично.
То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете. Това е достатъчно. Малкото добро – то има всичката сила в себе си.
към беседата >>
Да кажем, в медицината се изучава анатомия.
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път.
Да кажем, в медицината се изучава анатомия.
Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим? Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото. При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. После дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията?
към беседата >>
То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота.
Доброто не е нещо, което принадлежи само на един човек, а се поддържа от такива Същества. Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично.
То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота.
Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете. Това е достатъчно. Малкото добро – то има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, ти да се радваш, че малко добър ставаш – това да съзнаваш.
към беседата >>
Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим?
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път. Да кажем, в медицината се изучава анатомия.
Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим?
Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото. При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. После дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията? Във физиологията се изучават живите функции на тялото.
към беседата >>
Туй ви давам за изяснение отчасти.
Та казвам: ако сам се трудиш да бъдеш добър, това е много мъчна работа. Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота.
Туй ви давам за изяснение отчасти.
Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете. Това е достатъчно. Малкото добро – то има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, ти да се радваш, че малко добър ставаш – това да съзнаваш. Ти много работи си изучил, но не си толкова добър.
към беседата >>
Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото.
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път. Да кажем, в медицината се изучава анатомия. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим?
Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото.
При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно. После дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията? Във физиологията се изучават живите функции на тялото. Да кажем, дойдете и изучавате биологията; какво трябва да имате предвид при изучаването на биологията?
към беседата >>
Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете.
Ако живееш между добрите, тогава ще се проявиш. Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти.
Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете.
Това е достатъчно. Малкото добро – то има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, ти да се радваш, че малко добър ставаш – това да съзнаваш. Ти много работи си изучил, но не си толкова добър. Като станеш и забележиш едно подобрение, да ти трепне сърцето и да се зарадваш.
към беседата >>
При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно.
Та казвам: сегашният начин, по който се развиват учените и културните хора, е добър – те вървят по един много добър път. Да кажем, в медицината се изучава анатомия. Вие в гимназията сте изучавали малко анатомия; какво представлява анатомията, на какво да я уподобим? Тя изучава архитектурата на организма – как е построен, как са построени костите, как е съградено тялото.
При това може да изучавате самите кости от какво са създадени архитектурно.
После дойдете и изучавате физиологията. Каква е разликата между анатомията и физиологията? Във физиологията се изучават живите функции на тялото. Да кажем, дойдете и изучавате биологията; какво трябва да имате предвид при изучаването на биологията? Или изучавате геология; нея на какво може да я уподобим?
към беседата >>
Това е достатъчно.
Защото Доброто в дадения случай е възможност за всички постижения в света. Да бъдеш добър не е нещо механично. То е една възможност за постижение на всички блага, които искате в Живота. Туй ви давам за изяснение отчасти. Аз не искам да бъдете светии, то е голяма работа, но искам малко добри да бъдете.
Това е достатъчно.
Малкото добро – то има всичката сила в себе си. Всеки ден, когато станеш, ти да се радваш, че малко добър ставаш – това да съзнаваш. Ти много работи си изучил, но не си толкова добър. Като станеш и забележиш едно подобрение, да ти трепне сърцето и да се зарадваш. Радвайте се на малките придобивки, които имате.
към беседата >>
НАГОРЕ