НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1162
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1162
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Благоприятната Господня година
,
НБ
, София, 17.3.1935г.,
Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите?
Кракът ще каже: Не се мърдам от местото си. Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи.
Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите?
Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила.
към беседата >>
В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори.
Съществуват даже и статистики по този въпрос. При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик?
В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори.
А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света.
към беседата >>
Стомахът е господар на положението.
Какво ще правиш тогава? Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите?
Стомахът е господар на положението.
Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца.
към беседата >>
А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа.
При някой знаменит учител по музика са идвали много ученици, заплащали му са скъпо, но той не е приемал всички. Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори.
А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа.
От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек?
към беседата >>
Човек трябва да знае разумно да се отнася.
Кракът казва, че не се мърда. Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението.
Човек трябва да знае разумно да се отнася.
Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е.
към беседата >>
От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях.
Обаче, случвало се е да дойде при него някой беден ученик, да учи музика и като го погледвал, той веднага разпознавал има ли нещо в този ученик или няма. Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа.
От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях.
А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши.
към беседата >>
Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен.
Един ден и стомахът може да откаже. Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася.
Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен.
Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота.
към беседата >>
А от даровития той печели.
Ако намирал, че в този ученик имало някаква дарба вложена, той сам му казвал: Елате при мене, аз ще ви уча без пари. Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях.
А от даровития той печели.
Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе.
към беседата >>
Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони.
Туряш му храна, той се отказва, не иска да работи. Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен.
Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони.
Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият.
към беседата >>
Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него.
Защо този учител предава без пари на този ученик? В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели.
Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него.
Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това.
към беседата >>
Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила.
Можете да викате, колкото искате лекари, но какво ще правите? Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони.
Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила.
И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък.
към беседата >>
Добре е да срещнеш и силен човек в света.
В дадения случай, този ученик е един отлив, през него ще мине музикалността на учителя и в това той ще се удовлетвори. А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него.
Добре е да срещнеш и силен човек в света.
Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве.
към беседата >>
И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца.
Стомахът е господар на положението. Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила.
И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца.
Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота.
към беседата >>
Кой е силен човек?
А от онези посредствени ученици, които му плащат, за него те са материална работа. От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света.
Кой е силен човек?
– Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах.
към беседата >>
Животът, т. е.
Човек трябва да знае разумно да се отнася. Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца.
Животът, т. е.
онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви.
към беседата >>
– Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши.
От тези ученици учителят нищо не печели, той губи от тях. А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек?
– Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши.
Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите.
към беседата >>
онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота.
Казвам: От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е.
онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота.
Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира.
към беседата >>
Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе.
А от даровития той печели. Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши.
Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе.
Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право.
към беседата >>
Другият порядък е нашият, човешкият.
Целият свет не е нищо друго, освен поправи и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота.
Другият порядък е нашият, човешкият.
Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника.
към беседата >>
Ти трябва да благодариш за това.
Та добре е в света да срещнеш един даровит, или един гениален, или добър човек, да придобиеш нещо от него. Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе.
Ти трябва да благодариш за това.
Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте.
към беседата >>
Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък.
Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила. И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият.
Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък.
И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно.
към беседата >>
Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве.
Добре е да срещнеш и силен човек в света. Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това.
Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве.
Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек.
към беседата >>
И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота.
И при всички тия правила, има нещо в живота, което куца. Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък.
И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота.
Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах.
Кой е силен човек? – Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве.
Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах.
Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца.
към беседата >>
Те спъват Божественият порядък да се прояви.
Животът, т. е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота.
Те спъват Божественият порядък да се прояви.
И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите.
– Който може да ти предаде сила, а не който може да те уплаши. Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах.
Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите.
Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз?
към беседата >>
И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира.
онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка, единият порядък аз наричам Божествен, в който е щастието на живота. Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви.
И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира.
Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Сега искам да ме разберете право.
Този, който може да ти предаде малко сила е благословение за тебе. Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите.
Сега искам да ме разберете право.
Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае.
към беседата >>
Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника.
Другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира.
Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника.
И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте.
Ти трябва да благодариш за това. Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право.
Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте.
Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири.
към беседата >>
И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно.
Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника.
И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно.
Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Вследствие на това той минава за слаб човек.
Хубаво е понякога да срещнеш здрав човек, защото той ще ти предаде от своето здраве. Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте.
Вследствие на това той минава за слаб човек.
Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува.
към беседата >>
Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, в следствие на което спъват живота. Те спъват Божественият порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, изисква се нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: Извади калта, праха от часовника. И тогава, такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно.
Щом влезе прах в часовника, той престава вече да върви.
към беседата >>
Вземете за пример гениалните хора, те са като деца.
Добре е да срещнеш някой човек, който разполага с истинското знание в себе си, защото ще ти предаде от своето знание, но същевременно и ти не трябва да бъдеш от посредствените ученици, да очакваш да ти дават, да мислиш, че си сиромах. Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек.
Вземете за пример гениалните хора, те са като деца.
Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни.
към беседата >>
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта.
Какво ще говорите за Любовта. Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже.
към беседата >>
Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз?
Едно трябва да знаете, аз сега ще ви го кажа: Природата няма благоволение към слабите. Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца.
Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз?
Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават.
към беседата >>
Какво ще говорите за Любовта.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта.
Какво ще говорите за Любовта.
Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса.
към беседата >>
Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае.
Сега искам да ме разберете право. Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз?
Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае.
Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават.
към беседата >>
Любовта не е нещо, за което може да се говори.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта. Какво ще говорите за Любовта.
Любовта не е нещо, за което може да се говори.
Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът?
към беседата >>
Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири.
Под думата слаб човек аз разбирам онзи, който има непреривен копнеж, непреривен стремеж в своята душа да се домогне до реалното в живота, истинското в живота, не да го завлада, но да има един постоянен копнеж да се развива и да расте. Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае.
Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири.
Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение?
към беседата >>
Любовта само на опит се доказва.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта. Какво ще говорите за Любовта. Любовта не е нещо, за което може да се говори.
Любовта само на опит се доказва.
Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината?
към беседата >>
Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува.
Вследствие на това той минава за слаб човек. Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири.
Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува.
Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш!
към беседата >>
Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта. Какво ще говорите за Любовта. Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва.
Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят.
И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече.
към беседата >>
Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни.
Вземете за пример гениалните хора, те са като деца. Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува.
Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни.
Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат.
към беседата >>
И цел час да доказва, нищо няма да докаже.
Сега например, аз съм слушал мнозина да говорят за Любовта. Какво ще говорите за Любовта. Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят.
И цел час да доказва, нищо няма да докаже.
Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече.
към беседата >>
Те имат постоянно нужда да ги насърчават.
Срещате един обикновен професор, но гледате, че той се надигнал, навъсил се, като че ли иска да каже: Знаете ли, какво знание имам аз? Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни.
Те имат постоянно нужда да ги насърчават.
Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават.
към беседата >>
Имате студ 25 градуса.
Какво ще говорите за Любовта. Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже.
Имате студ 25 градуса.
Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра.
към беседата >>
Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават.
Но срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи, и дето го пипне, всичко знае. Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават.
Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават.
Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него.
към беседата >>
Какво ще доказвате, какво нещо е студът?
Любовта не е нещо, за което може да се говори. Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса.
Какво ще доказвате, какво нещо е студът?
Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България.
към беседата >>
Каква полза от насърчение?
Ако го пипнеш нещо по музиката, не само знае че да отговори, но може да вземе един инструмент и веднага да засвири. Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават.
Каква полза от насърчение?
Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават.
към беседата >>
Или какво ще доказвате, що е топлината?
Любовта само на опит се доказва. Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът?
Или какво ще доказвате, що е топлината?
Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки.
към беседата >>
Даровит човек трябва да бъдеш!
Ако го пипнете по художеството, той не само може да говори за изкуството, но веднага взима четката и ви показва как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение?
Даровит човек трябва да бъдеш!
Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
към беседата >>
Казвам: Запалете огъня – нищо повече.
Да доказва някой цел час какво нещо е Любовта, то е все едно да доказва някой какво нещо е огънят. И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината?
Казвам: Запалете огъня – нищо повече.
Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава.
към беседата >>
Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат.
Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, но онези, които са малко даровити, те са много претенциозни. Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш!
Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат.
Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време.
към беседата >>
Направете опит – запалете огъня – нищо повече.
И цел час да доказва, нищо няма да докаже. Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече.
Направете опит – запалете огъня – нищо повече.
Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето.
към беседата >>
Нека им се каже истината, че да не се заблуждават.
Те имат постоянно нужда да ги насърчават. Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат.
Нека им се каже истината, че да не се заблуждават.
Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава?
към беседата >>
Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра.
Имате студ 25 градуса. Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече.
Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра.
Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят.
към беседата >>
Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него.
Останете ли да ви насърчават... Аз бих желал всички да сте даровити и да нямате нужда да ви насърчават, отколкото да не сте даровити и да ви насърчават. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават.
Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него.
Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава?
към беседата >>
Това говорил като се върнал в България.
Какво ще доказвате, какво нещо е студът? Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра.
Това говорил като се върнал в България.
Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън.
към беседата >>
Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават.
Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него.
Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават.
Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира.
към беседата >>
Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки.
Или какво ще доказвате, що е топлината? Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България.
Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки.
– Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта.
към беседата >>
Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
Даровит човек трябва да бъдеш! Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават.
Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира.
към беседата >>
– Тук не може да се прескача, хавата не е такава.
Казвам: Запалете огъня – нищо повече. Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки.
– Тук не може да се прескача, хавата не е такава.
За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие.
към беседата >>
Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време.
Някой от вас ще каже: Така хората ще се обезсърчат. Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му.
Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време.
Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка?
към беседата >>
За всяко нещо трябва да се съкрати времето.
Направете опит – запалете огъня – нищо повече. Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава.
За всяко нещо трябва да се съкрати времето.
С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов.
към беседата >>
Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава?
Нека им се каже истината, че да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време.
Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава?
На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ.
към беседата >>
С една кибритена клечка може да се запали огънят.
Тогава вие ще мязате на онзи турчин, който казал, че като бил в Багдад, прескачал трапове, дълбоки и широки 20 метра. Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето.
С една кибритена клечка може да се запали огънят.
След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие.
към беседата >>
На какво ще разчитате тогава?
Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава?
На какво ще разчитате тогава?
При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира.
към беседата >>
След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън.
Това говорил като се върнал в България. Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят.
След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън.
Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие.
към беседата >>
При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира.
Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава?
При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира.
Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е?
към беседата >>
Ние сме на земята, а говорим за Любовта.
Тогава му казвали: Прескочи и тук един такъв трап, и тук има трапове по 20 метра широки. – Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън.
Ние сме на земята, а говорим за Любовта.
Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена.
към беседата >>
Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира.
Хубаво е насърчението, аз не го отказвам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в Него е свободата му. Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира.
Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира.
Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира.
към беседата >>
Земята е место за безлюбие.
– Тук не може да се прескача, хавата не е такава. За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта.
Земята е место за безлюбие.
И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява.
към беседата >>
Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка?
Хубаво е да ви (на)сърчават, но то е до време. Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира.
Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка?
Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота.
към беседата >>
И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов.
За всяко нещо трябва да се съкрати времето. С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие.
И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов.
Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита.
към беседата >>
Не казвайте, че той е Господ.
Днес баща ви ви насърчава, майка ви насърчава, но утре баща ви умре, майка ви умре, кой ще остане тогава да ви насърчава? На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка?
Не казвайте, че той е Господ.
Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира.
към беседата >>
Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие.
С една кибритена клечка може да се запали огънят. След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов.
Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие.
Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита.
към беседата >>
Той е онзи ваш баща, Който никога не умира.
На какво ще разчитате тогава? При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ.
Той е онзи ваш баща, Който никога не умира.
– Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате.
към беседата >>
Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие.
След като се запали огънят и стаята се стопли, тогава може да се говори върху запаления огън. Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие.
Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие.
Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата.
към беседата >>
– Ами майка ви коя е?
При другия, при установения порядък на нещата, ти трябва да имаш една майка, която никога не умира. Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира.
– Ами майка ви коя е?
Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи.
към беседата >>
Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена.
Ние сме на земята, а говорим за Любовта. Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие.
Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена.
И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи.
към беседата >>
Това е духът, който никога не умира.
Ти трябва да имаш един баща, който никога не умира. Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е?
Това е духът, който никога не умира.
Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная.
към беседата >>
И младата мома в първо време се въодушевява.
Земята е место за безлюбие. И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена.
И младата мома в първо време се въодушевява.
После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита. Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен.
към беседата >>
Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота.
Кой е този ваш баща или коя е тази ваша майка? Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира.
Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота.
Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира. Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо?
към беседата >>
После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита.
И хората умират по единствената причина, че на земята няма Любов. Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява.
После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита.
Роди се друго дете, майката на него разчита. Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен.
към беседата >>
Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира.
Не казвайте, че той е Господ. Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота.
Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира.
Няма какво повече да философствувате. В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо.
към беседата >>
Роди се друго дете, майката на него разчита.
Впрочем, прониква малко Любов на земята, но не е достатъчно, вследствие на което хората умират от безлюбие. Който има малко Любов, според Любовта може да живее 10, 20, 50 години и после умира от безлюбие. Най-първо младият момък се въодушевява от своята възлюблена и казва: Намерих своята възлюблена. И младата мома в първо време се въодушевява. После се явява едно малко съмнение, и тогава като се роди едно дете, бащата в него вярва, на него разчита.
Роди се друго дете, майката на него разчита.
Тогава бащата и майката казват: Да ни поживи Господ децата. Синът става на 21 година и гледаш този син вече става разсеян, умът му не е в къщи. Този същият син, който по-рано прегръщаше и целуваше баща си, сега вече е станал самостоятелен, не го слуша, иска да бъде свободен. Излиза навън и бащата казва: Този син е станал някак особен. И с дъщерята се случва същото.
към беседата >>
Няма какво повече да философствувате.
Той е онзи ваш баща, Който никога не умира. – Ами майка ви коя е? Това е духът, който никога не умира. Майката и бащата никога не умират в новия порядък на живота. Вие трябва да знаете, че имате един баща, който никога не умира и една майка, която никога не умира.
Няма какво повече да философствувате.
В това отношение аз зная повече от всичките философи. Те не знаят даже една трета от това, което аз зная. Един от големите философи беше се изправил един ден пред мен и ми каза: Ти разбираш ли нещо? – Дошъл съм на земята да разбера нещо. – Ти знаеш ли какъв е смисълът на живота на земята?
към беседата >>
2.
Добрият живот / Да живеете
,
УС
, София, 17.3.1935г.,
Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа.
След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах.
Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа.
Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това?
към беседата >>
Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси.
Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа.
Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси.
Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате.
към беседата >>
Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство.
Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси.
Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство.
- Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава.
към беседата >>
- Възможно ли е това?
Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство.
- Възможно ли е това?
- Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо?
към беседата >>
- Възможно е.
При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това?
- Възможно е.
- Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал.
към беседата >>
- Как да разберем това?
Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е.
- Как да разберем това?
Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия.
към беседата >>
Разбирайте го, както искате.
Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това?
Разбирайте го, както искате.
Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета.
към беседата >>
Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава.
Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате.
Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава.
- Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат.
към беседата >>
- Защо?
- Възможно ли е това? - Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава.
- Защо?
- Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат?
към беседата >>
- Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал.
- Възможно е. - Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо?
- Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал.
Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството?
към беседата >>
Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия.
- Как да разберем това? Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал.
Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия.
Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат.
към беседата >>
Без гимназиално образование не приемат в университета.
Разбирайте го, както искате. Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия.
Без гимназиално образование не приемат в университета.
След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат.
Ако сте ученици от осми клас, вие трябва да разбирате материята, която ви се преподава. - Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета.
След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат.
- Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
- Как стана брат?
- Защо? - Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат.
- Как стана брат?
В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
В какво се заключава братството?
- Защото се предполага, че сте изучили добре материала за седми клас и свободно можете да работите с новия материал. Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат?
В какво се заключава братството?
Ще кажете, че и волът е ваш брат. Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
Ще кажете, че и волът е ваш брат.
Който влезе в университета, той трябва да е свършил гимназия. Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството?
Ще кажете, че и волът е ваш брат.
Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
Без гимназиално образование не приемат в университета. След всичко това, ще дойде някой човек в братството и ще каже: Аз съм ваш брат. - Как стана брат? В какво се заключава братството? Ще кажете, че и волът е ваш брат.
Вие казвате това, но той съзнава ли, че е ваш брат?
към беседата >>
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв.
За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
към беседата >>
За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв.
За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце.
Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща.
към беседата >>
Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце.
Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв.
Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние.
към беседата >>
Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв.
Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад.
Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува?
към беседата >>
Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад.
Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние.
Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място.
към беседата >>
Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
Като последно творение на Бога, човек пръв е съзнал положението си като брат на човечеството, като по-голям брат на животните и растенията, вследствие на което се стреми да бъде навсякъде пръв. За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние.
Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл.
към беседата >>
Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща.
За да бъде пръв, човек трябва да отговаря на две изисквания: да има отличен ум и добро сърце. Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото.
Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща.
Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите.
към беседата >>
Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние.
Няма ли тези неща, той не може да бъде пръв. Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща.
Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние.
Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си.
към беседата >>
Но има ли смисъл човек да се страхува?
Ако умът и сърцето му се разколебаят в нещо съществено, той остава назад. Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние.
Но има ли смисъл човек да се страхува?
Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят.
към беседата >>
Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място.
Връщането му назад подразбира връщане към животинското състояние. Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува?
Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място.
Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл.
Укрепи ли ума и сърцето си, той излиза от животинското състояние и се връща в човешкото. Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място.
Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл.
Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Плачът не решава въпросите.
Върне ли се в животинското си състояние, човек се страхува от най-малките неща. Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл.
Плачът не решава въпросите.
Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си.
Когато животното се страхува, има защо да изпада в това състояние. Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите.
Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си.
Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят. Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят.
Но има ли смисъл човек да се страхува? Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си.
Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят.
Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
Когато детето плаче за майка си, която заминала за другия свят, плачът е на място. Обаче, когато майката е при детето и то плаче, тогава плачът няма смисъл. Плачът не решава въпросите. Има деца, които плачат за нищо и никакво, но не постигат целта си. Те искат насила да заставят майка си, да им даде това, което желаят.
Когато плачът е на място, майката с готовност задоволява нуждите на детето.
към беседата >>
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си.
Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той.
към беседата >>
Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си.
Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири.
Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му.
към беседата >>
Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири.
Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят.
Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче.
към беседата >>
Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят.
Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало.
Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало.
Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето.
Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той.
Един баща ми разправяше една своя опитност, която имал с детето си. Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето.
Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той.
Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му.
Един ден детето започнало да плаче, да вика, да кряска, но така, че никой не могъл да го смири. Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той.
Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му.
То плаче и бащата плаче. Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
То плаче и бащата плаче.
Майката, бащата, братята, сестрите му се събрали около него, не знаят, какво да правят. Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му.
То плаче и бащата плаче.
Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
Давали му едно нещо, друго нещо, да го залъжат, но то не млъквало. Най-после бащата казал: Излезте всички вън, оставете ме сам с детето. Като останали в стаята сами, той седнал срещу детето и започнал да го имитира: както плачело детето, така плачел и той; каквото правело то с ръцете си, това правел и той. Като чуло детето, че друг плаче с него заедно, вдигнало главата си и започнало учудено да гледа, защо плаче баща му. То плаче и бащата плаче.
Най-после детето се усмихнало, престанало да плаче и казало на баща си: Много плачеш, бе татко.
към беседата >>
Плачът се дължи на известен обект.
Плачът се дължи на известен обект.
За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
към беседата >>
За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът.
Плачът се дължи на известен обект.
За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът.
Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
към беседата >>
Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават.
Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът.
Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават.
Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате. Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
към беседата >>
Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате.
Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават.
Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате.
Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
към беседата >>
Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
Плачът се дължи на известен обект. За да престане човек да плаче, трябва да се махне обектът. Обаче, дали човек плаче, или се радва, това са въпроси, които трябва да се изучават. Каквото и да се случва в живота ви, трябва да го изучавате.
Каквито мисли и чувства ви вълнуват, трябва да представляват предмети за изучаване, да знаете техния произход и влияние върху вас.
към беседата >>
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той.
- Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже.
към беседата >>
- Защо не могат да го опишат?
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той.
- Защо не могат да го опишат?
- Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо?
към беседата >>
- Защото не живеят още добре.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той. - Защо не могат да го опишат?
- Защото не живеят още добре.
Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло.
към беседата >>
Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той. - Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре.
Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал.
Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае.
към беседата >>
Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той. - Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал.
Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот.
Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро.
към беседата >>
Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже.
Днес всички хора говорят за добрия живот и се стремят към него, но не могат да опишат, какво представлява той. - Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот.
Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже.
- Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот.
към беседата >>
- Защо?
- Защо не могат да го опишат? - Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже.
- Защо?
- Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
- Той никога не е грешил, никога не е правил зло.
- Защото не живеят още добре. Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо?
- Той никога не е грешил, никога не е правил зло.
Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае.
Човек може да опише само онова, което е опитал и разбрал. Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло.
Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае.
Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро.
Например, запитайте един ангел, какво нещо е грехът и лошият живот. Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае.
Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро.
Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот. Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот.
Колкото и да иска да се произнесе за него, нищо не може да каже. - Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро.
Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот.
Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
- Защо? - Той никога не е грешил, никога не е правил зло. Той вижда, че хората грешат, но как става това, не знае. Някои казват, че добрият живот се заключава в придобиване на блага, други - в правене на добро. Нито придобиването на благата, нито правенето на добро представляват добрия живот.
Когато живее добре, човек може да опише, в какво се състои добрият живот.
към беседата >>
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават.
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават.
Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот.
към беседата >>
Трябва ли всичко да знаете и да опитате?
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават.
Трябва ли всичко да знаете и да опитате?
Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото.
към беседата >>
Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете.
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате?
Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете.
Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят.
към беседата >>
Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление?
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете.
Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление?
Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи.
към беседата >>
Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо?
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление?
Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо?
Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете.
към беседата >>
Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот.
И тъй, хората често грешат, понеже се опитват да говорят за неща, които не познават. Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо?
Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот.
Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как?
към беседата >>
Пазете се от любопитството към злото.
Трябва ли всичко да знаете и да опитате? Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот.
Пазете се от любопитството към злото.
Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто.
към беседата >>
Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят.
Има неща, които непременно трябва да знаете, но има неща, които не трябва да знаете. Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото.
Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят.
Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош.
към беседата >>
Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи.
Например, каква полза ще ви допринесе знанието, как е извършено някое престъпление? Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят.
Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи.
Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник.
към беседата >>
Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете.
Какво ще придобиете, ако знаете, че някои хора живеят лошо? Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи.
Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете.
- Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му.
към беседата >>
- Как?
Бъдете глухи и слепи за злото, за престъпленията, за лошия живот. Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете.
- Как?
- По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът.
към беседата >>
- По степента на доброто.
Пазете се от любопитството към злото. Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как?
- По степента на доброто.
Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори.
към беседата >>
Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош.
Някои обичат да се вслушват в лошите работи и току подават ухото си, да чуят, какво се говори между хората, да видят, какво правят. Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто.
Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош.
Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня.
към беседата >>
Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник.
Не разваляйте слуха и зрението си с лошите работи. Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош.
Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник.
Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек?
към беседата >>
Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му.
Без да се интересувате от злото, вие ще го познаете. - Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник.
Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му.
Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение.
към беседата >>
Или ако видите коня, след него идва конникът.
- Как? - По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му.
Или ако видите коня, след него идва конникът.
Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение.
към беседата >>
Конят мълчи, но конникът говори.
- По степента на доброто. Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът.
Конят мълчи, но конникът говори.
Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение.
към беседата >>
Той говори и за себе си, и за коня.
Когато чуете, че някой човек е много добър, ще знаете, че зад него се крие друг човек много лош. Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори.
Той говори и за себе си, и за коня.
- Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си.
към беседата >>
- Кога мълчи човек?
Ако срещнете един праведен човек, зад него се крие един грешник. Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня.
- Кога мълчи човек?
- Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
- Когато минава през посвещение.
Когато видите, че пристига конник, ще знаете, че след него идва конят му. Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек?
- Когато минава през посвещение.
Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение.
Или ако видите коня, след него идва конникът. Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение.
Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение.
Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
Всяко изпитание означава известно посвещение.
Конят мълчи, но конникът говори. Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение.
Всяко изпитание означава известно посвещение.
Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си. Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си.
Той говори и за себе си, и за коня. - Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение.
Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си.
Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
- Кога мълчи човек? - Когато минава през посвещение. Значи, животните мълчат, понеже минават през посвещение. Всяко изпитание означава известно посвещение. Наистина, не е лесно да страдаш, да се мъчиш и да не можеш да кажеш една дума за страданията си.
Животните се мъчат, изтезават ги и те мълчат.
към беседата >>
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат.
Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта.
към беседата >>
Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат.
Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н.
Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек.
към беседата >>
Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н.
Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н.
Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува.
към беседата >>
Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н.
Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине.
Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства.
към беседата >>
Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине.
Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината.
Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално.
към беседата >>
Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта.
Следователно, когато дойдем до говора на хората, виждаме, че те говорят най-много, когато страдат. Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината.
Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта.
За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате.
към беседата >>
За всяка болест има лек.
Те разправят за болките си, къде ги боли, как са заболели и т.н. Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта.
За всяка болест има лек.
Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини.
към беседата >>
Няма болест в света, която да не може да се лекува.
Ако ги боли крак, ще разправят, къде ги боли, как се лекуват и т.н. Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек.
Няма болест в света, която да не може да се лекува.
Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е.
към беседата >>
Ще кажете, че това не са реални лекарства.
Ето как може да се лекува човек: ако го боли устата, ще вземе три капки от любовта и болката му ще мине. Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува.
Ще кажете, че това не са реални лекарства.
Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства.
към беседата >>
Това са психически лекарства, които действат рационално.
Ако го болят очите, трябва да вземе четири капки от истината. Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства.
Това са психически лекарства, които действат рационално.
Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка.
към беседата >>
Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате.
Ако го болят ушите, ще вземе десет капки от мъдростта. За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално.
Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате.
Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите.
към беседата >>
Много болести се дължат на психически причини.
За всяка болест има лек. Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате.
Много болести се дължат на психически причини.
Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата.
към беседата >>
Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е.
Няма болест в света, която да не може да се лекува. Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини.
Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е.
с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
с психически лекарства.
Ще кажете, че това не са реални лекарства. Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е.
с психически лекарства.
Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка.
Това са психически лекарства, които действат рационално. Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства.
Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка.
Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите.
Внесете в сърцето си няколко капки от любовта, в мозъка си - няколко капки от мъдростта и в тялото си - няколко капки от истината и ще видите, как ще се излекувате. Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка.
Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите.
Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата. Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата.
Много болести се дължат на психически причини. Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите.
Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата.
Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
Ето защо, тези болести могат да се лекуват само по психически начин, т.е. с психически лекарства. Ако търсите причината на заболяването на ушите и на очите, ще я намерите в задната част на мозъка. Когато функциите в задната част на мозъка не стават правилно, човек страда от болки в очите и в ушите. Когато слепоочната част на мозъка не функционира правилно, човек се оплаква от болки в устата.
Като знаете, че мозъкът е причина на много заболявания, дръжте го в изправност.
към беседата >>
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него.
Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот.
към беседата >>
Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него.
Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата.
Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот.
към беседата >>
Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата.
Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова.
Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда.
към беседата >>
Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова.
Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека.
При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате.
към беседата >>
При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека.
При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време.
Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си.
към беседата >>
Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот.
Когато говорим за изправност на мозъка, имаме предвид мислите, които минават през него. Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време.
Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот.
Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота.
към беседата >>
Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот.
Ето защо, за здравословното състояние на мозъка трябва да държим отговорни мислите, а за здравословното състояние на сърцето са отговорни чувствата. Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот.
Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот.
Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път.
към беседата >>
Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда.
Всяка мисъл носи за човека или благо или отрова. Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот.
Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда.
Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо?
към беседата >>
Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате.
Същото се отнася и до чувствата, и желанията на човека. При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда.
Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате.
Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите.
към беседата >>
Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си.
При това, има мисли и чувства, които оказват своето въздействие върху организма веднага, а други - след време. Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате.
Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си.
Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа.
към беседата >>
Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота.
Ако човек не върви в пътя на Божията Любов, ще попадне в областта на своето изопачено сърце и ще носи последствията на своя живот. Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си.
Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота.
Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот.
към беседата >>
Всъщност, това е най-мъчният път.
Ако не върви в пътя на Божията Мъдрост, той ще попадне в кръга на своя изопачен ум и ще носи лошите последствия на своя живот. Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота.
Всъщност, това е най-мъчният път.
- Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре?
към беседата >>
- Защо?
Като ученици, вие трябва да разсъждавате правилно, да не се спирате пред мисълта, че Бог всичко знае, всичко вижда. Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път.
- Защо?
- Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре.
към беседата >>
- Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите.
Той знае всичко, вижда всичко, но важно е, какво вие знаете и разбирате. Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо?
- Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите.
И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот.
към беседата >>
И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа.
Вие се ползвате от знанието на Бога, от Неговата Любов и Мъдрост дотолкова, доколкото можете да ги възприемете и приложите в живота си. Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите.
И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа.
Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе.
към беседата >>
Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот.
Да се осланяте на Божието знание, на Неговата Любов, това е лесният път в живота. Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа.
Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот.
- Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него.
към беседата >>
- Кой ще ни научи да живеем добре?
Всъщност, това е най-мъчният път. - Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот.
- Кой ще ни научи да живеем добре?
- Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
- Който сам живее добре.
- Защо? - Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре?
- Който сам живее добре.
Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот.
- Защото, като очаквате да получите нещо наготово, вие или ще го получите, или няма да го получите. И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре.
Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот.
Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе.
И в края на краищата, ще изгубите времето и условията за работа. Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот.
Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе.
Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него. Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него.
Според мене, най-лесният път е пътят на добрия живот. - Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе.
Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него.
Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
- Кой ще ни научи да живеем добре? - Който сам живее добре. Който не живее добре, по никой начин не може да ви предаде добрия живот. Не можеш да предадеш на човека това, което ти сам не знаеш и което не е в тебе. Ако учителят по музика пее и свири правилно и учениците му ще пеят и свирят добре; ако той сам не пее и не свири правилно и учениците му ще бъдат като него.
Затова е казано, че какъвто е учителят, такива са и учениците му.
към беседата >>
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат.
Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
към беседата >>
Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат.
Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят.
Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
към беседата >>
Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят.
Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас.
Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят. Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
към беседата >>
Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас.
Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят.
Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
към беседата >>
Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
Като влезете в някое религиозно или духовно общество, веднага ще дойде при вас някой брат или сестра да ви учат. Те събират около себе си братя и сестри, стават техни учители и започват да ги учат; ще ги научат толкова, колкото те знаят. Едно нещо трябва да знаете: преди да събирате хора около себе си, първо съберете своите мисли, чувства и постъпки, да ги възпитате, да се подчиняват на Божественото начало във вас. Ако успеете в това, тогава, без да събирате хората около себе си, те сами ще ви търсят.
Не спазвате ли това правило, вие ще изпаднете в положението на някои проповедници и учители, които, вместо да помогнат на своите ближни, внасят противоречия между тях.
към беседата >>
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек.
Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят.
към беседата >>
Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек.
Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека.
За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил.
към беседата >>
За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека.
За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце.
Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен.
към беседата >>
Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека?
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце.
Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека?
- Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така.
към беседата >>
- Това не е твоя работа, отговорил проповедникът.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека?
- Това не е твоя работа, отговорил проповедникът.
- Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света?
към беседата >>
- Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят.
Един негърски проповедник някъде в Америка, проповядвал на слушателите си, как Бог направил първия човек. Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът.
- Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят.
Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин.
към беседата >>
Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил.
Той казвал, че Бог взел от най-чистата и фина пръст и направил от нея човека. За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят.
Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил.
Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос.
към беседата >>
Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен.
За да го изсуши, Той го турил на един плет, където се пекъл три дни на слънце. Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил.
Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен.
- Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия.
към беседата >>
- Ама Мойсей казал така.
Като слушали проповедта, един от слушателите запитал проповедника: Откъде взел Господ пръти, за да направи плет, на който да суши човека? - Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен.
- Ама Мойсей казал така.
- Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
- Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света?
- Това не е твоя работа, отговорил проповедникът. - Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така.
- Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света?
- Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
- Той е видял нещата по ясновидски начин.
- Наистина, слушателите не трябва да задават такива въпроси, но и проповедниците не трябва да говорят за неща, които не знаят. Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света?
- Той е видял нещата по ясновидски начин.
- И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
- И това е въпрос.
Изобщо, човек трябва да говори само за ония неща, които той сам е опитал, разбрал и научил. Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин.
- И това е въпрос.
Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия. Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия.
Той трябва да учи хората само тогава, когато той сам е учен. - Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос.
Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия.
Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
- Ама Мойсей казал така. - Мойсей бил ли е във времето, когато Бог е създавал света? - Той е видял нещата по ясновидски начин. - И това е въпрос. Четете, изучавайте нещата, но стремете се да ги проверявате по външен и вътрешен път, да не изпадате в противоречия.
Не се страхувайте от това, което не знаете, не го избягвайте, но го изучавайте.
към беседата >>
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи.
Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи.
към беседата >>
Тя се занимавала със змии.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи.
Тя се занимавала със змии.
Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него.
към беседата >>
Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии.
Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях.
Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях.
Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях.
Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
Като я видели, всички се разбягали от страх.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях.
Като я видели, всички се разбягали от страх.
- Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
- Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи.
Една млада мома минавала за глупава между познатите си, които се мислели за многознаещи. Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх.
- Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи.
Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него. Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него.
Тя се занимавала със змии. Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи.
Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него.
Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
Къде остава вашият научен интерес?
Хващала ги, укротявала ги, играела си с тях. Един ден тя скрила една змия в ръкава си и като се срещнала с познатите си, пуснала змията между тях. Като я видели, всички се разбягали от страх. - Чудно нещо, казала им тя - страхувате се от една змия, която Бог е създал, а се представяте за много знаещи. Донесох ви един екземпляр да го изучите, а вие бягате от него.
Къде остава вашият научен интерес?
към беседата >>
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание.
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание.
Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
Защо не ги изследвате, а бягате от тях?
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание.
Защо не ги изследвате, а бягате от тях?
Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания?
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях?
Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания?
И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
И те могат да се възпитават, както и змията.
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания?
И те могат да се възпитават, както и змията.
В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести. Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести.
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията.
В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести.
Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
Представете си, че змията е една лоша мисъл, лошо чувство или желание. Защо не ги изследвате, а бягате от тях? Трябва ли да се страхувате от лошите мисли, чувства и желания? И те могат да се възпитават, както и змията. В днешно време даже отровата на змията се употребява против някои болести.
Всяко лошо и страшно нещо крие в себе си някакво добро, но трябва да знаете, как да го използвате.
към беседата >>
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека.
Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им.
към беседата >>
Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека.
Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив.
Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета.
към беседата >>
Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив.
Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота.
Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате.
към беседата >>
Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота.
Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има.
Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте.
към беседата >>
Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има.
Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета.
Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни.
към беседата >>
Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им.
Помнете: лошите, страшните неща каляват човека. Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета.
Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им.
Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е.
към беседата >>
Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета.
Значи, човек трябва да се кали, да стане търпелив. Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им.
Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета.
Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри.
към беседата >>
Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате.
Търпението се развива главно при неблагоприятни условия на живота. Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета.
Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате.
Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото.
към беседата >>
Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте.
Само при тези условия човек вижда, каква вяра има, доколко мисли право и какво търпение има. Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате.
Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте.
Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение.
към беседата >>
Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни.
Следователно, стремете се да разбирате нещата правилно, да не кажете като Соломон, че всичко е суета. Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте.
Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни.
Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях.
към беседата >>
Водата, т.е.
Не оставяйте мъчнотиите си на другите, те да ги разрешават, защото те ще се ползват и от благата им. Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни.
Водата, т.е.
животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята.
към беседата >>
животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри.
Тогава вие пак ще кажете, че всичко е суета. Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е.
животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри.
Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте.
към беседата >>
Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото.
Мъчнотиите крият в себе си известни богатства, от които не трябва да се лишавате. Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри.
Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото.
На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте.
към беседата >>
На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение.
Ако хлябът ви е сух, не го хвърляйте. Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото.
На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение.
Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще.
към беседата >>
Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях.
Полейте го с малко вода и го турете на печката, докато се запече от двете страни. Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение.
Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях.
Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е.
към беседата >>
Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята.
Водата, т.е. животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях.
Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята.
Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават.
към беседата >>
Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте.
животът носи в себе си условия за превръщане на лошите работи в добри. Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята.
Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте.
Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е.
към беседата >>
Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте.
Използвайте тези условия и не се страхувайте от лошото. На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте.
Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте.
Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще.
На каквито мисли, чувства и желания да се натъквате, те са на мястото си, имат велико предназначение. Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте.
Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще.
Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е.
Ако не знаете, как да ги използвате, вие се лишавате от благата, които се крият в тях. Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще.
Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е.
които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
които го посещават.
Вие се лишавате от възможността да изпълните своето предназначение на земята. Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е.
които го посещават.
Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е. да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е.
Ето защо, каквото и да ви се случи в живота, добро или зло, не го отбягвайте. Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават.
Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е.
да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
Каквито мисли и чувства да ви посещават, не ги отхвърляйте. Изучавайте ги, вижте, какво носят те за вашето бъдеще. Човек гради бъдещия си живот, именно, от мислите, чувствата и желанията, които влизат в него, т.е. които го посещават. Като ги изучавате, вие придобивате знание да подреждате нещата, т.е.
да поставяте всяко нещо на мястото му и да градите бъдещето си.
към беседата >>
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят.
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят.
Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен?
към беседата >>
Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат.
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят.
Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат.
Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка.
към беседата >>
Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете.
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат.
Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете.
Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато".
към беседата >>
Законът е такъв.
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете.
Законът е такъв.
Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато.
към беседата >>
Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен.
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв.
Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен.
- Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате.
към беседата >>
- Как познава, че е златен?
Сега, както и да се говори на хората, те могат да разберат нещата, само когато ги живеят. Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен.
- Как познава, че е златен?
- По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
- По лъскавината, по блясъка.
Много може да им се говори за любовта, за мъдростта и за истината, но ако не ги прилагат, нищо не могат да разберат. Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен?
- По лъскавината, по блясъка.
Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато".
Не можете да предадете на човека нещо, което вие сами не знаете. Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка.
Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато".
Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато.
Законът е такъв. Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато".
Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато.
Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате. За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате.
Някой взел един позлатен предмет и го предлага като чист златен. - Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато.
Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате.
За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
- Как познава, че е златен? - По лъскавината, по блясъка. Обаче, има една българска поговорка, която казва: "Не всичко, което блести, е злато". Наистина, като взема пробния камък, опитвам няколко пъти и виждам, че предметът е само позлатен, не е от чисто злато. Следователно, когато говорите за златни, за ценни неща, приложете и към тях пробния камък, да ги изпитате.
За всяка мисъл, за всяко чувство и за всяка постъпка има пробни камъни, чрез които можете да ги изпитвате, доколко са от чисто злато, доколко са ценни и устойчиви.
към беседата >>
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте.
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте.
Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава.
към беседата >>
Могат да ви обичат за това, което сте.
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте.
Могат да ви обичат за това, което сте.
Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена?
към беседата >>
Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са.
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте.
Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са.
Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен.
към беседата >>
Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният.
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са.
Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният.
Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена.
към беседата >>
Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек?
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният.
Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек?
- Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията.
към беседата >>
- Защото заслужава.
Дръжте в ума си мисълта: никой не може да ви обича за това, което не сте. Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек?
- Защото заслужава.
- Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
- Защо на мене не давате същата цена?
Могат да ви обичат за това, което сте. Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава.
- Защо на мене не давате същата цена?
- Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
- Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен.
Златото, скъпоценният камък са ценни за това, което са, но не и за това, което не са. Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена?
- Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен.
Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена.
Не можете да дадете на простия камък такава цена, каквато има скъпоценният. Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен.
Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена.
Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията. Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията.
Някой пита: Защо давате такава голяма цена на този човек? - Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена.
Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията.
Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
- Защото заслужава. - Защо на мене не давате същата цена? - Той се е мъчил, работил, затова е станал ценен. Ти още не си се мъчил, не си работил, затова не може да имаш голяма цена. Като знаете това, не питайте, защо този или онзи се ценят скъпо, но работете, да се справяте с мъчнотиите и страданията.
Като минете през мъчението, труда и работата и вие ще придобиете нужната цена, ще станете скъпоценен камък.
към беседата >>
Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки.
Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки.
Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели. Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.
към беседата >>
Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път.
Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки.
Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път.
Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели. Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.
към беседата >>
Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели.
Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път.
Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели.
Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.
към беседата >>
Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.
Сега, искам да запомните следните мисли: да имате прави мисли, прави чувства и прави постъпки. Не е важно толкова да правите добро, колкото да имате прави мисли, чувства и постъпки, чрез които да вървите в правия път. Само по този начин можете да бъдете благоприятни за окръжаващите и да имате приятели.
Ако не следвате правия път на живота, вие ще имате повече неприятели, отколкото приятели.
към беседата >>
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора.
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора.
Значи, в тази глава няма нищо ново. Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: Известно ми е това, зная го.
към беседата >>
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари.
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари.
Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
към беседата >>
Значи, в тази глава няма нищо ново.
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора.
Значи, в тази глава няма нищо ново.
Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: Известно ми е това, зная го.
към беседата >>
Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога.
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари.
Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога.
При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
към беседата >>
Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: Известно ми е това, зная го.
В прочетената глава се говори за обикновени неща, познати на всички хора. Значи, в тази глава няма нищо ново.
Когато разказвали нещо на Соломон, той казвал: Известно ми е това, зная го.
към беседата >>
При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота.
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога.
При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота.
Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога. Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
към беседата >>
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш.
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш.
- Какво не зная? - Не знаеш да хвърчиш като птиците. - Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.
към беседата >>
Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога.
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота.
Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога.
Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
към беседата >>
- Какво не зная?
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш.
- Какво не зная?
- Не знаеш да хвърчиш като птиците. - Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.
към беседата >>
Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
И тъй, за да познаете, дали сте благоугодни на Бога, идете на някое нечисто, блатисто място и вижте, дали ще се накаляте, дали ще ви хапят комари. Ако калта се лепи по дрехите ви и комарите ви хапят, вие не сте благоугоден на Бога. При това положение, ще боледувате, ще страдате от нечистотиите в живота. Ако калта не се лепи по дрехите ви и комарите не ви хапят, вие сте благоугоден на Бога.
Вие живеете във външна и вътрешна чистота, в мир със себе си и с окръжаващите.
към беседата >>
- Не знаеш да хвърчиш като птиците.
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш. - Какво не зная?
- Не знаеш да хвърчиш като птиците.
- Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.
към беседата >>
- Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.
Веднъж един дервиш срещнал Соломон и му казал: Ефенди, всичко знаеш, но има нещо, което не знаеш. - Какво не зная? - Не знаеш да хвърчиш като птиците.
- Така е, отговорил Соломон, не мога да хвърча.
към беседата >>
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре.
Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно.
към беседата >>
Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре.
Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре.
Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия.
към беседата >>
Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре.
Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии.
Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия.
към беседата >>
Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии.
Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия.
Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре.
към беседата >>
Това не е никакъв светия.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия.
Това не е никакъв светия.
Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва.
към беседата >>
Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно.
Сега и на вас казвам: Всичко знаете, много неща знаете, но едно нещо не знаете - да живеете добре. Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия.
Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно.
Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни.
към беседата >>
Така не се става светия.
Няма по-велико изкуство в живота от това, да живееш добре. Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно.
Така не се става светия.
Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия.
към беседата >>
Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия.
Днес повечето хора водят обикновен живот, вследствие на което се оплакват от сиромашия, от болести, от мъчнотии. Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия.
Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия.
Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре.
Ако пък видят някой постник, пожълтял, с хлътнали очи, те ще го нарекат светия. Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия.
Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре.
При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
При всички случаи на живота той знае, как да постъпва.
Това не е никакъв светия. Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре.
При всички случаи на живота той знае, как да постъпва.
Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия. Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
Казват, че светията се моли по цели дни.
Така всеки може да стане светия: ще пости няколко дни, ще се облича скромно. Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва.
Казват, че светията се моли по цели дни.
Молитвите не правят човека светия. Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
Молитвите не правят човека светия.
Така не се става светия. Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни.
Молитвите не правят човека светия.
Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
Каквито красиви имена да давате на този човек, не може да го направите светия. Истински светия е онзи, който не живее в лишения, а който знае да живее добре. При всички случаи на живота той знае, как да постъпва. Казват, че светията се моли по цели дни. Молитвите не правят човека светия.
Обаче, добрият и съзнателен живот могат да направят човека светия.
към беседата >>
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога.
- Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи.
към беседата >>
- Какво правиш?
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога.
- Какво правиш?
- Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
- Моля се, изпълнявам дълга си.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. - Какво правиш?
- Моля се, изпълнявам дълга си.
- Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
- Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. - Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си.
- Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари.
Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. - Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари.
Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш.
Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи. Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи.
Един дервиш срещнал един турски бей, който оставил тоягата си на земята и се готвел да се моли на Бога. - Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш.
Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи.
Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
- Какво правиш? - Моля се, изпълнявам дълга си. - Никакъв дълг не изпълняваш, но се молиш на Господа за пари. Вместо да благодариш за всичко, което ти е дал, постоянно искаш да ти дава - все ще намериш какво да искаш. Страшно е положението на човека, когато се моли за материални работи.
Той прилича на просяк, който върви подир някой богат човек и непрестанно иска да му даде нещо и после да се хвали, че богатият го облагодетелствал.
към беседата >>
"Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците".
"Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците".
(- 1 ст.).
към беседата >>
(- 1 ст.).
"Има зло, което видях под слънцето и го има много между человеците".
(- 1 ст.).
към беседата >>
"То е суета и зла болест".
"То е суета и зла болест".
(- 2 ст.).
към беседата >>
(- 2 ст.).
"То е суета и зла болест".
(- 2 ст.).
към беседата >>
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората.
Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване.
към беседата >>
Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората.
Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи.
Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека.
към беседата >>
Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи.
Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува.
Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено.
към беседата >>
Това не е философия.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува.
Това не е философия.
В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия.
В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното.
Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване.
Това са положения, които показват, какъв е бил стария живот на хората. Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното.
Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване.
Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
Няма нещо, което не е дадено на човека.
Според старите разбирания, религиозният се моли все за материални работи. Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване.
Няма нещо, което не е дадено на човека.
Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено. Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено.
Той казва: Каквото поискам от Господа, дава ми се, молитвата ми всякога се чува. Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека.
Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено.
Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
Той трябва само да работи, да използва даденото.
Това не е философия. В Писанието е казано, че Бог знае нуждите на всички същества и преди още да Му се помолят, Той им дава нужното. Значи, нищо друго не ви остава, освен да отворите скритите си стаички - затворените си куфари, и да видите, какво има там за разработване. Няма нещо, което не е дадено на човека. Ето защо, колкото се отнася до материалното, той няма за какво да се моли - всичко му е дадено.
Той трябва само да работи, да използва даденото.
към беседата >>
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди.
Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата.
към беседата >>
Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди.
Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички.
Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал.
към беседата >>
Важно е в него да живее Бог.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички.
Важно е в него да живее Бог.
Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене?
към беседата >>
Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог.
Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне.
В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна.
към беседата >>
В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне.
В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин.
Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума.
към беседата >>
Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата.
Да се моли човек на Бога, това значи, да влезе в общение с Него, без да изнася своите нужди. Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин.
Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата.
В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума.
към беседата >>
В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал.
Ако само един човек знае нуждите ти, няма защо да разправяш на всички. Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата.
В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал.
След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах.
към беседата >>
След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене?
Важно е в него да живее Бог. Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал.
След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене?
Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа.
към беседата >>
Аз сам бях в състояние да му помогна.
Той веднага ще чуе молбата ти и ще ти помогне. В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене?
Аз сам бях в състояние да му помогна.
Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси.
към беседата >>
Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума.
В една американска църква проповедникът излязъл на амвона да говори за един от присъстващите членове на църквата, който бил крайно беден, да му се помогне по някакъв начин. Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна.
Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума.
Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума. При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство.
към беседата >>
Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума.
Той говорил за него цял час, изнесъл сиромашията, в която се намирал, с цел да омилостиви сърцата на богатите членове на църквата. В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума.
Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума.
При това, само той не е сиромах. Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това?
към беседата >>
При това, само той не е сиромах.
В края на краищата, той събрал една сума за бедния си събрат в Христа и му я предал. След това един от богатите членове се приближил до проповедника и тихо му пошепнал: Защо не каза това само на мене? Аз сам бях в състояние да му помогна. Не беше нужно да раздвижваш цялото събрание за такава сума. Достатъчно беше да ми пошепнеш на ухото, както аз на тебе, за да дам една голяма сума.
При това, само той не е сиромах.
Има още много наши бедни братя, които също се нуждаят от подкрепа. Сега ние казваме: В едно религиозно братство не може и не трябва да има сиромаси. Братство, в което има сиромаси, не е истинско братство. - Възможно ли е това? - Възможно е.
към беседата >>
Може сега да ми кажете: „Как да го разберем?
(втори вариант)
Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство.
Може сега да ми кажете: „Как да го разберем?
“ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там.
към втори вариант >>
И това е една права максима.
(втори вариант)
Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това.
И това е една права максима.
Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко.
към втори вариант >>
“ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах.
(втори вариант)
Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем?
“ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах.
Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас.
към втори вариант >>
Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава?
(втори вариант)
И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима.
Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава?
Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече.
към втори вариант >>
Сега вие как ще го разберете, не зная.
(втори вариант)
Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах.
Сега вие как ще го разберете, не зная.
Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията.
към втори вариант >>
Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете.
(втори вариант)
И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава?
Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете.
Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се.
към втори вариант >>
Ще ви оставя да го разберете.
(втори вариант)
“ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная.
Ще ви оставя да го разберете.
В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там.
към втори вариант >>
Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде.
(втори вариант)
Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете.
Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде.
И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас.
към втори вариант >>
В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас.
(втори вариант)
Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете.
В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас.
Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там.
към втори вариант >>
И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе.
(втори вариант)
Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде.
И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе.
Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо.
към втори вариант >>
Никога не се позволява невежи да влязат там.
(втори вариант)
Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас.
Никога не се позволява невежи да влязат там.
Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат.
към втори вариант >>
Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко.
(втори вариант)
И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе.
Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко.
Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си.
към втори вариант >>
Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас.
(втори вариант)
“ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там.
Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас.
В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това.
към втори вариант >>
Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече.
(втори вариант)
Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко.
Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече.
Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете.
към втори вариант >>
В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията.
(втори вариант)
Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас.
В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията.
Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството?
към втори вариант >>
Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се.
(втори вариант)
Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече.
Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се.
Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот.
към втори вариант >>
Никого не пущат там.
(втори вариант)
Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията.
Никого не пущат там.
Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът?
към втори вариант >>
Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас.
(втори вариант)
Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се.
Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас.
Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да.
към втори вариант >>
Студенти има там.
(втори вариант)
В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас. Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там.
Студенти има там.
Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре?
към втори вариант >>
Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо.
(втори вариант)
И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе. Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас.
Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо.
И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да. Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат.
(втори вариант)
Никога не се позволява невежи да влязат там. Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там.
Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат.
Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала!
към втори вариант >>
И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си.
(втори вариант)
Ако хлябът, който ти е даден, че е малко сух, и ти кажеш: „Сух е хлябът.“ Та най–простите знаят – ако е затвърдял, ще го наквасиш малко с водица, ще го туриш на дилафа отгоре и от едната страна и от другата страна ще го подържиш на жарта или печката, че да се позачерви малко. Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо.
И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си.
И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да. Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
Че наука е това.
(втори вариант)
Те са свършили седмия клас, че да влязат в осмия клас. В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат.
Че наука е това.
В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви!
към втори вариант >>
И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете.
(втори вариант)
Отлично е с малко водица отгоре този корав хляб, като се поприпече. Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си.
И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете.
От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да. Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
В какво седи братството?
(втори вариант)
В университета трябва да влязат онези, които са свършили гимназията. Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това.
В какво седи братството?
Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви! “ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот.
(втори вариант)
Значи в живота има свойството всичките най–лоши работи във вашия живот, ако им турите малко водица и ги попечете тия филийки, стават вече, опресняват се. Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете.
От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот.
Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да. Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
Казва: „Братко.“ В какво седи братът?
(втори вариант)
Никого не пущат там. Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството?
Казва: „Братко.“ В какво седи братът?
Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви! “ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да.
(втори вариант)
Всяко едно желание е разбрано, всяка една мисъл тъмна е разбрана, тъй както е поставена за тебе мисълта, има известен смисъл в нас. Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот.
Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да.
Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре?
(втори вариант)
Студенти има там. Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът?
Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре?
На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви! “ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
(втори вариант)
Мислите са поставени на мястото си и желанията, поставени на мястото си, те са предназначени за нещо. И ако ние не знаем как да ги употребим, ще създадем някоя неприятност за себе си. И всички хора са повикани, направени, като работят, да знаят предназначението на своите мисли, желания и най–после да знаят предназначението на своите постъпки на земята, с които ние изграждаме своето бъдещо тяло, в което ще влезете да живеете. От сегашните мисли и желания вие изграждате условията за бъдещия ваш живот. Бъдещата къща се съгражда от сегашните ваши мисли и желания. Да.
Сега ще кажете „Ону да билирми.“ Разбирам.
към втори вариант >>
На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала!
(втори вариант)
Някой брат ще дойде, повярвал той, вече минава за брат. Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре?
На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала!
На добър път и на двама ви! “ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора.
Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта.
към втори вариант >>
На добър път и на двама ви!
(втори вариант)
Че наука е това. В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала!
На добър път и на двама ви!
“ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
Аз съм гледал умни хора.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора.
Аз съм гледал умни хора.
Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта.
към втори вариант >>
“ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
(втори вариант)
В какво седи братството? Казва: „Братко.“ В какво седи братът? Хубаво, срещна някой вол, казва: „И той е наш брат.“ Но утре? На мене мнозина са ми казвали: „Волът е наш брат.“ Та един турчин среща един бей, който язди на едно магаре и му казва: „Урала! На добър път и на двама ви!
“ Той се качил на магарето, язди и му казва: „На добър път и на двама ви.“
към втори вариант >>
Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора. Аз съм гледал умни хора.
Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават.
Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта.
към втори вариант >>
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия.
Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали?
към втори вариант >>
Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора. Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават.
Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават.
Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш.
към втори вариант >>
Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия.
Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е.
А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия.
към втори вариант >>
Та нещата в света се разрешават с живеене.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора. Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават.
Та нещата в света се разрешават с живеене.
Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш.
към втори вариант >>
А човекът е по–млад.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия. Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е.
А човекът е по–млад.
По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде.
към втори вариант >>
Не може да ти се разправи какво нещо е любовта.
(втори вариант)
Често аз съм виждал деца, които разрешават някой въпрос много по–лесно, отколкото умните хора. Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене.
Не може да ти се разправи какво нещо е любовта.
Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва.
към втори вариант >>
По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия. Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад.
По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен.
Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб.
към втори вариант >>
Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта.
(втори вариант)
Аз съм гледал умни хора. Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта.
Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта.
Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш.
към втори вариант >>
Тогава другата философия.
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия. Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен.
Тогава другата философия.
Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше.
към втори вариант >>
Може да ти се говори за мъдростта.
(втори вариант)
Някой път не може да разреши един въпрос, а две деца този същия въпрос го решават. Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта.
Може да ти се говори за мъдростта.
И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато.
към втори вариант >>
Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали?
(втори вариант)
Питам сега, значи по–големият брат носи по–малкия. Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия.
Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали?
Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше. Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш.
(втори вариант)
Казват: „Колко лесно се разреши този въпрос.“ Този философ дошъл, не може да разреши въпроса, а двете деца го разрешават. Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта.
И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш.
И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде?
към втори вариант >>
Сега философия.
(втори вариант)
Че е по–голямо магарето, е по–големият брат, понеже по–рано е създаден, по–рано е родено, по–старо е. А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали?
Сега философия.
Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше. Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш.
(втори вариант)
Та нещата в света се разрешават с живеене. Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш.
И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш.
Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам.
към втори вариант >>
Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде.
(втори вариант)
А човекът е по–млад. По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия.
Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде.
За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше. Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва.
(втори вариант)
Не може да ти се разправи какво нещо е любовта. Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш.
Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва.
Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък.
към втори вариант >>
За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб.
(втори вариант)
По–младият се качил на гърба на по–стария и като го язди, мисли, че е по–умен. Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде.
За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб.
Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше. Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш.
(втори вариант)
Не може да ти се разправи какво нещо е мъдростта. Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва.
Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш.
Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато.
към втори вариант >>
Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше.
(втори вариант)
Тогава другата философия. Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб.
Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше.
Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато.
(втори вариант)
Може да ти се говори за мъдростта. И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш.
Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато.
„Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш.
към втори вариант >>
Първо то отиде, човекът беше последен.
(втори вариант)
Вие казвате, че човек трябва да бъде пръв, нали? Сега философия. Аз някой път – оспорвам, не оспорвам, но казвам, някой път мислят, че човек пръв трябва да бъде. За да поправи пътя си, пръв трябва да иде на фурната за хляб. Че магарето нали първо отиде, защо не придоби това, което искаше.
Първо то отиде, човекът беше последен.
към втори вариант >>
„Как може да бъде?
(втори вариант)
И може да ти се разправи, да ти се говори за онова, което не знаеш. И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато.
„Как може да бъде?
“ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато.
към втори вариант >>
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце.
Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него.
към втори вариант >>
“ Дай го сам.
(втори вариант)
И такъв е законът: не разправяй неща, които не знаеш. Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде?
“ Дай го сам.
Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли.
към втори вариант >>
Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце.
Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш.
Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй.
към втори вариант >>
Изваждам си моя пробен камък.
(втори вариант)
Много пъти съм виждал – някой иска да ме убеди, той си мисли нещо, вярва в нещо, иска да ме убеди в туй, което той вярва. Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам.
Изваждам си моя пробен камък.
Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени.
към втори вариант >>
Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце. Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш.
Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал.
Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние.
към втори вариант >>
Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато.
(втори вариант)
Казва: „Злато е това, нали го видиш.“ Казвам, той както го виждаш. Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък.
Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато.
Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги.
към втори вариант >>
Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце. Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал.
Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад.
Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава.
към втори вариант >>
Ето виждаш.
(втори вариант)
Казва: „Аз както го виждам, злато е.“ Казвам, аз, като проникна малко, виждам само повърхността – има малко злато, а вътре няма никакво злато. „Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато.
Ето виждаш.
Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща.
към втори вариант >>
Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце. Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад.
Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща.
Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава.
към втори вариант >>
Не всичко, което лъщи, е злато.
(втори вариант)
„Как може да бъде? “ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш.
Не всичко, което лъщи, е злато.
В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита.
към втори вариант >>
Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него.
(втори вариант)
За да бъде човек пръв в света, иска две положения, които трябва да пази, да изпълни – един отличен ум и едно добро сърце. Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща.
Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него.
Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче.
към втори вариант >>
В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли.
(втори вариант)
“ Дай го сам. Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато.
В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли.
Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита. То не е ценно.
към втори вариант >>
Ту вътре, ту вънка, тъй.
(втори вариант)
Нямаш ли ги тия, ти пръв не можеш да бъдеш. Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него.
Ту вътре, ту вънка, тъй.
Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче?
към втори вариант >>
Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени.
(втори вариант)
Изваждам си моя пробен камък. Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли.
Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени.
Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита. То не е ценно. Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние.
(втори вариант)
Разколебае ли се малко сърцето ти през деня, ти си на опашката останал. Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй.
Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние.
Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето?
към втори вариант >>
Ако то е злато, дръж ги.
(втори вариант)
Три–четири пъти го опитвам, само на повърхността отгоре има малко злато. Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени.
Ако то е злато, дръж ги.
Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита. То не е ценно. Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Животното има защо да се смущава.
(втори вариант)
Разколебае ли се умът ти, ти си останал назад. Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние.
Животното има защо да се смущава.
Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът.
към втори вариант >>
Не е лошо и позлатени неща.
(втори вариант)
Ето виждаш. Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги.
Не е лошо и позлатени неща.
На тях не може да се разчита. То не е ценно. Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Детето без майка си има защо да се смущава.
(втори вариант)
Трябва да знаете, че всеки ден човек се повръща. Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава.
Детето без майка си има защо да се смущава.
Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите.
към втори вариант >>
На тях не може да се разчита.
(втори вариант)
Не всичко, което лъщи, е злато. В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща.
На тях не може да се разчита.
То не е ценно. Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче.
(втори вариант)
Човек минава – има една философия, която обяснява нещата – човек постоянно се повръща в своето животинско състояние и постоянно излиза от него. Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава.
Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче.
Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат.
към втори вариант >>
То не е ценно.
(втори вариант)
В дадения случай ти ще търкаш, ще гледаш твоите позлатени мисли. Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита.
То не е ценно.
Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Но когато майката е при детето и то плаче?
(втори вариант)
Ту вътре, ту вънка, тъй. Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче.
Но когато майката е при детето и то плаче?
Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво?
към втори вариант >>
Ценни работи са, които по естество са златни.
(втори вариант)
Тури пробния камък и виж злато ли е, или са само позлатени. Ако то е злато, дръж ги. Не е лошо и позлатени неща. На тях не може да се разчита. То не е ценно.
Ценни работи са, които по естество са златни.
към втори вариант >>
Питам, тогава защо плаче детето?
(втори вариант)
Някой път е много мъчно да се обясни как се повръща той в своето животинско състояние. Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче?
Питам, тогава защо плаче детето?
Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво? За нещо много малко.
към втори вариант >>
Помнете едно нещо.
(втори вариант)
Помнете едно нещо.
Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е.
към втори вариант >>
Без смисъл е плачът.
(втори вариант)
Животното има защо да се смущава. Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето?
Без смисъл е плачът.
Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво? За нещо много малко. И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Не могат да ви обичат за това, което не сте.
(втори вариант)
Помнете едно нещо.
Не могат да ви обичат за това, което не сте.
Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е.
към втори вариант >>
Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите.
(втори вариант)
Детето без майка си има защо да се смущава. Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът.
Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите.
Деца има, които с часове хленчат. За какво? За нещо много малко. И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Могат да ви обичат само за това, което сте.
(втори вариант)
Помнете едно нещо. Не могат да ви обичат за това, което не сте.
Могат да ви обичат само за това, което сте.
Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът.
към втори вариант >>
Деца има, които с часове хленчат.
(втори вариант)
Да кажем, ако детето плаче, когато майката я няма, заминала е за другия свят, разбирам, има защо да плаче. Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите.
Деца има, които с часове хленчат.
За какво? За нещо много малко. И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Помнете едно нещо. Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте.
Нищо повече.
Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен.
към втори вариант >>
За какво?
(втори вариант)
Но когато майката е при детето и то плаче? Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат.
За какво?
За нещо много малко. И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Така го разбирам.
(втори вариант)
Помнете едно нещо. Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече.
Така го разбирам.
Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам.
към втори вариант >>
За нещо много малко.
(втори вариант)
Питам, тогава защо плаче детето? Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво?
За нещо много малко.
И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Аз ценя златото за това, което е.
(втори вариант)
Помнете едно нещо. Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам.
Аз ценя златото за това, което е.
Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък.
към втори вариант >>
И като му даде майката, и то престане да плаче.
(втори вариант)
Без смисъл е плачът. Плачът на детето ни най–малко няма да улесни работите. Деца има, които с часове хленчат. За какво? За нещо много малко.
И като му даде майката, и то престане да плаче.
към втори вариант >>
Ценя скъпоценния камък за това, което е.
(втори вариант)
Не могат да ви обичат за това, което не сте. Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е.
Ценя скъпоценния камък за това, което е.
Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена?
към втори вариант >>
Един учител ми разправяше един анекдот.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот.
Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави.
към втори вариант >>
Такъв е законът.
(втори вариант)
Могат да ви обичат само за това, което сте. Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е.
Такъв е законът.
Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава.
към втори вариант >>
Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот.
Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче.
„Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче.
към втори вариант >>
Един скъпоценен камък затуй е ценен.
(втори вариант)
Нищо повече. Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът.
Един скъпоценен камък затуй е ценен.
Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш?
към втори вариант >>
„Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот. Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче.
„Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат.
Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето.
към втори вариант >>
Така го разбирам.
(втори вариант)
Така го разбирам. Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен.
Така го разбирам.
Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен.
към втори вариант >>
Казва: – Не зная как се умиряват тия деца.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот. Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат.
Казва: – Не зная как се умиряват тия деца.
– И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче.
към втори вариант >>
Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък.
(втори вариант)
Аз ценя златото за това, което е. Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам.
Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък.
Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил.
към втори вариант >>
– И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот. Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца.
– И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете.
Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият?
към втори вариант >>
Казва: „Защо на него даваш такава цена?
(втори вариант)
Ценя скъпоценния камък за това, което е. Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък.
Казва: „Защо на него даваш такава цена?
“ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил. Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
Той сяда, и каквото то прави, и той го прави.
(втори вариант)
Един учител ми разправяше един анекдот. Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете.
Той сяда, и каквото то прави, и той го прави.
Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче.
към втори вариант >>
“ Давам, защото заслужава.
(втори вариант)
Такъв е законът. Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена?
“ Давам, защото заслужава.
„Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил. Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче.
(втори вариант)
Едно дете не могли да го утешат вкъщи и майка му, и бащата, и сестрите му, и техни роднини, и то креснало, плаче. „Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави.
Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче.
И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди.
към втори вариант >>
„Ама на мене защо не даваш?
(втори вариант)
Един скъпоценен камък затуй е ценен. Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава.
„Ама на мене защо не даваш?
“ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил. Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето.
(втори вариант)
„Бащата – казва този наш приятел – беше малко стиснат. Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче.
И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето.
Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири?
към втори вариант >>
“ Този камък се мъчи и стана ценен.
(втори вариант)
Така го разбирам. Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш?
“ Този камък се мъчи и стана ценен.
Ти още не си се мъчил. Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче.
(втори вариант)
Казва: – Не зная как се умиряват тия деца. – И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето.
Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче.
Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа.
към втори вариант >>
Ти още не си се мъчил.
(втори вариант)
Не може на един прост камък да се даде тази цена, както на скъпоценния камък. Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен.
Ти още не си се мъчил.
Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият?
(втори вариант)
– И казва: – Излезте всички навънка вие, пък аз ще остана при него.“ Плаче туй дете. Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче.
Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият?
Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него.
към втори вариант >>
Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
(втори вариант)
Казва: „Защо на него даваш такава цена? “ Давам, защото заслужава. „Ама на мене защо не даваш? “ Този камък се мъчи и стана ценен. Ти още не си се мъчил.
Като се мъчиш, и ти ще станеш такъв.
към втори вариант >>
Онзи продължава да плаче.
(втори вариант)
Той сяда, и каквото то прави, и той го прави. Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият?
Онзи продължава да плаче.
То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се.
към втори вариант >>
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв?
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв?
Как тъй да ме направи? “ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински.
към втори вариант >>
То се чуди.
(втори вариант)
Турило си то ръцете на очите и плаче, плаче. И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче.
То се чуди.
Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се. И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
Как тъй да ме направи?
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв?
Как тъй да ме направи?
“ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта.
към втори вариант >>
Влизат другите, питат: „Как го умири?
(втори вариант)
И той си турга ръцете на очите и се навел, и той плаче и си търка очите с ръцете, както детето. Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди.
Влизат другите, питат: „Как го умири?
“ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се. И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
“ Казвам, не си се мъчил още.
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв? Как тъй да ме направи?
“ Казвам, не си се мъчил още.
И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете.
към втори вариант >>
“ „Лесна работа.
(втори вариант)
Сега детето си вдига очите, чува – и друг плаче. Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири?
“ „Лесна работа.
То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се. И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
И мнозина от вас не сте се мъчили още.
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв? Как тъй да ме направи? “ Казвам, не си се мъчил още.
И мнозина от вас не сте се мъчили още.
Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде.
към втори вариант >>
То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него.
(втори вариант)
Детето спира да плаче, гледа защо плаче другият? Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа.
То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него.
То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се. И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
Например вие нямате понятие какво нещо е страдание.
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв? Как тъй да ме направи? “ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още.
Например вие нямате понятие какво нещо е страдание.
Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я.
към втори вариант >>
То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се.
(втори вариант)
Онзи продължава да плаче. То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него.
То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се.
И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
Вашите страдания са такива детински.
(втори вариант)
Та сега срещам много праведници, които казват: „Как тъй Господ да ме е създал такъв? Как тъй да ме направи? “ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание.
Вашите страдания са такива детински.
Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това.
към втори вариант >>
И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
(втори вариант)
То се чуди. Влизат другите, питат: „Как го умири? “ „Лесна работа. То е мое изкуство това.“ Детето досега никога не е чуло някой да плаче, тъй както него. То си отваря очите, да види нещо ново, изведнъж заинтересува се.
И след туй погледне и се усмихне, и казва: „Ей, ти много плачеш, бе.“
към втори вариант >>
Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта.
(втори вариант)
Как тъй да ме направи? “ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински.
Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта.
И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй.
към втори вариант >>
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука.
Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи.
към втори вариант >>
И плачете.
(втори вариант)
“ Казвам, не си се мъчил още. И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта.
И плачете.
Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки.
към втори вариант >>
Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука.
Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата.
То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи. Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
Пробила се е шапката някъде.
(втори вариант)
И мнозина от вас не сте се мъчили още. Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете.
Пробила се е шапката някъде.
Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът.
към втори вариант >>
То е един обект.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука. Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата.
То е един обект.
Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи. Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я.
(втори вариант)
Например вие нямате понятие какво нещо е страдание. Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде.
Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я.
А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е.
към втори вариант >>
Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука. Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект.
Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване.
За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи. Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
А сега е на мода това.
(втори вариант)
Вашите страдания са такива детински. Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я.
А сега е на мода това.
Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това?
към втори вариант >>
За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука. Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване.
За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване.
Каквото и да ти се случи. Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
Дупки остават тъй.
(втори вариант)
Че майка ви малко масло не ви е дала, на обущата ви се е скъсала връвта. И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това.
Дупки остават тъй.
Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има.
към втори вариант >>
Каквото и да ти се случи.
(втори вариант)
Та казвам, противоречията, които съществуват, трябва да бъдат един обект за една наука. Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване.
Каквото и да ти се случи.
Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки.
(втори вариант)
И плачете. Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй.
Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки.
Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има. Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
(втори вариант)
Ние често като малките деца правим, като не виждаме нещата. То е един обект. Каквото и да ти се случи в живота, то е предмет за изучаване. За човека всичко туй, което ти се случва, то е предмет за изучаване. Каквото и да ти се случи.
Ако обръщаш внимание на малките случки в живота, предмет са те за изучаване.
към втори вариант >>
Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът.
(втори вариант)
Пробила се е шапката някъде. Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки.
Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът.
И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има. Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
Например трябва да разграничите една мисъл.
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл.
Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот.
към втори вариант >>
И като циркулира, по–топло е.
(втори вариант)
Едно време считаха, че като се съдере шапката някъде, като има дупка, хвърляха я. А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът.
И като циркулира, по–топло е.
Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има. Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
Има неща, от които идат вашите страдания.
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл.
Има неща, от които идат вашите страдания.
Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не.
към втори вариант >>
Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това?
(втори вариант)
А сега е на мода това. Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е.
Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това?
Проветрение има. Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
Мисъл ли е, чувство или постъпка?
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл. Има неща, от които идат вашите страдания.
Мисъл ли е, чувство или постъпка?
И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно.
към втори вариант >>
Проветрение има.
(втори вариант)
Дупки остават тъй. Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това?
Проветрение има.
Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
И после от какъв характер е тази мисъл.
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл. Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка?
И после от какъв характер е тази мисъл.
Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат.
към втори вариант >>
Запример вие не искате никой да знае вашите
(втори вариант)
Сега не чакат да се скъса, а оставят дупки. Сега оставят две малки дупчици постоянно да има проветряване, постоянно да циркулира въздухът. И като циркулира, по–топло е. Ако във вашия живот има две дупчици, какво има от това? Проветрение има.
Запример вие не искате никой да знае вашите
към втори вариант >>
Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой.
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл. Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл.
Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой.
Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши.
към втори вариант >>
погрешки. И вие се пазите никой да не знае.
(втори вариант)
погрешки. И вие се пазите никой да не знае.
И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой да не знае тази работа. Аз си мълча.
към втори вариант >>
Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот.
(втори вариант)
Например трябва да разграничите една мисъл. Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой.
Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот.
Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно.
към втори вариант >>
И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой да не знае тази работа.
(втори вариант)
погрешки. И вие се пазите никой да не знае.
И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой да не знае тази работа.
Аз си мълча.
към втори вариант >>
Не, не.
(втори вариант)
Има неща, от които идат вашите страдания. Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот.
Не, не.
Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна.
към втори вариант >>
Аз си мълча.
(втори вариант)
погрешки. И вие се пазите никой да не знае. И не зная тогава, че вие имате съвсем, казвате, никой да не знае тази работа.
Аз си мълча.
към втори вариант >>
Има същества, на които нашето състояние е непонятно.
(втори вариант)
Мисъл ли е, чувство или постъпка? И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не.
Има същества, на които нашето състояние е непонятно.
Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне.
към втори вариант >>
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е.
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е.
Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно.
към втори вариант >>
Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат.
(втори вариант)
И после от какъв характер е тази мисъл. Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно.
Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат.
Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях.
към втори вариант >>
Всички знаят.
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е.
Всички знаят.
Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията.
към втори вариант >>
Един ангел не може да разбере как човек греши.
(втори вариант)
Сега например, ако на вас ви се даде да дадете една дефиниция, в какво седи добрият живот на човека, то е немислимо да го опише някой. Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат.
Един ангел не може да разбере как човек греши.
Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш.
към втори вариант >>
Е, какво знаят?
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят.
Е, какво знаят?
Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение.
към втори вариант >>
Туй му е непонятно.
(втори вариант)
Някой може да ми каже, че може да опише добрия живот. Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши.
Туй му е непонятно.
Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш.
към втори вариант >>
Тъй, горе го знаят.
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят. Е, какво знаят?
Тъй, горе го знаят.
Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него.
към втори вариант >>
Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна.
(втори вариант)
Не, не. Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно.
Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна.
Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш.
към втори вариант >>
Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят.
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят.
Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят.
Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия.
към втори вариант >>
Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне.
(втори вариант)
Има същества, на които нашето състояние е непонятно. Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна.
Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне.
Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал.
към втори вариант >>
Пак е умно.
(втори вариант)
Казвам, невидимия свят вече са го видели какво е. Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят.
Пак е умно.
И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка.
към втори вариант >>
Затворен е значи светът за греха, за тях.
(втори вариант)
Същества, които са много напреднали, имат знание, всичко, но нашето състояние те не са в състояние да го разберат. Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне.
Затворен е значи светът за греха, за тях.
Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял.
към втори вариант >>
И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията.
(втори вариант)
Всички знаят. Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно.
И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията.
Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него.
към втори вариант >>
Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш.
(втори вариант)
Един ангел не може да разбере как човек греши. Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях.
Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш.
По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш.
към втори вариант >>
Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение.
(втори вариант)
Е, какво знаят? Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията.
Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение.
И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него.
към втори вариант >>
По–добре да не знаеш.
(втори вариант)
Туй му е непонятно. Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш.
По–добре да не знаеш.
Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот.
към втори вариант >>
И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него.
(втори вариант)
Тъй, горе го знаят. Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение.
И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него.
Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него.
към втори вариант >>
Няма защо да ги научиш.
(втори вариант)
Той може да схваща резултата отвънка тъй научно, но как греши човек, то е една тайна. Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш.
Няма защо да ги научиш.
Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот.
към втори вариант >>
Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия.
(втори вариант)
Е, те горе са добри, нищо няма да кажат, а тези долу са брътвановци, те да не знаят. Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него.
Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия.
Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце.
към втори вариант >>
Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал.
(втори вариант)
Защото, ако той знае как греши човек, той ще се подплъзне. Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш.
Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал.
Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго.
към втори вариант >>
Изхвърли го този недъг навънка.
(втори вариант)
Пак е умно. И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия.
Изхвърли го този недъг навънка.
И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това.
към втори вариант >>
Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял.
(втори вариант)
Затворен е значи светът за греха, за тях. Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал.
Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял.
И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво?
към втори вариант >>
И се освободи, не мисли вече за него.
(втори вариант)
И действително, че няма защо да ни знаят прегрешенията. Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка.
И се освободи, не мисли вече за него.
Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем.
към втори вариант >>
И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш.
(втори вариант)
Някой казва: „Някои неща искам да ги зная.“ Щом ги знаеш, ти ще ги направиш. По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял.
И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш.
Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем.
към втори вариант >>
Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него.
(втори вариант)
Но в себе си не трябва – аз правя голяма пакост на себе си, като имам едно прегрешение. И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него.
Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него.
Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот.
(втори вариант)
По–добре да не знаеш. Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш.
Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот.
Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем.
към втори вариант >>
Всеки си има нещо ценно и мисли за него.
(втори вариант)
И аз ни най–малко не искам да зная за туй прегрешение, но като правя усилие да скрия този грях, постоянно мисля за него, за греха, че аз се вживявам с него, постоянно мисля за него. Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него.
Всеки си има нещо ценно и мисли за него.
Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот.
(втори вариант)
Няма защо да ги научиш. Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот.
Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот.
Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем.
към втори вариант >>
Ти имаш навик – попийваш си винце.
(втори вариант)
Имам едно прегрешение, един недъг и постоянно мисля за него да го скрия. Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него.
Ти имаш навик – попийваш си винце.
Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
Животът седи в друго.
(втори вариант)
Ти в дадения случай не можеш да знаеш какво нещо е добрият живот, ако не си го опитал. Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот.
Животът седи в друго.
„Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си.
към втори вариант >>
Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това.
(втори вариант)
Изхвърли го този недъг навънка. И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце.
Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това.
Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем. Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
„Е – казва, – в какво?
(втори вариант)
Можеш да опишеш един живот, който си живял, можеш да опишеш само туй, което си живял. И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго.
„Е – казва, – в какво?
“ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество.
към втори вариант >>
Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем.
(втори вариант)
И се освободи, не мисли вече за него. Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това.
Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем.
Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
“ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем.
(втори вариант)
И ако ти не знаеш добрия живот, ти не можеш да го опишеш. Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво?
“ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем.
Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор.
към втори вариант >>
Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
(втори вариант)
Казваш: „Никой да не знае.“ И постоянно мислиш за него. Всеки си има нещо ценно и мисли за него. Ти имаш навик – попийваш си винце. Дойдеш донякъде, казваш: „Да има една чашка.“ В ума ти е това. Днес пиеш, утре, един ден идеш на гости някъде, казваш: „Да се почукнем.“ Ти си въздържател, но хайде, да се почукнем.
Въздържател си и после се оправдаваш, казваш: „Човек не трябва да бъде фанатик.“
към втори вариант >>
Не ги знаем.
(втори вариант)
Ама пари да имаш, деца да имаш, и това не е добрият живот. Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем.
Не ги знаем.
Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н.
към втори вариант >>
Сега, каквото съм казал, да го забравите.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите.
И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога.
към втори вариант >>
Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем.
(втори вариант)
Ама, това да имаш, онова да имаш, къщи да имаш, то е друго, това не е добрият живот. Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем.
Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем.
Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
И само едно да остане в ума ви.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите.
И само едно да остане в ума ви.
Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка.
към втори вариант >>
Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си.
(втори вариант)
Животът седи в друго. „Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем.
Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си.
Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
Че като птиците не знаете да хвъркате.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите. И само едно да остане в ума ви.
Че като птиците не знаете да хвъркате.
Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал.
към втори вариант >>
Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество.
(втори вариант)
„Е – казва, – в какво? “ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си.
Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество.
Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите. И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате.
Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл.
Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал.
към втори вариант >>
Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор.
(втори вариант)
“ „Трябва да го живееш.“ „Я ми го опиши.“ „Не мога да го опиша.“ Та казвам, голямата погрешка е, че ние говорим за неща, които не знаем. Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество.
Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор.
Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н. Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
Права мисъл и трябва едно право чувстване.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите. И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл.
Права мисъл и трябва едно право чувстване.
В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път.
към втори вариант >>
Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н.
(втори вариант)
Не ги знаем. Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор.
Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н.
Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога.
(втори вариант)
Сега, каквото съм казал, да го забравите. И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване.
В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога.
Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път. Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
(втори вариант)
Някои неща трябва да ги знаем, пък за някои неща трябва да благодарим на Бога, че не ги знаем. Сега ще дойде някой, иска да разправи за греховете си. Казвам: „Остави, остави тази работа, не искам да ми разправяш това, не ме учи на това.“ Казвам му: „Нищо не ми говори за това, дръж ме в невежество. Говори за други неща, не ме интересуват.“ Например той е майстор. Може да ми опише как е направил престъплението, че как го е мушнал и т.н.
Казвам: „Не ми описвай това, не искам да зная.“ „Ама да ти разправя как съм извършил престъплението.“ „Остави, не ми казвай.“ А вие всички сте възпитани и се интересувате как са станали престъпленията.
към втори вариант >>
Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка.
(втори вариант)
И само едно да остане в ума ви. Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога.
Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка.
Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път. Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
Аз съм гледал хората какво любопитство имат.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат.
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто.
към втори вариант >>
Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал.
(втори вариант)
Че като птиците не знаете да хвъркате. Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка.
Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал.
И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път. Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат.
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо.
Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек.
към втори вариант >>
И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал.
(втори вариант)
Или туй, което аз всякога пазя: трябва една права мисъл. Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал.
И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал.
Той се радва, че вървим по този път. Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо.
Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо.
И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек.
към втори вариант >>
Той се радва, че вървим по този път.
(втори вариант)
Права мисъл и трябва едно право чувстване. В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал.
Той се радва, че вървим по този път.
Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
И след като си чул, какво ще спечелиш?
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо.
И след като си чул, какво ще спечелиш?
Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон.
към втори вариант >>
Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
(втори вариант)
В стремежа си трябва да имате прави мисли, за да бъдете благоприятни на Бога. Защото единственото нещо, в което Бог благоволява, не че не сте направили доброто, не за вашето добро, вие вървите по пътя, който Бог одобрява, не за доброто, Бог се радва, когато вървите по правия път, а не че сте направили една добра постъпка. Правата мисъл показва, че вървим по правия път, който Бог е предначертал. И доброто желание в нас пак показва, че вървим по пътя, който Бог е начертал. Той се радва, че вървим по този път.
Ако искате да вървите по пътя на правите мисли и по пътя на правите желания, туй е.
към втори вариант >>
Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш?
Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная.
За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората.
към втори вариант >>
И разберете сега кое е угодно.
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно.
Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели.
към втори вариант >>
За злото, аз го познавам само по степента на доброто.
(втори вариант)
Аз съм гледал хората какво любопитство имат. Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная.
За злото, аз го познавам само по степента на доброто.
Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи.
към втори вариант >>
Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога.
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно.
Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога.
Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване.
към втори вариант >>
Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек.
(втори вариант)
Върви той и присламчи се при някоя врата или прозорец, тури си ухото, да чуе нещо. Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто.
Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек.
Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат?
към втори вариант >>
Че как ще знаете дали сте угодни на Бога?
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно. Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога.
Че как ще знаете дали сте угодни на Бога?
Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате.
към втори вариант >>
Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек.
(втори вариант)
Той уж ходи, а слуша, да чуе нещо. И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек.
Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек.
Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат? Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
Ще имате вътрешен мир.
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно. Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога?
Ще имате вътрешен мир.
Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят.
към втори вариант >>
Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон.
(втори вариант)
И след като си чул, какво ще спечелиш? Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек.
Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон.
Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат? Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка.
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно. Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир.
Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка.
Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога.
към втори вариант >>
Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората.
(втори вариант)
Аз пък, без да слушам, тия работи ги зная. За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон.
Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората.
Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат? Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели.
(втори вариант)
И разберете сега кое е угодно. Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка.
Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели.
Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога.
към втори вариант >>
Конят си мълчи.
(втори вариант)
За злото, аз го познавам само по степента на доброто. Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората.
Конят си мълчи.
Тогава въпросът е, защо конете мълчат? Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване.
(втори вариант)
Вие искате да знаете дали сте угодни на Бога. Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели.
Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване.
Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога.
към втори вариант >>
Тогава въпросът е, защо конете мълчат?
(втори вариант)
Там, дето има някой много добър човек, зная, зад него има един много лош човек. Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи.
Тогава въпросът е, защо конете мълчат?
Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате.
(втори вариант)
Че как ще знаете дали сте угодни на Бога? Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване.
Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате.
А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа.
към втори вариант >>
Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
(втори вариант)
Там, дето има един праведен човек, зная, зад него има един неправеден човек. Щом ми кажат, че един възсадник е дошъл, аз зная, че има един кон. Аз никога не питам коня как е дошъл по пътя, ни най–малко не питам конете, но хората. Конят си мълчи. Тогава въпросът е, защо конете мълчат?
Ама те са в посвещението, те държат Питагора.
към втори вариант >>
А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят.
(втори вариант)
Ще имате вътрешен мир. Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате.
А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят.
И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога.
към втори вариант >>
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието.
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието.
Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят?
към втори вариант >>
И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога.
(втори вариант)
Ако сте угодни на Бога, ще имате благоволението на окръжающите хора отвънка. Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят.
И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога.
Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден.
към втори вариант >>
Попитай каквото искаш коня, той мълчи.
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието.
Попитай каквото искаш коня, той мълчи.
Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня.
към втори вариант >>
Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога.
(втори вариант)
Пък щом не сте благоугодни на Бога, ще имате много неприятели. Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога.
Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога.
Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни.
към втори вариант >>
Защо мълчат воловете?
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието. Попитай каквото искаш коня, той мълчи.
Защо мълчат воловете?
Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот.
към втори вариант >>
Въшките не са угодни на Бога.
(втори вариант)
Ако сте благоугодни на Бога и минавате през някое маларично място, малария няма да ви хване. Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога.
Въшките не са угодни на Бога.
Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни. Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко.
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието. Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете?
Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко.
Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява.
към втори вариант >>
Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа.
(втори вариант)
Комари няма да ви хапят и мухите също, и треска няма да имате. А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога.
Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа.
Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни. Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
Мълчи, докрая той няма да говори нищо.
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието. Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко.
Мълчи, докрая той няма да говори нищо.
А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте.
към втори вариант >>
Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога.
(втори вариант)
А щом не сте благоприятни на Бога, много комари ще ви хапят. И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа.
Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога.
Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни. Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
А пък знаете ли защо хората говорят?
(втори вариант)
Понеже всички животни, коне, волове, се инициират, адепти стават, затова учат сега мълчанието. Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо.
А пък знаете ли защо хората говорят?
Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът.
към втори вариант >>
Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден.
(втори вариант)
И тогава ще знаеш, че не си благоугоден на Бога. Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога.
Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден.
Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни. Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня.
(втори вариант)
Попитай каквото искаш коня, той мълчи. Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят?
Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня.
Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите.
към втори вариант >>
Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни.
(втори вариант)
Щом влезе една въшка в главата ти, ти не си благоугоден на Бога. Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден.
Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни.
Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот.
(втори вариант)
Защо мълчат воловете? Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня.
Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот.
Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение.
към втори вариант >>
Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
(втори вариант)
Въшките не са угодни на Бога. Щом нечистотата бяга от тебе, благоугоден си на Господа. Щом нечистотата не бяга от тебе, не си благоугоден на Бога. Щом калта бяга от тебе, угоден си на Бога, щом се лепи на тебе, не си благоугоден. Тъй щото сега, като ходите по калта, и ако по вас лепне калта, не сте благоугодни.
Сега не искам... донякъде буквално е вярно.
към втори вариант >>
Чрез вас той се изявява.
(втори вариант)
Посвещение. Ако проговори той, отиде всичко. Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот.
Чрез вас той се изявява.
Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора.
към втори вариант >>
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални.
В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво.
към втори вариант >>
Яви се у вас една болка, вие ще разправяте.
(втори вариант)
Мълчи, докрая той няма да говори нищо. А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява.
Яви се у вас една болка, вие ще разправяте.
Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете.
към втори вариант >>
В кално време ходи и много малко се окалва.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални.
В кално време ходи и много малко се окалва.
Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени.
към втори вариант >>
Да кажем, вас ви боли кракът.
(втори вариант)
А пък знаете ли защо хората говорят? Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте.
Да кажем, вас ви боли кракът.
Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото.
към втори вариант >>
Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални. В кално време ходи и много малко се окалва.
Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него.
Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата.
към втори вариант >>
Вие не търпите.
(втори вариант)
Понеже, като яздиш на един кон, той се е напрягал, иска да проговори, и ти почнеш да говориш за коня. Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът.
Вие не търпите.
Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх.
към втори вариант >>
Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални. В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него.
Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче.
И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат.
към втори вариант >>
Нямате търпение.
(втори вариант)
Та много от вашия говор в света е говор, вие говорите за страданията, значи за нисшия живот. Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите.
Нямате търпение.
Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата.
към втори вариант >>
И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални. В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче.
И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата.
Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае.
към втори вариант >>
Разправяте на всички хора.
(втори вариант)
Чрез вас той се изявява. Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение.
Разправяте на всички хора.
Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина.
към втори вариант >>
Казвам, браво.
(втори вариант)
В България само един човек съм срещнал – в Шумен, на когото обущата никога не стават кални. В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата.
Казвам, браво.
Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти.
към втори вариант >>
Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете.
(втори вариант)
Яви се у вас една болка, вие ще разправяте. Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора.
Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете.
Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея?
към втори вариант >>
Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени.
(втори вариант)
В кално време ходи и много малко се окалва. Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво.
Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени.
Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е.
към втори вариант >>
Заболи ви гърлото.
(втори вариант)
Да кажем, вас ви боли кракът. Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете.
Заболи ви гърлото.
Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина.
към втори вариант >>
Някъде пръснало, той ще изчисти обущата.
(втори вариант)
Аз един ден го видях, повече от 35 години има оттогава, облечен хубаво, спретнат и никак кал няма по него. Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени.
Някъде пръснало, той ще изчисти обущата.
Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е. Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх.
(втори вариант)
Вие не търпите. Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото.
Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх.
Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне.
към втори вариант >>
Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат.
(втори вариант)
Другите се изпокаляли, той ще стъпи на едно камъче, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата, и пак внимателно ще стъпи на друго камъче. И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата.
Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат.
Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е. Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Заболи ви устата.
(втори вариант)
Нямате търпение. Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх.
Заболи ви устата.
Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо?
към втори вариант >>
Той ще иде някъде, ако обещае.
(втори вариант)
И докато иде някъде, на двайсет–трийсет места ще се спре, ще си извади кърпата, ще си изчисти обущата. Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат.
Той ще иде някъде, ако обещае.
Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е. Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Аз имам една медицина.
(втори вариант)
Разправяте на всички хора. Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата.
Аз имам една медицина.
Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага.
към втори вариант >>
Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти.
(втори вариант)
Казвам, браво. Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае.
Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти.
Та казвам, хубава черта е. Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Как да ви уча на нея?
(втори вариант)
Разправяте на едного, на втори, на трети, изпоплашите се, че може да се заразите, може да умрете. Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина.
Как да ви уча на нея?
Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината.
към втори вариант >>
Та казвам, хубава черта е.
(втори вариант)
Тъй внимателно стъпва навсякъде, обущата му изчистени. Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти.
Та казвам, хубава черта е.
Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Някой път имам една медицина.
(втори вариант)
Заболи ви гърлото. Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея?
Някой път имам една медицина.
Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта.
към втори вариант >>
Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
(втори вариант)
Някъде пръснало, той ще изчисти обущата. Един екземпляр – те го считаха там малко смахнат. Той ще иде някъде, ако обещае. Докато дойде на мястото, часове му взема, но обущата му са чисти. Та казвам, хубава черта е.
Та казвам, човек някой път, макар и беден да е, но да са чисти обущата му – да бъде справедлив, това значи чисти крака.
към втори вариант >>
Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне.
(втори вариант)
Изведнъж дойдете и кажете: „Заболя ме гърлото.“ Ама всички имат страх. Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина.
Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне.
Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може.
към втори вариант >>
Станете сега.
(втори вариант)
Станете сега.
към втори вариант >>
Тебе те боли устата. Защо?
(втори вариант)
Заболи ви устата. Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне.
Тебе те боли устата. Защо?
Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално.
към втори вариант >>
Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага.
(втори вариант)
Аз имам една медицина. Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо?
Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага.
Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки.
към втори вариант >>
Заболят те очите – четири капки от истината.
(втори вариант)
Как да ви уча на нея? Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага.
Заболят те очите – четири капки от истината.
Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват.
към втори вариант >>
Заболят те ушите – десет капки от мъдростта.
(втори вариант)
Някой път имам една медицина. Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината.
Заболят те ушите – десет капки от мъдростта.
Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре.
към втори вариант >>
Навсякъде може.
(втори вариант)
Една капка като туря от медицината, веднага болестта изчезне. Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта.
Навсякъде може.
Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре. Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
Ще кажете – туй не е реално.
(втори вариант)
Тебе те боли устата. Защо? Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може.
Ще кажете – туй не е реално.
И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре. Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки.
(втори вариант)
Казвам, трябват ти три капки от любовта, от шишенцето на любовта, и веднага. Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално.
И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки.
Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре. Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват.
(втори вариант)
Заболят те очите – четири капки от истината. Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки.
Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват.
Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре. Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре.
(втори вариант)
Заболят те ушите – десет капки от мъдростта. Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват.
Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре.
Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
(втори вариант)
Навсякъде може. Ще кажете – туй не е реално. И след туй ще идете, ще ви капнат и от другите капки. Има една медицина реална вътре в живота, с която хората могат да се лекуват. Тебе те болят ушите, и ако ти вникнеш психологически, ще видиш, че имаш едно безпокойство вътре.
Ти най–първо ще се постараеш психически да отстраниш туй неспокойство от ума.
към втори вариант >>
Няма си друга причина за това.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това.
Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н.
към втори вариант >>
Има една психическа страна.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това.
Има една психическа страна.
Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи.
към втори вариант >>
Ушите и очите имат своя произход в мозъка.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това. Има една психическа страна.
Ушите и очите имат своя произход в мозъка.
И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи. Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това. Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка.
И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка.
Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи. Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това. Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка.
Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят.
Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи. Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н.
(втори вариант)
Няма си друга причина за това. Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят.
Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н.
При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи. Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи.
(втори вариант)
Има една психическа страна. Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н.
При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи.
Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
(втори вариант)
Ушите и очите имат своя произход в мозъка. И очите, и ушите заболяват винаги в задната част на мозъка. Когато мозъкът в задната част не функционира правилно, винаги очите болят. Когато слепоочната област на мозъка не функционира правилно, устата боли и т.н. При известни области на мозъка се раждат известни болезнени състояния в съответстващите органи.
Устата често заболява по единствената причина или че няма достатъчно работа, или че се пресилили, или че храната, която е дадена на човека, не е била естествена.
към втори вариант >>
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат.
Всяка една мисъл носи или благо, или отрова. Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви. Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото. Има известни желания, които ще се проявят.
към втори вариант >>
Всяка една мисъл носи или благо, или отрова.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат.
Всяка една мисъл носи или благо, или отрова.
Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви. Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото. Има известни желания, които ще се проявят.
към втори вариант >>
Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат. Всяка една мисъл носи или благо, или отрова.
Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви.
Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото. Има известни желания, които ще се проявят.
към втори вариант >>
Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат. Всяка една мисъл носи или благо, или отрова. Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви.
Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото.
Има известни желания, които ще се проявят.
към втори вариант >>
Има известни желания, които ще се проявят.
(втори вариант)
Сега друго, вие трябва да проучвате мислите и желанията на хората, които те имат. Всяка една мисъл носи или благо, или отрова. Вие не може да мислите, без мисълта да се отрази на тялото ви. Има известни мисли, които след време ще се проявят някъде в тялото.
Има известни желания, които ще се проявят.
към втори вариант >>
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание?
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание?
Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум.
към втори вариант >>
Прочетете първа глава от Римляном.
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание?
Прочетете първа глава от Римляном.
Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия.
към втори вариант >>
Вие сте я чели.
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание? Прочетете първа глава от Римляном.
Вие сте я чели.
Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце.
към втори вариант >>
Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията.
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание? Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели.
Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията.
Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията.
към втори вариант >>
Например де са желанията?
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание? Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията.
Например де са желанията?
Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията.
към втори вариант >>
Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум.
(втори вариант)
Сега в какво седи разликата между една мисъл и едно желание? Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията?
Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум.
Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията. Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
Но това са две положения, две последствия.
(втори вариант)
Прочетете първа глава от Римляном. Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум.
Но това са две положения, две последствия.
Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията. Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце.
(втори вариант)
Вие сте я чели. Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия.
Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце.
И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията. Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
И ти ще понесеш последствията.
(втори вариант)
Там апостол Павел загатва например каква е разликата между мислите и желанията. Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце.
И ти ще понесеш последствията.
И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията. Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията.
(втори вариант)
Например де са желанията? Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията.
И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията.
Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
Туй, което сега постоянно става в света.
(втори вариант)
Понеже, казва, Бог разбра техните несмислени сърца и направиха всичките престъпления, и понеже те не прославиха Бога както трябва, тогава Бог ги предаде на техния развратен ум. Но това са две положения, две последствия. Та казвам, ако ти в едно отношение не вървиш в любовта на Бога, то той ще те предаде в ръцете на твоето развратно сърце. И ти ще понесеш последствията. И ако ти не вървиш по пътя на Божията мъдрост, то той ще те предаде в ръцете на твоя развратен ум, и ти ще понесеш последствията.
Туй, което сега постоянно става в света.
към втори вариант >>
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи?
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи?
“ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва.
към втори вариант >>
“ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш.
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи?
“ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш.
„Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща.
към втори вариант >>
„Ама Господ е праведен.“ То е тъй.
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи? “ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш.
„Ама Господ е праведен.“ То е тъй.
Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва.
към втори вариант >>
Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов.
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи? “ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй.
Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов.
Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път.
към втори вариант >>
Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва.
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи? “ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов.
Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва.
Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота.
към втори вариант >>
Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва.
(втори вариант)
Сега, не искам да внеса във вас... Казвате: „Ама Господ не знае ли тия работи? “ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва.
Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва.
Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота. „Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят.
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят.
Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?
към втори вариант >>
Сега мога да изучавам другите неща.
(втори вариант)
“ Ти не се осланяй на онова, което Господ знае, но на онова, което ти знаеш. „Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва.
Сега мога да изучавам другите неща.
В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота. „Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете.
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят.
Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете.
Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел.
към втори вариант >>
В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва.
(втори вариант)
„Ама Господ е праведен.“ То е тъй. Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща.
В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва.
Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота. „Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
Всичко е на вас известно.
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят. Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете.
Всичко е на вас известно.
В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш.
към втори вариант >>
Та досега са ни учили на лесния път.
(втори вариант)
Дотолкова, доколкото аз възприемам неговата любов. Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва.
Та досега са ни учили на лесния път.
Най–лесният път е пътят на живота. „Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
В шеста глава няма нищо ново.
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят. Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно.
В шеста глава няма нищо ново.
Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш. Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
Най–лесният път е пътят на живота.
(втори вариант)
Че Бог е вечна любов, то е така, но доколко аз възприемам любовта му, това ме ползва. Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път.
Най–лесният път е пътят на живота.
„Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная.
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят. Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново.
Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная.
Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш. Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
„Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
(втори вариант)
Доколкото аз възприемам неговото знание в живота, то ме ползва. Сега мога да изучавам другите неща. В дадения случай само онзи възглед, който ние възприемаме, то ни ползва, онази мисъл, която възприемаме в нашия ум, тя ни ползва, онзи дух, когото възприемаме в себе си, той ни ползва. Та досега са ни учили на лесния път. Най–лесният път е пътят на живота.
„Трябва да се живее.“ Имате едно изречение, казвате: „Научи ме.“ Е, хубаво, аз разбирам как можеш да научиш един
към втори вариант >>
Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?
(втори вариант)
По философията на Соломон още не сме излезли от физическия свят. Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная.
Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?
“ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш. Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
човек да живее добре.
(втори вариант)
човек да живее добре.
За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе.
към втори вариант >>
“ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел.
(втори вариант)
Шеста глава се занимава с обикновени работи, които всички ги знаете. Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная?
“ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел.
Има едно нещо, което не знаеш. Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре.
(втори вариант)
човек да живее добре.
За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре.
Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти.
към втори вариант >>
Има едно нещо, което не знаеш.
(втори вариант)
Всичко е на вас известно. В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел.
Има едно нещо, което не знаеш.
Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре.
(втори вариант)
човек да живее добре. За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре.
Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре.
Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка.
към втори вариант >>
Не знаеш да хвъркаш като птиците.
(втори вариант)
В шеста глава няма нищо ново. Първи стих: „Има зло, което видях под слънцето, и го има много между човеците.“ Втори стих: „То е суета и зла болест.“ Соломон, който е бил много учен, когато му разправят за нещо, той казва: „Ону да билир ми“ – и туй го зная. Един ден го среща един дервиш, той казва: „Ону да билир ми.“ Той му казва: „Ефенди, има нещо, което не знаеш.“ „Кое не зная? “ „Не знаеш да хвъркаш като птиците.“ „Верно, всичко зная, само едно нещо не зная – как да хвъркам.“ Всичко знаел, само да хвърка не знаел. Има едно нещо, което не знаеш.
Не знаеш да хвъркаш като птиците.
към втори вариант >>
Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе.
(втори вариант)
човек да живее добре. За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре.
Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе.
Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре.
към втори вариант >>
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете.
Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота.
към втори вариант >>
Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш.
(втори вариант)
човек да живее добре. За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе.
Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш.
Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците.
към втори вариант >>
Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете.
Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете.
Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство.
към втори вариант >>
Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе.
(втори вариант)
човек да живее добре. За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш.
Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе.
Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва.
към втори вариант >>
Изкуството е там.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете. Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете.
Изкуството е там.
Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят.
към втори вариант >>
Той ще го научи точно тъй, както и ти.
(втори вариант)
За да ви науча да живеете добре, аз трябва да живея добре. Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе.
Той ще го научи точно тъй, както и ти.
Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво.
към втори вариант >>
Птицата в туй отношение е по–горе.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете. Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там.
Птицата в туй отношение е по–горе.
И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш.
към втори вариант >>
Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка.
(втори вариант)
Аз никога не мога да ви науча да живеете добре, ако аз не живея добре. Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти.
Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка.
Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители.
към втори вариант >>
И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете. Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе.
И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек.
Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как?
към втори вариант >>
Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре.
(втори вариант)
Никога не можеш да предадеш на един човек онова, което ти не знаеш и което не е в тебе. Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка.
Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре.
Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги.
към втори вариант >>
Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота.
(втори вариант)
Сега и аз ви казвам, има едно нещо, което не знаете. Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек.
Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота.
Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия.
към втори вариант >>
Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците.
(втори вариант)
Ако ти не го живееш, не можеш и да го предадеш. Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре.
Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците.
Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш.
към втори вариант >>
Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство.
(втори вариант)
Всичко друго знаете, само не знаете как добре да живеете. Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота.
Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство.
Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия?
към втори вариант >>
Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва.
(втори вариант)
Как можеш да го запознаеш с това, което не е у тебе. Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците.
Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва.
И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил.
към втори вариант >>
Ние живеем, както всички хора живеят.
(втори вариант)
Изкуството е там. Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство.
Ние живеем, както всички хора живеят.
Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо.
към втори вариант >>
И те ще знаят, ако учителят пее хубаво.
(втори вариант)
Той ще го научи точно тъй, както и ти. Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва.
И те ще знаят, ако учителят пее хубаво.
Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча.
към втори вариант >>
Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш.
(втори вариант)
Птицата в туй отношение е по–горе. И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят.
Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш.
Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага.
към втори вариант >>
Сега някой път вие минавате за учители.
(втори вариант)
Ако един учител по музика пее криво, всичките ученици ще правят същата погрешка. Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво.
Сега някой път вие минавате за учители.
Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание.
към втори вариант >>
Че тогава как?
(втори вариант)
И признава, че всичко знае, но да хвърка, не знае човек. Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш.
Че тогава как?
Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите.
към втори вариант >>
Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги.
(втори вариант)
Ако той пее хубаво, и те ще пеят добре. Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители.
Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги.
Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно?
към втори вариант >>
Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия.
(втори вариант)
Сега, който казва, че знае да живее, той не разбира живота. Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как?
Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия.
Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия.
към втори вариант >>
Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш.
(втори вариант)
Какъвто е учителят, такива ще бъдат и учениците. Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги.
Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш.
Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа.
към втори вариант >>
Какво нещо е светия?
(втори вариант)
Да знаеш да живееш, то е най– великото изкуство. Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия.
Какво нещо е светия?
Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная.
към втори вариант >>
Казвате – той е учил.
(втори вариант)
Освен по– способните ученици ще знаят, че учителят не е такъв, какъвто трябва. И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш.
Казвате – той е учил.
Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки.
към втори вариант >>
Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо.
(втори вариант)
Ние живеем, както всички хора живеят. Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия?
Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо.
Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия.
към втори вариант >>
Тогава ще ви насоча.
(втори вариант)
И те ще знаят, ако учителят пее хубаво. Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил.
Тогава ще ви насоча.
Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки. Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Той с всичко разполага.
(втори вариант)
Ти си сиромах, не можеш да свържеш двата края, пари нямаш. Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо.
Той с всичко разполага.
Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия.
към втори вариант >>
Хубаво е туй желание.
(втори вариант)
Сега някой път вие минавате за учители. Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча.
Хубаво е туй желание.
Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки. Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Нищо не можете да го съдите.
(втори вариант)
Че тогава как? Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага.
Нищо не можете да го съдите.
Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство.
към втори вариант >>
Къде именно?
(втори вариант)
Често аз виждам около вас – някоя сестра е събрала около себе си сестри, учи ги и някой брат, събрал братя, учи ги. Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание.
Къде именно?
Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки. Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Той е светия.
(втори вариант)
Аз наричам това – за пример хората имат понятие за светия. Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите.
Той е светия.
Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия.
към втори вариант >>
Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа.
(втори вариант)
Много хубаво е това, но всички тези, които си събрал около себе си, ще знаят толкова, колкото ти знаеш. Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно?
Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа.
Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки. Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная.
(втори вариант)
Какво нещо е светия? Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия.
Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная.
Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине.
към втори вариант >>
Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки.
(втори вариант)
Казвате – той е учил. Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа.
Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки.
Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия.
(втори вариант)
Светията според мене е онзи човек, който не е в лишение от нищо. Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная.
Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия.
Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това.
към втори вариант >>
Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
(втори вариант)
Тогава ще ви насоча. Хубаво е туй желание. Къде именно? Преди да съберете хората отвънка, вие искате да съберете хората около вас, тя е последна работа. Вие съберете вашите мисли и вашите желания около вас, съберете и вашите постъпки.
Та след като ги съберете, тогава излезте отвънка и съберете хората.
към втори вариант >>
Благодарим за такъв светия.
(втори вариант)
Той с всичко разполага. Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия.
Благодарим за такъв светия.
Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш.
към втори вариант >>
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка.
Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека.
към втори вариант >>
Туй било светийство.
(втори вариант)
Нищо не можете да го съдите. Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия.
Туй било светийство.
Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее.
към втори вариант >>
Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка.
Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека.
Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей.
към втори вариант >>
Та всеки може да стане такъв светия.
(втори вариант)
Той е светия. Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство.
Та всеки може да стане такъв светия.
Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия.
към втори вариант >>
Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка. Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека.
Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал.
Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае.
към втори вариант >>
Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине.
(втори вариант)
Такива светии, които ги има в православната църква и в католическата църква, за тях аз не искам да зная. Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия.
Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине.
Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия.
към втори вариант >>
Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет?
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка. Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал.
Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет?
“ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало.
към втори вариант >>
Понятие е това.
(втори вариант)
Той ще пости малко, ще му хлътнат очите, ще отслабне и ще го считат за светия. Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине.
Понятие е това.
Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия. Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
“ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка. Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет?
“ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае.
Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял.
към втори вариант >>
Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш.
(втори вариант)
Благодарим за такъв светия. Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това.
Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш.
И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия. Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека.
(втори вариант)
Така ако не разбирате живота, вие ще замязате на онзи негърски проповедник, доста даровит бил в Америка. Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае.
Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека.
Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е.
към втори вариант >>
И светията е светия, понеже знае как да живее.
(втори вариант)
Туй било светийство. Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш.
И светията е светия, понеже знае как да живее.
Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия. Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
Тъй говорил Мойсей.
(втори вариант)
Един ден проповядва на своята публика и казва как Господ е направил човека. Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека.
Тъй говорил Мойсей.
И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял?
към втори вариант >>
Щом знаеш как да живееш, ти си светия.
(втори вариант)
Та всеки може да стане такъв светия. Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее.
Щом знаеш как да живееш, ти си светия.
Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия. Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
И той е говорил за неща, които не знае.
(втори вариант)
Казва: „Господ е намерил някъде най–фина кал. Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей.
И той е говорил за неща, които не знае.
Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание.
към втори вариант >>
Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия.
(втори вариант)
Щом погладува 10 дена, ще стане светия и оттатък ще мине. Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия.
Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия.
Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало.
(втори вариант)
Като го направил майсторски, пече го три дена на слънцето на един плет.“ Пък един го попита: „Господин проповедник, откъде намери Господ пръте, да си направи плет? “ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае.
Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало.
Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е.
към втори вариант >>
Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
(втори вариант)
Понятие е това. Аз като казвам „светия“, разбирам да не си в лишение, да знаеш как да живееш. И светията е светия, понеже знае как да живее. Щом знаеш как да живееш, ти си светия. Щом не знаеш как да живееш, ти не си светия.
Ама можеш да носиш красиви имена, че можеш да се молиш, молиш се много.
към втори вариант >>
Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял.
(втори вариант)
“ „То не е твоя работа.“ Защото и той сам не знае. Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало.
Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял.
Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа.
към втори вариант >>
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли.
Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него.
към втори вариант >>
Възможно е.
(втори вариант)
Не е работа на него, но не била работа и на проповедника да разправя как направил Господ човека. Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял.
Възможно е.
Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе.
към втори вариант >>
Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли.
Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг.
Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му.
към втори вариант >>
Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял?
(втори вариант)
Тъй говорил Мойсей. И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е.
Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял?
Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение?
към втори вариант >>
Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли. Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг.
Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо.
Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му. Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
Ти си имаш едно тълкувание.
(втори вариант)
И той е говорил за неща, които не знае. Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял?
Ти си имаш едно тълкувание.
Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем?
към втори вариант >>
Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли. Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо.
Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш.
И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му. Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
Мойсей трябва да дойде и той да каже как е.
(втори вариант)
Е, казах: „Писано е тъй.“ Цитира се, писано е, че тъй станало. Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание.
Мойсей трябва да дойде и той да каже как е.
Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота.
към втори вариант >>
И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли. Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш.
И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка.
И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му. Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
Е, то е негова работа.
(втори вариант)
Някои пък, които тълкуват, искат да кажат, че Мойсей тъй го видял. Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е.
Е, то е негова работа.
Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза.
към втори вариант >>
И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него.
(втори вариант)
Срещнал един дервиш един турски бей, таман си турил тоягата и се моли. Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка.
И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него.
Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му. Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе.
(втори вариант)
Възможно е. Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа.
Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе.
От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза. Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му.
(втори вариант)
Казва: „Ону да билир ми.“ „Аз зная за какво ще се молиш.“ „Е, ще си изпълня дълга.“ „Никакъв дълг. Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него.
Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му.
Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
От кое именно положение?
(втори вариант)
Но ти знаеш ли, че Мойсей тъй го е видял? Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе.
От кое именно положение?
От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза. Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
(втори вариант)
Сега отиваш да се молиш за пари на Господа.“ И ти се намираш в чудо. Не отиваш да благодариш на Бога, но имаш някоя голяма нужда и отиваш да му се молиш. И след туй, като се молиш все за такива работи, казваш: „Аз се молих на Господа.“ То е все таки да те врънка някой просяк, да върви подире ти и да ти врънка. И след туй да каже: „Аз се много разговарях с него. Аз съм запознат, вървях с него, врънкал съм му.
Той даже е толкова запознат, че по едно левче ми дава, приятелство имаме.“
към втори вариант >>
От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем?
(втори вариант)
Ти си имаш едно тълкувание. Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение?
От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем?
Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза. Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи.
И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново.
към втори вариант >>
Всякога човек излиза от лошите положения на живота.
(втори вариант)
Мойсей трябва да дойде и той да каже как е. Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем?
Всякога човек излиза от лошите положения на живота.
Аз тъй зная – и от лошото има една полза. Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
И всичките ни молби все за материални работи са.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи.
И всичките ни молби все за материални работи са.
Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал.
към втори вариант >>
Аз тъй зная – и от лошото има една полза.
(втори вариант)
Е, то е негова работа. Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота.
Аз тъй зная – и от лошото има една полза.
Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи. И всичките ни молби все за материални работи са.
Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша.
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо.
към втори вариант >>
Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
(втори вариант)
Сега и вие пак ще ми кажете „Ону да билирми.“ То е едно положение, от което трябва да се излезе. От кое именно положение? От кое трябва да излезем и в кое трябва да влезем? Всякога човек излиза от лошите положения на живота. Аз тъй зная – и от лошото има една полза.
Аз виждам, защото лошото го има, ние как да излезем навънка от това място.
към втори вариант >>
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи. И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша.
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал.
Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света.
към втори вариант >>
Ще ви разправя един анекдот.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот.
Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях.
към втори вариант >>
Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи. И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал.
Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал.
Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си.
към втори вариант >>
Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот.
Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава.
Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън.
към втори вариант >>
Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново.
(втори вариант)
Сега тези са положения, искам да изнеса една стара философия, върху която са ни казвали да се молим все за материални работи. И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал.
Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново.
Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава?
към втори вариант >>
Та един ден и тя искала да им даде един урок.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава.
Та един ден и тя искала да им даде един урок.
Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама.
към втори вариант >>
Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал.
(втори вариант)
И всичките ни молби все за материални работи са. Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново.
Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал.
И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава? “
към втори вариант >>
Пък тя се занимавала със змиите.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок.
Пък тя се занимавала със змиите.
И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде.
към втори вариант >>
И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо.
(втори вариант)
Казва някой: „Аз като се помоля, Господ ме слуша. Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал.
И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо.
Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава? “
към втори вариант >>
И знаела малко естеството на змиите.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите.
И знаела малко естеството на змиите.
Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи.
към втори вариант >>
Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света.
(втори вариант)
Каквото съм поисквал, Господ ми е дал.“ Аз пък в моя живот, преди да съм се молил, Господ всичко ми е дал. Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо.
Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света.
Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава? “
към втори вариант >>
Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях.
(втори вариант)
Ще ви разправя един анекдот. Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите.
Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях.
И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие?
към втори вариант >>
Маха ръцете си.
(втори вариант)
Той казва: „Каквото се помоля, Господ ми е дал.“ Пък аз виждам, преди да съм се молил за нещо, той всичко ми е дал. Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света.
Маха ръцете си.
И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава? “
към втори вариант >>
И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън.
(втори вариант)
Минавала една учителка тъй, всичките учители я считали за глупава. Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях.
И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън.
И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията!
към втори вариант >>
И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава?
(втори вариант)
Пък няма какво да се моля на Господа, да ми даде ново. Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си.
И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава?
“
към втори вариант >>
И тя останала сама.
(втори вариант)
Та един ден и тя искала да им даде един урок. Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън.
И тя останала сама.
„Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас!
към втори вариант >>
“
(втори вариант)
Но още нещата, които ми е дал, не съм ги разгледал всичките, че да зная какво ми е дал. И като се помолите, все ще ви кажат: „Идете в еди–коя си стая, в еди–кой куфар, намерете това нещо. Но в този говор сега за придобиване на знание мяза като някой оратор, качи се пред публиката и започне да маха с ръцете си насам–нататък, мисли – ще оправи света. Маха ръцете си. И след туй слезне, каже: „Как мислите, речта ми не беше ли много хубава?
“
към втори вариант >>
„Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде.
(втори вариант)
Пък тя се занимавала със змиите. И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама.
„Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде.
Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа.
към втори вариант >>
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари.
Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах.
към втори вариант >>
Вие бягате от Божиите работи.
(втори вариант)
И знаела малко естеството на змиите. Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде.
Вие бягате от Божиите работи.
Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая?
към втори вариант >>
Бедният седи и слуша.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари.
Бедният седи и слуша.
Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства.
към втори вариант >>
Какви учители сте вие?
(втори вариант)
Взела си един ден една голяма змия, тъй я увила на себе си и влиза с нея при тях. И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи.
Какви учители сте вие?
Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него.
към втори вариант >>
Проповядва се заради него.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари. Бедният седи и слуша.
Проповядва се заради него.
И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия.
към втори вариант >>
Че проучете змията!
(втори вариант)
И като я пуска, всичките учители и учителки изскачат навън. И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие?
Че проучете змията!
Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва.
към втори вариант >>
И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари. Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него.
И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари.
Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса.
към втори вариант >>
Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас!
(втори вариант)
И тя останала сама. „Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията!
Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас!
“ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде.
към втори вариант >>
Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари. Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари.
Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата.
Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах.
към втори вариант >>
“ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа.
(втори вариант)
„Е, казва тя, аз досега мислех, че вие сте много умни хора, а всички бягате от една змия, която Господ създаде. Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас!
“ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа.
Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата.
към втори вариант >>
Та само той ли е сиромах.
(втори вариант)
Един проповедник в Америка проповядва за един беден да му съберат малко пари. Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата.
Та само той ли е сиромах.
Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни.
към втори вариант >>
Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая?
(втори вариант)
Вие бягате от Божиите работи. Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа.
Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая?
Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има.
към втори вариант >>
Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства.
(втори вариант)
Бедният седи и слуша. Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах.
Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства.
То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя.
към втори вариант >>
Хубаво е това, ще се оправите с него.
(втори вариант)
Какви учители сте вие? Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая?
Хубаво е това, ще се оправите с него.
И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза.
към втори вариант >>
То е една неразбрана философия.
(втори вариант)
Проповядва се заради него. И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства.
То е една неразбрана философия.
Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо.
към втори вариант >>
И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва.
(втори вариант)
Че проучете змията! Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него.
И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва.
Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза. Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса.
(втори вариант)
И проповедникът казва: „Любезни братя.“ Напъва се, говори това–онова, цитира стихове оттук–оттам, събира пари. Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия.
Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса.
Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи.
към втори вариант >>
Когато те обикне змията, тя обича навсякъде.
(втори вариант)
Аз ви донесох една змия.“ Казват: „Цяло безобразие е туй, изплаши ни нас! “ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва.
Когато те обикне змията, тя обича навсякъде.
Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза. Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах.
(втори вариант)
Казва му един верующ: „Много се измъчи за този сиромах.“ И той казва: „Нямаше защо да ходиш толкова да смущаваш всичките хора, до мен да беше дошъл, само да ми прошепнеш, аз щях да уредя работата. Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса.
Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах.
Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси.
към втори вариант >>
Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата.
(втори вариант)
“ „Донесох ви един екземпляр, да го изследвате.“ Туй е Божия работа. Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде.
Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата.
Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза. Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
Че то е един упрек за всички ни.
(втори вариант)
Та само той ли е сиромах. Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах.
Че то е един упрек за всички ни.
Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече.
към втори вариант >>
Казвате: „Змия.“ Че тя любов има.
(втори вариант)
Ако една лоша мисъл ви уплаши и ако едно лошо желание ви уплаши, та излезете из класната стая? Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата.
Казвате: „Змия.“ Че тя любов има.
И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза. Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
Че братя, братя.
(втори вариант)
Изгубихме си времето.“ Ей, той навежда доказателства. То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни.
Че братя, братя.
Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене.
към втори вариант >>
И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза.
(втори вариант)
Хубаво е това, ще се оправите с него. И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има.
И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза.
Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
Няма нищо.
(втори вариант)
То е една неразбрана философия. Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя.
Няма нищо.
На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй?
към втори вариант >>
Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
(втори вариант)
И змията например, каквото и да кажете за нея, змията се много привързва. Когато те обикне змията, тя обича навсякъде. Но само да не я разгневиш, може да ти строши ребрата. Казвате: „Змия.“ Че тя любов има. И при това, че обича змията, доста здраве има и съвременните химици, старите алхимици често са умъртвявали някои змии и са ги направяли на прах, и са тургали известна доза.
Когато някои са искали да оздравеят, липсвало им живот и здраве, давали са им известна доза разтвор от праха на змия, да ближе.
към втори вариант >>
На ухото само ми кажи.
(втори вариант)
Аз казвам, до мен се отнеси, кажи ми на ухото, аз ще уредя въпроса. Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо.
На ухото само ми кажи.
В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма.
към втори вариант >>
Сега да дойдем до съществените неща.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща.
Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш.
към втори вариант >>
В едно братство не трябва да има сиромаси.
(втори вариант)
Сега цяло едно събрание ще занимават за този сиромах. Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи.
В едно братство не трябва да има сиромаси.
Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство.
към втори вариант >>
Туй кали човека.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща.
Туй кали човека.
Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това.
към втори вариант >>
Нищо повече.
(втори вариант)
Че то е един упрек за всички ни. Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси.
Нищо повече.
Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем?
към втори вариант >>
Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща. Туй кали човека.
Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека.
И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима.
към втори вариант >>
Сиромасите да седят навънка според мене.
(втори вариант)
Че братя, братя. Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече.
Сиромасите да седят навънка според мене.
Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах.
към втори вариант >>
И човек трябва да се кали в живота.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща. Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека.
И човек трябва да се кали в живота.
И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава?
към втори вариант >>
Ще кажат: „Как тъй?
(втори вариант)
Няма нищо. На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене.
Ще кажат: „Как тъй?
“ В едно братство сиромаси няма. Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная.
към втори вариант >>
И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща. Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота.
И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота.
Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш. Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете.
към втори вариант >>
“ В едно братство сиромаси няма.
(втори вариант)
На ухото само ми кажи. В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй?
“ В едно братство сиромаси няма.
Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство. Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете.
към втори вариант >>
Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш.
(втори вариант)
Сега да дойдем до съществените неща. Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота.
Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш.
Та казвам сега, да не бъдем невежи в това. И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде.
към втори вариант >>
Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство.
(втори вариант)
В едно братство не трябва да има сиромаси. Нищо повече. Сиромасите да седят навънка според мене. Ще кажат: „Как тъй? “ В едно братство сиромаси няма.
Каквото и да цитирате вие, щом има сиромаси в братството вътре, това не е братство.
Може сега да ми кажете: „Как да го разберем? “ Ред години аз съм се учил да го разбирам, едва го разбрах. Сега вие как ще го разберете, не зная. Ще ви оставя да го разберете. В осмия клас трябва да има ученици, които разбират, които са свършили седмия клас.
към втори вариант >>
Та казвам сега, да не бъдем невежи в това.
(втори вариант)
Туй кали човека. Онези мисли, които вие считате неестествени, те каляват човека. И човек трябва да се кали в живота. И човек се познава доколко е търпелив само при неблагоприятните условия на живота. Като дойдат неблагоприятните условия на живота, ти ще видиш колко си търпелив и колко право мислиш, и каква вяра имаш.
Та казвам сега, да не бъдем невежи в това.
И това е една права максима. Бог ви е дал всичкото богатство, но ако няма у вас разбиране, тогава? Щом ви е лишил от разбиране на нещата, тогава казва: „И то е суета.“ Детето, ако все си остане дете. Например, ако оставите вие вашите мъчнотии друг да ги решава, тогава благото друг ще го яде. И тогава Соломон казва: „И то е суета.“ Ако ти сам не можеш да разрешиш своите мъчнотии, та туй е едно богатство за тебе.
към втори вариант >>
3.
Трите правила. Път за освобождение
,
ООК
, София, 20.3.1935г.,
Така се укрепява човек.
И човек, който не слуша, никога не може да служи. Може да служи само онзи, който не е глух. Служенето е за онзи, който слуша. А пък учението е за сърцето. Изпълнението волята Божия е за човешката воля.
Така се укрепява човек.
Така се укрепява човешкото естество.
към беседата >>
Плачът е един музикален зов.
Плачът е един музикален зов.
Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог.
към беседата >>
Аз не осъждам генерала.
Аз не осъждам генерала.
Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава.
към беседата >>
Така се укрепява човешкото естество.
Може да служи само онзи, който не е глух. Служенето е за онзи, който слуша. А пък учението е за сърцето. Изпълнението волята Божия е за човешката воля. Така се укрепява човек.
Така се укрепява човешкото естество.
към беседата >>
Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят.
Плачът е един музикален зов.
Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят.
Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче?
към беседата >>
Нему не му е позволено да умре.
Аз не осъждам генерала.
Нему не му е позволено да умре.
Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви.
към беседата >>
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие.
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие.
Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ. Стаята ви не е отоплена. Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя. Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
към беседата >>
Плачът на детето е музикален зов.
Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят.
Плачът на детето е музикален зов.
И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон.
към беседата >>
Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план.
Аз не осъждам генерала. Нему не му е позволено да умре.
Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план.
Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви. Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ.
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие.
Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ.
Стаята ви не е отоплена. Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя. Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
към беседата >>
И силен е той.
Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов.
И силен е той.
Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е.
към беседата >>
Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете.
Аз не осъждам генерала. Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план.
Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете.
Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви. Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Стаята ви не е отоплена.
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие. Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ.
Стаята ви не е отоплена.
Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя. Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
към беседата >>
Детето плаче.
Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той.
Детето плаче.
Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва.
към беседата >>
Не се страхувайте.
Аз не осъждам генерала. Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете.
Не се страхувайте.
Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви. Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя.
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие. Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ. Стаята ви не е отоплена.
Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя.
Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
към беседата >>
Това „уа“ е много силен слог.
Плачът е един музикален зов. Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче.
Това „уа“ е много силен слог.
„Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
Страхът всякога показва, че човек не разсъждава.
Аз не осъждам генерала. Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте.
Страхът всякога показва, че човек не разсъждава.
Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви. Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
Сега има нещо в човека, което се противи на волята Божия и вие го считате, че това сте вие. Искате някой път да направите нещо, но нещо ви казва: „Не." Събудите се сутринта рано, зимно време, двайсет градуса студ. Стаята ви не е отоплена. Нещо ви казва: „Стани да се помолиш." Но вие си казвате: „Студено е, ще се простудя.
Може и в леглото, и под юргана мога да се помоля."
към беседата >>
„Уа" ли казва детето, или другояче?
Отзовават се всички ония същества, които слизат от невидимия свят. Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог.
„Уа" ли казва детето, или другояче?
(„Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви.
Нему не му е позволено да умре. Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава.
Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви.
Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът.
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът.
Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено.
към беседата >>
(„Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон.
Плачът на детето е музикален зов. И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче?
(„Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон.
Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
Ако го убият, няма кой да ръководи и затова остава на заден план. Но мисълта е: да имате едно убеждение и тръгнете. Не се страхувайте. Страхът всякога показва, че човек не разсъждава. Ако се страхувате, трябва да е обоснован страхът ви.
Ако се страхувате, страхът ви трябва да бъде разумен.
към беседата >>
Станете после сутринта неразположени духом.
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът.
Станете после сутринта неразположени духом.
Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло.
към беседата >>
Интересно е.
И силен е той. Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон.
Интересно е.
Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва. Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
Сега колко неща остават, които трябва да помните?
Сега колко неща остават, които трябва да помните?
Водата от чашата ли трябва да вземете, или да турите цев и да направите чешма?
към беседата >>
Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек?
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът. Станете после сутринта неразположени духом.
Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек?
Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши.
към беседата >>
Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва.
Детето плаче. Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е.
Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва.
Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
Водата от чашата ли трябва да вземете, или да турите цев и да направите чешма?
Сега колко неща остават, които трябва да помните?
Водата от чашата ли трябва да вземете, или да турите цев и да направите чешма?
към беседата >>
Можете да направите един опит.
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът. Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек?
Можете да направите един опит.
Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие.
към беседата >>
Той има особени трептения и засяга й сърцето.
Това „уа“ е много силен слог. „Уа" ли казва детето, или другояче? („Уа.") Някой път, когато плачат децата, послушайте ги как плачат, някое ревливо дете послушайте как взема първия тон. Интересно е. Като изкаже детето тоя зов, майката се притичва.
Той има особени трептения и засяга й сърцето.
към беседата >>
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма.
Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе.
към беседата >>
Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено.
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът. Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит.
Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено.
И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал.
към беседата >>
Та казвам сега метода на Бога.
Та казвам сега метода на Бога.
Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума.
към беседата >>
Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма.
Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила.
Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път.
към беседата >>
И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено.
Можете и под юргана да се помолите, никакъв грях не е това, но като не ставате, а седите в леглото и се молите, заспивате, и свършва се въпросът. Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено.
И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено.
Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал. Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин.
Та казвам сега метода на Бога.
Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин.
Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти?
към беседата >>
Може да му се присмеят малко, но няма нищо.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма. Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила.
Може да му се присмеят малко, но няма нищо.
Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре?
към беседата >>
Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло.
Станете после сутринта неразположени духом. Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено.
Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло.
Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал. Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога.
Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин.
Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога.
Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш?
към беседата >>
Вие не сте научени да ви се смеят.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма. Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо.
Вие не сте научени да ви се смеят.
Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре? Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши.
Питам тогаз: от двайсет градуса студ трябва ли да се уплаши човек? Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло.
Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши.
И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал. Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати.
Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога.
Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати.
Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска.
към беседата >>
Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма. Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят.
Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо.
Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре? Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие.
Можете да направите един опит. Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши.
И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие.
Ти още не си ги надмогнал. Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван.
Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати.
Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван.
Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже.
към беседата >>
Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе.
После, втория път искам един от вас, няколко души от вас да ми представят милосърдието във форма. Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо.
Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе.
А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре? Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
Ти още не си ги надмогнал.
Когато почне тялото ви да изстива, когато почнат краката ви да треперят, това показва, че имате малко влага в тялото си, това показва, че вашето сърце е изсъхнало и вследствие на това е така студено. И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие.
Ти още не си ги надмогнал.
Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Например има една дума.
Та казвам сега метода на Бога. Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван.
Например има една дума.
Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори.
към беседата >>
А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път.
Ще ми кажете: „Ние не сме актьори." Това не е насила. Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе.
А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път.
Че кого в света са посрещали добре? Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
И всякога се е забелязвало: когато хората стават лоши, студени, егоисти, то времето винаги се разваля и става студено. Щом хората почнат да стават малко по-добри, времето започва да става топло. Топлото време е за добрите хора на сърцето, а студеното време е, когато хората почнат да стават лоши. И ако във вас стане студено, значи противоположните сили на коравосърдечието взимат във вас надмощие. Ти още не си ги надмогнал.
Поданиците във вашето царство започват да стават лоши, започват да живеят малко безразборно, трябва да дойде пророк Йеремия да ги стресне, за да не станат лоши.
към беседата >>
Ти казваш: „Обичаш ли ме ти?
Бог иска да помогне на човека по всякакъв начин. Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума.
Ти казваш: „Обичаш ли ме ти?
Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти.
към беседата >>
Че кого в света са посрещали добре?
Може да му се присмеят малко, но няма нищо. Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път.
Че кого в света са посрещали добре?
Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
Защото някой път ще дойде нещо в човека.
Защото някой път ще дойде нещо в човека.
Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ.
към беседата >>
Колко ме обичаш?
Той е снабдил човека с всички средства, та когато има нужда, да знае как да се отправи към Бога. Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти?
Колко ме обичаш?
(Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите.
към беседата >>
Кой добър човек е посрещнат с венци?
Вие не сте научени да ви се смеят. Та в християнството всички тия аристократи, които станаха християни, невидимият свят ги тури на такова поругание и присмех, че те се намираха в чудо. Ти, като станете християни, и цар да си, подигравки ще има с тебе. А ако хората с тебе не се подиграват, ти не си на правия път. Че кого в света са посрещали добре?
Кой добър човек е посрещнат с венци?
към беседата >>
Човек трябва да изучава себе си.
Защото някой път ще дойде нещо в човека.
Човек трябва да изучава себе си.
Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна.
към беседата >>
(Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска.
Нашето сърце и нашият ум трябва да бъдат в изправно положение, та да знаем как да функционираме с нашите апарати. Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш?
(Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска.
Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам.
към беседата >>
Някой път ти се усъмниш.
Защото някой път ще дойде нещо в човека. Човек трябва да изучава себе си.
Някой път ти се усъмниш.
Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават.
към беседата >>
Онзи, който знае, знае как да го каже.
Че ако ти не знаеш как да функционираш с музиката, няма да бъдеш изслушван. Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска.
Онзи, който знае, знае как да го каже.
Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам.
към беседата >>
Да кажем, че се усъмниш.
Защото някой път ще дойде нещо в човека. Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш.
Да кажем, че се усъмниш.
Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават. Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Тихо, тихо ще говори.
Например има една дума. Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже.
Тихо, тихо ще говори.
Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде?
Защото някой път ще дойде нещо в човека. Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш.
Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде?
Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават. Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Този мекият глас не се чува почти.
Ти казваш: „Обичаш ли ме ти? Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори.
Този мекият глас не се чува почти.
Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Да кажем, че си осиромашал богаташ.
Защото някой път ще дойде нещо в човека. Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде?
Да кажем, че си осиромашал богаташ.
Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават. Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите.
Колко ме обичаш? (Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти.
Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите.
Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Касата ти е празна.
Човек трябва да изучава себе си. Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ.
Касата ти е празна.
Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават. Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Аз го слушам.
(Учителят с много дебел, груб глас изговаря тия думи.) Аз искам да знам." Тоя човек първо иска. Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите.
Аз го слушам.
Думите говориш меко: „Аз те обичам. Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават.
Някой път ти се усъмниш. Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна.
Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават.
Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Думите говориш меко: „Аз те обичам.
Онзи, който знае, знае как да го каже. Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам.
Думите говориш меко: „Аз те обичам.
Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
Да кажем, че се усъмниш. Ти си един сиромах и нямаш нито пет пари в касата си, ще се усъмниш ли в някого, ако дойде? Да кажем, че си осиромашал богаташ. Касата ти е празна. Ако дойде приятелят ти и ти каже: „Обраха ти касата", ти ще се поусмихнеше и ще кажеш: „Мен никой не може да ме обере." Тоя човек не могат да го изкушават.
Но ако той е забогатял и му кажат, че са бръкнали и са взели от касата, той веднага ще повярва.
към беседата >>
Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
Тихо, тихо ще говори. Този мекият глас не се чува почти. Не го чуваш, защото ти са тъпи ушите. Аз го слушам. Думите говориш меко: „Аз те обичам.
Какво искаш Повече от това." Под думата „обичам" се разбира това: „Аз съм готов да направя възможното от моя страна, мога да ти услужа."
към беседата >>
Сега има един вид разсъждение в света: многото философия някой път е вредно.
Сега има един вид разсъждение в света: многото философия някой път е вредно.
Всяко нещо си има своите правила. (Учителят рисува на черната дъска следното: )
към беседата >>
Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене?
Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене?
" Че той много иска. Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо. И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
към беседата >>
Всяко нещо си има своите правила.
Сега има един вид разсъждение в света: многото философия някой път е вредно.
Всяко нещо си има своите правила.
(Учителят рисува на черната дъска следното: )
към беседата >>
" Че той много иска.
Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене?
" Че той много иска.
Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо. И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
към беседата >>
(Учителят рисува на черната дъска следното: )
Сега има един вид разсъждение в света: многото философия някой път е вредно. Всяко нещо си има своите правила.
(Учителят рисува на черната дъска следното: )
към беседата >>
Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо.
Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене? " Че той много иска.
Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо.
И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
към беседата >>
Това са две правила.
Това са две правила.
Аз ги наричам формула А и формула В. Това е въпрос за разрешение. А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.
към беседата >>
И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
Някой път ние питаме: „Ти готов ли си да се пожертваш заради мене? " Че той много иска. Христос, след като учи дълго време, като Го запитаха ученици какво трябва да правят, Той каза: „Който иска да бъде Мой ученик, първото правило е: трябва да слуша най-първо.
И който иска да бъде Мой ученик, трябва да се отрече от баща си, от майка си, от живота си, но от онзи живот, който го е отдалечил от Бога."
към беседата >>
Аз ги наричам формула А и формула В.
Това са две правила.
Аз ги наричам формула А и формула В.
Това е въпрос за разрешение. А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.
към беседата >>
Сега ние минаваме към един друг ред на разсъждения.
Сега ние минаваме към един друг ред на разсъждения.
Ако имате един ъгъл от трийсет градуса, да кажем, можете да намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла. Да кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.
към беседата >>
Това е въпрос за разрешение.
Това са две правила. Аз ги наричам формула А и формула В.
Това е въпрос за разрешение.
А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.
към беседата >>
Ако имате един ъгъл от трийсет градуса, да кажем, можете да намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла.
Сега ние минаваме към един друг ред на разсъждения.
Ако имате един ъгъл от трийсет градуса, да кажем, можете да намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла.
Да кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.
към беседата >>
А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.
Това са две правила. Аз ги наричам формула А и формула В. Това е въпрос за разрешение.
А е формулата на чашата, а пък В е формулата на успоредните линии на цевта.
към беседата >>
Да кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.
Сега ние минаваме към един друг ред на разсъждения. Ако имате един ъгъл от трийсет градуса, да кажем, можете да намерите какво е разстоянието между краищата на двете рамена на ъгъла.
Да кажем, че ъгълът има малък размер, има къси страни.
към беседата >>
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате.
Наливате в тая чаша. Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви. Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести. При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
към беседата >>
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя?
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя?
Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност.
към беседата >>
Наливате в тая чаша.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате.
Наливате в тая чаша.
Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви. Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести. При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
към беседата >>
Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни?
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя?
Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни?
(Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг.
към беседата >>
Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате. Наливате в тая чаша.
Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви.
Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести. При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
към беседата >>
(Може да се изчисли това.) Може.
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя? Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни?
(Може да се изчисли това.) Може.
Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра.
към беседата >>
Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате. Наливате в тая чаша. Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви.
Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести.
При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
към беседата >>
Но трябва да се изчисли.
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя? Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може.
Но трябва да се изчисли.
Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра.
към беседата >>
При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
Вие се намирате при един извор, и целия ден взимате вода от извора с чашата и преливате, наливате. Наливате в тая чаша. Искате да си послужите с тоя извор, но отмалява ръката ви. Целия ден като правите така, то чашата ще престане вече да работи в ръката ти и някой трябва да дойде да те замести.
При А ти искаш да работиш с чашата, но ще се умориш.
към беседата >>
Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център.
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя? Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли.
Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център.
Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра. Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
Второто правило е: имаш една цев.
Второто правило е: имаш една цев.
Ти веднага туряш тая цев, направиш един чучур и водата тръгва, започва да тече и ти се освобождаваш вече.
към беседата >>
Има една окръжност.
Но ако продължите двете страни на тоя ъгъл на трийсет километра, то колко дълга ще бъде напречната линия, с колко ще се увеличи тя? Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център.
Има една окръжност.
Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра. Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
Ти веднага туряш тая цев, направиш един чучур и водата тръгва, започва да тече и ти се освобождаваш вече.
Второто правило е: имаш една цев.
Ти веднага туряш тая цев, направиш един чучур и водата тръгва, започва да тече и ти се освобождаваш вече.
към беседата >>
Около тия две страни ще теглите един кръг.
Ако се продължат страните на ъгъла до един километър, то колко ще се увеличи линията, която пресича двете страни? (Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност.
Около тия две страни ще теглите един кръг.
Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра. Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата.
Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее. Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край. И най-после заспиш и свърши се. А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата. Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра.
(Може да се изчисли това.) Може. Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг.
Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра.
Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра. Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата.
Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее.
Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край. И най-после заспиш и свърши се. А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата. Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра.
Но трябва да се изчисли. Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра.
Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра.
Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата. Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее.
Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край.
И най-после заспиш и свърши се. А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата. Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
Двете страни на ъгъла са радиуси, които излизат от един център. Има една окръжност. Около тия две страни ще теглите един кръг. Тоя ъгъл е една отсечка на кръга, а напречната линия, която пресича ъгъла, показва на какво разстояние сме от центъра. Колкото тая пречка е по-голяма, толкова ти си по-далече от центъра.
Колкото тая отсечка се намалява, става по-малка и по-малка, ти се приближаваш към центъра.
към беседата >>
И най-после заспиш и свърши се.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата. Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее. Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край.
И най-после заспиш и свърши се.
А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата. Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Друга една задача има.
Друга една задача има.
Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла. Тия линии вървят в противоположна посока. Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
към беседата >>
А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата. Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее. Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край. И най-после заспиш и свърши се.
А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата.
Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла.
Друга една задача има.
Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла.
Тия линии вървят в противоположна посока. Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
към беседата >>
Изворът сам трябва да тече.
Казвам, по някой път искате да поправите вашия живот с чашата. Хубаво е поправката с чашите: една чаша, втора чаша, трета чаша и прочее. Казваш: „Да изправя една погрешка." После втора, трета и прочее, но тия погрешки нямат край. И най-после заспиш и свърши се. А второто правило е: ще туриш тия успоредни линии - цевта, и ще тече водата.
Изворът сам трябва да тече.
към беседата >>
Тия линии вървят в противоположна посока.
Друга една задача има. Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла.
Тия линии вървят в противоположна посока.
Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
към беседата >>
Но за да тече изворът, човек трябва да мисли.
Но за да тече изворът, човек трябва да мисли.
към беседата >>
Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
Друга една задача има. Допуснете сега, че имате тия две линии, А и В, които се пресичат и образуват ъгъла. Тия линии вървят в противоположна посока.
Понеже тия линии няма да отидат във вечността, те според един закон, те ще се повърнат назад и ще се срещнат.
към беседата >>
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко.
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко.
Кой ще му прави сега чешма. Да работя чешма? С чаша ще греба, то е по-лесно. А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
към беседата >>
Можете да имате линията А и линията В.
Можете да имате линията А и линията В.
Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи.
към беседата >>
Кой ще му прави сега чешма.
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко.
Кой ще му прави сега чешма.
Да работя чешма? С чаша ще греба, то е по-лесно. А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
към беседата >>
Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока.
Можете да имате линията А и линията В.
Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока.
Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията.
към беседата >>
Да работя чешма?
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко. Кой ще му прави сега чешма.
Да работя чешма?
С чаша ще греба, то е по-лесно. А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
към беседата >>
Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине?
Можете да имате линията А и линията В. Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока.
Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине?
Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят.
към беседата >>
С чаша ще греба, то е по-лесно.
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко. Кой ще му прави сега чешма. Да работя чешма?
С чаша ще греба, то е по-лесно.
А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
към беседата >>
Това са най-големите противоположности.
Можете да имате линията А и линията В. Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине?
Това са най-големите противоположности.
Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така.
към беседата >>
А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
Този случай, при А, е въпрос на хората, които не искат много да работят, които си казват: „Кой ще му мисли надълго и нашироко. Кой ще му прави сега чешма. Да работя чешма? С чаша ще греба, то е по-лесно.
А пък който иска да прави чешма, нека да дойде да си я прави."
към беседата >>
Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията.
Можете да имате линията А и линията В. Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности.
Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията.
Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват.
към беседата >>
Но всеки, който иска да се справя с въпросите на живота, непременно трябва да има един извор.
Но всеки, който иска да се справя с въпросите на живота, непременно трябва да има един извор.
А пък изворът, това е човешкият ум.
към беседата >>
Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи.
Можете да имате линията А и линията В. Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията.
Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи.
Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват. Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
А пък изворът, това е човешкият ум.
Но всеки, който иска да се справя с въпросите на живота, непременно трябва да има един извор.
А пък изворът, това е човешкият ум.
към беседата >>
Това е геометрията.
Да допуснем, че линията А се движи в една посока, а линията В - в противоположна посока. Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи.
Това е геометрията.
Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват. Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
Сега, ако си служите с първото правило на А, при мъчнотиите, като ти отмалее ръката, ти ще седиш два-три деня и ще почнеш да мислиш как да стане тая работа.
Сега, ако си служите с първото правило на А, при мъчнотиите, като ти отмалее ръката, ти ще седиш два-три деня и ще почнеш да мислиш как да стане тая работа.
И който има ум, ще му дойде на ума второто правило: ще направи чешма, и тя ще върши неговата работа, а той ще бъде свободен.
към беседата >>
Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят.
Линията В, като дойде в обратната страна, през къде ще мине? Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията.
Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят.
Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват. Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
И който има ум, ще му дойде на ума второто правило: ще направи чешма, и тя ще върши неговата работа, а той ще бъде свободен.
Сега, ако си служите с първото правило на А, при мъчнотиите, като ти отмалее ръката, ти ще седиш два-три деня и ще почнеш да мислиш как да стане тая работа.
И който има ум, ще му дойде на ума второто правило: ще направи чешма, и тя ще върши неговата работа, а той ще бъде свободен.
към беседата >>
Който разбира геометрията, за него е така.
Това са най-големите противоположности. Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят.
Който разбира геометрията, за него е така.
А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват. Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете.
Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее.
към беседата >>
А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват.
Човек, за да може да разреши тия противоположности, той трябва да разбира условията. Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така.
А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват.
Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
Ядат ви се круши, ябълки, сливи.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете.
Ядат ви се круши, ябълки, сливи.
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги.
към беседата >>
Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
Геометрията е една наука, която разрешава всичките противоречия в живота, или другояче казано, геометрията разрешава всички възможности, които животът има и носи. Това е геометрията. Тя разрешава всичките противоречия във физическия свят, в духовния свят и в умствения свят. Който разбира геометрията, за него е така. А пък математиката дава тия отношения, които вътре съществуват.
Ако ти не разбираш геометрията, не можеш да разрешиш много въпроси.
към беседата >>
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете. Ядат ви се круши, ябълки, сливи.
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско.
Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини.
към беседата >>
Да кажем, че страдаш.
Да кажем, че страдаш.
Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия.
към беседата >>
Него го мързи да си сади в двора си.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете. Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско.
Него го мързи да си сади в двора си.
Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки.
към беседата >>
Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе?
Да кажем, че страдаш.
Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе?
В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш.
към беседата >>
Няма нито едно дърво.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете. Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си.
Няма нито едно дърво.
Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши.
към беседата >>
В сърцето ти е слънчевият възел.
Да кажем, че страдаш. Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе?
В сърцето ти е слънчевият възел.
Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия.
към беседата >>
Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее.
Сега първото правило за сърцето: вие искате да ядете, да пиете. Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво.
Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее.
Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече.
към беседата >>
Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат.
Да кажем, че страдаш. Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел.
Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат.
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи.
към беседата >>
Даже и отвън да има круши, секат ги.
Ядат ви се круши, ябълки, сливи. Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее.
Даже и отвън да има круши, секат ги.
Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет.
към беседата >>
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат.
Да кажем, че страдаш. Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат.
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат.
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи. Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
Турците си имат градини.
Аз съм наблюдавал какъв е характерът на българина в някои места във Варненско. Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги.
Турците си имат градини.
Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим?
към беседата >>
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия.
Да кажем, че страдаш. Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат.
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия.
Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи. Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки.
Него го мързи да си сади в двора си. Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини.
Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки.
Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте.
към беседата >>
Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш.
Казваш: „Сърцето ми страда." Но кое сърце страда в тебе? В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия.
Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш.
И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи. Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши.
Няма нито едно дърво. Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки.
Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши.
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това.
към беседата >>
И всяко едно впечатление ще даде една линия.
В сърцето ти е слънчевият възел. Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш.
И всяко едно впечатление ще даде една линия.
Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи. Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече.
Боб и други такива работи има, но не сади сливи, ябълки и прочее. Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши.
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече.
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет.
към беседата >>
Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи.
Ако твоят слънчев възел се влияе от твоите лични чувства, ще произведе един резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия.
Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи.
Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет.
Даже и отвън да има круши, секат ги. Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече.
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет.
Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне.
към беседата >>
Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на страх, то ще има друг резултат. Ако твоят слънчев възел се влияе от чувството на твоето милосърдие, то слънчевият ти възел ще има други възприятия. Слънчевият възел е възприемател на много впечатления, които идат от невидимия свят и ти трябва да ги различаваш. И всяко едно впечатление ще даде една линия. Например, ако слънчевият възел възприеме впечатления от личните ти чувства, то лицето ти ще се удължи.
Ако страхът повлияе върху слънчевия възел, то лицето ти ще вземе съответна форма.
към беседата >>
Казват ми: „Какво да правим?
Турците си имат градини. Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет.
Казват ми: „Какво да правим?
" Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли?
към беседата >>
Дойде ти например чувството на милосърдие.
Дойде ти например чувството на милосърдие.
Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден.
към беседата >>
" Казах им: „Насаждайте.
Ония ще ходят лятно време да искат от турците сливи, круши, ябълки. Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим?
" Казах им: „Насаждайте.
Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват.
към беседата >>
Каква поза ще вземете?
Дойде ти например чувството на милосърдие.
Каква поза ще вземете?
Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма?
към беседата >>
Най-великото нещо е това.
Ако някой сади в двора някоя круша, и другите видят, че е хубава, ще ходят да крадат, но на никого не му иде наум да сади круши. Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте.
Най-великото нещо е това.
Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета.
към беседата >>
Кажете ми как ще представите милосърдието външно.
Дойде ти например чувството на милосърдие. Каква поза ще вземете?
Кажете ми как ще представите милосърдието външно.
Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин.
към беседата >>
Като насадиш, това е късмет.
Някоя круша е дала много плод и ако не му даваш от тая круша, той вечерно време ще дойде с брадва и ще я отсече. И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това.
Като насадиш, това е късмет.
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Дайте ми една форма.
Дойде ти например чувството на милосърдие. Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно.
Дайте ми една форма.
Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите.
към беседата >>
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне.
И когато аз правех своите изследвания, дадох им съвет. Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет.
Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне.
Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате.
Дойде ти например чувството на милосърдие. Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма.
Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате.
Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието.
към беседата >>
Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли?
Казват ми: „Какво да правим? " Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне.
Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли?
", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Казваш, че човек трябва да е много милосърден.
Дойде ти например чувството на милосърдие. Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате.
Казваш, че човек трябва да е много милосърден.
Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието. И аз искам да го видя.
към беседата >>
", казват.
" Казах им: „Насаждайте. Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли?
", казват.
Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета. Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Как ще го изразите във форма?
Каква поза ще вземете? Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден.
Как ще го изразите във форма?
Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието. И аз искам да го видя. И помислете сега: една поза на милосърдието.
към беседата >>
Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета.
Най-великото нещо е това. Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват.
Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета.
Това е вече за сърцето.
към беседата >>
Вземете сега поза, дайте ми начин.
Кажете ми как ще представите милосърдието външно. Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма?
Вземете сега поза, дайте ми начин.
(Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието. И аз искам да го видя. И помислете сега: една поза на милосърдието. Ако го налучкате - добре, ако не го налучкате - здраве, ще има солфеж.
към беседата >>
Това е вече за сърцето.
Като насадиш, това е късмет. Като посадиш три ябълки, три сливи, три круши, късметът ти ще тръгне. Жена ти и децата ти няма да боледуват." „Така ли? ", казват. Сега, като мине някой по тия места, ще види, че са насадили вече плодни дървета.
Това е вече за сърцето.
към беседата >>
(Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите.
Дайте ми една форма. Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин.
(Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите.
Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието. И аз искам да го видя. И помислете сега: една поза на милосърдието. Ако го налучкате - добре, ако не го налучкате - здраве, ще има солфеж.
към беседата >>
Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете да си купите.
Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете да си купите.
Това е чашата. А пък ако нямате пари, не ще можете да си купите. А ако имаш насадени три-четири круши - тече изворът, ще отидеш да си откъснеш. Ако нямаш насадени, ще мислиш, че Господ не ти даде пари. Казваш си: „Ако беше ми дал пари, щях да отида да си купя.'" А иначе ще си имаш в двора четири-пет дървета - круши, ябълки и Господ винаги ще те благослови.
към беседата >>
Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието.
Вие говорите за милосърдие, а не можете да я нарисувате. Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите.
Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието.
И аз искам да го видя. И помислете сега: една поза на милосърдието. Ако го налучкате - добре, ако не го налучкате - здраве, ще има солфеж.
към беседата >>
Това е чашата.
Сега много пъти, ако имате пари, ще отидете да си купите.
Това е чашата.
А пък ако нямате пари, не ще можете да си купите. А ако имаш насадени три-четири круши - тече изворът, ще отидеш да си откъснеш. Ако нямаш насадени, ще мислиш, че Господ не ти даде пари. Казваш си: „Ако беше ми дал пари, щях да отида да си купя.'" А иначе ще си имаш в двора четири-пет дървета - круши, ябълки и Господ винаги ще те благослови. И ще тече тогава изворът.
към беседата >>
И аз искам да го видя.
Казваш, че човек трябва да е много милосърден. Как ще го изразите във форма? Вземете сега поза, дайте ми начин. (Учителят показа позата на горделивия човек и на страхливия.) Двете пози ви дадох, а пък третата искам вие да ми представите. Аз сега представих гордостта и страха, а пък вие ще ми представите милосърдието.
И аз искам да го видя.
И помислете сега: една поза на милосърдието. Ако го налучкате - добре, ако не го налучкате - здраве, ще има солфеж.
към беседата >>
НАГОРЕ