НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1583
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1583
:
1000
резултата в
3
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Който знае и който не знае
,
НБ
, София, 21.5.1939г.,
Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй.
Ще ви изнеса противоречията в живота. Сега някой път ще си послужим с младите. Младите хора, съвременните поколения – обща е тази дума, не е частна, лично не я взимайте. Един млад момък, преди да познава една мома, вярва в нея. Щом като се ожени не ѝ вярва.
Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй.
Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо.
към беседата >>
Но види се той е общ.
Ако тя го види с някоя друга мома, започва да ѝ се стяга сърцето. Всяка мома, която е дошла, тя си има един момък. Нека чака своя момък. Младите моми не трябва да бъдат толкоз глупави, трябва да бъдат умни. Има един анекдот из българския живот.
Но види се той е общ.
Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата.
към беседата >>
Щом като се ожени за нея, не вярва вече.
Сега някой път ще си послужим с младите. Младите хора, съвременните поколения – обща е тази дума, не е частна, лично не я взимайте. Един млад момък, преди да познава една мома, вярва в нея. Щом като се ожени не ѝ вярва. Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй.
Щом като се ожени за нея, не вярва вече.
Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения.
към беседата >>
Двама души отишли да слугуват.
Всяка мома, която е дошла, тя си има един момък. Нека чака своя момък. Младите моми не трябва да бъдат толкоз глупави, трябва да бъдат умни. Има един анекдот из българския живот. Но види се той е общ.
Двама души отишли да слугуват.
20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно.
към беседата >>
Някой отива да вземе пари на заем.
Младите хора, съвременните поколения – обща е тази дума, не е частна, лично не я взимайте. Един млад момък, преди да познава една мома, вярва в нея. Щом като се ожени не ѝ вярва. Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй. Щом като се ожени за нея, не вярва вече.
Някой отива да вземе пари на заем.
Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма.
към беседата >>
20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради?
Нека чака своя момък. Младите моми не трябва да бъдат толкоз глупави, трябва да бъдат умни. Има един анекдот из българския живот. Но види се той е общ. Двама души отишли да слугуват.
20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради?
“ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност.
към беседата >>
Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните.
Един млад момък, преди да познава една мома, вярва в нея. Щом като се ожени не ѝ вярва. Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй. Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем.
Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните.
Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма.
към беседата >>
“ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг.
Младите моми не трябва да бъдат толкоз глупави, трябва да бъдат умни. Има един анекдот из българския живот. Но види се той е общ. Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради?
“ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг.
В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света.
към беседата >>
Говори сладко.
Щом като се ожени не ѝ вярва. Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй. Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните.
Говори сладко.
Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма.
към беседата >>
В света нещата са строго определени.
Има един анекдот из българския живот. Но види се той е общ. Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг.
В света нещата са строго определени.
Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома.
към беседата >>
Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо.
Докато не са се оженили мисли, че тя е светица, мисли, че е ангел, всичко туй. Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко.
Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо.
Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр.
към беседата >>
Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата.
Но види се той е общ. Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени.
Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата.
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост.
към беседата >>
Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения.
Щом като се ожени за нея, не вярва вече. Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо.
Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения.
Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е.
към беседата >>
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно.
Двама души отишли да слугуват. 20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата.
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно.
Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце.
към беседата >>
Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма.
Някой отива да вземе пари на заем. Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения.
Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма.
Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство.
към беседата >>
Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност.
20 години ходили и по едно време брадясали, и като се върнали питат жените си така: „Жени, вашите мъже имаха ли бради? “ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно.
Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност.
Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота.
към беседата >>
Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма.
Докато не е взел парите от някой банкер, обикаля, говори му приятелски, че високо мнение има заради него, че вярва, че той има една душа, че Господ му дал ум да помага на бедните. Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма.
Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма.
Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е.
към беседата >>
Има млади момци в света.
“ – „Не.“ – „Тогава ние имаме бради, не сме вашите мъже.“ Този закон е верен, за онези мъже, които са кьосета, за онези мъже които не са кьосета, законът е друг. В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност.
Има млади момци в света.
Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това?
към беседата >>
Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма.
Говори сладко. Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма.
Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма.
Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази.
към беседата >>
Един млад момък може да се ожени за една мома.
В света нещата са строго определени. Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света.
Един млад момък може да се ожени за една мома.
Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение.
към беседата >>
Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр.
Щом вземе парите на заем, вече не го виждаш да обикаля наоколо. Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма.
Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр.
Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава.
към беседата >>
Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост.
Всичките хора се безпокоят затуй, което не им влиза в работата. Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома.
Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост.
Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес.
към беседата >>
Прав е.
Съвременното човечество, всичките ние, сме на един път, дето трябва да се избавим от много заблуждения. Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр.
Прав е.
Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво?
към беседата >>
Събудил е нейното сърце.
Ако вие разгледате живота от божествено гледище, ще видите, че някой път ние преценяваме нещата много по-повърхностно. Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост.
Събудил е нейното сърце.
Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес.
към беседата >>
Именно, че като него няма, там е неговото достойнство.
Запример, вярващият мисли, че като неговата вяра няма. Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е.
Именно, че като него няма, там е неговото достойнство.
Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече.
към беседата >>
Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота.
Аз бих желал всичките хора да станат ясновидци, да виждат нещата по-дълбоко, да виждат нещата, както са в същност. Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце.
Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота.
Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено.
към беседата >>
Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е.
Онзи, който се е влюбил мисли, че като неговата любов няма. Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство.
Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е.
Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши.
към беседата >>
Питам: какво лошо има в това?
Има млади момци в света. Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота.
Питам: какво лошо има в това?
Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено.
към беседата >>
Благодарение, че няма като него и цената се пази.
Онзи, който е свършил училище мисли, че като него няма. Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е.
Благодарение, че няма като него и цената се пази.
Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават.
към беседата >>
Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение.
Един млад момък може да се ожени за една мома. Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това?
Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение.
Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава.
Прав е, че като него няма такъв екземпляр в света, но всеки един такъв човек е един такъв екземпляр. Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази.
Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава.
Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши.
към беседата >>
Защото женитбата не е Божествен процес.
Тя може да го е обикнала, той е внесъл една жизненост. Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение.
Защото женитбата не е Божествен процес.
Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Та сега, кое е по-хубаво?
Прав е. Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава.
Та сега, кое е по-хубаво?
Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н.
към беседата >>
Любовта е Божествен процес.
Събудил е нейното сърце. Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес.
Любовта е Божествен процес.
Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече.
Именно, че като него няма, там е неговото достойнство. Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво?
Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече.
Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава.
към беседата >>
Когато обичаш, то е Божествено.
Нейното лице се просветлява, става по-красиво, започва да разбира живота. Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес.
Когато обичаш, то е Божествено.
Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено. Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши.
Защото ако имаше подобен на него, цената щеше да се намали, понеже, в двоен размер е. Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече.
Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши.
Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива.
към беседата >>
Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено.
Питам: какво лошо има в това? Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено.
Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено.
Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават.
Благодарение, че няма като него и цената се пази. Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши.
Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават.
Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“?
към беседата >>
Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
Ако тя беше се оженила за него нямаше да има туй благословение. Защото женитбата не е Божествен процес. Любовта е Божествен процес. Когато обичаш, то е Божествено. Но ако искаш да наложиш волята си някому да имаш кон, който постоянно да възседаш, туй не е Божествено.
Божествено е само, ако аз пусна моя кон в гората и като ми дойде на ум, че ми трябва един кон, той сам да дойде, да ми се предостави в услуга, но щом го изваждам от обора, турям му гем, седло, качвам се на гърба му, то е вече един човешки порядък.
към беседата >>
Но ние не сме пратени в света да продаваме череши.
Виждаме в съвременния икономически свят, когато черешите са малко, цената им е висока, а когато са много, цената им се понижава. Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават.
Но ние не сме пратени в света да продаваме череши.
Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили.
към беседата >>
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено.
Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце.
към беседата >>
Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н.
Та сега, кое е по-хубаво? Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши.
Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н.
Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим.
към беседата >>
Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено.
Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото.
А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува.
към беседата >>
Човек има една мисия, която трябва да изучава.
Цената да бъде висока или черешите да бъдат повече. Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н.
Човек има една мисия, която трябва да изучава.
Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим.
към беседата >>
А онова, другото, нека бъде отвън.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото.
А онова, другото, нека бъде отвън.
Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува.
към беседата >>
Това са средства, условия, при които човешката душа се развива.
Ако цената е висока, хубаво е за онези, които продават череши, но зле е за онези, които купуват череши. Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава.
Това са средства, условия, при които човешката душа се развива.
Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло.
към беседата >>
Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън.
Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата.
Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави.
към беседата >>
Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“?
Ако черешите са в изобилие, добре е за онези, които купуват, но не е добре за онези, които продават. Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива.
Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“?
Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло.
към беседата >>
Казват, че човешкото сърце е покварено.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата.
Казват, че човешкото сърце е покварено.
Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави. Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
Миналото в нас е това, което ние сме научили.
Но ние не сме пратени в света да продаваме череши. Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“?
Миналото в нас е това, което ние сме научили.
Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим.
към беседата >>
Понеже съществува един порядък в човешкото сърце.
Сега ще се освободите, от всичките ваши възгледи на миналото, които не са Божествени, от всичко онова, което не е Божествено. Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено.
Понеже съществува един порядък в човешкото сърце.
И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави. Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
Бъдещето е това, което има да учим.
Човек не е пратен в света да прави дрехи на хората, да живее или да бъде обущар, или да бъде шапкар, или пък някъде да бъде художник, или музикант и т.н. Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили.
Бъдещето е това, което има да учим.
А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши.
към беседата >>
И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува.
Него го турете на заден план, извадете го, от светилището на вашия храм и във вашата душа да остане само Божественото, чистото. А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце.
И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува.
И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави. Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
А настоящето е това, което сега учим.
Човек има една мисия, която трябва да изучава. Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим.
А настоящето е това, което сега учим.
Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи.
към беседата >>
И може би, за още няколко хиляди години да съществува.
А онова, другото, нека бъде отвън. Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува.
И може би, за още няколко хиляди години да съществува.
От него никой не може да ви избави. Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло.
Това са средства, условия, при които човешката душа се развива. Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим.
Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло.
Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи. Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
От него никой не може да ви избави.
Засега човешките работи са в сърцето, а Божествените са в душата. Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува.
От него никой не може да ви избави.
Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
Научили сме го, добро или зло.
Вие често казвате: „нашето минало“, „нашето бъдеще“ и „нашето настояще.“ Какво разбирате под думите „вашето минало“? Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло.
Научили сме го, добро или зло.
Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи. Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
Казват, че човешкото сърце е покварено. Понеже съществува един порядък в човешкото сърце. И може би, още няколко хиляди години, този порядък да съществува. И може би, за още няколко хиляди години да съществува. От него никой не може да ви избави.
Но, пък никой не може да ви препятствува за онзи порядък, който е във вашата душа.
към беседата >>
Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим.
Миналото в нас е това, което ние сме научили. Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло.
Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим.
И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи. Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо.
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо.
Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам? “ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт.
към беседата >>
И там има някои работи лоши.
Бъдещето е това, което има да учим. А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим.
И там има някои работи лоши.
Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи. Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо.
Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?
“ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича.
към беседата >>
Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи.
А настоящето е това, което сега учим. Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши.
Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи.
Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
“ Любовта носи живот.
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам?
“ Любовта носи живот.
Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи.
към беседата >>
Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
Миналото е това, което сме научили каквото и да е, добро или зло. Научили сме го, добро или зло. Вярата е за онова, за бъдещето, което ще научим. И там има някои работи лоши. Човек много пъти предполага, но и бъдещето някога носи хубави работи.
Някой ми казва: „Има бъдеще.“ Казва: „Не може да ти кажа защо, не се позволява.“
към беседата >>
Щом обичаш, Бог те благославя.
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам? “ Любовта носи живот.
Щом обичаш, Бог те благославя.
Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта.
към беседата >>
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата.
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата.
С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам.
към беседата >>
Щом не обичаш, Бог взема живота ти.
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам? “ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя.
Щом не обичаш, Бог взема живота ти.
Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране.
към беседата >>
С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта.
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата.
С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта.
Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш.
към беседата >>
Непослушанието със себе си носи смърт.
Та казвам всякога считайте в света, когото и да сте обикнали, считайте го, че той е едно Божествено благо. Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам? “ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти.
Непослушанието със себе си носи смърт.
Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама.
към беседата >>
Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта.
Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?
“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече.
към беседата >>
Ви се месите защо този да обича.
Ти обичаш някого и казваш: „Защо да го обичам? “ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт.
Ви се месите защо този да обича.
Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима.
към беседата >>
“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно.
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам?
“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно.
Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича.
към беседата >>
Не се месете в Божествените работи.
“ Любовта носи живот. Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича.
Не се месете в Божествените работи.
Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина.
към беседата >>
Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден.
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно.
Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден.
Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее.
към беседата >>
Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта.
Щом обичаш, Бог те благославя. Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи.
Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта.
Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина.
към беседата >>
Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам.
Та казвам сега: С бъдещето се занимава вярата. С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден.
Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам.
Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре.
към беседата >>
Законът на Любовта е широк закон на разбиране.
Щом не обичаш, Бог взема живота ти. Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта.
Законът на Любовта е широк закон на разбиране.
Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора.
към беседата >>
Като обичаш, ще живееш.
С миналото се занимава науката, а с настоящето се занимава Любовта. Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам.
Като обичаш, ще живееш.
Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея.
към беседата >>
Най-първо той започва да действува чрез двама.
Непослушанието със себе си носи смърт. Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране.
Най-първо той започва да действува чрез двама.
Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности.
към беседата >>
Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече.
Задават някои въпроса: „Защо трябва да го обичам? “ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш.
Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече.
Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра.
към беседата >>
Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима.
Ви се месите защо този да обича. Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама.
Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима.
Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора.
към беседата >>
Той казва, че не ме обича.
“ Защото аз не съм срещал учен човек, който да даде точно определение, точно да каже защо трябва да обичаме, конкретно. Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече.
Той казва, че не ме обича.
Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш?
към беседата >>
Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина.
Не се месете в Божествените работи. Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима.
Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина.
И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата.
към беседата >>
Ако той ме обича, той ще живее.
Защото за мене този въпрос е тъй ясен, като белия ден. Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича.
Ако той ме обича, той ще живее.
Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш.
към беседата >>
И осмината ще имат други осмина.
Аз бих желал всичките хора в света да влезете в закона на Любовта. Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина.
И осмината ще имат други осмина.
И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва?
към беседата >>
Ако той не ме обича, той ще умре.
Ти като кажеш обичаш, ще се ползуваш сам. Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее.
Ако той не ме обича, той ще умре.
Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее.
към беседата >>
И така Любовта ще се разпростре между всичките хора.
Законът на Любовта е широк закон на разбиране. Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина.
И така Любовта ще се разпростре между всичките хора.
Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва?
към беседата >>
Ако аз го обичам, ще живея.
Като обичаш, ще живееш. Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре.
Ако аз го обичам, ще живея.
Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът.
към беседата >>
Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности.
Най-първо той започва да действува чрез двама. Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора.
Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности.
Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени.
към беседата >>
Като престана да го обичам, ще умра.
Като престанеш да обичаш, ти ще умреш, нищо повече. Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея.
Като престана да го обичам, ще умра.
Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става.
към беседата >>
Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора.
Тия двама души ще имат други двама, ще станат четирима. Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности.
Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора.
Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина.
към беседата >>
Следователно, защо трябва да обичаш?
Той казва, че не ме обича. Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра.
Следователно, защо трябва да обичаш?
За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят.
към беседата >>
Той си изгубил вярата.
Тия четирима ще имат други четирима, ще станат осмина. И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора.
Той си изгубил вярата.
Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот.
към беседата >>
За да живееш.
Ако той ме обича, той ще живее. Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш?
За да живееш.
Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти.
към беседата >>
Защо не вярва?
И осмината ще имат други осмина. И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата.
Защо не вярва?
Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина.
към беседата >>
Защо той трябва да те обича – за да живее.
Ако той не ме обича, той ще умре. Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш.
Защо той трябва да те обича – за да живее.
Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка?
към беседата >>
Че в какво трябва да вярва?
И така Любовта ще се разпростре между всичките хора. Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва?
Че в какво трябва да вярва?
В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода.
към беседата >>
Тъй е сложен въпросът.
Ако аз го обичам, ще живея. Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее.
Тъй е сложен въпросът.
С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост?
към беседата >>
В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени.
Оставете Любовта да се прояви през всичките свои възможности. Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва?
В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени.
Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам?
към беседата >>
С едно ядене живот не става.
Като престана да го обичам, ще умра. Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът.
С едно ядене живот не става.
Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост?
към беседата >>
Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина.
Ако искате да бъдете свободни, ако не – във вас ще се роди съмнение, подозрението, ревността, защото ревност не само във фамилиите има, ревност има и в религиозните хора. Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени.
Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина.
Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра.
към беседата >>
Той е един вътрешен процес на Божествения свят.
Следователно, защо трябва да обичаш? За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става.
Той е един вътрешен процес на Божествения свят.
Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си?
към беседата >>
Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот.
Той си изгубил вярата. Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина.
Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот.
Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света.
към беседата >>
Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти.
За да живееш. Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят.
Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти.
Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши.
към беседата >>
Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина.
Защо не вярва? Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот.
Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина.
Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа.
към беседата >>
Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка?
Защо той трябва да те обича – за да живее. Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти.
Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка?
Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни.
към беседата >>
Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода.
Че в какво трябва да вярва? В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина.
Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода.
В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл.
към беседата >>
Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост?
Тъй е сложен въпросът. С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка?
Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост?
Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите.
към беседата >>
В какво друго трябва да вярвам?
В три неща вярвам, в които моята вяра не се мени. Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода.
В какво друго трябва да вярвам?
Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло.
към беседата >>
Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост?
С едно ядене живот не става. Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост?
Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост?
Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват.
към беседата >>
Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра.
Вярвам в Божията Любов, вярвам в Божията Мъдрост, вярвам в Божията Истина. Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам?
Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра.
Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили.
към беседата >>
Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си?
Той е един вътрешен процес на Божествения свят. Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост?
Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си?
Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш.
към беседата >>
Та трябва да се приложи новото верую в света.
Вярвам в Божията Любов, понеже носи живот. Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра.
Та трябва да се приложи новото верую в света.
При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло.
към беседата >>
Пакостта може да произлезе в твоите уши.
Новите хора, в новите времена трябва да научат онази динамическа любов, Божествена любов в света, която любов ще премахне всичките отрицателни черти. Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си?
Пакостта може да произлезе в твоите уши.
Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те.
към беседата >>
При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа.
Вярвам в Божията Мъдрост, понеже носи знание и светлина. Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света.
При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа.
При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието.
към беседата >>
Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни.
Ами, че може ли да имаш недоверие в лявата ръка? Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши.
Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни.
Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени.
към беседата >>
При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл.
Вярвам в Божията Истина, понеже носи свобода. В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа.
При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл.
При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина.
към беседата >>
Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите.
Може ли да имаш недоверие в лявата или дясната ръка, че те може да направят пакост? Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни.
Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите.
Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии.
към беседата >>
При най-големи страдания да се не промени неговото тяло.
В какво друго трябва да вярвам? Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл.
При най-големи страдания да се не промени неговото тяло.
Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина.
към беседата >>
Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват.
Може ли да имаш недоверие в краката си, че те могат да ти направят пакост? Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите.
Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват.
Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение.
към беседата >>
Но да се усили.
Следователно, всеки един човек, който би вярвал така и не само вярване, но една жива вяра. Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло.
Но да се усили.
Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина.
към беседата >>
Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш.
Може ли да имаш недоверие в очите си, че те може да ти направят пакост, или да имаш недоверие в ушите си? Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват.
Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш.
Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце.
към беседата >>
Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло.
Та трябва да се приложи новото верую в света. При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили.
Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло.
Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа.
към беседата >>
Какъв то си ти, такива са и те.
Пакостта може да произлезе в твоите уши. Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш.
Какъв то си ти, такива са и те.
И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?!
към беседата >>
Та да дойдем до закона на безсмъртието.
При най-големите страдания, които човек има да се не измени неговата душа. При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло.
Та да дойдем до закона на безсмъртието.
Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина.
към беседата >>
И най-после всичките хора не са създадени.
Ти може да имаш едно любопитство, да слушаш неща, които не са ти потребни. Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те.
И най-после всичките хора не са създадени.
Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път?
към беседата >>
Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина.
При най-големите страдания да се не промени неговата мисъл. При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието.
Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина.
Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии.
Слушай само онова, което се отнася до любовта, до твоята любов, но никога не се вслушвай до любовта на другите. Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени.
Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии.
Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа.
към беседата >>
Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина.
При най-големи страдания да се не промени неговото тяло. Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина.
Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина.
Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение.
Вслушвай се в твоята вяра, не ходи да чоплиш какво другите хора вярват. Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии.
Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение.
Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка.
към беседата >>
Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина.
Но да се усили. Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина.
Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина.
Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце.
Ако искаш да знаеш какво другите хора вярват, погледни себе си и ще знаеш. Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение.
Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце.
Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре.
към беседата >>
Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа.
Понеже, чрез страданията, чрез изпитанията се усилва човешкото тяло. Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина.
Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа.
Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина. В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?!
Какъв то си ти, такива са и те. И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце.
Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?!
Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им.
към беседата >>
Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина.
Та да дойдем до закона на безсмъртието. Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа.
Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина.
В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път?
И най-после всичките хора не са създадени. Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?!
Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път?
Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира.
към беседата >>
В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
Човешкият ум, той трябва да се усили, трябва да се приспособи на голямата светлина. Засега човешкият ум не е приспособен на голямата светлина. Човешкото сърце не е приспособено на голямата топлина. Малка топлина издържа, голяма топлина не може да издържа. Човешкото сърце трябва да се приспособи на голямата топлина.
В голямата топлина се разтапят всичките противоречия, които съществуват сега в живота.
към беседата >>
Има вярващи, които уповават само на Христа.
Ние мислим, че всичките хора са чеда Божии. Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път?
Има вярващи, които уповават само на Христа.
Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир.
към беседата >>
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее?
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее?
Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот.
към беседата >>
Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка.
Че са чеда Божии, че някой е царски син, това показва неговото произхождение. Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа.
Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка.
Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира.
към беседата >>
Ти не може да живееш без да обичаш.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее?
Ти не може да живееш без да обичаш.
Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина.
към беседата >>
Трябва да преценяваме фактите много добре.
Но бъдещето на този царски син не зависи от неговата кръв, че произхожда от царски род, но неговото бъдеще зависи от неговият ум, от неговото сърце. Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка.
Трябва да преценяваме фактите много добре.
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша.
към беседата >>
Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не може да живееш без да обичаш.
Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш.
Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.
към беседата >>
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им.
Ако този царски син е ленивец, не учи, води един разпуснат живот, мислите ли, че хората между които живее, ще го ценят и ще може да си поправи път?! Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре.
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им.
Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?
към беседата >>
Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш.
Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда.
Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.
към беседата >>
Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира.
Мислите ли, ако някой син на много учен баща и той уповава на учението на баща си, че той ще може да си проправи път? Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им.
Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира.
Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?
към беседата >>
Надеждата носи здраве, вярата носи сила.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда.
Надеждата носи здраве, вярата носи сила.
Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.
към беседата >>
Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир.
Има вярващи, които уповават само на Христа. Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира.
Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир.
Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад.
към беседата >>
Любовта носи живот.
Аз ще попитам: Защо трябва човек да живее? Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила.
Любовта носи живот.
Божията Мъдрост носи светлина. Истината носи свобода.
към беседата >>
Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира.
Казват: „Христос туй ще направи.“ То е за негова сметка. Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир.
Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира.
Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде.
към беседата >>
Божията Мъдрост носи светлина.
Ти не може да живееш без да обичаш. Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот.
Божията Мъдрост носи светлина.
Истината носи свобода.
към беседата >>
Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша.
Трябва да преценяваме фактите много добре. Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира.
Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша.
Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?
към беседата >>
Истината носи свобода.
Ти не може да бъдеш силен човек, без да вярваш. Ти не може да бъдеш здрав, без да имаш надежда. Надеждата носи здраве, вярата носи сила. Любовта носи живот. Божията Мъдрост носи светлина.
Истината носи свобода.
към беседата >>
Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?
Има една приказка: Бащата на един син, който е много остарял, станал на 120 години, че не могли вече да го гледат, дотегнал им. Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша.
Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?
“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин.
към беседата >>
“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?
Старец постоянно се оплаквал, молел се да умре, но не умира. Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша?
“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?
“ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш.
към беседата >>
“ Синът връща се и взема баща си с коша назад.
Синът го взел в един кош, да го носи, но детето му тръгнало отподир. Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося?
“ Синът връща се и взема баща си с коша назад.
Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел.
към беседата >>
Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде.
Казва: „Все се молиш да умреш, но ще ти кажа как се умира. Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад.
Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде.
Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот.
към беседата >>
Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?
Ще те оставя гладен да погладуваш, че да умреш, защото като не гладува, човек не умира.“ Оставил той старият си баща с коша. Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде.
Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?
“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш.
към беседата >>
“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин.
Детето казва: „Татко, защо го остави с коша? “ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося?
“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин.
Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш.
към беседата >>
Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш.
“ – „Не ми трябва.“ – „Ами вземи коша, аз с какво ще те нося? “ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин.
Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш.
Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме.
към беседата >>
Всяка една добродетел.
“ Синът връща се и взема баща си с коша назад. Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш.
Всяка една добродетел.
Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение.
към беседата >>
Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот.
Вие имате един кош, с който носите вашите мъчнотии някъде. Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел.
Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот.
И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно.
към беседата >>
И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш.
Синът ви казва: „Аз с какво ще нося? “ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот.
И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш.
Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир.
към беседата >>
Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш.
“ Мъчнотиите в света не се разрешават по този начин, нито добродетелите се разрешават по този начин. Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш.
Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш.
Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри.
към беседата >>
Всеки ден умираме.
Ако направиш едно добро и очакваш от него да се повдигнеш. Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш.
Всеки ден умираме.
Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат.
към беседата >>
Всяка една скръб се дължи на едно нарушение.
Всяка една добродетел. Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме.
Всяка една скръб се дължи на едно нарушение.
Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае.
към беседата >>
Някой път съзнателно, някой път несъзнателно.
Добродетелта седи в това, всяка направена добродетел, е плод на любовта, е условие за живот. И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение.
Някой път съзнателно, някой път несъзнателно.
Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи.
към беседата >>
Та ние изгубваме вътрешният си мир.
И като направиш едно добро, ти живееш, от този плод се храниш. Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно.
Та ние изгубваме вътрешният си мир.
Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ.
към беседата >>
Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри.
Ти като преставаш да правиш добродетелта, ти ще умреш. Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир.
Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри.
По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот.
към беседата >>
По всеки един начин искат да ги възпитат.
Всеки ден умираме. Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри.
По всеки един начин искат да ги възпитат.
Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш.
към беседата >>
Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае.
Всяка една скръб се дължи на едно нарушение. Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат.
Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае.
Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи.
Някой път съзнателно, някой път несъзнателно. Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае.
Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи.
Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ.
Та ние изгубваме вътрешният си мир. Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи.
Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ.
Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот.
Божественият свят, всички онези напреднали братя на човечеството искат да възпитат съвременното човечество, да бъдат добри. По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ.
Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот.
Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш. Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш.
По всеки един начин искат да ги възпитат. Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот.
Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш.
Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Ние туряме живота там, дето не е.
Човек е пратен на земята, да постигне онова, което той желае. Защото нашите идеали, които ги имаме, те са идеали общи. Казва: „Аз имам идеал.“ Този идеал е общ. Ти си пратен на земята най-първо да обичаш, понеже, чрез любовта ти ще познаеш какъв е Божествения живот. Писанието казва: „Да познаем Бога.“ За да познаеш Бога, ти трябва да го обичаш.
Ние туряме живота там, дето не е.
към беседата >>
Та казвам: Любовта не може да се стимулира.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира.
Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда.
към беседата >>
Любовта на земята има два стимула.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира.
Любовта на земята има два стимула.
Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра.
към беседата >>
Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира. Любовта на земята има два стимула.
Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра.
Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало.
към беседата >>
Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира. Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра.
Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности.
Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява.
към беседата >>
Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира. Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности.
Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда.
Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта.
към беседата >>
Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда.
Та казвам: Любовта не може да се стимулира. Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда.
Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда.
И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината.
към беседата >>
И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра.
Любовта на земята има два стимула. Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда.
И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра.
Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта.
към беседата >>
Тогава иде самата любов вече, разумното начало.
Ти не може да стимулираш любовта без надежда, ти не може да стимулираш любовта без вяра. Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра.
Тогава иде самата любов вече, разумното начало.
Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов.
към беседата >>
Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява.
Надеждата наричам външните условия, а вярата носи вътрешните възможности. Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало.
Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява.
„Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем.
към беседата >>
„Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта.
Следователно, ти не можеш да туриш условията без надежда. Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява.
„Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта.
Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди.
към беседата >>
Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината.
Не може да ги туриш в действие, не може за ги използуваш без надежда. И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта.
Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината.
Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате.
към беседата >>
Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта.
И вътрешните възможности не може да го туриш в действие, без вяра. Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината.
Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта.
Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима.
към беседата >>
Сега с туй аз не отричам вашата любов.
Тогава иде самата любов вече, разумното начало. Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта.
Сега с туй аз не отричам вашата любов.
Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране.
към беседата >>
Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем.
Защото в любовта, това е Божественият Дух, който се изявява. „Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов.
Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем.
Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения.
към беседата >>
Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди.
„Бог е Дух, казва Писанието, и които Му се кланят да Му се кланят в Дух и Истина.“ И тогава, когато един човек се кланя в Дух и Истина, само по този начин може да се прояви любовта. Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем.
Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди.
Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори.
към беседата >>
Вие ваша любов още нямате.
Най-високото положение на Любовта може да се прояви при Духа и при Истината. Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди.
Вие ваша любов още нямате.
Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви.
към беседата >>
Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима.
Ако ти не обичаш Истината и ако ти не се ръководиш от духа, ти ще бъдеш един чужденец за любовта и следователно, ти няма да бъдеш гражданин на онзи великият, Божествен свят на любовта. Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате.
Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима.
Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле.
към беседата >>
Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране.
Сега с туй аз не отричам вашата любов. Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима.
Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране.
И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят.
към беседата >>
И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения.
Вие всички сте опитали любовта, която ви е дадена в заем. Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране.
И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения.
Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи.
към беседата >>
Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори.
Тази любов, която сега имате, тя е една любов взета на заем, предадена от вашите деди и прадеди. Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения.
Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори.
Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах.
към беседата >>
Страхът ще изчезне завинаги от душата ви.
Вие ваша любов още нямате. Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори.
Страхът ще изчезне завинаги от душата ви.
Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми.
към беседата >>
Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле.
Една българска поговорка казва, че чуждото и на Великден се взима. Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви.
Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле.
Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е.
към беседата >>
Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят.
Следователно, за да дойдете до вашата любов, вие трябва да върнете на вашите деди и прадеди всичко, до вашето разбиране. И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле.
Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят.
Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади.
към беседата >>
Живели на едно място двама съседи.
И като дойдете до това разбиране, няма да има сила в света, която може да ви разклати във вашите убеждения. Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят.
Живели на едно място двама съседи.
Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го.
към беседата >>
Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах.
Ви ще имате такава светлина, вие ще имате такова едно неизчерпаемо богатство, в което никой не може да ви обори. Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи.
Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах.
„Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му.
към беседата >>
„Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми.
Страхът ще изчезне завинаги от душата ви. Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах.
„Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми.
Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът.
към беседата >>
Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е.
Кажете ми, при сегашните условия, е хубаво да се страхувате, защото ако не се страхувате, то щеше да бъде по-зле. Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми.
Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е.
Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката.
към беседата >>
Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади.
Сега в човека има известни дарби и способности, скрити в него, които при известни условия, може да се проявят. Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е.
Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади.
Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече.
към беседата >>
Като го изважда, спасява го.
Живели на едно място двама съседи. Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади.
Като го изважда, спасява го.
Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят.
към беседата >>
Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му.
Единият бил богат, милионер, а другият – сиромах. „Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го.
Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му.
Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят.
към беседата >>
Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът.
„Този, богатият човек – казва сиромахът, оплаква се на друг – е лош човек, не влиза в положението ми. Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му.
Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът.
Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат.
към беседата >>
Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката.
Яде и пие, а аз едва опитвам само сух хляб.“ Другият му казва: „Не го познаваш, много добър човек е. Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът.
Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката.
Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите.
към беседата >>
Нищо повече.
Трябва да имаш ключ да отключиш сърцето му.“ – „Дай ми този ключ.“ – „Хубаво, аз ще ти го дам.“ Този богатият човек минавал през един мост, имало дълбока река, и онзи го бутва в реката, а сиромахът влиза в реката да го извади. Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката.
Нищо повече.
Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката.
към беседата >>
Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят.
Като го изважда, спасява го. Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече.
Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят.
По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право.
към беседата >>
По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят.
Богатият го прегръща и казва: „Много ти благодаря, че ме избави.“ Завежда го у дома, отваря се сърцето му. Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят.
По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят.
Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката.
към беседата >>
Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат.
Все таки, за да ви поканят, трябва да ви бутнат в реката, за да се прояви сиромахът. Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят.
Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат.
Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати.
към беседата >>
Та вие сте от бутнатите.
Всеки богат човек трябва да го бутнеш в реката. Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат.
Та вие сте от бутнатите.
Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност.
към беседата >>
Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката.
Нищо повече. Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите.
Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката.
Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка.
към беседата >>
Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право.
Следователно, всичките хора, които са дошли на земята, всички сте бутнати, все сте били богати хора в оня свят. По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката.
Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право.
Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха.
към беседата >>
Баща ви и майка ви ви извадили из реката.
По някой път някой са екскурзианти, искат да дойдат в този свят. Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право.
Баща ви и майка ви ви извадили из реката.
Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен.
към беседата >>
Вие сте богати.
Все ще ги бутнат в реката, някой ще слязат да им помогнат. Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката.
Вие сте богати.
Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила.
към беседата >>
Усещате една непризнателност.
Та вие сте от бутнатите. Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати.
Усещате една непризнателност.
Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум.
към беседата >>
Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка.
Баща ви и майка ви ви помагат да ви извадят из реката. Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност.
Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка.
Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум. Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Аз имам задължение, те ме спасиха.
Дето казват, че бабите, изваждат децата из реката е много право. Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка.
Аз имам задължение, те ме спасиха.
Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум. Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен.
Баща ви и майка ви ви извадили из реката. Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха.
Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен.
Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум. Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила.
Вие сте богати. Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен.
Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила.
Тялото е един резултат на човешкият ум. Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Тялото е един резултат на човешкият ум.
Усещате една непризнателност. Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила.
Тялото е един резултат на човешкият ум.
Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
Казвате: „Той ми е баща, тя ми е майка. Аз имам задължение, те ме спасиха. Другояче щях да изчезна в тази дълбока река, в която ме бутнаха.“ Туй е алегория, но един закон много верен. Условията, при които Бог ни е поставил, възможностите, които Бог ни е дал, ние трябва да изучаваме великия закон на нашия ум, великият закон на нашето сърце, за да може да действуваме съобразно с тия двете велики сили, защото умът е една сила в човека, сърцето е друга сила. Тялото е един резултат на човешкият ум.
Не само на сегашният човешки ум, но от хилядите години на миналото човешкият ум и човешкото сърце, като са действували заедно, те са създали сегашното тяло, което носи всичките възможности.
към беседата >>
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота.
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота.
По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта.
към беседата >>
По някой път вие казвате, че не ни обичат хората.
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота.
По някой път вие казвате, че не ни обичат хората.
Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта.
към беседата >>
Някой път хората казват, че вие не ги обичате.
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота. По някой път вие казвате, че не ни обичат хората.
Някой път хората казват, че вие не ги обичате.
От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха.
към беседата >>
От какво зависи, защо няма обич между хората?
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота. По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате.
От какво зависи, защо няма обич между хората?
Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов.
към беседата >>
Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката.
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота. По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората?
Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката.
Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха.
към беседата >>
Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта.
Та казвам най-първо ще се освободите от ония ограничителни условия на живота. По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката.
Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта.
Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта.
към беседата >>
Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта.
По някой път вие казвате, че не ни обичат хората. Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта.
Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта.
Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер.
към беседата >>
Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха.
Някой път хората казват, че вие не ги обичате. От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта.
Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха.
И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума.
към беседата >>
И богатият и сиромахът не живеят в любов.
От какво зависи, защо няма обич между хората? Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха.
И богатият и сиромахът не живеят в любов.
Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин.
към беседата >>
Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха.
Защото единият е сиромах, а другият е богат и не е бутнат в реката. Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов.
Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха.
Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се.
към беседата >>
Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта.
Богатият живееше в удоволствие, той не познаваше законите на любовта. Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха.
Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта.
Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре.
към беседата >>
Мене ми разправяше един български офицер.
Сиромахът – в сиромашия и той не познаваше любовта. Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта.
Мене ми разправяше един български офицер.
Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите.
към беседата >>
Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума.
Виждаш лошата страна на богатия и сиромаха. И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер.
Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума.
Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви.
към беседата >>
Пък били и двамата при Одрин.
И богатият и сиромахът не живеят в любов. Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума.
Пък били и двамата при Одрин.
Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата.
към беседата >>
Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се.
Като бутнаха богатия във водата, тогава сиромахът влезе във водата, той се накваси и като се наквасиха с любов, обикнаха се и се познаха. Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин.
Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се.
И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение.
към беседата >>
И като се върнаха в село, живели добре.
Ако не ви бутнат вас при едни и същи условия, няма да разберете любовта. Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се.
И като се върнаха в село, живели добре.
Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен.
към беседата >>
Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите.
Мене ми разправяше един български офицер. Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре.
Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите.
Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви.
Бил скаран с брата си и 12 години не са си проговорили дума. Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите.
Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви.
Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата.
Пък били и двамата при Одрин. Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви.
Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата.
Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение.
Казва: „Като започнаха да се пукат шрапнели около него и мене, дойде брат ми, прегърна ме и ми казва: „Отиваме, може би тука мене или тебе ще убият.“ Като дойдоха шрапнелите, примириха се. И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата.
Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение.
Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен. Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен.
И като се върнаха в село, живели добре. Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение.
Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен.
Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
Та казвам, хубаво е по някой път да дойдат шрапнелите. Всичките лоши условия, са условия, при които любовта да се прояви. Всичките мъчнотии и страдания в света, не са нищо друго, освен подбудителна причина, за да може да се реализира разумният закон – Любовта, за да дойде да действува вярата. Ти не вярваш в някой човек, не може да влезеш в неговото положение. Ти мислиш, че този човек няма да ти бъде полезен.
Ако ти може да се убедиш, че този човек може да ти бъде полезен някога, ти ще го обичаш.
към беседата >>
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога.
Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит.
към беседата >>
Най-малката любов в света седи, в любовта към човека.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога.
Най-малката любов в света седи, в любовта към човека.
Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш.
към беседата >>
Туй е идейното.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи, в любовта към човека.
Туй е идейното.
Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове.
към беседата >>
Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното.
Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов.
Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо?
към беседата >>
Като обичаш един човек, то е най-малкият опит.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов.
Като обичаш един човек, то е най-малкият опит.
Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката.
към беседата >>
Да обичаш едного, то е най-малкият опит.
Та искам да ви изнеса въпроса: Идейната любов седи в любовта към Бога. Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит.
Да обичаш едного, то е най-малкият опит.
Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси.
към беседата >>
Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш.
Най-малката любов в света седи, в любовта към човека. Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит.
Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш.
Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата.
към беседата >>
Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове.
Туй е идейното. Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш.
Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове.
Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта.
към беседата >>
Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо?
Ще повярваш, идейно ще имаш целокупната любов. Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове.
Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо?
Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота.
към беседата >>
Защото младият син не е бутнат в реката.
Като обичаш един човек, то е най-малкият опит. Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо?
Защото младият син не е бутнат в реката.
Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават.
към беседата >>
Младите са сиромаси.
Да обичаш едного, то е най-малкият опит. Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката.
Младите са сиромаси.
Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон.
към беседата >>
Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата.
Ако мислиш, че само един човек като обичаш, този един, когото обичаш, ти един ден ще го изгубиш. Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси.
Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата.
И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането?
към беседата >>
И те ще познаят каква трябва да бъде любовта.
Аз да ви наведа примера: Майките изгубват своите синове. Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата.
И те ще познаят каква трябва да бъде любовта.
Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго.
към беседата >>
Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота.
Майката, която дала много на своя син, утре се явява друга една майка като нея, по-млада, задига го, завежда го в странство и той нищо не помага на старата си майка. Защо? Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта.
Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота.
Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди.
към беседата >>
Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават.
Защото младият син не е бутнат в реката. Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота.
Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават.
Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини?
към беседата >>
Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон.
Младите са сиромаси. Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават.
Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон.
Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма.
към беседата >>
Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането?
Тепърва като се родят деца на тях, като се родят мъжки и женски деца, те ще влязат във водата. И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон.
Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането?
Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато.
към беседата >>
Отказване от едно нещо, а придобиване на друго.
И те ще познаят каква трябва да бъде любовта. Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането?
Отказване от едно нещо, а придобиване на друго.
Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето.
към беседата >>
Когато един се отказва от 100 хиляди.
Мнозина казват: „Аз ли съм най-големият грешник, че страдам.“ Ти не си най-големият грешник, но за да се прояви великият закон на любовта, трябва да дойдат мъчнотиите в живота. Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго.
Когато един се отказва от 100 хиляди.
Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето.
към беседата >>
Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини?
Ако ти не влезеш в мъчнотиите, ако не влезеш в тази река, хората няма да те познават. Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди.
Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини?
Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит.
към беседата >>
Стойността на този диамант е много по-голяма.
Ти като влезеш в реката и излезеш, ти ще научиш Божият Закон. Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини?
Стойността на този диамант е много по-голяма.
Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия.
към беседата >>
Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато.
Христос казва: „Ако човек не се откаже от имането си.“ Как човек да се откаже от имането? Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма.
Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато.
Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.
към беседата >>
Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето.
Отказване от едно нещо, а придобиване на друго. Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато.
Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето.
Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата.
към беседата >>
Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето.
Когато един се отказва от 100 хиляди. Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето.
Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето.
Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари.
към беседата >>
Даже може да направим един опит.
Когато се отказва от златото, за да купи един диамант, какви са подбудителните причини? Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето.
Даже може да направим един опит.
Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа.
към беседата >>
Някои хора умират от сиромашия.
Стойността на този диамант е много по-голяма. Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит.
Някои хора умират от сиромашия.
Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви.
към беседата >>
Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.
Ако искаш да бъдеш здрав, трябва да имаш злато. Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия.
Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.
Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен.
към беседата >>
Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата.
Някой казва: „Не ми трябва злато.“ Злато трябва до толкоз, доколкото то им е нужно за здравето. Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее.
Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата.
Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите?
към беседата >>
Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари.
Хората обичат златото, понеже, то е проводник на здравето. Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата.
Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари.
Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво?
към беседата >>
Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа.
Даже може да направим един опит. Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари.
Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа.
Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая.
към беседата >>
Казват му да ѝ кажеш да се приготви.
Някои хора умират от сиромашия. Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа.
Казват му да ѝ кажеш да се приготви.
Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре.
към беседата >>
Отива той, смутен.
Тури му една торба със злато и той веднага ще оживее. Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви.
Отива той, смутен.
Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място.
към беседата >>
Тя казва: „Какво казват лекарите?
Аз съм привеждал следния пример: Един американец се оженил за една красива американка, доста богата. Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен.
Тя казва: „Какво казват лекарите?
“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението.
към беседата >>
“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво?
Но веднъж въпросът се усложнил и идва една болезнена криза и викат 12 души лекари. Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите?
“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво?
Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят.
към беседата >>
Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая.
Констатират, че тя едва ще преживее 24 часа. Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво?
Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая.
Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото.
към беседата >>
Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре.
Казват му да ѝ кажеш да се приготви. Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая.
Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре.
Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени.
към беседата >>
Влиза златото на място.
Отива той, смутен. Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре.
Влиза златото на място.
Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката.
към беседата >>
Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението.
Тя казва: „Какво казват лекарите? “ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място.
Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението.
Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши.
към беседата >>
Силата на впечатлението са ужасни в този свят.
“ – „Много съжалявам, казват, че след 24 часа ти ще си заминеш.“ Тя го утешава казва:„Няма нищо, дошло е време, ще замина за другия свят.“ Но тя му казва: „Искам едно обещание от тебе.“ – „Какво? Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението.
Силата на впечатлението са ужасни в този свят.
Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите.
към беседата >>
Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото.
Ако мога да го направя.“ – „Аз искам като умра, ти да не се ожениш.“ Той поседял, поседял и казал: „Виж, туй не може да ти обещая. Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят.
Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото.
Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака?
към беседата >>
Има такива факти изнесени.
Не вярвам на себе си, може да се оженя.“ – „Тогава не умирам.“ И не умряла, въпреки консулта на 12 лекари, че ще умре. Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото.
Има такива факти изнесени.
Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака? “ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място, на гарата, и донесли един човек със счупен крак и след 8 години в него се заражда, той чувствува същата болка както този човек.
към беседата >>
Заболява един американец, явява се една болест в краката.
Влиза златото на място. Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени.
Заболява един американец, явява се една болест в краката.
Той усеща, че кракът му ще се строши. Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака? “ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място, на гарата, и донесли един човек със счупен крак и след 8 години в него се заражда, той чувствува същата болка както този човек. Започва този лекар по обратен път да му внушава и така той се излекувал.
към беседата >>
Той усеща, че кракът му ще се строши.
Тя казва: „Не, аз ще бъда капиталът.“ Това е силата на внушението. Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката.
Той усеща, че кракът му ще се строши.
Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите. Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака? “ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място, на гарата, и донесли един човек със счупен крак и след 8 години в него се заражда, той чувствува същата болка както този човек. Започва този лекар по обратен път да му внушава и така той се излекувал. И често се наслояват от 5–10 години и трябва да се върнем назад, за се освободим от ненужните страдания.
към беседата >>
Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите.
Силата на впечатлението са ужасни в този свят. Някой впечатления на личността в едно поколение, в две, в три и цели народи, по някой път страдат от една психоза на миналото. Има такива факти изнесени. Заболява един американец, явява се една болест в краката. Той усеща, че кракът му ще се строши.
Викат един лекар, преглежда крака, казва: „Няма нищо, казва, здрав е кракът.“ – „Как, ужасна болка усещам в десния си крак.“ Викат втори, трети, четвърти лекар и те му казват: „В тебе има една внушена мисъл.“ – „Аз чувствам една болка в крака си.“ Викат един лекар по психиатричните процеси на болестите.
Той казва: „Ти преди 7–8 години някъде виждал ли си някой човек да му се счупи крака? “ Той си спомнил, че преди 8 години се е спрял на едно място, на гарата, и донесли един човек със счупен крак и след 8 години в него се заражда, той чувствува същата болка както този човек. Започва този лекар по обратен път да му внушава и така той се излекувал. И често се наслояват от 5–10 години и трябва да се върнем назад, за се освободим от ненужните страдания. Някой път казвате: „Мене ми се струва, че ще се разболея.“ Внушаваш си.
към беседата >>
2.
Силата на човека
,
УС
, София, 21.5.1939г.,
Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване.
На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет.
Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване.
Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд.
към беседата >>
Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка.
И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване.
Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка.
Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал?
към беседата >>
Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма.
Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка.
Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма.
Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали.
към беседата >>
Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш.
Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма.
Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш.
Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет.
към беседата >>
Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.
Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш.
Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.
А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен.
към беседата >>
А той е много твърд.
Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.
А той е много твърд.
Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това?
към беседата >>
Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал?
Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд.
Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал?
И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали.
Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал?
И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали.
Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
Твърдостта на диаманта е десет.
Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали.
Твърдостта на диаманта е десет.
А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен.
Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост. А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет.
А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен.
Знаете ли какво е това? Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
Знаете ли какво е това?
А той е много твърд. Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен.
Знаете ли какво е това?
Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
Дето е минал, някои от вас нали знаете как е започнал? И ако не може дяволът да ви дразни, вие сте вече надраснали. Твърдостта на диаманта е десет. А пък има и друга една твърдост – тя е твърдостта на дванадесета степен. Знаете ли какво е това?
Дванадесета степен – то е твърдостта на любовта, дето всичко дращи, а тя от нищо не се дращи.
към беседата >>
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите.
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите.
Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
към беседата >>
Никога не съдете Любовта!
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите.
Никога не съдете Любовта!
Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
към беседата >>
Никога не съдете Мъдростта!
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта!
Никога не съдете Мъдростта!
Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е?
към беседата >>
Никога не съдете Истината!
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта!
Никога не съдете Истината!
Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека.
към беседата >>
Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината!
Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава?
към беседата >>
Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Та казва сега Христос: „Ако ли бяхте знаели що е „Милост искам, а не жъртва“, не бихте осъдили невинните.“ (7 ст.) Има три неща, които трябва да пазите. Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен.
към беседата >>
Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Никога не съдете Любовта! Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен.
към беседата >>
За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е?
Никога не съдете Мъдростта! Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява.
За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е?
Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
Истината освобождава човека.
Никога не съдете Истината! Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е?
Истината освобождава човека.
Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
Как го освобождава?
Дойдете ли до Любовта, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека.
Как го освобождава?
Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
Дава му онзи истински живот и човек става доволен.
Дойдете ли до Божията Мъдрост, приемете всичко тъй, както тя се проявява. Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава?
Дава му онзи истински живот и човек става доволен.
Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен. И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен.
Дойдете ли до Истината, приемете всичко тъй, както тя се проявява. За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен.
Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен.
И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
За свободата може да говорите, но какво може да кажете – кое е истина и кое не е? Истината освобождава човека. Как го освобождава? Дава му онзи истински живот и човек става доволен. Истината освобождава човека, дава му светлина, дава му знание, с които човек свободно да може да разполага, и той е свободен.
И самата истина сама по себе си дава свобода на човека, че тя живее в самия човек и го ръководи.
към беседата >>
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му.
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му.
Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива.
към беседата >>
Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината.
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му.
Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината.
„И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек.
към беседата >>
„И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.).
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината.
„И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.).
В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек.
към беседата >>
В дадения случай ръката на човека показва неговата воля.
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.).
В дадения случай ръката на човека показва неговата воля.
Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят.
към беседата >>
Човек е силен.
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля.
Човек е силен.
По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака.
към беседата >>
По два начина силата се добива.
Писанието казва: „И възлюбил си истината в човека.“ Възлюбил Бог истината, която ръководи живота му. Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен.
По два начина силата се добива.
Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент?
към беседата >>
Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек.
Единственото нещо, което Бог е вдъхнал в нас, то е истината. „И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива.
Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек.
Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате.
към беседата >>
Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек.
„И като премина от там дойде в съборището им.“ (9 ст.) (Учителя прочете 10, 11, 12, 13 и 14 ст.). В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек.
Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек.
Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака.
към беседата >>
Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят.
В дадения случай ръката на човека показва неговата воля. Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек.
Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят.
Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам.
към беседата >>
Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака.
Човек е силен. По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят.
Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака.
Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен.
към беседата >>
Какво можете да направите в дадения момент?
По два начина силата се добива. Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака.
Какво можете да направите в дадения момент?
Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите?
към беседата >>
Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате.
Най-малката мисъл, която прониква, най-малкото, което прониква в душата ти, ако можеш да го приложиш, ти си силен човек. Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент?
Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате.
Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище.
към беседата >>
Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака.
Ако не можеш да го приложиш, ти си слаб човек. Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате.
Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака.
И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести.
към беседата >>
И казвате: Човешки крака не бутам.
Да допуснем, вие вървите, отивате на посещение, някъде ви канят. Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака.
И казвате: Човешки крака не бутам.
Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви!
към беседата >>
Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен.
Повикал ви е един човек на планината и си изкълчи крака. Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам.
Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен.
Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава.
към беседата >>
Какво трябва да направите?
Какво можете да направите в дадения момент? Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен.
Какво трябва да направите?
Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава. Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище.
Е, допуснете, че вие сте дали обещание човешки крак да не бутате. Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите?
Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище.
А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава. Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести.
Причината, че не бутате човешки крака е, понеже някога един ви е бутнал с крака си и вие имате отвращение към крака. И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище.
А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести.
Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава. Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви!
И казвате: Човешки крака не бутам. Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести.
Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви!
Но законът се нарушава. Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
Но законът се нарушава.
Представете си, че на този човек кракът му е изкълчен. Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви!
Но законът се нарушава.
Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
Ти си пристъпил своето обещание.
Какво трябва да направите? Щом сте дали обещанието си, не трябва да го бутате от човешко гледище. А според Божествения закон вие трябва да вземете крака му и ще го протегнете, та кракът да се намести. Ще му направите едно малко дръпване на крака в една или в друга посока и ще му кажете: Стани и си върви! Но законът се нарушава.
Ти си пристъпил своето обещание.
към беседата >>
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата.
Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща.
към беседата >>
Така разбираха евреите съботата.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата.
Така разбираха евреите съботата.
Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят.
към беседата >>
Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата. Така разбираха евреите съботата.
Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители.
Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище.
към беседата >>
Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата. Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители.
Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си.
Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе.
към беседата >>
Трябва да ги изпъди.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата. Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си.
Трябва да ги изпъди.
Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба.
към беседата >>
Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща.
Казва Христос, че Син Человечески е господар на съботата. Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди.
Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща.
(Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен.
към беседата >>
(Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят.
Така разбираха евреите съботата. Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща.
(Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят.
Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота.
към беседата >>
Вземете религията като една школа, като едно училище.
Сега някой път казват, че Христос, като влезнал в храма, направил един бич и изпъдил всичките променители. Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят.
Вземете религията като една школа, като едно училище.
Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти.
към беседата >>
Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе.
Вие взимате буквалната страна – та всеки един от вас ще направи един камшик и ще удря по всичките нечисти мисли, желания и постъпки, които има в сърцето си, в душата си и в духа си. Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище.
Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе.
Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта.
към беседата >>
Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба.
Трябва да ги изпъди. Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе.
Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба.
И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички.
към беседата >>
И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен.
Та често ние се занимаваме с неща отвън, а изоставяме вътрешните неща. (Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба.
И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен.
Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала?
към беседата >>
Силен в живота.
(Учителя прочете 20, 21 ст.) „Тогаз му доведоха един беснуем, сляп и ням; и го изцели, щото слепий и немий и говореше и виждаше.“ (22 ст.) (Учителя прочете 23–38 ст.) Сега някои се смеят. Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен.
Силен в живота.
Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни.
към беседата >>
Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти.
Вземете религията като една школа, като едно училище. Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота.
Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти.
Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре.
към беседата >>
Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта.
Защото човек е религиозен в дадения случай и в дадения момент: как ти разбираш Божествената Любов в себе си в дадения момент; как ти разбираш Божията Мъдрост, тоест как умът ти мисли и в дадения случай как Истината действа в тебе. Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти.
Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта.
С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво.
към беседата >>
С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички.
Сега, ако ти се усещаш слаб в живота, истината е слаба; ако умът ти е тъмен, това показва, че Божията мъдрост е слаба; ако животът ти е слаб, показва, че любовта ти е слаба. И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта.
С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички.
Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре.
към беседата >>
Кого не е тъпкала?
И следователно върху три неща човек трябва да бъде силен. Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички.
Кого не е тъпкала?
Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането?
към беседата >>
Казвам: Още не сте свободни.
Силен в живота. Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала?
Казвам: Още не сте свободни.
И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе.
към беседата >>
И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре.
Ти се плашиш от смъртта, защото е слаба любовта ти. Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни.
И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре.
Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат.
към беседата >>
Е, хубаво.
Със смъртта всеки един трябва да се пребори и най-последната борба, с която човек трябва да се пребори, то е смъртта. С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре.
Е, хубаво.
Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе.
към беседата >>
Ще се мре.
С много погрешки трябва да се бориш, но като дойде смъртта... Смъртта досега е тъпкала всички. Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво.
Ще се мре.
Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства.
към беседата >>
Тогава, какво значи умирането?
Кого не е тъпкала? Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре.
Тогава, какво значи умирането?
Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава?
към беседата >>
Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе.
Казвам: Още не сте свободни. И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането?
Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе.
Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща.
към беседата >>
Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат.
И човек, докато не победи смъртта в себе си, казва: Ще се мре. Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе.
Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат.
И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината.
към беседата >>
И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе.
Е, хубаво. Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат.
И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе.
Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе.
към беседата >>
Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства.
Ще се мре. Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе.
Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства.
Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане?
към беседата >>
Какво ще остане на тебе тогава?
Тогава, какво значи умирането? Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства.
Какво ще остане на тебе тогава?
Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане.
към беседата >>
Ще останат само три неща.
Всичко, каквото се придобива в този свят, ще ти се вземе. Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава?
Ще останат само три неща.
Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане.
към беседата >>
Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината.
Не само от тялото ти ще се вземе, а всичко, каквото си намислил от този свят – и мислите ти ще се вземат. И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща.
Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината.
Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма.
към беседата >>
Тях никой не може да вземе.
И всичко, каквото сърцето ти е придобило – и то трябва да се вземе. Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината.
Тях никой не може да вземе.
И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата.
към беседата >>
И като умира човек, какво ще му остане?
Та всичко се взема – и тяло, и мисли, и чувства. Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе.
И като умира човек, какво ще му остане?
– Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце.
към беседата >>
– Нищо не може да му остане.
Какво ще остане на тебе тогава? Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане?
– Нищо не може да му остане.
Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш.
към беседата >>
Само една дума – любовта ще остане.
Ще останат само три неща. Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане.
Само една дума – любовта ще остане.
И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина.
към беседата >>
И животът на тялото го няма.
Те трябва да останат: Любовта, Мъдростта и Истината. Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане.
И животът на тялото го няма.
За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш.
към беседата >>
За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата.
Тях никой не може да вземе. И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма.
За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата.
За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш.
към беседата >>
За истината – тя се отнася до човешкото сърце.
И като умира човек, какво ще му остане? – Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата.
За истината – тя се отнася до човешкото сърце.
И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш.
към беседата >>
И тогава и сърце няма да имаш.
– Нищо не може да му остане. Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце.
И тогава и сърце няма да имаш.
Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш. А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина.
Само една дума – любовта ще остане. И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш.
Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина.
Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш. А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш.
И животът на тялото го няма. За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина.
Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш.
Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш. А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш.
За Божията мъдрост засега имате мозък, а там и мозък няма да имаш, ще остане само душата. За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш.
Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш.
Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш. А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш.
За истината – тя се отнася до човешкото сърце. И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш.
Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш.
А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
И тогава и сърце няма да имаш. Тогава ще бъдеш един човек без живот, без светлина. Ще имаш любов, мъдрост, ще имаш истина, но живот няма да имаш. Знанието и светлината няма да имаш, и свободата няма да имаш. Защото, за да бъдеш свободен, трябва да има с какво да оперираш.
А като нямаш ръце, как ще бъдеш свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Та ще се спреш върху три неща.
Та ще се спреш върху три неща.
Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш?
към беседата >>
Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта.
Та ще се спреш върху три неща.
Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта.
Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате?
към беседата >>
Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка.
Та ще се спреш върху три неща. Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта.
Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка.
И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш.
към беседата >>
И хора няма да има наоколо.
Та ще се спреш върху три неща. Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка.
И хора няма да има наоколо.
Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш.
към беседата >>
Никой няма да има.
Та ще се спреш върху три неща. Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо.
Никой няма да има.
И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина.
към беседата >>
И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш?
Та ще се спреш върху три неща. Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има.
И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш?
Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена.
към беседата >>
Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате?
Човек като мисли за онзи свят, като умре човек, той ще почне да мисли върху любовта. Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш?
Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате?
И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете.
към беседата >>
И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш.
Ти без тяло не можеш да мислиш за знанието, за светлината в мозъка. И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате?
И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш.
Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното.
към беседата >>
Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш.
И хора няма да има наоколо. Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш.
Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш.
Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства.
към беседата >>
Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина.
Никой няма да има. И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш.
Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина.
Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия.
към беседата >>
Но да ви представя, тази идея е отвлечена.
И ако влезнеш в един свят, дето никого не виждаш, питам, какво ще правиш? Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина.
Но да ви представя, тази идея е отвлечена.
Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек?
към беседата >>
Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете.
Сега някои от вас сте тук между хората, но като влезнете в другия свят, този свят ще ви бъде ли много приятен, понеже никого няма да виждате? И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена.
Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете.
Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи.
към беседата >>
Ето в какво седи ясното.
И огледало няма да имаш, и себе си не можеш да виждаш. Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете.
Ето в какво седи ясното.
Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте.
към беседата >>
Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства.
Тук може да се оглеждате, но там не можеш да се оглеждаш. Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното.
Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства.
Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш.
към беседата >>
Допуснете, че му откраднат тази кесия.
Просто едно голо съзнание, което няма никаква същина. Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства.
Допуснете, че му откраднат тази кесия.
Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате.
към беседата >>
Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек?
Но да ви представя, тази идея е отвлечена. Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия.
Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек?
Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги.
към беседата >>
Стока не може да купи, и хляб не може да купи.
Да ви представя положението тъй ясно, че да разберете. Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек?
Стока не може да купи, и хляб не може да купи.
В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите?
към беседата >>
В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте.
Ето в какво седи ясното. Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи.
В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте.
А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен!
към беседата >>
А кесията я няма, средства нямаш.
Представете си един търговец, на когото касата е била пълна със златни монети и имал една доста голяма кесия – толкова голяма и пълна, че за целия му живот да си има средства. Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте.
А кесията я няма, средства нямаш.
Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш?
към беседата >>
Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате.
Допуснете, че му откраднат тази кесия. Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш.
Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате.
Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си.
към беседата >>
Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги.
Знаете ли какво ще бъде състоянието на този човек? Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате.
Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги.
Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него.
към беседата >>
Всичко туй имате, какво ще правите?
Стока не може да купи, и хляб не може да купи. В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги.
Всичко туй имате, какво ще правите?
Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света.
към беседата >>
Ще кажеш: Да съм аз свободен!
В света, в който живееш, ще плащаш аржан-конте. А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите?
Ще кажеш: Да съм аз свободен!
Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат.
към беседата >>
Е, там да си свободен, какво ще направиш?
А кесията я няма, средства нямаш. Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен!
Е, там да си свободен, какво ще направиш?
Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това.
към беседата >>
Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си.
Или представете си сега, че вие имате едно тяло и оръжие имате. Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш?
Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си.
Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат.
към беседата >>
Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него.
Всичко имате, но краката ви са схванати, сухи и ръцете ви са свързани с вериги. Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си.
Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него.
Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат!
към беседата >>
Има три неща, които човек трябва да прави на света.
Всичко туй имате, какво ще правите? Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него.
Има три неща, които човек трябва да прави на света.
Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там.
към беседата >>
Не давайте никого да вържат.
Ще кажеш: Да съм аз свободен! Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света.
Не давайте никого да вържат.
Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето.
към беседата >>
Престъпление е да дадеш това.
Е, там да си свободен, какво ще направиш? Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат.
Престъпление е да дадеш това.
Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш.
към беседата >>
Престъпление е да продадеш любовта да я вържат.
Ще употребиш оръжието си и тялото си, а вързан си. Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това.
Престъпление е да продадеш любовта да я вържат.
Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече.
към беседата >>
Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат!
Та казвам сега: Онова, което в Писанието е вложено, дръжте се за него. Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат.
Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат!
Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства!
към беседата >>
Не че тя ще остане там.
Има три неща, които човек трябва да прави на света. Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат!
Не че тя ще остане там.
Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост!
към беседата >>
Тя е краят на един живот, на който се дава счет.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет.
Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат.
към беседата >>
Тя ще скъса въжето.
Не давайте никого да вържат. Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там.
Тя ще скъса въжето.
И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина!
към беседата >>
Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет.
Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи.
И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат.
към беседата >>
И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш.
Престъпление е да дадеш това. Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето.
И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш.
Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство!
към беседата >>
И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи.
И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога.
Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа.
към беседата >>
Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече.
Престъпление е да продадеш любовта да я вържат. Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш.
Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече.
Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила.
към беседата >>
Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога.
Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите.
И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали.
към беседата >>
Престъпно е да продаваш Божествените чувства!
Най-голямото престъпление е да продадеш любовта да я вържат! Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече.
Престъпно е да продаваш Божествените чувства!
Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви.
към беседата >>
И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите.
И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат.
„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие.
към беседата >>
Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост!
Не че тя ще остане там. Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства!
Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост!
Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви. И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат.
Тя е краят на един живот, на който се дава счет. Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат.
„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат.
(Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона.
към беседата >>
Престъпно е да продаваш и Божествената истина!
Тя ще скъса въжето. И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост!
Престъпно е да продаваш и Божествената истина!
Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви. И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
(Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат.
Числото 12 е краят на една работа, дето не може да я отлагаш повече и трябва да се приключи. И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат.
(Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат.
Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота?
към беседата >>
Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство!
И в такива случаи, щом искаш да продаваш любовта, тази мисъл ако ти дойде, ти ще умреш. Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина!
Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство!
Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви. И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа.
И понеже е край, казва: В онова време, в една от съботите, след като се минаха шест дена, в които трябва да се работи, седмият ден просветна на Бога. Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат.
Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа.
(Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят.
към беседата >>
Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила.
Като намислиш да продадеш любовта, ти ще умреш, нищо повече. Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство!
Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила.
Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви. И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
(Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали.
Тогава се случило, че учениците минали покрай сеитбите. И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа.
(Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали.
(Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти.
към беседата >>
Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви.
Престъпно е да продаваш Божествените чувства! Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила.
Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви.
И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
(Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие.
И понеже нямало какво да правят, ударили го да ядат. „По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали.
(Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие.
Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка.
към беседата >>
И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
Престъпно е да продаваш Божествената мъдрост! Престъпно е да продаваш и Божествената истина! Само като си помислиш, че и без истина може, и без мъдрост може, и без любов може – това е предателство! Ти само като помислиш това, като възприемеш тази мисъл само, ти ще фалираш по всичките правила. Дойде ли до Любовта, там ще се спреш и ще имаш само едно мнение – ще бъдеш готов на всичките жертви.
И ако ти се застъпваш за Любовта, и тя ще се застъпва за тебе.
към беседата >>
Който така мисли, той е по буквата на закона.
„По онова време в една от съботите минуваше Исус през сеитбите; а учениците му огладняха и начнаха да късат класове и да ядат.“ (1 ст.) Човек, като няма какво да работи седмия ден, създава си работа – седнали да ядат. (Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие.
Който така мисли, той е по буквата на закона.
И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека.
към беседата >>
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас.
Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми.
към беседата >>
И какво трябва да върши човек в събота?
(Учителя прочете 2 ст.) Значи не трябва да късат класове и да ядат. Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона.
И какво трябва да върши човек в събота?
В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш.
към беседата >>
Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас.
Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка.
Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко.
към беседата >>
В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят.
Трябва да ядат, но не трябва да късат класовете, понеже късането на класове било работа. (Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота?
В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят.
Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха.
към беседата >>
Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка.
Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя.
И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко.
към беседата >>
Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти.
(Учителя прочете 3 и 4 ст.) Според еврейския закон са турили 12 хляба за приношение, които са освещавали. (Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят.
Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти.
Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето.
към беседата >>
И това, което аз правя – и то още не е вярно.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя.
И това, което аз правя – и то още не е вярно.
Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава.
към беседата >>
Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка.
(Учителя прочете 5, 6, 7, 8 ст.) Ще каже някой привърженик на еврейския закон: В съботен ден огън нямаш право да кладеш, обущата си не можеш да чистиш, с гребен главата си не можеш да чешеш, дрехите не можеш да облечеш и прочие. Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти.
Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка.
Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже.
към беседата >>
Но не и това.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно.
Но не и това.
По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося.
към беседата >>
Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека.
Който така мисли, той е по буквата на закона. И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка.
Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека.
Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят.
към беседата >>
По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми.
Та казвам сега: Всички трябва да се застъпвате за любовта, която живее във вас. Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това.
По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми.
Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка.
към беседата >>
Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш.
И какво трябва да върши човек в събота? В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека.
Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш.
Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден.
към беседата >>
Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко.
Заради нея да бъдете готови вие да живеете тъй, не както аз мога да ви говоря отвънка. Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми.
Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко.
Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали.
към беседата >>
Но мнозина ги осъждаха.
В събота трябва да бъдеш чист, защото съботата се отнася до духовния свят, а не и до физическия свят. Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш.
Но мнозина ги осъждаха.
Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
към беседата >>
Както виждате, сега съм докаран малко.
Защото, ако искате вие да знаете, не каквото ви говоря е вярно, но това, което аз правя. И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко.
Както виждате, сега съм докаран малко.
Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината.
към беседата >>
Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето.
Значи всичките ти чувства и мисли трябва да бъдат абсолютно чисти. Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха.
Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето.
Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците.
към беседата >>
Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава.
И това, което аз правя – и то още не е вярно. Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко.
Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава.
Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта.
към беседата >>
Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже.
Нямаш право да се обличаш в нечисти дрехи; нямаш право да си туриш нечиста шапка. Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето.
Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже.
Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа.
към беседата >>
Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося.
Но не и това. По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава.
Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося.
Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам.
към беседата >>
Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят.
Шапката е мисълта, защото всяка една нечиста мисъл опетнява човека. Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже.
Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят.
Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона.
към беседата >>
Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка.
По някой път вие трябва да ме наблюдавате когато аз съм сам, никой няма наоколо ми. Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося.
Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка.
Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга.
към беседата >>
Не трябва да се събират сушалки в съботен ден.
Обаче това свещениците го вземаха в буквален смисъл – огъня си няма да накладеш. Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят.
Не трябва да се събират сушалки в съботен ден.
И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
към беседата >>
Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали.
Когато съм между хората, както постъпва човек тогава, все ще се докарва малко. Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка.
Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали.
Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм.
към беседата >>
И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
Но мнозина ги осъждаха. Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден.
И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи.
към беседата >>
Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината.
Както виждате, сега съм докаран малко. Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали.
Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината.
Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам.
към беседата >>
А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците.
Ако идеш в съботен ден да събираш сухи съчки, според Мойсеевия закон ще намериш въжето. Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците.
А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът.
към беседата >>
Имам една дреха, която представлява мъдростта.
Та като се намирам в стаята си, облечен съм само за себе си тогава. Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината.
Имам една дреха, която представлява мъдростта.
Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно.
към беседата >>
А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа.
Ако пък някой в събота събира сушалки, според Мойсеевия закон трябва да се накаже. Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците.
А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа.
Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът. Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам.
Та аз, когато съм сам, си имам едни обуща, които обувам – отвън никога не ги нося. Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта.
Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам.
Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя.
към беседата >>
Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона.
Тогава, досега всичките тия сестри, които събират сушалки, на въжета трябва да се турят. Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа.
Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона.
А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът. Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
Аз съм един голям господар и един голям слуга.
Имам едни дрехи – никога не ги изнасям отвънка. Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам.
Аз съм един голям господар и един голям слуга.
Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината.
към беседата >>
А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
Не трябва да се събират сушалки в съботен ден. И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона.
А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът. Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
Най-силният човек съм.
Така официално се обличам с дрехи, които никога не сте ги виждали. Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга.
Най-силният човек съм.
И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам.
към беседата >>
Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи.
И в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа.
Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи.
Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът. Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
И на себе си заповядвам.
Тогава аз се обличам в една дреха на истината – една дреха имам, която представлява истината. Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм.
И на себе си заповядвам.
И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи!
към беседата >>
Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът.
А те пък така престъпиха закона, че съботния ден ще ядат учениците. А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи.
Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът.
Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно.
Имам една дреха, която представлява мъдростта. Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам.
И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно.
Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече.
към беседата >>
Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
А човек в съботен ден не трябва да се занимава с чужда работа. Щом се занимаваш с чужда работа, ти престъпваш закона. А ти в съботен ден няма да се занимаваш с чужда работа. Няма да се занимаваш и с времето, ще се занимаваш само със себе си, със собствените си работи. Ама че слънцето изгрява, че било облачно времето, че имало вятър, че има буря, че мъглите паднали, че мухите хапели, че някой комар те ухапал – ти и въпрос няма да правиш защо да те ухапе комарът.
Ходиш да правиш спор защо Господ допуснал тия комари и да съдиш.
към беседата >>
Никога не съдя.
Ще се облека официално – тогава на целия свят заповядвам. Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно.
Никога не съдя.
Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи.
към беседата >>
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение.
Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите.
към беседата >>
Нито съдя истината.
Аз съм един голям господар и един голям слуга. Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя.
Нито съдя истината.
Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о!
към беседата >>
Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение.
Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи.
Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели.
към беседата >>
Никога не се карам.
Най-силният човек съм. И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината.
Никога не се карам.
Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани!
към беседата >>
Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи.
Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи.
Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта.
към беседата >>
Казвам: Целият свят ще се оправи!
И на себе си заповядвам. И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам.
Казвам: Целият свят ще се оправи!
И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така.
към беседата >>
Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи.
Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ.
Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота.
към беседата >>
И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече.
И най-слабият човек съм, защото слаб и силен е все едно. Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи!
И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече.
Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга.
към беседата >>
Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ.
Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели.
Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост.
към беседата >>
Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи.
Никога не съдя. Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече.
Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи.
И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение!
към беседата >>
Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите.
Казвам: Съботата когато дойде, има един ден, в който човек трябва да се върне в себе си и да бъде господар на своето положение. Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели.
Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите.
Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона.
към беседата >>
И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о!
Нито съдя истината. Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи.
И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о!
Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне!
към беседата >>
Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели.
Казвам, ако съботата я употребите като един ден особен, ще облечете най-хубавите си дрехи и ще запалите 12 свещи. Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите.
Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели.
Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината.
към беседата >>
Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани!
Никога не се карам. Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о!
Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани!
(Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки!
към беседата >>
Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта.
Пък ако е изгряло слънцето, няма да ги запалите денем, но ако е вечерно време, ще запалите 12 свещи. Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели.
Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта.
Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината.
към беседата >>
(Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така.
Казвам: Целият свят ще се оправи! И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани!
(Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така.
– И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня.
към беседата >>
Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота.
Ако слънцето е изгряло, достатъчно е една свещ. Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта.
Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота.
И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят.
към беседата >>
– И хукна да бяга.
И ако един ден хората, и те така се облекат в любовта – щом се облечеш с нея, тогава смърт няма вече. Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така.
– И хукна да бяга.
Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит.
към беседата >>
И след туй ще дойдете до Божията мъдрост.
Дванадесетте свещи при вас – те са 12 добродетели. Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота.
И след туй ще дойдете до Божията мъдрост.
Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят.
към беседата >>
Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение!
Пък и смъртта, като дойде и като рече да ме дигне и дращи, тя ще отскочи. И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга.
Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение!
Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример.
към беседата >>
Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона.
Ще предизвикате дванадесеттях добродетели и с тях ще разглеждате работите. Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост.
Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона.
Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят.
към беседата >>
Че не може да излезне!
И като дойде втори път и ме погледне само – о-хо-о-о! Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение!
Че не може да излезне!
Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън.
към беседата >>
Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината.
Най-първо в съботен ден ще започнете с три добродетели. Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона.
Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината.
Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината.
към беседата >>
Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки!
Този е големият огън, като го погледнеш само, казва ѝ: Я го хвани! (Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне!
Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки!
Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии.
към беседата >>
Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината.
Ще разгледате как изпълнявате закона на Любовта. Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината.
Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината.
По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората.
към беседата >>
Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня.
(Учителя прочете от 38 до 41 ст.) Та Иона, когато вижда Господа, уплаши се, пренебрегва това и казва: С тази Божия мъдрост колко пъти ми каза и не става така. – И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки!
Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня.
Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона.
към беседата >>
По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят.
Ще отворите книгата, ще погледнете как изпълнявате живота и как възприемате живота. И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината.
По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят.
Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека.
към беседата >>
Избави ме само от този кит.
– И хукна да бяга. Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня.
Избави ме само от този кит.
И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога.
към беседата >>
Бог е излезнал от Божествения свят.
И след туй ще дойдете до Божията мъдрост. Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят.
Бог е излезнал от Божествения свят.
Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен.
към беседата >>
И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример.
Но като го тури в утробата на кита три дена и три нощи, той разбра, че е страшно туй ограничение! Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит.
И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример.
Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия.
към беседата >>
Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят.
Тази книга ще отворите и ще разгледате как разбирате вие закона. Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят.
Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят.
Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение?
към беседата >>
Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън.
Че не може да излезне! Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример.
Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън.
По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия?
към беседата >>
Те се наричат същества на светлината и на истината.
Най-после ще дойдете до Истината и ще видите как изпълнявате Истината. Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят.
Те се наричат същества на светлината и на истината.
Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого.
към беседата >>
По някой път вие се намирате в мъчнотии.
Тогава той каза: Господи, втори път няма да правя погрешки! Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън.
По някой път вие се намирате в мъчнотии.
Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх.
към беседата >>
Тук сме ние, хората.
Там ще отидете да видите как изпълнявате Истината. По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината.
Тук сме ние, хората.
И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни].
към беседата >>
Вие имате опитността на Иона.
Помогни ми да излезна от устата на кита и каквото ми кажеш, ще изпълня. Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии.
Вие имате опитността на Иона.
Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх!
към беседата >>
И възлюбил си, казва, истината в човека.
По отношение на Любовта в дадения случай, това е Божественият свят. Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората.
И възлюбил си, казва, истината в човека.
А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол.
към беседата >>
Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога.
Избави ме само от този кит. И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона.
Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога.
И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх! Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен.
Бог е излезнал от Божествения свят. Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека.
А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен.
Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба.
към беседата >>
И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия.
И понеже се помоли с дълбочината на душата си, и Господ му даде един пример. Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога.
И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия.
Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх! Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
Свободен можеш да бъдеш в какво отношение?
Мъдростта в дадения случай представлява духовния свят – дето ангелите живеят. Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен.
Свободен можеш да бъдеш в какво отношение?
– Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба.
към беседата >>
Коя е Ниневия?
Господ заповяда на тази риба да го изхвърли навън. По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия.
Коя е Ниневия?
– Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх! Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
– Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого.
Те се наричат същества на светлината и на истината. Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение?
– Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого.
Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола?
към беседата >>
– Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх.
По някой път вие се намирате в мъчнотии. Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия?
– Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх.
Окото ви да не мигне от страх! Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни].
Тук сме ние, хората. И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого.
Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни].
Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне?
към беседата >>
Окото ви да не мигне от страх!
Вие имате опитността на Иона. Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх.
Окото ви да не мигне от страх!
Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол.
И възлюбил си, казва, истината в човека. А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни].
Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол.
Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта.
към беседата >>
Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
Голяма мъчнотия имате – помолете се на Бога. И като излезете от устата на кита, ще отидете в Ниневия. Коя е Ниневия? – Ще идете при най-големите мъчнотии и от нищо няма да ви е страх. Окото ви да не мигне от страх!
Това значи: като влезнеш в света с Господа, ще вървиш напред и ще отидеш да проповядваш, където ти казват.
към беседата >>
Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба.
А началото на истината е свободата – да бъдеш свободен. Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол.
Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба.
И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта?
към беседата >>
Сега, как Иона трябва да проповядва?
Сега, как Иона трябва да проповядва?
Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана.
към беседата >>
И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба.
Свободен можеш да бъдеш в какво отношение? – Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба.
И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба.
Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта? Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят.
Сега, как Иона трябва да проповядва?
Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят.
– Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре.
към беседата >>
Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола?
– Свободен да живееш добре; свободен да мислиш добре; свободен на земята да нямаш спор с никого – вземане-даване да нямаш с никого. Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба.
Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола?
Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта? Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
– Така ще им проповядвам.
Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят.
– Така ще им проповядвам.
А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия.
към беседата >>
Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне?
Че този имал да ти дава, този ти взел шапката, онзи ти взел обущата, този ти разградил оградата... Сега в туй отношение религиозните хора трябва да бъдат [свободни]. Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола?
Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне?
Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта? Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине.
Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам.
А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине.
А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза.
към беседата >>
Ама някой ти задигнал телта.
Да кажем, вие имате една ограда, някой ти взел кола и тогава този кол, който си турил, е много слаб кол. Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне?
Ама някой ти задигнал телта.
Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта? Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов!
Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине.
А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов!
А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята.
към беседата >>
Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта?
Ако някой може да ти вземе кола, тогава оградата ти е слаба. И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта.
Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта?
Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
А той се обиди, че както той каза, не стана.
Сега, как Иона трябва да проповядва? Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов!
А той се обиди, че както той каза, не стана.
Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят.
към беседата >>
Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
И ако всеки може да ти вземе кола, то оградата ти е много слаба. Но ако колът ти беше тежък един тон, кой ще ти задигне кола? Имаш сто кола по сто тона – кой ще ти задигне коловете, кой ще ти ги открадне? Ама някой ти задигнал телта. Но ако всяко парче от телта тежи по сто килограма, кой ще ти задигне телта?
Ти ще туриш една тел, дебела като гемиджийско въже.
към беседата >>
Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре.
Ако аз бях на мястото на Иона, тъй щях да проповядвам: Още 40 дни и Божията любов ще дойде в света; още 40 дена и всичките хора ще се помирят; още 40 дена и всичките жени, които са бременни, ще родят; още 40 дена и всички, които имат да плащат, ще си платят дълговете; още 40 дена и разлюбените ще се залюбят. – Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана.
Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре.
А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.
към беседата >>
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието.
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието.
Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него?
към беседата >>
А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия.
– Така ще им проповядвам. А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре.
А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия.
И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.
към беседата >>
Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията.
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието.
Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията.
Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас.
към беседата >>
И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза.
А пък Иона проповядва тъй и после видя, че всички вземат думите му и казват: Още 40 дена и Ниневия ще погине. А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия.
И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза.
И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.
към беседата >>
Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите.
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията.
Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите.
Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите.
към беседата >>
И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята.
А тя не погина – Бог прояви своята си, Божията Любов! А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза.
И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята.
– По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят. Има какво да работят.
към беседата >>
Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно.
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите.
Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно.
И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи.
към беседата >>
– По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят.
А той се обиди, че както той каза, не стана. Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята.
– По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят.
Има какво да работят.
към беседата >>
И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин.
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно.
И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин.
Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях.
към беседата >>
Има какво да работят.
Обиди се за това, че той, ако беше проповядвал, всичките тези хора щяха да се облекат добре. А той така като проповядва, те си туриха вретище и пепел и той чакаше да види разрушението на Ниневия. И казва: Всички тия да погинат, но да бъде както Господ каза. И тогава ще остане само Иона и Господ, а всички други ще бъдат заровени в земята. – По-добре нека са живи хората, макар и погрешки да правят.
Има какво да работят.
към беседата >>
Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него?
Допуснете, че като хора вие по отношение на ангелите се падате като деца от първо отделение, в степента на развитието. Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин.
Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него?
Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия.
към беседата >>
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето.
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето.
Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш.
към беседата >>
Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас.
Един учен човек на земята в сравнение с един ангел е като едно дете от първо отделение, а по отношение на животните – най-ученото животно при вас е като едно дете от отделенията. Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него?
Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас.
Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита.
към беседата >>
Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега!
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето.
Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега!
Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение?
към беседата >>
Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите.
Като погледнете едно животно на земята, неговото отношение към вас е точно такова, каквото е вашето отношение към ангелите. Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас.
Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите.
Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не.
към беседата >>
Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение?
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето. Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега!
Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение?
– Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това?
към беседата >>
Те са млекопитающи.
Вие погледнете на животното и казвате: Това е едно животно. И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите.
Те са млекопитающи.
Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи.
към беседата >>
– Нашето учение е точно както вашето учение.
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето. Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение?
– Нашето учение е точно както вашето учение.
Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко.
към беседата >>
Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях.
И в другия свят, и те гледат на вас по същия начин. Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи.
Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях.
Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче?
към беседата >>
Какво е вашето учение?
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето. Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение.
Какво е вашето учение?
– Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота?
към беседата >>
Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия.
Сега, ако е невежо животното, какво трябва да правиш с него? Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях.
Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия.
Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам.
към беседата >>
– Ела ми на гости и ще видиш.
Та казвам сега, аз ви казвам, така ще проповядвате вие: Наближи времето. Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение?
– Ела ми на гости и ще видиш.
– Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината.
към беседата >>
Тази способност у тях е слабо развита.
Знаеш колко са смешни животните – даже онези котки, които дълго време са живели между нас. Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия.
Тази способност у тях е слабо развита.
Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа.
към беседата >>
– Е, какво е вашето учение?
Още 40 дена проповядвайте положително, хубаво, тъй, както аз проповядвам сега! Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш.
– Е, какво е вашето учение?
Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това.
към беседата >>
Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не.
Котките минават за културни, понеже са живели между ангелите. Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита.
Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не.
Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него.
към беседата >>
Сега как го разбирате това?
Срещнеш някой, той ти казва: Какво е вашето учение? – Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение?
Сега как го разбирате това?
– Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир.
към беседата >>
Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи.
Те са млекопитающи. Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не.
Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи.
Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова!
към беседата >>
– Ела да си поговорим малко.
– Нашето учение е точно както вашето учение. Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това?
– Ела да си поговорим малко.
– Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм?
към беседата >>
Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче?
Та често правя наблюдение какво съзнание има в тях. Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи.
Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче?
Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля.
към беседата >>
– Ама как разбирате вие живота?
Какво е вашето учение? – Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко.
– Ама как разбирате вие живота?
– Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен.
към беседата >>
Казвам: Да, имам.
Обективният ум е развит, но не могат да разсъждават от причини към последствия. Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче?
Казвам: Да, имам.
Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал.
към беседата >>
– Ела да излезем малко на екскурзия на планината.
– Ела ми на гости и ще видиш. – Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота?
– Ела да излезем малко на екскурзия на планината.
Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм.
към беседата >>
Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа.
Тази способност у тях е слабо развита. Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам.
Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа.
Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш?
към беседата >>
Че тъй е, какво повече от това.
– Е, какво е вашето учение? Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината.
Че тъй е, какво повече от това.
И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него.
Едно животно не може да разсъждава дали нещата имат причина или не. Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа.
Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него.
Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне.
към беседата >>
И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир.
Сега как го разбирате това? – Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това.
И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир.
Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова!
Та някой път котката донякъде знае някои котешки думи. Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него.
Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова!
Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път.
към беседата >>
Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм?
– Ела да си поговорим малко. – Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир.
Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм?
Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля.
Някой път котката ни казва: Моля, имате ли нещо хубаво за ядене, тъй да ми дадете едно малко парче? Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова!
Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля.
Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям.
към беседата >>
Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен.
– Ама как разбирате вие живота? – Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм?
Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен.
Това е To be, or not to be – да съм или да не съм. Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал.
Казвам: Да, имам. Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля.
Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал.
Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата.
към беседата >>
Това е To be, or not to be – да съм или да не съм.
– Ела да излезем малко на екскурзия на планината. Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен.
Това е To be, or not to be – да съм или да не съм.
Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
Тя казва: Защо ме хапеш?
Някой път се случва, имам джиджи папа, както турците го казват – коджа манджа. Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал.
Тя казва: Защо ме хапеш?
– и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе.
към беседата >>
Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
Че тъй е, какво повече от това. И всичките тия залъгалки, които имаме в света... Питам някой актьорин, който се занимава целия си живот да изучава някоя драма, писана от Шекспир. Да кажем: To be or not to be – да съм или да не съм? Е, ако аз бях писал това, аз другояче бих писал „да съм или да не съм“: Да съм човек на Любовта и Любовта да е с мен; да съм човек на Мъдростта и Мъдростта да е с мен; да съм човек на Истината и Истината да е с мен. Това е To be, or not to be – да съм или да не съм.
Туй значи Любовта да е с мен, Мъдростта и Истината да са с мен.
към беседата >>
– и го къчне.
Дам ѝ, тя погледне, погледне, извади едно топло парче, откъсне от него. Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш?
– и го къчне.
Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си.
към беседата >>
Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята.
Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята.
Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината. Това е свободата.
към беседата >>
Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път.
Но като я изгори, хвърли го на земята, погледне ме и казва: Аз не искам такова! Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне.
Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път.
И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината.
Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята.
Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината.
Това е свободата.
към беседата >>
И казва: Аз имам сега право да те ям.
Тя усеща като че ли топлото я ухапва и го хвърля. Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път.
И казва: Аз имам сега право да те ям.
А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
Това е свободата.
Казвам, новото учение или Божественото учение седи в съзнанието на земята. Да запознаем нашето тяло с живота, да запознаем нашия мозък със светлината и да запознаем нашето сърце с топлината.
Това е свободата.
към беседата >>
А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата.
Така, опарената котка мисли, че хлябът я ухапал. Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям.
А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата.
В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе.
Тя казва: Защо ме хапеш? – и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата.
В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе.
По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си. И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си.
– и го къчне. Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе.
По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си.
И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
Но след като поизстине малко парчето, тя пак го побута с крака си и казва: Ти ще се научиш и няма да ме хапеш друг път. И казва: Аз имам сега право да те ям. А хлябът отдавна се е опростил, той не си дири правата. В него ни най-малко няма мисълта да се бори, да хапе, а само тя си мисли, че хлябът се бие и я хапе. По някой път ни се случва по същия начин, когато отгоре ни дадат хапка хубав хляб и тя ни опари, и ние току я бутнем с крака си.
И след като се мине малко време или половин час, ние намираме, че тя е вече за ядене.
към беседата >>
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие.
Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората.
към беседата >>
Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие.
Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза.
И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога.
към беседата >>
И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза.
И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример.
Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник!
към беседата >>
Един от американските проповедници – Муди – бил много активен.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример.
Един от американските проповедници – Муди – бил много активен.
Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате!
към беседата >>
Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен.
Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата.
Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна.
към беседата >>
Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората.
Псалмопевецът казва: Има някои неща, които ни се случват, ние ги считаме за едно нещастие. Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата.
Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората.
Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече.
към беседата >>
Искал да служи на Бога.
Но като се мине една–две години, ние виждаме, че туй, което се е случило, после е принесло голяма полза. И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората.
Искал да служи на Бога.
Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно.
към беседата >>
Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник!
И казва псалмопевецът: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Върху туй ще ви приведа пример. Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога.
Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник!
Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола.
към беседата >>
Идете да го слушате!
Един от американските проповедници – Муди – бил много активен. Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник!
Идете да го слушате!
Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола.
към беседата >>
Та църквата била пълна.
Та ходил да събира, да вика хората отвън, да ги праща в църквата. Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате!
Та църквата била пълна.
Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва.
към беседата >>
Но проповедникът бил много далече.
Той викал такива знатни, видни проповедници да проповядват в църквата, пък той им събирал хората. Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна.
Но проповедникът бил много далече.
Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша.
към беседата >>
Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно.
Искал да служи на Бога. Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече.
Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно.
Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка.
към беседата >>
Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола.
Казвал им: Идете да го слушате, той е знатен проповедник! Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно.
Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола.
Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи.
към беседата >>
Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола.
Идете да го слушате! Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола.
Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола.
Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола.
към беседата >>
Но вечерно време трябва да се проповядва.
Та църквата била пълна. Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола.
Но вечерно време трябва да се проповядва.
Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта?
към беседата >>
Обаче се наял със свински салами и отива да слуша.
Но проповедникът бил много далече. Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва.
Обаче се наял със свински салами и отива да слуша.
И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
И започнал да хърка.
Той им говорил за дявола и толкова хора го слушали, обаче Муди не могъл да слуша тази проповед и му станало мъчно. Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша.
И започнал да хърка.
Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи.
Той пропуснал да чуе една отлична беседа за дявола. Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка.
Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи.
И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
И пак нищо не могъл да чуе за дявола.
Втори път той пак по същия начин повикал много хора, но казва: Повече няма да ходя, вън не искам да остана – искам да слушам нещо и за дявола. Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи.
И пак нищо не могъл да чуе за дявола.
Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта? – Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта?
Но вечерно време трябва да се проповядва. Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола.
Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта?
– Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
– Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
Обаче се наял със свински салами и отива да слуша. И започнал да хърка. Проповедникът говори, пък Муди почнал да спи. И пак нищо не могъл да чуе за дявола. Проповедникът го пита: Муди, чу ли проповедта?
– Остави се, салами ядох тази вечер и пак за дявола нищо не можах да чуя.
към беседата >>
Сега изводът какъв е?
Сега изводът какъв е?
Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът.
към беседата >>
Ти търсиш една мисъл.
Сега изводът какъв е?
Ти търсиш една мисъл.
Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия.
към беседата >>
Най-първо ти казваш: Аз условия нямам.
Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл.
Най-първо ти казваш: Аз условия нямам.
– Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля.
към беседата >>
– Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола.
Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам.
– Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола.
Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко.
към беседата >>
Много хубави работи могат да се кажат за дявола.
Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола.
Много хубави работи могат да се кажат за дявола.
Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш.
към беседата >>
Много умно същество е дяволът.
Сега изводът какъв е? Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола.
Много умно същество е дяволът.
Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я.
към беседата >>
Всякога седи будно и използва най-малките условия.
Ти търсиш една мисъл. Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът.
Всякога седи будно и използва най-малките условия.
Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака.
към беседата >>
Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля.
Най-първо ти казваш: Аз условия нямам. – Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия.
Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля.
Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето.
към беседата >>
Той ти казва: Почини си малко.
– Значи инвалид си, отвънка си и не можеш да слушаш какво ще се каже за дявола. Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля.
Той ти казва: Почини си малко.
Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж.
към беседата >>
Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш.
Много хубави работи могат да се кажат за дявола. Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко.
Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш.
И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво.
към беседата >>
И утре може да свършиш тази работа, отложи я.
Много умно същество е дяволът. Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш.
И утре може да свършиш тази работа, отложи я.
Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво.
към беседата >>
Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака.
Всякога седи будно и използва най-малките условия. Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я.
Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака.
Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш.
към беседата >>
Един закон има за яденето.
Ти искаш да свършиш някоя работа и трябва много воля. Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака.
Един закон има за яденето.
Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат.
към беседата >>
Казват ти: Не яж.
Той ти казва: Почини си малко. Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето.
Казват ти: Не яж.
А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав.
към беседата >>
А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво.
Той, животът е дълъг, не ти трябва сега всичко да свършиш. И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж.
А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво.
Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа.
към беседата >>
Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво.
И утре може да свършиш тази работа, отложи я. Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво.
Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво.
Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава!
към беседата >>
Някой път пари нямаш.
Ти дължиш някому нещо, той ти казва: Отложи, нека другият се научи малко на търпение, той може да чака. Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво.
Някой път пари нямаш.
Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите.
към беседата >>
Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат.
Един закон има за яденето. Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш.
Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат.
Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички.
към беседата >>
Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав.
Казват ти: Не яж. А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат.
Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав.
После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи.
към беседата >>
После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа.
А той ти казва: Ти не разбираш законите хубаво. Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав.
После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа.
Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си.
към беседата >>
Че кой няма да те погледне с внимание тогава!
Трябва да ядеш, понеже ако отслабнеш, няма да можеш да работиш хубаво. Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа.
Че кой няма да те погледне с внимание тогава!
На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет.
към беседата >>
На жените казва: Модно ще се носите.
Някой път пари нямаш. Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава!
На жените казва: Модно ще се носите.
И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване.
към беседата >>
И бързо дава ум на всички.
Той ти казва: Гледай да наваксаш оттук-оттам, че ако нямаш средства, хората няма да те уважават, няма да те почитат. Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите.
И бързо дава ум на всички.
Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка.
към беседата >>
Не са лоши тези работи.
Той ще ти даде ум: Ти трябва да имаш един цилиндър висок, хубав. После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички.
Не са лоши тези работи.
Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си. Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма.
към беседата >>
Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си.
После казва: Хората ще те уважават, ако си направиш обуща от камилска кожа. Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи.
Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си.
Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет. Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш.
към беседата >>
Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет.
Че кой няма да те погледне с внимание тогава! На жените казва: Модно ще се носите. И бързо дава ум на всички. Не са лоши тези работи. Ама да кажем, ти носиш обици с диаманти на ушите си.
Не само да бъдат тия диаманти на твоите уши, но твоето знание – онова, което ти знаеш, да бъде тъй твърдо, тъй установено, както диамантът има твърдост десет.
Диамантът не можеш да го обидиш, защото обидата е едно надраскване. Всякога щом се обидиш, значи твърдостта ти е малка. Щом не се обиждаш, твърдостта ти е голяма. Който иска да те дращи, той се одрасква, а ти не се надраскваш. Та по някой път дяволът идва да ни опита дали имаме твърдост.
към беседата >>
3.
Музикална задача
,
ООК
, София, 24.5.1939г.,
Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има.
Хората с къдрави коси са много упорити и своенравни. Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви.
Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има.
Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания.
към беседата >>
Музикално, ха, да изпеем „Махар Бену“!
Музикално, ха, да изпеем „Махар Бену“!
(Изпяхме песента.)
към беседата >>
Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява.
Хубаво е някой път човек да е много мек, да му стане къдрава косата. Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има.
Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява.
Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито.
към беседата >>
(Изпяхме песента.)
Музикално, ха, да изпеем „Махар Бену“!
(Изпяхме песента.)
към беседата >>
Казва: „Как няма нищо?
Много мек да си и то не струва. Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява.
Казва: „Как няма нищо?
“ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето.
към беседата >>
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“?
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“?
Думата „Махар“ има две „а“. „А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква.
към беседата >>
“ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става.
Да си много груб не струва и да си прекалено добър и то не струва. Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо?
“ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става.
Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.
към беседата >>
Думата „Махар“ има две „а“.
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“?
Думата „Махар“ има две „а“.
„А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено.
към беседата >>
Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо.
Запример, някои хора има много отстъпчиви. Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става.
Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо.
Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало.
към беседата >>
„А“-то винаги показва едно натоварено състояние.
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“? Думата „Махар“ има две „а“.
„А“-то винаги показва едно натоварено състояние.
Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава.
към беседата >>
Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания.
Направил си някаква пакост, казва: „Няма нищо.“ Оголял си, казва: „Няма нищо, ще се поправи.“ Изгубил си къщата – „Няма нищо.“ Съдрал си дрехата – „Няма нищо“, ще се закърпи, машина има. Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо.
Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания.
Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна.
към беседата >>
Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички.
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“? Думата „Махар“ има две „а“. „А“-то винаги показва едно натоварено състояние.
Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички.
Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш.
към беседата >>
Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито.
Носиш скъсани обуща – „Няма нищо.“ Във всичко се примирява. Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания.
Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито.
Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна?
към беседата >>
Второто „а“ трябва да се вземе по-меко.
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“? Думата „Махар“ има две „а“. „А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички.
Второто „а“ трябва да се вземе по-меко.
„А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар.
към беседата >>
Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето.
Казва: „Как няма нищо? “ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито.
Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето.
Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше.
към беседата >>
„А“-то е твърда буква.
Сега, музикално как е построена „Махар Бену“? Думата „Махар“ има две „а“. „А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко.
„А“-то е твърда буква.
„А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание.
към беседата >>
Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.
“ – „Няма нищо.“ Всички трябва да знаете, че ако човек завърши своята еволюция, онова, което сте придобили, то ще бъде видимо във вас, както тук виждате носа на един човек, както виждате ушите, веждите, косите виждате, явно става. Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето.
Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.
Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш.
към беседата >>
„А“-то е много отворено.
Думата „Махар“ има две „а“. „А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква.
„А“-то е много отворено.
Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш.
към беседата >>
Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало.
Като завършите своята еволюция, всичките мисли, чувствувания, всичко каквото е било невидимо, скрито някъде, всичко туй, в Божествения свят ще бъде видимо. Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот.
Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало.
Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя?
към беседата >>
Ако се повтори тона, много голяма сила се дава.
„А“-то винаги показва едно натоварено състояние. Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено.
Ако се повтори тона, много голяма сила се дава.
Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“.
към беседата >>
Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна.
Тогава ти ще носиш последствията на своите разбирания. Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало.
Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна.
Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли?
към беседата >>
Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш.
Значи Онзи, Великият в света, Който носи товар, товара на всички. Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава.
Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш.
То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение.
към беседата >>
Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна?
Ще дойде време, когато няма да има нищо скрито покрито. Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна.
Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна?
Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази?
към беседата >>
То е Махар.
Второто „а“ трябва да се вземе по-меко. „А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш.
То е Махар.
Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите.
към беседата >>
Счупи я, защото не внимаваше.
Когато говорим за характера на човека, говорим за бъдещето. Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна?
Счупи я, защото не внимаваше.
Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо?
към беседата >>
Сега искаш да се маха туй страдание.
„А“-то е твърда буква. „А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар.
Сега искаш да се маха туй страдание.
Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу.
към беседата >>
Трябва да внимаваш.
Бъдещият човек от сега трябва да съзижда своето бъдеще, понеже бъдещите форми на човека ще се определят от сегашния му живот. Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше.
Трябва да внимаваш.
Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път.
към беседата >>
Ще намериш един начин, меко ще произнесеш.
„А“-то е много отворено. Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание.
Ще намериш един начин, меко ще произнесеш.
Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш.
към беседата >>
Защо не избра пътя?
Хората казват: „Мене не ме интересува бъдещето.“ Но то е неразбиране, защото някой път какво ни интересува нас нашето минало. Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш.
Защо не избра пътя?
Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива.
към беседата >>
Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“.
Ако се повтори тона, много голяма сила се дава. Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш.
Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“.
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска.
към беседата >>
Станало сега – че толкоз ум нямаш ли?
Какво може да ви интересува , че сте счупили една стомна. Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя?
Станало сега – че толкоз ум нямаш ли?
Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи.
към беседата >>
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение.
Значи „Махар“ – ти имаш идеята, натоварен си, страдаш. То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“.
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение.
След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“.
към беседата >>
Станало сега – защо не се предпази?
Казвате: „Счупих стомната.“ Какво ще ви интересува счупената стомна? Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли?
Станало сега – защо не се предпази?
Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето?
към беседата >>
След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите.
То е Махар. Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение.
След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите.
„Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава.
към беседата >>
Нямаш ли някой да ти каже нещо?
Счупи я, защото не внимаваше. Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази?
Нямаш ли някой да ти каже нещо?
– „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата.
към беседата >>
„Махар“ е слизане надолу.
Сега искаш да се маха туй страдание. Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите.
„Махар“ е слизане надолу.
„Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката.
към беседата >>
– „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път.
Трябва да внимаваш. Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо?
– „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път.
Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее.
към беседата >>
„Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш.
Ще намериш един начин, меко ще произнесеш. Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу.
„Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш.
Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение.
към беседата >>
Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива.
Защо не избра пътя? Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път.
Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива.
Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли.
към беседата >>
Щом мисли човек, той не кряска.
Може така да го произнесете, че да натъртите на второто „а“. (Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш.
Щом мисли човек, той не кряска.
Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш.
към беседата >>
Ако не може да използува настоящето, той губи.
Станало сега – че толкоз ум нямаш ли? Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива.
Ако не може да използува настоящето, той губи.
Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека.
към беседата >>
Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“.
(Учителят изпява втори път Махар, на второто „а“ не дава ударение. След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска.
Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“.
„Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта.
към беседата >>
Ако не използува и бъдещето?
Станало сега – защо не се предпази? Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи.
Ако не използува и бъдещето?
Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си.
към беседата >>
„Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава.
След това пее цялото Махар Бену Аба.) При „Шела“ ще мислите. „Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“.
„Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава.
„И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш.
към беседата >>
Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата.
Нямаш ли някой да ти каже нещо? – „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето?
Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата.
Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос.
към беседата >>
„И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката.
„Махар“ е слизане надолу. „Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава.
„И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката.
„И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес.
към беседата >>
Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее.
– „Нямаше.“ Понякой път и да кажат на човека, обаче той сам си избира своя път. Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата.
Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее.
Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш.
към беседата >>
„И“-то дава посока на движение.
„Хар“ – искате да помагате някому, но трябва да мислиш. Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката.
„И“-то дава посока на движение.
При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив.
към беседата >>
Но човек, който не може да пее, той не може да мисли.
Счупил стомната, само пример може да му бъде, нищо не придобива. Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее.
Но човек, който не може да пее, той не може да мисли.
Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене.
към беседата >>
При „е“-то се разширяваш.
Щом мисли човек, той не кряска. Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение.
При „е“-то се разширяваш.
„У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията.
към беседата >>
Пеенето е една доброта в човека.
Ако не може да използува настоящето, той губи. Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли.
Пеенето е една доброта в човека.
Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци.
към беседата >>
„У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта.
Я, се опитайте в последното да пеете и нагоре да отивате, при „Махар“. „Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш.
„У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта.
Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението.
към беседата >>
Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си.
Ако не използува и бъдещето? Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека.
Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си.
То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене.
към беседата >>
Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш.
„Бену“, „е“-то, в дадения случай, дава разширение, размножаване, широта дава. „И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта.
Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш.
„У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш.
към беседата >>
То е друг въпрос.
Той трябва да се интересува от бъдещето, понеже в момента трябва да използува нещата. Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си.
То е друг въпрос.
Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо.
към беседата >>
„У“-то винаги означава мислов процес.
„И“-то в слоговете, дава посока на движението в музиката. „И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш.
„У“-то винаги означава мислов процес.
„А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш.
към беседата >>
Ако ти не може да мислиш, не може да пееш.
Вие искате да знаете защо понякой път човек трябва да пее. Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос.
Ако ти не може да мислиш, не може да пееш.
В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете?
към беседата >>
„А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив.
„И“-то дава посока на движение. При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес.
„А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив.
„О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш.
към беседата >>
В правата мисъл има пеене.
Но човек, който не може да пее, той не може да мисли. Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш.
В правата мисъл има пеене.
Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс.
към беседата >>
„О“ ще пееш, за да използуваш условията.
При „е“-то се разширяваш. „У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив.
„О“ ще пееш, за да използуваш условията.
„И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“.
към беседата >>
Тези, разумните същества, те са най-добрите певци.
Пеенето е една доброта в човека. Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене.
Тези, разумните същества, те са най-добрите певци.
Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето.
към беседата >>
„И“-то, за да използуваш посоката на движението.
„У“-то мъчно се взема, понеже, съответствува на мисълта. Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията.
„И“-то, за да използуваш посоката на движението.
„Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“.
към беседата >>
Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене.
Не е сега както пеенето го употребявате да придобиваш прехраната си. То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци.
Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене.
Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение.
към беседата >>
„Е“-то, за да се разшириш.
Ти, като пееш правилно, правилно не може да го вземеш, ако не мислиш. „У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението.
„Е“-то, за да се разшириш.
„У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“.
към беседата >>
Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо.
То е друг въпрос. Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене.
Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо.
Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш.
към беседата >>
„У“-то, за да мислиш.
„У“-то винаги означава мислов процес. „А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш.
„У“-то, за да мислиш.
Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш.
към беседата >>
Защо не може да пеете?
Ако ти не може да мислиш, не може да пееш. В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо.
Защо не може да пеете?
Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш.
към беседата >>
Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш.
„А“ ще пееш, за да бъдеш търпелив. „О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш.
Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш.
Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката.
към беседата >>
Понеже развалил се вашият ларингс.
В правата мисъл има пеене. Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете?
Понеже развалил се вашият ларингс.
Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно.
към беседата >>
Сега пееш „а“.
„О“ ще пееш, за да използуваш условията. „И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш.
Сега пееш „а“.
(Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш?
към беседата >>
Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето.
Тези, разумните същества, те са най-добрите певци. Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс.
Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето.
Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе.
към беседата >>
(Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“.
„И“-то, за да използуваш посоката на движението. „Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“.
(Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“.
Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е.
към беседата >>
Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение.
Ако влезете между добрите хора, добротата – това е пеене. Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето.
Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение.
Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно.
към беседата >>
Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“.
„Е“-то, за да се разшириш. „У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“.
Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“.
„Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш.
към беседата >>
Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш.
Ако ти не може да правиш добро, показва, че пеенето в тебе е слабо. Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение.
Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш.
Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво.
към беседата >>
„Е“ – да се разширяваш.
„У“-то, за да мислиш. Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“.
„Е“ – да се разширяваш.
Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне.
към беседата >>
Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш.
Защо не може да пеете? Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш.
Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш.
Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия.
към беседата >>
Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката.
Тия гласните букви в пеенето, като ги пееш, съвсем друг резултат ще имаш. Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш.
Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката.
Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той.
към беседата >>
Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно.
Понеже развалил се вашият ларингс. Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш.
Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно.
Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата.
към беседата >>
Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш?
Сега пееш „а“. (Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката.
Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш?
Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне.
към беседата >>
Цветът ще окапе.
Всякога, ако вие се опитате, каквото и да направите в света, вземете и вижте какъв е вашият регистър на пеенето. Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно.
Цветът ще окапе.
Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш.
към беседата >>
Едно разрешаване е.
(Учителят пее „а“.) Когато искаш да бъдеш търпелив, пей „а“. Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш?
Едно разрешаване е.
Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш.
към беседата >>
Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно.
Ако ти не може да вземеш „до“ правилно, показва, че в тебе напрежението е слабо или анормално, винаги носиш едно напрежение. Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе.
Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно.
Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа.
към беседата >>
Защото „а“ е товар, който имаш.
Ако искаш да използуваш условията външно, пей „о“. „Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е.
Защото „а“ е товар, който имаш.
В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“.
към беседата >>
Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво.
Казваш: „Ще се пукна.“ Не може да се пукнеш, пък трябва да се пукнеш. Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно.
Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво.
Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино!
към беседата >>
В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне.
„Е“ – да се разширяваш. Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш.
В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне.
Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе.
към беседата >>
Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия.
Да се пукнеш в органческия свят, значи да цъфнеш. Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво.
Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия.
„Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие!
към беседата >>
Трябва да се разпръсне той.
Но тия гласните букви да дойдат в тоновете на музиката. Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне.
Трябва да се разпръсне той.
Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава.
към беседата >>
„Ре“ определя правата посока на нещата.
Може да се пукнеш преждевременно или да цъфнеш преждевременно. Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия.
„Ре“ определя правата посока на нещата.
Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата.
към беседата >>
Всичко туй трябва да се разпръсне.
Ако „а“ падне на „до“, как ще го вземеш? Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той.
Всичко туй трябва да се разпръсне.
Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то.
към беседата >>
Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш.
Цветът ще окапе. Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата.
Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш.
Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си!
към беседата >>
Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш.
Едно разрешаване е. Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне.
Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш.
Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде.
към беседата >>
Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа.
Не може да вземеш правилно „до“ – може да се движиш неправилно, може да цъфнеш неправилно. Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш.
Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа.
Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие.
към беседата >>
Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“.
Защото „а“ е товар, който имаш. В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш.
Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“.
При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко.
към беседата >>
Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино!
Не можеш да вземеш правилно „ре“, значи движението в тебе не е правилно, ще вървиш като пиян човек, ту в дясно, ту в ляво. Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа.
Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино!
“ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест.
към беседата >>
При „Бену“ още не сме излезли горе.
В туй напрежение на „до“, ти ще разрешиш този товар да олекне. Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“.
При „Бену“ още не сме излезли горе.
(Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни.
към беседата >>
“ – „Не,“ казва, „Ваше благородие!
Ако вземеш „ре“-то правилно, тогава имаш една права линия. „Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино!
“ – „Не,“ казва, „Ваше благородие!
“ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът.
към беседата >>
(Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава.
Трябва да се разпръсне той. Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе.
(Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава.
Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш?
към беседата >>
“ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата.
„Ре“ определя правата посока на нещата. Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие!
“ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата.
Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска?
към беседата >>
Англичаните избягват „р“-то.
Всичко туй трябва да се разпръсне. Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава.
Англичаните избягват „р“-то.
[При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите.
към беседата >>
Казват му: „Пиян си!
Ако нямаш „ре“,ще ходиш, но ще се кривиш насам, натам, ще употребиш мантия да се покаже, че право вървиш. Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата.
Казват му: „Пиян си!
“ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян.
към беседата >>
[При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде.
Има известна мъчнотия, която трябва да я премахнеш. Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то.
[При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде.
„Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон.
към беседата >>
“ – „Не, Ваше благородие.
Ще мязаш на онзи руски войник, в Балканската война, който се напил в Добруджа. Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си!
“ – „Не, Ваше благородие.
По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи.
към беседата >>
„Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко.
Когато пеете „Махар“, вземете тихо „Махар“. При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде.
„Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко.
Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука.
към беседата >>
По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест.
Напил се, среща го офицерът, казва му: „Миришеш на вино! “ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие.
По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест.
Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън.
към беседата >>
Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни.
При „Бену“ още не сме излезли горе. (Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко.
Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни.
На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно.
към беседата >>
Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът.
“ – „Не,“ казва, „Ваше благородие! “ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест.
Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът.
Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата.
към беседата >>
На коя нота какъв характер ще дадеш?
(Всички пеем „Махар“.) „Р“-то, тази буква е едно противоречие, грубост означава. Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни.
На коя нота какъв характер ще дадеш?
Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие.
към беседата >>
Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска?
“ Турят му две дъски да върви по едната и той върви от едната дъска на другата. Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът.
Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска?
Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя.
към беседата >>
Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите.
Англичаните избягват „р“-то. [При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш?
Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите.
Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва.
към беседата >>
Той бил пиян.
Казват му: „Пиян си! “ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска?
Той бил пиян.
Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска!
към беседата >>
Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон.
[При] германците, които държат грубостта – „р“, „р“-то [е] навсякъде. „Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите.
Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон.
Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението?
към беседата >>
Не може да ходи.
“ – „Не, Ваше благородие. По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян.
Не може да ходи.
Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно.
към беседата >>
Сегашните хора са загубили тази древна наука.
„Р“-то и „а“-то ще го вземеш меко. Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон.
Сегашните хора са загубили тази древна наука.
Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“.
към беседата >>
Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън.
По едната дъска вървя, за ваша чест, а по другата дъска за моя чест. Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи.
Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън.
Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските.
към беседата >>
Сега се говори безпредметно.
Музикално ще вземеш всичките букви, съгласни. На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука.
Сега се говори безпредметно.
Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението?
към беседата >>
Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата.
Като подчинен войник на другите за туй стъпвам от едната дъска на другата.“ Така обяснява войникът. Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън.
Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата.
Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота.
към беседата >>
Някой път има онази наука за красноречие.
На коя нота какъв характер ще дадеш? Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно.
Някой път има онази наука за красноречие.
В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението?
към беседата >>
Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя.
Право ли е да ходи за честта на офицера по едната дъска и за своя чест, като войник, по другата дъска? Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата.
Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя.
Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически.
към беседата >>
В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва.
Та казвам в езиково отношение да говори човек трябва да знае как да произнася буквите. Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие.
В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва.
Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“.
към беседата >>
Тръгни по една дъска!
Той бил пиян. Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя.
Тръгни по една дъска!
“ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен!
към беседата >>
Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението?
Онези, които са създали езика на земята, са го създали по този музикален закон. Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва.
Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението?
„Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“.
към беседата >>
“ – „Ваше благородие, това е невъзможно.
Не може да ходи. Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска!
“ – „Ваше благородие, това е невъзможно.
Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего!
към беседата >>
„Обичам ви“.
Сегашните хора са загубили тази древна наука. Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението?
„Обичам ви“.
На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то.
към беседата >>
Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските.
Дошло му на ум и ял чесън, за да мирише на чесън. Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно.
Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските.
Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е.
към беседата >>
На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението?
Сега се говори безпредметно. Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“.
На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението?
Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“.
към беседата >>
Той не разбира живота.
Казват му, че е пиян, казва: „Не, ето на чесън мириша.“ Той пак ходи от едната дъска на другата. Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските.
Той не разбира живота.
Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил.
към беседата >>
Де ще турите ударението?
Някой път има онази наука за красноречие. В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението?
Де ще турите ударението?
Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение.
към беседата >>
Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически.
Казват му най-после: „Аз не искам да ходиш нито за моя чест нито за твоя. Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота.
Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически.
Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино.
към беседата >>
Но какво има на това „о“.
В тази наука за красноречие се турят ударенията, там, дето не трябва. Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението?
Но какво има на това „о“.
Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене.
към беседата >>
Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен!
Тръгни по една дъска! “ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически.
Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен!
Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино. Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
Вие казвате „о“.
Да кажем думата „обичам“, де ще турите ударението? „Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“.
Вие казвате „о“.
Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш.
към беседата >>
Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего!
“ – „Ваше благородие, това е невъзможно. Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен!
Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего!
“ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино. Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
Защо туряте „х“-то.
„Обичам ви“. На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“.
Защо туряте „х“-то.
Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви.
към беседата >>
“ Сега, този войник, страх го е.
Честта на войника туй не може да го направи.“ И войникът тръгва по дъските. Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего!
“ Сега, този войник, страх го е.
Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино. Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
Значи обичаш някого – „о“, имате „б“.
На „о“-то [ли] ще турите ударението, на „и“-то ли ще турите ударението или на края ще турите ударението? Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то.
Значи обичаш някого – „о“, имате „б“.
Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене.
към беседата >>
Казва, че не е пил.
Той не разбира живота. Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е.
Казва, че не е пил.
Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино. Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
Този тон е едно напрежение.
Де ще турите ударението? Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“.
Този тон е едно напрежение.
„Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне.
към беседата >>
Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино.
Та често и хората, като този руски войник, обосновават логически. Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил.
Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино.
Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
„Б“-то е растене.
Но какво има на това „о“. Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение.
„Б“-то е растене.
„О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш.
към беседата >>
Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
Офицерът гледа войника, потупва го и му казва: „Маладец, колко си умен! Ако знаеш тъй да живееш, както философствуваш, ако по дъската можеш да вървиш, от тебе по-добър войник няма да има.“ И тогава войникът, като го попитал офицерът, му казва, разбрал, че няма да го наказва и му казва: „Ще ме извиниш, че съм пийнал малко.“ Той му казва: „Ничего, ничего! “ Сега, този войник, страх го е. Казва, че не е пил. Намира аргументи, че не пил вино, после чесън ял, краката не го държат, но чесънът го оправдава, че не е пил вино.
Краката му не държат не може да върви по дъската, но казва, че по едната върви за честта на офицера, пък на другата за своя чест, че само по двете дъски може да върви.
към беседата >>
„О“-то, ти вече условия имаш.
Вие казвате „о“. Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене.
„О“-то, ти вече условия имаш.
„Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право.
към беседата >>
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи.
Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш. Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи.
към беседата >>
„Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви.
Защо туряте „х“-то. Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш.
„Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви.
„Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш.
към беседата >>
Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи.
Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш.
Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде.
към беседата >>
„Б“-то иска простор на растене.
Значи обичаш някого – „о“, имате „б“. Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви.
„Б“-то иска простор на растене.
Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва.
към беседата >>
Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи. Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш.
Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии.
Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават.
към беседата >>
Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне.
Този тон е едно напрежение. „Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене.
Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне.
Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата.
към беседата >>
Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи. Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш. Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии.
Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка.
Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш.
към беседата >>
Ти обичаш някой, искаш да се проявиш.
„Б“-то е растене. „О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне.
Ти обичаш някой, искаш да се проявиш.
Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл.
към беседата >>
Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи. Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш. Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка.
Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен.
Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш.
към беседата >>
Имаш право.
„О“-то, ти вече условия имаш. „Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш.
Имаш право.
Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали.
към беседата >>
Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи.
Казвам, вашият философски живот представлява едно предметно учение, да има човек какво да учи. Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш. Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен.
Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи.
Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място.
към беседата >>
Трябва да знаеш как да се проявиш.
„Обичам“, значи има вече нещо посадено, което иска простор да се прояви. „Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право.
Трябва да знаеш как да се проявиш.
Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози.
към беседата >>
Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде.
Ако ти не може да вземеш „ми“-то, тогава нещата не може да оформиш. Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи.
Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде.
Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде.
към беседата >>
Най-първо ще наквасиш тази почва.
„Б“-то иска простор на растене. Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш.
Най-първо ще наквасиш тази почва.
За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича?
към беседата >>
Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават.
Един художник, който не може да вземе „ми“-то, не може да вземе кривите линии. Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде.
Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават.
Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата.
към беседата >>
За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата.
Туй, което се е посяло в земята, иска да поникне. Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва.
За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата.
Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед.
към беседата >>
Като не вземеш „фа“-то – харчиш.
Ще направи кривата линия или по-огъната или по-изправена или по-голяма или по-малка. Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават.
Като не вземеш „фа“-то – харчиш.
От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план.
към беседата >>
Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл.
Ти обичаш някой, искаш да се проявиш. Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата.
Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл.
Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си.
към беседата >>
От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш.
Ако не може „фа“-то да вземе, няма да бъде икономист, ще харчи, ще бъде разточителен. Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш.
От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш.
Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“.
към беседата >>
Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали.
Имаш право. Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл.
Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали.
Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога.
към беседата >>
Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място.
Ако вземе верно „фа“-то, всяко нещо няма да харчи. Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш.
Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място.
Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш?
към беседата >>
Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози.
Трябва да знаеш как да се проявиш. Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали.
Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози.
Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот.
към беседата >>
Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде.
Човек, който пее „фа“-то хубаво, той сиромах не може да бъде. Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място.
Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде.
Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата.
към беседата >>
Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича?
Най-първо ще наквасиш тази почва. За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози.
Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича?
Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш?
към беседата >>
Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата.
Онези, които не знаят да пеят „фа“ сиромаси стават. Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде.
Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата.
Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш.
към беседата >>
Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед.
За да може доброто в тебе, житното зрънце да пробие корицата. Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича?
Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед.
Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво.
към беседата >>
Не може да дадеш план.
Като не вземеш „фа“-то – харчиш. От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата.
Не може да дадеш план.
Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят.
към беседата >>
Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си.
Следователно трябва да имаш нещо в своята мисъл, да помогнеш на своята мисъл. Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед.
Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си.
Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите?
към беседата >>
Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“.
От невземането правилно [на] „фа“-то ще започнеш да послъгваш. Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план.
Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“.
Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават.
към беседата >>
Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога.
Ако не можеш онова, което расте да му помогнеш, то може да се развали. Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си.
Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога.
Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце.
към беседата >>
Какво ще правиш?
Ако вземаш този тон правилно, лъжата няма място. Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“.
Какво ще правиш?
Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив.
към беседата >>
Към Бога значи към разумния, хубавия живот.
Казвам, при сегашните условия всички се явявате педагози. Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога.
Към Бога значи към разумния, хубавия живот.
След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате.
към беседата >>
Определя се съдбата.
Ако не вземаш правилно, лъжата, като последствие, ще дойде. Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш?
Определя се съдбата.
Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика.
към беседата >>
След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш?
Казвате: „Тъй не се обича.“ Как се обича? Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот.
След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш?
Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото.
към беседата >>
Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш.
Ако не може да вземеш „сол“, няма да може да градиш къщата. Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата.
Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш.
Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца.
към беседата >>
Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво.
Като срещнеш един човек, като го обичаш, ще му дадеш най-хубавият поглед, ще се усмихнеш, ще дадеш един поглед. Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш?
Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво.
На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете.
към беседата >>
Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят.
Не може да дадеш план. Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш.
Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят.
В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца.
към беседата >>
На коя страна ще го поставите?
Не тъй, като го погледнеш, наведеш очите си, но ще дадеш един поглед, така малко ще повдигнеш очите си. Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво.
На коя страна ще го поставите?
Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи?
към беседата >>
В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават.
Архитект, инженер не може да бъдеш, ни проповедник може да бъдеш, ни владика може да бъдеш, ни учител може да бъдеш, ни баща може да бъдеш, ни майка може да бъдеш, ни обущар може да бъдеш, ни дрехар може да бъдеш, никакъв не може да бъдеш, ако не пееш „сол“. Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят.
В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават.
Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат.
към беседата >>
Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце.
Живеем в един свят на земята, дето ще погледнем нагоре, така гледаме към Бога. Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите?
Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце.
Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието.
към беседата >>
Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив.
Какво ще правиш? Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават.
Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив.
Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект.
към беседата >>
Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате.
Към Бога значи към разумния, хубавия живот. След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце.
Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате.
Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее?
към беседата >>
Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика.
Определя се съдбата. Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив.
Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика.
Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца.
към беседата >>
Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото.
След туй, как ще поставиш онзи, когото обичаш, как ще поставиш? Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате.
Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото.
Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш?
към беседата >>
Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца.
Ако пееш „сол“ всички професии може да бъдеш. Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика.
Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца.
Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш.
към беседата >>
Това са правила, които трябва да знаете.
Някой път вие го туряте от дясната страна или можете да го турите отляво. На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото.
Това са правила, които трябва да знаете.
Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш? Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика?
към беседата >>
Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца.
Този тон е, който доминира, но той е в мисловният свят. В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца.
Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца.
Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш.
към беседата >>
Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи?
На коя страна ще го поставите? Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете.
Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи?
Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш? Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика? “
към беседата >>
Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат.
В причинния свят е тона „сол“, дето е разрешението на всичките задачи и най-трудните се разрешават. Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца.
Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат.
Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен.
към беседата >>
Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието.
Ако го поставите от дясно ще предизвикате неговия ум, ако го поставите от ляво, ще предизвикате неговото сърдце. Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи?
Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието.
Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш? Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика? “
към беседата >>
Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект.
Някой път, когато някой музикант композира, дадеш му някой мотив. Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат.
Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект.
Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш.
към беседата >>
Ама как трябва да се живее?
Ако той има лошо сърдце, ако го поставиш от лявата страна, ще се скарате. Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието.
Ама как трябва да се живее?
Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш? Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика? “
към беседата >>
Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца.
Той не знае каква линия има, ти трябва да разбираш музика. Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект.
Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца.
Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока.
към беседата >>
Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш?
Ако имате хубава мисъл, ще го поставиш отдясно, да помогнеш на сърдцето, да не се прояви злото. Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее?
Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш?
Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика? “
към беседата >>
Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш.
Ако ти си най-първо една майка [и] не може да пееш сопран – тогава алтът в тебе ще куца. Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца.
Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш.
Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща?
към беседата >>
Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика?
Това са правила, които трябва да знаете. Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш?
Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика?
“
към беседата >>
Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш.
Пък и басът ще куца и тенорът и той ще куца. Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш.
Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш.
Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете?
към беседата >>
“
Вие казвате: „Господ ще ни научи.“ Хубаво, как ще ви научи? Казвате: „Учителят така говори.“ Аз едва съм дошъл до предисловието. Ама как трябва да се живее? Вие казвате: „Ти ли ще ме учиш? Какво ще ме учиш на музика, ако ти не разбираш нищо от музика?
“
към беседата >>
Ще бъдеш неженен.
Ако не може да пееш, ако не знаеш линията на тенора в тебе, твоите синове ще куцат. Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш.
Ще бъдеш неженен.
Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност.
към беседата >>
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение.
На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате.
към беседата >>
Няма да се жениш.
Колкото синове имаш, все ще куцат, ще имат дефект. Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен.
Няма да се жениш.
Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение.
На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате.
към беседата >>
Ще учиш урока.
Ако не знаеш линията на алта, дъщерята ще куца. Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш.
Ще учиш урока.
Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение. На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя.
към беседата >>
Защо трябва да станеш баща?
Казват: „Тъй дал Господ.“ Тъй дал Господ защото не знаеш да пееш. Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока.
Защо трябва да станеш баща?
Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение. На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група.
към беседата >>
Баща – да даваш крива посока на синовете?
Ако си баща, ако не знаеш да пееш линията на сопрана, ти тогава баща не може да станеш. Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща?
Баща – да даваш крива посока на синовете?
Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение. На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то.
към беседата >>
Ще се откажеш от тази длъжност.
Ще бъдеш неженен. Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете?
Ще се откажеш от тази длъжност.
Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате.
Сега от вас изисквам да имате най-първо напрежение. На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите.
към беседата >>
Някой иска да стане майка.
Няма да се жениш. Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност.
Някой иска да стане майка.
Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи.
към беседата >>
На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „до“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате.
На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате.
На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат.
към беседата >>
Ако ще ставаш, стани един баща.
Ще учиш урока. Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка.
Ако ще ставаш, стани един баща.
Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е.
към беседата >>
На седем категории ще ви разделя.
На някои от вас ще ви дам „ре“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате.
На седем категории ще ви разделя.
Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години.
към беседата >>
Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят.
Защо трябва да станеш баща? Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща.
Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят.
В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа?
към беседата >>
Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група.
На някои от вас ще ви дам „фа“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя.
Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група.
Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода.
към беседата >>
В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция.
Баща – да даваш крива посока на синовете? Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят.
В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция.
Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е.
към беседата >>
Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то.
На някои от вас ще ви дам „сол“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група.
Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то.
Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви.
към беседата >>
Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот.
Ще се откажеш от тази длъжност. Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция.
Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот.
Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има.
към беседата >>
Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите.
На някои от вас ще ви дам „ла“ да изучавате. На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то.
Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите.
Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята.
към беседата >>
Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи.
Някой иска да стане майка. Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот.
Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи.
Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат.
към беседата >>
Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат.
На някои от вас ще ви дам „си“ да изучавате. На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите.
Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат.
Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята. Казват: „Да се специализираш по до“.
към беседата >>
Предметно учение е.
Ако ще ставаш, стани един баща. Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи.
Предметно учение е.
Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини.
към беседата >>
Само за „до“ ще ни върнат за сто години.
На седем категории ще ви разделя. Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат.
Само за „до“ ще ни върнат за сто години.
За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята. Казват: „Да се специализираш по до“. Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
Казвате: „Защо е такъв носа?
Умен в 4 свята трябва да станеш – във физическото поле, в астралния свят, в умствения свят и в причинния свят. В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е.
Казвате: „Защо е такъв носа?
“ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива.
към беседата >>
За тях е безразлична нашата мода.
Разпределете се сестри и братя по на седем души във всяка една група. Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години.
За тях е безразлична нашата мода.
Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята. Казват: „Да се специализираш по до“. Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
“ Такъв е.
В причинния свят ти ще станеш баща и майка и брат и сестра сам на себе си, ще завършиш своята еволюция. Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа?
“ Такъв е.
Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия.
към беседата >>
Те са много учтиви.
Едните ще бъдат специалисти за „до“-то, другите ще бъдат специалисти на „ре“-то. Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода.
Те са много учтиви.
Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята. Казват: „Да се специализираш по до“. Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
Дефект има.
Докато сам не станеш баща на себе си, ако не си сам майка на себе си, да раждаш нещата, тогава ти не разбираш дълбокия смисъл на този живот. Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е.
Дефект има.
Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект.
към беседата >>
Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята.
Друга група на „ми“, на „фа“ и втория път, хайде групирайте се и ще пеете, музикално ще се разпределите. Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви.
Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята.
Казват: „Да се специализираш по до“. Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
Такива дефекти ги имат.
Говоря ви тези неща, понеже вие се занимавате с дребни работи. Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има.
Такива дефекти ги имат.
Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът?
към беседата >>
Казват: „Да се специализираш по до“.
Казвате: „Това сега ни остана възрастни хора [да] пеем.“ По-добре да пеем, отколкото да идем в небето и да ни върнат. Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята.
Казват: „Да се специализираш по до“.
Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
Има си свои причини.
Предметно учение е. Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат.
Има си свои причини.
На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът? Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
Само за „до“ ще ни върнат за сто години. За тях е безразлична нашата мода. Те са много учтиви. Ще ти дадат всичките пособия, ще ти дадат условия да учиш „до“ на земята. Казват: „Да се специализираш по до“.
Нали тук някои от вас ходят да се специализират по готварство или педагогия.
към беседата >>
На всинца ви носовете са все такива.
Казвате: „Защо е такъв носа? “ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини.
На всинца ви носовете са все такива.
Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът? Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
Сега туй да остане между вас.
Сега туй да остане между вас.
Няма да ходите да го разправяте навън. „Какво учите? “ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“.
към беседата >>
Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия.
“ Такъв е. Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива.
Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия.
Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът? Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
Няма да ходите да го разправяте навън.
Сега туй да остане между вас.
Няма да ходите да го разправяте навън.
„Какво учите? “ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите?
към беседата >>
Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект.
Дефект има. Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия.
Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект.
Какъв е дефектът? Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
„Какво учите?
Сега туй да остане между вас. Няма да ходите да го разправяте навън.
„Какво учите?
“ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем.
към беседата >>
Какъв е дефектът?
Такива дефекти ги имат. Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект.
Какъв е дефектът?
Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
“ – „До“.
Сега туй да остане между вас. Няма да ходите да го разправяте навън. „Какво учите?
“ – „До“.
„Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия.
към беседата >>
Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
Има си свои причини. На всинца ви носовете са все такива. Само че вашият е скрит, мантия има, а пък понеже аз обичам истината, няма мантия. Един ден, като снемете мантията, ще излезе, че носът ви има някакъв дефект. Какъв е дефектът?
Минаваш из гората, блъсне те някой клон или някой хвърли камъче и те удари или пък нагоре гледаш, спънеш се на някой камък, паднеш, блъснеш си главата.
към беседата >>
„Какво учите?
Сега туй да остане между вас. Няма да ходите да го разправяте навън. „Какво учите? “ – „До“.
„Какво учите?
“ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво.
към беседата >>
Та казвам, колко са важни мислите!
Та казвам, колко са важни мислите!
Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява.
към беседата >>
“ – „Ре“.
Сега туй да остане между вас. Няма да ходите да го разправяте навън. „Какво учите? “ – „До“. „Какво учите?
“ – „Ре“.
„Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати.
към беседата >>
Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно.
Та казвам, колко са важни мислите!
Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно.
Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост.
към беседата >>
„Какво учите?
Няма да ходите да го разправяте навън. „Какво учите? “ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“.
„Какво учите?
“ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти.
към беседата >>
Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си.
Та казвам, колко са важни мислите! Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно.
Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си.
Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна.
към беседата >>
“ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем.
„Какво учите? “ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите?
“ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем.
Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били.
към беседата >>
Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите.
Та казвам, колко са важни мислите! Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си.
Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите.
Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно.
към беседата >>
Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия.
“ – „До“. „Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем.
Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия.
Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били.
към беседата >>
Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.
Та казвам, колко са важни мислите! Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите.
Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.
Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение.
към беседата >>
Пеем криво.
„Какво учите? “ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия.
Пеем криво.
И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри.
към беседата >>
Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява.
Та казвам, колко са важни мислите! Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание.
Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява.
Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо.
към беседата >>
И от там идат лошите резултати.
“ – „Ре“. „Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво.
И от там идат лошите резултати.
Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи.
към беседата >>
Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост.
Човек най-първо трябва да се научи да мисли, да чувствува правилно и да постъпва правилно. Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява.
Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост.
Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено.
към беседата >>
Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти.
„Какво учите? “ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати.
Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти.
Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме.
към беседата >>
Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна.
Да постъпваш правилно, че да не причиниш страдания на себе си. Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост.
Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна.
Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания.
към беседата >>
Взели, че го били.
“ – „Фа, сол, ла, си.“ Казвате: „Тия работи ние още от сега ги знаем. Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти.
Взели, че го били.
След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас.
към беседата >>
Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно.
Да постъпиш правилно, да не причиниш страдания на окръжаващите. Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна.
Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно.
Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват.
към беседата >>
След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били.
Ние досега сме учили музиката, която ни причинява страдание.“ Всичките страдания и нещастия се дължат на кривото пеене в света, от единия край до другия. Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били.
След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били.
Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място.
към беседата >>
Всяко напрежение трябва да има свое разрешение.
Няма по-хубаво нещо, човек да бъде внимателен не само със себе си, но да не причини и на най-малкото същество страдание. Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно.
Всяко напрежение трябва да има свое разрешение.
Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място.
към беседата >>
Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри.
Пеем криво. И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били.
Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри.
Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място. Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно.
към беседата >>
Има желание да придобиеш нещо.
Понеже, Бог е предвидил, че ние сме много невнимателни и ако ходиш бос, може да си повредиш краката, затуй краката ни са направени плоски, но са огънати и като настъпиш някое същество, огъват [се] и то се спасява. Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение.
Има желание да придобиеш нещо.
Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш.
към беседата >>
Много лошо ме научи.
И от там идат лошите резултати. Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри.
Много лошо ме научи.
Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място. Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно. Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Това е естествено.
Друго, че може да го притиснеш и да му направиш пакост. Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо.
Това е естествено.
Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо.
към беседата >>
Играх – биха ме.
Като тръгнал синът, майката му казва: „Синко, като видиш умряло, ще се прекръстиш, а като видиш, майко, булка, ще играеш.“ Той тръгнал и най-първо трябвало да срещне умрялото и да се прекръсти, но той [срещнал свадба] и почнал да се кръсти. Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи.
Играх – биха ме.
Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място. Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно. Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания.
Като говоря за музиката, то е философията на музиката, то е философската страна. Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено.
Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания.
Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание?
към беседата >>
Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас.
Взели, че го били. След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме.
Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас.
Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място. Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно. Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Нещата не може всякога да се добиват.
Значи „до“, напрежението в тебе, да бъде правилно. Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания.
Нещата не може всякога да се добиват.
Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри.
към беседата >>
Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място.
След като [го] били срещнал умрялото и започнал да играе, пак го били. Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас.
Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място.
Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно. Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място.
Всяко напрежение трябва да има свое разрешение. Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват.
Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място.
Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“.
към беседата >>
Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно.
Като отива при майка си казва: „Мамо, наставленията, които ми даде не бяха добри. Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място.
Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно.
Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш.
Има желание да придобиеш нещо. Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място.
Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш.
Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш.
към беседата >>
Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
Много лошо ме научи. Играх – биха ме. Кръстих се, пак ме биха.“ – „Синко, казва майка му, не си играл намясто и не си се кръстил на място.“ И на вас казвам: Били са ви вас. Казвате: „От пеене нас ни страда главата.“ Не сте се кръстили на място. Да се кръстиш, значи нещата да ги вземеш много верно.
Да играеш значи да знаеш как да направиш нещата.
към беседата >>
Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо.
Това е естествено. Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш.
Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо.
Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен.
към беседата >>
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории.
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории.
Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава. Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н. Вие ще си пеете, както знаете. Не, нов начин на пеенето ще изберете.
към беседата >>
Да кажем сега, какво е вашето желание?
Онова, което желаете, трябва да избирате времето на вашите желания. Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо.
Да кажем сега, какво е вашето желание?
Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш.
към беседата >>
Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава.
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории.
Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава.
Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н. Вие ще си пеете, както знаете. Не, нов начин на пеенето ще изберете.
към беседата >>
Вие искате да бъдете добри.
Нещата не може всякога да се добиват. Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание?
Вие искате да бъдете добри.
Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен.
към беседата >>
Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н.
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории. Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава.
Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н.
Вие ще си пеете, както знаете. Не, нов начин на пеенето ще изберете.
към беседата >>
Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“.
Всяко нещо в света, всяка една мисъл, всяко едно желание, каквото и да е желание, то си има своето място. Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри.
Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“.
Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш.
към беседата >>
Вие ще си пеете, както знаете.
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории. Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава. Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н.
Вие ще си пеете, както знаете.
Не, нов начин на пеенето ще изберете.
към беседата >>
Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш.
Ако избереш времето на твоето желание, ще го постигнеш. Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“.
Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш.
Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси.
към беседата >>
Не, нов начин на пеенето ще изберете.
Втория път, по седем души, вие ще се разпределите на категории. Всеки да си вземе какъвто тон иска да изучава. Ще изучавате едни само – „до“, „ре“, „ми“, „фа“, „сол“ и т.н. Вие ще си пеете, както знаете.
Не, нов начин на пеенето ще изберете.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш умен.
Ако не избереш правилното време, тогава желанието е [не]постижимо. Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш.
Ти искаш да бъдеш умен.
Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“.
към беседата >>
Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш.
Да кажем сега, какво е вашето желание? Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен.
Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш.
Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде.
към беседата >>
Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен.
Вие искате да бъдете добри. Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш.
Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен.
Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему.
към беседата >>
Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш.
Но за да бъде човек добър, основата на доброто е „ла“. Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен.
Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш.
В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място.
към беседата >>
В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси.
Ако ти не може да вземеш правилно „ла“, ти добър човек и да искаш не може да се проявиш. Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш.
В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси.
Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце.
към беседата >>
Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“.
Ти искаш да бъдеш умен. Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси.
Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“.
Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш.
към беседата >>
Опаки са донемай къде.
Ако не може да вземеш правилно „сол“, умен не може да бъдеш. Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“.
Опаки са донемай къде.
Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене.
към беседата >>
Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему.
Ти искаш да бъдеш духовен, религиозен. Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде.
Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему.
За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“.
към беседата >>
За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място.
Ако не може да вземеш „си“ правилно, религиозен човек не може да бъдеш. В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему.
За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място.
В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме.
към беседата >>
В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце.
В туй „си“ се проявяват най-големите дисонанси. Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място.
В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце.
Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода?
към беседата >>
Трябва да ги задоволиш.
Най-големите дисонанси се намират в хората, които не може да вземат „си“. Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце.
Трябва да ги задоволиш.
„Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“.
към беседата >>
„Си“-то е закон за ядене.
Опаки са донемай къде. Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш.
„Си“-то е закон за ядене.
Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно.
към беседата >>
Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“.
Всичките там имат мантия, своите дефекти покриват, че тъй било писано, те го тълкуват по своему. За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене.
Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“.
Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“.
към беседата >>
Отиде, яде не навреме.
За да може да вземеш „си“, ти тогава ще имаш едно разположение, понеже е най на високото място. В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“.
Отиде, яде не навреме.
И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме.
към беседата >>
И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода?
В „си“-то ти ще се занимаваш със себе си, с разположението на своя ум, с разположението на своето сърдце. Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме.
И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода?
“ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение.
към беседата >>
“ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“.
Трябва да ги задоволиш. „Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода?
“ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“.
Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове.
към беседата >>
Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно.
„Си“-то е закон за ядене. Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“.
Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно.
„Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си.
към беседата >>
„Си“ на английски значи: „виж го“.
Ева направи прегрешение, понеже не можеше да вземе „си“. Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно.
„Си“ на английски значи: „виж го“.
Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки.
към беседата >>
Като казва „си“ – ял не навреме.
Отиде, яде не навреме. И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“.
Като казва „си“ – ял не навреме.
Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки.
към беседата >>
Та последното „си“, което тури едно съвпадение.
И като дойде Господ не ги пита: „Защо яде от плода? “ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме.
Та последното „си“, което тури едно съвпадение.
Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки.
към беседата >>
Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове.
“ Но казва: „Я вземи Си.“ Тя не можа да изпее „си“. Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение.
Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове.
Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам.
към беседата >>
Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си.
Тя изпя „си“, както змията я научи и каза: „Онази змия ме научи тъй да пея.“ Тя взе „си“ неправилно. „Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове.
Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си.
Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам.
към беседата >>
Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки.
„Си“ на английски значи: „виж го“. Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си.
Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки.
Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си.
към беседата >>
Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки.
Като казва „си“ – ял не навреме. Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки.
Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки.
Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии.
към беседата >>
Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки.
Та последното „си“, което тури едно съвпадение. Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки.
Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки.
Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими.
към беседата >>
Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам.
Като пееш „си“ ще видиш, че цялата гама от „до“ до „ре“ – отиде работата, всички се размърдаха, дойдоха не на мястото тия тонове. Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки.
Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам.
Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това.
към беседата >>
Когато имаш погрешки, да ги заличавам.
Напрежението е хубаво, движението е хубаво, богатството е хубаво, но яденето не е на мястото си. Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам.
Когато имаш погрешки, да ги заличавам.
То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките.
към беседата >>
То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си.
Да виждаш добре, значи да вземаш верно тона „си“ и да не виждаш никакви погрешки. Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам.
То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си.
Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка.
към беседата >>
Всякога нося две мантии.
Не е да виждаш, но аз да живея така добре, че никой да не вижда никакви погрешки. Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си.
Всякога нося две мантии.
Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни!
към беседата >>
Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими.
Казва: „Не му гледай погрешките.“ Когато казваме: „Бъди съвършен“, разбираме да не виждаш никакви погрешки. Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии.
Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими.
За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной.
към беседата >>
За мен правя това.
Бих желал да няма погрешки в тебе, да ги не виждам. Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими.
За мен правя това.
Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна.
към беседата >>
Ще си замина и като дойде някой, види погрешките.
Когато имаш погрешки, да ги заличавам. То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това.
Ще си замина и като дойде някой, види погрешките.
Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето.
към беседата >>
Някой цирка излезе, има някоя погрешка.
То е заради мене, това правя, за да не правя пакост на себе си. Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките.
Някой цирка излезе, има някоя погрешка.
Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли.
към беседата >>
Казвам: „Натисни!
Всякога нося две мантии. Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка.
Казвам: „Натисни!
“ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи.
към беседата >>
“ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной.
Като видя, че някой прави прегрешение, турям му мантия, да му не виждам погрешките и аз, като си замина, взема мантията, погрешките станат видими. За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни!
“ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной.
Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен.
към беседата >>
Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна.
За мен правя това. Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной.
Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна.
Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“.
към беседата >>
Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето.
Ще си замина и като дойде някой, види погрешките. Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна.
Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето.
Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам.
към беседата >>
Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли.
Някой цирка излезе, има някоя погрешка. Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето.
Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли.
Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър.
към беседата >>
Дълго време страда човек докато се освободи.
Казвам: „Натисни! “ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли.
Дълго време страда човек докато се освободи.
Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш.
към беседата >>
Един малък недъг на човека, който е чувствителен.
“ Някои хора имат цирейчета, набира се известен гной. Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи.
Един малък недъг на човека, който е чувствителен.
Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш.
към беседата >>
Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“.
Когато организмът не е бил достатъчно силен да изхвърли, остават бели петна. Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен.
Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“.
Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно.
към беседата >>
Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам.
Вземи си иглата, натисни бялото вещество да излезе навън, освободи си лицето. Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“.
Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам.
Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш.
към беседата >>
Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър.
Казвам, такива чужди вещества се набират, някой път в човешките желания, в човешките мисли. Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам.
Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър.
Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят.
към беседата >>
Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш.
Дълго време страда човек докато се освободи. Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър.
Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш.
Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш.
към беседата >>
Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш.
Един малък недъг на човека, който е чувствителен. Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш.
Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш.
Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат.
към беседата >>
Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно.
Казвам, ако сега в света искате, ще се молите на Бога да имате един светъл ум, на който тонът е „сол“. Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш.
Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно.
Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде.
към беседата >>
Във всичките светове трябва да ги взимаш.
Ако искате да станете религиозен, ще вземете „си“; ще вземете „ла“ на доброто, което казвам. Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно.
Във всичките светове трябва да ги взимаш.
Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то?
към беседата >>
Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят.
Ако знаеш да вземеш „фа“, имаш условия да бъдеш щедър. Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш.
Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят.
Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то.
към беседата >>
Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш.
Ако не знаеш да вземеш „фа“, щедрост не може да имаш. Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят.
Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш.
Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене.
към беседата >>
Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат.
Ако не го вземеш и богат не може да бъдеш. Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш.
Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат.
Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата.
към беседата >>
Ябълки, круши, всичко ще иде.
Казваш: „Сиромах съм.“ – „Фа“ трябва да взимаш правилно. Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат.
Ябълки, круши, всичко ще иде.
Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш.
към беседата >>
Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то?
Във всичките светове трябва да ги взимаш. Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде.
Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то?
Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето.
към беседата >>
Я, ми изпейте „фа“-то.
Във физическото поле трябва да го взимаш, в сърдечното поле, в умственият свят и в Божествения свят. Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то?
Я, ми изпейте „фа“-то.
„Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето.
към беседата >>
„Фа“-то не е ядене.
Като влезеш в света, гамата трябва да я пееш. Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то.
„Фа“-то не е ядене.
Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви.
към беседата >>
Ти ще виждаш нещата.
Аз ви казвам, ако влезете в този свят и изпееш „фа“-то, щом го изпееш ще се отвори вратата и парите ще идат. Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене.
Ти ще виждаш нещата.
Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши.
към беседата >>
Не може да ги ядеш.
Ябълки, круши, всичко ще иде. Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата.
Не може да ги ядеш.
„Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум.
към беседата >>
„Фа“-то е главния директор за яденето.
Като влезеш в този свят, как се взима „фа“-то? Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш.
„Фа“-то е главния директор за яденето.
Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце.
към беседата >>
Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето.
Я, ми изпейте „фа“-то. „Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето.
Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето.
„Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля.
към беседата >>
„Фа“-то е богаташ, ще приготви.
„Фа“-то не е ядене. Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето.
„Фа“-то е богаташ, ще приготви.
„Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни.
към беседата >>
„Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши.
Ти ще виждаш нещата. Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви.
„Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре.
към беседата >>
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум.
Не може да ги ядеш. „Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината.
към беседата >>
Слабият и силният, но има разумност.
Слабият и силният, но има разумност.
Разумно слаби хора и разумно силни хора. Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения.
към беседата >>
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце.
„Фа“-то е главния директор за яденето. Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце.
За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно.
към беседата >>
Разумно слаби хора и разумно силни хора.
Слабият и силният, но има разумност.
Разумно слаби хора и разумно силни хора.
Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна.
към беседата >>
За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля.
Капелмайсторът, като махне и ще дойде яденето. „Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце.
За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля.
Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува.
към беседата >>
Има силни неразумни и слаби неразумни хора.
Слабият и силният, но има разумност. Разумно слаби хора и разумно силни хора.
Има силни неразумни и слаби неразумни хора.
Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен.
към беседата >>
Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни.
„Фа“-то е богаташ, ще приготви. „Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля.
Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни.
Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш.
към беседата >>
Силата е едно качество.
Слабият и силният, но има разумност. Разумно слаби хора и разумно силни хора. Има силни неразумни и слаби неразумни хора.
Силата е едно качество.
Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е?
към беседата >>
Този тон трябва да има съдържание вътре.
„Сол“ ще сготви, „си“ ще разреши. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни.
Този тон трябва да има съдържание вътре.
Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си.
към беседата >>
Ако има разумност, има едни постижения.
Слабият и силният, но има разумност. Разумно слаби хора и разумно силни хора. Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество.
Ако има разумност, има едни постижения.
Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб.
към беседата >>
Съдържанието на нещата, то е топлината.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светъл ум. За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре.
Съдържанието на нещата, то е топлината.
Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи.
към беседата >>
Ако няма туй качество, тя губи своите постижения.
Слабият и силният, но има разумност. Разумно слаби хора и разумно силни хора. Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения.
Ако няма туй качество, тя губи своите постижения.
Слабостта и тя си има своя добра страна. Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб.
към беседата >>
Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно.
За да може да ядеш, ти трябва да имаш светло сърдце. За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината.
Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно.
Няма музикално да действува. За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението.
към беседата >>
Слабостта и тя си има своя добра страна.
Разумно слаби хора и разумно силни хора. Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения.
Слабостта и тя си има своя добра страна.
Не всякога трябва човек да бъде силен. Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто.
към беседата >>
Няма музикално да действува.
За да може да ядеш, трябва да имаш силна воля. Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно.
Няма музикално да действува.
За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш. Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането.
към беседата >>
Не всякога трябва човек да бъде силен.
Има силни неразумни и слаби неразумни хора. Силата е едно качество. Ако има разумност, има едни постижения. Ако няма туй качество, тя губи своите постижения. Слабостта и тя си има своя добра страна.
Не всякога трябва човек да бъде силен.
Ако силният човек убива, добре ли е? По-добре е да е слаб. Ако слабият не може да направи едно добро, не си струва да бъде слаб. Трябва да бъде силен, да направи доброто. Значи, когато грешиш, по-добре е да си слаб.
към беседата >>
За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш.
Силната воля е за да бъдат гласовете постоянни. Този тон трябва да има съдържание вътре. Съдържанието на нещата, то е топлината. Ако не вземете вие правилно този тон, кръвообръщението ви няма да бъде правилно. Няма музикално да действува.
За да бъде кръвообръщението ви правилно и за да бъде сърдцето ви здраво, „фа“ ще пееш.
Друг път си неразположен духом, нервен си. Казвам „сол“ вземи. Като пееш „сол“ много лесно ще се освободиш от неразположението. В „сол“ ще дойде дишането. Ти не може да дишаш правилно, ако не пееш „сол“.
към беседата >>
НАГОРЕ