НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1712
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1712
:
1000
резултата в
1
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
По пѫтя на Любовьта / По пътя на Любовта
,
ООК
, София, 23.10.1940г.,
Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“.
Но, ако изпиете само едно шишенце на алопатиститѣ, не зная дали ще останете живи. Единъ алопатистъ-лѣкарь ходилъ въ Азия и лѣкувалъ единъ разболѣлъ се манафинъ. Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя.
Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“.
Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка.
към беседата >>
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината.
Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче.
към беседата >>
Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ.
Единъ алопатистъ-лѣкарь ходилъ въ Азия и лѣкувалъ единъ разболѣлъ се манафинъ. Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“.
Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ.
Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи.
към беседата >>
Тамъ растѣхъ.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината.
Тамъ растѣхъ.
Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза.
към беседата >>
Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина.
Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ.
Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина.
Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието?
към беседата >>
Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ.
Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха.
Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче.
към беседата >>
Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина.
Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина.
Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина.
Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ.
към беседата >>
Азъ пълнехъ планината съ моето ухание.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха.
Азъ пълнехъ планината съ моето ухание.
Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче.
към беседата >>
Ще умрете.
Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина.
Ще умрете.
Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи.
към беседата >>
Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание.
Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина.
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче?
към беседата >>
Тамъ е всичката ви погрѣшка.
Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете.
Тамъ е всичката ви погрѣшка.
Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието.
към беседата >>
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче.
Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина.
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче.
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
към беседата >>
Вие искате изведнажъ да станете щастливи.
Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка.
Вие искате изведнажъ да станете щастливи.
Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете.
към беседата >>
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза.
Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче.
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза.
Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
към беседата >>
Знаете ли, какво нѣщо е щастието?
Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи.
Знаете ли, какво нѣщо е щастието?
Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието.
към беседата >>
Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче.
Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза.
Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче.
Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
Веднага ще умрешъ.
Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието?
Веднага ще умрешъ.
Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете.
към беседата >>
Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче.
Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче.
Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче.
Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
Качествата на истинскиятъ ученикъ.
Качествата на истинскиятъ ученикъ.
Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ.
към беседата >>
Вие мислите да станете щастливи.
Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ.
Вие мислите да станете щастливи.
Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми.
към беседата >>
Кое било туй ангелче?
Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче.
Кое било туй ангелче?
– Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
Ученикъ е онзи, който никога не остарява.
Качествата на истинскиятъ ученикъ.
Ученикъ е онзи, който никога не остарява.
Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни.
към беседата >>
Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието.
Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи.
Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието.
Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието.
към беседата >>
– Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче?
– Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
Всѣки, който остарява, не е ученикъ.
Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява.
Всѣки, който остарява, не е ученикъ.
(Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода.
към беседата >>
Вие ще се разложите, ще изчезнете.
Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието.
Вие ще се разложите, ще изчезнете.
Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието.
към беседата >>
Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало.
Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
(Това) е едно правило.
Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ.
(Това) е едно правило.
Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ.
към беседата >>
Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието.
Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете.
Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието.
Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово.
към беседата >>
Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето.
Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?
към беседата >>
Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ.
Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило.
Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ.
Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува?
към беседата >>
Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете.
Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието.
Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете.
Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя.
към беседата >>
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“.
Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е.
към беседата >>
Онзи, който не се учи, не е ученикъ.
Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ.
Онзи, който не се учи, не е ученикъ.
Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята.
към беседата >>
Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми.
Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете.
Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми.
Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други.
към беседата >>
Треперило сърдцето на ангелчето да види хората.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“.
Треперило сърдцето на ангелчето да види хората.
Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери.
към беседата >>
Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни.
Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ.
Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни.
Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува?
към беседата >>
Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието.
Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми.
Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието.
Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето.
към беседата >>
Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората.
Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята.
То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие.
към беседата >>
Занаятътъ е мода.
Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни.
Занаятътъ е мода.
Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ.
към беседата >>
Ще се учите на законитѣ на щастието.
Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието.
Ще се учите на законитѣ на щастието.
Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето.
към беседата >>
То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята.
То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“.
– „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ.
към беседата >>
Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ.
(Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода.
Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ.
Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата.
към беседата >>
Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово.
Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието.
Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово.
Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него.
към беседата >>
– „Това сѫ още хората“.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“.
– „Това сѫ още хората“.
При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта.
към беседата >>
Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува?
Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ.
Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува?
– Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ.
към беседата >>
Азъ съмъ ви далъ пѫтя.
Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово.
Азъ съмъ ви далъ пѫтя.
Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта.
към беседата >>
При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е.
Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“.
При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е.
Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта.
към беседата >>
– Той се интересува отъ кухнята.
Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува?
– Той се интересува отъ кухнята.
Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н.
към беседата >>
Това сѫ го показали и други.
Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя.
Това сѫ го показали и други.
За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ.
към беседата >>
Всѣки го е страхъ и трепери.
Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е.
Всѣки го е страхъ и трепери.
Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината.
към беседата >>
Художникътъ отъ какво се интересува?
Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята.
Художникътъ отъ какво се интересува?
– Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история.
към беседата >>
За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето.
Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други.
За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето.
Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта.
към беседата >>
Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие.
Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери.
Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие.
Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта.
към беседата >>
– Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ.
Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува?
– Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ.
Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня.
към беседата >>
Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето.
Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето.
Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето.
Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието.
към беседата >>
Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ.
То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие.
Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината.
към беседата >>
Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата.
Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ.
Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата.
Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия.
към беседата >>
Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него.
Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето.
Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него.
Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта.
към беседата >>
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта.
– „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта.
към беседата >>
Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ.
Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата.
Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ.
Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?
към беседата >>
Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта.
Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него.
Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта.
Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта.
към беседата >>
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта.
При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта.
към беседата >>
Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н.
– Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ.
Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н.
Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ.
към беседата >>
Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ.
Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта.
Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ.
Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта.
към беседата >>
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината.
Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината.
Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране.
към беседата >>
Но животътъ не е само история.
Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н.
Но животътъ не е само история.
Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете.
към беседата >>
Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта.
За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ.
Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта.
Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце.
към беседата >>
Богатството е законно, когато е минала Любовьта.
Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината.
Богатството е законно, когато е минала Любовьта.
Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши.
към беседата >>
Животътъ не е само кухня.
– Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история.
Животътъ не е само кухня.
Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога.
към беседата >>
Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието.
Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта.
Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието.
Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость.
към беседата >>
Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината.
Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта.
Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината.
Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате.
към беседата >>
Животътъ не е само поезия.
Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня.
Животътъ не е само поезия.
Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате.
към беседата >>
Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта.
Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието.
Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта.
Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината.
към беседата >>
Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината.
Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта.
Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира.
към беседата >>
Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?
Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия.
Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?
“ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина?
към беседата >>
Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта.
Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта.
Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта.
Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие.
към беседата >>
Здравето е законно, ако е минала Любовьта.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта.
Здравето е законно, ако е минала Любовьта.
По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ.
към беседата >>
“ – Туй, което преживявате, това е животътъ.
Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?
“ – Туй, което преживявате, това е животътъ.
Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ?
към беседата >>
Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта.
Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта.
Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта.
Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете.
към беседата >>
По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране.
Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта.
По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране.
Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете.
към беседата >>
Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете.
Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ.
Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете.
Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете.
към беседата >>
Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце.
Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта.
Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце.
Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши.
Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране.
Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши.
Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето?
към беседата >>
Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога.
Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете.
Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога.
Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има.
към беседата >>
Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость.
Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце.
Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость.
Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега.
към беседата >>
Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате.
Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши.
Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате.
Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?
към беседата >>
Този Истиненъ Богъ вие не разбирате.
Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога.
Този Истиненъ Богъ вие не разбирате.
Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ?
към беседата >>
Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината.
Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость.
Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината.
Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира.
Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате.
Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира.
Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь.
към беседата >>
Какво значи Истина?
Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ? “ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате.
Какво значи Истина?
Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина?
към беседата >>
Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие.
Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината.
Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие.
Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ.
Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира.
Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ.
Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
към беседата >>
Какво значи Богъ?
“ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина?
Какво значи Богъ?
Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате.
към беседата >>
Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете.
Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие.
Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете.
Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете.
По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ.
Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете.
Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка.
към беседата >>
Елементитѣ не знаете.
Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ?
Елементитѣ не знаете.
Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората.
към беседата >>
Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете.
Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете.
Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете.
Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето?
Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете.
Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето?
Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ.
към беседата >>
Вие не знаете думата Богъ колко качества има.
Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете.
Вие не знаете думата Богъ колко качества има.
Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината.
към беседата >>
Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега.
Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете.
Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега.
Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?
Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето?
Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?
“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Какво разбирате подъ думата Богъ?
Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има.
Какво разбирате подъ думата Богъ?
Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината.
към беседата >>
Това сѫ мои разбирания.
Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега.
Това сѫ мои разбирания.
към беседата >>
“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь.
Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?
“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь.
Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Какво разбирате подъ думата Истина?
Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ?
Какво разбирате подъ думата Истина?
Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината.
към беседата >>
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика.
към беседата >>
Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь.
Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Не само да се каже, че нищо не разбирате.
Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина?
Не само да се каже, че нищо не разбирате.
Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ.
към беседата >>
Какъ да станешъ малко дете?
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие.
Какъ да станешъ малко дете?
Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри.
към беседата >>
Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка.
Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка.
Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка.
Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Думата Истина разно опредѣлятъ хората.
Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате.
Думата Истина разно опредѣлятъ хората.
Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта.
към беседата >>
Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ.
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете?
Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ.
На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека.
към беседата >>
Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ.
Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка.
Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ.
(Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината.
Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората.
Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината.
Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите.
към беседата >>
На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ.
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ.
На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ.
Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ?
към беседата >>
(Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка? “ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ.
(Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.
към беседата >>
Само Любовьта може да говори за Истината.
Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината.
Само Любовьта може да говори за Истината.
Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта.
към беседата >>
Питамъ: Каква е разликата?
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ.
Питамъ: Каква е разликата?
– Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има.
към беседата >>
Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани.
Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани.
Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани.
към беседата >>
Само Мѫдростьта може да говори за Истината.
Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината.
Само Мѫдростьта може да говори за Истината.
Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите.
към беседата >>
– Има разлика.
Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата?
– Има разлика.
Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде.
към беседата >>
Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани.
Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани.
Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани.
към беседата >>
Всички други трѣбва да мълчатъ.
Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината.
Всички други трѣбва да мълчатъ.
Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите.
към беседата >>
Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри.
Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика.
Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри.
Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде.
към беседата >>
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“.
Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава.
към беседата >>
Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта.
Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ.
Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта.
Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?
към беседата >>
Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека.
Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри.
Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека.
Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи?
към беседата >>
Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“.
Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано.
Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение.
към беседата >>
Тогава имате право да говорите.
Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта.
Тогава имате право да говорите.
Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието.
към беседата >>
Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ?
На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека.
Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ?
– Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения.
към беседата >>
Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано.
Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо.
Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си.
към беседата >>
Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта.
Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите.
Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта.
Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това).
към беседата >>
– Голѣма разлика има.
Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ?
– Голѣма разлика има.
Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време.
към беседата >>
Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо.
Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия.
Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли.
към беседата >>
Тогава имате право да говорите.
Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта.
Тогава имате право да говорите.
Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ.
към беседата >>
Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде.
– Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има.
Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде.
Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние?
към беседата >>
Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия.
Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство.
Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ.
към беседата >>
Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите.
Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите.
Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите.
Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява.
към беседата >>
Съ тънкия косъмъ – на тънко преде.
Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде.
Съ тънкия косъмъ – на тънко преде.
Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело?
към беседата >>
Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава.
Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство.
Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава.
Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни.
към беседата >>
Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?
Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите.
Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?
“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява.
към беседата >>
Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи?
Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде.
Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи?
ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки?
към беседата >>
Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение.
Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава.
Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение.
Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне.
към беседата >>
“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието.
Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?
“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието.
Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ.
към беседата >>
ѣТова сѫ редъ разсѫждения.
Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи?
ѣТова сѫ редъ разсѫждения.
Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си.
Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение.
Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си.
Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение.
към беседата >>
Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това).
Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието.
Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това).
Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя.
към беседата >>
Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време.
– Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения.
Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време.
Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Има и отровни мисли.
Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си.
Има и отровни мисли.
Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите.
към беседата >>
Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ.
Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това).
Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ.
Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ?
към беседата >>
Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние?
Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време.
Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние?
На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ.
Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли.
Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ.
Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость.
към беседата >>
Въ говора красота не се изявява.
Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ.
Въ говора красота не се изявява.
Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ.
към беседата >>
На тънко ли предемъ или дебело?
Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние?
На тънко ли предемъ или дебело?
Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни.
Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ.
Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни.
Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили.
към беседата >>
Въ говора друго нѣщо се изявява.
Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието? “ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява.
Въ говора друго нѣщо се изявява.
За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи.
към беседата >>
Дебели ли дрехи носимъ или тънки?
Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело?
Дебели ли дрехи носимъ или тънки?
Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне.
Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни.
Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне.
Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви.
към беседата >>
За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ.
“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява.
За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ.
Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“.
към беседата >>
Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки?
Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.
към беседата >>
Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение.
Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне.
Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение.
Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите.
към беседата >>
Не мълчаливъ като статуя.
Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ.
Не мълчаливъ като статуя.
Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори.
към беседата >>
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“.
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“.
Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци?
към беседата >>
Като дойде 6-я месецъ, ще го направите.
Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение.
Като дойде 6-я месецъ, ще го направите.
Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто.
към беседата >>
Кой човѣкъ е мълчаливъ?
Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя.
Кой човѣкъ е мълчаливъ?
– Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето.
към беседата >>
Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ.
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“.
Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ.
Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството.
към беседата >>
Кажете: Днесъ направихъ една глупость.
Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите.
Кажете: Днесъ направихъ една глупость.
Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ.
към беседата >>
– Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ.
Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ?
– Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ.
Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето.
към беседата >>
Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво.
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ.
Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво.
Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота.
към беседата >>
Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили.
Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость.
Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили.
И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость.
към беседата >>
Тѣ сѫ мълчаливи.
Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ.
Тѣ сѫ мълчаливи.
Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето.
към беседата >>
Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето.
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво.
Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето.
На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане?
към беседата >>
И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви.
Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили.
И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви.
Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ.
към беседата >>
Ще кажете: „Много се е говорило“.
За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи.
Ще кажете: „Много се е говорило“.
Има още много да се говори. То е началото на говоренето.
към беседата >>
На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота?
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето.
На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота?
Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане?
към беседата >>
Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите.
Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви.
Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите.
Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората.
към беседата >>
Има още много да се говори.
Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“.
Има още много да се говори.
То е началото на говоренето.
към беседата >>
Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци?
Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота?
Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци?
– Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ.
към беседата >>
Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто.
Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите.
Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто.
Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта.
към беседата >>
То е началото на говоренето.
Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори.
То е началото на говоренето.
към беседата >>
– Робството.
Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци?
– Робството.
Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ?
към беседата >>
Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ.
Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто.
Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ.
Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко.
към беседата >>
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А?
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А?
Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате?
към беседата >>
Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота.
Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството.
Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота.
Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане.
към беседата >>
Виждате, какъ сме въ зависимость.
Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ.
Виждате, какъ сме въ зависимость.
Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината.
към беседата >>
Не знаете произхода на тази буква какъвъ е.
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А?
Не знаете произхода на тази буква какъвъ е.
Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ.
към беседата >>
Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане?
Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота.
Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане?
Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ.
към беседата >>
Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ.
И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость.
Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ.
И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози.
към беседата >>
Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ.
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е.
Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ.
Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие.
към беседата >>
Каква красота ще остане?
На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане?
Каква красота ще остане?
Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ?
към беседата >>
И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората.
Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ.
И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората.
Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление.
към беседата >>
Какъвъ е произходътъ на буквата Б?
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ.
Какъвъ е произходътъ на буквата Б?
Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка?
към беседата >>
Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ.
Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане?
Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ.
Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ.
към беседата >>
Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта.
Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората.
Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта.
То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ.
към беседата >>
Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете.
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б?
Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете.
Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде.
към беседата >>
Нали сте рѣзали лукъ?
– Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ.
Нали сте рѣзали лукъ?
Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина.
към беседата >>
То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко.
Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта.
То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко.
Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама.
към беседата >>
Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате?
Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете.
Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате?
Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания.
към беседата >>
Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане.
Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ?
Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане.
Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ.
към беседата >>
Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината.
Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко.
Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината.
Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото.
към беседата >>
Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ.
Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате?
Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ.
Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене.
към беседата >>
Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ.
Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане.
Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ.
Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука.
към беседата >>
Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози.
Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината.
Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози.
Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление.
към беседата >>
Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие.
Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ.
Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие.
По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“.
към беседата >>
Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ?
Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ.
Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ?
Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ.
към беседата >>
Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление.
И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози.
Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление.
Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть.
към беседата >>
По какво се отличава една ябълка?
Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие.
По какво се отличава една ябълка?
Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо.
към беседата >>
Ние постоянно кълцаме лукъ.
Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ?
Ние постоянно кълцаме лукъ.
Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь.
към беседата >>
Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ.
Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление.
Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ.
За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка.
към беседата >>
Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде.
Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка?
Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде.
Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“.
към беседата >>
Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина.
Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ.
Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина.
Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь.
към беседата >>
За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама.
То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ.
За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама.
Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ.
към беседата >>
Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания.
Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде.
Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания.
Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность.
към беседата >>
Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ.
Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина.
Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ.
Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ.
към беседата >>
Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото.
Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама.
Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото.
И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози.
към беседата >>
Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене.
Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания.
Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене.
Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка.
към беседата >>
Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука.
Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ.
Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука.
Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ.
към беседата >>
И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление.
Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото.
И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление.
То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ.
към беседата >>
Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“.
Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене.
Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“.
Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето?
към беседата >>
Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ.
Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука.
Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ.
Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти.
към беседата >>
То е една микроскопическа часть.
Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление.
То е една микроскопическа часть.
Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични.
към беседата >>
Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо.
По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“.
Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо.
Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки.
към беседата >>
Чесновиятъ лукъ е лѣкарь.
Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ.
Чесновиятъ лукъ е лѣкарь.
И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка.
Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть.
Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка.
Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията.
към беседата >>
Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“.
Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо.
Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“.
(Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли.
към беседата >>
И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь.
Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь.
И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь.
Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ.
За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка.
Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ.
Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи.
към беседата >>
(Но) има опасность.
Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“.
(Но) има опасность.
Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна.
към беседата >>
Ученъ е той, алопатистъ.
Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь.
Ученъ е той, алопатистъ.
И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
Не действувайте сега съ голѣми дози.
Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ.
Не действувайте сега съ голѣми дози.
То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка.
към беседата >>
Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка.
Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность.
Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка.
Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести.
към беседата >>
И чесънътъ е алопатистъ.
Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ.
И чесънътъ е алопатистъ.
Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
То е скѫпо, то не е заради васъ.
И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози.
То е скѫпо, то не е заради васъ.
Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината.
към беседата >>
Тогава, каква е цельта на яденето?
Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка.
Тогава, каква е цельта на яденето?
Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева.
към беседата >>
Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти.
Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ.
Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти.
Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
Вие досега сте били все алопатични.
То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ.
Вие досега сте били все алопатични.
Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите.
към беседата >>
Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки.
Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето?
Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки.
То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени.
към беседата >>
Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти.
Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.
към беседата >>
Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията.
Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични.
Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията.
Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите.
към беседата >>
То ще ти държи за цѣла година, ще те топли.
Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки.
То ще ти държи за цѣла година, ще те топли.
Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени.
към беседата >>
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки.
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“.
към беседата >>
Следъ туй има други методи.
Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията.
Следъ туй има други методи.
Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието.
към беседата >>
Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна.
(Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли.
Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна.
Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца?
към беседата >>
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки.
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ.
Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва.
към беседата >>
Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка.
Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи.
Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка.
Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?
към беседата >>
Отъ обикновената храна се добиватъ болести.
Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна.
Отъ обикновената храна се добиватъ болести.
Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ.
Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето.
Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си?
към беседата >>
Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината.
То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка.
Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината.
Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
към беседата >>
Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева.
Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести.
Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева.
По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето.
Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ.
Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“.
към беседата >>
Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите.
Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината.
Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите.
И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?
към беседата >>
По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени.
Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева.
По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени.
Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ.
Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“.
– „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни.
към беседата >>
И то е хубавото – да учите.
Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите.
И то е хубавото – да учите.
Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
към беседата >>
Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени.
То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени.
Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени.
Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
– „На драго сърдце“.
Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“.
– „На драго сърдце“.
Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“.
към беседата >>
Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието.
Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите.
Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието.
Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ?
към беседата >>
Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца?
Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени.
Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца?
Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва.
Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“.
Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва.
Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички.
към беседата >>
Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?
Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието.
Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?
“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ.
към беседата >>
Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца?
Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.
към беседата >>
Казва: „Ти, господине, какъвъ си?
Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва.
Казва: „Ти, господине, какъвъ си?
“ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?
“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“.
към беседата >>
Сега искамъ да разсѫждавате.
Сега искамъ да разсѫждавате.
Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ? “ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
към беседата >>
“ – „Проповѣдникъ“.
Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си?
“ – „Проповѣдникъ“.
– „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?
Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?
“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?
към беседата >>
Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?
Сега искамъ да разсѫждавате.
Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?
“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци.
към беседата >>
– „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни.
Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“.
– „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни.
Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?
“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
“ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи.
към беседата >>
“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето.
Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?
“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето.
Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ.
към беседата >>
Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“.
– „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни.
Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“.
Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
“ Какво седи въ циганския трънъ?
Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?
“ Какво седи въ циганския трънъ?
– Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка.
към беседата >>
Тамъ има мѣсто за стари.
Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ? “ Старитѣ хора ще идатъ въ небето.
Тамъ има мѣсто за стари.
Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички.
Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“.
Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички.
По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
– Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ.
Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е? “ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ?
– Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ.
(Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото.
към беседата >>
Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ? “ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари.
Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка.
към беседата >>
По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
Казва: „Ти, господине, какъвъ си? “ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички.
По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.
към беседата >>
(Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“.
“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ.
(Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“.
Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта.
към беседата >>
Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ? “ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ.
към беседата >>
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си.
Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ.
към беседата >>
Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?
“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ? “ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“.
Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?
“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма.
към беседата >>
Въ небето имало 24 старци.
Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ? “ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ.
Въ небето имало 24 старци.
Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо.
към беседата >>
Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си.
Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго.
Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте.
към беседата >>
“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи.
“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ? “ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?
“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи.
Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ.
към беседата >>
Сега се приготовлява мѣсто още за единъ.
“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци.
Сега се приготовлява мѣсто още за единъ.
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия?
към беседата >>
Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго.
Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ.
Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде.
към беседата >>
Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка.
“ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи.
Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка.
Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта?
към беседата >>
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ.
Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ.
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ.
Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата.
към беседата >>
Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ.
Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“.
Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма.
към беседата >>
Не мислете за другото.
– Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка.
Не мислете за другото.
Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта?
към беседата >>
Вѣроятностьта е много малка.
Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ.
Вѣроятностьта е много малка.
Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“.
към беседата >>
Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“.
Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“.
Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта.
към беседата >>
Новото така ще дойде въ свѣта.
(Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото.
Новото така ще дойде въ свѣта.
Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши.
към беседата >>
Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ.
Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка.
Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ.
Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли.
към беседата >>
Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ.
Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“.
Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ.
Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта.
към беседата >>
Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма.
Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него? “ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта.
Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма.
Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши.
към беседата >>
Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо.
Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ.
Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо.
Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“.
към беседата >>
Щомъ не иде, не сте.
Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ.
Щомъ не иде, не сте.
Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ.
към беседата >>
Трѣбва да бѫдете майсторъ.
“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма.
Трѣбва да бѫдете майсторъ.
Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши.
към беседата >>
Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия?
Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо.
Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия?
Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили.
към беседата >>
Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде.
Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте.
Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде.
Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
Какъ ще си представите, като дойде Любовьта?
Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ.
Какъ ще си представите, като дойде Любовьта?
Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо.
към беседата >>
Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата.
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия?
Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата.
Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ.
към беседата >>
Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма.
Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде.
Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма.
Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта?
Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта?
Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта?
Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода.
към беседата >>
Казвате: „Остарѣхъ“.
Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата.
Казвате: „Остарѣхъ“.
– Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ.
към беседата >>
Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта.
Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма.
Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта.
И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши.
Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта?
Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши.
Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“.
към беседата >>
– Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли.
Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“.
– Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли.
Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ.
към беседата >>
И дървата вървятъ подиръ Любовьта.
Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта.
И дървата вървятъ подиръ Любовьта.
Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши.
Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши.
Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши.
Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ.
към беседата >>
Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“.
Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли.
Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“.
– Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ.
към беседата >>
Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ.
Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта.
Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ.
Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши.
Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши.
Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши.
И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това?
към беседата >>
– Но не сте се подмладили.
Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“.
– Но не сте се подмладили.
Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи.
към беседата >>
Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ.
Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.
към беседата >>
И момъкътъ сѫщо.
Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши.
И момъкътъ сѫщо.
Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ.
към беседата >>
Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ.
Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили.
Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ.
Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“.
към беседата >>
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?
“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи?
към беседата >>
Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода.
Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо.
Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода.
(Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е?
към беседата >>
Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ.
Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ.
Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ.
Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта.
към беседата >>
“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ.
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?
“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“.
Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода.
(Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“.
Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е?
към беседата >>
Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ.
– Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ.
Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ.
Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ.
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ? “ Сега на всинца ви давамъ отговоръ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта.
към беседата >>
Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ.
Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“.
Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ.
Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е?
към беседата >>
Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ.
Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ.
Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ.
Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ.
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ? “ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ.
към беседата >>
Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това?
Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ.
Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това?
Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“.
към беседата >>
Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи.
– Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ.
Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи.
Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ.
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ? “ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ.
Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява.
към беседата >>
Може да сѫ скѫсани джобоветѣ.
И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това?
Може да сѫ скѫсани джобоветѣ.
Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“.
Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи.
Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“.
Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“.
към беседата >>
Защо ще ви говоря за празни работи?
Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ? “ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ.
Защо ще ви говоря за празни работи?
Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
към беседата >>
Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е?
Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ.
Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е?
Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Право е туй, тъй разбирате Любовьта.
Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“.
Право е туй, тъй разбирате Любовьта.
Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота?
към беседата >>
Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага.
“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи?
Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага.
Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите.
към беседата >>
Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е?
(Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е?
Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е?
Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“.
Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта.
Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“.
Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова.
към беседата >>
Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага.
Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта.
Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади.
към беседата >>
Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е?
Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е?
Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е?
(Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ.
Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“.
Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ.
Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“.
към беседата >>
Въ Бога има желание ние да се подмладимъ.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта.
Въ Бога има желание ние да се подмладимъ.
Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене.
към беседата >>
(Нѣкой) казва: „Забравямъ“.
Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е?
(Нѣкой) казва: „Забравямъ“.
– Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава.
Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ.
Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава.
Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това?
към беседата >>
Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява.
Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ.
Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява.
За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици.
към беседата >>
– Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“.
– Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?
към беседата >>
Казвате: „Той е старъ вече“.
Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава.
Казвате: „Той е старъ вече“.
Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль.
към беседата >>
За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява.
За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници.
към беседата >>
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть.
Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи.
към беседата >>
Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота?
Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“.
Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота?
Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си.
към беседата >>
Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите.
Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость.
Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите.
Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница.
към беседата >>
Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть.
Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли.
Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи.
към беседата >>
Понятието, което имате за старостьта е такова.
Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота?
Понятието, което имате за старостьта е такова.
Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота.
към беседата >>
Вие сега се учите, докато сте млади.
Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите.
Вие сега се учите, докато сте млади.
Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта.
към беседата >>
Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли.
Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря.
Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ?
към беседата >>
Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“.
Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова.
Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“.
Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея.
към беседата >>
Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене.
Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади.
Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене.
Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ.
към беседата >>
Азъ говоря на натоваренитѣ.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря.
Азъ говоря на натоваренитѣ.
Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи.
към беседата >>
Че какъвъ човѣкъ е това?
Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“.
Че какъвъ човѣкъ е това?
Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?
към беседата >>
Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици.
Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене.
Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици.
Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ.
Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“.
Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ.
към беседата >>
Той има неправилна мисъль.
Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това?
Той има неправилна мисъль.
Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
към беседата >>
Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници.
За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици.
Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници.
Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи.
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“.
Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи.
Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ.
към беседата >>
Той мисли после, какъ ще свърши живота си.
Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль.
Той мисли после, какъ ще свърши живота си.
Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва.
към беседата >>
Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница.
Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници.
Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница.
Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи.
Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи.
Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи.
Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта.
към беседата >>
Вие не мислете за свършването на живота.
Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си.
Вие не мислете за свършването на живота.
Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава.
към беседата >>
Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта.
Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница.
Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта.
И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Има ли нѣкой, който да не е нервенъ?
Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи.
Има ли нѣкой, който да не е нервенъ?
Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си.
към беседата >>
Тя е погрѣшна идея.
Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота.
Тя е погрѣшна идея.
Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада.
към беседата >>
И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ.
Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта.
И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ.
Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Натоварениятъ повече – не може да търпи.
Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ?
Натоварениятъ повече – не може да търпи.
Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ.
към беседата >>
Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?
Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея.
Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?
“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота.
към беседата >>
Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ.
Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?
към беседата >>
Разтовари се, ще станешъ уменъ.
Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи.
Разтовари се, ще станешъ уменъ.
Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ.
към беседата >>
“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?
“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня.
към беседата >>
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта?
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта?
– Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето.
към беседата >>
Разтовари се, ще станешъ свободенъ.
Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ.
Разтовари се, ще станешъ свободенъ.
Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ.
към беседата >>
Животътъ не се свършва.
Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Животътъ не се свършва.
Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта.
към беседата >>
– Не сте го разбрали.
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта?
– Не сте го разбрали.
Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта.
към беседата >>
Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта.
Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ.
Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта.
Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“.
към беседата >>
Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава.
Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва.
Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава.
Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината.
към беседата >>
Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А.
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали.
Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А.
А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта.
към беседата >>
Разтоварете се, освободете сърдцето си.
Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта.
Разтоварете се, освободете сърдцето си.
Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“.
към беседата >>
Животътъ не се завлада.
Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава.
Животътъ не се завлада.
Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине.
към беседата >>
А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече.
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А.
А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече.
Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината.
към беседата >>
Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ.
Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си.
Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ.
Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли.
към беседата >>
Вие искате да завладате живота.
Казвате: „Какъ ще свършимъ живота? “ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада.
Вие искате да завладате живота.
Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ.
към беседата >>
Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания.
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече.
Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания.
Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката.
към беседата >>
Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ.
Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ.
Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ.
Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите?
към беседата >>
Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня.
“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота.
Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня.
Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Мислите, какво ще бѫде въ небето.
Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания.
Мислите, какво ще бѫде въ небето.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици.
към беседата >>
Да не е натоваренъ умътъ.
Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ.
Да не е натоваренъ умътъ.
Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите?
към беседата >>
Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта.
Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня.
Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта.
Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта.
– Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?
към беседата >>
Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“.
Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ.
Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“.
Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо.
към беседата >>
Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината.
Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта.
Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината.
Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта.
Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта.
към беседата >>
Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“.
Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“.
Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“.
– Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората.
към беседата >>
Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине.
Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината.
Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине.
Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината.
А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината.
Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели.
към беседата >>
– Не туряйте тежки мисли.
Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“.
– Не туряйте тежки мисли.
Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му.
към беседата >>
Вие мислите, че Любовьта е при васъ.
Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине.
Вие мислите, че Любовьта е при васъ.
Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката.
Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината.
Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката.
Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ.
към беседата >>
Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите?
Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли.
Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите?
Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя.
към беседата >>
Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ.
Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.
към беседата >>
Това азъ ви говоря, като на ученици.
Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката.
Това азъ ви говоря, като на ученици.
Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо.
към беседата >>
Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите?
Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите?
Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите?
Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ.
към беседата >>
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь.
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь.
Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици.
Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?
“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро.
към беседата >>
Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо.
Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите?
Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо.
Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“.
към беседата >>
Какво нѣщо е обичьта и любовьта?
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь.
Какво нѣщо е обичьта и любовьта?
Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?
“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта.
Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно.
към беседата >>
Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората.
Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо.
Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората.
А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?
към беседата >>
Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо.
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта?
Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо.
То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
Ще имашъ всичкитѣ добродетели.
Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта.
Ще имашъ всичкитѣ добродетели.
Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ.
към беседата >>
А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му.
– Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората.
А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му.
Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ.
към беседата >>
То значи Любовь.
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо.
То значи Любовь.
Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ.
Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели.
Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ.
Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ.
към беседата >>
Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя.
Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му.
Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя.
Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ.
към беседата >>
Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага.
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь.
Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага.
То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо.
Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ.
Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо.
Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ.
към беседата >>
Иде нѣкой, не е щастливъ.
Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя.
Иде нѣкой, не е щастливъ.
Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи.
към беседата >>
То е донѣкѫде правилното разбиране.
Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага.
То е донѣкѫде правилното разбиране.
към беседата >>
Отъ името на Любовьта – всичко е добро.
Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща? “ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо.
Отъ името на Любовьта – всичко е добро.
Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва.
към беседата >>
Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“.
Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ.
Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“.
Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта.
към беседата >>
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А.
Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель.
към беседата >>
Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно.
“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро.
Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно.
Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ.
към беседата >>
Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?
Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“.
Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?
“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“.
към беседата >>
Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А.
Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ.
Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
към беседата >>
Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ.
Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно.
Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ.
Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ?
към беседата >>
“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ.
А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?
“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ.
Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ.
към беседата >>
Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ.
Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А.
Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А.
към беседата >>
Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ.
Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ.
Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ.
Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има.
към беседата >>
Човѣкътъ на знанието е мощенъ.
Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ.
Човѣкътъ на знанието е мощенъ.
Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече.
към беседата >>
Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А.
Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ.
Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то.
към беседата >>
Мостове не ти трѣбватъ.
Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ.
Мостове не ти трѣбватъ.
Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление.
към беседата >>
Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи.
Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ.
Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи.
Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море.
към беседата >>
Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ.
Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание.
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“.
към беседата >>
Хлѣбъ не ти трѣбва.
Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ.
Хлѣбъ не ти трѣбва.
Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега.
към беседата >>
Имате една велика задача въ свѣта.
Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи.
Имате една велика задача въ свѣта.
Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга.
към беседата >>
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель.
Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание.
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель.
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“).
към беседата >>
Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ.
Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва.
Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ.
Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ.
към беседата >>
Казвате: „Свърши се“.
Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи? “ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта.
Казвате: „Свърши се“.
Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия.
към беседата >>
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель.
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“.
към беседата >>
Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ?
Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ.
Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ?
Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ.
към беседата >>
Свърши се онзи безпорядъкъ.
“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“.
Свърши се онзи безпорядъкъ.
Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи.
към беседата >>
Ставате добъръ, понеже сте разбрали А.
Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
Ставате добъръ, понеже сте разбрали А.
Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта?
към беседата >>
Като дойде Любовьта, зима нѣма да има.
Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ?
Като дойде Любовьта, зима нѣма да има.
Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта.
към беседата >>
Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече.
Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ.
Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече.
Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните.
към беседата >>
Следователно: всичко зависи отъ А-то.
Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А.
Следователно: всичко зависи отъ А-то.
Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ.
към беседата >>
Снѣгъ ще има, колкото за забавление.
Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има.
Снѣгъ ще има, колкото за забавление.
Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ.
към беседата >>
Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море.
Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече.
Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море.
Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови.
към беседата >>
Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“.
Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то.
Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“.
На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость.
към беседата >>
Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега.
Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление.
Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега.
Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ.
към беседата >>
Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга.
Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море.
Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга.
Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?
към беседата >>
На английски е (така): („I am what I am“).
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“.
На английски е (така): („I am what I am“).
Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите.
към беседата >>
Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ.
Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега.
Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ.
Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка.
към беседата >>
Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия.
Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга.
Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия.
Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие.
към беседата >>
Ти казвашъ: „Азъ съмъ“.
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“).
Ти казвашъ: „Азъ съмъ“.
Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ.
към беседата >>
Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ.
Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ.
Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ.
Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови.
към беседата >>
Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи.
Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия.
Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи.
И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите.
към беседата >>
Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта?
Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“.
Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта?
Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ.
към беседата >>
Въ насъ не е Любовьта.
Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ.
Въ насъ не е Любовьта.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь.
към беседата >>
И нѣкои отъ васъ се дразните.
Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи.
И нѣкои отъ васъ се дразните.
Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете.
към беседата >>
Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ.
Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта?
Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ.
Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ?
към беседата >>
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ.
Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь.
към беседата >>
Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови.
Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните.
Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови.
Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете.
към беседата >>
Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость.
Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ.
Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость.
Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни.
към беседата >>
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ.
Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ.
Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади.
към беседата >>
Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?
Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови.
Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?
“ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го.
към беседата >>
Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите.
На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость.
Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите.
Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“.
към беседата >>
Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка.
Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ.
Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка.
Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари.
към беседата >>
“ – Иде Царството Божие.
Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?
“ – Иде Царството Божие.
Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го.
към беседата >>
Че то не заслужава да мислишъ.
Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите.
Че то не заслужава да мислишъ.
После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?
към беседата >>
Казвамъ: Ние още не сме готови.
Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка.
Казвамъ: Ние още не сме готови.
Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади.
към беседата >>
Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите.
Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие.
Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите.
Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го.
към беседата >>
После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ.
Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ.
После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ.
Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти?
към беседата >>
Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь.
Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови.
Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь.
Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ.
към беседата >>
Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете.
И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите.
Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете.
Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я.
към беседата >>
Че този волъ ти ли ще го хранишъ?
Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ.
Че този волъ ти ли ще го хранишъ?
Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ?
към беседата >>
Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь.
Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь.
Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме.
към беседата >>
Затворенитѣ кепенци отворете.
Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете.
Затворенитѣ кепенци отворете.
Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени.
към беседата >>
Той самъ се храни.
Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ?
Той самъ се храни.
Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години.
към беседата >>
Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади.
Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь.
Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади.
По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта.
към беседата >>
Сърдцето е затворено, отворете го.
Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете.
Сърдцето е затворено, отворете го.
Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора.
към беседата >>
Казвашъ: „Азъ храня вола“.
Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни.
Казвашъ: „Азъ храня вола“.
Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне.
към беседата >>
По Бога са млади, по хората ставатъ стари.
Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади.
По Бога са млади, по хората ставатъ стари.
После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея.
към беседата >>
Умътъ е затворенъ, отворете го.
“ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го.
Умътъ е затворенъ, отворете го.
(Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици.
към беседата >>
Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?
Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“.
Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?
“ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения?
към беседата >>
После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади.
Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари.
После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади.
Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“.
към беседата >>
(Духътъ) е затворенъ, отворете го.
Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го.
(Духътъ) е затворенъ, отворете го.
Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи.
към беседата >>
“ Какво ще стане съ детето ти?
После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?
“ Какво ще стане съ детето ти?
Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ.
към беседата >>
Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ.
Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади.
Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ.
Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече.
към беседата >>
Душата е затворена, отворете я.
Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го.
Душата е затворена, отворете я.
Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта.
към беседата >>
Че туй дете ти ли си го създалъ?
Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти?
Че туй дете ти ли си го създалъ?
Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ.
към беседата >>
Ние сега ще престанемъ да остаряваме.
Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ.
Ние сега ще престанемъ да остаряваме.
Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?
към беседата >>
Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени.
Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я.
Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени.
Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха.
към беседата >>
Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години.
Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ?
Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години.
Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение.
към беседата >>
Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта.
Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме.
Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта.
И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка.
към беседата >>
Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора.
Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени.
Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора.
Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя.
към беседата >>
Че щѣло да загасне.
Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години.
Че щѣло да загасне.
Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята?
към беседата >>
И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея.
По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта.
И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея.
Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи.
към беседата >>
Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора.
Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“.
към беседата >>
Откѫде изваждатъ своитѣ заключения?
Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми? “ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне.
Откѫде изваждатъ своитѣ заключения?
Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения.
към беседата >>
Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“.
После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея.
Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“.
По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха.
към беседата >>
Тия ученици ги наричатъ вѣрващи.
(Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Тия ученици ги наричатъ вѣрващи.
Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени.
към беседата >>
Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ.
“ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения?
Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ.
„Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини.
към беседата >>
По този начинъ не остарявайте вече.
Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“.
По този начинъ не остарявайте вече.
Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха.
към беседата >>
Хора на Любовьта.
Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи.
Хора на Любовьта.
Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
„Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ.
Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ.
„Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ.
Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“.
към беседата >>
Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?
Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече.
Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?
“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“.
към беседата >>
Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха.
Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта.
Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха.
И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
Възможно е. Предположение.
Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ.
Възможно е. Предположение.
Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ.
към беседата >>
“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка.
Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?
“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка.
(Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?
към беседата >>
И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя.
Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха.
И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя.
Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
Защо загасватъ огньоветѣ на земята?
Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение.
Защо загасватъ огньоветѣ на земята?
Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ.
към беседата >>
(Тя) ме измѫчи.
И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка.
(Тя) ме измѫчи.
Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала.
към беседата >>
Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“.
Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя.
Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“.
Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
Отъ икономични съображения.
Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята?
Отъ икономични съображения.
Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето.
към беседата >>
Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха.
Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи.
Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха.
После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала.
към беседата >>
Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени.
Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“.
Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени.
Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини.
Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения.
Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини.
Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето.
към беседата >>
После тя ме напусна, и децата ме напуснаха.
По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха.
После тя ме напусна, и децата ме напуснаха.
И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала.
към беседата >>
Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени.
Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.
към беседата >>
Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“.
„Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини.
Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“.
Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?
към беседата >>
И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“.
Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха.
И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“.
Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави.
към беседата >>
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?
“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения.
към беседата >>
Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ.
Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“.
Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ.
Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува?
към беседата >>
Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?
“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“.
Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?
“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
към беседата >>
“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте?
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?
“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте?
Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време.
към беседата >>
Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ.
Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ.
Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ.
Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне.
към беседата >>
“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала.
(Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?
“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала.
Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома.
към беседата >>
Азъ зная, кое не разбирате.
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже? “ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте?
Азъ зная, кое не разбирате.
Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате.
към беседата >>
Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето.
Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ.
Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето.
Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече.
към беседата >>
Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала.
Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала.
Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала.
И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома.
към беседата >>
Но, като го близнете малко, нали поразбрахте?
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже? “ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате.
Но, като го близнете малко, нали поразбрахте?
Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“.
към беседата >>
Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето.
Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето.
Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето.
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота.
към беседата >>
И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала.
После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала.
И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала.
Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?
към беседата >>
Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина.
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже? “ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте?
Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина.
Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ.
към беседата >>
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?
Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето.
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?
“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете.
към беседата >>
Казвамъ ви какво трѣбва да се прави.
И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала.
Казвамъ ви какво трѣбва да се прави.
Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни.
към беседата >>
Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения.
Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже? “ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина.
Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения.
Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
към беседата >>
“ А какво ви интересува?
Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?
“ А какво ви интересува?
Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли.
към беседата >>
Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави.
Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата.
към беседата >>
Другото е въпросъ на време.
“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения.
Другото е въпросъ на време.
Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
към беседата >>
Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне.
Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува?
Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне.
Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума.
към беседата >>
Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома.
“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома.
Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ.
към беседата >>
Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате.
Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време.
Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате.
И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се.
към беседата >>
Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече.
Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне.
Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече.
Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето.
към беседата >>
Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома.
Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома.
Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома.
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ.
към беседата >>
И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“.
Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате.
И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“.
Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота.
Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече.
Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота.
Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь.
към беседата >>
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?
И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома.
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?
“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората.
към беседата >>
Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ.
Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“.
Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ.
Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете.
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота.
Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете.
Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь.
към беседата >>
“ Вие сте чудни.
Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?
“ Вие сте чудни.
Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
към беседата >>
Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ.
Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Така не се мисли.
“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете.
Така не се мисли.
Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения.
към беседата >>
Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата.
Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни.
Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата.
Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото.
към беседата >>
“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Богъ създалъ месечината за ума.
Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли.
Богъ създалъ месечината за ума.
Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи.
към беседата >>
Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ.
Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата.
Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ.
Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага.
към беседата >>
Благодарете на Господа, зарадвайте се.
Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
Благодарете на Господа, зарадвайте се.
Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Той създалъ слънцето за сърдцето.
Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума.
Той създалъ слънцето за сърдцето.
Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра.
към беседата >>
Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ.
Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ.
Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ.
Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ.
към беседата >>
Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се.
Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.
към беседата >>
Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь.
Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето.
Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь.
Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата.
към беседата >>
Отивашъ, защото ти налагатъ хората.
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ.
Отивашъ, защото ти налагатъ хората.
Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има.
към беседата >>
Днесъ ви говорихъ по пѫтя на Любовьта.
Днесъ ви говорихъ по пѫтя на Любовьта.
към беседата >>
Умътъ има по-малка нужда отъ помощь.
Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь.
Умътъ има по-малка нужда отъ помощь.
То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани.
към беседата >>
Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората.
Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина?
към беседата >>
То сѫ редъ разсѫждения.
Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь.
То сѫ редъ разсѫждения.
Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите.
към беседата >>
Ние претърпяваме нѣща на миналото.
Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“.
Ние претърпяваме нѣща на миналото.
Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта.
към беседата >>
Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи.
Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения.
Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи.
Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това.
към беседата >>
Има едно неразбиране, което ни се налага.
Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото.
Има едно неразбиране, което ни се налага.
Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость.
към беседата >>
Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра.
Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи.
Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра.
Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско.
към беседата >>
Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ.
Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага.
Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ.
Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли.
към беседата >>
Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата.
Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра.
Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата.
Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ.
към беседата >>
Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има.
Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ.
Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има.
Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане?
към беседата >>
Ние сме тѣсно свързани.
Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата.
Ние сме тѣсно свързани.
Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава?
към беседата >>
Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина?
Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има.
Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина?
Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ.
към беседата >>
Вие започнете да мислите.
То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани.
Вие започнете да мислите.
Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ.
към беседата >>
Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта.
Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина?
Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта.
Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ.
към беседата >>
Азъ не искамъ да ви доказвамъ това.
Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите.
Азъ не искамъ да ви доказвамъ това.
Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста.
към беседата >>
Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость.
Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта.
Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость.
Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие.
към беседата >>
Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско.
Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това.
Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско.
Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ?
към беседата >>
Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли.
Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость.
Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли.
Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ.
към беседата >>
Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ.
Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско.
Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ.
Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ.
към беседата >>
Какъ ще стане?
Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли.
Какъ ще стане?
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
към беседата >>
Но кокошката има ли човѣшка глава?
Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ.
Но кокошката има ли човѣшка глава?
Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому.
към беседата >>
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ.
Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане?
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ.
Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я.
към беседата >>
Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ.
Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава?
Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ.
Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили.
към беседата >>
Ние обичаме да биемъ.
Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ.
Ние обичаме да биемъ.
Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)?
към беседата >>
Краката ѝ нѣматъ по петь пръста.
Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ.
Краката ѝ нѣматъ по петь пръста.
По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката.
към беседата >>
Не че въ свѣта не трѣбва да се бие.
Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ.
Не че въ свѣта не трѣбва да се бие.
Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право.
към беседата >>
По колко пръста иматъ?
Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста.
По колко пръста иматъ?
По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ.
към беседата >>
Вие съ бухалка биете дрехитѣ.
Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие.
Вие съ бухалка биете дрехитѣ.
Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ?
към беседата >>
По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ.
Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ?
По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ.
Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство.
към беседата >>
Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ.
Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза?
към беседата >>
Вие сега мислите по старому.
Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ.
Вие сега мислите по старому.
Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата?
към беседата >>
Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я.
Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я.
Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
към беседата >>
Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили.
Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому.
Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили.
Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми.
към беседата >>
Право ли е (това)?
Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я.
Право ли е (това)?
– Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса.
към беседата >>
Старитѣ хора едно време направиха кокошката.
Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили.
Старитѣ хора едно време направиха кокошката.
Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ.
към беседата >>
– Не е право.
Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)?
– Не е право.
Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ.
към беседата >>
Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ.
По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката.
Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ.
То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ.
към беседата >>
Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ?
Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право.
Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ?
Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса.
към беседата >>
То нѣма нужда отъ доказателство.
По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ.
То нѣма нужда отъ доказателство.
Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва.
към беседата >>
Какъ се пере, да кажемъ, една риза?
Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ?
Какъ се пере, да кажемъ, една риза?
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината.
към беседата >>
Що представя птицата?
Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство.
Що представя птицата?
Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха.
към беседата >>
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза?
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода.
към беседата >>
Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми.
Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата?
Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми.
Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение.
към беседата >>
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса.
Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса.
Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ.
към беседата >>
Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ.
Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми.
Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ.
Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение.
към беседата >>
Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ.
– Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса.
Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ.
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ.
към беседата >>
Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ.
Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ.
Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ.
Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ.
към беседата >>
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса.
Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ.
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса.
Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ.
към беседата >>
Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва.
То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ.
Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва.
Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
към беседата >>
Нѣкога едва можете да издържате горещината.
Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса.
Нѣкога едва можете да издържате горещината.
Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте.
към беседата >>
Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха.
Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва.
Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха.
Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе.
към беседата >>
Следъ туй, веднага перете въ студена вода.
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината.
Следъ туй, веднага перете въ студена вода.
Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла.
към беседата >>
Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение.
Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха.
Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение.
Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе.
към беседата >>
Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ.
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода.
Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ.
Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ.
към беседата >>
Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение.
Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение.
Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение.
Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ.
Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ.
Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето.
към беседата >>
Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ.
Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение.
Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ.
Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ.
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ.
Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ.
Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
Никаква студена вода не туряйте.
Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ.
Никаква студена вода не туряйте.
Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Мислѣха, че пространството е празно горе.
Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
Мислѣха, че пространството е празно горе.
Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла.
Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте.
Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла.
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Ни най-малко не се оказа, че е празно горе.
Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе.
Ни най-малко не се оказа, че е празно горе.
Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ.
Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла.
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ.
Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе.
Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.
към беседата >>
Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето.
Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ.
Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето.
Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ.
Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие.
към беседата >>
Това е, ако искате да бѫдете здрави.
Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето.
Това е, ако искате да бѫдете здрави.
към беседата >>
Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ.
Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока.
Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка?
към беседата >>
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате.
Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь.
към беседата >>
Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока.
Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него.
Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ?
към беседата >>
Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате.
Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила.
Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа.
към беседата >>
Малко вкуси, само си близни.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него.
Малко вкуси, само си близни.
Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си.
към беседата >>
Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила.
Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь.
Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете.
към беседата >>
Не е забранено да го близнешъ.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни.
Не е забранено да го близнешъ.
Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши?
към беседата >>
Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь.
Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“.
Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате.
към беседата >>
Близни го, само да имашъ едно понятие.
Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ.
Близни го, само да имашъ едно понятие.
Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите?
към беседата >>
Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“.
Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ.
Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство.
към беседата >>
Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка?
Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие.
Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка?
Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне.
към беседата >>
Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь.
После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ.
Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь.
Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте.
към беседата >>
Колко ще ти вземе да я близнешъ?
Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка?
Колко ще ти вземе да я близнешъ?
Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне.
към беседата >>
Любовьта трѣбва да е основа.
Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь.
Любовьта трѣбва да е основа.
Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне.
към беседата >>
Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си.
Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ?
Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си.
Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега азъ правя сравнение.
към беседата >>
Туй, което не обичате като свободни, не го вършете.
Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа.
Туй, което не обичате като свободни, не го вършете.
Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха.
към беседата >>
Мислите ли, че тази бучка ще се свърши?
Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си.
Мислите ли, че тази бучка ще се свърши?
Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега азъ правя сравнение. Животътъ е една бучка захарь.
към беседата >>
Вършете само онова, което обичате.
Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете.
Вършете само онова, което обичате.
Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате, не я носете.
към беседата >>
То ще ти държи за цяла година, ще те топли.
(втори вариант)
Като ядеш, ще ти трябва такава голяма сума, че като ядеш три-четири пъти, ще кажеш: „Няма да ям.“ Не че не искаш да ядеш, но трябва да се плаща скъпо. Тогава ще кажете: „Да ядем проста храна.“ (Но) има опасност. Тия, скъпите храни, съдържат здрави храни за човека. Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки.
То ще ти държи за цяла година, ще те топли.
Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени.
към втори вариант >>
По някой път предупредете по-малко да вземат от тези краставички.
(втори вариант)
Пътувал от западна Америка за източна, към Ню Йорк. Вижда го един друг господин, който никога не е опитвал тия краставички, и му казал: „Може ли, господине, да ми услужите с вашето шишенце и аз да си отрежа.“ – „На драго сърце.“ Той никога не е ял такива люти краставички, отрязал си и по американски започнал да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъв си? “ – „Проповедник.“ – „Много пъти аз съм слушал проповедниците да говорят за огнени камъни. Вие сте първият, който ги носи със себе си.“ Всеки един от вас има такива краставички.
По някой път предупредете по-малко да вземат от тези краставички.
към втори вариант >>
Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши.
(втори вариант)
Вие искате да облечете Божествените неща в човешка форма. Трябва да бъдете майстор. Как ще си представите като дойде Любовта? Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши.
Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши.
Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това?
към втори вариант >>
Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна.
(втори вариант)
Тогава ще кажете: „Да ядем проста храна.“ (Но) има опасност. Тия, скъпите храни, съдържат здрави храни за човека. Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли.
Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна.
От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца?
към втори вариант >>
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си.
Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде.
към втори вариант >>
Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши.
(втори вариант)
Трябва да бъдете майстор. Как ще си представите като дойде Любовта? Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши.
Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши.
И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете.
към втори вариант >>
От обикновената храна се добиват болести.
(втори вариант)
Тия, скъпите храни, съдържат здрави храни за човека. Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна.
От обикновената храна се добиват болести.
Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си.
Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго.
Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма.
към втори вариант >>
И момъкът също.
(втори вариант)
Как ще си представите като дойде Любовта? Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши.
И момъкът също.
Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е?
към втори вариант >>
Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева.
(втори вариант)
Тогава каква е целта на яденето? В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести.
Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева.
По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго.
Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр.
Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта.
към втори вариант >>
Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода.
(втори вариант)
Каква ще (си) я представим като дойде Любовта? Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също.
Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода.
(Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е?
към втори вариант >>
По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени.
(втори вариант)
В годината ще си позволиш само едно ядене от ябълки. То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева.
По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени.
В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр.
Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас.
Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен.
(втори вариант)
Аз тъй си я представям: представям си една млада мома, която минава през всичките изкушения и мъчнотии, без да се огреши. Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода.
(Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен.
Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е?
към втори вариант >>
В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени.
(втори вариант)
То ще ти държи за цяла година, ще те топли. Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени.
В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени.
Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца? Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Щом не иде, не сте.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас.
Щом не иде, не сте.
Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там.
към втори вариант >>
Ако човек си изгубил парите какво показва това?
(втори вариант)
Аз си представям Любовта като млад момък, който минава през всичките изпитания в живота, без да се огреши. Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен.
Ако човек си изгубил парите какво показва това?
Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца?
(втори вариант)
Пък ако ядете обикновена храна: по някой път ще ядете, но нищо не се добива от обикновената храна. От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени.
Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца?
Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде.
(втори вариант)
Та казвам: трябва да измените начина на мисленето си. Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте.
Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде.
Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
Може да са скъсани джобовете.
(втори вариант)
Аз считам, (че е) една мома, която се е занимавала с Мъдростта, минала всичките изпитания, без да се огреши. И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това?
Може да са скъсани джобовете.
Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
(втори вариант)
От обикновената храна се добиват болести. Ту крак ще те заболи, ту хълбок ще те заболи, гръбнак ще те заболи, рамо ще те заболи, ръка ще те заболи, око, уста, стомах, ту дробовете, ту нервност – всичко това иде от простите храни, които са много евтини – по за един, два лева. По някой път имате евтини сладкиши, по някой път – с яйца направени. В тия сладкиши колкото здрави яйца са турени, толкоз и развалени. Как ще бъдеш здрав като ядеш неща, направени от развалени яйца?
Щом се разболееш (това) показва, че храната, която си ял (е) била нечиста.
към втори вариант >>
Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма.
(втори вариант)
Аз гледам някой път като ви говоря вие мислите друго. Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде.
Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма.
Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
Човек, на който се късат джобовете, умен ли е?
(втори вариант)
И момъкът също. Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете.
Човек, на който се късат джобовете, умен ли е?
Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Сега искам да разсъждавате.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате.
Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек.
към втори вариант >>
Той, кюмюрът, върви подир Любовта.
(втори вариант)
Вие мислите за вашите деца, за вашия мъж, за кухнята, за дрехите, за дърва, за кюмюр. Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма.
Той, кюмюрът, върви подир Любовта.
И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
Човек, който забравя нещо, умен ли е?
(втори вариант)
Считам, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала през всичките изпитания, без да изгуби своята свобода. (Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е?
Човек, който забравя нещо, умен ли е?
Човек, който губи парите си, умен ли е? (Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате.
Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват.
Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци.
към втори вариант >>
И дървата вървят подир Любовта.
(втори вариант)
Казвате: „Пари, пари трябват.“ Казвате: „Тези работи сега не ни интересуват.“ Ако вие сте хора на Любовта и на Мъдростта, кюмюрът ще дойде сам при вас. Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта.
И дървата вървят подир Любовта.
Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там. Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
Човек, който губи парите си, умен ли е?
(втори вариант)
(Някой) казва: „Изгубих си свободата.“ Щом си изгубил свободата показва, че не си умен. Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е?
Човек, който губи парите си, умен ли е?
(Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Старите хора ще идат в небето.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват.
Старите хора ще идат в небето.
Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един.
към втори вариант >>
Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там.
(втори вариант)
Щом не иде, не сте. Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта.
Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там.
Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
(Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
(втори вариант)
Ако човек си изгубил парите какво показва това? Може да са скъсани джобовете. Човек, на който се късат джобовете, умен ли е? Човек, който забравя нещо, умен ли е? Човек, който губи парите си, умен ли е?
(Някой) казва: „Забравям.“ – Щом забравяш коя е причината за забравянето?
към втори вариант >>
Там има място за стари.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето.
Там има място за стари.
Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек.
към втори вариант >>
Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
(втори вариант)
Щом дойде Любовта при вас, щом дойде Мъдростта при вас, и кюмюрът ще дойде. Щом Любовта не иде, и кюмюрът го няма. Той, кюмюрът, върви подир Любовта. И дървата вървят подир Любовта. Дето има Л юбов и Мъдрост, подир тях върви и хлябът, и той влиза там.
Дето не е Любовта, хлябът и да влезе, той гледа скоро да излезе, иска да се освободи.
към втори вариант >>
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път.
Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи.
към втори вариант >>
Сега в цялата епоха има място само за един стар човек.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари.
Сега в цялата епоха има място само за един стар човек.
Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка.
към втори вариант >>
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм?
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм?
“ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи?
към втори вариант >>
Не съжалявайте, че дотук сте дошли.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път.
Не съжалявайте, че дотук сте дошли.
Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен?
към втори вариант >>
Приготовлява се място само за един стар човек.
(втори вариант)
Сега искам да разсъждавате. Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек.
Приготовлява се място само за един стар човек.
В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс.
към втори вариант >>
“ Сега на всинца ви давам отговор.
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм?
“ Сега на всинца ви давам отговор.
Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага.
към втори вариант >>
Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли.
Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря.
Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи.
към втори вариант >>
В небето имало 24 старци.
(втори вариант)
Казвате: говорете ни как старите хора да се подмладяват. Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек.
В небето имало 24 старци.
Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо.
към втори вариант >>
Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял.
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм? “ Сега на всинца ви давам отговор.
Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял.
Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта.
към втори вариант >>
Аз говоря на натоварените.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря.
Аз говоря на натоварените.
Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен.
към втори вариант >>
Сега се приготовлява място още за един.
(втори вариант)
Старите хора ще идат в небето. Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци.
Сега се приготовлява място още за един.
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия?
към втори вариант >>
Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял.
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм? “ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял.
Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял.
Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим.
към втори вариант >>
Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените.
Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи.
Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен.
към втори вариант >>
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек.
(втори вариант)
Там има място за стари. Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един.
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек.
Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата.
към втори вариант >>
Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял.
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм? “ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял.
Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял.
Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява.
към втори вариант >>
Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи.
(втори вариант)
Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени в този път. Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи.
Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи.
Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта.
към втори вариант >>
Вероятността е много малка.
(втори вариант)
Сега в цялата епоха има място само за един стар човек. Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек.
Вероятността е много малка.
Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях.
към втори вариант >>
Защо ще ви говоря за празни работи?
(втори вариант)
Някой път някой ме пита: „Учителю, успял ли съм? “ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял.
Защо ще ви говоря за празни работи?
Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
към втори вариант >>
Има ли някой, който да не е нервен?
(втори вариант)
Не съжалявайте, че дотук сте дошли. Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи.
Има ли някой, който да не е нервен?
Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си.
към втори вариант >>
Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс.
(втори вариант)
Приготовлява се място само за един стар човек. В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка.
Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс.
Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели.
към втори вариант >>
Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага.
(втори вариант)
“ Сега на всинца ви давам отговор. Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи?
Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага.
Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите.
към втори вариант >>
Натовареният повече – не може да търпи.
(втори вариант)
Ако не бяхте така натоварени, не щях да ви говоря. Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен?
Натовареният повече – не може да търпи.
Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар.
към втори вариант >>
Тогава вие искате нещо, което не е постижимо.
(втори вариант)
В небето имало 24 старци. Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс.
Тогава вие искате нещо, което не е постижимо.
След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме.
към втори вариант >>
Подмладяването е един Божествен процес на Любовта.
(втори вариант)
Всеки един от вас, който не работи с Любовта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага.
Подмладяването е един Божествен процес на Любовта.
В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади.
към втори вариант >>
Разтовари се, ще станеш умен.
(втори вариант)
Аз говоря на натоварените. Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи.
Разтовари се, ще станеш умен.
Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар.
към втори вариант >>
След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия?
(втори вариант)
Сега се приготовлява място още за един. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо.
След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия?
Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили.
към втори вариант >>
В Бога има желание ние да се подмладим.
(втори вариант)
Всеки един от вас, който не работи с Мъдростта, не е успял. Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта.
В Бога има желание ние да се подмладим.
Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене.
към втори вариант >>
Разтовари се, ще станеш свободен.
(втори вариант)
Някой ще каже: „Той е по-натоварен от мене.“ Всеки е натоварен толкоз, колкото може да носи. Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен.
Разтовари се, ще станеш свободен.
Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът.
към втори вариант >>
Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата.
(втори вариант)
Всички вие сте станали кандидати за този, стария човек. Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия?
Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата.
Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг.
към втори вариант >>
Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява.
(втори вариант)
Всеки един от вас, който не работи с Истината, не е успял. Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим.
Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява.
За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици.
към втори вариант >>
Разтовари се, ще възприемеш Любовта.
(втори вариант)
Всеки от вас се е натоварил повече, отколкото може да носи. Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен.
Разтовари се, ще възприемеш Любовта.
Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли.
към втори вариант >>
Казвате: остарях.
(втори вариант)
Вероятността е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата.
Казвате: остарях.
– Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг.
към втори вариант >>
За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
(втори вариант)
Защо ще ви говоря за празни работи? Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява.
За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници.
към втори вариант >>
Разтоварете се, освободете сърцето си.
(втори вариант)
Има ли някой, който да не е нервен? Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта.
Разтоварете се, освободете сърцето си.
Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите?
към втори вариант >>
– Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели.
(втори вариант)
Два милиарда хора има на земята и едва само един шанс. Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях.
– Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели.
Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват.
към втори вариант >>
Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите.
(втори вариант)
Под думата Любов аз разбирам онова, вечното обновление на човешката душа, онова красивото, което Бог влага. Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост.
Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите.
Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница.
към втори вариант >>
Разтоварете сърцето си от големия товар.
(втори вариант)
Натовареният повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си.
Разтоварете сърцето си от големия товар.
Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите?
към втори вариант >>
Казва някой: ние се подмладихме.
(втори вариант)
Тогава вие искате нещо, което не е постижимо. След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели.
Казва някой: ние се подмладихме.
– Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват.
към втори вариант >>
Вие сега се учите, докато сте млади.
(втори вариант)
Подмладяването е един Божествен процес на Любовта. В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите.
Вие сега се учите, докато сте млади.
Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта.
към втори вариант >>
Разтоварете ума си от големия товар.
(втори вариант)
Разтовари се, ще станеш умен. Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар.
Разтоварете ума си от големия товар.
Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо.
към втори вариант >>
– Но не сте се подмладили.
(втори вариант)
След колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билет от една лотария, която има два милиарда номера, след колко милиона години ще ви се падне най-голямата премия? Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме.
– Но не сте се подмладили.
Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи.
към втори вариант >>
Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене.
(втори вариант)
В Бога има желание ние да се подмладим. Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади.
Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене.
Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите.
към втори вариант >>
Да не е натоварен умът.
(втори вариант)
Разтовари се, ще станеш свободен. Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар.
Да не е натоварен умът.
Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората.
към втори вариант >>
Процесът на подмладяването е съвсем друг.
(втори вариант)
Сега не говоря за обезсърчаване, но за изяснение на нещата. Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили.
Процесът на подмладяването е съвсем друг.
Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“.
към втори вариант >>
Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици.
(втори вариант)
Подмладяването разбира онова щастие, което Бог постоянно приготовлява за нас и всеки ден Той се изявява. За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене.
Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици.
Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли.
(втори вариант)
Разтовари се, ще възприемеш Любовта. Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът.
Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли.
Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му.
към втори вариант >>
Процесът на остаряването е съвсем друг.
(втори вариант)
Казвате: остарях. – Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг.
Процесът на остаряването е съвсем друг.
Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта.
към втори вариант >>
Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници.
(втори вариант)
За да преценим туй благо е необходима Божествената Мъдрост. Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици.
Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници.
Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
Ако ви дам един лев какво ще направите?
(втори вариант)
Разтоварете се, освободете сърцето си. Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли.
Ако ви дам един лев какво ще направите?
Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя.
към втори вариант >>
Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват.
(втори вариант)
– Да сте остарели аз (ще) се радвам, но не сте остарели. Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг.
Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват.
Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил.
към втори вариант >>
Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница.
(втори вариант)
Чрез Божествената Мъдрост вие трябва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници.
Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница.
Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите?
(втори вариант)
Разтоварете сърцето си от големия товар. Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите?
Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите?
Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив.
към втори вариант >>
Всички, които приемат Мъдростта, остаряват.
(втори вариант)
Казва някой: ние се подмладихме. – Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват.
Всички, които приемат Мъдростта, остаряват.
Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава.
към втори вариант >>
Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта.
(втори вариант)
Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница.
Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта.
И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите. Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо.
(втори вариант)
Разтоварете ума си от големия товар. Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите?
Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо.
Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?
към втори вариант >>
Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи.
(втори вариант)
– Но не сте се подмладили. Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват.
Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи.
Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота?
към втори вариант >>
И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите.
(втори вариант)
Свършите гимназия, университет (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (от повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта.
И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите.
Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората.
(втори вариант)
Да не е натоварен умът. Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо.
Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората.
А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен.
към втори вариант >>
Вие казвате „немощно дете, глупаво“.
(втори вариант)
Процесът на подмладяването е съвсем друг. Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи.
Вие казвате „немощно дете, глупаво“.
Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова.
към втори вариант >>
Нали в отделенията се откриват буквите?
(втори вариант)
Едва тогава вие сте способни да бъдете добри ученици. Отделенията, прогимназията, гимназията, университетът – то са забавачници. Отделенията са забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетът е забавачница. Едва като сте минали през тия категории на забавачницата, ще влезете в Училището на Любовта. И вие ще станете ученик в първо отделение, където започват да се разкриват буквите.
Нали в отделенията се откриват буквите?
към втори вариант >>
А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му.
(втори вариант)
Някой казват: „Те са толкоз леки мислите.“ Някой път казват: „Тежат мислите.“ – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората.
А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му.
С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен.
към втори вариант >>
Право е туй, тъй разбирате Любовта.
(втори вариант)
Процесът на остаряването е съвсем друг. Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“.
Право е туй, тъй разбирате Любовта.
Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това?
към втори вариант >>
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света?
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света?
– Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето.
към втори вариант >>
С един лев ще оправям пътя.
(втори вариант)
Ако ви дам един лев какво ще направите? Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му.
С един лев ще оправям пътя.
Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи.
към втори вариант >>
Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил.
(втори вариант)
Всички хора, които възприемат Любовта, се подмладяват. Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта.
Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил.
Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл.
към втори вариант >>
– Не сте го разбрали.
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света?
– Не сте го разбрали.
Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта.
към втори вариант >>
Иде някой, не е щастлив.
(втори вариант)
Ако ви дам един книжен лев, един сребърен лев и един златен лев, какво ще направите? Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя.
Иде някой, не е щастлив.
Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света.
към втори вариант >>
Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава.
(втори вариант)
Всички, които приемат Мъдростта, остаряват. Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил.
Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава.
Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си.
към втори вариант >>
Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А.
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали.
Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А.
А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта.
към втори вариант >>
Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?
(втори вариант)
Ако аз съм на вашето място като взема книжния лев, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив.
Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?
“ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък.
към втори вариант >>
Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота?
(втори вариант)
Тогава вие считате, че онзи, който е приел Любовта, трябва да му служи. Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава.
Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота?
Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота.
към втори вариант >>
А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече.
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А.
А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече.
Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината.
към втори вариант >>
“ Човекът на Любовта е мощен.
(втори вариант)
Като взема сребърния лев, ще ида да лекувам хората. А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи?
“ Човекът на Любовта е мощен.
Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече.
към втори вариант >>
Понятието, което имате за старостта е такова.
(втори вариант)
Вие казвате „немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота?
Понятието, което имате за старостта е такова.
Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея.
към втори вариант >>
Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания.
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече.
Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания.
Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката.
към втори вариант >>
Човекът на знанието е мощен.
(втори вариант)
А пък като получа един златен лев, с него ще ходя да разпространявам щастието на хората, да оправям пътя му. С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен.
Човекът на знанието е мощен.
Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море.
към втори вариант >>
Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това?
(втори вариант)
Право е туй, тъй разбирате Любовта. Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова.
Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това?
Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота?
към втори вариант >>
Мислите какво ще бъде в небето.
(втори вариант)
Питам: вие, които сте натоварени с големи скърби, разбрали ли сте света? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания.
Мислите какво ще бъде в небето.
В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици.
към втори вариант >>
Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи.
(втори вариант)
С един лев ще оправям пътя. Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен.
Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи.
Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*.
към втори вариант >>
Той има неправилна мисъл.
(втори вариант)
Казвате: „Всички глупости се вършат в Любовта.“ Когато имал Любовта, глупости вършил. Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това?
Той има неправилна мисъл.
Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
към втори вариант >>
В небето ще бъдеш както си възприел Любовта.
(втори вариант)
– Не сте го разбрали. Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето.
В небето ще бъдеш както си възприел Любовта.
В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща?
към втори вариант >>
Имате една велика задача в света.
(втори вариант)
Иде някой, не е щастлив. Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи.
Имате една велика задача в света.
Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия.
към втори вариант >>
Той мисли после как ще свърши живота си.
(втори вариант)
Когато приел Мъдростта, станал слаб, хилав, изкуфяла глава. Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл.
Той мисли после как ще свърши живота си.
Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва.
към втори вариант >>
В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта.
(втори вариант)
Като се разтоварите от скърбите, вие сте в състояние да разбирате буквата А. А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта.
В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта.
В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта.
към втори вариант >>
Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък.
(втори вариант)
Ще туря златния лев във вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине.“ Вие като погледнете, ще кажете: „Един книжен лев какво може да направи? “ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света.
Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък.
Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи.
към втори вариант >>
Вие не мислете за свършването на живота.
(втори вариант)
Казвате: „Той е стар вече.“ Тогава питам: ако Любовта е слаба и Мъдростта изкуфяла, кое е съдържанието в живота? Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си.
Вие не мислете за свършването на живота.
Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава.
към втори вариант >>
В небето ще бъдеш както си възприел Истината.
(втори вариант)
А-то е закон сам да се разтовариш и сам да се натовариш колко да носиш, ни една десета от милиграма повече. Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта.
В небето ще бъдеш както си възприел Истината.
Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели.
към втори вариант >>
Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече.
(втори вариант)
“ Човекът на Любовта е мощен. Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък.
Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече.
Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните.
към втори вариант >>
Тя е погрешна идея.
(втори вариант)
Понятието, което имате за старостта е такова. Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота.
Тя е погрешна идея.
Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява.
към втори вариант >>
Аз не мога да говоря тия неща на публиката.
(втори вариант)
Голяма погрешка правят всички хора, че се товарят с ненужни страдания. Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината.
Аз не мога да говоря тия неща на публиката.
Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш.
към втори вариант >>
Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море.
(втори вариант)
Човекът на знанието е мощен. Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече.
Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море.
Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови.
към втори вариант >>
Казвате: „Как ще свършим живота?
(втори вариант)
Който (е) остарял, казва: „Остарях вече, краката не държат, храносмилането не е добро, не е вкусно, зъбите изпопадали.“ Че какъв човек е това? Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея.
Казвате: „Как ще свършим живота?
“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота.
към втори вариант >>
Това аз ви говоря като на ученици.
(втори вариант)
Мислите какво ще бъде в небето. В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката.
Това аз ви говоря като на ученици.
Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо.
към втори вариант >>
Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*.
(втори вариант)
Човекът на свободата е мощен, всичко може да направи. Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море.
Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*.
Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?
към втори вариант >>
“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
(втори вариант)
Той има неправилна мисъл. Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота?
“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня.
към втори вариант >>
Вие казвате: какви са тия неща?
(втори вариант)
В небето ще бъдеш както си възприел Любовта. В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици.
Вие казвате: какви са тия неща?
Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро.
към втори вариант >>
Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия.
(втори вариант)
Имате една велика задача в света. Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*.
Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия.
Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие.
към втори вариант >>
Животът не се свършва.
(втори вариант)
Той мисли после как ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме.
Животът не се свършва.
Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света.
към втори вариант >>
Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта.
(втори вариант)
В небето ще бъдеш както си възприел Мъдростта. В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща?
Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта.
Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно.
към втори вариант >>
Сега тук-там стават малки работи.
(втори вариант)
Казвате: „Свърши се.“ Свърши се онзи безпорядък. Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия.
Сега тук-там стават малки работи.
И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите.
към втори вариант >>
Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава.
(втори вариант)
Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва.
Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава.
Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината.
към втори вариант >>
Ще имаш всичките добродетели.
(втори вариант)
В небето ще бъдеш както си възприел Истината. Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта.
Ще имаш всичките добродетели.
Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш.
към втори вариант >>
И някои от вас се дразните.
(втори вариант)
Ние вече излизаме от 13-ата сфера, из Кали Юга излизаме вече. Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи.
И някои от вас се дразните.
Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете.
към втори вариант >>
Животът не се завладява.
(втори вариант)
Тя е погрешна идея. Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава.
Животът не се завладява.
Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине.
към втори вариант >>
Ще бъдеш готов да я възприемеш.
(втори вариант)
Аз не мога да говоря тия неща на публиката. Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели.
Ще бъдеш готов да я възприемеш.
От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш.
към втори вариант >>
Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови.
(втори вариант)
Половината от човечеството вече е излязло и още половината седят през Червеното море. Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните.
Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови.
Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете.
към втори вариант >>
Вие искате да завладявате живота.
(втори вариант)
Казвате: „Как ще свършим живота? “ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява.
Вие искате да завладявате живота.
Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас.
към втори вариант >>
От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо.
(втори вариант)
Това аз ви говоря като на ученици. Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш.
От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо.
От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват.
към втори вариант >>
Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?
(втори вариант)
Половината от човечеството са го минали и още няколко години и всички ще излязат из Кали Юга*. Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови.
Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?
“ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го.
към втори вариант >>
Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня.
(втори вариант)
“ Ако животът се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота.
Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня.
Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
От името на Любовта – всичко е добро.
(втори вариант)
Вие казвате: какви са тия неща? Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо.
От името на Любовта – всичко е добро.
Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва.
към втори вариант >>
“ – Иде Царството Божие.
(втори вариант)
Като излезете през този период, ще дойдат добрите условия. Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие?
“ – Иде Царството Божие.
Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го.
към втори вариант >>
Те са неща невъзможни в света.
(втори вариант)
Животът не се свършва. Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня.
Те са неща невъзможни в света.
Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
Като разбираш нещата – всичко става разумно.
(втори вариант)
Като дойдеш до Любовта, ти ще отвориш и сърцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отвориш за да възприемеш Любовта. Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро.
Като разбираш нещата – всичко става разумно.
Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов.
към втори вариант >>
Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите.
(втори вариант)
Сега тук-там стават малки работи. И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие.
Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите.
Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го.
към втори вариант >>
Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината.
(втори вариант)
Любовта не се дели, Мъдростта не се притежава. Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света.
Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината.
Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш.
(втори вариант)
Ще имаш всичките добродетели. Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно.
Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш.
Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът?
към втори вариант >>
Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете.
(втори вариант)
И някои от вас се дразните. Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите.
Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете.
Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я.
към втори вариант >>
Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине.
(втори вариант)
Животът не се завладява. Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината.
Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине.
Вие мислите, че Любовта е при вас. Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш.
(втори вариант)
Ще бъдеш готов да я възприемеш. От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш.
Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш.
Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има.
към втори вариант >>
Затворените кепенци отворете.
(втори вариант)
Иде една хубава епоха, за която трябва да бъдете готови. Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете.
Затворените кепенци отворете.
Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени.
към втори вариант >>
Вие мислите, че Любовта е при вас.
(втори вариант)
Вие искате да завладявате живота. Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине.
Вие мислите, че Любовта е при вас.
Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
Мостове не ти трябват.
(втори вариант)
От гледището на Любовта няма да мислиш, че това е лошо, онова е лошо. От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш.
Мостове не ти трябват.
Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление.
към втори вариант >>
Сърцето е затворено, отворете го.
(втори вариант)
Вие казвате: „Как ще дойде Царството Божие? “ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете.
Сърцето е затворено, отворете го.
Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора.
към втори вариант >>
Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
(втори вариант)
Вие искате Мъдростта да ви стане притежание, Любовта да ви стане слугиня. Те са неща невъзможни в света. Любовта се спира едва триста хилядна част от секундата покрай човека, като минава при всекого според дефиницията на светлината. Щом мине оставя всичкото благо, което има и замине. Вие мислите, че Любовта е при вас.
Вие мислите колко ви обича пък нея я няма, обикаля света.
към втори вариант >>
Хляб не ти трябва.
(втори вариант)
От името на Любовта – всичко е добро. Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват.
Хляб не ти трябва.
Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега.
към втори вариант >>
Умът е затворен, отворете го.
(втори вариант)
“ – Иде Царството Божие. Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го.
Умът е затворен, отворете го.
(Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици.
към втори вариант >>
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич.
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич.
Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов.
(втори вариант)
Като разбираш нещата – всичко става разумно. Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва.
Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов.
Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг.
към втори вариант >>
(Духът) е затворен, отворете го.
(втори вариант)
Всеки един от вас, който отвори за пръв път своите кепенци, Божието ухание ще нахлуе в стаята и вие ще се стопите. Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го.
(Духът) е затворен, отворете го.
Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи.
към втори вариант >>
Какво нещо е обичта и любовта?
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич.
Какво нещо е обичта и любовта?
Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът?
(втори вариант)
Като дойде Любовта, тогава по кал няма да ходиш. Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов.
Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът?
Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там.
към втори вариант >>
Душата е затворена, отворете я.
(втори вариант)
Всичките само да излезете отвън, кепенците си отворете. Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го.
Душата е затворена, отворете я.
Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта.
към втори вариант >>
Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо.
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта?
Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо.
То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Като дойде Любовта зима няма да има.
(втори вариант)
Крила имаш (и) като дойде калта – ще хвръкнеш, и дето е сухо – ще слезеш. Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът?
Като дойде Любовта зима няма да има.
Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта.
към втори вариант >>
Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени.
(втори вариант)
Затворените кепенци отворете. Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я.
Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени.
Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха.
към втори вариант >>
То значи Любов.
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо.
То значи Любов.
Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага. То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Сняг ще има колкото за забавление.
(втори вариант)
Мостове не ти трябват. Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има.
Сняг ще има колкото за забавление.
Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас.
към втори вариант >>
Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора.
(втори вариант)
Сърцето е затворено, отворете го. Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени.
Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора.
Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея.
към втори вариант >>
Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага.
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов.
Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага.
То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Снегът ще бъде топъл, не както сега.
(втори вариант)
Хляб не ти трябва. Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление.
Снегът ще бъде топъл, не както сега.
Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас.
към втори вариант >>
Сега иде общото освобождение на всички ученици.
(втори вариант)
Умът е затворен, отворете го. (Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора.
Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени.
към втори вариант >>
То е донякъде правилното разбиране.
(втори вариант)
Вие всички се разочаровате и казвате, че няма обич. Какво нещо е обичта и любовта? Да любиш един човек, значи да му донесеш Божието благо. То значи Любов. Да обичаш един човек, то значи да му донесеш условията, при които той може да развива тези блага.
То е донякъде правилното разбиране.
към втори вариант >>
Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг.
(втори вариант)
Крила като имаш ще кацнеш на някоя череша, хлябът е готов. Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега.
Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг.
Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка.
към втори вариант >>
Тия ученици ги наричат вярващи.
(втори вариант)
(Духът) е затворен, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици.
Тия ученици ги наричат вярващи.
Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Като ученици вие трябва да разбирате А.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А.
Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел.
към втори вариант >>
Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там.
(втори вариант)
Ще кацнеш на някоя круша, слива (и) какво ще мислиш, откъде ще дойде хлябът? Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг.
Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там.
В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови.
към втори вариант >>
Хора на Любовта.
(втори вариант)
Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи.
Хора на Любовта.
Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А.
Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш.
Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
към втори вариант >>
В нас не е Любовта.
(втори вариант)
Като дойде Любовта зима няма да има. Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там.
В нас не е Любовта.
Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов.
към втори вариант >>
Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха.
(втори вариант)
Туй значи, да излезете из затвора, из този дълъг затвор, в който всички хора са затворени. Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта.
Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха.
И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Когато се натовариш с един научен материал, то е А.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш.
Когато се натовариш с един научен материал, то е А.
Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А.
към втори вариант >>
Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас.
(втори вариант)
Сняг ще има колкото за забавление. Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта.
Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас.
Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов.
към втори вариант >>
И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея.
(втори вариант)
Като четете апостол Павел, (той) казва в Посланията, че всички били турени в затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха.
И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея.
Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени. Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Правилно когато се натовариш, ще се радваш.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А.
Правилно когато се натовариш, ще се радваш.
Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то.
към втори вариант >>
Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас.
(втори вариант)
Снегът ще бъде топъл, не както сега. Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас.
Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас.
Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади.
към втори вариант >>
Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени.
(втори вариант)
Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея.
Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени.
Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш.
Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание.
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ???
към втори вариант >>
Аз не ви говоря, че сте направили погрешка.
(втори вариант)
Вие като ходите по белия килим, ще усетите една приятна топлина, която излиза из този, студения сняг. Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас.
Аз не ви говоря, че сте направили погрешка.
Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари.
към втори вариант >>
Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
(втори вариант)
Тия ученици ги наричат вярващи. Хора на Любовта. Каквито и да са всички ония, които търсят Бога на Любовта, за тях иде новата епоха. И така, в Писанието казва Бог: „Ще се заселя между тях, те ще ми бъдат синове и аз ще им бъда баща, между тях ще живея. Всички ще бъдат научени от Господа.“ Ако Любовта дойде, всички ще бъдат научени.
Но сега, при сегашните условия, не можете да бъдете научени.
към втори вариант >>
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел.
(втори вариант)
Като ученици вие трябва да разбирате А. Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание.
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел.
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта?
към втори вариант >>
Казвам: ние още не сме готови.
(втори вариант)
Сега този сняг е студен по единствената причина, че Любовта не е там. В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка.
Казвам: ние още не сме готови.
Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади.
към втори вариант >>
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже?
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже?
“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения.
към втори вариант >>
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
(втори вариант)
Всякога, когато изучавате А, ти ще се товариш. Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел.
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш.
към втори вариант >>
Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов.
(втори вариант)
В нас не е Любовта. Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови.
Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов.
Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват.
към втори вариант >>
“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте?
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже?
“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте?
Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време.
към втори вариант >>
Ставате добър, понеже сте разбрали А.
(втори вариант)
Когато се натовариш с един научен материал, то е А. Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А.
Ставате добър, понеже сте разбрали А.
Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост.
към втори вариант >>
Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов.
(втори вариант)
Сега снегът е студен по единствената причина, че Мъдростта не е в нас. Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов.
Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов.
Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме.
към втори вариант >>
Аз зная кое не разбирате.
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже? “ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте?
Аз зная кое не разбирате.
Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате.
към втори вариант >>
Следователно: всичко зависи от А-то.
(втори вариант)
Правилно когато се натовариш, ще се радваш. Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А.
Следователно: всичко зависи от А-то.
Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите.
към втори вариант >>
Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади.
(втори вариант)
Сега снегът е студен по единствената причина, че Истината не е в нас. Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов.
Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади.
По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта.
към втори вариант >>
Но като го близнете малко нали поразбрахте?
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже? “ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате.
Но като го близнете малко нали поразбрахте?
Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат.
към втори вариант >>
Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ???
(втори вариант)
Когато правилно не се натовариш със знание, то е скръб и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то.
Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ???
I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш.
към втори вариант >>
По Бога са млади, по хората стават стари.
(втори вариант)
Аз не ви говоря, че сте направили погрешка. Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади.
По Бога са млади, по хората стават стари.
После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея.
към втори вариант >>
Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина.
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже? “ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте?
Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина.
Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
към втори вариант >>
I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта?
(втори вариант)
Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетел. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ???
I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта?
Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш.
към втори вариант >>
После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади.
(втори вариант)
Казвам: ние още не сме готови. Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари.
После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади.
Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече.
към втори вариант >>
Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения.
(втори вариант)
Сега, като излезете отвън, ще кажете: „Какво искаше Учителя да каже? “ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина.
Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения.
Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
към втори вариант >>
Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш.
(втори вариант)
Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта?
Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш.
Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш?
към втори вариант >>
Бог ги подмладява, хората ги остаряват.
(втори вариант)
Нашият организъм не е още готов за встъпителната Любов. Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади.
Бог ги подмладява, хората ги остаряват.
Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?
към втори вариант >>
Другото е въпрос на време.
(втори вариант)
“ Сега, каквото ви казвам, нали го разбрахте? Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения.
Другото е въпрос на време.
Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се.
към втори вариант >>
Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост.
(втори вариант)
Ставате добър, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш.
Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост.
Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни.
към втори вариант >>
Ние сега ще престанем да остаряваме.
(втори вариант)
Ние опитваме една любов, която е приготовление на Божествената Любов. Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват.
Ние сега ще престанем да остаряваме.
Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка.
към втори вариант >>
Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате.
(втори вариант)
Аз зная кое не разбирате. Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време.
Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате.
И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите.
(втори вариант)
Следователно: всичко зависи от А-то. Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост.
Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите.
Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?
към втори вариант >>
Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта.
(втори вариант)
Когато се яви Любовта, (а) Любовта сега се явява, децата се раждат млади. По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме.
Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта.
И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи.
към втори вариант >>
И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат.
(втори вариант)
Но като го близнете малко нали поразбрахте? Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате.
И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат.
Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
Че то не заслужава да мислиш.
(втори вариант)
Господ казва за себе си: „Аз съм, който съм.“ На английски е (така): ("I ат ??? I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите.
Че то не заслужава да мислиш.
После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти?
към втори вариант >>
И да ви побелее главата не мисли заради нея.
(втори вариант)
По Бога са млади, по хората стават стари. После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта.
И да ви побелее главата не мисли заради нея.
Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха.
към втори вариант >>
Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
(втори вариант)
Че не знаете какво нещо е щастието, но нали усетихте една малка сладчина. Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат.
Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
“ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
После имаш един вол, мислиш да го храниш.
(втори вариант)
I ат") – Ти казваш: „Аз съм.“ Щом ти си аз, познал ли си Любовта? Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш.
После имаш един вол, мислиш да го храниш.
Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал?
към втори вариант >>
Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече.
(втори вариант)
После дойде Божествената Мъдрост, направи хората млади. Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея.
Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече.
Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха.
към втори вариант >>
“ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
(втори вариант)
Това обнадеждване, малката надежда, която прониква в сърцето, малката надежда, която прониква в ума, малката надежда, която прониква във волята – то са Божии благословения. Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?
“ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
Че този вол ти ли ще го храниш?
(втори вариант)
Ако ти си познал Любовта, в тебе ще се зароди един стремеж да учиш, ще се подмладиш. Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш.
Че този вол ти ли ще го храниш?
Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години.
към втори вариант >>
Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?
(втори вариант)
Бог ги подмладява, хората ги остаряват. Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече.
Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?
“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?
към втори вариант >>
Благодарете на Господа, зарадвайте се.
(втори вариант)
Другото е въпрос на време. Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили.
Благодарете на Господа, зарадвайте се.
Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
Той сам се храни.
(втори вариант)
Щом се подмладиш, учението иде като една необходимост. Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш?
Той сам се храни.
Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне.
към втори вариант >>
“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка.
(втори вариант)
Ние сега ще престанем да остаряваме. Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря?
“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка.
(Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала.
към втори вариант >>
Кажете: „Колко е хубав светът.“
(втори вариант)
Тия, малките неща, които сега може да придобиете, след време може да ви донесат най-големите блага, които вие очаквате. И ви казвам думите Христови: „Които чуят гласа ми ще станат, ще оживеят, ще възкръснат.“ Които чуят гласа на Любовта, които чуят гласа на Мъдростта, които чуят гласа на Истината, те ще станат. Казвам: като сте чули не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане? “ Станете от леглото, направете го, облечете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се.
Кажете: „Колко е хубав светът.“
към втори вариант >>
Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?
(втори вариант)
Вие сега имате една къща, мислите за къщата (как) да я изплатите. Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни.
Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?
“ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения?
към втори вариант >>
(Тя) ме измъчи.
(втори вариант)
Дръжте в ума си идеята: не мислете за старостта. И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка.
(Тя) ме измъчи.
Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала.
към втори вариант >>
Днес ви говорих по пътя на Любовта.
(втори вариант)
Днес ви говорих по пътя на Любовта.
към втори вариант >>
“ Какво ще стане с детето ти?
(втори вариант)
Че то не заслужава да мислиш. После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми?
“ Какво ще стане с детето ти?
Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат.
към втори вариант >>
Роди три-четири деца и те ме измъчиха.
(втори вариант)
И да ви побелее главата не мисли заради нея. Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи.
Роди три-четири деца и те ме измъчиха.
После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала.
към втори вариант >>
Че туй дете ти ли си го създал?
(втори вариант)
После имаш един вол, мислиш да го храниш. Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти?
Че туй дете ти ли си го създал?
Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците.
към втори вариант >>
После тя ме напусна и децата ме напуснаха.
(втори вариант)
Вие, като видите някой стар човек, казвате: „И аз ще остарея.“ По този начин не остарявайте вече. Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха.
После тя ме напусна и децата ме напуснаха.
И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави.
към втори вариант >>
Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години.
(втори вариант)
Че този вол ти ли ще го храниш? Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал?
Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години.
Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение.
към втори вариант >>
И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?
(втори вариант)
Попитайте стария човек, кажете му: „Ти защо остаря? “ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха.
И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?
“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
към втори вариант >>
Че щяло да загасне.
(втори вариант)
Той сам се храни. Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години.
Че щяло да загасне.
Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята?
към втори вариант >>
“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала.
(втори вариант)
“ Той ще ви каже ето какво: „Млад бях, влюбих се в една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега?
“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала.
Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома.
към втори вариант >>
Откъде изваждат своите заключения?
(втори вариант)
Казваш: „Аз храня вола.“ Ти имаш едно дете (и) казваш: „Какво ще стане с детето ми? “ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне.
Откъде изваждат своите заключения?
Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения.
към втори вариант >>
Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала.
(втори вариант)
(Тя) ме измъчи. Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала.
Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала.
И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома.
към втори вариант >>
Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат.
(втори вариант)
“ Какво ще стане с детето ти? Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения?
Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат.
„Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини.
към втори вариант >>
И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала.
(втори вариант)
Роди три-четири деца и те ме измъчиха. После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала.
И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала.
Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?
към втори вариант >>
„Олла белир“ – казват турците.
(втори вариант)
Че туй дете ти ли си го създал? Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат.
„Олла белир“ – казват турците.
Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там.
към втори вариант >>
Казвам ви какво трябва да се прави.
(втори вариант)
После тя ме напусна и децата ме напуснаха. И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала.
Казвам ви какво трябва да се прави.
През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни.
към втори вариант >>
Възможно е. Предположение.
(втори вариант)
Да мислиш какво ще стане с детето ти то е все едно, както учените хора сега мислят какво ще стане със земята след милиони години; какво ще стане със слънцето след милиони години. Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците.
Възможно е. Предположение.
Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там.
към втори вариант >>
През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
(втори вариант)
И, както виждаш, никого нямам и главата ми побеля.“ Тогава той, старият човек, ще ви попита: „Какво да правя сега? “ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави.
През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата.
към втори вариант >>
Защо загасват огньовете на земята?
(втори вариант)
Че щяло да загасне. Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение.
Защо загасват огньовете на земята?
От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето.
към втори вариант >>
Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома.
(втори вариант)
“ Аз ще му кажа така: втори път като дойдеш на земята не взимай за другарка мома, в сърцето на която любовта не е минала. Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба.
Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома.
Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник.
към втори вариант >>
От икономични съображения.
(втори вариант)
Откъде изваждат своите заключения? Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята?
От икономични съображения.
Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето.
към втори вариант >>
Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома.
(втори вариант)
Не взимай за другарка мома, в ума на която Мъдростта не е минала. И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома.
Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома.
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш.
към втори вариант >>
Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини.
(втори вариант)
Понеже човешките огньове загасват (те) мислят, че и Божествените ще загаснат. „Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения.
Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини.
Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?
към втори вариант >>
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?
(втори вариант)
И не взимай за другарка (мома), през тялото на която Истината не е минала. Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома.
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?
“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората.
към втори вариант >>
Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там.
(втори вариант)
„Олла белир“ – казват турците. Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини.
Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там.
Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува?
към втори вариант >>
“ Вие сте чудни.
(втори вариант)
Казвам ви какво трябва да се прави. През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли?
“ Вие сте чудни.
Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото.
към втори вариант >>
Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там.
(втори вариант)
Възможно е. Предположение. Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там.
Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там.
Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне.
към втори вариант >>
Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата.
(втори вариант)
През сърцето трябва да мине Любовта, през ума трябва да мине Мъдростта и през душата трябва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни.
Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата.
Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага.
към втори вариант >>
Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето.
(втори вариант)
Защо загасват огньовете на земята? От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там.
Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето.
Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече.
към втори вариант >>
Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник.
(втори вариант)
Ако искаш да бъдеш щастлив – жени се за такава мома. Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата.
Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник.
Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон.
към втори вариант >>
Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето.
(втори вариант)
От икономични съображения. Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето.
Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето.
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота.
към втори вариант >>
Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш.
(втори вариант)
Пък ако искаш да ти побелее главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник.
Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш.
Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има.
към втори вариант >>
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?
(втори вариант)
Досега астрономите, които са наблюдавали месечината виждат, че има светли точки и ги обясняват по разни начини. Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето.
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?
“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете.
към втори вариант >>
Отиваш, защото ти налагат хората.
(втори вариант)
Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женим ли? “ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш.
Отиваш, защото ти налагат хората.
Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина?
към втори вариант >>
“ А какво ви интересува?
(втори вариант)
Един ден един мой приятел, (на) който му казах да наблюдава тия светли места, казва: „Това са запалени свещи на месечината.“ Тия хора там са разбрали вечния огън и са запалили от бяла светлина така големи свещи, че от хиляди години светят там. Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки?
“ А какво ви интересува?
Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли.
към втори вариант >>
Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото.
(втори вариант)
“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората.
Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото.
Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта.
към втори вариант >>
Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне.
(втори вариант)
Като запали тия, големите светила хвърлят и сенки, и светли лъчи излизат от там, греят се там. Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува?
Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне.
Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума.
към втори вариант >>
Има едно неразбиране, което ни се налага.
(втори вариант)
Че вие не по добра воля се оженихте, вас ви натрапиха женитбата. Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото.
Има едно неразбиране, което ни се налага.
Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост.
към втори вариант >>
Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече.
(втори вариант)
Даже когато месечината е осветена от слънцето, тогава тяхната светлина е по-ярка от светлината на луната – светлината, която се отразява от слънцето. Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне.
Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече.
Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето.
към втори вариант >>
Че сродните души трябва да общуват – то е закон.
(втори вариант)
Като хванат някого, че му турят шинел, шапка и стане войник, (а) той не иска да стане войник. Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага.
Че сродните души трябва да общуват – то е закон.
Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли.
към втори вариант >>
Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота.
(втори вариант)
Светлината, която тези точки издават от себе си, е по-ярка, отколкото светлината, която приемат от слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече.
Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота.
Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ.
към втори вариант >>
Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има.
(втори вариант)
Когато те турят в затвора, ти не по добра воля отиваш. Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон.
Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има.
Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане?
към втори вариант >>
Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете.
(втори вариант)
Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива светли точки? “ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота.
Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете.
Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ.
към втори вариант >>
Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина?
(втори вариант)
Отиваш, защото ти налагат хората. Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има.
Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина?
Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил.
към втори вариант >>
Така не се мисли.
(втори вариант)
“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете.
Така не се мисли.
Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения.
към втори вариант >>
Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта.
(втори вариант)
Отиваш в затвора (и) казваш: „Няма какво да се прави.“ Ние претърпяваме неща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина?
Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта.
Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием.
към втори вариант >>
Бог създал месечината за ума.
(втори вариант)
Защото, ако на месечината нямаше тия светлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне светлината във вас, във вас мисълта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли.
Бог създал месечината за ума.
Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи.
към втори вариант >>
Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост.
(втори вариант)
Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта.
Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост.
Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие.
към втори вариант >>
Той създал слънцето за сърцето.
(втори вариант)
Ако изгасне слънцето, животът във вас ще изгасне, нищо повече. Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума.
Той създал слънцето за сърцето.
Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра.
към втори вариант >>
Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли.
(втори вариант)
Че сродните души трябва да общуват – то е закон. Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост.
Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли.
Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите.
към втори вариант >>
Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ.
(втори вариант)
Един ден ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бъдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето.
Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ.
Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата.
към втори вариант >>
Как ще стане?
(втори вариант)
Но, понеже Любовта в света не царува, понеже Мъдростта не царува и понеже Истината не царува, вследствие на това се зараждат всичките тия нещастия, които в целия свят ги има. Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли.
Как ще стане?
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
към втори вариант >>
Умът има по-малка нужда от помощ.
(втори вариант)
Ако мислите, че месечината е мъртва, че в нея всичко е мъртво, няма никаква разумност, вие ще оглупеете. Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ.
Умът има по-малка нужда от помощ.
То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани.
към втори вариант >>
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил.
(втори вариант)
Как ще възпитаваш човека без Любов, без Мъдрост и без Истина? Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане?
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил.
Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я.
към втори вариант >>
То са ред разсъждения.
(втори вариант)
Така не се мисли. Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ.
То са ред разсъждения.
Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите.
към втори вариант >>
Ние обичаме да бием.
(втори вариант)
Според новото схващане, когато се обличаш, в дрехата да има ухание на Любовта. Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил.
Ние обичаме да бием.
Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)?
към втори вариант >>
Аз не искам вие да вярвате в тия работи.
(втори вариант)
Бог създал месечината за ума. Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения.
Аз не искам вие да вярвате в тия работи.
Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това.
към втори вариант >>
Не че в света не трябва да се бие.
(втори вариант)
Когато се обличаш във външната форма, в красотата, в цвета на дрехата да има Мъдрост. Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием.
Не че в света не трябва да се бие.
Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право.
към втори вариант >>
Това са факти, то не е въпрос за вяра.
(втори вариант)
Той създал слънцето за сърцето. Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи.
Това са факти, то не е въпрос за вяра.
Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско.
към втори вариант >>
Вие с бухалка биете дрехите.
(втори вариант)
Когато се обличаш, хубавата страна е дрехите да бъдат топли. Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие.
Вие с бухалка биете дрехите.
Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как?
към втори вариант >>
Това са факти, които съществуват в природата.
(втори вариант)
Защото сърцето има по-голяма нужда от помощ. Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра.
Това са факти, които съществуват в природата.
Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек.
към втори вариант >>
Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
(втори вариант)
Как ще стане? Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите.
Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза?
към втори вариант >>
Ние сме тясно свързани.
(втори вариант)
Умът има по-малка нужда от помощ. То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата.
Ние сме тясно свързани.
Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава?
към втори вариант >>
Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я.
(втори вариант)
Ако ти си овчар, ето как ще стане тази работа: като пасеш овцете, за да се добие тази вълна, ти никога не трябва да помислиш за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокал някоя овца, нито да си (я) ударил. Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти.
Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я.
Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
към втори вариант >>
Вие започнете да мислите.
(втори вариант)
То са ред разсъждения. Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани.
Вие започнете да мислите.
Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките.
към втори вариант >>
Право ли е (това)?
(втори вариант)
Ние обичаме да бием. Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я.
Право ли е (това)?
– Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса.
към втори вариант >>
Аз не искам да ви доказвам това.
(втори вариант)
Аз не искам вие да вярвате в тия работи. Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите.
Аз не искам да ви доказвам това.
Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста.
към втори вариант >>
– Не е право.
(втори вариант)
Не че в света не трябва да се бие. Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)?
– Не е право.
Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите.
към втори вариант >>
Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско.
(втори вариант)
Това са факти, то не е въпрос за вяра. Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това.
Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско.
Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат?
към втори вариант >>
Казвате: трябва да се пере. Как?
(втори вариант)
Вие с бухалка биете дрехите. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право.
Казвате: трябва да се пере. Как?
Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса.
към втори вариант >>
Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек.
(втори вариант)
Това са факти, които съществуват в природата. Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско.
Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек.
Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад.
към втори вариант >>
Как се пере, да кажем, една риза?
(втори вариант)
Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как?
Как се пере, да кажем, една риза?
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината.
към втори вариант >>
Но кокошката има ли човешка глава?
(втори вариант)
Ние сме тясно свързани. Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек.
Но кокошката има ли човешка глава?
Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому.
към втори вариант >>
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
(втори вариант)
Туряте една дреха в коритото – измъчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза?
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода.
към втори вариант >>
Пък и краката й не са като човешките.
(втори вариант)
Вие започнете да мислите. Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава?
Пък и краката й не са като човешките.
Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили.
към втори вариант >>
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса.
(втори вариант)
Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете?
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса.
Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват.
към втори вариант >>
Краката й нямат по пет пръста.
(втори вариант)
Аз не искам да ви доказвам това. Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките.
Краката й нямат по пет пръста.
По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката.
към втори вариант >>
Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите.
(втори вариант)
– Не е право. Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса.
Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите.
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват.
към втори вариант >>
По колко пръста имат?
(втори вариант)
Всяко нещо, което се доказва, то не е истинско. Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста.
По колко пръста имат?
По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам.
към втори вариант >>
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса.
(втори вариант)
Казвате: трябва да се пере. Как? Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите.
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса.
Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат.
към втори вариант >>
По четири пръста: три отпред и един отзад.
(втори вариант)
Ако аз ви определям, че човек е същество с два крака, с две ръце, доказвам, че и кокошката е с два крака, следователно: кокошката е човек. Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат?
По четири пръста: три отпред и един отзад.
Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство.
към втори вариант >>
Някога едва можете да издържате горещината.
(втори вариант)
Как се пере, да кажем, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса.
Някога едва можете да издържате горещината.
След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте.
към втори вариант >>
Вие сега мислите по старому.
(втори вариант)
Но кокошката има ли човешка глава? Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад.
Вие сега мислите по старому.
Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата?
към втори вариант >>
След туй веднага перете в студена вода.
(втори вариант)
Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината.
След туй веднага перете в студена вода.
Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла.
към втори вариант >>
Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили.
(втори вариант)
Пък и краката й не са като човешките. Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому.
Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили.
Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми.
към втори вариант >>
Първо се разширяват ръцете, после се свиват.
(втори вариант)
На една дреха, когато я перете, не туряйте повече от 41 градуса. Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода.
Първо се разширяват ръцете, после се свиват.
В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете.
към втори вариант >>
Старите хора едно време направиха кокошката.
(втори вариант)
Краката й нямат по пет пръста. По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили.
Старите хора едно време направиха кокошката.
Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум.
към втори вариант >>
В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват.
(втори вариант)
Сега много жени си осакатяват ръцете от пране, осакатяват си пръстите. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват.
В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват.
Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето.
към втори вариант >>
Аз и това не искам да ви доказвам.
(втори вариант)
По колко пръста имат? По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката.
Аз и това не искам да ви доказвам.
То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите.
към втори вариант >>
Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат.
(втори вариант)
Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45-50 и повече градуса. Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват.
Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат.
Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
То няма нужда от доказателство.
(втори вариант)
По четири пръста: три отпред и един отзад. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам.
То няма нужда от доказателство.
Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва.
към втори вариант >>
Никаква студена вода не туряйте.
(втори вариант)
Някога едва можете да издържате горещината. След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат.
Никаква студена вода не туряйте.
Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
Що представя птицата?
(втори вариант)
Вие сега мислите по старому. Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство.
Що представя птицата?
Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха.
към втори вариант >>
Переш с топла вода, изпери ги с топла.
(втори вариант)
След туй веднага перете в студена вода. Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте.
Переш с топла вода, изпери ги с топла.
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми.
(втори вариант)
Кокошката – това са старите хора, едновремешните стари хора, които са мислили, и според мисълта са я направили. Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата?
Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми.
Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение.
към втори вариант >>
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете.
(втори вариант)
Първо се разширяват ръцете, после се свиват. В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла.
И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете.
Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето. Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
Птиците са емблема на човешкия ум.
(втори вариант)
Старите хора едно време направиха кокошката. Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми.
Птиците са емблема на човешкия ум.
Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение.
към втори вариант >>
Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето.
(втори вариант)
В туй свиване на организма ръцете започват да се втвърдяват. Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете.
Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето.
Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите.
(втори вариант)
Аз и това не искам да ви доказвам. То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум.
Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите.
Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците.
към втори вариант >>
Това е, ако искате да бъдете здрави.
(втори вариант)
Аз съм наблюдавал, (когато) перат с топла вода и после веднага в студена вода перат. Никаква студена вода не туряйте. Переш с топла вода, изпери ги с топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседят, да ви изсъхнат ръцете. Турете ръкавици и тогава прострете дрехите на въжето.
Това е, ако искате да бъдете здрави.
към втори вариант >>
Млекопитаещите се движат върху твърдата почва.
(втори вариант)
То няма нужда от доказателство. Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите.
Млекопитаещите се движат върху твърдата почва.
Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха. Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството.
към втори вариант >>
После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате.
(втори вариант)
После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате.
Може някой път да ви заставят насила. Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич. Да не е насила, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Сега говорим какъв трябва да бъде ученикът. Ученикът трябва да върши работа по любов. Любовта трябва да е основа.
към втори вариант >>
Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха.
(втори вариант)
Що представя птицата? Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва.
Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха.
Птиците отдавна се движат в третото измерение. Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислеха, че пространството е празно горе.
към втори вариант >>
Може някой път да ви заставят насила.
(втори вариант)
После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате.
Може някой път да ви заставят насила.
Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич. Да не е насила, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Сега говорим какъв трябва да бъде ученикът. Ученикът трябва да върши работа по любов. Любовта трябва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете.
към втори вариант >>
Птиците отдавна се движат в третото измерение.
(втори вариант)
Тя представя човешката мисъл във всички свои разнообразни форми. Птиците са емблема на човешкия ум. Че те оперират в едно пространство по-широко, отколкото млекопитаещите. Млекопитаещите се движат върху твърдата почва. Птиците, като се движат по твърдата почва, движат се и във въздуха.
Птиците отдавна се движат в третото измерение.
Човек едва сега, в този век, започва да се движи в третото измерение. Сега се качва по-горе, отколкото птиците. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислеха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе.
към втори вариант >>
Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич.
(втори вариант)
После, друго нещо помнете: никога не вършете една работа, която не обичате. Може някой път да ви заставят насила.
Като ученици винаги трябва да вършите една работа по обич.
Да не е насила, да кажете: „Няма какво да се прави.“ Сега говорим какъв трябва да бъде ученикът. Ученикът трябва да върши работа по любов. Любовта трябва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате.
към втори вариант >>
НАГОРЕ