НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
1638
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
1638
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Акаш и прана
,
НБ
, София, 24.12.1939г.,
Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари.
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани.
Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари.
Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено.
към беседата >>
Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
На какво основание Бог може всякога да ви слуша? За да те слуша Господ, три неща са необходими: ако впрегнеш волята си да Му служиш, ако впрегнеш сърцето си да Го обичаш, ако впрегнеш ума си да Му служиш. Значи, като впрегнеш ума, сърцето и волята си в служене на Бога, като се молиш, Той ще те слуша. Но ако ти служиш на себе си със своя ум, със своето сърце и със своята воля, молитвата ти не може да бъде приета от Господа. Следователно, когато служим на Бога с ума, със сърцето и с волята си, Той ще живее вътре у нас и ще отговори на всичко, което искаме.
Понеже Бог е навсякъде в света, Той живее у нас и ние живеем в Него, не може да не ни отговори, ако ние вършим Неговата воля.
към беседата >>
Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли.
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари.
Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли.
Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
към беседата >>
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите.
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите.
Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем при това положение да се освободим от Него? Това е една логическа несъобразност.
към беседата >>
Парите ще дойдат сами по себе си.
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли.
Парите ще дойдат сами по себе си.
Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите.
Това е невъзможно.
Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем при това положение да се освободим от Него? Това е една логическа несъобразност.
към беседата >>
Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син?
Казвам: Ще се научите правилно да дишате, за да приемате нужната прана от въздуха. Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си.
Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син?
Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни.
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите. Това е невъзможно.
Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни.
Как можем при това положение да се освободим от Него? Това е една логическа несъобразност.
към беседата >>
Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него.
Днес всички хора се оплакват, че работите им са объркани. Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син?
Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него.
Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Как можем при това положение да се освободим от Него?
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите. Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни.
Как можем при това положение да се освободим от Него?
Това е една логическа несъобразност.
към беседата >>
Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено.
Аз се чудя като гледам хората, всички говорят все за пари. Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него.
Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено.
Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Това е една логическа несъобразност.
Някои искат да се освободят от Него и пак Той да им отговаря на молитвите. Това е невъзможно. Всички ние, които живеем, взехме от Него материя и сила и след това искаме да се освободим, да бъдем свободни. Как можем при това положение да се освободим от Него?
Това е една логическа несъобразност.
към беседата >>
Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
Парите са последното нещо, за което трябва да се мисли. Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено.
Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
Това е невъзможно. Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Някой казва, че може да живее и без вяра.
Някой казва, че може да живее и без вяра.
Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Парите ще дойдат сами по себе си. Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях?
Това е невъзможно.
Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Това значи да живее без въздух.
Някой казва, че може да живее и без вяра.
Това значи да живее без въздух.
Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки.
към беседата >>
Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
Мислите ли, че богатият баща не е помислил за богатия си син? Достатъчно е синът да обича баща си, за да бъде сърцето на бащата отворено за него. Ако синът води разгулен живот, сърцето на майката и на бащата се свива болезнено. Мислите ли, че синът и дъщерята могат да заставят насила родителите си да мислят за тях? Това е невъзможно.
Въпреки това хората искат насила да заставят Бога да им даде нещо.
към беседата >>
Бог е и във въздуха.
Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух.
Бог е и във въздуха.
Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите?
към беседата >>
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля.
За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора.
към беседата >>
Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате.
Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха.
Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате.
Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.
към беседата >>
За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля.
За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора.
За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес.
към беседата >>
Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл.
Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате.
Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл.
Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.
към беседата >>
За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора.
За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора.
Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес.
към беседата >>
Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство.
Някой казва, че може да живее и без вяра. Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл.
Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство.
Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.
към беседата >>
Такъв е законът.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора.
Такъв е законът.
Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека.
към беседата >>
Бог е и в твоите постъпки.
Това значи да живее без въздух. Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство.
Бог е и в твоите постъпки.
Правили ли сте опит да не мислите? Това е невъзможно.
към беседата >>
Подобното подобно привлича.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът.
Подобното подобно привлича.
Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля.
към беседата >>
Правили ли сте опит да не мислите?
Бог е и във въздуха. Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки.
Правили ли сте опит да не мислите?
Това е невъзможно.
към беседата >>
Аз не говоря за външно добри хора.
За сега се изискват хора, силни по ум, силни по сърце и силни по воля. За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича.
Аз не говоря за външно добри хора.
Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум.
към беседата >>
Това е невъзможно.
Опитайте се да спрете пет–шест минути да не дишате. Като дишаш, като мислиш, Бог е в твоята мисъл. Като чувствуваш, Бог е в твоето чувство. Бог е и в твоите постъпки. Правили ли сте опит да не мислите?
Това е невъзможно.
към беседата >>
Според мене доброто е вътрешен процес.
За да бъдете силни, трябва да дружите със силни хора; за да бъдете умни, трябва да дружите с умни хора. За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора.
Според мене доброто е вътрешен процес.
Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия?
към беседата >>
Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес.
За да бъдете добри, трябва да дружите с добри хора. Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес.
Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес.
Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи.
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо.
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи.
Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време.
към беседата >>
Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека.
Такъв е законът. Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес.
Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека.
Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи.
Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край?
към беседата >>
Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля.
Подобното подобно привлича. Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека.
Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля.
Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум. Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още.
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа.
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още.
Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край? Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум.
Аз не говоря за външно добри хора. Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля.
Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум.
Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Всяко нещо трябва да става последователно.
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още.
Всяко нещо трябва да става последователно.
Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край? Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
Според мене доброто е вътрешен процес. Да мислиш правилно, това е Божествен процес, а да постъпваш справедливо, това е човешки процес. Най-възвишеното нещо на Земята, това е волята на човека. Ако не обичаш хората, ти не можеш да имаш силна воля. Ако не обичаш ангелите, не можеш да имаш добро сърце и ако не обичаш Бога, не можеш да имаш силен ум.
Светлината излиза от Бога, затова Бог се нарича още и светлина.
към беседата >>
Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия?
Когато някой казва, че не иска да мисли, той има предвид друго нещо – да не мисли за работи, които го безпокоят, които не допринасят нищо. Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно.
Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия?
Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край? Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
Бог е оставил всичко на разположение на човека.
Бог е оставил всичко на разположение на човека.
И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира.
към беседата >>
Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време.
Или, човек не трябва да мисли едновременно за много работи. Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия?
Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време.
Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край? Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му.
Бог е оставил всичко на разположение на човека.
И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му.
Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас.
към беседата >>
Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край?
Ако искаш да постигнеш нещо, мисли само за една работа. Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време.
Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край?
Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви.
Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му.
Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви.
И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка.
към беседата >>
Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
Щом искаш да реализираш нещо, мисли само за него, не мисли за няколко работи още. Всяко нещо трябва да става последователно. Запример, ако искаш да направиш нещо, можеш ли изведнъж да започнеш от единия край и да свършиш до другия? Ще започнеш от единия край и докато стигнеш до другия, ще отиде известно време. Ако искаш да напишеш едно писмо, можеш ли да го напишеш изведнъж от единия до другия край?
Трябват ти най-малко петнадесет–двадесет минути, докато го напишеш.
към беседата >>
И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено.
Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви.
И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено.
Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав.
към беседата >>
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите.
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите.
Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора.
към беседата >>
Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени.
Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено.
Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени.
На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира.
към беседата >>
Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат.
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите.
Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат.
Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така?
към беседата >>
На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира.
Бог е оставил всичко на разположение на човека. И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени.
На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира.
Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави.
към беседата >>
Друг някой напише писмо, парите идат. Защо?
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите. Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат.
Друг някой напише писмо, парите идат. Защо?
Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът.
към беседата >>
Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас.
И като го е създал, човек трябва да изучава законите Му. Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира.
Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас.
Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
Аз зная причините за това.
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите. Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо?
Аз зная причините за това.
Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание.
към беседата >>
Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка.
Всеки човек трябва да бъде представител на Божиите прояви. И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас.
Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка.
Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства.
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите. Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това.
Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства.
Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише.
към беседата >>
Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав.
И който дойде в съприкосновение с вас, трябва да почувствува, че от вас лъха нещо особено, Божествено. Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка.
Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав.
Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора.
Силата на вашето писмо зависи от съпоставянето на думите. Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства.
Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора.
Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума.
към беседата >>
Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира.
Всеки трябва да почувствува, че вашите мисли, чувства и постъпки са Божествени. На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав.
Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира.
Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави. Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така?
Някой иска пари от някого, напише едно писмо и парите не дохождат. Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора.
Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така?
“ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи.
към беседата >>
Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави.
На всеки е приятно да срещне един такъв човек и да се разговаря с него, да се разбира. Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира.
Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави.
Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
“ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът.
Друг някой напише писмо, парите идат. Защо? Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така?
“ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът.
Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ.
към беседата >>
Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
Срещнете ли такъв човек, никакво противоречие, никакво недоразумение няма да се яви между вас. Вие може свободно да му се изкажете, без той да ви направи някаква забележка. Той няма да ви каже, че мислите криво, но ще каже, че всеки мисли по своему и в това отношение е прав. Всеки човек чувствува и постъпва според както разбира. Обаче дойдем ли да разглеждаме живота, там няма какво да спорим, че твоите или моите мисли, чувства и постъпки са прави.
Там остават за вечни времена само правите мисли, правите чувства и постъпки.
към беседата >>
Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание.
Аз зная причините за това. Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът.
Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание.
Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя.
към беседата >>
Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право.
Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право.
От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота. Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение. Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.
към беседата >>
Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише.
Преди години един брат издаваше едно списание, но нямаше средства. Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание.
Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише.
Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин.
към беседата >>
От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота.
Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право.
От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота.
Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение. Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.
към беседата >>
Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума.
Един ден той дойде при мене и ми казва: „Намислил съм да напиша писмо до трима американски милиардери, че издавам списание, да отпуснат малко пари.“ Казвам му: „Американците са много умни и практични хора. Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише.
Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума.
Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин. Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение.
Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право. От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота.
Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение.
Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.
към беседата >>
Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи.
Те не отпущат лесно пари.“ – „Как така? “ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума.
Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи.
Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин. Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.
Сега, не е въпрос да спорим кой в какво вярва и кое верую е право. От новото гледище вие трябва да поставите любовта като подтик в живота. Ще обичате ближния си като себе си и когато ви говори, ще влизате в неговото положение.
Ако искаш да го коригираш, първо ще разбереш положението, в което се намира, и тогава ще правиш бележки.
към беседата >>
Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ.
“ – „Вие не разбирате какво нещо е американецът. Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи.
Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ.
Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин. Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им.
Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно.
към беседата >>
Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя.
Пък направете един опит, ще видите какво ще ви отговорят.“ Той написа на трима по едно писмо и наскоро получи отговор, много учтиво му пишат: „Господине, нямаме такъв бюджет предвиден за издаване на такова списание. Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ.
Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя.
А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин. Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им.
Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши.
Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не.
към беседата >>
А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин.
Влизаме в положението ви, но нямаме такъв бюджет.“ Нашият брат не знаеше как да им пише. Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя.
А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин.
Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши.
Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение.
Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не.
към беседата >>
Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
Той искаше да ги застави със своето списание да му отпуснат една сума. Силата не е в неговото списание, но на неговата мисъл, която той отправя към тези богаташи. Ако искаше пари, той трябваше да иде в Америка, да им се представи и тогава да разчита на някаква помощ. Ако аз бях на мястото на нашия брат, така щях да направя. А така, с писмо по пощата, това е един дипломатически начин.
Ще отидеш сам и ще се представиш на тия хора.
към беседата >>
Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение.
Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши.
Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл.
към беседата >>
Та казвам: Такъв е законът.
Та казвам: Такъв е законът.
Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева.
към беседата >>
Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши.
Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си.
Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Този приятел не разбираше закона на праната.
Та казвам: Такъв е законът.
Този приятел не разбираше закона на праната.
Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът.
към беседата >>
Всеки трябва да мисли правилно.
Сега, не е въпросът да направите хората богати, да улесните живота им. Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си.
Всеки трябва да мисли правилно.
Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Той имаше едно повърхностно разбиране.
Та казвам: Такъв е законът. Този приятел не разбираше закона на праната.
Той имаше едно повърхностно разбиране.
Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл.
към беседата >>
Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не.
Ако е за богатство, аз мога всеки да го направя богат, но при това положение хората ще станат по-лоши. Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно.
Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не.
И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога.
Та казвам: Такъв е законът. Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране.
Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога.
Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби.
към беседата >>
И аз трябва да зная той говори ли право или не.
Богатството прави хората лоши, ако те не разбират неговото предназначение. Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не.
И аз трябва да зная той говори ли право или не.
Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл. И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога?
Та казвам: Такъв е законът. Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога.
Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога?
Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил.
към беседата >>
Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл.
Не е мъчно да се задоволят желанията на хората, но те ще станат по-лоши. Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не.
Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл.
И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева.
Та казвам: Такъв е законът. Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога?
Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева.
Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече.
към беседата >>
И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
Желанието на Бога е хората да мислят правилно, да обичат истината чрез ума си. Всеки трябва да мисли правилно. Когато говоря, всеки трябва да знае право ли говоря или не. И аз трябва да зная той говори ли право или не. Трябва да има връзка между неговата и моята мисъл.
И чувствата му трябва да бъдат Божествени.
към беседата >>
Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът.
Този приятел не разбираше закона на праната. Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева.
Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът.
Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите.
към беседата >>
Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година.
Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година.
Това трябва да бъде идеал за цял живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
към беседата >>
Апашът взел една голяма сума и си излязъл.
Той имаше едно повърхностно разбиране. Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът.
Апашът взел една голяма сума и си излязъл.
Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието?
към беседата >>
Това трябва да бъде идеал за цял живот.
Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година.
Това трябва да бъде идеал за цял живот.
И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал. И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
към беседата >>
Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби.
Ще кажете, че той постъпил така в името на Бога. Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл.
Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби.
Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме.
към беседата >>
И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал.
Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цял живот.
И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал.
И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
към беседата >>
Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил.
Че, всички благодеяния не стават ли все в името на Бога? Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби.
Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил.
Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме. Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
Това не е въпрос на постижение за един ден или за една година. Това трябва да бъде идеал за цял живот. И то не само за този живот, но и в другия свят като влезем, да имаме пак същия идеал.
И като слизаме, и като се качваме, това трябва да бъде вечният идеал за нашите души – да обичаме Бога и да се стремим да Го разбираме.
към беседата >>
Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече.
Ако отидеш да искаш пари в името на Бога, ще ти дадат десет, петнадесет, двадесет лева, но ако отидеш при някой богат човек и извадиш парабела си, ще ти даде двадесет, петдесет, сто хиляди лева. Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил.
Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече.
Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме. Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
Казвате: „Това може ли да се постигне?
Казвате: „Това може ли да се постигне?
“ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите.
към беседата >>
Като дойде страданието, търпите.
Един американски милиардер се приготовлявал да си легне, но от под масата изскача един апаш, насочва към него парабела си и му казва: „Ето моят Господ.“ – „Вземи колкото искаш“ – казал милионерът. Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече.
Като дойде страданието, търпите.
Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме. Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
“ Нишка по нишка, цяло платно става.
Казвате: „Това може ли да се постигне?
“ Нишка по нишка, цяло платно става.
По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните.
към беседата >>
Кой може да ви отнеме страданието?
Апашът взел една голяма сума и си излязъл. Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите.
Кой може да ви отнеме страданието?
Никой не може да ви го отнеме. Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си.
Казвате: „Това може ли да се постигне? “ Нишка по нишка, цяло платно става.
По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си.
Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал.
към беседата >>
Никой не може да ви го отнеме.
Като останал сам, американецът въздъхнал свободно и си казал: „Добре, че не ме уби. Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието?
Никой не може да ви го отнеме.
Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали.
Казвате: „Това може ли да се постигне? “ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си.
Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали.
Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него.
към беседата >>
Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
Благодаря и на това.“ Освен че не роптае, че му взел толкова пари, но благодари, че не го убил. Когато ви съветват да търпите, казвате, че не можете да търпите, но когато дойде болестта при вас със своя парабел, вие по необходимост търпите вече. Като дойде страданието, търпите. Кой може да ви отнеме страданието? Никой не може да ви го отнеме.
Ако разбирате закона на праната, страданието може магически да изчезне от вас и да ви напусне.
към беседата >>
Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си.
Казвате: „Това може ли да се постигне? “ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали.
Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си.
Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас.
към беседата >>
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист.
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист.
Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става.
към беседата >>
Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите.
Казвате: „Това може ли да се постигне? “ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си.
Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите.
Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала.
към беседата >>
Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб.
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист.
Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб.
Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли?
към беседата >>
Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните.
“ Нишка по нишка, цяло платно става. По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите.
Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните.
Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо.
към беседата >>
Подула му се страната.
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист. Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб.
Подула му се страната.
Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз.
към беседата >>
Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал.
По моята мярка, това, което сега ви говоря, може да го постигнете в десет години, но ако работите усилено с ума, със сърцето и волята си. Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните.
Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал.
Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име.
към беседата >>
Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната?
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист. Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната.
Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната?
Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш?
към беседата >>
Няма какво повече да се занимавате с него.
Ако не постигнете, елате при мене, аз ще ви кажа, къде сте сбъркали. Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал.
Няма какво повече да се занимавате с него.
Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име.
към беседата >>
Защо не се молиш на Бога?
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист. Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната?
Защо не се молиш на Бога?
“ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш?
към беседата >>
Вие вървете напред, а Михал да върви след вас.
Но всеки ден трябва да употребявате по един час за ума си, по един час за сърцето си и по един час за волята си. Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него.
Вие вървете напред, а Михал да върви след вас.
Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече.
към беседата >>
“ – „Моля се, но тази работа с молитва не става.
Един ден ме поканиха на гости в дома на един евангелист. Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога?
“ – „Моля се, но тази работа с молитва не става.
Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите.
към беседата >>
Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала.
Като употребявате по три часа на ден, няма да ходите да гоните Михаля, но ще работите. Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас.
Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала.
Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“.
към беседата >>
Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли?
Като отидох в дома му, заварих го, че се оплаква от зъб. Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става.
Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли?
“ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега?
към беседата >>
Михал и ти сте едно и също нещо.
Вие сте го гонили толкова години вече, повече няма какво да го гоните. Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала.
Михал и ти сте едно и също нещо.
Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
“ – запитах го аз.
Подула му се страната. Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли?
“ – запитах го аз.
– „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде.
към беседата >>
Михал е старото ви име.
Какво разбират българите под думата „Михал“, не зная, но аз ви казвам: Кривият път, по който следвате истината, това е Михал. Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо.
Михал е старото ви име.
Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
– „Че ти можеш ли да лекуваш?
Казвам: „Как може така, на евангелист да се подуе страната? Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз.
– „Че ти можеш ли да лекуваш?
“ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина?
към беседата >>
Важно е какво ще бъде новото ви име.
Няма какво повече да се занимавате с него. Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име.
Важно е какво ще бъде новото ви име.
Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
“ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш?
Защо не се молиш на Бога? “ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш?
“ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш?
“ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде.
към беседата >>
Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече.
Вие вървете напред, а Михал да върви след вас. Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име.
Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече.
Това значи думата „Михал“. Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
“ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите.
“ – „Моля се, но тази работа с молитва не става. Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш?
“ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите.
– „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога.
към беседата >>
Това значи думата „Михал“.
Михал трябва да се учи от вас, а не вие от Михала. Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече.
Това значи думата „Михал“.
Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
– „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега?
Пък и на лекар не искам да отида.“ – „Ако аз се заема да те излекувам, ще повярваш ли? “ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите.
– „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега?
“ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна.
към беседата >>
Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
Михал и ти сте едно и също нещо. Михал е старото ви име. Важно е какво ще бъде новото ви име. Като не мислиш, не чувствуваш и не постъпваш правилно, ти си Михал – нищо повече. Това значи думата „Михал“.
Не гони Михала, не му се сърди, но се научи да мислиш, да чувствуваш и да постъпваш правилно.
към беседата >>
“ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде.
“ – запитах го аз. – „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега?
“ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде.
След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш.
към беседата >>
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара.
Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля.
към беседата >>
След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина?
– „Че ти можеш ли да лекуваш? “ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде.
След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина?
“ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш. Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара.
Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо.
Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
“ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде.
“ – „Разбирам по малко.“ – „Как ще ме лекуваш? “ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина?
“ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде.
Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш. Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо.
Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна.
Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога.
“ – „Ще кажа само една дума и ще те излекувам.“ Казвам му: „Гледай ме в очите.“ Той ме гледа в очите. – „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде.
Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога.
Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш. Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна.
Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят.
Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна.
– „Дай си сега ръката.“ Аз взех ръката му, подържах я малко в своята и след това го питам: „Как е болката сега? “ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога.
Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна.
Ако вярваш, ще спечелиш. Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят.
Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление.
При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля. Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
Ако вярваш, ще спечелиш.
“ – „Нямам никаква болка вече.“ Значи, болката му си отиде. След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна.
Ако вярваш, ще спечелиш.
Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля.
Един млад момък обичал една княгиня и всяка вечер отивал под балкона ѝ да ѝ свири с китара. Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление.
При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля.
Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
След това го виждам друг път и той ми казва: „Как ме омагьоса така, че болката ми изведнъж мина? “ Щом каза, че съм го омагьосал, болката отново дойде. Казвам му: „Това не е магия, но трябва да уповаваш на Бога. Ако не уповаваш и не вярваш в Бога, ще те оставя с подута страна. Ако вярваш, ще спечелиш.
Ако не вярваш, всичко ще изгубиш.“ След това му цитирам един стих от Евангелието, дето е казано: „Каквото попросите, ще ви се даде; търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори.“
към беседата >>
Тогава всички работи стават сполучливи.
Най-после тя му казала: „Хубаво е свиренето ти, но със свирене само работа не става.“ Животът изисква и друго нещо. Ще пееш, ще свириш, но и ядене трябва, работа е нужна. Всичкото мое уважение и почитание на свиренето, но само със свирене работите не вървят. Това е само встъпление, а встъплението се нуждае от направление. При китарата трябва да има един отличен ум, едно добро сърце и силна воля.
Тогава всички работи стават сполучливи.
към беседата >>
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл.
Казвам: Аз мога да ви помогна. Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате. Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата. Вие трябва да разбирате закона на праната. Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Пожелавам ви сега да се сприятелите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля.
Пожелавам ви сега да се сприятелите с вашия ум, с вашето сърце и с вашата воля.
към беседата >>
Казвам: Аз мога да ви помогна.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл.
Казвам: Аз мога да ви помогна.
Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате. Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата. Вие трябва да разбирате закона на праната. Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл. Казвам: Аз мога да ви помогна.
Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате.
Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата. Вие трябва да разбирате закона на праната. Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл. Казвам: Аз мога да ви помогна. Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате.
Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата.
Вие трябва да разбирате закона на праната. Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Вие трябва да разбирате закона на праната.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл. Казвам: Аз мога да ви помогна. Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате. Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата.
Вие трябва да разбирате закона на праната.
Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Животът е училище.
Животът е училище.
Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора?
към беседата >>
Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
Някой път влезе във вас някоя безпокойна мисъл. Казвам: Аз мога да ви помогна. Понеже сте ме повикали, когато страната ви е подута, трябва да вярвате. Затова е казано в Писанието, че ще ви бъде според вярата. Вие трябва да разбирате закона на праната.
Когато лекувате, не трябва да допущате съмнението в себе си.
към беседата >>
Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи.
Животът е училище.
Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи.
Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога.
към беседата >>
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях.
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях.
Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец?
към беседата >>
Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат.
Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи.
Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат.
Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си.
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях.
Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си.
Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча.
към беседата >>
Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат.
Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си.
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях. Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си.
Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си.
Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи.
към беседата >>
Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота.
Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен.
Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота.
Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Когато разправя за своята сила, той губи силата си.
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях. Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си.
Когато разправя за своята сила, той губи силата си.
Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите.
към беседата >>
Какво трябва да правят религиозните хора?
Животът е училище. Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота.
Какво трябва да правят религиозните хора?
От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога. Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила?
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях. Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си.
Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила?
Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила?
към беседата >>
От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога.
Човек не трябва да мисли, че е научил всичко и няма какво повече да учи. Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора?
От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога.
Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец?
Сега аз ви разправям тия работи, но нищо не трябва да говоря за тях. Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила?
Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец?
Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча.
към беседата >>
Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
Нещастието на хората седи в това, че те мислят, че са научили всичко и няма какво повече да учат. Когато добрият човек мисли, че е много добър и няма какво да прави, той е нещастен. Когато ученият човек мисли, че всичко е научил и няма какво повече да учи, и той е нещастен, недоволен е от живота. Какво трябва да правят религиозните хора? От хиляди години насам те казват, че вярват в Бога.
Когото срещнеш, всички казват, че Бог съществува, че има ангели, че има друг свят.
към беседата >>
Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча.
Когато ви разказвам нещо за лекарствата, с които си служа, те губят силата си. Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец?
Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча.
Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен.
към беседата >>
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия.
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия.
Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата.
към беседата >>
Аз не се нуждая от думи.
Когато човек говори за своите добродетели, той губи добродетелите си. Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча.
Аз не се нуждая от думи.
Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен.
към беседата >>
Това не е още духовен живот. Защо?
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия.
Това не е още духовен живот. Защо?
Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата.
към беседата >>
Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите.
Когато разправя за своята сила, той губи силата си. Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи.
Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите.
Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
към беседата >>
Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността.
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо?
Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността.
Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде.
към беседата >>
Какво ще говориш за своята сила?
Каква нужда има да разправяте на хората за своята сила? Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите.
Какво ще говориш за своята сила?
Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него.
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността.
Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него.
Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността.
към беседата >>
Силата сама ще те препоръча.
Каква нужда има да разправям на хората, че съм добър, гениален певец? Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила?
Силата сама ще те препоръча.
Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш?
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него.
Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш?
Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа.
към беседата >>
Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен.
Като изляза на сцената да пея, песента ми сама ще ме препоръча. Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча.
Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен.
Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Картините са сенките на нещата.
Да вярваш, това не е същността на нещата, това е религия. Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш?
Картините са сенките на нещата.
Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите.
към беседата >>
Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен.
Аз не се нуждая от думи. Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен.
Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен.
Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек. Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата.
Това не е още духовен живот. Защо? Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата.
Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата.
Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа.
към беседата >>
Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
Самата песен ще ме препоръча, тя ще замести думите. Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен.
Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде.
Защото има два вида вяра: вяра в сенките на нещата и вяра в реалността. Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата.
Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде.
Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа.
към беседата >>
Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
Какво ще говориш за своята сила? Силата сама ще те препоръча. Като покажеш силата си, всички ще разберат, че си силен. Някой път мислите, че сте силен, но като дойде изкушението и мъчнотията, тогава виждате доколко сте силен. Ако не можете да понесете мъчнотията както трябва, вие не сте силен човек.
Ако вие не можете да изтърпите една болест както трябва, къде е вашата сила?
към беседата >>
Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността.
Ти вярваш в картините на един художник, но не вярваш в него. Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде.
Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността.
Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа.
към беседата >>
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила.
„Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
към беседата >>
Ти вярваш в сянката на Господа.
Ако вярваш в картините му, какво ще придобиеш? Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността.
Ти вярваш в сянката на Господа.
Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него.
към беседата >>
„Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила.
„Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам.
Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание.
към беседата >>
Отвън Господ не можете да Го намерите.
Картините са сенките на нещата. Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа.
Отвън Господ не можете да Го намерите.
Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек.
към беседата >>
Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам.
Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа.
Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате.
към беседата >>
Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа.
Ние не ги отричаме, но те не представят реалността на нещата. Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите.
Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа.
В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек.
към беседата >>
Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа.
Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва.
Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
В себе си само можете да намерите Господа.
Ти казваш, че вярваш в Господа, но Го търсиш някъде. Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа.
В себе си само можете да намерите Господа.
Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек.
към беседата >>
Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва.
Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?
“ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
Някой казва, че няма душа.
Щом вярваш в Господа, а Го търсиш отвън някъде, това не е вяра в реалността. Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа.
Някой казва, че няма душа.
Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде.
към беседата >>
“ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
Един български лекар ми разправяше една своя опитност от времето на световната война, която го много учудила. „Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре?
“ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
Щом няма душа, и Господ не е в него.
Ти вярваш в сянката на Господа. Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа.
Щом няма душа, и Господ не е в него.
Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ.
към беседата >>
Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание.
„Иде – казва той – при мене един войник от фронта, показва ми ръката си, която беше лошо ранена, и ми казва: „Господин докторе, моля да ми направите една операция на ръката.“ Погледнах ръката му, казвам: „Ще трябва да те упоим.“ – „Никаква упойка не искам. Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание.
Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание.
Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате. Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
Тогава той може да намери Господа във всеки човек.
Отвън Господ не можете да Го намерите. Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него.
Тогава той може да намери Господа във всеки човек.
Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие.
към беседата >>
Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате.
Режете направо.“ Взимам ножа и започвам да режа. Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание.
Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате.
Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
Сянката на Господа ще намерите във всеки човек.
Единственото място, дето можете да намерите Господа, това е вашата душа. В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек.
Сянката на Господа ще намерите във всеки човек.
Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват.
към беседата >>
Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
Гледам лицето му, спокойно, нито един мускул не мръдва. Най-после той ме запита: „Свършихте ли, господин лекаре? “ – „Свърших.“ – „Благодаря.“ Взе си шапката и си излезе.“ Казвам: Ето един християнин, който има пълно самообладание. Индусите с векове работят върху самообладанието, а този българин е роден със самообладание. Той казва на лекаря: „Не искам да ме упоявате.
Аз мога да издържам, не съм от страхливите.“
към беседата >>
Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек.
В себе си само можете да намерите Господа. Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек.
Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек.
Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно.
към беседата >>
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне.
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне.
Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш.
към беседата >>
Той прониква навсякъде.
Някой казва, че няма душа. Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек.
Той прониква навсякъде.
Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият?
към беседата >>
Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка.
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне.
Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка.
Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе.
към беседата >>
Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ.
Щом няма душа, и Господ не е в него. Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде.
Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ.
Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат.
към беседата >>
Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън?
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка.
Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън?
Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите.
към беседата >>
Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие.
Тогава той може да намери Господа във всеки човек. Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ.
Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие.
Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана?
към беседата >>
Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите?
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън?
Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите?
Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата.
към беседата >>
Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват.
Сянката на Господа ще намерите във всеки човек. Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие.
Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват.
Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха.
към беседата >>
Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си.
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите?
Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си.
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл.
към беседата >>
Че ще потънат, това не е важно.
Ако търсите Господа в човека, ще го намерите и в царя, и в министъра, и в обикновения човек. Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват.
Че ще потънат, това не е важно.
Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха.
към беседата >>
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш.
Казвам: Докато човек не се научи с радост вътрешно в себе си да понася своите страдания, да гледа на тях като на школа, той нищо не може да постигне. Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си.
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш.
Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната.
към беседата >>
Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият?
Той прониква навсякъде. Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно.
Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият?
Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това?
към беседата >>
Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе.
Има мъчнотии, чувства, мисли и постъпки, които се явяват в живота на човека като школовка. Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш.
Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе.
Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея.
към беседата >>
Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат.
Той управлява, заповядва и на всички казва: „Ще воювате.“ Но това е господарят в човека, не е Господ. Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият?
Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат.
И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това? – „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите.
Ако той не може да понася тия мъчнотии с радост, как ще понася по-големите страдания и мъчнотии, които идат отвън? Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе.
Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите.
Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето.
към беседата >>
И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана?
Господарят заповядва на човека да се бие и той се бие. Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат.
И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана?
– Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това? – „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Човек е мерило на нещата.
Ако човек не може да помага на себе си, как ще помогне на другите? Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите.
Човек е мерило на нещата.
Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло.
към беседата >>
– Петстотин хиляди души умряха.
Адмиралът заповядва на цяла флота да воюват и те воюват. Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана?
– Петстотин хиляди души умряха.
Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това? – „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл.
Човек може да помага на окръжаващите дотолкова, доколкото може да помага и на себе си. Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата.
Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл.
Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш.
към беседата >>
Петстотин кораби потънаха.
Че ще потънат, това не е важно. Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха.
Петстотин кораби потънаха.
Какво стана след това? – „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната.
Доколкото светлината може да проникне в твоя ум, дотолкова може да проникне и в умовете на ония, на които говориш. Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл.
Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната.
Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш. Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
Какво стана след това?
Питам: вие искате ли да бъдете такива господари, да заповядвате на хиляда, на две хиляди и на повече хора и като им кажете да се бият, те да се бият? Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха.
Какво стана след това?
– „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея.
Доколкото топлината на твоето сърце може да топли самия тебе, дотолкова тази топлина може да стопли и другите хора около тебе. Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната.
Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея.
Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш. Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
– „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
Той им казва: „Вие трябва да умрете за отечеството си“ и те са готови да умрат. И после той казва: „Каквото казах, така стана.“ Какво стана? – Петстотин хиляди души умряха. Петстотин кораби потънаха. Какво стана след това?
– „Ние победихме.“ Победил си сенките на живота.
към беседата >>
Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето.
Доколкото си силен ти, дотолкова можеш да предадеш от своята сила и на другите. Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея.
Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето.
Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш. Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество.
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество.
За тази цел ще приведа един пример от древността. Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати. Богатият го насилвал да си плати дълга. Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
към беседата >>
Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло.
Човек е мерило на нещата. Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето.
Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло.
Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш. Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
За тази цел ще приведа един пример от древността.
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество.
За тази цел ще приведа един пример от древността.
Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати. Богатият го насилвал да си плати дълга. Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
към беседата >>
Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш.
Божественото учение седи в това – човек трябва да разбира първо законите на своята мисъл, която трябва да бъде свързана с Божествената мисъл. Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло.
Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш.
Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати.
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество. За тази цел ще приведа един пример от древността.
Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати.
Богатият го насилвал да си плати дълга. Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
към беседата >>
Този орган се нуждае от такава енергия.
Значи мисълта на човека трябва да бъде свързана с праната. Всеки ден по един час човек трябва да мисли за праната, която иде от Слънцето, за да може да я възприема в себе си и да се ползува от нея. Праната иде и от другите звезди, от планетите, но главният извор на праната иде от Слънцето. Значи с мозъка си, със своята мисъл ти акумулираш праната от Слънцето и оттам я изпращаш по цялото си тяло. Ако ви боли известен орган, ти можеш да извадиш част от събраната прана в мозъка и да я отправиш към болния орган, да го лекуваш.
Този орган се нуждае от такава енергия.
към беседата >>
Богатият го насилвал да си плати дълга.
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество. За тази цел ще приведа един пример от древността. Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати.
Богатият го насилвал да си плати дълга.
Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
към беседата >>
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите.
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите.
Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари?
към беседата >>
Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
Днес се реализира какво всъщност представя човек по естество. За тази цел ще приведа един пример от древността. Един сиромах взел пари от един богат човек, но не могъл да му ги изплати. Богатият го насилвал да си плати дълга.
Сиромахът се молил на Господа да го избави по някакъв начин от сиромашията му или да го избави от богатия.
към беседата >>
Безпокойството трябва да остане отвън.
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите.
Безпокойството трябва да остане отвън.
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ.
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ.
Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си.
към беседата >>
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана.
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън.
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана.
Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари.
към беседата >>
Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се.
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ.
Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се.
Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш?
към беседата >>
Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари.
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана.
Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари.
Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията.
към беседата >>
Какво се оказало?
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се.
Какво се оказало?
Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш? “ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа!
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари.
Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа!
Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите.
към беседата >>
Богатият се давил.
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало?
Богатият се давил.
Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш? “ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари?
Преди всичко трябва да престанете да се безпокоите. Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа!
Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари?
А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение.
към беседата >>
Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом.
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил.
Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом.
Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш? “ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
А човек не може да живее без пари.
Безпокойството трябва да остане отвън. Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари?
А човек не може да живее без пари.
Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си.
Един ден, като обикалял около една река, сиромахът видял, че някой се дави в реката и вика за помощ. Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом.
Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си.
Не си ли готов да ми простиш? “ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари.
Всичко, което ви безпокои, ще го турите настрана. Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари.
Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари.
Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Не си ли готов да ми простиш?
Той веднага се притекъл на помощ, извадил давещия се. Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си.
Не си ли готов да ми простиш?
“ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията.
Ако нямаш пари, ще се радваш, че нямаш, защото ще ти се даде възможност да опиташ, че и по друг начин можеш да си доставиш пари. Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари.
Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията.
Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
“ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
Какво се оказало? Богатият се давил. Като го видял, сиромахът си казал: „Хванах скъп сом. Сега богатият ще ми прости дълговете.“ Като се видял вън от всякаква опасност, богатият се обърнал към сиромаха – своя спасител – и му казал: „Ти имаш да ми даваш голяма сума, да платиш дълга си.“ – „Чудно нещо, хем те извадих от водата, а отгоре на това искаш парите си. Не си ли готов да ми простиш?
“ – „Прощавам ти само хиляда лева, останалите ще си ги платиш.“
към беседата >>
Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите.
Казваш: „Аз не мога да живея без пари.“ Чудна работа! Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията.
Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите.
Парите са от по-добро произхождение. Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата.
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата.
Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си?
към беседата >>
Парите са от по-добро произхождение.
Растенията, птиците, рибите, животните как живеят без пари? А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите.
Парите са от по-добро произхождение.
Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи.
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата.
Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи.
Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам?
към беседата >>
Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
А човек не може да живее без пари. Човекът, който стои над рибите, над птиците, над растенията и над животните, не може да живее без пари, а те живеят без пари. Тогава ще излезе, че човек стои по-долу от животните и от растенията. Аз по-скоро бих повярвал, че парите не могат да живеят без човека, отколкото човек да не може да живее без парите. Парите са от по-добро произхождение.
Така по-скоро бих се съгласил, но не мога да се съглася, че човек не може да живее без пари.
към беседата >>
Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа.
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи.
Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа.
Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя.
към беседата >>
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си.
Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното.
към беседата >>
Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ.
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа.
Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ.
Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си.
Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н.
Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното.
към беседата >>
Навежда се и пита: „Кой си ти?
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ.
Навежда се и пита: „Кой си ти?
“ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си. Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н.
Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав.
Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича.
към беседата >>
“ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си?
Сиромахът седи и се чуди, не може да разбере същината на нещата. Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти?
“ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си?
Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си. Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав.
Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам.
Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато.
към беседата >>
Онзи, на когото имам да давам?
Той се чуди как така богатият при такъв случай може да си спомни, че този човек му дължи. Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си?
Онзи, на когото имам да давам?
Не, сега няма да те извадя. Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Без банкноти може, но без звонково злато не може.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си. Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам.
Без банкноти може, но без звонково злато не може.
Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко.
към беседата >>
Не, сега няма да те извадя.
Както и да е, той пак продължавал да се моли на Господа да го освободи от богаташа. Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам?
Не, сега няма да те извадя.
Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното.
Когато някой каже, че не може да живее без пари, ето какво аз разбирам под тези думи: той не може да живее без определено количество злато в кръвта си. Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може.
Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното.
Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен.
към беседата >>
Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
Един ден сиромахът минава край един кладенец и чува, че някой вика за помощ. Навежда се и пита: „Кой си ти? “ – „Еди-кой си.“ – „А, ти ли си? Онзи, на когото имам да давам? Не, сега няма да те извадя.
Няма да направя това, което направих, когато те извадих от водата.“ – „Ще ти простя.“ – „Ако подпишеш, че прощаваш всичкия дълг, тогава само ще те извадя.“
към беседата >>
Вътрешното злато привлича външното.
Той не може да живее без определено количество злато в мозъка си, в дробовете си, в стомаха си, в костите си и т.н. Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното.
Вътрешното злато привлича външното.
Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен. И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха.
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха.
Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати. Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати. Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха. Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
към беседата >>
Златото от злато се привлича.
Без това количество злато в тялото си човек не може да бъде здрав. Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното.
Златото от злато се привлича.
Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен. И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати.
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха.
Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати.
Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати. Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха. Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
към беседата >>
Има мъжко злато и женско злато.
Това го приемам, но що се отнася до външното злато, това не го приемам. Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича.
Има мъжко злато и женско злато.
Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен. И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати.
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха. Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати.
Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати.
Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха. Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
към беседата >>
Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко.
Без банкноти може, но без звонково злато не може. Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато.
Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко.
Трябва процесът да бъде обратен. И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха.
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха. Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати. Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати.
Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха.
Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
към беседата >>
Трябва процесът да бъде обратен.
Организмът се нуждае от известно количество злато, което да привлече външното. Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко.
Трябва процесът да бъде обратен.
И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
Съвременните хора искат да се освободят от своята съдба, но те не трябва да бъдат инати като богатия, нито като сиромаха. Погрешката на сиромаха седи в това, че е взел повече, отколкото може да плати. Че е взел пари назаем, нищо от това, но той е взел повече, отколкото може да плати. Погрешката на богатия седи в това, че като му направили такава голяма услуга, извадили го от водата, той могъл да прости само хиляда лева на сиромаха.
Сиромахът [не] можа да го остави да се удави.
към беседата >>
И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
Вътрешното злато привлича външното. Златото от злато се привлича. Има мъжко злато и женско злато. Златото на мъжете е женско, а на жените – мъжко. Трябва процесът да бъде обратен.
И затова, когато мъж и жена се обичат, всъщност тяхното злато се обича, а не те самите.
към беседата >>
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг.
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг.
Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име?
към беседата >>
Сега аз не искам непременно да вярвате в това.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това.
То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас.
към беседата >>
Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца.
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг.
Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца.
Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост.
към беседата >>
То е наука, която вие ще изучавате.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това.
То е наука, която вие ще изучавате.
А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие.
към беседата >>
Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка.
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца.
Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка.
Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен.
към беседата >>
А да ви доказвам, това не е нужно.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това. То е наука, която вие ще изучавате.
А да ви доказвам, това не е нужно.
Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие.
към беседата >>
Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре.
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка.
Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре.
Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш.
към беседата >>
Ако приемете, че е така, приемете го.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това. То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно.
Ако приемете, че е така, приемете го.
Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна.
към беседата >>
Ти трябва да простиш.
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре.
Ти трябва да простиш.
Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
Ако не го приемете, може да го отхвърлите.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това. То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го.
Ако не го приемете, може да го отхвърлите.
Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото.
към беседата >>
Но в кое име?
Сиромахът във втория случай, каза на богаташа: „Ти ще направиш доброто, както Бог го прави.“ Затова той му изпраща един документ, на който да се подпише, че му прощава всичкия дълг. Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш.
Но в кое име?
Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас.
Сега аз не искам непременно да вярвате в това. То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите.
Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас.
Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото. Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост.
Само при това положение сиромахът се решил да го извади от кладенеца. Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име?
Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост.
Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
Това е механическо действие.
То е наука, която вие ще изучавате. А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас.
Това е механическо действие.
Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото. Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен.
Той му казал: „Ако те извадя от кладенеца, аз ще иждивя много енергия, за която един ден ще ми държат сметка. Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост.
Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен.
За дълга няма повече да ми говориш. Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие.
А да ви доказвам, това не е нужно. Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие.
Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие.
И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото. Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
За дълга няма повече да ми говориш.
Ще ме питат къде съм изхарчил тази енергия.“ Подписът трябва да бъде поставен добре. Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен.
За дълга няма повече да ми говориш.
Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
И това, което разберете от тях, то е духовната страна.
Ако приемете, че е така, приемете го. Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие.
И това, което разберете от тях, то е духовната страна.
Което приложите пък, то е Божественото. Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
Ти трябва да простиш. Но в кое име? Трябва да простиш в името на Господа, в името на твоята честност и в името на твоята справедливост. Тогава и длъжникът ти ще каже: „Като ми простиш дълга и аз обещавам да ти бъда признателен. За дълга няма повече да ми говориш.
Тогава и аз признавам, че си честен човек.“ Първият документ е, че прощаваш дълга на своя длъжник, а във втория документ ще пишеш, че прощаваш в името на Бога и на своята честност и справедливост.
към беседата >>
Което приложите пък, то е Божественото.
Ако не го приемете, може да го отхвърлите. Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна.
Което приложите пък, то е Божественото.
Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца.
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца.
Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите? “ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече!
към беседата >>
Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
Вие сте свободни да приемете или да отхвърлите думите ми, но като ви говоря така, аз само раздвижвам въздуха около вас. Това е механическо действие. Сега, думите ми пък, които влизат във вас, представят динамическо действие. И това, което разберете от тях, то е духовната страна. Което приложите пък, то е Божественото.
Според мене чувствата ви, мислите ви, както и постъпките ви съединени в едно и реализирани, представят Божественото в човека.
към беседата >>
Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга.
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца.
Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга.
Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите? “ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече! “ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото.
Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво.
към беседата >>
Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате.
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга.
Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате.
Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите? “ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече! “ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото.
Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения.
Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира.
към беседата >>
Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате.
Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?
“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече! “ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото. Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения.
Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко.
Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно.
към беседата >>
“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош.
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите?
“ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош.
– „Вземи повече! “ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото. Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко.
Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон.
Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
– „Вземи повече!
И тъй, ако сте на мястото на богатия и не знаете как да постъпите със своя длъжник, ще се намерите на дъното на кладенеца. Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите? “ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош.
– „Вземи повече!
“ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото. Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон.
Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана.
Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
“ – „Сега толкова ми трябват.“
Тогава, искате-не искате, ще подпишете документа, че прощавате дълга. Ако сте на мястото на бедния, не взимайте пари повече отколкото можете да плащате. Един дервиш срещнал един турски бей и го спрял на пътя му, като казал: „Имам нужда от малко пари, можете ли да ми услужите? “ Беят веднага отворил кесията си, в която имало наредени златни пари, сребърни, грошове, и му казал: „Заповядай, вземи колкото ти трябват.“ Дервишът взел само един грош. – „Вземи повече!
“ – „Сега толкова ми трябват.“
към беседата >>
Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво.
Следователно, когато умът се съедини със сърцето и сърцето с волята, резултатът, който придобием в дадения случай, представя Божественото. Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана.
Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво.
Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче.
Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу.
към беседата >>
Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира.
Божествени неща са само ония, които се постигат и същевременно стават основа за нови постижения. Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво.
Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира.
Само така човек може да мисли правилно. Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче.
Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони.
Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
Само така човек може да мисли правилно.
Вие не можете да кажете още, че сте постигнали всичко. Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира.
Само така човек може да мисли правилно.
Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони.
Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини.
Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
Ако мислите, че всичко сте постигнали, това показва, че не разбирате Божествения закон. Когато хората искат да бъдат добри, те трябва да развиват сърцето си, да придобият прана. Доброто е необходимо, за да бъде сърцето здраво. Умът като мисли, търси истината, защото само чрез истината праната се акумулира. Само така човек може да мисли правилно.
Като упражнява волята си да постъпва справедливо, човек пак събира праната в себе си.
към беседата >>
Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини.
Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород.
Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия.
При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение.
към беседата >>
Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород.
Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание.
Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу. А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия.
При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав.
При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията.
към беседата >>
Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу.
В Божествения свят стават работите така, а на физическия свят – малко по-другояче. Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание.
Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу.
А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав.
При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре.
Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество.
към беседата >>
А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
Както сега се проявява светът, работите вървят по друг начин, но за да не изгуби съзнание и равновесието си, човек трябва да изучава Божествените закони. Вижте какво правят авиаторите, които се качват на големи височини. Понеже въздухът там става по-рядък, те си взимат известен запас кислород. Ако нямат достатъчно кислород за дишане, те ще се задушат и ще изгубят съзнание. Тъй щото, онези, които се качват нагоре, трябва да си вземат въздух отдолу.
А онези, които слизат надълбоко, трябва да си вземат нещо отгоре, да издържат на трудните условия.
към беседата >>
Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре.
Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах.
Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си.
към беседата >>
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли.
Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят.
към беседата >>
Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах.
Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл.
Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение.
към беседата >>
Някой казва, че няма храна.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли.
Някой казва, че няма храна.
Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си.
към беседата >>
Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение.
Следователно, ако ти във волята си не приложиш правдата като метод, ако в сърцето си не приложиш доброто като една възможност и най-после, ако не поставиш истината в ума си като една същина, ти не можеш да се ползуваш от праната, от тази жизнена енергия. При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл.
Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение.
Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
Той ще вземе храната си отгоре.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна.
Той ще вземе храната си отгоре.
Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си.
към беседата >>
Мнозина се питат каква е целта на религията.
При това положение, тя не може да дойде и да се всели в организма ти, да го направи здрав. При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение.
Мнозина се питат каква е целта на религията.
Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре.
Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко.
Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано?
към беседата >>
Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество.
При това положение нито мисълта ти може да бъде ясна, нито сърцето ти и волята ти ще действуват добре. Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията.
Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество.
Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
Като е създал света, Господ е промислил за всичко.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко.
Като е създал света, Господ е промислил за всичко.
Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго.
към беседата >>
Те събират тази енергия чрез сърцето си.
Каквото богатство и да имаш, колкото сили и да имаш, ти ще бъдеш недоволен, по-недоволен и от последния сиромах. Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество.
Те събират тази енергия чрез сърцето си.
Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение. Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят.
Та, онези, които искат пари, или много високо са се качили, или много долу са слезли. Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко.
Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят.
Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост.
към беседата >>
Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение.
Вътрешното доволство зависи и от човешката мисъл. Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си.
Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение.
Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си.
Някой казва, че няма храна. Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят.
Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си.
И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли?
към беседата >>
Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
Задачата на религиозните хора седи именно в това, да черпят прана за бъдещото поколение. Мнозина се питат каква е целта на религията. Целта на религията е да събере прана от Слънцето, която е тъй необходима за цялото човечество. Те събират тази енергия чрез сърцето си. Учените хора пък, които се занимават с науката и работят с ума си, те складират тази енергия, праната, освен за себе си, още и за бъдещото поколение.
Те събират тази енергия още и с добрия си живот и със силната си воля.
към беседата >>
И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си.
Той ще вземе храната си отгоре. Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си.
И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си.
Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли? “ – Никаква вяра.
към беседата >>
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света.
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света.
Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си.
към беседата >>
Ама как е писано?
Религиозните казват, че Господ ще промисли за всичко. Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си.
Ама как е писано?
Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли? “ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
Не, ние развалихме света и ние ще го оправим.
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света.
Не, ние развалихме света и ние ще го оправим.
Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро.
към беседата >>
Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго.
Като е създал света, Господ е промислил за всичко. Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано?
Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго.
Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли? “ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна.
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим.
Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна.
Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено.
към беседата >>
Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост.
Няма нещо, което Бог да не е промислил, но като излизаме от Божествения порядък и влизаме в човешкия, нещата се изменят. Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго.
Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост.
– „Ама на вяра не може ли? “ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна.
Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?
“ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него.
към беседата >>
– „Ама на вяра не може ли?
Като слизаш надолу, ще си вземеш нещо със себе си. И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост.
– „Ама на вяра не може ли?
“ – Никаква вяра. Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
“ Всички хора са на кривата страна.
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си?
“ Всички хора са на кривата страна.
Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него.
към беседата >>
“ – Никаква вяра.
И като се качваш нагоре, пак ще вземеш нещо със себе си. Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли?
“ – Никаква вяра.
Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
Никой няма право да обсебва света за себе си.
Сегашните хора пренебрегват работата си в това направление и казват, че Господ ще оправи света. Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна.
Никой няма право да обсебва света за себе си.
Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях.
към беседата >>
Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
Ама как е писано? Писаното за Божествения свят е едно, а за духовния свят е друго. Писано е, че като видиш някой човек паднал в кладенеца, ти ще го извадиш, но срещу два подписа: единият подпис е даден в името на Господа, а другият – в името на твоята честност и справедливост. – „Ама на вяра не може ли? “ – Никаква вяра.
Ти трябва да дадеш два подписа – нищо повече.
към беседата >>
Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро.
Не, ние развалихме света и ние ще го оправим. Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си.
Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро.
Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си.
към беседата >>
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява.
Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува.
към беседата >>
Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено.
Погрешката на хората седи в това, че те мислят, че са на правата страна. Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро.
Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено.
Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи.
към беседата >>
Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява.
Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“.
В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми.
към беседата >>
Имаш едно сърце – благодари на Бога за него.
Мнозина питат: „Ти на правата страна ли си? “ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено.
Имаш едно сърце – благодари на Бога за него.
Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“.
В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става.
Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място.
към беседата >>
Имаш един ум – благодари на Бога за него.
“ Всички хора са на кривата страна. Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него.
Имаш един ум – благодари на Бога за него.
Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става.
Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“.
Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива.
към беседата >>
Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях.
Никой няма право да обсебва света за себе си. Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него.
Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях.
Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“.
Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша.
Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Не пред хората, но пред себе си.
Никой няма право да казва, че това е добро, онова не е добро. Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях.
Не пред хората, но пред себе си.
Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи. При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува.
Сегашните хора се нуждаят от едно учение, което да ги подмладява. Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша.
Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува.
От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи.
Всеки трябва да съзнава, че това, което му е дадено, е Божествено. Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си.
Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи.
При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
От нея се образуват всички форми.
Според индуската философия съществува една същина, която те наричат „акашеви записи“. В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува.
От нея се образуват всички форми.
Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
Имаш едно сърце – благодари на Бога за него. Имаш един ум – благодари на Бога за него. Имаш едно тяло, една воля – благодари на Бога за тях. Не пред хората, но пред себе си. Благодари за всичко, което ти е дадено, при всички случаи.
При всички условия благодари на Бога и ти ще бъдеш здрав.
към беседата >>
Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място.
В тия записи е написано всичко, което миналото крие в себе си, както и това, което днес става. Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми.
Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място.
Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива. За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Ние живеем и се движим в Бога.
Ние живеем и се движим в Бога.
Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива.
Българите употребяват често тази дума „каша“ – „а, каша“. Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място.
Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива.
За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана.
Ние живеем и се движим в Бога.
Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана.
Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
Като стане нещо, което не могат да оправят, те казват: „А, каша е станала.“ Тъй щото, това, което не може да се оправи в света, е а-каша. Според индусите акаша е нещо, което изпълва цялото пространство и вечно съществува. От нея се образуват всички форми. Тя е нещо, което седи неподвижно на едно място. Тя мяза на един голям аристократ, който вечно почива.
За да извадиш нещо от него, трябва да го впрегнеш на работа.
към беседата >>
Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса.
Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана.
Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса.
Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува.
Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света.
към беседата >>
Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа.
Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса.
Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа.
Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи. Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува.
Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът.
Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция.
към беседата >>
Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи.
Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа.
Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи.
Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
Тя създава техните форми.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът.
Тя създава техните форми.
Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни.
към беседата >>
Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
Ние живеем и се движим в Бога. Апостол Павел казва: „Ние живеем“ – това е акаша – „и се движим в Бога“ – това е прана. Значи човек минава в тия две същини, в тия два полюса. Аз пък замествам праната с човешкия дух, а акаша – с човешката душа. Човек трябва да съзнава, че има душа, има и дух, на които трябва да служи.
Като служиш на своята душа и на своя дух, ти едновременно служиш и на Бога.
към беседата >>
Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми.
Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите.
Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа.
към беседата >>
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави.
По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби.
към беседата >>
Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите.
Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната.
С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете.
към беседата >>
По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави.
По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно.
Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна.
към беседата >>
С това те искат да станат господари на света.
Втората същина, или вторият принцип на индусите, е праната, която вечно съществува. Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната.
С това те искат да станат господари на света.
Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“.
към беседата >>
Така могат и социалните условия да се подобрят.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно.
Така могат и социалните условия да се подобрят.
Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде.
към беседата >>
Това е голяма амбиция.
Ние я наричаме сила и от нея излизат електричеството и магнетизмът. Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света.
Това е голяма амбиция.
В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят.
Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови.
В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене.
към беседата >>
В това отношение индусите са много амбициозни.
Тя създава техните форми. Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция.
В това отношение индусите са много амбициозни.
Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
В това няма никакво изключение.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови.
В това няма никакво изключение.
Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа.
Етерът, въздухът, водата, всички планети и комети излизат все от праната и от акашите. Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни.
Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа.
Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби.
Та казвам: Това е един практически метод, чрез който можете да бъдете здрави. По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение.
Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби.
Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
Те имат амбиция да заповядват и на боговете.
Индусите имат школа, в която изучават законите на акашата и на праната. С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа.
Те имат амбиция да заповядват и на боговете.
„Прана“ на български се казва „Яна“. Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна.
По този начин може умът, сърцето ви да се развиват правилно. Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби.
Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна.
И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
„Прана“ на български се казва „Яна“.
С това те искат да станат господари на света. Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете.
„Прана“ на български се казва „Яна“.
Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде.
Така могат и социалните условия да се подобрят. Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна.
И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде.
Този е пътят за бъдещото служене. И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
Това е голяма амбиция. В това отношение индусите са много амбициозни. Като стане йога, индусът има амбиция да стане цар не само на хората, но и на цялата природа. Те имат амбиция да заповядват и на боговете. „Прана“ на български се казва „Яна“.
Българите разделили тази дума на две думи: прана-яна.
към беседата >>
Този е пътят за бъдещото служене.
Ако един народ държи в ума си истината, в сърцето – доброто, а във волята си – правдата, той ще се подигне и Бог ще го благослови. В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде.
Този е пътят за бъдещото служене.
И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота.
За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота.
Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.
към беседата >>
И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
В това няма никакво изключение. Ако и вие държите в ума си истината, в сърцето си – доброто и във волята си – справедливостта си, вие не можете да бъдете слаби. Вие ще бъдете силни, защото Бог е на вашата страна. И каквото е необходимо за вашето служене, Бог ще ви го даде. Този е пътят за бъдещото служене.
И ако в твоята молитва не влезе правдата, истината и любовта, ти не можеш да се учиш, не ти се отпуща кредит.
към беседата >>
Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях.
За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота.
Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях.
Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина. Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.
към беседата >>
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо?
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо?
Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив.
към беседата >>
Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина.
За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях.
Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина.
Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.
към беседата >>
Не са подходящи за тях.
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо?
Не са подходящи за тях.
Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека.
към беседата >>
Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.
За да се ползуват от енергията на акаша и на праната, индусите трябва да имат положителна основа в живота. Те нямат тази основа, затова именно тези два принципа съществуват без никакво отношение към тях. Зад праната и зад акаша седи нещо друго, което ние не знаем какво е, каква е неговата същина.
Акаша и праната са изявления на една същина, която седи зад тях и за която ние нямаме ясна представа.
към беседата >>
Те ги прилагат механически.
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях.
Те ги прилагат механически.
За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести.
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести.
Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм. В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
към беседата >>
За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата.
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически.
За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата.
И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести.
Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.
Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм. В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
към беседата >>
И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции.
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата.
И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции.
Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм.
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм.
Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм.
В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати. Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
към беседата >>
Само при това положение човек може да бъде щастлив.
Индусите употребяват различни методи за дишане, които и европейците следват, но те получават отрицателни резултати. Защо? Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции.
Само при това положение човек може да бъде щастлив.
Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека. Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати.
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм.
В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати.
Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
към беседата >>
Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека.
Не са подходящи за тях. Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив.
Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека.
Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
За да се ползува от праната, човек трябва да изучава нейните закони, защото от неправилното разпределение на праната в човешкото тяло произлизат различните болести. Когато праната не е разпределена еднакво в човешката глава, заражда се главоболие; ако не е разпределена еднакво в дробовете, явява се туберкулоза; ако не е правилно разпределена в стомаха, явява се разстройство на стомаха, вследствие на което храносмилането не става правилно; ако в мускулите не е правилно разпределена, явява се ставен ревматизъм. Изобщо, болестите произтичат от неправилното разпределение на праната в човешкия организъм. В някои органи има повече прана, а в други – по-малко, вследствие на което едни от тях са крайно бедни, а други – по-богати.
Следователно, между сиромасите и богатите се явява известно стълкновение.
към беседата >>
Този е начинът за постигане на блаженството.
Те ги прилагат механически. За да дишаш правилно, ти трябва да свържеш ума си с истината, да си хармонират, сърцето трябва да бъде в хармония с доброто, а волята – в хармония с правдата. И тогава, като отправиш ума, сърцето и волята си към праната, тя влиза в тялото и направлява неговите функции. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Ние наричаме това състояние блаженство – мистично чувство в човека.
Този е начинът за постигане на блаженството.
към беседата >>
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре.
Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно.
към беседата >>
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята.
В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят.
към беседата >>
Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре.
Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната.
В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима.
към беседата >>
В невежеството не може да има блаженство.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята.
В невежеството не може да има блаженство.
Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе.
към беседата >>
В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната.
В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната.
И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната. Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно.
към беседата >>
Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство.
Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва.
Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите. Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ.
към беседата >>
И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната.
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната.
И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната.
Защо трябва да постъпва човек правилно? За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции.
към беседата >>
Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва.
Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите.
Това е заблуждение. Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде.
към беседата >>
Защо трябва да постъпва човек правилно?
Науката за праната има за цел да разпредели тази енергия равномерно между всички органи и клетки, да не бъдат едни бедни, а други богати, да не страдат едни за сметка на други, но всички клетки да живеят добре. Индусите поддържат, че човек не може да има един здрав организъм, ако не разбира законите на праната. В този смисъл дишането не е нищо друго освен метод за акумулиране на праната. И мисълта, и чувствуването, и постъпките са методи за акумулиране на праната.
Защо трябва да постъпва човек правилно?
За да може да събере праната и да я употреби правилно. Ако умът, сърцето и волята ти не работят, ти ще се лишиш от праната, която ти е необходима. Щом се лишиш от праната в мозъка, ще страдаш от главоболие, вследствие на което мисълта ти няма да функционира правилно. Ако не мислите и не чувствувате и не постъпвате правилно, вашата дихателна, както и стомашната ви система, а също така и нервната ви система ще се лишат от праната и няма да извършват правилно своите функции. Вследствие на това ще се създадат ред противоречия.
към беседата >>
Това е заблуждение.
Онези, които не разбират този закон, казват, че човек не може да бъде блажен на Земята. В невежеството не може да има блаженство. Има едно блаженство на сенките, което ту се явява, ту изчезва. Сега вие очаквате да умрете, да отидете в другия свят и тогава да намерите това, което търсите.
Това е заблуждение.
Христос казва: „Които чуят гласа Му, ще оживеят.“ Значи още сега човек трябва да чуе този глас, а не като отиде на онзи свят. Остане ли на онзи свят да чуе Божия глас, там нищо няма да чуе. Законът е един и същ. Бог е навсякъде. Ако на Земята още чуете гласа на Бога, и в другия свят ще го чуете.
към беседата >>
2.
Даром
,
УС
, София, 24.12.1939г.,
Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен.
Някой човек, като върви по пътя зимно време, когато е кално, целият му гръб отподир е пълен с кал. Другарката му казва: „Откъде я намери тази кал? “ Той, като върви, като че ли я взема и я хвърля на гърба си. Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро?
Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен.
Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е.
към беседата >>
Един чука.
Удари веднъж, аз мълча. Пак удари, „трак, трак, трак“. Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос.
Един чука.
Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12.
към беседата >>
Друг не съм виждал такъв.
Другарката му казва: „Откъде я намери тази кал? “ Той, като върви, като че ли я взема и я хвърля на гърба си. Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро? Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен.
Друг не съм виждал такъв.
Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него.
към беседата >>
Рекох си: Ще седя така.
Пак удари, „трак, трак, трак“. Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука.
Рекох си: Ще седя така.
Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля.
към беседата >>
Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му.
“ Той, като върви, като че ли я взема и я хвърля на гърба си. Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро? Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв.
Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му.
Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен.
към беседата >>
Но той пак похлопа по-силно.
Само веднъж съм направил наблюдение. Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука. Рекох си: Ще седя така.
Но той пак похлопа по-силно.
И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили?
към беседата >>
Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти.
Кое е по-хубаво – да вървиш и да си накаляш гърба или да вървиш и да не си накаляш гърба? Кое е по-добро? Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му.
Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти.
После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел.
към беседата >>
И казва: „Учителю, нося ти яйца.
Дойде един светия, дядо Георги беше светията. Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука. Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно.
И казва: „Учителю, нося ти яйца.
Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти.
към беседата >>
После, като върви, гледа да стъпи на камъчета.
Кое е по-добро? Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти.
После, като върви, гледа да стъпи на камъчета.
Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него.
към беседата >>
Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу.
Един ден разсъждавам върху един важен въпрос. Един чука. Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца.
Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу.
Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса.
към беседата >>
Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е.
Единственият чист българин когото видях, той беше в Шумен. Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета.
Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е.
Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той.
към беседата >>
Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12.
Един чука. Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу.
Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12.
Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса. Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
Има нещо хубаво в него.
Друг не съм виждал такъв. Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е.
Има нещо хубаво в него.
Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Седя си и си мисля.
Рекох си: Ще седя така. Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12.
Седя си и си мисля.
Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса. Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
Той е спретнат, хубаво облечен.
Той, като излезе да се разходи в Шумен, като се върне, нито по обущата му има кал, нито по дрехите му. Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него.
Той е спретнат, хубаво облечен.
После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Ако сте вие, как бихте постъпили?
Но той пак похлопа по-силно. И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля.
Ако сте вие, как бихте постъпили?
Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса. Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
После има поглед весел.
Казаха ми: „Елате да видите един особен чудак.“ Той като мине десетина крачки, ще извади кърпа, ще погледне обущата си и ще ги изчисти. После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен.
После има поглед весел.
У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Той не хлопа веднъж, но много пъти.
И казва: „Учителю, нося ти яйца. Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили?
Той не хлопа веднъж, но много пъти.
Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса. Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него.
После, като върви, гледа да стъпи на камъчета. Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел.
У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него.
Художник е той. Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса.
Не искам да ги дам никому другиму.“ Казах му: „Дай ги там долу.“ Той каза: „Не, не, за да се благословят яйцата, давам ги на тебе.“ Аз си напущам работата и слизам долу. Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти.
Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса.
Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
Художник е той.
Казаха: „Чудак е той.“ Аз казах: „Много добър човек е. Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него.
Художник е той.
Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Аз искам да си продам яйцата.“
Той ми казва: „Прочети ги.“ Те бяха 12. Седя си и си мисля. Ако сте вие, как бихте постъпили? Той не хлопа веднъж, но много пъти. Той иска с това да каже: „После ще решаваш въпроса.
Аз искам да си продам яйцата.“
към беседата >>
Не иска да капне нито капка кал върху картината.
Има нещо хубаво в него. Той е спретнат, хубаво облечен. После има поглед весел. У него има чувство към хубавото.“ Това чувство у него е така развито, че той не обича да капне нито капка кал върху него. Художник е той.
Не иска да капне нито капка кал върху картината.
към беседата >>
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение.
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение.
Аз седя и разсъждавам после. След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява. „Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа. Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
към беседата >>
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен.
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен.
Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях.
към беседата >>
Аз седя и разсъждавам после.
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение.
Аз седя и разсъждавам после.
След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява. „Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа. Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
към беседата >>
Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек?
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен.
Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек?
Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума?
към беседата >>
След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява.
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение. Аз седя и разсъждавам после.
След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява.
„Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа. Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
към беседата >>
Трябва да знаеш какви думи да употребиш.
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек?
Трябва да знаеш какви думи да употребиш.
Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите.
към беседата >>
„Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа.
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение. Аз седя и разсъждавам после. След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява.
„Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа.
Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
към беседата >>
Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие.
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш.
Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие.
Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила.
към беседата >>
Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
Та казвам: Хубаво е човек да се учи на търпение. Аз седя и разсъждавам после. След като се разправих с него, той ми се извинява и казва: „Извинявай, че аз много силно похлопах.“ Той сам се извинява. „Похлопах силно, понеже моите уши са слабо развити, не чувам.“ Неговата погрешка е, че много силно хлопа.
Той казва: „Аз съм много глух и затова силно похлопах“.
към беседата >>
Те са експлозивни.
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие.
Те са експлозивни.
Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе.
към беседата >>
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“.
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“.
Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно.
към беседата >>
Трябва да се пазиш от тях.
Аз изваждам едно заключение: Ако ние вървим в света дето хората обичат да цапат, всеки плещи с думите, може човек да се оцапа, ако не е внимателен. Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни.
Трябва да се пазиш от тях.
Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни.
към беседата >>
Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате?
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“.
Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате?
Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул.
към беседата >>
Нали знаеш какво е експлозивна дума?
Има някои шеги, някои думи, с които знаете ли колко пъти си е оплескал човек? Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях.
Нали знаеш какво е експлозивна дума?
И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила.
към беседата >>
Как хлопате на Божествените врати?
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“. Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате?
Как хлопате на Божествените врати?
Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение.
към беседата >>
И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите.
Трябва да знаеш какви думи да употребиш. Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума?
И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите.
На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма!
към беседата >>
Като дядо Георги ли?
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“. Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати?
Като дядо Георги ли?
Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля.
към беседата >>
На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила.
Има думи в езика, които като ги кажеш, ще те сполети нещо, някое си нещастие. Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите.
На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила.
Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти.
към беседата >>
Тихо, съвсем тихо ще хлопаш.
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“. Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли?
Тихо, съвсем тихо ще хлопаш.
После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш.
към беседата >>
Така се подуе.
Те са експлозивни. Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила.
Така се подуе.
Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли?
към беседата >>
После си поседи спокойно.
Казано е: „Искайте, търсете и хлопайте“. Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш.
После си поседи спокойно.
Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света.
към беседата >>
Някой път думите са отровни.
Трябва да се пазиш от тях. Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе.
Някой път думите са отровни.
Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса.
към беседата >>
Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул.
Когато отидете на Божествената врата, как ще хлопате? Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно.
Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул.
Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо.
към беседата >>
Те са като жила.
Нали знаеш какво е експлозивна дума? И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни.
Те са като жила.
Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс.
към беседата >>
Той гледа твоето разположение.
Как хлопате на Божествените врати? Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул.
Той гледа твоето разположение.
Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално.
към беседата >>
Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма!
И ако някой ви каже такава една дума, вие ще се запалите. На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила.
Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма!
Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля.
Като дядо Георги ли? Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение.
Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля.
И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз.
към беседата >>
Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти.
На един спокоен човек, като му кажеш една такава дума, като че ли пчела го е ужилила. Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма!
Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти.
Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш.
Тихо, съвсем тихо ще хлопаш. После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля.
И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш.
А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“.
към беседата >>
Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли?
Така се подуе. Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти.
Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли?
Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света.
После си поседи спокойно. Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш.
А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света.
Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така.
към беседата >>
Ще се развали журфикса.
Някой път думите са отровни. Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли?
Ще се развали журфикса.
Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс. Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо.
Господ, като бутнеш малко на вратата, той вече е чул. Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света.
Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо.
Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
към беседата >>
Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс.
Те са като жила. Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса.
Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс.
Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално.
Той гледа твоето разположение. Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо.
Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално.
Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене, аз.
към беседата >>
Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
Ти казваш: „Няма нищо.“ Как няма! Като ходиш при пчелите и те ужилят по окото, по носа и се подуе лицето ти. Ако една красива мома отива на журфикс и я ужили пчела, ще отиде ли? Ще се развали журфикса. Една пчела може да ти развали настроението, целия журфикс.
Та казвам: Една дума може да развали целия журфикс на човека.
към беседата >>
Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз.
Как са разположени твоят ум, твоето сърце и твоята воля. И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално.
Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз.
Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене, аз. На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
Великото в художника седи в това, което влага в картините.
Великото в художника седи в това, което влага в картините.
Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му.
към беседата >>
Например, „аз ви казвам“.
И вижда, че си набрал нещо в света и искаш да му се оплакваш. А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз.
Например, „аз ви казвам“.
Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене, аз. На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
Има нещо хубаво в художника, в произведението му.
Великото в художника седи в това, което влага в картините.
Има нещо хубаво в художника, в произведението му.
Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота.
към беседата >>
Англичанинът е заставен да казва така.
А пък като се намериш в Божието присъствие, всичкото ти неразположение ще изчезне, понеже ще имаш това, което чакаш в света. Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“.
Англичанинът е заставен да казва така.
В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене, аз. На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
Това са онези линии, в които влага известни идеи.
Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му.
Това са онези линии, в които влага известни идеи.
Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно.
към беседата >>
В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
Всеки човек е недоволен, понеже няма нещо. Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така.
В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
И затова трябва да се спомене, аз. На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника.
Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи.
Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника.
В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра.
към беседата >>
И затова трябва да се спомене, аз.
Та казвам: Първото нещо е – мислете музикално. Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно.
И затова трябва да се спомене, аз.
На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него.
Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника.
В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него.
Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро.
към беседата >>
На български може да се каже: „Казвам ви.“
Един англичанин се познава по това, че когато говори в първо лице, винаги казва аз. Например, „аз ви казвам“. Англичанинът е заставен да казва така. В български окончанието на глагола показва и лицето, а пък на английски това не е възможно. И затова трябва да се спомене, аз.
На български може да се каже: „Казвам ви.“
към беседата >>
Неговите разбирания са в картините му.
Великото в художника седи в това, което влага в картините. Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него.
Неговите разбирания са в картините му.
Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка.
За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината.
към беседата >>
Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота.
Има нещо хубаво в художника, в произведението му. Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му.
Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота.
И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка.
За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори.
Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно.
към беседата >>
И тебе ти е приятно.
Това са онези линии, в които влага известни идеи. Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота.
И тебе ти е приятно.
Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори.
Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр.
Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава.
към беседата >>
Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра.
Ти като гледаш една хубава картина, виждаш това, което е в душата на художника. В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно.
Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра.
Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро. Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр.
Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“.
Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря.
към беседата >>
Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро.
В картините на художника, той е изразил нещо от това, което е в него. Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра.
Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро.
Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“.
Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно.
Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба.
към беседата >>
Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
Неговите разбирания са в картините му. Когато ти четеш едно философско съчинение, този философ излага как разбира живота. И тебе ти е приятно. Според мене, като четеш една книга, всяка една книга от която можеш да почерпиш сила е добра. Всяко пеене от което можеш да почерпиш сила, е добро.
Всяка среща, от която можеш да почерпиш нещо добро, е хубава.
към беседата >>
Ние съвременните хора не говорим истината.
Ако ти, който говориш думите „Аз ви казвам“, ако в това казване не подразбираш, че Бог е онзи, Който говори, ще направиш една погрешка. За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно.
Ние съвременните хора не говорим истината.
Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така.
към беседата >>
Да допуснем, че двама души се бият.
Да допуснем, че двама души се бият.
Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение.
към беседата >>
Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно.
За да кажеш: „Аз ви казвам“, трябва да разбираш, че Бог говори. Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината.
Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно.
Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така. Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава.
Да допуснем, че двама души се бият.
Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава.
Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън.
към беседата >>
Този, който казва така, той не го дава.
Ти имаш право да употребиш думите: „Аз ви казвам“, когато си господар на всички условия, на всичко – на въздуха, на светлината, на водата, на топлината, на земята и пр. Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно.
Този, който казва така, той не го дава.
Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така. Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Тече кръвта от бития.
Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава.
Тече кръвта от бития.
Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече.
към беседата >>
Той е купил този хляб от хлебаря.
Тогава имаш право да казваш: „Аз ви казвам“. Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава.
Той е купил този хляб от хлебаря.
Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така. Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам.
Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития.
Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам.
Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата?
към беседата >>
Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба.
Ако пък не си господар и казваш: „Аз ви казвам“, но подразбираш, че Бог е господарят на въздуха, светлината, топлината и пр., тогава Господ ще бъде доволен от тебе, че ти мислиш правилно. Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря.
Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба.
Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така. Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта.
Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам.
Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта.
Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото.
към беседата >>
Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така.
Ние съвременните хора не говорим истината. Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба.
Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така.
Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Аз изваждам заключение.
Да допуснем, че двама души се бият. Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта.
Аз изваждам заключение.
Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат.
към беседата >>
Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
Ние казваме: „Аз ти давам този хляб.“ Но това не е вярно. Този, който казва така, той не го дава. Той е купил този хляб от хлебаря. Но и хлебарят не може да каже, че той дава хляба. Нито пък земеделецът, който оре земята може да каже така.
Онзи дава хляба, Който е пратил светлината, топлината, въздуха, дъжда и пр.
към беседата >>
Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън.
Единият блъснал другият по носа, разкървавил му носа и казва: „Да знаеш още веднъж да си държиш устата затворена.“ И си заминава. Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение.
Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън.
А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена.
към беседата >>
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“.
Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа. И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане.
към беседата >>
А пък ако е затворена, кръв няма да тече.
Тече кръвта от бития. Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън.
А пък ако е затворена, кръв няма да тече.
Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват.
към беседата >>
Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“.
Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа.
И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща.
към беседата >>
Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата?
Аз съм човек, който разбирам, зная да лекувам. Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече.
Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата?
Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори.
към беседата >>
И с това Слово хората ще бъдат живи.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“. Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа.
И с това Слово хората ще бъдат живи.
За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо.
към беседата >>
Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото.
Казвам му: „Няма нищо.“ Помагам му, спирам му кръвта. Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата?
Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото.
И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се.
към беседата >>
За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“. Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа. И с това Слово хората ще бъдат живи.
За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре.
Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб.
към беседата >>
И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат.
Аз изваждам заключение. Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото.
И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат.
Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа?
към беседата >>
Тогава всичко е възможно.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“. Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа. И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре.
Тогава всичко е възможно.
Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо.
към беседата >>
Дръж устата си затворена.
Онзи на заминаване казва: „Да си държиш устата затворена.“ Дръж си устата затворена, понеже, ако устата ти е отворена, кръв ще тече навън. А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат.
Дръж устата си затворена.
Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори.
към беседата >>
Каквото пожелаеш ще стане.
Христос казва: „Аз съм живият хляб слязъл от небето“. Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа. И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно.
Каквото пожелаеш ще стане.
В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща.
към беседата >>
Гледай ораторите, които се проявяват.
А пък ако е затворена, кръв няма да тече. Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена.
Гледай ораторите, които се проявяват.
И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така.
към беседата >>
В дадения случай не се позволява да искаш много неща.
Истинският хляб, който приемаме е Словото Божие, което излиза от Христа. И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане.
В дадения случай не се позволява да искаш много неща.
Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл.
към беседата >>
И двамата са оратори.
Питам сега: Какъв урок добивам аз от тези двамата? Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват.
И двамата са оратори.
Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек.
към беседата >>
Да искаш само едно нещо.
И с това Слово хората ще бъдат живи. За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща.
Да искаш само едно нещо.
Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно.
към беседата >>
Надговарят се.
Добивам следния урок, че ако аз плещя и на мене може да се случи същото. И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори.
Надговарят се.
Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината?
към беседата >>
Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб.
За да бъдат живи три неща се изискват: Да мислят добре, да чувствуват добре. Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо.
Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб.
Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека.
към беседата >>
Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа?
И на мен ми казват: „Дръж си устата затворена, когато говориш.“ Двама души се карат. Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се.
Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа?
“ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни.
към беседата >>
Но в дадения момент ще искаш само едно нещо.
Тогава всичко е възможно. Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб.
Но в дадения момент ще искаш само едно нещо.
А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това.
към беседата >>
“ Единият говори и другият говори.
Дръж устата си затворена. Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа?
“ Единият говори и другият говори.
И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек.
към беседата >>
А пък ти искаш много неща.
Каквото пожелаеш ще стане. В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо.
А пък ти искаш много неща.
Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек.
към беседата >>
И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така.
Гледай ораторите, които се проявяват. И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори.
И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така.
Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете.
към беседата >>
Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл.
В дадения случай не се позволява да искаш много неща. Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща.
Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл.
И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил.
към беседата >>
Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек.
И двамата са оратори. Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така.
Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек.
Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно.
Да искаш само едно нещо. Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл.
И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно.
Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил. На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината?
Надговарят се. Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек.
Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината?
Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
Правото се раздава, чрез волята на човека.
Като си жаден, ще искаш вода, като си гладен, ще искаш хляб. Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно.
Правото се раздава, чрез волята на човека.
Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил. На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни.
Като се срещнат вярващите, говорят си: „Как вярваш в Христа? “ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината?
Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни.
Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
Сила се изисква за това.
Но в дадения момент ще искаш само едно нещо. А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека.
Сила се изисква за това.
Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил. На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек.
“ Единият говори и другият говори. И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни.
Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек.
Аз нося хляб, вземете. Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек.
А пък ти искаш много неща. Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това.
Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек.
На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил. На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Аз нося хляб, вземете.
И накрая, единият казва: „Ти си крив.“ И вторият казва на първия така. Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек.
Аз нося хляб, вземете.
Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил.
Има определено време за някакво постижение, за някоя добродетел, за някое благородно чувство, за някоя благородна постъпка, за някоя благородна мисъл. И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек.
На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил.
На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Седнете да се разговаряме.“
Аз влизам и казвам: „Ето един прав човек. Вие двамата сте криви, пък аз съм прав, с когото може да се оправите, понеже и двамата сте криви.“ В какво седи кривината? Аз обяснявам така: „Торбите на двама ви са празни. Три дена не сте яли, а аз нося торба с хляб.“ И казвам: „Я, на тебе един самун, я на тебе един самун.“ Единият казал на другият: „Ти си глупав, защото не си взе хляб.“ Другият казал на първия: „Ти си глупав, защото не си взе хляб, защото нямаш хляб.“ Тогаз аз казвам: „Аз съм правият човек. Аз нося хляб, вземете.
Седнете да се разговаряме.“
към беседата >>
На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
И тогава сме благоугодни на Бога, когато възприемаме добре Неговите мисли в ума си, неговите добродетели в сърцето си и когато със своята воля раздаваме правдата в света правилно. Правото се раздава, чрез волята на човека. Сила се изисква за това. Ти трябва да раздаваш онова божествено право на всеки човек. На всеки човек трябва да дадеш от доброто, което Бог е изпратил.
На всеки човек в мислите си трябва да му предадеш истината.
към беседата >>
Сега да приведа това психологически.
Сега да приведа това психологически.
Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля.
към беседата >>
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство.
Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля. Всички вие се нуждаете от свобода. Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум. В някои от вас умът вече е свободен. Но сърцето не е.
към беседата >>
Ти имаш едно противоречие в ума си.
Сега да приведа това психологически.
Ти имаш едно противоречие в ума си.
Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля.
към беседата >>
Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство.
Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля.
Всички вие се нуждаете от свобода. Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум. В някои от вас умът вече е свободен. Но сърцето не е.
към беседата >>
Имаш и едно противоречие в сърцето си.
Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си.
Имаш и едно противоречие в сърцето си.
Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля.
към беседата >>
Всички вие се нуждаете от свобода.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство. Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля.
Всички вие се нуждаете от свобода.
Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум. В някои от вас умът вече е свободен. Но сърцето не е.
към беседата >>
Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти.
Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си.
Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти.
Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш.
към беседата >>
Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство. Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля. Всички вие се нуждаете от свобода.
Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум.
В някои от вас умът вече е свободен. Но сърцето не е.
към беседата >>
Волята ти трябва да донесе нещо.
Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти.
Волята ти трябва да донесе нещо.
Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля.
към беседата >>
В някои от вас умът вече е свободен.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство. Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля. Всички вие се нуждаете от свобода. Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум.
В някои от вас умът вече е свободен.
Но сърцето не е.
към беседата >>
Някои хора искат да имат силна воля.
Сега да приведа това психологически. Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо.
Някои хора искат да имат силна воля.
Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър.
към беседата >>
Но сърцето не е.
Казано е: „Истината ще ви направи свободен.“ Ако ти мислиш правилно, ти освобождаваш хората от умствено робство. Най-първо хората трябва да се освободят умствено, после сърдечно и после тяхната воля. Всички вие се нуждаете от свобода. Свобода да имат вашата воля, вашето сърце и вашият ум. В някои от вас умът вече е свободен.
Но сърцето не е.
към беседата >>
Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля.
Ти имаш едно противоречие в ума си. Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля.
Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля.
Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек.
към беседата >>
Та три вида свобода има в света.
Та три вида свобода има в света.
Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот.
към беседата >>
Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля.
Имаш и едно противоречие в сърцето си. Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля.
Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля.
Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто.
към беседата >>
Мисълта е почти освободена.
Та три вида свобода има в света.
Мисълта е почти освободена.
Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата.
към беседата >>
Защото хлябът изисква воля да го носиш.
Ще дойде силата, твоята воля, разумното начало в тебе и ще уреди разногласието, което съществува в ума ти и в сърцето ти. Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля.
Защото хлябът изисква воля да го носиш.
Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила.
към беседата >>
Сърцето е сега несвободно.
Та три вида свобода има в света. Мисълта е почти освободена.
Сърцето е сега несвободно.
Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега.
към беседата >>
Човек не може да бъде добър, ако няма воля.
Волята ти трябва да донесе нещо. Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш.
Човек не може да бъде добър, ако няма воля.
Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви.
към беседата >>
Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи.
Та три вида свобода има в света. Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно.
Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи.
И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си.
към беседата >>
Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър.
Някои хора искат да имат силна воля. Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля.
Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър.
Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне.
към беседата >>
И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него.
Та три вида свобода има в света. Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи.
И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него.
И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум.
към беседата >>
Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек.
Всеки човек, чиято торба е празна, той няма воля. Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър.
Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек.
Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта.
към беседата >>
И ние ще имаме отличен живот.
Та три вида свобода има в света. Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него.
И ние ще имаме отличен живот.
А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен.
към беседата >>
Доброто седи в прилагане на доброто.
Човек, чиято торба е пълна, той е човек с воля. Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек.
Доброто седи в прилагане на доброто.
Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне.
към беседата >>
А пък този отличен живот ще се ползува от свободата.
Мисълта е почти освободена. Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот.
А пък този отличен живот ще се ползува от свободата.
Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна.
към беседата >>
Сега на всинца ви е потребна сила.
Защото хлябът изисква воля да го носиш. Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто.
Сега на всинца ви е потребна сила.
Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат.
към беседата >>
Та вие се нуждаете от три неща сега.
Сърцето е сега несвободно. Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата.
Та вие се нуждаете от три неща сега.
Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода.
към беседата >>
Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви.
Човек не може да бъде добър, ако няма воля. Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила.
Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви.
В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов.
към беседата >>
Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си.
Когато се говори, че сърцето е грешно се разбира, че сърцето трябва да се освободи. И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега.
Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си.
Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост.
към беседата >>
В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне.
Някой път вие мислите, че човек като мисли право и чувствува право е добър. Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви.
В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне.
Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
Истината трябва да бъде във вашия ум.
И когато се освободи човешкото сърце, тогава Божествените добродетели ще влязат да живеят в него. И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си.
Истината трябва да бъде във вашия ум.
Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов.
към беседата >>
Същият закон важи и за добродетелта.
Може да мисли право, може и да чувствува право, но ако няма силна воля да приложи доброто, той не е силен човек. Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне.
Същият закон важи и за добродетелта.
Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
Умът ви да бъде свободен.
И ние ще имаме отличен живот. А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум.
Умът ви да бъде свободен.
Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик.
към беседата >>
Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне.
Доброто седи в прилагане на доброто. Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта.
Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне.
Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
Това за което ви говоря е външна страна.
А пък този отличен живот ще се ползува от свободата. Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен.
Това за което ви говоря е външна страна.
Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение.
към беседата >>
Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат.
Сега на всинца ви е потребна сила. Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне.
Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат.
Това го наричаме любов. Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
Истината дава свобода.
Та вие се нуждаете от три неща сега. Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна.
Истината дава свобода.
Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение.
към беседата >>
Това го наричаме любов.
Всички боледувате по единствената причина, че отслабва тялото ви. В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат.
Това го наричаме любов.
Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост.
Свобода за волята си, добродетели за сърцето си и мисли за ума си. Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода.
Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост.
А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта.
към беседата >>
Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
В света има един закон: Ако ти се присмееш на някой човек за някой негов недъг, този недъг ще те постигне. Същият закон важи и за добродетелта. Ако ти срещнеш някоя добродетел, някое изкуство и му се зарадваш, това ще те постигне. Трябва да се зарадваш за хубавите работи, за да ти дойдат. Това го наричаме любов.
Ако се зарадваш за благото, което има някой човек, това благо ще дойде в тебе.
към беседата >>
А пък Бог е Любов.
Истината трябва да бъде във вашия ум. Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост.
А пък Бог е Любов.
Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има.
към беседата >>
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек.
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек.
Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?
към беседата >>
Любовта е най-малкият подтик.
Умът ви да бъде свободен. Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов.
Любовта е най-малкият подтик.
Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината.
към беседата >>
Ако този човек е умен, той е проява на Бога.
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек.
Ако този човек е умен, той е проява на Бога.
Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание.
към беседата >>
Без любов в света не може да има движение.
Това за което ви говоря е външна страна. Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик.
Без любов в света не може да има движение.
Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода.
към беседата >>
Ако този човек е добър, той е проявление на Бога.
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога.
Ако този човек е добър, той е проявление на Бога.
Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш.
към беседата >>
Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение.
Истината дава свобода. Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение.
Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение.
И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината.
към беседата >>
Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога.
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога.
Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога.
И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път?
към беседата >>
И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта.
Мъдростта произвежда движение в света, знанието, светлината произхождат от Божията мъдрост. А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение.
И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта.
Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога.
към беседата >>
И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас.
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога.
И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас.
Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
Подтик трябва да има.
А пък Бог е Любов. Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта.
Подтик трябва да има.
Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш.
към беседата >>
Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?
Да се радваш на благото, което хората имат, това значи да се радваш на Бога, Който се проявява в тоя човек. Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас.
Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?
“ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
Тогава идват знанието, светлината.
Любовта е най-малкият подтик. Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има.
Тогава идват знанието, светлината.
И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен.
към беседата >>
“ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание.
Ако този човек е умен, той е проява на Бога. Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене?
“ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание.
Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
И после идва истинската свобода.
Без любов в света не може да има движение. Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината.
И после идва истинската свобода.
Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик.
към беседата >>
Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш.
Ако този човек е добър, той е проявление на Бога. Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание.
Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш.
Питам, разбрал ли си Божествения път? Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината.
Да обичаш, значи да дадеш най-малкият подтик на движение. И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода.
Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината.
Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик. Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Питам, разбрал ли си Божествения път?
Ако този човек е силен, този човек е проявление на Бога. И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш.
Питам, разбрал ли си Божествения път?
Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога.
И всички неща се постигат само чрез закона на Любовта. Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината.
Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога.
Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик. Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
И ако ние можем да се радваме на проявлението на Бога, Който се проявява навсякъде, ние можем да постигнем всичко онова, което Бог е определил за нас. Ти като видиш учен човек, Господ ти казва: „Какво искаш от мене? “ А пък ти си намръщиш лицето и почнеш да мърмориш: „Аз толкова време чакам и на мене Ти не обърна внимание. Оставил си благата за други човек, а аз ходя да страдам.“ Мърмориш. Питам, разбрал ли си Божествения път?
Вие искате постиженията на нещата в света по този начин, по който никога не могат да дойдат.
към беседата >>
Този най-първият подтик трябва да го приемеш.
Подтик трябва да има. Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога.
Този най-първият подтик трябва да го приемеш.
Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик. Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Ти виждаш един хубав плат изтъкан.
Ти виждаш един хубав плат изтъкан.
Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък.
към беседата >>
Той е мощен, силен.
Тогава идват знанието, светлината. И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш.
Той е мощен, силен.
Няма в света нещо по-мощно от този подтик. Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Той има цена.
Ти виждаш един хубав плат изтъкан.
Той има цена.
Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване.
към беседата >>
Няма в света нещо по-мощно от този подтик.
И после идва истинската свобода. Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен.
Няма в света нещо по-мощно от този подтик.
Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Той е изтъкан отлично.
Ти виждаш един хубав плат изтъкан. Той има цена.
Той е изтъкан отлично.
Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо.
към беседата >>
Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
Ако ти нямаш любов, не можеш да разбереш Мъдростта и Истината. Аз като ви говоря за Любовта, подразбирам първият подтик на Бога. Този най-първият подтик трябва да го приемеш. Той е мощен, силен. Няма в света нещо по-мощно от този подтик.
Той, като дойде, събужда се човешката воля, човешкото сърце и човешкия ум.
към беседата >>
Но знаете ли, как е станал този плат?
Ти виждаш един хубав плат изтъкан. Той има цена. Той е изтъкан отлично.
Но знаете ли, как е станал този плат?
Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало.
към беседата >>
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш.
Не, любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта.
към беседата >>
Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа.
Ти виждаш един хубав плат изтъкан. Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат?
Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа.
После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят.
към беседата >>
Не, любовта е онзи подтик.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш.
Не, любовта е онзи подтик.
Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света.
към беседата >>
После е прела друга вълна, за да има вътък.
Ти виждаш един хубав плат изтъкан. Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа.
После е прела друга вълна, за да има вътък.
После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу.
към беседата >>
Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш. Не, любовта е онзи подтик.
Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна.
Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта.
към беседата >>
После има насноваване.
Той има цена. Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък.
После има насноваване.
Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад.
към беседата >>
Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш. Не, любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна.
Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни.
Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки.
към беседата >>
Тя си служи с нищелки, бърдо.
Той е изтъкан отлично. Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване.
Тя си служи с нищелки, бърдо.
Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа.
към беседата >>
Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш. Не, любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни.
Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна.
Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки.
към беседата >>
Много работи имало.
Но знаете ли, как е станал този плат? Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо.
Много работи имало.
Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно.
към беседата >>
Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта.
Да обичаш някого, ти подразбираш да го прегърнеш. Не, любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна.
Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта.
И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо.
към беседата >>
Жените, които тъкат, знаят.
Онази жена е взела вълната и я прела, за да има основа. После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало.
Жените, които тъкат, знаят.
После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света.
Не, любовта е онзи подтик. Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта.
И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света.
Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават.
към беседата >>
После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу.
После е прела друга вълна, за да има вътък. После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят.
После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу.
И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
Затова трябва да започнете с любовта.
Ако твоята воля няма подтик на любовта, тя не е силна. Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света.
Затова трябва да започнете с любовта.
Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик.
към беседата >>
И бърдото движи напред, назад.
После има насноваване. Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу.
И бърдото движи напред, назад.
Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
Те са нишки.
Ако твоето сърце няма подтика на любовта, чувствата ви не са правилни. Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта.
Те са нишки.
Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си.
към беседата >>
Ти казваш: „Глупава работа.
Тя си служи с нищелки, бърдо. Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад.
Ти казваш: „Глупава работа.
Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно. Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
Любовта трябва да създаде тези нишки.
Ако твоят ум няма подтикът на любовта, мисълта ти не е правилна. Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки.
Любовта трябва да създаде тези нишки.
В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път.
към беседата >>
Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно.
Много работи имало. Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа.
Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно.
Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
В тебе се тъче нещо.
Следователно, в мисълта, във волята и в сърцето, трябва да има подтика на любовта. И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки.
В тебе се тъче нещо.
Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път. И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
Жените, които тъкат, знаят. После има совалка, има едно кросно и тя като седне, движи го и краката движи нагоре, надолу. И бърдото движи напред, назад. Ти казваш: „Глупава работа. Цял ден тя седи и с краката си, и с ръцете си работи.“ Ти казваш: „Глупава работа.“ Но от тая глупава работа излиза хубавото платно.
Това са хиляди, хиляди нишки, преплетени по особен начин.
към беседата >>
Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават.
И без този най-малкият подтик на любовта, нищо не се постига в света. Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо.
Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават.
Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път. И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки.
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки.
Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо?
към беседата >>
Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик.
Затова трябва да започнете с любовта. Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават.
Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик.
Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път. И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат.
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки.
Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат.
Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо?
към беседата >>
Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си.
Те са нишки. Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик.
Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си.
Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път. И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Вие сте чели Евангелието.
Вие сте чели Евангелието.
Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче.
към беседата >>
Платът е един резултат.
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат.
Платът е един резултат.
Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха.
към беседата >>
Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път.
Любовта трябва да създаде тези нишки. В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си.
Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път.
И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му.
Вие сте чели Евангелието.
Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му.
Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи.
към беседата >>
Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат.
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат.
Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете.
към беседата >>
И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
В тебе се тъче нещо. Та само чрез този Божествен подтик, който постоянно идва в човека, нещата стават. Всеки ден, като станеш сутрин, обед и вечер, ти усещаш този подтик. Вие сте недоволни, възприемете Божествения подтик в сърцата си, в ума си и във волята си. Ако го приемете в ума си, сърцето си и волята си, вие сте на прав път.
И тогаз имате условие за постигане в бъдеще на всичко онова, което искате.
към беседата >>
Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна.
Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му.
Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна.
Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме.
към беседата >>
Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо?
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо?
Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите.
към беседата >>
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“.
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“.
Как ще ги представите сега? Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа? И кой търси?
към беседата >>
Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо.
Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна.
Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо.
Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
Трябва да чувствува. Защо?
Та човешката мисъл, човешките чувства и човешките постъпки са хиляди нишки. Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо?
Трябва да чувствува. Защо?
Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят.
към беседата >>
Как ще ги представите сега?
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“.
Как ще ги представите сега?
Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането?
към беседата >>
Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго.
Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо.
Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго.
Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
Трябва да бъде силен. Защо?
Те трябва да са минали през този стан и тогаз вече имаме един резултат. Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо?
Трябва да бъде силен. Защо?
Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят.
към беседата >>
Как ще представите искането?
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“. Как ще ги представите сега?
Как ще представите искането?
Кой иска? Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли?
към беседата >>
Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче.
Вие сте чели Евангелието. Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго.
Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче.
Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха.
Платът е един резултат. Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо?
Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха.
Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях.
към беседата >>
Кой иска?
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“. Как ще ги представите сега? Как ще представите искането?
Кой иска?
Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим?
към беседата >>
Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи.
Някой път зависи, как слуша човек, или какво е състоянието му. Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче.
Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи.
Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме. Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
Вие искате да се облечете.
Ние имаме една мисъл, която е вече един резултат. Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха.
Вие искате да се облечете.
В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят.
към беседата >>
Кой хлопа?
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“. Как ще ги представите сега? Как ще представите искането? Кой иска?
Кой хлопа?
И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието.
към беседата >>
Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме.
Когато четеш някоя книга, някой път ти е приятна книгата, а някой път ти е неприятна. Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи.
Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме.
Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите.
Та казвам: Всеки един от вас трябва да мисли. Защо? Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете.
В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите.
Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха.
към беседата >>
И кой търси?
Казано е: „Искайте, хлопайте, търсете“. Как ще ги представите сега? Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа?
И кой търси?
Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ.
към беседата >>
Животът е най-голямото Евангелие.
Ако четеш Евангелието, когато те боли корема, ще разбереш едно нещо; ако четеш Евангелието, когато те боли глава, ще разбереш друго нещо. Ако четеш Евангелието, когато нямаш пари, пак ще разбереш друго. Когато те гонят неприятели и четеш Евангелието, пак ще разбереш другояче. Казваш: „Разбрах Евангелието.“ За да го разбереш, трябва да минеш през много работи. Най-хубавото Евангелие, това е животът, който ние постоянно четем и разно го разбираме.
Животът е най-голямото Евангелие.
към беседата >>
Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят.
Трябва да чувствува. Защо? Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите.
Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят.
Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“.
към беседата >>
Къде да турим искането?
Как ще ги представите сега? Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа? И кой търси?
Къде да турим искането?
В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа?
към беседата >>
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея.
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея.
„По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли.
към беседата >>
Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят.
Трябва да бъде силен. Защо? Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят.
Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят.
И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха.
към беседата >>
В мисълта ли?
Как ще представите искането? Кой иска? Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането?
В мисълта ли?
Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа.
към беседата >>
„По онова време“ това е 12 глава.
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея.
„По онова време“ това е 12 глава.
Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.).
към беседата >>
И ще направите едно съчетание от тях.
Понеже сами трябва да приготвите онзи материал, от който трябва да се направи нашата бъдеща дреха. Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят.
И ще направите едно съчетание от тях.
И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло.
към беседата >>
Хлопането къде да го турим?
Кой иска? Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли?
Хлопането къде да го турим?
Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа.
към беседата >>
Числото 12 играе важна роля.
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава.
Числото 12 играе важна роля.
Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня.
към беседата >>
И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят.
Вие искате да се облечете. В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях.
И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят.
За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет.
към беседата >>
Всички цитират Писанието.
Кой хлопа? И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим?
Всички цитират Писанието.
Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята.
към беседата >>
Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи.
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля.
Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи.
Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата.
към беседата >>
За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха.
В невидимият свят ще ви направят такава дреха, какъвто материал изпратите. Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят.
За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха.
А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила.
към беседата >>
Искането е символ.
И кой търси? Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието.
Искането е символ.
Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо.
към беседата >>
Те са изворите на живота (1 ст.).
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи.
Те са изворите на живота (1 ст.).
Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той.
към беседата >>
А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“.
Вие, като мислите, изпращате вашите мисли в невидимия свят. Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха.
А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“.
И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага.
към беседата >>
Кой хлопа?
Къде да турим искането? В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ.
Кой хлопа?
И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила.
към беседата >>
Хората бяха гладни не бяха яли.
Ще чета 12 глава от Евангелието на Матея. „По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.).
Хората бяха гладни не бяха яли.
Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек.
към беседата >>
И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха.
Като чувствувате, изпращате вашите чувства в невидимия свят и като постъпвате, изпращате вашите постъпки в невидимия свят. И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“.
И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха.
И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите.
към беседата >>
И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа.
В мисълта ли? Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа?
И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа.
За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия.
към беседата >>
Късаха класове без позволение (2–8 ст.).
„По онова време“ това е 12 глава. Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли.
Късаха класове без позволение (2–8 ст.).
Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не?
към беседата >>
И сърцето си има свое тяло.
И ще направите едно съчетание от тях. И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха.
И сърцето си има свое тяло.
Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове.
към беседата >>
За искането ще туриш ума си на работа.
Хлопането къде да го турим? Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа.
За искането ще туриш ума си на работа.
А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш?
към беседата >>
Той им е налял масло в огъня.
Числото 12 играе важна роля. Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.).
Той им е налял масло в огъня.
Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих).
към беседата >>
Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет.
И каквото сте изпратили, такава дреха ще ви направят. За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло.
Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет.
И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо.
към беседата >>
А пък търсенето е за волята.
Всички цитират Писанието. Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа.
А пък търсенето е за волята.
Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира?
към беседата >>
Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата.
Има 12 зодии или 12 извора в света, от които изтичат 12 хубави работи. Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня.
Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата.
Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота?
към беседата >>
И най-великото нещо на земята е да има човек сила.
За да мисли човек, той трябва да има отлична дреха. А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет.
И най-великото нещо на земята е да има човек сила.
Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО.
към беседата >>
Търсиш да направиш нещо.
Искането е символ. Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята.
Търсиш да направиш нещо.
То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо.
към беседата >>
Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той.
Те са изворите на живота (1 ст.). Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата.
Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той.
Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер.
към беседата >>
Онова, което мисли и чувствува да го прилага.
А пък тази дреха я наричат философите – окултистите „тялото на мисълта“. И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила.
Онова, което мисли и чувствува да го прилага.
Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ.
към беседата >>
То е сила.
Кой хлопа? И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо.
То е сила.
Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието.
към беседата >>
Ако не я изпълняваш, не си човек.
Хората бяха гладни не бяха яли. Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той.
Ако не я изпълняваш, не си човек.
Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.).
към беседата >>
Най-великото нещо за художника е, как прилага боите.
И за да чувствуваш, трябва да имаш дреха. И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага.
Най-великото нещо за художника е, как прилага боите.
За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава.
към беседата >>
Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия.
И когато се говори за хлопане, ще туриш, значи, сърцето си на работа. За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила.
Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия.
И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш.
към беседата >>
Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не?
Късаха класове без позволение (2–8 ст.). Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек.
Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не?
Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст.
към беседата >>
За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове.
И сърцето си има свое тяло. Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите.
За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове.
Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава.
към беседата >>
И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш?
За искането ще туриш ума си на работа. А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия.
И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш?
Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде.
към беседата >>
Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих).
Той им е налял масло в огъня. Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не?
Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих).
Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата).
към беседата >>
Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо.
Ние казваме: „Да мисли човек.“ Най-великото нещо, което човек трябва да има на земята, то е да чувствува, да има усет. И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове.
Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо.
Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове.
към беседата >>
Хлопането, какво подразбира?
А пък търсенето е за волята. Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш?
Хлопането, какво подразбира?
При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде. Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
Позволено ли е да се яде в събота?
Като срещнеш един съботянин сега, като ходи, ходи навсякъде, все ще те пипне за съботата. Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих).
Позволено ли е да се яде в събота?
В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата).
към беседата >>
Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО.
И най-великото нещо на земята е да има човек сила. Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо.
Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО.
Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай.
към беседата >>
При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо.
Търсиш да направиш нещо. То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира?
При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо.
Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде. Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер.
Ако изпълняваш съботата, човек си, казва той. Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота?
В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер.
А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата).
към беседата >>
Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ.
Онова, което мисли и чувствува да го прилага. Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО.
Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ.
Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре.
към беседата >>
Бог е Който събужда в тебе желанието.
То е сила. Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо.
Бог е Който събужда в тебе желанието.
Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде. Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.).
Ако не я изпълняваш, не си човек. Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер.
А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.).
Едно малко негодувание се явява (34 ст. до края на главата).
към беседата >>
Това е първата октава.
Най-великото нещо за художника е, как прилага боите. За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ.
Това е първата октава.
После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре.
към беседата >>
Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш.
Ако твоята сила незадоволява търсенето, ако твоя ум не задоволява искането и ако твоето сърце не задоволява хлопането, ти не можеш да вършиш волята Божия. И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието.
Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш.
И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде. Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
Едно малко негодувание се явява (34 ст.
Ако те срещне един баптист, ще засегне въпросът: Кръстен ли си или не? Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.).
Едно малко негодувание се явява (34 ст.
до края на главата).
към беседата >>
После има втора и трета октава.
За музиканта най-великото е правилно да взима онези тонове. Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава.
После има втора и трета октава.
Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре. А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде.
И тогава, като отидеш при Господа, Той ще ти каже: Какво искаш? Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш.
И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде.
Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
до края на главата).
Ако си кръстен, добре, а ако не си кръстен тогава друго (9–10 стих). Позволено ли е да се яде в събота? В събота, всички ядяха и сутрин, и на обяд, и вечер. А пък сега питат, позволено ли е да се цери в събота (11–13 ст.). Едно малко негодувание се явява (34 ст.
до края на главата).
към беседата >>
Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове.
Не само правилно да ги взема, но във всеки тон, той трябва да влее нещо. Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава.
Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове.
Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре. А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
Хлопането, какво подразбира? При хлопането ти не искаш, ти желаеш нещо. Бог е Който събужда в тебе желанието. Няма да кажеш на Господа, че искаш хиляди работи, а само едно нещо ще искаш. И ако Господ даде само едното, всичко друго ще дойде.
Щом Бог ти е дал живота, ти си бъди уверен, че всички други блага, които принадлежат към живота, Той ще ти ги даде.
към беседата >>
„Всичко в живота е постижимо“.
„Всичко в живота е постижимо“.
към беседата >>
Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай.
Като вземе ДО, той трябва да знае, какво да тури в ДО. Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове.
Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай.
А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре. А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост.
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост.
Животът има две страни, според нашето разбиране. Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява. И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение. И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
към беседата >>
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте?
Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно?
към беседата >>
А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре.
Също е за РЕ, МИ, ФА, СОЛ, ЛА СИ. Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай.
А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре.
Каквото почна да го свърша добре. А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
Животът има две страни, според нашето разбиране.
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост.
Животът има две страни, според нашето разбиране.
Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява. И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение. И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
към беседата >>
Какво очаквате?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте?
Какво очаквате?
Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?
към беседата >>
Каквото почна да го свърша добре.
Това е първата октава. После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре.
Каквото почна да го свърша добре.
А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява.
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост. Животът има две страни, според нашето разбиране.
Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява.
И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение. И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
към беседата >>
Какво бихте отговорили?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате?
Какво бихте отговорили?
Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира.
към беседата >>
А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
После има втора и трета октава. Той трябва да знае, какво да вложи вътре в тези тонове. Ако аз бях пял ДО ще искам да се освободя от всичките ограничения, които имам в дадения случай. А пък като пея РЕ, ще искам, по който път трябва да постигна работата добре. Каквото почна да го свърша добре.
А пък ако взема МИ, ще искам материалът, който имам да е хубав.
към беседата >>
И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение.
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост. Животът има две страни, според нашето разбиране. Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява.
И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение.
И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
към беседата >>
Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили?
Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са?
Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо.
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо.
После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми.
към беседата >>
И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
Неразбраният живот произвежда страдание, а пък разбрания живот произвежда радост. Животът има две страни, според нашето разбиране. Следователно, ако ти не мислиш правилно, живот има два вида, двояко се проявява. И ако ти не чувствуваш правилно, как ще има в сърцето ти разединение.
И ако във волята ти, в силата ти не разбираш нещата, пак животът двояко ще се проявява.
към беседата >>
Да няма някой от вас глух?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са?
Да няма някой от вас глух?
Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората.
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо.
После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората.
С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални.
към беседата >>
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева.
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева.
Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля. Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил. Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил. И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
към беседата >>
Та да пея напразно?
Сега, ако ви попитат, защо се събрахте? Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух?
Та да пея напразно?
“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят?
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората.
С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят?
Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи.
към беседата >>
Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля.
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева.
Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля.
Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил. Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил. И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
към беседата >>
“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?
Какво очаквате? Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно?
“ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?
“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира. Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени.
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят?
Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени.
После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях.
към беседата >>
Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил.
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева. Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля.
Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил.
Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил. И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
към беседата >>
“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира.
Какво бихте отговорили? Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте?
“ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира.
Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете?
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени.
После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете?
Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява.
към беседата >>
Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева. Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля. Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил.
Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
към беседата >>
Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
Ако попитат публиката, която е събрана в някой театър, или певчески салон: „защо сте дошли“, тя ще отговори: „За да те чуем, като пееш.“ Той ще ги попита: „Учите ви отворени ли са? Да няма някой от вас глух? Та да пея напразно? “ Или някой художник, който дава изложба, може да попита публиката: „Защо дойдохте? “ Тя ще отговори: „Дойдохме да гледаме картините ви.“ И той има право да пита: „Да няма някой от вас сляп да не довижда.“ За художника, за неговите картини, човек трябва да има око, за да вижда и разбира.
Иначе, ако не разбира, той само ще погледне картината и ще каже: „Хубава картина.“
към беседата >>
Кажете ми.
Сега всички искате да бъдете добри, но не знаете защо. После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете?
Кажете ми.
В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари.
към беседата >>
И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
Ще имаш три вида любов: умствена, сърдечна и волева. Ако разбираш, ще имаш три вида радост: умствена радост – радост на твоята мисъл, после радост на чувствата и радост на твоята воля. Като направиш нещо, ще чувствуваш, че хубаво си го направил. Ако пожелаеш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
И ако помислиш нещо, ще се радваш, че хубаво си направил.
към беседата >>
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти.
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти.
Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч.
към беседата >>
В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални.
После слушам мнозина вярващи казват: „Докато видим Христа.“ Хубаво, като отидеш на онзи свят, ти трябва да обърнеш вниманието на хората. С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми.
В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални.
Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде.
към беседата >>
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли.
Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, тури го някъде. Не го хвърляй в огъня. Не го дери.
към беседата >>
Така Бог изисква нещата.
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти.
Така Бог изисква нещата.
Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил.
към беседата >>
Те са работнически дрехи.
С какво ще се препоръчаш като отидеш на онзи свят? Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални.
Те са работнически дрехи.
В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли.
Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята.
Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, тури го някъде. Не го хвърляй в огъня. Не го дери. Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек?
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата.
Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек?
Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе.
към беседата >>
В онзи свят не може да пристъпите с тях.
Човек трябва да се препоръча с три неща на земята: Да има едно отворено чело, хубави вежди, хубави очи, хубав нос, хубава уста, хубави уши и пръстите му, и целите му ръце да са хубаво устроени, гениално устроени. После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи.
В онзи свят не може да пристъпите с тях.
Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли. Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята.
Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята.
Скътай го някъде, тури го някъде. Не го хвърляй в огъня. Не го дери. Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб.
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек?
Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб.
И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Бедният човек се извинява.
После, като отидете на онзи свят с какви дрехи ще се облечете? Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях.
Бедният човек се извинява.
Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Скътай го някъде, тури го някъде.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли. Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята.
Скътай го някъде, тури го някъде.
Не го хвърляй в огъня. Не го дери. Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш.
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб.
И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш.
Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари.
Кажете ми. В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява.
Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари.
Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде. Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Не го хвърляй в огъня.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли. Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, тури го някъде.
Не го хвърляй в огъня.
Не го дери. Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч.
А пък аз искам сега от вас, които ме слушате, ушите ви да бъдат отворени, очите ви да бъдат отворени, устата ви да бъдат отворени, носът ви да бъде отворен, краката ви, ръцете ви да нямат никакви дефекти. Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш.
Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч.
Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде.
В онзи свят, като отидете с тези дрехи няма да ви приемат, те не са официални. Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари.
Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде.
Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Не го дери.
Често аз гледам, колко хубави работи направил някой и ги захвърли. Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, тури го някъде. Не го хвърляй в огъня.
Не го дери.
Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
Няма да слезеш с един човешки автомобил.
Така Бог изисква нещата. Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч.
Няма да слезеш с един човешки автомобил.
Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе. С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
Те са работнически дрехи. В онзи свят не може да пристъпите с тях. Бедният човек се извинява. Той има само (една дреха, б.р.).Няма пари. Бедният може да ходи само с една дреха навсякъде.
Но богатият, който има 12 костюма, с кой костюм трябва да отиде?
към беседата >>
Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
Аз съм намирал някои хубави работи написани на книга и захвърлени на земята. Никога не хвърляй онова, което е написано, на земята. Скътай го някъде, тури го някъде. Не го хвърляй в огъня. Не го дери.
Колко ваши писма има изгорени, скъсани!
към беседата >>
Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе.
Можете да кажете: „Ние сме слаби хора.“ Какво разбирате под думите слаб човек? Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил.
Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе.
С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Вие имате една стара мисъл.
Вие имате една стара мисъл.
Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий.
към беседата >>
Вие искате да се запознаете.
Вие искате да се запознаете.
Голямо нещастие е, да се запознаят хората. Голяма беля е да се запознаят. Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си. Да имам какво да им представя. Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
Че някой път, за да постигнеш нещо в света, ти трябва да бъдеш слаб. И ако не си слаб, ти нищо не можеш да постигнеш. Ти ако искаш да слезеш на земята от слънцето, трябва да слезеш като един слънчев лъч. Няма да слезеш с един човешки автомобил. Че един слънчев лъч ще завземе най-скромната каруца, която има в природата и с нея ще слезе.
С най-малко разходи трябва да слезеш от слънцето.
към беседата >>
Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува.
Вие имате една стара мисъл.
Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува.
Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна.
към беседата >>
Голямо нещастие е, да се запознаят хората.
Вие искате да се запознаете.
Голямо нещастие е, да се запознаят хората.
Голяма беля е да се запознаят. Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си. Да имам какво да им представя. Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
В живота има неща, които са непоносими.
В живота има неща, които са непоносими.
Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията.
към беседата >>
Това е външната страна.
Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува.
Това е външната страна.
Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи.
към беседата >>
Голяма беля е да се запознаят.
Вие искате да се запознаете. Голямо нещастие е, да се запознаят хората.
Голяма беля е да се запознаят.
Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си. Да имам какво да им представя. Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
Има една светлина, която ослепява хората.
В живота има неща, които са непоносими.
Има една светлина, която ослепява хората.
Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
Ти си ходил по външния свят и си се окалял.
Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна.
Ти си ходил по външния свят и си се окалял.
Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах.
към беседата >>
Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си.
Вие искате да се запознаете. Голямо нещастие е, да се запознаят хората. Голяма беля е да се запознаят.
Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си.
Да имам какво да им представя. Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина.
В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората.
Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина.
Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
Ти не си създаден грешен човек.
Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял.
Ти не си създаден грешен човек.
Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах. Това е външна страна.
към беседата >>
Да имам какво да им представя.
Вие искате да се запознаете. Голямо нещастие е, да се запознаят хората. Голяма беля е да се запознаят. Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си.
Да имам какво да им представя.
Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати.
В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина.
Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати.
Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
Иди на баня и се измий.
Вие имате една стара мисъл. Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек.
Иди на баня и се измий.
Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах. Това е външна страна.
към беседата >>
Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
Вие искате да се запознаете. Голямо нещастие е, да се запознаят хората. Голяма беля е да се запознаят. Ако искам да се запозная с хората, трябва да нося нещо хубаво, възвишено в себе си. Да имам какво да им представя.
Или те, ако искат да се запознаят с мене и те да имат нещо хубаво, възвишено към тебе.
към беседата >>
Че богатството е на степени.
В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати.
Че богатството е на степени.
Някой път избягвате сиромашията. Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна.
Вие казвате: „Ние сме грешни хора.“ Мене греха на хората не ме интересува. Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий.
Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна.
И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах. Това е външна страна.
към беседата >>
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат.
Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът.
към беседата >>
Някой път избягвате сиромашията.
В живота има неща, които са непоносими. Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени.
Някой път избягвате сиромашията.
Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
И богати, и сиромаси, това са външни работи.
Това е външната страна. Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна.
И богати, и сиромаси, това са външни работи.
Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах. Това е външна страна.
към беседата >>
Той лекува и двамата болни.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат.
Той лекува и двамата болни.
От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него.
към беседата >>
Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
Има една светлина, която ослепява хората. Ако ви проектират един прожектор от 500 милиона свещи, ви знаете ли, че ще ослепеете при тази светлина. Но някой път ние искаме крайни работи, искаме да бъдем богати. Че богатството е на степени. Някой път избягвате сиромашията.
Когато говорите за сиромашията, това е вашето разбиране за сиромашията.
към беседата >>
Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах.
Ти си ходил по външния свят и си се окалял. Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи.
Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах.
Това е външна страна.
към беседата >>
От богатия взема 1000 лв.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат. Той лекува и двамата болни.
От богатия взема 1000 лв.
и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал.
към беседата >>
Богатството и сиромашията са две красиви моми.
Богатството и сиромашията са две красиви моми.
Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават.
към беседата >>
Това е външна страна.
Ти не си създаден грешен човек. Иди на баня и се измий. Ти казваш: „Аз съм болен човек.“ Това е външната страна. И богати, и сиромаси, това са външни работи. Мене не ме интересува, дали си богат или сиромах.
Това е външна страна.
към беседата >>
и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат. Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лв.
и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща.
И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво.
към беседата >>
Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и.
Богатството и сиромашията са две красиви моми.
Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и.
А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава.
към беседата >>
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е?
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е?
Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството.
към беседата >>
И мисли лекарят, че малко е взел.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат. Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща.
И мисли лекарят, че малко е взел.
Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него.
към беседата >>
А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева.
Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и.
А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева.
А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място.
към беседата >>
Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека.
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е?
Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека.
За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница.
към беседата >>
Идва сиромахът.
Във Варненско, отиват при един лекар двама души – беден и богат. Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел.
Идва сиромахът.
Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде.
към беседата >>
А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много.
Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева.
А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много.
Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл?
към беседата >>
За мене това важи.
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е? Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека.
За мене това важи.
Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството.
към беседата >>
Лекарят лекува и него.
Той лекува и двамата болни. От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът.
Лекарят лекува и него.
И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде. Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш.
Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много.
Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш.
По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли?
към беседата >>
Тогава богатството е на място и сиромашията е на място.
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е? Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи.
Тогава богатството е на място и сиромашията е на място.
И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ.
към беседата >>
И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал.
От богатия взема 1000 лв. и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него.
И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал.
Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде. Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
По това се различават.
Богатството и сиромашията са две красиви моми. Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш.
По това се различават.
Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли?
към беседата >>
И богат да е и сиромах да е, все е богат човек.
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е? Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място.
И богат да е и сиромах да е, все е богат човек.
В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора.
към беседата >>
Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво.
и му казва: „Вие сте богат.“ И го изпраща. И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал.
Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво.
И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде. Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
Но ако питаш богата мома, тя е много глупава.
Едната, богатата се облякла с джунджурии, цял бит-пазар отгоре и, а пък тази сиромашията, е облечена много скромно, но прилично, тъй че, като я видиш, тя ще изпъква – очите и, лицето ѝ, умът и. А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават.
Но ако питаш богата мома, тя е много глупава.
Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли?
към беседата >>
В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството.
Мен ме интересуват три неща: Човек умен ли е, добър ли е и силен ли е? Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек.
В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството.
В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината.
към беседата >>
И лекарят казва: „Много желая да бъда като него.
И мисли лекарят, че малко е взел. Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво.
И лекарят казва: „Много желая да бъда като него.
Много се зарадвах, че ти дойде. Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
Плещи не на място.
А пък дрехите и, като ги продадеш, едвам ще вземеш хиляда лева. А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава.
Плещи не на място.
Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли?
към беседата >>
В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница.
Ако е умен, ако е добър и ако е силен, това са качества на човека. За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството.
В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница.
А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него.
към беседата >>
Много се зарадвах, че ти дойде.
Идва сиромахът. Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него.
Много се зарадвах, че ти дойде.
Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
Тя говори ти, откъде си дошъл?
А пък на богатата, като и продадеш дрехите, струват много. Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място.
Тя говори ти, откъде си дошъл?
Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли?
към беседата >>
А пък ако е сиромах, друг му носи богатството.
За мене това важи. Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница.
А пък ако е сиромах, друг му носи богатството.
Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав.
към беседата >>
Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
Лекарят лекува и него. И когато последният иска да плати, лекарят казва: „Не, от тебе не искам.“ Досега никой сиромах не е идвал. Като дошъл този сиромах, лекарят се зарадвал и казал: „Днес се чувствувам много щастлив.“ Като попипа сиромаха за ръката, като го лекува и му гледа езика, идва у лекаря нещо хубаво. И лекарят казва: „Много желая да бъда като него. Много се зарадвах, че ти дойде.
Зарадвах се, че срещнах такъв пациент.“
към беседата >>
Образование имаш ли?
Тя има скъпоценни камъни, гердани и пр., милиони ще вземеш. По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл?
Образование имаш ли?
Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли?
към беседата >>
Той е аристократ.
Тогава богатството е на място и сиромашията е на място. И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството.
Той е аристократ.
Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума.
към беседата >>
Ако вие страдате, като този богатия и отивате при лекаря и ви вземе хиляда лева, казвам: Малко е хиляда лева.
Ако вие страдате, като този богатия и отивате при лекаря и ви вземе хиляда лева, казвам: Малко е хиляда лева.
Някой път при Бога ще отидете като богат и той ще ви лекува. Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува. Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари.
към беседата >>
Пари имаш ли?
По това се различават. Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли?
Пари имаш ли?
Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли?
към беседата >>
Сиромасите са скромни хора.
И богат да е и сиромах да е, все е богат човек. В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ.
Сиромасите са скромни хора.
Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини.
към беседата >>
Някой път при Бога ще отидете като богат и той ще ви лекува.
Ако вие страдате, като този богатия и отивате при лекаря и ви вземе хиляда лева, казвам: Малко е хиляда лева.
Някой път при Бога ще отидете като богат и той ще ви лекува.
Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува. Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари.
към беседата >>
Къща имаш ли?
Но ако питаш богата мома, тя е много глупава. Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли?
Къща имаш ли?
Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли? Това е богатата.
към беседата >>
Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината.
В дадения случай, ако е богат, той сам си носи богатството. В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора.
Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината.
И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува.
към беседата >>
Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува.
Ако вие страдате, като този богатия и отивате при лекаря и ви вземе хиляда лева, казвам: Малко е хиляда лева. Някой път при Бога ще отидете като богат и той ще ви лекува.
Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува.
Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари.
към беседата >>
Ами корона на главата, имаш ли?
Плещи не на място. Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли?
Ами корона на главата, имаш ли?
Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли? Това е богатата.
към беседата >>
И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него.
В дадения случай, ако той е умен, добър и силен и е богат, той сам си носи богатството на гърба като раница. А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината.
И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него.
И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише.
към беседата >>
Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари.
Ако вие страдате, като този богатия и отивате при лекаря и ви вземе хиляда лева, казвам: Малко е хиляда лева. Някой път при Бога ще отидете като богат и той ще ви лекува. Някой път ще отидете при Бога като сиромах и пак ще ви лекува.
Но казвам: Бих желал, като отидете при Него, да не ви взема пари.
към беседата >>
Обуща от камилска кожа имаш ли?
Тя говори ти, откъде си дошъл? Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли?
Обуща от камилска кожа имаш ли?
Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли? Това е богатата.
към беседата >>
И виждам, че този сиромах не е толкова глупав.
А пък ако е сиромах, друг му носи богатството. Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него.
И виждам, че този сиромах не е толкова глупав.
Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той.
към беседата >>
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение.
Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“.
към беседата >>
Скиптър имаш ли?
Образование имаш ли? Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли?
Скиптър имаш ли?
Когато кажеш нещо, става ли? Това е богатата.
към беседата >>
Стига му ума.
Той е аристократ. Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав.
Стига му ума.
И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише.
към беседата >>
Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение.
Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари.
Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така.
към беседата >>
Когато кажеш нещо, става ли?
Пари имаш ли? Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли?
Когато кажеш нещо, става ли?
Това е богатата.
към беседата >>
И почва да ми разправя, как се рисуват картини.
Сиромасите са скромни хора. Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума.
И почва да ми разправя, как се рисуват картини.
Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише.
към беседата >>
Това, което с пари става не носи някакво благо.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение. Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари.
Това, което с пари става не носи някакво благо.
Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така. Вие не знаете досега, какво значи без пари.
към беседата >>
Това е богатата.
Къща имаш ли? Ами корона на главата, имаш ли? Обуща от камилска кожа имаш ли? Скиптър имаш ли? Когато кажеш нещо, става ли?
Това е богатата.
към беседата >>
Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува.
Някои казват: „Ние сме сиромаси хора.“ Те икономисват истината. И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини.
Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува.
Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети.
към беседата >>
Купувайте нещата със своя ум.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение. Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става не носи някакво благо.
Купувайте нещата със своя ум.
Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така. Вие не знаете досега, какво значи без пари. Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати?
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати?
За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето?
към беседата >>
Хубаво знае да пише.
И тогава казвам: „Радвам се, че имам чест да се запозная с един богаташ, чието богатство друг носи.“ И почвам да се разговарям с него. И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува.
Хубаво знае да пише.
Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги.
към беседата >>
Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение. Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум.
Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си.
Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така. Вие не знаете досега, какво значи без пари. Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете.
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати?
За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете.
Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите?
към беседата >>
Поет е той.
И виждам, че този сиромах не е толкова глупав. Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише.
Поет е той.
Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията.
към беседата >>
Казано е: „Елате и си купете без пари“.
Всички онези неща, които стават без пари, носят благословение, а пък всички онези неща, които стават с пари не носят благословение. Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си.
Казано е: „Елате и си купете без пари“.
Бог е казал така. Вие не знаете досега, какво значи без пари. Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора.
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете.
Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора.
Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите? С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Стихове пише.
Стига му ума. И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той.
Стихове пише.
Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам.
към беседата >>
Бог е казал така.
Те са хубави, не са лоши, но не са като това, което става без пари. Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“.
Бог е казал така.
Вие не знаете досега, какво значи без пари. Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло.
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора.
Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло.
Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите? С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише.
И почва да ми разправя, как се рисуват картини. Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише.
Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише.
Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме.
към беседата >>
Вие не знаете досега, какво значи без пари.
Това, което с пари става не носи някакво благо. Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така.
Вие не знаете досега, какво значи без пари.
Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето?
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло.
Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето?
“ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите? С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Дам му книга и той напише куплети.
Той казва: „Няма бои, но знам да рисувам.“ Като му дам платно, знае да рисува. Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише.
Дам му книга и той напише куплети.
Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас.
към беседата >>
Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
Купувайте нещата със своя ум. Купувайте нещата със своето сърце, купувайте нещата със своята воля, със силата си. Казано е: „Елате и си купете без пари“. Бог е казал така. Вие не знаете досега, какво значи без пари.
Вие искате да знаете, какъв е смисъла.
към беседата >>
“ Колко масло трябва да се тури в яденето?
Сега, понеже всички искате да станете богати, понеже не сте богати, а сте сиромаси, казвам ви: Какви ще бъдете като станете богати? За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето?
“ Колко масло трябва да се тури в яденето?
Вие, като богати, колко масло ще турите? С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Римува ги.
Хубаво знае да пише. Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети.
Римува ги.
Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили.
към беседата >>
Аз ви говоря чрез въздуха.
Аз ви говоря чрез въздуха.
И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата?
към беседата >>
Вие, като богати, колко масло ще турите?
За сиромашията няма да ви говоря, понеже вие я знаете. Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето?
Вие, като богати, колко масло ще турите?
С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията.
Поет е той. Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги.
Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията.
Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение.
към беседата >>
И вие дишате и аз дишам.
Аз ви говоря чрез въздуха.
И вие дишате и аз дишам.
Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате.
към беседата >>
С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
Най-голямото недоволство в света произлиза все от богатите хора. Богатият е недоволен, че в яденето не е турено достатъчно чер пипер или червен пипер, или че не е турено достатъчно масло. Той казва: „Как така да не е турено масло в яденето? “ Колко масло трябва да се тури в яденето? Вие, като богати, колко масло ще турите?
С лъжицата ще вземеш и ще го туриш, без да го теглиш.
към беседата >>
Тя ме стигна и се научих да рисувам.
Стихове пише. Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията.
Тя ме стигна и се научих да рисувам.
В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство.
към беседата >>
Чрез този въздух, аз говоря за Господа.
Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате и аз дишам.
Чрез този въздух, аз говоря за Господа.
Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него.
към беседата >>
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник.
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник.
Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина.
към беседата >>
В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме.
Поезия пише, сиромах е, пари няма, но поезия пише. Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам.
В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме.
Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията.
към беседата >>
Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ.
Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа.
Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ.
И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе.
към беседата >>
Искате да знаете, какво нещо е художеството.
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник.
Искате да знаете, какво нещо е художеството.
Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“.
към беседата >>
Тя е произвела сила в нас.
Дам му книга и той напише куплети. Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме.
Тя е произвела сила в нас.
Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл.
към беседата >>
И вие дишате и аз дишам.
Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ.
И вие дишате и аз дишам.
В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така.
към беседата >>
Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки.
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете, какво нещо е художеството.
Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки.
Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема.
към беседата >>
Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили.
Римува ги. Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас.
Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили.
Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек.
към беседата >>
В какво седи разликата?
Аз ви говоря чрез въздуха. И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам.
В какво седи разликата?
Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ.
към беседата >>
Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа.
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки.
Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа.
И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването.
към беседата >>
Богатството е приложение.
Някъде ги римува с А, някъде с Е, О, Ъ, Ь и казва: „Всичко това изкуство го добих в сиромашията. Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили.
Богатството е приложение.
Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища.
към беседата >>
Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате.
И вие дишате и аз дишам. Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата?
Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате.
Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде.
към беседата >>
И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега?
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа.
И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега?
И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването?
към беседата >>
Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство.
Тя ме стигна и се научих да рисувам. В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение.
Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство.
Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие.
към беседата >>
Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него.
Чрез този въздух, аз говоря за Господа. Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате.
Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него.
И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха.
към беседата >>
И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина.
Сега, в дадения случай, аз ви говоря като един художник. Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега?
И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина.
Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
Така разбирам богатството и сиромашията.
В сиромашията се научих и да рисувам; в сиромашията се научих и как да пея, и рисувам.“ Благословена е оная сиромашия, която ни е научила на всички хубави работи, да мислим и да чувствуваме. Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство.
Така разбирам богатството и сиромашията.
Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик.
към беседата >>
И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе.
Въздухът, който излиза от мене ви казва, какво нещо е Господ. И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него.
И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе.
Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се?
към беседата >>
Вие казвате: „Той цапа“.
Искате да знаете, какво нещо е художеството. Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина.
Вие казвате: „Той цапа“.
Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
Тогава те си имат смисъл.
Тя е произвела сила в нас. Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията.
Тогава те си имат смисъл.
Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага.
към беседата >>
Вътре в себе си направи така.
И вие дишате и аз дишам. В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе.
Вътре в себе си направи така.
А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се? “ Господ ти казва: „Какъв е животът ти?
към беседата >>
Но 50 хиляди лева взема.
Един художник има около стотина бои, 10, 15, 20 четки. Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“.
Но 50 хиляди лева взема.
И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
Сиромашията е училище, учи се човек.
Благословено е онова богатство, което ни е научило да прилагаме това, което сме придобили. Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл.
Сиромашията е училище, учи се човек.
А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ.
В какво седи разликата? Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така.
А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ.
В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се? “ Господ ти казва: „Какъв е животът ти? “
към беседата >>
И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването.
Облякъл е една дреха, взема една четка и цапа. И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема.
И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването.
Тогава в какво седи изкуството на нацапването? Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища.
Богатството е приложение. Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек.
А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища.
Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
В звездите ли е, или другаде.
Аз разбирам защо дишам, а пък вие още не разбирате защо дишате. Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ.
В звездите ли е, или другаде.
А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се? “ Господ ти казва: „Какъв е животът ти? “
към беседата >>
Тогава в какво седи изкуството на нацапването?
И като нацапа платното, вие казвате: „Колко е красиво.“ И в какво седи красотата сега? И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването.
Тогава в какво седи изкуството на нацапването?
Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие.
Следователно, сиромашията е училище, в което добиваме нещо, а пък в богатството прилагаме придобитото богатство. Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища.
Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие.
Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
А пък Той е в тебе, във въздуха.
Като приемеш въздуха, трябва да знаеш, че Господ е в него. И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде.
А пък Той е в тебе, във въздуха.
И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се? “ Господ ти казва: „Какъв е животът ти? “
към беседата >>
Художеството не седи в боите и четките.
И след като е нацапал тази картина, той я излага и казва, че тя струва 50 хиляди лева, нацапаната картина. Вие казвате: „Той цапа“. Но 50 хиляди лева взема. И вие вземате и цапате, но нито един лев не ви дават за нацапването. Тогава в какво седи изкуството на нацапването?
Художеството не седи в боите и четките.
към беседата >>
Преди да е завършил е сиромах, като ученик.
Така разбирам богатството и сиромашията. Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие.
Преди да е завършил е сиромах, като ученик.
А пък като завърши, той е богат и ще прилага. Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се?
И като издишваш, като казваш нещо, да излиза ухание от тебе. Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха.
И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се?
“ Господ ти казва: „Какъв е животът ти? “
към беседата >>
Сега мисълта ми е малко отвлечена.
Сега мисълта ми е малко отвлечена.
Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр.
към беседата >>
А пък като завърши, той е богат и ще прилага.
Тогава те си имат смисъл. Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик.
А пък като завърши, той е богат и ще прилага.
Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
“ Господ ти казва: „Какъв е животът ти?
Вътре в себе си направи така. А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се?
“ Господ ти казва: „Какъв е животът ти?
“
към беседата >>
Но ще ви приведа друг един пример.
Сега мисълта ми е малко отвлечена.
Но ще ви приведа друг един пример.
Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник.
към беседата >>
Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
Сиромашията е училище, учи се човек. А пък богатството е следното: Свършил съм училището, абитуриент съм, после има и други училища. Може някой да е свършил като доктор по медицина или доктор по правата, или доктор по богословие. Преди да е завършил е сиромах, като ученик. А пък като завърши, той е богат и ще прилага.
Например, като доктор, той трябва да лекува хората.
към беседата >>
“
А пък ти дишаш и търсиш, къде е Господ. В звездите ли е, или другаде. А пък Той е в тебе, във въздуха. И ти си недоволен и казваш на Бога: „Така живее ли се? “ Господ ти казва: „Какъв е животът ти?
“
към беседата >>
Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите.
Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример.
Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите.
Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето.
към беседата >>
Искам да ви услужа.
Искам да ви услужа.
Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате.
към беседата >>
Ще ви приведа следния пример.
Ще ви приведа следния пример.
Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш? “ Онзи го пита: „Какво да работя? “ – „Че ти си учен човек. Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува. Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос.
Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите.
Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос.
Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре?
към беседата >>
Някои от вас нямате сила.
Искам да ви услужа.
Някои от вас нямате сила.
Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо?
към беседата >>
Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш?
Ще ви приведа следния пример.
Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш?
“ Онзи го пита: „Какво да работя? “ – „Че ти си учен човек. Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува. Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове.
Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос.
Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове.
Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед?
към беседата >>
Станете силни. Как?
Искам да ви услужа. Някои от вас нямате сила.
Станете силни. Как?
Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука.
към беседата >>
“ Онзи го пита: „Какво да работя?
Ще ви приведа следния пример. Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш?
“ Онзи го пита: „Какво да работя?
“ – „Че ти си учен човек. Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува. Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
Върти си ръцете, прави криволи и пр.
Сега мисълта ми е малко отвлечена. Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове.
Върти си ръцете, прави криволи и пр.
и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо.
към беседата >>
Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята.
Искам да ви услужа. Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как?
Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята.
Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги.
към беседата >>
“ – „Че ти си учен човек.
Ще ви приведа следния пример. Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш? “ Онзи го пита: „Какво да работя?
“ – „Че ти си учен човек.
Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува. Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
и той е художник.
Но ще ви приведа друг един пример. Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр.
и той е художник.
И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
Това е нужно, ако искате да бъдете силни.
Искам да ви услужа. Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята.
Това е нужно, ако искате да бъдете силни.
Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж.
към беседата >>
Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува.
Ще ви приведа следния пример. Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш? “ Онзи го пита: „Какво да работя? “ – „Че ти си учен човек.
Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува.
Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето.
Някой вземе перо и ще го натопи в мастилницата, ще го извади и ще пише по книгите. Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник.
И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето.
Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
Някой път не че вие искате.
Искам да ви услужа. Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни.
Някой път не че вие искате.
Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде.
към беседата >>
Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
Ще ви приведа следния пример. Един богаташ отива покрай един скромен човек и му казва: „Какво седиш та си губиш времето, защо не идеш да работиш? “ Онзи го пита: „Какво да работя? “ – „Че ти си учен човек. Започни нещо.“ – „Благодаря ти.“ Праща сиромаха двама души и им казва: „Идете в града, намерете този богатия и да го набиете хубаво.“ После праща други двама и им казва: „Като намерите този богатия, вие ще го доведете при мене и аз ще го лекувам.“ Довеждат богатия и той казва: „Набиха ме.“ Сиромахът казва: „Няма нищо.“ И го лекува.
Казва: „Стават тези работи.“ Намазва му раните, премахва му болките и му казва: „Много ми стана приятно.“ Богатият казва: „Колко си добър и учен човек.“ Сиромахът казва: „Научих се.“
към беседата >>
Че откъде го намериха този мед вътре?
Ако тури черното мастило по дрехите, ще направят въпрос. Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето.
Че откъде го намериха този мед вътре?
Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
Когато ядете лук, какво правите първо?
Някои от вас нямате сила. Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате.
Когато ядете лук, какво правите първо?
Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод.
към беседата >>
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави.
Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен. Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете. Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа. Турете вашите сили на работа с живота. Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
Откъде излезе този мед?
Но този човек вземе и пише с черното мастило по книгите на редове. Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре?
Откъде излезе този мед?
Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо. Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
Най-първо обелвате люспите на лука.
Станете силни. Как? Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо?
Най-първо обелвате люспите на лука.
Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ.
към беседата >>
Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави.
Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен.
Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете. Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа. Турете вашите сили на работа с живота. Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо.
Върти си ръцете, прави криволи и пр. и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед?
Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо.
Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги.
Ако искате да бъдете силни, никога не допущайте една лоша мисъл в ума си, едно лошо чувство в сърцето и една лоша постъпка във волята. Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука.
Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги.
А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха.
към беседата >>
Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави. Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен.
Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете.
Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа. Турете вашите сили на работа с живота. Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
и той е художник. И като нацапа тази книга, вие я четете и като мед ще ви падне на сърцето. Че откъде го намериха този мед вътре? Откъде излезе този мед? Онзи, който е писал писмото, той е вложил нещо.
Това черното мастило е опаковка, а пък той е вложил нещо от себе си.
към беседата >>
А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж.
Това е нужно, ако искате да бъдете силни. Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги.
А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж.
Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи.
към беседата >>
Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави. Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен. Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете.
Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа.
Турете вашите сили на работа с живота. Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание.
Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него.
към беседата >>
Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде.
Някой път не че вие искате. Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж.
Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде.
И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои.
към беседата >>
Турете вашите сили на работа с живота.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави. Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен. Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете. Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа.
Турете вашите сили на работа с живота.
Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание.
Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце.
И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе.
към беседата >>
И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод.
Когато ядете лук, какво правите първо? Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде.
И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод.
Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл.
към беседата >>
Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
Вие не трябва да давате на Господа съвет, какво трябва да прави. Всеки един от вас трябва да прави това, за което е пратен. Впрегнете ума си на работа с мисълта; впрегнете сърцето си на работа с чувствата, с истината – любете. Впрегнете вашият дух, вашата сила на работа. Турете вашите сили на работа с живота.
Тук изразът „впрегнете“ е малко груб.
към беседата >>
И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце.
И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога.
Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ.
Най-първо обелвате люспите на лука. Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод.
Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ.
Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе.
към беседата >>
Или казано в резюме: СТАНЕТЕ СЛУГИ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИСКАТЕ В ТОЗИ И В ОНЗИ СВЯТ.
Или казано в резюме: СТАНЕТЕ СЛУГИ НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ И ЩЕ ПОСТИГНЕТЕ ВСИЧКО ОНОВА, КОЕТО ИСКАТЕ В ТОЗИ И В ОНЗИ СВЯТ.
към беседата >>
Бог е вложил нещо във всички форми.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога.
Бог е вложил нещо във всички форми.
И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Тогаз няма да те боли стомаха.
Или да преведа поговорката, която имат турците: „Обели ябълката и тогаз я яж.“ Ако имаш хубави ябълки, обели ги. А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ.
Тогаз няма да те боли стомаха.
Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант.
към беседата >>
И в природата той ни говори.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми.
И в природата той ни говори.
Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи.
А пък аз казвам: Измий ябълката и тогава я яж. Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха.
Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи.
Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко?
към беседата >>
Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него.
Та когато ние погледнем на природата, външните форми, ще видим, че в тези форми е вложено известно съдържание. Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори.
Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него.
Този човек е една отворена книга за тебе. И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои.
Аз съм гледал българите в това отношение, някой като минава и види някой плод на земята, вземе го, обърше го малко и го яде. И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи.
Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои.
Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения.
към беседата >>
Този човек е една отворена книга за тебе.
Бог е вложил нещо във всеки плод, във всеки слънчев лъч, във всеки лист, във всичките хора, в техните облази, в техните движения, в техните ръце. И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него.
Този човек е една отворена книга за тебе.
И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Веднага превърни тази лоша мисъл.
И после казва: „Уроки ме хванаха.“ А пък колко свине, волове и други животни са минавали по този път, и колко е замърсен този плод. Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои.
Веднага превърни тази лоша мисъл.
Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане.
към беседата >>
И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
И следователно, ако ти разбираш това, което Бог е вложил, ти разбираш Бога. Бог е вложил нещо във всички форми. И в природата той ни говори. Като срещнеш един човек, ти ще прочетеш нещо в него. Този човек е една отворена книга за тебе.
И ако прочетеш, ти ще разбереш, какво Господ ти говори.
към беседата >>
Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе.
Вземи тази ябълка, че я измий, с топла вода, хубаво и яж вътрешното ѝ. Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл.
Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе.
Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния).
към беседата >>
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив.
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив.
Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво.
към беседата >>
Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант.
Тогаз няма да те боли стомаха. Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе.
Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант.
И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст.
към беседата >>
Ти не си разбрал добре.
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив.
Ти не си разбрал добре.
Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна.
към беседата >>
И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко?
Ако искаш да имаш добро разположение, един хубав усет, не гледай на грозни работи. Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант.
И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко?
Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията.
към беседата >>
Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен?
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре.
Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен?
“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си.
към беседата >>
Той има задължения.
Всякога, когато видите нещо грозно в света, съблечете неговата дреха, не оставай една отрицателна мисъл да остане вътре в ума ти и да те безпокои. Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко?
Той има задължения.
Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише.
към беседата >>
“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш.
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен?
“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш.
Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални.
към беседата >>
Той има да опъва каиша до второ разпореждане.
Веднага превърни тази лоша мисъл. Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения.
Той има да опъва каиша до второ разпореждане.
Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише. Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца).
към беседата >>
Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга.
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш.
Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга.
Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални.
към беседата >>
Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния).
Защото, ако тази лоша мисъл не я превърнеш и тя влезе в сърцето ти, ще произведе едно неразположение в тебе. Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане.
Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния).
Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише. Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца). Той раздава правото.
към беседата >>
Срещнеш един музикант, който свири хубаво.
Ти срещаш един красив човек и тебе ти стане мъчно, че ти не си красив. Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга.
Срещнеш един музикант, който свири хубаво.
Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си.
към беседата >>
Тая сестра носи пръстена си на третия пръст.
Да допуснем, че вие срещнете един човек и той има на пръста на ръката си един пръстен с хубав диамант. И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния).
Тая сестра носи пръстена си на третия пръст.
Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише. Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца). Той раздава правото. Адвоката трябва да носи пръстена си на първия си пръст.
към беседата >>
Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна.
Ти не си разбрал добре. Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво.
Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна.
Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен, например Махар Бену.
към беседата >>
Тя се е сгодила за поезията.
И казваш: „Виж какъв хубав пръстен има, а пък аз нямам.“ Мислите ли, че този, който носи пръстена му е леко? Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст.
Тя се е сгодила за поезията.
Трябва да пише. Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца). Той раздава правото. Адвоката трябва да носи пръстена си на първия си пръст. Ако е проповедник, трябва да носи също пръстена си на първия си пръст.
към беседата >>
Да свириш, това значи как да употребяваш краката си.
Господ ти казва: „Красотата, която съм вложил в твоята душа, да я проявиш както този човек.“ Срещаш един учен човек и тебе ти стане мъчно и казваш: „Как да не съм учен? “ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна.
Да свириш, това значи как да употребяваш краката си.
Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални. Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен, например Махар Бену. Като се движа, може да чуете Махар Бену.
към беседата >>
Трябва да пише.
Той има задължения. Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията.
Трябва да пише.
Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца). Той раздава правото. Адвоката трябва да носи пръстена си на първия си пръст. Ако е проповедник, трябва да носи също пръстена си на първия си пръст. И всички проповедници трябва да имат златни пръстени с диаманти отгоре.
към беседата >>
Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални.
“ Господ ти казва: „Знанието, което съм вложил в твоя ум, да го проявиш. Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си.
Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални.
Някой път стъпките на човека не са музикални. Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен, например Махар Бену. Като се движа, може да чуете Махар Бену. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен като вървя.
към беседата >>
Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца).
Той има да опъва каиша до второ разпореждане. Ако е поет да носи пръстена си на третия пръст (безименния). Тая сестра носи пръстена си на третия пръст. Тя се е сгодила за поезията. Трябва да пише.
Някой носи пръстена си на първия си пръст (показалеца).
Той раздава правото. Адвоката трябва да носи пръстена си на първия си пръст. Ако е проповедник, трябва да носи също пръстена си на първия си пръст. И всички проповедници трябва да имат златни пръстени с диаманти отгоре. И да кажат: „Затова ме прати Господ.“ Всичкото нещастие седи в това, че момата, след като се сгоди, тогава туря пръстена.
към беседата >>
Някой път стъпките на човека не са музикални.
Аз те пратих на земята да станеш учен.“ Този учен човек е една книга. Срещнеш един музикант, който свири хубаво. Господ ти казва: „Искам да бъдеш добър музикант, да свириш добре.“ Свиренето е външната страна. Да свириш, това значи как да употребяваш краката си. Като се движиш, стъпките ти да бъдат музикални.
Някой път стъпките на човека не са музикални.
Човек може да съчини песен със стъпките си. Аз мога да съчиня със стъпките си, като вървя, цяла песен, например Махар Бену. Като се движа, може да чуете Махар Бену. Ако имате ухо, вие може да чуете тази песен като вървя. Светът е една песен.
към беседата >>
НАГОРЕ