НАЧАЛО
Класове:
Беседи от Учителя
Изгревът на Бялото Братство
Писма от Учителя
Текстове и документи
Последователи на Учителя
Михаил Иванов - Омраам
Списания и вестници
Хронология на Братството
--- ТЪРСЕНЕ В РАЗЛИЧНИТЕ КЛАСОВЕ --
- Неделни беседи
- Съборни беседи
- Общ Окултен клас
- Младежки окултен клас
- Извънредни беседи
- Клас на Добродетелите
- Младежки събори
- Рилски беседи
- Утрини Слова
- Беседи пред сестрите
- Беседи пред ръководителите
- Последното Слово
---
Емануел Сведенборг
 
с която и да е дума 
 
търси в изречение 
 
с точна фраза 
 
търси в беседа 
 
в заглавия на беседи 
КАТАЛОГ С БЕСЕДИ
Хронология на Братството
✓
Беседи и събития в хронологична подредба
✓
Събития в хронологична подредба
Слово
✓
Хронологична подредба
✓
Азбучна подредба
✓
Беседи по месеци
✓
Беседи по дни
✓
Беседи по часове
✓
Беседи по градове
Книги
✓
Текстове и документи от Учителя
✓
Последователи на Учителя
✓
Списания и вестници
✓
Писма от Учителя
✓
Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее
✓
Тематични извадки от словото на Учителя
✓
Окултни упражнения
✓
Томчета с беседи
Примерни понятия
✓
Азбучен списък
✓
Тематичен списък
Библия
✓
Цялата Библия с отбелязани в нея цитатите, използвани в беседите.
✓
Списък на всички беседи, които започват с цитати от Библията
✓
Списък на всички цитати от Библията, използвани в беседите
✓
Завета на Цветните лъчи на Светлината
✓
Библия 1914г.
Домашни
✓
Теми, давани за писане в Общия окултен клас
✓
Теми, давани за писане в Младежкия окултен клас
Календар
✓
Обобщен списък - беседи и събития, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за целия период.
✓
Беседи, подредени в календар за една година.
✓
Събития, подредени в календар за целия период от време.
✓
Събития, подредени в календар за една година.
Други
✓
Беседи в стар правопис
✓
Непечатани беседи
✓
Дати стар - нов стил
✓
Беседи в два варианта
✓
Беседи в два варианта за сравнение
✓
Преводи
✓
Преводи - Неделни беседи
✓
Добродетели
✓
Анализ на най-често срещани думи в заглавията на беседите
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Младежкия окултен клас
✓
Анализ на най-често срещани думи в теми давани за писане в Общия окултен клас
✓
Абонамент за събития
Сваляне на информацията от
страница
341
СТРАНИЦИ:
1
,
2
,
3
,
4
,
5
,
6
,
7
,
8
,
9
,
10
,
11
,
12
,
13
,
14
,
15
,
16
,
17
,
18
,
19
,
20
,
21
,
22
,
23
,
24
,
25
,
26
,
27
,
28
,
29
,
30
,
31
,
32
,
33
,
34
,
35
,
36
,
37
,
38
,
39
,
40
,
41
,
42
,
43
,
44
,
45
,
46
,
47
,
48
,
49
,
50
,
51
,
52
,
53
,
54
,
55
,
56
,
57
,
58
,
59
,
60
,
61
,
62
,
63
,
64
,
65
,
66
,
67
,
68
,
69
,
70
,
71
,
72
,
73
,
74
,
75
,
76
,
77
,
78
,
79
,
80
,
81
,
82
,
83
,
84
,
85
,
86
,
87
,
88
,
89
,
90
,
91
,
92
,
93
,
94
,
95
,
96
,
97
,
98
,
99
,
100
,
101
,
102
,
103
,
104
,
105
,
106
,
107
,
108
,
109
,
110
,
111
,
112
,
113
,
114
,
115
,
116
,
117
,
118
,
119
,
120
,
121
,
122
,
123
,
124
,
125
,
126
,
127
,
128
,
129
,
130
,
131
,
132
,
133
,
134
,
135
,
136
,
137
,
138
,
139
,
140
,
141
,
142
,
143
,
144
,
145
,
146
,
147
,
148
,
149
,
150
,
151
,
152
,
153
,
154
,
155
,
156
,
157
,
158
,
159
,
160
,
161
,
162
,
163
,
164
,
165
,
166
,
167
,
168
,
169
,
170
,
171
,
172
,
173
,
174
,
175
,
176
,
177
,
178
,
179
,
180
,
181
,
182
,
183
,
184
,
185
,
186
,
187
,
188
,
189
,
190
,
191
,
192
,
193
,
194
,
195
,
196
,
197
,
198
,
199
,
200
,
201
,
202
,
203
,
204
,
205
,
206
,
207
,
208
,
209
,
210
,
211
,
212
,
213
,
214
,
215
,
216
,
217
,
218
,
219
,
220
,
221
,
222
,
223
,
224
,
225
,
226
,
227
,
228
,
229
,
230
,
231
,
232
,
233
,
234
,
235
,
236
,
237
,
238
,
239
,
240
,
241
,
242
,
243
,
244
,
245
,
246
,
247
,
248
,
249
,
250
,
251
,
252
,
253
,
254
,
255
,
256
,
257
,
258
,
259
,
260
,
261
,
262
,
263
,
264
,
265
,
266
,
267
,
268
,
269
,
270
,
271
,
272
,
273
,
274
,
275
,
276
,
277
,
278
,
279
,
280
,
281
,
282
,
283
,
284
,
285
,
286
,
287
,
288
,
289
,
290
,
291
,
292
,
293
,
294
,
295
,
296
,
297
,
298
,
299
,
300
,
301
,
302
,
303
,
304
,
305
,
306
,
307
,
308
,
309
,
310
,
311
,
312
,
313
,
314
,
315
,
316
,
317
,
318
,
319
,
320
,
321
,
322
,
323
,
324
,
325
,
326
,
327
,
328
,
329
,
330
,
331
,
332
,
333
,
334
,
335
,
336
,
337
,
338
,
339
,
340
,
341
,
342
,
343
,
344
,
345
,
346
,
347
,
348
,
349
,
350
,
351
,
352
,
353
,
354
,
355
,
356
,
357
,
358
,
359
,
360
,
361
,
362
,
363
,
364
,
365
,
366
,
367
,
368
,
369
,
370
,
371
,
372
,
373
,
374
,
375
,
376
,
377
,
378
,
379
,
380
,
381
,
382
,
383
,
384
,
385
,
386
,
387
,
388
,
389
,
390
,
391
,
392
,
393
,
394
,
395
,
396
,
397
,
398
,
399
,
400
,
401
,
402
,
403
,
404
,
405
,
406
,
407
,
408
,
409
,
410
,
411
,
412
,
413
,
414
,
415
,
416
,
417
,
418
,
419
,
420
,
421
,
422
,
423
,
424
,
425
,
426
,
427
,
428
,
429
,
430
,
431
,
432
,
433
,
434
,
435
,
436
,
437
,
438
,
439
,
440
,
441
,
442
,
443
,
444
,
445
,
446
,
447
,
448
,
449
,
450
,
451
,
452
,
453
,
454
,
455
,
456
,
457
,
458
,
459
,
460
,
461
,
462
,
463
,
464
,
465
,
466
,
467
,
468
,
469
,
470
,
471
,
472
,
473
,
474
,
475
,
476
,
477
,
478
,
479
,
480
,
481
,
482
,
483
,
484
,
485
,
486
,
487
,
488
,
489
,
490
,
491
,
492
,
493
,
494
,
495
,
496
,
497
,
498
,
499
,
500
,
501
,
502
,
503
,
504
,
505
,
506
,
507
,
508
,
509
,
510
,
511
,
512
,
513
,
514
,
515
,
516
,
517
,
518
,
519
,
520
,
521
,
522
,
523
,
524
,
525
,
526
,
527
,
528
,
529
,
530
,
531
,
532
,
533
,
534
,
535
,
536
,
537
,
538
,
539
,
540
,
541
,
542
,
543
,
544
,
545
,
546
,
547
,
548
,
549
,
550
,
551
,
552
,
553
,
554
,
555
,
556
,
557
,
558
,
559
,
560
,
561
,
562
,
563
,
564
,
565
,
566
,
567
,
568
,
569
,
570
,
571
,
572
,
573
,
574
,
575
,
576
,
577
,
578
,
579
,
580
,
581
,
582
,
583
,
584
,
585
,
586
,
587
,
588
,
589
,
590
,
591
,
592
,
593
,
594
,
595
,
596
,
597
,
598
,
599
,
600
,
601
,
602
,
603
,
604
,
605
,
606
,
607
,
608
,
609
,
610
,
611
,
612
,
613
,
614
,
615
,
616
,
617
,
618
,
619
,
620
,
621
,
622
,
623
,
624
,
625
,
626
,
627
,
628
,
629
,
630
,
631
,
632
,
633
,
634
,
635
,
636
,
637
,
638
,
639
,
640
,
641
,
642
,
643
,
644
,
645
,
646
,
647
,
648
,
649
,
650
,
651
,
652
,
653
,
654
,
655
,
656
,
657
,
658
,
659
,
660
,
661
,
662
,
663
,
664
,
665
,
666
,
667
,
668
,
669
,
670
,
671
,
672
,
673
,
674
,
675
,
676
,
677
,
678
,
679
,
680
,
681
,
682
,
683
,
684
,
685
,
686
,
687
,
688
,
689
,
690
,
691
,
692
,
693
,
694
,
695
,
696
,
697
,
698
,
699
,
700
,
701
,
702
,
703
,
704
,
705
,
706
,
707
,
708
,
709
,
710
,
711
,
712
,
713
,
714
,
715
,
716
,
717
,
718
,
719
,
720
,
721
,
722
,
723
,
724
,
725
,
726
,
727
,
728
,
729
,
730
,
731
,
732
,
733
,
734
,
735
,
736
,
737
,
738
,
739
,
740
,
741
,
742
,
743
,
744
,
745
,
746
,
747
,
748
,
749
,
750
,
751
,
752
,
753
,
754
,
755
,
756
,
757
,
758
,
759
,
760
,
761
,
762
,
763
,
764
,
765
,
766
,
767
,
768
,
769
,
770
,
771
,
772
,
773
,
774
,
775
,
776
,
777
,
778
,
779
,
780
,
781
,
782
,
783
,
784
,
785
,
786
,
787
,
788
,
789
,
790
,
791
,
792
,
793
,
794
,
795
,
796
,
797
,
798
,
799
,
800
,
801
,
802
,
803
,
804
,
805
,
806
,
807
,
808
,
809
,
810
,
811
,
812
,
813
,
814
,
815
,
816
,
817
,
818
,
819
,
820
,
821
,
822
,
823
,
824
,
825
,
826
,
827
,
828
,
829
,
830
,
831
,
832
,
833
,
834
,
835
,
836
,
837
,
838
,
839
,
840
,
841
,
842
,
843
,
844
,
845
,
846
,
847
,
848
,
849
,
850
,
851
,
852
,
853
,
854
,
855
,
856
,
857
,
858
,
859
,
860
,
861
,
862
,
863
,
864
,
865
,
866
,
867
,
868
,
869
,
870
,
871
,
872
,
873
,
874
,
875
,
876
,
877
,
878
,
879
,
880
,
881
,
882
,
883
,
884
,
885
,
886
,
887
,
888
,
889
,
890
,
891
,
892
,
893
,
894
,
895
,
896
,
897
,
898
,
899
,
900
,
901
,
902
,
903
,
904
,
905
,
906
,
907
,
908
,
909
,
910
,
911
,
912
,
913
,
914
,
915
,
916
,
917
,
918
,
919
,
920
,
921
,
922
,
923
,
924
,
925
,
926
,
927
,
928
,
929
,
930
,
931
,
932
,
933
,
934
,
935
,
936
,
937
,
938
,
939
,
940
,
941
,
942
,
943
,
944
,
945
,
946
,
947
,
948
,
949
,
950
,
951
,
952
,
953
,
954
,
955
,
956
,
957
,
958
,
959
,
960
,
961
,
962
,
963
,
964
,
965
,
966
,
967
,
968
,
969
,
970
,
971
,
972
,
973
,
974
,
975
,
976
,
977
,
978
,
979
,
980
,
981
,
982
,
983
,
984
,
985
,
986
,
987
,
988
,
989
,
990
,
991
,
992
,
993
,
994
,
995
,
996
,
997
,
998
,
999
,
1000
,
1001
,
1002
,
1003
,
1004
,
1005
,
1006
,
1007
,
1008
,
1009
,
1010
,
1011
,
1012
,
1013
,
1014
,
1015
,
1016
,
1017
,
1018
,
1019
,
1020
,
1021
,
1022
,
1023
,
1024
,
1025
,
1026
,
1027
,
1028
,
1029
,
1030
,
1031
,
1032
,
1033
,
1034
,
1035
,
1036
,
1037
,
1038
,
1039
,
1040
,
1041
,
1042
,
1043
,
1044
,
1045
,
1046
,
1047
,
1048
,
1049
,
1050
,
1051
,
1052
,
1053
,
1054
,
1055
,
1056
,
1057
,
1058
,
1059
,
1060
,
1061
,
1062
,
1063
,
1064
,
1065
,
1066
,
1067
,
1068
,
1069
,
1070
,
1071
,
1072
,
1073
,
1074
,
1075
,
1076
,
1077
,
1078
,
1079
,
1080
,
1081
,
1082
,
1083
,
1084
,
1085
,
1086
,
1087
,
1088
,
1089
,
1090
,
1091
,
1092
,
1093
,
1094
,
1095
,
1096
,
1097
,
1098
,
1099
,
1100
,
1101
,
1102
,
1103
,
1104
,
1105
,
1106
,
1107
,
1108
,
1109
,
1110
,
1111
,
1112
,
1113
,
1114
,
1115
,
1116
,
1117
,
1118
,
1119
,
1120
,
1121
,
1122
,
1123
,
1124
,
1125
,
1126
,
1127
,
1128
,
1129
,
1130
,
1131
,
1132
,
1133
,
1134
,
1135
,
1136
,
1137
,
1138
,
1139
,
1140
,
1141
,
1142
,
1143
,
1144
,
1145
,
1146
,
1147
,
1148
,
1149
,
1150
,
1151
,
1152
,
1153
,
1154
,
1155
,
1156
,
1157
,
1158
,
1159
,
1160
,
1161
,
1162
,
1163
,
1164
,
1165
,
1166
,
1167
,
1168
,
1169
,
1170
,
1171
,
1172
,
1173
,
1174
,
1175
,
1176
,
1177
,
1178
,
1179
,
1180
,
1181
,
1182
,
1183
,
1184
,
1185
,
1186
,
1187
,
1188
,
1189
,
1190
,
1191
,
1192
,
1193
,
1194
,
1195
,
1196
,
1197
,
1198
,
1199
,
1200
,
1201
,
1202
,
1203
,
1204
,
1205
,
1206
,
1207
,
1208
,
1209
,
1210
,
1211
,
1212
,
1213
,
1214
,
1215
,
1216
,
1217
,
1218
,
1219
,
1220
,
1221
,
1222
,
1223
,
1224
,
1225
,
1226
,
1227
,
1228
,
1229
,
1230
,
1231
,
1232
,
1233
,
1234
,
1235
,
1236
,
1237
,
1238
,
1239
,
1240
,
1241
,
1242
,
1243
,
1244
,
1245
,
1246
,
1247
,
1248
,
1249
,
1250
,
1251
,
1252
,
1253
,
1254
,
1255
,
1256
,
1257
,
1258
,
1259
,
1260
,
1261
,
1262
,
1263
,
1264
,
1265
,
1266
,
1267
,
1268
,
1269
,
1270
,
1271
,
1272
,
1273
,
1274
,
1275
,
1276
,
1277
,
1278
,
1279
,
1280
,
1281
,
1282
,
1283
,
1284
,
1285
,
1286
,
1287
,
1288
,
1289
,
1290
,
1291
,
1292
,
1293
,
1294
,
1295
,
1296
,
1297
,
1298
,
1299
,
1300
,
1301
,
1302
,
1303
,
1304
,
1305
,
1306
,
1307
,
1308
,
1309
,
1310
,
1311
,
1312
,
1313
,
1314
,
1315
,
1316
,
1317
,
1318
,
1319
,
1320
,
1321
,
1322
,
1323
,
1324
,
1325
,
1326
,
1327
,
1328
,
1329
,
1330
,
1331
,
1332
,
1333
,
1334
,
1335
,
1336
,
1337
,
1338
,
1339
,
1340
,
1341
,
1342
,
1343
,
1344
,
1345
,
1346
,
1347
,
1348
,
1349
,
1350
,
1351
,
1352
,
1353
,
1354
,
1355
,
1356
,
1357
,
1358
,
1359
,
1360
,
1361
,
1362
,
1363
,
1364
,
1365
,
1366
,
1367
,
1368
,
1369
,
1370
,
1371
,
1372
,
1373
,
1374
,
1375
,
1376
,
1377
,
1378
,
1379
,
1380
,
1381
,
1382
,
1383
,
1384
,
1385
,
1386
,
1387
,
1388
,
1389
,
1390
,
1391
,
1392
,
1393
,
1394
,
1395
,
1396
,
1397
,
1398
,
1399
,
1400
,
1401
,
1402
,
1403
,
1404
,
1405
,
1406
,
1407
,
1408
,
1409
,
1410
,
1411
,
1412
,
1413
,
1414
,
1415
,
1416
,
1417
,
1418
,
1419
,
1420
,
1421
,
1422
,
1423
,
1424
,
1425
,
1426
,
1427
,
1428
,
1429
,
1430
,
1431
,
1432
,
1433
,
1434
,
1435
,
1436
,
1437
,
1438
,
1439
,
1440
,
1441
,
1442
,
1443
,
1444
,
1445
,
1446
,
1447
,
1448
,
1449
,
1450
,
1451
,
1452
,
1453
,
1454
,
1455
,
1456
,
1457
,
1458
,
1459
,
1460
,
1461
,
1462
,
1463
,
1464
,
1465
,
1466
,
1467
,
1468
,
1469
,
1470
,
1471
,
1472
,
1473
,
1474
,
1475
,
1476
,
1477
,
1478
,
1479
,
1480
,
1481
,
1482
,
1483
,
1484
,
1485
,
1486
,
1487
,
1488
,
1489
,
1490
,
1491
,
1492
,
1493
,
1494
,
1495
,
1496
,
1497
,
1498
,
1499
,
1500
,
1501
,
1502
,
1503
,
1504
,
1505
,
1506
,
1507
,
1508
,
1509
,
1510
,
1511
,
1512
,
1513
,
1514
,
1515
,
1516
,
1517
,
1518
,
1519
,
1520
,
1521
,
1522
,
1523
,
1524
,
1525
,
1526
,
1527
,
1528
,
1529
,
1530
,
1531
,
1532
,
1533
,
1534
,
1535
,
1536
,
1537
,
1538
,
1539
,
1540
,
1541
,
1542
,
1543
,
1544
,
1545
,
1546
,
1547
,
1548
,
1549
,
1550
,
1551
,
1552
,
1553
,
1554
,
1555
,
1556
,
1557
,
1558
,
1559
,
1560
,
1561
,
1562
,
1563
,
1564
,
1565
,
1566
,
1567
,
1568
,
1569
,
1570
,
1571
,
1572
,
1573
,
1574
,
1575
,
1576
,
1577
,
1578
,
1579
,
1580
,
1581
,
1582
,
1583
,
1584
,
1585
,
1586
,
1587
,
1588
,
1589
,
1590
,
1591
,
1592
,
1593
,
1594
,
1595
,
1596
,
1597
,
1598
,
1599
,
1600
,
1601
,
1602
,
1603
,
1604
,
1605
,
1606
,
1607
,
1608
,
1609
,
1610
,
1611
,
1612
,
1613
,
1614
,
1615
,
1616
,
1617
,
1618
,
1619
,
1620
,
1621
,
1622
,
1623
,
1624
,
1625
,
1626
,
1627
,
1628
,
1629
,
1630
,
1631
,
1632
,
1633
,
1634
,
1635
,
1636
,
1637
,
1638
,
1639
,
1640
,
1641
,
1642
,
1643
,
1644
,
1645
,
1646
,
1647
,
1648
,
1649
,
1650
,
1651
,
1652
,
1653
,
1654
,
1655
,
1656
,
1657
,
1658
,
1659
,
1660
,
1661
,
1662
,
1663
,
1664
,
1665
,
1666
,
1667
,
1668
,
1669
,
1670
,
1671
,
1672
,
1673
,
1674
,
1675
,
1676
,
1677
,
1678
,
1679
,
1680
,
1681
,
1682
,
1683
,
1684
,
1685
,
1686
,
1687
,
1688
,
1689
,
1690
,
1691
,
1692
,
1693
,
1694
,
1695
,
1696
,
1697
,
1698
,
1699
,
1700
,
1701
,
1702
,
1703
,
1704
,
1705
,
1706
,
1707
,
1708
,
1709
,
1710
,
1711
,
1712
,
1713
,
1714
,
1715
,
1716
,
1717
,
1718
,
1719
,
1720
,
1721
,
1722
,
1723
,
1724
,
1725
,
1726
,
1727
,
1728
,
1729
,
1730
,
1731
,
1732
,
1733
,
1734
,
1735
,
1736
,
1737
,
1738
,
1739
,
1740
,
1741
,
1742
,
1743
,
1744
,
1745
,
1746
,
1747
,
1748
,
1749
,
1750
,
1751
,
1752
,
1753
,
1754
,
1755
,
1756
,
1757
,
1758
,
1759
,
1760
,
1761
,
1762
,
1763
,
1764
,
1765
,
1766
,
1767
,
1768
,
1769
,
1770
,
1771
,
1772
,
1773
,
1774
,
1775
,
1776
,
1777
,
1778
,
1779
,
1780
,
1781
,
1782
,
1783
,
1784
,
1785
,
1786
,
1787
,
1788
,
1789
,
1790
,
1791
,
1792
,
1793
,
1794
,
1795
,
1796
,
1797
,
1798
,
1799
,
1800
,
1801
,
1802
,
1803
,
1804
,
1805
,
1806
,
1807
,
1808
,
1809
,
1810
,
1811
,
1812
,
1813
,
1814
,
1815
,
1816
,
1817
,
1818
,
1819
,
1820
,
1821
,
1822
,
1823
,
1824
,
1825
,
1826
,
1827
,
1828
,
1829
,
1830
,
1831
,
1832
,
1833
,
1834
,
1835
,
1836
,
1837
,
1838
,
1839
,
1840
,
1841
,
1842
,
1843
,
1844
,
1845
,
1846
,
1847
,
1848
,
1849
,
1850
,
1851
,
1852
,
1853
,
1854
,
1855
,
1856
,
1857
,
1858
,
1859
,
1860
,
1861
,
1862
,
1863
,
1864
,
1865
,
1866
,
1867
,
1868
,
1869
,
1870
,
1871
,
1872
,
1873
,
1874
,
1875
,
1876
,
1877
,
1878
,
1879
,
1880
,
1881
,
1882
,
1883
,
1884
,
1885
,
1886
,
1887
,
1888
,
1889
,
1890
,
1891
,
1892
,
1893
,
1894
,
1895
,
1896
,
1897
,
1898
,
1899
,
1900
,
1901
,
1902
,
1903
,
1904
,
1905
,
1906
,
1907
,
1908
,
1909
,
1910
,
1911
,
1912
,
1913
,
1914
,
1915
,
1916
,
1917
,
1918
,
1919
,
1920
,
1921
,
1922
,
1923
,
1924
,
1925
,
1926
,
1927
,
1928
,
1929
,
1930
,
1931
,
1932
,
1933
,
1934
,
1935
,
1936
,
1937
,
1938
,
1939
,
1940
,
1941
,
1942
,
1943
,
1944
,
1945
,
1946
,
1947
,
1948
,
1949
,
1950
,
1951
,
1952
,
1953
,
1954
,
1955
,
1956
,
1957
,
1958
,
1959
,
1960
,
1961
,
1962
,
1963
,
1964
,
1965
,
1966
,
1967
,
1968
,
1969
,
1970
,
1971
,
1972
,
1973
,
1974
,
1975
,
1976
,
1977
,
1978
,
1979
,
1980
,
1981
,
1982
,
1983
,
1984
,
1985
,
1986
,
1987
,
1988
,
1989
,
1990
,
1991
,
1992
,
1993
,
1994
,
1995
,
1996
,
1997
,
1998
,
1999
,
2000
,
2001
,
2002
,
2003
,
2004
,
2005
,
2006
,
2007
,
2008
,
2009
,
2010
,
2011
,
2012
,
2013
,
2014
,
2015
,
2016
,
2017
,
2018
,
2019
,
2020
,
2021
,
2022
,
2023
,
2024
,
2025
,
2026
,
2027
,
2028
,
2029
,
2030
,
2031
,
2032
,
2033
,
2034
,
2035
,
2036
,
2037
,
2038
,
2039
,
2040
,
2041
,
2042
,
2043
,
2044
,
2045
,
2046
,
2047
,
2048
,
2049
,
2050
,
2051
,
2052
,
Намерени са
2051512
резултата от
3878
беседи в
2052
страници с точна фраза : '
'.
На страница
341
:
1000
резултата в
2
беседи.
За останалите резултати вижте следващите страници.
1.
Замъждѣло свѣщило / Замъждело свещило
,
НБ
, София, 18.1.1925г.,
Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка. Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори.
Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той.
Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота.
към беседата >>
И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Той трѣбва да знае, каква е онази първична материя, въ която функционира мисъльта. Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ.
И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него.
към беседата >>
Това е една слабость, както у всички хора.
“ – Обичамъ те. „Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь.
Това е една слабость, както у всички хора.
Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно?
към беседата >>
Животътъ нѣма никакъвъ произходъ.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка. Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той.
Животътъ нѣма никакъвъ произходъ.
Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка.
към беседата >>
Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни.
Всѣко наше желание, всѣка наша мисъль може да напрѣдватъ въ свѣта, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега.
Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни.
Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него.
към беседата >>
Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него.
„Нали любовьта казва, че трѣбва да се жертвуваме? “ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора.
Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него.
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не.
към беседата >>
Той има начало, но началото не е произходъ.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка. Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ.
Той има начало, но началото не е произходъ.
Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние.
към беседата >>
Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава.
То се отличава по това, че когато човѣкъ го има, изпитва една малка радость въ душата си, както се радва онзи бѣдниятъ човѣкъ, когато му донесатъ една торбичка съ злато. Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни.
Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава.
Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение.
към беседата >>
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира.
“ Най-послѣ тя се съгласява, дава му единъ отъ рѫкописитѣ. Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него.
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира.
Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
към беседата >>
Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
Подъ думата „необикновенъ човѣкъ“ разбираме човѣкъ, който започва съ живота, а подъ „животъ“ разбираме всички онѣзи велики условия, които сѫ скрити въ човѣка. Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ.
Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили.
към беседата >>
Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
Човѣкъ, въ когото има Божественото, като погледне въ себе си, зарадва се, знае, че има една валюта неизмѣнна, има нѣщо цѣнно, за което може да работи. Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава.
Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание.
към беседата >>
Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно?
Ако ние се жертвуваме за единъ, за двама души, това любовь ли е? – Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира.
Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно?
– Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ!
към беседата >>
Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае.
Може да има споръ върху това, какво нѣщо е животътъ, какво е неговото проявление, но върху самия животъ не може да се спори. Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява.
Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае.
Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача?
към беседата >>
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Това е първиятъ животъ. И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ.
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе?
към беседата >>
– Не.
– Не е любовь. Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно?
– Не.
Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него.
към беседата >>
Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота.
Много често хората запитватъ за произхода на живота, какъ е произлѣзълъ той. Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае.
Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота.
Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите.
към беседата >>
Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него.
И човѣкъ трѣбва да знае, че животътъ, това, което Богъ е вложилъ въ насъ, е единъ великъ даръ, който имаме за сега. Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка.
Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него.
Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль.
към беседата >>
Този ученикъ постѫпи ли благородно?
Това е една слабость, както у всички хора. Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не.
Този ученикъ постѫпи ли благородно?
– Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си.
към беседата >>
Това е една загадка.
Животътъ нѣма никакъвъ произходъ. Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота.
Това е една загадка.
Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ.
към беседата >>
Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него.
Любовьта не е още като единъ даръ въ живота ни. Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него.
Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него.
Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе?
към беседата >>
– Не.
Този ученикъ Симонъ Бели взима рѫкописа, напечатва го въ едно видно списание, като свое произведение и се подписва подъ него. Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно?
– Не.
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ?
към беседата >>
Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние.
Той има начало, но началото не е произходъ. Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка.
Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние.
Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите.
към беседата >>
Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение.
Любовьта е само едно условие въ живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него.
Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение.
Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея.
към беседата >>
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
Вилмаръ вижда напечатено своето произведение, подписано отъ еди-кой си авторъ и веднага единъ ударъ въ сърдцето го парализира. Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не.
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ.
към беседата >>
Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили.
Когато кажемъ, че водата извира отъ нѣкой изворъ, изворътъ е само началото на тази вода, но той не е нейниятъ произходъ, тя тамъ се проявява. Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние.
Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили.
Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея?
към беседата >>
Ти имашъ едно желание.
Тя подкрѣпва само великия животъ въ насъ. Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение.
Ти имашъ едно желание.
Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми.
към беседата >>
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ!
Питамъ сега: дъщерята постѫпи ли разумно? – Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое.
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ!
Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не!
към беседата >>
Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача?
Кѫдѣ се образува животътъ, това никой не знае. Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили.
Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача?
Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса?
към беседата >>
Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе?
Въ този великиятъ животъ пакъ се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човѣкътъ, но се проявява още и свърхсъзнанието – то е бѫдащиятъ човѣкъ – възможноститѣ, които сѫ скрити вѫтрѣ въ този животъ, какво трѣбва да стане отъ човѣка. Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание.
Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе?
Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене.
към беседата >>
Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него.
– Не. Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ!
Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него.
Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени.
към беседата >>
Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите.
Даже и най-великитѣ умове, даже и най-великитѣ Учители, не знаятъ нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача?
Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите.
Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата.
към беседата >>
Ти имашъ една мисъль.
Затова, всѣки единъ човѣкъ трѣбва да развие въ себе си всички онѣзи възможни сили, които сѫ скрити въ него. Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе?
Ти имашъ една мисъль.
Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали.
към беседата >>
Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си.
Този ученикъ постѫпи ли благородно? – Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него.
Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си.
Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си.
към беседата >>
Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ.
Това е една загадка. Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите.
Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ.
Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите?
към беседата >>
Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе?
Той не трѣбва да чака своето спасение отвънъ, то е вѫтрѣ въ него. Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль.
Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе?
Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата!
към беседата >>
Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ?
– Не. Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си.
Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ?
– Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили.
към беседата >>
Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите.
Човѣкъ може да се занимава съ този въпросъ, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разрѣши великата загадка на битието, не е въ състояние. Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ.
Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите.
Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити.
към беседата >>
Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея.
Божествениятъ законъ работи у всѣки човѣкъ за неговото спасение. Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе?
Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея.
Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда.
към беседата >>
– Никѫдѣ.
Ние сме отъ тѣзи „симоновци“, които, като вземемъ Божественото, веднага туряме името си, изнесемъ го като свое. Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ?
– Никѫдѣ.
Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души.
към беседата >>
Какво ще стане съ нея?
Ако хората биха разрѣшили великата задача на живота, тѣ биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите.
Какво ще стане съ нея?
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува?
към беседата >>
Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми.
Ти имашъ едно желание. Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея.
Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми.
Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе.
към беседата >>
Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не!
Каквото напишемъ, подпишемъ се отдолу, казваме: това съмъ азъ! Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ.
Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не!
Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
към беседата >>
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса?
Вие може да ми зададете въпроса: защо да не разрѣшимъ една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея?
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса?
Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
към беседата >>
Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене.
Помислилъ ли си, какъ е дошло това желание въ тебе? Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми.
Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене.
Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
към беседата >>
Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени.
Туй, което ти си написалъ, туй, което ти си открилъ, е на Вилмара, не е твое – велики сили отъ природата сѫ работили върху него. Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не!
Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени.
Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото.
към беседата >>
Не, ще се пръсне бомбата.
Хубаво, опитайте се да я разрѣшите, но азъ ще ви приведа единъ примѣръ, една аналогия, да видите, въ какво положение ще се намѣрите. Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса?
Не, ще се пръсне бомбата.
И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
към беседата >>
Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали.
Ти имашъ една мисъль. Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене.
Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали.
Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество.
към беседата >>
Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си.
Затуй, когато напишешъ нѣщо, не туряй името си. Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени.
Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си.
Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ.
към беседата >>
И какво ще научите?
Тамъ нѣкѫдѣ има една голѣма бомба, като тия, които турятъ въ морето, която съдържа около 100-ина килограма пироксилинъ. Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата.
И какво ще научите?
– Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае.
към беседата >>
Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата!
Помислилъ ли си, какъ е дошла тази мисъль въ тебе? Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали.
Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата!
Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите!
към беседата >>
Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили.
Когато дойде Христосъ, тури ли си името нѣкѫдѣ? – Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си.
Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили.
Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
– Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити.
Прѣдставете си че тя е изхвърлена на брѣга, а вие искате да разрѣшите тайната, която се крие въ нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите?
– Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити.
Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти.
към беседата >>
Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда.
Ако тази мисъль е дошла отъ великата душа, работи върху нея. Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата!
Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда.
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.
към беседата >>
Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души.
– Никѫдѣ. Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили.
Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души.
Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува?
Какво ще стане съ нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити.
Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува?
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ.
към беседата >>
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе.
Нѣкой казва: Богъ говори на душата ми. Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда.
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе.
То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща.
към беседата >>
Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Сега, разбира се, азъ не засѣгамъ писателитѣ, но казвамъ: вие хората, които имате живота, считате, че този животъ е вашъ, туряте си името подъ него и казвате, че имате право да разполагате съ този животъ тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души.
Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрѣшите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува?
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
към беседата >>
То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
Духътъ Божий може да направи всичко отъ мене. Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе.
То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ.
към беседата >>
Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото.
Великото, благородното у насъ изисква да употрѣбимъ живота си за туй, за което сме прѣдназначени. Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те.
Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото.
Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ. Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ.
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество.
Да, Богъ отъ хиляди години насамъ говори на хората по разни начини – нѣкои сѫ Го разбрали, нѣкои не сѫ Го разбрали. Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество.
Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ. Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ.
Всѣки може да развие мощнитѣ сили въ себе си. Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото.
Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ.
Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае.
И какво ще научите? – Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса.
Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае.
Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите!
Ако ти си отъ тѣзи, които разбиратъ, започни задачата! Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество.
Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите!
Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ. Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
Спасението на човѣка е вѫтрѣ въ него, да развие вѫтрешнитѣ си сили. Щомъ се спаси единъ човѣкъ, веднага идва отзвукъ и у всички други души. Щомъ ти повѣрвашъ въ Божественото, което е въ твоя животъ, всички други души сѫ разтворени и се притичватъ да ти помогнатъ – обичатъ те. Всички трѣбва да вѣрваме въ Божественото. Щомъ повѣрваме, това значи да създадемъ единство въ живота, да си подадемъ рѫка единъ на другъ.
Това значи, да приложимъ методитѣ, начинитѣ за постигане на Божественото въ насъ.
към беседата >>
Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти.
– Всички, които сѫ наоколо ви, ще бѫдатъ избити. Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае.
Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти.
За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.
Не се обезсърдчавай, не обръщай внимание на окрѫжаващата срѣда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите!
Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.
Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ. Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е?
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е?
Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ!
към беседата >>
За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ.
Когато хората искатъ да разрѣшатъ въпроса за живота, какво ги интересува? – Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти.
За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ.
Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо? Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща.
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, отъ него нищо нѣма да излѣзе. То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня.
Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща.
Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ. Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви.
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е?
Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви.
Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ!
към беседата >>
Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
– Искатъ да разрѣшатъ, какво нѣщо е животътъ, какъ трѣбва да се употрѣби той, какъвъ е неговиятъ произходъ. Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ.
Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ.
То трѣбва да се мачка, докато стане пълно сцѣпление между частицитѣ му и трѣбва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща.
Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ.
Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ.
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви.
Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ.
Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ.
към беседата >>
Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
Животътъ произтича отъ Божията Любовь, а Любовьта произтича отъ Духа, но това сѫ само думи, които не разрѣшаватъ въпроса. Какъ произтича живота отъ Любовьта, това никой не знае; какъ произтича Любовьта отъ Духа това никой не знае. Ние можемъ да знаемъ нѣщата отчасти. За да можемъ да разберемъ великото въ природата, трѣбва ни съотвѣтствуващъ езикъ. Учениятъ човѣкъ не може да говори на простъ езикъ. Защо?
Азъ взимамъ думата „простъ езикъ“ въ съвсѣмъ другъ смисълъ.
към беседата >>
Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно цѣнно качество. Слѣдователно, сега ние сме въ Божествената пещь – не бойте се, нѣма да изгорите! Не подразбирамъ „печене“, както се пече онази пуйка въ огъня. Не, въ Божествения свѣтъ се пекатъ само живитѣ нѣща. Като се опекатъ, тѣ добиватъ още по-мощенъ животъ.
Тия, които се пекатъ тамъ, не умиратъ.
към беседата >>
Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ?
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ.
Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ?
Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога.
към беседата >>
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни.
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни.
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
към беседата >>
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта.
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта.
Не, Любовьта е сила, която разрушава. Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо?
към беседата >>
Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ!
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ?
Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ!
Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки.
към беседата >>
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере.
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни.
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере.
Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира?
към беседата >>
Не, Любовьта е сила, която разрушава.
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта.
Не, Любовьта е сила, която разрушава.
Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви.
към беседата >>
Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ!
Първото нѣщо, което ви прѣдстои е слѣдното: Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се запита: далъ ли е ходъ на Божественото въ себе си, развилъ ли го е? Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ!
Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ!
Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
към беседата >>
Не е така.
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни. Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере.
Не е така.
Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ.
към беседата >>
Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ.
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта. Не, Любовьта е сила, която разрушава.
Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ.
Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви. Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ!
Ти четешъ нѣкой писатель, но забравяшъ че и ти самъ имашъ нѣщо Божествено въ себе си – твоята душа, на която не си далъ възможность да се прояви. Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ!
Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ!
И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота. Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода.
към беседата >>
Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни. Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така.
Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20.
към беседата >>
Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме.
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта. Не, Любовьта е сила, която разрушава. Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ.
Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме.
И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви. Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ.
Ти взимашъ една роза, радвашъ ѝ се, усѣщашъ нейния миризъ, доволенъ си отъ аромата ѝ. Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ!
И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ.
Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота. Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода. Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Кой е онзи, който го разбира!
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни. Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Кой е онзи, който го разбира!
Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули?
към беседата >>
И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо.
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта. Не, Любовьта е сила, която разрушава. Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме.
И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо.
Защо не може да мисли за нищо? Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви. Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога.
Кажи си: не трѣбва ли и азъ, като нея, да цъвна, да придобия този ароматъ? Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ.
Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога.
И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота. Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода. Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Съврѣменнитѣ хора казватъ, че едно врѣме имало тайни, а сега нѣма тайни. Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира!
Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
към беседата >>
Защо не може да мисли за нищо?
Сега, мнозина отъ васъ искатъ да замѣстятъ живота съ Любовьта. Не, Любовьта е сила, която разрушава. Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо.
Защо не може да мисли за нищо?
Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви. Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки.
Дойде ли пролѣтъ – всички ние трѣбва да цъвнемъ! Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога.
И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки.
Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота. Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода. Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Кой е онзи, който го разбира?
Едно врѣме най-ученитѣ хора въ древностьта говорили на особенъ свещенъ езикъ, а сега вече се говори на единъ езикъ, който всѣки могълъ да разбере. Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ!
Кой е онзи, който го разбира?
Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота.
към беседата >>
Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви.
Не, Любовьта е сила, която разрушава. Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо?
Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви.
Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
Второто положение: всички ние трѣбва да завържемъ! Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки.
Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода. Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ.
Не е така. Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира?
Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ.
Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй.
към беседата >>
Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
Който е добилъ много любовь, се е разрушилъ. Любовьта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко врѣме. И всички млади и стари, които иматъ работа съ Любовьта, се разкашкаватъ, щомъ дойде тя и казватъ: азъ не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото въ него нѣма сформирувани именно тѣзи органи, чрѣзъ които Любовьта може да се прояви.
Най-първо човѣкъ трѣбва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висшъ животъ, онази възвишена Любовь.
към беседата >>
Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода.
Третото положение: всички ние трѣбва да узрѣемъ! И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота.
Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода.
Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20.
Математикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ.
Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20.
Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго.
към беседата >>
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.
Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ! Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“?
към беседата >>
Това е Божествениятъ животъ.
И, когато дойде господарьтъ, този великиятъ, мощниятъ, който е вложилъ великия животъ въ насъ, отъ плода ни трѣбва да познае, че действително ние сме работили съ онѣзи методи, съ онѣзи сили, съ които Той ни е надарилъ. Казвамъ: нѣма нищо по-хубаво въ свѣта отъ това, тайно въ душата си да бѫдешъ вѣренъ на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истиненъ и Вѣренъ въ всички свои постѫпки. Слѣдователно, нека всички туримъ въ ума си мисъльта, да бѫдемъ истинни и вѣрни на този първиченъ животъ, който е вложилъ всичко въ насъ, за да се прояви Божественото и да се освободимъ отъ сегашнитѣ несгоди въ живота. Този е пѫтьтъ, по който народитѣ, индивидитѣ и душитѣ ще могатъ да извоюватъ своята бѫдаща свобода.
Това е Божествениятъ животъ.
към беседата >>
Какъ ще разберете тия формули?
Кой е онзи, който го разбира! Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20.
Какъ ще разберете тия формули?
Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята.
към беседата >>
Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ!
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“.
Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ!
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го.
към беседата >>
И казва стихътъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
И казва стихътъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
То значи, че и най-слабитѣ хора нѣма да бѫдатъ прѣчупени, нѣма да бѫдатъ смазани, но Богъ ще ги подигне.
към беседата >>
Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
Геометрикътъ говори на единъ свещенъ езикъ! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули?
Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята.
към беседата >>
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“.
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ!
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“.
Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ.
към беседата >>
То значи, че и най-слабитѣ хора нѣма да бѫдатъ прѣчупени, нѣма да бѫдатъ смазани, но Богъ ще ги подигне.
И казва стихътъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
То значи, че и най-слабитѣ хора нѣма да бѫдатъ прѣчупени, нѣма да бѫдатъ смазани, но Богъ ще ги подигне.
към беседата >>
Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота.
Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни?
Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота.
На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него.
към беседата >>
Тукъ имаме едно противорѣчие.
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ! Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“.
Тукъ имаме едно противорѣчие.
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали.
към беседата >>
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“.
То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси. Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство.
към беседата >>
На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй.
Ти, като влѣзешъ въ областьта на геометрията, ще се забатачишъ. Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота.
На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй.
Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете?
към беседата >>
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда?
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ! Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие.
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда?
Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ.
към беседата >>
То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“.
То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси.
Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“.
към беседата >>
Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго.
Съврѣменниятъ химикъ говори на единъ свещенъ езикъ, има си той свои формули Н20. Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй.
Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго.
Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това?
към беседата >>
Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“?
Писанието казва: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде своя единороденъ Синъ въ жертва за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него“. Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ! Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда?
Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“?
– Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората.
към беседата >>
Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“. То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси.
Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ.
Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила.
към беседата >>
Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята.
Какъ ще разберете тия формули? Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго.
Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята.
Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава.
към беседата >>
– Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го.
Апостолътъ пъкъ казва: „Не обръщайте внимание на този свѣтъ! Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“?
– Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го.
Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
към беседата >>
Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“. То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси. Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ.
Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ.
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
към беседата >>
Смисълътъ не е въ запетаята.
Е, ако съврѣменнитѣ учение хора говорятъ на единъ свещенъ езикъ, защото тъй трѣбва да говорятъ, това не сѫ ли тайни? Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята.
Смисълътъ не е въ запетаята.
Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава.
към беседата >>
Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ.
Образътъ на този свѣтъ прѣхожда“. Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го.
Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ.
Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ?
към беседата >>
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“. То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси. Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ.
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си.
Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
към беседата >>
Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него.
Азъ наричамъ свѣщенъ езикъ, необикновения, разбрания езикъ, а обикновения езикъ наричамъ неразбрания езикъ въ живота. На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята.
Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него.
Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава.
към беседата >>
Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали.
Тукъ имаме едно противорѣчие. Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ.
Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали.
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя?
към беседата >>
Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси, докогато изведе сѫда въ побѣда“. То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси. Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си.
Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство.
И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко.
към беседата >>
Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете?
На този послѣдния езикъ ти не можешъ да говоришъ като въ математиката – този езикъ можешъ да го обтѣгашъ и тъй, и тъй. Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него.
Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете?
Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава. Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ.
Какъ е възможно, Богъ, който толкова възлюби свѣта, да даде Сина си жертва именно за такъвъ единъ свѣтъ, който прѣхожда? Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали.
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ.
Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение?
към беседата >>
И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“.
То значи, че умоветѣ и на слабитѣ нѣма да угаси. Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство.
И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“.
Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души.
към беседата >>
Ще кажете: е, какво означава това?
Въ този езикъ ти можешъ да обърнешъ внимание на запетаята, защо не е турена на едно мѣсто, а на друго. Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете?
Ще кажете: е, какво означава това?
– Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава. Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората.
Какво значатъ думитѣ „образътъ на този свѣтъ прѣхожда“? – Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ.
Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората.
Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ.
към беседата >>
Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила.
Слабитѣ ще станатъ силни, и тѣзи малкитѣ свѣщици ще се разгорятъ. Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“.
Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила.
Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати.
към беседата >>
– Нищо не означава.
Хората казватъ, че всичкото съдържание е въ запетаята. Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това?
– Нищо не означава.
Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава. Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
– Богъ толкова възлюби този свѣтъ, че го измѣня, обработва го. Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората.
Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло.
към беседата >>
Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
Единъ день, всѣки отъ васъ ще приеме своето наслѣдство, останало отъ свѣтоветѣ. За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила.
Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си.
към беседата >>
Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава.
Смисълътъ не е въ запетаята. Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава.
Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава.
Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава. Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ?
Божията Любовь измѣня образа на този свѣтъ. Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ?
Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява.
към беседата >>
Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
За сега, обаче, вие ще държите тукъ на земята изпита си. Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль!
Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
към беседата >>
Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава.
Азъ мога да напиша едно писмо безъ никакви запетаи, и да има смисълъ въ него; а мога да напиша едно писмо пълно съ запетаи, и да нѣма смисълъ въ него. Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава.
Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава.
Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя?
Нѣкои тълкуватъ тия думи въ смисълъ, че този свѣтъ ще се развали. Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ?
Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя?
Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация.
към беседата >>
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко.
Ще минете прѣзъ пещьта и щомъ издържите послѣдния си изпитъ, ще ви прѣведатъ прѣзъ онова мѣсто, да вземете своето наслѣдство. И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ.
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко.
Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси.
към беседата >>
Нѣма какво да го тълкувамъ.
Ако азъ ви говоря на единъ особенъ езикъ, запримѣръ, кажа ви: „хаушъ-бѫнъ-зутъ“, „хашамаимъ“, какво ще разберете? Ще кажете: е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човѣкъ не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нѣщо, но за васъ нищо не означава.
Нѣма какво да го тълкувамъ.
към беседата >>
Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение?
Не, нѣма да се развали, но ще се прѣобрази, ще се измѣни, ще се поправи този свѣтъ. Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя?
Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение?
– Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва.
към беседата >>
Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души.
И казва Писанието: „Ние сме сънаслѣдници съ Христа“. Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко.
Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души.
Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа!
към беседата >>
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ.
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ.
Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга. За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него!
към беседата >>
– Всички наказватъ.
Нѣкои казватъ, че Богъ ще накаже хората. Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение?
– Всички наказватъ.
Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата?
към беседата >>
Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати.
Щомъ си сънаслѣдникъ, ще вземешъ нѣщо, ще видишъ славата Божия, която се е крила. Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души.
Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати.
Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа! Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга.
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ.
Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга.
За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ.
към беседата >>
Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло.
Не, нѣма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ.
Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло.
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия.
към беседата >>
Като се върнете дома си, отворете каситѣ си.
Тогава ще разберешъ, защо си дошълъ на земята, защо си ходилъ тукъ-тамъ, защо сѫ страданията, защо сѫ противорѣчията и тогава ще кажешъ: Великиятъ животъ има великъ смисъль! Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати.
Като се върнете дома си, отворете каситѣ си.
Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа! Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи.
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ. Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга.
За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи.
Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
към беседата >>
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява.
Кой е онзи грънчарь, който не наказва своята пръсть, отъ която ще направи единъ прѣдметъ? Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло.
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява.
Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
към беседата >>
Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
Животътъ е за необикновенитѣ хора, смъртьта – за обикновенитѣ. Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си.
Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
Не сте сиромаси. Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа! Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави.
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ. Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга. За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи.
Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави.
Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие.
към беседата >>
Вие имате една съврѣменна инсталация.
Кой е онзи скулпторъ, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява.
Вие имате една съврѣменна инсталация.
Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина.
към беседата >>
Не сте сиромаси.
Необикновениятъ животъ е за великитѣ души, за силнитѣ души, за благороднитѣ души, които жертвуватъ всичко. Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси.
Не сте сиромаси.
Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа! Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ.
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ. Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга. За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави.
Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ.
Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
към беседата >>
Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва.
Кой е онзи музикантъ, които не наказва своето произведение? – Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация.
Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва.
Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина.
към беседата >>
Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа!
Цѣлиятъ свѣтъ сега се нуждае отъ тия души. Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси.
Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа!
Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него!
И тъй, ние идваме до свещения езикъ на духовния свѣтъ. Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга. За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ.
Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него!
И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи.
към беседата >>
Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата?
– Всички наказватъ. Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва.
Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата?
– Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди.
към беседата >>
Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
Вие, които сте призвани, нѣма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете дома си, отворете каситѣ си. Вие казвате: чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всѣки ще подпише единъ чекъ, ще каже: това давамъ за Господа!
Подъ „даване“, разбирамъ не материално, но духовно.
към беседата >>
И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ.
Книгата, въ която е писано на този свѣщенъ езикъ, азъ наричамъ свещена книга. За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него!
И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо?
към беседата >>
– Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия.
Слѣдователно, мощното седи въ нашитѣ мисли, въ нашитѣ желания, а тѣ не сѫ вложени въ нашето тѣло. Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата?
– Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия.
Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ?
към беседата >>
И тъй, нека съдѣйствуваме да се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа.
И тъй, нека съдѣйствуваме да се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа.
И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание. И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята. Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
към беседата >>
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
За да разбира Свѣщеното Писание, човѣкъ трѣбва да има въ себе си единъ ключъ за тия символи. Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не.
към беседата >>
Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
Нашето тѣло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животътъ се проявява. Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия.
Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето.
към беседата >>
И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание.
И тъй, нека съдѣйствуваме да се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа.
И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание.
И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята. Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
към беседата >>
Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие.
Той не трѣбва да се спъва отъ запетаитѣ – еди-коя си запетая кѫдѣ трѣбва да се постави. Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ.
Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие.
Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата.
към беседата >>
Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина.
Вие имате една съврѣменна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ.
Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина.
Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта?
към беседата >>
И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята.
И тъй, нека съдѣйствуваме да се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа. И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание.
И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята.
Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
към беседата >>
Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
Този свещенъ езикъ, на който сѫ писани Божественитѣ нѣща, е строго опрѣдѣленъ. Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие.
Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ?
към беседата >>
Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина.
Бутнете бутончето, и крушката веднага свѣтва. Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина.
Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина.
Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.
към беседата >>
Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
И тъй, нека съдѣйствуваме да се проявятъ и развиятъ въ нашия животъ всички велики желания и мисли, които сѫ вложени въ нашата душа. И Богъ, като види нашитѣ желания и мисли, ще слѣзе отгорѣ, тъй както слънчевитѣ лѫчи слизатъ върху цвѣтята, и ние ще възрастнемъ, ще дадемъ своето благоухание. И тогава ние и Богъ, който е свързанъ съ насъ, ще завършимъ работата, която ни е дадена на земята.
Послѣ, Той ще ни даде друга работа, която ще бѫде за Неговото Царство.
към беседата >>
Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи.
Нѣма по-хубавъ езикъ отъ него! И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени.
Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи.
Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа.
към беседата >>
Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди.
Питамъ: тази свѣтлина сега ли се образува, или е била вѫтрѣ въ жицата? – Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина.
Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди.
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма?
към беседата >>
Много ли е това нѣщо?
И всички хора, който живѣемъ на земята, се стремимъ къмъ този свѣщенъ езикъ. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи.
Много ли е това нѣщо?
– Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
към беседата >>
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ?
– Не, всичкитѣ жици, всичкитѣ бутончета сѫ само условия, за да се прояви тази енергия. Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди.
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ?
Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть?
към беседата >>
– Не.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремятъ къмъ този свещенъ езикъ. Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо?
– Не.
Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това?
към беседата >>
Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето.
Тукъ има едно съчетание на сили, което единъ интелигентенъ духъ е използувалъ. Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ?
Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето.
Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма.
към беседата >>
Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата.
Ако разчленявате съвременнитѣ езици, ще видите, че основнитѣ срички въ всѣки езикъ сѫ едни и сѫщи на видъ, обаче, има едно различие. Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не.
Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата.
Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо?
към беседата >>
Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта?
Той прѣкарва тази сила по една малка нишка, и тя се проявява като свѣтлина. Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето.
Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта?
Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма.
към беседата >>
Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ?
Сега азъ нѣма да се спирамъ да разчленявамъ езицитѣ, но ако вие прѣведете всѣки единъ езикъ въ неговата първична основа, ако вземете запримѣръ английски езикъ, тъй богатъ, какъвто е той, едва ли ще намѣрите въ него повече отъ 250 думи съ различни корени. Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата.
Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ?
Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи.
към беседата >>
Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.
Слѣдователно, ние ще се възползуваме отъ една малка нишка, ще бутнемъ едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у насъ, като топлина и свѣтлина. Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта?
Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.
Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ.
към беседата >>
Ще ви кажа.
Отъ всеки единъ коренъ може да сѫ произлѣзли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ?
Ще ви кажа.
Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта.
към беседата >>
Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма?
Ние трѣбва да бѫдемъ внимателни, за да не би тази наша инсталация да се поврѣди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ.
Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма?
Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ. Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Много ли е това нѣщо? – Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа.
Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция.
към беседата >>
Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть?
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато прѣдставлява човѣкътъ? Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма?
Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть?
И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ. Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това?
– Не. Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това?
Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция.
към беседата >>
И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма.
Ще кажатъ нѣкои: е, майката се мѫчила, докато е родила дѣтето. Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть?
И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма.
Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ. Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
Отвънъ ли дойде туй нѣщо?
Значи, туй нѣщо могатъ да го научатъ и дѣцата. Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това?
Отвънъ ли дойде туй нѣщо?
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ.
към беседата >>
Тя не е послѣдна форма.
Дали се е мѫчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко сѫщества отъ умствения свѣтъ сѫ се мѫчили, докато се роди това дѣте въ свѣта? Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма.
Тя не е послѣдна форма.
Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ. Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи.
Ще кажете: какъ е възможно всички езици да сѫ произлѣзли отъ единъ и сѫщъ коренъ? Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо?
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи.
Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ.
към беседата >>
Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ.
Азъ казвамъ, че умствениятъ свѣтъ е една възвишена страна отъ живота на ангелитѣ. Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма.
Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ.
Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта.
Ще ви кажа. Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи.
Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта.
Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи!
към беседата >>
Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
Слѣдъ това, като е слизалъ този човѣкъ надолу, знаете ли, колко сѫщества отъ останалия свѣтъ сѫ се мѫчили, докато му създадатъ тази останала форма? Колко сѫщества сѫ се мѫчили, докато се образува една форма отъ тази необработена, сурова пръсть? И най-послѣ, ние виждаме този човѣкъ въ своята послѣдна стадия, въ своята пълна форма. Тя не е послѣдна форма. Това е само една черупка, която единъ день ще падне, и отъ тази черупка ще излѣзе онзи красивъ орѣхъ, който, като се посѣе въ земята, единъ день отъ него ще поникне онзи голѣмъ, вѣличественъ орѣхъ.
Или пъкъ, отъ тази черупка ще падне една сѣмка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвѣтъ и ароматъ.
към беседата >>
Слѣдователно, и ние сме една проекция.
Посѣйте една сѣмка, която тежи едва нѣколко грама и ще видите слѣдъ това, какъ тази сѣмка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта.
Слѣдователно, и ние сме една проекция.
Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа.
към беседата >>
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди.
Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини.
към беседата >>
Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция.
Хората и сега пакъ може да спорятъ, но питамъ: гдѣ бѣше скрито всичко това? Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция.
Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция.
Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа.
към беседата >>
Това сѫ само състояния на живота.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди.
Това сѫ само състояния на живота.
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
към беседата >>
Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ.
Отвънъ ли дойде туй нѣщо? – Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция.
Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ.
Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия?
към беседата >>
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди. Това сѫ само състояния на живота.
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви.
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча.
към беседата >>
Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ.
– Не, имаше нѣщо скрито въ тази сѣмка – първообразътъ бѣше въ нея, а при посаждането си тя доби онѣзи материали, който ѝ бѣха необходими, за да изрази своитѣ идеи. Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ.
Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ.
Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето.
към беседата >>
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди. Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви.
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения.
Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище.
към беседата >>
Вие ще кажете: това сѫ философски работи!
Когато единъ машинистъ измисли нѣщо, идеята, която измислилъ е скрита въ неговия умъ, а материалитѣ, който му сѫ необходими, за да направи проекция на своята идея въ физическия миръ, той взима отъ свѣта. Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ.
Вие ще кажете: това сѫ философски работи!
Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето?
към беседата >>
Какви сѫ послѣдствията отъ това?
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди. Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения.
Какви сѫ послѣдствията отъ това?
Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището.
към беседата >>
Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа.
Слѣдователно, и ние сме една проекция. Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи!
Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа.
Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
към беседата >>
Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини.
Онѣзи, които се занимаватъ съ Свещеното Писание, ще кажатъ: човѣкъ трѣбва да се обърне къмъ Бога, да се покае и да се новороди. Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това?
Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини.
Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ!
към беседата >>
Казвате: е, философията на живота е обикновена работа.
Нѣкога ние сме били въ пространството като мисъль, като идея, и слѣдъ това въ нашия духъ се явило едно желание да слѣземъ долу, да се явимъ като една проекция. Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа.
Казвате: е, философията на живота е обикновена работа.
Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ?
към беседата >>
Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Това сѫ само състояния на живота. За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини.
Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме.
към беседата >>
Питамъ: вие научихте ли тази философия?
Ние сме събрали материалъ, съградили сме тѣлото си, и както виждате, сега сме се събрали тукъ на земята, въ този салонъ. Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа.
Питамъ: вие научихте ли тази философия?
Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви.
към беседата >>
Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча.
За да се новороди човѣкъ, не значи, че неговиятъ животъ още сега трѣбва да се създаде отново, но животътъ му първо трѣбва да се прояви. Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление.
Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча.
И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така?
към беседата >>
Е, че философията на живота седи въ яденето.
Какъ сме се проектирали, върху това нѣма да говоримъ. Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия?
Е, че философията на живота седи въ яденето.
Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене.
към беседата >>
И майката го праща на училище.
Онѣзи, които не разбиратъ Писанието, изваждатъ най-криви заключения. Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча.
И майката го праща на училище.
Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува.
към беседата >>
Научихте ли яденето?
Вие ще кажете: това сѫ философски работи! Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето.
Научихте ли яденето?
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
към беседата >>
Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището.
Какви сѫ послѣдствията отъ това? Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище.
Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището.
Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато.
към беседата >>
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
Не, това сѫ необикновени работи, това е работа на великитѣ умове, който идватъ да работятъ въ свѣта, това е работа на Духа. Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето?
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
към беседата >>
Ние трѣбва да се учимъ!
Между всички учени въ свѣта, били тѣ религиозни, окултисти, или каквито и да сѫ, тамъ, дѣто истинитѣ не сѫ вѣрни, човѣкъ, като възприеме една отъ тѣхнитѣ истини, слѣдъ 10–15 години въ него настава една реакция, и той започва да се съмнѣва въ тия истини. Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището.
Ние трѣбва да се учимъ!
Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се.
към беседата >>
Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ?
Казвате: е, философията на живота е обикновена работа. Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ.
Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ?
Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ.
към беседата >>
Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме.
Съмнѣнието е признакъ, че животътъ, който е вложенъ въ насъ, изисква едно по-високо изявление. Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ!
Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме.
Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари.
към беседата >>
Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви.
Питамъ: вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ?
Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви.
Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни!
към беседата >>
Защо е така?
Дѣтето въ първо врѣме започва да казва на майка си: мамо, искамъ да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме.
Защо е така?
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село.
към беседата >>
Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене.
Е, че философията на живота седи въ яденето. Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви.
Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене.
Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното.
към беседата >>
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува.
И майката го праща на училище. Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така?
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува.
На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари?
към беседата >>
Яденето е само едно условие.
Научихте ли яденето? Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене.
Яденето е само едно условие.
Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така.
към беседата >>
На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато.
Не се минава много врѣме, то става недоволно отъ училището. Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува.
На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато.
Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си?
към беседата >>
Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Вълкътъ яде по единъ начинъ, мечката – по другъ начинъ, пеперудата – по трети начинъ. Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае.
към беседата >>
Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се.
Ние трѣбва да се учимъ! Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато.
Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се.
Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади.
към беседата >>
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ.
Кой, обаче, е най-здравословниятъ начинъ? Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи.
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ.
Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява.
към беседата >>
Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари.
Учимъ се, но дойдемъ до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се.
Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари.
Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение.
към беседата >>
Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни!
Казватъ, че човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни по яденето – нѣмало друго животно, което могло да си готви. Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ.
Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни!
– Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота.
към беседата >>
Качва се той на коня си и си отива въ село.
Защо е така? Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари.
Качва се той на коня си и си отива въ село.
Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ.
към беседата >>
– Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното.
Дѣйствително, този фактъ може да означава извѣстна култура, но туй което отличава човѣка, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни!
– Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното.
Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота. И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари?
Казвамъ: знание, което не е истински прѣдадено, възгордява – паметарство го наричамъ азъ, то не може разумно да се използува. На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село.
Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари?
По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ.
към беседата >>
Не е така.
Яденето е само едно условие. Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното.
Не е така.
Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота. И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си?
На единъ американецъ умира дѣдо му и му оставя едно наслѣдство отъ 36,000,000 лв. злато. Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари?
По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си?
Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си.
към беседата >>
Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае.
Подъ думата „човѣкъ“ ние разбираме единъ синтезъ, единъ изводъ на всички прѣдшествуващи форми, на всички прѣдшествуващи животи. Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така.
Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае.
Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота. И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади.
Този американецъ въ това врѣме билъ нѣкѫдѣ на западъ, училъ се. Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си?
Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади.
И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
към беседата >>
Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява.
Човѣкъ е плодъ, изводъ на всичко което сѫществува сега и въ растителния животъ, и въ животинския животъ. Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае.
Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява.
Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота. И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение.
Въ Америка, обаче, той билъ нѣщо като нашитѣ воловари, та, като придобилъ туй богатство, не знаялъ какъ да го използува, давалъ гуляи натукъ-натамъ, ялъ, пилъ, изхарчилъ всичкото богатство, и слѣдъ шесть мѣсеца казалъ: не ми трѣбватъ пари. Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади.
И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение.
Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само!
към беседата >>
Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота.
Онѣзи, който не разбиратъ това нѣщо, ще кажатъ: а, това сѫ дървета, онова тамъ сѫ животни! – Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява.
Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота.
И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ.
Качва се той на коня си и си отива въ село. Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение.
Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ.
И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота?
към беседата >>
И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
– Като че въ живота на растенията и животнитѣ нѣма туй благородното. Не е така. Въ всѣко едно животно има нѣщо неопетнено, има единъ Божественъ, неопетненъ животъ, но туй нѣщо животното не знае. Въ всѣко растение има единъ обикновенъ животъ, който се проявява, но има и единъ необикновенъ животъ, който не се проявява. Слѣдователно, когато единъ ученъ човѣкъ дойде на земята, той почва да изучава необикновенитѣ нѣща въ живота.
И въ растенията той вижда единъ необикновенъ животъ.
към беседата >>
И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ.
Какъвъ смисълъ има такъвъ животъ съ пари? По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ.
И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ.
Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ!
към беседата >>
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака. „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали. Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички.
към беседата >>
Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си.
По нѣкой пѫть хората на земята не мязатъ ли на такъвъ човѣкъ, който изхарчва живота си? Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ.
Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си.
Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя?
към беседата >>
Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“.
Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
„Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали. Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички.
към беседата >>
Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
Казватъ: е, да си поживѣемъ малко, ние сме млади. И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си.
Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ?
към беседата >>
„Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали.
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака.
„Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали.
Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички.
към беседата >>
Да знаешъ само!
И стариятъ дава угощение, и младиятъ дава угощение. Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата.
Да знаешъ само!
Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата.
към беседата >>
Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички.
Сега, азъ ще пристѫпя къмъ прочетения стихъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Подъ думата „тръсть“ Христосъ подразбира слабитѣ хора въ свѣта, който сѫ като дѣца,които още не могатъ да мислятъ, който още не сѫ застанали на своитѣ крака. „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“ – то значи, че нѣма да имъ даде изведнъжъ такова знание, или такъвъ животъ, който може да ги развали.
Той ще имъ даде това, което съответствува на тѣхното развитие – нѣма да смаже никого; ще имъ даде животъ, какъвто могатъ да носятъ, ще се погрижи за всички.
към беседата >>
Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота?
Послѣ, като осиромашеятъ казватъ: остарѣхме вече, въ насъ останаха само стари кости, ще се мрѣ. И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само!
Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота?
И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ.
към беседата >>
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е.
колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада.
към беседата >>
И той започва нищо синко, нищо не научихъ!
И такъвъ човѣкъ мисли, че е уменъ. Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота?
И той започва нищо синко, нищо не научихъ!
Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ!
към беседата >>
колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е.
колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси.
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада.
към беседата >>
Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя?
Казвамъ: да, остарѣхте, защото изхарчихте богатството си. Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ!
Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя?
Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади?
към беседата >>
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси.
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка.
Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
към беседата >>
Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ?
Азъ съмъ срѣщалъ въ България нѣкои стари, които казватъ: ехъ, синко, 100-годишенъ съмъ вече, много ми е патила главата. Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя?
Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ?
– Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади? Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари!
към беседата >>
Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка.
Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта.
Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая.
към беседата >>
– Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата.
Да знаешъ само! Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ?
– Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата.
Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади? Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари! – Това разбирамъ.
към беседата >>
Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта.
Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е.
Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави.
към беседата >>
Е, да сѫ живи поне тия младитѣ.
Казвамъ: дѣдо я ми кажи нѣщо, какво си научилъ отъ живота? И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата.
Е, да сѫ живи поне тия младитѣ.
Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади? Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари! – Това разбирамъ.
към беседата >>
Те сѫ заплашвали свѣта съ ада.
„И отъ ленъ свѣщило замъждѣло нѣма да угаси“ То значи, че колкото и да е слаба мисъльта, свѣщилото, т.е. колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е.
Те сѫ заплашвали свѣта съ ада.
Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания.
към беседата >>
Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ!
И той започва нищо синко, нищо не научихъ! Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ.
Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ!
Да сѫ живи кои млади? Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари! – Това разбирамъ.
към беседата >>
Има адъ, но Богъ не е създалъ ада.
колкото и да е малка интелигентностьта, която човѣкъ има, нѣма да се угаси. Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада.
Има адъ, но Богъ не е създалъ ада.
Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ?
към беседата >>
Да сѫ живи кои млади?
Казвамъ му: ами ти сега отивашъ нѣкѫдѣ, знаешъ ли си пѫтя? Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ!
Да сѫ живи кои млади?
Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари! – Това разбирамъ.
към беседата >>
Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
Защото, въ сегашнитѣ религиозни системи има единъ култъ, който отъ хиляди години сѫществува: тѣ всѣкога сѫ се опитвали да угасятъ Божественото въ човѣка. Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада.
Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ?
към беседата >>
Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари!
Като си живѣлъ 100 години, поне прочете ли нѣщо отъ книгата, гдѣ отивашъ? – Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади?
Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари!
– Това разбирамъ.
към беседата >>
Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая.
Всички религиозни системи си служатъ съ заплашванията на властьта. Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая.
Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая.
Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ?
към беседата >>
– Това разбирамъ.
– Е, не зная, синко, като въ една мъгла съмъ, много ядохъ и пихъ на земята, нищо не зная за онзи свѣтъ, задигнаха книгата. Е, да сѫ живи поне тия младитѣ. Единъ день младитѣ като остарѣятъ, ще кажатъ: да сѫ живи младитѣ! Да сѫ живи кои млади? Да сѫ живи онѣзи разумни, необикновени млади; да сѫ живи онѣзи разумни необикновени стари!
– Това разбирамъ.
към беседата >>
Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави.
Тѣ сѫ прѣдставлявали Божествения свѣтъ такъвъ какъвто не е. Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая.
Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави.
Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ?
към беседата >>
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо?
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо?
– За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави!
към беседата >>
Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания.
Те сѫ заплашвали свѣта съ ада. Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави.
Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания.
Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ?
към беседата >>
– За да се насърдчи всѣка една душа.
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо?
– За да се насърдчи всѣка една душа.
Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли!
към беседата >>
Отдѣ излѣзе раятъ?
Има адъ, но Богъ не е създалъ ада. Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания.
Отдѣ излѣзе раятъ?
– Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие.
към беседата >>
Въ насъ има единъ аристократски духъ.
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа.
Въ насъ има единъ аристократски духъ.
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли.
към беседата >>
– Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ?
Има рай, но Богъ не е създалъ и рая. Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ?
– Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ?
Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ?
към беседата >>
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото!
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ.
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото!
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ?
към беседата >>
Отдѣ излѣзе адътъ?
Като казвамъ, че Богъ създаде рая, подразбирамъ, че Богъ създаде нѣщо много по-велико отъ рая. Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ?
Отдѣ излѣзе адътъ?
– Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие.
към беседата >>
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото!
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
към беседата >>
– Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ?
Раятъ е само една външна обстановка на нѣщата, а отъ Бога излѣзе нѣщо много по-велико, отколкото човѣкъ може да разбере й да си прѣдстави. Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ?
– Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ?
Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ.
към беседата >>
Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави!
Казва Христосъ: „Тръсть смазана нѣма да прѣчупи“. Защо? – За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ.
Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави!
Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта.
към беседата >>
Питамъ: кой създаде раятъ?
Да отидешъ въ рая, значи да отидешъ на едно мѣсто, дѣто нѣма страдания; да отидешъ въ ада, значи да отидешъ на (едно мѣсто) тамъ дѣто има мѫчения, страдания. Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ?
Питамъ: кой създаде раятъ?
– Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ?
към беседата >>
Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли!
– За да се насърдчи всѣка една душа. Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави!
Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли!
Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ.
към беседата >>
– Вие.
Отдѣ излѣзе раятъ? – Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ?
– Вие.
Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ.
към беседата >>
Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли.
Въ насъ има единъ аристократски духъ. Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли!
Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли.
Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
към беседата >>
Кой създаде адътъ?
– Когато двама души се обичатъ, нали има рай за тѣхъ? Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие.
Кой създаде адътъ?
– Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука?
към беседата >>
Гдѣ е животътъ?
Срещнешъ една бѣдна душа, тури я на мѣстото и ѝ кажи: Богъ е вложилъ въ тебе нѣщо много хубаво, мощенъ животъ има въ тебе, много нѣщо може да стане отъ тебе, ще вѣрвашъ въ Божественото! Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли.
Гдѣ е животътъ?
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
към беседата >>
– Пакъ вие.
Отдѣ излѣзе адътъ? – Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ?
– Пакъ вие.
Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга?
към беседата >>
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
Ще дойдатъ страдания, но Божественото въ тебе е по силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се подигнешъ. Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ?
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
– На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално.
към беседата >>
Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ.
– Когато двама души се измѫчватъ, нали има адъ за тѣхъ? Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие.
Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ.
Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството?
към беседата >>
– На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта.
Ние започваме: е, тѣзи младитѣ сѫ глупави! Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ?
– На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта.
Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога?
към беседата >>
Какво означава раятъ?
Питамъ: кой създаде раятъ? – Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ.
Какво означава раятъ?
– Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното.
към беседата >>
Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ.
Като дойдемъ до старитѣ казваме: е, тѣзи старитѣ сѫ обезумѣли! Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта.
Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ.
Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме.
към беседата >>
– Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ.
– Вие. Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ?
– Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ.
Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си.
към беседата >>
Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
Младитѣ сѫ глупави, старитѣ сѫ обезумѣли. Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ.
Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме.
към беседата >>
Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука?
Кой създаде адътъ? – Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ.
Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука?
– Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си.
към беседата >>
За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
Гдѣ е животътъ? Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо.
За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме.
към беседата >>
– Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга?
– Пакъ вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука?
– Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга?
Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро!
към беседата >>
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално.
Не, младитѣ започватъ съ силния, съ разумния животъ, а старитѣ съ какво започватъ? – На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството?
Дадохте условия на Бога да се прояви вѫтрѣ въ васъ – това значи рай; спъвахте Бога въ себе си – това значи адъ. Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга?
Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството?
– Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа.
към беседата >>
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога?
– На тѣхъ е свойствена Мѫдростьта. Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога?
– За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме. Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
– Това е важното.
Какво означава раятъ? – Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството?
– Това е важното.
Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината.
към беседата >>
– За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме.
Тѣ сѫ придобили нѣщо отъ живота и трѣбва да покажатъ на младитѣ пѫтя, по който да вървятъ. Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога?
– За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме.
Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме. Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си.
– Всички Божествени условия, който даватъ възможность на човѣка да се освободи отъ онѣзи ограничаващи условия, да освободи човѣшката душа отъ нейния затворъ. Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното.
Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си.
Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари.
към беседата >>
Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме.
Като казвамъ, че трѣбва да вѣрваме въ Бога, азъ подразбирамъ съвсѣмъ друго нѣщо. За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме.
Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме.
Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме. Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си.
Сега за примѣръ, има вѣрующи, има и учени хора, но каква е цѣльта на съврѣменната наука? – Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си.
Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си.
А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв.
към беседата >>
Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме.
За да вѣрвамъ въ Бога, азъ трѣбва да отворя своята душа – не разбирамъ туй обикновено вѣрване. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме.
Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме.
Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме. Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
А, нѣмашъ нищо добро!
– Учениятъ иска да стане ученъ, да напише нѣкое видно съчинение, но ако желанието на този ученъ човѣкъ да напише едно съчинение е такова, както когато нѣкому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човѣкъ, който иска да опече кокошката и онзи ученъ, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си.
А, нѣмашъ нищо добро!
– Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди.
към беседата >>
Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се отвори; има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който умътъ може да се възпита – трѣбва да се заемете да работитѣ реално. Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме.
Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме.
Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
– Това е. лъжа.
Туй, което той напише и прѣдстави на свѣта, ще подигне ли човѣчеството? – Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро!
– Това е. лъжа.
Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина?
към беседата >>
Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
Има единъ особенъ начинъ, чрѣзъ който сърдцето може да се отвори. Кога? – За всѣко нѣщо има опрѣдѣлено врѣме. Има единъ изкуственъ начинъ, по който хората заставятъ нѣкои цвѣтове да се отворятъ безъ врѣме. Не, всѣко нѣщо трѣбва да цъвне на своето врѣме. Човѣшкиятъ умъ трѣбва да се отвори на врѣме.
Човѣшкото сърдце трѣбва да се отвори на врѣме и най-послѣ човѣшката душа сѫщо трѣбва да се отвори на врѣме.
към беседата >>
Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината.
– Това е важното. Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа.
Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината.
Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.
към беседата >>
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила.
Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата. Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости.
към беседата >>
Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари.
Сега всѣки човѣкъ трѣбва да изнесе нѣщо отъ себе си. Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината.
Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари.
Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
към беседата >>
Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила.
Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата.
Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени.
към беседата >>
Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв.
Срѣщамъ нѣкой казва: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ, нѣмамъ нищо добро'«8ъ себе си. А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари.
Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв.
скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
към беседата >>
Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила. Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата.
Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание.
Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.
към беседата >>
скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди.
А, нѣмашъ нищо добро! – Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв.
скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди.
Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ. Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи.
към беседата >>
Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила. Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата. Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание.
Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ.
Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ!
към беседата >>
Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина?
– Това е. лъжа. Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди.
Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина?
Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ. Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи. Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила. Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата. Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ.
Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ.
Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това?
към беседата >>
Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.
Тия; хора, който казватъ така, не говорятъ Истината. Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина?
Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.
Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ. Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи. Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости.
Сега всички ние търсимъ богати резултати, наслѣдства, изведнъжъ да придобиемъ тази сила. Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата. Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ.
Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости.
И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила!
към беседата >>
Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
Тѣзи хора иматъ да даватъ, но казватъ: нѣмамъ нито петь пари. Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ.
Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ. Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи. Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени.
Може да дойдемъ до заключенията на Павла и да кажемъ, че еди-кои сѫ прави, еди-кои сѫ криви, но всички трѣбва да се учимъ отъ природата. Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости.
И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени.
Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ?
към беседата >>
Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Не, ще си кажешъ Истината: имамъ 5,000 лв. скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина.
Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи. Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.
Тя е една велика настойница, затова методитѣ, който употрѣбява природата, ще ни доведатъ до истинскитѣ начини за нашето възпитание. Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени.
Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.
Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията.
към беседата >>
Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи.
скѫтани нѣкѫдѣ, но ми трѣбватъ за мои нужди. Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ.
Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи.
Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
Нѣкой казва: много страдамъ!
Има известни методи, който сме възприели отъ природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде цѣнни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовенъ животъ. Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила.
Нѣкой казва: много страдамъ!
Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията.
към беседата >>
Тебе те пратиха на земята да работишъ.
Иначе, като казвашъ, че нѣмашъ петь пари даже, казалъ ли си самата Истина? Казвашъ: азъ съмъ голѣмъ грѣшникъ. Че си грѣшникъ, това е вѣрно, но че нѣмашъ нито петь пари, това не е Истина. Животътъ, който Богъ е вложилъ въ тебе, е единъ капиталъ, и ти трѣбва да работишъ. Имашъ сѫщо и умъ, който трѣбва да работи.
Тебе те пратиха на земята да работишъ.
към беседата >>
Що отъ това?
Въ този истински животъ ние ще разберемъ вѫтрѣшния смисълъ на радоститѣ и на скърбитѣ. Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ!
Що отъ това?
Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ.
към беседата >>
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ.
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ.
Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой. Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него. Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.
към беседата >>
Скърбьта е сила!
Чрезмѣрнитѣ радости въ живота винаги носятъ чрѣзмѣрни страдания и чрѣзмѣрнитѣ страдания винаги носятъ чрѣзмѣрни радости. И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това?
Скърбьта е сила!
Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца.
към беседата >>
Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ.
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ.
Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ.
Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой. Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него. Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува. За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ?
И двѣтѣ състояния, обаче, сѫ неестествени. Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила!
Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ?
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
към беседата >>
Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой.
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ. Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ.
Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой.
Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него. Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува. За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията.
Защото и радостьта е сила, и скърбьта е сила. Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ?
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията.
Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
към беседата >>
Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него.
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ. Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой.
Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него.
Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува. За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията.
Нѣкой казва: много страдамъ! Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията.
Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията.
Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца. И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ.
към беседата >>
Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли?
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ. Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой. Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него.
Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли?
Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува. За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ.
Що отъ това? Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията.
Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ.
Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца. И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ. Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.
Днесъ мнозина взиматъ прѣдъ видъ живота на Христа и Го величаятъ. Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой. Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него. Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли?
Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.
За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца.
Скърбьта е сила! Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ.
Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца.
Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца. И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ. Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
Казватъ: Христосъ бѣше такъвъ-онакъвъ – хвалебни пѣсни Му пѣятъ. Гърцитѣ иматъ такива хвалебни слова, който държатъ като надгробни рѣчи, когато умрѣ нѣкой. Започватъ тѣ отъ единия до другия край, че покойниятъ билъ такъвъ-онакъвъ – само хубавото изваждатъ за него. Казвамъ: вѣрно е, дѣйствително е така, хубаво е да се говори за умрѣлитѣ хора все хубави работи, но за кои умрѣли? Азъ говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умрѣло, не сѫществува.
За такива хора азъ мога да кажа много хвалебни пѣсни и слова, но за онези, у които доброто е умрѣло, а злото живѣе, каква хвалебна пѣсенъ мога да изпѣя, какво хвалебно слово мога да кажа?
към беседата >>
Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
Знаете ли отъ какво произтичатъ страданията у насъ? – Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца.
Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца. И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ. Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота.
Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва.
към беседата >>
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
– Всички онѣзи мисли, всички онѣзи желания, на който не сме дали възможность въ миналитѣ си сѫществувания да се проявятъ, сега произвеждатъ страданията. Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“.
Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ. Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота.
Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо.
– Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила.
към беседата >>
И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ.
Тѣ сѫ единъ напоръ, на който не е даденъ пѫть, и вслѣдствие на този напоръ се произвеждатъ страданията. Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца.
И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ.
Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
– Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота. Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо.
– Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си.
Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете.
към беседата >>
Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
Слѣдователно, ако не дадешъ условия да се прояви онзи напоръ въ тебе, то всичко онова, което днесъ ти създава радость и веселие, утрѣ ще произведе страдания, и ти тогава ще разберешъ, кога не си далъ възможность да се проявятъ въ тебе всички Божествени мисли и желания, кога си имъ противодѣйствувалъ. Нѣма нищо по-хубаво отъ това, да бѫдешъ тъй отзивчивъ къмъ всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както сѫ отзивчиви малкитѣ дѣца. Затова казва Христосъ: „Ако не станетѣ като малкитѣ дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Истината и малкитѣ дѣца я разбиратъ; животътъ и малкитѣ дѣца го възприематъ; Мѫдростьта е достѫпна именно за малкитѣ дѣца. И казва още Христосъ: „Укрилъ си Мѫдростьта отъ този свѣтъ, а открилъ си я на младенцитѣ.“ Не на младенцитѣ а на онѣзи, който изпълняватъ Божия законъ.
Тѣхъ ги очакватъ велики възможности.
към беседата >>
Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота. Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си.
Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ.
Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца.
към беседата >>
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България!
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България!
Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо?
към беседата >>
Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота. Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ.
Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго.
Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане.
към беседата >>
Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България!
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България!
Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България!
Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си.
към беседата >>
Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва.
Но, да се върнемъ къмъ основния принципъ на живота. Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго.
Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва.
Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане.
към беседата >>
Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления.
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България! Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България!
Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления.
Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо!
към беседата >>
Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила.
Всѣки отъ васъ иска да бѫде щастливъ; всеки отъ васъ иска да реализира нѣщо. – Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва.
Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила.
Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ.
към беседата >>
Питамъ: за кого е тази планета?
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България! Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления.
Питамъ: за кого е тази планета?
– За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ.
към беседата >>
Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете.
– Може да бѫде щастливъ, може да реализира желанието си. Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила.
Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете.
Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ.
към беседата >>
– За еди-кого си.
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България! Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета?
– За еди-кого си.
А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването!
към беседата >>
Вълкътъ не може да роди овца.
Индивидуалниятъ стремежъ на душата е на мѣстото си, обаче методитѣ, които съврѣменнитѣ хора полагатъ за това постигане, се различаватъ. Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете.
Вълкътъ не може да роди овца.
Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне.
към беседата >>
А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо?
Сега всѣки единъ отъ васъ казва: да стана пръвъ министъръ въ България! Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си.
А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо?
– Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение!
към беседата >>
Отъ риба пеперуда не може да стане.
Много хора вѣрватъ въ късметъ, въ нищо друго. Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца.
Отъ риба пеперуда не може да стане.
Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни.
към беседата >>
– Искашъ да осигуришъ живота си.
Че за тебе Господь е опрѣдѣлилъ много по-високъ постъ, отколкото министъръ въ България! Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо?
– Искашъ да осигуришъ живота си.
Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си.
към беседата >>
Отъ сомъ човѣкъ не може да стане.
Майката вѣрва, че ще ѝ се роди нѣкое ангелче, а при това туй вѣрване не се сбѫдва. Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане.
Отъ сомъ човѣкъ не може да стане.
Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя.
към беседата >>
Чудно нѣщо!
Виждамъ, Господь ти е опрѣдѣлилъ да станешъ управитель на една цѣла планета, далъ ти е единъ псевдонимъ и подъ това име ще работишъ, ще правишъ своитѣ изчисления. Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си.
Чудно нѣщо!
Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени.
към беседата >>
Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ.
Дѣйствително, ражда се нѣкое ангелче, но безъ крила. Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане.
Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ.
Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
към беседата >>
Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ.
Питамъ: за кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо!
Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ.
Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно.
към беседата >>
Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ.
Вие вземете основния законъ на живота и не се лъжете. Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ.
Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ.
Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя.
към беседата >>
Долу осигуряването!
– За еди-кого си. А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ.
Долу осигуряването!
Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени!
към беседата >>
Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне.
Вълкътъ не може да роди овца. Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ.
Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне.
Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви.
към беседата >>
Това е велико заблуждение!
А ти бѣдниятъ, седишъ като нѣкой плѣнникъ въ България, чакашъ реда си да станешъ министъръ. Защо? – Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването!
Това е велико заблуждение!
Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари.
към беседата >>
Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни.
Отъ риба пеперуда не може да стане. Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне.
Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни.
Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н.
към беседата >>
Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си.
– Искашъ да осигуришъ живота си. Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение!
Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си.
Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира.
към беседата >>
Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя.
Отъ сомъ човѣкъ не може да стане. Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни.
Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя.
Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато?
към беседата >>
Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени.
Чудно нѣщо! Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си.
Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени.
Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ.
към беседата >>
Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
Ученитѣ хора могатъ да разправятъ, какъ се прѣвърналъ сомътъ. Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя.
Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има!
към беседата >>
Осигуряването не е нѣщо сигурно.
Най-голѣмата глупость, която хората сега вършатъ е, дѣто искатъ да се осигурятъ. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени.
Осигуряването не е нѣщо сигурно.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде.
към беседата >>
Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя.
Че и азъ мога да прѣвърна този сомъ. Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя.
Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка.
към беседата >>
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени!
Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени!
И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията.
към беседата >>
Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви.
Ако е за прѣвръщане, лесно може да се прѣвърне. Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя.
Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви.
Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато.
към беседата >>
И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари.
Това е велико заблуждение! Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени!
И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари.
И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
към беседата >>
Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н.
Ние подразбираме, че материята, отъ която човѣкъ е направенъ, се различава отъ материитѣ на всички други животни. Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви.
Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н.
Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ.
към беседата >>
И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира.
Богъ е свързалъ нашия животъ съ себе си. Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари.
И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие.
към беседата >>
Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато?
Формитѣ, отъ които всѣко животно е направено, сѫ отъ едни специални сили, отъ една специална материя. Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н.
Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато?
Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато.
към беседата >>
Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ.
Той е вложилъ великия животъ въ насъ, ние сме осигурени. Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ.
Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ.
към беседата >>
Голѣма разлика има!
Слѣдователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато?
Голѣма разлика има!
Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно!
към беседата >>
Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде.
Осигуряването не е нѣщо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ.
Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде.
Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ?
към беседата >>
Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка.
Не само това, но тъй както наблюдавамъ хората, виждамъ, че всѣки единъ човѣкъ индивидуално е направенъ отъ специаленъ родъ материя. Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има!
Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка.
Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса.
към беседата >>
Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева въ банката, та сте осигурени! И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде.
Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията.
Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го.
към беседата >>
Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато.
Тъй, щото, като наблюдавамъ двама души, виждамъ, че и тѣ не сѫ еднакви. Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка.
Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато.
Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода.
към беседата >>
Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
И ти ще умрѣшъ тъй, както и онзи, който нѣма пари. И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията.
Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска.
към беседата >>
Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ.
Въ нѣкои хора има вложено повече злато въ кръвьта имъ, въ други има повече сребро, въ трети има повече желѣзо, въ четвърти има повече мѣдъ и т.н. Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато.
Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ.
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
към беседата >>
Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие.
И безъ пари, и съ пари човѣкъ пакъ умира, само че онзи, който умира безъ пари, знае истината, че безъ пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и съ пари се умира. Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката.
Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира.
към беседата >>
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато.
Ще кажете: е, каква разлика има въ това, че нѣкои хора иматъ повече злато? Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ.
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато.
Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
към беседата >>
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ.
Чудни сѫ хората, като казватъ, че еди кой си умрѣлъ отъ гладъ. Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ.
Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде.
към беседата >>
Туй злато е мощно!
Голѣма разлика има! Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато.
Туй злато е мощно!
Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна.
към беседата >>
Защо не ядешъ?
Не умрѣ отъ гладъ, бе приятелю, но умрѣ, защото не знаеше какъ да яде. Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ.
Защо не ядешъ?
– Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира.
към беседата >>
Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса.
Наистина, туй злато не е повече отъ една десеть милионна часть отъ милиграма, но то указва влияние върху характера на човѣка. Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно!
Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса.
Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа.
към беседата >>
– Запитватъ го.
Отъ незнание умира този човѣкъ, лишилъ се отъ условията. Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ?
– Запитватъ го.
– Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце!
към беседата >>
Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода.
Ученитѣ хора казватъ, че при изслѣдванията си, които сѫ правили върху кръвьта, не сѫ намѣрили никакво злато. Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса.
Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода.
Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь. Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ.
към беседата >>
– Е, не ми се иска.
Азъ често съмъ привеждалъ единъ примѣръ за случая, и сега пакъ ще го приведа: лежи боленъ богатъ човѣкъ, но пъленъ с милиони, готови пари въ банката. Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го.
– Е, не ми се иска.
Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира. Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма.
към беседата >>
Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Ако тѣ чакатъ да откриятъ това злато съ вѣзнитѣ, които иматъ, никога нѣма да го откриятъ. Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода.
Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма. Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене.
към беседата >>
Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира.
Лежи той и изрежда: печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; послѣ, хубава супица отъ тази кокошчица, че слѣдъ това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска.
Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира.
Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде. Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ!
към беседата >>
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Има, обаче, въ кръвьта на нѣкои хора една десеть милионна часть отъ милиграма отъ това живо злато. Туй злато е мощно! Има извѣстенъ родъ материя, отъ която ако ние бихме имали въ кръвьта си, бихме вършили чудеса. Има съврѣменни учени хора, напрѣднали въ своята мисъль, които казватъ, че първичната материя, отъ която е създаденъ свѣтътъ, е била 1,000 пѫти по рѣдка отъ тази на водорода. Първичнитѣ сили, които сѫ функционирали въ тази материя, сѫ били тъй мощни, че ако днесъ би могло да се придобие само единъ грамъ отъ тази материя, би трѣбвало всички фабрики, които сѫществуватъ въ свѣта, да работятъ цѣли 3,000 години, день и нощь.
Споредъ тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъгъ животътъ, ще ви кажа слѣдното: вие трѣбва да живѣете още 3,000 години, за да придобиете не единъ грамъ, а само една десеть милионна часть отъ милиграма.
Тогава вие ще бѫдете единъ гений, който ще може да напише нѣщо мощно въ свѣта, и думата му ще бѫде силна. Нѣкой казва: азъ повѣрвахъ въ Господа. Да, ти повѣрва въ Господа, но цѣли 3,000 години трѣбва да работишъ, за да придобиешъ нѣщо отъ тази първична материя на Божественитѣ сили и да можешъ да се проявишъ като човѣкъ. Нѣкой казва: Духътъ може да направи всичко отъ мене. Чудни сѫ хората!
към беседата >>
Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкиятъ; Богъ заключилъ стомаха му, отъ нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя великъ законъ. Защо не ядешъ? – Запитватъ го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкиятъ човѣкъ, и отъ гладъ умира.
Значи, отъ горѣ му повелѣватъ да не яде.
Но и бѣдниятъ човѣкъ, и той умира. Лежи и той боленъ и си казва: е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо нѣма. Ехъ, какъ е създалъ Господь свѣтътъ! Да съмъ нѣкой богаташъ, нѣмаше да умра, но нали съмъ бѣденъ, осѫденъ съмъ на смърть!
към беседата >>
Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят.
(втори вариант)
Великото в природата е достъпно само за светлите умове.
Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят.
Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.
към втори вариант >>
Преди тях имаше други, още по-велики култури.
(втори вариант)
Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ!
Преди тях имаше други, още по-велики култури.
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
към втори вариант >>
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея.
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази.
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
към втори вариант >>
Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце.
(втори вариант)
Великото в природата е достъпно само за светлите умове. Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят.
Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце.
Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.
към втори вариант >>
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен.
(втори вариант)
Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури.
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен.
Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
към втори вариант >>
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
(втори вариант)
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази.
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е?
към втори вариант >>
Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.
(втори вариант)
Великото в природата е достъпно само за светлите умове. Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце.
Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.
към втори вариант >>
Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък.
(втори вариант)
Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен.
Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък.
Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот.
към втори вариант >>
Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!
(втори вариант)
Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!
“ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов.
към втори вариант >>
Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания.
(втори вариант)
Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания.
Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.
към втори вариант >>
Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
(втори вариант)
Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък.
Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега.
към втори вариант >>
“ – Обичам те.
(втори вариант)
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!
“ – Обичам те.
„Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора.
към втори вариант >>
Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.
(втори вариант)
Има обикновени разбирания за повседневния живот, има и необикновени разбирания.
Обикновеното винаги свършва със смърт, а необикновеното винаги започва с живот.
към втори вариант >>
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото.
(втори вариант)
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото.
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни.
към втори вариант >>
„Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?
(втори вариант)
Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те.
„Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
към втори вариант >>
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
към втори вариант >>
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
(втори вариант)
Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото.
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава.
към втори вариант >>
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
(втори вариант)
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
към втори вариант >>
Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека.
Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори.
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае.
към втори вариант >>
Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
(втори вариант)
Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато.
Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас.
към втори вариант >>
Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е?
(втори вариант)
При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите.
Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е?
– Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно?
към втори вариант >>
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори.
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той.
Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота.
към втори вариант >>
Това е първият живот.
(втори вариант)
Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи.
Това е първият живот.
И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
към втори вариант >>
– Не е любов.
(втори вариант)
Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е?
– Не е любов.
Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не.
към втори вариант >>
Животът няма никакъв произход.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той.
Животът няма никакъв произход.
Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка.
към втори вариант >>
И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега.
(втори вариант)
Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот.
И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега.
Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него.
към втори вариант >>
Това е една слабост, както у всички хора.
(втори вариант)
“ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов.
Това е една слабост, както у всички хора.
Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно?
към втори вариант >>
Той има начало, но началото не е произход.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход.
Той има начало, но началото не е произход.
Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние.
към втори вариант >>
Любовта не е още като един дар в живота ни.
(втори вариант)
Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото. То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега.
Любовта не е още като един дар в живота ни.
Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него.
към втори вариант >>
Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
(втори вариант)
„Нали любовта казва, че трябва да се жертваме? “ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора.
Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не.
към втори вариант >>
Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
(втори вариант)
Под думата „необикновен човек“ разбираме човек, който започва с живота, а под „живот“ разбираме всички онези велики условия, които са скрити в човека. Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход.
Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили.
към втори вариант >>
Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава.
(втори вариант)
То се отличава по това, че когато човек го има, изпитва една малка радост в душата си, както се радва онзи бедният човек, когато му донесат една торбичка със злато. Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни.
Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава.
Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение.
към втори вариант >>
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
(втори вариант)
“ Най-после тя се съгласява, дава му един от ръкописите. Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него.
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
към втори вариант >>
Къде се образува животът, това никой не знае.
(втори вариант)
Може да има спор върху това, какво нещо е животът, какво е неговото проявление, но върху самия живот не може да се спори. Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява.
Къде се образува животът, това никой не знае.
Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача?
към втори вариант >>
Тя подкрепя само великия живот в нас.
(втори вариант)
Човек, в когото има Божественото, като погледне в себе си, зарадва се, знае, че има една валута неизменна, има нещо ценно, за което може да работи. Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава.
Тя подкрепя само великия живот в нас.
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание.
към втори вариант >>
Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно?
(втори вариант)
Ако ние се жертваме за един, за двама души, това любов ли е? – Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира.
Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно?
– Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз!
към втори вариант >>
Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота.
(втори вариант)
Много често хората запитват за произхода на живота, как е произлязъл той. Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае.
Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота.
Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите.
към втори вариант >>
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
(втори вариант)
Това е първият живот. И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас.
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе?
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
– Не е любов. Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно?
– Не.
Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него.
към втори вариант >>
Това е една загадка.
(втори вариант)
Животът няма никакъв произход. Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота.
Това е една загадка.
Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.
към втори вариант >>
Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него.
(втори вариант)
И човек трябва да знае, че животът, това, което Бог е вложил в нас, е един велик дар, който имаме за сега. Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека.
Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него.
Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл.
към втори вариант >>
Този ученик постъпи ли благородно?
(втори вариант)
Това е една слабост, както у всички хора. Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не.
Този ученик постъпи ли благородно?
– Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си.
към втори вариант >>
Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние.
(втори вариант)
Той има начало, но началото не е произход. Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка.
Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние.
Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите.
към втори вариант >>
Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него.
(втори вариант)
Любовта не е още като един дар в живота ни. Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него.
Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него.
Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе?
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
Този ученик Симон Бели взима ръкописа, напечатва го в едно видно списание, като свое произведение и се подписва под него. Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно?
– Не.
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде?
към втори вариант >>
Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили.
(втори вариант)
Когато кажем, че водата извира от някой извор, изворът е само началото на тази вода, но той не е нейният произход, тя там се проявява. Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние.
Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили.
Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея?
към втори вариант >>
Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение.
(втори вариант)
Любовта е само едно условие в живота ни, тя идва и си заминава. Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него.
Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение.
Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея.
към втори вариант >>
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
(втори вариант)
Вилмар вижда напечатано своето произведение, подписано от еди-кой си автор и веднага един удар в сърцето го парализира. Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не.
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде.
към втори вариант >>
Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача?
(втори вариант)
Къде се образува животът, това никой не знае. Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили.
Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача?
Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса?
към втори вариант >>
Ти имаш едно желание.
(втори вариант)
Тя подкрепя само великия живот в нас. В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение.
Ти имаш едно желание.
Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми.
към втори вариант >>
Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз!
(втори вариант)
Питам сега: Дъщерята постъпи ли разумно? – Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое.
Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз!
Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не!
към втори вариант >>
Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите.
(втори вариант)
Даже и най-великите умове, даже и най-великите Учители, не знаят нищо за произхода на живота. Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача?
Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите.
Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата.
към втори вариант >>
Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе?
(втори вариант)
В този великият живот пак се проявява подсъзнанието, съзнанието и самосъзнанието – то е човекът, но се проявява още и свръхсъзнанието – то е бъдещият човек – възможностите, които са скрити вътре в този живот, какво трябва да стане от човека. Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание.
Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе?
Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене.
към втори вариант >>
Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него.
(втори вариант)
– Не. Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз!
Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него.
Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени.
към втори вариант >>
Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.
(втори вариант)
Това е една загадка. Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите.
Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.
Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите?
към втори вариант >>
Ти имаш една мисъл.
(втори вариант)
Затова, всеки един човек трябва да развие в себе си всички онези възможни сили, които са скрити в него. Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе?
Ти имаш една мисъл.
Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали.
към втори вариант >>
Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си.
(втори вариант)
Този ученик постъпи ли благородно? – Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него.
Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си.
Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си.
към втори вариант >>
Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите.
(втори вариант)
Човек може да се занимава с този въпрос, да запитва какво, що, това му е позволено, но да мисли, че ще разреши великата загадка на битието, не е в състояние. Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин.
Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите.
Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити.
към втори вариант >>
Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе?
(втори вариант)
Той не трябва да чака своето спасение отвън, то е вътре в него. Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл.
Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе?
Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!
към втори вариант >>
Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде?
(втори вариант)
– Не. Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си.
Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде?
– Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили.
към втори вариант >>
Какво ще стане с нея?
(втори вариант)
Ако хората биха разрешили великата задача на живота, те биха се самоунищожили. Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите.
Какво ще стане с нея?
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува?
към втори вариант >>
Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея.
(втори вариант)
Божественият закон работи у всеки човек за неговото спасение. Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе?
Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея.
Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда.
към втори вариант >>
– Никъде.
(втори вариант)
Ние сме от тези „симоновци“, които, като вземем Божественото, веднага слагаме името си, изнесем го като свое. Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде?
– Никъде.
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
към втори вариант >>
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса?
(втори вариант)
Вие може да ми зададете въпроса: Защо да не разрешим една велика задача? Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея?
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса?
Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход.
към втори вариант >>
Някой казва: Бог говори на душата ми.
(втори вариант)
Ти имаш едно желание. Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея.
Някой казва: Бог говори на душата ми.
Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе.
към втори вариант >>
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не!
(втори вариант)
Каквото напишем, подпишем се отдолу, казваме: Това съм аз! Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде.
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не!
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
към втори вариант >>
Не, ще се пръсне бомбата.
(втори вариант)
Хубаво, опитайте се да я разрешите, но аз ще ви приведа един пример, една аналогия, да видите, в какво положение ще се намерите. Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса?
Не, ще се пръсне бомбата.
И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса.
към втори вариант >>
Духът Божий може да направи всичко от мене.
(втори вариант)
Помислил ли си, как е дошло това желание в тебе? Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми.
Духът Божий може да направи всичко от мене.
Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
към втори вариант >>
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени.
(втори вариант)
Туй, което ти си написал, туй, което ти си открил, е на Вилмар, не е твое – велики сили от природата са работили върху него. Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не!
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени.
Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото.
към втори вариант >>
И какво ще научите?
(втори вариант)
Там някъде има една голяма бомба, като тия, които слагат в морето, която съдържа около 100-тина килограма пироксилин. Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата.
И какво ще научите?
– Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае.
към втори вариант >>
Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали.
(втори вариант)
Ти имаш една мисъл. Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене.
Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали.
Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество.
към втори вариант >>
Всеки може да развие мощните сили в себе си.
(втори вариант)
Затуй, когато напишеш нещо, не слагай името си. Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени.
Всеки може да развие мощните сили в себе си.
Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг.
към втори вариант >>
– Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити.
(втори вариант)
Представете си че тя е изхвърлена на брега, а вие искате да разрешите тайната, която се крие в нея и започвате да я чоплите. Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите?
– Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити.
Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти.
към втори вариант >>
Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!
(втори вариант)
Помислил ли си, как е дошла тази мисъл в тебе? Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали.
Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите!
към втори вариант >>
Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили.
(втори вариант)
Когато дойде Христос, сложи ли си името някъде? – Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си.
Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили.
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува?
(втори вариант)
Какво ще стане с нея? – Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити.
Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува?
– Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език.
към втори вариант >>
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда.
(втори вариант)
Ако тази мисъл е дошла от великата душа, работи върху нея. Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата!
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда.
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня.
към втори вариант >>
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
(втори вариант)
– Никъде. Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили.
Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
– Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход.
(втори вариант)
– Ще я възпламените: Мислите ли, че като възпламените тази бомба, ще разрешите въпроса? Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува?
– Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход.
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо?
към втори вариант >>
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе.
(втори вариант)
Някой казва: Бог говори на душата ми. Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда.
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе.
То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща.
към втори вариант >>
Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
(втори вариант)
Сега, разбира се, аз не засягам писателите, но казвам: Вие хората, които имате живота, считате, че този живот е ваш, слагате си името под него и казвате, че имате право да разполагате с този живот тъй, както разбирате – Не! Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души.
Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса.
(втори вариант)
Не, ще се пръсне бомбата. И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход.
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса.
Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
(втори вариант)
Духът Божий може да направи всичко от мене. Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе.
То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.
към втори вариант >>
Всички трябва да вярваме в Божественото.
(втори вариант)
Великото, благородното у нас изисква да употребим живота си за туй, за което сме предназначени. Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те.
Всички трябва да вярваме в Божественото.
Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг. Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае.
(втори вариант)
И какво ще научите? – Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса.
Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае.
Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество.
(втори вариант)
Да, Бог от хиляди години насам говори на хората по разни начини – някои са Го разбрали, някои не са Го разбрали. Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече.
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество.
Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг.
(втори вариант)
Всеки може да развие мощните сили в себе си. Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото.
Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг.
Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
Ние можем да знаем нещата отчасти.
(втори вариант)
– Всички, които са наоколо ви, ще бъдат избити. Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае.
Ние можем да знаем нещата отчасти.
За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите!
(втори вариант)
Ако ти си от тези, които разбират, започни задачата! Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество.
Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите!
Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
(втори вариант)
Спасението на човека е вътре в него, да развие вътрешните си сили. Щом се спаси един човек, веднага идва отзвук и у всички други души. Щом ти повярваш в Божественото, което е в твоя живот, всички други души са разтворени и се притичват да ти помогнат – обичат те. Всички трябва да вярваме в Божественото. Щом повярваме, това значи да създадем единство в живота, да си подадем ръка един на друг.
Това значи, да приложим методите, начините за постигане на Божественото в нас.
към втори вариант >>
За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език.
(втори вариант)
Когато хората искат да разрешат въпроса за живота, какво ги интересува? – Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти.
За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език.
Ученият човек не може да говори на прост език. Защо? Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня.
(втори вариант)
Не се обезсърчавай, не обръщай внимание на обкръжаващата среда. Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите!
Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня.
Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е?
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е?
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем!
към втори вариант >>
Ученият човек не може да говори на прост език. Защо?
(втори вариант)
– Искат да разрешат, какво нещо е животът, как трябва да се употреби той, какъв е неговият произход. Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език.
Ученият човек не може да говори на прост език. Защо?
Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
Не, в Божествения свят се пекат само живите неща.
(втори вариант)
Ако онова гърне, което се пече, обръща внимание на огъня, от него нищо няма да излезе. То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня.
Не, в Божествения свят се пекат само живите неща.
Като се опекат, те добиват още по-мощен живот. Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви.
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е?
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви.
Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем!
към втори вариант >>
Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
(втори вариант)
Животът произтича от Божията Любов, а Любовта произтича от Духа, но това са само думи, които не разрешават въпроса. Как произтича живота от Любовта, това никой не знае; как произтича Любовта от Духа това никой не знае. Ние можем да знаем нещата отчасти. За да можем да разберем великото в природата, трябва ни съответстващ език. Ученият човек не може да говори на прост език. Защо?
Аз взимам думата „прост език“ в съвсем друг смисъл.
към втори вариант >>
Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.
(втори вариант)
То трябва да се мачка, докато стане пълно сцепление между частиците му и трябва да се пече, докато съзнае, че не може да изгори, а само ще се пече. Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща.
Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.
Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ.
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви.
Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ.
Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил.
към втори вариант >>
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни.
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни.
Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език!
към втори вариант >>
Тия, които се пекат там, не умират.
(втори вариант)
Печенето е необходимо, за да придобие гърнето едно ценно качество. Следователно, сега ние сме в Божествената пещ – не бойте се, няма да изгорите! Не подразбирам „печене“, както се пече онази пуйка в огъня. Не, в Божествения свят се пекат само живите неща. Като се опекат, те добиват още по-мощен живот.
Тия, които се пекат там, не умират.
към втори вариант >>
Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат?
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ.
Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат?
Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.
към втори вариант >>
Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере.
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни.
Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере.
Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира?
към втори вариант >>
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта.
Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо?
към втори вариант >>
Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем!
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат?
Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем!
Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере.
Не е така.
Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш.
към втори вариант >>
Не, Любовта е сила, която разрушава.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта.
Не, Любовта е сила, която разрушава.
Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви.
към втори вариант >>
Второто положение: всички ние трябва да завържем!
(втори вариант)
Първото нещо, което ви предстои е следното: Всеки един от вас трябва да се запита: Дал ли е ход на Божественото в себе си, развил ли го е? Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем!
Второто положение: всички ние трябва да завържем!
Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
към втори вариант >>
Математикът говори на един свещен език!
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така.
Математикът говори на един свещен език!
Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20.
към втори вариант >>
Който е добил много любов, се е разрушил.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава.
Който е добил много любов, се е разрушил.
Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
Третото положение: всички ние трябва да узреем!
(втори вариант)
Ти четеш някой писател, но забравяш че и ти сам имаш нещо Божествено в себе си – твоята душа, на която не си дал възможност да се прояви. Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем!
Третото положение: всички ние трябва да узреем!
И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода.
към втори вариант >>
Кой е онзи, който го разбира!
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език!
Кой е онзи, който го разбира!
Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули?
към втори вариант >>
Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил.
Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време.
И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил.
(втори вариант)
Ти взимаш една роза, радваш ѝ се, усещаш нейния мирис, доволен си от аромата ѝ. Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем!
И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил.
Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Геометрикът говори на един свещен език!
(втори вариант)
Съвременните хора казват, че едно време имало тайни, а сега няма тайни. Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира!
Геометрикът говори на един свещен език!
Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
към втори вариант >>
И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо.
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време.
И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо.
Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.
(втори вариант)
Кажи си: Не трябва ли и аз, като нея, да цъфна, да придобия този аромат? Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил.
Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.
И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Кой е онзи, който го разбира?
(втори вариант)
Едно време най-учените хора в древността говорили на особен свещен език, а сега вече се говори на един език, който всеки могъл да разбере. Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език!
Кой е онзи, който го разбира?
Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота.
към втори вариант >>
Защо не може да мисли за нищо?
(втори вариант)
Сега, мнозина от вас искат да заместят живота с Любовта. Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо.
Защо не може да мисли за нищо?
Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви. Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
(втори вариант)
Дойде ли пролет – всички ние трябва да цъфнем! Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога.
И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш.
(втори вариант)
Не е така. Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира?
Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш.
Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй.
към втори вариант >>
Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви.
(втори вариант)
Не, Любовта е сила, която разрушава. Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо?
Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви.
Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
(втори вариант)
Второто положение: всички ние трябва да завържем! Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки.
Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода. Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20.
(втори вариант)
Математикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш.
Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20.
Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго.
към втори вариант >>
Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
(втори вариант)
Който е добил много любов, се е разрушил. Любовта има много силни вибрации; тя може да се издържи за много малко време. И всички млади и стари, които имат работа с Любовта, се разкашкват, щом дойде тя и казват: Аз не мога да мисля за нищо. Защо не може да мисли за нищо? Защото в него няма сформирани именно тези органи, чрез които Любовта може да се прояви.
Най-първо човек трябва да се прояви, че тогава ще дойде онзи висш живот, онази възвишена Любов.
към втори вариант >>
Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода.
(втори вариант)
Третото положение: всички ние трябва да узреем! И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота.
Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода.
Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Как ще разберете тия формули?
(втори вариант)
Кой е онзи, който го разбира! Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20.
Как ще разберете тия формули?
Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята.
към втори вариант >>
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“.
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“.
Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“?
към втори вариант >>
Това е Божественият живот.
(втори вариант)
И, когато дойде господарят, този великият, мощният, който е вложил великия живот в нас, от плода ни трябва да познае, че действително ние сме работили с онези методи, с онези сили, с които Той ни е надарил. Казвам: Няма нищо по-хубаво в света от това, тайно в душата си да бъдеш верен на Бога. И за Бога се казва, че Той е Истинен и Верен във всички свои постъпки. Следователно, нека всички сложим в ума си мисълта, да бъдем истинни и верни на този първичен живот, който е вложил всичко в нас, за да се прояви Божественото и да се освободим от сегашните несгоди в живота. Този е пътя, по който народите, индивидите и душите ще могат да извоюват своята бъдеща свобода.
Това е Божественият живот.
към втори вариант >>
Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
(втори вариант)
Геометрикът говори на един свещен език! Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули?
Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята.
към втори вариант >>
Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят!
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“.
Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят!
Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го.
към втори вариант >>
И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“.
(втори вариант)
И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“.
То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.
към втори вариант >>
Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота.
(втори вариант)
Кой е онзи, който го разбира? Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни?
Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота.
На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него.
към втори вариант >>
Образът на този свят прехожда“.
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят!
Образът на този свят прехожда“.
Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят.
към втори вариант >>
То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.
(втори вариант)
И казва стихът: „Тръст смазана няма да пречупи“.
То значи, че и най-слабите хора няма да бъдат пречупени, няма да бъдат смазани, но Бог ще ги повдигне.
към втори вариант >>
На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй.
(втори вариант)
Ти, като влезеш в областта на геометрията, ще се забатачиш. Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота.
На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй.
В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете?
към втори вариант >>
Тук имаме едно противоречие.
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“.
Тук имаме едно противоречие.
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали.
към втори вариант >>
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“.
То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство.
към втори вариант >>
В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго.
(втори вариант)
Съвременният химик говори на един свещен език, има си той свои формули Н20. Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй.
В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго.
Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това?
към втори вариант >>
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда?
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие.
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда?
Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят.
към втори вариант >>
То значи, че умовете и на слабите няма да угаси.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“.
То значи, че умовете и на слабите няма да угаси.
Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“.
към втори вариант >>
Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята.
(втори вариант)
Как ще разберете тия формули? Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго.
Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята.
Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава.
към втори вариант >>
Какво значат думите „образът на този свят прехожда“?
(втори вариант)
Писанието казва: „Бог толкова възлюби света, че даде своя единороден Син в жертва за да не погине всеки, който вярва в Него“. Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда?
Какво значат думите „образът на този свят прехожда“?
– Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората.
към втори вариант >>
Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси.
Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят.
Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила.
към втори вариант >>
Смисълът не е в запетаята.
(втори вариант)
Е, ако съвременните учение хора говорят на един свещен език, защото тъй трябва да говорят, това не са ли тайни? Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята.
Смисълът не е в запетаята.
Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава.
към втори вариант >>
– Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го.
(втори вариант)
Апостолът пък казва: „Не обръщайте внимание на този свят! Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“?
– Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го.
Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
към втори вариант >>
Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят.
Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете.
Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!
към втори вариант >>
Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него.
(втори вариант)
Аз наричам свещен език, необикновения, разбрания език, а обикновения език наричам неразбрания език в живота. На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята.
Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него.
Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава.
към втори вариант >>
Божията Любов изменя образа на този свят.
(втори вариант)
Образът на този свят прехожда“. Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го.
Божията Любов изменя образа на този свят.
Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет?
към втори вариант >>
Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете.
Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си.
Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените.
към втори вариант >>
Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете?
(втори вариант)
На този последния език ти не можеш да говориш като в математиката – този език можеш да го обтягаш и тъй, и тъй. В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него.
Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете?
Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали.
(втори вариант)
Тук имаме едно противоречие. Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят.
Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали.
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя?
към втори вариант >>
Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси, докогато изведе съда в победа“. То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си.
Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство.
И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко.
към втори вариант >>
Ще кажете: Е, какво означава това?
(втори вариант)
В този език ти можеш да обърнеш внимание на запетаята, защо не е сложена на едно место, а на друго. Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете?
Ще кажете: Е, какво означава това?
– Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят.
(втори вариант)
Как е възможно, Бог, който толкова възлюби света, да даде Сина си жертва именно за такъв един свят, който прехожда? Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали.
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят.
Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение?
към втори вариант >>
И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“.
(втори вариант)
То значи, че умовете и на слабите няма да угаси. Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство.
И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“.
Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.
към втори вариант >>
– Нищо не означава.
(втори вариант)
Хората мислят, че всичкото съдържание е в запетаята. Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това?
– Нищо не означава.
Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Някои казват, че Бог ще накаже хората.
(втори вариант)
Какво значат думите „образът на този свят прехожда“? – Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят.
Някои казват, че Бог ще накаже хората.
Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват.
към втори вариант >>
Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила.
(втори вариант)
Слабите ще станат силни, и тези малките свещици ще се разгорят. Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“.
Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила.
Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати.
към втори вариант >>
Туй, което човек не разбира, нищо не означава.
(втори вариант)
Смисълът не е в запетаята. Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава.
Туй, което човек не разбира, нищо не означава.
Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава. Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
(втори вариант)
– Бог толкова възлюби този свят, че го изменя, обработва го. Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората.
Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло.
към втори вариант >>
Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!
(втори вариант)
Един ден, всеки от вас ще приеме своето наследство, останало от световете. Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила.
Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!
Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си.
към втори вариант >>
Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава.
(втори вариант)
Аз мога да напиша едно писмо без никакви запетаи, и да има смисъл в него; а мога да напиша едно писмо пълно с запетаи, и да няма смисъл в него. Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава.
Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава.
Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет?
(втори вариант)
Божията Любов изменя образа на този свят. Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри.
Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет?
Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява.
към втори вариант >>
Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените.
(втори вариант)
Засега, обаче, вие ще държите тук на земята изпита си. Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл!
Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените.
Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси.
към втори вариант >>
Няма какво да го тълкувам.
(втори вариант)
Ако аз ви говоря на един особен език, например, кажа ви: „хауш-бън-зут“, „хашамаим“, какво ще разберете? Ще кажете: Е, какво означава това? – Нищо не означава. Туй, което човек не разбира, нищо не означава. Не, за онзи, който разбира, означава нещо, но за вас нищо не означава.
Няма какво да го тълкувам.
към втори вариант >>
Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя?
(втори вариант)
Някои тълкуват тия думи в смисъл, че този свят ще се развали. Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет?
Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя?
Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация.
към втори вариант >>
Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко.
(втори вариант)
Ще минете през пещта и щом издържите последния си изпит, ще ви преведат през онова място, да вземете своето наследство. И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените.
Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко.
Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси.
към втори вариант >>
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят.
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят.
Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него!
към втори вариант >>
Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение?
(втори вариант)
Не, няма да се развали, но ще се преобрази, ще се измени, ще се поправи този свят. Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя?
Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение?
– Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва.
към втори вариант >>
Целият свят сега се нуждае от тия души.
(втори вариант)
И казва Писанието: „Ние сме сънаследници с Христа“. Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко.
Целият свят сега се нуждае от тия души.
Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа!
към втори вариант >>
Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга.
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят.
Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга.
За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език.
към втори вариант >>
– Всички наказват.
(втори вариант)
Някои казват, че Бог ще накаже хората. Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение?
– Всички наказват.
Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата?
към втори вариант >>
Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати.
(втори вариант)
Щом си сънаследник, ще вземеш нещо, ще видиш славата Божия, която се е крила. Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души.
Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати.
Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа! Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи.
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга.
За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи.
Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
към втори вариант >>
Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло.
(втори вариант)
Не, няма да ги накаже, но ще ги направи по-добри. Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват.
Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло.
Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия.
към втори вариант >>
Като се върнете у дома си, отворете касите си.
(втори вариант)
Тогава ще разбереш, защо си дошъл на земята, защо си ходил тук-там, защо са страданията, защо са противоречията и тогава ще кажеш: Великият живот има велик смисъл! Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати.
Като се върнете у дома си, отворете касите си.
Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа! Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави.
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи.
Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави.
Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие.
към втори вариант >>
Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява.
(втори вариант)
Кой е онзи грънчар, който не наказва своята пръст, от която ще направи един предмет? Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло.
Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява.
Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал.
към втори вариант >>
Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси.
(втори вариант)
Животът е за необикновените хора, смъртта – за обикновените. Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си.
Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси.
Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа! Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен.
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави.
Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен.
Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени.
към втори вариант >>
Вие имате една съвременна инсталация.
(втори вариант)
Кой е онзи скулптор, който не наказва своята статуя? Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява.
Вие имате една съвременна инсталация.
Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина.
към втори вариант >>
Не сте сиромаси.
(втори вариант)
Необикновеният живот е за великите души, за силните души, за благородните души, които жертват всичко. Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси.
Не сте сиромаси.
Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа! Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
Няма по-хубав език от него!
(втори вариант)
И тъй, ние идваме до свещения език на духовния свят. Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен.
Няма по-хубав език от него!
И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи.
към втори вариант >>
Бутнете бутончето, и крушката веднага светва.
(втори вариант)
Кой е онзи музикант, който не наказва своето произведение? – Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация.
Бутнете бутончето, и крушката веднага светва.
Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина.
към втори вариант >>
Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа!
(втори вариант)
Целият свят сега се нуждае от тия души. Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси.
Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа!
Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език.
(втори вариант)
Книгата, в която е писано на този свещен език, аз наричам свещена книга. За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него!
И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо?
към втори вариант >>
Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата?
(втори вариант)
– Всички наказват. Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва.
Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата?
– Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди.
към втори вариант >>
Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
(втори вариант)
Вие, които сте призвани, няма какво да чакате; всички сте богати. Като се върнете у дома си, отворете касите си. Вие казвате: Чакайте, ние сме сиромаси. Не сте сиромаси. Сега всеки ще подпише един чек, ще каже: Това давам за Господа!
Под „даване“, разбирам не материално, но духовно.
към втори вариант >>
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
(втори вариант)
За да разбира Свещеното Писание, човек трябва да има в себе си един ключ за тия символи. Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език.
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не.
към втори вариант >>
– Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия.
(втори вариант)
Следователно, мощното седи в нашите мисли, в нашите желания, а те не са вложени в нашето тяло. Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата?
– Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия.
Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът?
към втори вариант >>
И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа.
(втори вариант)
И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа.
И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание. И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята. После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
към втори вариант >>
Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие.
(втори вариант)
Той не трябва да се спъва от запетаите – еди-коя си запетая къде трябва да се постави. Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език.
Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие.
Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата.
към втори вариант >>
Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал.
(втори вариант)
Нашето тяло, тъй както е наредено, е само едно условие, при което животът се проявява. Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия.
Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал.
Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето.
към втори вариант >>
И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание.
(втори вариант)
И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа.
И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание.
И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята. После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
към втори вариант >>
Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени.
(втори вариант)
Този свещен език, на който са писани Божествените неща, е строго определен. Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие.
Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени.
От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен?
към втори вариант >>
Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина.
(втори вариант)
Вие имате една съвременна инсталация. Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал.
Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина.
Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света?
към втори вариант >>
И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята.
(втори вариант)
И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа. И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание.
И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята.
После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
към втори вариант >>
От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи.
(втори вариант)
Няма по-хубав език от него! И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени.
От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи.
Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа.
към втори вариант >>
Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина.
(втори вариант)
Бутнете бутончето, и крушката веднага светва. Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина.
Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина.
Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите.
към втори вариант >>
После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
(втори вариант)
И тъй, нека съдействаме да се проявят и развият в нашия живот всички велики желания и мисли, които са вложени в нашата душа. И Бог, като види нашите желания и мисли, ще слезе отгоре, тъй както слънчевите лъчи слизат върху цветята, и ние ще възрастнем, ще дадем своето благоухание. И тогава ние и Бог, който е свързан с нас, ще завършим работата, която ни е дадена на земята.
После, Той ще ни даде друга работа, която ще бъде за Неговото Царство.
към втори вариант >>
Много ли е това нещо?
(втори вариант)
И всички хора, който живеем на земята, се стремим към този свещен език. И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи.
Много ли е това нещо?
– Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
към втори вариант >>
Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди.
(втори вариант)
Питам: Тази светлина сега ли се образува, или е била вътре в жицата? – Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина.
Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди.
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма?
към втори вариант >>
– Не.
(втори вариант)
И англичани, и французи, и германци, и китайци, и японци, всички се стремят към този свещен език. Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо?
– Не.
Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това?
към втори вариант >>
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът?
(втори вариант)
– Не, всичките жици, всичките бутончета са само условия, за да се прояви тази енергия. Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди.
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът?
Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст?
към втори вариант >>
Значи, туй нещо могат да го научат и децата.
(втори вариант)
Ако разчленявате съвременните езици, ще видите, че основните срички във всеки език са едни и същи на вид, обаче, има едно различие. Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не.
Значи, туй нещо могат да го научат и децата.
Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо?
към втори вариант >>
Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето.
(втори вариант)
Тук има едно съчетание на сили, което един интелигентен дух е използвал. Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът?
Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето.
Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма.
към втори вариант >>
Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен?
(втори вариант)
Сега аз няма да се спирам да разчленявам езиците, но ако вие преведете всеки един език в неговата първична основа, ако вземете например английски език, тъй богат, какъвто е той, едва ли ще намерите в него повече от 250 думи с различни корени. От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата.
Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен?
Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи.
към втори вариант >>
Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света?
(втори вариант)
Той прекарва тази сила по една малка нишка и тя се проявява като светлина. Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето.
Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света?
Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма.
към втори вариант >>
Ще ви кажа.
(втори вариант)
От всеки един корен може да са произлезли 100–200–500–1000 думи. Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен?
Ще ви кажа.
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света.
към втори вариант >>
Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите.
(втори вариант)
Следователно, ние ще се възползваме от една малка нишка, ще бутнем едно малко бутонче, и енергията на живота ще се прояви у нас, като топлина и светлина. Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света?
Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите.
След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех.
към втори вариант >>
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
(втори вариант)
Много ли е това нещо? – Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа.
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция.
към втори вариант >>
След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма?
(втори вариант)
Ние трябва да бъдем внимателни, за да не би тази наша инсталация да се повреди. Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите.
След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма?
Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това?
(втори вариант)
– Не. Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета!
Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това?
Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция.
към втори вариант >>
Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст?
(втори вариант)
Знаете ли, колко много струва, докато се създаде една такава сложна инсталация, каквато представлява човекът? Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма?
Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст?
И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
Отвън ли дойде туй нещо?
(втори вариант)
Значи, туй нещо могат да го научат и децата. Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това?
Отвън ли дойде туй нещо?
– Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон.
към втори вариант >>
И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма.
(втори вариант)
Ще кажат някои: Е, майката се мъчила, докато е родила детето. Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст?
И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма.
Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
– Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи.
(втори вариант)
Ще кажете: Как е възможно всички езици да са произлезли от един и същ корен? Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо?
– Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи.
Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим.
към втори вариант >>
Тя не е последна форма.
(втори вариант)
Дали се е мъчила майката, или не, не зная, но знайте ли, колко същества от умствения свят са се мъчили, докато се роди това дете в света? Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма.
Тя не е последна форма.
Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех. Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света.
(втори вариант)
Ще ви кажа. Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи.
Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света.
Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи!
към втори вариант >>
Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех.
(втори вариант)
Аз казвам, че умственият свят е една възвишена страна от живота на ангелите. След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма.
Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех.
Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
Следователно, и ние сме една проекция.
(втори вариант)
Посейте една семка, която тежи едва няколко грама и ще видите след това, как тази семка ще ви даде толкова листа, толкова разклонения, толкова клончета! Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света.
Следователно, и ние сме една проекция.
Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа.
към втори вариант >>
Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
(втори вариант)
След това, като е слизал този човек надолу, знаете ли, колко същества от останалия свят са се мъчили, докато му създадат тази останала форма? Колко същества са се мъчили, докато се образува една форма от тази необработена, сурова пръст? И най-после, ние виждаме този човек в своя последен стадий, в своята пълна форма. Тя не е последна форма. Това е само една черупка, която един ден ще падне, и от тази черупка ще излезе онзи красив орех, който, като се посее в земята, един ден от него ще поникне онзи голям, величествен орех.
Или пък, от тази черупка ще падне една семка, която като се развие и поникне, ще покаже своя цвят и аромат.
към втори вариант >>
Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция.
(втори вариант)
Хората и сега пак може да спорят, но питам: Къде беше скрито всичко това? Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция.
Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция.
Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа.
към втори вариант >>
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди.
Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини.
към втори вариант >>
Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон.
(втори вариант)
Отвън ли дойде туй нещо? – Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция.
Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон.
Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия?
към втори вариант >>
Това са само състояния на живота.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди.
Това са само състояния на живота.
За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.
към втори вариант >>
Как сме се проектирали, върху това няма да говорим.
(втори вариант)
– Не, имаше нещо скрито в тази семка – първообразът беше в нея, а при посаждането си тя доби онези материали, който ѝ бяха необходими, за да изрази своите идеи. Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон.
Как сме се проектирали, върху това няма да говорим.
Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето.
към втори вариант >>
За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота.
За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви.
Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча.
към втори вариант >>
Вие ще кажете: Това са философски работи!
(втори вариант)
Когато един машинист измисли нещо, идеята, която измислил е скрита в неговия ум, а материалите, които му са необходими, за да направи проекция на своята идея във физическия мир, той взима от света. Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим.
Вие ще кажете: Това са философски работи!
Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето?
към втори вариант >>
Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви.
Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения.
Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище.
към втори вариант >>
Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа.
(втори вариант)
Следователно, и ние сме една проекция. Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи!
Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа.
Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
към втори вариант >>
Какви са последствията от това?
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения.
Какви са последствията от това?
Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището.
към втори вариант >>
Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа.
(втори вариант)
Някога ние сме били в пространството като мисъл, като идея, и след това в нашия дух се явило едно желание да слезем долу, да се явим като една проекция. Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа.
Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа.
Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин?
към втори вариант >>
Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини.
(втори вариант)
Онези, които се занимават със Свещеното Писание, ще кажат: Човек трябва да се обърне към Бога, да се покае и да се новороди. Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това?
Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини.
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим!
към втори вариант >>
Питам: Вие научихте ли тази философия?
(втори вариант)
Ние сме събрали материал, съградили сме тялото си, и както виждате, сега сме се събрали тук на земята, в този салон. Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа.
Питам: Вие научихте ли тази философия?
Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви.
към втори вариант >>
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.
(втори вариант)
Това са само състояния на живота. За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини.
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.
Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме.
към втори вариант >>
Е, че философията на живота седи в яденето.
(втори вариант)
Как сме се проектирали, върху това няма да говорим. Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия?
Е, че философията на живота седи в яденето.
Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене.
към втори вариант >>
Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча.
(втори вариант)
За да се новороди човек, не значи, че неговият живот още сега трябва да се създаде отново, но животът му първо трябва да се прояви. Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление.
Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча.
И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така?
към втори вариант >>
Научихте ли яденето?
(втори вариант)
Вие ще кажете: Това са философски работи! Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето.
Научихте ли яденето?
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
към втори вариант >>
И майката го праща на училище.
(втори вариант)
Онези, които не разбират Писанието, изваждат най-криви заключения. Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча.
И майката го праща на училище.
Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва.
към втори вариант >>
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
(втори вариант)
Не, това са необикновени работи, това е работа на великите умове, които идват да работят в света, това е работа на Духа. Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето?
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
към втори вариант >>
Не се минава много време, то става недоволно от училището.
(втори вариант)
Какви са последствията от това? Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище.
Не се минава много време, то става недоволно от училището.
Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато.
към втори вариант >>
Кой, обаче, е най-здравословният начин?
(втори вариант)
Казвате: Е, философията на живота е обикновена работа. Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин.
Кой, обаче, е най-здравословният начин?
Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот.
към втори вариант >>
Ние трябва да се учим!
(втори вариант)
Между всички учени в света, били те религиозни, окултисти, или каквито и да са, там, дето истините не са верни, човек, като възприеме една от техните истини, след 10–15 години в него настава една реакция, и той започва да се съмнява в тия истини. Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището.
Ние трябва да се учим!
Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се.
към втори вариант >>
Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви.
(втори вариант)
Питам: Вие научихте ли тази философия? Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин?
Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви.
Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни!
към втори вариант >>
Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме.
(втори вариант)
Съмнението е признак, че животът, който е вложен в нас, изисква едно по-високо изявление. Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим!
Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме.
Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари.
към втори вариант >>
Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене.
(втори вариант)
Е, че философията на живота седи в яденето. Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви.
Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене.
Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното.
към втори вариант >>
Защо е така?
(втори вариант)
Детето в първо време започва да казва на майка си: Мамо, искам да отида на училище да се уча. И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме.
Защо е така?
Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село.
към втори вариант >>
Яденето е само едно условие.
(втори вариант)
Научихте ли яденето? Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене.
Яденето е само едно условие.
Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така.
към втори вариант >>
Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва.
(втори вариант)
И майката го праща на училище. Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така?
Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва.
На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари?
към втори вариант >>
Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
(втори вариант)
Вълкът яде по един начин, мечката – по друг начин, пеперудата – по трети начин. Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие.
Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.
към втори вариант >>
На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато.
(втори вариант)
Не се минава много време, то става недоволно от училището. Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва.
На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато.
Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си?
към втори вариант >>
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот.
(втори вариант)
Кой, обаче, е най-здравословният начин? Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи.
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот.
Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява.
към втори вариант >>
Този американец в това време бил някъде на запад, учил се.
(втори вариант)
Ние трябва да се учим! Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато.
Този американец в това време бил някъде на запад, учил се.
В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади.
към втори вариант >>
Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни!
(втори вариант)
Казват, че човек се отличава от другите животни по яденето – нямало друго животно, което могло да си готви. Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот.
Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни!
– Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота.
към втори вариант >>
В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари.
(втори вариант)
Учим се, но дойдем до едно положение, че се възгордяваме. Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се.
В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари.
Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение.
към втори вариант >>
– Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното.
(втори вариант)
Действително, този факт може да означава известна култура, но туй което отличава човека, не е неговото ядене. Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни!
– Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното.
Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
Качва се той на коня си и си отива в село.
(втори вариант)
Защо е така? Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари.
Качва се той на коня си и си отива в село.
Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре.
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Яденето е само едно условие. Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното.
Не е така.
Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
Какъв смисъл има такъв живот с пари?
(втори вариант)
Казвам: Знание, което не е истински предадено, възгордява – паметарство го наричам аз, то не може разумно да се използва. На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село.
Какъв смисъл има такъв живот с пари?
По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен.
към втори вариант >>
Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.
(втори вариант)
Под думата „човек“ ние разбираме един синтез, един извод на всички предшестващи форми, на всички предшестващи животи. Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така.
Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.
Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си?
(втори вариант)
На един американец умира дядо му и му оставя едно наследство от 36,000,000 лв. злато. Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари?
По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си?
Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си.
към втори вариант >>
Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява.
(втори вариант)
Човек е плод, извод на всичко което съществува сега и в растителния живот, и в животинския живот. Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае.
Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява.
Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота. И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади.
(втори вариант)
Този американец в това време бил някъде на запад, учил се. В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си?
Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади.
И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата.
към втори вариант >>
Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота.
(втори вариант)
Онези, които не разбират това нещо, ще кажат: А, това са дървета, онова там са животни! – Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява.
Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота.
И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
И старият дава угощение, и младият дава угощение.
(втори вариант)
В Америка, обаче, той бил нещо като нашите воловари, та, като придобил туй богатство, не знаел как да го използва, давал гуляи натук-натам, ял, пил, изхарчил всичкото богатство, и след шест месеца казал: Не ми трябват пари. Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади.
И старият дава угощение, и младият дава угощение.
После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само!
към втори вариант >>
И в растенията той вижда един необикновен живот.
(втори вариант)
– Като че в живота на растенията и животните няма туй благородното. Не е така. Във всяко едно животно има нещо неопетнено, има един Божествен, неопетнен живот, но туй нещо животното не знае. Във всяко растение има един обикновен живот, който се проявява, но има и един необикновен живот, който не се проявява. Следователно, когато един учен човек дойде на земята, той почва да изучава необикновените неща в живота.
И в растенията той вижда един необикновен живот.
към втори вариант >>
После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре.
(втори вариант)
Качва се той на коня си и си отива в село. Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение.
После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре.
И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота?
към втори вариант >>
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“.
(втори вариант)
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“.
Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака. „Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.
към втори вариант >>
И такъв човек мисли, че е умен.
(втори вариант)
Какъв смисъл има такъв живот с пари? По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре.
И такъв човек мисли, че е умен.
Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих!
към втори вариант >>
Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака.
(втори вариант)
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“.
Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака.
„Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали. Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.
към втори вариант >>
Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си.
(втори вариант)
По някой път хората на земята не мязат ли на такъв човек, който изхарчва живота си? Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен.
Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си.
Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя?
към втори вариант >>
„Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали.
(втори вариант)
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“. Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака.
„Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали.
Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.
към втори вариант >>
Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата.
(втори вариант)
Казват: Е, да си поживеем малко, ние сме млади. И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си.
Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата.
Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш?
към втори вариант >>
Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.
(втори вариант)
Сега, аз ще пристъпя към прочетения стих: „Тръст смазана няма да пречупи“. Под думата „тръст“ Христос подразбира слабите хора в света, които са като деца,които още не могат да мислят, които още не са застанали на своите крака. „Тръст смазана няма да пречупи“ – то значи, че няма да им даде изведнъж такова знание, или такъв живот, който може да ги развали.
Той ще им даде това, което съответства на тяхното развитие – няма да смаже никого; ще им даде живот, какъвто могат да носят, ще се погрижи за всички.
към втори вариант >>
Да знаеш само!
(втори вариант)
И старият дава угощение, и младият дава угощение. После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата.
Да знаеш само!
Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата.
към втори вариант >>
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“.
То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е.
към втори вариант >>
Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота?
(втори вариант)
После, като осиромашеят казват: Остаряхме вече, в нас останаха само стари кости, ще се мре. И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само!
Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота?
И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите.
към втори вариант >>
То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“.
То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е.
колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада.
към втори вариант >>
И той започва: Нищо синко, нищо не научих!
(втори вариант)
И такъв човек мисли, че е умен. Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота?
И той започва: Нищо синко, нищо не научих!
Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите!
към втори вариант >>
колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е.
колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси.
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада.
към втори вариант >>
Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя?
(втори вариант)
Казвам: Да, остаряхте, защото изхарчихте богатството си. Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих!
Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя?
Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади?
към втори вариант >>
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси.
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека.
Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая.
към втори вариант >>
Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш?
(втори вариант)
Аз съм срещал в България някои стари, които казват: Ех, синко, 100-годишен съм вече, много ми е патила главата. Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя?
Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш?
– Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари!
към втори вариант >>
Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека.
Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта.
Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая.
към втори вариант >>
– Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата.
(втори вариант)
Да знаеш само! Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш?
– Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата.
Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
към втори вариант >>
Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е.
(втори вариант)
„И от лен свещило замъждяло няма да угаси“. То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта.
Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е.
Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.
към втори вариант >>
Е, да са живи поне тия младите.
(втори вариант)
Казвам: Дядо, я ми кажи нещо, какво си научил от живота? И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата.
Е, да са живи поне тия младите.
Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
към втори вариант >>
Те са заплашвали света с ада.
(втори вариант)
То значи, че колкото и да е слаба мисълта, свещилото, т.е. колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е.
Те са заплашвали света с ада.
Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания.
към втори вариант >>
Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите!
(втори вариант)
И той започва: Нищо синко, нищо не научих! Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите.
Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите!
Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
към втори вариант >>
Има ад, но Бог не е създал ада.
(втори вариант)
колкото и да е малка интелигентността, която човек има, няма да се угаси. Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада.
Има ад, но Бог не е създал ада.
Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят?
към втори вариант >>
Да са живи кои млади?
(втори вариант)
Казвам му: Ами ти сега отиваш някъде, знаеш ли си пътя? Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите!
Да са живи кои млади?
Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари! – Това разбирам.
към втори вариант >>
Има рай, но Бог не е създал и рая.
(втори вариант)
Защото, в сегашните религиозни системи има един култ, който от хиляди години съществува: те всякога са се опитвали да угасят Божественото в човека. Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада.
Има рай, но Бог не е създал и рая.
Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях?
към втори вариант >>
Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари!
(втори вариант)
Като си живял 100 години, поне прочете ли нещо от книгата, къде отиваш? – Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади?
Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари!
– Това разбирам.
към втори вариант >>
Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая.
(втори вариант)
Всички религиозни системи си служат със заплашванията на властта. Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая.
Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая.
Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът?
към втори вариант >>
– Това разбирам.
(втори вариант)
– Е, не зная, синко, като в една мъгла съм, много ядох и пих на земята, нищо не зная за онзи свят, задигнаха книгата. Е, да са живи поне тия младите. Един ден младите като остареят, ще кажат: Да са живи младите! Да са живи кои млади? Да са живи онези разумни, необикновени млади; да са живи онези разумни необикновени стари!
– Това разбирам.
към втори вариант >>
Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.
(втори вариант)
Те са представлявали Божествения свят такъв какъвто не е. Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая.
Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.
Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях?
към втори вариант >>
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо?
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо?
– За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави!
към втори вариант >>
Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания.
(втори вариант)
Те са заплашвали света с ада. Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи.
Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания.
Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят?
към втори вариант >>
– За да се насърчи всяка една душа.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо?
– За да се насърчи всяка една душа.
В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели!
към втори вариант >>
Откъде излезе раят?
(втори вариант)
Има ад, но Бог не е създал ада. Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания.
Откъде излезе раят?
– Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие.
към втори вариант >>
В нас има един аристократичен дух.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа.
В нас има един аристократичен дух.
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели.
към втори вариант >>
– Когато двама души се обичат, нали има рай за тях?
(втори вариант)
Има рай, но Бог не е създал и рая. Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят?
– Когато двама души се обичат, нали има рай за тях?
Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът?
към втори вариант >>
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото!
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух.
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото!
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът?
към втори вариант >>
Откъде излезе адът?
(втори вариант)
Като казвам, че Бог създаде рая, подразбирам, че Бог създаде нещо много по-велико от рая. Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях?
Откъде излезе адът?
– Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие.
към втори вариант >>
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото!
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
към втори вариант >>
– Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях?
(втори вариант)
Раят е само една външна обстановка на нещата, а от Бога излезе нещо много по-велико, отколкото човек може да разбере и да си представи. Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът?
– Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях?
Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад.
към втори вариант >>
Ние започваме: Е, тези младите са глупави!
(втори вариант)
Казва Христос: „Тръст смазана няма да пречупи“. Защо? – За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш.
Ние започваме: Е, тези младите са глупави!
Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта.
към втори вариант >>
Питам: Кой създаде раят?
(втори вариант)
Да отидеш в рая, значи да отидеш на едно място, където няма страдания; да отидеш в ада, значи да отидеш на (едно място) там където има мъчения, страдания. Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях?
Питам: Кой създаде раят?
– Вие. Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят?
към втори вариант >>
Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели!
(втори вариант)
– За да се насърчи всяка една душа. В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави!
Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели!
Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят.
към втори вариант >>
– Вие.
(втори вариант)
Откъде излезе раят? – Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят?
– Вие.
Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор.
към втори вариант >>
Младите са глупави, старите са обезумели.
(втори вариант)
В нас има един аристократичен дух. Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели!
Младите са глупави, старите са обезумели.
Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо.
към втори вариант >>
Кой създаде адът?
(втори вариант)
– Когато двама души се обичат, нали има рай за тях? Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие.
Кой създаде адът?
– Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука?
към втори вариант >>
Къде е животът?
(втори вариант)
Срещнеш една бедна душа, сложи я на мястото ѝ и кажи: Бог е вложил в тебе нещо много хубаво, мощен живот има в тебе, много нещо може да стане от тебе, ще вярваш в Божественото! Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели.
Къде е животът?
Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване.
към втори вариант >>
– Пак вие.
(втори вариант)
Откъде излезе адът? – Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът?
– Пак вие.
Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга?
към втори вариант >>
Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
(втори вариант)
Ще дойдат страдания, но Божественото в тебе е по-силно, отколкото всички тия страдания, и ти ще се повдигнеш. Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът?
Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
– На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално.
към втори вариант >>
Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад.
(втори вариант)
– Когато двама души се измъчват, нали има ад за тях? Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие.
Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад.
Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството?
към втори вариант >>
– На тях е свойствена Мъдростта.
(втори вариант)
Ние започваме: Е, тези младите са глупави! Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват?
– На тях е свойствена Мъдростта.
Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога?
към втори вариант >>
Какво означава раят?
(втори вариант)
Питам: Кой създаде раят? – Вие. Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад.
Какво означава раят?
– Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното.
към втори вариант >>
Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят.
(втори вариант)
Като дойдем до старите казваме: Е, тези старите са обезумели! Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта.
Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят.
Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време.
към втори вариант >>
– Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор.
(втори вариант)
– Вие. Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят?
– Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор.
Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си.
към втори вариант >>
Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо.
(втори вариант)
Младите са глупави, старите са обезумели. Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят.
Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо.
За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време.
към втори вариант >>
Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука?
(втори вариант)
Кой създаде адът? – Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор.
Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука?
– Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си.
към втори вариант >>
За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване.
(втори вариант)
Къде е животът? Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо.
За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване.
Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време.
към втори вариант >>
– Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга?
(втори вариант)
– Пак вие. Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука?
– Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга?
Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро!
към втори вариант >>
Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално.
(втори вариант)
Не, младите започват със силния, с разумния живот, а старите с какво започват? – На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване.
Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално.
Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството?
(втори вариант)
Дадохте условия на Бога да се прояви вътре във вас – това значи рай; спъвахте Бога в себе си – това значи ад. Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга?
Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството?
– това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа.
към втори вариант >>
Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога?
(втори вариант)
– На тях е свойствена Мъдростта. Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално.
Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога?
– За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме. Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
– това е важното.
(втори вариант)
Какво означава раят? – Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството?
– това е важното.
Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината.
към втори вариант >>
– За всяко нещо има определено време.
(втори вариант)
Те са придобили нещо от живота и трябва да покажат на младите пътя, по който да вървят. Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога?
– За всяко нещо има определено време.
Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме. Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си.
(втори вариант)
– Всички Божествени условия, които дават възможност на човека да се освободи от онези ограничаващи условия, да освободи човешката душа от нейния затвор. Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното.
Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си.
Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари.
към втори вариант >>
Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време.
(втори вариант)
Като казвам, че трябва да вярваме в Бога, аз подразбирам съвсем друго нещо. За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време.
Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време.
Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме. Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си.
(втори вариант)
Сега за пример, има вярващи, има и учени хора, но каква е целта на съвременната наука? – Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си.
Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си.
А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв.
към втори вариант >>
Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време.
(втори вариант)
За да вярвам в Бога, аз трябва да отворя своята душа – не разбирам туй обикновено вярване. Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време.
Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време.
Човешкият ум трябва да се отвори навреме. Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
А, нямаш нищо добро!
(втори вариант)
– Ученият иска да стане учен, да напише някое видно съчинение, но ако желанието на този учен човек да напише едно съчинение е такова, както когато някому се поревне да си опече една кокошка, каква е разликата между този човек, който иска да опече кокошката и онзи учен, който иска да напише една книга? Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си.
А, нямаш нищо добро!
– това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди.
към втори вариант >>
Човешкият ум трябва да се отвори навреме.
(втори вариант)
Има един особен начин, чрез който умът може да се отвори; има един особен начин, чрез който умът може да се възпита – трябва да се заемете да работите реално. Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време.
Човешкият ум трябва да се отвори навреме.
Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
– това е лъжа.
(втори вариант)
Туй, което той напише и представи на света, ще повдигне ли човечеството? – това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро!
– това е лъжа.
Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина?
към втори вариант >>
Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
(втори вариант)
Има един особен начин, чрез който сърцето може да се отвори. Кога? – За всяко нещо има определено време. Има един изкуствен начин, по който хората заставят някои цветове да се отворят без време. Не, всяко нещо трябва да цъфне на своето време. Човешкият ум трябва да се отвори навреме.
Човешкото сърце трябва да се отвори навреме и най-после човешката душа също трябва да се отвори навреме.
към втори вариант >>
Тия хора, които казват така, не говорят Истината.
(втори вариант)
– това е важното. Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа.
Тия хора, които казват така, не говорят Истината.
Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник.
към втори вариант >>
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила.
Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости.
към втори вариант >>
Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари.
(втори вариант)
Сега всеки човек трябва да изнесе нещо от себе си. Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината.
Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари.
Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина.
към втори вариант >>
Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила.
Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата.
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени.
към втори вариант >>
Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв.
(втори вариант)
Срещам някой казва: Аз съм голям грешник, нямам нищо добро в себе си. А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари.
Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв.
скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш.
към втори вариант >>
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата.
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание.
Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.
към втори вариант >>
скътани някъде, но ми трябват за мои нужди.
(втори вариант)
А, нямаш нищо добро! – това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв.
скътани някъде, но ми трябват за мои нужди.
Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи.
към втори вариант >>
Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание.
Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот.
В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам!
към втори вариант >>
Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина?
(втори вариант)
– това е лъжа. Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди.
Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина?
Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи. Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот.
В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите.
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това?
към втори вариант >>
Казваш: Аз съм голям грешник.
(втори вариант)
Тия хора, които казват така, не говорят Истината. Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина?
Казваш: Аз съм голям грешник.
Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи. Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости.
(втори вариант)
Сега всички ние търсим богати резултати, наследства, изведнъж да придобием тази сила. Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите.
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости.
И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила!
към втори вариант >>
Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина.
(втори вариант)
Тези хора имат да дават, но казват: Нямам нито пет пари. Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник.
Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина.
Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи. Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
И двете състояния, обаче, са неестествени.
(втори вариант)
Може да дойдем до заключенията на Павел и да кажем, че еди-кои са прави, еди-кои са криви, но всички трябва да се учим от природата. Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости.
И двете състояния, обаче, са неестествени.
Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас?
към втори вариант >>
Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш.
(втори вариант)
Не, ще си кажеш Истината: Имам 5,000 лв. скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина.
Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш.
Имаш също и ум, който трябва да работи. Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.
(втори вариант)
Тя е една велика настойница, затова методите, които употребява природата, ще ни доведат до истинските начини за нашето възпитание. Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени.
Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.
Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията.
към втори вариант >>
Имаш също и ум, който трябва да работи.
(втори вариант)
скътани някъде, но ми трябват за мои нужди. Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш.
Имаш също и ум, който трябва да работи.
Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
Някой казва: Много страдам!
(втори вариант)
Има известни методи, които сме възприели от природата, но сме ги изопачили, а природата може да ни даде ценни методи за нашето умствено развитие и за нашия духовен живот. В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила.
Някой казва: Много страдам!
Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията.
към втори вариант >>
Тебе те пратиха на земята да работиш.
(втори вариант)
Иначе, като казваш, че нямаш пет пари даже, казал ли си самата Истина? Казваш: Аз съм голям грешник. Че си грешник, това е вярно, но че нямаш нито пет пари, това не е Истина. Животът, който Бог е вложил в тебе, е един капитал, и ти трябва да работиш. Имаш също и ум, който трябва да работи.
Тебе те пратиха на земята да работиш.
към втори вариант >>
Що от това?
(втори вариант)
В този истински живот ние ще разберем вътрешния смисъл на радостите и на скърбите. Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам!
Що от това?
Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал.
към втори вариант >>
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят.
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят.
Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува.
към втори вариант >>
Скръбта е сила!
(втори вариант)
Чрезмерните радости в живота винаги носят чрезмерни страдания и чрезмерните страдания винаги носят чрезмерни радости. И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това?
Скръбта е сила!
Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца.
към втори вариант >>
Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят.
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят.
Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят.
Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
Знаете ли от какво произтичат страданията у нас?
(втори вариант)
И двете състояния, обаче, са неестествени. Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила!
Знаете ли от какво произтичат страданията у нас?
– Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
към втори вариант >>
Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой.
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят. Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят.
Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой.
Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
– Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията.
(втори вариант)
Защото и радостта е сила, и скръбта е сила. Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас?
– Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията.
Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца.
към втори вариант >>
Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него.
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят. Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой.
Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него.
Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията.
(втори вариант)
Някой казва: Много страдам! Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията.
Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията.
Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон.
към втори вариант >>
Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели?
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят. Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него.
Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели?
Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува. За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал.
(втори вариант)
Що от това? Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията.
Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал.
Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува.
(втори вариант)
Днес мнозина взимат предвид живота на Христа и Го величаят. Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели?
Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува.
За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца.
(втори вариант)
Скръбта е сила! Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал.
Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца.
Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
(втори вариант)
Казват: Христос беше такъв-онакъв – хвалебни песни Му пеят. Гърците имат такива хвалебни слова, които държат като надгробни речи, когато умре някой. Започват те от единия до другия край, че покойният бил такъв-онакъв – само хубавото изваждат за него. Казвам: Вярно е, действително е така, хубаво е да се говори за умрелите хора все хубави работи, но за кои умрели? Аз говоря хвалебни слова само за хора, за които злото е умряло, не съществува.
За такива хора аз мога да кажа много хвалебни песни и слова, но за онези, у които доброто е умряло, а злото живее, каква хвалебна песен мога да изпея, какво хвалебно слово мога да кажа?
към втори вариант >>
Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
(втори вариант)
Знаете ли от какво произтичат страданията у нас? – Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца.
Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
Но, да се върнем към основния принцип на живота.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота.
Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва.
към втори вариант >>
Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца.
(втори вариант)
– Всички онези мисли, всички онези желания, на който не сме дали възможност в миналите си съществувания да се проявят, сега произвеждат страданията. Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“.
Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца.
И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон. Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота.
Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо.
– Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила.
към втори вариант >>
И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон.
(втори вариант)
Те са един напор, на който не е даден път, и вследствие на този напор се произвеждат страданията. Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца.
И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон.
Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
– Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо.
– Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си.
Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете.
към втори вариант >>
Тях ги очакват велики възможности.
(втори вариант)
Следователно, ако не дадеш условия да се прояви онзи напор в тебе, то всичко онова, което днес ти създава радост и веселие, утре ще произведе страдания, и ти тогава ще разбереш, кога не си дал възможност да се проявят в тебе всички Божествени мисли и желания, кога си им противодействал. Няма нищо по-хубаво от това, да бъдеш тъй отзивчив към всички твои най-малки Божествени мисли и желания, както са отзивчиви малките деца. Затова казва Христос: „Ако не станете като малките деца, няма да влезете в Царството Божие“. Истината и малките деца я разбират; животът и малките деца го възприемат; Мъдростта е достъпна именно за малките деца. И казва още Христос: „Укрил си Мъдростта от този свят, а открил си я на младенците.“ Не на младенците а на онези, който изпълняват Божия закон.
Тях ги очакват велики възможности.
към втори вариант >>
Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си.
Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават.
Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца.
към втори вариант >>
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България!
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България!
Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо?
към втори вариант >>
Много хора вярват в късмет, в нищо друго.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават.
Много хора вярват в късмет, в нищо друго.
Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане.
към втори вариант >>
Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България!
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България!
Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България!
Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си.
към втори вариант >>
Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва.
(втори вариант)
Но, да се върнем към основния принцип на живота. Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго.
Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва.
Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане.
към втори вариант >>
Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления.
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България! Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България!
Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления.
Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо!
към втори вариант >>
Действително, ражда се някое ангелче, но без крила.
(втори вариант)
Всеки от вас иска да бъде щастлив; всеки от вас иска да реализира нещо. – Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва.
Действително, ражда се някое ангелче, но без крила.
Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът.
към втори вариант >>
Питам: За кого е тази планета?
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България! Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления.
Питам: За кого е тази планета?
– За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят.
към втори вариант >>
Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете.
(втори вариант)
– Може да бъде щастлив, може да реализира желанието си. Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила.
Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете.
Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом.
към втори вариант >>
– За еди-кого си.
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България! Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета?
– За еди-кого си.
А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването!
към втори вариант >>
Вълкът не може да роди овца.
(втори вариант)
Индивидуалният стремеж на душата е на мястото си, обаче методите, които съвременните хора полагат за това постигане, се различават. Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете.
Вълкът не може да роди овца.
От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне.
към втори вариант >>
А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо?
(втори вариант)
Сега всеки един от вас казва: Да стана пръв министър в България! Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си.
А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо?
– Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение!
към втори вариант >>
От риба пеперуда не може да стане.
(втори вариант)
Много хора вярват в късмет, в нищо друго. Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца.
От риба пеперуда не може да стане.
От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни.
към втори вариант >>
– Искаш да осигуриш живота си.
(втори вариант)
Че за тебе Господ е определил много по-висок пост, отколкото министър в България! Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо?
– Искаш да осигуриш живота си.
Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си.
към втори вариант >>
От сом човек не може да стане.
(втори вариант)
Майката вярва, че ще ѝ се роди някое ангелче, а при това туй вярване не се сбъдва. Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане.
От сом човек не може да стане.
Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя.
към втори вариант >>
Чудно нещо!
(втори вариант)
Виждам, Господ ти е определил да станеш управител на една цяла планета, дал ти е един псевдоним и под това име ще работиш, ще правиш своите изчисления. Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си.
Чудно нещо!
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
към втори вариант >>
Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът.
(втори вариант)
Действително, ражда се някое ангелче, но без крила. Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане.
Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът.
Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
към втори вариант >>
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят.
(втори вариант)
Питам: За кого е тази планета? – За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо!
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят.
Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно.
към втори вариант >>
Че и аз мога да превърна този сом.
(втори вариант)
Вие вземете основния закон на живота и не се лъжете. Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът.
Че и аз мога да превърна този сом.
Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя.
към втори вариант >>
Долу осигуряването!
(втори вариант)
– За еди-кого си. А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят.
Долу осигуряването!
Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени!
към втори вариант >>
Ако е за превръщане, лесно може да се превърне.
(втори вариант)
Вълкът не може да роди овца. От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом.
Ако е за превръщане, лесно може да се превърне.
Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви.
към втори вариант >>
Това е велико заблуждение!
(втори вариант)
А ти бедният, седиш като някой пленник в България, чакаш реда си да станеш министър. Защо? – Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването!
Това е велико заблуждение!
Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари.
към втори вариант >>
Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни.
(втори вариант)
От риба пеперуда не може да стане. От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне.
Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни.
Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н.
към втори вариант >>
Бог е свързал нашия живот със себе си.
(втори вариант)
– Искаш да осигуриш живота си. Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение!
Бог е свързал нашия живот със себе си.
Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира.
към втори вариант >>
Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя.
(втори вариант)
От сом човек не може да стане. Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни.
Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя.
Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато?
към втори вариант >>
Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
(втори вариант)
Чудно нещо! Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си.
Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад.
към втори вариант >>
Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
(втори вариант)
Учените хора могат да разправят, как се превърнал сомът. Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя.
Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има!
към втори вариант >>
Осигуряването не е нещо сигурно.
(втори вариант)
Най-голямата глупост, която хората сега вършат е, дето искат да се осигурят. Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени.
Осигуряването не е нещо сигурно.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде.
към втори вариант >>
Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя.
(втори вариант)
Че и аз мога да превърна този сом. Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира.
Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя.
Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека.
към втори вариант >>
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени!
(втори вариант)
Долу осигуряването! Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно.
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени!
И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията.
към втори вариант >>
Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви.
(втори вариант)
Ако е за превръщане, лесно може да се превърне. Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя.
Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви.
В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато.
към втори вариант >>
И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари.
(втори вариант)
Това е велико заблуждение! Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени!
И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари.
И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката.
към втори вариант >>
В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н.
(втори вариант)
Ние подразбираме, че материята, от която човек е направен, се различава от материите на всички други животни. Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви.
В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н.
Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият.
към втори вариант >>
И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира.
(втори вариант)
Бог е свързал нашия живот със себе си. Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари.
И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира.
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие.
към втори вариант >>
Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато?
(втори вариант)
Формите, от които всяко животно е направено, са от едни специални сили, от една специална материя. Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н.
Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато?
Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато.
към втори вариант >>
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад.
(втори вариант)
Той е вложил великия живот в нас, ние сме осигурени. Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира.
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад.
Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон.
към втори вариант >>
Голяма разлика има!
(втори вариант)
Следователно, тази материя не може тъй лесно да се трансформира. Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато?
Голяма разлика има!
Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно!
към втори вариант >>
Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде.
(втори вариант)
Осигуряването не е нещо сигурно. Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад.
Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде.
От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш?
към втори вариант >>
Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека.
(втори вариант)
Не само това, но тъй както наблюдавам хората, виждам, че всеки един човек индивидуално е направен от специален род материя. Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има!
Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека.
Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса.
към втори вариант >>
От незнание умира този човек, лишил се от условията.
(втори вариант)
Не мислете, че ако имате 5–10 милиона лева в банката, та сте осигурени! И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде.
От незнание умира този човек, лишил се от условията.
Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го.
към втори вариант >>
Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато.
(втори вариант)
Тъй, щото, като наблюдавам двама души, виждам, че и те не са еднакви. В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека.
Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато.
Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода.
към втори вариант >>
Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката.
(втори вариант)
И ти ще умреш тъй, както и онзи, който няма пари. И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията.
Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката.
Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска.
към втори вариант >>
Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият.
(втори вариант)
В някои хора има вложено повече злато в кръвта им, в други има повече сребро, в трети има повече желязо, в четвърти има повече мед и т.н. Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато.
Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият.
Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ.
към втори вариант >>
Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие.
(втори вариант)
И без пари, и с пари човек пак умира, само че онзи, който умира без пари, знае истината, че без пари се умира; а онзи, който има пари, знае истината, че и с пари се умира. Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката.
Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира.
към втори вариант >>
Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато.
(втори вариант)
Ще кажете: Е, каква разлика има в това, че някои хора имат повече злато? Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият.
Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато.
Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
към втори вариант >>
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон.
(втори вариант)
Чудни са хората, като казват, че еди-кой си умрял от глад. Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие.
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон.
Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде.
към втори вариант >>
Туй злато е мощно!
(втори вариант)
Голяма разлика има! Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато.
Туй злато е мощно!
Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна.
към втори вариант >>
Защо не ядеш?
(втори вариант)
Не умря от глад, бе приятелю, но умря, защото не знаеше как да яде. От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон.
Защо не ядеш?
– Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира.
към втори вариант >>
Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса.
(втори вариант)
Наистина, туй злато не е повече от една десет милионна част от милиграма, но то оказва влияние върху характера на човека. Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно!
Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса.
Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа.
към втори вариант >>
– Запитват го.
(втори вариант)
От незнание умира този човек, лишил се от условията. Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш?
– Запитват го.
– Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце!
към втори вариант >>
Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода.
(втори вариант)
Учените хора казват, че при изследванията си, които са правили върху кръвта, не са намерили никакво злато. Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса.
Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода.
Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек.
към втори вариант >>
– Е, не ми се иска.
(втори вариант)
Аз често съм привеждал един пример за случая, и сега пак ще го приведа: лежи болен богат човек, но пълен с милиони, готови пари в банката. Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го.
– Е, не ми се иска.
Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма.
към втори вариант >>
Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ.
(втори вариант)
Ако те чакат да открият това злато с везните, които имат, никога няма да го открият. Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода.
Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ.
Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене.
към втори вариант >>
Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира.
(втори вариант)
Лежи той и изрежда: Печена, хубаво зачервена кокошчица ми се яде; после, хубава супица от тази кокошчица, че след това старо, червено винце ми се пие. Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска.
Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира.
Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът!
към втори вариант >>
Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
(втори вариант)
Има, обаче, в кръвта на някои хора една десет милионна част от милиграма от това живо злато. Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ.
Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората!
към втори вариант >>
Значи, от горе му повеляват да не яде.
(втори вариант)
Доставя му се всичко, каквото душата му пожелае, но гледа той, горкият: Бог заключил стомаха му, от нищо не може да си хапне – иска да го научи на своя велик закон. Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира.
Значи, от горе му повеляват да не яде.
Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна.
(втори вариант)
Туй злато е мощно! Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма.
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна.
Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът.
към втори вариант >>
Но и бедният човек, и той умира.
(втори вариант)
Защо не ядеш? – Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде.
Но и бедният човек, и той умира.
Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Някой казва: Аз повярвах в Господа.
(втори вариант)
Има известен род материя, от която ако ние бихме имали в кръвта си, бихме вършили чудеса. Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна.
Някой казва: Аз повярвах в Господа.
Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш?
към втори вариант >>
Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце!
(втори вариант)
– Запитват го. – Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира.
Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце!
Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек.
(втори вариант)
Има съвременни учени хора, напреднали в своята мисъл, които казват, че първичната материя, от която е създаден светът, е била 1000 пъти по рядка от тази на водорода. Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа.
Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек.
Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш?
към втори вариант >>
Да има, но нищо няма.
(втори вариант)
– Е, не ми се иска. Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце!
Да има, но нищо няма.
Ех, как е създал Господ светът! Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Някой казва: Духът може да направи всичко от мене.
(втори вариант)
Първичните сили, които са функционирали в тази материя, са били тъй мощни, че ако днес би могло да се придобие само един грам от тази материя, би трябвало всички фабрики, които съществуват в света, да работят цели 3000 години, ден и нощ. Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек.
Някой казва: Духът може да направи всичко от мене.
Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя.
към втори вариант >>
Ех, как е създал Господ светът!
(втори вариант)
Гледа, гледа горкият човек, и от глад умира. Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма.
Ех, как е създал Господ светът!
Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Чудни са хората!
(втори вариант)
Според тази теория, ако ме попитате, защо е толкова дълъг животът, ще ви кажа следното: Вие трябва да живеете още 3000 години, за да придобиете не един грам, а само една десет милионна част от милиграма. Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене.
Чудни са хората!
Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст.
към втори вариант >>
Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
(втори вариант)
Значи, от горе му повеляват да не яде. Но и бедният човек, и той умира. Лежи и той болен и си казва: Е, да има една кокошчица, да има малко винце! Да има, но нищо няма. Ех, как е създал Господ светът!
Да съм някой богаташ, нямаше да умра, но нали съм беден, осъден съм на смърт!
към втори вариант >>
Та престани да мислиш, какво може да направи Духът.
(втори вариант)
Тогава вие ще бъдете един гений, който ще може да напише нещо мощно в света, и думата му ще бъде силна. Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората!
Та престани да мислиш, какво може да направи Духът.
Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци.
към втори вариант >>
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът?
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът?
Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си.
към втори вариант >>
Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш?
(втори вариант)
Някой казва: Аз повярвах в Господа. Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът.
Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш?
Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас?
към втори вариант >>
Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът?
Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират.
Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени!
към втори вариант >>
Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш?
(втори вариант)
Да, ти повярва в Господа, но цели 3000 години трябва да работиш, за да придобиеш нещо от тази първична материя на Божествените сили и да можеш да се проявиш като човек. Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш?
Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш?
Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
към втори вариант >>
Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът? Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират.
Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям.
Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме.
към втори вариант >>
Ето какво мога аз да направя.
(втори вариант)
Някой казва: Духът може да направи всичко от мене. Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш?
Ето какво мога аз да направя.
Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча.
към втори вариант >>
Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът? Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям.
Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш.
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво?
към втори вариант >>
Най-първо ще взема пръст.
(втори вариант)
Чудни са хората! Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя.
Най-първо ще взема пръст.
После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода!
към втори вариант >>
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът? Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш.
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух.
Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него.
към втори вариант >>
После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци.
(втори вариант)
Та престани да мислиш, какво може да направи Духът. Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст.
После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци.
Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
към втори вариант >>
Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си.
(втори вариант)
Сега всички хора питат: Как ще се поправи светът? Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух.
Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си.
Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи.
към втори вариант >>
Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас?
(втори вариант)
Духът всичко може да направи, но ти какво можеш да направиш? Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци.
Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас?
Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот?
към втори вариант >>
Ние сме осигурени!
(втори вариант)
Съберете на едно място и бедният, и богатият, които умират. Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си.
Ние сме осигурени!
И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля.
към втори вариант >>
Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
(втори вариант)
Ще кажете: Ами ти какво можеш да направиш? Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас?
Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате!
към втори вариант >>
И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме.
(втори вариант)
Богатият да каже: Ето, братко, аз имам всичко, но не мога да ям. Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени!
И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме.
За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме?
към втори вариант >>
Аз мълча.
(втори вариант)
Ето какво мога аз да направя. Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици?
Аз мълча.
Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело.
към втори вариант >>
За какво?
(втори вариант)
Ти пък нямаш, затова яж, колкото искаш. Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме.
За какво?
– За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ?
към втори вариант >>
Казвам: Почакайте, донесете малко вода!
(втори вариант)
Най-първо ще взема пръст. После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча.
Казвам: Почакайте, донесете малко вода!
Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка?
към втори вариант >>
– За онова великото, Божественото, което е вложено в него.
(втори вариант)
Нека и двамата се убедят, че не само с хляб може да се живее, но с всяко разумно слово, което е вложено в човешката душа, което изтича от човешкия дух. Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво?
– За онова великото, Божественото, което е вложено в него.
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми?
към втори вариант >>
Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
(втори вариант)
После, ще я мачкам тъй, както един грънчар мачка своята глина, от която прави грънци. Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода!
Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа!
към втори вариант >>
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи.
(втори вариант)
Ние трябва да се освободим от това робство, което съществува в нашия ум, че трябва да осигурим живота си. Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него.
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи.
Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне.
към втори вариант >>
Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот?
(втори вариант)
Ако тази пръст има съзнание, ще каже: Какво иска този човек от нас? Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло.
Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот?
– Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние!
към втори вариант >>
Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля.
(втори вариант)
Ние сме осигурени! И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи.
Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля.
Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този?
към втори вариант >>
– Не е ваша работа, ще чакате!
(втори вариант)
Защо ни разедини на толкова хиляди частици? Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот?
– Не е ваша работа, ще чакате!
Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия!
към втори вариант >>
Ама защо да не се гледаме?
(втори вариант)
И щом сме осигурени, като видим брата си, трябва да му се зарадваме. За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля.
Ама защо да не се гледаме?
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е.
към втори вариант >>
Взема това тесто, сложа го на едно колело.
(втори вариант)
Аз мълча. Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате!
Взема това тесто, сложа го на едно колело.
Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш.
към втори вариант >>
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ?
(втори вариант)
За какво? – За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме?
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ?
Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек!
към втори вариант >>
Казват: Какво се движи там тази ръка?
(втори вариант)
Казвам: Почакайте, донесете малко вода! Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело.
Казват: Какво се движи там тази ръка?
– Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце.
към втори вариант >>
Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми?
(втори вариант)
– За онова великото, Божественото, което е вложено в него. И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ?
Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми?
Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме.
към втори вариант >>
– Не е ваша работа!
(втори вариант)
Като сложа вода между тези частици, споя ги, направя от тях едно цяло тяло. Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка?
– Не е ваша работа!
Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо?
към втори вариант >>
Веднага ще те спъне.
(втори вариант)
И аз съм на мнение, че ние, за да се познаваме, не трябваше да гледаме с нашите очи. Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми?
Веднага ще те спъне.
Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му.
към втори вариант >>
Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние!
(втори вариант)
Тези частици сега ме питат: Защо ни натъпка, защо направи от нас един такъв буламач, та изгубихме своя индивидуален живот? – Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа!
Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние!
Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето.
към втори вариант >>
Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този?
(втори вариант)
Щом гледаме с тези очи, които имаме, веднага ще влезем в беля. Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне.
Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този?
– Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го.
към втори вариант >>
Аз не искам да зная нищо от вашата философия!
(втори вариант)
– Не е ваша работа, ще чакате! Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние!
Аз не искам да зная нищо от вашата философия!
Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега.
към втори вариант >>
– Да, сляп е.
(втори вариант)
Ама защо да не се гледаме? Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този?
– Да, сляп е.
Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън!
към втори вариант >>
Е, ами после какво ще ни правиш.
(втори вариант)
Взема това тесто, сложа го на едно колело. Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия!
Е, ами после какво ще ни правиш.
Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея.
към втори вариант >>
Горкият човек!
(втори вариант)
Я погледни онази млада жена, която се оженила наскоро, какво ще каже мъжът ѝ? Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е.
Горкият човек!
Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го.
към втори вариант >>
Взема ги, изнеса ги на слънце.
(втори вариант)
Казват: Какво се движи там тази ръка? – Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш.
Взема ги, изнеса ги на слънце.
Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас?
към втори вариант >>
Ела малко у нас да разсъждаваме.
(втори вариант)
Ще ти каже: Господине, кой ти даде право да гледаш очите на жена ми? Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек!
Ела малко у нас да разсъждаваме.
Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко.
към втори вариант >>
Че защо?
(втори вариант)
– Не е ваша работа! Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце.
Че защо?
– Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта.
към втори вариант >>
Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му.
(втори вариант)
Веднага ще те спъне. Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме.
Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му.
Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той.
към втори вариант >>
– Ще ви запозная със слънцето.
(втори вариант)
Гледам, тия частици дигат шум: една излезе навън, друга след нея, казват: Как, философия имаме ние! Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо?
– Ще ви запозная със слънцето.
Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам?
към втори вариант >>
Радват му се, угощават го.
(втори вариант)
Ако си затвориш очите, и през затворените си очи виждаш нейните очи и разсъждаваш върху тях, той ще каже: Сляп ли е този? – Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му.
Радват му се, угощават го.
Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи.
към втори вариант >>
Чакайте още малко, печене ще има сега.
(втори вариант)
Аз не искам да зная нищо от вашата философия! Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето.
Чакайте още малко, печене ще има сега.
Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба.
към втори вариант >>
Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън!
(втори вариант)
– Да, сляп е. Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го.
Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън!
– Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде?
към втори вариант >>
Запаля своята пещ, сложа ги в нея.
(втори вариант)
Е, ами после какво ще ни правиш. Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега.
Запаля своята пещ, сложа ги в нея.
Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз.
към втори вариант >>
– Изпъждат го.
(втори вариант)
Горкият човек! Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън!
– Изпъждат го.
Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите.
към втори вариант >>
Какво става сега с нас?
(втори вариант)
Взема ги, изнеса ги на слънце. Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея.
Какво става сега с нас?
Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце.
към втори вариант >>
Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко.
(втори вариант)
Ела малко у нас да разсъждаваме. Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го.
Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко.
Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
към втори вариант >>
Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта.
(втори вариант)
Че защо? – Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас?
Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта.
След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега?
към втори вариант >>
Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той.
(втори вариант)
Така този човек е безопасен, защото няма да вижда жена му. Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко.
Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той.
Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил.
към втори вариант >>
След това казва: Какво предназначение имам?
(втори вариант)
– Ще ви запозная със слънцето. Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта.
След това казва: Какво предназначение имам?
– Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар.
към втори вариант >>
Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи.
(втори вариант)
Радват му се, угощават го. Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той.
Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи.
Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата?
към втори вариант >>
– Ще те туря на служба.
(втори вариант)
Чакайте още малко, печене ще има сега. Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам?
– Ще те туря на служба.
Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън.
към втори вариант >>
Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде?
(втори вариант)
Но, ако дойде онзи пророк да му отвори очите, ще кажат: Не искаме човек с отворени очи. Вън! – Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи.
Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде?
– В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот.
към втори вариант >>
Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз.
(втори вариант)
Запаля своята пещ, сложа ги в нея. Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба.
Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз.
Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега?
към втори вариант >>
– В горите щяхте да ходите.
(втори вариант)
– Изпъждат го. Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде?
– В горите щяхте да ходите.
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.
към втори вариант >>
Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце.
(втори вариант)
Какво става сега с нас? Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз.
Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце.
Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах.
към втори вариант >>
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
(втори вариант)
Затова казва Христос, че човек трябва да се отрече от всичко. Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите.
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
към втори вариант >>
Ще те питам: Доволен ли си сега?
(втори вариант)
Казвам: За да се повдигне човек в света, най-първо трябва да го пресеят, после да му насипят вода, да го тъпчат, да го турят на колелото, да го сушат на слънце, и най-после да го пекат в пещта. След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце.
Ще те питам: Доволен ли си сега?
– Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души.
към втори вариант >>
Ти си се влюбил.
(втори вариант)
Подразбирам, че човек трябва да затвори очите си за всичко материално, не трябва да вижда той. Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели.
Ти си се влюбил.
Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка.
към втори вариант >>
– Много съм доволен от своя господар.
(втори вариант)
След това казва: Какво предназначение имам? – Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега?
– Много съм доволен от своя господар.
Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път.
към втори вариант >>
Та нима това е разрешение на задачата?
(втори вариант)
Не, ние трябва да затворим очите си за света в нас, а нека да дадем ход на външния свят, нека се радваме, че той работи. Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил.
Та нима това е разрешение на задачата?
Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи?
към втори вариант >>
Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън.
(втори вариант)
– Ще те туря на служба. Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар.
Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън.
Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път!
към втори вариант >>
Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот.
(втори вариант)
Ако богатите хора нямаха тия къщи, знаете ли какво щеше да бъде? – В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата?
Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот.
Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха.
към втори вариант >>
Разбра ли сега?
(втори вариант)
Ще те направя една хубава ваза в двореца на един княз. Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън.
Разбра ли сега?
– Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи.
към втори вариант >>
Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.
(втори вариант)
– В горите щяхте да ходите. Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот.
Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.
Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми!
към втори вариант >>
– Разбрах.
(втори вариант)
Той ще те постави на масата си и в тебе ще сложи едно хубаво цветенце. Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега?
– Разбрах.
Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек.
към втори вариант >>
Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
(втори вариант)
Тъй, както е устроен светът, нека се радваме на туй проявление; а ние, като хора на туй велико Божествено учение, трябва да знаем, че имаме да разрешаваме по-велики задачи, имаме по-високи цели. Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти.
Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
– Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти?
към втори вариант >>
Този е великият закон в света, през който ще минат всички души.
(втори вариант)
Ще те питам: Доволен ли си сега? – Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах.
Този е великият закон в света, през който ще минат всички души.
Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо.
към втори вариант >>
– Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка.
(втори вариант)
Ти си се влюбил. Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето?
– Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка.
Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз!
към втори вариант >>
Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път.
(втори вариант)
– Много съм доволен от своя господар. Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души.
Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път.
Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават.
към втори вариант >>
Вощеницата ти ли я направи?
(втори вариант)
Та нима това е разрешение на задачата? Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка.
Вощеницата ти ли я направи?
– Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да.
към втори вариант >>
Не е така, няма лек път!
(втори вариант)
Внимавай тогава да не се счупиш, защото ще те изхвърлят навън. Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път.
Не е така, няма лек път!
Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря.
към втори вариант >>
– Пчелите я направиха.
(втори вариант)
Ако ти си се влюбил, това е само един момент от разрешение задачата на твоя живот. Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи?
– Пчелите я направиха.
Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия!
към втори вариант >>
Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи.
(втори вариант)
Разбра ли сега? – Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път!
Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи.
Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада.
към втори вариант >>
Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми!
(втори вариант)
Ако ти трябва да се влюбиш, трябва да се влюбиш в Онзи велик извор на живота, който дава разрешение на задачата ти. Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха.
Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми!
Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“!
към втори вариант >>
Не се лъжете да мислите, че този път е лек.
(втори вариант)
– Разбрах. Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи.
Не се лъжете да мислите, че този път е лек.
Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята.
към втори вариант >>
Че как може да е жива вощеницата ти?
(втори вариант)
Ако трябва да се влюбите, в какво трябва да се влюбите: във вашата вощена свещ, или в слънцето? – Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми!
Че как може да е жива вощеницата ти?
Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте?
към втори вариант >>
Тукашните страдания са нищо.
(втори вариант)
Този е великият закон в света, през който ще минат всички души. Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек.
Тукашните страдания са нищо.
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни.
към втори вариант >>
Да съм жив аз!
(втори вариант)
– Слънцето ще ви даде и светлина и топлина, а вашата вощеница ще ви даде само малко светлинка. Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти?
Да съм жив аз!
– Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа.
към втори вариант >>
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават.
(втори вариант)
Всички вие сте слушали тези работи, но идват много проповедници и ни казват, че има един лек път. Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо.
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават.
Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята?
към втори вариант >>
– Да.
(втори вариант)
Вощеницата ти ли я направи? – Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз!
– Да.
Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа. Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
Обаче, този огън там не ги изгаря.
(втори вариант)
Не е така, няма лек път! Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават.
Обаче, този огън там не ги изгаря.
И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята.
към втори вариант >>
Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия!
(втори вариант)
– Пчелите я направиха. Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да.
Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия!
„Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа. Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
И Христос слезе в ада.
(втори вариант)
Ние ще минем през най-страшните изпитания, каквито човешкият ум не може да си представи. Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря.
И Христос слезе в ада.
Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката.
към втори вариант >>
„Хауш-бън-зут“!
(втори вариант)
Ти взе малко восък от пчелите, направи тази вощеница и казваш: Да е жива вощеницата ми! Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия!
„Хауш-бън-зут“!
Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа. Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята.
(втори вариант)
Не се лъжете да мислите, че този път е лек. Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада.
Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята.
Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята.
към втори вариант >>
Е, какво разбрахте?
(втори вариант)
Че как може да е жива вощеницата ти? Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“!
Е, какво разбрахте?
Не мога да ви го преведа. Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
Той знаеше всички тайни.
(втори вариант)
Тукашните страдания са нищо. И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята.
Той знаеше всички тайни.
Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни.
към втори вариант >>
Не мога да ви го преведа.
(втори вариант)
Да съм жив аз! – Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте?
Не мога да ви го преведа.
Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
Някои питат: Какво има скрито в земята?
(втори вариант)
И всички герои на човечеството, онези, които завършват своята еволюция на земята, слизат долу в ада, от там минават. Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни.
Някои питат: Какво има скрито в земята?
Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна.
към втори вариант >>
Пък и няма защо да ви го превеждам.
(втори вариант)
– Да. Да са живи децата ми; да са живи приятелите ми; да е жив българският народ; да са живи англичаните, французите; да са живи всички народи; да са живи всички добри хора на земята; да са живи всички учени хора; да са живи всички хора, които вършат волята Божия! „Хауш-бън-зут“! Е, какво разбрахте? Не мога да ви го преведа.
Пък и няма защо да ви го превеждам.
към втори вариант >>
Може да знаеш какво скрито има в земята.
(втори вариант)
Обаче, този огън там не ги изгаря. И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята?
Може да знаеш какво скрито има в земята.
Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си.
към втори вариант >>
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот.
В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
към втори вариант >>
Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката.
(втори вариант)
И Христос слезе в ада. Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята.
Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката.
После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само.
към втори вариант >>
В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот.
В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване.
Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд.
към втори вариант >>
После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята.
(втори вариант)
Той мина от едната страна и излезе през центъра на земята. Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката.
После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята.
Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души.
към втори вариант >>
Ние се страхуваме от това, но то не е страшно.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот. В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване.
Ние се страхуваме от това, но то не е страшно.
Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи.
към втори вариант >>
Земята ще разкрие своите тайни.
(втори вариант)
Той знаеше всички тайни. Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята.
Земята ще разкрие своите тайни.
Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога.
към втори вариант >>
Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот. В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно.
Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко.
И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи. Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Земята не е толкова страшна.
(втори вариант)
Някои питат: Какво има скрито в земята? Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни.
Земята не е толкова страшна.
Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот.
към втори вариант >>
И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот. В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко.
И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света.
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи. Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Тя има велики богатства скрити в себе си.
(втори вариант)
Може да знаеш какво скрито има в земята. Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна.
Тя има велики богатства скрити в себе си.
Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще.
към втори вариант >>
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
(втори вариант)
Когато ние ви говорим за Христа, подразбираме проявлението на великия живот в света, който сега се влива и повдига човешките души от падналото състояние, в което се намират; разкрива в тях съзнанието и дава подтик към нов, истински живот. В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света.
Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи. Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само.
(втори вариант)
Ще те сложат на кръста, ще ти заковат два гвоздея на ръцете и на краката. После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си.
Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само.
Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен!
към втори вариант >>
Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд.
(втори вариант)
В цялата сегашна култура има едно разнебитване, едно пресяване. Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши.
Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд.
Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи. Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Тя крие своя Божествен нектар само за великите души.
(втори вариант)
После, ще те свалят от кръста и ще те сложат в гроба, и ако си от онези, които могат да възкръснат, ще научиш тайните на земята. Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само.
Тя крие своя Божествен нектар само за великите души.
И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет.
към втори вариант >>
Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи.
(втори вариант)
Ние се страхуваме от това, но то не е страшно. Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд.
Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи.
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога.
(втори вариант)
Земята ще разкрие своите тайни. Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души.
И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога.
Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин!
към втори вариант >>
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
(втори вариант)
Туй разнебитване се дължи на онзи велик живот, който сега се проявява и пречиства всичко. И ние трябва да се радваме за всичко, което става в света. Ние не се радваме за страданията на хората, но за онова великото, което се върши. Аз не се радвам когато пекат някого, но се радвам, че в него става печене, сцепление на частиците, и от него ще се направи един красив съд. Аз се радвам на онзи, който разсъждава хубаво, че ще стане един велик човек, с когото ще можеш да размениш две думи.
Радвам се на една искрена душа, защото в нея има една свещена мисъл, едно свещено желание, на което ти можеш да разчиташ.
към втори вариант >>
Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот.
(втори вариант)
Земята не е толкова страшна. Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога.
Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот.
Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет.
към втори вариант >>
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни.
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни.
На кого? – Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага. Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така.
към втори вариант >>
Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще.
(втори вариант)
Тя има велики богатства скрити в себе си. Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот.
Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще.
Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин!
към втори вариант >>
На кого?
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни.
На кого?
– Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага. Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така.
към втори вариант >>
Някой казва: Да бъда религиозен!
(втори вариант)
Аз си представям земята като един велик Божествен цвят, и колкото да е опорочена, както мислят някои, тя разкрива този цвят за възвишените души само. Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще.
Някой казва: Да бъда религиозен!
Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет.
към втори вариант >>
– Вярност към Бога!
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого?
– Вярност към Бога!
Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага. Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така.
към втори вариант >>
Да бъдеш религиозен, това е един етикет.
(втори вариант)
Тя крие своя Божествен нектар само за великите души. И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен!
Да бъдеш религиозен, това е един етикет.
Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха.
към втори вариант >>
Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? – Вярност към Бога!
Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.
Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно. Не е така.
към втори вариант >>
Ама да бъда българин!
(втори вариант)
И всеки трябва да слезе да пие от този нектар и да му кажат: Ти си от достойните деца на Бога. Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет.
Ама да бъда българин!
Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ!
към втори вариант >>
Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно.
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? – Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага.
Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно.
Не е така.
към втори вариант >>
Да бъдеш българин, това е един етикет.
(втори вариант)
Тогава, с тази придобита велика материя в себе си, човек се качва към невидимия свят и започва пак онзи необикновен живот. Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин!
Да бъдеш българин, това е един етикет.
Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ!
към втори вариант >>
Не е така.
(втори вариант)
Свещеният, Божественият живот изисква от нас да бъдем верни. На кого? – Вярност към Бога! Ще преведа тия думи „Вярност към Бога“ – Вярност към великия, безграничния живот, който дава всичките блага. Под думата „Бог“ хората разбират нещо физическо, външно.
Не е така.
към втори вариант >>
Ама да бъда англичанин!
(втори вариант)
Следователно, пред нас седи едно велико бъдеще. Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет.
Ама да бъда англичанин!
Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури.
към втори вариант >>
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета.
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази.
към втори вариант >>
Да бъдеш англичанин, това е един етикет.
(втори вариант)
Някой казва: Да бъда религиозен! Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин!
Да бъдеш англичанин, това е един етикет.
Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен.
към втори вариант >>
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета.
Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж.
Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо.
към втори вариант >>
Това са все имена, които отпосле дойдоха.
(втори вариант)
Да бъдеш религиозен, това е един етикет. Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет.
Това са все имена, които отпосле дойдоха.
Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ! Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък.
към втори вариант >>
Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж.
Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю. Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава!
към втори вариант >>
Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ!
(втори вариант)
Ама да бъда българин! Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха.
Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ!
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ! Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта.
към втори вариант >>
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза.
При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея. Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те.
към втори вариант >>
Великото в природата е достъпно само за светлите умове.
(втори вариант)
Великото в природата е достъпно само за светлите умове.
Великото в Божествения свят е достъпно само за хора, които мислят. Благородното в света е достъпно само за хора, които имат сърце. Възвишеният живот е достъпен само за хора, които имат свещена воля, аз я наричам Божествена воля.
към втори вариант >>
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ!
(втори вариант)
Да бъдеш българин, това е един етикет. Ама да бъда англичанин! Да бъдеш англичанин, това е един етикет. Това са все имена, които отпосле дойдоха. Ами че едно време имаше египтяни – те бяха велик народ!
Едно време имаше асирийци – те бяха велик народ!
Преди тях имаше други, още по-велики култури. Това са все имена, с които човек се зове, но в света има само едно име, с което човек може да се назове – то е човекът на мисълта – „манас“ наречен. Той трябва да разбира законите, да знае, какви са неговите тела, неговите облекла, а не само да знае, какъв е неговият мозък. Той трябва да знае, каква е онази първична материя, в която функционира мисълта. Всяко наше желание, всяка наша мисъл може да напредват в света, само когато се добива онова Божественото.
към втори вариант >>
Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея.
(втори вариант)
Ще ви приведа един пример, за да хвърля малко светлина върху предмета. Често, малките неща в света стават причина да ни спъват в нашия вървеж. Вилмор, туй било псевдонимът на един писател, работил цели 20 години върху една своя научна теза. При него постоянно била дъщеря му Мария Блю.
Той обичал дъщеря си, имал доверие в нея.
Всички свои ръкописи заключвал, и ключът давал на дъщеря си да пази. При него често идвал един от учениците му, Симон Бели, който се влюбил в дъщерята Мария Блю, и един ден ѝ казва: „Ако ти действително ме любиш, ще ми направиш една услуга – ще ми дадеш тайно един от ръкописите на баща си, без да знае той това нещо. Аз ще го прочета само, надявам се той да хвърли светлина в моя ум върху известни въпроси.“ Тя се замисля и казва: „Не мога да направя това“ „Ама ти не ме обичаш тогава! “ – Обичам те. „Нали любовта казва, че трябва да се жертваме?
към втори вариант >>
2.
Значение на изслушването
,
ООК
, София, 21.1.1925г.,
Ако сте учен човек, има и други учени като вас.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи.
Ако сте учен човек, има и други учени като вас.
Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата.
към беседата >>
Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума.
– Хардалията вино направи това нещо. Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече.
Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума.
После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий! “ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
Ако сте красив човек, има и други красиви като вас.
Всеки от вас трябва да схване същността на нещата и да разбере по какво именно се отличава той от другите хора. Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас.
Ако сте красив човек, има и други красиви като вас.
Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества?
към беседата >>
После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не.
Естеството на тия две жени не се е изменило, но хардалията вино като влезе в тях, развеселява ги, накарва ги да играят. Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума.
После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не.
Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий! “ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
Ако сте силен човек, има и други силни като вас.
Трябва да намерите в себе си едно качество, по което да се отличавате от другите хора. Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас.
Ако сте силен човек, има и други силни като вас.
Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора. И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства.
към беседата >>
Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий!
Често хората в живота си попадат под влиянието на това вино – хардалия, и тогава и вкъщи, и извън къщи се проявяват такива, каквито не са. Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не.
Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий!
“ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора.
Като намерите туй качество, то ще ви зарадва. Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас.
Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора.
И кое е то? Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства?
към беседата >>
“ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
Казвате: „Как стана тази работа? “ – Хардалията е причина, нищо повече. Хардалията е сила, която може да произведе голям ефект само върху една мисъл или върху една дума. После се дохожда в нормално състояние: Казват: „Предлагат ли ти хардалия някъде, ще го опиташ дали е сладко, или не. Ако е сладко и не реже – пий; ако реже – не пий!
“ Не е виновен онзи, който дава, но ти ще пиеш малко.
към беседата >>
И кое е то?
Това специфично ваше качество може да бъде много малко, микроскопическо, но ще ви причини много голяма радост, защото всички други неща са общи. Ако сте учен човек, има и други учени като вас. Ако сте красив човек, има и други красиви като вас. Ако сте силен човек, има и други силни като вас. Всички тия неща са общи, но има нещо, по което човек се отличава от другите хора.
И кое е то?
Ще кажете, че разликата е в душата. Тогава по какво се отличава една душа от друга, ако всички души имат едни и същи качества? По някой път вие ставате еднообразни, а друг път се натъквате на известни мъчнотии, ставате чрезмерно деятелни, активни, което се дължи на натрупване на излишна умствена енергия, вследствие на което се зараждат във вас ред отрицателни чувства. Какви са тия отрицателни чувства? – Чувства, които не носят радост на човека, но тъга, скръб, безсмислие в живота, индиферентност: мислите, че и вие, както и всички хора в целия свят, сте глупци.
към беседата >>
НАГОРЕ